Относно прескачането на сърцето. И на мен ми се е случвало и то многократно. Понякога по цял ден. Всъщност това не е нищо опасно от медицинска гледна точка. Не може да доведе до наякакви сериозни последствия (така съм чела по въпроса и така ми е обяснено от лекар). Но за човек с ПР знам, че е притеснително и стряскащо. Има един много ефикасен начин за справяне с него и той действа безотказно- това са редовните занимания със спорт. Говоря за кардиотренировки.
Надявам се да съм помогнала.
Все пак да кажа и по темата- как се чувствам днес- притеснена. За около половин час имах чувството, че съм на прага на ПА. А бях сама вкъщи и постоянно гледах часовника дали наближава да се прибере съквартирантът ми... Реших да си пусна успокояваща и релаксираща музика http://vdyhnovenie.hemuz.org/muzika/relaksirashta-i-uspokoiavashta-muzika , не го бях правила досега, но мисля, че подейства. Освен това взех 1 валидол и си повтарях "Добре съм, чувствам се чудесно"... и от сорта Накрая ми мина. Сега съм добре. Съквартирантът ми се прибра. Много по-спокойна съм, когато не съм сама.

Винаги има начин да се измъкнеш. Не се предавайте! Ще ви споделя още нещо, коетото много ми помогна. След като започнах да пия АД и отидох в едно малко селце сред природата, където живях половин година. Още на втория месец се почувствах нов човек! Т.е. не нов човек, а отново станах предишния човек. И понеже толкова време бях живяла без амбиции, без мечти, без да мисля за бъдещето и въобще без да помисля за себе си, след този един месец съзнанието ми се изпълни с мечти, планове, амбиции, с желание за живот и желание за занимание с нови и нови интересни за мен дейности.
И така вече година и половина пия АД и честно казано ме е страх да го спра... Напоследък пак имам леки ПА, но не могат да се сравняват с преди. Може би се дължат на напрежението, на което съм подложена напоследък, или на това, че не съм посещавала психотерапевта си отдавна, тъй като се преместих в друг град.
И така исках да кажа, че положителното влияние на природата върху човека е уникално. Ако имате възможност се опитайте да прекарвате известно време сред природата. Спортът също много помага (и това също го казвам от личен опит).
Скорпи, понеже каза, че вече дори не излизаш... В днешно време в интернет могат да се намерят много хобита и интересни дейности, които да ангажират съзнанието ни и да му повлияят по положителен начин. Аз например открих един сайт, който много ми помогна. Не е сайт за взаимопомощ или нещо такова, а е за туризъм Стана ми интересно, започнах да му отделям време и сега вече се превърна в моя надомна работа. Искам да те посъветвам да започнеш да приемаш някакъв медикамент. Билковите са много слаби и в случаи като твоя и моя не е най-правилното решение да се разчита само на тях.
Ако има някой, на който мога да помогна по някакъв начин ще се радвам да ми споделите. Все пак съм минала през толкова много неща... страдания, чувство за безизходица, загубана на желание за живот, но успях да се оправя...засега... и продължавам да се боря!

Моето "спасение" се казва ципралекс. След като организмът ми не може да произвежда сам достъчно серотонин, аз му го набавям по този начин. И се чувствам добре. Има още нещо важно. Най-добре може да бъде обяснено с този цитат, моля прочетете го, ако желаете
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.


После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи:

"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

И така изводът е ясен И също така, в тази връзка ще ви споделя и нещо, което ми каза моят психотерапевт- колкото по-пълен е животът ни, толкова по-леко ни се отразява загубата на нещо от него. Не допускайте животът ви да се върти около едно единствено нещо. Търсете си нови и  нови хобита, които наистина ви доставят удоволствие. Аз лично не можах да го направя преди да започна да пия АД, но това не означава, че трябва да е така!
Нека всички да си пожелаем успех Надявам се всичко да е наред с мен, с нас и с всички, имащи този проблем.
Сърдечни Поздрави!

От жегада, от студа, от водата, от вятъра- просто може да се получи от абсолютно всичко, което си внушим. Даже сега както си седя в момента мога да си внуша, че се замайвам от гледането на монитора и да получа ПА.

Просто постоянно мисля за това да не ми стане пак зле. А то се случва- понякога всеки ден, понякога няколко пъти седмично. Всеки най- малък стрес го изживявам много тежко, а няма как да няма стрес в живота. Просто аз не мога да се справя с него и това ми пречи. Избягвам да говоря за това с близките ми, все пак никой не е длъжен да търпи и да се съобразява с моето... състояние. Но всичко е вътре в мен. Толкова искам да съм си както преди. Има ли някой, който да се е справил с това? Просто това непрекъснато състояние на тревожност и пристъпи на паника ме убива. Дори ме е страх да стоя сама вкъщи, но се оравям някак. В момента съм сама. Е, с котката ми
Искам всичко това да приключи. Това ми е най-голямата мечта. Спрях да пия антидепресантите, защото доколкото разбрах те помагат само докато ги пиеш, а после става по-зле.

Имам чувството, че живея в някакъв ад. Понякога ми се иска да умра, за да приключи всичко. Мисля, че никога повече няма да съм нормална и дори вече съм забравила какво беше усещането да си нормален. Само на 21 съм и ако цял живот ще трябва да търпя това... не знам... предпочитам да... .
Не знам откъде ми дойде това на главата, но то съсипва целия ми живот- училище, работа, приятели, отношения със семейството, с партньора... и дори най-обикновеното ежедневие.
Иска ми се да се запозная с други в същото положение предполагам, че ще ни бъде полезно
Между другото по принцип съм си съвсем нормална, не се плашете    просто никой не знае какво ми е отвътре