evropea.com - форум за паническо разстройство

Тъй като и поредната тема се наводни, макар че дереализацията е пак към палитрата на психосоматичните симптоми тук, както обещах, ще обясня какъв е механизма на образуване на психосоматичен симптом, или психосоматичната реакция, за образуване на органичен симптом.

В това "събитие" взема участие целият организъм, особено хормоналната и нервна системи. При емоционалните процеси са включени, както централните /таламус, лимбична система, ретикуларна формация/ така и периферните структури /катехоламин, хормони на надбъбречната жлеза, автономна нервна система/. Невропептидите /например в случая хормоните на хипофизата и хипоталамусните пептиди/, произввежданите от ендокринните жлези хормони в по-тесен смисъл, както и произвежданите от централните и периферните неврони предаващи субстанции, се използват като сигнални вещества.
Обменните процеси между различни стадии на психосоматичната реакция са динамични и функционират при непрекъснати обратни връзки, които могат да индуцират конфликти, но и да ги редуцират. Какъв е пътя на този процес:

1.Събитие - възприема се със средствата на сетивата - перцепция. Това е информацията която чрез сетивата постъпва в мозъка за да се обработи.

2. ЦНС - сравнение
ЦНС разполага с няколко променливи за да оцени настъпващата през сетивата информация:
 - преживелищен минал опит
 - основен конфликт
 - концепти, създадени и устойчиви във времето

3. Безпокойство - емоции

Тук разглеждаме само тези събития, които след преработка /автоматична, несъзнавана/ водят до безпокойство.  Безпокойството е общо състояние, и според ситуацията то преминава в съответна емоция - радост, уплаха и т.н.

4.Невротрансмитери - сигнални вещества.
Те се отделят и произвеждат от централните и периферни неврони.

5. Страх, агресия, депресия / в случая ни касаят само страха и агресията, но понякога и вината, като несъзнавана и водеща до депресивно състояние/.
Те стимулират произвеждането на хормони, които пряко активират и променят функцията на органи и системи.
Превръщане на симптома от психичен във органичен.

6. На свой ред органичният симптом се регистрира със средствата на сетивата /перцепция/, като обезпокоителен /съвсем съзнателно този път, защо този път? Защото този път симптомът не противоречи на основният конфликт т.е. няма забрана да се осъзнае/, и кръгът се повтаря по същият начин, но събитието е изместено, а като такова, се възприема вече създадения органичен симптом и той се интерпретира от съзнанието, мисленето и разума.

Как се включва психотерапията в този процес и с какво.

Естествено тръгва по обратният ред. Първата задача е да се прекъсне съзнателната интерпретация на органичният симптом, като обезпокояващо събитие. Така се прекъсва постоянния "порочен" кръг на засилване на психосоматичния симптом.
/Не случайно човек тича по лекари, за да си създаде рамка на интерпретация на симптома. Една диагноза например може да успокои човек, макар да е доказателство за някаква органична дисфункция./

Това връща целият кръгов механизъм до страха, или гнева, които са активирали хормоните. В зависимост, дали ще се бори човек, или ще бяга от обезпокояващата според ЦНС ситуация, се активира или едното, или другото. В социален контекст страха е учтивост, а гнева и агресията - откритост. Тук се определя какъв е ключовият конфликт на личността - избягваща опасности, или преодоляваща опасностите, като се бори с тях. Стигаме и до емоцията, каквато и да е тя /както има примери получавам ПА дори и от хубави емоции, на радост например, което е съвсем в реда на нещата/, за да разберем, защо дадена емоция е преценена като обезпокоителна от ЦНС. Едва тук, ние се опитваме да разберем, защо ли и с какво ли ЦНС прави сравнение за да отъждестви тази емоция, като обезпокоителна. Както казахме тя разполага в "арсенала си" основно с три неща:
 - минал опит
 - основен конфликт
 - концепции за правила, норми, поведение, чувстване и т.н.

Тук навлизаме в полето на психотерапията. Разглеждайки опита, основният конфликт и трайните концепции на личността, те се променят или допълват, след като стане ясно какво ли ги е създало, та благодарение на тях ЦНС да "определя" /автоматично/ дадени  събития /външни и вътрешни!/, като обезпокоителни и с това да стимулира отключването на цялата психосоматична реакция. Така в терапията човек разбира за себе си няколко неща.

1. Че възприема по грешен начин телесните сигнални функции.
2. Че страда от това че или е прекалено агресивна личност /без значение дали автоагресивна, или агресивна на вън, но най-често при ПР първото/ или е прекалено учтива личност /т.е. развила е способността да избягва конфликта, да се нагажда, благодарение на страха си/.
3. Разглеждайки своя ранен опит, концепции и основният конфликт /благодарение на който е или открит или учтив/ разбира защо определено събитие се преработва автоматично от ЦНС по подобен за него начин /осъзнава го т.е., това оценъчно поведение не става автоматично вече.
4. Трупа нов опит, чрез който придобива нова рамка с която да преработи събитието и което е най-важното ЦНС не определя събитието като обезпокояващо.
5. Психосоматичната реакция вече не се задейства.

Темата е много сложна и едва ли на първи прочит ще е лесна за разбиране. Но си мисля, че това е полезно и то доста за хора, които са с психосоматична проблематика. Това са всички хора за които лекарите са се произнесли че са телесно здрави, но те страдат от някакви органични симптоми.

Внасям малко уточнение за нервната система:

Нервната система се състои от Централната нервна система и Периферната нервна система. Ролята на нервната система е ДА ВЪЗПРИЕМА промените, които настъпват във вътрешната или външната околна среда на организма, ДА ОБРАБОТВА тази информация по отношение на нейната важност за оцеляването на организма и ДА РЕАГИРА по съответния начин.
 
Централната Нервна Система (ЦНС) са състои от главният и гръбначен мозък
 
ЦНС = Главен мозък + Гръбначен мозък
 
Докато Периферната Нервна Система (ПНС) се състои от:
1. Соматичната нервна система  която  е свързана със съзнателния контрол на движенията на тялото, повлиявайки функцията на скелетната мускулатура. Освен това тя обработва и сетивната информация от различните сетивни органи и кожата
и
2. Вегетативната / Aвтономна нервна система. (АНС) - Вегетативната/автономна нервна система (АНС) контролира всички автоматични телесни функции като сърдечната дейност, дишане, храносмилане и др, функции които са неосъзнати, т.е. те се извършват без участието на съзнанието.
 
ПНС = Соматичната нервна система  +   Aвтономна нервна система   

Автономната система  има два основни компонента:

    Парасимпатиковата нервна система (ПНС)
    Симпатиковата нервна система (СНС)

 
Двете системи имат точно противоположен ефект върху организма.
 
АНС = Парасимпатиковата нервна система + Симпатиковата нервна система
 
Парасимпатиковата нервна система най-общо забавя функциите на тялото, например забавя сърдечния ритъм, докато човек си почива, понижава кръвното налягане, свива зеницата. Тя мобилизира и правилното функциониране на репродуктивността, храносмилането и имунната система, но също така помага и облекчава дейността на всички други системи. Парасимпатиковата система се активизира когато релаксираме.
Симпатиковата нервна система прави точно обратното – тя се включва, докато човек е изключително активен или се намира в емоционален стрес. Под нейно влияние сърдечната честота, кръвното налягане и скоростта на дишане се повишават, зеницата се разширява, засилва се потоотделянето и се намалява храносмилателната функция.Тази система подготвя организма и тялото да предприеме енегична дейност в случай на опастност и „включва” реакцията „бягане или борба”. 
Двете системи функционират координирано, без участието на съзнанието