evropea.com - форум за паническо разстройство

Позитивна психотерапия при Паническо Разстройство

Позитивната психотерапия е един от съвременните методи за психотерапевтично повлияване на много и различни проблематики. Елегантната и структура, и възможността в нея да присъстват множество различни техники от различни теоретични направления, я прави удобен метод, който би могъл да отговори на индивидуалните потребности на всяка личност, като клиент и на всеки специалист, като психотерапевт.
В основата и стои виждането за цялостност и единство на психиката по отношение на значението на различните конфликти и проблеми.
Според създателя и Н.Песешкиан, е неприемливо в конфликта да се вижда само трудност и страдание, без да си дадем сметка, че самият конфликт съдържа в себе си и шанса за неговото разрешаване. В този смисъл, ако успеем да открием позитивното, цялостното послание на даден проблем, или симптом, ние бихме предприели и правилните начини за справяне. Така например страха е способността да се предпазим от някаква опасност, учтивостта е умението да поддържаме на всяка цена социален „мир” с околните, а откритостта е възможността да изразим собствената позиция, дори в разрез с тази на останалите. По подобен начин всяка една проблематика, която обикновено предизвиква страдание в нас, би могла да се разгледа в нейният позитивен, цялостен смисъл, за да се открият съдържанията, които носят печалба на личността. Точно откриването на подобна вторична психологична печалба е и първата задача в психотерапевтичният процес в позитивната психотерапия. Това е и така наречения първи терапевтичен етап – „Наблюдение и дистанциране”.
Когато говорим за справяне с тревожни разстройства и по-специално за паническо разстройство, първата задача е да се проследи, при какви обстоятелства възникват симптомите, от които личността страда. Това е така нареченият актуален конфликт /АК/. Много често клиента е „сляп” за подробностите около ситуациите, при които реагира със симптоми на тревожност и паника, и често казва, че паниката идва изведнъж, без причина. Това от една страна може да са определени интерпретации на телесните функции, които са преувеличени, от друга може да са различни предстоящи дейности и действия, в които човек трябва да се справи по определен начин, и са натоварени със силни значения за него самия, може да са определени взаимоотношения с околните, които човек преживява като застрашаващи и опасни, както и може да бъде преработване на актуални и бъдещи събития чрез средствата на фантазията, през призмата на миналия опит. Така позитивната психотерапия определя и четирите области на конфликта, а именно:
 
 
 
1. Тяло/сетива
2. Дейност/разум
3. Контакти/ традиция
4.Фантазия, бъдеще/интуиция
 
Много често в ситуации, които се появяват симптомите на ПА, човек инвестира прекалено много енергия в областта „фантазия” и реагира на този конфликт със средствата на тялото. Така много и различни чувства и преживявания не се изживяват спонтанно, а чрез телесни симптоми. Много подходящи в този случай са метафоричните средства, с които много силно борави позитивната психотерапия – езикови картини, пословици и поговорки, приказки и притчи, които чрез народните мъдрости и много богатата си образност хвърлят „мост” към актуалната проблематика, през погледа на метафората. Много често, човек свикнал с начина си на мислене и действие, може да открие тези свои модели само през метафората, която онагледява него самия.
Тъй като позитивната психотерапия работи в психодинамика, след като човек успее да осъзнае своята актуална ситуация, която предизвиква тревожност и начините, по които реагира по отношение на конфликта, си задава въпроса, как се е стигнало до тук. В духа на позитивната психотерапия може да се каже, че човек страда всъщност от своите способности, които е развил в жизнения си път, и които са му помагали, и са били необходими за неговата адаптация към взаимоотношенията му с другите и света по принцип в моментите, когато са се изграждали. Така изследвайки своето минало разбира, защо е било необходимо да развие в себе например една сдържаност и учтивост, или защо импулсивността и борбената откритост с другите е била важна за него, както и много други способности.
Песешкиан разделя тези заложени способности у всеки, на две основни групи – способности за обич и способности за познание, съответно първични и вторични. Така първичните са способностите, които са у човек и благодарение на които успява емоционално да преживява биването си в света и взаимоотношенията с другите, а вторичните са способностите които възприема, за да се впише в социалните норми на времето и обществото, в което живее. Как тези способности ще бъдат развити в жизненият път на всеки зависи от много фактори, но най-вече от ранният опит, който човек има. Така в едно семейство най-важни може да са ред, точност, пестеливост /включително и емоционална/, докато в други семейства на първо място може да се слагат откритостта в отношенията и емоционална топлота.
Изследвайки този ранен опит човек успява да види, как се опитва да напасне своят отдавна създаден модел и в актуалните си ситуации, които имат различни изисквания към него, от времето, в които модела е работел успешно. Така той се изправя пред трудността да живее във време различно от това през неговия ранен опит, с различни правила, да общува с хора, с различни концепции, но да мисли и действа само през способностите и концептите, които е изградил преди. Така се изправя пред задачата да развие и други свои способности, или по друг начин казано, да използва вече развитите в друг различен аспект в своето ежедневие. Така прекалено учтивият и съобразяващият се с другите трябва да пренесе същата тази способност и към себе си. Ако той е винаги учтив с другите това често означава, че е неучтив и прекалено нападателен към себе си /чести самообвинения и ниска самооценка, прекалена ангажираност за образа който се изгражда за пред другите/.Ако е ангажиран да удовлетвори потребностите на другите, много често това означава да загърби собствените си потребности. Така човек започва постепенно и стъпка по стъпка да въвежда баланса по отношение на себе си и другите в зависимост от аспектите на способностите, които е развил в живота си.
Дори симптомите при ПР могат да се възприемат, като начин по който човек се справя с чувствата си с помощта на тялото. В този случай разбира се трябва да се научи, че когато е прекалено учтив с другите, предпазвайки ги от някакви негативни чувства,  той преживява тези чувства на „гърба си” и трябва да намери баланса, като промени съдържанието на своята концепция за откритост. Така например откритостта не бива да се възприема само като нападение над другите. Тя дава шанса за другите да разберат нашата позиция по даден въпрос, да разберат нашите преживявания в дадена ситуация и по този начин те на свой ред да внесат някаква промяна към отношението си  имайки разбирането какво се случва с нас. Не случайно в позитивната психотерапия, като ключов конфликт /КК/, като пусков механизъм, се смята баланса между откритост/учтивост.
 
От гледна точка на психосоматична реакция, вторичната социална норма „учтивост”, съответства на първичната емоция „страх”, а вторичната норма „откритост” на първичната емоция „агресия”. Така в психосоматичен план учтивостта е свързана със страх, а откритостта с агресия.
В сложните социални взаимоотношения човек много често опитва, поради ранният си опит и концепциите, които е изградил, да „преглътне” своята агресия, като на повърхността това, което показва е прекалена учтивост към другите. В този случай единственият начин, по който да се преживее агресивността е собственото тяло. Погрешната интерпретация на тази способност пък на свой ред предизвиква страх от телесните симптоми, които се свързват с някаква болест, или смърт. Разбирайки всичко това, човек започва да използва собствените си способности, които е развил и в своя полза. Така ако някой е прекалено учтив и винаги поднася на другите това което искат да чуят, той често обвинява себе си и е твърде критичен към собственото си поведение. Ако успее същата тази учтивост да пренесе и към себе си в стремежа си да достави и на себе си това, което опитва чрез учтивостта си да достави на другите, би могъл да внесе баланс и да „погали” себе си по същият начин както е ангажиран изцяло да „погалва” другите. Ако пък е прекалено открит и нападателен с другите, може би често се лишава от необходимата самокритичност, която му е нужна в социалните взаимоотношения. Така ако тази откритост и честност приеме и за себе си, би могъл да изгради и по-обективна самооценка, както и да доразвие концепцията за себе си. /”Който не се доверява на другите, често се предоверява на себе си” – ориенталска поговорка/
С внасянето на другата гледна точка по отношение на собствената си конфликтна ситуация, човек се насочва и в ситуации, които са изключения, и в които използва и други, различни от конфликтният, начини за справяне. Много често човек е учтив към конкретни хора, където трябва да влезе в определен социален образ, но към близки и роднини е открит, често и конфликтен. В този случай е широко разпространен примерът за човекът, който е ядосан на шефа си, но въпреки това е учтив към него, а после, когато излезе от тази ситуация да си го "изкарва" на някой от семейството, или роднините. Така човек вместо да влиза в крайности и в едната, и в другата ситуации, може да преосмисли поведение си, което би му носило печалба и в единия, и в другия случай. Това отново ще е свързано с баланса, който ще опита да изработи преразглеждайки съдържанията на своя ключов конфликт учтивост/откритост.
Важни в позитивната психотерапия са и така наречените „недоразумения”, които неминуемо се случват на човек, поради факта, че по различен начин е развил своите първични и вторични способности, както и начина по който си взаимодействат. Така например човек, който е изградил концепцията, че получава обич и внимание от другите само ако се представя успешно в дейността си, ще изпада в кризи, когато има опасност да не се справи с нещо, респективно това, да получи обич и внимание е под въпрос. Така всяка подобна ситуация ще бъде натоварена с тревожно очакване и преработвана само през средствата на фантазията в случая с ПР, което ще предизвика и телесен отговор на тази тревожност. По подобен начин всяка една способност може да бъде натоварена със съдържания, които да създават недоразумения в общуването с другите.
В крайна сметка позитивната психотерапия е съвкупност от няколко терапевтични идеи, като това, което ги обединява е позитивният подход – идеята да се види ползата от симптома и неговата функция, както и да се развиват тези области, които не са натоварени с конфликта, но и не се използват за неговото разрешаване. Така много често, ако човек преживява проблема си само със средствата на фантазията, той пропуска възможността да използва и други средства, с които разполага. Точно тези ресурси се разкриват в психотерапевтичната работа. В този смисъл тази терапия е насочена по-скоро към ресурса на личността и към развитие на потенциала, който „дреме” у всеки, отколкото към „санкциониране” на досегашният модел за справяне, или определянето му като „грешен”, или неправилен.

Звучи лекичко описаното, но с уговорката обаче да нямаш проблем с ПР и страх на главата за решаване.
Изхода тук се губи - а той е най-важния за хората с ПР.

Това, което споделяте в този пост освен утопично пожелание прилича малко и на метод за излизане от една джунгла (каквато образно например е ПР) по пътя на осъзнаване, че се намираш в нея и чрез непосилни преходи из нея да се опиташ да намериш изхода в някои от краищата на лабиринта.

Терапевтичните методи, които имат огромен процент успех при ПР се основават на коренно различни подходи (например краткосрочната стратегическа терапия или когнитивно-поведенческата терапия), които също имат за цел изход от джунглата, но предлагат инструменти това да се случи бързо, приятно и отново с осъзнаване на джунглата, но по друг, по приятен начин.

Можем с голяма точност да оприличим начина на действие при краткосрочната терапия като изваждане от джунглата с хеликоптер - бързо, ефективно и представящо цялата картина (джунглата) от височината на полета, което дава достатъчно база за т.нар. осъзнаване.

Така човек не губи време в различни лутания и си спестява умората от безплодното търсене на изход в лабиринта.

Аз съм пример за това, как краткосрочна стратегическа терапия ме извади от джунглата на страха и ми позволи да реализирам заложения в мен потенциал. В допълнение - терапията ме научи как да се измъквам от ново попадане в джунглата, ако се случи това.

В заключение: предлаганата тук позитивна психодинамична терапия звучи омайно, но е тотално неприложима при тревожни разстройства, причинени от стрес, каквото е ПР.

Не са изключение случаите (дори за съжаление често се наблюдават напоследък), когато някой, доверил се на метод, приличащ на лутане в джунглата да смени подхода и в крайна сметка да потърси помощта на стратегическата терапия, която да го извади от състоянието на страх бързо, трайно и ефективно.

Много полезна информация, безспорно, ако я разглеждаме в светлината на това какво човек с ПР или фобии не би трябвало да предприема.

" В заключение: предлаганата тук позитивна психодинамична терапия звучи омайно, но е тотално неприложима при тревожни разстройства, причинени от стрес, каквото е ПР."

Моля, само когато правите подобни констатации, да обясните от ролята на какъв специалист по психотерапия ги правите, за да звучи като някаква обоснована критика. В противен случай, просто изказвайте собствената си гледна точка, без да обобщавате.
Това е втория по разпространение метод в България след психодрамата. В голяма си част съдържа идеи от психоанализата, когнитивната психотерапия и поведенческата психотерапия /които са различни, но обединени от скоро в еклектичен метод/.
Позитивната психотерапия работи в сетинг от около 20 сесии и постига обективни резултати особено при тревожни разстройства с изразена вегетативна симптоматика и други психосоматични болести. Това е метод, приет в Германия и други страни в здравните им каси /застрахователите не са глупави все пак/. В Германия е приета по 3 различни пътеки.

"В Германия е приета по 3 различни пътеки."

Естествено, след като създателя на позитивната терапия е работил и живял в Германия. Няма нищо  странно. Уважават си хората, това е.

  Ако погледнете в нета, позитивната се развива основно във Варна. Защо е така?

Аз без да погледна в нета мога да ви кажа, че се развива и в София, Пловдив, Велико Търново, Шумен, Бургас и т.н.
Не само в Германия е приета от здравната каса, казах и в други европейски и не до там европейски страни /например Индия/.
Вместо отново да отричате нещо, пак, опитайте да изкажете някаква лична позиция относно кратката информация за метода. Не заради друго, а защото "позитивно мислене", "ресурс", "бързо справяне" и други подобни често се появяват в речите на Алексей Бъчев, виждаме и в неговите последователи. Добре са започнали навремето психодрама при Давид, ама защо не са я позавършили, поне до някъде. Отпеснах се, та по темата. Личи си, че някой е бил и на някой курс по позитивна психотерапия, на някой тренинг явно, на някой тренинг по КПТ, 2-3 книги по НЛП и за Милтън Ериксон /който няма нито една написана книга за метода си!/ и готово - имаме нов метод за сбъдване на мечти :) Айде по-сериозно, няма балами тука.

Бе кой го интересува кой е Давид, Алексей, Тодор и прочее имена?

Най-важното е, че тези, а и други умни хора предоставят качествена психотерапевтична услуга - бърза, трайна и ефективна при хора, страдащи от ПР и фобии.

Примерите тук, а и в други форуми са много.

Вие да нямате някакви комплекси от тези мъже?

От кои мъже? Давид е психодраматист :) Той ме е обучавал в известна степен. Другите нямат нищо общо с него и с психотерапията.

Ха-ха-ха!

Мен ако са ме обучавали "в известна степен" във втори курс по фармация, досега да съм изтрепал половин България :) :) :)

Отговора ви подсказва комплекса. Не се притеснявайте - мъж можете да станете и оттук насетне :)

Разбира се, че в известна степен. В обучението по психодрама е задължително специалисттите да са обучени и от гостуващи психодраматисти-терапевти, за да изучат и наблюдават, колкото се може повече стилове на водене и терапевтично поведение. Така в моето обучени са присъствали Давид Йерохам, Евгений Генчев, Димо Станчев, Светлана Николкова ..... и т.н. Така не се "гуру"-нясваме :)

цитат: " " "Когато възприемам развитието на моето съзнание като цяло, аз го виждам като поход в планината до върха на щастието. При това обикновено виждам само моя път и тези, които пред и зад мене искат да се качат на върха. Онези, които са преди мене, викат непрекъснато отгоре: оттука се минава, а аз от моя страна казвам на следващите къде да вървят, сякаш се катерим само в тъмното по единствения възможен път.

Ако поискам да се отклоня от пътя си, цялата колона ми предрича сигурно сгромолясване в пропастта. Ставам предател. Прави се всичко възможно, за да ме върнат в пътя - линията на моята бивша група. Ако собственият път се обяви за догма, избухват кавги относно посоката, насажда се нетърпимост, шири се фанатизъм, насилието няма дълго да се чака, семето на войната е посято.

Ако догматиците бяха в състояние поне веднъж да огледат планината, биха видели, че от всички страни водят пътища към върха на щастието. На всеки път има указателни табели с различни наименования на върха. При едните той се нарича просветление, при другите - Бог или Аллах, при трети да си в единение, да намериш мир, висшето или вътрешното си аз, ...прибавям от мен различните видове психотерапия... и така нататък. Едва когато стигне горе, човек вижда, че е връх, на който можеш да се изкачиш от всяка една страна. Отвсякъде идват хора. Само малцина, които са започнали да се изкачват нагоре, виждат нещо повече от своя собствен път." " "

Недей да обобщаваш за фобии!!!. Пример за фобия която Учителят ти и бързият му метод е доста съмнително дали може да ИЗлекува - логофобия
Аз съм сигурна че не може!

Първо, фобиите не са болести, че да се лекуват. Така че, права си, никой не може да те излекува от нещо, от което не си болна. И второ, не знам за кой учител говориш, но психотерапевт с добра практика и опит в областта на  фобиите би ти свършил чудесна работа.

Стига си се правил на ударен, много добре разбираш че съм използвала думата "болест" образно.



За какво да ми свърши работа?!  Съвет ли ми даваш......... и за какъв проблем..?!?!

Не твоя,  ....другия психотерапевт от онзи форум е доказателство че има фобии които НЕ могат да се преодолеят напълно. Той няма да може да преодолее неговата фобия  в следствие на заекването напълно до края на живота си, ако ще и 10 школи да завърши.  Проблема му е от типа фобии  които човек трябва да приеме и да живее с проблема си в хармония.

Недей да се месиш в неща от които и грам НЕ разбираш.
Така наречената краткосрочна стратегическа терапия, НЕ може да лекува всички фобии!!!
.

Някога нещо конкретно ще прочета ли от вашата велика група терапевти и помощен форумен персонал?

Нещата имат имена и когато разговаряш е добре да ползваш имената (когато ги знаеш със сигурност де :) )

Иначе говорите неубедително. Поне за мен. пък и още около няколко десетки души, от които имам обратна връзка от този форум.

Много добре знаеш кой е другия психотерапевт редовно пишещ в онзи форум – Ор. Б.
То ако беше толкова лесно до сега Т.П.  да го е отървал от "проблема му", .......но разбира се О.Б не приема проблема си като проблем от много отдавна, а като учител.  

Четейки от позицията на обикновен читател на форума нито разбирам за кого става въпрос, нито за какъв проблем, нито кой има проблема, нито кой му го решава.

Мая, в този форум ако нямаш ПР или нямаш идея как да помогнеш на хора с ПР е излишно да се пишат истории като твоите. Аз каквото трябва да знам го знам, дори много повече от това, което можеш да си представиш. Така че, ако ще ме ограмотяваш нещо ми пиши л.с., ако искаш да дадеш някакъв съвет и да помогнеш на хора в беда тогава пиши по същество - с имена, факти, дати, проблеми и решения.

Другото е куха работа.

Примера ми е точно на място. Човека за когото говорих е имал/има проблем с фобия(фобии).....включително докосвал  се и до ПР.
Да не мислиш че е нормално да описвам живота на човека тук подробно, без неговото знание.  Ти защо пишеш с инициали за твоя А.Б.
 
Съвета който ми даваш го насочи към себе си!  Ти пишеш изобщо за Фобии, а НЕ пишеш само  за ПР.
Не, не могат  всички фобии да се преодолеят по твоя начин!!!

Да напомня че hpjon e човек който психиатъра му го е определил че не е от хората с тежък проблем от тежките случаи, .......буквално не ми се търси цитата.
И всякакви категоричния изявления от негова страна за чудновати експресни  методи за справяне с всички фобии са НЕоснователни!

Тук си права - не са неоснователни.

Говорихме по темата за тежките случаи вече - ти въобще не знаеш за какво става въпрос, така че стига толкова оффтопик и насочи усилията си към нещо по-полезно за хората тук.

Ясно е че е правописна грешка! След като е нужно повторение.
Всякакви категорични изявления от страна на hpjon  че има чудновати експресни  методи за справяне със всички фобии са НЕоснователни!

Не се дръж с мен от позицията на наставник и голям мъдрец, не можа ли да разбереш че си само един случай на справил се с панически атаки.
Подчертавам справил се с ПА, но не и с тревожности, гневности и агресивности изобщо.

Ами с правописните грешки се внимава, защото понякога затриват живот.

Никога не съм употребявал думата чудотворно или подобна на нея. Ти си тази, която я вкара в обръщение, както и окултизма, дъновизма и още куп други кьор-фишеци.

Да, аз съм случай, справил се напълно, успешно и трайно с ПР.

Тези, които са се справили напълно с всичко и завинаги без повторение, което изброяваш са в някой друг, вероятно по-добър, свят.

Тук говорим за това как като си решиш проблема с ПР да се научиш да се справяш с тревожности, агресии и прочее неща. Не говорим, че те чудодейно няма да се случват, а за това, че когато се случат да знаеш какво да правиш, така че да не се озовеш в играта с ПР-а. Толкова - по Въпроса за рецидивите говорихме също, ако решиш да се зачекнеш темата. Рецидиви няма, но стрес има - с него трябва да се научи да се справя човек, за да няма паника.

Разбираш ли?

Но мен друго ми е интересно - ти от позицията на каква пишеш тук - ПР ли имаш, справила ли си се с ПР, терапевт или психолог си?

Защото ако не си нито едно от изброените ми е много чудно каква точно помощ оказваш тук, освен изключае случаите, когато вадиш тодоров от неудобните за него ситуации.

:) Аз до тук не съм се чувствал неудобно.
hpjon да не би терапията ви в последната фаза да вкючва да влизате в конфликти и да тренирате от това някакъв кураж? Един вид прави това, от което се страхуваш ... малко поведенческа концепция. Имаше един подобен филм ... психотерапия ли беше, психариятерапия ли беше ... с Джак Никалсън.
Сетих се за това, което и DG каза, че много и харесвало, че някой се заяжда с мен, един вид куражлия е. По този начин много хора ще ви "завидят", как сте го постигнал това нещо да се заяждате с авторитети. И тъй като повечето хора имат точно проблем с това да изведат агресията си навън под подходяща форма, да последват смелия.
Наистина се опитвам да хвана нещо терапевтично от това, което говорите, за жалост не откривам нищо освен добри пожелания. Както и техниките в съседната тема са едни добри пожелания.
Апропо, тук темата е позитивна психотерапия.

Напротив употребявал си я думата чудноват.......   макар и по друг начин.
Колко пъти в този форум написа че е достатъчно дори и само едно посещение.......после се изметна на 2 посещения.  

Дъновизма и окултизма станаха вече кьор-фишеци ли. Ами значи с Тодоров сте на едно мнение.

Аз съм от позицията на човек който се е справил с фобии, ....за които ти и не можеш да подозираш че съществуват с ограниченото ти съзнание. А дори и да не бях такъв човек,  нали не си админ да определяш кой да се регистрира тук.

Ха-ха-ха-ха :)

В темата, която беше затворена заради тодоров, твърдеше, че аз съм едва ли не психотерапевт.
Сега пък това ми било терапия.
Недей да се излагаш повече, терапевте, защото ако правиш и така с клиентите си - да ги лашкаш от едно предположение в друго, направо не им завиждам.


Ти дълбоко си се заблудил, че си някакъв авторитет :)

Сам показваш, че не може да ти се вярва и на една дума дори.

Иначе филма Психаротерапия е чудесен.

ПАК ЗАПОЧНАХТЕ С ЛИЧНИ НАПАДКИ! ТЕМИТЕ ДА СЕ КОМЕНТИРАТ САМО ПО СЪЩЕСТВО!
админ

Добре, съгласен съм.

Какво ти дава основание, тодоре, да смяташ, че си авторитет по Позитивна психодинамична психотерапия - насочена към ресурсите на личността и да мислиш, че те нападам терапевтично?

Аз под авторитет друго вложих. Ако ми се счупи колата и отида на майстор монтьора ще е авторитет за мен.
Завършил съм този вид терапия и я използвам в практиката си :)
Защо мисля, че ме нападаш терапевтично? Не го мисля само аз. Редица хора изтъкнаха, че атаките не са обосновани от ситуациите тук. Това ми е ясно от самото начало на мен. Но явно на всички въпроса е защо? Нали знаете, когато човек не разполага с цялата истина започва да допълва с предположения. Аз силно вярвам, че може би това има някаква терапевтична полза за вас. Хвърлете светлина и яснота. Ясно е, че по същият начин нападате всичко което е "не-вас" - твърдения, мнения, школи терапевтични.... които са приети по целия свят и изобщо нито от подкрепа имат нужда нито от не-подкрепа.

  Тодоров, ако се върнем назад, февруари месец, ще видите, че форума си креташе и вие си сеехте вашите виждания безпрепятствено. Докато не се появи Спайдър, момчето, което каза  че има подобрение и е започнал да спи от ЕМДР. Тогава вие бяхте този, който скочи като ужилен да обяснява колко е опасно това, при все, че хабер си нямахте какво е ЕМДР.
Та в този смисъл, думите ви могат да се адресират с пълна сила и към вас самия.

Нека да видим кои са редицата хора:

трак, която е твоя клиентка
Мая, която се регистрира точно в началото на избистрянето на противоречията в темата за ЕМДР и непрестанно ти вади горещите картофи. Включително днес в истерията с имената и личностите.

Други няма.
Това ли са редицата хора? Разбираш ли вече, защо е лично - нямаш изречение, в което да не подвеждаш незапознатия с цялата форумна история читател.

И за да не звучи отвлечено от темата искам да направя паралел с практикуваната от теб терапия:

ако аналога на "редицата хора" във форума в терапиите ти на клиентите е съотносим с истинсктите хора (т.е. 2-ма) към истински успешното водене на терапията, то пак стигам до заключението, че такъв тип терапия не би завършил успешно.
Човек ще се чуства излъган, точно така, както аз се чувствам така, когато чета адресираното от теб към мен.

Разбиращ ли колко е важно за един потенциален клиент да не вижда такова поведение от терапевт? Независимо дали ще е твой клиент или на някой друг. Разбираш ли отговорността, която носиш, заявявайки, че си горд, че си с името си и рекламата си в подписа.

Разбираш ли, защо аз съм предпочел анонимността - тя е единствената сигурност на уплашения читател, който може да вземе зрънцето положително и това да е прелома към истинската му промяна. Тази, която ще го направи свободен и щастлив.

Ето това е отговорност. Другото е просто дуене за сметка на страдащите.

  Ох, бейй... не съкращавайте Орлин Баев с О. Б. - звучи като тампони :laugh:

Орлин Баев е симпатичен, но някак... витаещ из облаците, и с тази йога хидра ил нидра, беше... все тази - то човек като му слуша гласа и си мисли за всичко друго, но не и за релакс, хахах. Защо никой не споменава жени терапевти, ще ви кажа защо - скучни са  :laugh:

-

О, ето поредната заблуда.

Има много добри жени терапевти. Знам за една, която е много добра в тревожните разстройства. Разбираемо е, че нито инициалите, нито нещо друго повече ще кажа за нея.


Подобно отношение е безотговорно към някой, който би му се доверил.

Какъв е интереса да съсипете името и на Орлин Баев?

  Защо да не те чуе, всеки ще те чуе и сам ще прецени дали да опита същото. Но ти едва ли ще настояваш и ще се цупиш, ще обиждаш, когато не поведеш хората след себе си, разделяйки морето на две.

Ти добре ли си?! Едва ли. Тук имена съсипващ само ти, а Орлин Баев ми е личен приятел. Ади беги с твоите инсинуации !

Отказвам да влизам повече във форума, докато активираш подобна гнусна атмосфера.

Кадифе, ако си прочела внимателно ще разбереш, че този, който се цупи и е застрашен е тодор тодоров. Аз просто съм му трън в ....

Аз след няколко дни вероятно ще бъда баннат от форума.

ще ползвам обаче това време, за да покажа, че изход има и че изхода не е типа терапия, практикувана от тодоров. Не е инеговото мнение и държане като терапевт.

Така че, споко. Не се цупя. Ако се цупех, щях да си треперя за регистрацията и да свия перата.

При наличието на широко прокламирана некомпетентност обаче това няма как да стане.

Като ти е приятел би следвало да съобразиш, че в изнервената обстановка тук изказването ти е добре дошло за тодоров, който само това чака - да оклепа малкото успешни терапевти в областта на ПР, един от които, разбира се, е Орлин Баев.

Той е невероятно ценен човек и само няколко мнения от него могат да вдъхнат невероятен кураж за справяне.

Пак по разбираеми причини съм се въздържал да го цитирам или споменавам, защото той вероятно идея няма, че участва в такива спорни теми.

Нека оставим настрана Тодоров, Орлин Баев, ТП и тн. Темата е за динамичната терапия все пак.

Аз като човек възползващ се от този тип терапия (макар че не съм сигурен дали е точно същата) мога да кажа че съм доволен и последните седмици почти нямам абсолютно никакви проблеми. Излизам с приятели без никакъв проблем, а това преди година би било немислимо.

Но нека не обръщаме темата на лични нападки и конфронтации.

Айде малко по темата:

"...стигам до заключението, че такъв тип терапия не би завършил успешно."

С някакви доводи, или предположения можете ли да подкрепите това hpjon, че такъв тип терапия не би завършила успешно.

За да не се повтарям - ето в този пост съм дал достатъчно разбираем отговор - http://strahove.evropea.com/index.php?topic=664.msg16830#msg16830 (http://strahove.evropea.com/index.php?topic=664.msg16830#msg16830)

Друга подходяща изходна позиция за осмисляне на истинността, в това, което съм казал и се опитваш да ме питаш за аргументи е владимир - това е човек, който ходи година и половина на терапия, в която няма никаква структура - той сяда, говори, плаща и си тръгва. И така година и половина (сам го е споделил).

Докато при мен, Ема и редица други справянето се случва бързо и трайно, защото терапията ни е структурирана, с ясни цели, периоди, задачи. Ето така е е устроен човешкия мозък - да се справя бързо, да решава проблеми. Не да се забатачва в миналото.

То е все едно като си гладен, за да си направиш хляба да тръгнеш да мелиш зърно по зърно пшеницата на брашно цяла година.
Ето това е твоята терапия -  от София за Варна минаваш през Дубай - скъпо, времеемко и неефективно.

" на терапия, в която няма никаква структура - той сяда, говори, плаща и си тръгва. И така година и половина".

Това че Владимир не е усетил някаква структура не означава че такава няма.
Структурата на всички динамични терапии е:
теза-антитеза-синтез

Това не е довод, както и цитата от поста ви не е. Говорим за някакви факти.
Не говорим за зърната, а това човек да изяде 10 хляба наведнъж. Дали може?
Ако човешкият мозък се учеше толкова бързо, защо човек изгубва първите 25г. в учене, а не използва, както се казва "бързо научаване"?

Опитваш се да изместиш центъра на разговора.

Не става въпрос за учене въобще.

Нали не пропускаш, че форума е за ПР и за страхове, а не за психология въобще.
Става въпрос за страхове - на тях човек се учи бързо.

Също толкова бързо може и да се отучи, или по-скоро да научи нещо ново на тяхно място.


Аналогията ти не е удачна - ако хлебарите, можеха като теб и дългосрочните ти колеги психотерапевти да пробутват по 10 хляба на веднъж, за да печелят повече бъди сигурен, щяха да го правят.


Ти имаш много хубав термин за това, което се случва с близо двегодишното говорене без идея откъде и за какво при владимир - термина е "али-бали".

За толкова време при толкова млад човек справянето със симптомите има две обяснения: 1) плацебо ефект на терапията - т.е. човек вярва, че предприемайки действие то той ще се оправи и се оправя; 2) за толкова време при 50 % от страдащите от т.нар. ПР се случва спонтанна ремисия. Имайки предвид възрастта му - млад е, това е много вероятно. Живота му е динамичен, променя се и си е променил мисленето, като ПР му е станало излишно.

Когато обаче си над 30, 40 или 50-те и 10 или повече години си влачил страхове, нямаш интерес да приказваш общи приказки на някой, който ти прибира парите, за да постигнеш съмнителен ефект. Трябва ти действие, конкретика, реално измерим резултат.

Така че, нямаш проблем - както за реално работещите терапии за ПР, и за недотам ефективните разговорни и задълбочени умотворни подходи хора ще има. Те така или иначе повечето, когато загубят година две или три стигат до реално действащата терапия. Въпроса е да се ориентират овреме.

Това, впрочем отдавна е решено във напредналите страни, и по специално в САЩ - частната практика на всеки терапевт започва все повече да зависи от това той да се справя бързо и качествено с ПР.
Виж, за една депресия вече нещата са други. Но и там, КПТ може да помогне бързо, при това достатъчно удовлетворително и ефективно.

Мисля че визирате само психоанализата когато говорим за дългосрочна терапия. Позитивната психотерапия, както и другите видове динамични терапии /каквато в някакъв аспект е и когнитивната/, използват рамката на психоанализата теза-антитеза-синтез, но през някаква структура, която я прави много по-краткосрточна, но отново  използвайки психодинамиката, т.е. причинно-следствените връзки. Както и преди казах има случаи на 4-5 сесии, в които човек успява да разбере функцията на страха /не да го маха/, а от там да промени и ситуациите. Страха е проста емоция: бягство-борба. Когато човек разбере от какво "бяга", или срещу какво се мобилизира да се бори телесно и несъзнавано, а в съзнанието няма причина, когато чрез страха въведе тази причина и в съзнанието си, механизма борба-бягство става излишен, защото човек не се бори с "физиологията си", а със съвсем съзнателни и социално "легални" средства.

Не бих казал че е плацебо ефект или спонатнна ремисия защото подобрението кореспондира с осъзнаваня които настъпиха по време на терапията. В същото време не са се слчвали някакви други промени в обстоятелствата около мен.

Струва ми се че повтаряте думите на някой КПТ терапевт който се стреми да очерни психодинамичната терапия за да може повече хора да ходят при него. Много е удобно когато "вражеския лагер" постигне успех да се обяснява със случайности. По тази логика нима не е възможно и при теб оправянето да е въпрос на спонтанна ремисия.

"По тази логика нима не е възможно и при теб оправянето да е въпрос на спонтанна ремисия."

  Не, невъзможно е! Сроковете са много кратки и промяната настъпва бързо.  При това самия ти участваш активно в тази промяна. При това, както се оказа, доста хора са решили проблема по този начин. Няма как при всички да е спонтанно излекуването.

  Иначе съм склонна да приема двете обяснения на hpjon  за промяната.
 Важна е също давността на оплакванията и  дали си приемал лекарства.

Владимир, ти си много млад човек. Ако смяташ, че можеш да споделиш какви изводи направи през терапията.  Интересна ми е гледната точка на един млад мъж. Освен това казваш, че нищо не се е променило, но ти работиш ли, учиш ли? Не може за 1,5 години нищо да не се промени за един младеж.

" Сроковете са много кратки и промяната настъпва бързо.  При това самия ти участваш активно в тази промяна. При това, както се оказа, доста хора са решили проблема по този начин. Няма как при всички да е спонтанно излекуването.

  Иначе съм склонна да приема двете обяснения на hpjon  за промяната."

Малко се спекулира с тези срокове, отново. По-късно довечера смятам да постна един случай от 5-6 сесии, при който се работеше дълбинно и който приключи с успех, който беше проследен 3,6 и 12 месеца след терапията. Скоро жената дойде за консултация за детето си, така че резултата се оказа траен и след ... колко 3г. вече.

Никой не оспорва трайността на постигнатото. Както и това, че вероятно имаш клиенти, които са се справили. Но ти така и не каза някаква приблизителна статистика - в проценти, хайде, не в бройки. Колко процента от клиентите ти са се справили въобще с ПР? Колко от тях трайно? Колко от тях за 1,2,4,6,8,12 или повече месеца. Когато имаме тези цифри можем да правим съпоставки.

Както вече споделих преди време - аз познавам човек, който сам, целенасочено се справи с ПР и вече 10-та година е ОК. Той знае какво и как да прави със стреса си. Трябваше да го научи по трудния начин обаче.


Нали нямаш заблуда, че ние не говорим за т.нар case studies (единични, показателни случаи в медицината).

Говорим за общо правило.
Отвори коя да е книга на Р. Бандлър и прочети за страхове и колко време трябва за справянето с тях.

В интерес на истината не съм правил статистика.  Обикновено с клиентите, които не са склонни на себерефлексия и самоанализ, работя поведенчески, с да кажем съмнителни ползи, макар че дават различна обратна връзка, че им е било необходимо. Това са главно психопатни клиенти, които така или иначе нямат нуждата да търсят причината в себе, а в света, биологията, късмета и т.н. Отхвърлят всяка възможност причината да е в тях. Което пак си е ресурс де.
Hpjon, може би след краткият случай ще постна и един много дълъг, който е много подобен на първият и сам ще разберете от какво зависят сроковете всъщност. Все пак тук не говорим за терапия която маха страха, която подсилва човек да се бори с него и да го контролира, а с много по-сериозни ползи. Но сега наистина нямам време.

Да, с времето всички сме кът. Никой с нищо не задължава тук да отговаря моментално - не се притеснявай, нищо не зависи от бързината на отговора :)

По въпроса за статистиките. Не съм съвсем съгласен, че когато работиш с хора нямаш нужда от статистика. Тя ти е необходима най-малко по две причини:

1) получаваш с времето добър материал за анализ, който е обективен. Съответно внасяш корекции в работата си. Статистиката на ум не помага за един общ поглед, когато понатрупаш малко стаж. Все ще забравиш нещо, ще изпуснеш някоя подробност
Няма безгрешен човек в работата си, дори аз греша понякога :)

2) поддържаш добро ниво на самочувствие и увереност, когато се сблъскаш с наистина труден случай. Ако нямаш увереността на предишните си успехи, можеш и да не успееш да помогнеш. В увереността тук включвам и чисто фактологически материал, който няма как да синтезираш от опита си, когато не си водиш елементарна сводка на случаите.
В моята работа например това е точно така. Често решавам проблеми само с една справка в "тефтера".


Тук си на тотално грешна основа както в терминологичен, така и в терапевтичен смисъл. Ако започна обаче да разнищвам рискувам както да се повторя, така и да влезна отново в спор, който може и да ми коства регистрацията във форума.
Все пак сме под карантина тук с теб във форума.

  Аз също смятам, че времето е важно.
  Важен е крайния резултат, но имат значение и някои технически особености.

  В моята терапия не се  изискваше всяка седмица да посещавам психотерапевта.
 Освен това, ако си от по-далеч и живееш в малък град и  в твоя град няма психотерапевт, какво правим?  Ето Илияна е решила да измине не малко разстояние. За терапията  и са били нужни няколко часа, 3-4 часа в една среща. Ами това е идеален вариант.  Дори да е била необходима друга среща, пак с пътуването излиза по-удобно, отколкото да пътуваш всяка седмица.
  При това резултатът е видим още в началото.
 
  Това са много прозаични разсъждения на фона на промените, които настъпват след терапията, но са неизбежни.
   Не  всеки има възможност да инвестира много време и пари в терапията си, особено когато не работи и някой трябва да поеме тези разходи.

  Смятам тези неща за важни и те не бива да се подценяват.

За да няма неясноти относно моята терапия ще споделя едно от нещата които съм осъзнал макар и по принцип това да си е нещо мое лично.

Една от причините аз да имам симптоми е това че съм изтласкал гнева си в подсъзнанието. Просто съм си забранил да се ядосвам за каквото и да било и на когото и да било. Това е вселдствие на моето възпитание в ранните години тъй като всеки път когато съм бил гневен като малък съм бил наказван за това поразлични начини и моето ядосване е било силно осъждано.
Затова и хората викаха за мен че имам "железни нерви" или че съм много спокоен и никога не се ядосвам и тн. Не че съм бил по-спокоен от другите-просто не съм си повзволявал да се ядосам. Не съм изпитвал гняв в ситуации в които хората нормално изпитват защото съм го изтласквал.

В процеса на терапията всеки път разказвайки случки от седмицата лека полека гневът беше "отключен", започнах да се ядосвам на най-различни неща за които по-рано съм си мислел че не трябва. Даже преди няколко дена ми се случи за пръв път да се ядосам на приятел.

Моите симптоми всъщност са били заместител на гнева- аз съм изразявал агресивността си по този заобиколен начин. Сега след като вече си повзволявам да се ядосвам симптомите значително са спаднали.

Владимир,

една от най-добре работещите техники за справяне с моментна ПА е човек да вземе да се ядоса, силно и гневно. За каквото и да е. Паниката моментално си заминава.

Не знам защо е било нужно на терапевта ти да изразходиш година и половина, за да разбереш, че страха и гнева са като скачени съдове.

Ядосването в един момент обаче също започва да пречи. Нали не мислиш още година после да се справяш с него? Ами ако прекъснеш терапията си по време на фазата на ядосване? Какво следва - скандализиране с околните, за да не нагнетиш нещо в подсъзнанието?

Някога говорили сте с терапевта си за ролята и мястото на стреса в изявата и симптоматиката на ПР?

Оказа се че този случай е набран за други цели. Малко е дълъг.
Hpjon, ти си специалист нали? Не си клиент, но както и да е. Ето, че концепцията за страх и гняв и според теб е като скачени съдове. Това в позитивната терапия се нарича ключов конфликт, който в социален план се разглежда като учтивост/откритост.
Времето в терапията поне за мен, не зависи от статистиката. Опита ми с психотерапия е 8г. Мисля че е достатъчен.

Ето случая:

"1-ва сесия

Жена на 26г. с диагноза ПР от 2,5г. Агорафобия от 1г.  – изключения когато излиза с мъжа си. /омъжена от 5г./

Симптоми ПА: сърцебиене, задушаване, буца в гърлото, в пика и треперене

Симптоми агорафобия: страх от места с много хора, големи магазини с много артикули, пик – кръстовища

Жената беше видимо добре сложена, с обрано поведение, маниери жестове, както и емоционална експресия.

След нейният разказ тя сподели, че ежедневно има сериозни страхове да не получи всеки момент ПА. Обикновено надвечер към 17-19ч. В повечето случаи, след което и получаваше такива атаки.

-   Как бих могла да се справя с това? Не искам да се чувствам така...

На което аз отговорих:
-   Значи имате чудесно тяло, което се грижи за вас.

Погледна ме много учудено и ме пита, какво имам предвид.

В позитивната психотерапия от особено важно значение е да се дава и другата половина на истината, до която клиента по принцип няма достъп. Когато той вижда само страданието от симптома си ние сме длъжни да му дадем другата половина, а тя е, че тялото по един чудесен начин изгаря някои субстанции, които се отделят и които са вредни ако не се „изгорят”, както и някои органи и системи които сигнализират. Основно физиологията на страха както и неговата функция – борба/бягство.

Разказах и вица за заека и лисицата. Един ден на заека му дотрябвала лопата. Сетил се, че лисицата има много хубава лопата и тръгнал към тях. По пътя обаче ми изплувал спомена, че миналото лято заека отказал една услуга на лисицата и се вкарал в размишления...
-   Тя сигурно помни и няма да ми даде лопатата, но пък от друга страна може и да е забравила, но ако все пак помни и ми откаже ..... и така през цялото време докато стигне до дома и. Накрая със сетни сили почукал, а когато лисицата му отворила и изкрещал:
-   Абе дръж си лопатата бе, да не ми е притрябвала толкова ....
Смее се.

Много често човек само през метафората може да се присмее на собственото си поведение. Жената веднага се идентифицира със заека, който без никакво потвърждение от реалността, след силна тревожност е взел неадекватно решение, че нещо ще се случи.


По същият начин „страха от страха”  който се предъвква без никаква реална от обективността причина може да доведе до тревожност, която да ескалира в ПА.
Тя видимо успяваше да разбере информацията, но все още не проумяваше как се пуска този „чудесен” механизъм. Твърдеше, че всичко в живота и е наред, няма търкания, проблеми, живее „нормален” живот със съпруга си. Тук разбира се първата задача беше да се открие фактора, който отключва ПА. Така разбрахме, че те най-често се появяват между 17-20ч. Тук за да се ускори процеса аз първо попитах какво се случва обикновено в ежедневието и по това време, макар вече да знаех, че тогава се връща съпругът и от работа. За нея тази връзка не беше формирана /в анализата терапевта не би „подсказал” това, а по-скоро би изчакал клиента сам да направи този инсайт/.  След като не успя да намери нещо определено, аз я попитах кога се прибира съпругът и от работа.
-   Ами ... обикновено към 18-19ч.
-   Какво се случва като се прибере?
-   Ами хапва, гледа телевизия .... той е доста уморен след работа. Понякога и  работи след като се прибере.
-   Как се чувствате вие в тези моменти, когато той се прибира и прави тези неща?
-   Ами приемам ги. Работата му е много важна, разбирам го.
-   Какво ли кара тогава вашите симптоми да се появяват, когато той се прибира? Кой симптом е най-изразения тогава?
-   Ами .... буца в гърлото и сърцебиене. Знаете ли, когато отида в другата стая буцата намалява, но тогава се разтрепервам много силно.
-   С какво мислите че е свързано?
-   Сякаш се страхувам да не стане нещо, когато съм около него.
-   Какво нещо?
-   Ами не зная ... да не го обидя с нещо, или да го упрекна за нещо.
-   Можете да помислите върху това до следващата среща.

Виждаме как в този случай „факторът” много бързо изплува, дори и наполовина в съзнанието на жената. В крайна сметка в първата сесия, тя преработи своите тревожни очаквания към ПА, намери рационална причина, макар и необяснена /която ще я занимава до следващата среща/, за своите ПА.
От терапевтична гледна точка беше ясно, че тази жена има както потребности и желания, които са фрустрирани, така е невъзможност да стигне до тях, поради уважението което изпитваше към съпруга си. Навярно в нейното развитие е отгледана в духа на уважение, смиреност, емпатия към другите, но това още не беше ясно.

2-ра сесия

-   Знаете ли, аз цяла нощ не спах след нашата среща. Мислих за много работи. Замислих се как живея, какви удоволствия си доставям и всъщност нищо не можах да се сетя. Аз живея живот, който трябва да живея, а не който искам да живея.
-   Какъв живот мислите, че искате да живеете.
-   Ами ... искам повече да се забавлявам, искам повече да излизам, искам повече време с мъжа си...
-   Какво ви спира да случите всички тези неща?
-   Ами ... постоянно се съобразавам с неговите дела, че е много зает с работа, че е много ангажиран ... ние се отдалечаваме емоционално! Разбирате ли?

Много важен инсайт, който ще стане и основа на функцията на симптомита на ПА.

-   Как той се държи с вас, когато получите ПА?
-   О, той ме разбира, много даже. Ами гушва ме, пита ме от какво имам нужда, понякога ми прави айрян, за да ми се вдигне кръвното.
-   Прави ли подобни неща, когато нямате ПА?
-    ................

Мълчанието е най-ясният знак, че се преработва информацията по нов начин и че вече функцията на симптома става ясна и за самата нея. Способността да поиска по „легален” начин нежност и внимание, както и да бъде обгрижена беше чрез помощта на симптома.

-   Знаете ли, много пъти съм искала да му кажа, че имам нужда от много неща, но никога не съм си позволявала, за да не го обидя или пък да не помисли, че не съм щастлива с него.
-   А щастлива ли сте?
-   Всъщност не. Никога не излизаме да се забавляваме, а само по работа, никога не правим нещо глупаво, само заради емоцията. Всъщност няма емоция. Всичко е толкова подредено и ... искам нови неща.

Тук  всъщност въпроса беше: - Къде са тези нови неща? – а отговора – Навън. Искам да се забавлявам.
Наистина нещата, които могат да донесат удовлетворение са навън, но и страха, че тези неща нямаше да са със съпруга и бяха развили и нейната агорафобия. Така там където има голям избор, имаше опасност да излезе наяве нуждата от друг партньор. Така агорафобията предпазваше от риска нейните потребности да се задоволят, за сметка на брака, както и на голямата вина, заради концепта който има за семейството и отрязваше пътя към щастието и я тласкаше към живота, който трябва да се води.

-   Но как да му кажа всички тези неща, той е 10г. по-голям и е на друга „вълна”.
-   Имате ли идеи как да се случи това?
-   Много се притеснявам, не искам да го тревожа.
-   Тогава можете да продължите да тревожите себе си
-   Добре, какво бих могла да му кажа?
-   Искате ли да го изиграем? Ето представете си, че на този стол стои съпругът ви. Седнете до него и му кажете всичко, което мислите, че трябва да знае за вашите нужди и потребности и за това как се чувствате.

Така последва един 20мин. монолог, като през него се премина през много, много и различни чувства и преживявания.

-   Как се чувствате сега?
-   10кг. По-лека.
-   Имахте ли ПА, докато говорехте всички тези неща?
-   Само в началото ... усетих, как ми пламна лицето, но после всичко забравих и само говорех, даже не помня, какво точно казах. – Смее се.
-   Може би ще успеете, не всичко, но някаква част от това, което казахте тук, да опитате да му го кажете и в един нормален разговор с него.
-   Да, мисля, че ще поговоря с него.
-   Имате ли идеи за такъв разговор?
-   Мисля че имам вече.








3-сесия

Видимо отчаяна.
-   Как мина седмицата?
-   Никак. Не успях. На няколко пъти опитах, но .... но някак се спрях, отново /тук обаче вече осъзнава какво иска да каже, както и какво я спира/. И пак получих тая буца и се разтреперих.
-   Уплашихте ли се и този път какво се случва с вас?
-   Не аз знаех какво се случва. Чак сега си давам сметка, че е точно така. Спирам се да му кажа каквото имам и ПА идват.
-   Какво ви спира?
-   Ами не искам да го нараня, ще го приеме като обида, аз го разбирам и на него не му е лесно.
-   Като в задъдена улица значи.
-   Да. .... Сигурно за това ме е страх от кръстовища ... там има много посоки.
-   Не ви разбрах?
-   Ами ... мисля, че сега се сещам кога получих първата криза, когато бях навън.
-   Кога?
-   Когато харесах един мъж, който беше прегърнал жена си и се усмихваха. Исках да съм на нейното място. После се почувствах много  ... все едно съм изневерила на съпруга си. Плаче ...

Видно е, че тук клиентката няма да успее да преработи двете противопожни сили на желанието и вината. Тази тема беше твърде чувствителна за нея, сякаш тя беше с концепцията, че „така трябва” много преди да се срещне със съпруга си.

-   Какъв тийнейджър бяхте? Забавлявахте ли се? /търсим изключения кога и по какъв начин клиентака е успявала да задоволи нуждите от разнообразие, забавление, споделено щастие./
-   Ами, моите родители бяха строги, но аз много ги уважавах, слушах ги. Майка ми винаги е казвала да уважавам баща ми, защото живота му е минал да се грижи за нас. Тя никога не е работила, той се грижеше за това.
-   Щастлива ли беше майка ви?
-   Ами ...по-скоро беше спокойна, че всичко си върви както трябва, че не се лишаваме от нищо ...
-   Прилича ли ви на някой?
-   Знам какво искате да кажете .... да приличам на нея в много отношения, но тя не е страдала от това, а аз страдам.
-   Какво смятате тогава да правите с живота си?
-   Аз наистина съм точно като нея! Аз съм друг човек, вътрешно имам съвсем други потребности. А и никога не съм се противяла на баща ми, въпреки че много пъти съм му се ядосвала.
-   Как точно?
-   Ами как .... вътрешно. Сега като се замисля още тогава съм имала ПА – смее се. Но тогава е имало причина.
-   А сега ?
-   И сега има ...
-   Ако се върнете назад във времето и можете да поговорите с баща си какво ще му кажете?

/същата техника с горещият стол, само че тук трябва да има и размяна на роли, за да се интегрира и другата гледна точка за ситуацията, да се влезе и в ролята на бащата/

-   О много работи мога да му кажа .... и за гаджетата ми, които не е одобрявал .... даже и за това, че записах икономика! Аз не исках ама ...
-   На колко години ще сте като си говорите с баща си?
-   На 17г.

Сцената беше подобна и на първата със съпруга, но беше в съвсем друга посока. Тук клиентака за първи път успя да отработи гнева си. Първо с леки притеснения, после с агресия и накрая с чувство за вина. Влезе в ролята и на баща си, за да види „новата”, различната дъщеря. След всичко това и диалога, който тя сама сътвори между собственото си аз на 17г. и образа на баща си тогава в нейното съзнание, тя направи много важни връзки:

-   Учудвам се, че от ролята на баща си не бях ядосан на дъщеря си.
-   Защо това ви учудва?
-   Ами ... той някак винаги е показвал недоволство от някакви мои желания, които не прилягат на плана, който е имал за мен.
-   А сега?
-   Сега, сякаш като бях в неговата роля видях човек със собствено мислене ... почувствах се излишна като баща ...виждах човек, който знае какво иска.
-   А как се почувствахте вие, когато споделяхте всички тези неща от собствената си роля на 17г. /в сцената даже крещеше/?
-   Ами как ...много съм изтощена в момента. Но винаги съм си мислила, че ако съм толкова открита ще нараня хората.
-   Но от ролята на баща си не се почувствахте така.
-   Да, много странно. Даже се радвах, че има голям човек срещу мен.
-   Дали и в ситуацията със съпруга ви няма да се случи нещо подобно?
-   Този път със сигурност ще опитам.

4-та сесия


По тел:
-   Здравейте, може ли да дойдем със съпруга ми. Аз говорих с него за онези неща ....
-   Заповядайте
......................
-   Решихме да дойдем, защото ... защото малко се поскарахме, но сега искаме да направим един договор ... между нас. Т.е. аз искам, а той се съгласи вече. Съпруга кима.
Съпруга има ресурса да поеме промяната на клиентката, а това е показател за много добро и бързо развитие на нещата. Т.е. ако до сега е бил подкрепящ в симптомите /в смисъла на позитивно подкрепление от средата, което провлачва справянето със симптомите/ сега е отворен за нов „договор” в отношенията.
Така през цялата сесия се договаряха и споделяха разни неща, които водеха до все повече и повече идеи. Семейната терапия е с по-дълъг сетинг, така че се случиха много неща. Даже имаше сериозен ентусиазъм, а аз бях ролята на ориентир, и се намесвах, само когато излизаха от правилата за асертивност, относно планирането  Следващата сесия беше уговорена след 2-3 седмици. Имаха много работа за вършене.


5-та сесия

-   Идвам сама, защото той е на работа. - усмихва се- но утре ще излизаме. Ще се прибере по-рано.
-   Как се чувствате?
-   Чудех се толкова ли е било трудно до сега да се случи това. Просто не съм си давала сметка, разбирате ли ... аз от малка съм приучавана да се съобразявам, че има правила, че ... а сега някак. Започнах да рисувам. Винаги съм искала, но винаги съм си мислила, че е глупаво, или детско. Сега си давам сметка, че съм мислила така, защото може би баща ми го е квалифицирал така. Спомням си един път му показах една картина която нарисувах, а той .... – С това ли се занимава цял следобед! -  много плаках тогава и я скъсах. И знаете ли още колко неща други, които не си позволявам, защото неговия глас звучи в главата ми, че няма да ги одобри. Но като че ли сега това ми става ясно.
-   Какво рисувате сега? Показвате ли го на някой?
-   Ами не, но ми е много приятно, сякаш така си достигам най-пълно до чувствата, до мен си.
-   Как са твоите атаки?
-   Ми ... , като се ядосам на съпруга ми за нещо, например, че не си е спазил обещанието, както сме се разбрали за нещо, ги усещам, но се боря за позицията си. Сега разбирам, за каква борба/бягство ми говорехте в началото. Те атаките са ми като „допинг” да мога да защитавам по-добре себе си.
-   Какво смятате да правите за напред?
-   Ами ... по същият начин. Смятам и да започна работа.
-   Имате ли идеи?
-   Някаква работа с деца.
-   Харесвате деца?
-   Знаете ли, говорихме за дете със съпруга ми. Каза, че сега не му било времето.
-   А вие?
-   Аз му казах открито позицията си. Аз искам дете. Тепърва ще го обсъждаме по-сериозно.
-   Рисуване, работа, дете ...
-   Да. Чувствам се много добре. Какво ще правим от тук нататък?
-   Ами ... ще приключваме. Какво ще си вземете за в бъдеще от нещата до които стигнахме? Ако ще изковете някакъв девиз, какъв ще е той?
-   Никога да не забравям за себе си и нуждите си.
-   Добре ми се струва.


Случаят е документиран с аудио запис, със изричното съгласие на клиентката за използването му с учебни и научни цели.

Отнело е много време заради защитните механизми, които трябва да се преодолеят. Целта не е просто да се ядосаш за нещо за каквото и да било, а да си изпитвш гнева по принцип когато си в ситуация която го провокира.

Ядоването започва да пречи ако винаги го показваш. Но човек не може да е 100% открит с другите-понякога се налага да си змълчи заради обстяотелствата.

За стреса не сме говорили. Но все пак стрес не изпитват само мътрвите.

В такива обстоятелства какво правиш с гнева, с яда? Как не ги изтласкваш в подсъзнанието, както си го правил несъзнавано преди?


Терапията ти ще приключи на мига, в който поговорите подробно за стреса и научиш за ролята му при изявата на симптомите. Също и когато се научиш да го контролираш.

По отношение на този случай мога да кажа много работи, но те са все опасни откъм страна на желанието на администраторите на форума :)

Най-хубавото е, че жената се е справила. Живота и е потръгнал и силно се надявам успеха и да е траен.

Напиши всички успешни терапевтични истории, за които имаш разрешение да споделяш. Така ще вдъхнеш повече кураж на колебаещите се.

Много е важно да се знае следното-има разлика между това да си изтласкал гнева и между това да не го показваш пред околните.
Когато си изтласкал гнева си ти самият не знаеш за него, не разбираш че си ядосан, мислиш си "моите отношения са напълно ок с този човек".
Когато човек осъзнае гнева си не може винаги да го проявява заради правилата на обществото и трябва да си трае в някои ситуации. Но дали ще си трае или ще се развика няма значение-важното е че знае че е ядосан в конкретната ситуцаия.

Това може да е така според твоя тип терапия но не и според използвания от мен.

Разбира се, сега вярвай в това, което смяташ, че ще те изведе към успеха.

Някой ден тази идея ще ти потрябва обаче :) Не я изхвърляй, просто я прибери на достъпно място.


Успех! :)

Да се контролираш между другото е важна част от аналитичната терапия. Защото причината гнева да бъде изтласкан е заради презумцията че не можеш да се контролираш и ако го осъзнаеш ще му се отдадеш напълно. Както някъде беше казано-"човек спира да страда от симптомите и започва да страда от живота". Отказът е може би онази финална част която настъпва след като осъзнаеш неприемливите си желания, претеглиш ги съобразно правилата на живота и избереш кое ще изпълниш и от кое ще се откажеш.

Как така hpjon не е клиент, а специалист. Нещо не разбрах.  :o

Помоли Тодор Тодоров да ти обясни :)

"Напиши всички успешни терапевтични истории, за които имаш разрешение да споделяш. Така ще вдъхнеш повече кураж на колебаещите се. "

Имаш ли идея колко време ще ми трябва. Много са случаите. Опиши ти някой случай :)

hpjon, за да оеднаквим понятията :

" Психопатия



Психопатията се изразява в много различни поведения, засягащи междуличностните отношения и поради това може да се говори за психопатии. Психопатиите обхващат състояния, които се намират на границата между болестта и нормата, поради което са трудно установими (признак за това е, че клиниките често прехвърлят свои пациенти психопати на полицията, а полицията по-късно им ги връща обратно). Според разбирането, което отрежда психопатните характеристики като по-скоро вродени (има различие между интерпретациите, между разбирането за вродено разстройство и придобито) за да се причислят определени поведения към психопатните разстройствата те трябва да са устойчиви във времето, имат стереотипност в проявата, като представляват дълбоко заложени и трайни модели на поведение и реагиране в различни ситуации, да е на лице отклонение от преобладаващия начин на мислене, чувстване и отношения.

Според това разбиране личностните разстройства като цяло започват в детството, изявяват се в пуберитета и продължават в зрялата и старческата възраст. В определението на МКБ 10 те са “ дълбоко вкоренени дезадаптивни форми на поведение, обикновено разпознаваеми в юношеската възраст или по-рано и продължаващи през по-голямата част от живота” . При личностните разстройства се откриват тежки нарушения в структурата на характера и поведението , които обхващат различни сфери и водят до срив в личностното и социално функциониране. Има данни, че индивидите с личностни разстройства изпитват субективен дистрес, страдат, но и причиняват повече страдания на другите.

Курт Шнайдер дава следното описание: подчертана дисхармоничност на нагласи и поведение, неуравновесеност, склонност към декомпенсации, безотговорност, егоцентризъм, непредвидимост на реакциите, липса на чувство за вина, изменчивост на тношенията, изкривено самовъзприемане и неправилна самооценка.
Отношения със средата [редактиране]

Характерна за повечето психопати е обърнатата адаптация. Докато нормално индивидът се адаптира като променя себе си, психопатът иска да промени обкръжението. "

Може да допълниш нещо ако ти хрумва.

Ако осъзнаваш, че на моменти си такъв, както и ако изпитваш чувство за вина, означава ли, че си психопатна личност все пак?

Не, тези моменти трябва да са постоянни, трайно достатъчно силно изразени. Иначе у всеки има нещо от всичко това, но в "нормални" граници. Понякога обаче тези граници са много трудни за определяне.

А какъв е вариантът в същността си да си такъв, да го осъзнаваш, но да го прикриваш на моменти, заради примерно социални правила или по някаква друга причина? Това прави ли те още по-голям психопат, отколкото всъщност си?

" ...да го осъзнаваш..."

Това е разковничето. Ако се осъзнае има варианти за личностна промяна. В повечето случаи това се отрича категорично.

Ако не се търси личностна промяна. Всмисъл на човек му е добре да си е такъв, достатъчно му е да се усеща от време на време и да не прекалява. Иначе май си говорим за различни "психопатии"  ;D

Не виждам нищо за оеднаквяване. В МКБ 10 ясно е описано, само трябва да се чете и разбира по правилния начин. Липсата на клиничен опит не може да е обяснение за неразбирането ти по въпроса.

По въпроса сме говорили вече значително много.
Всъщност, това беше едно от нещата, които ме провокираха да те поправям.
Мисля, че моята роля повече в този процес е излишна.

Аз клиничен опит имам, не се притеснявай :)
Казах ти, че тази книжка е за теб, не за мен. Така по-комфортно ли ще ти е - F60

Наистина имаш късмет, че сме под карантина във форума :)

Адаптираш се значи.
Под карантина са само епитетите ти, както на всички де, които ги използват.
Иначе свободната, градивна и интелигентна критика, на база изказ и мнение, а не на база личност, даже е желателна.