На всички останали тук искам да кажа, че поражи ангажираността си, ще отговарям само на лично зададени въпроси. Мисля, че съм дала достатъчно информация за всеки, който иска да работи по себе си, за да се справи с ПР. Първо пробвайте гореописаните начини, после питайте за нови. Всичко ново, което имам да кажа, го казвам на www.self-help.bg … засега

Scorpi, при всеки е различно. Това, че влизаме в една мисловна схема, не означава, че сме изкарани от един калъп. А за да ти отговоря на въпросите – 1, 2 Атаки нямам, имам стресови ситуации в живота, на които ако се оставя, ще ме погълнат, затова минавам през тях неутрално, както съм описала тук и те отшумяват. 3. Има много неща, които не съм открила за себе си и това ме радва, защото обичам да ми е интересно. Качеството на преживяванията ми обаче се е повишило значително от липсата на страх. 4. Ако спра да се занимавам с това, което правя в момента, със сигурност ще открия нещо още по-интересно – а такива неща имам доста.
Затова ти предлагам да не се опитваш да ми правиш анализа, няма да успееш, неразгадаема съм

Delicacy, не съм използвала някаква специална техника, за да спя сама в гората  Просто понеже вече съм напълно спокойна да спя сама в къщи и да преодолявам всякакви опити за криза, колкото и редки да са, реших, че съм готова да отида сама в балкана. Чувствах го. Исках по-голямо предизвикателство. И се оказа, че не беше дори предизвикателство. Чувствах се супер спокойна през цялото време, във връзка със себе си, с природата и въобще - невероятно! Никога преди не съм се чувствала така. Просто страх няма, никакъв! Отработила съм го докрай.

Единственият начин да разбереш дали си отработил докрай страха е да не те притеснява фактът, че можеш да се изплашиш един ден или да получиш криза. Защото знаеш, че можеш да преминеш през нея, знаеш техниките. Но си отработил и причините (т.е. при мен беше страха от смъртта, който вече нямам) И така изненадващо, кризи и страхове изобщо не се появяват. Това е 

Колкото повече работиш по себе си, толкова по-силно затвърждаваш спокойствието и радостта като трайно състояние на твоята същност и твоето съществуване.

съгласна съм с Delicacy да говориш за страховете си, дори и в ироничен контекст - така ги омаловажаваш. а пък ако започнеш сама да ги предизвикваш, ще придобиеш контрол над тях, ще си възвърнеш силата

Reni1506, поздравления за това, че от 2 години ПР, едната си прекарала в борба към по-добре! Искам да те попитам защо се бориш срещу страха? Можеш ли да се опиташ да не му се съпротивляваш? Нека те залее. Остави го. Наблюдавай го, без да го мислиш, без да изпитваш емоция. Просто го гледай, изследвай го. Само така той се разтваря, изчезва. Ето и Delicacy тук може да ти каже как точно по този начин преодоля паник атаките, които получаваше в таксита.

А за това, че не можеш да намериш призванието си, ми прати на лично съобщение твоя мейл, за да ти пратя една книга да прочетеш и да попълниш табличките в нея, а после ще ми кажеш дали си го открила.

Научи се и да медитираш, ако още не си. Не се сещам за по-полезно нещо на този свят от медитацията. Медитация означава релаксация, спокойствие и осъществяване на връзка с истинското ти Аз. Не си го представяйте като изпадане в транс и излизане от тялото! Всички тук имат нужда да се научат да медитират. Не може да се мине без това. Повечето техники, за които говоря, са по-лесно приложими, когато можеш да медитираш.

B64, да ти призная, изобщо не ми е трудно да « напипвам нещата », предвид че всички с ПР са влязли в една и съща схема. Ако не си тръгнал в едната посока, си тръгнал в другата. Трябва да се научиш само да излизаш от схемата. И да знаеш, че всичко, което ти се случва, не ти пада отвън, не ти е причинено от нещо/някой друг, освен от теб самия, от твоите мисли. Това е добра основа за работа по себе си. Всички сме се сблъсквали с трудности, със смърт, преживели сме понякога нелеко детство, не сме си избирали родителите, чувстваме се неподкрепени и пр., но едно трябва да е ясно – животът ни оттук нататък е в наши ръце. Ако досега е бил плод на « случайни » обстоятества (на всичко гореизброено), веднъж като се осъзнаем, започваме лека по лека да го изграждаме сами. В каквото вярваме, това се превръща в наша действителност. Факт. Ако вярваме, че имаме само един живот и след това всичко приключва, ще живеем изпълнени със страхове. Ако сме достатъчно умни, за да променим вярванията си, влияем не само на възприятията си за света, но и на психическото и физическото ни здраве. Така че, по-добре да се научим да вярваме в нещата, които искаме, в действителността, която ни харесва. Какъв е смисълът да вярваме в лошото и страшното, да му обръщаме внимание ? Нима има някаква полза от това ? Не, няма. Напротив, силата ни отслабва по този начин, а егото ни се укрепва (точно то ни кара впрочем да страдаме). А вярата се изгражда, стъпка по стъпка. Съвсем друг е въпросът, че веднъж започнеш ли да практикуваш някаква духовна работа по себе си и всичко те води натам, че да затвърди вярата ти, да я превърне в убеждение – виждаш го по резултатите в живота си. Смърт няма. Но всеки трябва да стигне до това заключение сам. За съжаление точно това, което е най-важно, не мога да ви го предам тук с думи – може единствено всеки за себе си да го постигне (и в това има смисъл)

Хубаво е, че като мъж служиш като стожер на другите, но ако си само стожер, системата изпада в неравновесие, защото от другата страна на това да си силен, винаги стои това да си слаб. И можеш да поддържаш силата си дълго време, само ако позволяваш и на слабостта да се изяви, без да й се съпротивляваш. Ако дълго време не показваш слабост, излизаш от равновесие. Бидейки само силен, потискаш слабостта, а потиснатите неща в теб, водят до болести (първо на емоционално ниво, после на психическо и накрая, ако продължиш да не им обръщаш внимание – на физическо). Позволи си да бъдеш и слаб, да показваш слабост. Така можеш да станеш само по-силен. Сприятели се с тази част от себе си, която е слаба и уязвима, която може би не ти харесва – запознай се с нея, извади я от мрака, освети я. Ние сме едно цяло със страховете си, с тъмната си страна, с чертите от характера, които не приемаме. Трябва да видим всичко в нас такова, каквото е, за да се излекуваме. А ние потискаме определени аспекти от себе си и това ни вреди. Всички сме съставени от плюс и минус, където има плюс, задължително има и минус.

И другото, което е при теб – научи се да стоиш тук и сега. Да гледаш в минало или да се носиш с мисли към бъдещето може да ти донесе само нещастие или временно бягтство. Единствената реалност е тук и сега. В настоящият момент няма нищо страшно. Когато се научиш да приемаш настоящия момент и да живееш само в него, всички проблеми ще се разтворят от само себе си.

b64, Между другото, фактът, че си признаваш, че имаш пристъпи на паника, е голямо геройство за мъж  Не го казвам с ирония, а като констатация, защото имам няколко познати мъже с пристъпи, които идват от потиснат страх, но някак-си мъжете не искат да си признаят, че заради някакъв си страх, им се случват такива неща - ето и ти казваш "кой няма страхове и притеснения". Може би мъжете не искат да изглеждат слаби, не знам. Но истината е, че само отработвайки страха, можем да изпитаме облекчение. Единият ми познат е нон-стоп в спешното на една частна клиника, за да си прави изследвания и оттам му казват всеки път, че му няма нищо на физическо ниво, но той не иска и не иска да погледне в душата си. Даже вече отказват да му взимат пари, неудобно им е?! А той е само на 29.

Искам да те попитам страх ли те е от смъртта под някаква форма - това, че ще изчезнеш, или близките ти ще изчезнат един ден, или страх от самота - но говорим за страх в силна форма, който потискаш? Помисли над това.
Другият вариант е - чувстваш ли отегчение от живота, чувстваш ли се сякаш правиш не това, което искаш, сякаш е безсмислено всичко, което правиш?
Или имаш проблеми в личния живот, които не можеш да решиш и си приел за даденост?

Защо настроението ти е нула (когато това се случва)?

Нещо има, което е загнездено в теб, и само беглото му напомняне те вади от равновесие. Кое е то?

B64, поздравления за самостоятелното справяне дотук и начина ти на изразяване, съответно и на живот! Искам да те попитам дали знаеш какво стои в дъното на паниката ти? От какво всъщност те е страх?
Иначе ето тук: “Винаги преди да ми се случи в по силна или слаба степен настроението ми е нула и една "буца" сякаш ми се е загнездила в гърлото.” намирам основната причина, върху която трябва да работиш. Но все пак въпросът ми горе е свързан с първопричината, която стои зад всички малки причини, които задействат пристъпите.

DG, нещата, които си написала са много верни. А за това: “Просто внимавам какво чета, с кого говоря,как ми се отразяват разговорите, избягвам негативни хора или не им обръщам особено внимание, когато се налага да сме заедно.Избягвам да мисля за проблеми”  те поздравявам силно!
Аз нямам определени книги, които да ви препоръчам, защото във всяка книга за личностно израстване и самопомощ има много ценни неща и можете да намерите нещо за себе си, а и съм на мнение, че книгата, която е за теб, е тази, която сама те намира
Но все пак, ето малко литература за напреднали – Радостта от живота, на Йонги Ринпоче - добър увод в медитациите и нервните разстройства, Как да познаем Бога, Дийпак Чопра, Силата на настоящето, Екхарт Толе, Норбеков, Нийл Доналд Уолш, Шри Шри Рави Шанкар и Ошо – всичко. Това е позитивна литература, която не плаши, а подкрепя.

Мара, и аз като DG, мисля, че статията е неподходяща. Всяко нещо, което ни кара да се съмняваме в себе си и ни разклаща, е неподходящо за душата ни. Също така, мисля и, че не е вярно (пък то и в каквото вярваш, това е твоята действителност!). Аз се чувствам прекрасно и нямам никакви духовни спадове, нещо повече – когато преживявам нещо тъжно, съм се научила да го приемам в спокойно и дори бих казала, в щастливо състояние на духа. Когато си над плюса и минуса, ги изживяваш и двете в спокойствие и тиха радост. Тези дни дори преодолях нещо, което не можех да направя дори и в периода си преди да започнат всякакви мои пристъпи на паника – а именно спах сама в дивия балкан, в къща насред гората там, където вечер се чува само виенето на вълци, а наоколо е безкрайна тишина и тъмнина. Прекарах невероятно спокойна и вълшебна вечер, сама с всичко, което нося в себе си.

Във връзка с пуснатия линк искам да кажа, че хора, които все още не са се стабилизирали, не е добре да съветват останалите какво да четат и как да се справят, защото могат да ги разклатят, без да искат, а след това не могат да им помогнат да се хармонизират. Има една много хубава американска поговорка First apply, then supply !

Честит празник, сладури! Някъде скоро писах – сменете разсъждението със забавление и ще се избавите от всички терзания

Delicacy, това, което мисля е, че когато емоцията те завладее, ти влизаш в нея. Тялото си е пак там, но емоцията е толкова силна, че не го усещаш.

Raspberry, голям катаклизъм си преживяла, но това само може да те научи да си по-устойчива на вълненията в живота. Когато работиш по себе си, ставаш все по-добър в това и дори всичко край теб да се друса, ти запазваш вътрешно спокойствие и самообладание. С теб сме, не се притеснявай! Просто си иска работа – всеки ден поне по час на ден работа по себе си. Направи си програма и работи със слабите си места.

Keisi, винаги можеш да споделиш тук. Няма как да се съберем физически засега. В различни краища на страната сме. Но мисля нещо по въпроса и скоро ще ви информирам За повръщането – има го и този симптом към ПР. За лудостта – и на мен ми се струваше, че полудявам, но да ти кажа май не сме луди – доста свързано се изразяваме, хаха Не сериозно, когато имах кризи, ходих два пъти на терапевт и съвсем сериозно го попитах дали мисли, че полудявам. Тя ми каза какви са характеристиките на лудостта – дезориентираност, неадекватност, липса на желание да правиш нещо, да се поддържаш, да се развиваш, да се оправиш. Лудите не питат дали са луди. А пък всички, страдащи от ПР, мислят, че или умират или полудяват. Така че – СПОКО!

Delicacy, много много те прегръщам!!! Направи ме щастлива 

Нана, деперсонализацията е когато не се чувстваш реален, не чувстваш себе си, тялото си, не се усещаш като материален. Ноо, няма смисъл да се вглъбяваш кое какво е. Хора със страхове имат навика да прочетат нещо и да си го внушат. Ти какво имаш и какво практикуваш? Напомни ми, моля те 

@dnil, благодаря ти за споделеното! радвам се, когато тук се включват хора, които споделят, че е възможно да се справиш сам. поздравления и поклон пред Духа ти!

@тото, ето ти една прекрасна медитация за сърцето - с нейна помощ и аз и майка ми си излекувахме прескачащото сърце само за месец - http://self-help.bg/wellness/mind-detox/103-meditacia-na-surceto.html
а за бързането и припряността да свършиш всичко наведнъж, единственият лек е просто да го оставиш, да свикнеш да живееш в малко хаос. колкото по-често го правиш, толкова по-малко ще те тормози и бавно, но славно ще започнеш да се чувстваш свободна. ние сами си навиваме, че нещо трябва да се свърши веднага. на вселената й е безразлично

@naivnata83, не се концентрирай върху преглъщането. наложи си да не му обръщаш никакво внимание - нито с мисли, нито с внимание, нито с думи, нито с емоция. просто го игнорирай с усилие на волята

Delicacy, когато зададеш правилния въпрос, той съдържа в себе си вече отговора. Това е същото като "когато се молиш за правилното нещо за душата ти, то неминуемо ти се дава". но докато стигнеш до правилния въпрос или правилното желание има доста път да се измине. и когато говориш, разсъждаваш на глас или пишеш, може да си правиш дори диалог със себе си, ти се приближаваш все повече до истината и накрая дори нямаш нужда някой да ти отговори - с последния си въпрос ти си отговаряш. ако не си намерил отговора, продължавай да питаш и да си отговаряш навътре и навътре

както ти си го направила: "ако се изплаша от нещо, то ще потърся отговор в същия ред и пак ще се излекувам, нали така?" точно така! когато веднъж си се измъкнал с помощта на собствения си ресурс, а не на външно нещо, ти пак ще го направиш по същата схема. тя си работи, въпросът е да я приложиш. в началото е по-трудно, но с времето става все по-лесно. така е и след време предполагам. когато дълго време си нямал пристъпи и изведнъж започнеш пак да имаш, започваш ударно да прилагаш старата схема - в началото ще е по-трудно, но после пак ще стане по-лесно и ще заработи. друг е въпросът, че когато престанеш да изпитваш страх (което се случи при мен), няма как да дойда повече пристъпи - просто няма за какво да се хванат.

това е просто схема. нищо страшно не се случва. ние влизаме в схемата, заплитаме се в бърканиците на собствения си ум и емоции, и се плашим сами от себе си. когато се научим да стоим извън емоциите и ума и да ги наблюдаваме (медитацията много помага), спираме да се поддаваме на страха, който ни навяват. но вече работата със страха си е отделна - зависи от какво точно те е страх, говорили сме вече. а за да се излекува перманентното чувство на тревожност - правим всички останали неща, които съм писала тук вече 17 страници това е всичко! не е като да няма начини

но... който иска, може и да продължи да се омагьосва със странична литература или да се оплаква колко е зле и как няма да дойде Спасителят и да му махне с магична пръчка ума и емоциите от главата 

уважавам личния път на всеки и знам, че не всеки е готов точно сега да се оправи. докато не си научим уроците, няма как да стане. иначе всичко е в нас - и буквално и преносно и всякак - животът ми го показва ежедневно

прегръдки :*)

За да се съхраним.. Инстинктът за самосъхранение ни е заложен от деца дълбоко в нас, независимо, че не го осъзнаваме. Всъщност няма нищо страшно в това да се променяш, дори е полезно, но колективната памет и гените (на самосъхраниението) говорят в детето и то, понеже не е осъзнато, им се подчинява, защото в противен случай изпитва смътен страх, то не разбира от какво, просто му е заложено. И когато пораснем, този страх се е запазил и все още не знаем за какво ни служи, но някой/нещо опита ли да ни промени, се борим с всички сили. Това е страхът от неизвестното (ако не си това, което си мислиш, че си, кой ще си тогава?). Но този страх е безпричинен. Просто не са ни научили, че няма нищо страшно да стоим в неизвестното и ние сляпо се подчиняваме на това, което ни е закодирано с поколения (а всъщност нашата идентичност е толкова крехко, чупливо понятие - хванали сме се за много нестабилна основа). Бог е в неизвестното. Свободата е в неизвестното. Всичко е там. Всъщност, казват (и мъдреците, и квантовите физици), основата, дълбината, на нашето битие и на нашата същност е празнотата, пустотата, неизвестното. И само осъзнаем ли го, ще се освободим от страховете си. Защото в нашите дълбини страх няма, нищо не е позитивно или негативно. Но за да се осъзнае това и да се живее спокойно, трябва слой по слой да се премахват от нас нашите вярвания, идващи от семейството и средата ни, нашата генетична обусловеност, идентичностите, които си прислагваме и пр. - огроомна работа е, непосилна понякога. Затова от време на време, когато вземем, че много се разклатим (освобождавайки се от илюзиите), може да се хванем за нашата стабилна идентичност като опора, но трябва да знаеш, че няма нищо страшно да се пускаш от нея и да навлизаш в непознатото - нищо лошо не те чака там, когато го правиш осъзнато. Така мисля аз Не знам дали успях да го обясня разбираемо. Думите описват трудно усещанията
Благодаря ти за въпросите! Карат ме да си припомня някои неща и допринасят по нещо и в моя живот