Действително е лечебно усещане, особено за хора като нас, които като цяло се чувстват несигурни и често имат нужда да чувстват, че са обградени със съмишленици. Човекът, според мен, е създаден да живее в общност, а не като единак.Самотата  е много страшно нещо и не всеки може да я понесе. Може би само отделни хора, които някак си са си самодостатъчни и по някакви религиозни или вътрешни причини умишлено търсят уединение. Въпросът тук обаче е друг - в случая не е толкова важно дали си обграден с хора, а дали тези хора споделят твоите възгледи и  дали са готови да те подкрепят, когато имаш нужда от това, жертвайки собствения си комфорт, ако се наложи. Става въпрос за хора, които мислят като теб, харесват същите неща като теб, дори чувстват подобно на теб. И мисля, че тогава идва лечебното усещане, че не си сам. В противен случай би могъл да се чувстваш самотен, макар и обграден от много приятели... Вие как мислите?

       dolcetopolina, значи можеш да бъдеш наистина спокойна, че проблема ти не е физически. Аз също имам сърдечни оплаквания, но всеки път, когато ги почувствам просто се опитвам да не им обръщам внимание, знаейки, че макар и физически изразени, те са по-скоро чисто психосоматични. Имам пролапс на едната клапа и това е единствената особеност на сърцето ми, но нея я имат сигурно половината хора по света... Кардиолозите са категорични, че от това може да имам някои оплаквания, но не и това, което чувствам - значи проблема не е там. Основният извод, до който достигнах е, че всичко отшумява с времето. Оплакванията се разреждат , пък силата на усещанията намалява. Можеш да ускориш този процес, като си наложиш да не им обръщаш внимание и да не мислиш за тях. В противен случай ти без да искаш ги задържаш. Аз например винаги се заемам да правя нещо, което да поглъща вниманието ми. Ако искаш опитай и ти.

        Радостина М, поздравления и от мен за всичко, което си успяла да направиш! Борбата със себе си често е най-трудната борба. Много от нас страдат от ПР от дълги години и почти всички сме имали периоди, през които сме мислили, че то вече не е част от живота ни. Факта, че днес сме в този форум е достатъчно красноречив и ясно показва, че сме се заблуждавали. Мисля, че от твоят разказ всеки може да извлече нужната поука за себе си. За мен тя е едно потвърждение на извода, до който успях да достигна през годините, борейки се без лекарска помощ и без лекарства - тотална промяна на мирогледа и отстраняване на "пагубните" мисли и навици чрез много работа над себе си, борбеност ,постоянство и не на последно място вяра . Благодаря ти, че сподели поучителният си опит с нас!

        dolcetopolina, а ти ходила ли си на кардиолог или някакъв  друг лекар във връзка с тези сърдечни оплаквания?

       Хубав въпрос, Боянка! Лошото е, че аз например не мога да отговоря еднозначно на него. Ако ми го беше задала преди години щях да ти отговоря без дори да се замисля, но сега не е така... Получих доста незаслужени удари от най-близките ми хора и вече май нямам пълно доверие на никой. Истината е, че хората се променят и това, че днес можеш да имаш доверие на някой, в никакъв случай не ти гарантира, че утре ще бъде така. Преди се доверявах само на проверени хора. Същевременно ми се е случвало да получа помощ и покрепа от не толкова близки хора, на които дори не съм си мислила, че мога да разчитам. Може би трябва да се действа според ситуацията - понякога по инстинкт, друг път на сигурно, с уговорката, че може и при двете да не ти се получи... Хубав ден на всички от мен и повече верни приятели, които да ви подкрепят!

           Здравей, lasi! И аз от известно време имам подобен проблем, но до скоро не се бях замисляла над него. От известно време обаче ме дразни и започнах да се чудя на какво се дължи. В никакъв случай обаче не се дължи на това, че ми е топло да речем, дори в повечето от случаите ме облива студена пот. Не съм сигурна дали има връзка и с ПР. Възможно е да някакъв друг поблем или наистина да се дължи на някакво вътрешно напрежение или безпокойство.

             Mecanka, добре дошла при нас и от мен! Съжалявам за всичко, което си преживяла, но мисля, че ти си борбен човек и ще се справиш. Нали знаеш ," Господ дава толкова, колкото можеш да понесеш". В този ред на мисли не е много хубаво за носиш много...А що се касае до ПР, всички ние все още не сме налучкали точната рецепта за него, защото май няма такава. Ще ти кажа нещо успокоително - много голям процент от засегнатите се измъкват съвсем спонтанно, така както са се "разболяли" и дори забравят за тази част от живота си. Ние тук сме "къръците", но това винаги може да се промени. ; Желая ти хубав ден и бързо справяне с проблема!

           Здрасти, Серго! Първият ми пост се загуби нейде из пространството, но така стана по-добре, защото прочетох това, което са написали момичетата през това време. Виждаш ли сега за какво говорим? Най-накрая ще се окаже, че  форума не е толкова "вреден", а поста ти все пак е намерил своето предназначение, въпреки негодуванието ти... . Адски ме разсмя с това определение, че сме пишели "като секретарки" ... Сега сериозно - истината е, че си прав за много от нещата, но не за всички и може би точно това искахме да ти кажем ние "секретарките" :)Наистина част от хората тук само се оплакват, но останалите се опитват да се борят всеки по свой си начин, който може да не съвпада с твоя, но това не означава, че е грешен. Както и това, че хората не са писали по темата ти, не означава, че не са я прочели - може би просто не са имали какво да кажат. Относно оптимизмът - лично аз смятам, че при нас и той е относителен, според състоянието, в което се намираме в момента. И пак  казвам - има огромно значение от колко време се бориш с този кошмар и каква част от живота ти точно той е обсебил. Поздравявам те за това, че се опитваш да подредиш живота си и за това, че не си загубил вярата и мечтите си! Желая ти успех от сърце, както и на всички останали! Специални поздрави за групата на "секретарките"!

          Да, dolcetopolina, и аз на два пъти се измъквах сама, но самия факт, че след време всичко отново ме връхлиташе, означава, че май не съм се измъквала " качествено"... Понякога имам чувство, че ПР е да речем като алергиите - просто има хора, които са предразположени към това. Освен това не знаеш кога може да те връхлети... Иначе и аз не пия лекарства, но съм правила еднократни неуспешни опити. Не мисля, че лекарствата биха ми помогнали, но в същото време виждам, че са от голяма полза за някои. Така че, отново идва момента на личния избор. Пък и ако трябва да съм честна, макар и заклет противник на лекарствата, ако намеря някое, от което ще се почувствам по-добре, бих го пила дори до края на живота си...
         А що се касае до това ,че идванията в България ти действат добре, мисля, че се дължи не толкова на отсъствието на лошите ти мисли, а по-скоро на чувството на сигурност, което изпитваш, когато си сред близките си. Аз също живея далеч от моите близки и приятели и знам какво означава това и също знам какво огромно въздействие може да окаже самотата и липсата на социални контакти.

        С най-добри чувства към Серго и без нищо лично към когото и да е, искам да кажа, че изцяло подкрепям мнението на Ari. Всичко е много относително и не бива да се правят генерални заключения, както и да се слагат хората от форума под общ знаменател. Обединяващото е единствено ПР. Оттам нататък борбата за всеки е различна. Някои пият лекарства, други - не, някои се натоварват при четенето на форуми, други намират утеха в тях. Всеки трябва да прецени сам за себе си - доброто за едни не винаги е такова за други. А по повод излекуването - не винаги обръщането към себе си дава желания резултат. Помага, когато ПР е породено от някаква вътрешна причина - душевен дискомфорт, недоволство от себе си и от живота си. Но когато е извън теб? Познавам хора, които живеят добре и в хармония със себе си и въпреки това попадат в лапите на ПР, поради независещи от тях причини - преживян силен стрес или друго разтърстващо негативно събитие в живота им. Как тогава ще помогне самоосъзнаването, когато не там е  проблема?
            И друго - ПР се възприема различно според периода, от който съпътства живота ти. Често оптимизмът от 1-вата година леко се изпарява към 5-тата, почти липсва към 10-тата и е направо мираж след 15- тата.Но има хора, при които е точно обратното - в началото са били по-неуверени, докато с годините намират сила и кураж и успяват да се преборят. Така, че нека всеки намери верния път за себе си, сам или с помощта на другите. Желая на всички успех в борбата, независимо от начините и методите, които ще откриете за себе си!

        Момичета, тази година ще стана на 36 год. От 3- годишна нашите ме влачеха по лекари заради неизяснени болки в корема. Имала съм ужасни периоди с тежки коремни кризи, както и периоди на затишие на всички оплаквания. И до днес имам някои проблеми. Повече от 30 години лекарите не можаха да ми поставят точна диагноза и да намерят причината за всичко това.  Правеха ми изследвания, даваха ми различни лекарства, подлагаха ме на различни диети, но без резултат. През годините чувах гастрит, колит, нервен стомах, малка язва, възпалени черва, панкреатит... Колкото лекари - толкова диагнози. Това, което мога да кажа е, че аз също често реагирам с болка в корема на някакво притеснение или силно вълнение и че често някои храни ми предизвикват стомашен дискомфорт. Но в повечето от случаите болките се появяват като че ли от нищото.

            Да, не се чувствах добре, но това е нормално. Тази температура, макар и ниска някак те размъква. Пък и ходенето по лекари без резултат, което ми е патент, също ти действа на психиката. Всъщност самото ходене по лекари те кара да се чувстваш все едно си тежко болен...поне аз съм така. По това време  учех за изпити и не мога да преценя дали това или температурата ме изморяваше повече. Но при всички положения, тази температура няма как да не се отрази, тъй като тя не е нормалната за теб и тялото все някак ще показва дискомфорт. Ако си се убедила чрез изследвания, че няма друга причина за това, може би наистина е добре да опиташ за известно време да не и обръщаш внимание и да видиш какво ще се случи. Аз спрях да си я меря по 2 причини - първо ми беше писнало да ходя по цял ден с термометър и второ- реших, че може да вдигам температура от притеснение какво ще покаже термометъра. Успех!

        Браво на вас, момичета! Едиственият начин за борба с агорафобията е излизане навън. Кой колкото може. И борбата наистина е добре да е системна - ежедневно, отначало на по-малки, после на по-големи разстояния. Действително местата, които се свързват с преживяна ПА отначало предизвикват дискомфорт, но и това отшумява. Знам с какво се борите. Много е трудно, но не е невъзможно. Желая ви успех и нека моментните ПА да не ви обезнадеждават.
        Р.Р. Още същия ден се връщах на местата, които ме плашеха, дори не знаех с какво се боря - тогава никой не говореше за агорафобия...Просто интуитивно чувствах, че не трябва да отлагам... Всеки трябва да прецени сам за себе си до къде му стигат силите и кое е най-добро за него. Успех!

         Здравей, mara! На мен също ми се случи преди години да поддържам месеци наред температура около 37,2 без да има видима причина за това. Тогава направих доста изследвания, прегледи, но никой не можа да каже каква е причината. Изписаха ми аналгин и амидофен през 2 часа (по това време това беше актуално за температура). Пиех ги, но нямаше никакъв ефект - температурата си стоеше. И тогава една позната (медицинска сестра) ми каза, че наистина понякога има такива случаи, когато човек поддържа температура и лекарите не могат да установят причината за нея. Спомена ми за пациент, който посещавал нейния кабинет и бил със същия проблем, който така и останал нерешен. И тогава аз реших, че просто ще спра да си меря температурата и да става каквото ще. Спрях да пия и лекарствата - и без това нямаше смисъл. След около 1-2 месеца си премерих температурата, за да видя какво става и нея вече я нямаше. Не знам на какво се дължеше. Не я свързвам и с ПР, защото по това време бях в период на относително затишие на симптомите. Не мога да ти отговоря дали двете неща имат връзка, само исках да ти кажа, че съм преживяла подобно нещо. Пожелавам ти и при теб проблема да се реши от самосебе си, щом нямаш органична причина за това.

            Повярвай, toni_d, въобще не е толкова просто. Според мен при нас безсънието не е свързано със свръхактивност на организма. Това би могла да бъде една от причините, но при нас случая е такъв, че дори и да се влачим като костенурки, пак няма да можем да спим през нощта. Често не може да се заспи без причина, друг път от някакво психическо напрежение. Аз например понякога не мога да заспя от неприятни усещания, които ме тормозят (болки, доскомфорт и т.н). Искам да ти кажа, че в такива случаи сладоледа няма да помогне ...