evropea.com - форум за паническо разстройство

Тревожни разстройства => Паническо разстройство => Темата е започната от: spider в Юни 23, 2013, 03:39:24



Титла: Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: spider в Юни 23, 2013, 03:39:24
Здравейте!

Искама да Ви разкажа как загубих близо четири години от живота си в борба с паническо разстройство заради разни "разбирачи" , "можачи" и "лечители" на психични състояния пръкнали се из нашата мила татковина. Всичко започна когато бях на 25 през далечната 2009г. Работех много във фирмата на родителите ми от както бях завършил висше. Всичко за мен вървеше повече от добре. Печелехме пари, имаше работа, а аз бях с най-прекрасното момиче за мен. Може, би стрес или прекалеи амбиции или кой знае какво, но карайки постоянно напред-назад из София в тежкия трафик тогава започнах да изпитвам задух и постоянна нужда да "пусна една вода". Тъй като по принцип консумирам много захар и кафе, реших, че е това е причината за тези неразположения. Спрях кафето, почти не ядях сладко, но проблема продължи. Взех си почивка в удобен момент, попътувах из България с приятелката ми и всичко беше наред уж. Но уви, лятото ми мина тежко, защото често не се чувствах добре. Нещата се влошаваха прогресивно, получавах атаки в разни задръствания, почти не спях. И така реших да потърся помощ. Моя близка е детски психотерапевт и работеше по това време и в една клиника за борба със зависимости, където имало един "Мноо добър" владеещ знайни и незнайни техники на психотерапията. И така започнах да работя с него с когнитивно-поведенческа терапия и нещата "си дойдоха на мястото". Атаките ставаха все по-чести и силни. Развих агорафобия, не можеш да карам, не се хранех. От 190 см. и 83 кг. каквото е моето телосложение станах 53кг. Представете си каква карикатура съм бил. Нещо средно между кол за домати и гръмоотвод. Издържах при него 8 месеца. През които загубих всякаква самоовереност, станах по страхлив от параноичен заек. Сринах се като човек. След поредния ни разговор в които аз му обесних, че не съм спал от три дни, а за последните две седмици съм спал 10 часа, той продължи да ме убеждава, че имам напредък. И логично получи поздрав за майка му и другите близки него роднини. След 10 мин. се свързах с друга клиника в която работи една дама психиатър от "св. Наум". След 2 часа бях при нея, предписа ми антидепресант и Ривотрил. Спах два дни. И бавно по бавно нещата се подобряваха. Започнах да работя по малко. И тъй като скоростта на лечението се определя от самия мен. За година и половина си върнах теглото започнах да излизам с колата (джипа всъщност), да се виждам с приятели. Всичко вървеше супер и правех всяка стъпка когато се чувствах готов за нея. Но ми се щеше по-бързо. И така открих един невероятен психотерапевт и иглотерапевт в едно. По-добър от комбинациата на нескафе. И ме направи не решето, щеше да ме откаже от цигарите, боките в кръста ПР и даже и един кариес щеше да ми затвори. И нещата тръгнаха пак надолу. И покрай едно леко земетресение в София обаче аз се постегнах, зарязах терапията му и започнах пак бавно нагоре. Включих през това време терапия с EFT и EMDR с чиято помощ започнах все по-рядко да мисля за ПА. И тогава (вече за последно) се подлъгах да пробвам поредния шаман по невероятна експресна психотерапия, който за 3 до 5 срещи щял да ме оправи. И така ме оправи, че още ме боли като се сетя. Първо ме накара да спра рязко антидепресантите, това не се прави. Но както и да е. Спрях ги. Започнаха пак ПА след ПА. Нямало проблем, така трябвало за да се науча да ги преодолявам. BULL-SHIT. Теглих му след един месец една, започнах пак антидепресанти и съм супер вече. И сега за да Ви докажа ще ви разкажа две неща. Първо последните няколко дни са много горещи. Хората със силно изразени панически атаки знаята когато стоиш на горещо по-дълго как получаваш ПА. Е аз три дни по 5-6 часа работя на горещо физическа работа. Получих само едно изгаряне на гърба, без ПА. И другото което е по-голямо доказателство за мен, че всичко свърши. Преди няколко месеца се наложи да претърпя малка операция и няколко дневен престой за лечение на възпаление за да ме подготвят за операция. Бях сам и без една тревожност.

Благодаря за търпениетп на тези които имаха нерва да изчетат моите писания.
Желая успех на всички в борбата Ви.

Поздрави от мен!


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: EvaRAngel в Юни 25, 2013, 07:19:52
 Прочетох историята ти. Измъчил си се доста. Аз съм така от близо две години. Вече се отчаях и да търся помощ. Както съм писала, живея в чужбина , и немога да започна и терапия. Последния път като отидох на доктор, той ми предложи отново антидепресанти, които аз така и не пия. Най - ободрителното беше , че той смята , че до две години всичко ще отмине :) И аз така ... Ще чакам и толкоз! Иначе съм без лекарства и почти напълно сама. От инат нищо не взимам.
 Случи ли ти се нещо , което те промени? Напълно ли се чувстваш излекуван?


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: karindar в Юни 25, 2013, 10:09:49
И аз в началото не вземах никакви хапчета, а се борих сама, докато не се изнервих тотално и не си докарах допълнително симптоми. Не правя реклама на лекарствата, но те ми помогнаха в определени етапи в живота си да се чувствам отново нормален човек.


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: Dimcho в Юни 26, 2013, 05:51:36
Spider, поздравявам те за изводите, до които стигнал, има много верни неща в мислите ти, които и аз споделям.


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: raspberry230 в Юни 26, 2013, 09:57:43
Здравейте! Не съм писала отдавна, но просто изчаквах да мине една година, откакто съм спряла антидепресантите, за да мога със сигурност да призная : "Справих се благодарение на психотерапия" . В " Бялата книга" съм написала кой ми помогна и къде можете да го намерите. Желая успех на всички!  love


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: EvaRAngel в Юни 27, 2013, 07:42:06
 Аз незная кое е по - добре - с лекарства или без . Четох много за хора , които накрая толкова привикват с  медикаментите , че се нуждаят от терапия за да ги спрат . Толова дълго време си седя без лечение , че само ми остава надеждата че всичко само ще си отмине . Можеби всичо е съдба , ако ми е писано ще се оправя .


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: spider в Юни 27, 2013, 01:01:02
За привикването към медикаментите мога да кажа че е толкова силно колкото да привикнеш да пйеш кафето си с 3 захарчета а не 1 едно. До дамата която се е оправила с психо терапия мога ли да попитам защо сте вземала антидепресанти? А дали съм същия след ПР - дори по-добър и може би малко по-мъдър (малко). Психотерапиата е страхотно нещо но далеч не достатъчно.


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: spider в Юни 28, 2013, 01:31:33
Ева, не е никак хубаво да се лекуваш без SSRI антидепресанти. Естествения процес на преминаване на ПР е вседствие на множество панически атаки серотонина пада и се развива депресия. Тогава паническото разстройство отминава, но депресията е опасна, а и много често рецидевира след години.


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: redjon в Юни 28, 2013, 10:15:51
Браво, raspberry230! Много се радвам за теб! Щом ти можеш, значи всеки може!

Ева, не е никак хубаво да се лекуваш без SSRI антидепресанти. Естествения процес на преминаване на ПР е вседствие на множество панически атаки серотонина пада и се развива депресия. Тогава паническото разстройство отминава, но депресията е опасна, а и много често рецидевира след години.

Спайдер - серотонина няма нищо общо с паниката. А това, че след паниката следва депресия просто не е вярно. Има такива случаи, да, но това не е правило, нито закономерност. Но поздравления и за теб, че си се справил. Щом ти си могъл, значи всеки може! Сега следва само да оставиш хапчетата и ще си тип топ :)


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: EvaRAngel в Юни 28, 2013, 12:51:33
Аз бях в тежка депресия . Нямах желание за нищо . Постепенно станах мнгого по - позитивна ( е не толкова много ) , но  паническите атаки продължават . Всъщност при ПР се отделя твърде много адреналин , доколкото знам . Тялото се чувства заплашено без видима причина . Това разбира се пречи на социалния ми живот . Днес отново се случи на работното ми място и отново ме пратиха да си ходя . Голям срам , а разбиране нулево . A и как някой да те разбере без да го е преживял на собствения си гръб .  Често  виждам че околните мислят че се преструвам . Незнам как е при останалите , но при мен напира силното чувство да избягам . затова и е голям проблем работата . В дадени моменти става толкова неудържимо , че нищо друго няма значение .


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: spider в Юни 28, 2013, 02:30:51
Пич, как да разбирам "щом ти си се справил.."? А за връзката между серотонин, паника и депресия, прочети малко и пиши тогава. Поздрави!


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: raspberry230 в Юни 28, 2013, 03:28:22
Спайдър, 5 години се справях с антидепресанти, но при всеки опит за спирането им след максимум два месеца всичко почваше с нова сила. След 4-месечна психотерапия вече година нямам нужда от тях. Мисленето ми е друго, устойчивостта ми на стрес е в пъти по-висока отпреди. Не всичко спря изведнъж, разбира се. При нужда посещавах психотерапевта си, но за последен път бях при него в средата на декември.
Редджон, благодаря! Аз избрах този път на справяне с ПР и не сгреших!  :)


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: redjon в Юни 28, 2013, 03:56:08
Пич, как да разбирам "щом ти си се справил.."? А за връзката между серотонин, паника и депресия, прочети малко и пиши тогава. Поздрави!


Извинявай, че не се представих - говорили сме си с теб навремето, аз съм hpjon. Не писах още една година в допълнение на предната година отпуска от форума - напълно умишлено - за да представя още по по-убедителен начин, че справянето с паниката може да стане трайно и завинаги и то без хапчета.

Вече се сещаш, че не просто съм чел много, а и писах много тук за връзка между серотонин, депресия и паника. Писах даже до омръзване на всички по-отдавнашни читатели - около 1000 мнения. Но в резюме - серотонина с паниката няма нищо общо. Адреналина е хормона, който прави кризите.

Редджон, благодаря! Аз избрах този път на справяне с ПР и не сгреших!  :)

Никой, избрал този път не е сгрешил. Много се радвам за теб :)


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: spider в Юни 28, 2013, 09:06:45
Имах подозрение че си ти. Аз също не писах около година, през което време изчетох доста за визиологиата на мозъка ,серотонина, адреналин и кортизол и т.н. Връзката между паниката и серотонина е че по време на всяка ПА серотонина намалява. Но ме заболя доста от това щом ти си се справил. Излезе че аз съм бил най-безднадеждния случаи тук.


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: redjon в Юни 28, 2013, 10:21:47
Имах подозрение че си ти. Аз също не писах около година, през което време изчетох доста за визиологиата на мозъка ,серотонина, адреналин и кортизол и т.н. Връзката между паниката и серотонина е че по време на всяка ПА серотонина намалява. Но ме заболя доста от това щом ти си се справил. Излезе че аз съм бил най-безднадеждния случаи тук.

Да знаеш, че безнадеждни случай с ПР няма. Има или незнание (от страна каакто на засегнатия, така и от страна на терапевти), или нежелание и липса на воля за промяна.
И не виждам защо трябва да те боли от това, че някой се е оправил. Радвай се на успеха на другите - само така има шанс и ти ще го вкусиш в пълния му блясък.


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: EvaRAngel в Юни 28, 2013, 10:51:00
 Не спорете . Тук сме да си помогнем , а не да се дразним взаимно . За някой хора антидепресантите са решение , за други терапията , а за такива като мен - нито едното , нито другото . Относно серотонина , мисля че има връзка , защото атаките са признак че сме нещастни . Обаче , обаче несъм сигурна дали хормонът не достига защото сме нещастни , или сме нещастни , защото имаме липса на серотонин . А защо пък да не помислим че можеби има и нещо друго извън нашия мозък ,k оето прави уникален всеки от нас .


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: t.todorov в Юни 29, 2013, 01:25:29
Ако трябва да сме честни, хпджон никога не е бил болен от нещо и никога не се е справял с нещо. Това му беше рекламната стратегия и роля. Явно я подема наново :)


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: redjon в Юни 29, 2013, 03:47:58
защото атаките са признак че сме нещастни . Обаче , обаче несъм сигурна дали хормонът не достига защото сме нещастни , или сме нещастни , защото имаме липса на серотонин . А защо пък да не помислим че можеби има и нещо друго извън нашия мозък ,k оето прави уникален всеки от нас .

Напипала си част от проблема - между щастието и паниката има някаква, макар и не така права взаимосвързаност. Това се разбира в процеса на психотерапия от всекиго различно.

Относно серотонина - не си главоблъскай мислите с него - той няма нищо, абсолютно нищо общо с кризите и нито е причина, нито следствие от тях.


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: EvaRAngel в Юни 29, 2013, 09:01:07
Тогава просто сме нещастни , а не депресирани . Много хора казват , включително терапевтите , че трябва да променим нещо и тогава тези кризи ще спрат . Вече несъм сигурна дали трябва да предъвквам този проблем непрекъснато . Как така лесно да се даде лек за една наранена душа ?


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: redjon в Юни 29, 2013, 10:16:49
Тогава просто сме нещастни , а не депресирани . Много хора казват , включително терапевтите , че трябва да променим нещо и тогава тези кризи ще спрат . Вече несъм сигурна дали трябва да предъвквам този проблем непрекъснато . Как така лесно да се даде лек за една наранена душа ?

Не е възможно да се обясни всичко при тревожността с нещастието или потиснатостта (грешно определяна като депресия). Депресията е съвсем друга песен - тя няма нищо общо с тревожността (много рядко има някакво смесено разстройство, но в масовия случай хората бъркат понятията).

Що се отнася до промяната - спасението е само в нея. Промяната обаче трябва да е изведена умно и професионално. Иначе усилията отиват на вятъра. Предъвкването е част от тази работа, която е на вятъра.

Лесни лекове няма (в смисъл на хапчета или някакво действие) - трябва си воля, упоритост и труд за една успешна промята. Също така и няма наранени души. Има души, на които егото забранява по някакви причини да проявяват потенциала си. Но това вече е съвсем друга посока на разговора.


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: EvaRAngel в Юни 30, 2013, 09:42:25
 Това не мога да го разбера . Защо егото да пречи на развитието на душата и потенциала и ? Много е сложно за дискутиране . Има вероятност при хора като нас егоцентризма да е толкова проявен , че това да действа като оръжие насочено към самите нас . Но пък има хора , страдащи от ПР , които съвсем не са толкова извисени като личности . Тук е въпросът ... ПР се проявява в следствие на преживян стрес , или в следствие на силно изразено чувство да контролираш всичко около себе си , но ... Но да неможеш !
 А ако паниката не е свързана със серотонина , защо тогава лекарите изписват антидепресанти , които от своя страна способстват достигането на серотонин до мозъка ?


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: redjon в Юни 30, 2013, 10:12:26
Тук е въпросът ... ПР се проявява в следствие на преживян стрес , или в следствие на силно изразено чувство да контролираш всичко около себе си , но ... Но да неможеш !

Едно и също е. Желанието да контролираш всичко прави такъв стрес, че идея си нямаш. Стреса нсъщност идва оттам, че има желание за контрол, но на практика контрол човек не може да има над нищо. Поне не в смисъла на общоприетото разбиране за контрол над живота и събитията в него.

  А ако паниката не е свързана със серотонина , защо тогава лекарите изписват антидепресанти , които от своя страна способстват достигането на серотонин до мозъка ?

Отговарям ти кратко - защото това е бизнес за милиарди! Продажбата на антидепресанти е един от най-печелившите клонове на фармацевтичния, а и въобще, бизнес. Това са хапчета, които могат да се пият доживотно без да застрашат пряко живота на приемащият ги. Ако си производител то какво по-хубаво можеш да очакваш от това да можеш да продаваш нещо на някого за цял живот всеки месец?


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: delicacy в Юни 30, 2013, 01:49:17
Хора, хапчетата не са отрова, те не са и панацея. Ето хората с високо кръвно взимат цял живот хапчета и никой от тях не се бори сам със себе си като казва - ами аз ще се оправя без хапчета, ще си сваля кръвното без хапчета. Същото е и с антидепресантите, също е и с хората взимащи инсулин при диабет. Явно ,ние хората с ПР сме така устроени, че на всяка цена искаме да изглеждаме в очите на другите като големи бойци и можем сами да се справим с всичко, и аз се включвам в тази категория, разбира се. И от психопрофила  ни идват и част от неприятностите. Човек не трябва да прекалява с нищо, не трябва да е краен, така смятам.


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: Мая в Юни 30, 2013, 06:31:33
Ами не е  аналогично взимането на лекарства при диабет и депресивни и тревожни разстройства.
Едното е проблем с обективни критерии за диагностика диабета, другото е проблем при който няма такива - относителен е.  Още повече диабет тип 1 да се сравнявава с психични разстройства не го намирам за оправдано.

Вредата от лекарствата не е казано че се усеща на момента, тя може да дойде след 5, 10, или 20 години.
А дори и човек никога да не е пил антидепресанти, сега да ги почва, не е желателно примерно ако има ниско кръвно. Та ей такива неща, не е казано че вредата ще е смъртоносна,  това са си лекарства. Вредите може да са хронични НЕсмъртоносни и като се появят никой да не ги свързва с това че е пил или пие с години антидепресанти.

Депресия или нещо подобно не е равно на антидепресант, антидепресантите са само за частта от хората които имат нужда и вярват в тях. Другите с такива проблеми които не пият сериозни или никакви хапчета те не се измъчват с този си отказ, просто имат друг тип усещане за проблема си и други ресурси и потенциали за преодоляване.


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: karindar в Юли 01, 2013, 10:37:22
Разбира се, всеки има право на избор да пие или да не пие хапчета. Това се определя от индивидуалната нужда, всеки човек има различни потребности, различни условия на живот и това е водещото. Няма правила да се взимат или да не се взимат лекарства. Има леки случаи, които се влияят от психотерапия. По тежките се нуждая от лекарства за да дойде човек на себе си дето се вика. M,dl e redjon bd,фармацефтичната индустрия трябва да се захранва от някъде.


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: Ari в Юли 02, 2013, 01:29:37
Хубаво е на никого да не се налага да пие хапчета, но когато е притиснат и му се налага да се справя с хиляди отговорности, а не се чувства добре, то хапчетата идват на помощ.


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: redjon в Юли 02, 2013, 01:55:19
То това е добре, което го казваш, Ари. Само че в случая с паниката и антидепресантите е все едно да опиташ да лекуваш кашлица с противозачатъчни - хапчета са, вярно, би трябвало да помогат ама надали :)


Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: Мая в Юли 02, 2013, 04:34:43
Аз лично нуждата от психотерапия или лекарства, ... не я виждам да е зависима  съответно от ?лекотата? или ?тежестта? на случая.
Има безспорно и безусловно тежки случаи но това е малък процент, ... според моите наблюдения масовия случай при който се взимат лекарства не е такъв.                                                                                                 

Мисля  че повечето хора в подобни състояния са склонни към драматизиране и преувеличаване на това което е в действителност, нада ли някой ще се изкара за лек случай. А и лек ли е тежък ли е,  почти всеки който посети психиатър ще си излезе с рецепта.

Кой е лек и кой тежък случай е относителна и неопределена работа, няма скала за измерване. Нуждата от лекарства или липсата на такава се определя  по скоро от  мисленето и убеждения на страдащия за проблема му.
Ако е убеден че е болен от болестта депресия или тревожно разстройство защото се е родил така с генетично нарушена биохимия, ще си взима съвсем спонтанно  лекарствата за да си лекува ?заболяването? или да вярва че го лекува. И да отиде на психотерапия надали ще има сериозен успех, тъй като тя работи на друг принцип от хапчетата.
Ако е убеден че генетичната му биохимия не е константа, ....а се моделира след това от преживяванията по време на жизненият му път, и чувствата и осъзнаванията   които раждат те лоши или хубави, ........съвсем спонтанно няма да прояви интерес и мотивация към лекарствата. Дори и да взима за известно време такива то ще да е просто щото така се прави, да опита да види. И ще продължи после с това което му говори вътрешния глас.

 



Титла: Re:Приключих с ПР!!!!!
Публикувано от: elena8407 в Юли 02, 2013, 08:02:52
Здравейте. Аз също минах през кошмара на ПА. Лекувам се с ципралекс 10мг. Около 8 месеца...От месец и половина започнах да ги намалявам,като за целта си взех капките за по лесно дозиране...един месец 8 капки,след това 6 за един месец....за сега нямам оплаквания и дано да ги спра без проблем...Пожелавам на всички ви успех! love


SimplePortal 2.1.1