Мая, добри примери даваш, съгласна съм с теб. Но как да не се страхувам като почне да ми се вие свят, залитам и ще се пребия някъде? Как да управлявам този страх, когато той се формира от нещо реално, а именно, че трудно стоя на краката си и имам замайване? Това не е като да се страхуваш от паяци, да речем.

Мая, не ме разбираш. Не прищипването на нерв причинява ПА. Самото замайване, загуба на равновесие, ме плаши и от там изпитвам ПА, а не  дископатията, да речем причинява ПР. Като започне виенето на свят, замайването, точно тези симптоми предизвикват страх и от там имам ПА.

Мая,има някакви нарушения във вестибуларния апарат. Има прищипвания на прешлени и от там недобро росяване на мозъка и замайване. Според мен това си е чист физиологичен проблем, който предизвиква страх.

Говоря за вегетативна дистония, при която има различни смущения на вегетативната нервна система и вестибуларния апарат.
Именно тези симптоми причиняват ПА.

Здравейте, ако разберем,че механизмът на ПА се отключва от физиологическо страдание, тогава какво правим?

Хубаво е на никого да не се налага да пие хапчета, но когато е притиснат и му се налага да се справя с хиляди отговорности, а не се чувства добре, то хапчетата идват на помощ.

Г-н Тодоров, а депресията колко време може да продължи? Все пак това отдръпване, както вие го наричате, ако продължи дълго време човек не губили социалните си умения?

Извинявай за грешката temple One  !
Наистина помага ако за момент успееш да забравиш проблема, напрежението не е така силно и постепенно нещата отшумяват. Но подкрепата на близък е незаменима. Много съществена. Подкрепата ти дава някаква сигурност.

Аз също подкрепям вноса на ривотрил. Всеки сам има право на избор как да живее с или без лекарства. Нж трябва да има избор.

Най-хубавото нещо е да се чувстваш свободен. Обаче ПР често ти дава такива ограничения, че каквото и да помечтаеш ти секва на момента, защото знаеш, че трябва да се съобразяваш с много работи. Но temple One , хубави мисли си казала.ПР е голямо изпитания за всеки човек и то променя напълно живота му и мечтите му.

Възможно е да има феномени като Баба Ванга, да речем, но те са малко, поне така си мисля. Може би имат силно биополе, но  дали то е приложимо за при всички хора? Дали само помага , а не вреди по някакъв начин на моменти? По скоро съм склонна да вярвам на интелигентни и добреподготвени лекари, психотерапевти, изследователи, които ползват знания, научен опит, комбиниран с житейски. Някъде там може би е истината. Сигурно има значение и това дали човек е силно внушаем или не.

Трудно вярвам на хора, които използват разни "техники", за да "лекуват" другите. Лошото е, че дори има и лекари, които вярват на баячки и врачки. Животът е логика и всяко нещо има своето обяснение, дори и  фокусите, колкото и мистични да изглеждат на пръв поглед, са реална измама. Човек не трябва да се доверява сляпо на хора, които използват "вълшебства", за да влияят на другите. вярвам най-вече на науката.

Когато някой ограничава свободата ми, чувството е че сякаш променят моето Аз, това което съм и искат да направят друг човек от мен. това ме прави много настъпателна към човека до мен. Ставам нервна, спирам да му вярвам, мисля си че ни ми мисли доброто. Въпреки че под фразите "мисля ти доброто, не прави това, не ходи там", смятам че има манипулация. Или  нека кажа - контрол над ситуацията и живота на човека до теб. Ако трябва да правя другите каквото искат от мен получавам ПА.

Фатмагюл:), бракът си  е бреме. Човек трябва да се съобразява с другия и това на моменти е вбесяващо и направо депресиращо. Когато има и деца, така наречения личен живот изчезва, поне докато децата са малки. Още един повод за депресия. Абе, направо си  е ад, особено за жените.

Не съм писала отдавна. Времето, обаче ми даде възможност да преосмисля някои неща относно страха. Страхът мутира под различни форми и за различни неща.
Например, ако имаш партньор и той те ограничава във възможностите да се изявяваш, страхът се появява точно тогава, когато той ти мрънка или иска разни неща от теб, които ти не смяташ за важни, а само ти губят времето.
Страхът се засилва и когато ти ограничават свободата на избор.
Страхът се засилва и когато виждаш че разчиташ само на себе си, а другите около теб само искат без нищо да дават. Чувстваш се сам, независимо, че около теб има твои близки хора.
Тези поведения и ситуации причиняват страх и тревога. И когато се опитваме да ги игнорираме, поведенията и ситуациите, се появава ПА.