evropea.com - форум за паническо разстройство

Отварям тази тема в отговор на огромния интерес към моето успешно справяне с проблема с ПР.

Аз се справих напълно със страха и паниката благодарение на психотерапия.

В нея, различни техники и подходи се комбинират според индивидуалните особености на клиента от психотерапевт в т.нар. алгоритми за действие.

Алгоритмите представляват:
набор от техники
плюс
време за изпълнение,
плюс
начин за изпълнение,
плюс
оценка на ефективността,
плюс
последващи коригиращи действия (ако има нужда).

Алгоритмите най-често при успешни терапии като моята се изпълняват в рамките на 2 до 4 седмици, след което стават излишни.

На тяхно място се работи за създаване на нов начин на мислене, който действа като нещо като „ваксина” срещу ПР и страх.
Вие ще продължавате да изпитвате страх в ситуации, в които това е нормално това да се случва – например ако ви излае куче в гръб, но никога повече няма да изпитате необоснован или неочакван страх или фобия, които са ирационални и неподлежащи на контрол.

С две думи – ще си възвърнете увереността и смелостта, присъщи на средностатистическия човек в наше време.

Дори нещо повече – ще получите ефективни способи за контрол на стреса, в резултат на което вашата приспособимост към натоварени ситуации ще се повиши многократно.

Краткосрочната стратегическа психотерапия, като най-ефективен метод за справяне с ПР притежава потенциални инструменти, с които да се изградят както алгоритмите, с които става еднократното и трайно ефективно освобождаване на страховете и паниката, така и начините, по които да се изградят мисловните модели, които повече никога няма да позволят да изпитате парализиращ страх.

Краткосрочна стратегическа терапия практикуват малцина терапевти в България, но за в бъдеще вероятно те ще стават все повече, тъй като световните тенденции в психотерапевтичната наука от поне 2 десетилетия са съсредоточени именно в прилагането на точно този тип терапия при лечение на ПР, фобии и тревожни разстройства.

Поради две причини ще се въздържа първоначално да споделя каквато и да е техника или алгоритъм от моята лична терапия, водена от моя терапевт:

1)Предвид факта, че психотерапията е услуга, за която както и за всички останали се заплаща, не е нито морално, нито полезно за всеки следващ клиент на терапевта, при когото ходих да излагам подробности, които така или иначе трябва да се съобразят индивидуално след лична среща с терапевта;

2) форумното напрежение в последните дни е изключително голямо поради факта, че се осмелявам да твърдя, че има приблизително 1 тип терапия, която е в състояние да извади човек от капана на ПР и фобии. Това обаче е истината, зад която стоят сериозни научни изследвания и световния елит в психотерапията
Може би често се забравя тематиката на форума, може би често се завижда на терапевта, който има най-много успехи с клиенти с ПР и страхове, може би причината е съвсем друга, но конкретната техника, дадена от моя доктор може да предизвика неплодотворна дискусия.

Ето защо за момента темата ще е в изпитателен период.

Какво означава това?

От време на време ще публикувам техники, преведени от учебници, ръководства и книги без да ангажирам моя доктор с тях и ще следя обратната връзка на изпиталите ги.

В книгите, с които разполагам (писани от светила в науката в САЩ) винаги има едно условие – техниката е 100% работеща и при непостигане на удовлетворителен резултат би следвало да се потърси помощ от компетентен по посочените методи психотерапевт.

Помощта, както стана ясно по-горе се изразява в съобразяването на няколко фактора и ползването не просто на 1 техника, а на комплекс, обединен в индивидуален алгоритъм.

Пожелавам успех на опитващите.
С интерес очаквам мнения, предложения и обратна връзка.

Ето и първата техника, която, по мнението на редица специалисти е една от най-успешните:

Техника be AWARE (бъди усещащ)

Тази техника се нарича бъди усещащ (не съвсем коректен превод, но достатъчно удовлетворителен), като думата представлява абревиатура, която служи за напомняния за стъпките, които се предприемат, за да спрете паниката:

А
А означава  "приемане на тревожността" ("Accept The Anxiety"):
Кажете на себе си, че това, което изпитвате като тревожност  е ОК и просто ще си отиде в даден момент като понатрупате опит с техниката. Борбата с тревожността, страха или яда, просто ще подхранят огъня им и ще се въвлечете в още повече страх. Просто помнете, че пристъпа на паника е напълно нормален и естествен физиологичен отговор на типа мислене в резултат на начина ви на живот. Така че, дори ако е много неприятно, няма нужда да изпитвате допълнително страх или гняв, че сте попаднали в тази ситуация. Приемете я.

W
W означава  "наблюдаване на тревожността" ("Watch The Anxiety"):
Опитайте се да мислите за себе си като за наблюдател - направете мислено крачка встрани от себе си, просто за да наблюдавате какво се случва.  Без да оценявате или осъждате, по възможност опитайте да не категоризирате случващото се като добро или лошо. Продължавайте да си припомняте, че вие като човек означавате много повече, отколкото имате представа за себе си точно в епизода на повишената тревожност. Докато наблюдавате, е полезно да оцените само силата на тревожността – например в скала от 1-10 – просто и поставете обектина оценка, но не се асоциирайте с нея. Бъдете като експерт, който оценява детайл, сам по себе си. Така ще заявите ясно на тревожността, че вие добре разбирате какво означава и можете да я оцените без това да ви повлияе.

А
Следващото А съкращение от "действай нормално" ("Act Normal")
Продължете да правите това, което правите обикновено или в момента на кризата и просто се държте колкото можете както обикновено, все едно тревожността я няма. Овладейте дишането и без много усилия опитайте да издишате по-бавно. Впоследствие дишането ви ще се успокои. Ако се опитате да се ангажирате веднага с работа или да избягате от ситуацията, ще влошите нещата. Да, ако избягате в момента можете и да постигнете краткотраен успокояващ ефект, но в бъдеще залагате неминуемо увеличение в общата тревожност. Затова – не бягайте.

R
R означава  "повторете стъпките" ("Repeat The Steps")
Просто продължавайте да приемате тревожността, наблюдавйте я, оценявайте я безпристрастно, все едно, че не се случва на вас, а до вас, действайте нормално, докато пристъпа на паника отстъпи и вие не се озовете в зоната си на комфорт.

E
Е означава "очаквай най-доброто" ("Expect The Best")
Това, от което се страхувате, никога не може да се случи! Всъщност вие знаете това, но още не сте повярвали в него. Не бъдете черногледи – очаквайте най-доброто развитие за вас както в момента на кризата, така и въобще.

Вие наистина ще се изненадате от факта как по ефективен начин сте в състояние да се справяте със "ситуации на паническа атака", когато използвате „бъди усещащ” техниката.

    "Може би често се забравя тематиката на форума, може би често се завижда на терапевта, който има най-много успехи с клиенти с ПР и страхове, може би причината е съвсем друга, но конкретната техника, дадена от моя доктор може да предизвика неплодотворна дискусия."

   
   В този форум имаше атмосфера на такт, взаимопомощ, разбиране и приятно разменяне на шеги, а понякога и споделяне. Опитвам се да пиша на Вие... но не ми идва отвътре, което е кофти тригер, че не изпитвам уважение към написаното от теб. Извинявам се за този акт на невъзпитание, но без друго няма да се повтори.

  Изживяваш се като гуру ли или като обикновен всезнайко, типична черта за българите - те разбират от всичко - от футбол и манджи, до психотерапия. Това не е професионален форум на хората, които лекуват, а на хората, които се борят  или живеят с ПР. Тук се споделя, не се напътства, не се укорява - ако си случил с терапия и терапевт, о`кей - чудесно, разкошно. Препоръчваш го и оставяш хората сами да преценят дали онова, което е помогнало на теб, ще помогне и на тях. Но това по цял ден и нощ да тръбиш колко невероятен терапевт е някой си, ми прилича на автореклама. Ти да не си този терапевт, който зомбирано лансираш? Но дори това не е огромната вреда, огромната вреда е че се изживяваш като изцелител, като човек, който се опитва да прокламира само един път.

  Тук има хора с лабилна психика, хора поуморени... изплашени на моменти, но прекрасни в своята същност. Странно е как мога смело да кажа, че се гордея с момичета и момчетата, които опознах оттук и които постигат толкова неща, че ми се иска всички да виждат това и да знаят, че няма човек, който може с вълшебна пръчица да ни докосне и всичко да се подреди. Вълшебството е в нас и в нашите ресурси. Но същите тези хора имат спадове на хъса понякога, и ако в този момент попаднат на твоето Ааааалелуя! - с какво ще им помогнат писаниците ти с тонове? Че ти на всяка втора дума се заяждаш с г-н Тодоров - това е някакво лаене, да не си му конкурент? С какво те кара този човек да беснееш така? Не ми отговори дали не си се влюбил в терапевта си? Не, че ме интересува, всъщност.

  Додея ми. Силно и неприятно. Дано се ограничиш в тази тема само. В крайна сметка форумът е свободен - ти избираш какво да поднесеш на нас от себе си. Но това, което демонстрира ме напрегна и отблъсна.

 Ограничи се в тази тема и успех.

 

Бих искал да знам в тази така идилична среда, колко хора се справиха така успешно с ПР-а си и страховете си само от това, че средата е мека? Колко хора се промениха и забравиха за ПР така както мен?

Форума ако е за взаимопомощ то това е начина - да провокираш някого към промяна. Непрекъснатото оплакване и излишното героизиране на живота с ПР не помага на никой. Освен ако някой не е с цел да си търси само и единствено съжаление у другите.


Такъв преди бях и аз.
Търсих как да се променя и успях. Всеки може да опита поне да потърси пътя към промяната. Иначе ПР робството изглежда парадоксално желано от някого тогава.

Имаше интерес към техники - ето техника. Коментарите ще са интересни ако са на тази тема. Ако ли не - затваряме темата, преставам да споделям за успешен изход от ПР и си връщате розовата атмосфера. Нищо по-лесно от това.

-

Искам само да отбележа, че това НЕ са негови техники.  Той е в ролята на  копировач, преписвач.                                                                              

Разбира се това не е изобщо проблем, само някой новопристигнал да не се заблуди че hpjon e велик откривател в областта на психологията, психотерапията и изобщо областите изучаващи човешката душа.

Има някакво объркване, затова нека внеса малко ред:

Аз не пиша тук и не очаквам някой нещо да отсъжда спрямо мен.

Всъщност, от хард-ядрото на форума - 4-5-ма човека, само DG в последно време се държи по конструктивен начин и освен, че предлага конкретни методи и своя опит, така е заинтересувана от нови. Факт е обаче, че тук четат много повече от 10-те с най-много мнения във форума.

Тяхната обратна връзка също е важна. Така че, темата е в развитие, но нейното развитие зависи от интереса. Дотук резултата е 1:1, но и техниката е само една. По отношение на нея все още никой нищо не е казал - работи ли или не.

Мая, какъв ти е проблема?

Къде прочете, че тези техники аз съм ги открил?

Ти прочете ли въобще, че ще ПРЕВЕЖДАМ от книги, в които са описани успешните практики.

А ти не прочете ли че съм цитирала потребител който се изразява с "техниките му", .....не съм цитирала теб.

--

Ето затова казвам, че често е нужна помощта на психотерапевт. Опитните терапевти могат да ти помогнат да направиш не само това, а и много повече.

Има още една стъпка, преди да се стигне до терапевта - техниката да я правиш не като те е нападнала паниката, а да отделиш определено време, в което сама да си предизвикаш ПА с идеята да приложиш тази техника (ако не знаеш как - ще ти кажа - просто е - започваш да правиш това, което да предизвика най-гадния за теб симптом. Например ако е сърцебиене, започваш да скачаш докато си повишиш пулса достатъчно). Тогава се самопровокираш и проправяш път на техниката да работи. Като го направиш няколко пъти ти гарантирам, че отваряш път към ефективно справяне. Разбира се, паралелно трябва да положиш и усилия да промениш начина си на мислене. По този повод има много книги, но разбира се, най-добре е да ти помогне някой с опит.

  За тази цел има терапевти, ние сме лаици - да не си изживяваме като философи. Да, можем да знаем естеството на страданието, но естеството на лечението е у специалистите. Направо ми  е гнусно, когато някой почне да се превъзнася, че едва ли не е получил просветление и иска да просветли всички останали. Няма панацея в това страдание. Не понасям да бъда подвеждана от месии. Не толерирам широко затворените очи!

 Да, споделете, но да набива в главите, да се сърди и тропа с крак някой, че никой не се съгласява със супер идеята му за целебно излекуване... е, чак пък толкова не сме изтормозени.

 Освен това, твърденията на този съфорумец ми звучат точно като убеждението на бащата от "Моята голяма гръцка сватба", който бе убеден, че с един препарат за чистене на стъкла може да се излекуват всички страдания - от мигрена до псориазис :)))

 Не е нормално човек като не е лекар или специалист, да се изживява като такъв, че и яростно да прокламира дадено уче/лечение.
 

Да, това обяснява поведението ти. Има обаче и доста изтормозени. Които като влезнат за първи път тук трябва много ясно да им лъхне, че справяне има. А не да четат няколко месеца и да се престрашат някои да споделят и собствената си история.

Всеки избира сам дали ще влезне в ролята на жертва или на победител. Силно препоръчвам втората. Никога не съм твърдял, че е лесно. Напротив - доста сложно си е, но определено резултата си заслужава.

Да, съгласен съм, че това е работа на специалистите. Аз и затова се опирам изцяло на тяхното мнение и опит, почерпени предимно от моя опит в контакта ми със специалисти, така и от книги и научни издания, за които имам нужната подготовка, за да прочитам и препредавам грамотно.

Да пиша ли и тук какво мисля за хпджон?........ Ха - ха, хпджон, трябва да ти плащам за преводи на статии...  :P

Това ще си го разпечатам и ще си го залепя на стената. Ще поръчам флаери от него и ще ги раздавам, когато админа ми затвори акаунта тук.

Благодаря за мнението ти. Отплатата е, когато някой чете :)

-

Това е лицето на страха - но спокойно, точно преди да го видиш, той ще изчезне.

Ако мога така да се изразя достъпно - просто трябва да ти писне, че му се даваш на този страх. Когато правиш техниката след самопредизвикана ПА трябва да дойдеш до момент, в който да ти омръзне, да си кажеш, е хайде, стига толкова - тогава страхът ти ще се опита за последно да те уплаши, като ти внуши, че ще видиш нещо, което не искаш да видиш. Ако си настоятелна обаче - той ще изчезне. Това е негова най-характерна черта.

--

Привет :)

Искам малко да поясня по отношение на гледането на себе си отстрани.

Най-важното, което трябва да се помни е, че това не трябва да става с усилие и със зор. Няма как да стане така.
Един (но не единствен) от най-добрите начини, за които се сещам това да стане лесно е описан в книгата на Е. Толе - Силата на настоящето. Там той разказва за капитулацията. Не, не капитулацията да се предадеш въобще, а такъв тип поведение, който предприема човек, така че да се "отдаде" на настоящия момент.

Когато се успееш напълно да се потопиш в настоящия момент, и за момент да престанеш да се тормозиш за бъдещето или да се промъкваш някъде в миналото, то капитулацията се случва - можеш да се наблюдаваш спокойно. Тогава, в точно този един единствен настоящ миг, който се заменя с друг настоящ миг, ако успееш да се държиш само и единствено в настоящия миг, няма как страха да продължи да съществува - изпарява се на мига.

Ще дам един много красноречив пример с мен. Винаги, когато ми предстои полет се вълнувам страшно много. Преди мислех, че получавам ПР, след това просто знаех, че вълнението ми повишава адреналина и усещанията от това съм интерпретирал погрешно, като съм се въвличал все повече в страха. След терапията си вече много рядко успявам да се развълнувам пак така, че да усетя адреналина, но дори и да се случи, вече съм наясно, че няма нищо по-нормално от това, човек да се вълнува. Но не това е най-важното.

От момента на затварянето на вратите, до момента на рулиране на пистата има една ескалация на вълнението (преди на страха), която изчезва на мига, когато се форсират двигателите и скоростта ме залепи на седалката. Това е един вид малко механично поставяне в абсолютно настоящия момент, но точно тогава най-добре се усеща капитулацията. В момента на излитането спокойствието се възцарява буквално за секунди, не остава и следа от бивш страх или вълнение. Просто съм в настоящия момент толкова пълно, че няма как да не съм спокоен.

Това имам предвид с капитулацията - ако човек може да се потапя лесно в настоящия момент страха става излишен. Можеш както да вършиш всичко, което искаш, можеш и да се наблюдаваш, докато го вършиш. Това няма нищо общо с някакво раздвояване - това просто е израз на силна увереност :)

Ей много мощна сугестия бе! Института по сугестология и парапсихология го закриха през .... коя беше? 1980 ли? Там някъде. hpjon ще каже най-точно :)

Какво означава да се гледаш от страни? Ми използвайте най-добрите методи за тая работа - психодрамата. Това е много полезно дистанциране наистина, само че то идва тогава, когато човек е развил нещо и трябва да го погледне от страни. Най-добрия вариант е да не го правите сами :)
Ако много иска някой все пак, може да си нарочи някакъв предмет, например каквото ви е около вас и да си кажете този предмет ще играе ролята на мен. Вие пък от своя страна влезте в ролята на страха и вижте какво ще правите с предмета, какво ще му говорите /ако ситуацията не позволява на глас и мислено/, все едно да влезете в ролята на ПА и страха, а предмета да е вас самите. Можете да му говорите различни неща :
 - Сега трябва да се страхуваш, да трепериш, аз съм силен, ще те сграбча ... " и всякакви такива. После станете пак себе си, а предмета нека бъде страха и мислено му отговорете:
 - Мразя те, ти си гад мръсна, аз съм по силен/силна от теб ...." и може да го ритнете даже.
Много често тийнеджърите, които не могат да "набият" родителите и, а много искат, съзнателно, или несъзнателно, удрят възглавници, записват се на бокс, където удрят круши ... Идеята е да имат "обект" извън тях, върху който да излеят гнева. Не случайно арт-ателиетата за девиантни тийнейджъри задължително трябва да включват и боксова круша :)
С техниката за "в страни", или както е в психодрамата "огледало" наистина се постига подобен ефект. Лошото е, че човек се налага  да говори с предмети и е малко странно, или да си представя. че там ... нещо си. Но действа много добре. Но по-добре е с помощник, а най-добре с дипломиран психодрама-терапевт.

За протокола:

Техниката, за която аз говоря, няма нищо общо с раздвояващата техника, предложена от т.тодоров ("в страни").

Двете неща са различни - предложената от мен променя из основи.
Съществува куп литература по този въпрос. И то от хилядолетия под различна форма.

Предложената от тодоро освен, че изглежда странно, има само временен ефект на облекчение. Това налага повтарянето и, а подобно поведение на говорене с предмети вече е извън пределите на социално допустимото.

Е хайде сега, чак пък извън пределите :) Нима някое, дете като хване една сопа, тя не може да се превърне в светлинният меч на Скайуокър?
Това е част от психодрамата, няма нищо извън норми. Но все пак тук не става въпрос за това, как да преодолеем някоя от поредните ПА, а как да имаме някакво развитие. Развитието може да се появи само ако на страха се намери реалният обект. Но все пак темата е на hpjon и наистина че това което аз предлагам е малко терапевтично. Но има някои сходства.
hpjon, как ме помириса че съм тук :)
Махам се от твоята тема.

Тук говориш за монофобии - при тях подхода е друг.

При ирационалните страхове, каквито са някои тревожни разстройства, включително ПР, капитулацията (да взаимствам термина, че е по-ясен така от Е. Толе) има своето място. Не твърдя, че това е единствен възможен подход. Но е един от малкото, които с успех може да се практикува самостоятелно.

Темите тук не са лични. Аз поне нямам усещането за нещо мое във форума.

Да съгласен съм, но това е метода на "бърза помощ". Когато се получи ПА, да има "оръжие" за ответен удар. А такива просто не би трябвало да има. Те са излишни, освен първоначално да успокоят някой, да го окуражат. Но не там е разковничето. Не е важно как ще се "превържем", а защо се "порязваме".
Но в някой случаи и "превръзката" е важна де. Има много хора, които нито могат да отидат на психиатър, нито на психотерапевт. За тях твоите техники може би са ценни. Може би наистина трябва да отвориш една тема за самопомощ при ПА /не при ПР/ захора без възможност за помощ от специалист.

"Лошото е, че човек се налага  да говори с предмети и е малко странно, или да си представя. че там ... нещо си. Но действа много добре. Но по-добре е с помощник, а най-добре с дипломиран психодрама-терапевт."

Да споделя, че ми изглежда доста тъпичко това занимание.
 
По-добре с боксова круша, отколкото с "дипломиран психодрама-терапевт" cat


Това, което казва hpjon наистина е различно от театъра, за който говорите.

" Да споделя, че ми изглежда доста тъпичко това занимание."

Права сте, така изглежда. А се използва една от най-разпространените теории в анализата - за обектните отношения. Ролевата игра е серизна работа :)
Тук просто исках някакви сходства да отбележа, но ... психодрамата е терапия, не е самовнушение, там има преживяване на сблъсък с обекта, и после интеграция по нов начин. Но това е за другата тема.

На мене би ми било интересно да видя как ще реагира мъжът ми ако ме види да се карам на стола...  ;D Докато пиша, се смея. ;D Иначе техниката сигурно си я бива, ама аз се пробвах да говоря сама срещу огледалото, за да тренирам гласа си и не успях. Камо ли на стола... ;D

Значи, преди някой да ви каже сте започната :) Така е, тези техники са абсолютно естествени, просто със специалист стават малко .... по-драматични да го кажем.