dani29, сподели какво правиш в ежедневието като работа по себе си. нали не стоиш само и не чакаш да ти мине от само себе си?

Scorpi, много ме развълнува с последния ти разказ, защото си припомних мои неща. Аз също не можех да плача пред другите, дори и пред приятелки (можех единствено пред майка ми и евентуално пред някой по-близък мъж). Някак исках всички да ме приемат като силна и справяща се. Не знам защо. В някакво амплоа бях влезла. За мен беше голяма проява на слабост да споделя за дребен неуспех в живота си, камо ли да се покажа уязвима, a въпреки че външно изглеждам много стабилна, вътрешно съм много чувствителна. Двата пъти, когато отидох на терапевт, се държах по същия начин както описваш – представях му ситуацията така, сякаш вече съм на път да се справя с нея, сякаш не е кой знае какво и дори отклонявах темата към постиженията си, към успехите си. И си вярвах, докато бях там. Не му позволявах да ми помогне. Не му вярвах. Имах си довод – знаех повече от него А и той подкрепяше довода ми, като ми се възхищаваше и казваше, че може само да се учи от мен !? И аз какво? Прибирах се и ръфах възглавницата от страх – има ли някой, който изобщо може да ми помогне? Бях много объркана. Чувствах се едновременно толкова слаба в самотата си и в същото време – толкова силна – че вървя сама напред и преодолявам себе си ежедневно. Мисля, че ако си бях позволявала да се показвам от време на време слаба и уязвима, щях поне да отпушвам доста потискана енергия в себе си и да получа повече сила за справяне. А и щях много по-рано да започна просто да събирам късчета материал за справяне, които ми подаваха различните хора. Но аз търсех съвършения – един-единствен, който да ме спаси. Такъв няма. Или има – всъщност това си ти самият. И ако си позволиш да приемаш всички като част от пъзела, който трябва да сглобиш, за да си помогнеш сам, вместо да ги обвиняваш, че са по-слаби от теб или не ти дават нужната подкрепа, Ако си позволиш от време на време да се показваш като слаб и уязвим, без да се укоряваш, без да се отпускаш в това дни наред и без да загубиш достойнството си в собствените си очи, тогава започваш да усещаш как ставаш все по-силен и все по-разчитащ на себе си. Да се довериш на другия, като преди това си се доверил на себе си. Да се покажеш слаб, като преди това знаеш, че си силен.

А за това, което казваш, че се сещаш от време на време за Ники и нещо те удря, сякаш за пръв път го осъзнаваш, именно това е големият шок, който те е довел дотук и аз си имах такъв, който едва след като преодолях, се възстанових.
Аз също усещам като Delicacy, че си на правилния път. В теб има голяма промяна, дори си мисля, че това се случи именно след дишането, което ти така бурно отрече Какво практикуваш ежедневно сега?
За съпротивлението, което казваш, че ти се струва двойно по-голямо от усилията ти, това е защото може би все още не осъзнаваш, че съпротивлението ти това си ти и ако се бориш с него, все едно се бориш със себе си – никога няма победител. Затова, остави го на страна и се концентрирай върху усилията да стоиш в светлата страна.

Delicacy, радваш ме всеки път с добри новини Ако все пак има още неща, които те притесняват, може да ги споделиш – ще им хванем цаката (:

Здравейте Отново съм тук. Виждам, че доста сте се развихрили в темата и нямам време да изчитам всичко подробно    На разположение съм за въпроси, които се отнасят за нещата, които съм пускала. Писах на мейл или на лично съобщение на тези, които са ме търсили.

Delicacy, благодаря ти за подкрепата и благодарността Радвам се, че си добре и практиките ти влияят благотворно. Ти си добър човек (не се учудвам, че беше сред първите, които преодоляха състоянията си!:)). Можеш да разчиташ на мен за всякакви неща, които ти хрумват  Аз съм добре. Чувствам се супер. Светът е прекрасно място, когато промениш гледната си точка към него, но това става само с практика, ежедневна при това. Пожелавам го от сърце на всички.

Scorpi, не успях да изчета всичко, което си написала. Радвам се, че си по-добре. Когато човек сам преодолее нещо, успява да допринесе за благоденствието на другите в много по-голяма степен, отколкото когато ги съветва за неща, които самият той не прави. Искам само да вметна нещо, което ми направи впечатление в последния ти пост. Казваш, че не познаваш абсолютно здрав човек. Аз пък познавам. Примерно - аз самата съм в отлично здраве, както и хората, които работят по себе си, обичат се и се грижат за душата и духа си, мислят позитивно, мислят от сърце (не от ум). Това е бъдещето на човечеството. Ако искаш да си здрав, трябва да "оздравиш" мирогледа си. Болно мислене, болни хора. Няма как да си в хармония с природата, да вибрираш с нея и да имаш болни вибрации. Когато човек работи по себе си, болестите започват да се изпаряват от само себе си една по една. Но първо трябва да се изчисти страха. Да се изстърже всичко от подсъзнанието - това е голямата работа. И после само стой и гледай как тялото ти само се хармонизира, а емоциите и мислите ти влизат в синхрон с него, с цялата природа и живот. Невероятно е!

Tedi, не се съпротивлявай на усещанията си. Остави ги да преминават през тялото ти и да отминават. Когато се съпротивляваш, ти ги спираш и ги усилваш. Страхът прави точно това. Опитай, когато не се чувстваш добре, да полегнеш и просто да наблюдаваш усещанията си. Не се насилвай да правиш определени неща, да вършиш някакви задължения. Хората с невроза имат нужда от време, в което да се успокоят, време, което да дадат на себе си за наслада, приятна компания, грижа за себе си с любов и толерантност. Зарежи всичко и си дай това време, докато се поуспокоиш. Дай си време да се научиш да се обичаш отново - истински, от сърце и дълбоко. Ти си най-важният човек на света. Дай си сама всичко, което заслужаваш като отношение, всичко, за което копнееш. Направи го към себе си така, както би го направила за друг.
И още един съвет (който изглежда, че противоречи на горния, но всъщност го допълва идеално) - опитай да правиш всеки ден по нещо хубаво за друг човек. Може да е дребно. ВАжното е да отделиш пет минути, за да помислиш за благото на някой друг. Това разсейва вродения ни егоизъм, който ни кара така силно да треперим за кожата си и да се притесняваме да не би нещо да ни стане. Ние сме част от едно цяло. Това цяло е винаги в безопастност. Егото ни е това, което го е страх. А егото ни е измислица на мислите ни. Ние сме много повече от его. Но да не се отплесвам 

Изпращам на всички топли сърдечни чувства и хармония. Знайте, че път има. Трябва само да го откриете. С обич, добро и отворено сърце става по-лесно.

Прегръщам ви,
Радостина

Reni1506,  не се претоварваш, нали? Ако не се напрягаш, а напротив – отпуснала си се, болките в тялото обикновено са израз на скрито натрупване на напрежението там. Аз понеже пуша и в будно състояние не ме боли нищо, но ела да видиш като влезна в медитация, как усещам болката в белите си дробове. Просто ти се подсказва къде трупаш, за да го спреш.

Dolcetopolina, отпусни се, няма къде да отидеш

DG, не съм последовател на Буда. Последовател съм единствено на себе си! Дори и почти не съм чела будистка литература. Древното знание е едно и също навсякъде, само подходите са различни. Аз съм сглобила тези. Интуитивно съм ги усетила. Може да си приличат с будистките, но то знанието е едно. Всеки може да го намери, ако иска. Намира се във всеки един от нас
А към конфликтните личности има различни подходи, но в твоя случай по-добре да го изолираш. Или да го приемаш неутрално, без да влагаш емоция (нито външно, нито вътрешно - да не потискаш), или да се махнеш от този отдел. Ако вибрациите на дадено място не ти отговарят, няма защо да стоиш там. Не се притеснявай за промяната, на мен лично промяната ми беше позитивна повратна точка, а толкова се притеснявах да не ме забие още повече.

Reni1506, според мен си успяла да се отпуснеш максимално и затова ти е било трудно да се « върнеш » в тялото си. Ако е това, не е отделяне на душата от тялото (нещо, в което не съм специалист) Ако изпиташ много хубави усещания по време на медитация, понякога не ти се иска да се връщаш в тялото си (казвам « връщаш » в тялото си съвсем условно, защото ти си си в него, имам предвид просто да го почувстваш отново и да отвориш очи), но в такъв случай, постой малко повече в приятните усещания, дай им време. То ще си дойде само кога да излезеш. Тялото се възстановява през този период, дай му време. Другият вариант е да си се развълнувала емоционално и да си си внушила, че си се отделила от тялото си и не го усещаш, но това е само внушение. Когато ни обземе голяма емоция, тя става толкова жива, че чак не усещаме тялото си (като при деперсонализация). Няма нищо страшно, размърдвай се малко по малко след медитацията, полежи си малко, постой в това състояние без мисли и усещания. И баавничко  нормалните  усещания започват да ти се възвръщат. Това е всъщност спокойствието, което сме забравили – да ти е добре просто да стоиш със себе си и енергията си. Запознавай се с това състояние. Колкото по-често практикуваш, толкова по-спокойна ще се чувстваш в дълбочина.

DG, ако обстановката край теб е шумна за медитация, просто помоли близките си да не те безпокоят за половин час, защото ще медитираш и се уедини някъде. Те ще разберат. Важно е в началото да се установи тази връзка с дълбокия покой в нас, за да може после да я държиш в себе си, независимо дали е шумно или напрегнато. Целта е да медитираме, докато живеем т.е. да си правим и най-баналните дейности, но държейки връзката с покоя, осъзнаването и безпристрастното наблюдение – ето това е майсторство.

Валентинка, и аз те подкрепям, въпреки че не съм ти писала още. Прочети практиките, които съм описала тук, за да намериш твоите и да започнеш да ги прилагаш. Те са основата, фундаментът, на който стъпваш, преди да вземеш живота си в ръце. После, ако имаш въпроси, можеш да ми пишеш лични съобщения. Ще се оправиш, просто трябва да започнеш отнякъде работата по себе си. Прегръдки!

Dani29, когато се умориш да се бориш, спри за малко с борбата, почини си, прави само неща, които те зареждат и те карат да се чувстваш добре. Научете се да уважавате циклите на тялото си – има периоди, когато то има нужда от почивка и оставяне по течението, има и такива, когато трябва да се действа. Всичко в природата е на цикли. Ако ги следваме, ще имаме енергия да правим важните за нас неща.
Опитай се като ходиш до супера, да изключваш мислите си. Върви и върши работата само наблюдавайки. Хвани се за нещо, което да ти дава сила, примерно слънцето. Преди да излезеш, си попечи лицето на терасата и сключи така да се каже договор със слънцето, че ще те пази. Като излезеш, просто наблюдавай и знай, че над теб бди слънцето. Довери му се. Когато вярваш в нещо, изграждаш състояние на вяра, което те предпазва наистина. Създавай си вяра. Намирай си неща, в които да вярваш. Не е важно в какво вярваш, важно е състоянието, в което си, когато вярваш. Именно то е твоята защита.
И спри да се надяваш, просто БЪДИ. Живей, без да анализираш. Бъди себе си, движи се, преодолявай страховете си, без да мислиш за тях, без да мислиш изобщо. Каквото дойде, такова, важното е да се научиш да стоиш ТУК И СЕГА. Знаеш ли какво чудо е да си жив, да имаш възможността да дишаш и да наблюдаваш този пъстър свят ? Позволи си да го забележиш. Защото както си се затворила в себе си и тази съпротива срещу страха, и самият Господ да дойде, не може да ти помогне, докато не се отвориш. Отвори една врата, през която могат да минат приятните усещания. Позволи на живота да бъде и хубав. Ние сами сме затворени в схемата на ума си, който ни излъчва страхове. Но не умът трябва да контролира нас, а ние него.

Тото, поздравления !

Много хора ме питат как точно да медитират сами, как да усетят дали са медитирали или не, дали ще изпаднат в изменено състояние на съзнанието, дали няма да им стане нещо, как да не заспят и прочие. И понеже не всички имат достъп до студио за медитация, където могат да бъдат водени стъпка по стъпка, изготвих един материал, който дава отговор на доста от въпросите ви и предлага една кратка и много елементарна медитация, която е чудесна за всички начинаещи:

http://self-help.bg/wellness/mind-detox/386-kak-da-namerim-vutreshnia-si-center.html

Надявам се да съм полезна.

Scorpi, пред финалните прави е най-голямото съпротивление. Минавай през него! Що се отнася до това, че спокойствието те изнервя, разбирам напълно какво имаш предвид, защото съм била като теб, но просто ти в момента не разбираш (както и аз не разбирах) за какво спокойствие говоря, защото не си се докосвала до такова. Не става дума за скука, а за това, да има една спокойна точка в теб, която да ти стане фундамент в живота. Върху нея можеш да избираш какви емоции искаш да преживееш, било то и екстремни, но винаги да можеш да се връщаш в състояние на спокойствие и оттам да преценяш обективно, а не разлюляна от емоциите, какви неща ти се случват в живота и как да действаш. Очевидно, още не си го намерила това състояние, но си на път. Именно чрез медитация ще го откриеш. 

Много се радвам, че вече не съм сама в поддръжката и подкрепата! Хубаво е, когато други преодолели страховете си пишат. Хубаво е и когато някой, на който дадена практика му е подействала благотворно, споделя с нас. Това дава още повече кураж на всички тук, които не са се справили все още.

Paty, много ми хареса това, което казваш, че се нуждаем от страха, за да ни покаже посоката, в която трябва да поемем - ако ни е страх от нещо, това означава, че ни е нужно това нещо (и просто трябва да се пренастроим към него).

Scorpi, интересно е това, което казваш, че ПА се появява, когато имаш нужда да се разтовариш от натрупалото се присхическо напрежение в теб. Може би именно затова се появява не само когато си изнервен, но и след дните, в които си напълно спокоен. Има и нещо друго - когато си спокоен и не си свикнал, усещането може да те изплаши. Paty, беше казала по този повод, че именно усещанията, които търсим, в началото ни плашат най-много, защото не ги познаваме.

Dani29, ако не се справиш с кирилицата, пиши на латиница, няма проблем.

Прегръдки и целувки на всички тук! Усещам как лека полека всички ще прихванат от ентусиазма ни и хубавата енергия, и ще започват да се справят самостоятелно. Иска се само малко воля, вяра и поемане на отговорност за живота си.

А от другата страна на страха е толкова хубаво! Очакват ви големи приключения и радост. Веднъж преминали през страха и научили се да променяте светогледа и усещанията си, ви очакват много вълнуващи неща, като откриването на вътрешната хармония и хармонията със света, развиването на интуицията ви и привличането в живота ви на неща, за които копнеете. Така че, дерзайте! Че после има да се забавляваме, ехеее 

И последно, на всички тук, които ще тръгнат да се опитват да преминават през страха и някои може да не успеят да го направят и да се обезкуражат, а други пък - да влезат и да заседнат в него т.е. да се уплашат още повече и нищо да не направят:  За да ПРЕМИНЕШ ПРЕЗ СТРАХА и да ОВЛАДЕЕШ СИЛАТА МУ, трябва да си подготвен. Всички тези постове, които сме изписали, те подготвят за тази работа. На някои им се вижда твърде дълго, но всеки трябва да прецени сам за себе си върху какво има да поработи, за да може да е готов да се срещне със страха си. Не всички трябва да правят всичко. Вие ще си го усетите кое е за вас и кое сте си отработили вече. При някои ще е по-лесно, при други по-дълго. Но колкото сте по-подготвени, толкова по-лесно и бързо след това ще се срещнете със страха и ще минете през него от другата страна - там, където страх няма.

Иначе мога да ви кажа вълшебната формула с две думи, които съм повтаряла много пъти: ОБЕКТИВНО НАБЛЮДЕНИЕ. Но докато се научиш да го правиш това, си иска доста работа. А свършиш ли я, ти се отварят безкрайно много врати за вълнуващ живот, защото с помощта на обективното наблюдение можеш да решиш всичките си притеснения в живота, дори и да нямат нищо общо с ПР. Но това вече е друга тема. Затова, дайте си време да се подготвите. Струва си.

Драгомир, с теб сме! Ако има нещо, което не ти е ясно по нещата, които сме писали, питай, изобщо не се колебай. Само да кажа, че да, всичко е в главата ти, но ако осъзнавайки го все пак, нещо вътрешно не ти дава мира, просто разбери кое е то и го отработи, за да престане да ти пуска сигнали А за агресията и неспокойствието съм ти писала 

Vesi2003, Paty и Scorpi, са ти отговорили прекрасно Но и аз все пак да потвърдя Ти си на приливи и на отливи най-вероятно спрямо това дали външните обстоятелства в живота ти се подобряват или се влошават. Всички са така. Обаче ние нали сме по-осъзнати, тук сме, за да се научим да влияем сами на тялото и психиката си, независимо от колебанията на външните обстоятелства. Каквото и да се случва навън, ние можем да си изградим непоклатимо спокойствие вътре в нас. Ние дори не трябва да го изграждаме, а само да се свържем с него, защото то е дълбоко в нас, стои си там забравено, защото никой не ни е научил как да се свързваме с него – нашите родители също са го забравили, затова и страдаме от ПР. Най-добрият начин да намериш вътрешното си спокойствие и стабилност, за сетен път казвам, е МЕДИТАЦИЯТА. Ако се научите всеки ден да отделяте по 10 минутки да медитирате, след половин година ще сте непоклатими. Медитацията е нещо, което трябва да ни съпътства цял живот. В бъдеще подозирам, че ще се преподава по училищата. Всички трябва да знаят как се медитира.

А спортът е много важен за да си в добро настроение и тонус. И съм напълно съгласна с останалите, които казват, че в началото, когато си с ПР, те е страх да спортуваш, защото симптомите ти се увеличават. Те всъщност не се увеличават, а ти си твърде изплашена, вследствие от ПР и всяка дребна промяна в организма ти (може дори да са нормалните хормонални настроения преди цикъл) те плаши много, защото си станала твърде самонаблюдателна и следиш всяко колебание в тялото си. Така че, възстановявай спорта – лекичко, бавничко в началото, но го прави всеки ден по малко, за да разчупиш модела, съпротивата, закостенялостта. Представи си, че около теб се е образувал обръч за тези 11 години, обръч, който не ти дава да мръднеш и се затяга с всеки изминал ден. КОлкото повече му се подчиняваш и се плашиш от него, толкова повече се затяга. Трябва да минеш през него. Знай, че когато получиш сърцебиене, си докоснала този обръч и ти веднага се дърпаш, защото си се опарила. Обаче трябва да преминеш през него. Когато го докоснеш и влезеш в същината му (примерно имаш сърцебиене, обаче не преставаш да спортуваш), е много неприятно. Но си наложи да преминеш през това. За да излезеш от него, трябва да преминеш през него. А този обръч, той не съществува. Това е граница, която умът ти си е поставил, това е сгъстен страх. Важно е като минаваш през това, да не заседнеш в него. Да заседнеш, означава така да се подплашиш, че да се откажеш и да избягаш – това може да засили страха ти. Можеш да минеш през неприятните усещания по няколко начина:

1.   НАБЛЮДАВАЙКИ ГИ, без да влагаш мисъл и емоция (щом си чела постовете ми досега, знаеш точно как, писала съм много пъти – това е основният начин, по който се преодолява страха)
2.   ако ти е непосилно горното, можеш да си повтаряш като мантра: ВСИЧКО Е НАРЕД и повтаряйки го, да не допускаш други мисли в главата си, концентрирай се над това изречение и си продължавай да спортуваш
3.   третото е за хора, на които толкова им е писнало от ПР, че се хвърлят в боя и изобщо не им пука за резултатите. Готови са да умрат, така да се каже, но да не останат в това състояние. Те биха спортували, независимо какво се случва в тялото им. Малко е опасно това, но пък много по-бързо те изкарва от всякакви състояния на страх.
4.   и едно много важно нещо – каквито и да са ти симптомите, ОТНАСЯЙ СЕ КЪМ ТЯХ НЕЖНО И С ЛЮБОВ, като към дете. Не можеш да победиш симптомите, ако ги мразиш. Те са част от теб. Мразейки ги, мразиш част от себе си, а така доникъде няма да стигнеш. Обичай ги, но не така че да се привържеш към тях и да си ги държиш. Ами ги обичай, благодари им, защото има защо те да са там (информират те, че си тръгнал по нехармоничен начин на мислене/живот и просто те известяват да се върнеш в хармонията) и ги пускай да си ходят. Нещо като: “Благодаря. Изпращам те с любов”. Благодари постоянно за всеки твой симптом – не можеш да си представиш колко променяш енергийното си биополе с всяка дума на благодарност. Така прекъсваш негативните процеси в теб и край теб.

И така Тренирай сърцето си. Тук съм пускала един много хубав линк за медитация за успокояване на сърцебиенето. Изпробван е, действа.

Трябва да ти кажа, че съм чела, че на сърдечно болни не им дават лекарите да спортуват, но древните знания казват друго – трябва да се спортува, за да заяква сърцето. Естествено, това трябва да се случва лекичко и внимателно. Сърцето се снабдява с кръв именно чрез движение. Ако не се движиш, как ще се оросяват всичките ти органи??

Всичко това, което ти описах дотук е работа със симтомите. Отделно трябва да се работи с причината, която ги предизвиква.

И последно – не стопирай паник атаките. Научи се да минаваш през тях. Те съдържат СИЛА. Тя е част от теб, но ти се плашиш от нея, защото не я познаваш. Влез в нея и я овладей. Гледала ли си Аватар? Главният герой, за да намери своят летящ дракон, трябваше да го обуздае, да овладее силата му. Но за да го направи, трябваше да го наблюдава, да го усети, да влезе в него един вид. Едва тогава можеше да се възползва от него и да работят в синхрон.

А за хапчетата, не мога да ти дам съвет. Ти трябва сама да решиш дали и кога си готова да ги спреш, с пълното съзнание, че в началото нещата могат да се влошат. Мога да кажа само да не се плашиш от влошаването – това пак е сила, която трябва да се овладее. Ти си спортистка, знаеш как. Важното е да не засядаш във влошаването, болката и страха, а ДА ПРЕМИНАВАШ ПРЕЗ ТЯХ. Минаваш, благодариш им и ги подминаваш.

Хайде, кураж!

Paty, прекрасна си!  И блогът ти е прекрасен и тези дни ще го изчета от начало до край! 

Драгомир, познавам много спортисти и подозирам как се чувстваш. Мисля, че ако се научиш да медитираш, ще ти се отрази много добре, защото като спортист, имаш доста енергия в себе си, която като се съчетае със страх, избива на агресия. Трябва да се научиш да я канализираш с по-спокойни бойни изкуства, спорт или практики, като тай-чи, плуване, йога и медитация - всичко, което се прави бавно и изисква вглъбяване в себе си. Предполагам, че няма да ти е лесно в началото, ако си твърде енергична личност, но трябва да разбереш, че за да е тялото ти в баланс, трябва да му даваш точно толкова спокойствие, колкото и динамика. Иначе излиза от равновесие. Ако се опиташ да избягваш и употребата на отрицателни думи като "глупости" и "шибан" , също ще ти подейства много добре. Защото отрицателните думи носят отрицателен заряд и това добавя към изострянето на агресията. Мислиш ли, че това ти отговаря?

DG, съгласна съм с всичко, което казваш 

Delicacy, DG, благодаря за подкрепата. Бях тръгнала да пиша нещо на хората, на които не им се работи по себе си и предпочитат да замаскират набързо симптомите и да си продължат живота по старому. Но се отказах, защото това, което правя е да споделям, а не да убеждавам. Когато си готов да поемеш сам отговорност за живота си, разпознаваш всяко късче чисто съзнание, и то ти е от полза (ето както при теб Delicacy). Когато имаш нужда да те убеждават в истинността на нещо, значи още не си готов да оздравееш. Всичко е енергия и всеки носи мъдростта да се излекува сам. Необходимо е само по някакъв начин да включиш осъзнаването си. А това може да се случи и чрез друг осъзнат човек. Често се случва така, че осъзнатите са осъзнати именно защото не са затворени да практикуват само ограниченото познание на само една наука, която са учили едва 5 години в университета. Знанието е много по-всеобхватно. И се намира навсякъде.

А защо е нужно осъзнаването? Защото само тогава ще схванеш причината да се породи определено заболяване при теб. Само тогава можеш да го премахнеш изцяло и през теб да потече отново безпрепятствено жизнената енергия. Само когато мислите, чувствата и емоциите се хармонизират, тялото оздравява. Това е щастие, проявено в здраве, както се изразява една приятелка. И тук няма учители, няма лечители. Всеки на всекиго е катализатор, задвижващ го към него си.

Всичко останало е повърхностно замаскиране на симптомите. Причината дреме вътре в теб и ще си намери друг начин да се прояви. Затова в съвременното общество има толкова болести - всеки бърза, иска да вземе едно хапче и да продължи постарому. Да, обаче причината да се появят болестите е именно, че начинът ти на мислене води до това. Колко хора го осъзнават. Огледайте се по-дълбоко - истински щастливите хора, усмихнатите и доволните, тези,  които се чувстват пълноценно и не страдат, имат определена система на мислене. Това не се вижда с просто око, но ако си по-наблюдателен, ще ВИДИШ.

Мога много, много, много да пиша и да говоря по темата. Мисля дори, че мога да убедя всеки един, защото тази истина е дълбоко закодирана в нас, тя тече във вените на всеки един, под всичките пластове фалшиви индентичности, които си градим, вярвания и убеждения, насадени ни от родителите и средата (и които водят до резултатите в живота на тези хора) и какво ли още не, запечатано в подсъзнанието ни, което трябва да се чисти, чисти, чисти, докато истината не излезе от нас и не светнем - едва тогава ще се излекуваме и ще бъдем истински непорочно щастливи. Но както вече казах, не си струва да хабиш енергия да убеждаваш някой в нещо, защото този, който иска да бъде убеждаван, да спори и да доказва, че е прав, всъщност го прави, за да си докаже, че не е нужно да работи по себе си, защото всъщност или го мързи, не му се занимава, или е нетърпелив да прилага докрай нещата или не вярва. А в каквото вярваш, това се стремиш и да си докажеш в живота ти, съзнателно или не.

Радвам се, че осъзнатите хора стават все повече и повече. Цялото общество се лекува така. Всеки един излекувал се прекъсва една нишка от болестотворния цикъл на обществото, в което живеем. Той става светлинка, към която се присъединява още и още благоденствие. И моят живот е доказателство за това. Всеки може да си го докаже сам за себе си. Стига да го поиска. Амин!