evropea.com - форум за паническо разстройство

Здравейте. През 2004 ми сложиха диагноза агорафобия, но след 2007, след като ми поставиха друга диагноза, рак на шийката на матката, съвсем се обезверих и уплаших, това се превърна в депресия.. претърпях 2 операции, а през 2009 почина съпругът ми. Всичко което имам на света е дъщеря ми.. нито майка, нито баща (майка ми почина в ръцете ми тука вкъщи от рак през 2000 година).  През този период пролетта на 2008 бях изнасилена. Не казах на съпруга ми, страх ме беше че ще ме обвини, че сама съм си виновна, както винаги. Бракът ми беше много тежък, но майка ми не ми разреши да се разведа през първите години.. после всичко ми стана все едно и останах със съпруга си за да е подсигурена дъщеря ми, а и нямах никой друг, той все пак ми беше някаква опора.. След като той почина внезапно, съвсем се сбърках. От 5 години не излизам навън. Непрекъснато ми е зле, сън.. без хапче не мога, не мога да контактувам с никой. Дъщеря ми се обади на психиатъра, който ми беше лекуващ, но той отказа да дойде на домашно посещение и й казал да ми купи някакво си там лекарство от аптеката. Излкючително ми е трудно, но някак живея.. нямам работа, нямам пенсия, напоследък непрекъснато мисля за самоубийство. Горкото ми момиче се грижи за мен, но и тя има нужда от личен живот. Замина за 1 седмица в Гърция и аз останах заключена и абсолютно сама. Какво преживях.. не мога да го опиша. Сега тя се върна, но пък аз плача непрекъснато, много ми е зле, от години имам изтръпване в едната ръка, сърцебиене, треперя, съвсем нищо ама нищо не ми се прави, а главата ми сякаш ще се взриви. Мисля само за лоши неща и имам само лоши спомени.. Препоръчайте ми някакъв антидепресант, който е без рецепта, моля, едвам се удържам да не сложа край на живота си, съществуването ми е напълно безсмислено, а на милото ми дете само му преча да се развива в живота. Моля, помогнете ми...

Бети, съчувствам ти и те разбирам. В този момент се нуждаеш от близък човек, с когото да споделяш. И лекарства, естествено, изписани от психиатър. По принцип личните лекари трябва да идват в дома на пациента или да го консултират по телефон или интернет. Това са ти правата. Ако нямаш личен лекар, можеш да се обадиш на психиатър, който срещу 20-30 лв да направи домашно посещение и да ти изпише лекарства. Ти какви лекарства пиеш в момента?

Аз пък се питам, защо не те е пратил на психотерапевт този психиатър след като агорафобията ти според мен е в следствие от изнасилването и от всеки елементарен филм, свързан с подобно травматично изживяване става ясно, че посещението при психотерапевт е неизменна част от възстановяването?!
ПР-то... така, както описваш мъжа си, е най-малкото, което е можело да развиеш...
Вземи си коте. Жизнерадостни животни са, ще ти оправи настроението.
 :)

Нямам личен лекар.. почина. Пия само Зопиклон за сън. На онзи психиатър няма смисъл да се обаждам повече... няма на кой да се обадя. Съвсем сама съм, с дъщеря ми. Как не искам да я мъча пак да ме гледа че рева .. А не бях плакала 5 години, сега изведнъж, след нейното завръщане започнах и не мога да спра. Преди съм пила ривотрил и серопрам, в началото беше добре, после започна да ми вдига дозите, а след диагнозата депресия, ми даваше някакви антидепресанти, на които за жалост не помня името, но ми беше невероятно зле от тях. Финансово съм в трудно положение и не мога да си позволя да плащам на лекар за домашно, но то няма и на кой да се обадя.

А тия майки, които зачитат повече общественото мнение, отколкото щастието на децата си... тъпо, закостеняло мислене.

Коте.
Музика, да не е депресивна.
И ако може да си създадеш приятни спомени от тук нататък.
 :)

Изнасилването ми беше през 2008, а не бях посещавала психиатъра от преди операцията от рак, всъщност той и не знаеше, значи от 2 месеца преди да ми сложат диагнозата рак. После бях на легло, после втората операция - махнаха ми всички женски органи и скочих в критическата  веднага, пак на легло, не съм се и опитвала да се свържа с него. А майка ми, лека й пръст, също беше човек, който нищо не одобряваше, каквото направех все не беше хубаво, шмаросвала ме е за оценка 5 и половина в гимназията...

Бетка, въпреки всичко се обади на психиатъра си. Разбирам усещането ти за безизходица, но знай , че това чувство се засилва при смяна на сезона лято -есен и зима-пролет. Затова, опитай се да не си правиш генерални изводи за живота, колкото и невъзможно да ти се стори това. Депресията ще отмине, разбирам че не можеш да си позволиш психотерапия по финансови причини, затова помоли психиатъра да ти изпише лекарства. Ако не ти обръщат внимание , извикай бърза помощ и кажи, че си получила силно сърцебиене, лекарят, който дойде може да ти помогне като му опишеш ситуацията.

коте имам.. но аз не мога да изляза никъде, живея в една кухня на 6я етаж, всичко, което имам е лаптопът, телевизорът.. как да си създам приятни спомени, като се чувствам мъртва

на този психиатър му нямам доверие повече... бърза помощ, нали ще си уплаша детето, не искам да й депресирам и нея, достатъчно й е тежко да седи в къщи и да се грижи за всичко.

Няма да я изплашиш, Бети. Ти я предупреди преди това, че ще извикаш Бърза помощ с определена цел, за да могат да ти изпишат лекарства. В голям град ли живееш?

Разкажи всичко това, което разказа на нас, на психиатъра си или на бърза помощ.
А дъщеря си ще я натъжиш много повече ако си посегнеш, така че действай.

ох, не знам какво да правя.. не мога да спра да плача, втори ден.. в София живея. Боже, как искам някой да ми върне живота опропастен...

Бети, ето ти два телефона на два добри психиатъра:

д-р Гълъбова 0888529162, д-р Аничкина 088/873 49 61

Те могат да ти помогнат с лекарства. Нуждаеш от успокойтелни, щом плачеш непрекъснато, затова се свържи с тях.

Благодаря за номерата

Потърси ги, Бети, могат да ти помогнат! love3

Виж, ще ти кажа нещо. Аз уж не вярвам в господ, но все още се чудя как може да се създадат такива съвършени неща като природата и въобще, вселената в нейната цялост.
Моят опит сочи, че хора, които съзнателно са лоши, просто, защото имат силата - било физическа или парична, не свършват добре.
И никога не може да знаем дали пък наистина не съществува нещо отвъд, някъде си и тези идиоти някога да си получат заслуженото, двойно, тройно и четворно, а може и повече.
Даже това е моята тайна надежда, защото не вярвам ти да си търсила нещо различно в живота от любов?
Обади се на тези психиатри, ако ти откажат, потърси в нета асоциации, помагащи на жени, жертви на насилие и виж дали няма да откликнат на молбата ти за помощ.
В живота има и хубави неща, обаче, трябва време, за да се измъкнеш от състоянието си и да ги видиш.

Седя и си мисля, тия мъже, най - вероятно 90%, няма ли кой да ги освести, че всяка средностатистическа жена е програмирана  :), да бъде слугиня, в по - малка или голяма степен и дали ще се отнасят зле или добре, ефектът все е един и същ. Даже, когато има домашен тормоз или пък пълен отказ от помощ в домакинството, при условие, че и двете страни работят, идва момент, в който жената развива психично разстройство и нищо, ама нищо не може да свърши като хората, защото е обезверена отвсякъде?!

Бетка, моята история е в доста по - лек вариант, но пък съм с много хубава диагноза, по - хубава от твоята.  :)

Здравей Бетка, и от мен - една душица търсеща помощ и подкрепа тук. Твоята история е потресаваща, толкова неща да се случат и то на един човек. За съжаление не мога да ти помогна с нищо, само с уверението, че когато не ти е добре и искаш да споделяш, аз ще откликвам. На мен много ми помага, когато пиша тук, не се притеснявам от нищо и от всяко споделяне си крадвам зрънце за мен.

Благодаря ви на всички, мили хора. Днес дъщеря ми ми все серопрам (не го бях пила от 4 години)  и съм малко по-добре, не че смятам да изляза навън, това е невъзможно, ще получа инфаркт или удар , а не ме е страх, просто е реакция на организма ми. Пет години домашен арест.. трудно е, най-трудното е че не мога да си намеря никаква работа, а и кой го е грижа за една 53 годишна вдовица в този свят... занимавам се да убия черните мисли, фотошоп, малко музика правя, пиша приказка, но много ми призлява от съсредоточаването и върви бавно, правя си илюстрации към нея, старая се с всички сили да си държа главата малко над водата... а как ми се иска да ида в една есенна гора и да усетя аромата на тревите, ама... това е.

Като майка на дъщеря, с мъж идиот, просто трябва да се вдигнеш на крака, най - малкото, за да й дадеш пример, че се грижиш за себе си, за да може след време тя самата да не забравя за себе си и живот и здраве като създаде семейство, да е умерена в изпълнението на задълженията си, така че да не кльохне в един момент и да повтори твоята история.
:)
Аз имам две дъщери и се опитвам да спазвам също това.  Вече.
 :)

Ей, душици, мина ми през ума, че може да спрете да пишете тук, за да не товарите някой друг, което е грешка.
Никой не ме кара да влизам и да чета и пиша тук.
 :)
И също... си дадох сметка, че съм си наумила, че ще докажа, че имам само ОКР и най - често за малко се отказвам от целта си и после пак наново подхващам.
 :)

Никой не товарят, споделянето води към нови открития за душевността на човека.Така се намира решение. Повечето хора с ПР имат едни и същи проблеми, кризи на тревожност, трудно справяне с работа и личен живот. Някои живеят в социална изолация и не могат да споделят пред всеки каквото чувстват, така че да си общуваме спокойно и безпроблемно поне тук. sky

Спокойно и безпроблемно... Зависи. От време на време, за разнообразие може и да се караме, що пък не?!
 ;D
Ядосването е за предпочитане пред апатията. Значи... в последната една година, може много лудост да излудувах, но се чувствам жива. И в края на краищата вече знам всичко за себе си. И къде са ми границите на полудяването. Повече от това, нема накъде. И съм доволно от себе си, новоизлюпено дете на науката.
 ;D

Роска, няма да ми обръщаш внимание, винаги, явно, когато попадна на изнасилени, бити, и склонни към самоубийство, преживявам малък шок, защото в тези състояния хората са крехки и трябва изключително много внимание, нежност, за да се възстановят.


Бетка, самоубийството е възможно най - смахнатото решение, а и такъв ли пример ще дадеш на дъщеря си?! Защо не вземеш да си рискуваш живота... като просто излезеш и се разходиш до близката алея утре? Рискувай с разхлопването на сърцето, за да си осъществиш толкова лесните мечти просто да излезеш и да се поразходиш някъде. Слънцето,излизането на въздух са необходими.
 :)
Надявам се, че усещаш добронамерения хумор.

Бетка, здравей, ще ти споделя моя опит за справяне с една криза на агорафобя, дано да ти е полезно с нещо. Този март месец така бях блокирала, че не излезнах от къщи 2 седмици, не ходих на работа, не правих нищо смислено. Първата крачка към овладяване на ситуацията, бяха лекарствата. Увеличих АД - аз пия Есцетил /диагнозата ми е ПР/по препоръка на психиатъра започнах да пия Теваквел 50- не е със зелена рецепта и струва 2-3 лева. После, се опитвах сама да изляза извън вратата на апартамента в първите дни по домашни дрехи и чехли, като удължавах престоя зад вратата т.е на стълбищната площадка. Това беше свързано със сърцебиене, премаляване, повръщане, но аз се опитвах много бавно да напредвам. Следващата ми крачка беше да се облека като за излизане и пак да стоя от външната страна на вратата. И за съжаление само до тук се справих сама - накарах мъжа ми да вземе отпуска и всеки ден ме водеше за ръка все по-далече от входната врата. Намери някоя приятелка, която да направи това за теб. Пиши когото не ти е добре...

ще кажа и аз нещо. Много е важно според мен човек да може да се доверява и на другите. Това е част от борбата със страха. Мисля че сме много мнителни и разчитаме винаги на себе си , гледаме да не се изложим и понякога се изолираме пак защото разчитаме само на себе си. Бетка , опитай всеки ден да слизаш до първи етаж, прави го това седмица - две и после крачка две навън и така до победата над страха. Аз трудно се задържах в затворени помещения -ресторанти ,барове , кина . Сега лека-полека забравих за тези страхове. Ама както и друг път съм казвал тук, моята приятелка много ми помага. Много свестен и добър човек е. Аз съм по-лошия в групата chair