здравейте колеги страхливковци! ;Dще бъда малко разточителен но се надявам да не ви доскучее това което ще ви напиша и че ще ви бъде интересно да го прочетете.та значи аз бях на 17 когато получих първата си паник атака,това беше в последствие че бях много натоварен от грижи и проблеми и понеже съм пич един ден с едни мои съоченици в двора на училището излязохме да пушим и едно момче изкара една тревица да пушим(аз си пушех преди това но много на рядко с желание..по-често го правех за разчупване на ежедневието и и да имам ко да разказвам после на "копелетата" )аз му отказах първият път но той си дръпна и подаде нататък и когато стигна до него той  ми я хакна под носа и каза кашляики "много е яка братле опитай" ....е аз опитах и си провалих живота...20 минути по късно незнаех къде да се дяна много ми беше кофти,хем не исках да се изложа хем и нямах желанието да "умра" избягах от час и отидох при фелдшерката,тя ми премери кръвното и каза че е бая височко 180/110 беше.нямах си и на представа какво е това ама ме стрестна.по заитересувах се по въпроса и разбрах че мога да получа сърдечен удар,инсулт.бре..инфаркт си рекох доста зле е работата ;Dблъсках си главата цели 3 години и доиде моментът когато ми нямаше нищо(като преди това неизлизах,неможех да пътувам и най-вече да съм далече от мама и тати...)продължих да уча пътувах си обикалях си пак заведения дискотеки и така нататък..но един ден един шибан скапан ден двама мой авери пак изкараха...пуших и нищо ми нямаше.по-късно пак изкараха пуших и "блинг" светна ми страхотната идея че ще умра....аиде ся бягай.бягах около 1-2 километра към нас молеики се нашите да са в къщи да ме успокоят,сърцето ми биеше като чук по гърдите и то много бързо имах чуството че ако продължи още ще се пръсне....и се прибрах,не умрях.и така ся от1 година пак съм си страхливко...на няколко метра от мама и тати съм там ще ме намерите..вечер излизам но отивам до определен радиус от вкъщи около 1 км.като задължително маика и татко трябва да са в къщи..много си е зле ся като го пиша и разбирам че е много тъпо..но аз не съм си го избрал...или съм..незнам.но все пак аз съм сигурен 100% че ще ми мине и няма да се проваля този път,ще направя всичко за каквото съм си мечтал докато бях болен ще ида в чужбина,ще си купя кола ще изкарам книжка ще пътувам сам с колата си,ще ходя на море с гаджето или с приятели и така..
искам общо взето да ви кажа това е моментно състояние и ще ви мине,това е лъжа и ще спре когато вие спрете да се лъжете,станете отърсете се и направете нещо не е нужно да е чудо всеки ден месец седмица малко по-малко и ще ви ми