Здравей, dolcetopolina! Какъвто и съвет да ти дадем, ти си тази, която трябва да се пребори с мислите си, защото в момента явно това е проблемът ти. Често си споменавала, че се чувстваш несигурна, когато мъжа ти го няма и е съвсем нормално това да се засилва, когато по начало не ти е добре. Просто си спомни колко много пъти ти се е случвало да не си добре и колко много пъти си се притеснявала, че си сама, но все пак нищо лошо не те е сполетяло - няма да те сполети и сега. И аз съм имала подобни проблеми, имам и до ден днешен, но се опитвам да ги овладея. Ще ти кажа само, че в период, когато не можех да излизам сама навън, нито да оставам сама в къщи трябваше детето ми да тръгне на предучилищна. И точно тогава изпратиха мъжа ми в командировка в друг град за една седмица...Мислех, че целият свят се срутва върху мен...изобщо не виждах начин да се справя. Трябваше да остана сама с детето не за час или два и да го водя и взимам всеки ден от градина на другия край на града...а аз не можех да прекрача дори прага...И знаеш ли какво - справих се! Сякаш не бях аз и силата, която ме водеше сякаш не беше моя...Едвам вървях, стискайки ръката на детето си и се опитвах да му вдъхна кураж (тя плачеше, защото не сме се разделяли и защото имаше стрес от градината) и не можех да и призная, че в момента аз се страхувам дори повече от нея...Пиша ти всичко това, за да ти кажа, че  щом аз съм се справила и ти можеш да го направиш! Понякога човек няма точна представа за предела на своите възможности, докато не му се наложи да го използва. Това са само твои мисли, покажи им, че си по-силна от тях! Давай, ние сме с теб!

        Ечи, много ми хареса стихотворението ти!
     
        Mecanka, не се притеснявай, че натоварваш някой като споделяш това, което те вълнува - форума е за това - да споделяме мнения и опит и да се подкрепяме. А както може би вече си забелязала, тук често можеш да срещнеш повече разбиране, отколкото сред близките, семейството и приятелите си. И обяснението за това е много просто - всички тук знаят за какво става въпрос, защото са преживяли или преживяват подобни неща.
   
        Желая на всички спокойна вечер! Искрено се надявам, че всеки от нас ще намери начин да промени живота си към по-добро!

       Mecanka, за съжаление ПА не питат кога е най-удобно, за да те връхлетят...Всъщност това се отнася за почти всички злини в човешкия живот. Не е задължително да се чувстваш напрегната, за да почувстваш пристъп. Често те се появяват от нищото и точно това им качество е доста плашещо, защото те заварват неподготвен. Аз самата често съм получала ПА, уж без причина. Дори първата ПА, която получих и оттам започна всичко, беше в едно заведение за хранене, както си седях и си похапвах със сегашния си съпруг. Тъй, че извода е - не се плаши, не се опитвай да търсиш винаги обяснение, защото не винаги ще го намираш, но вярвай, че това е някакъв период от живота ти, с който ще се справиш успешно и ще продължиш напред!

         Момичета, знам, че сега не ви е до това, но ако имате желание и възможност изгледайте филма на Луиз Хей "Излекувай живота си", за който писа mara преди няколко дни. Аз съм чела книгата, но мисля, че и филма си заслужава да се види. Пък и в състоянието, в което сте, ако не успее да ви вдъхне надежда и кураж, то поне ще ви отвлече вниманието от неприятните усещания. Наистина го има в замунда, но аз лично го изтеглих от наносет, тъй като там е със значително по-малък размер. И помнете - кризите ви са днес и сега, до довечера може да сте по-добре, а утре ви очаква нов ден и той ще бъде по-хубав от днешния!

           Здравейте на всички! Толкова хора пишат във форума и наистина съчувствам на всички за това, което преживяват, но след постовете на Ечи направо ме боли...Не знам защо толкова силно ми действат... Толкова малко думи, а толкова много казано с тях... Мисля, че всички трябва за замълчим и просто да бъдем съпричастни...
           Didi, аз имам сестра, която много обичам и не мога да си представя живота си без нея...Много съжалявам за това, което ти се е случило и ти съчувствам. Дано да успеете някога да намерите поне малка утеха за болката си. А близките ви хора винаги ще са с вас... вие ги носите в сърцата си. Прегръщам ви.

          Съгласна съм с Mari, че за нашето състояние май много неща са нормални...
  Dolcetopolina, относно закъснението на мъжа ти за мен вариантите са 2: или вътрешно се страхуваш да останеш сама, или просто си си изградила някакъв стериотип (навик той да се прибира в определено време) и всяко негово нарушаване те кара да се чувстваш несигурна т.е. застрашена.

            Абсолютно съм съгласна за заместителите на захарта. И аз преди време четох по темата. А витамините ги давам само при нужда - в случая детето беше болно, а аз винаги давам вит. С при такива ситуации, защото всички знаем, че той  действа добре при грип, настинка и т.н.,  дори и при алергия. Лично аз не пия никакви лекарства, дори и витамини, но за детето уви често ми се налага да давам...

        Не знам дали наистина въпросния аспартам е толкова вреден, но факт е, че напоследък доста се заговори за това. Аз лично вече избягвам продуктите, в които виждам, че се съдържа. За съжаление обаче производителите не винаги го отбелязват като наличен или го правят под друго наименование и това лесно може да те подведе. Освен това се оказва, че се съдържа не е само в безалкохолните напитки, а и в много други продукти. Видях, че го има и в любимите ми дъвки "Орбит", а преди една седмица установих, че се съдържа и във витамините, които давам на детето си... И когато реших да и купя други се оказа, че всички са с аспартам ( става въпрос за детски вит.С)... А относно колата и аз мисля, че по-скоро кофеина е проблема за такива като нас.

        Здравей и от мен, Ечи! Травмата, която си преживяла е най-страшното, което е можело да ти се случи. Аз съм майка и мисля, че няма по-ужасно нещо от това да загубиш детето си...На фона на всичко това, ПР изглежда само като едно неприятно усещане. Бъди уверена, че ще се справиш с него. След като си успяла да намериш сили да продължиш живота си след всичко изживяно, мисля, че нищо не може да ти се опре. Кураж и от мен! Ще видиш, че си по-силна от това!

         Имам тази книга и наистина е добра. Интересното е, че доста хора с проблеми подобни на нашите споделят, че точно тя е изиграла ключова роля в борбата им с ПР. Може би наистина оказва някакво въздействие или поне успява да даде нужната насока и мотивация. Подобни книги има и Луиз Хей.

      Здрасти, daisy! Напълно разбирам всичко, което си написала и съм съгласна с по- голямата част от него. Запазвам си обаче особеното мнение за серотонина и ПА. Точно изречението ти, че серотонина е "виновник" за неприятните усещания на ПР ме провокира да пиша, защото всички тези усещания са базирани на "неуместното" и неконтролируемо изливане на адреналин. Адреналина стои зад всяко едно от неприятните усещания на ПА. Серотонина е виновник за неприятните усещания при депресията. Често ПР и депресията вървят ръка за ръка, но не винаги. Психиатрите обаче винаги изписват антидепресант, макар че за чистото ПР той е направо ненужен. Но на тях така им е по-лесно - хвърлят ти рецептата и те пращат да си оправиш нивата на серотонина... А това, че много хора започват да се чувстват по-добре от лекарствата е абсолютно вярно, но  точно толкова  вярно е и, че много хора започват да се чувстват доста зле от тях, изпитвайки не ползата , а само страничните им ефекти. Аз съм от тези, които не пият лекарства, но споделям мнението ти, че ако човек намери нещо, което да му е от полза, непременно трябва да опита. Желая ти успех и дано бързо да откриеш твоя начин за справяне с проблема, защото при всеки той е различен!

          Момичета, и аз подобно на вас години наред смятах серотонина за основен виновник за ПР и ПА, защото по думите на психиатрите там е нашият проблем...Затова и изписват лекарства, които уж действат на нивата му в мозъка ни. Има обаче една малка подробност, но тя е много важна. В основата на ПА стои не серотонина, а адреналина и това мисля, че го знаят повечето от вас. Ако става въпрос за депресия, тогава лекарствата, които повлияват серотонина биха могли да бъдат от полза, но когато говорим за чисто ПР каква е тяхната роля? Тук става въпрос не за серотонин, а за адреналин... Помислете над това! Моето лично мнение е, че тук тези лекарства са абсолютно излишни.

       Здрасти, Lil ! Зависи за каква диета говориш. Ако това е диета за отслабване, не мисля, че идеята е добра, особено в тези месеци, когато организмът ни е изтощен като цяло. Ако става въпрос за изключване на храни и напитки, които провокират покачване на кръвното ( кафе, кола, сол и др.) и включване на такива, които го понижават (примерно чесън  ), мисля, че можеш да опиташ. Аз обаче останах с впечатление, от това, което си написала, че проблема ти с кръвното е свързан с някакво напрежение. Ако това е така, в момента, в който напрежението ти отмине ще се нормализира и кръвното ти. Мисля, че именно натам трябва да насочиш усилията си - да противодействаш, доколкото ти е възможно, на самото напрежение. Да речем с някакви техники за отпускане и релаксация или нещо друго, което ще ти донесе приятни емоции. Желая ти бързо справяне с проблема!

   А темата наистина е чудесна - поздравления, princess7! За съжаление в този форум позитивните теми се броят на пръсти, мисля, че са дори само 1-2... Искренно се надявам повечето съфорумци да се включат, така както го правят, когато споделят лошото около и в себе си...Мисля, че това ще покаже кой до какъв етап в борбата си с ПР е стигнал. Тези, които нямат какво да споделят, мисля, че трябва сериозно да преосмислят стратегията си...С най-добри чувства към всички!

       Много правилен подход, lasi! И аз прилагам същата терапия - заемам се с някаква физическа дейност. Но често помагат и други малки неща според ситуацията - интересно четиво, хубава музика, приятен разговор или още по-малки - цъфналото цвете, песента на птиците, смехът на детето ми...много поетично стана... Момичета, хубавите неща са навсякъде около нас, но ние трудно ги забелязваме. Като че ли човешката природа е така устроена, че по-лесно  възприема негативното, а за другото остава "сляпа". Не напразно това, което продава най-много вестниците и повишава рейтинга на телевизиите са лошите събития и големите катаклизми...Дори и разговорите ни са такива - високите цени, парното, тока, ужасната съседка от 2-рия етаж... Никой не говори за красивите неща, защото никой не им обръща внимание. И повечето от нас чакат супер огромното щастие да ги сполети, за да се усмихнат...А хубавите неща, често са малките неща и те са навсякъде около нас... Обърнете им внимание! Вижте ги! Отворете сетивата си за тях! Леле, съвсем поетично стана...В следващия си живот може да  опитам да се заема с поезия, защото в този май драмата ми е по-присъща..)) Хубав ден на всички!