Мерси
Колата я кара приятелят ми, аз засега се возя 
Иначе обикаляме навсякъде, където има красиви местенца, природа, спокойствие и хубави гледки
Последно бяхме на Паничище, там са едни завои, но явно вестибуларният поне засега ми е по-добре, защото не съм усетила неразположение, въпреки че там си е стръмничко. 
Само не знам какво ме боли тоя корем, но и вчера, и днес продължава да ме мъчи стомаха. Дано по-скоро да ми мине.

Споделям, че и мене ме хвана нещо стомашно от сутринта, а след малко трябва да тръгвам за Сф
Споделям, че котката ми скоро трябва да ражда и ще се уча да акуширам
Споделям, че видях много красиви места в България, които никой не бива да пропуска.
Споделям, че не ми се слиза от новата кола
Споделям, че любовта е сложно нещо
За ПР не ми се споделя

Бих могла да работя в затвор, ако искам, само че не на такава длъжност, защото ми е друга специалността, но да ти кажа никак не ме влече, ако ми е до морето - майка ми и сестра ми живеят там, когато си поискам - хоп и съм на море.. а и нали 1 година откарах на морския пясък, не беше зле, но сега съм по-скоро за района около София, отколкото в самата нея. Но ще видим...


Ами при мене се получи изсипване вследствие на вдигане на тежко, така че обратен път няма, освен оперативен. Казаха ми лекарите, че имам вродена слабост на коремната стена, което е непоправимо, освен с поставянето на платно отвътре, ама никак не ми се правят такива неща и още се правя на утрепана, а и имам други по-сериозни здравословни проблеми, които оставят това на заден план. Най-трудно ми е да изкачвам стълби - наскоро се наложи да се кача пеша до седми етаж и веднага почва да ми придърпва на мястото, после като се пренатоваря или преям, се надува, сутрин на празен стомах е ок, малко е йо-йо... друг път си е почти нормален, тъй че не знам....
Ще го мисля по-натам, като дойде ред да ставам майка евентуално или ако продължи да ми създава сериозни проблеми, иначе по принцип съм за операции само в наистина краен случай.
Най-много след някоя друга година да заменя коремчето с някой и друг белег

ООО, Алис, супер си
Така като гледам сме на едно ниво в момента. Много се радвам за всичко, включително и за гаджето.  
Всичко е по-хубаво като има любов
Тадъм, тадъм... та в кой град се премести, ще издадеш ли? Риби е добра зодия, да знаеш.  
В чест на края на агорафобията ми аз реших да се отърва от моя дом-затвор и да се преместя в нов... надявам се, ако всичко е наред, стискайте палци!!!, да сме двама завинаги там
Ти ако си дошла в София, да знаеш, че аз пък искам да се махам от нея.
Маруся, аз от хапчетата също отслабнах доста, обаче пък от хернията имам отвратителен корем, заради който ми се налага да нося стягащо бельо и съм като кренвирш в целофан, а последното, което съм имала някога, е корем... ама засега няма друго решение. Поне ми правят път хората, мислят ме за бременна и се подсмихват В един магазин ми предложиха блузи "които прикриват коремната област"
Много не се връзвам, то на продавачката коремът й беше къде къде по-зле от моя. Иначе разбирам какво е чувството, при мен много рядко се отдува и спира да опъва и тогава хвърчааааааааааааааа  
Някой ден ще го оперирам...  
И така, мацки, айде чао, че чакам Милото да се появи и да гледаме филмче. След натоварен ден това е най-голямата ми награда
Споделям, че откакто имам много за споделяне, не ми се споделя
Споделям, че и на котката ми й е подут корема, защото ще ражда

Само искам да направя разграничение между физическото ми неразположение и страха от земетресението. Въпреки че по време и след земетресение ми става непоносимо зле, не усещам някакви по-високи тревожности от обикновено, а така като гледам другите дето уж нямат ПР, май съм учудващо по-спокойна от тях... Та те при първото друсване са навънка, аз един път не съм излизала от блока. Само ми се омотава главата яко и ми се обръщат вътрешностите, но страх... не знам, по-скоро ме изнервят тия неща. Като стане нещо, почвам да се чудя ако наистина трябва да се евакуирам, как ще изкарам всичките животни, но до там да не се стига... стоя си при тях и това е. Ако видя зора, грабвам кучето и котките все ще се покрият някъде, те са умни, по-добре ще се оправят и от хората, ама тъпчо трябва да го спасявам Надявам се все пак, че земята си има и друга работа, освен да тресе, и тъй като си позволих да имам планове и мечти отново, айде поне да имам шанса да си ги сбъдна и да им се порадвам

Споделям, че тъкмо ми се намести вестибуларният апарат от предното земетресение и ме довърши второто Споделям, че мразя земетресения. 
Споделям, че и това ще мине и дано друго да няма. И аз искам на плаж, ама имам многооооооо работа 

Мерси, Маруся
Вярно е, че любовта дава криле, но аз не се опирам изцяло на нея, не отричам огромния й принос, би било да кажа на черното бяло, но онова, което ме прави спокойна е, че подобрението ми започна преди да се събера с половинката си. А останалото се случи от самосебе си, тъй като просто от излизане на излизане става по-лесно и накрая единият навик се заменя от друг - да се излиза и не прави никакво впечатление впоследствие, т. е. не го броя за някакво постижение отдавна, че съм отишла някъде. Иначе не съм забравила какво беше, просто не ми е на дневен ред. Достатъчно време съм му отделила, сега е време за друго... така де, няма цял живот само това да правим Знам, че и вие помните какво беше, нали го преживяхме заедно...


Аз не съм на морето, при любимия съм в неговото вкъщи  , т. е. по пътищата български и родни... и ми е много добре така а-насам, а-натам
Иначе така, само да вметна, нещата не стават по поръчка и от нищото. Зад това "нищо" се крият доста ключови решения, някои вътрешни, други видими и свързани с обстоятелства в живота - местоживеене, семеен статус, работа, обкръжение.... някой нереализиран импулс и какво ли още не. И най-сигурният начин да усетиш, че си на прав път е, ако неврозата отстъпи крачка назад. Само една крачка е достатъчна, за да настъпиш ти и нещата да тръгнат.  А в мига, в който това стане, ама точно в този миг трябва да престанем да се занимаваме с неврозата си и да й угаждаме. Това е моментът да й кажем "сбогом" и да продължим сами без нея, защото тя не ни е нужна, имаме себе си.

Едно време си мислех, че ще стане чудо и някой ден просто ще се събудя без агорафобия, ей така, изведнъж и рязко, ама не ставало по тоя начин... ставало плавно, постепенно и дори неусетно. После си мислех, че по същия магически начин действат хапчетата. И това не било вярно. Давам си сметка за прогреса едва, когато прочета нещо за някой, който е в състоянието, в което бях и аз до неотдавна с безкрайното висене вкъщи... сега направо се чудя как съм можела да издържам, като не ме свърта и 2 часа... а съм изкарала цели 2 години...
А колко било готино да си лежиш край басейна, да пиеш кафе и да не трепериш, а да се кефиш на макс... ох, как вдишвам с пълни дробове, искам да се насладя на всяка глътка, на всеки допир с въздуха... толкова ми утесняха стените, толкова ме беше захлупил таванът... отглеждах се като стайно растение, а не съм знаела, че ще разцъфна навънка
Знам колко е трудно и колко усилия полагате. Знам и колко боли, когато се провалите с излизанията и разходките, с кучета или без...  Знам също и че и най-безнадеждното състояние отминава все някога. Знам го, защото минах по този път цели 2 пъти. Отстрани погледнато, дори на мен ми изглежда смешно и нелепо, макар тогава никак да не ми е било... чувството на освобождаване от оковите е блажено. Не ходиш, а летиш.  Вдигаш си носа високо и те смятат за надут - много важно, по-добре е, отколкото да се влачиш.  А най-хубавото е, че никак, ама никак не ти дреме какво всъщност си мислях хората, просто мнението им не те касае. Ако не те одобряват, техен си проблем. Ти си в мир със себе си и това е достатъчно. Знаеш, че си победител. Защото победиш ли себе си, значи можеш да победиш всеки. Всъщност, през цялото време е било излишно да се бориш. Трябвало е да приемеш. Лесно за казване и трудно за изпълнение. Животът обаче е навън. А плажът е нещо прекрасно, слънцето - най-хубавият дар от природата. Зарежда за цяла година и сякаш стопява с лъчите си всичките ни проблеми.   Не е нужно животът винаги да е борба.
Споделям, че ми се доповръща като прочетох това за устата и ануса - някак си в комбинация ми става гнусно , ама тука няма повръщащо човече да го изобразя.
Симптомите могат да се дължат на потиснати сексуални импулси, изтласкани в подсъзнанието и "цензурирани" чрез ПА, което винаги ми е приличало на някакъв странен садо-мазо оргазъм, но според мен е крайно да се абсолютизира. Фройд все пак е доста краен.
Споделям, че влязох пак да ви нагледам какво правите от любопитство, иначе за паники не ми се говори хич   Отивам да събудя моето слънчице, за да тръгваме към вкъщи, стига плаж
Весело лято на всички

Само дето тука не се плаща
В момента мога да ви офертирам само за покупко-продажби, за друго едва ли ще съм от полза, но май форумът беше за друго

Здрасти! Какво правите? Не ми се занимава да чета, само ви проверявам и се обаждам да видите, че съм жива    

П. С. Вече май идвам само да се разписвам, като на борсата

Споделям, че имам много проблеми напоследък, несвързани с ПР, но достатъчно гадни и сериозни, за да се чувствам благодарна точно в момента, че пия хапчета. Иначе щях да съм Неприятностите се нижат една след друга и остава да се надяваме на по-добри времена. Най-голямата сила получавам от половинката, която ми е опора винаги и във всичко. Връзката ни премина през такива изпитания, каквито сигурно малко двойки изобщо имат през живота си и това поне ми дава куража смело да заявя, че имам истински мъж до себе си. 
Никога няма да бъда саможива и самодостатъчна, това е против природата ми. Силата си е вътре в мен, но я черпя и от най-неизчерпаемия източник, който мога да си представя - Любовта. 
Не знам дали тя може да спаси света, но определено може да спаси мен

Благодаря

Така е.


Да, пия го, но не съм увеличавала доза, карам на минималната ефективна и си следя кръвните показатели, засега няма нищо притеснително в тази насока, а мина половин година от началото на приема. Други негативни ефекти също няма. Като Овненцето, и аз поотслабнах, противно на мнението, че се дебелее, въпреки че то беше основно в началото това, заради разхлабващото въздействие, което продължи някъде около 2 седмици и после нещата се нормализираха. Всяко чудо за 3 дни.

Овненце, ти поне не си триеш постовете, докато на мен ми се случи 2 пъти А аз никога не мога да напиша едно и също нещо 2 пъти, та почвам наново. 


Едно към едно се покрива с моите мотиви да започна лекарства и точно това и направих. Дадох си начален старт, за да си оправя живота.  Според мен това е основният смисъл на АД, затова им казват "патерица" - може и да се подпираш на нея, но все пак имаш и крака, нали 

Най-обичам да пиша нещо по половин час и после да ми се изтрие
Трак е права. Докато се цитират някакви статистики, теоретични постановки и принципни становища, в живота има живи примери и изобщо не мисля, че са от самовнушение, плацебо или както искате го наричайте. Много ясно, че антидепресантите променят мисленето, защото влияят върху химията в мозъка и я променят, а това няма как да не се отрази - нали това е целта им?
Сега ще говоря конкретно за моя пример и какво се случи след няколко месеца прием на Золофт: На практика почти забравих какво е ПР, както и съпътстващите го мрачни мисли, симптоми, депресии и всякакъв вид ирационални и самопогубващи състояния. От неизлизане с дни и месеци от входната врата - гледали сте филма и знаете, а и тук не малко съм писала, в общи линии мога да ходя навсякъде. Ако имам мрачни мисли, то те са свързани с конкретни реални въпроси и проблеми от живота ми, а не с въображаеми такива, включително що се отнася до здравето ми - т. е. страхувам се от реалните болести, които знам, че имам и е доказано с изследвания, не така по принцип  
 
От човек, който се влачи по корем и няма търпение денят да свърши, а още повече нощта... се превърнах в нормален човек, който живее нормален и пълноценен живот. И мога цял ден да не се прибера, не ми е проблем. Това беше абсолютно немислимо преди. Да не говорим за вътрешното чувство на спокойствие, когато съм на "застрашителни места". Преди, когато се е налагало да "изтърпявам" подобни излизания, само аз си знам, ако съм успявала да го прикрия, какво ми е било отвътре... не е за разправяне, нито за търпене. То не е човешко!!! Сега съм човек. И противно на предварителните ми, подчертавам, НЕГАТИВНИ представи, че лекарствата ще ме превърнат в дрогиран и неадекватен парцал, съм по-активна и енергична отпреди, когато се изморявах дори, когато лежа. И знаете ли кога идва истинското подобрение и разбираш,че си прескочил трапа - когато спреш да се сещаш, че си бил в него, затънал до шия и чувстваш една такава вътрешна лекота и радост и всичко наоколо ти се струва толкова истинско и искаш да му се насладиш и в никакъв случай не искаш да го пропуснеш. Имаш толкова много за наваксване!!! Има толкова много възможности, които никога не си виждал, забол нос в земята и вперен в мрака. А има толкова много цвят навън! И така, моите негативни представи и убеждения за хапчетата изобщо не се покриха с влиянието им върху мен и ме оставиха доста приятно изненадана.   Предишният ми горчив опит с други медикаменти, както и предразсъдъците ми или становищата и статистиките, които се цитират тук, отстъпват пред действителността. Вече дори не се радвам на "постиженията си". Преди, ако бях стъпила 2 крачки навън, щях да го разправям с гордост сигурно цял месец и да го посочвам като огррооооомна крачка напред. Сега изобщо не отчитам такива "дреболии", защото ми се струват съвсем нормални и не проумявам как съм могла да се страхувам толкова. Никакво плацебо не е това. Когато ги започнах, аз дори не исках истински да се оправя, това е истината. Но спряха ли черните мисли, всичко започна да се нарежда едно по едно или вкупом. И сега като вляза тук и чета как някой е зле, а аз съм вън от трапа, ми се иска да дойда и да му ударя една плесница, за да излезе по-бързо от това състояние   Само че с натрапване не става. Всеки трябва да узрее сам и при всеки това отнема различно време да се осъзнае и да предприеме действия. Аз доста се позабавих, не че нямаше кой да ме плесне многократно, но последният шамар си го ударих сама, преди да се оттласна накъдето трябва. И най-парадоксалното е, че точно когато реших да го направя без чужда помощ, се оказа, че всъщност изобщо не съм била сама  Всичко е било около мен през цялото това време, просто не съм го виждала, заради забодения в земята нос

Типично женска черта си е да се самоизмъчваме така безсмислено
Вместо да се кефим, че има кой да ни обича и да обичаме


ООООО, може-може, поводи винаги се намират. И ние си се разправяме нон стоп за каквото се сетите, но дори бих казала, че това укрепва връзката и я прави някак истинска. Защото докато всичко е само цветя и рози, е опасно и някак изкуствено, престорено. Друго си е да се разфучиш
Важното е в крайна сметка нещата да завършват добре. При нас, слава Богу, е така. Което не пречи да спорим и да се сърдим по милион пъти на ден, но това си е част от очарованието на съвместния живот. Интересното е, че обичам в него дори онова, което ужасно ме вбесява. Намирам за забавно това боричкане, стига да не се стига до крайности. Все пак, внимавайте да не се изпокарате сериозно. Повече  и по-малко