Здравей Димчо, помня те  от преди. Още ли имаш ПА? Какво да ви споделя - всичко е до тренировки и самоконтрол.Момента в който си помислиш, че всичко вече е зад гърба ти, че нищо по лошо  и по страшно не може да ти се случи.....се успокояваш, приемаш го и се чувстваш по силен.С всеки изминал ден....ден след ден......и така докато един ден просто не се сещаш за НЕГО.Аз посочих човека, който ми помогна да изляза от това състояние. Това е - нищо сложно, ние сами задълбаваме страховете си, циклим върху едно и също.

Здравейте Не съм влизала тук, може би повече от година.Ровех се из пощата си и попаднах на едно съобщение, изпратено ми от този сайт, и си викам "я да видя как стоят нещата тук" 
И друг път съм писала по този повод, но като гледам - всеки с болката си. Преди 3 или 4 години -вече не помня- се "излекувах" от ПР с помощта на д-р Първанов......без хапчета, илачи и други подобни.Толкова съм му  благодарна, един невероятен човек, изпълнен с човеколюбие, отговорност и зареждащ с позитивизъм. Всъщност сега си спомням защо "зарязах" този сайт.Тук се беше разгоряла една неприятна полемика между   Т. Тодоров и пациенти на д-р Първанов. Мисля, че всеки има право на избор и в медицината не винаги 2+2=4.
Това е Желая ви да бъдете щастливи  Харесвайте се.........

Не знам защо се карате и обвинявате един другиму.....и в какво всъщност е спора? Нали целта на всички тук е  да се избавят от ПР и атаките.Какво значение има по какъв начин се е случило изцелението? Да, аз съм на страната на краткосрочната терапия, и да в този  спор заставам косвено на страната на д-р Първанов.От три години нямам ПР, чувствам се прекрасно, няма и няма да има рецидив, защото вече съм се научила как да игнорирам стреса и неприятните последици.
Бъдете здрави и се опитайте да бъдете щастливи

И аз да разкажа моята история.....Получих ПР вследствие двете сърдечни операции на синът ми.Толкова години изгубих в страхове и ограничения.Само аз знам как успявах да се справям и да отгледам двете си деца, но имах и огромната подкрепа и разбиране на съпругът ми.Така изминаха почти 20 години.Съдбата ме срещна с д-р Тодор Първанов. Огромното ми желание да променя нещата и най-после да взема живота си в свои ръце, ми помогнаха в  борбата.
Предизвикателство  беше и за  д-р Първанов. Още на първата ни среща сякаш чудо се случи - за първи път излязох с широка усмивка и заредена с огромен хъс и желание за живот и  щастие. Знаех, че ще трябва да работя върху себе си, знаех, че ще е трудно, но знаех, че имам и безрезервната подкрепа , човещина и разбиране от един професионалист. Поддържахме ежедневен контакт, той ме насърчаваше, казваше ми какво да правя, успокояваше ме когато трябва и...........така стигнах до мечтания край .Всичко приключи за 3-4 месеца.От тогава минаха почти три години. Съжалявам само, че съм изгубила толкова години в страхове и ограничения, най-хубавите ми години....но явно такъв урок е трябвало да получа. Днес съм щастлива, уверена, смела и смея да твърдя - реализирана жена. И всичко това благодарение на д-р Тодор Първанов. Всеки който го познава от близо би ме разбрал. Жив и здрав да сте докторе, малко са Човеците като Вас с главно Ч.......Бъдете здрави и смело напред 

Здравейте г-н Тодоров, мисля, че малко грубичко защитавате тезата си.От 2 години нямам ПР и атаки, след като се доверих на д-р Първанов и да....уверявам Ви, че безлекарствената терапия е в пъти по-добра от лекарствената. Огромното му желание  и вярата в доброто са нещата, които съпътстват терапията. Всеки, който има желание и хъс да се пребори с паниката, нека да ми пише.Но  да пишете такива неща за колегите си е меко казано подло и недостойно.

Имаше нещо такова, някак остана усещането, че въобще не ни приемат на сериозно.Дори от медицинска гледна точка сме някак неустановени. Май ще продължим да си се борим сами...

Хей....чакам отзиви.....аз нещо не съм много очарована от материала на БТВ.....може би очаквах повече....

Поздравления и от мен, голяма смелост се иска, за да застанеш и разкажеш за страховете си. 

http://podsyznanie.otnosno.com/

Разбира се че ще дойде, защо не си повярваш поне малко, щом един път си се справила, ще се справиш пак............

Здравей Димчо, много се радвам на твоя напредък, ще видиш че в един момент ще забравиш  и за ПА. В началото, колкото и смишно да звучи, чуствах че нещо ми липсва, че съм се променила....и по-късно осъзнах, че не съм имала скоро ПА.Сега вече цяла година от както нямам и се чуствам много добре.Не, че нямам стресови и екстремни ситуации..............но не си позволявам да изпадам в онова състояние.Колкото до лекарствата, аз съм на различно мнение, те се предписват за да овладеят симптоматиката, служат за  патерица на  човека, но от тук нататък всичко изцяло зависи от него.Разберете, няма кой да влезе в главата ви и да премахне страховете или лошите мисли..........
Още един път моите поздравления, Димчо за успехите, които си постигнал.....

Здравейте, все по-рядко започнах да влизам в този сайт, но въпреки това се опитвам да следя полемиката. Вече не си спомням какво точно съм писала в предишните си постове, така че може и да се повторя.....Бях с ПР близо 20 години, ...имаше и периоди на подобрение разбира се, но общо взето  - тревожна, страхлива, самонаблюдаваща....и всичко което ви е познато.Пила съм и антидепресанти, и каквото там ми предпишат....почти без ефект.Опитах се сама да си помогна, започнах да търся подходяща литература, да се ровя в сайтове за ПР, да съпоставям собствените си оплаквания с тези на другите.....и разбрах , че симптомите и чуствата са едни и същи, облечени в различни субективни мисли.Знаех пътя, който ме беше довел до това състояние, но не можех да намеря обратният път.Имах нужда от помощ, някой който да ми помогне и да се върна към нормалния живот. Запознах се с д-р Първанов. Писахме си няколко пъти и той прецени че ще работи с мен.Бях едно голямо предизвикателство с моето 20-годишно ПР.Условието беше да не пия никакви медикаменти, съзнанието да не е замъглено от антидепресанти или транквиланти.Долу -горе схемата на лечение се изразяваше в това да науча организма си да реагира по нов начин на страховете и тревожните мисли.Доктора постоянно ми изпращаше материали за четене, с които погледнах на света по нов начин....и постепенно нещата се успокоиха.Различното при мен беше, че аз не се страхувах от физическите симптоми, защото за 20 години ги бях приела като нещо нормално вече,(но не и в началото, когато си мислех, че умирам)  лошото беше че бях изпаднала в ужасно противоречие със себе си, и не се понасях..............
И така.... за сетен път казвам, че лекарствата не са разрешение за проблема.Мислите са тези, които предизвикват паниката и страха, а те са си наши, в нашите глави и само ние можем да ги управляваме - никой друг.Има начин, повярвайте ми, сигрна съм, че не искате да живеете в този ад........

Провокира ме написаното от теб, че не вярваш на тези които са се оправили.Ето ме, аз съм една от тях.....и в какво точно не вярваш?

Може би това, че вече ми беше писнало да се чуствам така, че животът минаваше покрай мен, а аз не го усещах, че живеех в нереален свят, изтъкан от моите си страхове, че изглеждаш странна в очите на другите........и много други такива.............но най-силно от всичко исках да се чуствам щастлива, смела и да докажа на себе си и околните, че мога.Не знам дали става дума за воля, при мен по-скоро е инат.......и го направих.Хвърли се в живота и неговите предизвикателства - по лошо от това не може да стане............Успех

Толкова много искам да ти вдъхна кураж, и да ти кажа, че всичко ще свърши в момента в който ти решиш......
Щом аз се преборих с тази гадост, значи всеки може да успее....