evropea.com - форум за паническо разстройство

Здравейте.На 23г. съм момче.Страдам от така наречената социална фобия или нещо подобно още от ранна възраст след случка като дете в 7ми клас.След това в гимназията 5 години съм избягвал общуването-ходя сядам си на чина,минават часовете и се прибирам не говорех с никой ако не ме заговори.Като станах студент нещата се пооправиха,но така и не мога да се оправя напълно и понякога тия чувства се завръщат със страшна сила.Става въпрос за страха от общуване,от говорене пред много хора,от стоене в компания с повечко хора,понякога от елементарни човешки взаимоотношения-като разговор по телефона,дори срам от общуване и с най-близките.И като бонус имам и някакво гадно заекване(в лека форма),което основно се проявява като съм притеснен и допринася за стреса от говоренето пред много хора,а ако се очаква и да ме оценят е още по-зле.Изнасял съм някой презентации в университета с големи мъки-незнам дали си е личало,но отвътре какво ми е само тия,които са го преживели знаят.Едни от моментите,когато най-много се стягам е при събеседване с преподавател,интервю за работа,говорене с непознати по телефона или за нещо в сферата на услугите.Стана ли за малко по-дълго център на вниманието или ако ме заговори някой непознат на четири очи направо получавам панически атаки и се моля да свъши по-бързо.Вече крайно много ми е писнало от това и ми пречи да се развивам.С психиатри/терапевти/хапчета не съм пробвал.Спорта донякъде помага-плуване,фитнес,които практикувам.Работих като спасител на плажа 1 лято,надявах се,че от общуването с хора там ще се оправя-но уви.В доста конфликтни ситуации съм влизал-очи в очи,но това,че съм на работа ограничаваше разговорите до много тесен кръг от теми и не ми пукаше толкова.Проблема идва от непринудени разговри с непознати хора.Понякога докато се разхождам имам чувството,че всички са се вторачили в мен и ме преценят.Ако сме в компания и някой се смее за нещо винаги имам чувството,че се смее на мен.Не бих казал,че съм в депресия понеже имам желание да правя различни неща,но този ужас,който се появява от общуване,от оценка от др. хора,говорене с непознати и пред повечко хора,ужас кой какво ще си помисли(и в 99% от случайте съм сигурен,че си мислят негативни неща за мен),страх да не стана за смях,да не се издъня и така нататък направо ме убиват.Колкото и да се настройвам,че не ми пука сякаш идва отвътре и не мога да разбера на какво се дълржи това.

Много дълго стана,за което се извинявам.Исках просто да споделя.Който желае може да даде някой друг съвет кой как се е справил :)

Здравей, и аз съм със соц.фобия и ПА от време на време. От дете така я карам. Благодарение на приятелката ми, която ме кара да правя все неща, от които ме е страх и се потя целия, лека полека почнах да се измъквам, сега съм малко по-уверен. Най-се стягам като трябва да говоря пред много хора. Имам един трик обаче. Като заставам пред хората си представям, че сам сам и няма никой и си почвам да си говоря, приятел. И това взе да работи. Но съм голяма смешка понякога и за самия мен, явно цял живот ще има какво да се доизмайсторява с тая фобия. Прави си тренировки, това е спасението. Имаше периоди когато си мислех, че целия свят е вперил очи в мен, изчервявам се, абе кфти история.Най ми беше кофти като се изчервявах пред момичетата, ама сега приятелката ми ми помогна и не съм такъв смешко, както преди.Важното е да имаш близък до теб и той да те стимулира и да ти помага. А, и нещо друго, колкото повече говориш за притесненията и страховете си, толкова по уверен ставаш  към тях, поне при мен е така.

zdraveite i az mislq 4e imam socialna fobiq  i az kogato sum pred mnogo
 xora se pritesnqvam i taka natatuk i se borq ve4e dosta vreme s neq makar 4e na skoro razbrax 4e tova e bolest i kakto kazvash ti dimcho trqbva da  ima nqkoi blizuk 4ovek do teb da ti pomaga no e losho zashtoto s tova pritesnenie  trudno shte si xvanem nqkoq priqtelka
 puk i zatova si e dosta trdno da spodelish na nqkoi ve4e kogato sum pred mnogo xora sled kato se mine malko vreme i se ovladqvam ve4e i se darja normalno  daje i si govorq spokoino no trqbva da se mine malko vreme  i taka

Привет!/ ;D Нали е ясно, че не съм психолог.../
Почти няма човек, който да не се притеснява, когато започва разговор с непознати или малко познати хора. Това е нормално, още повече ти се отпускаш след като мине известно време.
Как си разбрал, че социалната фобия е болест?

neznam dali e bolest no znam 4e q imam tazi socialna fobiq pritesnqvam se  kogato ima mnogo xora  i li ako nqkoi kaje neshto za men   zatvoren sum sebesi trudno se otpuskam osobeno s momi4eta  i kato govorq se gledam  da ne sgafq  neshto a puk  i na men mi pisna ot tova pritesnenie zashtoto nemoga da jiveq normalno  priqtelite mi mnogo mnogo  ne mi obrashtat vnimanie  i tarsq nqkukav  na4in da se spravq stova  o neznam kak s psixiatur nqma kak da stane  probval sum s meditaciq  no ne moga da se koncentriram  ai ne e mnogo golqm efekta  taka4e ako nqkoi znae  kak shte e  dobre da kaje 

С медитация, миличък, само си губиш времето. Мога мигновено да ти пратя линк, в който един от най - уж изявените психолози, практикуващи медитация, пише, че ефектът от някои медитации е като при тревожно разстройство. Още повече, аз съм убедена вече, че източната философия, медитация като цяло е плод на болни умове, които са описвали най - вероятно развитието на болестта си. Съдейки по себе си и собствените си преживявания... :)
Социалната фобия няма как да мине без разговори. Само това оправя. Защо не се събирате с хора от форума и буквално да се учите един друг да говорите без да се притеснявате? Това не е например като събиране на биполярни или шизофреници, което може да крие далеч повече опасности? :D
Аз бих ти препоръчала този тук Тодор Тодоров/t.todorov/ - ами щом успя да помогне да се увладее толкова сериозно състояние като моето, защо да не може за социална фобия?/ Социалната фобия си мисля, че не е за психиатър, защото не ти бръмчи главата от налудности, ами просто имаш много, много ниско самочувствие/
Друго... вместо медитация, защо не се запишеш на спортни танци?  :) Има и жени... Знае ли човек.

Още една причина медитацията да не ти помогне - съдейки по себе си, аз също имах, а и още понякога, социална фобия, наред с всичко останало....
Определени събития от миналото ми сринаха самочувствието...
Определени хора много ме критикуваха...
Това няма как да се преодолее с медитация, защото си стои загнездено в съзнанието ти, едва ли не по навик. Ти не работиш над тези преживявания, а само над спокойствието, което в миг изчезва ако си подложен на стресова ситуация.
С психотерапевта ще работиш точно над тези моменти в миналото, които ти пречат и сега... Нещо такова.

ms  za  vsi4ko koeto mi kazvash da moje i taka da e meditaciqta samo yspokoqva ako si nespokoen ili neshto podobno no v moeto polojenie nqma  kak da ytida na psixolog  vinagi sum si mislel 4e neshttata shte opravqt kato porasno  no eto 4e porasnax  nali
a te edin vid se vliojixa 4e shte zabravq  no ne  sushto taka  si mislex 4e  shte buda  dushata na kompaniqta da mogasi jiveq jivota kakto iskam  a vij dokade stignax

Ти на колко си години?
Не знам дали ще ти е успокоение това  ;D, но винаги може и по - зле! Това е само социална фобия, бе човек!
 ;D
Ако ти изпратя подредени част от симптомите си, ще спреш да си пишеш с мене.
Мой най - искрен съвет е да прекратиш четене на книжки за себепознание!
Вредят. Учат на съвършенство в някои отношения, което е вредно, особено пък ако живееш в България и си заобиколен от меко казано идиоти.
 :)
И също така, постоянно започваш да ровиш в себе си за грешки...
Научи се да бъдеш егоист.
Сякаш това е един от начините за преодоляване на социална фобия.

na 19 godini sum da prava si tova e samo socialna fobiq no da a akoti kaja kolko pati sum se izlagal kolko sa mi se podigravali ne za fobiqta  ami  ligavqt se  prostotiii i taka  is e sum si povtarql kolko sum smotan i tn shtot ka se  izlojish nali se 4ustvash zle vse pak
 ai tazi fobiq pre4i da budesh sebesi po princip se otpuskam  no ne e rabota  ai zasebepoznanie  ne ne4eta takiva neshta

И медитацията... не знам дали тебе те е успокоила, но мене честно казано не. Така като се връщам назад само правех опити за излизане от тялото.  ;D
Ти каква практикуваш?
***
Да си комуникирам с Тодоров действа много по - успокояващо и по - осъзнаващо, отколкото която и да е медитация. Малко съм пристрастна, но аз бях пред пълно полудяване.  :)
***
Аз съжалявам, че когато бях на 24 години не отидох на психотерапевт от страх да не ми поставят диагноза шизофрения.  :) След като се забавих и усложних положението си достатъчно, за малко да ми я поставят, за малко да си я причиня...
Шибана работа.
Сега като се връщам назад, е имало шанс след една задълбочена психотерапия и без никакви хапчета да си изживея остатъка от живота нормално. И може би не с този мъж, с който съм в момента.
***
Преди да пусна поста си, видях, че си писал... Ами на тебе ти предстоят най - хубавите години от живота ти и все още има предостатъчно време да си душата на компанията! Предполагам ще следваш висше? Удобен момент затова.
Имайки предвид, че ти пише пациент, смятам, че с една добра психотерапия до една година ще си много по - добре от сега. Макар че нямам никаква представа какво ти е реалното положение, все си мисля, че в общия случай това ще е достатъчно.
:)

emi da ti kaja neznam i az kva meditaciq   pro4etox v internet ne pisheshe kakva e 
 
ako iskash moje da si pogovorim po skype  smqtam 4e shte nie po ydobno  ako iskash
 skype mi niki_rapara

Ами не. Обещала съм си повече да не си причинявам сърцебиене и опции за кризи, защото всяко излизане от анонимност за мен е свързано със страх. Имам фалшив фейсбук, който ползвам за тази цел, ако искам да си говоря с някой. Има такава опция. Ще ти го пратя на лични и може би тия дни ще си поговорим малко. :)

ok zna4i pri teb e seriozno  emi dobre kakto iskash i kogato iskash shte si pogovorim

Здравейте,
Казвам се Тодор Лалов и съм клиничен психолог. От една година се обучавам в Психоанализа към Международната Психоаналитична Асоциация и съм регистриран анализант в Българското Психоаналитично Общество.
Попадайки на този форум, реших да се включа по темата като изкажа и собствено мнение.
В днешно време има различни видове психотерапии и подходи за работа с психичното страдание. В България вече има утвърдени психотерапевти, практикуващи психоанализа, фамилна терапия, когнитивно- поведенческа терапия и т.н. Някои от подходите са по- продължителни във времето, докато други се стремят към по- бързи постижения.
Що се отнася до различните фобии и в частност социалната, мнението и опитът ми е, че психотерапевтичната работа може да доведе до трайно и постоянно подобрение в състоянието на човек и отношението му към останалите хора.
Наясно съм, че понякога човек се притеснява да потърси помощ, особено когато контактите с други хора се преживяват като заплашителни. За съжаление социалната фобия пречи до голяма степен на човек да бъде продуктивен, да изпитва удоволствие от живота и общуването с останалите, както и да намери вътрешен покой. Много фантазии, страхове и спомени от миналото биха могли да поддържат този вътрешен дискомфорт и именно психотерапията помага те да бъдат преработени, осмислени и преживяни.
Това е моето мнение. Много бих се радвал да чуя вашите мнения и опит.
Бих се радвал, ако имам възможността с нещо да бъда полезен.
Оставам отворен за комуникация.
С уважение,
Тодор Лалов

Здравейте, аз съм Димчо и имам социална фобия. Но смятам, че съм я преодолял в голяма степен. Много мъже, за да преодолеят фобиите си пият алкохол. Мислите ли, че социалната фобия е по-скоро състояние по-характерно за мъжката психика?

Здравейте, Димчо. Аз лично не смятам, че социалната фобия има полова предопределеност. Алкохолът наистина е моментно средство за преодолявaне на притеснениятa, но не е трайно решение на проблема и носи след себе си други усложнения. Ти лично как се справи със социалната си тревожност и с какви средства?
С уважение,
Тодор Лалов.

Как се справям с фобията. Най-вече като правя това, от което се притеснявам и хапчета ,разбира се. Като усетя ,че нещо ме притеснява го правя на мига.

Г-н Лалов, как мислите, човек как може да стане по самоуверен? Трябва ли да се държиш мъжкарски или по-човешки? Нормално ли е да използваш юмруци когато някои навлиза в личното пространство така наречено.

Димчей, на децата им казвам така:Преценяваш, ако можеш да го набиеш - биеш, ако не - бягаш и търсиш подкрепление.  :)
Една от причините вкъщи да не правя симптоми, въпреки че ситуацията е достатъчно ужасна е, че нямам заплахи от побой от страна на близки, докато в другото вкъщи - при мъжа ми, съществува такава вероятност не само от негова страна, а от страна на баща, брат...
Тогава, когато изкарах рамото на брата на мъжа ми, тъй като той има проблеми всъщност с това рамо, както и го подритнах по операцията му от херния и му показах, че ако продължи, му знам слабите места, си възвърнах самочувствието, направо се почувствах мъж.  ;D
Същевременно... на мъжа ми му казах, че живеем ли редом с тези същества, няма да се задържа дълго при него.
Аз ако бях мъж, задължително щях да изкарам някакъв курс за самоотбрана.
Даже и сега бих, просто изчаквам децата да порастат още малко.
Чакам ги още малко да порастат, ще им провеждам и часове - хвърляне на нож в посочена от мен цел.
Тази година се ограничих само с баскетбол и целене на пластмасови шишета с топка.
 ;D
Принципно един мъж ако има недостиг на сиво вещество прибягва до заплахи за бой. Нормален мъж би избрал разговори, ако те не помагат - развод, ако са някакви пубертетски изпълнения.... просто преставаш да ходиш на места, на които се случва това.
Но все пак, пак повтарям, важно е и за самочувствието на един мъж, и като цяло, имайки предвид обстановката в страната, да може да се отбранява.
Това от мен като жена.

Не ме разбра, не посягам на жени. Но ми е идвало да пребия някои гадове в обществото ни. Та затова ми беше въпроса.

 ;D Напротив, разбрах те, ясно ми е, че няма да посегнеш на жена, чела съм ти постовете.
Имах предвид, че да го погледна онова прасе в очите без страх, беше един малък велик момент. Едно време, когато бях осми клас някъде, на два пъти ми се беше случвало да се бия с момчета... И да ти кажа, разчитала съм на силата си, никога не съм се страхувала.
В момента е малко по - различно, защото ако онова прасе посегне, все пак сме си близки, той има деца, на които държа.
Същевременно говориш за обществото ни... Да не вземеш да биеш някой политик, че отиваш от ПР към БАР...  ;D ;D ;D ;D
Не си струва, ако тръгнат да те удрят, тогава удряш и ти. Не е признак на мъжественост сам да предизвикваш побой, а на простотия.
Ако си имаш работа с разни баровчета, по - скоро избягвай такива места, на които се събират те.
И същевременно си завърши нещо за самоотбрана, съвсем друго ми е усещането за себе си, когато мога да разчитам на себе си във всички случаи.
 :)

опс, страхувала съм се, но не съм отстъпвала въпреки страха си.

Има различни начини човек да придобие  самоувереност. Мисля, че най-важно е човек да имa възможност дa осмисли ситуациите, които предизвикват тревожност у него. Много ситуации предизвикват различни фантазии и страхове, на които човек е склонен дда реагира с агресия,ппоради затруднението си да намери различен подход.
С уважение,
Тодор Лaлов

Извинявaм се, но за момента не мога да отговоря по-конкретно на въпроса Ви. По-късно довечерa ще се опитам да направя товa.

 ;D Г-н Лалов, още малко и с най - голямо удоволствие ще оставя полето свободно за другите пациенти...
Правя профили навред... ами че те имам чувството, че почти всичките ми познати имат нужда от терапия...
Ето сега... например тези дни един мушмурок ми каза, че било нормално човек да пийва по 200 грама ракия нощно време всеки ден... Вие ако знаете аз на 200 грама какви красоти сътворявам...  ;D
Говорим си за манталитет, а не за психично разстройство... Говорим си за пример, предаван в поколенията... най - вероятно още по времето на Аспарух...със сигурност при Крум Велики вече се е наблюдавало това явление...  ;D
Та... ще се повживявам още малко в ролята на терапист и ще престана със спаменето.
Бих завършила психология и психотерапия, но финансовият ми ресурс е недостатъчен за това, а и като видя книга вече... маалко потръпвам от ужас.
 ;D


Димчо, не е зле да опиташ да дадеш определение за мъжкарство и за човечност. Какво влагаш в тези думи точно ти.

За мен е признак на мъжкарство един мъж да дръпне жена си, да я сложи в скута си и да й каже, че е най - прекрасното нещо в живота му, или пък че е Неговата.
 ;D
Когато вече оставяш жена да мрънка за нещо, за което не е права, когато не те оставя да дишаш спокойно вкъщи, ето тогава вече аз говоря за мъж под "чехъл" или за липса на мъжественост, за безхарактерност.
Тогава, когато мъж заплашва жена си с бой, не е мъжкарство, а глупост, жената се възприема като стока, вещ.
Мъжкарство е да я защитаваш.
Мъжа ми за две седмици тук, при всяко излизане с кола намираше с кого да се заяде по пътя или кой да напсува.  ;D И кое му беше мъжкото, че не разбрах?! Тук е малко дива Индия, а все пак отдавна не е тренирал... борба.  ;D
Ако се беше скарал с баща си, или поне да му каже, че не споделя неговите ценности относно свободата в брака, ето това щеше да е признак на мъжкарство.
Да се чувствам защитена, когато съм с него, това е изблик на мъжкарство, бе Димчей.
Поради каква причина искаш да набиеш някого, нещо прави ли ти, обижда ли те?

За да може човек да стане по-самоуверен е необходимо да опознaе произхода и смисъла на притеснениятa си. Според психоaнaлизaтa, голяма част от психичния живот е несъзнaвaнa, което означава, че човек често реагира и преживява емоции, чиито произход и значение не са му ясни. Мъжкарското поведение и употребата на юмруци е реакция на тези несъзнaвaни съдържания, но в действителност не помага на осъзнaвaнето и прерaботкaтa им. Често хората изпитват затруднения и притеснения в общуването с останалите, несигурни са в това как останалите ги възприемaт и това пречи в много отношения- не само лични, но и професионални.
Това са ежедневни неща, които биха могли да бъдат овлaдяни и човек дда започне не само спокойно да общуване с останалите, но и да изпитвa удоволствие от това, което е много важно.
С уважение,
Тодор Лaлов

Питaте дали е по-добре човек да се държи мъжкарски или по-човешки. Ако правилно разбирам смисъла, който влaгaте в тези понятия, си представям, че би било много трудно човек да проявява по-човешко отношение, когато възприема останалите като зaплаха.
Оставам отворен за комуникaция.
Тодор Лaлов