evropea.com - форум за паническо разстройство
Ноември 27, 2021, 11:11:21 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало Forum Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 3
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 3

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

  Покажи Публикации
Страници: 1 ... 107 108 [109]
1621  Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -: Март 31, 2010, 04:19:51
Понеже аз повдигнах въпроса със секса, който наистина ми се струва важен, ще се включа в разискването му.  Smiley
Аз не мога да споделя сексуален опит след инцидента с приятеля ми, защото той беше последният мъж, с когото съм правила секс... спомням си, че в началото плачех и за това, че повече никога няма да ме докосва и бях твърдо убедена, че никой друг няма да може както него, само от мисълта ми призляваше. Обаче си дадох сметка колко много ми вреди това, дори и само от гледна точка хормони. Мисля си също така, че и еуфорията от приятните изживявания с него преди ме е поддържала и "ваксинирала" срещу депресии и ПР... и когато изведнъж рязко се промени всичко, проблемите започнаха. Всички лекари и близки дори се изредиха да ми обясняват колко важно е да си върна сексуалния живот, за да възстановя изгубения баланс, но аз за момента не съм го направила, но поне съм по-добре настроена от преди.
Иначе, съдейки по предишния ми опит и зодията ми - Скорпион, съм доста сексуална натура и влагам точно толкова емоции, колкото и във всичко друго, раздавам се докрай. За мен сексът е докосване до един непознат и вълнуващ свят, но от него не се страхувам. То е като бягство от реалността, но най-хубавото бягство... това винаги ме е зареждало с положителна енергия. На въпроса с оргазма - да, стигах мога да кажа всеки път с приятеля ми, защото в това отношение много си пасвахме. За съжаление сега трябва да започна от нулата и като се има предвид колко самотно живея, нямам големи шансове скоро да споделя новия си опит.  Sad
За контрола - опитвала съм се да доминирам и да съм активната страна, за да не чувствам загубата на контрол, обаче понякога ми е било приятно и да се предавам, ако мога така да се изразя. Като цяло това не ме е тревожило. По-скоро ме интересува влияе ли сексът на лечебния ни процес и дали е важно да се включи в терапията  Grin
1622  Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -: Март 31, 2010, 11:55:21
toni_d,права си, защото нещата не са такива, каквито изглеждат. Хората, които са около мен, но не знаят какво изпитвам, никога няма да допуснат какви страхове имам... и през ум не би им минало. Във Facebook мога да прочета коментари от сорта на "я, колко си свежа", "много добре изглеждаш на тази снимка" и т.н.,а аз съм се снимала на една крачка от колата и нямам търпение пак да се скрия в нея на сигурно... сигурно по улицата се разхождат и други такива... знаеш ли, когато приятелят ми си отиде, почти нямаше човек, който не дойде да ми каже кой близък е загубил и какво е преживял. Хора, за които си мислих, че идея си нямат. Оказа се, че не е така. Затова не вярвайте на фасадата, тя доста често е лъжовна. Зад една усмивка се крият много сълзи понякога... има много, много като нас, но го крият, по същата причина, по които и ние.
1623  Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -: Март 29, 2010, 10:37:25
Ясно. Благодаря ти за отговора, това донякъде ме успокоява, поне най-после си обясних какво е, а и знам, че не се случва само на мен. Може би се появява в моментите, в които искаме да се представим добре, но не сме сигурни, че ще бъде така... А ти как успявам да го анализираш? Аз в такъв момент съм напълно изключила и съм на автопилот и няма как да го наблюдавам или нещо такова, защото все едно просто ме няма?! Съзнанието ми го няма. А когато отново се появи, всичко вече е минало. Същото важи и за моментите на прилошаване. Тогава, каквито и техники да съм усвоила предварително, не успявам да ги приложа, защото като ми стане черно пред очите, аз не знам какво ми се случва, пак съм като в безсъзнание. Нито говоря, нито правя нещо. Само евентуално чувам гласовете на другите около мен, но не мога да им отвърна. Блокаж съм.
1624  Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -: Март 28, 2010, 09:59:16
Delicacy, аз съм изпитвала доста често в банята едно такова чувство на нереалност, не знам дали това е деперсонализация, но се улавям как извършвам механично движения - примерно държа сапуна и се къпя, но все едно не се случва сега, все едно не е реално, в момента аз не съм там и точно в този момент чувствам, че съм никъде. И все едно изключвам, спя или и аз не знам какво точно, но не съм там, въпреки че продължавам да извършвам обичайните действия, вече не ги осъзнавам, не знам нито къде се намирам, нито какво правя... случвало ми се е няколко пъти и в градски транспорт, така като се замисля май това са ситуациите... може би и в други, в които съм била силно притеснена, например сред хора, на които искам да се харесам и да кажем им говоря много смислено, но пак ми се струва отдалечено това, което става, все едно се наблюдавам отстрани... много ми е трудно да го опиша с думи. В тези моменти има някаква градация, в която започвам да осъзнавам какво изпитвам и се плаша, при което си повтарям: "Тук съм, това се случва сега, правя еди какво си" - т.е. опитвам се да се върна в действителността, да се вкарам в нея обратно. ЗВучи ли ти познато? Винаги съм се чудила какво е, но може би чак сега си давам сметка, че май е симптом на ПР. Понякога съм така, когато съм много уморена, но сама в банята защо? Тогава пред никого не се представям, сама съм! Може би символизира нещо - дали защото оставам с мислите си или защото имам нужда да изключа за момент? Не мога да разбера това, което се случва, някаква форма на промяна на съзнанието ли е или изпадане в безтегловност? Сякаш душата ми отлита нанякъде... То е същото, както когато щастието ти се усмихне и ти се случи нещо много хубаво - толкова, че чак не ти се вярва и се чудиш истина ли е... и сякаш политаш, само че тогава е приятно Wink
Сетих се и за още една ситуация, в която ми се е случвало - по време на секс. Може би защото тогава има определена загуба на контрол - например ако се отдадеш на усещането... в такива моменти съм се отдръпвала, за да осъзная какво ми се случва, ставам да пия вода, за да дойда на себе си и т.н. или просто изтърпявам и чакам да отмине. Интересува ме на някой друг случвало ли му се е и деперсонализация и дереализация ли е това?
1625  Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -: Март 26, 2010, 07:12:14
Искам да допълня, че аз съм стигнала до там, че мисленето ми се изкриви и когато видя хората да вървят спокойно по улицата, едва ли не си мисля, че те не са наред да не се страхуват, че ще им прилошее... много ми е странно как не ги е страх?! И другото, което забелязвам, е че ми е трудно да гледам филми, които не са заснети в домашна обстановка - ако действието се развива вкъщи, си казвам: Чудесно, в безопасност са! Но ако решат да излязат, се чудя дали ще могат да се върнат и какво ще правят, ако им прилошее по пътя. И това ако не е лудост! Сама се изумявам от себе си, понякога ми става смешно, друг път никак не е забавно...
1626  Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -: Март 24, 2010, 04:33:26
Не ми е приятно да се грижат за мен, предпочитам аз да се грижа, така е. Затова си имам животни - кучета и рибки, затова искам да съм майка, затова бях и с мъж, който имаше нужда от грижите ми, може би и заради това съм специализирала в тази насока - просто обичам да съм полезна. Но нима това е грях? Би трябвало да е положително качество, с колко егоисти е пълен светът?
А ако грижата е контрол, нещата са ясни. Но кой Скорпион не иска да контролира всичко и всички, да им налага волята си и да е винаги прав? Може би искам да си върна контрола или поне самоконтрола. За да управлявам живота си, а не той мен.
Сигурна съм, че мога да помогна на хиляди като мен още тук и сега, само не и на себе си  Sad
1627  Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -: Март 24, 2010, 03:38:22
Този въпрос за страха ми бе зададен и от терапевта - не мога да обясня от какво точно ме е страх, като изляза... просто вече със самата идея ми е станало лошо... и съм пред припадък. Мислех и по двата варианта и сякаш не е нито заради срама, нито за това, че няма да ми се помогне, може би най-вече е страхът от онова усещане, което не искам да преживявам отново - просто физически ми е мн гадно като ми се случи и после се чувствам мн изтощена.  Undecided Чисто и просто не искам отново да ми става зле и затова избягвам ситуации, в които смятам, че може да ми се случи. Ако проблемът е в хората, няма ли да е логично да го изпитвам и вкъщи, когато имаме гости например? Мне, не мисля, че са само хората. От самия припадък ме е страх. Не съм споменала, но приятелят ми страдаше от епилепсия и имах доста притеснения около неговите пристъпи, само че при него не бяха осъзнати и ги виждаха околните, при това бяха доста дискретни... защото имаше малки припадъци, правеше поне по няколко на ден. Може това да е оказало влияние, макар че тогава никак не съм мислила за себе си, по-скоро се бях стегнала, заради неговото състояние. Иначе си мисля, че състоянието на безпомощност, в което изпаднах на няколко пъти, когато ми прилоша в работата, активизира тези мои страхове и най-вече последната случка. Не мога да си я избия от главата. Не знам защо, но не успявам да трупам позитивния опит, а броя само пътите, в които ми е призлявало, сякаш само те ще се повторят.
Страхувам се, че с това наистина ще съсипя живота си - моя и на околните. Сега правя списъци на майка ми какво да вземе от магазина, моля я да ми носи обяд, абе унизително е. Не, не искам такъв живот определено. На тотална зависимост, защо?
Иначе да, бих се радвала и на най-малките неща, стига да съм свободна от тези негативни чувства. Искам да споделя обаче и още нещо, което ме притеснява - обикновено в първите дни на цикъла ми е ужасно лошо, кръвното ми пада и тогава почти през целия ден ми е черно и съм на границата на припадъка, в тези моменти е съвсем нормално да ми прилошее. Преди просто се стараех да избутам дните и да не обръщам внимание, но сега ми е изключително трудно с това ПР, та се чудя дори да овладея страховете, как ще се справям в тези дни, когато наистина ми е зле, така че да не се уплаша отново и пак да се започне?!
1628  Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -: Март 24, 2010, 11:15:45
Но нима животът не ме наказа достатъчно, като ми отне най-скъпото? Аз от някакви смешни симптоми не мога да отделя време да скърбя дори, толкова съм заета със себе си Undecided
Когато ме е страх, не си мисля, че ще умра, напротив, сигурна съм, че няма - единственото, което си представям е как ще припадна и ще ме свестяват и няма значение къде съм и кой е наоколо - въпросът е, че някак си знам, че ще ми се случи пак. И когато това стане, си казвам ето знаех си! Много е неприятно, чувствам се като инвалид, а така ми се иска да съм свободна. В момента се намирам почти на брега на морето, слънцето пече и ако случайно се излъжа да изляза да се разходя, усещам такова напрежение, че не мога да се насладя изобщо на преживяването. И наистина ми е много странно как нямам абсолютно никакъв страх от смъртта - дори понякога я искам, за да се избавя от това. Никак не ме е страх, че ще умра, страх ме е да живея.
1629  Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -: Март 23, 2010, 11:06:40
Здравейте, всички! Искам да ви кажа, че аз съм една от вас, едно нещастно събитие и моя лична трагедия - смъртта на годеника ми, отключи много тежка форма на паническо разстройство у мен, с такава агорафобия, която ме поставя всеки ден пред огромно изпитание. Живея много сложно и вече, по това време на денонощието съм капнала от умора, заради енергията, която съм изгабила в тревоги. След като Слънцето на моя живот си замина така неочаквано, се принудих да напусна града, лежах и по болници, втори месец съм нетрудоспособна, а имам най-прекрасната работа с най-прекрасните колеги, имам си собствено жилище и много приятели, с които така ми се иска да се видя и да изляза... мога да имам наистина прекрасен живот и го имах преди 2 месеца... животът ми за нула време се превърна в кошмар. Сега извървявам единствено крачките от колата до къщата и евентуално до терапевта, ако успея да стигна до него. Днес ходих да ми леят куршум и трудно потиснах желанието си за бягство, бях просто на ръба, изпитах силна деперсонализация и дереализация. Искам да бъда свободна от страховете си, за да продължа, дори и заради моя годеник, защото той много ме обичаше и не би искал да ме вижда такава.
За времето, в което съм в това състояние, изчетох доста книги, изгледах всички филми по темата, посетих психотерапевт, пих антидепресанти, хомеопатични, правих акупунктура и акупресура, лечение с мокса, леене на куршум, бях в манастир, бих камбаните, палих тамян, молих се на икони, китайска медицина, психоанализа и психодрама... всеки ден имам програма за справяне. Резултатите са доста колебливи и на моменти. Но все още продължавам да имам нервно-соматични прояви и вегетативна симптоматика: световъртеж, подкосяване на краката, сърцебиене, причерняване, до пълно колабиране. Преди няколко месеца с радост участвах в публични прояви в медиите, организирах кампании и работех с известни личности, нямах притеснения, обичах да ходя по партита и да водя социален живот. Днес съм се скрила от света, защото вместо да му се радвам, той ми се вижда едно безкрайно страшно място и ме е страх да остана в него  Sad
Знам, че на вас това ви звучи познато. Чувствам, че от истинския живот ме дели една крачка, но незнам как да си избия от главата тази проклета мисъл, че ей сега ще ми прилошее и как да спра вегетативните симтоми, когато вземат да се появят. При мен няма точно панически атаки, а една постоянна агорафобия и тревожност, в готовност съм, че всеки момент ще ми призлее, докато накрая наистина ми се случи. Това е омагьосаният кръг, в който се въртя. Искам само да си върна нормалния живот и нищо повече. Да бъда пълноценен човек на 25 години и да правя всичко, което могат и останалите - да вървя по улицата, да пътувам в градски транспорт, да излизам да се разхождам, да пазарувам... но спокойно и уверено, а не с ужас и огромна доза адреналин. Възможно ли е...
Страници: 1 ... 107 108 [109]

Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1