evropea.com - форум за паническо разстройство

Тревожни разстройства => Социална фобия => Темата е започната от: Tara в Март 06, 2009, 02:20:59



Титла: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Tara в Март 06, 2009, 02:20:59
Имам страх от общуване с хората. Притеснявам се да съм обект на внимание. Ако това става ,особено когато е за по-продължително време, получавам панически атаки. Смятам, че всички са се вторачили и ме преценяват. И убедена съм, че винаги имат лош извод и това ме кара да се треса от нерви постоянно.Ужасяващо е, когато трябва да правя някакъв очет пред колегите и те да ме наблюдават.Усещането е парализиращо. Взимам понякога ривотрил, за да не ме избива на паника.Сега се уча да дишам, за да не губя контрол. Коагто съм на публично място се уча как да концентирарам мислите върху дишането и така отвличам втораването ми в  страха. Случвало ми се е да измислям какви ли не причини, само и само да се измъквам от обществени места. Даже съм си звъняла от втория ми мобилен телефон, за да намирам предтекст за неотложен ангажимент и да напускам разни срещи, събирания и т.н.Не мога да разбера защо толкова се притеснявам от това хората да не ме обсъждат. Нямам отговор.


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Monika в Май 11, 2009, 11:29:59
Здравей,Тара!И аз имам същия проблем,даже като се върна назад във времето и преди ПР пак съм изпитвала срам да бъда център на внимание и сякаш ми се струваше,че каквото и да кажа,другите ще го сметнат за глупаво и ще си създадат погрешно впечатление за мен.Откакто ми се появи паническото разстройство и по конкретно страхът от полудяване,който ме обзе след една криза преди няколко месеца,станах още по неуверена в себе си и се страхувам от това да не се изложа по някакъв начин(с думи или действия) и да не ме помислят за луда.Дори вече се притеснявам като общувам и с най -близките ми хора-приятелите ми и дори родителите ми.Не съм споделяла с никой за този страх,май че само веднъж казах на майка ми,а тя ми отвърна,че ако продължавам да си мисля такива глупости наистина ще се побъркам.От това най-много ме е страх.Никога не съм предполагала,че ще ми дойде това чудо на главата.Ужасно е!!!


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Tara в Май 12, 2009, 10:08:46
Моника, здравей! Случвало ли ти се е да вървиш по улицата и да ти се струва, че всички гледат теб и те коментират отрицателно?Случвало ли ти се е да ти се налага да говориш пред повече хора и да усещаш, че сякаш устните ти замръзват или ти се схващат от напрежение?


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: didi333 в Май 12, 2009, 09:52:56
здравеите за първи път попадам на такъв саид  благодаря че го има имам проблем с това пред хората мисля си че ме обсъждат всички ме гледат и се смеят избягвам непознати и винаги се иэчервявам испотявам това КАКВО Е И КАК ДА СЕ ИЗЛЕКУВАМ.БЛАГОДАРЯ ВИ


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Monika в Май 12, 2009, 10:53:40
Здравейте,отново!И аз се радвам,че ви има и  че можем да си споделяме,защото хората които нямат такива проблеми,не могат да разберат как се чувстваме.Ами да-случвало ми се е.Даже и днес като се разкарвах по центъра,после минах през градската градина и едни момичета бяха седнали на една пейка  и като минах покрай тях ,нещо се изхилиха.Естествено веднага ми мина през ума ,че на мен се смеят. Струва ми се че ,гледайки ме,хората ме преценят и си създават лошо впечатление.А най- много се притеснявам да не ме помислят за луда,защото от притеснение на няколко пъти ми се е случвало  не само  усещането,че устата ми се вдървява като говоря пред повече хора,но и наистина да завалвам някои думи.Иначе никога не съм имала проблеми с говора,но явно е на нервна почва...Също ми се е случвало като говоря пред хора,да се вслушвам в гласа си,сякаш съм извън тялото си и някой друг говори.Това нз деперсонализация ли е?Да не ви говоря пък скоро как се изложих в университета ;D Имахме едно упражнение и ме изпитваха,но изведнъж от притеснение, май че получих атака и изведнъж както си говорих,сякаш всичко ми изчезна от главата и казах,че съм си забравила мисълта.Всички се изхилиха,а аз потънах от срам.Много кофти.Със сигурност има хора,които ме коментират,но разбрах че като се депресирам няма да си помогна.Те така или иначе хората винаги си говорят и перфектни да сме,тогава сигурно от завист ще говорят,тъй че гледам вече да не се задълбочавам много в това и да не ми пука. ;)Не знам дали успявам,но това е най-доброто решение в случая,защото другото е да се застрелям.Мисля,че проблема си е вътре в мен ,някакъв вътрешен конфликт,който не мога да реша и това ме прави неуверена пред  хората.Иначе си имам самочувствие,но явно имам и комплекси.А на теб,Тара(надявам се,че нямаш против да говоря на ти,макар и да не се познаваме)кога ти се появи тази социална фобия-след появата на  ПР ли?Преди изпитвала ли си срам,като говориш пред много хора?
 


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Tara в Май 13, 2009, 10:25:43
Здравей,didi333! Това се нарича социална фобия, много хора страдат от нея и се мъчат да я подтиснат. Лекува се най-вече с психотерапия. И аз се питах защо имам усещането ,че всички са се вторачили в мен, но постепенно взех да си го обяснявам. Просто аз се държа притеснително и това им прави впечатление и се вторачват в мен. Опитвам се да свикна с мисълта, че не съм различна от другите, трудно ми е, но опитвам.
Здравей и ти Моника! Можеш да ми говориш на "ти", разбира се! Тая фобия съм я получила като дете в желанието ми да съм перфектна и да зарадвам родителите ми. Често ми правеха забележка и аз съм възприела, че нещо ми има и затова съм започнала да се притеснявам от другите да не ми се присмиват. Една психоложка каза да застана отстрани и да се опитвам да коментирам другите. Излезе,че на всеки човек може да се намери някой кусур, затова да се опитвам да не бъда критична толкова към самата мен.Сега се опитвам да свикна с тая мисъл.Поздрави!




Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Monika в Май 13, 2009, 11:59:49
Здравейте,всички! :)Аз мисля,че при мен този проблем с притеснението пред повече хора не е в резултат от детството ми,а през  пубертета,защото тогава нямах много приятели, от училище-вкъщи и комуникирах само с  определен кръг от  хора,в частност родителите ми и една две приятелки.  Може би, когато човек ограничава социалните си контакти и се затваря повече вкъщи, това е причина изведнъж като се озовеш пред много хора,да се стресираш.И се попада в един порочен кръг,защото като се чувстваш неловко в по-голяма компания,гледаш да я избягваш и предполагам,че това води до така наречената социална фобия.Не знам,но аз така си обяснявам нещата.Не съм привърженичка на теорията на Фройд,според която поведението на човека в по-зряла възраст се определя от първите 7 години на живота му.Мисля,че не трябва да се ровим в миналото,а да се съсредоточим в настоящето и да се опитаме да  променим начина си на мислене и да вярваме,че ще се оправим.Трябва да осъзнаем, че сме си напълно нормални,като другите хора и че няма от какво да се притесняваме.И също така трябва да уважаваме самите себе си,защото каквото е мнението ни за  нас самите,може би и другите ще ни възприемат така.Ако ние си мислим,че сме тъпи или имаме някакви комплекси,няма как в очите на хората да изглеждаме добре.Много е важно да си имаме самочувствие.


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Mari в Май 15, 2009, 10:55:16
Здравейте ,момичета!Не се притеснявайте,не сте обект на внимание!На нас външно не ни личи нищо,само си мислим,че другите ни забелязват.В пристъп на ПА съм питала приятели дали ми личи по някакъв начин,и ви казвам,че никой не разбира за това.Завалването на говора и при мен се получава,както и изтръпването,чувството за нереалност и др. симтоми....знаете ги много добре.Така ,че спокойно!С вас съм!


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Monika в Май 15, 2009, 07:32:48
Здравей,Mariqna !И аз се радвам че писа и че ни даваш кураж
 :)Това за завалването на думи при говор не съм го срещала при симптомите на ПР,нито съм чела някой да се е оплакал че му се е случвало и се бях притеснила,но осъзнах че и това е нервна почва и че ще се оправя.Не знам,но аз много често се чувствам като пияна,чувствам мускулите си отпуснати,главата ми се върти,а като прибавя и завалването на думи понякога картинката на алкохолика е готова ;DПисна ми от това ПР.Дано всички се оправим много скоро.Желая ви го от сърце!


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Tara в Май 15, 2009, 10:51:52
Мариянче, това със заваления говор е доста често срещано при мен, особено, когато съм притеснена и в компания на чужси хора. Случвало ми се е да си мисля, че устните  могат да ми се схванат до такава степен, че няма да мога да разговарям изобщо. Хубаво е, разбира се, че след първоначалното напрежение, нещата се оправят :P ;D


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Mari в Май 16, 2009, 11:28:30
 :)Eто виждате ли,че не само на вас се случва.Всички сме така.Ако имате въпроси питайте.


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Tara в Май 17, 2009, 07:47:16
Здравей,Мари! Искам да те попитам нещо. В разговори с хора мен доста често ме определят като много "отворен" човек, даже, че съм и "душата на компанията". Ама само аз си знам как ми е вътре от напрежение. При теб как е?


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Mari в Май 17, 2009, 11:59:20
И ПРИ МЕН Е ТАКА.НИКОЙ НЕ ПОДОЗИРА КАКВО МИ Е.НАЛИ ТИ КАЗАХ ,ЧЕ ВЪНШНО НЕ НИ ЛИЧИ.ВИНАГИ СЪМ УСМИХАТА...НО САМО АЗ СИ ЗНАМ  :(.ЕТО ДНЕС ПАК ИМАХ КРИЗА,НО НИКОЙ НЕ РАЗБРА!


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Tara в Май 18, 2009, 08:21:55
Ами и при мен е така, когато почувствам, че ще имам паническа атака казвам на хората около мен, че кръвното ми е паднало и с това обяснявам  "странностите" ;D Ако знаеха обаче какво преживявам :o!


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Mari в Май 18, 2009, 07:24:12
 :)да и аз така казвам,и не само аз.Не е нужно да даваме обяснения!Ето днес ходих до болницата,но не заради мен.Докато чаках всички ме бяха зяпнали/нямах па/и знаеш ли какво си помислих?Сигурно изглеждам добре,затова ме зяпат.Аз не излизам без прическа,лек грим,маникюр,съчетавам си дрехите ,обувките,чантата.НЕ ИЗГЛЕЖДАМ ЗЛЕ.Не си правя комлименти разбира се,а искам да ти кажа да не се притесняваш като те гледат.УБЕДЕНА СЪМ,ЧЕ ИЗГЛЕЖДАШ ДОБРЕ И НЯМА КАК ДА НЕ ТЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ.


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: bebenka в Юли 01, 2009, 11:52:39
Здравейте!
 Имам брат който страда от същото нещо ,но най вероятно незнае.Отдавна забелязвам ,че има проблем и като се разрових в нета разбрах какъв е.Той е на 30г. и е много затворен в себе си.Никога не споделя,има само няколко приятели ,но тъй като те са семейни, а той не,все по рядко се виждат.Виждам  как се измъчва и незнам какво да правя? Как да му помогна?
Никога до сега не е имал  приятелка ,което не е нормално.Скоро направи опит за връзка ,но нищо не стана.Всичко идва от ниска самооценка,а е много способно и красиво момче.Дори съм го чувала да си говори сам,когато незнае че има наблизо човек,но да не помислите ,че нещо не е в ред,много  е начетен и интелигентен.Но и много емоционален и приема всичко навътре в себе си и го таи.Когато се притесни заеква. Моля дайте съвет!


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Юли 01, 2009, 12:10:18
Здравей bebenka! разбирам какво усеща брат ти. ЗНам, че човек трябва да говори по тея въпроси. И най-доброто средство това е психотерапията. Ние мъжете сме много честолюбиви и само мисълта, че могат да ни оценяват ни докарва лудост. Можем да се откажем от всичко само  и само да не ни оценяват. Същото се отнася и с връзките с жените. Чувството за малоценност ни играе номера и нямаме смелост да създаваме връзки. Аз съм го преживял това и го преживявам. Но се научих да споделям, без да се чувствам унизен. Най-добре това става при психотерапевт, ако това е жена е още по-добре, защото при мъж психотерапевт, неминуемо може да се появи елемент на сравнение и мъжка конкуренция и той няма да е искрен с него до края. Пожелавам ти ,успех!


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: anjito91 в Август 25, 2009, 12:24:35
Здравейте! Много се радвам, че открих този сайт. Чувствам се много странна и различна. Имам социална фобия от 12 годишна. Нещата с времето все повече и повече се влошиха и сега когато съм на 17 години съм много зле. Имам 2 по близки приятелки и общувам само с тях. Те знаят за този мой проблем, както и родителите ми знаят, но имам чувството, че никой не разбира как точно се чувстам. Те го считат за нещо не толкова важно, а то всъщност малко по малко ме убива. Не излизам почти никъде. Не мога сама да ходя по улиците, защото имам чувството, че всички ме гледат и ми се присмиват и краката ми се подкосяват и си мисля, че ще припадна. Отдъхвам си чак когато се прибера вкъщи. Ако съм с някой, който е до мен сякаш нещата преминават по- леко. Притеснявам се да се храня пред други хора, да пътувам в автобус и също така не ходя да пазарувам, защото като стигна в магазина си глътвам езика и направо не мога да кажа какво искам. Истинско страдание е когато ми трябва нещо или ми се дояжда нещо, а не мога да ида до магазина да си го купя. Мама знае за това и само тя пазарува. Мен не ме кара, но това също много ме измъчва, защото така се чувствам безполезна. А най- големият ужас е когато ме изпитват в училище. Тогава много се притеснявам и гласа ми става много тих, поради което непрекъснато ми правят забележки да говоря по- високо. В класа не общувам с никого. Когато има някакви семейни и училищни тържесва си измислям причини и не ходя, но понякога се пак се налага да отида. Тогава винаги пия алкохол преди това, за да се отпусна. Само той ми помага и това е много притеснително, защото съм на път да се пристрастя към него. Заради всичко това аз вече нямам никакви мечти да стане нещо от мен. Преди бях отличничка, но сега вече не съм. Каква мога да стана при положение, че при всички професии ще се налага да говоря с хора, а аз не мога? Отговора е никаква и затова вече не ми се живее! Извинете ме, че публикацията ми е толкова дълга, но имах нуждата да споделя с хора, които ще ме разберат по- добре. Благодаря Ви!


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Август 25, 2009, 11:54:27
Мила anjito91! Напълно те разбирам и ти съчуствам. Това е гадно страдание.Човек се чувства като най-нищожния и най-незначителния  на тая земя.
Майсторлъкът му е човек да се научи да споделя, това става с времето.Представяй си, че и другите изпитват това, което чувстваш и ти. Представяй си, че другите хора се притесняват от теб, така както ти се притесняваш от тях. С времето полека - лека ще разбереш, всеки има свойте страхове и се мъчи да ги избегне. Открий в себе си някое важно качество и заложи на него, развивай го и така ще се появи самочувствие, което ще ти помогне да потушиш страховете.Поне аз така се боря с моите и имам някакъв успех. Ако нещо те вълнува ,питай.


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другитe
Публикувано от: anjito91 в Август 25, 2009, 11:50:19
Много благодаря Dimcho за съветите! Ще ги последвам, защото са вече последната ми надежда за някаква промяна.


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: raq в Октомври 03, 2009, 09:40:21
Здравеите и от мен. Аз също страдах от соц.фобия и знам колко е гадно и потискащо. Посешавах психолог за да може да се подобри състоянието ми и мога смело да кажа има ефект. Сега ще ви кажа какво да правите и ще видите че има ефект. Когато усетите страха просто го атакувате. Няма друго лечение повярваите ми.Например когато вие страх да излезете просто излизате, когато вие страх да се изкажете просто се изкажете и т.н Тази фобия се получава от ниско самочувствие за самият себе си.А за да си подобрим самочувствието трябва да се цениме което ние не правим, а се изолираме.Направете нещо което никога не бихте направили, излизаите с колкото се може повече хора дори да ви е страх.АТАКУВАИТЕ СТРАХА!!! ПОвярваите има начин да се спасите.Аз бях жив труп не излизах никъде страх ме беше да излизам на кафе вечер,носех очила за да не ме познаят не излизах на  пазар и т.н, но днес вече не е така.Не става веднага, но съм сигурна че ще стане повярваите ми.Ако някои иска да поговори с мен нека ме потърси на скаип simonabon2  с удоволствие ще му помогна.Успех приятели. ;)


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Октомври 04, 2009, 10:53:06
Здравей, Рая! Разкажи моля те по-подробно някои от техниките, които си прилагала за всички ще бъде интересно. Колко време се бори с притесненията си? При мен ниското самочувствие се появи още в началните класове и умирах от неудобство в клас.Беше ми адски объркано не знаех какво става с мен ръцете ми постоянно плуваха в пот и се чудех къде да ги държа особено когато ме изпитваха. Бягал съм от час, за да не чувствам унижение и слабост. Вече като голям успях да се справя някак, въпреки че на моменти пак ми изскачат различни усещания. Имам  панически атаки, но те не са породени само от социалната ми фобия.


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: raq в Октомври 05, 2009, 12:44:37
Здравей Dimcho.За да преодолееш каквото и да е било преди всичко трябва да възвърнеш самочувствието.Как? Например направи нещо което преди никога не би направил например запиши се да тренираш нещо, спорт в които трябва да контактуваш с много хора, ако си по голям започни работа където трябва да контактуваш също с много хора, запиши се в университет или курс някакъв, ако трябва се запиши за курс по парашутизъм и скочи с парашут  ;D и за това не се шегувам.Колкото повече се противопоставяш на атаките толкова по добре ще става в началото ще се чувстваш потиснат и ще ти се иска да избягаш,но каквото и да става не го прави.И какво като получиш атака, какво като се притесниш или изчервиш никой няма да те върне.Не плащаш данък за чуждо мнение. Мисли по този начин и леко по-леко ще се оправяш.Друго спасение няма!!!Всичко това ние сме си го изградили в главата и трябва да го пречупим.Знам трудно е, но е възможно.Така направих аз започнах да излизам повече, направих неща които никога преди това не бих направила заради срама си на моменти усещах че ще експлодирам ако не напусна дадено място, до в деня в които не избягах от страха, а просто  го атакувах и ден след ден месец след месец бях по спокоина и почти забравих за това.Успех.


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Октомври 07, 2009, 10:57:38
Благодаря ти за съветите!При мен най-силно е усещането за ниско самочувствие и това, че всеки миг могат да започнат да ми се присмиват, когато изразявам мнение за нещо пред хората. Винаги си мисля,че казвам глупост и чакам хората да започват да ми противоречат или да ми се присмиват. Това е ситуацията, с която най-сериозно се боря. Станах малко по-спокоен откакто започнах да пиша по форумите ;) и видях, че не е толкова страшно да изразяваш чуждо мнение.


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: rioto в Октомври 18, 2009, 04:10:34
zdraveite! slu4aino popadnah v tozi sait imam sotzialnan fobia. ujasna rabota:) ot skoro sam i v sf. po rabota dosta napregnato 6te se radvam da se zapoznaya i da spodelim tova koeto ni valnuva


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Октомври 18, 2009, 09:47:23
Здравей, приятел! :D Разкажи малко по-подробно за твоите изживявания, какво те притеснява най-вече?


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: lananina в Октомври 20, 2009, 12:03:20
rioto, социалната фобия маскира само нашето ниско самочумствие.  Сигурна съм, че човек ако повиши самочувствието си ще оправи и фобията.Успех!


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: rioto в Октомври 24, 2009, 09:33:46
zdr. tara mai sme dosta horata s podobni sastoyania:) az sam na 36g. ot dosta vreme stradam ot tova. a za6to stradam li zaradi ba6ta mi toi prosto mi po4erni jivota no tova e dalga istoria. mojeh da se razvia mnogo dobre v toz jivot no uvi. otdavat mi s emnogo ne6ta kompoziram pi6a pezia,tekstove za pesni no ni6to ne sam postignal i zatova mnogo me e yad no tova e istinata kolkoto i da  egadna. ne sam se otkazal imam nadejdi 4e 6te s eopravya no e mnogo trudno imam nujda ot podkrepa no neznam kam koi da se obarna a i v balgaria 6te ti obarnat vnimanie ako ima6 pari. skype mi e rioto_72


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: rioto в Октомври 28, 2009, 07:52:37
dzr. dim4o  ami ot kakvo da se oplakvam nemoga da izlizam sam na ob6testvenni mesta trudno mi e ili pak kato vlyaza v nyakoi supermarket dosta nepriateni situatzii se polu4avat. znam 4e vsi4ko e zaradi nisko samo4uvstvie.


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: rioto в Октомври 28, 2009, 08:08:11
iskam sa6to da kaja nyakoi vajni ne6ta  koito sam 4el i sam si dokazal. no vsi4ko e vapros na uporitost i jelanie. mozajat na 4oveka moje da bade dresiran kakto iskame nie stiga da znaem kak?  Naprimer;  ako si povtaryame edno i sa6to ne6to mnogo pati to stava istina  taka e i pri nas kogato obra6tame vnimanie na tezi sastoyania i strahove estestvenno e mozakat ni da ni servira tova. az go probvah li4no varhu men si i prosto stana 4udo. kakto edno lekarstvo deistva sled opredelen period taka e i s mislite razlikata oba4e e golyama za6toto za mislite ne dava6 pari i ne se trovi6. i taka az okolo dve sedmitzi si sledyah mislite kogato usetya 4e mislya za ne6to koeto ne otgovarya na realnosta  spiram i po4vam da si mislya za hubavi ne6ta koito mi dostavyat udovolstvie kakvito i da sa te.  ve4er si lyagam i si predstavyam ili 4e sam na ribolov (tova mi e hobito)  i4ist vazduh priateli  i takiva natatak...  kazvam si sa6to 4e s kakvo drugite hora me nadvi6avat 4e nyamam samo4uvstvie s ni6to!  kakto te moje da me prevazhojdat   s nyakoi ka4estva taka i az imam ka4estva s koito gi prevazhojdam. daje ponyakoga sam si mislil 4e sam mnogo pove4e ot drugite i aka dve sedmitzi.  i znaete li kakav be6e rezultata  neveroyaten! nikoga ne se byah 4uvstval taka  doide mi nyakakvo samo4uvstvie strahotno, ni6to ne me pla6i mislya si za tezi ne6ta ot koito sam se strahuval nyama i pomen ot tyah nepoznato 4uvstvo. predstavih si za moment 4e tryabva da hodya pri prezidenta da vidya dali 6te usetya nyakakvo pretisnenia  abso;utno ni6to.  tova e lekarstvoto na 6tastieto koeto tarsim s godini i s mnogo pari to e v glavite ni bezplatno.  tryabvat samao malko kuraj i uporitost.  uspeh!   skype;  rioto_72


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Nelly в Ноември 27, 2009, 10:31:25
Здравейте, хора. Много хубави съвети сте написали, само докато ги четох се почувствах по-добре:) Но понеже мисля, че и аз имам такъв проблем и не съм го споделяла с други хора, поне не подробно, бих искала да си разкажа случая. На 20 години съм и израстнах в чудесно семейство. От родителите си не мога да се оплача, но имам и по-голяма сестра с доста неприятен характер. Обичам я, но през годините деляхме една стая и тя беше просто невъзможна понякога, има избухлив характер, много е заядлива и вечно мрънка, не искам да я изкарам някакво чудовище, но мисля, че тя ми е повлияла и нейния влиятелен характер е надделял над моя далеч по-благ нрав:) Така съм започнала да се превръщам в едно затворено, срамежливо дете, което не говори ако не го заговорят. Спомням си, че изпитвам това чувство на срам още отпреди първи клас. Влизането ми в училище влоши още повече нещата. Беше ми неудобно да общувам с другите деца, притеснявах се, бях неуверена и те го виждаха. Постепенно започнах да отнасям подигравки, особено от страна на момчета. Това беше вторият удар, тотално загубих самочувствието си...В гимназията нещата започнаха по-добре. Имах добри приятелки(все още ги имам за щастие), но ми липсваше любов от страна на другия пол. Чувствах се безкрайно самотна, особено като видех щастлива влюбена двойка.
В 11 клас започна коренната промяна. Навлязох в голяма компания от хубави хора. Смених прическата, започнах да се обличам по-женствено и съответно да се чувствам по-зряла. После реших и какво искам да уча. Някакси станах малко по-уверена и мисля, че това се дължи точно поради контактуването с много нови хора. И другият важен фактор - срещнах един мъж, който направо промени живота ми. Не допусках, че някой може да ме обича така, той ми показа, че съм хубава, умна, добра и талантлива. Все още съм с него и тази силна връзка ми дава сили да вървя напред.
И до ден днешен се притеснявам от непознати, не знам какво да им кажа, трудно завързвам разговори, особено с хора от противоположния пол, а когато трябва да съм център на внимание, направо замръзвам...Боря се с тези страхове всеки ден, това е една тежка борба със самата мен. Искам да ви посъветвам да не спирате да се борите, обърнете света да намерите това, което ви носи щастие и като го откриета, ще се почувствате доволни от себе си и уверени в собствените си сили. Успех!


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Ноември 28, 2009, 12:48:28
Мила Нели, имаш много мъдри разсъждения за твоюте 20 години, така че твоя приятел е щастливец :D Явно той те е мотиирал да откриеш силните черти в характера си, на които да заложиш. А пък ти от своя страна си успяла да ги "разработиш". Моите поздравления за това! ;D


Титла: Re: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: ru в Ноември 28, 2009, 01:51:04
      Браво и от мен, Нели! Много ми хареса това, което си написала. Наистина зряло за годините ти, но това не ме учудва, защото "днешната младеж", макар и хулена от всички, се развива доста бързо и има голям потенциал. Имам дъщеря на 10 години и не помня аз на тази възраст да съм имала и половината от нейните мъдри мисли... А що се касае до социалната фобия - страха от общуване се лекува само с общуване, няма друг лек. Много важна е и подходящата среда - приятели, партньор, колеги и т.н., но така или иначе основното е самия контакт с хората. И колкото повече са те, толкова по-добре. Желая ти успех, продължавай смело напред!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: gluhar4e в Декември 11, 2009, 10:54:02
zdraveite reshih i az da napisha moq problem ...o6te ot malka sam po svita i plaha s godinite sqkash tova prerasna v silen sram i taka socialna fobiq...sega sa mi nai-hibavite godini i tazi fobiq mi pre4i v mn aspekti na jivota ot tova da otida do kvartalniq magazin do tova da pokaja vazmojnostite si kato 4ovek,da sam v kompaniqta koqto iskam, da rabotq rabotata koqto iskam da zgovorq mom4eto koeto haresvam ....tova e nakratko ako nqkoi ima inateres da obmenim opit kak da se preborim sa scoialnata fobiq da pishe shte se radvam ,za6toto horata koi ne stradat ot tova ne mogat da razberat izcqlo kak se 4uvstavsh


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Декември 12, 2009, 12:38:33
Здравей, gluhar4e! Идеята да се борим заедно със социалната фобия не е лоша ;). Както и друг път съм казвал, аз специално се боря с нея като правя това, от което ме е страх, например страхувам се да общувам с момичета, точно това правя, общувам с момичета ;D. Това беше малка шегичка. А сега сериозно. Спрях да се притеснявам да говоря с хора и да се изказвам на публични места като започнах да си представям, че и другите хора се притесняват от мен, не само аз от тях. И така лека-полека се успокоиха нещата, т.е. аз :D
Ти от какво на-много се притесняваш?


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: gluhar4e в Декември 13, 2009, 12:37:46
zdarvei dimcho...kakto kazah kato po-malka bqh svita s po-nisko samu4uvstvie ostavah na horata da me precinqvat v smisal vqrvah pove4e na 4ujdoto mnenie otkolkto na moeto si ne se ocenqvah dostata4no imah nisko samo4uvstvie s vremeto zapo4nah da gledam na sebe si s drugi o4i  4e ne izglejdam zle az sum si obiknoveno momi4e (daje mn hora kazvat 4e sam mn simpati4na) oba4e sqkash straha ot tova nqkoi da ne me obidi ili nagrubi si ostana v men i sega kato vidq nqkoq li4nost koqto me pritesnqva iz4ervqvam se izpotqvam se raztrepervam se vsi4ki tezi simptomi me sasipvat....I MOJE BI TOVA ME PRITESNQVA NAI-MNOGO  DA NE SE PRITESNQ  ....TOVA E  OMAGIOSANIQ KRAG....I VSE PKA VQRVAM 4E IMA IZLIZANE OT NEGO VSSI4KO E V SAZNANIETO I UBEJDENIQTA NA 4OVEKA...AKO SE 4UVSTVASH OB6TITELEN I PRIQTEN HORATA TO ZNA4I SI TAKAV I OBRATNOTO


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Декември 16, 2009, 10:26:08
gluhar4e, всички тия симптоми са ми познати ;)Като малък бях толкова зле, че се криех под леглото, когато у нас идваха непознати хора. Голям майтап се вихреше. А пък друг път, за да не се срещна с други непознати така побягнах по стълбите, че се премятах от площадка на площадка и едва не си счупих глахата ;D Изприщвах се само от мисълта, че ще говоря с непознати, ама реално изприщване с пъпки и всичко както му е реда ;D Но после се заинатих и  си представях, че и другите се притесняват от мен като общуват и така лека-полека страха намаля, сега даже минавам за душа на компанията ;)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Декември 16, 2009, 11:22:26
Ravik, братко по съдба, здрасти! Прав си, ама толкова си прав,че нямаш идея. Особено с тези сайтове за запознанство напрво умопомрячават и без това по-"специалната" ни психика. За да се поразчупим ни трябва живо общуване. Моята приятелка, която от време на време все решава да ме зареже, но пак си идва при мен ми е хапчето, което ме кефи най-много. Забивал съм се и аз по разни сайтове, ама се крия да не ме спипа, щото не искам да я губя. Та, брат сайтовете за запознаство само ме натоварват и ми засилват комплексите.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Декември 16, 2009, 11:54:28
Проблемът е, че не винаги имам спокойствието и нервите да й обръщам достатъчно внимание. Е, това е. Чувства се пренебрегната и самотна. А, аз вечер като се прибера имам нужда малко да се събера мислите, абе затварям се, така почивам, иначе ще изперкам.А тя иска внимание да ходим насам натам, а мен понякога ме е и шубе и отклонявам желанията и това напряга ситуацията.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Декември 16, 2009, 12:21:43
Брат, разбрал съм го, жените искат внимание и време. Това е начина, ама пусто не винаги става и като не й обръщаш внимание тя си търси друг. В службата има забрана за ползването на скайп от администратора. Сега ще изляза да хапна нещо.Благодаря, брат и пиши!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: gluhar4e в Декември 18, 2009, 03:20:39
zdraveite pak ot mene...saglasna sam s vas 4e ob6tuvaneto i otno6enieto s horata e do nqkade vaprso na trening predi godini kogato bqh o6te u4eni4ka hem u4ih i raboteh v edno zavedenie i rabotata mi iziskvashe da ob6tuvam i obslujvam horata....i taka ot rabota na u4ili6te ve4er po kafeta disko sqkash bqh pretrapnala darjah se esteveno rqdko nqkoi moje6e da me pritesni i posle ne6ty se obarka mislq 4e az se sabotirah sama vnu6ih si nqkvi ne6ta i pak na novo ama sega sam mn zle samo mislata da sum s hora me pla6i ;D ;D ;D ;D i sega rabotq varhu sebe si vsqki pat kogato moga si predtavqm mene si uverena i sas samo4uvstvie i misleno vlizam v tqloto na taq uverena li4nost i taka si q predstavqm uverena o6te po uverena naduhvam se....mislq 4e pomoga probvaite predstavqite si se to4no takiva kakvito iskate i vlizate v tova tqlo...


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Декември 19, 2009, 12:32:20
gluhar4e, идеята ти е добра. И аз така се взех в ръце. "Влязох" в тялото, което ми харесваше и взех д аимам повече самочувствие.Моята приятелка от време на време се мъчи да ме свали на земята, но бързо взимам нещата под контрол  ;D ;D ;D


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: gluhar4e в Декември 20, 2009, 12:48:12
dimcho radvam se za tebe horata trqbva da se obi4ame i uvajavame takiva kakvito sme....btw sam zabelqza 4e horata kato nas sa po-specialni nqkak si po inteligenti ....az naprimer sam mn 4uvstvitelna...


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Декември 20, 2009, 05:06:16
Права си,  gluhar4e, хората, които имат подобни проблеми са много интелигентнии чувствителни към заобикалящия свят.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: plamenaf в Март 16, 2010, 01:34:23
Здравейте на всички от този форум радвам се ,че го има защото иначе незнам към кого да се обърна,а в момента нямам пари за да се обърна към лекър и психотерапевт,майка ми има сериозен проблем с алкохола категорично ми е казала ,че няма пари за лекари и т. н.Аз също имам сериозем проблем с общуването,когато съм сред хора дори и много близки изпитвам огромно притеснение от тях мълча постоянно не споделям нищо и обикновено всички ме питат за какво се притеснявам .Това че толкова се притеснявам много ми пречи при работата това е причина да ме уволняват навсякъде където отида да си търся работа .Аз съм на 25 год. искам да уча ,но нямам възможност .Завършила съм специално училище с профил дърворезба и рисуване .За съжаление от както завърших почти не съм рисувала заръди това ,че все търся работа- то все някакви дето не мога да ги върша почвам.Имам още много да разказвам за себе и за своите проблеми ,за своята самотност ,неразбирането на близките ми -те ме мислят ,че не съм добре понеже такъв им е манталитета .Ако някой иска да ми зададе някакви въпроси и да се запознае по-добре с мен ще се радвам.Ако никой не пише нещо за мен ще се включа по-нататък пак в темите ,чувствам се по-добре като виждам ,че не съм само аз.И последно забравих да кажа ,че съм пред уволнение -хванах се в промаркет като продавач-консултантка ,но ми казаха ,че ако не се променя,ако не стана по-отворена и да не се притеснявам ще ме махнат защота според тях притеснението ми пречи ужасно-и са много прави. Иначе работата не ми и харесва но в момента нямам избор.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: toni_d в Март 21, 2010, 12:04:54
Привет на всички,мисля че имам същия този проблем,като по-малък не се проявяваше толкова силно,а и по-скоро от притеснение ме свиваше стомаха,почваше да ми се гади..и така.. проблема се засили през последните 3 4 години (да уточня че в момента съм на 25) най-вече преди 2 когато се разделих с приятелката ми и го приех твърде навътре..в какво се състои.. ами например ходя на работа с автобус,когато някой седне на с/у положната седалка особено ако е някое младо момиче и се втренчи в мен..почвам да се чудя на къде да гледам само да не ми се засече моя поглед с нейния имам чуството че вътрешно се разтрепервам.. и че ще изпадна в някаква истерия.. и ме побиват тръпки.Също така в големи компании в които хората които познавам са твърде малко и се притеснявам да не стана обект на внимание стане ли това просто изръсвам някой глупост не винаги но.. ми се е случвало предполагам знаете какво е а и нещо което Моника беше писала - понякога когато говоря в някаква компания примерно като си вкарам някаква такава атака сякаш съм извън тялото си и чувам собствения си глас.. и е супер гадно.. преди да започна сериозната си връзка с това момиче, нямах.. почти (говоря от периода от 18 до 21г) проблеми с момичетата имаше периоди в които всеки ден бях с различно момиче и т.н. но да не влизам в подробности. По време на връзката ми почти не се виждах с приятели и познати а отделях основно вниманието си в/у тогавашната си любов.Предполагам това някак си ме е отчуждило от останалите а после като добавим и кризата от раздялата.. още повече че в днешно време всеки разцъква пред компютрите,особено на мода са  сайтовете за запонанства,които мисля ,че на срамежливи хора като нас които самочуствието им е по-ниско от колкото трябва да бъде ни вреди..еие какво мислите по-въпроса?
другият път като седне момиче срещу теб разбери че тя е избрала да седи срещу теб винаги има избро да не сяда та когато седне не отбягвай засичането на погледите ви а е загледай. нрмално е след пълно себеотдаване и влагане на чувства да се почувастваш предаден и да ти трябва време да се излекуваш, всичко минава


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: summerbg в Април 19, 2010, 01:30:12
zdr,Nqkoi moje li dade savet kak da saberem smelost da potarsim pomosht.Zashtoto to e qsno 4e vsi4ki sme razbrali kade e problema,no vijdam 4e na vsqkade pishe 4e trqbva da se potarsi pomosht.A kak da stane tova kato nie se pritesnqvame da hodim do magazina kak da stignem do psiholog ???


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл в Май 20, 2010, 08:45:44
-


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: test в Юни 24, 2010, 10:57:56
Здравейте на всички от този форум радвам се ,че го има защото иначе незнам към кого да се обърна,а в момента нямам пари за да се обърна към лекър и психотерапевт,майка ми има сериозен проблем с алкохола категорично ми е казала ,че няма пари за лекари и т. н.Аз също имам сериозем проблем с общуването,когато съм сред хора дори и много близки изпитвам огромно притеснение от тях мълча постоянно не споделям нищо и обикновено всички ме питат за какво се притеснявам .Това че толкова се притеснявам много ми пречи при работата това е причина да ме уволняват навсякъде където отида да си търся работа .Аз съм на 25 год. искам да уча ,но нямам възможност .Завършила съм специално училище с профил дърворезба и рисуване .За съжаление от както завърших почти не съм рисувала заръди това ,че все търся работа- то все някакви дето не мога да ги върша почвам.Имам още много да разказвам за себе и за своите проблеми ,за своята самотност ,неразбирането на близките ми -те ме мислят ,че не съм добре понеже такъв им е манталитета .Ако някой иска да ми зададе някакви въпроси и да се запознае по-добре с мен ще се радвам.Ако никой не пише нещо за мен ще се включа по-нататък пак в темите ,чувствам се по-добре като виждам ,че не съм само аз.И последно забравих да кажа ,че съм пред уволнение -хванах се в промаркет като продавач-консултантка ,но ми казаха ,че ако не се променя,ако не стана по-отворена и да не се притеснявам ще ме махнат защота според тях притеснението ми пречи ужасно-и са много прави. Иначе работата не ми и харесва но в момента нямам избор.

Здравейте,
след като открих този форум, и се включих и аз в писането, не мисля че има смисъл да говоря и обяснявам колко общи неща открих в мене. Съдейки по-това, колко хора са се включили установявам че има доста хора с така наречената социална фобия, във каквито и да е варианти. Понякога тя се изразява просто в страх от едно общуване. Това са предимно по-емоционалните хора, които в съзнателна, или несъзнателна възраст са преживяли нещо, което ги е затворило.
Но това не означава че ние трябва да се отдадеме на притесненията си, и да седим вътре в черупките си. Напротив, точно обратното. Трябва да излизаме, да се срещаме с хора. Едно затваряне става погубно, както участничката plamenaf сподели вече, че притеснението и създава много проблеми дори и в работата. Понеже и аз се боря и вървя по-този път, и мисля че съм една идея напред, се включих в дискусията. Първото което ще кажа, за да може човек да се отпусне да общува, в началото това може да стане дори и в така наречената затворена среда, където хората значт че се притесняваш, разбират те, и са готови да ти помогнат. Но в никакъв случай това не трябва да са роднини, понеже те в редки случай, биха дали точно насоки. Те просто, ще прекратят дискусията с оценка от сорта, нищо ти няма. А най-важното при една психотерапия, е да няма оценки, критики, и т.н. понеже те биха повлияли отрицателно.
Но като за начало на такава терапия, бих казал че според мене, професия, където няма контакт с клиенти, или някакъв курс, е много добро начало. Грешно е да вярваме, че ако си дадем парите на някой самозван психолог, той ще ни помогне, и като с магическа пръчка всичко ще се оправи. Всеки сам трябва да си помогне, но понякога ние самите нямаме сили за това, и ни е необходима първо подкрепа от хора, разбиращи състоянието на човека (може психолози),  които да ни дадат насока и след това приятели, които да ни подкрепят в борбата!

Ако някой има въпроси, ще се радвам ако мога да бъда от помощ!

Поздрави, с пожелания за лек и успешен ден!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Желва в Юли 07, 2010, 07:02:55
Здравейте,

Направи ми впечатление, че често споменавате да се борим с притеснението си, като се изправяме пред предизвикателствата на срещите с външния свят. Нека посоча един по-различен избор. Самотата.

Според мен, когато боли при контакта с околните, е разумно да се постараеш повече време да оставаш сам. (Това е и донякъде очевидно - щом се опариш на печката най-напред дръпваш ръка, нали?) Има неадекватност между бурните събития в емоционалния свят и обичайно неутралните към преживяващия ги житейски ситуации. Защо да не си дадем почивка от тях, моментът определено е подходящ :) Има толкова неща, които човек може да прави, докато е сам. И да се научиш да обичаш да си сам, да цениш живота си, да си благодарен, когато си щастлив и да приемаш спокойно да се чувстваш нещастен - това помага да придобиеш чувство за достойнство. Освен това част от стреса се дължи на генерализирането на проблема: не искам да съм тук, това продължава, не мога да се измъкна от тези емоционални цикли, заслепяващо усещане за провал. Истината е, че животът трае доста дълго и ще ни се случват най-различни неща. Не можем да задържим хубавите моменти и една прекрасна вечер, в която си доволен от деня, в която има надежда за бъдещето, отлита безвъзвратно. Не можем да задържим и минутите на неудобство и срам, в които губим контрол. Затова нека имаме едно наум, че за всичко си има време, че всичко отминава и идва ред на ново преживяване. Защо тази самокритичност?

Да, тук идва въпросът, с какво се идентифицираме? И как се получава, че така прекаляваме с емоционалния откат? Отговорът на двата взаимосвързани въпроса е индивидуален. Как пък става така, че хем за да си отговорим, трябва да останем сами и да анализираме фактите, хем имаме чудесен "проблем", който настоятелно ни насочва към самотата. Честито!

Освен това страховете ни не са без основание. Интригите, осъждането, ненавистта към ближния не са научна фантастика. Затова, как да ви кажа, вярвам си без да си обръщам прекалено внимание. "От пейката, покрай която минах, ми се присмяха." Защо да не е вярно? Защото е неприятно ли? Ами нищо чудно да е така, още повече че много добре знам с какво мога да дам повод. Или, изказваш се. "Абе нещо... не ми се радват. Не, не ми се радват." Ами, да, какво се чудиш, след като си го усетил, точно такава е работата. ("Хм. И аз не им се радвам. Това проблем ли е?")

И за финал ще акцентирам върху един текущ избор на самотата, актуален избор за човек с нашия проблем. Да бъдем повече сами, за да се научим да отговаряме пред себе си. Да бъдем собствената си предана публика. Нека не избързваме с отъркването в множеството, само защото дотук не ни е бивало да се занимаваме с това.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: summerbg в Октомври 05, 2010, 11:46:29
Da ostanem sami sas sebe si -neee stiga tolkova samota.Da si pochinat normalno obshtuvashtite hora.Vqrvam che vishki koito stradat ot takava fobiq ne6tto koeto iskat nai mnogo e da obshtuvat,bez pritesnenie.Samotat e bolka tishina,chuvstvo che ni6to ne si struva,nqma smisal.Jivotat minava pokrai nas,bez nie ni6to da sme vidqli ot nego...Trqbva da vlezem v jivota,da go izjiveem a ne da gledame otstrani kato na kino.Trqbva ,trqbva no e mnogoo trudno :(


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: toni_d в Октомври 07, 2010, 04:35:56

Освен това страховете ни не са без основание. Интригите, осъждането, ненавистта към ближния не са научна фантастика. Затова, как да ви кажа, вярвам си без да си обръщам прекалено внимание. "От пейката, покрай която минах, ми се присмяха." Защо да не е вярно? Защото е неприятно ли? Ами нищо чудно да е така, още повече че много добре знам с какво мога да дам повод. Или, изказваш се. "Абе нещо... не ми се радват. Не, не ми се радват." Ами, да, какво се чудиш, след като си го усетил, точно такава е работата. ("Хм. И аз не им се радвам. Това проблем ли е?")
:)))и аз съм така и аз си мисля че ми се подиграват като мина покрай някой, много странно чувство все едно го усещащ и дълго време смятах че ми се подиграват, докато един ден, когато се смееха се обърнах и им казах някои неща а те се изплашиха, оказа се че изобщо не са се подигравали смеели се за друго даже не са ме забелязали дори, на мен ми стана неудобно и няколко пъти го направих това и вече дори не се замислям
защо казваш че даваш повод за подигравки?човек може винаги да си намери такъв аз например се подигравах много преди и винаги си намирах повод и донякъде смятах че ми се връща
недей си мисли глупости не ти се подиграват на теб, не ставай за срам като мен просто подмини и недей си мисли че се подиграват точно на теб, няма такова нещо


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: aanti в Октомври 15, 2010, 04:11:13
Ох, умолявам ви за спешна помощ. Дъщеря ми е на 20, ще стане на 21 сега зимата. Тя се притеснява постоянно да общува с другите, от това да не се изложи, ако каже нещо грешно. Не е чак сама да не може да ходи или до магазина, но е достаъчно сериозно, за да се чувства нещастна. Горе-долу от 2 години насам са тези проблеми. Но лятото станаха по-сериозни. Опитахме много неща(психотерапевт, психиатър, йога.....), но нищо не помага.  Прави всичко с нежелание и дори вече се обезкуражава напълно - мисли си най-лошото за решение. Убива ме като я слушам да говори така. Чувствам се безсилна, че не мога да и помогна, а бих направила всичко за нея. Моля ви, ако някой е бил в подобно на нейното положение и е успял да се оправи - нека ми каже как. Наистина ще съм ви ужасно благодарна.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: toni_d в Октомври 15, 2010, 02:57:43
Ох, умолявам ви за спешна помощ. Дъщеря ми е на 20, ще стане на 21 сега зимата. Тя се притеснява постоянно да общува с другите, от това да не се изложи, ако каже нещо грешно. Не е чак сама да не може да ходи или до магазина, но е достаъчно сериозно, за да се чувства нещастна. Горе-долу от 2 години насам са тези проблеми. Но лятото станаха по-сериозни. Опитахме много неща(психотерапевт, психиатър, йога.....), но нищо не помага.  Прави всичко с нежелание и дори вече се обезкуражава напълно - мисли си най-лошото за решение. Убива ме като я слушам да говори така. Чувствам се безсилна, че не мога да и помогна, а бих направила всичко за нея. Моля ви, ако някой е бил в подобно на нейното положение и е успял да се оправи - нека ми каже как. Наистина ще съм ви ужасно благодарна.
а мислили сте си как започнаха тези проблеми, каква е причината,дали започнаха изведнъж или постепенно според мен там е разковничето, това си е всичко на психологична основа, нещо по-тежко се случило, трябва да намерите добър психолог да говори и да се отпуска, нормално е да го прави с нежелание защото е унила и паднала духом, трудно ще е в началото, но трябва да сте до нея и да я подкрепяте, да и говорите положителни неща но не и да сте досадна, трябва да се вижда с приятели познати да говори за това и за всичко. да намери занимание което ще го прави с желание ще я разведели, не я приямайте на шега а много сериозно. разкажете повече за за нея и за живота й, казвате че се страхува да говори с други хора и това започнало преди 2 години какво се случило.споделете не се притеснявайте


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: toni_d в Октомври 18, 2010, 03:21:52
трябва психолог и то добър, лошото е че вие говорите за нея като едно 9 годишно момиче, на което му се дава всичко, разлигавено и го мързи за всичко, всичко наготово, тя е зряла жена и не трябва да седи само на компа а да си вземи живота в ръцете. характера и е по особен, страх я да е естествена за да не разочарова смотаните си приятели и затова се преструва, а е ужасно когато играеш защото в един момент просто неможеш и се депресираш че не можеш да си естествен изнемогваш. има и социална фобия страх от разочарования да не и се присмеят трябва да се прави на готина позьор за да е приета от лошото си обкръжение, нормално е да се бунтува да е писнало и да пуши пие да има тежка апатия, да няма самочувствие. трябва и отговорност, която ще я разсе работа семейство,
голям страх и паника от всичко това което се е наслагвало през годините а е доста играла толкова време че просто се чуваства като парцал, трябва да бъде естествена и да намери хора които да е приемат такава,да  има самочувствие и смелост да бъде себе си и да е приемат такава, а не да бъде позьор и да се прави на готина, трябва да намери себе си и да спре да е срам от същността си-да бъде естетвена без да е срм и страх че ще се разочарова, по особен характер е явно и трудно може да я разбреш, трябва да положиш усилия, добър психолог и да не се предаваш лечимо е всичко. може да не е попаднала на точният човек, ако бъде естествена и попадне на точното момче всичко ще се нареди от самосебе си. нормално е да няма самочувствие не е така да играе и просто се изтощава, има хора хиени и интриганти умеят да играят явно не е такава, викове  и зов да бъде себе си но е страх много и това я депресира!!!!
поърсете добър психолог психотерапевт ок
успех


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл в Октомври 22, 2010, 07:02:35
И просто й покажете този форум. :) Мисля,че ще намери много полезни неща тук.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: az в Октомври 26, 2010, 03:38:44
Здравейте, искам да споделя как се чувствам. Прочетох всичко до тук и откривам много общи неща.. Сега съм на 25. С годините съм установила, че се страхувам да говоря пред хора. Обикновено когато съм с група от хора предпочитам да мълча. Страхувам се, че когато се опитам да кажа нещо никой не ме чува. Думите ми остават да висят в пространствого Случвало ми се е много пъни и затова вече предпочитам да мълча. Преминавала съм през различни етапи. Понякога се отпускам да общувам. И ми харесва много. Но в един момент се стряскам. Ами ако се изложа? Ами ако отново остана нечута? Тези страхове може да се каже че се притъпиха с годините. Но сега повечето хора ме мислят за затворена. Страхувам се да говоря по телефона. Днес например ми се обади братовчедка на майка ми. Изпаднах в паника. Незнаех какво да кажа. Получи се сконфузно. Жената ме пита как съм. А аз исках да затворя възможно най-бързо. За себе си съм установива, че е по-лесно и по-безболезнено да съм затворена и да не позволявам на хората да ме опознаят. Усещам, че се озлобявам към света. Мразя всичко. Дразни ме всичко. Някой от вас изпитва ли подобни чувства?
Мисля, че се пристрастих към интернет. Мога с часове да чета форуми, статии...........Също така установих, че ми е много по-лесно да общувам по скайп. Тогава се отпускам, говоря, мисля. А наживо понякота просто незнам какво казвам.
Извинявам се за дългия пост. Имах нужда да споделя. Половинката ми усеща страховете ми. Постоянно ме побутва и в заведението ми казва „Ти поръчай”, В магазина ме побутва „Хайде де попитай, не се срамувай”. Но аз се страхувам дали ще ме разберат, когато попитам, дали ще ме чуят, дали няма да ме накарат да повторя, дали няма да кажа глупост.................
Социална фобия ли е това? Вече си мисля, че ми харесва да не общувам, а понякога са мразя  :-X


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: toni_d в Октомври 26, 2010, 11:30:25
не е социална фобия а ниско самочувствие неувереност и страх от разочарование и подиграване/изложиш, нормално е когато ти липсва социализация да се озлобяваш. страх те е да не се изловиш или да не те чуят. съвета ми е не бъди намръщена затворена а бъди весела и жизнерадостна, нормално е да се изловиш или да не те чуят. каза че като се отпуснеш и ти харесва да общуваш, значи всичко идва от страх да не станеш за смях изловиш или не ти обърнат внимание, трябва ти тренинг и непукизъм. тренинг- отиваш в друг град или в друг квартал където не те познават и няма шанс да те видят повече и се отпускаш първите пъти ще се изложиш но после след третият път ще видиш че не си се изложила, след това продължаваш, влез във всички магазини питай на вояч и постепенно ще придобиеш чушстшо и умение става от само себе си. а за това че си казала нещо и е останало във въздуха да не ти пука непукизъм все едно не си го споменала, лека полека ще придобиеш увереност и няма да обръщаш внимание, тренинга е много важен и само на места където не те познават и няма да те видчт повече, а когато се ядосаш че не са те чули или обърнали внимание излей си гнева, да видиш как ще те чуят, хората са малко прости и трябва да си по нахален и ядосан и уверен и веднага ще те чуят. бъди себе си и да не ти пука не се затваряй защото на теб ти харесва да говориш а този глупав страх си го избии от кратуната. по-нататък ще видиш как ти ще дразния другите дори изнервяш като се правиш че не си ги чула, но само на тези на който си заслужава, няма нищо страшно и колкото повече те е страх да говориш толкова повече говори, колкото и да се пазиш ще се излагаш, изложи се няколко пъти в началото и после като свикнеш ще видия колко е лесно, един бърз скандал и повишаване на тон ще задейства всички служители, ако оставяш да те тъпчат ще го правят.успех не всичко ни е вродено трябва да го придобием. адаптирай се и да не ти дреми никой не може да ти вземи дипломата щастието късмета същността ти душата чувствата будността и т.н. всеки колкото и да се пази става за резил рано или късно и президенти и премиери и всякакви не се пази няма за кога, жизнен човек си общителен бъди себе си


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: meri_06 в Октомври 29, 2010, 11:40:56
Здравейте, за първи път се включвам в този форум. Имам подобен психологически проблем, свързан със социална фобия и депресии, който става все по-задълбочен и искам да потърся помощ от подходящ психотерапевт от Варна. Моля, ако сте посещавали такъв ми пишете за него и ако е възможно оставете някакви координати. Благодаря предварително  ;)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: djulia в Декември 31, 2010, 12:44:35
здравеите страхотно форумче  :)много се радвам че ви има по късно и аз ще се вклиуча за да ви разкажа моята историа


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: djulia в Януари 01, 2011, 10:33:05
здравеите,, аз съм на 22 г и мисля че страдам от социална фобия ,    аз още от дете винаги съм си била притиснителна но от около една година се чувствам зле и мисля че положението ми с течение на времето се услужнява все повече, ужасно се притеснявам когато съм с хора ,чувствам се зле ,подтисната ,не говоря през цялото време си мълча ,защото си мисля че всичко което казвам е глупаво ,неуместно и безинтересно , почервенявам ,изпотявам се ,имам сухота в устата имам пресипнал глас, даже понякога ми треперят ръцете и страшно много ми личи виждам в очите на хората скрита насмешка мисла ,че според тях съм глупава и неграмотна което само аз си знам че не е вярно, немога да си помогна сама въпреки ,че полагам усилия потърсих помоща на психолог но тои неможа да ме разбере, обясни ми ,че всичко е в главата ми и трябва да се успокоя, споделих със съпруга  си но тои е на същото мнение, имам чувството ,че никои не може а и неиска да ме разбира, от 2 седмици пия ремотив но неми помага незнам какво трябва да направя за да се измъкна от този ад и да се радвам на живота си отново


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Януари 02, 2011, 11:33:32
Първо честита Нова година на всички :) :) :)
Не съм писал отдавна затова рекох да се проявя в началото на годината.
Здрасти Джулия,  проблемът ти е решим. Аз се борих с него маса време и сега вече много много не ми пука кой какво ще си каже за мен. Или ако ми пука не е в такава силна форма каквато беше. Важното е да се отприщиш и да си позволиш да правиш грешки. Не си налагай да си перфектна, защото от това няма смисъл пък и хората не обичат перфектните. Това са ми настоящите закони и си ги спазвам и вече не се изчервявам и треперя като за световно.Околните понякога иронизират другите, за да изглеждат по-важни и значими в собствените си очи. Крадецът вика, дръжте крадеца, така де. Не очаквай и от близките ти много много разбиране, те си имат своя свят и са си го приели него за правилен, защото ако се съгласят с твоя все едно да отрекат себе си, така че ако не те разберат не се сдухвай. Пусни му края дето се казва и ще станеш друг човек с когото ще ти е по-лесно да живееш. Весела Нова година!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: didi в Януари 02, 2011, 01:06:13
Е-хеее Димчо,ЧНГ и на теб!Радвам се,че не си ни забравил,а още повече за това,че си добре/"не ми пука кой какво ще каже за мен"/ ;D ;D ;D ;D- харесва ми!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: rori в Януари 04, 2011, 03:45:58
Здравей Djulia-аз съм на 34 години-моят съпруг също не ме разбира и дори не се и опитва-което е страшно-нали това е най-близкия човек уж?!! Та точно преди 2 дни в заведение ми се случи ПА -имах чувството че всички ме гледат и коментират отрицателно-знам какво е и искам да дам кураж на всички но за съжаление и аз не съм открила формулата.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: djulia в Януари 06, 2011, 09:49:55
здравеите, ЧНГ на всички ,Димчо зная ,че си прав зная, че това е правилния начин и се опитвам но немога да се справя сама ,вчера бях на психиатар предписа ми деанксит и предложи да ме запознае с психолог които ще ми помогне да преодолея този стрес ,но ми обясни, че нее социална фобия а пост травматичен стрес  аз доста се очудих защото моите симптоми са досушт като вашите и почти бях сигурна ,чее социална фобия от деанксита малко ми се спи ,което немога да си позволя защото имам момченце на 3 годинки с аутизъм и има огромна нужда от това аз да съм здрава и да съм до него ,може би това постоянно киснене по болниците ме травмира, страхът да неби детенцето ми да неможе да се оправи и да бъде различен от другите деца, чувството е ужасно болезнено  :-[


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: djulia в Януари 06, 2011, 10:07:50
здравеи, рори моя мъж също неме разбира , положението ми го измъчва разбира се   но неможе да разбере точно какво ми е ,мисли си че ако реша сама мога да счупя всички бариери ,но аз нему се сърдя ,защото просто няма как да ме разбере човек които никога него е изпитвал , опитва се да ме подкрепя до колкото може и аз наистина го оценявам опитвала ли си подробно да му обясниш точно как се чувстваш може би тогава ще промени отношението си.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: titti в Март 14, 2011, 02:40:21
Едва сега-на 30години осъзнах истинската причина за симптомите,които имам,а аз ги имам всичките.Първоначално се уплаших,но сега у мен се породи непреодолимото желание да победя страховете си-изправяйки се срещу тях/в резултат на прочетените публикации/.Дали ще успея незнам,но съм на мнение,че Господ помага на онези ,които намерят сили в себе си и направят първата крачка.Вярвам и в това,че във всеки от нас има много повече сила и надежда,отколкото е предполагал,така че МОЛЯ ВИ ,НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙТЕ!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: цвете в Март 16, 2011, 05:27:05
zdraveite,az su6to sum sus socialna fobiq boje tova ne6to me ubiva s vseki izminal den,tova e ne6to stra6no .Mnogo vlo6i ka4estvoto mi na jivot i sega kato se zamislq mai si stradam ot tova ne6to ot 15 godi6na.No o6te po golemiq problem e 4e pred nikoi ne sum spodelila problema si.Ina4e sum 6tastlivo omujena imam 2 prekrasni deca jivotut mi te4e normalno nqmam dr problemi osven tazi ujasna fobiq jivveq v 4ujbina i neznam kak da si pomogna molq vi za suvet .ne smeq i pred muja mi da kaja ni6to i nai ve4e ot nego izpitvam pani4eski sram osobenno kogato sednem da se xranim daje izbqgvam da sqdam do nego sqdam po dale4 ..abe ujas i su6to taka i kogato pazaruvame boje stignem li do kasata da pla6tame maiko mila izpadam v panika 4e vsi4ki sa vper4ili pogled v men 6te pripadna nqkoi den.offfffffff o6te mnogo mnogo moga da pi6a ina4e vizualno izglejdam dobre mu4a se da si go povtarqm postoqnno 4e daje i da me gleda nqkoi nqma ni6to lo6o v tova ,,,no uvi ne mi pomaga.6te se poburkam kak da si pomogna,BLAGODARQ VI MILI PRIQTELI 4E ME IZSLU6AXTE pi6ete


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Март 16, 2011, 06:41:32
Цвете и аз съм имал като твоите проблеми. Страхувах се да се храня пред приятелката ми, за да не ме помисли за нескопосан. Абе, мислех че не правя нещата както трябва. Казах и един ден на майтап от какво се смахвам, а тя каза че даже и не ме е забелязала и ме намира даже за възпитан и с добри навици (не се хваля :D)  и се поуспокоих някак, вече се чувствам по-спокоен в нейната компания и си хапвам юнашки без да се озъртам ;D. Ти от какво се притесняваш от мъжа ти?


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл в Април 05, 2011, 06:54:38
-


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: jordan в Май 10, 2011, 06:22:22
Здравейте,прочетох всичко в този форум и намерих много общи неща с останалите.Досега не осъзнавах какво ми е точно,мислех си че всичко ще отмине отсамосебеси,но уви.Реших да се поразровя в интернет за състоянието ми и,така открих сайта.Проблемите ми започнаха след един инцидент.Тренирах футбол,да не кажа че това беше единствената ми цел,но много исках да стана футболист,обаче си счупих крака и трябваше да спра.След тази случка постепенно се затворих в себе си,възтановяването от счупването ми продължи доста време през което не излизах от вкъщи.От там започна всичко,след това започнах да изпитвам страх когато излизам от вкъщи,да ходя на кафе с приятели,да пазарувам и т.н.Естествено нещата с времето се задълбочиха,започнах да губя приятелите си,сега излизам само когато съм на работа или в крайна необходимост.Ако имам нещо за вършене,то преди това мисля само за него с огромен страх.Симптомите който се проявяват при мен са свиване на стомаха,повдигане,сърцебиене,треперене на ръцете и краката(това треперене направо ме убива) имам чувство че мозъка ми изключва.Нещото което най много ме мъчи е,че вече не мога да си намеря приятелка.Когато срещу мене има момиче се спичам и си гълтам езика.Преди бях в другата крайност,доста буен характер.Имал съм доста разпри с родителите ми за това че постоянно вършех някакви глупости.Сега като се информирах повече за проблема разбрах,че е било грешка това да прикривам състоянието си,така да се каже позволих да се задълбочат нещата.Все още обаче нямам куража да кажа на някои или да отида при специалист,но и това че осъзнах проблеме е някакво добро начало.Мисля да започна да тренирам нещо макар и не професионално,може пък това да ми е липсвало.Събрал съм си пари,ще си купувам един страхотен велосипед,ше боря стреса с каране на колело..


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: badabing633 в Юни 13, 2011, 12:20:26
predpolagam vece otgatnahte kakvo me e dovelo tuk, kakto i da e horata cesto razbirat drugite edva kogato vednuj vliazat v tehnite obuvki..
uspiah da se uprelica s mnogo ot neshtata vuv forumat i ne mislia, ce imam sotz. fobia znam go, prosto sega znam kak da naricam svoeto psi. rastroistvo.
ne sum spetzialist, no tova dosta mi napomnia na dvata vida diabet (vroden i pridobit),  mislia ce az samiat sum ot vtorite, tui kato ne vinagi sum bil takuv i za razlika ot vrodenite da, pri pridobitite ima pricina zashto covek e osobniak, drupnat, zatvoren.. naricaite go kakto iskate, no tova nai-dobre go opisva, spored men.
az samiat sum muj, koeto pravi neshtata oshte po trudni da govoria po temata, oshte povece shto se otnasia do custva i podobni (osobenno s napulno nepoznati).
interesno mi beshe, dali niakoi drug tuk, vuspriema sebe si kato takuv s pridobita soc. fobia? custvaite se dobre doshli da spodelite, skypat mi e badabing633


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Stareternity в Юни 14, 2011, 11:54:39
Ех, Campanula, Campanula,
да ти имам проблемите.  ;D
Една среща например с кадърен психотерапевт много ще ти помогне - няма нищо срамно, не се и налага да криеш от приятелите си - дори може да е повод за гордост пред тях - виждате ли какъв "окумуш" съм! Не искам да ти давам акъл, нито съм аз човекът, нито пък съм специалист, но ми се струва, че трябва да смениш начина си на живот - казваш, че нямаш работа, не учиш и т.н. Ами започни. Изкарвай си пари, запиши се на спорт, танци, учи чужд език, рисувай, фотографирай, грижи се за животните, какво ли още не. А за мисленето и премислянето - и при мене е така. Сега ще си търся една книга за медитация, та дано се науча да не ги "мисля" нещата въобще, че то тъкмо от това "мислене" гледай докъде съм се докарал! :) :) :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: anonimen_ в Юни 30, 2011, 08:30:56
Днес грабнах един чадър и излязох да се поразходя за 1-2 часа из града. После се замислих, как изглеждам отстрани (за пореден път). ;)

"Беше облачно.
Човекът с чадъра крачеше забързано, сякаш закъсняваше за някаква среща. Беше около 170 см висок, сравнително слаб, с дънки и синьо спортно горнище с някакви жълти надписи отзад.
Малко преди подлеза до Гарата спря, огледа се наляво и тръгна да пресича трилентовия път. После по същия начин погледна на дясно, и след малко вече крачеше по отсрещния тротоар.
Хората не знаеха дали усещаше че някой го следва и затова вървеше бързо, или просто така си ходеше. И не ме интересуваше. Свикнала съм на походката му, след толокова дълги години с него.
Опитваше се да не прави резки движения с глава, уж е спокоен, но аз усещах че се притеснява разминавайки се с хората по тротоара. Хвърляше им бегъл, отработен поглед, уж спокоен и неангажиращ, и след секунда го отклоняваше напред към хоризонта. Надяваше се да не срещне някой познат от близкото или далечното минало, за да не се почувства неловко от нещо, което е направил или казал преди време. Чувстваше се сам, и се опитваше да си внуши, че всичко зад него е вече минало. Но знаеше, че не е.
Малко преди големия супермаркет до светофара, той се обърна, за да види дали не крачи някой наблизо зад него, и продължи. Правеше се за пореден път, че не ме вижда. Мен, социалната му фобия. "


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Nans в Август 10, 2011, 03:49:18
Здравейте, аз съм на 20 години и близо от година и половина ме измъчва това заболяване. На първо време не знаех какво е, имах симптомите но не можех да си отговоря на какво се дължи. Случайно попаднах на форума и разбрах че състоянието ми си има име "социална фобия". :( Наистина много ми пречи това, чувствам че не живея пълноценно  :( :( :( Моля помогнете .... надявам се да намеря хора с такъв проблем и такива които вече са се излекували, да си попишем. Благодаря предварително  :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: hpjon в Август 10, 2011, 04:34:00
Цитат
ме измъчва това заболяване

Това не е заболяване. Съответно нямаш полезен ход с нито едно познато лекарство.
Това е състояние на психиката, при което не можеш да се адаптираш в социална среда.
Решение на този проблем има и то на 100 %. Решението е само психотерапия.

Успех!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Nans в Август 11, 2011, 12:04:56
Благодаря :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Илия Макаров в Септември 16, 2011, 01:31:19
  Много интересно, наистина. Немалко хора имат подобни притеснения. И аз съм един от тях. Симптомите са си обичайните - вървиш по улиците и имаш чувството, че хората те гледат, смеят ти се, съдят те вътрешно... Чувстваш се жалък, по-грозен, по-тъп, нещо по-низше от хората около теб, имаш наглостта да се разхожда с такъв престорено ведър и самоуверен вид. Качваш се в метрото - имаш чувството, че всички пътници зяпат теб. Случва ти се по-специална случка - някой се спъва и пада върху там, друг изнервен гражданин нещо ти се сопва, или буйна компания в нетрезво състояние, която сяда до теб и започва да вдига шум до адските дълбини - когато ти се случи нещо подобно се оглеждаш и се питаш дали другите хора не те съдят за нервите на изнервения гражданин, за това дали ще бъдеш унизен и огорчен от човека, който съвсем безцеремонно те е смазал и не ти се е извинил или дали няма да си помислят, че си част от същата компания... Разбирате ме - все комплекси, комплекси. Когато стигнеш в училището не смееш да продумаш думичка - имаш чувството, че ще прозвучи глупаво и несериозно, ще ти се изсмеят, ще те отбягват и изолират. Учителите се държат с теб така, такова чувство имаш, учениците също. Накрая самочувствието ти окончателно рухва и ти не смееш да изкажеш мнението си или да вземеш участие в текущата дискусия. Когато събереш смелост да го направиш, гласа и вида ти треперят неуверено, червиш се, потиш се или само пребледняваш като платно и никой не ти обръща внимание..., защото нямаш никакво самочувствие. И с времето хората започват да се държат с теб, така както самомнителната реалност на пониженото ти самочувствие постоянно си е представяло.
   При мен всичко това се случи за 2-3 месеца. Веднъж дойдоха гости, полунепознати за мен, а аз излъгах, че отивам да се видя с приятел, за да избегна неловката среща. После стоях до 23:30 през нощта на стълбите, свит на кълбо, чакащ гостите да си отидат. Или на село - не смея да излеза дори на двора, защото ме е страх, че от съседната къща ще ме видят и ще разпознаят признаците на някакъв панически пристъп, за да си съставят грешно впечатление за мен..., а после ще виждам това грешно впечатление изписано на лицето дори и на най-празноглавия клошар. Не смееш да излезеш от вас, защото имаш чувството, за Бога - знаеш!, че някой те наблюдава и анализира... дори когато няма никой - ти просто знаеш. Преди години бях най-общителното момче - после тези чувства ме накараха да изоставя безгрижния живот, приятелите си, социалните си контакти и да ги удавя в море от мнителност и параноя. Станах това което съм днес - затворен младеж без приятели и близки.
   Във всяка дума долавям нещо двусмислено. Във всеки поглед - жлъчна подигравка. Имам гадното чувство, че всички исторически личности на които симпатизирам, всичките ми близки, които съм обичал, познавал или не, са се събрали и ме наблюдават и съдят. Подобни чувства имам от 5 години. Съдят ме, псуват мен, недоумяват как съм се превърнал в това. Понякога се червя и потя просто от странното усещане, че някаква свръхестествена сила от отвъдното ме наблюдава. Чувам гласове, смехове, които ме унижават, но не като физически звуци, а като мозъчни импулси...просто като усещания...като импулса на страха. Преди време започнах да смятам, че съм специален. Изчетох сума ти езотерика, пророчества и духовни течения и се убедих, че съм специален, по-надарен, по-гениален..., но въпреки това нараненото самочувствие си беше по-силно, когато бях сред хора. Започнах да смятам, че съм призван от съдбата да спася света и да повече хората към някакъв идеал, наречен свобода. Вярвам В Бога. Винаги съм вярвал и сега просто си мислех, че аз съм боговдъхновен. Онея въпроси за децата-индиго - аз бях един от първите шарани, които се уловиха на въдицата за специалните деца. Заместих живия контакт със визуален - интернет форуми на езотерични течения, политически партии, футболни клубове, спортни форуми и какво ли още не. Отвсякъде получавах бан.  :) Накрая, неразбран и омерзен, изпълнен с идеали, реших да сложа край на живота си. Но не намерих сили.
   Сетне докато пътувах в метрото имах усещането, че хората се ровят в съзнанието ми, манипулират материята и енергията наоколо и четат мислите ми. Започнах да внимавам какво си мисля докато съм навън, сред хора. Някой пъхаше, вадеше мисли от главата ми. После усещах заговор - виждах хора, които ме гледаха, а после се споглеждаха и жестоко клатеха глави - конспирация. Ходейки по улиците очаквай отнякъде някой да изскочи и да ми счупи врата, а никой да не обърне внимание. Вече подозирам и семейството ми в тая работа. Става по-зле с всеки изминал ден...Нямам стимул да уча в училище - притеснявам се да се появявам сред съученици - нервират ме, вбесяват ме с простотиите си, а учителите се държат с мен като с боклук, съдейки по лошия ми успех, който първо беше отличен. Семейството ме притиска пак да се стегна и да имам висок успех. От друга страна, мъртвата ми рода прави същото. Изгубих съня си. Не мога да спя нощно време - слушам музика или чатя по форуми. Страх ме е да излизам навън! Изгубих си й апетита... А сега в началото на новата учебна година се очаква да ми лепнат диагнозия "параноидна шизофрения", която е моя неофициална  титла, дадена ми от хората, с които съм и с които общувам. А сега започва новата учебна година и аз не знам какво да правя - колкото и зверски усилия да полагам...просто не мога да се концентрирам в час или дори в реалния текущ момент - несъзнателно бленувам за моя утопичен прекрасен свят, където всичко е правилно. Отвсякъде ме притиска смазваща критика - да не се оплаквам, да не се правя на интересен, да не си въобразявам...Всеки има очаквания... Виждам това дори когато те са за нещо малко - да доставиш някакви работи от мазето в кухнята. Ако си се забавил с една стотна виждаш недоволство в лицето на подателя на молбата. Как? Примигнал е два пъти или се е прозял дълго... Света има очаквания от човек, който да го спаси..., а той взима да се откача преждевременно.  :tease1: chair
   Намерих обаче отдушници - алкохол, пропих се. Сега ще започна да пуша и трева... Всеки път когато метрото направи по-рязка маневра аз се моля за катастрофа. Започнах да се самонаранявам - терапия, бия се до кръв без да усещам особена болка...

     Има ли лечение това? В смисъл - анонимен съм - не специален, имам толкова амбиции и идеи... Дали има лечение всичко това и ако има - ще има ли смисъл да се живее под някакъв постоянен страх?  ???
   
   
   


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Cristo в Септември 16, 2011, 09:01:52
Илия, това което споделяш е много силно и много тревожно!!!!! Съвета ми е да посетиш психиатър-психотерапевт, колкото може по-скоро. Има лекарства, които ще ти помогнат, но трябва да ти ги изпише специалист.
Не бързай да се разделяш с живота - нищо няма да докажеш на никого. Ако можеш - порадвай му се. Ти си млад, всичко е пред тебе, имаш  на какво да се радваш, можеш отново да станеш предишния весел и засмян младеж, какъвто си бил. Мобилизирай волята, психиката и цялото си тяло, за да улесниш борбата с ирационалното!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Илия Макаров в Септември 19, 2011, 02:53:31
Да, аз мисля за същото. Задължително ще отида на психиатър този месец, но ако се стигне до лекарства, а то ще се стигне, то ще стана още по-апатичен отколкото съм сега = жив труп. Тогава направо да ме затворят някъде и да не ме пускат... Проблема е че нямам никакъв живец, не чувствам жажда за живот, но въпреки това има само едно единствено нещо, за което бих продължил да живея, дори и да е обречено, но карай... Добре че все пак имам достатъчно съвест, за да съм единствения човек, който разбира, че не се правя на интересен и не се оплаквам от трудностите като жена, а наистина имам проблем и то сериозен. Тази година е решаваща, де. 


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Student_21 в Септември 20, 2011, 10:42:38
Ясно е, че Илия страда от социална фобия, но според мен към настоящия момент по-сериозният му проблем е депресията.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Stareternity в Септември 21, 2011, 12:06:04
Илия,
Няма нищо срамно да се посещава психиатър и/или психотерапевт; има и специалисти, които съвместяват двете неща. А за идеалите - напълно те разбирам, питаш ли ме... Напоследък си мисля - какво съм се вторачил в обществото, в целия свят, защо не взема да правя нещо добро, по-дребно, което е по силите ми - човек може да се присъедини да речем към някоя организация в помощ на животинчетата, да се запише в някой клуб по езда, примерно, да започне да фотографира - дървета, цветя, птици...


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: BabyGirl в Октомври 04, 2011, 03:31:59
Здравейте, мили хора! От една страна много се радвам, че открих място, на което мога да говоря свободно за това ужасно състояние с хора, които могат да ме разберат... от друга... ми е страшно криво, че има толкова хора в подобно положение... Но да! И аз вярвам, че взаимно бихме могли да си помогнем!
Не знам откъде да започна, за да не напиша някой дълъг и отгчителен пост... Ако се получи такъв, моля за извинение... но не съм сигурна дали ще успея кратко и ясно да систематизирам всичко, което искам да ви споделя...
Бях някъде на 5 годинки, когато за пръв път получих паническа атака... Винаги съм била адски чувствително и емоционално хлапе и благодаря на Бог, че имах мъдростта да разбера, че не умирам, а просто се страхувам и затова чувствам всички тези физически симптоми. Бях сънувала кошмар и цял ден мислех за него.. колко е ужасен, как не искам никога да се случва... и вечерта... цялата тази тревога ми се стовари във вид на паническа атака... След нея последваха много други... и все вечер... бях убедена, че само вечер се проявяват и следователно затова... вечер ги получавах... Тогава, разбира се, бях много мъничка, за да знам, че това е паническа атака, а последвалото след нея - паническо разстройство... Спомням си, че мама ме заведе при един психолог, който обаче, изобщо не успя да установи какво ми е, а уж беше добър и известен доцент... През годините различни ирационални страхове са ме обсебвали много, и до днес ме преследват... Ужасно е, но поне никой не разбира за това освен теб... Докато социалната фобия....... както и да е... Въпреки тези проблеми, бях отворено дете... Никога не съм била тиха и срамежлива... Напротив! Бях дървен философ и обичах да говоря с възрастните на духовни теми! ;D
Една нощ обаче, когато бях затънала в анализи на противоречивата си личност си спомних, че когато бях някъде на 4... един познат на майка ми ме докарваше до страшна паника! Човекът беше много мил... държеше се чудесно с мен... Но аз се притеснявах зверски от него и като го видех ми идваше да бягам и плача... от срам! Нямам идея защо...
В училище не помня да съм имала силен панически ужас от общуване... Може би в началното повече се притеснявах... нямах много приятели, не бях от "готините"... Но чак социална фобия, не! В гимназията също не съм била от най-шумните купонджии, но пък бях "популярна" и уважавана... Никога не съм се чувствала добре, но не заради страх, а просто защото не обичах училище... нямах много близки приятели там... по-скоро добри отношения с всички, но нищо повече... затова изпусках всички купони и прочее... Не чувствах, че там ми е мястото...
Истинският проблем (който мисля, че и до днес е огромна травма за мен) се появи докато пеех в една вокална група... бях на 10... Един ден докато пеех пред всички, чух как всички обсъждат блузката ми и се смеят... тогава за пръв път изпитах осъзнат ужас сред много хора... Аз бях права пред всички тях... те ме гледаха и обсъждаха... започнах да пея фалшиво, лицето ми се разтрепери, изчервих се, целият ужас ме заля... исках да бягам колкото сили имам... и да плача, и да крещя! Всеки път съм ходила с ужас на репетиции след това... 2 години! Страхът и паническите атаки така и не ме оставиха... Имаше моменти, в които едва успявах да отворя вратата, да вляза и да поздравя всички... Тогава, разбира се, не знаех, че се нарича "социална фобия"... След 2 години опити да спра да се тревожа... се отказах от групата... С течение на времето... се оправих напълно и общувах съвсем свободно... Но така и не успях да забравя тази травма... и понякога се чудех защо се случваше всичко това...
Миналата година... при един разговор с една жена, внезапно се почувствах точно по онзи начин... адски смутена... и то без никаква причина! Паника! Ужас! Помислих си: "Какво ти става? Мина толкова време! Това не е нормално! Да не би онзи ужас да се повтори???" И преди да се усетя... онзи ужас се завърна, но този път... се беше генерализирал... Чувствах се неспособна да общувам с когото и да е... Сякаш всичките ми поведенчески навици се бяха изпарили... Помислих си, че съм шизофреничка и отидох да ме прегледат за аномалии в мозъка (така или иначе понякога получавах ужасни световъртежи... щеше да е добре да проверя дали и за тях няма обяснение... е обяснението им се оказа в емоционалността ми). Лекарката, която ме изследваше ми подаде резултатите и каза: "Ето, аз ви казах... вие нямате дупки в мозъка... имате прекалено много... помислете дали проблемът не е точно там!" :D Чак след това открих в интернет диагнозата "паническо разстройство" и си я лепнах сама... Отидох на психиатър... жената я потвърди и ми изписа антидепресанти, като ме увери, че с тях щяло да ми мине завинаги...
Когато започнах да ги пия... малко по малко.. се върнах на себе си... Не мислете, че и с тях не съм имала лоши моменти... напротив! Но сякаш ми беше по-лесно да се боря със страховете си, пиейки хапчетата... Точно, когато ги започнах, бях попаднала в нова среда, сред нови хора... и изградих прекрасни взаимоотношения с тях... Не страдам от тахното пренебрежение или неуважение... нито от липса на мъжко внимание... на пръв поглед нямам никаква причина да изпадам в такива състояния... Винаги съм била възприемана като много отворена, нахакана, забавна и т.н. и в общи линии... аз наистина мога да бъда и такава... Няколко месеца след като спрях хапчетата, все още бях силна и самоуверена... След това обаче, сякаш се "сетих" за социалната тревога и сега си я върнах обратно... И става така, че отворената, готината, забавната, усмихнатата... изведнъж става изплашената, треперещата, срамежливата и безкрайно потисната... и когато се сетя как на времето не успях да се преборя с това и след 2 години битка се отказах... се ужасявам да не би и сега да не успея... и ми се ще отново да започна хапчетата... но ако го направя... това би бил омагьосан кръг... нали пак ще трябва да ги спра?
Ужас! Знаех си, че ще стане страшно дълго... Моля да ме извините, дано не съм ви досадила до безкрайност... Но след цялото това излияние... искам да ви попитам едно нещо... Понеже не видях никой от всички вас да е споделил точно този страх, бих искала да попитам дали състоянието ми е различно с нещо?
А страхът ми е най-вече... от треперенето на лицето ми! Знам, че всички го виждат... няма как да не го виждат... особено по-наблюдателните... Усещам го в очите им... Аз отивам на мястото вече разтревожена... А изпадна ли в по-смутителна ситуация, в която вниманието се насочи към мен (дори да е за някоя шегичка) аз така се панирам, че направо блокирам! Изчервявам се, лицето ми се разтреперва и съм убедена, че ще заплача! Идва ми да кажа: "Искам всичко да спре! Извинете, но сега ще поплача за малко, понеже тази ситуация ми идва в повече!" Е, не бих могла да си причиня подобно унижение, но всъщност всеки път се чудя как съм успяла да се удържа да не се разплача... И най-интересното е, че ми се случва с непознати, но е много по-силно с по-близките ми хора... с тези, за които повече ми пука... Луда работа! Искам да бъда отново онази, която бях... Но когато съм нея... тя не мисли за това как изглежда лицето й, дали то не трепери и дали се изчервява... "Нейният" мозък не работи така... Тя е печена, общителна, хладнокръвна и обича да е сред хора... Е, какво, тя само благодарение на някакви си антидепресанти ли съществува?  :(
Извинявайте още веднъж за дългия пост... Ужасяващо дълъг е... Дано някой има нерви да го изчете докрай!  :)
Благодаря ви!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: queenmaya23 в Октомври 04, 2011, 09:14:48
Аз го изчетох  ;D Не си сама, ще пиша по- късно, че нямам време сега ;)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: BabyGirl в Октомври 07, 2011, 06:31:36
Уау! Аз се появих, когато май всички са спрели да пишат в тази тема! :D Мерси, queenmaya23, но и ти нещо изчезна... Надявам се това да означава, че все по-малко хора страдат от социална фобия! :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: arroganzaa в Октомври 10, 2011, 11:10:13
Здравейте! Искам и аз да се включа в темата! Момче на 23 години съм и от около месец съм в чужбина да уча. Определено бих казал, че се присъединявам към всички вас и споделям вашият проблем. Мойте проблеми започнаха, когато станах студент в България. Трябва да отбележа, че моят случай е малко странен. По принцип определено мога да се определя като човек със социална фобия, особено що се отнася до контактуването с непознати хора. Изпитвам същия страх да не бъде одобрен от другите, притеснявам се сам да заговоря непознати и определено предпочитам да си мълча. Осъзнавам напълно, че това е породено от ниска самооценка, но какво да се прави това е реалността. Ако ме попита човек защо имам ниско самочувствие,не мога да отговоря. Просто за съжаление малко или много съм перфекзионист и не осъзнавам дори и успехите си. От друга страна мисля, че малко или много успявам да прикрия този недостатък в характера си, като разбира се повечето хора ме смятат за надут и наперен. Когато се опозная с хората този проблем автоманично изчезва и мога да кажа че се превръщам в душата на компанията. Именно този проблем не мога да разреша: разликата в поведението ми като не познавам някого и като го познавам? Разбира се , може да се досетите, че имам проблеми с връзките. Поради ниската ми самооценка те са краткотрайни именно затова предпочитам флиртовете, когато съм на градус и определено имам доста голям успех. Но това разбира се не ме задоволява защото ако не разреша проблемите си нищо хубаво не ме чака. Винаги мисълта как ще бъда възприет ме преследва и ми пречи да се държа и да живее нормално. Както можете да се досетите, при пиенето на алкохол този проблем изчезва и всеки ме мисли за супер отворен и готин. Двете крайности. Напълно осъзвамам че не мога да продължавам така защото ще се проваля. Нещо кето не мога да си позволя. Принципно не съм от хората които споделят и никога няма да бъда такъв. нЕ ОБИЧАМ ДА ПОКАЗВАМ ЧЕ СЪМ СЛАБЙ.АДа не говорим че съм зодия овен и представете това допълнително как се отразява на емоциалното ми състояние. Ще съм наистина много благодарен ако някой може да си каже мнението про мая проблем и разбира се да ме посъветвате какво да правя.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: BabyGirl в Октомври 12, 2011, 03:53:18
И аз съм зодия овен! Дори съм родена на датата на Хитлер, но ето, че не съм толкова хладнокръвна като него(и слава Богу)! :D
Здравей! :)
Доста добре разсъждаваш... за пореден път се убеждавам, че тревожните натури са много интелигентни хора! Ако си прочел моята история... значи знаеш, че доста добре те разбирам... Хубавото при теб е, че когато веднъж се сближиш с някой, повече нямаш подобни проблеми... Това означава, че те е страх само за първото впечатление, което оставяш, нали така?
Опитай се да мислиш по следния начин:
1. "Този човек дори не е част от живота ми... Какво ми пука какво ще си помисли за мен?"
2. "И да не общувам добре с него днес... ако започнем да се виждаме редовно, все някога ще се отпусна и ще покажа истинското си "аз". Въпрос на време е!"
3. "Дори и да се изложа? Какво от това? Никой не е съвършен... Не е нужно да съм перфектен!"
Мисля, че основния проблем на хората като нас е, че не можем да приемем вероятността да не изглеждаме перфектни в очите на околните... А това преследване на съвършенство е толкова изтощително... Моля те, не си мисли, че те поучавам, аз имам същите проблеми като твоите... Просто разсъждавам и се надявам, че по някакъв начин ти вдъхвам увереност... поне със самия факт, че те разбирам и уважавам! :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Ambrilly в Ноември 30, 2011, 05:57:37
При мен е малко по-различно и винаги е било така (е от пубертета насам). Като малка бях с висока самооценка за себе си, играех си с готините деца, разбирахме се, бях много общителна. От 13-14 годишна започнаха проблемите и те бяха само в класа, сега продължават и в университета. Не знам от къде и как да опиша проблема ми. Разликата със симптомите, които описвате е, че съм много общителна в обществото - във влака, на работното ми място, навсякъде, лесно намирам сродни души, с които да си прекарваме времето приятно. В голяма група от познати като класа, курса в университета идват проблемите-те са в главата ми и не знам как да се преборя с тях. Не мога да се впиша в обстановката, в някаква групичка-да са ми близки. Хората са ми много приятни и си казвам, че ако се бяхме срещнали на друго място, щяхме големи приятели да бъдем, да разчитаме един на друг. Обаче не знам как да постъпвам, мисля си, че не ме искат да съм около тях, мисля си, че им е по-добре без мен и само си стоя самичка. От къде ми идва това притеснение много се чудя, сигурно защото сме много хора познати на едно място. Винаги се чувствам излишна, докато на другите мероприятия не е така. Ще се запиша на танци, защото ги обожавам, обичам да съм сред хора и да се забавлявам, но не мога да се вписвам в група (ученическа) Как се нарича това. Това не е защото хората не ми допадат, точно обратното, те са страхотни, обаче нещо в мен ме държи на страна. Даже понякога като съм самичка на чина почвам да треперя вътрешно да се стягам. Някои хора се чувстват така на тъмно. Чувстваме се по един същ начин те на тъмно, аз- сред познати хора, с които уча. Моля ви дайте ми някакъв съвет.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл в Януари 05, 2012, 05:51:51
--


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: mihok в Януари 10, 2012, 08:53:37
 :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: invicta в Януари 10, 2012, 03:17:47
Здравейте. Зачервят  ми се очите понякога даже сълзят и се изчервявам когато говоря с непознати или въвря на публично място и ме гледат хора.Дали това е социална фобия моля ви кажете ? Защото много е неприятно да вървиш по улицата и все едно ревеш . Дори когато говоря с някой не мога да го погледна в очите веднага ми се насълзяват от притеснение не знам защо така ! Моля ви кажете какво да правя много е неприятно .


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: pet_plus_pet в Юни 01, 2012, 07:52:22
прочетох поста на Амбрили и искам да кажа, че за пръв път някой описва толкова добре това, което аз самата изживявам... Сякаш ставам друг човек и самата аз не мога да се позная, когато съм в група от типа на училището или университета. Държа се неадекватно, думите се губят, дори изобщо не ми идва нищо на ум да кажа и ако изобщо се насиля да кажа нещо то звучи толкова изкуствено и отвратително банално, че съжалявам, че изобщо съм си отворила устата. Ужасно е. Така беше в училище, особено когато се преместих след 7ми клас в ново училище с нови хора. Казах си, че когато отида в университета ще е по-различно, ще се постарая повече да се сближа с всички, но не се получи. Там изкарах 2 години и смених специалността, сега като се замисля донякъде е и заради това, че просто нямаше място за мен там, отново както и в класа се оформиха групички по интереси, а мен сякаш ме избягваха. Не можех да не мисля за това, да не го чувствам по този начин, че съм аутсайдер, че аз го знам и че всичко го знаят. В новата специалност, като последна надежда да се справя с проблема с изолираността ми, се постарах наистина много. Не се вписах в цялостната обстановка отново, но за най-огромен късмет се сближих много с няколко човека, с които станахме страхотни приятели. Не мога да бъда по-благодарна на съдбата.
Но така или иначе проблема остава, а напоследък май започва и да се задълбочава- когато съм в група, по-голяма от 6-7 човека усещам, че пак започвам да се затварям и да се държа странно и неадекватно. Страх ме е, че ще продължа да попадам в групи, в които да се чувствам объркана, подтисната и абсурдна без никаква реална причина.
Най-парадоксалното е, че обожавам да се запознавам с нови хора, да ходя на места където никой не познавам и да се запознавам първа/но май само там където от мен зависи дали ще си тръгна или ще остана/. Понякога си мисля, че проблема ми идва от там, че в групите се поражда някакво негласно очакване от другите, което някак си не мога да изпълня и дори не желая да изпълня.
Съжалявам че не мога да дам никакъв съвет, а и ми се струва, че темата така или иначе е позабравена. Но само заради нея си направих регистрация тук, с едничката идея, че би било прекрасно да си поговоря най-накрая с някой който би могъл да ме разбере, просто да разбере...и да си помогнем!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: anonymous в Юни 27, 2012, 12:52:41
Това, което ще напиша тук е мое лично мнение за социалната фобия, формирано вследствие четенето на Жак Лакан.
Забелязвам, че при почти всички когнитивният мехзниъм на социалната фобия е един и същ-страх да не се изложим, породен от страх от подигравки, породен от непоносмост към неодобрението на другия. Непоносимостта към неодобрението на другия е основният двигател на този проблем.

Но защо едни имат непоносимсот към този иначе така неприятен аспект от живота, докато т. нар. "дебелокожи" хора нямат този проблем?
Жак Лакан говори за "символичната кастрация". Вероятно наименованието би накарало голяма част от интересуващите се да спрат да четат. Затова е важно да уточня, че тя няма нищо общо с физическата кастрация. Самият термин "кастрация" е останал в употреба най-веорятно заради Фройд.
Под "символична кастрация" Жак Лакан разбира един процес, през който е необходимо да премине всяко дете ако иска успешно да се впише в околността. Това е процесът, при който то спира да бъде обект на желание на майката и се превръща в субект със свои собствени желания. Това става под натиска на "Законът на бащата".
Преди това да се извърши детето е обект на желанието на майката, нейният символичен фаос, както го нарича Лакан. Детето получава удоволствие от самият факт, че е желано от своята майка. В един прекрсен момент на по-късна възраст се появява бащата, чиято функция е точно да раздели детето от майка му, показвайки му че той вече е заел това място-да бъдеш обект на желание на майката.
Ако това стане успешно детето се отказва от това да бъде обект на желние и възхищение, спира да се притеснява от мнението на околните за него. Всъщност то тотално спира да обмисля този фактор, планирайки своето поведение и започва да се мотивира единствено от своите собствени желания.
Ако детето не успее да премине този етап, то продължава да функционира като обект и в зряла възраст-да желае да бъде харесвано и желано, дори за сметка на своите собствени желания.
Най-често този процес не успява да се премине или при отсъствие на бащата или при много властна майка, доминираща бащата във връзката, както и при прекалено "добра" майка избягваща да подложи на каквито и да било лишения детето си.

Естествено ние няма как да върнем времето назад, за да поправим грешките на родителите, но страдащите от социална фобия биха могли да преимнат този процес сами макар и на по-късна възраст. Основното е отказът-отказът от това да бъдеш обект на желание и от удоволствието което получаваш от това. Това от своя страна би довело до повече място за собствените желания на субекта и съответно по-пълноценен и щастлив живот.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: lotxen в Юни 27, 2012, 10:29:24
     Напълно съм съгласна с Анонимус!Всеки един индивид с този проблем,а и с много други,трябва да си зададе въпроса:Наистина ли моите родители ми мислят доброто,а дали това не е тяхното добро,и дали доброто за родителите ми е добро и за мен?


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: anonymous в Юни 27, 2012, 11:52:51
     Напълно съм съгласна с Анонимус!Всеки един индивид с този проблем,а и с много други,трябва да си зададе въпроса:Наистина ли моите родители ми мислят доброто,а дали това не е тяхното добро,и дали доброто за родителите ми е добро и за мен?

Не забравяйте и отказа-отказа от това да задоволявам чуждите желания, от това да бъда обичан от другите (и удоволствието, което получавам от факта че съм обичан).


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: lotxen в Юни 27, 2012, 12:25:40
   Анонимус,много си прав!Аз не го забравям,но не се справям с тази част на нещата,а имам огромна нужда!Имам проблем с казването на "Не",с отказа да задоволявам другите!На 36 се справих с родителското тяло,и само с това да си остана съм доволна,но ако ме насочиш къде да чета,ще съм ти благодарна!Сега съм на 45,може би имам сили и време да кача още едно стъпалце!Сега отивам да търся този Жак Лакан,че много добре е обяснил символичната кастрация!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: anonymous в Юни 27, 2012, 12:32:58
  Анонимус,много си прав!Аз не го забравям,но не се справям с тази част на нещата,а имам огромна нужда!Имам проблем с казването на "Не",с отказа да задоволявам другите!На 36 се справих с родителското тяло,и само с това да си остана съм доволна,но ако ме насочиш къде да чета,ще съм ти благодарна!Сега съм на 45,може би имам сили и време да кача още едно стъпалце!Сега отивам да търся този Жак Лакан,че много добре е обяснил символичната кастрация!

Мисля, че във всяка по-голяма библиотека има негови книги, особено ако библиотеката е към универистет, в който се изучава психологията. Ако искате конкретни заглавия мога да проверя и ще ви пиша отново. Иначе за най-добри резултати бихте могли да започнете психотерапия. Може и сама да изпробвате да се промените, като знайте че това е труден и бавен процес.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: lotxen в Юни 27, 2012, 12:49:51
   Благодаря,но си имам няколко житейски принципа,така си оцелявам и в тях не влизат психотерапевти и лекарства!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: toni_d в Юни 27, 2012, 01:21:47
   Благодаря,но си имам няколко житейски принципа,така си оцелявам и в тях не влизат психотерапевти и лекарства!

сподели за тези твой принципи, че ми стана наистина интересно


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: lotxen в Юни 27, 2012, 01:34:04
   Много са,и идват в точния момент!Все още не съм ги побликувала/майтап/,но точно в този случай,а бе ето най-често използваните,любимите дето се казва
1,За вълка,дето сам си върши работата
2,Помогни си сам ,за да ти помогне и друг
3,Господ дава,но в кошара не вкарва!
4,Закрито мляко ,мачка го не лочи
Не звучат като принципи,сега като ги чета,май са поговорки,които са ми определящи!Съжалявам за отговора,но това беше най-доброто ,което дадох от себе си!
А много важно-Безплатен обяд няма,пазя се като от огън при получаване и взимане на нещо,било съвет,пари,възможност!Първо си мисля какво ще ми струва,и най-лесно се навивам да плащам с пари,щото с време и емоции ми излиза през носа!Айде Чао!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: toni_d в Юни 27, 2012, 02:00:48
   Много са,и идват в точния момент!Все още не съм ги побликувала/майтап/,но точно в този случай,а бе ето най-често използваните,любимите дето се казва
1,За вълка,дето сам си върши работата
2,Помогни си сам ,за да ти помогне и друг
3,Господ дава,но в кошара не вкарва!
4,Закрито мляко ,мачка го не лочи
Не звучат като принципи,сега като ги чета,май са поговорки,които са ми определящи!Съжалявам за отговора,но това беше най-доброто ,което дадох от себе си!
А много важно-Безплатен обяд няма,пазя се като от огън при получаване и взимане на нещо,било съвет,пари,възможност!Първо си мисля какво ще ми струва,и най-лесно се навивам да плащам с пари,щото с време и емоции ми излиза през носа!Айде Чао!
имаш сериозни проблеми:)но са личими , проблема ти е че много мислиш:))няма нищо лошо да грешиш просто го преживяваш много тежко поради причината спомената по-горе...много мислиш и точно този който се пази най-много се пари  най-много, човешката същност е такава че напада винаги този който е най слаб-този който е слаб физически емоционално душевно финасово чувствителен е, виж на врачките кои им се лепят, а нищо не се решава с пари просто си мислиш че като даваш пари и си решаваш проблемите и се скриваш зад тях, а за времето съм съгласен че ни е много ценно там вече трябва да си далновиден


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Neli333 в Юли 13, 2012, 09:38:12
Здравейте!
Случайно попаднах на този сайт и разбрах как се казва моя проблем и че не съм единствената. Социалната фобия на пръв поглед безобидна, но може да създаде доста неприятности както с отношенията с хората, в работата, така и доста здравословни проблеми, затова не е за подценяване и трябва да се борим с нея.
Много хубави съвети сте написали и се надявам да са от полезни както за мен така и за останалите с този проблем.
Благодаря ви.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: mihok в Юли 25, 2012, 08:34:32
 :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: anonymous в Юли 25, 2012, 09:49:10
 :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другит
Публикувано от: mentre_dormi в Юли 26, 2012, 05:22:23
Здравейте на всички! Пиша по-специално на mihok  - има много други като теб, аз например :)
Най-важното е - дръж се за себе си. Не мисли за самоубийство, защото има хора, които искат да останеш, сигурна съм, и даже ми се иска да те опозная по-добре. Не знам дали това ти вдъхна кураж, но поне се опитах :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: lotxen в Юли 26, 2012, 06:01:56
         Момичета,знам,че лесно се дава акъл,знам,че няма шанс да ви помогна,НО,ще се изкажа,защото,едно е да знаеш,а друго е да го направиш
    Първо-правете,каквото трябва,пък да става каквото ще!-в смисъл Ментре дорми каза,дръж се за себе си,това е вярно,по-голям приятел няма да намерите,казва ви го човек,по вашите представи,готин,и отворен и без страх от общуване,а с отвращение от общуване!Та мисълта ми е,търпение ще изгрее слънце и на вашата улица,а през това време наблегнете на полезни дейности,сам в къщи не е такава!
--помогни си сам,за да ти помогне и господ-
-господ дава ,но в кошара не вкарва
-поискай,за да ти се даде
Ето ви три елементарни поговорки,ако ги проумеете!
   Второ-освен,че е ужасно лошо нещо,самоубийството,и че в другия живот,може да сте,без ръце и крака,а и по-лоши работи,не е лесно и да се направи качествено! И трето за него,нека да е за краен случай,а не, че не издържате повече,т.е. отложете го,исках да кажа,че е и най-лесния вариант,допускам го като мечта,мене винаги ме успокоява,че има още един изход!
  Харесах думите на Ментре дорми,затова и аз писах!
   Прочетете книгата на Фриц Риман ,май беше,много лесно се намира
Първа стъпка-Гугъл,пишете" Основни форми на страха",веднага излиза,и си четете на воля,хич не е голяма,само четири форми са,някъде ще Се намерите!
  Чао момичета,спасение дебне отвсякъде!
И още нещо,вчувствам ВИ/не е правописна грешка/,но не бих си мръднала пръста за Вас,грубо казано,но го мисля,т.е.-Обичайте се,абсолютно съм сигурна,че не познавате по-достоен Човек от Вас,за любов!
   Г-н Т.Тодоров,да ми каже да се самоизтрия,ако са  ми тъпи излиянията!Ще го преживея!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: mentre_dormi в Юли 26, 2012, 06:50:13
Здрасти,  lotxen  :) Аз съм чела тази книга, много е интересна :) Има я в chitanka -та май. Наистина я препоръчвам на всички, а в този смисъл и "Излекувай себе си" на Луиз Хей, там е разгледана темата за любовта към себе си доста добре.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: lotxen в Юли 27, 2012, 10:57:27
   Здрасти Ментре дорми!Приятно ми е да се запознаем!Не съм чела това,което пишеш,на Луиз Хейл,повечето неща първо ги открих,после ги намерих и в книгите! Ще я потърся,обичам да чета,така гоня скуката,така се дрогирам,защото тогава си във филм!Имам нужда да ти споделя,т.е. обясна репликата ми,че вчуствам,но няма да си мръдна и пръста,защото ти проявяваш готовност да помогнеш и с нещо повече от чатене!
   Ръководя се от  сентенциите-Няма ненаказано добро!
А и освен това,не съм в състояние да предвидя,дали това добро,което правя или искам да направя,в дългосрочен план е пак добро!Т.е.Неведоми са пътищата божии!Аз съм агностик,не съм кръстена,това ,за да поясня,че не съм религиозна,нищо ,че споменавам бог!
  Дописане!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: mentre_dormi в Юли 29, 2012, 02:52:57
Здрасти, lotxen  :) Относно доброто, което правим, мисля, че проблемът е в непоисканото добро - на нас може да ни се струва, че помагаме на някого, но за него това може да се окаже дори зло. А и се сещам за едно списание, където четох за разликата между съчувствие и съпричастие и че съчувствието се наказва(това последното било от вселенските закони) :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: lotxen в Юли 30, 2012, 08:57:12
      Здравей Ментре дорми,спамим темата,минавам на лични!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: sillvi в Септември 01, 2012, 07:28:52
Здравейте.Днес се регистрирах и реших да пиша и аз.Аз също имам социална фобия и не знам как да се справя.Има ли от вас които вече са се справили,ще се радвам да пишете,освен психотерапия друг начин има ли?


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Мегатрон в Септември 01, 2012, 08:24:54
Секс и повече забавления


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: sillvi в Септември 02, 2012, 12:02:09
Mерси много Новобранец за това не бях се сетила.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Септември 03, 2012, 09:08:26
Здравей, Силви. Освен психотерапия, за да се справи човек трябва да прави точно това, от което се страхува, знам, че е трудно но това е начина. поне при мен този начин проработи. И сега се чувствам по-добре.Преди се притеснявах да говоря пред хора сега вече го забравих, притеснявах се от това, какво другите ще кажат за мен, сега честно казано не ми пука дали говорят добро или не. Все ми е тая. И не изпитвам напрежение. Ако има нещо по-конкретно, питай смело.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Bezdelnik в Януари 07, 2013, 09:38:59
Здравейте аз също имам социална фобиа , няма смисъл да обяснявам симптомите , всички вие ги знаете до болка , но аз съм малко по различен от вас , вие всички искате да се отървете от соц фобията докъто аз съм я приел , ние с нея сме едно , няма как просто да лекувам нещо което е част от мен , винаги е било , това съм аз . Пиша тук не защото ми трябва съвет а защото търся някого , някой като мен , търся любов , соц фобиата ми пречи най много в любовта защото няма как да я срещтна докъто съм между четирите стени . Не знам как да намеря момичето за мен , знам че съществува щом аз съществувам , регистрирах се в няколко сайта за запознанства но се отвращавам от повечето профили само цици и голотия . Вчера писах на едно момиче което също има соц фобиа то беше разказало истирията си в сайт за споделяне опитах се да се запозная с нея но сайта не позволява обмена на лични данни за това се опитах да я пренасоча към този форум надявам се тя да види това и да ме намери . Има още неща за соц фобията които искам да споделя с вас но това ще стане по нататък


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: anonymous в Януари 08, 2013, 12:03:52
Здравейте аз също имам социална фобиа , няма смисъл да обяснявам симптомите , всички вие ги знаете до болка , но аз съм малко по различен от вас , вие всички искате да се отървете от соц фобията докъто аз съм я приел , ние с нея сме едно , няма как просто да лекувам нещо което е част от мен , винаги е било , това съм аз . Пиша тук не защото ми трябва съвет а защото търся някого , някой като мен , търся любов , соц фобиата ми пречи най много в любовта защото няма как да я срещтна докъто съм между четирите стени . Не знам как да намеря момичето за мен , знам че съществува щом аз съществувам , регистрирах се в няколко сайта за запознанства но се отвращавам от повечето профили само цици и голотия . Вчера писах на едно момиче което също има соц фобиа то беше разказало истирията си в сайт за споделяне опитах се да се запозная с нея но сайта не позволява обмена на лични данни за това се опитах да я пренасоча към този форум надявам се тя да види това и да ме намери . Има още неща за соц фобията които искам да споделя с вас но това ще стане по нататък


Здравей, въпреки че си приел социалната фобия и това донякъде смекчава проблема ти, аз мисля че трябва да се справиш с нея.
Социалната фобия не пречи само в любовните отношения. Дори да намериш такова момиче, какво правим с колегите, съседите, съквартирантите, продавачката в магазина...

Иначе за тези сайтове за запознанства и аз съм на същото мнение. Аз също съм си правил профили в тях и мисля, че 80% от момичетата там не стават. Даже един приятел ми разказа как писал на едно момиче "здравей, как си?" или нещо от сорта, а тя му отговорила "100 лева на час".  slap
Все пак има и не малко свестни момичета, с които може и да си паснеш, така че според мен не трябва да се отказваш от тези сайтове.

Но за социалната фобия-насочи усилията си в търсене на начин да се справиш с нея.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: elibonboni в Януари 08, 2013, 12:50:30
Здравей! Аз съм авторката на "Едно голямо Нищо",как мога да се свържа с теб? :Д


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Bezdelnik в Януари 08, 2013, 03:44:06
писах ти лично съобщение


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: elibonboni в Януари 08, 2013, 08:18:25
Не мога да повярвам че има толкова много хора със същия проблем,как ми се иска да можехме всички да се съберем и да се подкрепяме  tarkal .Наистина ми се иска да вярвам че всички можем да се променим...дори и малко.Бъдете силни..защото ние сме точно такива,другите не разбират колко кураж ни трябва за да направим нещо което другите приемат за нормално.Успех на всички и на мен!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: anonymous в Януари 11, 2013, 04:43:37
Не мога да повярвам че има толкова много хора със същия проблем,как ми се иска да можехме всички да се съберем и да се подкрепяме  tarkal .Наистина ми се иска да вярвам че всички можем да се променим...дори и малко.Бъдете силни..защото ние сме точно такива,другите не разбират колко кураж ни трябва за да направим нещо което другите приемат за нормално.Успех на всички и на мен!

Безспорно всеки със социална фобия може да се възстанови на 100% благодарение на психотерапия. Не губете надежда, а насочете услията си в тази посока.
Иначе, да повечето хора проявяват голямо неразбиране относно такива проблеми, къде от ограниченост и нисък интелект, къде от едно вътрешно задоволство "видиш ли тоя/тая е по-слаба от мен щото аз не се притеснявам от хората", което всъщност е признак на комплекс за малоценност. Най-лошото е когато тези хора са твоите близки.
Хората трябва да разберат най-накрая, че това не са някакви приумици, глезотии и тн, които се оправят с "ракийка и салатка".


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Мегатрон в Март 15, 2013, 01:51:37
Цитат
Безспорно всеки със социална фобия може да се възстанови на 100% благодарение на психотерапия.

А къде да открия психотерапевт. hmmm


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: elibonboni в Май 09, 2013, 02:03:30
Здравйте!Наскоро попаднах на една тема в един анонимен сайт в който едно 16 годишно момиче с проблеми  в училище  и общуването се опита да се свърже с мен,но тъй като модераторите не позволяват публикуването на лични данни не успяхме да установим контакт.Надявам се тя да ме намери тук и да се свърже с мен :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: pistolero88 в Юни 21, 2013, 10:40:03
Здравейте на всички! аз също имам социална фобия и се боря с нея вече около 8 години, макар че още от много малък имам проблеми с общуването, така че може би цял живот ме преследва тази гадост, въпроса е че фобията се промени някак си с годините и сега изпадам в едно необяснимо неадекватно състояние, в което съм почти постоянно вече не е само от време на време когато съм сред хора вече дори когато не съм сред хора не съм добре и затова си мисля че съм уникален и по различен дори от останалите със социална фобия, което още повече ме отчайва, но основната ми грижа е че никога не съм имал връзка от което ме е срам и това адски много ми липсва, пробвал съм какви ли не методи от това в сайт за запознанства до даване на листи на психиатъра ми, които уш да ги раздава на момичета като мен, запознах се с няколко момичета, но те първо че не са с моя проблем и второ или са по-големи от мен или имат гаджета. Абсурд е да заговоря някое момиче на улицата, така че вече незнам какво да правя, видях че и други момчета имат същия проблем, много интересно какво правят такива хора като нас? пускат си куршум може би...


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: anonymous в Юни 21, 2013, 11:16:51
Здравей, аз не страдам от социална фобия, но преди време имах трудности в общуването с момичетата. Това слава богу е зад гърба ми, успях да си го преодолея по свои си начин, който не знам дали ще е от полза за теб, но ако искаш да го обсъдим ми пиши на лични и дай скайп.  :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: pistolero88 в Юни 22, 2013, 04:28:58
Здравей Anonymous незнам как да пиша на лични, така че ето ми скайпа ivo_keksa (малко е забавен), честно казано надявам се някое момиче със социална фобия да откликне, но предполагам това е твърде тъпа надежда


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: pistolero88 в Юли 06, 2013, 09:51:06
Към всички със социална фобия, мисля че разбрах как да се справим с това, надявам се повече хора с това нещо на главата да прочетат коменрата ми.Първо искам да напиша как може психиатара ми, който уш е добър никога да не ми е предлагал този вариант, а именно ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПРАВИМ СРЕЩУ СТРАХОВЕТЕ СИ, като за начало можете да започнете с един, който и да е ваш страх стига да е голям, примерно страх от излагане, ако сте момчета опитайте се да поканите някое момиче да излезе с вас, аз направих това и придобих малко смелост и самочувствие, сега мога да направя и други неща, тази вечер докато се разхождах реших да направя един експеримент, който ми беше предложил един психолог или психотерапевт не съм сигурен, та да спирам хората по улицата и да ги питам колко е часа, отначало се притеснявах, но постепенно започнах да спирам и хора в групички от по 4 човека и не ми пукаше особено, след това доакто вървях в тълпата обикновенно се притеснявам дали някой няма да ми се засмее или погледне странно или ме помисли за странен или пък помисли че вървя странно предполагам и вие имате някви таквиа филми, но този път минавах горе долу спокойно между хората и колкото и пъти да ми идваха гадни мисли примерно дали ще изглеждам странен си казвах и така да е какво от това да става каквото ще ПРИЕМАХ ГО, но според мен, за да започнете да имате сили да приемате нещата които си мислите, първо трябва да направите нещо, от което ви е страх, то ще ви служи за база. Успех на вас и на мен!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: sempiternal в Декември 08, 2013, 11:07:12
Здравейте. Не съм сигурна доколко се ползва все още този форум и дали има смисъл да пиша. Но все пак ще се радвам ако някой отговори.

На 17 години съм. Смятам че имам социална фобия. Като бях малка го наричах "срамежливост" или нещо от сорта, но сега е придобило по-различен характер. Притеснявам се от хора, особено непознати, презентациите пред класа са мъка, ходенето на купони или нещо от сорта също, да не говорим за излизане на сцена, за да говоря или дори само да стоя там, пак притеснението е огромно. Не обичам да се обаждам по телефона, ако трябва да си запиша час за лекар или нещо такова, това е съпроводено от голямо притеснение и обмисляне. Ако съм с приятели е по-добре. Имам сравнително голям приятелски кръг от хора, които не ме притесняват и с които се чувствам комфортно - смятам че при мен това е важен фактор, тъй като това донякъде ми е повишило самочувствието и има определени ситуации, в които вече не чувствам тази социална фобия. Но в други случаи, елементарното возене в пълен автобус или вървенето към училище ако съм сама, не са прости действия - извършват се с постоянно обмисляне как хората наоколо ме гледат, какво ли си мислят за мен, сега дали няма да се спъна и да ми се смеят и т.н. Разчетох се наскоро за тревожните разстройства и в тях намерих и обяснение за някои леки физически проблеми които имам в последните 1-2 години, като затруднено дишане, проблеми в храносмилането. Даже и дреболии от сорта на това, че челюстта ми щрака изключително често или че като съм сама в непозната обстановка си хапя постоянно устните или вътрешността на бузите. Освен това лесто ставам раздразнителна, и съм изключително нерешителна. Мисля си обаче, че ако изобщо имам социална фобия, то тя ще е вероятно в някаква лека форма, но пък в комбинация с депресия. С други думи, чудя се дали си струва да отида на лекар, само за всеки случай, или да не притеснявам излишно родителите си.

Знам ли, най-много да се окажа хипохондрик.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл в Декември 09, 2013, 08:57:14
Аз не съм лекар, но мисля,че има какво да ти кажа. 17 годишна си, тоест в пубертета. В момента се оформяш като личност. Тези твои притеснения може да отминат бързо като част от съзряването ти.
 В същото време, обаче съдейки по себе си, имала съм същите проблеми на характера, точно долу - горе на твоята възраст. Смятам, че ако тогава имаше специалисти като сегашните, въобще нямаше да се стигне до това да посещавам този форум, с други думи да се разболея.
Страдаш от ниско самочувтвие според мен, а всъщност не трябва. Всеки човек има положителни и отрицателни качества. Тези с нормално и високо самочувствие залагат на положителните, а тези с ниско - предимно на отрицателните плюс това, че са много самокритични.
Моят съвет към теб е, че е по - добре да посетиш психолог или психотерапевт. Според моето непрофесионално мнение няма кой знае какво да се "работи" по теб :), така че всичко най - вероятно ще се оправи с няколко срещи. Просто някой трябва да ти помогне в това да подобриш самочувствието си. :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: ANONIMNIQ в Февруари 01, 2014, 01:16:13
Здравейте и от мен! Аз съм мъж на 30 години, Като по-малък имаше периоди, в които дълго време не излизах от къщи и може би това също много ми е повлияло. Интересното е, че в училище винаги ме избираха да участвам в различни училищни пиеси пред много хора, но тогава не се чувствах чак толкова притеснен. С годините получих един физически проблем, който силно повлия на самочувствието ми и ме направи изключително притеснителен, срамежлив и затворен. Това от своя страна засили нежеланието ми да се показвам на улицата и когато излизах навън, винаги се притеснявах да минавам покрай други хора. Изпадах в ситуации, когато виждам да вървят хора срещу мен и се отклонявам от пътя си, удължавайки го многократно, само за да не мина край тях. Или пък прибирайки се, виждайки хора на пейката пред входа, не смея да се прибера, за да не мина край тях.... и решавам да отида на някоя самотна пейка зад блока и да чакам да се махнат. Понякога, когато вървя срещу някой, вадя телефона си и се правя, че ровичкам нещо... или че говоря с някой, смятайки, че така шанса да ми обърнат внимание е по-малък. Ако не правя нищо, имам чувството, че вървейки изглеждам смешно в очите им. Не обичам да пазарувам в малки магазини, защото се налага да говоря с продавачките. Притеснявам се да гледам непознати хора в очите. В големите супермаркети се чувствам като на разстрел, когато трябва да застана на касата. Не обичам препълнени и силно осветени заведения, на които масите са разположени близо... усещам, че съм изложен на чуждите погледи. Изключително трудно ми е, когато трябва да ходя на гости и там да има непознати за мен хора. Когато например трябва да ходя на рожден ден, или си измислям оправдание, за да не отида, или когато отида гледам да съм поне първи, защото усещането, че трябва да вляза в стая, в която има куп непознати и по този начин да бъда център на внимание не ужасява. Често пъти се изчервявам и изпотявам, когато стоя срещу непознати. Най-ужасното е когато трябва да свърша нещо важно - например да попълня нещо в някоя институция. Имам чувството, че служителите ме гледат в ръцете докато пиша, и това още повече ме притеснява... започвам да треперя и да пиша грозно в опита си да прикрия притеснението. Преди време дори не можех да се храня през близки. Притеснявах се да ям пред майка си и целия се изчервявах. Когато имаше големи семейни събирания, примерно за Коледа, винаги си намирах оправдание да отида някъде другаде, за да не присъствам. Когато сядам някъде, където има много познати, но примерно само един е непознат, гледам да седна така, че да не съм срещу него.
Преди около 3 години получих първата си паническа атака... тогава не и отдадох голямо значение. След година последва втора.... след няколко месеца - отново, този път придружена с безсъние и силна тревожност, ужасно изпотяване и последващи по малки атаки. Засилиха се лошите мисли, че нещо лошо може да ми се случи, натрапчиви мисли за смъртта, че едва ли не ако заспя, може да не се събудя. Потърсих помощ, предписаха ми антидепресанти и започнах да посещавам групови терапии. От тогава имам подобрение и не съм получавал нови атаки. Намалих хапчетата и продължавам да ходя на терапиите, понеже са безплатни, а и ми харесва социалния контакт. Упражнявам и хобито си, което е фотографията, но социалната фобия понякога ми пречи и там, защото когато например трябва да снимам някоя позната, понякога започвам да се притеснявам и да треперя. Освен това любимия ми жанр е уличната фотография, а при него основно се снимат непознати хора и ситуации на улицата... но притеснението ми понякога не ми позволява да вдигна апарата. А ако нямах тези страхове, дори бих заговарял непознати с молба да ги снимам. Много чувствителна и емоционална натура съм и приемам критиката към мен много навътре. Това допълнително изостря ниската ми самооценка, но се опитвам всячески да се боря с нея, като изразявам себе си с това, в което съм добър и ми носи удоволствие. В любовта не ми върви и това на няколко пъти ме беше докарвало до депресии. Днес вече не приемам нещата чак толкова тежко и се опитвам да наблягам върху самоусъвършенстването ми. За съжаление социалната фобия не е напълно отшумяла, но усещам, че вече се справям доста по-добре. Надявам се да се справя напълно, за да мога да бъда пълноценен в живота! Пожелавам го и на всички останали!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: ANONIMNIQ в Февруари 01, 2014, 09:26:51
Между другото, някой от Бургас със социална фобия (а и не само) ако има желание, може да идва да посещава груповата терапия в Центъра за психично здраве. По принцип терапиите са за хора, които поне имат диагноза от там, но не е проблем да се посетят и така, за да се види какво представляват. Ще се радвам да се запозная с нови хора, имащи този проблем. Терапиите ги води основно Валентина Недева, от която аз лично съм доволен. Няма нищо страшно в самите терапии - протичат приятно и времето почти никога не стига. От тази година се провеждат по 2 пъти в седмицата - вторник и четвъртък, от 10 до 11ч., като във вторник наблягаме на различни занимателни игри.  До колкото разбрах имат идея да се сформират повече групи, за да се провеждат терапии в повече дни от седмицата, като групите да се сформират и съобразно заболяванията и състоянието на различните хора. Безплатно е, но предполагам, че за да се посещават редовно първо ще трябва направление от личния лекар и поставяне на диагноза за състоянието от специалист в Центъра за психично здраве. Има също така веднъж в седмицата и трудотерапия, на която аз така и не съм присъствал още, но до колкото знам там се изработват разни неща... мисля, че сега ще се правят мартеници.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: beatjunky в Април 11, 2014, 09:06:09
Здравейте и от мен. Реших и аз да споделя моите преживявания, както и какво ми помага да преодолея най-трудните моменти (понякога).

Благодаря на всички, които са коментирали преди мен. Това да знаеш, че не си някакво откачено извънземно и има много хора със същите проблеми е наистина голяма утеха и може би първа стъпка към преодоляването на фобията.
На 23 години съм и напоследък колкото повече се замислям, толкова повече случки от детството и тиинейджърските години ми изплуват и ми доказват, че още от малък имам Социална фобия. Като малък никога не съм имал истински приятелства, при които можеш да споделиш всичко и да се чувстваш комфортно с някой на 100%. Прекарвах цялото си време или в училище или вкъщи и това винаги е било нещо от което ме е било срам адски много. По-късно в гимназията нещата се задълбочиха и започнах да усещам непреодолимо напрежение всеки път когато съм сред много хора или в компании над 4-5 души - в заведения, в автобуса, дори когато просто вървя по улицата. Непрекъснато имах чувството, че някой ме гледа, критикува или ми се присмива. На моменти ставаше толкова зле, че проявявах и познатите на всички ви симптоми като треперене, изчервяване и т.н. В гимназията поне успях да създам някои по-дълбоки приятелства, явно все пак се намират и хора, които да те приемат, въпреки че си "странен".  
Някак си криво-ляво успях да "преживея" и следването в университета, интервютата за работа, интимните отношения и т.н.  
Но напоследък  усещам, че съм попаднал в абсолютна дупка - работя във фирма с много малко колеги, не ми се налага да се срещам с много хора, а и допълнително се самоизолирам като не ходя никъде, където не се налага и само от време на време се виждам с приятели (които отново взеха да намаляват). Започвах да избягвам някои семейни събирания, не присъствах на собственото си дипломиране и вече дори не търся любов, защото се чувствам непълноценен за връзка. И така осъзнах, че имам сериозен проблем, който тотално е "ограбил" живота му до тук и продължава да го прави. Но тогава открих имато на проблема си и това, че далеч не съм идинствената му жертва.

И сега да погледнем и от положителната страна
Нещата, които съм открил, че ми помагат донякъде са медитацията, здравия сън, дълбокото дишане. Скоро пробвах и да са опитам да измисля недостатъци за всеки човек, с който се размина, просто за да си докажа, че може да не съм перфектен, но хората, които срещам също ИЗОБЩО не са перфектни. Щом на тях това не им пречи да имат висока себеоценка и да си живеят живота спокойно, значи няма причина това да е проблем и за мен. Самите смешни определения, които измислих ме развеселиха и отпуснаха до някъде ;]  Също така в моментите , когато се опитвам да спра цигарите мисля, че се чувствам по-спокоен, но точно заради всичките нерви с тази фобия, спирането им завинаги се оказва доста трудно....
 
В никакъв случай не съм преборил фобията, а по-скоро едва сега започвам с опитите, но всичко това, както и някои съвети във форума ме карат да съм поне обнадежден за бъдещето. Ако не успея сам съм готов да потърся и специалист, защото с този проблем живота наистина се превръща в едно безсмислено съществуване, а на мен това със сигурност ми омръзна вече...


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл в Април 12, 2014, 08:06:19
"Като малък никога не съм имал истински приятелства, при които можеш да споделиш всичко и да се чувстваш комфортно с някой на 100%. Прекарвах цялото си време или в училище или вкъщи и това винаги е било нещо от което ме е било срам адски много."
- Защо не си излизал след училище никъде? За приятели никога не е късно да си намериш нови, но тези от университета съм убедена, че остават най - добрите.
 
 "Непрекъснато имах чувството, че някой ме гледа, критикува или ми се присмива."
- Я се виж сега - завършил висше, работещ, поводи за присмех няма.


 В гимназията поне успях да създам някои по-дълбоки приятелства, явно все пак се намират и хора, които да те приемат, въпреки че си "странен".  
- Ами то всички са странни. Аз един човек "на място" около себе си не виждам. :)

"Някак си криво-ляво успях да "преживея" и следването в университета, интервютата за работа, интимните отношения и т.н. " 
- Това малко ли е?! Предполагам, си бил сред отличниците... : )) Тези, които са се шлаяли и са ходили на църква за измолване на късмет по време на изпит, да му мислят! / ;D Тоест, аз/

"Започвах да избягвам някои семейни събирания, не присъствах на собственото си дипломиране и вече дори не търся любов, защото се чувствам непълноценен за връзка. "
- Защо се чувстваш непълноценен в една връзка?


"Нещата, които съм открил, че ми помагат донякъде са медитацията, здравия сън, дълбокото дишане. Скоро пробвах и да са опитам да измисля недостатъци за всеки човек, с който се размина, просто за да си докажа, че може да не съм перфектен, но хората, които срещам също ИЗОБЩО не са перфектни. Щом на тях това не им пречи да имат висока себеоценка и да си живеят живота спокойно, значи няма причина това да е проблем и за мен. Самите смешни определения, които измислих ме развеселиха и отпуснаха до някъде ;]  "
- Медитацията е хубава, но няма да ти помогне най - вероятно да откриеш всички причини за състоянието ти. Чел ли си за метода на Бутейко? При него, обратно, не се залага на дълбокото дишане. Най - кратко - дишаш два три пъти дълбоко и после издишваш до край, но не вдишваш до край. Нещо подобно на спокойното дишане преди сън. Това успокоява. Когато съм дишала дълбоко, уж медитирайки, после си бях при жълтяла, така изглеждах.

"Също така в моментите , когато се опитвам да спра цигарите мисля, че се чувствам по-спокоен, но точно заради всичките нерви с тази фобия, спирането им завинаги се оказва доста трудно.... "
- За какво ти е да ги спираш?!  ;D Шега.
 
"Ако не успея сам съм готов да потърся и специалист, защото с този проблем живота наистина се превръща в едно безсмислено съществуване, а на мен това със сигурност ми омръзна вече..."
- Ако можеш да си позволиш специалист, не отлагай.
/Моля, не обръщай внимание на името ми. Изчаквам определени екземпляри да се появят, за да си го сменя с някое от обичайните  ;D/


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: beatjunky в Април 12, 2014, 11:23:52
Благодаря ти за отговора, Психоложке ;]
Ами, на повечето ти въпроси мога да отговоря просто с "не знам"...  Това е някакъв ирационален и съвсем безсмислен страх от общуване, осъзнавам го. Знам, че съм постигнал неща с които да съм горд и не се имам за грозен или глупав, но въпреки това страха си се появява и не мога да си отговоря защо. До някъде съм си виновен и сам, защото, както писах, сам се изолирам и постепенно нещата стават по-зле. Преди време имаше момент, в който работех в магазин, през две минути влизаше нов клиент и ми се налагаше да съм много по-комуникативен. Колкото и да ми беше трудно, дори свикнах и се отпусках много по-лесно сред хора. (междувременно свалих 5 кг само от нерви  ;D) Явно това е част от решението - сам да се насилиш да общуваш с повече хора и да ходиш на различни места, нищо че отвътре нещо те спира.
Ще проуча и този "метод на Бутейко", за който спомена   ;)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл в Април 12, 2014, 11:42:34
Относно Бутейко, на мене ми допадна, защото последното, което бях чела за медитациите е, че има такива, които са вредни./Не че практикувам и този метод сега, но когато ми е учестено дишането, ако се сетя, една идея насилствено дишам, без да вдишвам до край/
А Бутейко пак е някакъв вид медитация, но според мен е безвредна, защото всъщност е близка до нормалното, спокойно дишане преди заспиване.
Иначе, аз не вярвам, че с медитация можеш да преодолееш проблем, ако е по-сериозен, защото няма фобия, която да се появява ей така от нищото. Поне така знам аз, де.
С психотерапевт ще можеш да откриеш причините за това и евентуално да промениш тези черти и нагласи, които ти пречат.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Todor.L в Юни 28, 2015, 03:40:50
Здравейте,
Казвам се Тодор Лалов и съм клиничен психолог. Член съм на БПО и в момента се обучавам за психоaнaлитик към Международната Психоaнaлитичнa Асоциaция.
Направи ми впечатление, че няколко пъти се повдигa темата за групова среща с цел обсъждане и взаимоподкрепa. Смятам, че това би била наистина полезна практика и доколкото съм запознат в чужбина е доста отвърденa. Може би тези от вaс, които от по-дълго време са активни в тези форуми и среди, биха могли да организират подобно събитие, което би било много полезно за всички и с времето да се наложи като добра практика.
Заявявам готовносттa си да участвам с каквото мога да бъда полезен и оставам отворен за комуникация.
С уважение,
Тодор Лaлов


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл* в Юни 28, 2015, 04:00:58
 :) Е защо не се появихте миналата година?
До август месец няма да съм в София, а след това най - вероятно при добро стечение на обстоятелствата, се местим да живеем в чужбина.
Иначе много добро като идея.
Аз си мисля, че специално за социалната фобия наред с психоанализата е подходящо провеждането на точно такива групови срещи, на които да се провеждат нещо като театрални постановки, в които всеки един участник изпробва различни роли, с цел след това да ги внесе и в живота си... Например мъжкарско поведение.  :)
Нали психодрамата включва това - или бъркам, тогава когато четях не бях много на себе си и може да не съм разбрала правилно?



Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Todor.L в Юни 28, 2015, 04:12:01
Това е единият от вариантите- театралните постановки, но не съм сигурен до колко е подходящ и приложим. Моето мнение е, че, като за начало, възможността човек да сподели и да обсъди с останалите преживяваниятa си, да чуе техния опит, а не на последно място и да се сближи с тях, би било много полезно и добро начало.
С уважение,
Тодор Лaлов


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Ari в Юли 02, 2015, 12:45:14
:) Е защо не се появихте миналата година?
До август месец няма да съм в София, а след това най - вероятно при добро стечение на обстоятелствата, се местим да живеем в чужбина.
В каква чужбина отиваш, без теб форумът няма да е интересен:((


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл* в Юли 02, 2015, 01:37:26
 ;D ;D ;D Аз пък си мислех, че по - скоро едва ме изтърпяте.
Децата ми ме правят луда и прехвърчаща от настроение в настроение. Защо имам проблеми с емоциите и за минута мога да премина от смях в плач?
Вие знаете ли за колко секунди могат да скроят бели точно тези слънчеви миловидно и невинно изглеждащи дечица?!
 
Ще ходим, тук е абсурд да издържим. В Германия подкрепят раждането на деца, докато тук се чувствам психично болна, че съм решила да си направя.
Единственото, което ме притеснява е да не вземат, вместо да ми помогнат, ако нещо греша в отглеждането им, да не вземат да искат да ми ги отнемат, защото цялото това тук нали заради това беше... да докажа, че мога да се справя без хапчета в името на децата си.

Е успях де.

Обаче, съм на мнение вече, че нормално им се радвам. И да ви разправям, че с упражненията едно време, четени във Всичко за всеки, да стягам тутурутката, че да се подготвя за брака  ;D ;D ;D, плюс постоянното стягане на корема, препоръка от сестра ми, за да не изглеждам като изсипана, съм се докарала до там да чувствам абсолютно постоянно напрежение долу.  ;D ;D ;D А мо`е и гъби да съм си отгледала, с това пиене на антибиотик без да се консултирам с лекар, когато настина. Независимо от всичко. Ако отида на психотерапевт и му се доверя, ако не знае за тези подробности, може да ме вкара във филми за несъзнателна педофилия.

Зор за аман, аз се чудя защооо ми трябваше мъж, който се държи в кухнята като жена, общо взето ни мъже понасям, ни жени, но мечтаех за Истинската любов.
 ;D
Истински се обичам.
 ;D
Ако по погрешка ме вкарат в някоя психиатрия, мога да се подпичквам... ей, пък ако Димо Станчев е там, с какви щуротии бих му напълнила главата.... Като например: "Ще ме излекувате ли от... моногамията ми?"
 ;D


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл* в Юли 02, 2015, 01:49:10
Г-не, ще си отговоря тук сама. Може би малко издребнявам. Обяснимо е, че съм педантична по отношение на децата и правя забележки на близките си за всяко нещо, което счета за нередно спрямо тях, нали не искам да страдат като мен, мисля че това е нормално майчинско желание.
Същевременно, тъй като сама търся причините за мнимо увеличената си сексуалност, по погрешка може да обвиня някого в това.
Тъй като и вие сте толкова, толкова пестелив на отговори, аз пък нямам особено намерение да ходя и да се самонаказвам само да си говоря с психотерапевти  ;D, си избирам собствени истини.
Смятам, че тв е основна причина за всичките ми проблеми.
Плюс неадекватността на майка ми при отглеждането ми, в някои случаи. При условие, че родителството е нещо, което не се учи в училище, не е застрахована от грешки, така че общо взето съм простила всички грешки, само че ако не ме чуе, когато правя забележки плаша с преждевременно тръгване от тук.
Аз ще си информирам децата за опасностите, които крие всеки вид секс, когато му дойде времето за това, а от там нататък те ще си носят отговорността...
Ще бъдат информирани надлежно, че порното не е израз на любов, защото имам един смътен спомен за "Дневникът на червените(или розови) обувки", при който след като ми беше отчетена реакцията на очичките... някъде към 12 годишна възраст... ми беше казано "Фантагиро, на тебе май главата много рано ти взема вятър?"... ;D

Общо взето ще им разясня и паразитната си теория...
 ;D
Макар че... при условие, че сме заобиколени от бактерии и не живеем в стерилна среда, не знам дали ще ми мине номерът....  ;D

А отгоре на всичко... все се чудя тая Прокопиева що ми беше казала, че моногамията била нормална до определена възраст, след като това е възможно най - безопасният секс?!

 ;D

Няма нищо по - хубаво от високи мъже. Същевременно... да му мислят лилипутите, че ще трябва да преборват паразитната ми теория.  ;D


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл* в Юли 02, 2015, 01:53:37
Освен това не съм си пуснала... Дневникът сама. Губи ми се моментът кой и защо, но във всички случаи, не ми е ясно защо по телевизията дават най - различни психични отклонения.
Защо в психиатрията груповият секс се счита за психично отклонение, а същевременно порно дават по мъжките канали към днешна дата, едно време... по първа или втора телевизия...?
Защо нещо едновременно ще се нарича психично отклонение, а същевременно пуснато по телевизията оставя впечатление за нещо нормално?
За мене е нормално любовта да наподобява порното, но все пак се разграничава от него по наличието на взаимоотношения и извън секса.
 ;D


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл* в Юли 02, 2015, 02:36:53
Освен това, когато децата ми настинат, вече не се паникьосвам като преди. Давам си сметка, че е защото вече знам как да действам при висока температура и т.н. и съм изчела достатъчно литература за това.
Щукна ми, че би било хубаво към БАП да има "Училище за родители", в което родителите да се насочват, да си има регистър на семейните терапевти, а освен това и раздел "Първа помощ" с обяснение и упражнения как да се действа при задавяне, висока температура, припадък и прочие.
Да има статии за отглеждането на деца, които може да са 5 на брой, но да съм сигурна, че няма да ме подведат. Даже и членски внос ще съм готова да си плащам.  ;D
Имам смътен спомен, че едно време в парка тук, на село, се провеждаше обучение как да се дава първа помощ в най - различни случаи и при война, имам спомени за превързани крака, носилки, противогази...


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл* в Юли 02, 2015, 07:14:36
И... това, че според тантристи, кундалинита и прочие, човек може и самостоятелно да издигне сексуалната, опа беше божествената  ;D енергия незнайно къде си.
Енерджита, да ви споделя, че малко се страхувам вече да ви псувам, но все пак ви.
Онези от пулс се чудят как ще реанимират след хапчетата, аз пък... след книжките.
 ;D
Нищо ми няма, като мантра трябва да си го повтарям известно време, че паметта ми е една идея по - слаба. Интересното е, че каквото писах тук като цели, го постигнах. Ей така, с цикличност, през известен период от време го осъзнавам, и осъзнавам, и осъзнавам, докато ми се вклини в главата.
На мене за елементарно непослушание ми е казвано, че не е нормално умно момиче да прави така, та седете и се питайте защо цял живот се чудя какво ми е ненормалното, да му се невиди.
По принцип майка ми преди малко ми скри компютъра. Тая жена търси с кого да се скара. Седенето ми пред компютъра не е толкова много, а същевременно как да й обясня тревогите си?
Ще ми каже, че много задълбавам, както винаги.
Между другото баба ми два, три дни, а дали не беше и в деня след операцията, когато казаха, че е доста зле, ходи да копае гробищата, за да не би да кажат хората, че са неподдържани гробовете на близките, нищо,че преди това сума ти време не била ходила, та... чувството е брутално.
Гнус ме е доста често, повече от околните, отколкото от себе си, тъй като знам, че докато не родих, не съм проявявала особен интерес към децата, по - скоро бях студена, непохватна, страхлива с тях, незнаеща какво толкова им се радват, ДС трябва да знаят  ;D, общо взето бях невротизирано дете и това се е виждало със сигурност от учителите.
Сега знам, де, но съжалявам, че държавата не подсигурява нищо за нормален живот, то може би може и да е за добро, защото точно тази баба изключително много се сърди, ако не бъде поканена на рожден ден, че даже и ноти на надменност, тарторство усетих, неща, които са ми убягвали преди.
Тук няма как да не развиеш някое и друго отклонение.

 :) Тодорооов, понякога чувствам себе си нормална, другите луди. Това беше симптом на шизофрения.
 ;D


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл* в Юли 02, 2015, 07:22:54
По - горе говоря за баща ми.

Бремемностите и ражданията са ми вълшебните преживявания,ясно ми е на какво са се радвали преди всякакви пискливи и хапливи лелки и бабки,  които преживявания  обаче пак не останаха неоакани с дружни усилия по най - различни поводи от кого ли не.

Гледам ги тука ще носят потници по врачки, за да лекуват уплах на виделите, обаче.. пааак ме заплашиха с бой, защото тоя уплах няма да откаже никого от пиенето и го казах.

На мене историята ми е достойна за филм. С малко разкрасяване иззето от бар мислите ми, направо съм готова за екшън порно любовна комедия, трагикомедия ли му се казва на това?


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Юли 04, 2015, 06:18:45
Здравейте,
Казвам се Тодор Лалов и съм клиничен психолог. Член съм на БПО и в момента се обучавам за психоaнaлитик към Международната Психоaнaлитичнa Асоциaция.
Направи ми впечатление, че няколко пъти се повдигa темата за групова среща с цел обсъждане и взаимоподкрепa. Смятам, че това би била наистина полезна практика и доколкото съм запознат в чужбина е доста отвърденa. Може би тези от вaс, които от по-дълго време са активни в тези форуми и среди, биха могли да организират подобно събитие, което би било много полезно за всички и с времето да се наложи като добра практика.
Заявявам готовносттa си да участвам с каквото мога да бъда полезен и оставам отворен за комуникация.
С уважение,
Тодор Лaлов

Каква е същността разлика между психотерапия и психоанализа? При какви състояния се препоръчва едната терапия и при какви, другата?


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл* в Юли 07, 2015, 04:07:22
Ако отвориш профила на Лалов, ще видиш, че там най - общо е отговорил каква е разликата... Общо взето, аз видях разлика в интензивността на срещите единствено.
Според мен се припокриват... освен това си мисля, че нито една психотерапия не би била успешна без психоанализа... предполагам, че в хода на разговорите, тя просто няма как да бъде избегната...
Баща ми почина.
Чувството е малко нереално... В мен е все още жив, всичко мина като на сън, на моменти все още очаквам да се появи, мислех си, че ще се сепна в деня на погребението, но всъщност доста съм попораснала... както винаги, най - много ще ми липсва прегръдката му, когато ме посрещаше след като не сме се виждали дълго.
Изпитвам малко яд към него, можеше още да поживее, но се радвам, че генетично съм болна от БАР... това се нарича благородно БАР и го имат хората с голямо сърце.
Не ми се пише вече тук...
Колкото повече хобита има един родител, толкова по - лесно ще преживее отделянето на децата си.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Юли 07, 2015, 05:36:58
Моите съболезнования за баща ти. За момичетата бащите са много важни, така съм чувал. В негово лице те виждат закрилник. Да почива в мир!


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл* в Юли 08, 2015, 07:23:58
Благодаря ти... Аз виждах и у него, и у майка ми успокоение, тогава, когато не съм се прибирала отдавна, прибера се, прегърна ги ,целуна ги... Закрила не точно, по - скоро единствените хора, които и да ми навредят по някакъв начин, ще го направят поради невнимание и несъзнателно.
Нали от него имам ненавистта към наркотиците. Едно време ми казваше, че ако тръгна да употребявам, ще ме върже в мазата, ще ме храни, докато не ги откажа... Аз умувах дали не трябваше да му припомня тези думи и да го изпълня това за него... Увреден черен дроб... Иначе мисля, че можеше да изкара късмет с варненския лекар...
Димче, като се сещам за какво правеше панически атаки ти...  годините в един момент започват да се изнизват много бързо... Не губи време в панически атаки. Особено пък за онова, че като се сетя....  :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Todor.L в Юли 21, 2015, 09:26:01
Здравейте,
Извинявaм се за забавения отговор. Психоaнaлизaтa е вид психотерaпия. В днешно време има различнивидове психотерaпии- когнитивно-поведенчески, позитивни, краткотрaйни и т.н. Психоaнaлизaтa е динамичнa, дълбиннa терапия, чиято цел не е поведенческa промяна, а разрешаване на психичните конфликти, които предизвикват дискомфорт в човека. Психоaнaлизaтa е интензивнa и продължителна във времето, докато психоaнaлитичнaтa психотерaпия е веднъж седмично, човекът не лежи на кушеткa. Необходима е ппредварителнa среща за оценка, за да бъде препоръчaнa една от двете или друг вид терапия.
С уважение,
Тодор Лaлов
П.П. Шашмaгюл, съболезновaния за загубата ти


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл* в Юли 21, 2015, 11:26:44
Благодаря. Държа да отбележа, че без вяра в суеверията, окр-ритуалите, всичко се приема много по - леко и без допълнителни натоварвания...
За да не ви заблудя г-н Лалов, кошетка се пише, моя е грешката, проверката е с корена - кош. :) Даже като сравня с колегата ви г-н Тодоров, сте като един филолог... Аз толкова много се впечатлих от него, че тотално си развалих подчерка.  ;D

До живот ще съм ти благодарна, г-н Тодоров, защото този път наистина се справям и най - важното е, че желанието за живот продължава да го има.

Тези дни си мислех как в моето обкръжение се вярва, че:
когато те сърби ръката, ще вземаш пари
като кихнеш - някой те споменава
като те сърби носа, в зависимост от това къде те сърби ще се ядосваш или ще се радваш
когато очите играят - на хубаво или на лошо в зависимост от това кое играе

което когато се замисли сериозно човек е направо смешно... да видиш възрастни, зрели хора да вярват в това.

До преди две години да се ориентирам за живота по "мистични знаци" беше направо начин на живот.

 :)

Между другото и не сънувам толкова интензивно, както преди... преди сънувах почти всяка вечер. А бях чела, че това е признак на пси разстройство. Сега доста рядко, което сигурно е сигурен признак, че не подтискам нищо и съм добре.

Смъртта на татко съвсем ме подбутна, че за едно дете е много важно какви спомени ще оставят родителите у него. От него спомените ми са добри. Само че са малко по - малко на брой, отколкото ми се е искало да са. До момента въпреки всичко съм чудесна майка, защото винаги, когато ме оставят, се стремя празниците на децата да са хубави и направени специално за тях, а не да няма място за тях на масата от пенсионери.

А какво ще кажете за НЛП, има ли вече специалисти у нас, понеже в пулс срещнах отново приканване за НЛП-терапия?


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл* в Юли 21, 2015, 11:44:05
И ето един конкретен въпрос - в горния пост съм сбъркала и вместо правопис съм писала подчерк, често ми се случва и докато говоря да сбъркам думи, при които значението е сходно, но все пак отразяват различни аспекти на едно и също нещо - в случая писането, нормално ли е, при условие, че цял живот е така, симптом ли е на психично отклонение или го имат и нормалните хора?
 :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл* в Юли 21, 2015, 08:35:36
Сигурна съм, че точно този симптом си има наименование... Дали не е дефицит на вниманието, произтичащ от това, че като цяло имах тежък начин на мислене, от там тогава, когато не съм обръщала внимание какво пиша, или съм била силно притеснена и вниманието ми е раздвоено, се появява това? ? ? Има ли си има това или не?
Освен това в случая Фантагиро смяташе, че не е редно да се бъзика за правописа, обаче Шашмагюл беше на друго мнение, влязоха в конфликт появи се и ДГ, реши, че мълчанието трябва да бъде наказано...  ;D Г-н Лалов, начинът, по който се чувствам всеки път, когато си пиша с вас, въпреки че е явно, че сте по - млад от мен, наподобява едно точно определено чувство, което е сигурен признак, че ще сте един чудесен член на БАП след известно време.

Така и не си получих виртуалното потупване по рамото, че вече мога да се конкурирам с Фройд относно анализирането на сънищата, психозите, налудностите и халюцинациите, но като че ли вече няма особено значение дали ще ми ръкопляскате или не.
 love


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Ст в Октомври 13, 2015, 12:56:43
Имам социална фобия, тъкмо събирах смелост да направя по-обширен пост описвайки моя проблем, четейки историите на други с моя проблем, но сега когато виждам, че подобми постове са секнали, се разколебах.
Единствено ще посоча, че съм момче на 28 години, ако някой с социална фобия има нужда от комуникация, нека да ми пише.
Бих бил благодарен, ако някой ми посочи активен форум където се разисква този проблем, моите опити да намеря такъв са безплодни  :(


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Октомври 13, 2015, 01:57:41
Здравей, приятел, аз имам социална фобия. По принцип съм срамежлив, но години наред вече "тренирам" да ставам по отворен, получавам ПА понякога, но не се отказвам да се боря. Имам приятелка, която много ми помага. Трудно говоря пред много хора, запъвам се понякога, но както ти казвам, не се отказвам. За да стана по-смел и лекарства взимам. Моята приятелка е безценна, благодарение на нея постигнах голям напредък. Бях много смотан с момичетата, но с нея се чувствам жив. Разбира се, тя не е с мен навсякъде. Има моменти, когато си мисля дали всички не ме гледат мен и не ме обсъждат, факт, от който настръхвам и се чувствам много зле, но си повтарям, че всеки човек се притеснява по своему, а моето притеснение е да не ме обсъждат и не да си Боже - да ме критикуват. Смело  можеш да пишеш за всичко, което те вълнува , ще помагам с каквото мога. love


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл* в Октомври 13, 2015, 03:14:41
Димче и сега кво? Дразня те,тъпа съм ти и по добре да мълча? Един на времето беше казал на приятелката си да мъллчи, че изглежда по -умна...?
Социалната фобия се лекува с говорене.
На мен зъбите ми се очертаха като основен проблем.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Nik в Ноември 23, 2015, 10:28:41
Здравейте! Не знам, дали някой влиза още тук. Кой знае, може да сте се излекували, което Ви го пожелавам с цялото си сърце, но реших да пиша пък ако някой го прочете добре, ако не пак добре. :) Със сигурност в този начин на комуникация ме бива повече и социалната фобия е почти заличена, но само тук,което е временно за съжаление, предполагам и при Вас е така. Тук няма притеснението, което спохожда всички ни в изброените от Вас ситуации и което ни пречи да бъдем щастливи. Аз съм момче на 22 години и изчетох вече доста за този тип състояние и истината е, че докато четях една статия видях себе си в нея и това ме срази напълно. Все едно някой ме беше разкрил напълно, всичките тези въпроси, съмнения, притеснение, това, какво ще помислят другите за мен, ако постъпя по определен начин, който смятам за правилен и накрая просто оставаш пасивен, защото никога не можеш да отговориш на непрекъснато възникващите въпроси в съзнанието ти, винаги търсиш подходящите думи, които смяташ, че ще паснат в дадена ситуация и това непрекъснато те ограничава. Чувствам се като затворник, роб, на който пазач или господар съм самия аз или както искате го наречете, който иска да надигне глас и да промени положението, в което е изпаднал, но този глас е прекалено тих и обречен и състоянието не се променя. Заживяваш с него, една, втора ситуация все същото, нещата се повтарят и това докога? Най-интересното е, че понякога има проблясъци и дори аз се учудвам как съм успял да се справя в даден момент, но те са рядкост, а това не е задоволително, а и усилията са били огромни за нещо толкова просто. Ако следваме метафората със затвора :), която ми хрумна, докато пиша това. Все едно си намерил начин да избягаш и да се спасиш, но след краткотраен престой на свобода отново те хващат и връщат на същото място и започваш всичко наново, ако са ти останали изобщо сили. Не знам подобно ли е усещането при Вас или аз съм прекалено тежък случай ;D...Истината е, че си мислех, ако искате и има хора тук в сайта от София, същото е и за другите райони разбира се, можем да направим нещо като срещи, ще се опознаем, ще си поговорим, ще разкажем за проблемите си, със сигурност ще има за какво да си говорим, все пак имаме обща житейска тема :), а и за други неща разбира се. Ще ни бъде доста по-лесно да се отпуснем, като знаем, че всички имаме общ проблем и това би ни сближило, колкото и странно да звучи, със сигурност бихме създали добри и истински приятелства и взаимоотношения, а това не е ли стъпка в правилната посока? Като цяло всичко написано тук във форума е първата стъпка, която сме направили, убеден съм в това, а и радостното е, че не сме се отказали да опитваме да променим нещата. Просто го давам като идея, ще ходим на различни места, ще се сблъскваме с хора и ситуации, все едно ще се изпитваме, но няма да сме сами в това начинание, а ще знаем, че имаме хора зад гърба си, които ни подкрепят. Все едно ще бъде като обучение. Ще има неуспехи, притеснение разбира се, но заедно, колкото и клиширано да звучи, може и да успеем. Истината е, че така не се живее, годините минават, а после като се обърнем назад и видим какво е било, ще съжаляваме, че сме пропилели всичко и виновни за това, колкото и да е жалко, ще сме самите ние, а болката от това е неизмерима. Може идеята да е илюзорна, но все пак ако има желаещи да опитаме, няма да изгубим нищо, най-много да спечелим. Ако има желаещи ще дам скайп, а също и тук може да се разберем. skype   kolio_baros15. Аз влизам тук, така че ако има нещо към мен ще го прочета със сигурност. Поздрави на всички и успеххххххх! :)


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Шашмагюл* в Ноември 30, 2015, 09:40:10
 ;D Съгласна. Едно сериозно пътуване ми се отложи.... така че чакам час за среща, обаче предпочитам на първата да присъства и психотерапевт. Би било хубаво да се сформира група "социална фобия" тъй като по стечение на обстоятелствата си имам и това в малка степен.


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: nelka_R в Август 24, 2016, 12:55:08
Ако искате да се справите със социалната фобия четете много книги за духовно усъвършенстване, тръгнете на психолог и дайте всичко от себе си за да се преборите със срама. Преди много време и аз имах социална фобия и се радвам че със сигурност мога да кажа че тя е лечима и че всеки може да се справи с нея. Сега живота ми е прекрасен и общувам с лекота с хората, обичам да излизам и да се забавлявам. Най-важното е да не се отказвате и да вярвате в себе си,


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: mihok в Януари 02, 2019, 04:55:35
za6to ne pi6ite


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: mihok в Януари 02, 2019, 04:57:44
i na li4ni saob6teniq ne moje da se pi6i


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: Dimcho в Януари 04, 2019, 10:59:50
Социалната фобия е нещо като импулс срещу самия себе си, срещу това да се чувстваш незначителен и неуважителен срещу самия себе си. Аз я боря тази фобия от години и смятам, че съм се справил с нея на около 80 процента. Смених мисленето си и отношението към себе си. Имайте самочувствие и бъдете себе си love1 love


Титла: Re:Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.
Публикувано от: evridica в Януари 05, 2019, 06:21:37
Димчо, даде много точно определение на социалната фобия. наистина е импулс насочен срещу себе си.


SimplePortal 2.1.1