Мислите ли, че бременните жени с ПР, трябва да пият лекарства, някои категорично отхвърлят това като възможност. Но какво да кажат онези, които изпитват силен страх и този страх се предава на бебето и го травмира още в утробата?

Г-н Тодоров, трябва ли да казваме на приятелите си, че имаме ПР? Трябва ли да знаят или е по-добре да си мълчим за това състояние?

Здравейте и аз съм опитвала с билкови хапчета, най-вече съдържащи жълт кантарион, но да ви призная при мен не имало особен резултат. В последно време опитвах психотерапия и се чувствам добре от нея. При нужда взимам ривотрил и си помагам със самовнушение. Смятам, че това е пътя. Човек трябва да освобождава насъбралите се лоши мисли  и така се пречиства и има сили за ново начинание в живота. За съжаление това състояние се лекува много бавно и човек трябва да се въоръжи с търпение.

Някои от антидепресантите имат такова свойство да намаляват либидото. Лекарите могат да понижат доза, за да премахнат тоя ефект или да сменят антидепресанта.

Радвам се, че ви открих. ЗА мен април и май са ужасни месеци и изпитвам голямо напрежение през тях. През април преди години бях нападната и оттогава развих панически атаки. Всъщност те започнаха през май, месец след нападението.Всяка годинина тези два месеца ме влудяват и имам силни панически кризи. Това е постравматично стресово разсторйство, което възпроизвежда моментът на нападението. Сепвам се от най-малкото нещо. Сякаш през тялото ми преминава електрически ток и аз политам, завива ми се свят и губя за секунди равновесие.Пия ривотрил той единствен ми помага, антидепресантите не могат да спрат това усещане.Искам да помоля ако някои е преживял някакъв подобен ицидент да ми пише.