Посетители
|
 |
Online Guests |
: |
2 |
 |
Online Users |
: |
0 |
 |
Hidden Users |
: |
0 |
 |
Total Users |
: |
2 |
|
НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
|
//-->
|
АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
|
Последно мнение от форума
|
|
Покажи Публикации
|
Страници: 1 [2] 3 4 ... 109
|
16
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Май 30, 2012, 11:47:22
|
Споделям,че съм добре, кризите идва и си отиват,но аз не мисля за тях по начина ,по който до сега. Браво на момичето! Хапчетата почна ли ги? Кристо, съжалявам за онова, което сте преживели със съпругата ти и искрено се надявам, че сте успели да се справите благополучно с проблема, кураж и много любов си давайте  И вярвайте, че нещата ще се оправят. Желая ви дълъг и щастлив съвместен живот. Трак, много ясно, че всички живеем в материален свят и сме зависими от него, но това не значи парите да се превръщат в самоцел или в единствен стремеж на човека. Това опорочава и обезсмисля целия ни живот, който така или иначе е преходен и в един момент вещите просто нямат никаква стойност. Според мене в тия неща, както и във всички други, единствено е добре да се избягват крайностите, а това, което ти посочваш, е другата крайност - на абсолютната мизерия на ръба на оцеляването. Няма нормален човек, който да иска това за себе си и за децата си. Но и алчността също не е добра за душата. Номерът е в мярката. Приятен ден на всички 
|
|
|
17
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Май 28, 2012, 04:38:54
|
Земетресението ме върна назад с известна сума и дано да се размина само с нея, че точно сега изобщо не е подходящ моментът за големи щети, ама какво да се прави. Да сме живи и здрави. Благодарна съм, че ми е цяла къщата, че ние също сме цели, всичко друго се оправя... домакинството също. Това са моментите, в които трябва да си припомним, че е безпредметно да се вживяваме много в материалните неща - бам и ги няма. За какво да им треперим и робуваме цял живот? Да ги ползваме и да им се кефим - да, но не и да живеем в страх от загубата им. Имаш ли себе си, имаш всичко. И 100 пъти да се заровиш в калта, пак ще излезеш и ще се оправиш. Но ако си си кален отвътре, в душата, нищо не може да те спаси, дори и лъскавата опаковка. Затова нека си я имаме, ама да не залагаме предимно на нея.  Ценното е там, където не се вижда. 
|
|
|
18
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Май 24, 2012, 10:20:30
|
Скорпи как изкара ноща? Ами не ми беше особено приятно, че има ново земетресение, но този път го очаквах. Бях си самичка, постоях в интернет, облякох си дрехите за всеки случай и след час-два заспах. Не съм се евакуирала, то не беше толкова силно тоя път, но се усети. После с котката си легнахме  В общи линии добре беше - по-добре от очакваното. Ако така продължи, съвсем ще свикна и няма и да ставам 
|
|
|
21
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Май 22, 2012, 03:11:49
|
Споделям, че снощи си изкарах акъла и ми идеше да си повърна вътрешностите - много силно ми се гадеше и чак сега взе да преминава, но още ми е мътилка. Животните ми също са неспокойни, а тази буря с градушка беше за капак - пекинезчо иска само да го гушкам като гръмне  Котката повърна  Снощи приличах точно, ама точно на ето това Благодаря на Господ, че не бях сама, а с любимото същество - ако не беше то да ме успокои, нямаше да издържа нито първия, нито следващите трусове, особено по-силния, при който ми се ревеше вече.  Изтърпя геройски всичките ми нервни изблици, но му изкарах ангелите с моето подскачане, треперене и паники. Тресях се като лист, не знам ако трябваше да сляза, как щях да се завлека. Пълен блокаж! А и си изкарах акъла, като почнаха да звънят телефоните в 3 през нощта... докато разбера, че е земетресение, какво ли не ми мина през главата. Чак се зарадвах, че е това  Сега ще си гледамe филмче и ще се успокоявамe и ще се молим да няма нови сътресения нощеска. За всеки случай ще си спим с дрехите, както вчера  Или поне ще си облечем по една фешън пижама
|
|
|
22
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Май 21, 2012, 02:13:35
|
Споделям, че тука цари такъв хаос, какъвто не е бил никога...  От главата за краката чета и пак нищо не разбирам, но и не ми се занимава. Споделям, че ако ще да се съдера, ще си направя живота малко по-хубав и то е на път да стане - от мене си зависи. Човек наистина може да избере дали да е щастлив и нещастен, независимо от обстоятелствата. Наистина ми звучеше глупаво и невярно и дори нелепо и абсурдно, когато ми казваха, че обстоятелствата са неутрални, а ние им придаваме цвят и нюанс дали са добри или лоши за нас. Само, че наистина си е така. Ако ще и животът да ти поднесе само цветя и рози, ако си запушиш носа, няма да усетиш аромата им. И обратно - ако ще и да те съдира от предизвикателства и неприятности, ако извличаш ползата от тях и вървиш смело напред, те просто ще си отминават, а ти ще си горд, че си ги преживял. Никой не е казал, че трябва да е лесно. Борете се. Радвайте се, живейте, обичайте.  Животът ей така ще си мине в глупости, спорове, нерви и страхове. И за какво? Времето не е чак толкова много, за да го губим. Затова си засадих цветенца на балкона, опънах си люлката, наредих си столовете и ще отида да си пия кафето на слънце.  Никой няма да дойде да се почувства добре, вместо мен. Нямам намерение и да чакам всичко да ми е наред, та да съм щастлива. Никога няма да е наред. Животът не е да чакаш бурята да отмине, а да се научиш да танцуваш под дъжда 
|
|
|
24
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:Железните нерви на българският клиент
|
-: Май 15, 2012, 04:06:40
|
Добре де, може и бизнес да е, ама какво от това, ако на някого му помага? Да не би Панадолът и Ибупрофенът да не носят приходи на фармацевтичните компании, ама какво да направя като имам болки и температура? В единия случай избирам да не ги пия и да се лекувам с "алтернативни методи", които могат да ме отведат в болницата, или не дай Боже, по-лошо..., в другия отивам, купувам си ги, пия ги, разминава ми и след време да кажем установявам, че черният ми дроб се е претоварил и се нуждае от почивка. Е, да, ама това може да стане след години или никога, ако компенсирам с грижа за здравето, подбор на по-здравословни храни и продукти, както и неупотреба на алкохол, цигари и наркотици. В крайна сметка не съм изпила отрова за мишки. От едно известно време се движа в средите на "здравословния начин на живот" и той е нещо прекрасно, стига да не стане прекалено. От всички вманиачени на тази тема обаче искам да ви кажа, че няма един нормален. Наистина мязат на секта. "Прекаленият светец и Богу не е драг". Всички до един, на които съм се натъквала, са много крайни, мръднали са и залитат в неща, които си звучат меко казано прекалено и налудничаво. Това за мен не е здравословно, щом също излиза от нормата. Тъй че умерено вредният живот за мен е за предпочитане пред крайните отрицания на това или онова. Я си представете един непълноценен, пропилян живот, заради нерешителността да се пият хапчета пред един човек, който е що-годе добре, мотал се е по терапии без успех, накрая му е писнало и е хванал някакво лекарство и е взел да се стабилизира и да си оправя живота. Представете си какво може да направи той спрямо първия.
|
|
|
25
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Май 15, 2012, 03:49:05
|
Скорпи,супер е всичко,което написа. Знаеш ли,аз също бях добре ,когато любомото същество беше до мен. Всичко изведнъж изчезна и аз също дълго се питах,какво беше всичко това. До момента,в който обаче някаква трудна ситуация не ме постави на кръзтопът и аз отново се разтеперих. Но от твоя пост лъха такова спокойствие,че чак ми стана и на мен едно лежерно и спокойно. Дано да се дължи наистина на факта,че си се оправила,да не е само гласът на любовта. А тя е толкова могъща,способна на абсолютно всичко: По-скоро е увереност, а тя се дължи на осъзнаването, на постигнатото до момента и на намеренията за бъдещи нови постижения и най-вече - на желанието за тях. Би било лицемерие да отрека приносът на любовта в потушаването на ПР, но за щастие имам едно убедително доказателство, че не разчитам единствено на нея и то е, че подобрението, вследствие на хапчетата и другите неща, които посочих, настъпи няколко месеци ПРЕДИ да срещна половинката си.  Тя ускори и улесни значително нещата, но не е единствената причина и това е добре, защото е показателно първо за въздействието на АД и второ, са гарант, че нещата не ми зависят от друг човек, а от мен самата. Не зависят и напълно от медикамента - все пак решението да го приема пак си беше изцяло мое, както и да го продължа, виждайки ефекта му. Абе, важното е да се получават нещата. Как, къде, с кого... при какви обстоятелства са подробности. Можеш ли веднъж, ще можеш пак. И така, колкото пъти трябва без да се отчайваш. Нищо не е само розово, или само черно. Цветно е. Само, че като си в депресия, виждаш 2 цвята - черно и бяло. И то основно първото. Как тогава да видиш колко много опции имаш пред себе си? Дори се замислям, че не случайно любовта се появи точно в момента, в който спрях да се тормозя, че я няма и да я изисквам непременно от живота. И се бях взела в ръце. Трябваше да го направя ПРЕДИ да бъда обичана и да обичам. И още много имам да направя.  Въпреки че в част от нещата, които hpjon казва, намирам логика, неведнъж съм му правила забележка за езика и тона му, без злоба го правя и добронамерено. Дано мотивите му са добри, но ако не са - има кой да го съди. Виждам, че най-после е решил да се спре малко. Хубавото в случая е, че провокира дискусия и кара всеки да се замисли и дори да повярва в тъкмо обратното на онова, което той твърди, пак е от полза. С овненцето пък съм съгласна за начина, по който можеше той да поднесе нещата, за да не бъде нападнат и прогонен. Как да кажа, аз съм научена по дефолт да съм толерантна и да вярвам, че хората са по-скоро добри по природа, отколкото лоши и че дори зад агресията се крие някоя нежна душица, която търси разбиране и затова гледам преди да подходя с лошо и с рогата напред, да опитам първо по-меко. И в случай че допускам добри намерения на отсрещната страна, макар и зле облечени с агресивен подход и рязък тон, гледам да не съм несправедлива и да отправя неадекватни обвинения. На пода видях една гъсеница. Първият ми импулс беше да я убия. После обаче се спрях и се замислих може ли да ми навреди. Прецених, че не може и я оставих да си пълзи, в крайна сметка нито ми пречи, нито нещо ми е направила - защо да я смачквам? После пак ми се изпречи на пътя. Накрая може да се каже, че я убих, но малко по-толерантно, отколкото възнамерявах първия път. Внимателно я заметох с метлата, тя се сви и я пуснах по канален ред. Не я видях размазана на пода, но знам, че е мъртва. Резултатът е един и същ, но подходът е различен. Има много начини да кажеш и направиш едно и също нещо. 
|
|
|
26
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Май 15, 2012, 01:10:33
|
На Скорпи благодаря много за прекрасния пост. Хареса ми много,най вероятно имах нужда точно от това. Чувствам нещата по същия начин и за това взех и тези мерки. Самоизтезанието всеки ден няма да доведе до нищо по добро. Права е и за това,че след видимо подобрение,човек смята,че вече е "излекуван".Хвърля хапчета,терапия и мисли,че е велик,но наистина огромна грешка. Аз съм пресен пример за това. След 4 месеца прием,хвърлих всичко. Имах чувството ,че летя, всичко е било временна заблуда. И когато съм поставена в една малко по тежка ситуация сега,всичко се завърна. Аз просто не съм била стабилна. Просто закрепена. Всичко това ми стана ясно,но не бях много сигурна. Сега вече съм убедена. Радвам се, че съм помогнала.  Усетих, че си в подобна ситуация като моята навремето и затова реших да ти спестя малко от моите самоизтезания, просто наистина са безпредметни, макар че от друга страна и те имат полза най-малкото за да се поучиш или да посъветваш някой друг, както е в случая. С уговорката обаче, че онова, което е добро за мен, не винаги е добро и за останалите - преценката си остава индивидуална. Отдавна те чета и виждам, че няма да стане така тая работа, затова и си позволих да изложа аргументи в полза на хапчетата, независимо, че решението отново е временно. Обаче и животът е временен. И спокойствието, и щастието, и всичко останало, но защо да не си ги осигурим? Като се заговори за хапчета, като че ли става дума за сода каустик.  Я си прочетете етикетчетата на козметиката да видите колко са отровни лаковете, ами храните - ГМО на всеки ъгъл, то не бях щастливи кокошки, не беше чудо. А ние щастливи ли сме? Обладани от тревоги със сигурност не. Затова се избира по-малкото зло. Иначе правилото за АД е да се спират 6 месеца след напълно чист период, а ти си ги спряла още преди действието им да се е разгърнало и няма какво друго да очакваш... подвела си се по положителния ефект, поне ще си знаеш за друг път. Не бързай. От АД не знам някой да е умрял досега, но да живееш в собствения си ад пък не е никакъв живот, ако ще и да си жив... колко неща пропуснах Добре, че се спрях навреме, докато има какво да събирам от парченцата минал живот, останалото ще го изградя, стига да искам. А за щастие, вече искам. И нещо повече - не мога да проумея как може да не съм искала преди... как може да съм се плашела от такива нелепи неща? Уж съм същата, а не съм. И знаеш ли кое е още по-интересно? Не само че самата паника се промени, ами и онова моето предишно аз се завърна, и то в мнооого подобрен вариант.  Припомних си каква бях, преди да се поддам на депресии, преди животът да ме поочука и преди да позволя да се срина из основи. Но ето, можело да се изградиш наново, при това по по-добър начин. На хора, които подхождат с агресия, не мога да се доверя и причината е много проста: една успешна терапия предполага да си намерил мир със себе си. Аз смея да твърдя, че почти или поне в общи линии го постигнах, като част от заслугите ще отдам на многобройните си терапии, друга част на любимото ми същество, което обърна живота ми в най-хубавата възможна посока  , но все пак най-голямата и основна услуга си остава за мен, и тук ще се съглася с hpjon, че трябва сам да искаш да си помогнеш, за да ти бъде помогнато, да приемаш, за да получиш. Ако отхвърляш, ще бъдеш отхвърлен. Ако мразиш, и теб ще те мразят. Ето го и доказателството тук - който тръгва срещу другия, му се отвръща стократно. И знаете ли къде е парадоксът? Че всеки има право. Чета мнение след мнение и във всяко откривам по нещо. Виждате ли кое е ценното? Смея да твърдя, че терапевтите ми са ме уважавали, защото знаят, че си имам собствена позиция и не позволявам да ме водят за носа. Защото от всеки взимам по нещо, извличам си ползите, като накрая компилирам една собствена индивидуална система и това е най-доброто, защото тя си е точно за мен, не по калъп. Не обичам да следвам стадото. И в най-еднаквото стадо аз ще съм различна. За щастие, най-после осъзнах, че това не е нещо лошо. Но за да се осъзнаеш, да направиш равносметка, да преподредиш живота и възгледите си е огромна работа, която няма как да се случи, докато се тресеш от симптоми. Всъщност, и така би могло, но ще изисква стократно повече усилия, време и успеваемостта е съмнителна - ще се губи мотивацията по пътя. Трябва да го искаш истински със сърцето. Слава Богу, макар да ми костваше много, разбрах, че нищо от това, което ми се е случило, дори и най-големите ми грешки, не са били напразни. Включително и лутането по терапевти. Спрете да търсите перфектния терапевт и перфектната терапия. Такива няма и няма да има. Няма и перфектно хапче. Има обаче съвкупност от фактори, които да ви помогнат само като начало, а после накъде ще продължите зависи само и единствено от вас, от късмета и съдбата ви, ако щете. Но не и от терапевта, който ви е "излекувал", нито от нечии съвети и чужд опит. Включително не и от моите. Човек сам узрява по един или друг начин и не винаги най-лесният е и най-добър. А дори да е така, обикновено първо се минава през трудните. 
|
|
|
27
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Май 14, 2012, 09:19:54
|
Ципралекса не може да поуспокои нещата. Заблуда е, че антидепресант може да повлияе в благоприятно отношение тревожност. Веднага не може, но в дългосрочен план може. Еднократният прием на транквилант по принцип може и да е по-ефективно за момента, но заедно с него си вървят и страничните действия - сънливости и т. н., които лично при мен имат обратен ефект, защото вместо да излизам, лягам да спя и то се обезсмисля цялата работа... и понеже приемът им е краткотраен - няколко седмици, за мен е безпредметно, защото то докато се нагодиш и трябва вече да ги спираш. Така например ми действаше ксанакс - вярно, че нямах тревоги, но и не знаех на кой свят съм, все ме унасяше.  Докато антидепресантът, след като се насити, държи едно стабилно ниво, в което човек е относително спокоен и функционира нормално. И за да не си говорим сега тука за разни теории, плацебо и разни други постановки, ще посочвам примери: за последните месеци съм обиколила места, на които преди не съм и помисляла, че ще мога. Постигнах НЕВЪЗМОЖНОТО. Най-пресният пример е от вчера - присъствах на едно по-мащабно събитие, пълно с народ и единственото, което съм усетила, е лек дискомфорт, който е напълно нормално да изпитвам при една голяма тълпа, особено когато съм отвикнала от такива. Също така съвсем спокойно мога да се храня в заведение, да изпия някъде кафе и дори да проявя инициатива аз да отидем, не да ме извлачат насила, както преди, като съм прекарала предходните 2-3 дни в треперене. Просто ставам и отивам. Вечер си спя нормално и пълноценно, храня се, а ако имам физически оплаквания, те са извън състоянието ПР. Повечето неща, които все още обмислям, когато съм навън, са по-скоро по навик, отколкото реален страх. Изчезнаха много други неща, но дори вече не мога да ги изброя кои са, защото почти съм ги забравила. И вместо  , станах  Не знам какви са тези болни амбиции за самоизтезание и извършване на героични подвизи с невзимане на лекарства на всяка цена. Пределно е ясно, че и те не са решението, но са някакво решение. Предлагат ти начин да се върнеш към себе си и да видиш какво ще правиш по-натам. Като си затънал до шия и се инатиш, докъде ще стигнеш? Нима е по-малко вредно ежедневното изпитване на всички симптоми, които буквално съсипват всичко, с което се захванеш? Не вярвам на никой, който ми предлага 100 процентово решение. Такива гаранции няма по отношение на нищо и никого. И в лекарствата няма гаранции, но има рискове. Аз моите си ги поех, понесох си всичките негативи от това и сега се радвам на успеха им и остава да се надявам, че някой ден ще мога съвсем самостоятелно да поддържам този им ефект, без да ги приемам. Грешката, която повечето правят по отношение на медикаментите е, че ги почват в момент, в който са зле и усещат, че няма накъде, но в момента, в който си стъпят на краката, решават, че са "излекувани", не искат повече да се тъпчат с медикаменти и ги захвърлят ей така, а резултатът не закъснява - бум - всичко НАНОВО! И следва още по-големият страх, че никога няма да свърши.  Така става като се бърза. Затова, закрепена или не, давам си още време - та аз едва съм се престрашила да живея... има си време за всичко, не е нужно да се пришпорва. Един път почнеш ли да вървиш напред, после е лесно. При мен нещата се наредиха в момента, в който започнах да си правя каквото си искам, а не каквото иска някой друг. Защото това си е моят живот, моят организъм и моето паническо разстройство. И нито някой ще преживее вместо мен паниките ми, нито ще ме потупа по гърба, задето героично 2 години съм се самоизтезавала напълно излишно, вместо да си живея живота. Някои пият, други пушат, трети и други по-лоши неща правят. Аз пък пия хапчета. И живея по възможно най-добрия начин от 2 г. и половина насам. В този форум освен промиване на мозъци и голословие, нищо друго не виждам вече. А ако се съмнявате в моето подобрение чрез лекарствата, може отново да си пуснете филма на БТВ, за да си припомните какво беше преди и да съпоставите. 
|
|
|
28
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Май 08, 2012, 12:30:35
|
Опа,Скорпи направо ме същиса с описанието,значи аз съм за психодиспансера тъй ли? Не мога да ти отговоря, защото дори и да бях психиатър, няма как да преценя по форума дали си или не си, но ако имаш такива съмнения, потърси компетентна помощ. Личното ми мнение е, че е поддаваш на моментни настроения и хиперболизираш и драматизираш, като типична жена, особено пък такава с ПР и хипохондрия, а всъщност си далеч от ендогенната депресия, като клинична картина, но в това няма как да съм сигурна, за да го твърдя, само го предполагам.  Добре,разбрах за Тодоров,а как да се обръщам към него викате? Пробвай с Тоше  В краен случай може Тодоре, както му вика hpjon 
|
|
|
30
|
Тревожни разстройства / Паническо разстройство / Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
|
-: Май 07, 2012, 07:44:40
|
Да ми се обясни моля,какво е клинична форма на депресия? Клиничната депресия е тежка, дълбока форма на депресия, при която се налага хоспитализиране и лекарско наблюдение, защото качеството на живот е нарушено значително и има риск за здравето и живота на пациента. И защо господин Тодоров казва,че не е доктор? Защото психолозите не са доктори, за разлика от психиатрите. Стига, разбира се, да не е доктор на науките, но явно не е. 
|
|
|
|
EU Directive
|
|
|
ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017
|
|
Следвайте ни във Фейсбук
|
|
КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?
|
|
ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?
|
|
КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?
|
|
ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО
|
|
КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?
|
|
ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА
|
|
|