Знам, че никога не трябва да четеш какви са характерстиките на някоя болест, защото ще откриеш симптомите и при теб. А ти може дори да не страдаш от това.
Както и да е Късно е да се връщам, тъй ще ви споделя защо си мисля, че наистина имам такъв проблем.

Има хора от които се страхувам. Има човек, които като го видя и започвам да треперя. Ако го чуя по телефона, гласа ми спира и имам чувстовто, че сърцето ми ще избухне.
Наскоро го видях случайно. Първата ми реакция беше да се скрия, за да не ме види. Беше ме страх, че ще ме види и няма да ме хареса. Ще ме отхвърли.
И наистина държа дистанция между себе си и останалите хора, защото си мисля, че няма да ме харесат такава, каквато съм.
В тийнеджърските си години бях често обиждана за външния си вид. Сега обаче, 10 години по-късно, грозното патенце се превърна в лебед. И виждам как хората показват,че ме харесват, но ме е страх да не бъда отхвърлена отново. И от 3 години съм абсолютно самотна.
И ви пиша, просто защото търся как да променя себе си. Искам да повярвам във възможностите си, и да знам, че заслужавам да бъда сред нечие обкръжение.
Лигла ли съм или и вие намирате нещо общо с моята история?