Здравей,   sadbuttrue! не бъди тъжна, всички изживяваме този ад, и съм дълбоко убеден, че има свършек на тези страдания.Зная, че има моменти, когато думите не помагат. Има моменти, когато чувстваш, че повече не можеш да направиш една крачка. Зная за моментите, когато се страхуваш още от мига на събуждането. Но това са само моменти, които ни правят по-силни и горди от самите нас, от факта ,че успяваме да прежвеем това насилствено усещане.В най-трудните ми моменти, съм си повтарял, че силата на самото усещане не е равносилна на силата на поражението въхру психиката   ми и това много ми е помагала. Няма да забравя една паническа криза която преживях извън къщи и нямах сила да се прибера у нас. Седнах на тротоара на едно кафе, докато пиех един сок да се освежа, видях едно куцукащо куче, което едва ходеше. Едно дете го погали и то затича, да затича след него, забрави болката и се затича след детето. Така сме и ние, трябва да ни понякога малко подкрепа, за да продължим и аз ти я давам макар и по виртуален път, sadbuttrue! Приеми я!

poopo, приветствам това, което казваш . Аз се запалих и мога да кажа, че се чувствам мотивиран да продължа. чувствам, че тук някъде е истината. Вече няколко дни правя дихателни упражнения вечер и се чувствам зареден със сили. Абе, да си кажа, това май е моя начин. Има смисъл човек да търси алтернативи на лечението, защото само лекарства не става.Търсенето на скритите сили помага.на този етап съм доволен, ще ви казвам как върви като цяло посвещаването ми в йогата.

Здравей poopo! Снощи започнах с диафрагмалнато дишане. Искам да кажа, че този тип дишане зарежда, почувствах се по-добре, не мислете че си внушавам. Твърдо съм решил да започна да изучавам тази наука. Вярно, нямам много време ,но колкото толкова.Не може да няма начин, по който да се управлява тялото. Не може да си предизвикваме сами симптоми и да няма начин, по който пак сами да ги спираме.Ти poopo, имаш ли си специални упражнения, на тялото имам пред вид ,който правиш?

Благодаря ти за линка! Искам да те попитам, ти опитвала ли си визуализация?

Благодаря, poopo!Ще те помоля ако откриеш някъде специален комплекс упражнения срещу страха да го споделиш и аз също ще търся и ще започвам с дихателни упражнения.

Последните дни една мисъл сериозно занимава главата ми. Гледах онзи индиец на 108 години по телевизията, който изглежда като 60 годишен и си мислех, че не може йогите да не са създали някакъв комплекс упражнения срещу страха.Все пак стрха не е от вчера и през годините са успели по някакъв начин да му измислят решението. Някой чувал ли е за опредеелни упражнения от йогата, пък и за някакава цялостна система, която да управлява страха? Може би ако се насочим към учението на йогите ще се научим да управляваме страха?

Брат, нека този доктор помогне  и на нас, нека напише няколко думи, откъде да започнем, за да се разкара тоя ад. Знам ,че за това се плаща, ама нека днес да  е Велик ден и да го направи, хей така от сърце. Всички ще сме благодарарни.

Черпя те виртуално кафе,Friend! Това е идея. Ако музика е тиха, понясям я добре. Само ниските ръмжащи звуци ме дразнят- Не знам защо така се получава. Ти изпитваш ли деперсонализация?

Здравей bebenka! разбирам какво усеща брат ти. ЗНам, че човек трябва да говори по тея въпроси. И най-доброто средство това е психотерапията. Ние мъжете сме много честолюбиви и само мисълта, че могат да ни оценяват ни докарва лудост. Можем да се откажем от всичко само  и само да не ни оценяват. Същото се отнася и с връзките с жените. Чувството за малоценност ни играе номера и нямаме смелост да създаваме връзки. Аз съм го преживял това и го преживявам. Но се научих да споделям, без да се чувствам унизен. Най-добре това става при психотерапевт, ако това е жена е още по-добре, защото при мъж психотерапевт, неминуемо може да се появи елемент на сравнение и мъжка конкуренция и той няма да е искрен с него до края. Пожелавам ти ,успех!

Сутринта като идвах на работа, на спирката профуча моторист ,с висока скорост и силен шум. От тоя шум "превключих" на деперсонализация.Използвам чувството ви за хумор, за да не ставам досаден, щото всички все се оплакваме, но и малко хумор не е излишен. Около час ме държа. И си мисля дали това не се влияе по някакъв начин от времето. Прави ми впечатление, че при смяна на слънце-дъжд изпитвам по-силни смущения и симптомите ми се засилват. Имам и някакъв шум в ушите сега ама се мъча да не му обръщам внимание. Изкарах си акъла от силния шум и последвалата деперсонализация, но устисках в автобуса и се дотътрих до работата, сега се надявам да не изкарвам акъла до края на работния ден.Ако имате идеи с какво да намаля шума, ще почерпя по едно виртуално кафе

Здравей, angel. Това ,което мога да кажа е, че симптомите ти могат да са израз на повишена тревожност, не е задължително да проявяваш отново ПР.Преди време изпитвала ли си  панически атаки?

Здравей,Мари! Това ,за което разказваш  го изпитвам почти непрекъснато в последните дни. Не съм ходил на плаж, но чувствам същите симптоми като теб когато съм на вън и на слънце най вече. Такъв световъртеж получих преди един ден, нещо невероятно,след като бях на слънче дълго време. Всички предмети ми се движеха пред очите и едва се удържах да не започна да повръщам. Явно сме много чувствителни на слънце.

Здравей,ansisi! То и аз се стремя да не му обръщам внимание, но това е физически симптом , който много ме тормози и ми причинява сериозен дискомфорт, но май само аз го имам щото не виждам друг да пише за него...

Имам едно разтърсване на тялото, което се получава да речем при внезапен шум или стряскане от нещо. След това следва замайване.Причинява ми сериозно напрежение, направо ме обърква на моменти. Вие изпитвате ли подобно нещо?То е нещо подобно на разтърсавне от електически ток. Чувствам го в мозъка си първо и след това се разпространява по цялото ми тяло. Особено силно е когато съм изнервен или имам някаква напрегната работа или изпитвам ПА.

Съгласен съм с теб! Само ние момежм да се разберем. Психиатрите са чели в учебника, но не проумяват как страдаме, освен, разбира се, ако някой от тях не го е преживял...