Съжалявам, но имате грешка. Аз съм последовател на Учителя от Каспичан  

Поддържам аргументацията на hpjon и напълно споделям вижданията му по тази и сходните теми във форума. Съображенията ми за това са свързани предимно с истинността на твърдяното. В него съм се убедил както от личен опит, така и от многото време което съм прекарал в четене на разнородна информация, свързана с този проблем.

Тодоров, съветвам ви да приемате и други гледни точки, а не да сте "кон с капаци", особено когато ви се привеждат множество адекватни аргументи. Според моето субективно мнение, на което имам право, това поведение не е присъщо на добрия терапевт. При наличието на тези фактори, отричането говори само за едно........ А теоретичната ви подготовка няма да коментирам..........

Деперсонализацията е сред основните симптоми на тревожното разстройство. Изразява се именно в усещането което си описала и въпреки неприятното чувство, в нея няма нищо опасно. Провокира се от отделянето на определени хормони, чието завишено производство се "диктува" и формира от мислите. Когато мислите бъдат променени, това оказва директно влияние и върху производството на хормоните, които пък от своя страна са главният виновник за причинената симптоматика. Именно това е и главната цел на психотерапията - да промени мисленето, а оттам и последиците които то влече.

Толкова ми харесва, че искам да я намеря още 100 пъти

skorpi, моите най-искрени поздравления. Радвам се че си открила мъжът на живота си Дано и останалите членове на форума имаме твоя късмет и да срещнем половинките си.

Хихи, направо сме като сайт за запознанства

Наистина си заслужава да се ожениш за подобен човек. Аз вече го срещнах

Как може да разчитате само на чувствата

Ами на кое друго да разчитаме в сериозната връзка? Чувствата са основата и на база тази основа се развива всичко друго. Като минат 1-2 годинки и ако изчезнат всички чувства става ясно за каква връзка сме говорили. Истинските чувства никога не изчезват, просто придобиват друг облик или в краен случай леко отслабват, но това е енергия, която не може да изчезне, просто се трансформира и придобива ново лице


Ето, пред вас стои човек, който си позволява да се влюби само след секс

Уважаваме индивидуалността на този човек, но го молим да не настоява че неговият модел е правилен и относим към всички. Различни хора, различни идеали. Молим го да ни позволи да не се влюбваме след хубав секс и не това да е основанието за влюбването ни ?

Какво значи "период на адаптация"

Периодът на адаптация не се отнася за връзките, които предпочиташ, затова ще е трудно да ти го обясня ?

Аз на духовни връзки не мога да разчитам

А на какви? Основани ва изгода, взаимен интерес, материализъм, секс, предварително начертани планове и уговорки?

Акцентът на всяка връзка е да мислиш с разума си

Да, при условие че си пресметлив. Както написа Скорпи, когато разумът участва прекалено, се изключва наличието на любов

А какво ще стане, когато любовта стихне малко и разумът се сети, че нещо не е наред  

Сърцето ще отговори че всичко е наред ? Както до момента са разрешавали нередните неща, така ще е и занапред. Докато чувствата изчезнат, партьорите достатъчно проблеми ще са преодоляли и ще са изградили алгоритъм на решаването им. И тъй като говоря за себе си, ще отговоря и от свое име. Аз контактувах с човека с когото съм в момента 2 години преди да се обвържа. Гарантирам ви че ако ще и абсолютно всички чувства да ми изчезнат, винаги ще мога да разреша всеки един проблем и пак ще искам да съм с него, защото притежава всички качества, които изисквам от отсрещния. Така че дори да разсъждавам по начина на ТРАК, любимата ми отговаря и на този критерий. И без наличието на чувства, покрива всичките ми изисквания и бих прекарал живота си с нея даже и като приятел. ?

Понякога дори намирането на "любовта на живота" е достатъчна предпоставка за затихване на ПР, а в конкретни случаи - за изчезването му. Разбира се, всичко зависи от конкретната фактическа обстановка.

Искрено съжалявам и съчувствам на онези, които все още не са го изпитали. Пожелавам им скоро да им се отдаде възможността да го усетят. След това, вече никога няма да са същите и мирогледът им ще бъде променен за доста неща от заобикалящата ни действителност.
Изпитвал съм много и различни чувства, сред които - страх, гняв, радост, тъга, болка и т.н и т.н. Но по-силно от любовта - никога.

Приятели, реших и аз да изразя мнение в настоящата тема, поради факта че дискусията ви ми стана интересна, а освен това има какво да споделя и от личен опит.
Ще започна от това, че за мен сексът е в неразривна връзка с чувствата, които изпитвам към партньорката си. От тях зависи мястото и значението което му отдавам във връзката ни. Така например, ако последната е неангажираща или без особено силни чувства, а по-скоро някакви моментни увлечения, ролята която му отреждам е от първостепенно значение. Тогава удоволствието от акта се поражда и зависи предимно от уменията на отсрещния, опитът и представянето му са важни, защото само чрез тях се изпитва удоволствие. Когато другият ми е безразличен, най-малкото е логично единственото което ще ми достави удоволствие да бъдат тялото и сексуалните му действия, разкрепостеността, разнообразието, предразполагането.
 Ако обаче става въпрос за силни чувства и сериозна връзка, които всеки от вас е изпитал, положението е друго. Така например при сериозната връзка, когато обичам истински, въобще не отдавам на секса толкова главна роля. Причините за това са две:
На първо място, дори гаджето ни да е най-неопитния човек на света, ние имаме толкова силни чувства, толкова сме привлечени от нейното физическо и душевно „АЗ”, че дори всяко докосване по тялото ни е в състояние да ни достави неизмеримо удоволствие. Не е от особено значение какво точно правим, интимната близост и върховата наслада вече е обезпечена не само от физически аспект, но и от душевен. Любимият човек става всичко за теб, обичаш всяка част от тялото му, всичко което той направи ти доставя удоволствие. В този случай дори най-нескопосаният секс ти се струва божествен, именно защото го правиш с човека, заради когото се събуждаш и съществуваш – твоята половинка и другар в живота и преживяването на всичко, свързано с него.
На второ място, действително и неоспоримо е че ако и двамата партньори са по-опитни в сериозната връзка, вероятността сексът да е още по-добър нараства. Но в повечето случаи единият от двамата е по опитен или поне по-креативен и разкрепостен. В такъв случай нищо не пречи временно той да води сексуалната игра, докато другият компенсира и го настигне. Да предлага конкретни неща и варианти за експериментиране. В това няма нищо лошо и срамно. Всеизвестно е обстоятелството че никой не се е родил научен, но при наличие на силно привличане и желание, нищо не пречи с течение на времето и другият партньор да добие нужните умения ?

В заключение ще добавя че при мен хипотези от рода на : „имаме неангажираща връзка и нямам никакви чувства към другия, но благодарение на добрия секс взех, че хлътнах по него” – често срещан житейски казус, но неприложим по отношение на моята особа. Така например, ако човек отсреща е привлекателен сексуален атлет, но не ме привлича и нямам никакви сериозни намерения към него, а контакта ни е единствено с цел забавление, няма никаква опция да хлътна по него и да го заобичам не заради това което е, а само защото правил добър секс.
Обратно – когато съм обсебен от някой, не би ми било никаква пречка неопитността или стеснителността му в секса. В подкрепа на твърдяното ще добавя и пример от текущото си „любовно състояние”. Съвсем категорично отговорно мога да заявя че аз срещнах човека когото винаги съм търсил. Дори едно телефонно обаждане, един разговор на скайп, една среща, без да правим каквото и да било, ме разтърсват из основи, прерязяват ме през корема, чувствам се на седмото небе, всички дребни и обикновени ежедневни дейности се пречупват през призмата на съвместното ни бъдещо съжителство. Този човек значи всичко за мен. Как си представяте ако е неопитен в секса или пък в началото последният не е хубав, да се откажа от него или връзката ни да пострада заради това? Да не говорим че има и така наречения „период на адаптация” в леглото, след преминаването на който нещата се уравновесяват и развиват в още по-благоприятна насока.

Нахвърлях горното съвсем спонтанно, непринудено и бързо. При нужда ще поясня по-обстойно, макар че считам че е достатъчно достъпно и разбираемо.

Ето, момчето те открехна, Скорпионче  

Почитаеми г-н Тодоров Опасявам се че тълкувате грешно повелителни законови разпоредби. Поради тази причина ще поясня по-обстойно фактическото и правно положение на обсъжданите въпроси.

,,Въпросната наредба определя работата на клиничният психолог в психиатрични заведения.,,

Твърдяното от вас не отговаря на истината. Наредбата касае медицинските  дейности, свързани с лечението на психичните разстройства и в частност психотерапията, независимо къде се осъществяват.Ако касаеше само болниците или кабинетите, това щеше да е отбелязано.Така че тя се отнася за всяко място, където се осъществява лечение на лице с психично разстройства, каквито са и тревожните разстройства.

Бихте ли ми посочил къде е отразено ,че се отнася само за клиничните психолози и то работещи в здравни заведения?

Напротив, в наредбата е конкретизирано и уточнено ,че психотерапия може да се извършва от:

1.Магистър по медицина/лекар/
2.Магистър по психология с придобита специалност ,,Приложна психология,,
3.Магистър/бакалавър/ по социална педагогика  със специалност ,,социална педагогика,,
4.Медицинска сестра с една от двете специалности –Психиатрична сестра или Медицинска сестра за социални дейности
Това само са професиите на хората които могат да извършват психотерапия в България, независимо дали в болница или кабинет. Разбира, се трябва да имат и трите години психиатричен опит и съответното обучение, съобразно школата която практикуват

,, За извънклинична психотерапия закон няма, но от 2000г. се изработва”

Няма закон, защото настоящата разпоредба регламентира нещата и клинично и извънклинично/ амбулаторно/.

"....СВЪРЗАНИ С ЛЕЧЕНИЕТО НА ЛИЦАТА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА."
Ето това ви подвежда. Тук се има предвид хоспитализирани пациенти в клиники.”

В тази връзка бих си позволил да Ви задам и още един въпрос: Г-н Тодоров, ако законодателя имаше предвид само хоспитализирани пациенти, не мислите ли,че щеше да го напише.Още повече, че се хоспитализират обикновено пациенти с по-тежки диагнози при които психотерапията не е толкова на пръв план.

Така,че ако Вие наистина правите психотерапия в кабинета си, както пишете в сайта си, считам че подлежите на преследване от закона като лице което упражнява медицинска дейност/психотерапия/ при лечението на хора, нещо за което нямате право.

Здравейте, приятели. От известно време не бях посещавал форума, защото отдавна съм разрешил проблема, който ме задържаше тук, но въпреки това, поради наличието на повечко свободно време тези дни, реших да го навестя отново и да видя какво развитие претърпява.
Направи ми впечатление, че в него е обособена специална тема, носеща наименованието "Въпроси към г-н Тодоров", в която той, като психотерапевт, дава информация, консултации и насоки на питащите потребители. Прочитайки заглавието и, си зададох някои въпроси, които би си задал и всеки клиент, търсещ психотерапевт, на който да се довери. Въпросите ми са породени от чисто любопитство. Основният сред тях е следният:

Каква точно е притежаваната от г-н Тодоров професионална квалификация и с оглед на нея има ли право да практитува психотерапия? Психотерапевт ли е той по смисъла на закона?

Доколкото си спомням, г-н Тодоров преди известно време беше споделил във форума че е психотерапевт. Наскоро обаче, поради естеството на работата си, се запознах с НАРЕДБА № 1 ОТ 11 ЯНУАРИ 2007 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ЛЕЧЕНИЕТО НА ЛИЦАТА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА.

Видно от наименованието и, горецитираната наредба регламентира условията и реда за провеждане на медицинските дейности, свързани с лечението на лицата с психични разстройства.

Чл. 8, ал.1 от същата, урежда законовите предпоставки за извършване на психотерапия. Посоченият член гласи следното: Право да извършва психотерапия има лице, което е:


1. "магистър" по медицина или "магистър" по психология с придобита специалност "клинична психология", или "магистър" (бакалавър) по социална педагогика със специалност "клинична социална работа", или медицинска сестра с придобита специалност "психиатрична сестра", или медицинска сестра с придобита специалност "медицинска сестра за социални дейности";
2. обучено е в метода на конкретната форма на психотерапия;
3. има клиничен психиатричен опит.
4. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) "клиничен психиатричен опит" е минимум 3 години стаж в лечебно заведение по смисъла на тази Наредба;

Използвам настоящата тема, за да попитам г-н Тодоров има ли законово регламентираният и фиксиран, изискуем, 3-годишен клиничен опит, който е предпоставка за придобиване правото на извършване на психотерапия?

Прегледах сайта му, в който е отразено че той притежава специалност „Приложна психология”. Позовавайки се на повелителните разпоредби на закона (в частност горецитираната Наредба), специалността „Приложна психология” не дава възможност и сама по себе си не се явява достатъчна предпоставка за практикуването на психотерапия и респективно за титуловането на практикуващия я като психотерапевт.

Считам, че горните въпроси трябва да бъдат зададени на всеки един терапевт, с цел установяване истинността на твърдените от него факти.
Аз (а предполагам и останалите потребители) очакваме отговора на г-н Тодоров.
По този начин, от една страна ще изясним въпросите, пряко свързани с настоящата тема, а от друга - ще знаем част от критериите, които съгласно упоменатата Наредба, всеки психотерапевт трябва да покрива.

Споделям че вече ми писна от студове, ледове и снегове и с нетърпение очаквам разтопяването на последните и настъпването на пролетта