Като цяло е така - просто автоматизиран навик по негативно реагиране на иначе неутрални телесни стимули, който навик ги насища със страх и оттам ги усилва, до получаването на порочен кръг! Психиката зад този автоматизиран порочен кръг най-често е борбена и контролираща на характерово ниво, а на несъзнавано най-честата картина е известна емоционална зависимост, която носена дълго и при сблъсъка си с грубата реалност прераства в други наранявания/ комплекси, вярвания. Но, когато се промени ментално-емоционалната настройка към телесните промени и към самия страх, тогава п.а. се стапят. Оттам насетне дали човекът желае по-цялостна работа по психодинамиката си, това е индивидуално!

Мисълта ми от предния ми постинг беше, че да, това е основният подход! Но, все пак ако изхвърлим зърното на полезното в психоанализата заедно с многото плява на илюзиите, които тя изповядва, би било известно свръхобобщаване! Знам за какво говоря - дълго е за обясняване! Но, като цяло сте прави, знам го от опита си!

Съгласен съм с Тодор! Няма школи, има психотерапевти! Всичко е доста лично. Обикновено когато работя с мъже съм по-директен и резултатите са бързи и добри. Такъв подход при повечето жени обаче води до ... бягането им от терапията. А и не е само делението мъже и жени - терапевтът се стреми да даде подходящото за всеки човек, индивидуално. Аз се стремя да ползвам и двата подхода, за които говори студент 21. Ако се работи единствено поведенчески/нлп/ хипноза, работата става шаблонна - ставаш като занаятчия, който общо взето прави почти едно и също, с вариации и т.н., но общо взето плитко и ... замазващо. Когато пък се работи само дълбинно аналитично, символично, с анализ на сънищата, търсене на дълбинни психодинамики и т.н., работата се размива във времето доста и справянето става бавничко. Когато обаче дълбинните разкопаващи методи се комбинират с по-директните, комбинацията е доста успешна по мои наблюдения! Дълбинен подход освен в класическата психодинамична или юнгианска анализа има и в когнитивната схема терапия и позитивната терапия - тези последните аз лично ползвам и съм доволен. Терминологията е различна - дали ще се нарекат когнитивни схеми и автоматгични мисли или основен, актуален и вътрешен конфликти, но на практика извън думичките е друго... В позитивната терапия структурираният и бърз анализ се нарича инвентаризация. Постига се осъзнаване на вътрешните конфликти, вербализират се, окуражаваме се, разширяваме целите си. Откриваме вторичните ползи, започваме да търсим начини как да ги задоволим адаптивно социално, вътреличностово и междуличностово, слизаме по метафоричната 'стълба' от съзнанието и подсъзнанието директно (падаща стрела). И тук стигаме до по-директните методи, които отговарят на въпроса КАК да променим нещата, които вече сме "разкопали" и осъзнали - до когнитивния рефрейминг, до визуализациите и хипнозата, дишанията успокояващи, но и дишанията предизвикващи тревожността, поведенческите експерименти по посрещане на страха, методи за директна работа с емоциите и психичната енергия зад тях, наводняването с рефрейминг, мотивирането и самомотивирането, ролевите игри, домашните, спортът. Аз винаги съм вярвал и в молитвата и медитацията - те вече са работа на по-високо ниво. Между другото, подготвям статия, в която през погледа на психоанализата, трансперсоналната психология, бихевиоризма, когнитивната наука на религията, обяснявам психотерапевтичната стойност на молитвата...

Та, според скромното ми мнение, по-добрият вариант е еклектичната и индивидуално насочена работа при личната терапия. А при самостоятелното справяне, което също е възможно, всеки си избира подходящото з анего - инфо има много.

Орлин

Здравейте!

Не знам за първото мнение дали е реклама и т.н. Всичко е въможно!

Алекс Попов обаче познавам лично, приятели сме! На 29г. е, има харизма за 29 души и наистина е добър в нлп, хипнозата и поведенческите методи!!! Учил е нлп и хипноза не при кого да е, а лично при Ричард Бандлър. Това разбира се, не значи много. Много значи обаче действителното му умение да променя човека!

Относно това кое е правилно и неправилно, ще се въздържа, поне засега - умишлено! За разлика от други ...

Бъдете здрави!

Страхът остава! Лудост е да иска човек да живее без него! В мозъка страхът е тясно преплетен със здравата нормална агресия, тоест с мотивацията за постижения, както и със сексуалния нагон. При хора с амигдала, разрушена от херпес, заедно със страха, изчезва и цялостния афективен живот - способността да обичаш, здравата амбиция, радостта от живота. Остава една незавидна емоционална изравненост, срив в самия смисъл на живота и същността на човечността ни! Няма как без страх!
   Въпросът е, че когато променим отношението си към страха, огромната част от него изчезва, а на негово място заживява смелостта! Спокойната радостна смелост! Всички подходи при психотерапия на п.р., поне действените, целят именно промяна на отношението към страха, на премахване дисоциацията на битката между съзнание и подсъзнание. Често съпротивите са големи, а човекът с п.р. рационализира "от девет кладенец извинения", за да продължи да поддържа проблема си. Защото противно на оплакванията на съзнанието и заявяването на съзнателно ниво за промяна, в несъзнаваното се поддържат силни вторични ползи. Понякога дори видени ясно и осъзнати, тези вторични ползи представляват по-добрата алтернатива за човека. Тогава той си намира извинения, оттегля се от терапията или преминава на медикаментозна "терапия", което е най-сигурният начин за хронифициране на състоянието му. Защото приемът на хапчета се явява психичен акт по потискането на импулсите на несъзнаваното, акт на борба, изтласкване и дисоцииране на страховите динамики.
   Както казва мой познат психиатър-психотерапевт, един от най-успешните терапевти на п.р.(Т.П.), само 20% от страдащите от п.а. всъщност искат действително да променят нещата! Останалите, ако въобще надрастнат преживяването на себе си като жертва и стигнат до терапия, имат силни съпротиви и защити, идващи от вторичната полза по поддържане на проблема на несъзнаваното и филтрирани през рационализациите, отричането, изтласкването и пр. защитни механизми на съзнателно ниво! В такива случаи действително е необходима по-продължителна, психодинамично насочена работа и едва тогава, бавно и постепенно, да се пристъпи към актуално действените за п.р. по-директни подходи към страха! В такива случаи обаче и пациентът и терапевтът е нужно да бъдат готови за тази по-продължителна работа. Аз примерно съм фокусиран в цел и не съм голям любител на прекалено продължителната терапия. От друга страна, пациентът в такива случаи, именно благодарение на свръхкритиката, присъстваща в защитните психични механизми, лесно си намира извинения - в личността на терапевта или в битови ангажименти и т.н.

Накратко, когато се промени отношението към страха, той се свежда до нормалните си граници. Тъй като вегетативните симптоми се причиняват от повишената тревожност, тогва те същос е минимизират! Е , пак сме по-чувствителни от много други хора, но вече ползваме тази си сензитивност, за да се наслаждваме на живота си по-пълноценно, да виждаме прекрасното в живота си! Както казва Айнщайн, "Има два начина да изживееш живота си. Или не вярваш в съществуването на чудеса, или виждаш всяко нещо като чудо!" ...

Здрасти, Скорпи!

Като пишех предното мнение, ми мина през ума, че при теб нещата са малко по-различни, но го адресирах като цяло, не само до теб! Ти ясно казваш, че просто искаш гадже, което да те разбере и затова търсиш мъж с паник атаки - просто гадже. Супер е с гадже и за къде без гадже, освен ако сме монаси и монахини - е, не сме, поне засега!

Най-сърдечно и приятелски ти желая да се намерите с гаджето! Добрият секс решава много, това не го е казал само дядо Фройд!

А кога ще настъпи този момент. Сам ли ще дойде някакси или ти ще му помогнеш?
Казваш, ако кажеш на нормален човек, ще си тръгне. А ти не си ли нормална? Нормална си повече от въпросния хипотетичен нормален човек. Мислиш ясно, умна си колкото десетина блондинки вързани накуп . Това, че видите ли, мнението на българина Х можело да бъде негативно по отношение на П.Р. има ли нещо общо с твоите качества? Няма! Би се дължало на невежество! Паническото разстройство е доста разпространено и ако хората с П.Р. не разкажат на света наоколо какво е то и че всъщност е признак на сила и борбеност, кой да го направи? Е, и терапевтите също се стремят д апроменят общественото мнение...  Ако някой не би те приел със ставащото в теб, такава каквато си, защо ти е той? Нали дълбинните чувства са важни, иначе има вибратори, но... Мъжете между другото си умираме да защитаваме жените и въобще не ни писва, а ни харесва да го правим - така си се себедоказваме ! Може би не е толкова до приемането на другите, колкото до собственото неприемане, идващо от мъничко повечко перфекционизъм . Другите ни приемат така, както ние приемаме себе си. Има си и предимства за един мъж гаджето му да има П.Р.:
- Стои си в къщи - тоест "не шава", не изневерява
- Подхранва мъжкото его с потребността си от присъствието на мъжа
- Кара го да се чувства важен, защото в неговите очи тя е слабата и има нужда от защитата му
- Тъй като тя се чувства виновна, че го ограничава, му разрешава да ходи с приятели където иска
- Тъй като тя преживява толкова мъки, винаги ще го разбере когато и той страда и ще го утеши, за разлика от друга жена
- Жената с П.Р. има дълбок емоционален живот, може да обича силно, когато е с някого тя е дълбоко емоционално "преплетена" с него - това е най-честия профил при жена с п.а. Има и други, разбира се.
- Тя обикновено не обича да бъде сама, има много "скъсена" проксемика, тоест е гушкава, обича да бъде прегръщана и милвана. От друга страна има маса жени, които са студени и дистанцирани и ако мъжът е позамръзнал при връзката си с такава, просто ще се разтопи в прегръдките на жена с п.а.

Днес видях една двойка, веднага биеща на очи. И двамата имаха подобни деформации на лицето, явно от някакво автоимунно заболяване. бяха се събрали, за да споделят живота си. И в това има резон! При П.Р. обаче положението е друго - хората, които го преживяват, СА ЗДРАВИ! Това, че имат различно ниво на невромедиаторите, са само хипотези, както и да е.

Има още нещо. жените с П.Р. само изглеждат слаби. Всъщност са прекалено силни, прекалено борбени, контролиращи, идеалистично и перфекционистично настроени - като цяло, като общ профил (има всякакви изключения). Когато имаш такъв перфекционизъм, ти автоматично го проектираш като очаквания от мъжа до теб като справяне, можене, решимост, мъжественост. Ако си хванеш гадже с п.а., отначало можете да имате добро кликване, но вероятната развръзка би била "бум, тряс и чао" . Защото и мъжът с п.а. има същата перфекционистична психика и също автоматично би се дразнил от жена с п.р. до себе си. Тоест, и двамата биха автоматично проектирали собственото неприемане на себс и заедно с п.а. в другия. Както когато се ходи по мост в еднаква стъпка, мостът може да се срути, така и мостът на подобна връзка едва ли ще издържи дълго. Разбира се, това са само общи разсъждения - има всякакви нюанси, а профилът на хората с п.р. не е еднозначен.
   И все пак ми се струва, че една жена с П.Р. би била разбирана, приемана и обичана дълго и щастливо от един силен и спокоен, но и характерово по-толерантен и благ мъж. Има ги, споко!

Радка Цонкова: http://tzonkova.hit.bg/Avtobiografia.htm . Знам от пациентите и, че се справя чудесно!

Успехи!

Ще напиша какви действия са най-важни според собственото ми субективно мнение, с което не ангажирам никого.

1) Структурирано анализиране на ранните години, сканиране на родителския стил, взаимоотношенията м/у родителите, на родителите към околния свят. Директни наблюдения върху психиката чрез реакциите на човека, езика на тялото и т.н. Формулиране на несъзнаваните вярвания и реакцията спрямо тях в характера. Когато собствената психика бъде осъзната, имаме възможността да наблюдаваме психодвиженията си без вече да сме на сто процента въвлечени в тях и така да ги променяме със силата на намерението си.
   Освен през ранните години, психиката може да се анализира и с други директни методи "тук и сега" - например падаща стрела и др. Психоналичностите могат да бъдат обрисувани и визуализирани - така умът ползва визуализацията при досега им с реалността и задействането на страха.
   Горното самоосъзнато наблюдение и побутване към промяна започва да се практикува в ежедневието. 

2) Когнитивно реструктуриране/ рефрейминг -
- табличен вид
- във вид на дневник
- визуален вид - последният е най-предпочитан от мен. Аз самият никога не съм си водил дневник или писал таблици. Но това си е моята личност, а за всеки е различно. При визуалния рефрейминг се тръгва от ситуация или автоматична мисъл, чрез специфична техника се слиза до базовото вярване в подсъзнанието, което я е породило, извлича се от него вторичната полза. Тя се преформулира позитивно и се целеполага. Започва неутрализиране на страхово (или вина, тъга, срам и т.н.) наситеното вярване с помощта на мета въпроси, мотивиране чрез несъответствие, логика, връзка с реалността, възнамеряване за оптимизъм, десензитизация и наводняване, малки поведенчески стъпки и т.н. и т.н. Стига се до зададената позитивна цел, като вторичната полза се задоволява по адаптивен начин.
   Така работена, тази техника неутрализира ядрото на страховете ни, базата им - когнитивнхите несъзнавани вярвания зад тях (т.н. популярно комплекси).
3) Визуализации, които подготвят за преживяването на телесните симптоми и самия страх по различен начин, с различно отношение. Има някои основни, но варират и могат да се създават спрямо личността, психичната структура и вярвания на индивида.
4) Съзерцание - горните визуализации започват и завършват със съзерцание. Постепенно то става централна и обобщаваща всички метъоди по справяне практика. Когато липсва обозначаване на симптомите като добри или лоши, те стават просто нещо неутрално. наблюдението на ставащото се прехвърля от позицията на свободнат абезграничност отвътре, която естествено всмуква и неутрализира когнитивната въртележка на маладаптивните ни модели.
5) Дишане - диафрагмено 1:2:1, биоенергийно с визуализация и медитация, в хартиена кесия, бхастрика (свободно, ребъртинг, холотропно) и др. - ритми и т.н.. Бхастрика директно причинява симптоми, силно приличащи на тези при п.а., но сега преживявани с блаженство - това ресвързва невралните връзки, реобуславя отношението към симптомите директно. Но - с последното - внимателно - първо задължително се учи при специалист, а сам много внимателно.
6) Поведенчески експерименти - предизвикване на вярванията за 'какво ще кажат хората", "не се справям", "полудявам", "умирам" и т.н., неутрализирането на страха зад тях и залагане на нови. Ролеви игри.
7) Залагане на адаптивни вярвания чрез повторението им
Спорт
9) Динамична медитация - практикуване на състоянието на съзерцание в ежедневието, при повишена тревожност и п.а.. Съзерцание при вървене, при седене и др.
10) Оптимизиране на сексуалния живот - при жени, позволяване пускането на контрола при оргазъм и загубата, политането в него. При мъже, а при желание и при двата пола, усвояване на свещената сексуалност, която директно биохимично оптимизира физиологията и психиката, а оттам влияе мощно и върху неутрализирането на страха.
11) библиотерапия  -четенето на подходяща литература. Психотерапевтична, книги за медитацията и др. Това мотивира работата по промяната.
12.) Програма, която се изпълнява ритмично ежедневно - тогава промяната е сигурна!
...

Горното е спонтанно нахвърлено. Може да ви се струва "на китайски", но по-подробното описване на всичко изисква поне двадесетина, ако не и повече страници или специфично обучение...

Поздрави и успехи: Орлин

Завладее ли те, губиш реалното и адекватно мислене, така е. Губиш връзката с реалността, заливат те всякакви в момента неовладяеми мисли - в една микроналудност си - за няколко минути или дори десетки минути, докато трае пикът на страха. В тези мигове работи само едно: отношението! Едно различно отношение, което си придобил по един или друг начин. Отношението на плаване в ставащото, на пускане на контрола, отказ от борбата или бягството, присъствие в момента, безусловно приемане. Приемане от позицията на спокойствието, от окото на урагана на страха.Тогава, когато не обозначаваш с ума си ставащото като добро или лошо, телесните и емоционални преживявания се превръщат просто в ... нещо. Нещо, такова каквото е, неутрално. Звучи странно, ако нямаш опит с подобна работа на ума, знам. Тъй като подобна ментална настройка е прекалено голям скок за ум без опит в нея, се започва със структурирано осъзнаване на собствената психодинамика, рационална работа по когнитивно реструктуриране, дишане и специфични визуализации, хипноза, ролеви игри и поведенчески експерименти. Всички тези методи постепенно подготвят ума за гореспоменатата настройка. Постепенно тогава тя започва да се усвоява по-директно, в състояние на медитация. Медитацията не е нещо отвлечено и мистично, но е най-близкото до нас нещо - прекалено близо, за да сме в нея, без подходяща тренировка. Медитацията е състояние на безусловно приемане, интуиране, поглед от позицията на цялостната личност, на безкрайното спокойствие отвътре, зад външните вълни/безпокойства на ума.

Горните методи може да бъдат изучавани, практикувани и постигани и самостоятелно, стига човек да има упорството и методите. За мен лично обучението ми в психотерапия бе само структуриране на личния ми опит по работа с тревожността...  Всеки от методите обаче е море от знания и можене...

Успехи! 

Радвам се, че съм ти бил полезен с нещо!

Не, не изчезват напълно. Изчезват на шест стъпки под земята . Имаме страх, който понякога ни напряга малко, но вече си го обичаме, дори ни харесва да го преживяваме, да се наслаждаваме на притока на адреналин. Когато постигнем това отношение, страхът се превръща в активираща ни за действия, постижения и мотивация смелост!

Специално при мъжете страхът силно зависи от употребата на секса, но това е дълга тема...

Поздрави: Орлин

Добра логика, но на практика положението е леко различно. Самата психотерапия, за да се случва успешно, изисква предизвикване и сблъскване със страха и симптомите при придобито различно отношение, различно мислене, рамка на възприятието. При приема на антидепресанти успоредно с психотерапията, този сблъсък става много по-бавно. Така психотерапията се проточва, на практика двойно по-дълго. Вижте мнението на д-р Първанов относно психофармакологията при тревожните разстройства в тази статия: http://orlinbaev.blogspot.com/2010/06/blog-post.html. Дръпнете надолу до мнението му. Забавянето става по причина на това, че мозъкът, под влияние на медикаментите, се "опира" твърде много на въздействието им, вместо на методите от психотерапията. Разбира се, всеки си решава как иска да работи и да се справя и колко време да му отнеме. Антидепресантите си имат мястото. Неприятното е когато разчитаме само на тях, вместо на собствените си ресурси по справяне. ...

Бъдете здрави!

Здравейте!

За добър терапевт по тревожни р-ва в София: Алексей Бъчев. Не съм много сигурен дали още се занимава интензивно с психотерапия обаче. Другият, когото наистина бих препоръчал, е Тодор Първанов. Специално що се отнася до хипнозата и нлп, аз се уча от тях. Има и още един двама - чувал съм добри отзиви за Рали Димитров. Аз макар и да се справям добре и все по-добре, се прекланям пред такива наистина опитни специалисти, виртуози в когнитивната промяна и знам, че имам още много да уча. Затова не се поставям всред тях.

Сърдечни поздрави: Орлин

- Колко пъти си припадала и колко пъти си се страхувала, че ще припаднеш?
- Какво би станало, ако припадаш отвреме на време? Какво като не контролираш - може би припадането иде, за да те научи да пускаш повечко контрола, ти кажи. Какво би станало, ако докато търсиш решението по реалното си припадане, го приемеш за част от живота си? Може би именно тогава то ще спре да се случва?
- Какво не би станало, ако не припадаш?
- Kakво за бога задоволява в теб страха от припадане и тръбенето за него, вместо наистина да го разрешиш? Защото той именно е добавката към ниското ти кръвно, която причинява и реални припадъци. Защо припадаш, тоест защо се страхуваш от това?
- Наистина ли си правила всичко възможно, например всичко от по-горе изброеното?
- Какво би станало ако позволиш на някой терапевт наистина да ти помогне?
 
Орлин

Всичко е възможно!  Заявката ти е съвсем резонна, макар и малко агресивна! Плащаш и получаваш! Зряла заявка, която обаче изисква работа от много добър терапевт в тревожните разстройства. В Б-я познавам трима такива обаче и те са в София и Плевен ... Себе си не броя, аз имам много да уча...

И все пак - ако терапевтът изисква да бъдеш по-толерантна, блага, смирена и приемаща себе си, другите? Ако умишлено многократно задейства страха ти, за да можеш да го преодолееш? Зад страха от падане стои страха от провал в собствените и на хората очи, който обикновено е прикриван зад параван от максимализъм и критика. А ако терапевтът изисква да се научиш да грешиш нарочно и умишлено, да си разрешаваш малки провали в социални ситуации? Или ролеви игри пред фонтаните във Варна, в които нарочно падаш и имитираш припадане многократно? Или да седнеш на централната улица до кофа с боклук на земята, но облечена дрипаво, рошава и с бутилка вода, но в шише от водка, играеща ролята на припаднала или почти припаднала алкохоличка - като поведенчески експеримент. Или наистина да си причиниш състояние близко до припадането чрез дишане, но да се научиш да плаваш в него с радост вместо с контрол и така да го контролираш, но с цялостната си личност, с духа си, вместо с егото си? Всичко е възможно! Горе заявката ти обаче звучи малко като: ето ви два лева, плащам си, дайте ми кило здраве . Ако искаш бърза промяна, има и бързи методи. Преди като слушах Тодор Първанов как лекува П.Р. с две сесии и си мислех, че прекалява малко... Все повече му вярвам обаче - просто защото опитът ми относно ефективността в работата с тревожни р-ва започна да се доближава до неговия...

Психодинамичната терапия е много фина, елегантна, привлекателна. Имам опит с позитивната психодинамична терапия и със схема терапията. Схема терапията представлява интеграция между когнитивната терапия и психоанализата, като черпи доброто и от двете. Ползвам я, дори и при П.Р. Обичам работата с психодинамиката, интригува ме и за в бъдеще все повече ще задълбочавам познанията и уменията си в такава модалност на работата си. При определени случаи именно тя е най-добрият подход - например при личностовите разстройства, психопатиите. При себеразбирането, при осъзнаването, при оговора на въпроса ЗАЩО се случва нещо. Преди време си мислех, че когато се проследят причините, инсайтът на осъзнаването разрешав проблема на 90 или 100%. Опитът ми показа, че проследяването на причините е нужно, но помага при промяната в най-добрия случай между 10 и 30%. Предпоставя само началото на една по-тежка работа, която отговаря на въпроса КАК да разреша болезнените си пси процеси, настройки, когнитивни схеми!?! КАК!? Тук вече е силата на фокусът в решения, невро лингвистичното програмиране, когнитивно-поведенческата терапия и хипнозата. Те отговарят на въпроса КАК да реша проблема си, какви стъпки да направя, как да променя мисленето си, поведението си така, че да се промени и чувстването ми!

Още нещо. Моят опит говори, че именно при П.Р. нерядко причината не е в ранните години, а по-скоро в базисно тревожния темперамент, пораждан от чисто неврални фактори. В такива случаи, а те не са рядкост, по-добрият вариант е с психиката да се работи "тук и сега". С това не казвам, че хората с паническо разстройство няма да имат полза от психодинамична терапия, а просто че тя, според моите наблюдения има по-ограничен ефект върху това разстройство! Това е само мнение, разбира се...

Но, темата е за хипнозата и нлп при паник атаките!

Поздрави: Орлин