Тези дни четох, че паническото разсторйство е характерно за хора които не изразяват емоциите си по правилен начин и имат заболяване наречено алекситимия. Алекситимията е неспособност за изразяване на някои чувства по правилен начин и човек задържа в себе си онова, което усеща, не го освобождава навън и така се получават панически атаки . С една дума неосвободената енергия се трансформира в паническа атака.
Затова сигурно е по-добре човек и агресия да освобождава, отколкото да държи емоции вътре в себе си.

Тони, в никакъв случай не се отказвай да пътуваш. Ако трябва си вземи и някое хапче за подкрепа ,но пътувай. Дори и да получиш някое леко неразположение, пак ще се почувстваш по силна и успяла. Мисля си, че така се преодолява страха, не се отказвай!

Здравейте виртуални приятели. Иска ми се да ви вдъхна малко кураж. Имах паническо разсторйство близо 11 години, но от няколко години мисля, че се справих с него - не получавам панически атаки. Пих доста лекарства но от тях имах само временни подобрения. Опитах се да видя при какви ситуации получавам ПА. Разбрах че това са ситуации, когато се чувствам несигурна и съм изморена много физически и психически. Постарах се да "щадя" себе си. Какво имам пред вид? Когато се почувствам,  че навлизам във фаза пренапрежение спирах да се занимавам с каквото и да е. Това по отношение на психическото напрежение. Фобиите, които бях развила ги преодолях като постепенно се оставях на местата, които ми причиняваха страх. И те лека- полека отминаха. Сега пак отвреме-навреме изпитвам напрежение, но не преминава в панически атаки. Забравих да кажа, че започнах да реагирам по-спонтанно, не скривах емоциите си. Нещо ако ме дразнеше си го казвах, преди отбягвах споровете, сега вече не се страхувам да отстоявам мнението си. Не се отчайвайте, страхът е продолим!