Благодаря за искреността ти! 

А и Димчо бих искала да те попитам дали си ходил на лекар и дали си взимал медикаменти или сам си се справял с тази ситуация в живота ти ? Ако не е грубо от моя страна разбира се.

Здравей Димчо.
Радвам се че толкова бързо ми отговори.Искам да кажа че този проблем ме мъчи от доста време-от както се помня, и сега когато вече знам на какво се дължи се чувствам малко по-добре,защото досега винаги съм се обвинявала и съм си мислила,че съм неспособна ,глупава ... общо казано тотално и какпката самочувствие което съм имала сама съм си сравала.А както знаем това най-много вреди.Сега когато знам истината и прочитайки твоя отговор съм заредена с повече ентусиазъм,самочувствие и сила да се боря с проблема.Това малко или много дава силата и нужния кураж да се бориш, да се бориш за по-добро бъдеще и по-хубав живот.С по-малко притеснения и повече радости.

Здравейте на всички!
От няколко дни упорито чета форума и много ми харесва ,веднъж бях писала в темата за паническо разтройство,но като разгледах по-добре форума осъзнах че моето място е тук-"социална фобия". Та откакто се помня имам всичките признаци за това разтройство а винаги съм си мислила че съм стеснителна... . но като по прочетах повечко разбрах че това не е нормално държане.Когато разговарям с непознати и или друго нещо което да зависи от мен някакъв вид изява,аз започвам да треперя да се потя и сърцето ми започва да бие безумно и дори дишането ми става трудно... . От там дори мисля че ми се появи високото кръвно налягане...имам го от 16 годишна (а причина за него няма,болен орган -не!)сега съм на 23години имам 2 годишна дъщеричка а състоянието ми е все така .За разговотите дори мога да кажа,че наистина понякога имам чувството че съм пълен дебил,така да се каже немога да се изразя,най интересното е че не е в 100% от случаите но преобладава! Забравям-важни и не толкова важни неща,но забравям. Чувствам се ужасно толкова съм млада ... а не живея живота който искам. ,от две години имам книжка,а толкова ме е страх да шофирам щом се кача зад волана и започвам да треперя като лист хора наистина ми се налага да карам а се чувствам безсилна.Доколко разбирам лечение за това няма... само да изживяваме ужаса от страховете си.

Много ти благодаря Ari,
Отговорът ти бе толкова изчерпателен и осъзнах че наистина си права,може би липсата на опит ме притеснява толкова.
Ще взема страх не страх да карам ,че друг начин няма 
Налага ми се и това ме мотивира повече!

Здравейте,
попринцип незнам какво ми има ,но от около 2 год изпитвам някакъв огромен страх да шофирам и да се возя в автомобил.
Имам шофьорска книжка от около 4 години и досега съм карала около 10 пъти просто защото ме е страх.
Неразбирам,не съм преживяла някаква катастрофа,просто ме обзема някакъв ужасен страх,абсолютно неописуем и предпочитам да вървя пеш в студ,горещини и т.н. ,а колата ми седи отвън,само и само да не шофирам?!?
Та искам да ви попитам ако някой е имал същия проблем или подобен да ми даде някакъв съвет,какво да правя да ида ли на лекар...?
Ще съм ви много благодарна.