Не зная защо реши, че ми е тъжно, защото съм деприсирана - тъжно ми е по чисто човешки дела. Не зная защо реших и че има възможност за диалог. Не зная и какво пушиш, ама искам и аз:))))

  След подобен пост... може да се каже много малко, но не... не, защото няма какво - поне на мен ми се завъртяха сто неща из главата, а защото човек се чувства празен. Долче и Габана... ами... прекрасно е онова, което ни предаде с думите си - ето затова този форум има смисъл!

 Късмет наистина да имаме всички, и да - ПР е състояние, не болест. Боже... толкова съм тъжна, че ще ми се пръсне сърцето!

  Я, моята тема е още тук:))

Привет и за много години на всички!
 Амии... просто и аз съм тук, не ми се казва защо... просто съм тук, не съм получавала атака от почти година... сега не зная какво имам, напомня ми на нея - по-странното е, че докато се прибирах в таксито си казах, гледай колко време не си се чувствала зле, представи си какво ще е, когато пак се случи, така както си се поотпуснала... и така:) А с вас, какво става - като гледам имам да чета няколко тома написано:)))

   Здравей, Алисе За миг ми хрумна, че се радвам да те видя, но после се сетих, че местото на което се виждаме не е извор за радост... Много рядко идвам вече тук, да не кажа почти никога. Сега  първо надникнах без регистрацията си, просто така... понеже, когато изпитам дискомфорт се сещам за две неща - за този форум и за бившият си терапевт. И двете не търся по мои причини, но все пак форума вече е по-безопасното място от двете за мен.
  Видях, че си писала... Прочетох те с болка, но и с възхищение... заради всички нас, защото повечето хора не могат и никога няма да разберат в какви личности ни превръща паническото разстройство. Как ни кара да израстем, какво да надмогваме и какво да приемаме. Не зная дали сме нормални или ненормални, в момента съм огорчена от минали неща, които избиха като влага в току-що боядисана стая... имам ревматизъм от болката, която преживях... имам артрит от нещата, които се случиха... имам хронично недоверие към хората, комуто всеки път се доверявам, защото си казвам - е, този път ще е различно.

 Алис, обръщам се само към теб, с извинение към останалите хора във форума, чиито постове дори не прочетох... не е от лошотия, просто в момента нямам капацитета да се справя с изчитането на симптомите на паническите атаки или страховете, свързани с тях... понеже от тъмното на гората, из-зад храстите към мен наднича с пламтящите си червени очи паниката и ми казва - тук съм, тук съм, тук съм, ти какво си мислеше?! Затова, Алис... просто и аз не зная какво да ти кажа, за да ти стане по-леко, понеже каквото и да кажа, то няма да помогне особено, а и двете знаем, че когато споделяме не променяме света, нито себе си, но изпитваме облекчение. Затова и преди време направих тази тема, но сега Алис, просто ти се усмихвам с цялото си същество и на границата на тъгата и болката ще ти кажа, че си прекрасно същество... като елф и че зная, че има човек, има момент, има събитие, което ще ти даде така нужното чувство за единение с хората и се надявам той да дойде за всички ни. Няма да ти казвам, че се радвам, че те чета отново, но ще ти кажа, че съм някъде тук и онази атмосфера, която имахме с теб, Литъл Овневце, Трак и другите... тя е особена, ти ми я припоми сега с присъствието си и някак изпитах нужната подкрепа, понеже преди малко бях на ръба на онова гадно, противно, до болка познато паническо усещане, че ето... този път вече стана, каквато стана.

 Споделям, че съм уморена от очакването за внезапен краш-бум-бенг, в който най-сетне ще се случи най-страшното. Кое е най-страшното... всички знаем, това да се бориш с някаква конкретна, таяща се до този момент болест, болници, лекари, противоречащи си диагнози и ужас... ужас от това, че страхът ти най-сетне има конктретно име.


  Споделям, че е късно и се надявам да поспа все пак...

  На всички, които не изчетох, не от липса на уважение, а от неувереност, че в момента съм лабилна откъм внушение - пожелавам хубаво време, добри хора, които да срещат и обич... обичта е нужното ни лекарство, но преди да го употребите - проверете с каква годност е

 .

  Как не се уморихте да говорите за симптомите, да ги дъвчете, премятате, да питате все едно и също, при положение, че сте чели за това поне сто пъти. И въпреки това... циклене?!

  Нищо не разбирам, каква е тази вопиюща нужда от обсъждане на симптоми. Хубаво, добре - форум за паническо разстройство, ама сещате ли се, че животът е онова, което ви се случва точно покрай него. Дето все си казвате един ден като се оправя, ще чувствам, ще забележа, че светът е отвъд носа ми.

  Споделям, че този форум повече не ми е нужен. Тук няма какво повече да споделя. 



  Усмивки и късмет на всички!

  С уважение към админи, форум и съфорумци, благодаря ви за споделеното време заедно : Кадифе

 Като чета симптоматиката ти, все едно аз съм я описала - само, че отпреди... когато ми бе зле. Сега съм добре, имам редки моменти на леко колебание дали пак няма да се върне онази гадост... но ми се струва, че по-скоро е автоматична тревожност, навик останал от годините страдание, който ще се изчисти.
  Мсс, да ти кажа да не се тревожиш, когато това ни е специалитета...  няма да помогне, знам Но ще ти кажа, че и сега понякога ми става така, но го приемам за нормално - тази тежест в стомаха, все едно ако поема дълбоко дъх и разпусна диафрагмата, ще ми олекне, както и замаяността - но вече не е трагедия такава за мен. Просто лапам валидол, ако имам под ръка. А онзи ден, смятай колко не ме плаши вече, щом се усещам, че топя под езика си драже Орбит, вместо хапче и най-важното се усещам чак накрая, но пък бе повод за приятна усмивка.

  Знаете ли... трудна бе моята история, много. Минах през това страдание без сили, да не влизам пак  в кухнята на паниката, че е досадно вече за всички ни - но истински се справих с помощта на терапевта си. Дори с отложен ефект се получи всичко. Понякога се питам дали наистина е толкова добър професионалист и дали постигна това всичко съзнателно или аз сторих по-голямата част от успеха, но знам, че без него не бих се справила! Превърна се в един от най-важните хора в пътя ми, наистина не ми даде да падна... но и здраво ме разтърси, с твърда ръка - само той знае истината за мотивите си, но имаше период, в който дори го обявих за жесток... сякаш бях готова да го намразя, да го обвиня в неразбиране. Но после разбрах, че прави всичко не просто с неизбежната си усмивка на психотерапевт, а с желанието да се справя САМА.
   И успях

 Не ми се чета нагоре по темата, опитах, но не ми допадна. Сега ще се поизчисти малко атмосферата, надявам се.
 
  Споделям, че времето е великолепно... и че се нуждая от любов

  Поздрави на всички!

       


      anonymous, възможността да сгреша в това, което ще споделя е колкото едно зрънце чиа - Вие сте терапевт 

   

  хъджъпъджъ, не само си трол, не само нямаш чувство за мярка и чувство за хумор, но и притежаваш смешна мъжка безпомощност, която може да има почва у вашата секта, но у нашето общество във форума не се толерира.

  Много тъжно  и жалко поведение обитаваш, заради и което вече избягвам форума.  И преди да се заемеш с цапането на хора, измий първо своите очи с гурли, защото ти виждаш света такъв, какъвто е отразен в теб. Не сме ние твоето криво огледало, а душата ти.

  Здравейте, моля

  Драго ми е да споделя усмивка и трепет, лятото ме прави щастлив шемет. Топличко е и усилно малко... но мирише на трева, на слънце и е някак препеченко и карамелено всичко.

  Мога да кажа, че ми е пълно в сърцето, душата ми пее... мисля, че всичко ще се подреди

 Поздрави на всички, Литъл Овненце ще ни донесе шоколад от Алпите, даже вече се е върнала! Скорпи, стискам палци - всеки път, знаеш

 Ми това я, друго няма)))

 А Трак къде я!

  Г-н Тодоров, престанете да позволявате на хъджъпъджъ да флиртува така безсрамно с Вас и обърнете малко внимание и на мен!

  Личната ни кореспонденция хич я няма, не че като цяло не е и илюзия голяма:)))

п.с. това е ирония, тролът да мълчи.

 Сега отивам да се насподеля!

 

  Споделям, че идвам да споделя празничното настроение на този ден с всички тук, в нашата любима детска градина "Главата не ме слуша от време на време".  Честит празник на всички дечица в пясъчника тъдява, да сте живи и здрави, умни и доволни, да растете за радост и на мама, и на тате, и на партньор - изобщо всичко най и повече!
 
  Сега съвсем сериозно, да са здрави и щастливи дечицата ни, и ние с тях:)

  Личната кореспонденция между кралицата и граф Бъкингам... аууу, какъв срам! 

  Литъл Овненцеее и Траааак, вас ви обичам някак непреодолимо!:)))

  Хъджъпъджъ, виж се отстрани. Сега аз ще се държа както ти. Наблюдавай внимателно.

 Абе, каквото и да говорите - 4 часа терапевтични по 60 лева правят 240 и това е доста сериозно начало, една приказка с много бърз край, разбира се, колцина са издържалите!

  4 часа по 60 лева са си 240 - независимо от тиражите. Дано са по-малко ужилените, разбира се. А на "печелившите" честито.