На какво се дължи блокажа пред терапевта? Искаш да му кажеш толкова много неща... но в един момент блокираш, спираш се... Получава се един хаус в главата ти...

  Здравейте на всички, от известно време ходя на психотерапия, и знаете ли , че наистина има ефект, винаги като излезна от кабинета и се чуствам щастлива в първия момент и после като ударена с парцал - това вече настъпва , когато започна да асимилирам и осмислям до какво съм стигнала , какво съм открила за себе си. Понякога се чуствам като дете което открива , че има пръсти на ръцете или на краката. Вчера имах час но по едни причини тук български,  го отмених - а имах нужда огромна нужда.... така го чуствах. Не губете вяра, явно няма невъзможни неща... Нека тук споделят впечатленията си всички , които посещават психотерапевт... 

То и това си е вид терапия да ядосаш някой.... Стига да попаднеш на човека.... Забравяш за какво си и ти тук... Радвам се на всички тук, щото всеки пие тик-так тука

Здравейте на всички! Отдавна не бях влизала и писала тук. Не че преодолях ПР. Просто си се мъчех сама. Пия ксанакс от 5 години и ми действа добре мисля, подтиска симптомите. От скоро обаче усетих, че няма да стане само с ксанакс. Против съм хапчетата - ама явно няма как. Ходих на психиатъри ми изписа сероксат. Незнам но някак в началото усетих засилване на симптомите вместо да има някакъв положителен ефект. След разговор с психиатъра-трябва да намаля дозата докато привикне организма и да увелича ксанаска. Абе завъртяна работа. Някой пил ли е сероксот, и как се е чуствал?

Привет  и от мен на всички!
Да и аз съм от Варна. Не влизах доста тук. Понякога се чуствам добре като ви чета, понякога не. И аз не знам вече. Някак си се мъча да го забравя този проблем но уви, ей така се появява като че ли да ми се присмее. Вчера се върнах от очни занятия. Ей какъв ужас. Та аз успях от 10 дена едва 3-4 да отида за малко. Последния път си тръгнах по средата. Бях с една колежка-приятелка, и в един момент и казах-"ставай и тръгвай". Излязохме от залата и ай сега да и обяснявам какво ми е станало. Не може някак си да ме разбере. Чуствах се много гадно. Вчера трябваше да отидем да извадим едни лекции и да влезнем в едни просто да чуем за какво става реч и да видим професорката-мен това ми е нужно винаги-трябва да видя човека , за да направя преценка за него- да ама не още в автобуса ми стана нещо бръкнах глътнах хапче и ме хвана яд-пак ли... Така и не стъпих в университета. Седнахме в едно кафе и се опитах да и обясня но някак си ме гледаше като че ли съм луда. Не че не съм преживяла доста гадни неща от малка и това си дава отражение на психиката, но това, че те държи в плен не ми харесва, пак се оказа по-силно от мен. Бясна съм. Тъжно ми е понякога, че няма с кого да поговоря, с човек който има същите проблеми, искам да го гледам в очите. А тук пишем наистина но някяк е друго.  Знаете ли как се срамувам от себе си сега...незнам разбирате ли ме но ...само вие можете...

Това е много добро! Уцелваш ме просто, поне половината съм си ги задавала, наистина е така - всичко се крие в детството. При мен нещата се влошиха от няколко дни, но мисля че се справям. Опитвам се да разбера кое ме е провокирало, и мисля че ми се изяснява, но още ми трябва.Не е тук темата да го споделям но просто ми хареса всичко това Скорпи.

Аз самата започнах с лекарства, аз не знаех, че това е ПР, едва преди месец, та лекарствата помагат в началото просто да се съвземеш, но после е хубаво да ги спреш по-малко и да се помъчиш живееш без тях. Трудно е, но става...

Точно така без хапчета! Цял живат после -може би- ще се обвиняваш, че ако не беше пил хапче нещата щяха да са други. Така, че ако си подготвен и сигурен, че можеш да я защитиш пред твой колега да речем, от това по-силно хапче няма. Говориш за Ксанакс и Лексотан - ще те смартафльосат и изобщо няма да ти пука какво става около теб. Мен още ме е яд един път на лекции-упражнения бях пила Ксанакс, просто не разбрах нищо- много интересно е съзнанието тогава-включва и изключва. Няма да е истинско, няма да си ти- опитай с нещо по-леко за да си по-сигурен.

Привет!
Това за менструалния цикъл си е норално.Имам в предвид всички състояния които се изпитват, в момента съм такава бясна, то иначе не съм от най-спокойните, на това се не трае Аз не мога да се понасям, като фелфебел съм  не е никак лесно да си жена. А, за хората които могат да ти докарат ПР те разбирам напълно мила DG. Опитай се вътрешно да им простиш, не мисли за тях-макар че понякога е трудно, хладна учитивост, не допускай да ти превземат съзнанието.

И аз също...Други желаещи...?

А, аз това с повечето килограми си го обяснявам с лекарствата които съм пила за известно време

Така зад компа е лесно нали...?

Привет Скорпи и на всички!
Аз лично преди месец, случайно попаднах на този форум, ровейки се из нета да прочета нещо за това мое състояние, което ме преследва от близо 4 години. Така разбрах, че симптомите които изпитвам се наричат ПР и т.н. Видях, че има много други хора, мъже , жени във всякаква възраст, които се чустват така. Прочетох доста информация за ПР и за себе си разбрах какъв е този кошмар. Що се отнася до въпроса "Защо се регистрирах?", ами надявам се да намеря общ език с някого с когото мога да споделя проблемните си състояния, защото тук всеки малко или много изпитва всекидневно напрежението от ПР. И все пак това са хора, и тук усещам интригата и другите там, за които просто не ми се говори, все човешки черти. Аз лично търся утеха, която да ми помогне в трудните моменти, хора които ме разбират за какво говоря, и аз лично бих дала кураж а и всякаква помощ, стига да е във възможностите ми. Живеем в материален свят, хората са обезверели, какви ли не неща всекидневно се случват, никой не вярва на никой.
А, животът е толкова кратък...и ужасно красив...
Хубав ден от мен и повече усмивки!

Здравейте на всичики!
Аз пък предлагам на всички които са от Варна и в близост да си спретнем нещо, не е лоша идеята за вила или хижа. Така се събират повече хора, по-евтино, и някак по-задушевно става.
Организацията не е кой знае каква просто трябва да си направим резервация. И да се чакаме един по един който е решил естествено.
Давайте да направим един списък-така импрувизиран и да реши къде, давайте предложения. Имаме нужда от глътка въздух...

Здравейте на всички!
Не би било лошо наистина да се запознаем, но не някак виртуално , а да се изправим очи в очи. Мисля, че това е едно предизвикателство за всички нас, а за някои може да е начало на едно прекрасно приятелство. Проблема винаги е по-малък когато е споделен. Какво мислите?