Съгласна съм, Delicacy! Много се радвам за теб! И не се притеснявай дали страховете няма да се върнат - колкото повече ги преодоляваш, толкова по-стабилен нов невронен модел в мозъка си изграждаш, при това напълно сама!!! . Самоизграждаме се хора, това е велико - можем да създаваме не само мислите и емоциите си, но и тялото си - клетка по клетка! Поклон пред човешката душа и дух!

@нана, благодаря за парчето!

@lemi, съветвам те да прочетеш този пост от начало до край

@t.todorov - в този пост съм описала надълго и нашироко 1 и 2, за което говорите - смятам, че всеки може да си го приложи сам, със съвсем минимални насококи от комптетентна страна. а ако все пак някой има нужда от повече насочване,  задължително условие за излекуване е ТЕРАПЕВТЪТ ДА ПОДХОЖДА С ЛЮБОВ и загриженост какво се случва в душата на пациента и какво могат да провокират думите му, понякога груби (защото какъв е смисълът да ходим на студен незаинтересован, освен финансово, от чуждата болка терапевт, когато най-голямата ни нужда е да бъдем съпричастно изслушани, чути и разбрани - понякога това е достатъчно, за да се излекуваш)

пускам ви две песнички за разведряване и предлагам да ги изтанцувате, защото съм ги заредила с много положителни емоции:

http://www.youtube.com/watch?v=mMiSpsA7ChU&playnext_from=TL&videos=W3ubE_cwiL4

http://www.youtube.com/watch?v=JZ6hYvRU85o&playnext_from=TL&videos=zLyXI5ILn0A

спомням си, в най-големите ми пристъпи, когато се борех всячески с тях и се опитвах като чуя хубава песен да стана и да я изтанцувам, за да се опитам да се разведря, и го правех като робо коп - цялото тяло ми беше сковано, усмивка не излизаше от мен, бях трагично-смешна картинка - като бабичка, но се б-о-р-е-х, танцувах въпреки всичко и се чувствах малко по-добре. ДВИЖЕНИЕ момичета и момчета! движение въпреки себе си! това е СИЛАТА НА ДУХА, която всички имаме в нас! кураж!

lemi, когато сам се справиш с ПР, ЗНАЕШ, че си се излекувал. но когато си го постигнал с хапчета или благодарение на благоприятни външни обстоятелства, винаги в теб остава смътния страх да не би един ден да се повтори това. ние тук дискутираме първия вариант. всеки го може, стига да се стегне. подкрепям те напълно! знам колко е трудно, но знам и че е възможно! и както виждаш, ако си прочела всички постове дотук - не става дума само за мен, вече няколко души казват, че са по-добре, откакто правят тези неща. работата е да се заемеш сериозно със себе си, да си твърдо решен, че тръгваш по тази пътека за твое добро.

а по повод това, че си желязна, мога да кажа само, че се подразбира. именно желязните страдат от това, защото поемат твърде много товар върху крехките си плещи. позволи си да не бъдеш желязна - това е моят първоначален съвет към теб. щастието се състои в това да можеш да си позволиш да бъдеш уязвим и крехък - пред останалите, пред природните закони, пред света. тогава се отваря един съвсем друг свят пред очите ти. свят на взаимопомощ, съпричастност, деликатност и фина радост.

ще се справиш, само stay tuned! (т.е. следи този пост, чети подобна литература и работи по себе си!)

с теб съм!

@keisi, с теб съм, подкрепям те и винаги можеш да ми споделяш, да знаеш! не си сама.

@delicacy, ти си моята гордост! знаеш ли колко си смела и колко е трудно това, което правиш! браво! за неизвестното си мнооого права, но знаеш ли - Бог е точно там, в неизвестното, цялото щастие, късмет, радост, успех, любов, всичко е в неизвестното. и не се ли научим с удоволствие и любопитство да навлизаме там, животът ни няма да е много по-различен от преди. най-успелите хора по света обичат неизвестното. така че, дерзайте!
иначе аз съм супер, благодаря ти! трябва да ви кажа, че след като се оправи човек, има известен период, в който се дозачистват нещата, доизлизат остатъците от страхове от подсъзнанието, но след това всичко става 6

@нана, погледни какво съм писала тук на delicacy за неизвестното. но доколкото разбирам, при теб зона на комфорт са станали самите пристъпи? и всъщност когато направиш нещо без страх, ти е извън зоната на комфорт?
това, ако е така, е нормално, ако от доста време си с пристъпи. хората, които ги вкарват в затвора, в началото, затворът не им е зоната на комфорт и страдат, но след няколко години именно затворът им става зона на комфорт и точно животът отвън ги плаши и им е извън зоната на комфорт. разбираш ли - тя се променя?

keisi, сладурче, не исках да те изплаша, но как мислиш ще се решат проблеми, които си стоят в теб - с хапче? когато душата страда, не можеш да я излекуваш с хапче. а обикновено ПР се появява в следствие на душевна болка. естествено, ако ти е много трудно да се справиш сама, пий известно време успокоителни, но не забравяй работата по себе си - един ден ще ти е нужна. повечето хора тук, които са били на хапчета, когато ги спрат, симптомите им се връщат и трябва нон стоп да ги пият. питай някой друг тук, аз не съм специалист по хапчетата, но оставам с такова впечатление като говоря с хората, които ги взимат. аз мога да ти гарантирам, че има и друг начин (може би дори е единственият) и че всеки, който има ПР, има и силите да се справи с него - само малко воля се иска и искрено неподправено желание за истински живот.

прегръщам те, миличка и сме тук да се подкрепяме, а не да се плашим!

Naivnata83, я колко яко, че си се записала на актьорско майсторство ! това е супер !

Нана, ти си си изградила зона комфорта, в която ти е удобно да живееш и си платила цената за това като не поглеждаш извън нея. Да но като всичко живо в този свят, ние еволюираме и разширяваме границите си постоянно, иначе започваме да зацикляме. Препоръчвам ти всеки ден по съвсем мъъничко да излизаш извън зоната си на комфорт – това включва не само физически граници, но и мисловни модели, чувство на сигурност с определени хора и пр.

Keisi, надявам се успоредно с хапчетата да работиш и по себе си, защото хапчетата потискат само симптомите, но причината остава вътре в нас и обикновено се възпроизвежда, когато спреш хапчетата

привет, naivnata83, благодаря, много съм добре   когато се събудя, първото нещо, което правя е да отделя един час само за себе си. правя малко гимнастика за раздвижване на всички стави. пия чаша гореща вода, за да излязат натрупаните през нощта токсини от тялото ми. след половин час - един фреш. междувременно си чета на глас няколко утвърждения, върху които работя (примерно - Аз се освобождавам от чувството за вина). изричам няколко благодарствени думи за всичко, което имам и ценя, но и за ситуациите, които не са ми много приятни, но знам, че ме учат все на нещо. казвам си, че се обичам и че съм прекрасна. медитирам 10 минутки. и съм ШЕСТ! стартирам деня си с усмивка. този първи час от деня само за мен и моето добро настроение е стабилна основа за спокоен ден и правилно взети решения.

scorpi, хубаво е, че майка ти те подкрепя и си имаш зона на сигурност. но защо не пробваш ти да подкрепиш някой, излизай от тази зона? примерно да си поиграеш с някое дете. като знаеш, че трябва да се стегнеш и да се грижиш за него, ще се вземеш в ръце и ще разшириш зоната си на комфорт. ти го можеш! просто не си се мобилизирала.

а инатът е силата ти с обратен знак. да се бориш с него е като да се бориш със себе си, говорили сме. няма да го победиш. приеми го и той сам ще отстъпи колкото повече се бориш с нещо и се осъждаш, че го правиш, толкова повече то се засилва.

Нана, не разбрах какъв е конкрентният съвет, който търсиш, но ако си започнала да търсиш себе си и си забравила какво означава да си в хармония, мога да ти препоръчам един сайт, който сме разработили като програма за намиране на себе си, подобряване на отношенията с околните, грижа за здравето (тяло, дух, душа), контрол на мислите и управление на емоциите:

http://self-help.bg

Всяка рубрика е един компонент от ежедневната програма и начин на мислене, които трябва да си изградим, за да живеем в радост. А когато се организира семинар, курс или лекция в областта някъде в страната, анонсираме читателите. Надявам се да ти бъде полезен. Можеш да се регистрираш, за да получаваш статии на мейла си. Имаме и фейсбук група на хора с подобни интереси – списание SELF-HELP.

Пристъпите на паника, както и всички болести, страдания и проблеми, идват от грешния ни начин на мислене и начин на живот, плод на технологичното забързано съвременно общество. Нещата обаче започват да се променят и е в наши ръце да сме в крак с времето, което бавно се завръща към природата, сърдечността и взаимопомощта.

Прегръдка

Scorpi, виждаш ли как това, през което минаваме е за добро – развива нови черти в нас – чувствителност, човечност, наблюдателност – неща, които преди сме смятали за безсмислени. ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА Е ЗА ДОБРО!
Ии.. много хубаво пишеш! Поздравления! Брилянтен кратък разказ!

Здравей, Delicacy и поздравления за деперсонализацията! Ти си още един пример как човек може да се справи сам, без хапчета и психиатри, стига да се вземе в ръце. Нормално е всички признаци на тревожност да се засилват, когато сме уморени, ненаспани, ненахранени, преди цикъл, при магнитни изригвания, лунни затъмнения, земетресения и всякакви катаклизими в хармонията на природата и нашата собствена. Но когато засечеш като един радар откъде идва неразположението в момента, някак това действа успокояващо и не му обръщаш толкова внимание, знаеш, че ще отмине. Когато познаваш себе си и съхраниш спокойствието си за по-дълъг период от време, при всяко отклонение от това спокойствие си задаваш въпроса Откъде идва и веднага намираш причината, и я оставаш или да отшуми, или я решаваш, и се връщаш в изходна позиция. Но това си е тренировка

Ще се радвам да ни споделиш твоя опит тук – какво точно правеше, каква беше програмата ти за деня, какво промени в себе си и мирогледа си, как откри какво точно ти пречи – за видят всички още един пример за измъкване от ПР.

А за любовта – мисля, че можеш да се почувстваш използван, само ако си давал предумишлено – с цел да получаваш. Когато си изградил способност да обичаш себе си, да се грижиш за себе си, душата си и фините си настройки, тогава някак без причина започваш да се чувстваш щастлив и да обичаш всички. И изобщо не ти пука някой това дразни ли го, възползва ли се или изпитва други чувства, различни от твоите. На теб просто си ти е добре да си стоиш в тази любов, която изпитваш.
НО! Да се прави разлика между тази любов и другата – при която ти не обичаш достатъчно себе си и понеже имаш нужда от внимание, за да се чувстваш ценен, започваш да даваш любов и да правиш жертви и излишни жестове за другите. Когато имаш остра нужда някой друг да те обича, понякога ставаш глупав. Можеш да обичаш истински, само ако първо обичаш и уважаваш себе си.

Аз не съм за това да късаш части от себе си, за да има за другите – че какво ще остане после теб? Когато първо се раздадеш докрай за себе си и добруването си, после си неизчерпаем да даваш на другите – но имаш здравословна мярка вече – границата е там, където се чувстваш в хармония със себе си. А не наобратно – първо за другите и после – те да ти го връщат, за да се почувстваш евентуално добре.

ами да, имам склонност да ходя в крайностите и едно от най-големите ми предизвикателства е да стоя в средата - все по-често се докосвам до нея обаче и те уверявам, че няма нищо по-хубаво от спокойната радост, която носи тя, също както приемането на себе си точно такъв, какъвто си, живота ти точно такъв, какъвто е и света.

любовта.. е голяма работа само че не трябва да очакваме някой друг да ни дарява с нея, а да се научим първо ние да си я даваме. в противен случай, всички наши връзки и отношения се базират на зависимост

Христос воскресе!

оо, да, това е тема, която не сме засягали, но съм чела, че от ПР страдат най-успешните и самостоятелни личности. аз също винаги съм била най-добрата във всичко, най-харесваната, най-нестандартната и пр. винаги съм намирала начин да бъда "най-" и ми е било дискомфортно в компанията на някой, който има потенциал да е повече от мен в някаква област. все съм изпитвала необходимост да му се докажа, че все пак съм повече от него. и изведнъж, какво се получава  везната силно накланя на едната страна (силата, контрола, перфекционизма - свързани са) и системата излиза от равновесие и се отмята към другата (да видиш какво е да си слаб, да не можеш да контролираш това, което се случва с тялото ти и да настъпи хаос в живота ти във всякакъв план). има логика, нали? просто е очевадна. вселената не търпи дисхармония и неравновесие, и когато нещо силно натежава от едната страна, трябва да има противовес от другата (все пак всичко е дуално, няма само ин, за да сме в хармония, трябва да интегрираме и ян)

по въпроса за общественото мнение, обичта и секса - досега не съм могла да обичам някой, ако той не ме обича. това може би е същото, което казваш - че най-истинска си пред този, който е влюбен в теб, защото пред другия трябва да се доказваме. затова за всеки случай, изчаквам той да ме заобича, за да мога да си позволя поне във връзката ми да съм истинска, а не да мисля дали ще ме одобрят или не, поне тук да се отпусна.

ама че интересна система, наречена човек!

scorpi, ти не си типичен случай на ПР и затова при теб нещата са малко по-различни.

delicacy, казваш, че по време на секс изглеждаш "като на изпит". мисля, че за теб е много важно какво мислят хората за теб. и в секса - какво ще си помисли партньора ти за теб. затова те е страх да се отпуснеш и предпочиташ да си пасивна. активността е прекалено излагане на показ: "виж ме как се справям". не би го понесла виж как това, с което имаш проблем навън, се пренася и тук. писала съм ти за това как можеш да се справиш (с критиката и общественото мнение), няма да се повтарям. предполагам, че едно и също нещо се пренася в много сфери на живота. и хубавото е, че справим ли се с него в една сфера, то моментално сме се справили във всички - с един куршум - два заека
и може би получаваш деперсонализация по време на секс по същата причина, поради която я получаваш, когато някой те критикува.

sara, при теб, според мен, именно ОТНОШЕНИЕТО към нещата липсва. нали се сещаш - да вдъхнеш аромата на нещо и това да те изпълни с наслада, да умееш да си припомниш допира на копринена дреха до тялото ти и това да те накара да настръхнеш от удоволствие - ей такива неща - сенсуалност (не знам дали има такава дума на бг - може би чувственост един вид)

мисля, че повечето хора със страхове, им липсва сенсуалност, но не съм сигурна - засега е само догадка. и аз преди бях така - гледах да придобивам външни неща, които да ме правят щастлива, да трупам, да имам, да съм навън, да имам външни преживявания. сега се уча да се радвам на нещата, които вече имам, те са в мен и винаги ще бъдат в мен. да не търся навън, а да се радвам на това, което е в мен сега. това носи много повече и много по-трайна удовлетвореност.

не съм сигурна, но мисля, че за да изпиташ оргазъм (когато не си задължително сексуална натура), трябва да можеш да се наслаждаваш, да преживяваш дълбоко тези дребните неща, защото те усилват удоволствието.