Посетители
|
|
Online Guests |
: |
2 |
|
Online Users |
: |
0 |
|
Hidden Users |
: |
0 |
|
Total Users |
: |
2 |
|
НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
|
//-->
|
АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
|
Последно мнение от форума
|
|
Покажи Публикации
|
Страници: [1]
|
3
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Декември 16, 2011, 11:30:16
|
Споделям, че съм болна! Изписаха ми ципрофлоксацин! Прочетох листовката и изпаднах в ужас! Пих второто хапче и вече чакам да ми стане нещо! Парализирана съм от ужас, а съм сама с детето! Ясно ми е, че се внушавам, но е по-силно от мен! А толкова отдавна не бях получавала кризи!
|
|
|
5
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Не аз имам нужда от помощ
|
-: Септември 23, 2011, 01:43:46
|
Здравей, Нана
А, опитвала ли си се да поговориш с майка си? Аз имах почти същия проблем. Като бебе съм загубила баща си и логично цялата любов на майка ми се съсредоточи към мен. Дори след вторият и брак ситуацията остана същата. Вторият и съпруг, който за мен си е татко също се стремеше постоянно да съм добре, да не се почуствам кофти след раждането на сестра ми, за баби и дядовци да не говорим... Имах цялата обич, която е нужна на едно дете, дори малко повече... Но детето порасна и не можеше да е самостоятелно. Постоянно имах нужда някой да е до мен. Започнаха панически атаки, когато оставах сама. След раждането на детето ми също не успях да стана самостоятелна. До един момент, в който сама си дадох ясна сметка какъв е проблема. И постепенно си наложих да се справям сама. Поговорих и с майка ми и обясних какъв е проблема. Не знам дали ме разбра напълно, и не ме обича по-малко, нито аз нея. Просто ме оставя да се справям сама и когато оплескам нещата и помоля за помощ, тогава се намесва. Не знам какви са вашите взаимоотношения с майка ти, но съм сигурна, че в нейните очи, всичко, което прави е за добро. Опитай се да и кажеш, че оценяваш помощта и, но вече си зрял човек и ти ще вземаш решенията. Да, ще грешиш и понякога ще имаш нужда от помощ и тя ще е до теб, но трябва да имаш пространство, както трябва да пуснеш бебето за да се научи да ходи, дори да се удари ... и да ти ще се до него за да му помогнеш да стане. Дано съм била полезна и успех!
|
|
|
6
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Приемане на неизбежното, преминаване през страховете си
|
-: Септември 04, 2011, 01:05:25
|
Здравейте,
Аз съм на 29 години от София. Случайно разбрах за този форум днес, когато търсих информация за ПР в и-нет. Поразгледах го и за съжаление виждам доста хора с тоя ужасен проблем. Не това не е ужасен това е ужасяващ шибан проблем.
Аз получавам атаки от около 2 години и половина след като започнаха съкращения във фирмата, в която работя. Екипа, в който бях беше като потъващ кораб и вместо да се опитаме да се спасим се изпокарахме. От този момент при всеки по-сериозен дразнител или проблем нервната ми система реагира остро с панически атаки. Симптомите са ви познати. Реакцията на околните само засилва паниката, защото те неразбират какво се случва с такива като нас. Вече немога да се скарам с никого, защото ме е страх да не загубя съзнание. Ходил съм по всякакви лекари и при психотерапевт и това което тя ми каза е, че единствения начин да се излекувам е да премина през страховете си. Да ги победя.
Искам да разбера има ли хора тук, които са успявали да преминат през силния страх и ужасните симптоми в паническа за тях ситуация? Ако да само с хапчета ли успявате? Мислите ли че е добре човек просто да приеме този факт че е болен от ПР и да не се страхува от това как биха го приели околните? На мен лично ми е много по-комфортно когато хората знаят за моето състояние. Дори ми се е случвало да ги убеждавам по няколко пъти за сериозността на този проблем.
~temple
Аз преминах през силния страх и ужасните симптоми. Все още не съм се излекувала, но всичко е някак по-поносимо. Няма ги вече силните пристъпи, но остана сърцебиенето понякога и хроничната умора. Не съм пила лекарства и не се поддадох да променя начина си на живот. В един кратък момент излизах по-малко, но никога не съм си позволявала тази гадост да ме победи. Дори не съм си вземала болничен заради ПР. Не съм споделяла с околните, знаят само най-близките ми. Съветвам те и теб да прецениш на кого да кажеш, не всеки ще те разбере. Когато си зле гледай да вършиш нещо, при мен помага. В общи линии това е спасението - да преминеш през страховете си. Да разбереш, че колкото и да ти е лошо няма да умреш и да вярваш, че утре ще си добре.
|
|
|
7
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Какво ми става????
|
-: Юли 28, 2011, 01:52:18
|
ejj, tova za realisti4noto mislene me spe4eli. Absoljutno sym syglasna, no dosega skojto sym obsyzdala problemite s PR-a sa me syvetvali da gledam pozitivno.Opredeleno ne obi4am da gledam 4ernogledo, no da sloza rozovite o4ila nikak ne mi idva, nito razbiram horata, koito go pravqt. samo, 4e realisti4noto gledane na ne6tata ot zivota e nqkak dosta nevyzmozno. I vyob6te ima li nqkoj, kojo naistina e uspql da go napravi, za6to vyv vseki moment 4ovek gleda subektivno, a ne obektivno.Ohhh opletoh se ne6to...
Аз съм от тези с розовите очила, и като цяло някак си ми се връзва с разстройството. Винаги вярвам в щастливият край и може би точно това ме разстройва. Погледанато реално от страни живатът ми е супер - мъж и син, които ме обожават, професия за която съм си мечтала от дете и ...., тук идва и-то - не може всичко да ми е наред и трябва да съм бола от нещо... Е, това е болен мозък! Давам си ясна сметка, но това не ми помага! Панически атаки, сърцебиене и т.н. известно ви е! Не пия хапчета. Боря се сама. Понякога успявам, понякога тичам до Бърза помощ, но определено е по-лесно, когато има на кой да разчиташ! Май се отклоних, но като цяло исках да кажа, че май по-лесно е с розовите очила и подкрепата на близките! Успех на всички!
|
|
|
8
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:търся сродна мигренозна душа
|
-: Юли 26, 2011, 02:33:26
|
Здравей, kadife! Мен глава по принцип не ме боли почти никога, освен хормонално преди и по време на цикъла. Тогава е ужас, освен ужасното главоболие, започва и сърцебиенето, болки в лявото рамо и следва ПА. Кошмарна седмица. В останалото време съм добре. Мисля утре отново да отида на лекар, но знам, че отново ще ми кажат, че съм здрава... А, имам симптоми на поне 10 заболявания, така че, не си само ти.
|
|
|
9
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / ПР и косопад
|
-: Декември 22, 2010, 12:04:01
|
Имам ПР от повече от 10 години. Свикнала съм с всичко, но от няколко месеца започна да ми пада пного косата. Появиха се 3 плешиви петна. Направиха ми хиляди изследвания и не откриха нищо. Възможно ли е да е от ПР?
|
|
|
|
EU Directive
|
|
|
ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017
|
|
Следвайте ни във Фейсбук
|
|
КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?
|
|
ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?
|
|
КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?
|
|
ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?
|
|
ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА
|
|
|