Преди да започнете да ровите в себе си първо доволно добре трябва да наблюдавате, дори да описвате ситуациите, в които получавате симптоми. Става въпрос за наистина подробно наблюдение. Какво ми се случи преди атаката, какво преживях? Как го почувствах? За какво си мислех преди атаката, с кого говорих, как преживях този разговор? Какво очаквам да ми се случи в следващите няколко часа? Чувствам ли, че се изправям срещу нещо което не мога да реша /в ежедневието, а не в симптоматиката/ в този момент? Какви чувства остават в мен неизразени? ... изобщо колкото е възможно по-пълно описание на актуалния  момент, равносметка за миналия момент непосредствено преди атаката и мислите за това какво предстои. Обстойното наблюдение на ежедневието, реалността и начина по който я преживявате в дадения момент /не по време на криза/ е много важно за да може да се стигне до някакво разбиране на причините. Моят съвет е да си водите дневник на вашето ежедневие. Много скоро сами ще видите доста общи неща, които се случват и които преживявате преди ПА. Това е едно добро начало да работите в тази посока.