evropea.com - форум за паническо разстройство

Здравейте.
Няма да е само тук мястото където ще отправя този въпрос. Ако може някой да ми отговори.

Искам да направя нещо , което до преди време бях сигурен, че не мога да сторя.
Самото желание да го направя значи, че за мен то е вече незначителен фактор - няма силата да ме спре. (Понеже човек не желае да прави неща , които са му неприятни.)
Обаче има все още сянка на съмнение, която държи да проуча и обратната страна - какво би станало ако не се получат нещата.

Но за да ме разберете е нужно да обясня за метода за справяне със страха. Метода на атаката.

(Без много излияния, за да не създавам голям поток на енергията и да не разбърквам излишно , вече успокоената вода.)

Какво имаме:
Признат проблем - страх.
Набелязани методи- твърда база. Постигната.
Спрямо базата , набелязани решения и съответно резултати.
Постигнати резултати. Затвърдени неведнъж.

Идва момент в който се стига до биене по навика. Защото навикът е най-труден за преодоляване и навикът има силата да връща нещата обратно в тяхното първоначално състояние.

Можем да се справим със страха чрез дистанциране от обекта на страх, като по този начин постигаме спокойствие и заздравяване на психиката. Но не постигаме противостояние. Не ми харесва този метод - хилав е и по-скоро замазва от колкото да изгражда.

Предпочитам другият метод - метода при който се унищожава навика.
Затова наричам този метод - метод на атака. Защото се състои в атакуване, а не в дремене.Но този метод е и метод на постоянството и дебненето.

Какво значи атака на навика ?
След като сме угасили страха към нещо, навикът да се страхуваме не е угаснал. Той ще се появява постоянно и ще ни кара да мислим за това. Мислейки за това ще образуваме поток от енергия в тази посока и след време цялата енергия ще ни се стовари. Отново ще сме на старата позиция.
Какво да правим?

Всяка мисъл за обекта на страха трябва да се неутрализира, колкото и банално да изглежда. Трябва да си наложим да реагираме всеки път. Ако си помислим "не бива да правя това" , следва да го направим веднага.
Тъй като това е само повик на навика , ние добре знаем ,че не би ни представлявало проблем да го сторим, но това може да ни приспи. Ако не реагираме - навикът бележи точка. Точка след точка и след време всичко е в изходна позиция.
Затова - дебнем всеки път ,когато се появи мисъл и я атакуваме. Атакуваме с действие. Поставяме се в страховитата ситуация веднага, преживяваме я с лекота , трупаме опит и ковем една точка в своя полза. И нищо, че сме го правили преди и знаем ,че ще успеем - правим го всеки път ,при най-малкият порив на страх. Защото поривът идва от навика. Навика който ни казва, че така трябва.
След време навикът отмира.

И по едно време се стига до следващото ниво - по-силната атака. Атака ,която няма да е в отговор на навика, но целяща да спести много време.
Да се действа целенасочено и с много повече мощ.

И така въпросът ми е : какво би станало ако човек съзнателно попадне в ситуация, която до скоро би била немислима за него, но той смята че вече не е така?
Не знаем до каква степен е преодолян проблема- може да е напълно преодолян, може да е само леко , достатъчно да се създаде илюзия за безстрашие.

Какво се случва , когато се поставиш в ситуация от която те е било страх, но без възможност да избягаш? Със съзнанието, че може да надскочиш възможностите си, но и със натрупан опит зад гърба си. Без да знаеш дали този опит ще е достатъчен за да ти помогне.

Какви биха могли да бъдат резултатите ако всичко се провали? Ако все пак страхът надделее.

И всъщност би ли се постигнало нещо повече от справяне с един страх?

Мъртъв форум.

Малко естествен спам?
 :)
Много литературно се изказваш. Като те прочетох, си дадох сметка аз как се изказвам... разточително.
И някак не ми стана ясно какво точно питаш, в крайна сметка.
То не е до изправяне срещу страха толкова, колкото да разбереш кое го причинява първо/психоанализа/.
Аз не можех да се примиря с факта, че временната невменяемост при един човек/ в моя случай сключването на брак/, може да има толкова трайни и необратими последици за живота.
Да речем, че се успокоявам, че в крайна сметка все някога ще си умра естествено, че не ми се нрави да се предавам, все пак, въпреки плановете за това.
 ;D
Та... откакто разчлених разговорите на Шашмагюл и други поети с дъжда, луната и прочие други природни обекти, свеждайки ги до монолог или диалог с лице, което е било авторитет в миналото, или пък сектантски гуру, който играе тая роля, или с народни думи, човек, от който с доверие приемаш съвети.... всичко наистина се свежда до невроза предимно. Друг е въпросът, че донякъде е добре, че все пак имам проблем с времето, а и като цяло запомнянето на немския, понеже усещам някакво пренебрежение към опадащите ми зъби, откъдето ми иде да зашлевя с думи, че тук съм, понеже имат нужда от роби, чистачи и прочие. За мен е повод за гордост така да го наречем, да съм земеделски производител,а се потискам при представата да чистя на някого, различен от семейството ми. Както и да си изменях погледа, не успях да сменя чувството.
И.... та явно това ще да е малко биполярно, че бих изплескала, каквото мисля, без да го мисля много много. Това обаче дори при първата ми психоза и след нея не беше характерно за мен, по - скоро обратното.
Своегорода олигофрения, но.... изгубила съм дипломатичността си с това дзверене по форуми.
Ей ти на, жив е форума, при условие, че ми спрягат и бордърлайн, в мен живеят неопределено количество личности, така че сме поне 5-6 чавета.  ;D
А бордърлайна е изкуствено създадена болест, така си мисля, появява се в хода на психоанализата, когато се прави нещо като разграничаване на различните авторитети, които е имало лицето в живота си, за да се "елиминира" този, който предизвиква симптомите. Само че... това не е раздвояване на личността, такова, каквото се представя във филмите, а.... промяна на характера.
Така си мисля аз.

Освен това и тук докторите чукат на дърво, да не се случи лошо.  :)
Също така... на мен не ми беше хрумвало например, че когато споделям за проблемите с децата си, това остава в нета, бе. То си е като да ги клюкариш, да ги хулиш едва ли не публично, докато зареяна в опити да си превърна отношенията в хармонични, не си давам сметка, че тази информация се чете от всеки.
Та... за чий да е жив форум, който не позволява триене на коментари, след като си получил решение на проблемите си?
Аз нямам нищо против например, личният ми пример да се ползва с цел да помага, но... без да вреди на мен. И има начин, нищо не е толкова сложно нито в пр, нито в психозите дори, като те са плод изцяло на натрапливости и неспане, поради което накрая се получава частично изключване на мозъка поради прегряване. Пак съм на мнение, че човек по време на психоза, прави това, което и в нормално състояние може да направи. Няма нещо, което съм правила по време на психоза, което да не съм правила по някакъв начин в нормално състояние. Само заради това моментно "изключване" на мозъка, действията са привидно неадекватни, но имат своето адекватно обяснение след това.
Аз си обяснявам това "мъртвило" и присъствие само на стандартни индивиди с.... невъзможността за триене на коментари.
Дъщеря ми е болна и чувствам по - малко тревожност, докато се отвличам с писане тук. Предполагам, че точно сега ако не боледуваше, наистина щях да съм "затръшнала вратата към форумите".

Дан, не стана ясно какво искаш да направиш, затова трудно биха ти отговорили хората. Бъди по конкретен.