Съгласна съм, че лекарствата не са изхода и трябва да направим всичко възможно да не ги пием. Аз доста време пих лекарства, но малко на собствена глава реших изведнъж да ги спра, като знаех, че може и да не се почувствам добре, но си казах, че трябва да се стегна и вече някакси успявам да преодолявам кризите, само в краен случай пия някакво лекарство за моментно успокоение. Вярно е, че не при всеки ще подейства тази тактика, не го правете на своя глава, аз просто исках да спра вече с тези лекарства. Надявам се и ви пожелавам скоро да не пиете нищо и да се чувствате добре

Spider, не мисля, че хората които влизат тук си мислят, че форума ще ги излекува. Това просто е място, където всички си споделяме, защото можем да се разберем най-добре. А относно психиатъра, да може да ти помогне, но ако не си помогнеш и ти сам , при който и психиатър да отидеш, няма да се излекуваш.

Не го приемай буквално. Просто трябва да се научиш да живееш със страха си и така той ще изчезне от самосебе си. Поне аз така мисля, всеки има право да го тълклува както иска.

Здравейте! Попаднах на една много интересна статия, която ме накара да се замисля още повече и реших да я споделя с вас, надявам се да ви е от полза.

П.А. са реалност. Те са нещо напълно нормално. Ако имаш чувствителна кожа и слънчева алергия, нима е нужно да го криеш от другите? Ако имаш бемка на бузата, трябва ли да я криеш? Не, нали! По-добре да превърнеш това, което имаш, в предимство! Това, че имаш ПА означава единствено, че си дълбоко чувстващ нещата, чувствителен и долавящ фините нюанси на живота човек! Гордей се с това! Разкажи за паническите си атаки на колегите си, на шефа си, на приятелите си. Направи ги обществено достояние! Гордей се с тях! Заяви себе си такъв какъвто си и се гордей със себе си! Когато обикнеш паническите си атаки, когато обикнеш самият им корен - страха от тях, ти ги овладяваш в огромна степен. Те се трансформират в творческа, социална и професионална амбиция! Виж звездите по света и в България. Виж ТВ водещите на предавания. Виж всички успели хора! Всички те са превърнали всеки свой "недостатък" в предимство и обект на харесване от другите! Когато се осмелиш да заявиш публично съществуването на паническите си атаки и смело говориш за тях, страхът от мнението на хората изчезва. Защото уважаваш достатъчно себе си, за да се приемеш такъв, какъвто си и да се заявиш в този социален свят с точно тези качества и преживявания, които имаш! Когато споделиш, може да спечелиш критика, но със сигурност ще спечелиш и подкрепа! Критиката е толкова нужна, колкото и подкрепата. Приеми я спокойно - защото се приемаш и си вярваш!
При ПА по презумпция имаме едно силно защитно желание за контрол, чрез което човек се опитва да пребори страха си! Както вече разисквахме, това е най-сигурният начин да усилиш страха си! Това желание за контрол, ако е носено дълго време, става част от характера ти и се проектира във всяка житейска сфера. А това те прави ригиден и напрегнат, нещастен и консервативен. Слабите се стремят към ред, а силните управляват хаоса! Бъди силен! Ти имаш право да грешиш - това е човешко, защото само така се учиш от грешките си! Относно мнението на хората – то е толкова важно, колкото и мнението на блоковите стени по пътя към дома ти! Хората ще кажат всичко - и имат право да го направят. Да се съобразяваш прекалено с тяхното мнение обаче означава да живееш в един социален затвор със стени от страх и с пазачи - езиците на хората! Хората уважават именно силните хора, които смело заявяват себе си такива, каквито са! Да, ти имаш ПА - понякога ще ти се наложи да приседнеш и подишаш, да потрепериш и се поизпотиш - и какво от това? Това е част от теб - от твоята цялостност, която ти приемаш и обичаш! Обикни се! Знай, че си ценен и важен - такъв, какъвто си! Когато смело заявиш паническите си атаки пред колегите, приятелите, бизнес кръга си и с радост посрещаш евентуалните им пристъпи в присъствието на който и да е - именно тогава атаките ще се сведат до една минимална и дори приятно възбуждаща те и тласкаща те към постижения нормална тревожност! Просто една лека мотивираща те тревожност - нищо повече!

Здравей Spider, много изчерпателна история. Поздравления, че си един от не многото оправили се от тази болест, ако мога така да я нарека. Аз също мисля, че ПР има лечение и ти явно си голям късметлия да попаднеш на човек,който да ти назначи точното лечение. Лошото е ,че при повечето от нас изпробват разни медикаменти, пиеш ги по 2-3 месеца, ако не помогнат ги сменят с други и така като опитно зайче докато не ти помогне някое,ако въобще ти помогне. Та и аз започнах в началото да ходя при една психиатърка,която ми назначи лечение и каза, че до месец трябва да почна да усещам ефекта, но минаха 3 месеца и аз ходих на 14 дена при нея и и обяснявах как нищо не се променя, ама абсолютно нищо и тя ми казваше, че трябва време и така един ден и тя видя, че няма оправяне и ми каза , пий ги още месец и ако няма промяна ще ги сменим. Обаче на мен ми писна и реших повече да не ходя при нея. Записах си часм при един психиатър, за когото бях чувала много добри отзиви и мога да кажа, че не сгреших. Отидох при него, обясних му, той ме изслуша внимателно, изписа ми други лекарства и каза, че всичко ще се оправи. Все още не съм се оправила, но мога да кажа,че се чувствам много по-добре. Преди не можех да излизам от нас, не можех да карам кола, получавах криза постоянно и то много силни, е вече си излизам от нас, даже и пътувам, кола карам отвреме навреме,но там все още имам проблем. Искам да кажа,че като цяло се чувствам по-добре и вярвам,че ще се оправя, не знам кога ще е , може и да е след години, но знам, че ще стане. ПР има лечение, но не трябва да разчитаме само на лекарствата, ако не си помогнем и ние, няма да се получи.

Браво за филма, наистина много ми хареса. През цялото време плаках, много ме разчувства. Скорпи поздравявам те за смелостта. Трябва да има повече такива филми!

Благодаря за окуражителните думи! Между другото и аз във влак се чувствам най-спокойна, защото знам, че няма коли насреща, не гледам пътя и ми е много добре. Аз се страхувам от другите шофьори, тези които предприемат неправилно изпреварване или карат много бързо и постоянно съм втренчена в пътя, не мога да се насладя на пътуването, но пък не може да не се пътува, трябва някакси да си насоча вниманието към нещо друго докато пътувам, ще се опитам, дано да се получи. Колкото до автобуса, аз от години не съм се качвала, но и няма да се кача, дано да не ми се налага, защото и мен много ме подтиска. Имам книжка, доскоро имах и кола, но откакто имам панически атаки спрях да карам, напоследък започнах по малко, преди изобщо не ми пукаше, а сега като попадна в задръстване и ме хваща. Затова действам полека, не се втурвам, за да не ме изненада неочаквано по пътя.
Сега ще тръгвам, стискайте палци всичко да мине ок ))
Приятен ден от мен!

Здравейте! Не можах да намеря точно същата тема и затова отварям нова.
Кажете как се справяте с пътуването понеже аз все още не мога. Пътувам, но с огромен страх, обожавам да ходя на почивки, но разстоянието до там ме плаши много. Скоро пътувах по- надалеч и получих най-силната си атака, просто до този момент не бях имала такава. Сега пак ще пътувам и много ме е страх да не се повтори. Ако имате някакви начини, с които си помагате, за да не ви стане зле по пътя, моля ви споделете ги!

Да трудно е, ще се връща може би винаги ще имаме моменти , когато ще се появява, но когато става по-рядко някакси се научаваш да свикнеш с него. Аз сега докато пътувам имах ужасно силна атака, никога преди това не ми е било толкова зле, но се радвам , че тръгнах, че поех този риск макар да знам, че сигурно ще ме хване по пътя. Просто лека полека взех да излизам от дупката, защото аз се бях затворила вкъщи и излизах само , когато наистина се налага. Незнам дали момента ми е такъв или наистина се оправям, но искам да вярвам че е така.
Скорпи, мисля, че много скоро ще излезеш от това, ти си силна и наистина се бориш с това, а не стоиш да чакаш то само да се оправи и щом се бориш бъди сигурна, че ще успееш.

ddiddi, много си права. Аз започнах лека полека да излизам от това положение, започнах да излизам , ходи ми се на разходки, излиза ми се с приятели, даже и ми се пътува и сега по Великден ходих на почивка на доста далечно разстояние и ми се отрази много добре. Просто трябва като дойде този момент, в който вече почувствате, че може да излизате , трябва да го правите постоянно и така лека полека всичко си идва на мястото. Пожелавам го на всички!

Аз също имах много голям проблем с безсънието, заспивах сутринта в 4-5 . Оправих го с мелатонин, откакто го пия вече изобщо нямам такъв проблем и се събуждам отпочинала.

Благодаря ви! Опитвам се да се справя, но за сега помага само чакането да отмине. Валидола го взимам прекалено често и вече не усещам кога действа.
Относно какво ме задушава в ежедневието, не съм се замисляла, но ще потърся този отговор.
Аз също мисля, че може да е от смяната на сезоните, много хора не се чувстват добре през този период , но в това прекрасно време ме е яд, че не мога да изляза да се разходя а си стоя тук и надничам през прозореца, знаете какво е.
Пожелавам на всички един прекрасен ден, без никакви кризи и дано тези дни са повече за нас!

Здравейте! Моля ви, кажете ми как се справяте с този задух, аз не мога, като получа криза и това е единственото нещо, с което по никакъв начин не мога да се справя, много ме мъчи. Ако някой успява по някакъв начин да го преодолява, моля пишете. Благодаря!

Здравейте! Днес се чувствам ужасно. Събудих се от задух, започнаха да ми изтръпват ръцете, лицето и главата, естествено си помислих, че ще получа инсулт, но се притесних понеже от както пия лекарства кризите значително намаляха, станах по уверена и си помислих, че нещата се оправят. Сега не знам какво да си мисля вече, нали кризите трябва всеки път да са по-слаби , а в момента се чувствам наистина много зле. Сега пак започнах да си мисля само за това, а бях спряла наистина, бях успяла да ги приемам като нещо нормално. Надявам се, че няма да има други такива кризи, защото направо ме съсипват. Ще се опитам да мисля позитивно, да видим какво ще се получи.

Bella- Искам само да ти кажа, че и на мен ми откриха този козметичен дефект и аз имах проблеми със сърцебиене и отидох на кардиолог, направиха ми всякакви изследвания и накрая се оказа това. Този проблем , ако така може да се нарече го имат много голям процент от хората и половината от тях дори не знаят, че го имат и си живеят цял живот така без проблеми. Самото сърцебиене не идва от този проблем ,както казваш то идва от притеснение, от това, че се случва нещо необичайно и ти го усещаш. Моя лекар ми изписа едно лекарство за сърцебиенето и мога да кажа , че от тогава нямам такъв проблем и го взимам при нужда само, когато много се засили. Щом си решила да пристъпиш към тази манипулация добре, но все пак помисли още веднъж, дали си струва да го направиш, знаеш, че всичко идва от ПА, ако си напълно сигурна, че го искаш го направи, но все пак премисли отново нещата и виж дали няма друг начин, по безобиден, който пак ще ти помогне. Давам ти само съвет, не ти казвам какво да правиш, знам че е ужасно чувство и сме готови да прибегнем до какво ли не, за да не го усещаме. Пожелавам ти да се оправиш , много скоро да нямаш тези проблеми и вярвам, че ще стане така!