evropea.com - форум за паническо разстройство

Здравейте,

Надявам се че съм уцелил форума и бих желал да остана анонимен. Мисля че страдам от някаква психоза плюс огромна страхова невроза. Депресията ми мина преди няколко месеца
Още от малък имах голям страх, така и не разбрах от какво. Учех в едно селско училище където всичко беше много весело. В края на 7 клас беше обявено че в училището ще има сливане на класове и родителите ми с цел да направят всичко добро за мен ме преместиха в града, където уви всичко се обърка. Родителите ми мислеха всичко добро за мен, а се озовах в най-скапанато  даскало в града. Момчетата бяха много буйни и постоянно ме биеха, е не само мен. Просто не се търпеше. в следствие на това даже и се изпуснах в гащите от страх, трудно говорех с околните, буквално се затворих в себе си. Голям страх беше.
В средното нещата се оправиха защото попаднах в напълно добро училище с добри хора и преподаватели.

Как да премахна страха. Винаги когато се сетя за това училище страха избива в мен и получавам отново страх също като жените преживели изнасилване или отвличане. Доста хора преживели такъв ужас просто не искат да си го спомнят защото е гадно и непоносимо. Трудно е също така и да се забрави, но време лекува. Търсил съм машина на времето с цел да оправя грешките си, но няма такива неща в нашата реалност.

Сега съм на 23 години

Здравей, момче! С болка чета това, което разказваш.Понякога ние, родителите, мислейки за добро, объркваме нещата. А те попитаха ли те дали искаш да смениш училището? Сподели ли с тях това, което ти се е случвало? Хубаво е, че в средното си се чувствал на мястото си. Консултирай се с психолог! Ще се справиш! Кураж!

Всички правим грешки.

Здравей!

Какво ще кажеш ако ти споделя, че ние не правим грешки, а по пътя на житейските ситуации просто постигаме различни резултати. Понякога резултатите ни удовлетворяват, друг път не. Когато постигнатия резултат не е това, което желаем поемаме курс към промяна, за да променим резултата - да стане такъв, че да сме доволни. Резултата може да се променя винаги - до края на живота ни. Въпросът е само да живеем със съзнанието за това, че имаме възможността да променяме всичко, което пожелаем.

Всичко ще се оправи, но трябва време. :) :) :) Сега съм млад , а съм доста зле психически.
А и на всичкото отгоре и съм девствен. Притеснявам се от момичетата, тъй като съм много затворен в себе си. Имам малко истински приятели в живота си 8) 8)

В днешно време девствеността на 23 години е рядко явление, така че имаш избор да мислиш за тази си особеност по един от двата начина: 1) да те е срам и да се подтискаш от това; 2) да го използваш като невероятно предимство, качество, ценност в системата ти от ценности и да впечатлиш момичето на мечтите ти с това.

Ако избереш вариант 1 - предприемаш мерки по разделянето с девствеността си дори ако е на цена, определена по някакъв пазарен принцип и без дълготрайно обвързване. Ако избереш вариант 2 можеш да направиш така, че да си намериш страхотно момиче, с което ще сте си първи и ще имате прекрасна любов.

И в двата случая трябва действие. Това с Ема поне, го казваме на всеки, който пише тук с идея да получи някакъв съвет за проблема си.

Успех!

Хехех, добре доБре.
ама трябва да е оправна. hmmm hmmm drunk drunk
Ама от друга страна като девствен и изглегждаш по млад ::) ::)

Имаш ли приятели останали от преди да те преместят в новото училище и дори след това. Как си в социално отношение днес. Ако си добре, гледай да се съсредоточиш към хората, които са най-близко до теб.



Браво, виждам тук един по голям оптимист от мене. Аз със подобни проблеми на моменти си нямам и представа как ще се оправят нещата. А и щом имаш малко истински приятели гледай да ти минава времето с тях. Аз например като се замисля няма човек на който да кажа, че ми такъв. Защото нещата така се получиха, а аз нямам вина.

Колкото до девствеността, поне днешно време можеш да направиш така, че да не си девствен- както направих аз. Не съм имал приятелка, но преди година ме бе срам от това и просто бях при една кака, която ми взе девствеността :D....




Втория вариант ще е труден, защото просто в България девтствеността при момче при леко напреднала възраст не е предимство. Просто няма такива момичета, които ще го приемат като предимство, а по скоро като повод за подигравки и какви ли не глупости. Поне в това, което съм видял тук, мога да кажа, че са направо ужасни.

Добре. :) :)
 искам повече забавления, но просто няма с кого да се разхождам из града. искам ресторанти, партита, купони, веселие   :) :) :)

Както казах вече не съм в депресия. Старая се да се стабилизирам и да балансирам психиката си. Да не затъвам защото е опасно.  doctor doctor

В кой град живееш? Работиш ли, учиш ли? Толкова много млади хора има навсякъде, хилидя поводи да се запознаеш с нови и приятни хора! Няма нищо страшно, давай sky

Какво ще кажеш ако ти споделя, че ние не правим грешки, а по пътя на житейските ситуации просто постигаме различни резултати. Понякога резултатите ни удовлетворяват, друг път не. Когато постигнатия резултат не е това, което желаем поемаме курс към промяна, за да променим резултата - да стане такъв, че да сме доволни. Резултата може да се променя винаги - до края на живота ни. Въпросът е само да живеем със съзнанието за това, че имаме възможността да променяме всичко, което пожелаем.


Много вярно и точно :)Напълно съм съгласна

Искам да сбъдна мечтите си

Че кой не иска :)

Започни с нещо конкретно. Това желание е малко общо и вероятно ще те блокира по пътя на постигане на всичките ти мечти наведнъж.
Напиши мечтите си на лист, подреди ги и виж какво можеш да направиш днес, утре, след месец, за за започнат да се сбъдват. Разпиши си подробен план, може и на ум, и последователно го следвай.
За съжаление магическите пръчици са кът и повечето мечти се постигат с последователни действия.
Действай! :)

Мечтата ми е да се върна назад във времето и да поправя грешките си. Съществува ли някакъв начин

-

Психоза.
ами така мисля
много съм затворен, но аз така и не мога да разбера критерия за затворен човек. Имам към 300 приятели у фейсбуук.

все още нямам сериозна приятелка
не съм много общителен. а моята псиложка постоянно ме нагрубява че съм миришел през ученическите си години заради психо миришене с цел да няма хора до мен.

ЕТо и темата- http://strahove.evropea.com/index.php?topic=692.0 (http://strahove.evropea.com/index.php?topic=692.0)

Отговорил съм ти ето тук: http://strahove.evropea.com/index.php?topic=575.msg18826#msg18826 (http://strahove.evropea.com/index.php?topic=575.msg18826#msg18826)

-

еми  интересно ми е :) :)

В реалния живот липсват приятели.