Моника, здравей! Явно преживяваш труден период. Деперсонализацията и дереализацията са те обхванали силно. Не се притеснявай, ще отминат. Когато почувсташ нещо подобно като симптом кажи на своите колежки и приятелки, че ти е паднало кръвното и се усамоти, за да не те притесняват и ти да се чувстваш спокойна. не изглеждаш странно отстрани, всичко това, което си написала звучи напълно нормално.  Затова и на твоите колежки кажи че имаш ниско кръвно налягане и от време на време ти се вие свят, и да не те тревожат, когато почувстваш това. Пак ти казвам, че това състояние ще отшуми. Дишай бавно и дълбоко, когато почувстваш,че ти става така.Пиши пак , ако имаш въпроси.

Това съм го забелязвал и при мен. На моменти когато, запазвам благоприличие , ми идва да се пръсна от вътре.Всички ми казват ,ти се владееш супер, нищо не трепва в теб. Аз си знам обаче кво става вътре в мен. Спирам реакциите си , напрягам се, и все в тоя стил и накрая сащисване от страх. Абе, май си е по-добре да си изкрещи човек понякога, пък както дойде.
Честит Великден на всички от форума!

Хей, umbrella не се предавай, излез от този затвор, който ограничава живота ти. Опитай се да разшириш контактите си, пий лекарства ако трябва, но не се оставяй така!

Искам да ти кажа, че и аз пуша цигари и особено сутрин като запалвам първата си цигара усещам едно замайване като твоето.

Здрасти, Тони. Трябва да се подкрепяме, защото знаем най-добре проблемите си. Знаем най-добре от какво се нуждаем и как бихме желали другите да се отнасят към нас.Според мен е важно човек да има общност където може да бъде себе си, да бъде такъв какъвто е дълбоко в душата си. Нека си помагаме, защото друг едва ли би ни разбрал така добре, както ние самите един друг.
От София съм, мениджър продажби съм , несемеен, на 29 години,

Тони,здравей. Аз имам натраплив страх от други неща, но искам да ти изкажа съпричастност в борбата ти.Наистина еважно човек да има до себе си някой, които го разбира в борбата му с тези страшни изживявания.Подкрепям те!

Благоадря ти, Тинче!  Хубаво е човек да срещне човек, който изпитва същото като него. Напрежението е голямо, вече съм изхвърлили всички ножове от кухнята и използвам пластмасови. Сигурно ще се види смешно на някой, но за мен си е такава реалност.Случвало ли ти се е да гледаш телевизия и там ако видиш нож да изпитваш същото натрапливо усещане?

Страхувам се от различни неща. Най-вече, че мога да навредя на някои без да искам. Това ми е като натраплива мисъл. Не мога да се освободя от нея. Например , когато вечерям в ресторант и има пред мен сервиран нож, страхувам се че мога да го взема и да нараня някого. Това разбира се не съм го правил никога. Но тая мисъл не ме напуска. Има ли и други с моя страх. Питам се това фобия ли е , страх ли е как да го определя?