Моя близка взима клонарекса и е доволна от него, вероятно всичко е индивидуално. Аз засега не съм взимала и не мога да кажа мнение.

Според мен няма нищо лошо човек да се интересува от нови възможности, които да  повлияват тревожните разстройства. Лоанда, ти след колко време се почувства по-добре след като прилага Биофийдбека? Аз съм малко притеснителна и към всяко ново нещо ми трябва време, докато го опозная и се престраша да се подложа на терапия. Но това не означава, че не съм отворена за нови неща. Все пак медицината се развива и човек трябва да следи всички новости. Прочетох, че Биофийдбека се намира във Варна. Затова те попитах за какъв период от време ти се почувства по-добре, защото трябва да се пътува. Но повлияването ако е в рамките на десетина въздействията, човек може и да си наеме квартира.

В психологията няма ли направление, което да се занимава с натрапливо желание да бъдеш винаги прав, това май е валидно за redjon?

Много добре казано, браво no_name. Ти си прозрял напълно логиката на неща, и логиката на живота. Животът е такъв какъвто е, не трябва да отричаме нито лекарствата, нито психотерапията, важното е да се справяме  с проблемите,  всеки както може, а не проблемите да ни ограничават да живеем нормално, пък макар и с лекарства. Супер е написаното, намерил си решението!

Разбирам всичките условности, но психотерапията пак си е скъпо нещо.Може би ако здравната каса поема част от разходите, да.Но за една истинска психотерапия - 2 пъти в седмицата, си е направо цяло сътояние.

200 лева не са никак малко като се има пред вид затрудненото положение, в което изпада всеки страдащ от ПР и като добавим, че той често не може да ходи и на работа, особено в ситуациите на кризи, тази сума става непосилна за него. А и да добавим лекарствата, които приема, веднага стигаме до извода,че той без близки не би се оправил.

Здравей, Димов!
Какво ще рече "лекарства,разрешени за употреба с особено внимание". Случвало ми се е да пия лексотан.
Да се надяваме, че вноса на ривотрил-а няма да спре, защото много хора ще имат проблеми.

Г-н Тодоров, не звучи обнадеждаващо, че терапията не е гаранция за помощ. В крайна сметка всичко се оставя в ръцете на пациента. Но нали точно, защото пациентът не може да се справи сам търси помощ? Мисля, че не можем да го оставяме в джунглата да се оправя сам. Лекарите не поемат отговорност, психолозите не поемат отговорност, тогава остава максимата - спасението на давещите е в самите давещи се.

Все пак може ли да говорим, че съществува терапия, която би повлияла гарантирано на един пациент. Защото човек ако тръгне да опитва различни техники, той би фалирал финансово от това. Има ли терапия от която да се повлияват повече хора, т.е. да реагират положително с подобрение.

... и да допълня, че компетентните органи трябва незабавно да вземат решение по въпроса и да осигурят това лекарство.

Трябват му лекарства на момчето, друг начин няма, за да се справи с кризите.

Каквото и да ми разправяш психотерапията според мен не е важна, както и там разните му техники ,тес и незнам какво си. Тези неща влияят на хората които са лесно податливи или внушаеми. Един здравомислещ човек не може да се хване на номера "пипни си носа и ти минава"

Просто да си го кажем , че без ривотрил не може.

Лечението на ПР е трудна работа и не може да се осъществи само с психотерапия или само с лекарства. Ако трябва е добре да се пият лекарства защото те те правят нормален човек. Психотерапията понякога ти дава само надежда, но не и лечение.

Сигурно не сте достатъчно упорити и затова само си мечтаете вместо да се вземете в ръце и да почнете да изпълнявате мечтите си.  Колкото и да го е страх човек не трябва да го мързи да опитва  да си върши работата. Тези които не искат да си вършат работа просто мрънкат за да имат оправдание дане си изпълняват желание и да не се захващат с тях.