Da ostanem sami sas sebe si -neee stiga tolkova samota.Da si pochinat normalno obshtuvashtite hora.Vqrvam che vishki koito stradat ot takava fobiq ne6tto koeto iskat nai mnogo e da obshtuvat,bez pritesnenie.Samotat e bolka tishina,chuvstvo che ni6to ne si struva,nqma smisal.Jivotat minava pokrai nas,bez nie ni6to da sme vidqli ot nego...Trqbva da vlezem v jivota,da go izjiveem a ne da gledame otstrani kato na kino.Trqbva ,trqbva no e mnogoo trudno

Anele vsi4ko razkazano ot teb go prejivqvam i az.Spodelila li si s nqkoi 4e strdash ot takava fobiq?Ili iti smqtash 4e nqma smisal,normalnite uvreneni v sebe si hora nqma kak da razberat kakvo se slu4va vatre v teb,dokato se opitvash da ob6tuvash....Prosto norlamnite ni vazpriemat kato sramejelivi.Mrazq tazi duma "sram" do ni6to hubavo ne vodi tq...

ima li hora stradashti ot takova lichnostno rastroistvo,6te se radvam da si popisha s nqkoi podoben na men

Точно отговор на този въпрос търся и аз   

Отбягващото разстройство на личността [1] (ОРЛ) или тревожно личностно разстройство [2] е личностно разстройство , отразено в DSM наръчника на АПА, което се характеризира с модел на социално задържане (задръжки), чувство за неадекватност, крайна чувствителност за негативни отзиви и оценяване, отбягване на социални взаимодействия.

Хората с ОРЛ често смятат себе си за социално неуместни или безинтересни и непривлекателни, и отбягват социални взаимодействия поради страх да не бъдат подигравани, унижавани, отхвърлени или нехаресани.

ОРЛ обикновено се забелязва за първи път през ранните периоди на зряла възраст и се свързва с възприето или действително отхвърляне от страна на родители или връстници по време на детството.

Американската психиатрична организация включва ОРЛ в DSM IV-TR и го определя като проникващ, но и разпространяващ се модел на социална задръжка, чувства за неадекватност и хиперсензитивност към негативно оценявне, започващи от ранното съзряване и налични при различни контексти, което се индикира от четири или повече от следните:

Избягване на професионални дейности при които значително се набляга на междуличностния контакт, поради страх от критика, неодобрение или отхвърляне
Нежелание за замесване с хора, освен в случай, че харесването от тяхна страна е сигурно
Въздържание от започване на интимни взаимоотношения причинено от страх от засрамване, подиграване или отхвърляне поради силно занижена самооценка
Прекомерна загриженост при критика или отхвърляне в социална ситуация
Сдържаност при нови междуличностни ситуации поради чувство на неадекватност
Гледане на себе си като на социално неуместен, безинтересен и непривлекателен или по-нисшестоящ спрямо другите
Необичайно нежелание за поемане на лични рискове или ангажиране с нови дейности защото могат да се окажат смущаващи
ОРЛ често се бърка с антисоциалното личностно разстройство; клинично, терминът антисоциален означава незачитане на социалните норми и правила, а не социална сдържаност.

Причините за ОРЛ не са ясно дефинирани, и може да са повлияни от комбинация от социални, генетични и психологически фактори. Множество синдроми на загриженост по време на детството и юношеството се свързват с темперамент характеризиращ се със сдържаност в поведението, срамежливост, плашливост и необщителност при нови ситуации.[3]

Много хора с диагноза ОРЛ са имали ранни преживявания на хронично родителско и/или социално критикуване или отхвърляне. Нуждата за обвързване с отхвърлящите родители/връстници кара хората с ОРЛ да жадуват за отношения, но техният копнеж постепенно се превръща в защитна обвивка срещу повтарящите се критики
Хората с ОРЛ са загрижени за техните недостатъци и формират отношения с другите, само ако вярват, че няма да бъдат отхвърлени. Загубата и отхвърлянето са толкова мъчителни, че тези хора по-скоро биха предпочели да бъдат самотни, отколкото да рискуват да опитат да изградят връзки с другите.

Свръхчувствителност към критика или отхвърляне
Самоналагане на социална изолация
Изключителна стеснителност в социални ситуации, въпреки силното желание за близки отношени

pinponk dai skype

zdr,Nqkoi moje li dade savet kak da saberem smelost da potarsim pomosht.Zashtoto to e qsno 4e vsi4ki sme razbrali kade e problema,no vijdam 4e na vsqkade pishe 4e trqbva da se potarsi pomosht.A kak da stane tova kato nie se pritesnqvame da hodim do magazina kak da stignem do psiholog