evropea.com - форум за паническо разстройство

Тревожни разстройства => Паническо разстройство => Темата е започната от: temple One в Октомври 17, 2013, 11:01:19



Титла: Емоционална интелигентност
Публикувано от: temple One в Октомври 17, 2013, 11:01:19
Това е написано точно в контекста на ПР, иначе би могло да се дискутира по много аспекти. Разнополюсни аспекти, които да са верни за различни ситуации.

Вероятно сте си казвали, "ех нетрябваше така бурно да реагирам". Или "трябва да спра, щото ще си влоша здравето", "или немога да продължавам при такива обстоятелства". На мен ми се е случвало да се разгневя (за нещо по-сериозно) като си казвам после, е не това беше последния път. Доста още пъти ми се е случвало, но като, че ли наистина имам малко по-голям контрол над емоцията си. Тук има хора, които изпитват проблеми с емоциите и хора, които са учили за тях, така че, бих се радвал да разбера дали ви се е случвало да си помислите тези неща при по-бурна реакция.

Вероятно понякога има смисъл да не скриваме емоциите, а друг път да ги прикриваме и да сме по-сдържани. Границата между двете, обаче, е доста тънка и това човек трябва сам за себе си да прецени. Когато съм в периоди с ПР, емоциите ми спадат почти до нула и изпитвам страх, често социален. Когато съм по-добре, нормално, съм по-настроен да опонирам или да нараня човек без да искам да го направя. И едното и другото са крайности за мен и ми се отразяват зле (особено в ПР случая). Живота поднася много предизвикателства, много несправедливост и несгоди, което довежда до съпротива (понякога остра от моя страна), но явното й проявление невинаги е добре за мен. Това да усетиш границата между двете, според мен си е интелигентност, която с времето се развива. Тя би изградила бариера срещу неправомерни атаки към личността ни (в някой случаи неможеш да останеш безучастен и не е редно, но все пак бъди емоционално сдържан).

Емоционална бариера, дори пред самите ПР атаки! Те ни притесняват, но дали острата съпротива, чрез емоция ще ги спре?     


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: Шашмагюл в Октомври 18, 2013, 06:44:16
-


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: temple One в Октомври 18, 2013, 10:33:40
Под "бариера" имах предвид, човек да не допуска негативите да го разяждат. Мислите. Иначе интересен отговор :)

Никога не съм се замислял за медитация. Работата ми е свързана с фокусиране на вниманието ми и се чудя дали бих могъл да се науча да медитирам. Междудругото изпитвам лека депресия, когато не успявам да се концентрирам. Вниманието и концентрацията се тренират. Веднъж бях, чел за президента Рузвелт, как се подготвял в хотелска стая за реч, а отдолу на улицата се чувало невероятен шум от музика. Той до такава степен се фокусирал, че ушите му нечували музиката... Явно добре се е владеел, което му дава стимул да се фокусира.

Емоцията е нещо, като див мустанг за мен. За да я опитомиш (включително да я излееш) трябва да я познаваш в момента на проява. Всичко е под контрол, когато имаме познания за явлението или ситуацията. По-често това знание се запечатва под формата на инстинкт. Според мен знаещите хора са по-малко емоционални при нормален химичен баланс в организма :). Бая се разфилософствах  ;D


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: Шашмагюл в Октомври 20, 2013, 05:24:15
-


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: Шашмагюл в Октомври 20, 2013, 05:27:47
-


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: temple One в Октомври 21, 2013, 12:01:11
Благодаря за книгата, може би ми трябва време и вяра да добия в тази философия, но все пак благодаря. Чувал съм, че айкидото доста помага за облекчаване на стреса.

Преди да имам ПР не се е случвало някой да иска да ме набие, така че и сега едва ли някой иска. Хабер имат от мене :D. Най-много се страхувам от интриги и от наглост от скрити приказки, а също от несъобразителни хора защото съм си патил от такива неща. Но, не от несъобразителните хора по невнимание... Както и да е, няма какво да правя драми от тези неща, все пак съм жив :). Простите хора са навсякъде... Имаше една сентенция, не търси лош умисъл в това, напълно обяснимо с глупостта. Затова ми трябва нещо, с което да спра да мисля за тези неща.  drunk


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: Шашмагюл в Октомври 21, 2013, 10:51:40
-


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: Шашмагюл в Октомври 21, 2013, 10:52:16
-


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: Шашмагюл в Октомври 21, 2013, 11:09:52
--


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: Шашмагюл в Октомври 21, 2013, 01:13:58
--

-


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: Шашмагюл в Октомври 21, 2013, 01:20:59
--


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: Шашмагюл в Октомври 21, 2013, 01:26:52
-


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: temple One в Октомври 22, 2013, 10:45:20
Надявам се, че не те прекъсвам :). Администратора едва ли би те баннал, защото не си обидила никого :). Просто си по-темпераментна. Вкарала си малко емоция и ти е било добре. Всичко, което те прави да се чустваш добре си е терапия :).

Честно казано малко трудно те разбирам за повечето неща, които пишеш, но може би е от мен. Харесва ми това, което казваш за вярата в себе си. За мен това е ядро на много проблеми. Това е все едно да си като валентен електрон, изгубил атома си. Не е нужно човек да поставя всичко под въпрос за себе си. Някои неща се приемат за даденост и не се оспорват. Едно от тях е, че си се родил на този свят и имаш правата и задълженията като на твоя опонент. Имаш правото да обичаш, да правиш секс, да се храниш, не по-малко от всеки друг. Страст и глад и... и още едно трето нещо валидно за всички бозаиници - да направиш впечатление. При животните е по-лесно заеади инстинктите им. В много моменти от ежедневието ние правим някъде някому впечатление независимо дали това има значение или не за нас. В колкото повече и различни ситуации, толкова повече знаещи, можещи и емоционално интелигентни :).

Намерих една книга за ЕИ: http://pdfstuff.blogspot.de/2013/02/emotional-intelligence-pdf-book-by.html. Не съм я чел, но може би е интересна :)


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: Шашмагюл в Октомври 22, 2013, 11:18:34
-***
-***
-


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: Шашмагюл в Октомври 22, 2013, 11:25:03
--


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: temple One в Октомври 23, 2013, 10:07:48
Не е важно какво не съм разбрал. Както писах преди, обичам да съм фокусиран и ако тази тема е кръстена "Емоционална интелигентност", значи писаното в нея би трябвало да се отнася до заглавието й. Казвам би трябвало, а не че трябва да е то1но така.

Хората с ПР имат проблеми в поведението и те нямат вина за това. Въобще чувството за вина при човек с ПР е изключено, няма виновен с ПР. Неможе да има. Проблема е, че тези хора трябва да спрат да се наблюдават отстрани. Би било добре да се държат по-интелигентно спрямо обкръжението. По-адекватно. Защото, когато знаеш, че се държиш адекватно ти получаваш повече контрол над ситуацията. Това е значението да знаеш повече. Паниките идват, когато човек незнае нищо. Той е силно стресиран и уплашен от нещо, тогава реакцията е да се защити. Да се включи алармата за тревога. Да, но в такива случаи трябва просто да се научим да сме по-търпеливи, по-уверени, че по-скоро ще се справим, отколкото да не се справим. Чуството за справяне е натрапчивост. Винаги обаче е добре да сме уверени, че ще успеем и дори да се разочароваме в последствие да добием максимална изгода като научим горчивия опит. Много е сложно и абстрактно, но според мен нагласата, опита и интелекта на хората определя поведението им. От поведението им те могат да добият самочувствие или да загубят такова...


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: t.todorov в Октомври 24, 2013, 12:26:14
Този термин е сравнително нов в употреба. Ако избегнем словосъчетанието означава доколко човек е наясно със своя емоционален свят.
Неслучайно се набляга на това, защото емоциите, преживяванията и чувствата изискват много по-фини "настройки", отколкото всички останали социални норми - ред, точност, време, успех и т.н.
Познанието на емоциите, или по-скоро адекватното познание е трудно, защото много често то е в противовес със социалните норми на дадено време и общество. Трябва да е ясно,че емоционалният свят не се е променил за хората от както сме човеци. А социалните норми се менят с много бързи темпове. Така човек трябва да успее да адаптира пра-емоционалната си интелигентност, към актуалната социална "интелигентност". Тук се случват някои разминавания, дали заради традициите във възпитанието, дали заради времето, което със своите социални изисквания подлага на проверка първичното възпитание .... но някъде човек къса връзката между своят емоционален свят и социалният "ред", който е научил по различни начини. Това дава основата на един вътрешен конфликт между рационално и емоционално, като чели емоциите стават врага, който "съсипва" социалният мир, общуването с другите и със себе си де, защото е придружено с голяма доза само-осъждане и вина.
В крайна сметка, в емоционалната интелигентност човек е притиснат да направи две неща:
 - да успява да дозира емоциите си според нормите
 - да успява да ги канализира в адекватна посока
С две думи сила и място. Много често дозирането е толкова трудно, че емоциите или са в положение на "експлозия", или са "преглътнати" /обикновено в някой симптом се превръщат преглътнатите/. И двата варианта не са за предпочитане.
Втората трудност е изцяло закачена за първата. Т.е. ако човек успее да дозира емоциите си, ще ги включи много по-богато в своя душевен свят. Ако не успее ще ги потиска в много ситуации, а в някои, които е усетил, като безопасни ще има експлозия. Тревожната аларма се включва винаги когато се усети съзнателно или несъзнателно заплаха. От преглътнатите, съзнателна заплаха не се усеща и не случайно за човек, при който се е включил механизма на тревога се споделя, че идва "изведнъж", без причина. Причина има винаги, но ако се търси в рационалното, едва ли ще се открие.


Титла: Re:Емоционална интелигентност
Публикувано от: temple One в Октомври 27, 2013, 01:16:10
Интересен отговор. Включването на социалните норми като причина за разстройване от "дозата" ми харесва. Без да съм запознат с психоанализата на Дарвин, все пак той е казал, че оцеляват най-адаптиращите се видове. При хората най-добре са тези, които успяват да се настроят по-бързо към новите социални норми :), без да е необходимо да са най-умните...


SimplePortal 2.1.1