Благодаря, Приятели! Все пак, ако сте забелязали, темата, чрез която досаждаме с въпроси, към г-н Тодоров, съм я пуснал аз. Знам, че той е психотерапевет, но знам и че е наясно с подобни на моя въпроси!  Аз по принцип пия рядко, но понякога се налага. Затова попитах. Все пак не ми е ясно какво се получава, при свързване на алкохола с моите лекарства в организма. Знаете, че хора в нашето състояние искат да знаят всичко за трудно обяснимото и трудно лечимото ни заболяване . Успех на всички Ви!

 Аз не мисля, че съм невидим, писаното от мен също едва ли е невидимо. Извинете ме, че пробутах маловажните си въпроси въ високо интелектуалната Ви дискусия!

 Здравейте, приятели! Надявам се всички да се чувствате по-добре, и да оздравеем скори всички !
 Питането ми днес не е само към г-н Тодоров, но го моля и той да ми отговори!
 Занимавам се с бизнес. Често имам срещи, които продължват в ресторанти и т.н. Вече два месеца, след като смених лекаря си и отчасти обстановката, не съм имал кризи, и общо взето се чувствам добре. Пия ксанакс три пъти на ден по 0,5 мг и само вечер по 50 мг феварин, сутрин и вечер по 20 мг пропранолол. Въпросът ми е следният: аз не съм пияч по принцип, но често гостите ми искат да се чукнем и т.н. Обаче от страх не близвам и капка, макар, че лекуващият ме психиатър, който е и национален консултант, ми каза, че спокойно мога да изпия бира, дори две, или чаша концентрат. Според него няма да има последствия върху моментното ми състояние. Какво мислите вие? Благодаря Ви!

 Мисля, че да! Благодаря Ви, г-н Тодоров!

 Да са живи и здрави, да ги има психиатрите, но те, ако не са били с ПР, няма как да знаят какво е! Те всички месари щяха да са кучета, ако учеше с гледане . В момента съм с пулс над 100, пръстите ми са на сънната артерия, броят ли броят тупканията . А докторите казват, че съм здрав, имал съм само "състояние" .....

 Аз с радост бих се обърнал към психотерапията за помощ, но знам, че в моя случай едва ли ще ми бъде в кой знае каква полза. Загубих  двама мои много близки хора, след това голяма част от бизнеса си, аз просто знам какво ме скапа, и какво ми доведе отново ПР.
 Мислите ли, г-н Тодоров, че може да ми помогне психологията?

 Пожелавам ти да се оправиш, на теб и всички страдащи от това нашето "състояние, а не болест", както го нарича моят психиатър .
 Само човек, които не го е изпитал, може да нарече десетките и стотици смърти, които преживяваме ние, състояние .

 Повечето от написаните ще бъдат романи на ужасите .

 Диди, съжалявам за загубата Ви! Надявам се да бъдете силна и да нямате ПА!

 Иска ми да Ви попитам, дами, по време на ПА, имали ли сте изтръпване или болка само в лявата, или в дясната страна на тялото. Аз почти постоянно имам болка в ляво, която ме кара да се плаша за сърцето, но тъй като ме боли почти целия гръб отляво, както и задника, започвам да се успокоявам, поне до следващата ПА .
 Не знам защо кризите сякаш се подновяват, дали е от променливото време, то ми влияе много, по принцип. От три месеца съм на Феварин, след 50-тия ден допреди седмица почти нямах кризи, сега пак всичко е кошмар.
 Желая на всички пълно оздравяване!

 Аз чета доста от публикациите Ви, и ми се струва, че сте убеден в ползата от психотерапията при ПР, както и във възможността за пълно излекуване след прилагането и. Правилно ли съм разбрал?

 Здравейте!
 Ако г-н Тодоров е против, нека модераторите заключат темата .
 Тъй като Вие, г-н Тодоров, сте така любезен да ни помагате в този, а и не само в този сайт, добре ще е да има тема, в която да Ви задаваме конкретно въпроси!
 Та, моят въпрос е следният: В продължение на 3 години, от 2001 до 2004, пиех само ривотрил и диазепам. Бях стигнал до 3 таблетки на ден от 2 мг ривотрил. С много нерви и зор успяхме с моят психиатър да спрем бензодиазепините, чрез терапия с Феварин, постепенно намаляйки ривотрила. Спрях и феварина в началото на 2005-та, като до този февруари всичко беше наред. Почти нямах кризи и се чувствах добре. Сега запознаха кризите отново, отново същият психиатър ме лекува с Феварин, вземам по таблетка и половина на ден. Нещата се пооправиха, но не толкова колкото бих искал. Все още имам кризи, по една две на седмица, което ме побърква, защото не смея да тръгна на път, а ми се налага да пътувам често. Споделих онзи ден с психиатъра ми този проблем, но тя  оправда кризите с променливото пролетно време и каза, че ще минат. Въпросът ми е: Разбирате защо, не смея да вземам ривотрил или диазапем, дори когато имам кризи, разчитам само на Феварина и на себе си. Страхувам се, че бих могъл да съм по-податлив към пристрастяване към бензодиазепините, след като съм бил пристрастен, и съм ги пил толкова години. В същото време си мисля, че когато ми предстои пътуване например, бих могъл да си помогна с ривотрил. Как мислите Вие?

 Силвия, никой ли от тези психолози не ти допада?

 Избор на психотерапевт от гр. Варна:

 Жулиета Аврамова - приложен психолог

 Райна Жечева - магистър психолог

 Д-р Ана Димитрова - магистър психолог

 Д-р Катя Казакова - психолог

 Цвета Стоянова - психолог

 Стоянка Славова - психолог

 Радост Милушева - Индустриален психолог и консултант

 Полина Иванова - психолог

 Венета Христова - психотерапевт

 Елена Тодорова - Детски психолог

 Иванка Сотирова – психолог

 Катя Богданова – психолог

 Ивелина Тодорова – психолог

 Галина Тодорова – психолог, консултант

 Константин Воденичаров - психотерапевт

 Тодор Тодоров - психолог, психотерапевт

 Вероника Иванова - консултативен психолог

 Мария Няголова - психодрама терапевт

 Вълчо Йорданов

 Камелия Калчева

 Привет!
Май не съм се изразил разбираемо . За мен страха е бил движеща сила през целия живот. Като малък ме беше страх от тъмното, родителите ми са ми разказвали, че съм искал да ме оставят сам в тъмната ми спалня, и съм плакал, но не съм викал за помощ, така съм се излекувал. В прогимназията преплувах един голям язовир и излекувах фобията си дълбоките води. Със много страх станах и парашутист и т.н. Отдавна вече нямам други страхове, освен този свързан с ПР, и по-конкретно агорафобията. Колкото повече ме завладяват мислите, че сега като излеза, ще ми стане зле и ще падна да умра на улицата, толкова повече съм амбициран да го направя. Надявам се, че сега съм го обяснил разбираемо .
 Относно причините за рецидива на ПР, не знам какво да мисля, през тези три месеца, откакто започнаха атаките отново, правих какви ли не сравнения между нещата отпреди 11 години и сега, търсих сходни преживявания, усещания, някакви знаци, които биха могли да подскажат, че подобно нещо ще се случи. Не можах да стигна до сравнение, обясняващо рецидива, затова се опитвам да насочвам мислите си към работата и красиви, весели неща .
 Желая Ви Любов и Здраве!

  Разбрах идеята Ви! Благодаря!
 Желая Ви успех!

Здравейте, "колеги"  !
Отдавна не е писано в тази тема, аз като новак се включвам направо в нея.
 През 1999-та, когато бях на 32 години, получих първата си ПА, беше много страшно, от друга страна интересно, като първо подобно преживяване . След "задължителната" обиколка на наличните невролози, кардиолози и т.н. стигнах до психиатър, с който започнахме същинското лечение, което продължи около две години с няколко медикамента- анафранил, сероксат и серопрам. Смених и няколко психиатъра, което разбира се, беше грешка и само удължи агонията ми. 2001 година се преместих в друг град и реших да се лекувам сам. Започнах да пия само ривотрил, което в растящи дози продължи до 2003 година, когато си дадох сметка, че съм станал наркоман, вече вземах по 2-3 таблетки от 2 мг дневно. През този период нямах почти някакви ПА, чувствах се добре, агорафобията беше изчезнала. Отидох на психиатър, и започнахме лечение със Феварин, като намАляхме дозата на Ривотрила в продължение на година. Продължих още година с Феварина, след което го спрях и него. Нямах никакви абстинентни прояви нито при спирането на Ривортила, нито при Феварина.
 Чувствах се чудесно в продължение на шест години, без никакви лекарства, без ПА. В началото на 2011-та, след една много силна година с много пътуване, много работа и трошене на нерви, паническите атаки започнаха отново. Аз изчаках месец, преди да отида на психиатър, надявайки се, че кризите ще бъдат единични и ще спрат, но те зачестиха. Започнахме лечение отново с Феварин, които вече е доказал ефективността си при мен, обаче без бензодиазепини, заради възможно повторно пристрастяване. След 6-7 седмична терапия, се чувствам по-добро, ПА намаляха, но отново развих агорафобия, която успешно  преборвам със страх и много инат.
 Оптимист съм за бъдещето, и смятам, че ако нямах толкова проблеми в бизнеса, които аз приемах много емоционално, (такъв ми е характера), може би ПР нямаше да рецидивира.
 Желая Ви смелост и вяра, приятели!