Здравейте!
Скоро научих,че в първа псих. клиника" Св.Наум"/по известна като 4-ти километър/,има програма за спиране на Ривотрил.Програмата е за медикаментозно зависими.Споделям го аз тези,който ги интересува.

Разбира се,че мога,но крайният извод е доста стряскаш за мен.
Попитах Ви,защото ми е интересно какво мислите по въпроса.Да Ви попитам по друг начин,хора с ПР.,които се лекуват по 10г. искат ли да се излекуват напълно ?

Здравейте,г-н Тодоров!
Скоро чух едно определение за хората от един известен психоаналитик и ми е интересно вие как ще го "развиете".
"Едни хора живеят за да се лекуват,а други се лекуват за да живеят."

Истинските ти приятели те приемат, не какъвто искат да бъдеш,а какъвто си.

Аз вече нямам приятели ,които да не знаят за проблема ми и така разбрах кои са истинските,верни приятели.Те не могат да си обяснят каква е тази промяна в мен,какво изпитвам,но приеха "малките"ми странности и се съобразяват с тях.Дълго време криех за проблема си,знаете как е...то бяха лъжи,то беше чудо.Чувствах се гадно,че лъжа приятели,само изолирах се,а това не беше добре.Трябваше ми време, аз да се приема различна и тогава споделих с приятелите ми.Веднъж като си го казал,вече е по лесно,споделих и с колегите.Вярно е,че с колегите малко прикрих подробности,но знаят достатъчно,за да не се притеснявам,ако не се чувствам добре.Разбира се, всичко зависи от хората около вас и доколко те ви интересуват.
Предупреждавам,истината може да ви донесе неочаквани разочарования,но повярвайте, струва си.

Браво,Ботев!
Винаги съм обичала да майсторя нещо с ръцете си,но нищо сериозно.Когато за пръв път изпаднах в "дупка",открих дърворезбата и се влюбих в нея.От тогава все нещо човъркам,но когато съм най-зле правя най-хубавите си неща.Е,имало и полза от ПР.

Здравейте!
Аз не съм от излекувалите се,продължавам с хапчетата,но намерих начин до си облекча живота и все по рядко да се замислям за проблема си.Знам защо идват атаките и защо не мога да ги игнорирам,затова просто приех,че имам проблем с пътуването,престанах да се боря с физиката си.Това не е примирение,а временно примирие.Признаването и приемането на проблема ми помогна да се приспособя към ситуацията и това ми помага.Така процеса ще е по-бавен,но агресивната терапия ме връщаше само назад.Хората сме много индивидуални и не мисля,че има универсален метод .

Е,здравейте отново!
Оставете момичето на мира.Бях се отписала от тук,след като прочетох един пост на Мари за мен,но пак се регистрирах,защото Райна Попгеоргиева  не съм аз и тя сигурно се чуди какво става.
Мари,ти си каза мнението за мен,всеки може да си мисли каквото си иска,но не разбирам с какво право ме съдиш,че съм негативна,"черна" и без желание за живот.Ти не ме познаваш.Това,че сме си писали общи неща,не значи,че познаваш живота ми.Само за информация.На 25г.рак на яйчниците,2 операции,тотална хистеректомия,химио терапия,човека с който живеех си тръгна,деца ясно -невъзможно.Малко глътка чист въздух и П.Р. изразено в агора фобия.5 г. от вкъщи до работата,забравих как изглежда София,живеех само в един квартал.Нещата се пооправиха малко,но така 13г.За приятелите,които ме "разбират"-ясно.
Живот,песен.
А защо така се озлоби към мен и идея си нямам.Не знам ,как съм те "предаде най-подло",но след като разбрах мнението ти за мен,не ме и интересува!