Тони Д правилно е казал/а че накрая в този форум ще си останете вие двете и ще се избиете. Най добре да направите форум в който вие двете си пишете наистина, защото наистина се надпреварвате кой е по компетенетен, но това тук не е състезание, а форум където хора с еднакво ЗАБОЛЯВАНЕ / защото ПР е болест!!!!/ споделят как се чустват и се опитват да се подкрепят взаимно и да си дават съвети. Не се имам за компетентна, знам само че лекарствата ми помагат да се чуствам по добре и се опитах да споделя положителната промяна, а вие двете ще се избиете една през друга да се заяждате... е извинявайте но не ви отива.....

Знаете ли какво? Мисля че вие двете сте толкова самотни и злобни че това да се заяждате с другите ви носи удоволствие . Ниските нива на серотонин правят връзките между нервните клетки нестабилни и това причинява страхови неврози, да, както и високите нива на адреналин , и това знам. и между другото твърдението че дадена болест не трябва да се лекува с медикаменти е много глупаво.Опитах се да споделя нещо хубаво с хора които имат същия проблем и може би също имат нужда от помощ, но явно вие двете сте доволни да живеете така, може би просто самата идея за положитена промяна ви плаши, просто защото ви е хубаво и сте свикнали само да мрънкате и нищо да не правите за  себе си.... Е, приятно ви злобеене......... Аз се оправям а вие си злобейте на воля....

Виж, не го приемай така, защото съм права.... " Сутрин ходене по росната трева.... "  това ми звучи като поезия..... Не вярвам някои да се е излекувал с ходена по росната трева, моля те....

Да

Извинявай, но това е несериозно.... Звучи като подигравка към хората, които наистина страдат от Паническо разстройство....

Виж, не съм лекар и само мога да повторя това което той  ми каза > ниски нива на серотонин.... и още нещо което не помня , тези вещества били важни за нервните клетки.... наистина е най добре лекар да ти го обясни, аз нямам нужните познания, просто споделям. Направи ми впечатление че още когато започнах да обяснявам какво ми е той ми продължаваше изреченията , т.е. той знаеше всички симптоми преди още да му ги кажа. Лично аз се чуствам малко по добре с тези лекарства. А какво значи непонисимост къме медикаменти, как разбра че имаш такава? Човек има непоносимост към определени хим. вещества, а не към всички! Ако просто повръщаш хапчетата, това не е болка за умиране , предполагам че могат и по друг начин да се приемат , като инжекции или знам ли.... Ако помагат, това е малка цена да се плати, повярвай ми.
 

Според мен е мноооооооооого лоша идея / точно както един потребител е написал / ще се дърпате взаимно надолу
Добре е ако гаджето ти няма ПР , но знае че  ти имаш и взема проблема ти насериозно
защото иначе ако единия получи ПА , мисля че ще рефлектира и върху другия / аз лично доста се влияя от тревожността и нервността на хората наоколо и така и аз ставам тревожна и това ми предизвиква ПА.

Здравейте,
 Аз също см жена и страдам от ПР. Може би наистина има връзка мецду заболяването и сексуалната активност, тъй като забелязах че при мен желание за секс липсва почти на 100 %..    Въпроса е в това че наистина ртази тема и начина по който си задала въпростите си, както и самитет ти въпроси наистина нямат касателство с ПР. Тук съм съгласна с ДР. Тодоров - за кои мъже и за какво изразяване на сексуалността говориш? Това са общи теми , които може би е интересно да се обсъждат в компания, но нямат нищо общо с Паническото разстройство!

Здравейте,
  Искам само да споделя че скоро една приятелка ме заведе при неин познат психиатър, този беше първият лекар, който наистина разбра какво ми е , ходила съм при доста психиатри и явно всички се опитваха да лекуват симптомите ми, а не заболяването. Изписа ми 2 вида хапчета, едните ги пия 3 пъти на ден, а другите само вечер. Оказа се че проблема не е само психологически, а и от биохимични процеси, които протичали в мозъка и предизвинквали депресия, страхови неврози, социофобия и ПА. След като се прибрах проверих в гугъл и се оказа че всичко което ми е казал е точно така. Пия хапчетата от седмица и половина и се чуствам малко по добре, все още имам ПА но сякаш са по нарядко. За пръв път имам надежда да се оправя! Каза ми също че ще е необходима и психотерапия, тази седмица започвам ! Каза ми също че и ако ПР не се лекува, уврежда след време мозъчната кора и ставало нелечимо с медикаменти.
  Както и да е , пиша основно заради ДАНИ29 мисля че се казваше потребителката. Дани, ти също си от Варна, ако имаш желание мога да ти дам координатите на психиатъра. Надявам се че си по добре
Пиши ми на лични ако искаш
Успех на всички

Здравей , Дани,
  Знам точно как се чустваш, и как завиждаш на всички за които това е просто разходка. Един съвет , който мога да ти дам - аз обикновенно когато трябва или искам да отида с познати някъде и ме е страх да не получа атака , правя така - още като се видя с тях се правя че нещо не ми е добре и малко ми се вие свят - така в случай че получиш паническа атака, никой няма да разбере, познатите ти ще си помислят че тои е просто зле и така няма нужда да се притесняваш че ще те помислят за луда. Още нещо - тръгни с нагласата че може и да се случи, но дори и да е така, опитай се да се приириш един вид - остави се на симптомите - чудо голямо!!!! ще дойде и ще мине = хич да не ти пука че някой ще разбере!!! Просто не се съпротивлявай защото съм забелязала, че при мен така става по зле. Или друг вариант - просто излез на азходка с твой близък или приятел/ка , който знаят за положението ти - така ще се чустваш по спокойна.
  При мен най зле е когато съм на работа - аз съм фризьор и - поварвай ми - адски много ми пречи на работата ! Освен това и контактите с непознати доста често предизвикват ПА при мен.
Както и да е - просто отиди на плай веднъж, колкото и да те е страх - направи го!

Здравейте,
Прочетох това, което е написала Радостина , радвам се ако се е излекувала, но всичко това ми звучи много клиширано " настрой се позитивно", " радвай се на малките неща" ...... ит.н и т.н....... Хора, аз живея в такъв ад , че никакви медитации и позитивни настройки не могат да ми помогнат. Освен паническо разстройство страдам и от социофобия .... Като четох , че Радостина се е справяла с вскичко с което се захване и е имала успех в кариерата си, ми иде да крещя..... не знам какво ще си помислите за мен и честно не ми пука, но я мразя заради това.... Искам да плача и да крещя, да крещя на всички хора, които са щастливи..... Мразя ги заради това..... На 23 съм, а съм толкова зле ., че понякога мисе иска да ме няма..... не разбрах кога и как от красиво самоуверено и общително момиче се превърнах в жалко страхливо същество, ковто не смее да гледа хората в очите. Искам само да систоя в къщи, защото там се чуствам в безопастност. Искам да чета ои да гледам филми, нищо друго.... Не искам да излизам, не искам да се срещам с хора,  не искам да ходя на работа защото цялата изстивам и тряперя като лист..... Не искам хората да ме гледат........ Нищо не искам! Искам само да се оправя, искам този ад да изчезне, сякаш никога не е било..... Мисля че никога няма да се оправя, нищо от нещата които е описала Радостина няма да ми помогне.... Писна ми!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1