Ами понеже не знам към кой да се обърна и пиша тук.Днес сутринта с удивление видях как цялата ми предмишница е в едни червени точици.След малко се сетих,че това са напукани капиляри.Имам и по двете ръце така че е не е нещо да съм се удрил локално.Не съм се напъвал или други такива истории просто не мога да си го обесня и както от близо 4 месеца се бях почти оттървал от ПР сега от притеснение за тия точки това мислене сякаш за 2 часа ми се върна................Ако някой има предположение моля ви да ми кажете...Може ли да е нещо опасно? Мерси предварително

Здравейте, искам да ви попитам дали и при вас задуха е като при мен,че не разбрах много много.При мен се появява не само при паническата атака ами и без нищо.Примерно чувствам задух 3-4 дена после отминава после след 2 3 седмици пак се появи за няколко дена и така.... Нормално ли е?

Ами да ти кажа и аз се успокоявам по същия начин от доста време насам хаха  благодаря за съвета ще гледам да съм по-позитивен

Симеоне виж колко хора сме така и аз съм като теб дори сега като ти пиша съм вдигнал кръвното сърцебиене наболва ме обаче аз се успокоявам с това,че не съм единствен много сме аз съм на 16 години и ме страх от всичко свръзано със някакви промени в кръвно, сърдечен ритъм и тн. страх ме е да спортувам страх ме да ям сладко меря си кръвното по 100000 пъти на ден не можеш да си представиш коооооолкоооооо бях различен преди това,страх ме е да си планувам следващия ден,защото мисля,че може до тогава да не съм жив и тн.Така съм вече бая време човеко разбери,че всичко е в главата преди 1 седмица бях по-добре сега пак съм зле сигурно след някоя друга седмица пак ще съм добре и дай боже един ден всичко това ще изчезне.Наскоро открих форума и мисля,че малко или много ми помогна да осъзная,че това е просто едно внушение и че не съм единствения, дано съм ти помогнал

Благодаря

еми това е варианта просто като се почувстваш зле не си втълпяваи,че ей сега край вече ми си помисли колко пъъти ти е било така и нищо не е ставало повтаряи си,че това всичко е в главата ти и ще ти отмине лека полека....

не се притеснявай и аз съм същия на постоянно имам някакъв дискомфорт в областа на сърцето и гърба от ляво възможно е да те наболва но внушенито те кара да мислиш че е сериозна болка и тн. всичко е на нервна почва и това е и причината да усещаш нещо там преди време имах един период в които буквално не можех да спя и само чаках да ме среже през гърдите и да умра..Ама помни че всичко е в главата ти пробвай да не го мислиш и всичко ще се оправи...

Благодаря за отгворите

Ами попринцип преди време нещата бяха по-нормални случваше ми се от време на време но знаех как да го овладея но наскоро се случиха някои доста неприятни неща с мои познати имам впредвид сериозни здравословни проблеми дори и смърт и някак си това засили доста нещатаи предполагам,че това е причината.И аз започнах да си втълпявам,че и на мен ми има нещо осещах някаква болка в гърдите и най вече тя беше причината за повечето пъти когато имах такива панически пристъпи,които аз свързвах с нещо друго,мислех си ,че получавам инфаркт или какво ли още не.Имаше един период в който направо живеех с мисълта ,че всеки момент ще ми се случи нещо , буквално имах чувството ,че няма да доживея следващия ден и разни подобни мисли.Сега нещата са по-добре гледам да не се вглеждам толкова във себе си но все пак нищо не е отшъмяло

Благодаря за отговорите ами искам да попитам има ли някаква възможност всичко това по някакъв начин да се влоши имам чувството,че ще полудея преди да получа ПР не обичах много много да се застоявам вкъщи чувствах се по-добре далеч от родителите ми някъде, където да бъда по-самостоятелен сега положението е в другата крайност страхувам се, че ако съм някъде далеч нещата ще се влошат,че няма да мога да се оправя сам.Мисли като тези преди ми бяха наистина много, мнооогооо непознати.И това ли е свързано с състоянието ми? Благодаря пак 

Здравейте, аз съм на 16 години и от околко година и половина страдам от паническо разстройство, за което разбрах едва преди около 1 седмица.Обиколих какви ли не лекари,които ми казваха че съм добре до все пак притеснението остана.Потърсих помощ от психиатър,който ми каза че за няколко месеца би трябвало да отшуми ще пия някакви хапчета ,които трябвало да ми помогнат но като чета за хора ,които страдат от това нещо 10-11 години и почвам да се плаша.Ако и при мен не отмине искам да попитам трудно ли се живее с това което и какви пречки създава?