Титла: Моите страхове Публикувано от: Trrr в Май 16, 2012, 03:54:04 Здравейте, зачудих се къде да напиша темата си, дали в ПР или в Социална Фобия. Но реших да пиша тук, защото от известно време получавам може би нещо като панически атаки. Поне до такъв извод стигнах, след като бях на доктор и в две различни кардиограми не откри нищо тревожно, имал съм супер кардиограма, кръвното ми е добре, преслуша ми сърцето и било добре. И аз, когато и да си меря кръвното ми е добре, освен това и кръвната картина е супер. Преди известно време усетих как сърцето ми бие много силно, може би до 140, а когато усетих и се изплаших сигурно се е качило повече. Изплаших се, тогава бърза помощ ми казаха, че кръвното е добре и че е от притеснение. Да вярно характера ми е такъв, притеснен, затворен и какво ли още не. След това през ден или поне веднъж на ден вдигах пулса на горе, но с течение на време запазвах самообладание и това качване на пулс продължава най-много до минута и след това си се връща в ритъм. Може би съм стигнал до състояние когато усетя за миг по висок пулса 110-120 и да се плаша, но иначе през останалото време си е в норма, когато си почивам и спя също. Водя по скоро заседнал живот, но стигнах до състояние, където очаквам да вдигна пулс, защото го правя по веднъж на ден, и в три поредни дни се вдигна точно в един и същи час- около 11:00. Най-вероятно е на психична основа, защото в други моменти спортувам ( макар и рядко), ходя, и не се случва. При болно сърце или нещо друго просто няма как по едно и също време като час да вдигам за кратко пулса. Чувството, когато вдигна е пулса е чувство на безпокойство, на моменти паника, и по забързано дишане, иначе болки и други неща нямам. Трябва бавно по бавно да спря да мисля за тези неща. И другия проблем е, че почти нямам приятели и нямам никакъв личен живот като за 23 годишен. Това на моменти не ми дава и спокойствие, израстнах като характер по затворен, притеснителен и отхвърлен от хората, без да знам защо. На моменти са се държали зле с мен все едно съм говедо. Приятелки пък въобще, липсата на контакти дълго време, може би са се отразили с общуването на живо, и с момичетата. Искам да не съм сам, но не знам как. Регистирах в сайт за запознантва, но нищо. Пиша на едно момиче след второто писмо не ми отговаря( поне аз след като не са ми отговорили не нахалствам или пък да говоря всякакви глупости, както правят повече, викам просто няма смисъл), в такива моменти си мисля много лоши неща за мен, аз ли не почвам добре и си казвам има ли смисъл да се занимава, с какво мога да впечатля, с това, че нямам приятели ли или че съм аутсайдер . Мисля, че изглеждам нормално като другите, нямам външни недъзи или поне аз така си мисля ( тази дума не е хубава, и не ми е целта да обидя някой, но българите я използват тази дума много често и за съжаление това го гледат, в своя избор, изключенията са много малко). Иначе съм студент, но всичко, което се случва е в рамките на университета. Постоянно си мисля, че когато завърша след година ще изгубя и малкото шансове да имам приятели и компания. Ще дойде момент родителите ми няма да ги има, и ще си остана сам. Искам да си намеря работа, но в днешно време и все още без образование това не е най-лесното нещо. Тези панически атаки на моменти, може да са следствие на самотата, която ме мъчи. Но не знам какво да нарпавя да не съм сам. Когато гледам хората в компании и двойки ми става гадно, защото не съм като тях, чувствам се втора категория човек без самочувствие. Когато се прибирам в родния град не излизам никъде, защото просто няма къде, няма с кого. Хората си имат компания и не им е до теб. И тук там, слушам гадни неща за мен да си говорят, това убива много моето желание за живот. Имам ли бъдеще ?
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 16, 2012, 05:13:18 РАЗБИРА СЕ, ЧЕ ИМАШ БЪДЕЩЕ!!!
Всичко, което описваш е състояние, което е напълно преодолимо. Можеш да опиташ сам, можеш да се довериш и на психотерапевт и така по-бързо ще се справиш. Независимо от това какъв успех ще постигнеш самостоятелно знай, че дори да не си доволен от постигнатото винаги можеш да "поправиш" резултата към по-благоприятна насока с помощта на терапевт. Моят въпрос за момента към теб е - искаш ли да опиташ да се справиш сам? Ако си готов за малко работа със себе си и интересни моменти пиши, ще ти кажа какво можеш да направиш. Ако не чувстваш сили, че можеш сам - кажи - тогава вариантът за теб е психотерапия. Но все си мисля, така четейки поста ти, че можеш и сам. Или с малко помощ от коуч. Но затова по-късно. Сега е важно да споделиш какво мислиш по отношение на това да се промениш. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: ddiddi в Май 17, 2012, 11:29:11 Trrr, толкова си млад, непозволявай да те обземе и победи отчаянието. Повишения пулс е един от симптомите на ПР и аз съм го имала. Но по- важното е , че си си направил кардиограма и всичко е ок. Просто непозволявай да те обземат вътрешни терзания, така само си вредиш. Казваш, че си студент, имаш колеги. Защо не им предложиш да излезнете някъде да отидете на дискотека, ресторант, бар или ако си студент в София на Витоша, просто да се разнообразите. Имаш колеги, колежки опитай се да се сближиш с тях (ако не си), ходете по кафенета. Както правят младежите. Друг съвет, който мога да ти дам е казваш, че си пътуваш до родния град, ако пътуваш с автобус или влак гледай да седнеш до някое симпатично момиче, заговори го, разменете си телефонните номера. Покани я на среща...ей така се получават нещата. Само не се затваряй в себе си и помни НИКОЙ НЕ Е ПОВЕЧЕ ОТ ТЕБ, за да се чувстваш самотен и непълноценен. Пожелавам ти успех!!! arms
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Май 17, 2012, 04:22:32 Не съм от София, но не знам. Като ги гледам хората всеки си има собствен живот, а курса ни е доста раздробен, не сме единни. Говоря по общи неща, но само това- за три години почти нищо. Искам нещата да се оправят, но на моменти си нямам и представа как. И като пътувам с влак или автобус ако седна до някоя и почна да говоря ще ме гледат странно, ще кажат, кой е тоз изветрел и луд. Просто не мога, още повече, че хората се познават, и аз съм някак си чужд. Още повече, че за мен няма и хубаво мнение не знам защо, нямам пороци в характера, не съм някой наркоман, пиянде. Веднъж чух като си бях в родния град някъкви приказки, че съм бил бавен и това ме съсипва. Ходя без никакво самочувствие. Много често слушам подобни съвети, да седна в автобуса до някое момиче, да му говоря, да потърся телефон, но не мога. Може би в София може и да става, преди по новините имаше едно момче на 25 години, където видяло едно хубаво момиче, така усмихнало му се в някакъв автобус от градския транспорт, било го срам тогава, но след това започнало да го търси чак по новините чрез БТВ, това беше преди около месец, може някои да се сетат. Но тук това не мога да си го представя, може би съм вярно задръстен, но не съм виждал по рейса да се запознават по този начин. То в малките градове хората се познават и аз няма да изглеждам добре пред тях.
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: ddiddi в Май 17, 2012, 04:49:45 Аз мисля, че трябва да се справиш и можеш сам. Но ако неможеш по- добре потърси помощ от терапевт, незнам може би психолог. Но по- скоро трябва да спреш да се интересуваш какво казал някой си за теб, бил си бавен и такива глупости. Нали знаеш, че хората са злобни и все се бъркат в живота на другите, абе клюкари. Хич да не ти пука кой какво говори зад гърба ти. Аз ти казах, тези дето те одумват не са повече от теб, за да им се връзваш. Но щом се чувстваш самотен промени нещо в поведението си. Казваш, че курса Ви не е единен, значи са се оформили групички, опитай се да се присъединиш към някоя. Но трябва да си по- смел, а не предварително да си мислиш, че нищо няма да стане. arms
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 17, 2012, 05:23:46 Здравей!
Не отговори на въпроса, който те попитах, затова не смятам да настоявам повече. Искам само да кажеш, разбира се, ако имаш желание какво би помислил ако следните хора се изправят срещу теб и кажат, че ти си "изветрел, луд и бавен". Моля те, ако решиш да отговориш срещу всяко име да напишеш по скалата от едно до 10 колко засегнат ще се почувстваш - 0 незасегнат - 10 - страшно много засегнат. Имай предвид, че имената и хората са абсолютно реални (съществуват в системата ЕСГРАОН): Миропа Андонакиева Пацка Куртаджова Будка Сапунова Кутьо Карагьозов Трошан Жасминов Чайка Бележкова Бардолей Стришков Курти Лападуди Стоименчо Каманяров Кинефка Попишка Подходи към задачата сериозно, нищо, че може и да не изглежда такава. Тя е сериозна! Представи си тези хора с табелка на гърдите на всеки от тях. Всеки от тях ти казва, че си изветрел, луд и бавен. Оцени как се почувства и сподели с нас. Колкото по-живописно си представяш името на човека и едновременно чуваш думите изветрел, луд и бавен, толкова по-истинска ще е оценката ти. След това има допълнение, но ще ти го дам ако направиш задачата. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Май 19, 2012, 08:22:13 Цитат Моят въпрос за момента към теб е - искаш ли да опиташ да се справиш сам? Това с ПА, мисля, че успявам да го владея и минава най-много за минута, две това безпокойство и ускорения пулс, когато го получа. Но не знам как ще се оправя със самотата, искам да се оправя сам, но дългите моменти сам, моменти, в които няма дори кой да ти звънне на телефона не влиаят добре на мен. Хубава задача с тези имена, но проблема, е че тези неща съм ги изпитал върху себе си и това, че 90 процента от хората в моя край се познаваме по принцип, не сме някои непознати например. На друго място не бих обърнал много внимание, но тук нещо не ми върви с приятелите, когато не ме имат за човек и направо не знам. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 19, 2012, 11:11:30 Здравей!
Най-приятелски искам да ти кажа, че споделяйки тук с нас проблема си вършиш едва 2 % от необходимото, за да промениш ситуацията. Разбира се, че тези 2 % са важни, когато търсиш мъничко съчувствие. Имаш го и от мен - самият аз, когато бях в училише - от 1-ви до 10-ти клас много трудно завързвах добри приятелства. Причината бе, че бях много дебел - всички ми се подиграваха. Все се мъчех да отслабна, вярвайки, че така ще мога да имам повече приятели. Но ми беше трудно да отслабна. Дори, честно казано, надебелявах още и още. Тогава реших, че пътя през отслабването е мноооого дълъг за достигането на приятелството и единственото, което ми оставаше бе да потърся по-приятелски отношения с тези, които ме приемаха дебел. Така в 10-ти клас вече имах няколко добри приятеля. Когато този проблем не бе вече на дневен ред знаеш ли какво стана? - ами отслабнах :) Да се върнем обаче на 98-те процента оставаща работа. Нужно е да предприемеш действие. Сега във форума, а по-късно и навън. Затова се учудвам, че не си решил задачата от миналия ми пост - бях останал с впечатление, че търсиш пътя за справяне. Аз, предполагам и останалите сме готови да ти посочим няколко възможни решения, като винаги остава възможността да се консултираш и със специалист - психолог или терапевт. Оправдания могат да се намерят винаги, така че не ги търси - те са лесния път. По-трудния е да се промениш. Но пък е сигурно успешния път. И така. Задачата с имената остава - направи я. Бе изкушен от това да намериш оправдание да не я направиш, но вече разбра, че оправданията са крачка назад. В допълнение имаш и нова задача. Тя се състои в следното: по-долу съм ти извадил няколко мисли на мъдри хора. Някои от мислите са от общ характер, други касаят точно приятелството. След като ги прочетеш искам да напишеш с 2, максимум 3 изречения как се виждаш ти в контекста на всяка мисъл - по отношение на мислене, идеи и възможност за действие според това, което си прочел. Прави това непосредствено след всяка мисъл така, че да видим тук какво точно мислиш по всеки един аспект на казаното от по-мъдрите от нас. Но не в светлината на оплакването, а в светлината на възможното, което би могъл да направиш. След като направиш това със същите неща те очаква нова задача. Както виждаш - ако искаш промяна трябва работа. Запретвай ръкави :) Виждаш вече, че приятели се намират лесно - някои от нас тук ще говорят с теб от позицията на съчувствието, други, като мен ще опитаме да ти помогнем да излезеш от омагьосания кръг. Така че - ти си на ход :) Ето мислите: Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството? Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб. Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят. Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така. Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия. Откажи се от „нуждата". Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти. Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш. Уейн Дайър За два месеца можеш да си създадеш много повече приятели като се интересуваш от другите хора, отколкото за същото време като ги караш да се интересуват от теб. Дейл Карнеги Не е богат онзи, който има много, а онзи, който раздава много. Ерик Фром Какво е приятелят? Ще ти кажа - това е някой, пред който се осмеляваш да бъдеш самия себе си. Франк Крейн Не е възможно да се здрависваш със стиснати юмруци. Голда Мейер Изграждането на едно приятелство може да е работа за цял живот. Сара Джует Изгубих седем добри приятели, което значи, че Бог се е смилил над мен 7 пъти без да го осъзнавам. Дал ми е приятелство, после ми го е отнел, но ми е изпратил друго. Жан Кокто Приятелството е подарък, който правим на себе си. Робърт Луи Стивънсън Истинското приятелство никога не е спокойно. Маркиз дьо Севини Ролята на приятеля е да застане на твоя страна когато грешиш, защото почти всеки би го направил, когато си прав. Марк Твен Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Май 24, 2012, 08:12:34 Знам, че ще изглеждам така, че само се оправдавам. Но тук в малкия град е много по трудно, при положение, че хората се познава, излизат от 16-17 годишни, дори и по рано и аз съм някак си чужд. Всеки си има собствен живот и нещата стават трудно + дълги периоди, през които оставам сам. Накрая на учебната година съм и предстоят вероятно нови 2-3 месеца напълно сам. През годините много неща ме отблъснаха, тези в махалата се държат доста зле с мен, гледат да те изложат пред другите, пред момичетата и при това положение никой не би искал да тръгне с мен. На уважение са пияниците и наркоманите, а останалите гледат да ги мачкат, аз така се чувствам. Не искам да ме уважават ( не съм постигнал нищо, за да го правят), но към мен няма нормално отношение все едно съм някой добитък. Бих искал да се махна колкото се може надалеч, но остана още една година да уча, не мога да остава образованието, може да не струва, но по добре с някаква диплома, отколкото без нея. Но не знам колко време ще издържа така сам, сега, когато повече са някъде кой на бал, кой на дискотека, като слушам колите как бучат с абитуриенти ми става гадно.
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 24, 2012, 09:19:24 Здравей, Trrr!
Истински съм развълнуван от проблема ти и го приех доста присърце. В голяма степен приятелски дори. Затова и положих усилия, за да направя нещо, което истински приятел би направил - да ти помогне да си пооблекчиш малко негативното мислене, а защо не и да предприемеш някои стъпки към промяна. За мое най-голямо съжаление констатирам, че 8 дни и 4 отговора от твоя страна откакто си поставил проблема си ти заемаш пораженческа позиция, от която не виждам особено желание от твоя страна да се избавиш. Основание да смятам така ми дава твоето отношение към относително леките и дори забавни неща, които споделих с теб за размишление и малко действие от твоя страна. Те биха те променили, поне мъничко, но ето, че поне тук в този форум ти явно не търсиш промяна. Последното нещо, което искам да споделя с теб, след което ще те оставя да си бъдеш все така самотен и видимо нещастен от този факт е следното: Ако не станеш приятел сам на себе си няма как да станеш приятел с други хора. С такова поведение, демонстрирано тук във форума не мога да кажа, че си приятелски настроен към себе си. Защо тогава го изискваш от другите? Искрено ти желая успех, да се подредят хората и събитията така в живота ти, че да не страдаш повече от това, което споделяш в момента. Но никога не забравяй, че за да ти помогне Бог или който и да е било друг трябва да помогнеш първо сам на себе си! Успех! Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: vladimir в Май 24, 2012, 09:36:44 Здравей, Trrr! Истински съм развълнуван от проблема ти и го приех доста присърце. В голяма степен приятелски дори. Затова и положих усилия, за да направя нещо, което истински приятел би направил - да ти помогне да си пооблекчиш малко негативното мислене, а защо не и да предприемеш някои стъпки към промяна. За мое най-голямо съжаление констатирам, че 8 дни и 4 отговора от твоя страна откакто си поставил проблема си ти заемаш пораженческа позиция, от която не виждам особено желание от твоя страна да се избавиш. Основание да смятам така ми дава твоето отношение към относително леките и дори забавни неща, които споделих с теб за размишление и малко действие от твоя страна. Те биха те променили, поне мъничко, но ето, че поне тук в този форум ти явно не търсиш промяна. Последното нещо, което искам да споделя с теб, след което ще те оставя да си бъдеш все така самотен и видимо нещастен от този факт е следното: Ако не станеш приятел сам на себе си няма как да станеш приятел с други хора. С такова поведение, демонстрирано тук във форума не мога да кажа, че си приятелски настроен към себе си. Защо тогава го изискваш от другите? Искрено ти желая успех, да се подредят хората и събитията така в живота ти, че да не страдаш повече от това, което споделяш в момента. Но никога не забравяй, че за да ти помогне Бог или който и да е било друг трябва да помогнеш първо сам на себе си! Успех! hpjon, ти вече терапевт го раздаваш. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Май 24, 2012, 09:45:54 До някъде си прав, но си има причина през всички тези години да стигна до това положение днес. Преди не бях чак така, бях по оптимистично настроен, но някои неща ме съсипаха. Дори съм слушал неща от сорта, как един не желаел да ходи с мен по центъра, за не го видял някой, че е с мен. Е при това положение какво да си мисля ? Такива случаи не са само единични. Много често, когато видя някой от класа и поне да му кажа здравей, ми се е случвало, когато е с някой да се прави, че не ме познава. И такива неща също не са единични. При това положение няма какво да правя освен и аз да си обърна главата на другата страна следващия път- не съм мазохист, за да тръгна току така да правя евала на който и да е ощв повече пък на такива дето гледат да те стъпнат и изложат с някаква кретейнщина, Нищо ново сигурно не казах, но не мога да се чувствам виновен за всичко. Дълго време сам човек деградира социално, но какво да направя ? Просто ме отблъснаха всички тук. Няма да ти хареса и последното, което ще кажа, но през семестъра, просто се радвам, когато срещам по малко хора от моя тъп град.
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 24, 2012, 09:49:07 констатирам, че 8 дни и 4 отговора от твоя страна :o Работата е по-зле, отколкото си представях love1 Той си водел и статистика ;D ;D ;D Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 24, 2012, 09:53:12 констатирам, че 8 дни и 4 отговора от твоя страна :o Работата е по-зле, отколкото си представях love1 Той си водел и статистика ;D ;D ;D Трак, колко се радвам да те видя тук - дано се включиш с нещо ценно да помагнеш на човек в беда :) Разбира се, че си водя статистика, когато съм се ангажирал с решаването на проблем на съфорумец. Аз не пиша на празни обороти тук. И не пиша преди да съм обмислил това, което казвам. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: в Май 24, 2012, 09:53:52 Отправяме предупреждение за мило и толерантно отношение към съфорумците, в случая Trrr. А не назидателен менторски тон, който само стресира момчето допълнително. В случая Trrr се нуждае от разбиране. Тук хората са с различен жизнен опит и това има значение при решаването на проблема. По един начин се мисли на 20 години, по друг на 30. Вече уведомихме къде може да изразявате различни мнения и да себеутвърждавате егото си. Спазвайте те го!
Без спам по темите ! Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: в Май 24, 2012, 09:56:38 Който няма какво да каже по темата, а смята да я спами и да спори, да се пренася незабавно в http://strahove.evropea.com/index.php?topic=682.0 (http://strahove.evropea.com/index.php?topic=682.0)
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: vladimir в Май 24, 2012, 10:04:27 До някъде си прав, но си има причина през всички тези години да стигна до това положение днес. Преди не бях чак така, бях по оптимистично настроен, но някои неща ме съсипаха. Дори съм слушал неща от сорта, как един не желаел да ходи с мен по центъра, за не го видял някой, че е с мен. Е при това положение какво да си мисля ? Такива случаи не са само единични. Много често, когато видя някой от класа и поне да му кажа здравей, ми се е случвало, когато е с някой да се прави, че не ме познава. И такива неща също не са единични. При това положение няма какво да правя освен и аз да си обърна главата на другата страна следващия път- не съм мазохист, за да тръгна току така да правя евала на който и да е ощв повече пък на такива дето гледат да те стъпнат и изложат с някаква кретейнщина, Нищо ново сигурно не казах, но не мога да се чувствам виновен за всичко. Дълго време сам човек деградира социално, но какво да направя ? Просто ме отблъснаха всички тук. Няма да ти хареса и последното, което ще кажа, но през семестъра, просто се радвам, когато срещам по малко хора от моя тъп град. Trrr, аз няма да ти казвам какво да правиш, тъй като само ти можеш да решиш какво е най-парвилно за теб. Но ако бях на твое място щях да потърся хора с които имам общи интереси и с които ми е приятно, такива пред които се държа непринудено и съм 100% себе си. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 24, 2012, 10:09:27 владимир - ако човек не може да се държи непринудено с всеки, то няма как да се държи непринудено с точно избрани хора.
Майсторството да си себе си е майсторство да си такъв във всяка една ситуация, с всеки един човек на тази планета - от този, който те мисли за добитък до този, който те мисли за Бог. Пътя, който препоръчваш на Тррр е път на бягство. Да, понякога е удачно да смениш града, средата или семейния партньор дори, но в случая мисля, че е по-удачно да се върви по пътя на израждане на здрава себеоценка в една среда, която е считана за агресивна. При напускането на тази среда един ден, което така или иначе ще се случи, човек си тръгва не с горчив спомен и сломено самочувствие, а с изградена стратегия за комуникация, в която увереността в значимостта на себе си е повече от удовлетворителна и гарантираща бъдещи хармонични взаимоотношения. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: vladimir в Май 24, 2012, 10:14:51 владимир - ако човек не може да се държи непринудено с всеки, то няма как да се държи непринудено с точно избрани хора. Майсторството да си себе си е майсторство да си такъв във всяка една ситуация, с всеки един човек на тази планета - от този, който те мисли за добитък до този, който те мисли за Бог. Пътя, който препоръчваш на Тррр е път на бягство. Да, понякога е удачно да смениш града, средата или семейния партньор дори, но в случая мисля, че е по-удачно да се върви по пътя на израждане на здрава себеоценка в една среда, която е считана за агресивна. При напускането на тази среда един ден, което така или иначе ще се случи, човек си тръгва не с горчив спомен и сломено самочувствие, а с изградена стратегия за комуникация, в която увереността в значимостта на себе си е повече от удовлетворителна и гарантираща бъдещи хармонични взаимоотношения. Аз не предлагам бягство. Това което казвам е че човек трябва да си намери подходяща компания която да му пасва и по интереси и по виждания. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 24, 2012, 10:19:48 Принципно си абсолютно прав.
Както да кажеш на 25 годишен младеж, който не е целувал момиче и има проблем от това да вземе да си намери момиче и да го целуне. То е ясно какво трябва да се направи. По-важният въпрос тук е КАК до се направи. Защото, понякога изглежда, че върха на планината е много близо, но пътя за достигането му е доста по-дълъг и заобиколен. До върха ще стигне този, който е наясно, че трябва да подходи по определен начин. Иначе ако кажеш на човек в подножието да атакува през най-прекия път може да му докараш доста главоболия. И се включвам в тази тема не защото се правя на терапевт, а защото аз самия съм имал подобен проблем с изграждането на приятелски взаимоотношения. Някакси инстинктивно обаче съм намерил начин да си го реша мнооого отдавна. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: vladimir в Май 24, 2012, 10:25:39 Както да кажеш на 25 годишен младеж, който не е целувал момиче и има проблем от това да вземе да си намери момиче и да го целуне. То е ясно какво трябва да се направи. По-важният въпрос тук е КАК до се направи. Как така КАК? Както може. Ако иска да го стори, няма обективна причина да не го стори и все пак не го стори значи имаме един вид ирационално мислене което само по себе си е не по-малко симптом от ПА. Основният въпрос би бил ЗАЩО. "Защо за бога аз искам еди какво си, нищо не ме спира а не го правя?" Когато успее да си отговори на този въпрос човек (което става в процес на психотерапия) вече е свободен да се промени. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 24, 2012, 10:32:47 ха, би ли разяснил какво означава ирационално мислене... и как то само по себе си може да е симптом на ПА???
Отговора на въпроса защо е нивото на мотивация, за което не веднъж сме говорили и за което не веднъж специалисти се изказват подигравателно. Ето тук има класически случай на човек с проблем без да е мотивиран да го реши. Въпроса ЗАЩО ще го затлачи в проблема, ще цикли до безкрайност, защото еднозначен и истински отговор никога не може да бъде намерен. Ето защо, практическия подход разглежда проблема откъм въпроса КАК. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: vladimir в Май 24, 2012, 10:47:46 ха, би ли разяснил какво означава ирационално мислене... и как то само по себе си може да е симптом на ПА??? Отговора на въпроса защо е нивото на мотивация, за което не веднъж сме говорили и за което не веднъж специалисти се изказват подигравателно. Ето тук има класически случай на човек с проблем без да е мотивиран да го реши. Въпроса ЗАЩО ще го затлачи в проблема, ще цикли до безкрайност, защото еднозначен и истински отговор никога не може да бъде намерен. Ето защо, практическия подход разглежда проблема откъм въпроса КАК. Ирационално мислене е коагто човек възприема околната среад по начин който не отговаря на реалността. Например някой който смята че 100% ще бъде отхвърлен от другите-това не е вярно. Има тайива които ще го отхвърлят но има и такива които ще го приемат-зависи от техните лични убеждения за нещата от живоат. Ирационалното мислене не е симптом на ПР, но произтича от несъзнавани конфликти от които произтича и ПР. Човек трябва да осъзнае своят подсъзателен конфликт защото само тогава може да го разреши. Когато той е несъзнаван не може да бъде разрешен и симптомите представляват своеобразен опит за неговото разрешение. Когато бъде осъзнат конфликтът се решава по нормален път и човек се оправя не само от ПР но и започва да вижда по-реално нещата. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 24, 2012, 10:56:08 владо, ти добре си си научил урока :) Аз не мога и да се съмнявам в това, тъй като го учиш вече втора година в терапия, доколкото си споделял това тук.
Виждаш ли каква е разликата между есенцията на теоретичната постановка, която излагаш и моя начин на мислене, а той е основан на търсене на решение тук и сега, което да е на базата на конкретни действия спрямо определен план за постигане на успеха. Това научих аз в моята психотерапия. Тя бе значително по-кратка от твоята, както вече може би добре знаеш и съм се уверил от първа ръка, че такъв подход работи. И то работи не само при мен, а и при стотици други хора, преминали през този тип терапия. Не бих влезнал в диалог с теб по отношение на коректността при използването на термина ирационално в контекста на мисленето, а само ще отбележа, че мисленето и по точно рамката на мислене е нещо, което се променя. И то се променя с целенасочена работа, а не с умозрителни прозрения. Работата се състои в конкретни действия, които водят до каскадни промени във всеки един аспект от живота на човек. Смятам, че и конкретните задачи, с които човек се занимава в една стратегическа терапия са много по-реални от това да говориш и мислиш с години по въпроса защо ти се е случило нещо си. То се е случило, така или иначе. Ето, Тррр няма и не може да има приятели. Въпросът е оттук натам какво може да се направи, а не да се връща и анализира едно минало, което така или иначе е минало. Това е :) Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: vladimir в Май 24, 2012, 10:59:35 владо, ти добре си си научил урока :) Аз не мога и да се съмнявам в това, тъй като го учиш вече втора година в терапия, доколкото си споделял това тук. Виждаш ли каква е разликата между есенцията на теоретичната постановка, която излагаш и моя начин на мислене, а той е основан на търсене на решение тук и сега, което да е на базата на конкретни действия спрямо определен план за постигане на успеха. Това научих аз в моята психотерапия. Тя бе значително по-кратка от твоята, както вече може би добре знаеш и съм се уверил от първа ръка, че такъв подход работи. И то работи не само при мен, а и при стотици други хора, преминали през този тип терапия. Не бих влезнал в диалог с теб по отношение на коректността при използването на термина ирационално в контекста на мисленето, а само ще отбележа, че мисленето и по точно рамката на мислене е нещо, което се променя. И то се променя с целенасочена работа, а не с умозрителни прозрения. Работата се състои в конкретни действия, които водят до каскадни промени във всеки един аспект от живота на човек. Смятам, че и конкретните задачи, с които човек се занимава в една стратегическа терапия са много по-реални от това да говориш и мислиш с години по въпроса защо ти се е случило нещо си. То се е случило, така или иначе. Ето, Тррр няма и не може да има приятели. Въпросът е оттук натам какво може да се направи, а не да се връща и анализира едно минало, което така или иначе е минало. Това е :) Това си е твоето мнение. Ще те поправя обаче че не се анализира минало. Конфликтът винаги е между желание и забрана. И това желание съществува тук и сега. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 24, 2012, 11:07:49 Цитат Ще те поправя обаче че не се анализира минало. Конфликтът винаги е между желание и забрана. И това желание съществува тук и сега. Е, ако се анализира този конфликт, то не намирам причина една психотерапия да трябва да продължи повече от 2-3 сесии. А се вижда, че не става така - ти сам си потърпевш от "вървенето по дългия път". Ако един конфликт е тук и сега, то и решението му е тук и сега. Успешните терапии точно това правят - учат човек да се справя тук и сега. Но се отклонихме от темата. За Трр сега е важно да си приоретизира нещата, които му предстоят. Когато решаването на този социален проблем стане приоритет номер 1, то тогава ще е налице и мотивацията и енергията, с която проблема ще бъде решен. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: vladimir в Май 24, 2012, 11:11:18 Цитат Ще те поправя обаче че не се анализира минало. Конфликтът винаги е между желание и забрана. И това желание съществува тук и сега. Е, ако се анализира този конфликт, то не намирам причина една психотерапия да трябва да продължи повече от 2-3 сесии. А се вижда, че не става така - ти сам си потърпевш от "вървенето по дългия път". Ако един конфликт е тук и сега, то и решението му е тук и сега. Успешните терапии точно това правят - учат човек да се справя тук и сега. Но се отклонихме от темата. За Трр сега е важно да си приоретизира нещата, които му предстоят. Когато решаването на този социален проблем стане приоритет номер 1, то тогава ще е налице и мотивацията и енергията, с която проблема ще бъде решен. Ако нямаше защитни механизми да това щеше да стане за 2-3 сесии. Но как си представяш пуритнакси възпитаната жена да осзъане че иска да парви секс с други мъже освен съпруга си или хомофобът че всъщност изпитва влечение към мъже. Мился че Трр може сам да пречцени какво е важно за него и какво не. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 24, 2012, 11:18:59 Все си мисля, че добрия специалист би трябвало още на първата терапевтична сесия да прозре някакъв подобен конфликт у клиента си. Затова е хубаво и тя да е по-дългичка от обикновено. Още повече, че тези конфликти са или на сексуална основа, или има проблем с някой от родителите.
Все пак не живеем в условия на комуникация с вогони или крайвселенски цивилизации, че да е толкова трудно да се определи въпросния конфликт - нещата са ясни. Въпросът е КАК човекът, който има конкретен проблем да бъде провокиран така, че да си го реши сам. Провокациите разбирай в добрия смисъл на думата като нещо, което кара човек да погледне по друг начин на проблема си в сравнение с този, по който е гледал на проблема до момента. Там е разковничето. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: vladimir в Май 24, 2012, 11:22:09 Все си мисля, че добрия специалист би трябвало още на първата терапевтична сесия да прозре някакъв подобен конфликт у клиента си. Затова е хубаво и тя да е по-дългичка от обикновено. Още повече, че тези конфликти са или на сексуална основа, или има проблем с някой от родителите. Все пак не живеем в условия на комуникация с вогони или крайвселенски цивилизации, че да е толкова трудно да се определи въпросния конфликт - нещата са ясни. Въпросът е КАК човекът, който има конкретен проблем да бъде провокиран така, че да си го реши сам. Провокациите разбирай в добрия смисъл на думата като нещо, което кара човек да погледне по друг начин на проблема си в сравнение с този, по който е гледал на проблема до момента. Там е разковничето. То въпроса не е да го прозре терапевта а клиента. Той и да го прозре ако му го каже още на първа сесия няма въобще да се достигне до осъзнаване, клиента ще каже-това е лъжа и ще си замине без повече да се върне защото поднесената информация предизвиква силна тревога. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 24, 2012, 11:27:20 Цитат То въпроса не е да го прозре терапевта а клиента. Той и да го прозре ако му го каже още на първа сесия няма въобще да се достигне до осъзнаване, клиента ще каже-това е лъжа и ще си замине без повече да се върне защото поднесената информация предизвиква силна тревога. Не съм казал, че терапевта трябва да каже на клиента какъв му е проблема. Това все пак не е зъболекар. Просто терапевта трябва да е наясно, за да може да провокира по правилния начин клиента си да "осъзнае" час по-скоро това, което го тормози. Е това осъзнаване е другата гледна точка. А методи за придобиване на друг поглед върху нещата, които вълнуват потърсилия помощ - колкото щеш. Въпроса е да се избере онзи, който работи. Това е отговорност на терапевта. Въпросът беше за мотивацията на даден човек да потърси терапевт. Ето Тррр за момента няма нужната, хайде да го наречем - тяга, за да се изтегли от позицията си и да се погледне по нов начин. За мен в момента, в който Трр погледне на проблема си от страната на неговото решение, а не затъване в него, при добър терапевт или дори коуч то решаването на проблема ще му отнеме 5 до 10 седмици. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Май 25, 2012, 01:50:12 Прочетох и обмислих някои неща. И като се замисля психологията е просто една наука, а реалностите малко по различни, които не се препокриват напълно с психологията.
Цитат Ирационално мислене е коагто човек възприема околната среад по начин който не отговаря на реалността. Например някой който смята че 100% ще бъде отхвърлен от другите-това не е вярно. Някои неща съм ги видял и чул и продължавам да виждам и днес. Да се върна малко назад. Повечето набори имат приятели точно от училищните години, а за мен те отдавна минаха. Просто няма как да се впиша при тях. Аз преди не успях, сега ще е по трудно. По какво точно ще се впиша, другия вариант е работа, предпочитам да работя там, където уча сега, а не тук. Тук хората толкова много ме отблъснаха, че не искам да си помислям, че ще остана тук след като завърша. Колкото до психотерапевт не бих отишъл при такъв, защото града е доста малък и не искам да разбират къде ходя и какво мисля, това ще се разбере, просто няма нищо скрито покрито. Доктора няма да ми помогне, а напротив ще ме довърши. Ако трябва да се отива на такъв лекар то ще е най-добре в някой от големите градове, там поне не се познават всички. Но на този етап не мисля, че точно той ще ми помогне. Бих живял по спокойно, и по отпуснато след като завърша в някой от големите градове и да мога да се реализирам. Тук просто няма бъдеще. Като погледна и към махалата направо не ми се излиза, гледам някакви наркомани и пияници. Гледам някакви 25 годишни се държат като 14. С такива не се живее. Жалко е, че хората харесват такива подобия, поне до такъв извод стигнах докато растях през годините. За някои неща просто съм убеден и не се чувствам за нищо виновен. През годините бях отхвърлян. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 25, 2012, 10:29:39 Какво толкова ще стане, когато хората разберат, че си потърсил консултация с психолог или терапевт?
Това с какво ще усложни положението ти? Толкова ли е важно мнението на същите тези хора, които ти казваш, че се държат неадекватно за възрастта си? Ти свой собствен живот живееш или живееш, за да се харесаш на другите, да те приемат и да не ти се смеят? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Май 25, 2012, 09:03:22 Какво толкова ще стане, когато хората разберат, че си потърсил консултация с психолог или терапевт? Това с какво ще усложни положението ти? ........ Не би трябвало нищо лошо да стане, но много добре знаете какво е отношението на хората към хора, които посещават психолози, психиатри и т.н. Ще започнат едни такива "тоя луд, тоя ..... ". И още повече, че съм от малък град, където хората се познават. Сега има разлика София, Пловдив или който и да от тези градове, с един 20 000 град например. И след това едва ли ще има някоя, която би тръгнала с мен, не че сега има, обаче не искам да става по лошо. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 25, 2012, 10:22:42 Значи при положение, че сега не можеш да си хванеш гадже не съществува опасност да стане по-зле, нали? Тук не става въпрос само за посещение при психолог - ето ти имаш тук възможност да направиш някои стъпки към промяна.
От написаното от теб това виждам, че личната ти промяна не е решението за теб - ти смяташ, че другите са виновни, от другите зависи да те харесват, другите имат приятели от училище, а ти не, другите, другите, другите, другите..... Общо взето се оплакваш от ДРУГИТЕ и в същото време всяка твоя мисъл и действие е продиктувано от това как би изглеждал в очите на ДРУГИТЕ. Оплакването те отдалечава от решаването на проблема ти. И за да не звуча назидателно ще споделя какво казва един много умен човек по повод оплакването: Цитат Да се оплаквате от себе си, е безполезна дейност, която ви пречи да живеете ефективно. Оплакването насърчава самосъжалението и разсейва усилията ви да давате и получавате обич. Освен това стеснява възможностите ви за по-успешни любовни връзки и за по-активно социално общуване. Като се оплаквате, може да получите известно внимание, но то ще е такова, че ще хвърли сянка върху щастието ви. Способността да се приемате, без да се оплаквате, е свързана с познаване на процесите на самоуважението и оплакването, които взаимно се изключват. Ако истински обичате себе си, оплакването ви пред хора, които с нищо не могат да ви помогнат, става абсолютно неоснователно. Ако забележите у себе си (и у другите) неща, които не харесвате, вместо да се оплаквате от тях, Можете да вземете енергични мерки и да ги коригирате. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 26, 2012, 06:56:55 А понякога просто олеква, когато има на кого да се оплачеш :) И напротив - не те отдалечава от проблема. Колкото повече го повтаряш, толкова повече се замисляш за евентуалното му решение.
hpjon, личи си, че ти също нямаш приятели ;D Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Ema в Май 26, 2012, 08:51:58 Тррр, кoгато се появи проблем, има два вида фактори:
такива, на които не можем да влияем такива, на които можем да влияем Трябва да се съсредоточим и насочим усилието си към тези, на които можем да въздействаме и така ще има промяна на проблема. Това го научих по време на терапията си. Тррр, ако искаш сподели какво можеш да промениш сега? И какво си направил до сега? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 26, 2012, 10:50:40 А понякога просто олеква, когато има на кого да се оплачеш :) И напротив - не те отдалечава от проблема. Колкото повече го повтаряш, толкова повече се замисляш за евентуалното му решение. hpjon, личи си, че ти също нямаш приятели ;D Олеква ако някой те слуша с идея да ти помогне. Иначе мисленето и повтарянето на проблема като мантра се нарича зацикляне. То не води до подобрение. Относно твърдението ти за приятелите ми - на базата на какво съдиш, че е така, както твърдиш? И това с какво ще помогне на Тррр да реши собствения си проблем? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Шашмагюл в Май 27, 2012, 12:36:14 -
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Шашмагюл в Май 27, 2012, 12:37:09 -
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Шашмагюл в Май 27, 2012, 05:50:42 -
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 27, 2012, 06:10:48 Има разбира се цели пропаднали градове. Града, в близост до който е селото ми е типичен пример затова.
Но винаги намирам за предизвикателство като седна в някое кафене в центъра да завържа разговор. Не да търся приятели - просто разговор. Интересно ми е какво мислят хората, как живеят. Честно казано и нямам нужда да имам някакви по-специални отношения лятно време, когато карам отпуската си там. Знам, че и да живеех там щях да направя всичко възможно, за да се преместя. За Тррр в настоящия момент е важно да разбере, че независимо от това дали срещу него стои алкохолик или президент, Тррр, както и всяка личност по отделно е напълно цялостна, ценна и неповторима и има право на щастие за момента и завинаги. Както и това, че да се премести да живее другаде не е равносилно на подвиг, а просто ход по посока удовлетворяване на някои изисквания към живота въобще. Един форумец бе казал, че България е държава с големината на град. Хубаво е да се помни това, защото да си от някой град (ерго, квартал) не означава закотвеност и присъда. П.П. ДГ - това, че си назад с домакинството въобще да не ти пука :) Най-важното е, че след тези трусове въобще имаме домакинства... :) Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 28, 2012, 09:12:19 DG, ами и аз си приятелствам с hpjon, макар и виртуално :( Той нали е пъзливец и не ще да е реално ;D ;D ;D
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 28, 2012, 09:53:52 DG, ами и аз си приятелствам с hpjon, макар и виртуално :( Той нали е пъзливец и не ще да е реално ;D ;D ; Виждаш ли колко си неподготвена в изказванията си. Празен пост с елементи на нагрубяване. Ти въобще не знаеш какво е приятелство. За какво приятелстване говориш като последното нещо, което смятам теб е приятел. И си тръгнала и съвети за приятелство да даваш на хората... Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 28, 2012, 03:03:44 Същото "приятелстване", което си правите вие с DG, си го правя и аз с теб. Всмисъл - нищо подобно като взаимоотношение. Това имах впредвид. Ама то такова нещо като ирония между приятели няма, нали? Ти затова не успя да ме разбереш ;D ;D ;D
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 28, 2012, 04:18:51 Същото "приятелстване", което си правите вие с DG, си го правя и аз с теб. Всмисъл - нищо подобно като взаимоотношение. Това имах впредвид. Ама то такова нещо като ирония между приятели няма, нали? Ти затова не успя да ме разбереш ;D ;D ; Продължавам да не разбирам... С теб всичките отношения се четат от всички - всеки може да види какви приятели сме :) С ДГ си пиша по мейла - това е друго. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 29, 2012, 08:45:59 Да, греша - не е същото. С мен удряш на камък, докато DG, по имейла, си я обработваш от раз. Във форума такова нещо не би се позволило.
В крайна сметка тя е тази, която си мисли, че тук няколко човека сме конспиративно настроени срещу всички, които са се справили с ПР. С това си убеждение е много лесна мишена, няма как да се отрече. :) Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 29, 2012, 09:08:51 Да, греша - не е същото. С мен удряш на камък, докато DG, по имейла, си я обработваш от раз. Във форума такова нещо не би се позволило. В крайна сметка тя е тази, която си мисли, че тук няколко човека сме конспиративно настроени срещу всички, които са се справили с ПР. С това си убеждение е много лесна мишена, няма как да се отрече. :) Добра си в създаването на дезинформация, мъгла и объркване. Но аз не съм се съмнявал в това - все пак терапевта ти доказал моженето си в тази област :) Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 29, 2012, 09:19:52 Мъглата е само пред твоите очи и то само, защото ти също си станал лесна мишена, но за някой друг :)
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 29, 2012, 10:06:22 Мъглата е само пред твоите очи и то само, защото ти също си станал лесна мишена, но за някой друг :) Мишени, прикрити личности, чудесии... Тя параноята вярно е заразна - преди време и мен ме беше хванало малко, признавам си :) трак, от мен да знаеш - в света няма конспирации, няма завери. Има само различна степен на информираност. Ако живееш с тази нагласа ще ти е по-лесно. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 29, 2012, 10:14:42 Кой ти е казал, че говоря за конспирации? Говоря за чиста проба манипулация с цел изгода. :)
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 29, 2012, 10:16:55 Кой ти е казал, че говоря за конспирации? Говоря за чиста проба манипулация с цел изгода. :) А! Трудно, но все пак постъпателно стигаме до някаква развръзка. За каква изгода става въпрос? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 29, 2012, 11:42:38 Твоята, разбира се! Ти си този, който "омайва" на лични, по имейли и не знам как още. А на мен един фейсбук не даде ...
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 29, 2012, 12:01:16 Твоята, разбира се! Ти си този, който "омайва" на лични, по имейли и не знам как още. А на мен един фейсбук не даде ... Би ли конкретизирала каква е моята изгода? Ти защо искаш моя фейсбук - да не би да е някаква проява на форумна ревност? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 29, 2012, 12:16:18 да не би да е някаква проява на форумна ревност? Със сигурност. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 29, 2012, 12:22:50 Добре - ето осъзна проблема си.
Сега вече предполагам е решен нали? С тодоров така решавате проблемите си - осъзнавате и ги нямате. Ето, че и аз ти помогнах да осъзнаеш проблем и да си го решиш :) Хайде сега да се върнем и да доуточним каква е моята изгода, защото не е редно така да се пльосва нещо и да не се довърши. Та, каква е? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 29, 2012, 01:00:06 Сега вече предполагам С предположения не става... Ето, че и аз ти помогнах да осъзнаеш проблем и да си го решиш Радвам се да чуя, че съм допринесла отново да си угодиш, помагайки ми. Било то и само мислейки, че ми помагаш :) Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 29, 2012, 01:22:25 Виждам, че си петимна да си говорим.
Но някакси не се разбираме... Защо не опиташ да разясниш това, което те попитах няколко пъти - каква според теб е моята изгода и лична облага? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 29, 2012, 01:33:57 Тази игра на думи ми омръзна. Давай по същество или по-добре препрочети последния ми пост и замълчи.
hpjon, винаги ли отегчаваш толкова много жените около себе си? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 29, 2012, 01:38:49 Тази игра на думи ми омръзна. Давай по същество или по-добре препрочети последния ми пост и замълчи. hpjon, винаги ли отегчаваш толкова много жените около себе си? Каква игра на думи? Ти каза, че аз имам изгода, пишейки тук във форума. Аз те попитах каква е тя - ти не отговори. Отговорът ти ще е полезен за всички във форума. Питам те пак - каква ми е е изгодата, за която говориш? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 29, 2012, 02:15:54 А аз вече ти казах да препрочетеш поста ми. Отговорът се крие там. Нищо полезно няма, освен за теб.
Нима си мислиш, че разполагам с цялото време на света да ти се обяснявам във форума? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 29, 2012, 02:50:37 Не ми стана ясно - препрочетох няколко пъти, но категоричен отговор не виждам.
Извод: твърдението ти е изхвърляне без реално покритие. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 30, 2012, 08:37:23 Църкането няма да ти помогне. Край... загуби ме като слушател по темата.
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 30, 2012, 08:39:51 Църкането няма да ти помогне. Край... загуби ме като слушател по темата. Какво е църкане? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 30, 2012, 08:57:28 Не ме карай да се връщам крачка назад сега... Звуците, които издаваш или може би тези, които преобразяваш в букви чрез клавиатурата. Като едно малко сиво мишленце, което е свряно в ъгъла и църка заплашително, показвайки малките си остри зъбчета, готови да гризнат всеки момент.
Какви неща ме караш да си представям рано сутрин :D Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 30, 2012, 09:40:39 Цитат остри зъбчета, готови да гризнат всеки момент. Това в съответствие с твърдението ти, че имам изгода ми от писането във форума ли е? Т.е. това ли ми е изгодата - да гризна с малките си остри зъбчета? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Шашмагюл в Май 30, 2012, 04:49:02 -
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 30, 2012, 07:03:19 Много се радвам за теб. Знаеш го, нали :)
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 30, 2012, 07:19:30 Единственият параноик тук си ти. :) Не знам какво ти си мислиш, че аз си мисля, но истината е, че си мисля, че се надценяваш. Последното нещо, което ще направя, е да ме гонят паранои спрямо твоята личност. И за да внеса повече яснота по въпроса - каква е моята изгода да си лафя с теб и дали съм я получила, след като започна да ме отегчаваш? И продължаваш да ме занимаваш със себе си... Много се радвам за теб. Знаеш го, нали :) Това за кого се отнася - за ДГ или за мен? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 30, 2012, 07:21:33 Не видях автора на предния пост и помислих, че си ти. По-късно се загледах в профилното име и видях, че е на DG. Как можах да объркам личността ти с тази на DG :D
П.С Последното изречение беше написано наново, не беше заедно с горните думи. Като преправяш, поне го прави коректно. :) А и като се замисля, докато пишех поста си, ти не беше онлайн, което ме навежда, че цял ден си във форума, само че се отписваш, за да не се вижда. Ужас! ;D Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Май 30, 2012, 07:25:02 Не видях автора на предния пост и помислих, че си ти. По-късно се загледах в профилното име и видях, че е на DG. Как можах да объркам личността ти с тази на DG :D П.С Последното изречение беше написано наново, не беше заедно с горните думи. Като преправяш, поне го прави коректно. :) А и като се замисля, докато пишех поста си, ти не беше онлайн, което ме навежда, че цял ден си във форума, само че се отписваш, за да не се вижда. Ужас! ;D Пишеш, преписваш, редактираш, донаписваш, следиш кой кога е онлайн и офлайн... Как върви терапията ти? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: track в Май 30, 2012, 07:41:26 Този, който преписва си ти. Че и двата ми поста в един си ги обърнал :)
Благодаря, добре! Как върви осъзнаването ти? Разбра ли вече що е то осъзнаване и как работи? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Май 31, 2012, 12:40:21 Тррр, кoгато се появи проблем, има два вида фактори: такива, на които не можем да влияем такива, на които можем да влияем Трябва да се съсредоточим и насочим усилието си към тези, на които можем да въздействаме и така ще има промяна на проблема. Това го научих по време на терапията си. Тррр, ако искаш сподели какво можеш да промениш сега? И какво си направил до сега? Точно в този момент не знам какво мога да променя. Нямам си и напредстава какво да правя. Сега имам изпити, но те ще минат и като дойде ваканцията ще изкарам няколко месеца абсолютно сам. Прави ми се нещо, бих искал да работя на морето, но не знам дали ще успея. Докато седя тук просто нищо не ми се прави. Излизам до центъра, но така безцелно и сам. Гледам хората всеки си излиза с кой с когото има. И ми става още кофти. Със сигурност мога да влиая на нещата, но просто сега не знам как. Освен това съм разочарован и от хората тук. DG като казахте за наркоманите. Има такива, които интелигентни, на които нещо ги е тикнало към дрогата, някой проблем. Но да ви кажа, че тези, които са тук около мен не са такива, някои едва завършиха 12 клас. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Шашмагюл в Май 31, 2012, 12:49:38 -
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Май 31, 2012, 01:30:48 На моменти не вярвам, че ще си намеря работа. Докато учих през годината търсих на много места, и все не става, то не бяха, че търсили момичета за тази работа ( въпреки, че в обявата не си личеше, че търсят само момичета), то не бяха, че трябва да имаш много опит. Наглед някаква не чак толкова трудна работа ти търсят опит като, че ли ще си някакъв директор. Някой ще кажат излъжи, кажи, че имаш опит, но колко и да е лесна работата, ако нещо не си работил ще трябва един ден, за да те въведат в обстановката. Та на моменти си мисля, че за да те вземат на работа трябва някой да ходатайства за теб, което в малкия град е много разпространено. И така за самото море не съм сигурен, трябва да отида, квартира да намеря в другия край на България, ще изхарча сумати пари и накрая нищо- ще се прибера без пари. Като гледам по това Jobs.bg за една работа по 100 човека кандидатстват. Та положение е доста коварно.
Колкото до ПР - като чели симптомите се успокояват и не е както беше преди месец. През последната седмица докато седя пулса само веднъж изхвърча до 120-130 заби силно и за две три минути се успокои. А в началото беше толкова бързо, че дори не мога да го засеча на часовника. Не знам какво се получи с този пулс може и преди да съм вдигал така без да усещам, но последно време много внимание започнах да му обръщам- по 10 пъти на ден го меря. Но когато кардиолога каза, че кардиограмата е ОК, някак си по се успокоих. Иначе, когато лежа си е нормален между 60-80. Доктора тогава ми обясни, че сърдечно болните докато спят получават сърдечни аритмии. Преди това се бях стреснал да не би да има нещо на сърцето. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Шашмагюл в Май 31, 2012, 12:23:01 -
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Ema в Май 31, 2012, 03:35:59 Тррр, ако нищо не направиш, нищо няма да постигнеш и ще си останеш само с оплакванията и самотен. Не се изоставяй!
"Действие" е лечението. Облечи се, усмихни се, излез и търси. Предложи се да работиш нещо интересно дори и без пари. Ти и сега не работиш и нямаш доходи. Но ако те приемат на работа, ще имаш поне "работна" среда, ще натрупаш малко опит и увереност. Трябва ти увереност, а тя не идва от нищо неправенето. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Юни 01, 2012, 11:53:31 Облечи се, усмихни се, излез и търси. Предложи се да работиш нещо интересно дори и без пари. Ти и сега не работиш и нямаш доходи. Но ако те приемат на работа, ще имаш поне "работна" среда, ще натрупаш малко опит и увереност. Трябва ти увереност, а тя не идва от нищо неправенето. Точно за без пари едва ли, а и не виждам смисъл в това да работя без пари. Още повече, че в условията на малък град това по скоро би предизвикало присмех от страна на хората. Това при положение, че остана в родния град иначе ако отида в друг град нали с работа трябва да се издържам. Иначе преди два-три часа излязох разходих се, но к'ва файда, чувствам се просто чужд и знам, че няма да ме приемат. Поне се познаваме хората и знам какво мога да очаквам от тях. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Шашмагюл в Юни 02, 2012, 12:01:32 -
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Ema в Юни 02, 2012, 05:07:59 , знаеш ли, на 10-тата годишнина от завършването на средното образование бяхме изненадани, че тези, които бяхме класирали като аутсайдери и задръстени, бяха много променени, ама коренно различни. Едната беше много успешна в мулти левъл компания, а другия съученик беше направил търговска фирма и беше много напред. Говорих с тях ка са се пуснали в тези води, дали им е било трудно? най-общо казаха, че им е било трудно първите няколко пъти да почукат на чужда врата и да поискат или да предложат. След това не им правело впечатление кой какво си мисли за тях. Пък когато нещата потръгнали - съвсем не се интересували от това. Но и двамата не са имали избор - семейства, деца, и е трябвало да правят нещата.
Та си мисля, че ти имаш избор - да работиш или да не работиш, да правиш нещата или не. Тогава остава какво ще избереш. За лудо работи, за лудо не стой. При всички случаи обаче, ще загубиш, ако не направиш нещо. Пък и мнението на хората, което за теб е важно, можеш да промениш само с действие. Аз повече нямам какво да ти кажа. Желая ти успех! Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Юни 04, 2012, 01:37:43 ......Аз, когато започнах работа най - малката идея ми беше да получавам пари. По - важен беше опитът, както и при следващо интервю да кажа, че имам такъв. Звучиш пораженчески. В твоя град си си изградил един имидж, в другия можеш да направиш нов, по - хубав. Или най - малкото да изчезнеш за известно време от твоя град и да се завърнеш после променен-по друг начин облечен, както ти казах, с друго държание... Опитът е важен. Да поработиш някой ден така за опит не е лошо, но проблема е, че в опитите до сега дори и такъв шанс няма. Търсят се хора с много опит и може би добре изглеждащи, поне все така пишат в обявите и може във второто да е проблема. Дори аз, все пак където имах опит ( макар и не много) до сега се измислят да те отрежът. От всичко това как няма да съм песимист за някои неща. Колкото до втория проблем аз ако имам шанс да се махна никога повече не бих се върнат тук. Цитат знаеш ли, на 10-тата годишнина от завършването на средното образование бяхме изненадани, че тези, които бяхме класирали като аутсайдери и задръстени, бяха много променени, ама коренно различни. А тук просто няма изненада. Всеки ден се знае кой какво прави, къде отива, с кого ходи. Голяма част може би си излизат заедно през дни. Тези годишнини просто ще са една формалност нищо повече. Дори от сега ще кажа, че няма да отида. Съжалявам, че не звуча добре. Но няма как да е друго яче. Седя през повечето време в къщи ядосвам се, опасността да умра сам след време е много голяма. Просто на мен някои неща са ми непознати от живота, не ми е познато това да не си сам на нова година или на рождения ден. Ежедневието все ми едно и също. Излизам от време на време, но сам и от това ми се губи и желанието да излизам просто няма какво да срещна. Просто проблема е голям. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: raspberry230 в Юни 04, 2012, 07:57:17 Trrr, млад си, очевидно имаш амбиции, щом продължаваш образованието си, не вдигай бялото знаме, момче! Оползотвори времето, в което стоиш вкъщи, страдаш и мислиш, че "ще умреш сам" , учи езици (дано имаш интерес). Когато отидеш в града, в който учиш запиши се на курс за сервитьор или готвач и си готов за следващото лято.По морето винаги се търсят, има недостиг на кадри, вземат и хора без опит (нямат избор), та дори и квартира ще ти осигурят. Повярвай, че можеш! Никой няма да ти поднесе щастието на тепсия, сам трябва да се бориш. Приеми хората от родното си място такива, каквито са. Ако тези на твоята възраст те подтискат, вземи и обърни внимание на по-възрастните. Те винаги ще ти разкажат нещо интересно и ще разнообразят ежедневието ти, а ти ще свикнеш да комуникираш без тези порочни мисли, че не те харесват.
Не приемай всичко за предварително загубена кауза, така стигаш доникъде. Прочети " Подсъзнанието може всичко", гледай "Тайната", промени мисленето си.Ако не можеш да се справиш сам (човешко е) потърси помощ от специалист. Наложително е да повишиш самооценката си. Успех! Можеш! Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Юни 04, 2012, 03:21:43 Цитат Приеми хората от родното си място такива, каквито са. Ако тези на твоята възраст те подтискат, вземи и обърни внимание на по-възрастните. И да ги приемам и да не ги приемам все е същата работа. Просто няма смисъл, при положение, че гледат да избягат от мен не виждам смисъл. Града е толкова малък, че всеки се познава, просто няма какво ново да срещна. Всичко е толкова познато, че направи мирише. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 04, 2012, 03:50:32 Здравей, Trrr!
Начина по който пишеш ми прилича много на нещо подобно - ти си един гладен човек, но не приемаш нито една идея за това как може да се заситиш. Извод: ти сам си избрал, макар и да не го признаваш гласно, да седиш гладен, ерго - да си в ситуацията, в която си. Е. Толе, в една своя книга много добре описва възможните начини (те са точно 3), по които човек може да се справи с една или повече проблемни ситуации в живота си: 1) приемаш ситуацията; 2) променяш ситуцията; 3) напускаш ситуацията. Сега виждаш защо си позволявам да направя извода, който правя по-горе за теб. При положение, че повечето тук ти дадохме съвети в духа на точки 2 и 3, то ти остава единствен шанс да заживееш според правилото на т.1 Приятен ден! Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Юни 06, 2012, 09:56:23 Здравей, Trrr! Начина по който пишеш ми прилича много на нещо подобно - ти си един гладен човек, но не приемаш нито една идея за това как може да се заситиш. Извод: ти сам си избрал, макар и да не го признаваш гласно, да седиш гладен, ерго - да си в ситуацията, в която си. и 2 и 3, то ти остава единствен шанс да заживееш според правилото на т.1 НЕ съм го избрал сам, просто няма друг избор. Докато съм тук нищо все ще е така. Преди малко се убедих още повече. Гледам едни кретени дето не те имат за човек. Кажи ми отсреща като не те имат за нормален човек ти какво можеш да направиш ? Когато им говориш нормално, а се хилят все едно са току що излезли от лудницата. При това положение с какво самочувствие ще си сред хората- с никакво. Лесно е да се каже, да не ти пука, не е важно какво ти говорят хората , да не те интересува, но точно обратното е. В условията на малък едно говорене обсебва повечето и хайде след това обяснявай им друго. И не знам как да постъпя. Живееш три години еднотипен живот, ставаш рано, чудиш се какво да правиш през деня, заспиваш с мисълта, че си сам и все така. За това мисля, че няма как да се променят нещата тук. Варианта е да отида в друг град или ако има шанс някъде да отида в чужбина с някоя програма, може да е да береш ягоди, но пак е по добре. Просто процеса на опознаване тук ще е труден, защото повечето, които имат приятели, компании са си ги създали именно през онези ученическите години, които отдавна минаха. Дългото време абсолютно сам е опасно, защото деградираш, но няма как да се чувствам виновен аз. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 08, 2012, 12:03:26 Върви си един мъж, намръщен един такъв, намусен и си мисли: “Животът – скапан, жената – смотана, хората – изроди.”
А зад гърба му стои един ангел и записва в тефтера си: “Скапан живот, смотана жена и хора изроди… Странни желания. Но щом поръчва, трябва да изпълнявам.” Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Ema в Юни 08, 2012, 08:52:01 Върви си един мъж, намръщен един такъв, намусен и си мисли: “Животът – скапан, жената – смотана, хората – изроди.” А зад гърба му стои един ангел и записва в тефтера си: “Скапан живот, смотана жена и хора изроди… Странни желания. Но щом поръчва, трябва да изпълнявам.” Много добро попадение! Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Marlene в Юни 11, 2012, 02:01:01 Върви си един мъж, намръщен един такъв, намусен и си мисли: “Животът – скапан, жената – смотана, хората – изроди.” А зад гърба му стои един ангел и записва в тефтера си: “Скапан живот, смотана жена и хора изроди… Странни желания. Но щом поръчва, трябва да изпълнявам.” Много добро попадение! Съгласна! Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Юни 13, 2012, 12:24:16 Много смешно. Де да беше толкоз лесно.
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: lotxen в Юни 13, 2012, 09:18:11 Леле,много сте готини!
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 13, 2012, 01:04:29 Много смешно. Де да беше толкоз лесно. О, това не е майтап, но си прав - не е толкоз лесно. По-лесно е дори! Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Marlene в Юни 13, 2012, 01:12:23 Много смешно. Де да беше толкоз лесно. Кой път да поема от тук? - попита Алиса. - Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак. - Няма значение - отвърна Алиса. - Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът. Луис Карол и още нещо.... "Никога не е твърде късно да станете това, което е можело да бъдете." Джордж Елиът Не търси повече опрадвания, за да се изправиш и да се справиш със света около теб, който е прекрасен и е Дар! Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Юни 14, 2012, 11:01:07 Цитат Не търси повече опрадвания, за да се изправиш и да се справиш със света около теб, който е прекрасен и е Дар! Така изглежда, че се оправдавам и през всичкото тези постове писах само неща какво било около мен, но какво мога да направя. Преди правиха всичко възможно да ме смачкат, някои сигурно не са го изпитали и за това не знаят. От всякъде усещах как искаха да ме смачкат, какъв ли не ме изкарваха- сякаш нямам чувства. При това положение с какво самочувствие ще съм пред другите аз самия се чувствам зле. Лесно е да се каже, че не трябва да се влиая от това, което се говори за мен, но не е баш така. Да приемем някои неща доста на сърце, това трудно ще го променя. През всички години растях в такава обстановка, където си нежелан. Като тръгва да се стъмва всяка вечер отивам навън да се раздвижа малко и като гледам хората в компании, всеки си има компания, хора, с които се виждат всеки ден, с които преживяват и добри и лоши моменти. Като гледам това ми се идва да се разрева, проблема е, че не мога да го правя това. Приемам всичко вътре в себе си, а това е по лошо. Самотата не се отразява добре, дълго време абсолютно сам, губиш способността да общуваш с другите. Това е просто като начин на живот и другото ти е непознато. Гледам и колегите, които си имат приятели от училище, от село. Преди харесах едно момиче от курса, винаги съм се държал добре, помагал съм й с лекциите. Ако не гадже поне исках да има с кого да излизам и да не се чувствам сам, но тя си предпочита да ходи с хората, с които се е познавала преди. Липсата на хора до мен се отразява зле и направо не знам какво да правя. Събрал съм толкова стрес, на моменти се чудя какво да правя. Днес имам проблем и не знам какво да правя. Толкова съм притеснен, че дори не мога да се съсредоточа върху изпитите. Чувствам се по нисш от другите. На моменти губя вяра във всичко. Не се оплаквам, но имам проблеми и просто не знам какво да правя. Много се изнервих последно време, много често не мога да спя последно време, поради тези проблеми. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 14, 2012, 11:21:36 Час по-скоро потърси психотерапевт или дори психолог за консултация.
Ако имаш ангина би посетил лекаря, нали? Няма какво да те спре да си помогнеш чрез специалист. Не виждам по друг начин как би могъл да се измъкнеш от блатото на тревожните си мисли и чувства. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Юни 19, 2012, 03:44:31 Май така трябва да се направи, защото паническото разтройство се показва отново и нямам желание за нищо, не ми се става от леглото, дори не ми се сяда и на компа. Започнах да получавам странно чувство в гърдите, главата ми се замотва, дори за миг си мисля, че правя инфаркт, когато се изплаша вдигам силно и пулса, който в последно време от както се затопли се задържа не по малко от 85-90. Не знам какво да правя, преди ми правиха кардиограма, оня ден и ехография и няма нищо. А аз тука се притеснявам и се чудя какво ми е. И малкото желание, което имах да променя нещо се губи.
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 19, 2012, 03:56:50 Когато ти писне от теб самия, когато до гуша ти дойде всичко, което се налага да търпиш заради състоянието си, когато си на прага да кажеш майната му, ставам и започвам да правя нещо - тогава ще е момента, в който ще си набрал сила и инерция за една промяна, която завинаги ще те спаси от паниката и страховете ти.
А кога ще дойде този момент, в който ще ти писне зависи само от теб - зависи от това колко ти се трае да си в това състояние. Ако смяташ да живееш 500 години, не бързай, не си давай зор. При положение обаче, че човешкия живот е доста далече от 500 годишна продължителност не мисля, че си заслужава да се губят години, при положение, че знаеш какъв ти е проблема и получаваш тук информация какъв е начина за справяне - психотерапия. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Метатрон в Юни 19, 2012, 08:13:54 Тук съм напълно съгласен с последното мнение!
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 20, 2012, 09:35:48 Тук съм напълно съгласен с последното мнение! За да звучи по-убедително една подкрепа, а защо не и отричане е добре да знаем кой я изразява. В тази връзка, уважаеми метатрон - ти психолог, професионалист в областта на тревожните разстройства ли си или човек, който има проблем и го е решил, или пък предстои да го решава? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Метатрон в Юни 20, 2012, 11:44:20 Аз съм един случайно попаднал на този форум субект. Мнението ми е непрофесионално и лично изказано на базата на житейския опит, който съм натрупал. Нямам проблем...или поне така си мисля, но не намирам за неправилно да се интересувам от проблемите, защото когато дойде времето да използвам старата приказка, че нищо човешко не ми е чуждо, бих желал да бъда съпричастен с проблемите на хората ( или поне на тези, които са близко до мен). Оказа се, че ПР е проблем на т.н. "съвременно общество" и бих желал да разбера повече за него.
Благодаря, че попита! :) Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 20, 2012, 11:57:02 Чудесно! :)
Не ми е ясно обаче защо ти трябваше да влизаш тук с декларацията, че си тодоров. С времето ще се види кой кой е - и ти, и паратрон и който и да е било. Щом смяташ, че ПР е проблем на "съвременното общество" (факт, който и аз съм склонен да приема в голяма степен), то вероятно ще ти е интересно да прочетеш къде се корени началото му. Едно вероятно обяснение, разбира се - не е задължително да е най-вярното, но по моему си е доста вярно. Ето го тук: http://strahove.evropea.com/index.php?topic=684.0 (http://strahove.evropea.com/index.php?topic=684.0) Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Метатрон в Юни 20, 2012, 12:07:04 Това с Тодоров си беше по-скоро провокативно - та ти се съмняваше, че всеки е г-н Тодоров, а реално ако не се лъжа имаше доказателство, че другите двама-трима потребитела са си съвсем отделни личности...Как и да е, дано не съм те обидил както теб, така и лично г-н Тодоров, но определено се постарах тази провокация излезе, като такава, а не като представяне с чужда самоличност. Паратрон...идея си нямам кой е, но предполагам, че целта му е била донякъде като мойта :)
Благодаря за инфото, ще го прочета внимателно! Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 20, 2012, 12:20:14 ОК, вероятно ти е било забавно и се радвам, че съм успял да допринеса за това да изявиш провокативното си поведение и да се позабавляваш.
Често обаче забавлението точно по тези теми е добре да става в друг аспект. Какъв - в момента няма чак толкова голямо значение. По-скоро има значение основната линия на идеи и послания, които всеки един от нас поставя тук в този форум. В тази връзка, според заключенията на тодоров аз бивах смятан я за Първанов, я за Бъчев, я за Христов, я за Баев (всичките впрочем великолепни специалисти и хора) и още не помня за кого, често ставах психопат, член на групичка, сектант дори... Имал си много повече повод да се представиш и да провокираш тодоров отколкото мен, но няма значение - така си избрал, така си направил. Значението на постъпката ти е дотолкова, че с провокацията си косвено подкрепи всички изказвания на тодоров, цитирани по-горе. Затова и сметнах, че или си тодоров, или си негов фен, почитател, близък или кой знае какво. Параноята е заразна и ако съм я проявил, то съм я прихванал именно от тодоров - той така и не разбра, че аз съм един обикновен човек, справил се с ПР посредством психотерапия и въобще не членувам в групички, секти, организации и прочее. С две думи - споделям успешен опит в справянето с ПР. Именно и това е целта на този форум - да се сподели как и по какъв начин има решение за този проблем. Защото за този проблем има бързо, ефективно и трайно във времето решение, пример за което съм аз, а тодоров всячески се опитва да омаловажи, подцени и сложи в графа с надпис ...... (на мястото на многоточието бяха изказани какви ли не абсурдни определения). Така че, ако си самосиндикална личност бъди такава. И ако искаш да ти тежи мнението не влизай в интриги и провокации. Ако имаш нещо да кажеш - кажи го. То ще е толкова по-ценно, колкото повече помогне на хората с настоящ проблем с ПР да си го решат. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Юни 23, 2012, 05:12:22 От уплах последните дни съм на път да развия страхова невроза, когато вървя навън и съм далече от къщи ми става зле, затрепервам симптомите на паник атаката ? Сега и тази страхова невроза не знам какво да правя, как ще уча, как ще се оправя сам. Когато съм например с баба ми, майка ми навън добре, но защо се получава всичко. Много съм неспокоен, дори се чудя дали да отида до магазина заради това. Казвам си нищо ми няма, но пак идва това напрежение. Казах на майка ми, тя се разстрои много, а аз искам да се справя с това. На 22 съм не искам и този проблем. Това още повече ще ме затруднява с приятелите. На моменти дори и трудно преглъщам от уплах. Сега по различни части на деня излизам на малки растояния с цел да се сблъскам с проблема и да не ме завладее. Първия път още като излязох и това чувство ме обзе и ми стана зле, прибрах се и излязох отново стиснах зъби, затреперих, но продължих да вървя. След това направих и трета разходка. Лесно да се каже не мисли за това, но това ми дойде от вътре. Ако това беше толкова лесно сигурно нямаше да има и болни.
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: mss в Юни 23, 2012, 05:46:38 От вчера и аз нещо се разтрепервам, сега даже пак ми треперят ръцете ди тялото докато пиша, незнам вече какво е това чудо....но знам само че много взе да ми писва:((( докога ще е това мъчение, прилошаване, треперени, стягане в гръдния кош....еееееееееее незнам
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 23, 2012, 09:43:33 Защо не разкаже всеки от вас какво най-лошо очаква да му се случи по време на криза?
Нека да видим какво е толкова страшното по време на прилошаването. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: mss в Юни 23, 2012, 10:06:17 Ами аз снощи, отново умирах, явно моя основен страх е от смъртта, аз напоследък до този извод стигнах, страхувам се да не умра и как ще оставя близките ми да страдат примерно, или пък сценариите за някоя болест ги свързвам винаги, защото си мисля ако е нещо сериозно, поне да се открие навреме и ей такива гадости....мен това са ми основните терзания, които не ми дават покой във всяка минута на тревожността.
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 23, 2012, 10:10:24 Ами аз снощи, отново умирах, явно моя основен страх е от смъртта, аз напоследък до този извод стигнах, страхувам се да не умра и как ще оставя близките ми да страдат примерно, или пък сценариите за някоя болест ги свързвам винаги, защото си мисля ако е нещо сериозно, поне да се открие навреме и ей такива гадости....мен това са ми основните терзания, които не ми дават покой във всяка минута на тревожността. Добре, но за да те е страх, че ще умреш има още нещо - какво е страшното това, че ще умреш? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: mss в Юни 23, 2012, 10:31:54 Ами да самия факт, че ще умра, защото на мен ми се живее , не ми се умира....и това, че не искам да оставям близките си...най-вече детенцето ми и мъжа ми, за тях ми е най-болно. И освен страха от смъртта, имам страха от коварна болест...мисля си, че съм сериозно болна и че всеки се влошавам.
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 23, 2012, 10:44:40 Нека предположим, че ти наистина умреш и оставиш близките си без теб. Това защо ще е разстройващо за теб?
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: mss в Юни 23, 2012, 10:47:20 То сега е разтройващо за мен, като умра едва ли мога да знам или ще е важно тогава!Просто ми се живее и не искам да ми се случи това....не искам.
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 23, 2012, 10:50:00 То сега е разтройващо за мен, като умра едва ли мога да знам или ще е важно тогава!Просто ми се живее и не искам да ми се случи това....не искам. Ти се стресна и се спря :) Помисли и сподели все пак, какво е разстройващото в това, че ще умреш? Вероятно има причина да не искаш да ти се случи това - помисли за нея. Това, че искаш да живееш е ясно, въпроса е защо това би било проблем за теб, какво би означавало за теб? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: mss в Юни 23, 2012, 11:01:56 Ами незнам какво би означавало...просто се страхувам от това. И всяко едно прилошаване е свързано с това, че край....идва най-страшното.
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 23, 2012, 11:03:20 Ами незнам какво би означавало...просто се страхувам от това. И всяко едно прилошаване е свързано с това, че край....идва най-страшното. Кое е е най-страшното? И защо е най-страшното? Какво би означавало за теб ако е случи най-страшното? Какви последствия очакваш, че да е толкова страшно? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Юни 23, 2012, 11:05:22 Отдеве пак получих за кратко 3-4 минути до пулс 180, започнах да го правя много често, почти всеки ден. На моменти ми е толкова зле психически, че не ми се става от леглото. Започнах да пия и алкохол, за да не се задълбочавам толкова много. Но днес ще пийна лексотан. Бях на кардиолог ( ЕКГ и ЕХО), изследвах си хормона- ОК са, но този пулс ме притеснява много, последната седмица в покой ми е 90-100 рядко по малко. Започнах да от 3-4 дни и едно дискомфортно усещане в областта на гърдите и то вляво, но забелязвам че се движи по ребрата отстрани и слиза в коремната област. И се чудя дали е от сърцето или нещо невралгия. В този момент не мисля много за приятели, защото при това положение ще е трудно. Хора с психични проблеми се гледат странно, още повече в малък град. Искам да се оправя, да не разочаровам родителите си. Ако искам да успея пъртво трябва да победи тази ПР. На ум си казвам, че не трябва да е така, но отвътре става гадно. Някой ако иска да попише на лични да ми каже нещо от опит за ПР.
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: mss в Юни 23, 2012, 11:08:40 Ми самата смърт е страшна, аз не че знам какво е да умреш, ама ми звучи страшно, а иначе другото е самата новина че си неизлечимо болен примерно е друг смазващ ме страх....
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 23, 2012, 11:10:28 Trr, да предоложим, че разочароваш родителите си - какво би означавало за теб, защо е важно да не ги разочароваш?
И един съвет - порови малко из мненията на Скорпи - тя някъде беше написала много хубаво за това как не първо справянето с ПР и после всичко останало следва да се прави, а да се живее и така да се справя човек с ПР. Има много разум в думите и - потърси! Аз за съжаление не помня в коя тема точно го четох. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 23, 2012, 11:13:34 Ми самата смърт е страшна, аз не че знам какво е да умреш, ама ми звучи страшно, а иначе другото е самата новина че си неизлечимо болен примерно е друг смазващ ме страх.... Ето точно това е част от проблема ти - не знаеш, или поне нямаш изградено твое мнение по въпроса какво е смъртта. Според мен е удачно да направиш свое проучване по въпроса - да почетеш литература, да сравниш гледни точки, да си изградиш своя собствена представа, а не да слугуваш на тази, на която си научена без твое знание. И все пак, аз не разбрах - приемаме, че си умряла, страшното се е случило вече - какво е значенето на това за теб, защо е важно да се страхуваш да не се случи? Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: vladimir в Юни 23, 2012, 11:13:53 Trr, да предоложим, че разочароваш родителите си - какво би означавало за теб, защо е важно да не ги разочароваш? И един съвет - порови малко из мненията на Скорпи - тя някъде беше написала много хубаво за това как не първо справянето с ПР и после всичко останало следва да се прави, а да се живее и така да се справя човек с ПР. Има много разум в думите и - потърси! Аз за съжаление не помня в коя тема точно го четох. Съгласен съм. Всъщност ПР внасят една промяна в човешкото поведение която така или иначе е трябвало да се случи но не е направена по конструктивен път. Възможно е да са израз точно на подсъзнателното желание да разочароваш родителите си. Но все пак не искам да се правя на терапевт. Най-добре потърси професионалист с чиято помощ да преодолееш този проблем. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: mss в Юни 23, 2012, 11:18:11 Ами честно казано не мога да отговоря на този въпрос.
Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 23, 2012, 11:21:45 Ами честно казано не мога да отговоря на този въпрос. И това е отговор, при това чудесен! :) Терапевта ти ще знае какво да направи в тази ситуация. Остава да предприемеш активно действие по отношение образоването ти на тема смърт. Скриването на главата в пясъка не води до нищо добро - трябва си четене - има толкова много изписано по темата. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: mss в Юни 23, 2012, 11:24:32 Ами честно казано не мога да отговоря на този въпрос. И това е отговор, при това чудесен! :) Терапевта ти ще знае какво да направи в тази ситуация. Остава да предприемеш активно действие по отношение образоването ти на тема смърт. Скриването на главата в пясъка не води до нищо добро - трябва си четене - има толкова много изписано по темата. Можеш ли да ме насочиш по конкретно къде да чета...книжка, статия... Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 23, 2012, 11:26:57 Можеш ли да ме насочиш по конкретно къде да чета...книжка, статия... Мога, но понеже знам, че ти предстои терапия ми е иска това да стори терапевта ти. При всички положения подхода ще е най-добрия за теб конкретно - аз все пак не съм говорил с теб на живо, а това има значение. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: Trrr в Юни 23, 2012, 11:32:25 Цитат Trr, да предоложим, че разочароваш родителите си - какво би означавало за теб, защо е важно да не ги разочароваш? Защото съм сам, нямам братя, сестри. И сега аз в такова състояние ще е лошо. Нима не се ядосвам, и аз искам да се оправя, но това не става в щракане на пръстите. Титла: Re:Моите страхове Публикувано от: hpjon в Юни 23, 2012, 11:34:31 Но това, че нямаш братя и сестри е избор и решение на родителите ти, не на теб.
Въпросът е какво ще е неблагоприятното ако ги разочароваш, какво неприятно следствие би имало това? |