evropea.com - форум за паническо разстройство

Здравейте, търса помощ и подкрепа, защото никой не ме разбира, когато попадна в моя свят. Наистина не знам как вече да се справям. Ходя на психиатър, на психолог и нищо не постигам. Дори не знам как да задам въпрос. Просто искам да се измъкна от тези сътояня и да се чуствам добре. По принцип нямам проблеми, имам объркани мисли. Самонаблюдавам се, притеснявам се и непрекъсната ме е страх да не умра. Ако някой може да ми помогне ще споделя повече подробности.

Разкажете ни за вашият свят :)

А може ли да се разкаже - да се опише страхът, самотата, мисълта да не полудееш.
Поставена ми е диагноза хронична страхова невроза с елементи на агорафобия. Въпреки това се справям добре - работя на 2 места, имам чудесно семейство с 2 деца и куче и почти 30 годишен брак зад гърба си. Сега навлизам и във "възрастта на любовта" и паниките ми поизлезнаха навън. Чувствам се самотна, неразбрана, не правя нищо за себе си - нямам хоби, дори не се разхождам, мисля си, че не съм заслужила нищо за себе си, все едно се самонаказвам за нещо, не мога да открия какво. Пиша стихове, потъвам в тях и се чувствам добре. Трудно се пише тук, толкова неща набърках, че стана безмислено и дори и това ме тревожи. Търся алгоритъм да преживявам по-лесно ПА.

Роска, мисля си, че си правиш някаква равносметка и оттук засилваш проявите на страха.  Смятам, че си перфекционистка и се напрягаш допълнително от това, че постоянно се наблюдаваш и контролираш. Мисля си, че искаш на всяка цена да дадеш на близките си най-доброто, а от тук и изцеждаш силите си. Отпусни малко love1

Когато съм в криза не мога да намеря начина на разпускане, давайте идеи... Пиша стихове и ако събера смелост ще ви покажа някои... За сега денят е нормален ...

  Здравей Роси,само аз съм тук,и ти ме провокира да пиша,четейки те,макар че въобще няма да съм ти от полза,само и аз да си поначеша крастата с интернет общуване!Ние с една друга луда съфорумка с БАР ,се присламчваме към тези с ПА то!
 Еми Роси хич не те разбирам,и никога няма да разбера хората,които ги е страх от смъртта!Толкова ли са доволни от себе си,от живота си,че много им е мъчно да го загубят,като смъртта е сън!
 А и всички лекари и психолози ви дават гаранция ,че точно от страх за умиране е 100% невъзможно да се случи!

Благодаря ти за включването, имам нужда точно от такова неангажиращо общуване. По повод смъртта - не мога да ти отговоря нищо, ако имах дори и зрънце отговор, защо се старувам, нямаше да се засечем тук...

   Поне си честна и наясно със ситуацията си!
Не знам живота или психиката са по -сложни,но опита ли се,да прочетеш от първия лист темата"Въпроси към г-н Т.Тодоров"
Аз много й се кефя,защото там,на всеки въпрос от потребителите,Тодоров отговаря с точно зададени въпроси обратно,на които ако човек се сети и сам да се запита,му става много по ясно и леко,а когато трябва отговаря с всичко което науката практически се е доказала!
Горе долу с теб сме наборки,но аз съм сама с две кучета,и съм щастлива ,че нямам мъж,да го дундуркам!

  Когато аз бях в криза/чиста лудост/-там по едно време ми дойде мисълта-абе каквото ще става-да става!До тогава все се притеснявах,страхувах,/не от смъртта,разбира се,аз обичам смъртта,и я искам,ама то не е въпрос на желание/,как ще стане в живота,в моя,в на близките,парите,кариерата,общественното положение,и чукнах дъното,разбрах,че не зависи от мен,и всичко прехвърлих на някой друг,например на съдба,на господ,на късмет,1Самия живот,на познатите ми хора,като го анализирах,като ги гледах как се пънат,и разбрах,че или се случва или не-минах на принципа-ще правя,каквото трябва,пък да става-каквото ще!
  Не бъди отговорна за всичко и всички,та дори и за себе си!Я виж,ти поне вече си отхвърлила деца и мъже,ами тез младите,мен пари да ми дават ,не се връщам на 20 години,даже и на 10 си спомням тормоза с училището и бележките!

Лотхен, ние се плашим от смъртта, защото симптомите, които изпитваме са ужасяващи. Това ни кара неистово да се стремим те да не се повтарят. Ужасен симптом е деперсонализацията и дереализацията. Сякаш се гледаш отстрани извън тялото и не можеш да се върнеш в него или пък потъваш вътре в себе си и не можеш да възприемаш нищо. Това са разбира се, крайни симптоми, невинаги се изпитват ,но са ужасно стряскащи.

Абе, Лотхен, ти знаеш ли, че мен хем ми се мре, хем ме е страх от смъртта през призмата на това, че чувствам голяма отговорност за децата?
 :)
Къде бяхте досега, бе?!
И може ли тамъън да реша да се махам от тук, почти да успея и всички, а най - вече набора  ;D, да се появите в купом тук?!
Роска, я метни някое стихотворение.
 

За вас момичета, защото знам, че ще ме разберете. Никога не съм показвала стихове на никого, затова моля, бъдете снизходителни:

Звезди, небе и отражения в реката
показващи преплетени ръце,
красиви думи, прошепнати в мрака
издаващи трепета в едно сърце...

Горещи длани, трескаво търсещи
трепка в мрака искра,
думи неказани, срещите бъдещи
разпръсват за миг самота...

Роска, ти си много романтично и емоционално момиче, това си личи по написаното. Поздравявам те! Може би това е успешния начин да показваме себе си като напишем едно - две стихчета love2 love2 love2. А, забравих да допълни, освен романтично и емоцинално бих добавила и крехко, и нежно love2 love

Мерси, така ще контактуваме и ще си помагаме нали?

И още нещо, което ме притеснява и това ще е последно за днес, за да не стана досадна. Когато не ми е добре, а това е почти всеки ден - за сега единствения начин малко да се отпусна е да си сипя едно питие, ако върви така ще се алкохолизирам. При вас как е?

:) Иначе, как ще ти потече мисълта, Роска! :) :) Важното е да не е всеки ден. Аз си правя почивки, защото много лесно се пристрастявам. Обаче в скоро време "великия пост" мисля да го наруша пак, че музата се появи наново.  :)
Аз също пиша, обаче си ги пазя за бъдещо публикуване, наяве. Евентуално, може да изтипосам едно, което наяве няма да публикувам, че ще ме линчуват.
 ;D
Хубав стих.

Глътка ароматно кафе рано сутрин,
Блаженство от запалена цигара…
С ритъм започвам деня си красив…
Скрита снимка на усмихнато момче
сърцето ми не спря да озарява.
***
И знам, че не трябва, и знам че не искаш,
за тебе да мисля, по теб да изгарям…
Но как да отхвърля нещо толкова чисто
като обич несподелена, но толкова искрена?!
***
Ти ме отхвърляш, а той завладява,
с грубост отнема всичко човешко от мен всеки ден….
Всяка нощ отново вълшебен свят сътворявам…
свят за теб и за мен.
***
Това си ти  в сърцето ми -  съвкупност от малки греховe,
но носещи толкова сладост!
Това си ти в сърцето ми - съкровена тайна, амулет за радост,
утрин от любов окрилена!
 ;D

Doro Pesch - I'm in love with you

Поздрав за вас, за да имаме един прекрасен ден...

Добро утро момичета млади и стари,още малко и аз ще пропиша!
Роси,това с алкохола си е за страх,я вземи да прочетеш на Калин Терзийски книгата "АЛКОХОЛ",за да намериш нещо общо или нещо различно,но най-вече има и по-зле от теб!
 Аз с алкохола съм на Ви,Фантаджиро,по се заиграва,
а по отношение на стиховете ти,аз чета само любов и секс,заедно ,хванати ,ръка за ръка!
Обичам ви,обичайте се и Вие!

 Ха ,не намирам опция за редакция,та значи да поясня
В твоите стихове,Роси,виждам,улавям,тълкувам,карат ме да мисля и да чувствам "Лябов и Секс"

А може би точно това ми липсва...
Ще мисла по въпроса.

 ;DЕми, Лотхен, съжалявам много, че не си усетила секса у моя стих, можеше и да се усети, ако го беше имало, ама музата е стисната и еманципирана. Затова продължаваме в дух "Ех, мераци, мераци!" Имаше една кръчмарска :На сърце ми лежи, стар мерак....  ;D Роси, обаче това по - скоро се слуша привечер насред салатка, че ако от сега се заслуша, додовечера трябва да си търся бавачка.  ;D
Заиграх се аз снощи, ама с има няма 50 грама, така че не се брои?
 ;D

Къде се губи досега, Роси, от колко време си търся някой толкова благ, приказлив, подпийващ порядъчно от време на време?!
 ;D

  Това имах предвид Роси!
Ще трябва май да трансформираш тези липси,ако няма възможност да ги получиш!
Спорт,стихотворчество и т.н.
Само не се приемай насериозно и не затъвай в себе си,колко лесно е да се каже,и колко трудно да се направи!
Шашмагюл/Фантаджиро/ ,действай леко,кротко ,че ще подплашиш Роси,и ще избяга от словесните ти излияния!
Тя не те познава още!
А за секса в твоите,о о о има го,но ти можеш,и ще си го доставиш,а с наборката,с тоз мъж,деца и кучета ,може да е по-сложно!

Няма къде да се наместя да търся нещо за себе си + описаното работя на 2 места и почивам 2 дни в месеца. Пиши ми и за себе си.

Лотхен, аз все съм с едно на ум, че може да е някой приятел на Хпджон.  ;D С тия негови включвания.... Всичко ми минава през ума.
От друга страна, Роси, предполагам, че това с писането и за себе си е отправено към Лотхен, защото аз не виждам кой знае какво повече да описвам за себе си.
2400 коментара малко ли са?!

 :)

Аз съвсем сериозно обмислям, може би от три месеца насам да спирам да пиша тук. И всеки ден май все ми е за последно.... до следващия ден.

 :) :) :)

Май ми се изгуби един отговор, нещо май се мотам още тук. Попита ме къде съм била досега? Притеснявах се да пиша, пак моите глупости - какво ще си помислят хората, дали ще ме разбират, дали ще ми лепнат етикета "лигла"-както често се случва. Но сега не ми пука, искам да направя нещо за себе си, да се измъкна пак от себе си. Трябва много още да мисля по това. Притеснява ме мисълта, че ако нямам моите си объркани мисли, как ще се напасна към другите - "нормалните".

   Към Роси
Аз Роси съм на 47 години!Имам добра професия,и нямам материални грижи!Синът ми го ожених преди 2 месеца,за приятелката му от 8 години,те от 4 години живеят отделно!Той е щастлив,снахата е идеална-т.е. и от тези грижи се отървах!
Най големите ми проблеми бяха със любовта и секса,след 15 години брак,изпитах оргъзъм с един любовник,и тутакси се разведох,тогава полудях-БАР/циклофрения//но не го взимай на сериозно,защото в болница не съм лежала,и хапчета не съм пила,а лудостта ми трае една тиха предварителна седмица,когато не ми личи и потъвам за 8-10 часа в абсолютна лудост,бият ми приспивателни и се будя нормална!
Втория път преди две години,втори епизод,пак се бях влюбила!
Това е за мен,май съм щастлива,поне се опитвам,защото винаги ръзсъждавам за живота,какво е то,къде съм аз в него,обичам да чета всичко,всеядна съм на книги!
  Сега за форума малко напътствия!Че в началото и на мен ми се губеха писаниците,и много се ядосвах,ние тук си изливаме душите,вълнуваме се,и това не може два пъти да се предаде по един и същи начин
Винаги,когато натиснеш "публикувай",погледни някъде нагоре дали с червен шрифт ,не ти е написано,че някой също в този момент публикува,ако като го прочетеш,натиснеш отново публикувай,то излиза,ако пропуснеш този момент,пак ще се наложи да пишеш!
 А и можеш за фсеки съфорумец да намериш профила му,и там има стари публикации,написани в обратен хронологичен ред,страница,след страница,така можеш да четш стари разкази и да се ориентираш за човека! Имай предвид,че можеш да си триеш постовете,те се трият и в хронологията,освен ако не са цитирани от някой,но никога няма да можеш да се изтриеш от форума,така са предценили!Аз също поне 10 пъти щях да изчезна от тук,но все още от скука влизам,а и всичко свързано с лудостта ме интересува,все пак два пъти съм откачала!

 Към Фантаджиро
Нещо Хджон ти е фиксация
Роси е мила и истинска,Хджон само плюе,и то Тодоров,там му е фиксацията,така че кротни параноята!

 Шашмагюл, И не ми засядай пак пред компа,че децата теб чакат/шегичка,обичам те,въпреки ,че словоблудстваш/

И сега какво, с ужас разбирам, че само аз не мога вече да си трия постовете?!
 ;D
Има нови промени..........
Роси, какви са ти обърканите мисли?

Между другото, пак развъртях мисловната маса и си говоря постоянно с някой от вас, а тъкмо бях поуспяла да се отлепя.  ;D

А пък нали все ме преследват заради него, какво няма да съм фиксирана! :D Това в кръга на шегата, ама и той е част от моите филми.  ;D

Хехе, а аз съм ти много обидена. Освен на Тодоров, на никой друг нещо не мога да простя пренебрежението да пиша и да не ми отговаря.  ;D Даже и в реалния живот така се ориентирам вече за хората.
 :)

Изчезвам, защото през седмица вече има по някой на гости вкъщи и.... голям контрол да не се заседявам тук.  ;D

И аз изчезвам за малко, отивам на работа и от там пак ще се включвам. Исках да ви се похваля, че си изгладих бяло потниче - обикновенно се обличам в сиво. Ще отида на фризьор и така...Можи би да споделяш безразборно, хаотично, дори и без смисъл - помага. До сксоро!

  поздравления за желанието да се облечеш и разнообразиш,фризьор звучи добре
до скоро

 Аз Фантаджиро,смятам за под моето достойнство да изтрия и ред ,от нещо което ми е минало през главата и съм написала,използвала съм възможността за редакция,че се дразня от правописни грешки,но за моя радост,вече и от това не се дразня,смятам го за успех,и не разбрах ,че наистина вече не може да се редактира и трие
Поздравления за модератора или на галено,както му /й/ казваш Админа!
 Не ми се обиждай,
Ти просто ,ако можеш,трябва да работиш,върху
-Воденето на мисловни моно или диалози
-и логореята/словоблудството

Към Лодхен
Радвам се, че отвори темата за влюбването и ме върна 4-5 години назад в една красива за мен история. След като 25 години се опитвах да накарам мъжът ми да ми показва, че ме обича, че ме цени, че съм му нужна и аз един ден се влюбих в друг. Момче, доста по-малко от мен, неможеш да си представиш как летях, как пишех стихове, как се озарявах от усмивки, как исках да видя дали има още нещо в секса, до тогава мъжът ми бе единствен. Но всичко бързо приключи, естествено мъжът ми се усъмни, че щастието ми не се дължи на него, но не това бе проблема. Моето момче ме помоли да го забравя, каза ми че му преча да си изгради живота, обсебвала съм мислите, дните му, непрекъснато мислел за мен, атова му пречило да се влюби в друга и да помисли за себи си. Отдръпнах се и това беше.Така и не правих секс с него. Днес го намерих и му писах съобщение, може би не е редно, но така го почуствах в момента.Благодаря ти за този спомен.

Лотхен, аз мъдрувах, мъдрувах, пресмятах, ами това Хпджон в крайна сметка, уж ми се беше ядосал, ама не чак толкова, колкото можел, колкото знаел - Дънов, дзен и прочие... обяснявал.  Всъщност... основните хора, на които трябва да съм ядосана и бясна са хора от обкръжението ми, реалното. И по - специално на тези, които все смятат, че са безгрешни.
Пак ме удари на съвест.
Значи, направо си разбих сърцето между Хпджон и Тодоров.  ;D Айде, малко любовни филми, че с тия преследвания направо ми се взе акъла.
Хпджон - приятел.
Ромуалдо - психотерапевт и муза.
Лотхен, психотерапевтът, при който ходя сега пък има очите и косите на героя от Фантагирото Ромуалдо.  ;D ;D ;D Обаче ви гарантирам, че ако ходех при Тодоров, надали щях да изтърва положението чак толкова.
Оказа се, че когато не съм влюбена, съм в депресия. Когато пък се влюбя, изпускам контрола и полудявам. Угодия няма, обаче докато държа положението във влюбено състояние, депресията поне се заменя с еуфория.
Аз трябва, трябва вече да се изнасям от тук.

Не съм ти видяла единия пост.
Значи... Лотхен, аз си дадох сметка, че с малко изключения, от 5-6 години живея в почти постоянен кошмар, с много, много малко изключения, да не говорим, че последните три години някъде почти не съм водила нормален разговор. Две деца и скандали с мъжа ми и себеподобните му.
И работното ми място, взаимоотношенията там също бяха подобни на тези вкъщи...
А и като имаме предвид моите захласвания да бъда добра и вселената ще ми отвърне със същото... Дрън - дрън та пляс!  ;D
Психозата - първата нямаше начин да бъде избегната. Обаче... останалите можеше.
 :)
На себе си съм аз, обаче... Нали бях казала, че преди много години бях говорила с мъжа ми на тема изневяра... и му бях казала, че погледна ли настрани, значи го е закъсал.... еми наистина е.
Не знам как ще успея да си възстановя напълно желанието да бъда вярна.  :)  Досега, щом се е стигнало до такова вътрешно усещане за един човек... винаги е следвала раздяла. Не мога да го понасям. Даже се чудя кого ли мога да понасям от тези, които са изиграли най - сериозна роля за тия перипетии...
Има друго обаче. Чувствам се уверена, че започна ли работа, ще се справя с нея, нещо, което липсваше от доста време насам като чувсто.  :P
Тодоров - влиза излиза мълчи.... на мене за пореден път ми иде да отида и да го нацелувам едно хубаво по тези изредените причини. Особено последната, тази с увереността.
 ;D
  love
И друго се чудя... Защо ми харесва толкова да говоря за чувствата си, за болестта си, не знам? Дали не е защото нищо друго не се случва просто, а? И въобще, има ли шанс така да си пренаредя живота, че въобще да забравя, че съм била болна?
Такива мисли ми се въртят в главата.
 :)

Та... накратко исках да кажа, че по принцип, ако изключим последните 5-6 години, никога не съм страдала от логорея, а затвореността се е проявявала май само, когато е ставало въпрос за любов.  ;D Долу - горе нормална съм била, даже и достатъчно комуникативна, но не и прекалено.
Аз и сега... в зависимост от ситуацията, така мога да изглеждам, сякаш тези постове са писани от някой друг, а на мен никога нищо такова не ми е минавало през ума като това тук.  ;D
И... логореята не ми е проблем. Проблем ми е, че ми се налага всеки ден да виждам и въобще да имам взаимоотношения с такива хора като тези идиоти и то не къде да е, ами в това, което ми се води дом.

Роска, обръщай си внимание на себе си. Не да избягаш от себе си, ами по - скоро ми се струва, че искаш да избягаш от монотонието, което съпътства един брак?
Мене всичко, което е свързано с изкуство ме вълнува. Май иначе по - можеше да устискам да не пиша тук, обаче няма начин в случая.
 ;D

Пиши си, Роска, пиши си тук, на мене ми омръзна да чета само себе си, а същевременно доскоро четях все писания на депресии, окр, бар и т.н., та твоите кахъри са ми нещо като "комар да ме ухапе".
 :)
Аз се оттеглям, преди да си се оттеглила ти. Нужда от форума вече почти нямам. По - скоро по навик вече.
 love

  Леле Роси,аз не бих посмяла,време е минало!няма да преживея отказ,или безразличие

 :) Някак не се сдържах да не споделя, че явно обожавам да си кореспондирам с психотерапевти. Днес имах час и ми е едно въодушевено...
Лотхен, според мен Роската се уплаши или оттегчи от мен.
Ако не е, да я питам:Дали не може да си разнообрази живота, секса, но чрез/ със мъжа си, с обръщане на внимание на себе си, спорт, изкуство във всичките му нюанси?
 :)
 :P Понякога имам огромно желание да завърша психология или по - точно все повече и повече добивам подобно желание.
 ;D

http://www.puls.bg/health/sex/news_17678.html (http://www.puls.bg/health/sex/news_17678.html)

На ви разнообразие, новост...  ;D ;D ;D

Срещу разширени вени, против сърдечни проблеми...

 ;D ;D ;D

Привет и от мен, не съм се уплашила просто работя на две места и не винаги имам време да пиша. Ама май истината е друга, пак ме тресе притеснение и от ден на ден се справям все по-зле. Обвинявам критическата, ама психиатъра е на друго мнение.
Може би е грешка, че когато не ми е добре, предпочитам да не контактувам, и без това съм с объркани мисли, а сега въобще не мога да ги подредя. Иначе и днес и утре съм на работа, така че трябва да се стегна и да се справя. Ще надничам тук...

На тебе какъв ти е проблема? Имаш ли реални проблеми - с деца, с мъж?
Обърканите мисли... какво представляват твоите объркани мисли, защото ми звучиш доста подредено?
За мене объркани мисли, са мисли, гъмжащи от ОКР-ритуали, суеверия и т.н.
 :)

Нямам проблеми с деца, мъж семейство, работа. Нямам проблеми дори и с физическо здраве. И точно затова се обърквам, излиза, че или съм лигла,която си проси внимание със изблици на тиха лудост, или съм щраус, забил глава в пясъка за да избяга от проблемите си. Сигурно имам проблеми, но така съм се подредила, че не искам да ги приема, ако открия проблеми те си, нали няма да съм вече "перфектна".
Нали ако имам проблем с мъжа си - това е моя грешка, все пак аз съм си го избрала и то с любов. Нали ако имам проблеми с децата, ще излезе, че аз не съм се справила да ги възпитам. Нали ако имам проблеми в работата, ще излезе, че не съм добър професионалист, защо съм се хванала тогава с това. Ето това са моите мисли...

Значи... поемаш цялата вина за всичко, което не върви, в себе си.
Аз пък ще ти кажа, че дали една жена ще получи оргазъм, дали ще се отпусне, зависи в по- голяма степен от мъжа.  :)
Знаеш ли какво би те накарало да се почувстваш щастлива?
Ако децата ти са добре, щастливи нямаш проблем с тях.
С мъжа...  ;D брей колко им е било добре едно време, когато не сме знаели, че и ние жените сме способни да получим оргазъм!
Нужно ли е да ходиш на две работи, не са ли ти в повече?

За какво си се чувствала луда едно време, като по - млада?

Всъщност тоя въпрос си го зададох на мене повече. Като си давам сметка, за глупости си полудях.
 :) :)
Тебе кой те е карал на времето да се чувстваш ненормална?
Кое те кара да смяташ, че нещо въобще не ти е наред?

И имай предвид, че аз съм пациент, не лекар.  :) Дърдоря си с теб, по женски... или полуженски, защото има и мъже в тоя форум.
Но си мисля, че е много важно да си отговориш на въпроса - какво би те накарало да бъдеш щастлива.
И какво им е чак толкова обърканото на твоите мисли.

Вчера не можех да пиша, ама днес съм свободна, та ако има някой тук съм склонна да го отегча.  Fantagiro, искам да се опитам да ти отговоря за началото... Бях наза  24 години, когото получих първите кризи. След много изследвания стигнах до психиатър. Мнението беше - паническо разстройство от пренатоварване. И наистина за 2 години бях на следния режим: учих 2 висши - редовно и задочно, работих вечер в една видеотека, направих си фирма в съдружие и започнах частен бизнес, живеехме на квартира и имахме дете на 2 години. Сега като го чета ми звучи страшно. Завърших успешно института, работих само в моята си фирма и когато всичко си потръгна нормално аз тотално изключих. Това е началото. Преодолях състоянията си за 6 месеца и после 10 години не съм помисляла дори за валериан.
Дори успях с 9 години разлика да родя и второто си дете. Когато навърших 35 необяснимо се сринах и от тогава до сега с малки паузи аз не съм аз. Или пък точно това съм аз?
Ще ми кажеш ли името си?

 ;D ;D Ами понеже, колкото познанства имам от тук, толкова са свързани със стрес и разочарования... предпочитам познанството да си остане само във форума... Или евентуално някаква организирана среща чрез психиатър. Иначе твърдо НЕ.  :)
Ако питаш защо продължавам да пиша - защото все още имам два проблема - забравям, трудно ми е да се концентрирам, а има и трета причина, ама за нея се знае, да не се повтарям, че ще оттегча.
А ти... що си мислиш, че ще оттегчиш някого и какво толкова ти пука, тук е виртуално пространство, не реално, докато си анонимна дори е удобен начин да видиш как биха те възприели другите?  ;D Съответно, аз си направих изводите, че добре, че не се отпускам да говоря с хората, колкото ми се говори и философства, че  ;D било досадно, а и с това забравяне точно като една бабичка преповтарям разни неща, чудейки се дали само съм си мислела да ги пиша или съм ги написала.
 :) :) :) Като чуя за две висши наведнъж, се плаша.  :) :) :)

Когато станат две деца, става трудно, отговорно... Мисля, че е нормално да си тревожна. На колко години са долу горе?

Също така... мисля, че когато тревогата е станала навик, трябва да откриеш нещото, което те успокоява, да го правиш известно време, за да можеш да възстановиш навика да си спокойна?

Аз така направих. И... абе имат ефект тия избухвания... Под секрет, Роска, мъжът ми искаше всичко вкъщи да е "под конец".... а аз никога не съм се държала като типична женка.  ;D ;D ;D Отделно всички вече ми търсят болестното и аз реших, че щом ще го търсят, поне да намерят... Дъщеря ми е облечена от  ;D ;D The Mall. На ви истинска жена.  ;D ;D ;D

 :) Една от диагнозите, над които се умува дали е моя... е свързана с харчене на пари...  ;D
Даже и нови бизнес идеи имам... Но за тях като първоначално вложени средства не се изискват повече от 50-100 лв...
И никога не бих казала, че съм харчела необосновано много пари, даже по - скоро съм икономична.... Чак почнах да се обиждам, че ми поставиха толкова "весели" диагнози...
Интересното е, че хапчетата, над които евентуално бих се спряла да пия, за да преодолея тревожността и безсънието... са май любимите на всички тук ривотрил, ксанакс и ципралекс...  ;D
Понякога си мисля дали нямам просто едно много сериозно ПР и по - голяма внушаемост.
 :) :)

Радвам се, че се появи, на работа съм и днес е пълна скука, а ме тресе притеснението. Наистина ще се възползвам от мнението ти за писането тук, наистина какво ми пука? Още се замислям как ще ме възприемат, но е глупаво - наистина не знам кой е срещу мен, май по навик действам и мисля да не се изложа - пред кого??? Тъпо е да го мисля.
Децата в момента са - дъщерята на 28, синът на 20. Добри приятели ми са. По повод начина на разтоварване - това ми е проблем, не мога да го открия. Пробвах фитнес, йога - нещо не ми се получава. Много чета, понякога безразборно по 2-3 книги наведнъж, но и това не ме разсейва - дори се натоварвам допълнително, видя ли непозната дума, хуквам да и търся значението по разни речници, не чета за удоволствие, а за да знам повече, да съм на ниво, висока обща култура, да бъда оценена - защо? от кого? - въпрос без отговор, проблем. Мисля, че би ми харесало да се разхождам, но в ПА има и агорафобия. Въпреки всичко сутрин и вечер разхождам кученцето, но от март до сега /март ми беше последната ужасна криза/ го разхождам трепереща, с личната карта в джоба, ако ми стане нещо да видят коя съм.Красота нали?
Сега да ти кажа често тук си е чисто разтоварване, ама и аз съм склонна да се пристрастявам и вече се плаша, че проверявам форума по 100 пъти за отговори.

Ами... това с проверката за отговори си е проблем. Мене ме е страх да питам администратора дали има статистика от кой IP адрес колко пъти е проверяван форума, защото имаше дни, в които май само това правех.  ;D  Със сигурност съм по - голяма красота от тебе.  ;D
Но си мисля, че май е нормално и май всеки, когато прави нещо ново в интернет, проверява постоянно. Но внимавай, да не се пристрастиш като цяло към нета.
На мене много паническите атаки, когато си навън, не са ми ясни. Например, мене ме е страх да ходя в градски транспорт с две малки деца, но това според мен не е толкова необоснован страх.
Защо си мислиш, че ще ти стане нещо, докато се разхождаш? Аз например съм имала случаи, в които ми е прилошавало до степен почти да припадна, но се усещам навреме и единственото, което търся е място, на което да седна и задължително газирана напитка, вода. Почти няма случай да излизам на пазар и да не си купя нещо газирано, защото вдига кръвното, а аз съм с ниско.
Не знам дали тази "празнота", която най-  вероятно изпитваш не се дължи на порастването на децата?
Как си с рисуването, музиката?
На мене рисуването, музиката и писането са ми три неща, които бих могла да правя цял ден.

Ако сте добре финансово, има много курортни селища, които не са скъпи, които може да посетите със съпруга ти, дори само за почивните дни, примерно един път в месеца? Времето след отглеждането на децата е за това. Кръчми...
 ;D
На мене всичко ми минава, когато заседна на маса. Проверено. Само точните хора да са с мен, няма и помен от щуротии в главата.

Сега като се замисля, май парите са част от проблема. Преди бяхме авто туристи, дори по 2 пъти месечно избирахме интересна за нас дистинация и ходихме с приятели, децата, техните приятели. Сега само работим по много за малко пари, покриваме много кредити. 20 години бях частник и не се усетих последните години, че потъвам и влагам средства, а при разработен бизнес това е недопустимо и доведе при мен до тотален крах. От 1-2 години не ми се ходи дори на кафене - шумно ми е, безмислено. Аз все трябва да съм в действие, а когато изнемогна спя страшно много.
Обичам да готвя засукани манджи и да посрещам приятели в къщи на гости. Тогава сядането на маса наистина решава за миг проблемите. Но последно време по-малко се събираме, всеки тича по задачи. Веднъж месечно се събираме 6 приятелки на кръчма и си клюкарим, но дори и за тях е необяснимо, как аз която ги организирам, която съм душата на компанията, изпадам в тези сътояния. Ето виждаш ли? наистина живея нормално, дори не скучно и въпреки това пропадам. Сигурно имам скапан характер и никога няма да се излекувам от себе си.
Някакъв отдушник ми са татуировките - вече нашарих четири. Добре, че ми писа, сега чета отговорите си и се питам КАКВО ИСКАМ АЗ НАИСТИНА, май съм една глупачка, егоистка, лигла и искам всички да ме харесват, защо когато имам толкова много.

Такова определение лигла няма, когато имаш психичен проблем. Разполагането с по - малко пари в един момент, си е предпоставка пак за някаква криза. Крахът на бизнеса също.
На мене ми харесваш.
 :)

Момичета, здравето/личното и на близките/ и парите носят като че ли най-голямата сигурност в живота.Ако имаш здраве, добра професия, близките също са здрави, финансово си стабилен, ето ти сигурност. Можеш да избираш, имаш сравнително по-голяма свобода, можеш да си позволяваш по-често да излизаш насам-натам, да пътуваш, а това създава удовлетворение, то пък от своя страна дава самочувствие, а самочувствието поддържа здравето, няма депресия, няма ядове. Няма панически атаки.Дааааа...така стоят май нещата cat

Добре казано.   :) Всъщност... безпаричието сковава. Друго си е като има пари, а още по - хубаво, когато си ги изкарваш сам. На мене ми щукна нова идея какво да направя с това мое можене от всичко по малко и от нищо по много.
И да ви кажа... ама доста съм поразпуснала аз... Като се сещам преди - 6.30 сутринта, чак в 23-24 заспиване, през останалото време все нещо да правя. Тия дни се присетих как копнеех за момента, в който ще легна и ще заспя след като съм хвърчала в изпълнение на нечии нужди. Добре, че не съм спряла пушенето.  ;D
Спокойна съм, бе хора!
Избухвам, карам се, но остана ли сама, мигновено възстановявам някакво вътрешно равновесие.
Тези цели, които си поставих насред многото писане, май успях да ги постигна. Като това, което тълкувах и преди, че когато човек по навик е станал тревожен, му трябват няколко месеца или година, в които да смени живота така, че да се научи на спокойствие.
 :)
Буквално се превъзпитавам.
 love
Така бих нарекла своята индивидуална терапия тук, с този, чието Професионално мнение относно сексуалната неудовлетвореност и нервността ми е много интересно да прочета.  ;D

Поздрави и успехи на първокласничката!
Първият учебен ден за мен е една от емоциите, която се помни цял живот. Но откато децата тръгнаха първи клас, някакси ми се стуваше, че времето взе да лети по-бързо, че те много бързо растат. Може би, защото има числова редица 1,2,3...
Днес съм при психиатъра, искам помощ, искам да съм добре, ИСКАМ...
В момента пак се мразя, че въпреки добре уредения си живот, аз пак викам искам...
Май съм объркана, какво ще мажа пак пред психиатъра незнам...
Пожелавам ви един прекрасен ден, въпреки лошото време!

Мерси! :) Е, що пък да не искаш?!
В свещената книга  ;D ;D ;D пише: Искай и ще ти бъде дадено!

Е, в моя случай -  исках, още не са ми дали, но важното е да си иска човек.

След среща с психиатър съм винаги още по-объркана. Може би защото 2-3 дни преди това живея с надежда, че този път ще има помощ за мен, ще ми дадат алгоритъма на щастието. На практика е различно - споделям с нея/психиатъра/ все още трудно излизам, потисната съм, по-скоро тревожна - отговора един и същ - това си е заболяването, нормално е да се чувстваш така, все пак идва есен. Ще пробваме с еди какви си дози и т.н. Ходих на 2-3 психолози през годините, стигат до там да ми лепнат етикета емоционална и съм готова. Абе никой ли не мисли, че аз ако можех сама да си помогна, нямаше да плащам за чуждо мнение. Какво излиза аз трябва да съм жива съмо лятото ли? Карат ме да си мисля, че трябва да си лекувам характера, тори и това да е истината как, по какъв начин при живота който водим... Объркана съм и става несвързано, искам отговори, търся отговори...

Мила Роси, здравей! Разбирам какво изпитваш. Познато ми е. Какво бих те посъветвала?
Върни се в годините назад и си припомни първата паническа атака. Припомни си какво те изплаши тогава. Какво почувства, какъв симптом? Замайване ли изпита, недостиг на въздух ли беше? Ситуацията при разговор с някого ли се случи? При някакъв инцидент ли?
Ако си имала някакво тревожно преживяване, травма, насилие и т.н. при първата последваща стресова ситуация се освобождават тези симптоми, които са били задържани при преживяния ИНЦИДЕНТ и в последствие мозъкът реагира с тези симптоми при всяка по-несигурна ситуация. Важното е да разбереш за себе си, кой  е инцидента, формирал тези симптоми.
Аз така си помогнах. Опознах симптомите и вече не изпитвах страх от тях.

Пиши коя ти е психиатърката. На лично съобщение. Макар че аз съм много ядосана на своите три, а също и изпитвам пренебрежение към тях, все още не съм им споменала имената.
И трябва да имаш предвид, че сред част от психиатрите върлува мнение, че психичните заболявания се лекуват само с хапчета, а психотерапията е шарлатания... Така е било до преди известно време при всички психиатри, в последствие се развива психоанализата и психотерапията.
Не съм сигурна дали все още част от психиатрите не са скептично настроени към психотерапията.
Също така... защо при жена, бе?!  :) Не знам защо, но и двата пъти, когато съм посещавала психиатър вместо психиатърка, нещо по - ми вдъхнаха доверие, макар че първият, поставяйки ми такава "хубава" диагноза, ме изгуби като пациент.  ;D Мисля, че е недопустимо да слагаш диагноза на първа среща още?

За да не се объркаш, през годините съм имала срещи с четирима психиатъра общо - две жени и двама мъже. Жените по принцип ми вдъхват много недоверие.

Търси психиатър - психотерапевт или психолог - психотерапевт. Обаче... аз лично съм много против психотерапия и религия, но .... всеки имал свободата да избира и при липса на законодателство в тази област, може да държа приравнителни изпити, да завърша магистратура психология и директно да си нанижа титла психотерапевт, евентуално да поразгледам кои религиозни течения са най - вървежни в обл. София и.... ще си споря с БАП и ще си ги банвам от форумите.
 :)
Сега вече сериозно... има и психолози, които развалят магии... Имай го предвид.  ;D Проучи, ако и преди да смениш психиатърката си с друг.


Не може никой да ме убеди, че болестна психика няма лечение. Тоест... твоята психиатърка все едно ти казва да се примириш с ПР-то си?! С едно елементарно ПР?!
 love

Аз се доверявам на хора, които държат дейността им/в случая психотерапията/ да бъде регламентирана със закон.
 :)

Роска, каква музика слушаш?

И... аз все повече си мисля, че ще възпитам дъщерите си в безбрачие. Абсолютно безмислено утежняване на живота, особено пък, живеейки в България, където аз не получавам никакви социални, при все, че имам потенциала да отгледам полезни не само за себе си, но и за околните личности, за сметка на една група хора, по - голяма част от които отглеждат бъдещи крадци.
Кариндар, аз си мисля, че чувствителните мъже, за разлика от тези, които възхваляват казармата като първоизточник на мъжкото у мъжа и смятат мъжете, поддържащи външността си за неосъзнати гейове, са много по - адекватни в държанието си спрямо жена си и има много по - голяма вероятност за създаване на нормално семейство, отколкото тези, които държат да им се чува мъжката дума, дори това да означава да изберат погрешно мнение, само защото вярното идва от страна на съпругата им.
 :)

 Сега ще кажа нещо, което ще звучи малко  еретично и неморално или  неудобно за цивилизацията. Мъжете и жените никога няма да бъдат щастливи заедно. Така са създадени, че винаги да изпитват вид неудовлетворение. Такъв е живота. Затова всеки трябва да знае и да избира как да бъде щастлив. Била съм и с мъж, които е възпитан, интелигентен, с високо образование и степени,  и с мъж недотам образован.
Но... те са си мъже! И си държат на това :D.  Паническите ми атаки липсват, когато се чувствам свободна.Имала съм съпруг. Не е кой знае какъв голям келепир. Децата са важното нещо. Да бъдеш без мъж (вероятно мъжете могат да кажат обратното за себе си) не е лошо. Ако трябва да вляза в стилистиката на Т.Тодоров, човек като избере между "трябва" (обществото каза "трябва")  и "искам" ( аз избирам "искам") тревожността и паниката намаляват, пък дори и да ми липсва сексуална реализация, предпочитам свобода, отколкото "трябва", пък нека ме обвиняват в егоизъм. Това си е мой избор !

 :) На мене ми звучи доста логично. По - добре да си затрая откъм по-задълбочени разсъждения.  :)

Цял ден се мъча да ви изпратя една песен и не ми се получава. Ако ви се търси - поздравявам ви с Приятел - на група Респект. Днес това ми е настроението.

 :) :) Между другото, Тодоров бих го обявила за златното момче на БАП.  :P
Точно такъв тип разсъждения, Кариндар, ме доведоха до първата ми психоза, когато правото ми на свободен избор беше пренебрегнато от страна на мъжа ми, а това пък беше предпоставка за преповтаряне на живота между майка ми и баща ми, резултатът от който съм аз с неврозата си, генерализираната си тревожност...
Самият факт, че не виждах начин с мъжа ми да се разберем, обезмисли целия ми живот до тогава, заедно с всички мечти. А истината е друга - съжителството между мъж и жена може да бъде даже много приятно, ако умеят да уважават правото на свободен избор на половинката си, но включително да липсва типичната зависимост на българина от родителите си, защото се възпитава в стил - синът живее при мама и тати, за да ги гледа на стари години. Което е неправилно спрямо личността на детето, защото едва ли не то се създава като едър домашен добитък, извор на доходи , изхранване и т.н. Съвсем друго е, детето да забогатее и да може да помага на родителите си, да го прави по начин, ненарушаващ семейното щастие в новото семейство...
По принцип, здравната култура на българина никаква я няма, на млади години не се обръща внимание на кръст, гръбначен стълб, набляга се на алкохоли и пържоли, което на стари години превръща човека в инвалид.
Макар че... дядо ми например, си беше алкохолик, обаче до последно беше пичага. Въобще, съм си за окайване, съвсем здрава си бях. И съм де. Вече.
Та, Кариндар, подобни на твоите мисли, ме доведоха до първата ми психоза, защото правото ми на избор беше отнето, и защото не виждах смисъл в отглеждането на едно напълно здраво дете, което виждах как оплесквам с помощта на всички останали... Ефектът беше много страшни натрапливи мисли.
Та твоето мислене, без да отправям разсъждението към теб директно, а за да избегна възможността някой друг да разбере как е да си в психоза, твоето мислене е погрешно.
Добри взаимоотношения между мъжа и жената са възможни ако факторът - родители се намира на 1-2 часа разстояние с автомобил.  :) И мъжът или жената не са в несъзнавана зависимост от родителите си.
И от друга страна, да са достатъчно възпитани, за да уважават правото на другия на личен избор... абе ако и двамата са достатъчно съобразителни и готови да признават грешките си.
 :)
Правенето на деца има смисъл, когато е плод на хармонични взаимоотношения и знаене как да отгледаш здраво психически и физически дете и имаш достатъчно средства, че да не се чувства по - нисше заради липсата на финанси.
Това е.
 :)
Въобще в страната разбие ли се моделът - съжителство на три четири поколения на едно място, ще има повече успешни бракове, си мисля.
И другият модел ако се разбие, че жената е едър рогат добитък, с който можеш да правиш, каквото си поискаш...
Долу - горе нацелих ми се струва идеала за семейство.
 :) :)

 :) Между друото, Роси, аз също се чувствах последния път объркана след посещението при психиатъра, но заради това, че в един момент явно получих деперсонализация и забравих и за какво говориме, и какво ми беше казал току що човекът.
Истината е, че май говорят на малко по - висок стил и се нуждаят от преводач... като мен.  ;D ;D ;D
И същевременно, тъй като говорихме за първата криза, а беше страшна и много бях полудяла... ме притесни всъщност клеймото "психично болна", въпреки че в момента доста умело успявам да изнамеря повече  от една причина да продължа да живея, а както вече казах... мислите ми преди си бяха сектантски, докато сега са все по - реалистични.  :)

че даже и позитивни, нещо, което не беше се случвало от много време насам май.
 :)
Роси, това, което мога да те посъветвам е, да се опиташ да видиш проблемите си все едно са мои, да се опиташ да ми дадеш съвет как да постъпя и... после да последваш собствения си съвет.
 :)

Ти беше казала, че обичаш да готвиш специалитети. Сега, когато нямаш пари, не можеш ли по - семпло да посрещаш приятелите си, но да си ги каниш все така често?
 :)
Относно мъжа ти... що не го изненадаш все пак с нещо нестандартно?  ;D Знаеш ли, може твое нестандартно държание да го тресне в промяна към положително?
 ;D
Чувала съм, че вживяването в някоя по - семпла роля от някой порно филм, ама с елементи на романтика, действа положително на безразличието и егоизма на някои мъже.
 ;D

Значи, Роска, трябва да имаш предвид, че когато не съм се наспала, не съм на себе си. Кариндар предполагам вече знае.  ;D
Накратко вчера исках да кажа, че когато някой ми каже, че мъжът и жената не са съвместими, или че Голямата и Споделена любов е илюзия/откъдето на мен ми се появяват мигновено, повярвам ли, самоубийствени мисли/, или, че трябва да живея сама и разни подобни глупости, не мога да се сетя какво точно се съдържаше в това твърдение, Лотхен беше споменавала преди време, доколкото помня, че човек трябва да се научи да бъде щастлив сам... Има ли някой, който реално не мисли за никого, не живее с никого и се чувства самодостатъчен?! Абсолютно неизпълнима цел, защото самодостатъчен можеш да си си ако си произвеждаш храната сам. Ако липсват пациенти, няма да може да си докарваш парите за храна... Навързана верига е цялото общество. Няма такова нещо като самодостатъчност.
Роска, разликата между мен и терапевт е, че той каквото и да ти каже, ще може да го каже в сбит вид, докато аз мога да изпиша две страници и да не обърнеш внимание на важните неща. :)
Важното за теб е, според мен, да можеш да се погледнеш отстрани и да си дадеш съвет сама какво да направиш, за да се почувстваш щастлива.
За прималяването навън, защо не  си вземеш газирана напитка, когато излизаш и да видиш дали няма да изчезне виенето на свят, когато ти прималее и пийнеш?

Да, Фантангиро, човек трябва да се научи да е сам. Всъщност, той е сам, но не го съзнава това.  Наистина мъжа и жената са несъвместими. Но, човек трябва да го приеме това и да не се травмира, просто такъв е живота. Двата пола имат своето различно предназначение и това ги прави твърде различни, от което произлизат безкрайните неразбирателства. Например, мъжете не обичат да показват чувства, жените -тъкмо обратното, обичат да изливат това, което чувстват. Друг пример, мъжете, когато имат проблем, обичат да се затварят в себе си и да не споделят, жените обратното, обичат да говорят, докато говорят решават проблема. Мозъците на двата пола са различни в някои отношения. Мъжете се чувстват успели, когато имат много жени, жените искат да имат в повечето случай един мъж. Мъжете, когато правят секс не влагат чувства, жените обратното. Разбира се, това са обобщения,  има и изключения, но това е като цяло. Затова всеки израства с опита си, затова хората казват, че всеки се ражда сам и умира сам.
Ти защо се страхуваш от самотата. Някога през живота си не си ли живяла сама?

От половин час пиша и си губя писането, може би така е по-добре, защото нещо съм се скапала и не ми е добре. Шашкам се, замаяна съм, притеснено ми е, пресъхва ми устата, горещо ми е към сърцето и гърлото, замъглява ми се погледа, но в момента вие те ми сламката и аз пиша.
Добре, всички ми казват, че от мен зависи да се справям, че само аз мога да си помогна, добре де, ами ако в момента чувствам, че не мога, какво? да не споделям ли, да не търся ли внимание. Ако мога да си помогна, защо не го правя, мазохист ли съм, лигла ли съм? Добре, дори и да съм такава, нямам право да живея нормално ли?
Какво да се затрия ли, защото съм лигла? Защото ме е страх да не умра? Искам да мога да се ядосам, да се разплача, а не мога, само се притеснявам. От какво, защо?
Ако съм толкова лоша, че не заслужавам помощ, защо господ ми е дал семейство, прекрасни деца, приятели и много познати с които общувам, когато съм във форма, а в кратките моменти на отпускане всички ме етикетират лигла? Болно ми е, самотно ми е!
На работа съм, ще пиша тук - може  да не четете глупаво е, егоистично е, но мисля, че си помагам, това ми е крачката към справянето. Не искам да съм воденичен камък за никого, но искам да ми подават ръка в трудни за мен моменти, искам да ми се усмихват, да ми кажат хубави думи, не искам да се чувствам самотна, неразбрана...
Още не съм в кондиция - ще слушам музика, ще изиграя една игра, ще дишам, забравила съм си лекарствата и се шашкам.

Роси, спокойно, не си лигла. Това е гадостта на ПР, че кара хората да се самообвиняват. Не се бичувай, не си виновна за нищо. Имаш право да търсиш подкрепа, имаш право да казваш- не мога, имаш право на помощ. Когато се чувстваш слаба, не се обвинявай, че пиеш лекарства. Те са един от помощниците, другият помощник си си ти, а ако има и трети, чудесно, ако не, ние сме тук.  Не е срамно човек да помоли за помощ, и силните хора имат нужда от подкрепа! bouket

   Всяка дума,казана от Кариндар я приемете и за моя!
В това да си си самодостатъчен,не е задължително да си щастлив,просто е поносимо за живеене,доста по поносимо,отколкото с някой камък на шията!
 Но никога не съм преставала да контактувам с другия пол,било за секс,било секс като търсене на следващия!Надеждата е абсолютно необходима за съществуването ми,но не истерична,а леко присмехулна!

Към Фантаджиро,все пак да ти припомня моето мнение
ЧЕ НА НИКОЙ ,В ТОЗИ СВЯТ ,НЕ МУ ПУКА ЗА МЕН,ТАКА ,КАКТО НА МЕН,ЗА МЕН!
С две думи бори се,да мине и този ден,и да се наспиш,без да изтерясваш!
Умееш да ме стряскаш Фантаджиро!

Абсолютно съм изперкала,Роси ми прозвуча ,като Фантаджиро-едно към едно,и се обърках!
Тогава Роси ,последните ми думи са към теб,не към Фантаджиро!

 ;D Лотхен, всеки си има своя истина, затова често Тодоров, а и останалите от компанията  ;D казват, че терапията е индивидуален процес, явно целящ да се открие тази индивидуална истина, разбиране на живота така, че симптомите да изчезнат и човека да се чувства добре.
Аз мисля, че приключих с истерясването. Понеже Роската ми е симпатична и е достатъчно лек случай, че да съм спокойна, че няма да оплескам нищо, ще си вися тук.
Роска, всъщност за мен ли се притесни, че ме дърпаш надолу?
:) Дори да беше така, макар че всъщност не е, кой е виновен - ти или аз, че влизам във форума?! Ако ме дърпаш надолу, логиката е да се махна от форума, нали?!
 :)
Пиши. Аз писането, особено анонимното, го препоръчвам на всеки, който има психичен проблем. А тук имаш под ръка специалист, който когато има време чете и помага, когато сметне, че може.
 :)
И друго, когато се почувстваш добре, чети на Тодоров постовете, за последен път го казвам... и ако не го направиш, ето това вече ще е държание в тип: "Искам да съм болна, мързи ме дори да почна да го чета".
Изхождаща от моя си опит, ще ти кажа, че е по - важно да се съсредоточиш върху думите на Тодоров, отколкото върху думите на пациентите тук, за да не се вживяваш в други тежки преживявания, включително моите.
Аз намерих своя начин да се чувствам добре, мисля. Така че ако се тревожиш за мен, недей, добре съм, усмихната съм и си обръщам внимание на децата, а това всъщност е най - важното.

Кариндар, аз си мисля, че човек трябва да се научи, ако не е успял, как да си намира приятели и да ги задържа.
Роска, сега ще ти метна няколко линка с песни:
http://www.youtube.com/watch?v=YqnJ5Cc7eP4 (http://www.youtube.com/watch?v=YqnJ5Cc7eP4)

http://www.youtube.com/watch?v=h7SZGN4IqVI (http://www.youtube.com/watch?v=h7SZGN4IqVI)

http://www.youtube.com/watch?v=pSABuj9ano0 (http://www.youtube.com/watch?v=pSABuj9ano0)

Лотхен, и аз това, се замислих сега... че Роската прилича на мен, тогава, когато ме беше страх да споделя проблемите си, за да не източа енергията на някой.  ;D Подобен случай, явно с различни мисли, по различни причини обаче в основата си едно и също.
Лотхен, да не би в крайна сметка да имам само ПР?!
 ;D

Та... Роска, пиши, пиши, пиши! На никой нищо лошо не правиш, на никой не вредиш, време е да помислиш за себе си. Задължително.  :)

  Всички тук имат бръмбари
Не знам ,това са етикети,без значение
Но как ми прозвуча като теб,още си се чудя
Нищо радвам се,че ти така спокойно звучиш
И си абсолютно права за Тодоров и Роси,всичко друго е загуба на време

Лотхен, пак ще оспоря... че на никой на този свят не му пука за мен, както на мен... че е така, така е, никой не е длъжен постоянно да се грижи за тебе вместо тебе/за мене вместо мене/... Но не е вярно, че на никой не му пука за никой.
На мене как ми пука и виж само какво направих като благодарност за оказаната помощ?
 :)

И също, за да ме разбереш напълно, ако аз ти вися на теб, или на "врата" на Тодоров постоянно, не е правилно, но... аз наистина имах нужда от това да висна на врата на някого, за известно време, за да се излекувам. А тъй като Тодоров е, специално за мен, това е моето мнение и не го натрапвам на никого, невероятен специалист, направи всичко в достатъчни дози, така че "отделянето" да не е съчетано с изхвърчане от балкона.  ;D
Та... моята благодарност се състои във всичките 300-400 форумни страници, разхвърляни в три форума. С опит, с изживявания, със симптоми.... а нали съм дете, тачещо науката, бе, така й се раздадох на науката, че свят ми се вие!
 ;D
 love

Опа, "не се опитвам ВЕЧЕ да го натрапвам на никого" - да се счита за поправка!
 ;D

http://www.youtube.com/watch?v=HNWB3OH8IdU (http://www.youtube.com/watch?v=HNWB3OH8IdU)

http://www.youtube.com/watch?v=XyYfB8Ewa3o (http://www.youtube.com/watch?v=XyYfB8Ewa3o)

 ;D Я да видим, ще мога ли да психодраматично да ви ударя една музикална терапевтична вълна от 80-те?
 

Подхлъзнах положението пак, бе Лотхен!
"Полудях от скука" най - вероятно се крие у всеки с психично разстройство, наред с всичко останало неуредено в живота.
 ;D
Изчезвам да готвя, защото се опитвам да го направя от няколко часа насам.
 love

Овладях и тази ПА -  е вярно пих 1/2 лексотан, сега искам да споделя с вас какво този път ,според мен ме изкара от равновесие. Доста съм напреднала, вече казвам,че имам проблем, причина, която ме терзае и така. Трябва да платим на детето семестъра, а аз за 1/2 година нищо не можах да събера, има начини за справяне със ситуацията, но аз по навик първо да се самообвинявам малко. Ще теглим студентски кредит и ще се справим. Другият проблем ми е по-натрапчив. Пия теваквел - в листовката има изречение, че може да настъпи необяснима и внезапна смърт. Пия си го това лекарство, защото то ме измъкна буквално от калта./ През март 2 седмици не бях си подала носа от къщи и свалих 10 кг./ Пия си го, но ме е страх да не ми стане нещо. Споделих с психиатъра това, тя доста обстойно ме успокой, но аз още се втрисам, още повече, че сега се налага да увелича дозите. Това е в моята глава това са си проблеми, но се радвам, че щом има точен проблем има и решение на проблема.

А за какво е това лекарство?

Теваквел - копирах ти от една листовка това което ме смущава, но на други места е описано още по смущаващо. Има хиляди странични ефекти и това не ме притеснява, само това изречение ме срутва:

"Този клас лекарства, към които принадлежи и Теваквел XR 50 mg таблетки с удължено освобождаване може да предизвика проблеми със сърдечния ритъм, които да са тежки, а в някои случаи и фатални."

Но за ПР ли е?

Иначе... студентският кредит е вариант... А децата ти са на възраст, в която вече могат постепенно да се приучават да бъдат самостоятелни... затова предполагам, че все още има летни студентски бригади, които са си вариант. :)
Докато размишлявах над тебе, се сетих, че аз едно време исках, но родителите ми не се съгласиха... След две години започнах работа, докато учех редовно и ефектът беше намаляване на месечната сума от тяхна страна, за да не би пък да се разпусна много да живея... Та... мисля, че имам доста основания да съм ядосана на родителите си за сегашното си положение, защото опити за самостоятелност съм правила достатъчно. А тези, които ходиха на бригада, се завърнаха доволни.
 :)

според психиатъра  диагнозата ми е : основна - ПР
                                                             придружаваща - агорафобия
лекувам се с есцетил и теваквел, при кризи с нейно разрешение - лексотан

Днес на работата е доста спокойно, започвам да чета от начало Въпроси към г-н Тодоров, нали това ме посъветва? Защо писа на Лотхен, че той е някъде около мен?
Пиши ми на лично съобщение, ако мислиш, че е в близо до моето населено място.

 ;D Нищо, Лотхен, а и аз от време на време си въобразяваме, че имаме ясновидски способности.
Натисни върху профила на Тодоров, там има линк към страницата му, на която пък има точно случай, описващ агорафобия... Там аз открих част от себе си. Макар че нямам агорафобия, ами просто обичам да излизам по магазини, и на разходка, ако има с кой да се разхождам.
 :)
Компания ми липсва, а и с тия пумияри навсякъде, да го е страх човек да излезе сам с детето си на разходка!

Тодоров е от Варна, а Лотхен и аз от София.
 :)

Значи аз съм по средата -реалната маса, не виртуалната трябва да е при мен:)

http://ttodorov.alle.bg/cases/five-steps-therapy/

Между другото, чувствам се като ученичка... Направо се чувствам като че съм изяла на Тодоров написаното с линковете... или с кориците.  ;D

Как беше... 5 и 1/2, а не 6, защото още зае...вам готвенето заради форума.
 love

 ;D От мене шкембе чорбата... евентуално и пита мога да завъртя.
Абе, въобще... Лотхен осигурява транспорта... обаче на мене няма кой да ми гледа децата, а избягвам да ме виждат по начина, по който бихте могли да ме видите вие, ако обстановката е предразполагаща.
 ;D ;D

А... само забравих а ти кажа, че съм живуща в София, не от София.  :) Иначе родното ми място се намира около Варна.  :)

Аз пък съм родена в Перник, но вече 40 години съм майничка...
Чак сега чух песните - благодаря ти за Шуми, шуми яворе

 ;D Само да ти кажа, че това са едни от малкото, които обичам... Иначе тук за малко да ме уморят с този стил.  ;D ;D ;D

http://www.youtube.com/watch?v=XyJdbk6CvNE (http://www.youtube.com/watch?v=XyJdbk6CvNE)

 ;D ;D

Ама това ми е присърце.

И... Кариндар, и за друго ще оспоря... Всичко опира до възпитание... Мъж, който проявява твърдост и грубост по отношение на половинката си, а с шефа и баща си мънка... мъж ли е?
Един истински мъж не следва ли да е нежен спрямо жена си, а твърд, когато трябва да я защитава, в останалите случаи - равноправие, въпреки разликата в положението и годините?
 :)
Всичко опира до възпитание и ценностна система.
 ;D
Виртуално... кръглата маса стана изключително пренаселена.
 ;D ;D ;D

Виртуалната - мисловна маса, имах предвид...
 ;D

Роска, ти хубаво обичаш да си пийваш, обаче хапчета с алкохол не трябва да се смесват. От една страна те е страх от ефекта на хапчетата, а от друга не те е страх от комбинацията хапчета - алкохол?
Докато си с акъла си, изходи винаги има.
:)
Алкохол - от време на време/, за хапчетата - всеки си решава сам според изтънеността на нервите, явно. Макар че... явно повечето разчитат на хапчетата чудодейно да излекуват и нещастието, и проблемите, а е факт, че ... само зомбират. И дори да имат своите положителни свойства, без разговори и последващи действия, са абсолютно замазване на положението, без реално да се решават проблеми./
Иначе... цирозата чука на вратата, бе!
 ;D

https://www.youtube.com/watch?v=5WXYQgShRbk

https://www.youtube.com/watch?v=eyrdJPoGc2I

https://www.youtube.com/watch?v=V5yynN35z-c

https://www.youtube.com/watch?v=bsOlnzvWg9Q

Здравейте с днешна дата, трудна сутрин, на работа съм, но очаквам хубав ден.
Fantagiro ме попита веднъж каква музика слушам, синът ми я определя като "садната".
По повод алкохол - хапчета, абе, страшничко си е. Не се изразих правилно за алкохола, не се оправдавам, но при мен алкохола се изразява в най-много 2 бири на ден. Пишете вие как се чувствате. След 1/2 лексотан днес, вече мога да кажа, че ще се справя, пък и нямам избор.

 ;D На Лотхен й е станало интересно.
Ама как е хубаво, когато срещнеш някой, който прилича на теб, не е истина просто!
https://www.youtube.com/watch?v=on9TXY8kYyk (https://www.youtube.com/watch?v=on9TXY8kYyk)

https://www.youtube.com/watch?v=-JhwxTen6yA (https://www.youtube.com/watch?v=-JhwxTen6yA)

https://www.youtube.com/watch?v=ucvLuGgsGS8 (https://www.youtube.com/watch?v=ucvLuGgsGS8)

https://www.youtube.com/watch?v=rBrzp5vo_FQ (https://www.youtube.com/watch?v=rBrzp5vo_FQ)

На Слави няма нещо, което да Не харесвам.  :)

Ами... карай на лексотан, де да знам. Аз си мисля, че на тебе просто две работи и без почивен ден ти идват в повече, затова ти е и ПР.
 :)
Не съм сигурна дали бирата е проблем или не, когато се употребяват хапчета.
То и аз уж не пия много, ама ако заседна мога да засрамя някой с количество...
Ще си налагам режим, по веднъж в седмицата.
 ;D

Днес на работа имам време само да ви се  :) Утре няма да съм на линия, представете си почивам 2 дни в месеца и утре е единият от тях. До понеделник с положителна нагласа.

И друго се сетих да ти кажа... Имаш да издържиш на това напрежение още само 2-3 години, после обстоятелствата живот и здраве ще се променят, децата ще порастат и ще можеш да намалиш темпото съвсем спокойно.
:)

И насърчавай самостоятелността, не само заради себе си ами и заради тях самите. Ще се чувстват горди от себе си и уверени в себе си, и същевременно ще те уважвават заради това, че си толкова отдадена в обичта си майка. :)

Здравей те всички, здравей Fantagiro, днес съм много за бързо, но прочетох твои споделания, и ми хрумнаха много неща. Вече май, ще те наричам близначе. До сега не сме говорили за политика и богове, но сега започвам. Откривай приликите:).4  години работих като технически сътрудник за една политическа сила, и както винаги с каквото се захвана бях много пристрастина. Най- добрият ми приятел от онова време беше депутат и сега е в листата на сравнителна избераемо място. Тогава се чувствах добре, бъх полезна, но ме отказаха лесно от всичко - просто не ми платиха заплатите. Но то по принцип политиката си е мръсотия.
За богове като говорим, вярвам в нашата църква, когато ми е криво си поседявам в храма за по-дълго, но също така пробвах нещо индийско- конделини, присъствах и на Доа церемонии - от това за сега имам най-голяма полза.
За ТЕС също мога да говоря, ходих на 1 дневен курс за ТЕС, на за съжалние при ПА до сега не съм си помогнала с този метод.
Извинете ме , но не проверявам за правиписни грешки, а по-принцип допускам доста! ХУБАВА ВЕЧЕР от мен. До утре!

 ;D Ааа, аз да ти кажа стигнах до няколко заключения: най - важното, като атеистка се предпазвам от всичко и психичните отклонения, които мога да развия са най - малко на брой.
  :)
Роси, ти поне си изгледала децата си, на мене ми предстоят още 10-15 години стремеж да опазя акъла си. Сега, ако някой ми се яви и заговори за хапчета.... ще сгреши. Такова съсредоточаване върху сегашното и изживяване на ситуациите без да ми тежи нищо на душата, не се е случвало май. Така, че 6- за Тодоров заради диагнозата.  :) :) :)

Чети го, въпреки че в момента изпитвам желание да го напсувам заради това, че ще ми лепне пак етикет, ако нещо ще те стабилизира и приземи точно на земята, а не някъде около нея, е това, което е написал той.
 :)
А аз чуя ли за кундалини, лао дзъ, дао, ин ян, дънов, нлп, мигновено заставам на щрек, защото това са си секти.  За какъв х... ми е да разсъждавам има ли бог или няма, как точно изглежда, още повече пък, че тия мине не мине заговорват за смъртта. Най - тъпото е, че говорят за самодостатъчност... и така без да искат отчайват биполярните, които незнайно защо са идеалисти, което може да доведе до фатални последици.
Също така... не съзнават, че не са си самодостатъчни, защото на кой ще проповядват, ако всеки си е самодостатъчен, а проповядвайки, те вече са в отношения с някого, не са сами...
Част от тях говорят за праведната музика, тоест метъла, че цветята съхнели от него... Аз си имам Мъката на художника и е напускала такива филизи, че свят ще им се завие, как въздейства тази музика.  ;D
Същевременно, част от техните мелодии са зомбиращи, депресиращи и навеждат на мисли за смъртта.
Направо, мерси от източни руски, китайски и т.н. учения.
 ;D

Опс, поправка. За бог е важно да решиш за себе си има ли, няма ли. От там нататък обаче, ти трябва психотерапевт, с който да говориш за проблемите си и някак да намериш решение, докато... разни беседи само отвличат от проблемите, без да ги решат.

В Дао надали няма изречение, в което се говори за "тук и сега", но... тук и сега е възможно само ако няма какво да мъчи от миналото.
:)
На мене ми се струва, че наистина вече, с днешните може би 7-8 съобщения към Тодоров, изцяло наизкарах всички "забавни моменти от своя живот... И сега само трябва да спра да ги мисля всичките тия дивотии, и всичко ще бъде наред.
 :)

Добро утро, днес съм на работата дето цял ден кисна пред компютара, та е възможно и да стана досадна. Исках да споделя още нещо, честно казано от това споделяне се чувствам по-добре. И така - изкарах и първо ниво астрология и нумерология, много се запалих, но за второто бях "не добре" пък и нямах пари, но все още го слагам в списъка - предстои. Мисля, че всеки от нас с "малките си отклонения" в един момент се увлича по това. Също така след като навърших 40 години, след сложна равносметка на живота си до тук, какво ли направих? Започнах да се татуирам, да си дупча ушите, носа, вообще реакции на "съвсем нормален човек". За сега съм се спряла след 4 татуса и 7 дупки по ушите. Мисля си, че ако малко се усвестя ще продължа. Абе вообще - щура работа.

 ;D Значи... дошъл ти е акъла. То и моя. Аз също обмислях тази година да си правя татуировка, даже и обица, обаче за татуса още не знам какво да символизира, а обицата... аз мога да нося само злато, към всичко друго съм алергична.
 ;D
По - добре завърши някакъв курс, който ще ти е полезен към основната работа. Тодоров е писал някъде назад и за това как с общи профили "ти си по - често добра, но отвреме на време се ядосваш", "умна, креативна, дипломатична" и т.н., се заблуждават хората....
Нещо като вица за циганчето, което познавало времето: ако не вали, ще пече слънце, а от време на време ще е облачно.
 :)

http://www.youtube.com/watch?v=NMNgbISmF4I (http://www.youtube.com/watch?v=NMNgbISmF4I)

 ;D

Терапевтично.

Как сте със суеверията, аз съм на моменти - мразя да ми трепти окото, мразя да разсипвам сол, но не ме плаши черна котка и петък 13. Но пък вярвам в астрологията и нумерологията , или използвам знанията си за да оправдавам тъпия си характер. Например с това, че съм родена във въздушен знак, асцендента, дори и Луната са ми във въздушен знак, няма нищо което за ме приземи или поне приводни. Оправдания само, оправдания... Също така числото на жизнения път ми е 11, числото на първото име също, числото на рожденото ми пълно име също. До тук добре, но 11 опростено до 2 - какво води - депресии, депресии и пак депресии - отново оправдания само, оправдания.

http://www.youtube.com/watch?v=1w7OgIMMRc4 (http://www.youtube.com/watch?v=1w7OgIMMRc4)

На мене пък числото ми, опростено е 3! И трябваше да съм пълководец! Но пък... на моменти се чувствам като пълководец на лудите, което пак си е успех.
 ;D ;D ;D
Роска, това са глупости, но пък... ако БАП не успеят с проектозакона, в такъв случай, набързо завършвам нумерология, астрология, с вродената си проницателност мога да стана посредствена ясновидка.  ;D ;D

Въобще... сега се сетих за нещо, което преди около месец си мислех във връзка с една статия в пулс.бг, където се споменаваше, че липсата на витамин Д може да доведе до шизофрения...
Мисля, че в някои от хороскопите, беше от значение къде си роден?
АКо някой някъде си води статистика за дните от годината, които са слънчеви и е забелязал, че в по - дъждовни години, децата са по - невротични, депресивни, така се е появил китайският хороскоп... Предполагам, че това, което днес синоптиците наричат аномалии, са всъщност цикли на времето.  :)
Има обаче друго... тия хороскопи вече не важат, защото при облачно време, а и в слънчево, майката си дава витамин Д до края на първата година от раждането на детето...
Като нищо, тези, които са против витамин Д, защитават професията си - нумерология, астрология, че без нея е малко трудно да си направят общ профил на потенциалните клиенти...
Нещо такова ми се завъртя в главата... ето и как се определят характеристиките във връзка с отделните зодии...
Например аз съм Лъв. Оказва се, че първите шест месеца от раждането си почти не съм виждала слънце, а и като имам предвид майка ми колко е зиморничева, като нищо може да ме е изкарала навън чак март месец.
Тези, които пък са родени януари - март, са облагодетелствани откъм слънце първите месеци, както знаете след първия месец от раждането витамин Д намалява в детето и вече трябва да му се дава изкуствено...
Та затова Козирози, Риби, Водолеи по принцип трябва да са по - устойчиви като характер... Но това все пак зависи от това колко често майката е извеждала детето навън.
Нещо такова. Ми хрумна.
 ;D

Само като чета твоите споделяния, ми хрумват толкова много неща да проверявам, че няма да ми стигне работното време днес , а то е от 10 - 19 . При нас денят е доста приповдигнат. Аз съм на центъра, та се движат едни хора, едни музики, въобще празник. По този повод ми хрумна да се поровя  за Независимостта в исторически план, оказва се че почти нищо не знам.

Все още чета форума от начало, попаднах на това заглавие, препоръчано от Тодоров, на друг. Имаш ли представа за тази книга? -  "Позитивна психотерапия на ежедневието" - Носрат Песешкиан
Честно да ти кажа, за сега форума ми замества всякакви книги, но пропусна ли момента да те питам за мнение, после ще се отплесна.

 :) Роска, от два дни си провеждам сравнително успешно самостоятелно психоанализата...  ;D И съм сдухала.
Не съм видяла, че е препоръчвал, защото имаше моменти, в които не съм четяла. Тодоров го споменава на страницата си, но мисля, че също на още един сайт имаше негова книга май направо... по - късно ще се пробвам да потърся и аз...
Но... Тодоров на първо време ти е предостатъчен. Все пак, нали той самият се е обучавал чрез метода на Песешкиан, Морено, който беше психодрамист.
 :)

Лотхен, айде тия дни да ми идваш на гости, както и надали не знаеш някой добър ветеринар, да носим едно коте да го обезпаразитяват и да си го прибирам вкъщи, че ми писна да го гледам на прозореца.  ;D

И разходите за бензин ще ти поема.  :P

 Не мога Фантаджиро,защото не искам,а не искам,защото това ще ме натовари,а аз съм си улеснила живота на макс!
Това с животните е голям проблем,всеки ден ги гледам ,куци,нещастни,самотни и т.н. и т.н.
Животните,бездомните са ми един непрестанен психически тормоз,не мога да гледам и анимал планет,навсякъде мъчения!

Добре де, поне пиши на лични някой добър ветеринар, по - към моя район.  ;D

Това е несериозно
Нещо се закачаш от скука ,май

Ти си шматка. Съвсем сериозно говоря, ще си прибирам котето вкъщи, обаче ми трябва сигурен ветеринар, който да му направи изследвания за токсоплазмоза и т.н., е му давах два пъти хапче, но пак ме е страх. Все пак две деца имам вкъщи. Затова наистина ми трябва препоръчан. :)
Лотхен, наистина ми е посттравматичен стрес диагнозата.

Искаш ли да ти разправям завършека на лично съобщение?
Аз смятам историята си за приключена откъм психоанализа. Евентуално ще ходя на психотерапевт, за да видя неговата реакция.

Кое по - точно ще те натовари, че посткомунистическо общество е равно на посттравматично стресирано общество?
Което се лекува с времето и се приобщава към няколко правила: не бий детето си, не му се карай, ами разговаряй с него като със съвсем отделна личност, способна да чувства и разбира, дори интуитивно, още от първия ден на раждането си?
 :)
Аз съм оптимистично настроена.

Ще се сетят идиотите да препоръчват психотерапия... Това във връзка с поста ти към Тодоров...  :) За да е успешна една психотерапия, трябва да си много много откровена, а явно... някои неща като не могат да се кажат очи в очи, защото изпадаш/аз изпадам/ в деперсонализация, се пишат.
 :)
Аз си записах голямата дъщеря в работилница по креативност. :)

Здравейте, имам нужда да споделям, но немога да си подреда мислите, имах снощи труден разговор със съпруга ми по повад моите състояния. Както винаги получих само упреци. Много съм уязвима, не мога да се боря, потъвам... Днес не се справям в споделянето, ще млъквам...До скоро в по-розово.

Ами... изводът е да търсиш някой, който да те разбере.  :) Като не му стига акъла, така си е.

Роси, споделяй само с човек, който смяташ, че може да те разбере. Иначе ефектът е обратен, вместо да се разтовариш и да придобиеш нови сили, ти се натоварваш допълнително.

Добър ден, в един дъждавен ден! Наистина разбрах, че споделянено е нож с 2 остриета. Затова ми оставате за момента вие. Страхувам се, че испускам момента за психотерапия. Пак увеличавам лекарства и потъвам, а в такива моменти не се прави психотерапия.И понеже все ви пиша за объркани мисли, искам да ви покажа нещо с което да се опитам да обясня. Написах на съпруга ми едно стихотворение, за годишнина от сватбата, с което исках да му обясня как се чувствам, той не ме разбра. Ще ви го напиша, нищо че е лично, да видите, наистина ли е невъзможно да бъда разбрана.

Вървя си аз на жизнения път в средата
и мисля, и не мисля за това
животът пълен е с обрати,
но кой ще ме накара да ги разбера?

А любовта е чувство вечно и прекрасно,
но винаги създава самота,
обичам ли, обичат ли ме не е ясно,
но защо ли се запитвам чак сега?

Вървя си устремена към безкрая
по моя път отъпкан за сега
и винаги намирам нещичко да ме омая,
да ме разплаче, радва, бърка, но немога да го разбера.

В това е смисълът да се живее
да търсиш малките наща,
да виждаш, мислиш, чувстваш и обичаш
и пак да си обгърнат в самота...

 ;D Роска, абе те мъжете са абсолютни... Човекът е изревнувал, че явно нещо пак те е омаяло, например. Също... ти самата не се разбираш... И най- вече, ама въобще не е обърнал внимание на изречението, в което му посочваш, че малките неща са разковничето на липсата на ПР.  ;D
Мъжете са егоистични същества, еле пък тия кандидат пенсионерите. Свикнали да се цвъкнат на масата, а ти да бягаш насам - натам. Аз мога да ти дам пример - две деца реват, че са гладни, мъжът ми моли за чаша вода. Знаеш ли какво се случваше с ошашканата ми душа  - чудех се кой по - напред да обслужа.

Мъжът не можеше ли сам да се обслужи, че нещо не се сещам? Да няма някакъв проблем с наливането на вода? Какъв е тоя турски сериал в душата му, да не кажа муджахидински chair

А ти случайно да си спомняш как се бях кръстила?!  ;D
Аз казах мисля, че ако сега трябва да си избирам мъж, сигурно щях да остана стара мома, а можеше и да обърна полюсите. Щяф спокойно да си поделям домашните задължения с половинката. ;D ;D
С тоците се оправям долу - горе, тръби не съм сменяла, ама нищо не ми пречи да се науча...  ;D

Такива взаимоотношения като моите с мъжа ми обезмислят живота.

Аз съм за партньорски взаимоотношения- мога да дам вода, но ще очаквам същия жест и от него. А, ако не се случи, просто да пътува beer, не съм му слуга. Мога да бъда слуга на децата си, ако са малки и безпомощни, но той е достатъчно голям, за да се обслужва сам, ако не е болен разбира се. doctor

Между другото, сме българи, при това християни.  ;D Имаме закачено малко българско знаме на входа на къщата  ;D. Най - тъпото е, че аз имам познати турци, които бяха свестни, да не казвам по - свестни от повечето българи, поне до края на средното ми образование. После вече не съм се срещала, за да добия нови впечатления, но е факт - уважителни, точни.
 

Момичета, забелязвам, че много говорим за мъжете си. Май ще се окаже, че това ми е проблема, да съм в услуга на съпруга си, да не му накривя шапката, че иначе какво...? Нямам идея не му ли угодя, какво ще стане. По- принцип ние дори не се и караме.  Fantagiro, пусни пак, някое парче за настроение, че този дъжд ще ми удави ентусиазма за справяне с ПА.

http://www.youtube.com/watch?v=hXsSPhFoP2c (http://www.youtube.com/watch?v=hXsSPhFoP2c)

Ето, за случая.  ;D

Роска, ти да не си от тези, които оставят прилежно след баня гащички, чорапки, блузка, всичко да Му е удобно, да е спокоен, да не се преумори?

Момичета, ние сме с даден мъж, не да му прислугваме, а взаимно да си помагаме в различни ситуации. Номерът с подреждане на дрешки, готвене на супички, чистене на цялата къща, финансова подкрепа, отглеждане на децата, носене на пантофите, срещу ...гледане на телевизия  и неразбиране, води жените до ...психиатъра.
Това е истината. Жената чака да бъде оценена, а в резултат получава само мрънкане и неудовлетворение, защото мъжът всъщност мрънка срещу своето собствено безсилие и немощ. Бракът е партньорство, а не подслон на мъжа и робство на жената.

 ;D Между другото котарака Тошо... е типичен мъж - спи, лентяйства, котарак да си в нашата къща. Три жени около него, галят го, мачкат го..  ;D Вчера беше изкъпан, не ме одра, напудрен, сушен със сешоар, сресан... После маркира територия с едно голямо ако и за моя радост е чист откъм паразити...
 Възприемчив, метнах малко ако в легена - тоалетна и вече маркира само там...
А аз пък нали си имам мания да си мия ръцете постоянно като съм пипала животно и от страх да не се мотае около чиниите, като нищо ще се превърна отново в изрядна домакиня, заради него.  ;D

Като гледам котето колко е спокойно, осъзнавам, колко изнервени сме и аз, и децата ми.

Въобще, домашен любимец котка е много добър избор, защото аз имам наблюдения, че животните са отражение на стопаните си. :) Удобно средство за постоянна сверка накъде върви семейният живот.

Кариндар, има един момент, в който един от двамата партньори иззема функциите на другия, поради някакви изкривявания на характера... В повечето случаи жената сама си ги прави тия номера да му слугува, по пример, взет услужливо от мама и за да покаже колко много обича.
А ако мъжът е умничък, отвръща със същото и би трябвало да се живее хармонично. Обаче аз такова чудо не съм виждала, ако не ме лъже паметта. Всъщност само един случай си имам такъв.

Права си, жената възпитава мъжа. Тя се грижи за децата и покрай тях минава и мъжа.И той решава, че може така да си живее.Разбира се, ако ясно му бъде заявено, какво се иска от него, той ще мрънка известен период от време, но при неотстъпчивост от страна на жената може да се получи добър резултат.
Искам да кажа, че има мъже, които споделят домакинските задължения и те не са никак малко. Те, обаче са научени на труд. Има такива мъже много и за тях не е неестествено да го правят.

Кариндар, мъжът ми сякак мога да го нарека, но не и мързелив.

Просто той не е научен как да обича жена, уважението му липсва по рождение.

Да не споменавам пак извращенията на баща му. Добре, че той се е ограничавал само до това да ме заплашва с бой.

И аз да се включа за стихотворението на Роската
Харесва ми
НО,там няма нищо за разбиране от мъжа ти,ако аз го прочета,даже ще си кажа колко спокойно и мъдро разбира живота тоз автор
Няма болка,няма повей от неудовлетвореност,та така,сигурно аз нещо не съм разбрала
Ми това си е чистата истина,сам си,и от теб си зависи как се чувстваш,или как да се чувстваш,как искаш да се чувстваш и какво да направиш,като истината е"Че единствено можеш да променяш себе си,много е тъпо да променяш другите,нито имаш сили, нито се можеш ,да не говорим,че е безмислено занимание"

Момичета, радвам се на вашите отговори, но ако нямам ПА, за да се налага да ви пиша, ще мога да си бъбря с вас чак в неделя. В петък и събота работим по две. За сега мисля, че ще се справя и да ви "чуя" пак в неделя!

Има, има.
Хората, които имат пари, се стремят към вещи.
Хората, които нямат - към взаимоотношения.
Явно така излиза.
 :)

А ти що не вземеш да направиш малко мъжа си луд, Роска? Изпадни в някакво подобие на еуфория... Лотхен, не знам кога пак ще ми излезе през носа цялата тази работа, обаче в момента се забавлявам с резултатите от психозите.  ;D

Чета, и препрочитам стихотворението ,и пак се чудя какво иска Роси от мъжа си ,да разбере,явно ,че е самотна,
Не знам,май идва момент,когато сам трябва да си правиш живота интересен

За Фантаджиро
Освен да кажа ,че ме плашиш,с много неща,нищо друго не мога да ти споделя
Дано да имаш късмет

Няма за какво да се плашиш, Лотхен. Въобще. Аз пак съм си същата като преди, с единствената разлика, че липсва чувство за вина по отношение на миналото. Аз... в повечето случаи, съм направила, точно, каквото е трябвало. Имам си грешките, но горчивата истина лично за мен е, че околните имат в пъти повече грешки, отколкото аз за собственият ми живот. Каквото и да кажа, повечето от неприятностите са ми се случили, преди да се оформи напълно самостоятелно мислене, а то води след себе си неправилен избор на партньор.

Щом казваш,че причината да не се плаша е,че другите са по виновни ,добре ,аз съм съгласна с теб,както винаги

Споко, във всички случаи аз съм повече бар-овка от тебе, виж колко време ме държа.  ;D
По - скоро се примирих с идеята, че всичко някога престава да го има, но това не означава, да не се обграждам примерно с приятели, с котка, за да не ми е мъчно след това.

Лотхен, мислех да се обяснявам, но ще си трая. Тодоров надали ще се произнесе виновен - невинен, а и около мен всички ще омаловажат случките, но... не ми дреме.
 :)

Мумичита, докато едни имат ПР, други имат П.Е. или преждевременна еакулация.  ;D ;D ;D ;D С тия сърцераздирателни истории, свързани с това как човек трябва да свикне със самотата си, реших да се разведря малко с такава литература... Значи тия психита изписват антидепресанти за каквото им дойде, бе?! Мое ли за подобно нещо да се изписват антидепресанти?!
 ;D ;D ;D

Лотхен, я ти като една ясновидка да предположиш администратора мъж или жена е?
 ;D
Нещо тия дни ни един мъж не се вясва, ми се струва, че темата стана изключително травматична.  ;D

Здравейте и днес, пак съм с ПА - мразя се, защо си причинявам това? Лошо ми е, страх ме е да не умра, много ме е страх...На работа съм, трябва да се усаферя...Давайте идеи...

Роска, това се чудех къде да го поместя, може би тук е по - подходящо.  ;D

Мили мои, особено ти, Лотхен, която ще ме разбереш най – пълно от всички! Нов бъг, или по – скоро сатори и дълбоко проникновение…
Стигнах до няколко основни извода: Ние, БАр-овците, сме по – умни от ПР-тата. Ако се питате що, еми що, ония цял живот се страхуват от смъртта, животът им е ценен, обаче аз не виждам абсолютно нищо ценно в това цял живот да се тресеш от ПА.
От друга страна, ние бар-овците, уж все ни се мре, ама докато дойде време, не си поплюваме с живеенето.
ОТ шеснайста страна, аз стигнах до заключението, че моята бъдеща предполагаема смърт ще се дължи на цироза на черния дроб, евентуално може от рак на белия заради лулата на мира, която не ми излиза от устата… тоест, цигарите.
И ето го сега повратът в моето мислене. От една страна, мене ме очакват най – вероятно тежки последни мигове на агония от рак на нещо си. От друга страна, все се тревожа, тоя моя братовчед, който без малко да ме оправи на времето, кво ще прави ако някога се появи на ново… Във всички случаи, за да е хем вълкът сит, хем агнето цяло, явно трябва  за себе си да се съглася с легализирането на марихуаната.
От незнамсикояси страна, във всички случаи ще умра от цироза на черния дроб, дали ще употребявам мента на капки, с един голям, голям 200 грамов капкомер, или ще пия хапчета и ще ходя в несвяст цял ден, няма абсолютно никакво значение, в упътването на хапчетата това пише – цирозка точно благозвучно, както шизофрениййка…
Всъщност има. Когато употребявам лечебната мента на капки, сътворявам толкова много хубави лично за мен неща, а ако сте на една маса с мен, за да споделим ментата на капки и да успокоим ПА или фурора от мисли, става още по – забавно.

Лотхен, не знам ти колко си претенциозна, ама аз нещо с  тоя педантизъм, ако един мъж не е завършил психотерапия, не ми трябва сякаш. Не знам ти дали обичаш да си говориш около процедурата по свързване с божествената енергия, обаче аз обичам.
Добре, че въображението ми е на ниво, иначе биполярната депресия ще падне над мен точно като стагнация в икономиката.
От друга ента страна, мъжът ми е абсолютен бар-овец, ама още е в психотично съществуване, а отгоре на всичко явно е практикувал съвсем естествен ТЕС и е орязан откъм състрадание.
След последното ми споделяне с него, се оказа, че аз съм капризна. Точните думи бяха“Писна ми с на майка ти капризите“…  От енатат страна, за да не го стресирам, явно, ако реша да подавам документи за развод, трябва да го направя мигновено, не преди това да го предупреждавам в опит да го накарам да се промени.
Или пък да си умра достойно, както дядо ми за няколко месеца от цироза на черния дроб в следствие от ментолиновата терапия, без да тормози никой, за сравнение – баба ми, която няколко години беше на легло….
Дядо беше добър. Нищо, че от време на време заплашвал, че ще се обеси. То с такова чудо като баба ми, живота се обезмисля. Тя и тя с ТЕС терапия липса на състрадателност.

Роска, това е част от моята емоушънъл терапи а ла шашмагюл.  ;D не ми обръщайте внимание много, мене пък двете ми деца ме сдухаха, нещо може би ми обявиха те военно положение, а мъжа ми.
 :)

http://www.youtube.com/watch?v=1JzHsx7MBUk (http://www.youtube.com/watch?v=1JzHsx7MBUk)

 ;D ;D

Ааа... само още нещо и спирам с писането.
За днес.
Евентуално.

Мисля да ставам праведна, тоест от днес ще я карам библейската...
Нещо като мото на деня "Яжте, пийте и веселете се, и не мислете за утрешния ден".
Амаа, мале, ква стана тя, с библията така удобно можело да се терапевтира.
 ;D
Опровергах Тодоров. Пак. А така. Между другото, мъжът ми трябва само да го радва това мое капризничене, че само ако знае в противен случай колко рога щяха да му наизлязат.-...
 ;D ;D ;D

Здравейте всички, малко поизчезнах, но имах малко повече работа и не успявах да пиша. Всички лекуващи ме са ме учили, че когато съм в кризи и увеличавам лекарства, психотерапията не води до никъкви резултати. Сега съм в такъв период, но чувствам, че имам нужда от нашето бъбрени тук. Така, че молба - не се отказвайте и вие от мен пишете, споделяйте, трябва да се преборим... Имам нужда от самочувствие, спокойствие и самоувереност - давайте примери, как постигате вие това. Лека и спокойна нощ и до утре!

Ей, приятели да ви споделя какво мисли болния ми мозък. Защо да не си пия питиетата спокойно, че то е по хубаво да се лекувам от алкохолизъм. Поне ще знам какво ми е? А сега лекувам ветрове - ПР:)

еее, от време на време преувеличавам малко. За алкохола... вече през 3-4 дни. А и не е от сутринта... Всичко е в норма.
В твоя случай не е хубаво да ги смесваш, доколкото знам - товариш черния дроб допълнително... не съм много сигурна.
Аз все още се наслаждавам на... бих го нарекла - победата си.  :) Обаче спирам да пиша тук, евентуално от време на време, защото много се вживявам в трагедиите на хората и в повечето случаи нито помагам, а си вредя...
Това е.
Евентуално трябва да намаля цигарите и ще съм като герой от войната.
 love