evropea.com - форум за паническо разстройство

Тук може да  изразявате различни мнения относно лечението на ПР.

     Добър ден от мен в новата тема.  aplause

   Админе, имам предложение" да се закарфичи темата "бяла книга за терапевта"

   Там ще могат да пишат всички, които са се справили с ПР, без занчение на терапевта, метода, времето и т.н. Така ще е удобно за всички, които четат и пишат тук.

Ема,
то това е идеята на бялата книга - да се пише за всички терапевти, психологични центрове, и какъвто и да е формат хора, които са помогнали в справянето с т.нар. ПР. Това не е книга за един или друг доктор, но или в момента няма хора, които да се похвалят със своя терапевт, различен от нашия, или наистина идеята е останала неразбрана.

И понеже отатък в другата тема се получи поетично обяснение от кадифе, че ПР е болест, а пък в заглавието на тази тема присъства думата лечение (което предполага болест) искам отново и най-отговорно да заявя:

състоянието, познато като ПР или случките като ПА не са болест!

Те са описани като такива в медицинските справочници само за да могат да категоризират състояниета, за да могат лекарите да си говорят помежду си на един език.

Съответно няма как да се лекува нещо, от което не си болен. "Осъзнаването" на тази човешка и научна истина може да помогне на някои да се справят най-неочаквано с ПР-а си.

Ето, виждате как се изразявам - справяне, решение, подход.

И пак се продължава да се спами  slap

Препоръчвам на всички първо да прочетат какво е паническо разстройство и какво го провокира. Вариантът за окончателно справяне с него е един - психотерапия.

Могат да разгледат сайта на Българската асоциация по психотерапия http://www.psychotherapy-bg.org/  (http://www.psychotherapy-bg.org/) , където се намира регистърът на психотерапевтите, и да изберат подходящ в техния град.

Всякакви други методи - внушения, хипнози, гледачки, баячки, също могат да имат ефект, според случая.  :)

    Болест според мен е, когато има някаква промяна в тъканите и органите на тялото. Те могат да се видят или снимат или оперират. Така при менингит има възпаление на обвивкитв на мозъка, при язва има рана на стомаха, при пневминия има място на белия дроб, което е болно, възпалено, кашляш, имаш температура. и т. н. При епилепсия също има промяна в мозъка и може да се запише. Всички тези болести могат да се лекуват с операция, с лекарства. Сега, има и болести, при кито могат и трябва да се пият лекарства цял живот- захарен диабет, шизофрения, епилепсия. 
 Досега никъде не съм срещнала в литературата, че при ПР има някаква такава промяна в някой орган. Затова и лекарствата не могат да се справят с него.  Да, дават някаква промяна, но вие как мислите, добре ли е да се пият лекарства цял живот, когато животът ти не зависи от тях, както е при диабета, например?

  поради всички тези причини и аз смятам, че ПР не е болест.

И в допълнение на предишния си пост:

Решението - трайно, ефективно и удовлетворително е психотерапията.

Медикаментозните терапии - независимо дали с анксиолитици или антидепресанти - имат краткотраен ефект, който обаче със спирането или с течение на времето отслабва.

Така се създава и зависимост към лекарства в допълнение към основния проблем. Т.е. на цената на един проблем се получават два - бих казал твърде неизгодна "промоция".

Психотерапията е начинът, по който може да се промени мисленето в такава посока, в която няма да се създават физиологични условия за проява на симптоми и други неразположения.
Да, мисленето има неподозирана от мнозина роля в регулацията на физиологичните процеси. Всъщност точно мисленето е причината за проява на ПР и няма друг начин за избавление от него освен именно промяна в мисленето

Една успешна терапия предполага нов тип мислене, което гарантира избавлението от т.нар. ПР. В тази връзка, терапиите, които са насочени към осъзнаване на минали събития са в голяма степен по-непродуктивни в сравнение с краткосрочните терапии, които се стремят с наличния ресурс на човека да променят малките саботиращи го грешчици в начина на мислене.

Разбира се, няма как да се избегне проблемът с това какъв тип терапия да се избере, при наличието на толкова твърде различни терапевти, школи и организации.

Моят съвет към всички търсещи е: търсете терапевт или психотерапевтична школа, които са успешни. Най-важен е трайния успех, независимо какви теоретични постановки се предлагат.

В крайна сметка всеки ще инвестира време и пари, за да получи удовлетворителен резултат. Такъв може да бъде получен - в България вече има достатъчно много случаи, които са доказателство, че ПР е напълно победимо. В по-напредналите страни това отдавна е факт, тук у нас обаче тепърва се изграждат традиции в това отношение.

Успешен опит има и това трябва да е окуражаващо за всеки, който е убеждаван по един или друг начин, че едва ли не е "обречен". А убеждаващи в тази невярна постановка, за съжаление, дори тук във форума, не липсват.

Ето затова предпоставка за успеха е подробното запознаване с истинността на различните убеждения, които на воля се споделят тук и навсякъде в нета.


Аз съм един от хората тук, който напълно успешно и трайно съм решил проблема със страхове, ПР и фобии благодарение на психотерапия. Писал съм за това доста, включително и в бялата книга.

Позволявам си да постна отново един цитат, без да назовавам от къде за да не е реклама, който наистина много простично и същевременно пълноценно описва тревожността и нейните различни прояви и начините за справяне с нея.

"Функции и смисъл на тревожността

Независимо дали тревожността е нормална (т.е. служи на адаптирането ни към средата) или патологична (блокира ефективните ни реакции спрямо обкръжението), тя винаги е сигнал за опасност. Опасността може да бъде външна: например, заплаха от наказание, болка, неудовлетворяване на социални нужди, изоставяне и др. Много често, обаче, опасността ще е свързана с наши вътрешни преживявания: мъчителни или неприемливи представи, фантазии и вътрешни конфликти. Важно е да се подчертае, че в голямата си част тези “вътрешни опасности” са несъзнавани, ние не си даваме сметка за тях.

Наличието на разстройство, свързано с тревожност, е недвусмислен знак, че способността ни да се адаптираме към изискванията на средата и към нуждите на собственото ни развитие е сериозно нарушена. Свръхмерните реакции на тревожност вече са се оформили в устойчиви модели на реагиране спрямо света. Тревожността се е превърнала в един от главните фактори, които организират нашето ежедневие и то по такъв начин, че възможността да се възползваме от потенциала си за благополучие е силно ограничена.

Появата на разстройство с тревожност ни казва: Трябва да се направи нещо! Не го искам това безпокойство! Разбира се, добре е прекомерната ни тревожност да бъде премахната. Преди да бързаме да се оттървем от тревожността си, обаче, можем да отделим и малко внимание на въпроса какво ни казва тя със своята поява. За какво ни предупреждава? Кое тъмно поле от нашето живеене тя осветлява? Нерядко отговорите на тези въпроси са неизбежна част от пътя към освобождаването от прекомерната тревожност.
Терапия при тревожните разстройства

На практика три са основните подхода при терапията на тревожните разстройства:

    Първият подход е разглеждането на тревожността като болест, която е надмогнала над отслабените защитни сили на организма. В този случай лечението е насочено към овладяване и премахване на мъчителните усещания и преживявания (симптомите). Очаква се, че подпомогнати по този начин, собствените оздравителни сили ще възстановят предишното състояние на добро здраве. В този случай акцентът на терапевтичните интервенции ще бъде върху медикаментите, които намаляват и блокират тревожността. Предполага се, че с редуцирането на интензивността на симптомите организмът ще може да възстанови предишното си статукво и ще продължи да работи безпроблемно.
    Вторият подход обръща повече внимание на самите тревожни симптоми. Той разглежда тези симптоми като погрешен начин за реагиране спрямо различни стресогенни обстоятелства. Тук акцентът е върху “лошо заучения урок” – симптомите показват, че индивидът е усвоил трайни модели за справяне, които всъщност пречат на доброто му адаптиране към средата. Терапията е насочена към коригиране на тези погрешни поведенчески схеми. Очакваният резултат е чрез по-добър контрол над начините на реагиране човек да престане да развива тревожност от патологичен порядък.
    Третият подход разглежда тревожните симптоми като израз на вътрешни противоречия и на трудно поносими преживявания. В него акцентът е върху това, което стои под симптомите: опасения, свързани със собствената реализация или с изграждането на интимни връзки; страх от изоставяне; травматични преживявания, чийто белег се явява тревожността; несъзнавани чувства (гняв, вина); тежки и неприемливи представи за себе си (изтласкани в несъзнаваното ни). При този подход тревожността служи по-скоро като входна врата за постигане на разбиране на вътрешните ни противоречия (несъзнаваните ни психични конфликти).

Тези подходи неслучайно са подредени в този ред. Той отговаря на нарастващото въвличане на цялостното ни Аз в стремежа да се справим с тревожността си. Първият подход на практика се ограничава с разглеждането на тревожното разстройство като аналог на навяхване на крака. Можем да очакваме, че ако тревожните симптоми са израз на преходна трудност в живеенето ни, то медикаментозното лечение и няколко консултации ще бъдат достатъчни да се измъкнем от затруднението, в което се намираме. Обаче, ако факторите, които обуславят тревожността ни, са по-неразривно свързани с основни въпроси, пред които сме изправени и на които не сме намерили достатъчно добри отговори, то едва ли този модел на простото телесно заболяване ще бъде много ползотворен в овладяване на тревожните ни симптоми.

Вторият подход се реализира от когнитивната или когнитивно-поведенческата терапия. При нея с помощта на терапевта човек се научава да разпознава неефективните си отговори спрямо предизвикателствата на средата. Такива неефективни отговори са: погрешни убеждения относно собствената мотивация и тази на другите; очаквания, които са неоправдани или прекомерни; затруднения в намирането на алтернативи в собствените мисли и поведение. Когнитивната терапия цели да коригира тези маладаптивни (т.е. затрудняващи адаптацията) поведенчески стратегии. Индивидът с тревожност активно е въвлечен в процеса на откриването и утвърждаването на алтернативни начини да реагира спрямо обстоятелствата на обкръжението и спрямо собствените нагласи.

Третият подход твърди, че тревожното разстройство не е случайно. Напротив – то е израз на начина, по който се справяме със своите колебания, желания и страхове. Анализът на възникването и “използването” на прекомерната ни тревожност позволява да постигнем по-добро разбиране на дълбоките мотиви на нашите реакции. Това разбиране е промяната, която ни дава малко повече власт над преживяванията ни и спомага за намаляването или изчезването на симптомите. Този път на промяна се постига чрез психоаналитично ориентираната терапия.
В заключение

Тревожността е сигнал, че нещо във вътрешния ни свят или в отношенията ни с нашето обкръжение не е наред. Какво ще правим с този сигнал е въпрос на избор. Можем да се опитаме да го елиминираме като го подтиснем, изработим умения да овладяваме тревожните си реакции или изследваме тяхното по-дълбоко значение. Терапията във всеки случай е важно да бъде съобразена както с естеството на разстройството, така и със смисъла й за човека, който я изпитва. В следваща статия ще се спрем чрез примери малко по-подробно върху възможностите за терапевтична работа. "

Това, за което говориш, няма връзка с психотерапията.

Краткосрочните и дългосрочните психотерапии винаги са свързани с осъзнаването на личността и са най-ефективни, в сравнение с окултизъм, визуализации, хипнози, измерения и т.н, които пропагандираш ожесточено във форума :)  

Моля да намерите мястото, където съм споменал всяка от изброените думи във връзка с успешното справяне с ПР.

Престанете с долните лъжи, не заради мен, защото на мен ми е все тая ако искате кажете, че пропагандирам и боцкане с хероин.

проблема е, че с лъжите си подвеждате хората, които с нищо не са виновни, че някой не се е справил с терапията си и е тотално изпуснал мярката. непристойно е поведението ви!

 Значи:
  има три начина за справяне с ПР

-лекарства, ако може да се нарече справяне изобщо

-краткосрочна терапия - така, че човек да може да живее, работи, да се радва
 на живота

- дългосрочна терапия- която търси дълбоките причини за появяването на тревожността

  Човек може да има много избори в това отношение. Аз,hpjon с другите сме се справили с кратка по време терапия. Владимир е избрал дългосрочна.  Това означава да имаш избор и да направиш това, което смяташ за най-добро за теб. Аз не бих почнала дългосрочна терапия, Владимир не би почнал кратка терапия. Това е.  Най-хубавото е да имаш варианти на избор. Дори една терапия да не проработи при някой, той би трябвало да знае, че има алтернатива и да избере друг вид. Затова е цялото писане десетки страници до тук. Да се знае, че има варианти.
  Понякога има обстоятелства, които могат да те принудят да избереш кратки терапии - желание за бебе, започване на работа...някаква промяна, която налага  да стане един човек силен и стабилен. Тогава спокойно може да избере кратка терапия. Разберете, при нея ефекта се вижда веднага. Веднага разбираш дали си на правилния път. Много ми хареса определението от темата за натрапливите мисли  на Суперсел "ПРОГРЕСЪТ Е ГЕОМЕТРИЧЕН" . Сякаш няма по- добро определение  за тази терапия.  Важно е как си след нея.
  Понякога човек е склонен да работи по-бавно, по-дълго и в края на краищата може да постигне също промяната, която желае. Имаме и такъв човек във форума и той  ще сподели впечатления като свърши терапията.

   Имайте търпение.
  Да, естествено че ще застъпвам кратката, просто защото тя при мен е дала резултат. Мима ще застъпва нейния вид терапия, защото я познава. Това е.  На мен също ми изглежда странно да тръгна на дълга терапия като може и с кратка, но хората са различни.

ПП промених само шрифта.
  

  

" Терапията във всеки случай е важно да бъде съобразена както с естеството на разстройството, така и със смисъла й за човека, който я изпитва."

Това е много важна констатация. Може би най-важната. Терапията зависи от индивидуалната нужда. При 30% от случаите ПР отминава само с лекарства, т.е. първият вариант. Това са обективни данни. Как става това?? Както е описано по-горе.

Спекулация е, че дълбинната терапия на ПР е всъщност дълга. И там симптомите в повечето случаи отшумяват много бързо, но тя продължава, защото човек има нужда да навлезе по-надълбоко в себе си. Терапията се превръща не в терапия на ПР, а в терапия на личността. Имал съм различни случаи. Например такива в които симптомите вече почти ги няма на 2-3м.. а терапията да продължава 1г. И тази нужда идва от клиента. Не за друго, ами когато симптомите ги няма той има нужда да внесе това, което симптомите са внасяли до сега в живота му, но по нов начин. После този нов начин води до промяна на нещо друго, трето .... и т.н. В една цялостна терапия човек осмисля себе си, взаимоотношенията си с другите, дейностите, нуждите си, целите си ... Много често предприема живот според истинските си потребности, които до този момент е пренебрегвал съзнателно, или несъзнателно. А всичко зависи от конкретният случай. На различно "гладни" хора не може да се дава еднаква "купичка" с храна. Житейската зрялост може да се случи по много начини. Страданието също учи и то много. Пътищата до достигане на личностна зрялост, са различни, така както и нуждите са различни.
Понякога човек има много трудна, много наситена с нещастие история. Много често "бягайки" от това отново да да съпреживее тези моменти отново, за да ги преосмисли и пренареди, бягайки от болката, която ще изпита от това, се насочва към методи, в които е сигурен че никой няма да го пита какво е било, а ще му каже какво да прави. И това е разбираемо. Това не е свързано с факта, че е по-слабо интелигентен, или, че не е "дорасъл" да се осъзнае. То е свързано с факта, че има нещо много тежко, голяма травма някъде назад. Така тези методи подкрепят нуждата и поведението на избягване от травмата. Много често съм имал случаи в които това се вижда от самото начало. Понякога трябват 1-2г., докато човек стане готов да стигне до травмата си, което е много разтърсващо за самия него, но след това гради живота си по съвсем различен начин. Понякога е невъзможно, да се стигне до травмата. Или дори и да се стигне, тя се споделя като факт, а човек по всевъзможни начини избягва преживяването с което е свързана. Така например едно момиче с усмивка може да сподели че е била изнасилена на 8г. И тази усмивка и помага, защото иначе ще рухне. Когато не е възможно да се работи с травмата, няма друг вариант освен да се работи само със следсвията от нея и преосмисляне на бъдещото поведение. Ако дори никакъв достъп няма дори до следствията, се работи само с бъдещото поведение. С това искам да кажа че дълбинната терапия не се предприема, защото терапевта бил дълбинен, както и краткосрочната защото терапевта бил краткосрочен. Тя се предприема според проблематиката, нуждата и възможностите на клиента.

Нямам възможност да обобщя данните, с които разполагам, за да ги представя в удобен за форум вид, но ще ви кажа, че в това няма нищо чудно.

Спонтанна ремисия при хората с ПР се наблюдава в близо 50 % от случаите. Тези 30 % с лекарствата се вместват в тези 50% поради простата причина, че вярват, че се "лекуват".

Иначе нито анксиолитицит, нито антидепресантите можат трайно да решат проблем с тревожност.


И с това не съм съгласен. Или някакси подлъгвате хората да продължат в т.нар. на личността или просто те още нямат усещането, че вашата терапия им е помогнала за ПР и затова се проточват във времето.

Няма как, човек, който е уверен вече в себе си, справил се е с ПР да продължава да иска да ходи на терапия. Просто или сте много сладкодумен на сесиите или някак заблуждавате хората.

Отговорния терапевт работи с минимални усилия - толкова, колкото да помогне. Иначе душеведи бол - но те не са терапевти.

" че вашата терапия им е помогнала за ПР и затова се проточват във времето."

Не помогнала им е за ПР, но имат проблем с партньора си например. Защото ако до сега вместо да отстояват позицията си когато се е налагало са изпитвали ПА, сега вече я отстовяват иимат нужда да изградят партньорски взаимоотношения от нов тип, защото вече няма един партньор, който "напада" и друг който търпи, с цената на ПА, а двама които отстояват позиция. Ако партньорството е започнало в първата ситуация сега е в нова ситуация. И така нататък. Когато човек осъзнае ролята на симптомите си това винаго води до някаква промяна в различни аспекти - взаимоотношения с другите, професионални амбиции, основани на нужда а не на логика и т.н.

hpjon, имаш проблем със шестата чакра отговаряща за истината и обективното мислене.

Ако допуснем че абсолютно обективно мислене не съществува, .....то последното мнение на Тодоров ако не е абсолютно, то е много, много обективно.

Краткосрочна терапия НЕ означава липса на допир с миналото.
Дългосрочна терапия НЕ е синоним на постоянно пусната сонда в дълбокото минало. Терапевта и клиента могат да разговарят и за вчера, днес и утре!

Изключително  погрешно мислене се мантрира, инсталира тук във форума за "дългосрочната" терапия от клентите на Т.П!!!  Това го казвам при условие че ако аз усещах нужда от психотерапевт бих избрала Орлин Баев при когото тя не продължава повече от 4-6 месеца дом колкото съм разбрала, според терминологията на потребителите тук би трябвало да е краткосрочна.  

Пропуснала съм нещо в предния ми пост. Бих избрала Орлин Баев не защото бил "краткосрочен" терапевт, действително не го знам какъв е. Определенията "краткосрочен" и  "дългосрочен" терапевт са лишени за мен от всякакъв смисъл!
Бих го избрала заради личността му! Което не означава че му правя поклони и го обличам в дрехите на обожанието. Ами както се казва защото напасването е най-голямо, разбира се не е пълно.

Именно. Интуицията не лъже. Най-важното е да има съюз между двамата. Давам ви пример с една съседка, която имаше ПР. Нямаше как да работи с мен, за това поработи с други терапевти. Частичен резултат. Едно лято изкараха на своето село, където се запознала с бай Георги. По комшулък. Така постепенно от приказка на приказка успяла да му се довери, успяла да довери истинските си проблеми, забравила да говори за симптоми, а за това какво и тежи всъщност в живота, в реализацията и, как заради майка си предприела един път, който не и бил на сърце ..... След това лято 8-ма година, не че няма ПР, а е щастлива. Пренесе тези разговори и теми и със съпруга си. Е? Какъв терапевт е бай Георги?
:)

По тази логика неизменно достигаме до приказката клин клин избива, но последния винаги остава. Вие сам не си вярвате на теориите - няма празно място, разбирате ли - ако си мислите, че ПР пълни нещо и като го махнете там нещо се изпразва, тооооо.... направо не им завиждам на клиентите ви - наистина ще трябва да си се терапевтират с вас поне няколко десетки години.

В случая с бай Георги, който описвате няма терапевтична намеса. Няма план за работа, съседката просто спада в онези повече от половина случаи със спонтанни ремисии. При нея има риск някой ден отново да не може да се справи със стреса, докато при успешните терапии такава опасност няма.

" В случая с бай Георги, който описвате няма терапевтична намеса. Няма план за работа, съседката просто спада в онези повече от половина случаи със спонтанни ремисии."

Мда, има човешка намеса :) Не спада към случаите с ремисии. Може би спада към онези случаи в които е успяла да внесе себе си по-подходящ начин в брака си и да подобри взаимоотношенията със сипруга си, майка си .... и много други неща. Та, как е помогнал бай Георги?
Не е нужно да го разбирате.

Е, от начина, по който го описвате и излиза най-достъпно да се разбере става ясно, че пращате хората да се изч...т с бай Георги на село и да им се мирне главата.
Освен, че правите мазало професията си дотука, сега взехте да склонявате хората и към изневери. Чудесно, терапевте! Равен нямате на себе си.

Много съм щастлив, че когато мислех дали да идавм при вас на терапия, по времето, когато ме облъчвахте и мен във форума съм взел правилното решение и не съм дошъл.

Аз вече няма как, ама с тия съвети ще си изкарате някое пошляпване, да не кажа и нещо повече от някой доволен от терапията на съпругата си мъж.

Пуу, чудесно развитие на нещата. Май наистина няма да има смисъл да казвам каквото и да е повече - сам както може да се изложите няма кой друг да ви помогне за това повече.

" ... да се изч...т с бай Георги на село.."

Да се смея ли вече ... да плача ли .... Бай Георги е бил на 86г., съседката е била тогава на 26г. с 5г. стаж в ПР.

Ами смейте се и плачете едновременно, защото след всяко ваше включване си подритвате хляба все по-далече.

Пишете нещо и оставяте хората с някакво впечатление. Вероятно и като говорите става така. След това обаче има нужда да се доуточнявате, защото или не сте казал всичко, което трябва или сте останал неразбран.

Това в терапевтичната  практика = ПРОВАЛ. Получавам още едно обяснение, защо влачите хората с дълги терапии - щото нито знаете как, нито знаете какво да правите с тях.

Трак ви е емблемата тук в това отношение, впрочем.

Случая с бай Георги ви осветли напълно. По-добре пращайте клиентите си при него.

П.П. Вие ако на 35 имате проблеми, не ги прехвърляйте на по-възрастните. Хората си го могат и до дълбока старост. Още повече, когато е с по-млади :)

Аз нито за секунда не съм си помислила че между двамата от примера се бил "осъществил" секс ...както му се е сторило на hpjon......

Примера не е признак на професионален провал и излагация. Напротив признак е на лична и професионална обективност!!!

Да, психотераията по неписани закони съществува.....и това е един пример за нея.     Споделящия този пример има финансовата изгода да не го споделя.

*Постинга е този който съм изкала да цитирам, не съм се объркала.

Мая, осъществяването на секса... как да ти кажа :)

Цитираш грешния постинг - ето в този вече, по-горе, става ясно, че... нищо не става ясно :)

Опижо и пендихте ни тука, ама вие сте много по-забавни. Щафетното надбягване е опасно, защото един издъни ли се, дънят се всички. Но, разбираемо е, защо се асоциирате с него. Силните се асоциират със силните - слабите - със слабите.
Улична психология - тя е по-реална от тази в дългите теории на тодоров психолога-психотерапвет!. :)

   Хора, ще повторя.

 ПРОГРЕСА Е ГЕОМЕТРИЧЕН!

  Когато промениш мисленето, ти променяш възприемането, тогава променяш отношението и променяш и действието.


    След това всичко се променя. толкова е просто.  Когато приемаш нещата такива, каквито са, а не си мислиш този или онзи какво ще си помисли ако направиш така или иначе. реагираш нормално оттам следва нормална реакция и от ответната страна.

Здравейте.....има ли някой на линия трябва ми мъничко помощ и кураж....от 8 дни пия золофт 1 сутрин и ксанакс с удължено действие вечер преди лягане но направо е ад кога ще почнат да действат поне малко тези химии

Вико, въоръжи се с малко търпение, ако от скоро си започнал антидепресанти, в началото те засилват симптомите, докато тялото свикне с тях, след като се понатрупат, състоянието на тялото се стабилизира и силата им намалява.

Вико, да, действие на антидепресантите ще усетиш след минимум 2 седмици. През това време се поинтересувай за психотерапевт и започни терапия :)

Говориш достатъчно красноречиво за "химиите". Мисля, че има шанс да не ги пиеш дълго :)
Прочети във форума мненията за хаповете.
Можеш да пиеш ксанакса докато намериш добър терапевт. Само това лекарство временно може да ти помогне, но пък рискуваш да развиеш зависимост след 3-тата седмица.

Затова почети тук и виж как хората решават проблема с ПР-а.  И действай. Сам, с терапевт, трябва действие :)

Успех!

Добре стана, че се отвори нова тема специално за начините за справяне с ПР защото предишната не беше предназначена точно за това.

Аз досега съм поствал доста по въпроса за психоанализата на която ходя и не виждам смисъл да повтарям едно и също. Ще кажа само че от "намалелите симптоми" през последните три дена няма и помен и си живея на 100% нормално-като хората без ПР. Преди около месец пак имаше такъв период на тотално или почти тотално затишие на симптомите за около 7 дена.

Това го отдавам изцяло на терапията си тъй като не взимам лекарства.

Всъщност, нещо което може да изненада hpjon но терапевтката ми каза, че за успеха на терапията не се съди само по симптомите. Може например някой още в началото, преди въобще да е навлязъл в дълбините на несъзнаваното си да му минат симптомите като проява на защитен механизъм само и само човек да спре да ходи на терапия. (което не означава че после няма да се върнат).
Възможно е и обратното-симптомите да се засилят за да разсеят човек от нещата които обсъжда там, отново като защитен механизъм.

Не можеш да ме изненадаш  :) това е за очакване да го чуеш. Терапията ти е такава, че няма как да не ти каже терапевтката точно тези думи. Няма как иначе да обясни няколкодневните затишия и последващите по-леки симптоми.

Аз не мога да си обясня как може да имаш дни като 100% без ПР, а после да не си 100% - осъзнаването само в някои дни ли работи? Мислите по какво се различават по отношение на осъзнаването?

Защото при моята терапия нещата вървяха градирано напред и към все по-голямо подобрение. Разбира се, имаше връщане малко назад, но следващата успешна крачка компенсираше и цялостно се усещаше бързо напредване.

Нещата винаги стават постепенно-две стъпки напред, една назад. Все пак човек понякога е във "висока степен на инсайт (прозрение)" а понякога в ниска. И всъщност всяка сесия се прекъсва когато е във висока за да може човек да продължи да осмисля и когато напусне кабинета. Така че няма нищо чудно че симптомите ту се засилват, ту намаляват. Важното е като цяло да намаляват с времето.

Обясненията със защитните механизми може да ти изглеждат като лъжа, но не са. има случаи когтао човек точно когато е на път да достигне голямо прозрение да се появи ПА и да прекъсне това.

Паническите атаки наистина може и да не се върнат никога при  hpjon, защото на тяхно място се е настънил траен заместител - структура на характера със сериозно преобладаващи психотични елементи(психотичен характер).

Ей, дисертация ще напишете по мене :) Добре, че ще ви скъсат на защитата, защото материала и методите ви са тотално нерелевантни за хипотезата, която се опитвате да изградите.

Каквото и да си говорим трябва да се знае едно - има справяне с ПР и заплахите, които на мой гръб отправяте към хората, ориентирали се към най-успешния тип терапия по отношение на паника и фобии - краткосрочната стратегическа терапия, са меко казано смешни.

" краткосрочната стратегическа терапия"
Ама моля ви, такъв терапевт обучен в тази терапевтична модалност в България няма. Стига толкова.

И НЛП, и НЛП!!!

Не отправям заплахи към хората. Аз съм обикновен човек, не съм ясновидец и наистина незнам какво ще им се случи на всички хора ако се терапевтират краткосрочно по Милтън Ериксон(най вероятно различни неща ще им се случат).
 Констатацията  ми  в последното мнение е в единствено число!  

Хайде да не си говорим приказки от 1001 нощ. Много добре знаете, че има и не само че има, но има и обучени за обучители. В миналата тема много бързо замлъкнахте, като споменах А. Б.

Айде стига по този въпрос, защото ако започна да ровя по вашето образование и дипломи да не вземе да изскочи някой заек и оттам.

" Хайде да не си говорим приказки от 1001 нощ. Много добре знаете, че има и не само че има, но има и обучени за обучители. В миналата тема много бързо замлъкнахте, като споменах А. Б."

Нямам идея за какъв А.Б. говорите. И не ме карайте да поствам писмото на фондация Мълтън Ериксон!
Злепоставяте психиатъра си. Аз в това няма да ви помагам.

Айде стига със заплахи, моля! Вчера коментирахме колебателното ви поведение - ходете плашете гаргите. Не мен или някой косвето чрез мен - всъщност и в двата случая се злепоставяте вие.
И стига сте ме асоциирали с терапевта ми - отношенията ми с него като клиент-терапевт са приключили чудесно и успешно още миналата година.

Много добре знаете кой е А.Б., защото той е първия, който е обучен и е обучител по краткосрочна стратегическа терапия в България. Такава в България има и колкото и да ви е кофти от този факт ще трябва да го приемете някакси.
Не започвайте отново да лъжете нагло. Справяте се по-добре във фантазиите с осъзнаванията - вихрете си се там на воля.

Те ако са си саморешили че могат да обучават си е друга работа и няма нищо общо с обучение по споменатия метод.

Някои хора казват, че с неуки и прости хора не може да се спори. Ще взема да повярвам.
Вие сам не се чувате какви фантастики съчинявате!!! Самообучавали се били... Думи нямам.
Но какво ли се учудвам, то къчовете на отчаянието са най-силните. В икономическа криза некадърните го отнасят тотално, разбирам ви в какво положение сте.

Ако разполагате с някакви факти, че подобно обучение се провежда и подобен метод е разпространен в България и има дипломирани психотерапевти по реда, който е определен и важи в целия свят, аз ще се радвам да предоставим тази информация на хората, които четат. Тъй като въпроса е риторичен, фактите с които аз разполагам го прави такъв, спрете да ми чоплите думите и ако ще казвате нещо го направете.

Вие сте този, който само се кани да прави нещо и мисли пет часа да го направи или не. Накрая страха ви взема превес. Фактите ви струват колкото скъсаните ми маратонки - демек нищо.
Вчерашния ни разговор с вашия намек за лудостта на един човек добре го помните - изказвате се като хлапак, после по селски хитро отбягвате.

Не съм тук да меря дипломи и тапии. Сто пъти ви повторих това. Вие се криете под полата на някаква БАП и прочее миши истории. Тук съм, за да заявя ясно и откровено, че ПР е победимо. Че не е болест, не е нещо, което като се преодолее на негово място идва друг психологически проблем, тук съм, за да разсея всички митове, съществуващи и поддържани в частност и от вас.

" не е нещо, което като се преодолее на негово място идва друг психологически проблем"

В тази си част, направо се сгромолясвате. Иначе останалото е много вярно наистина.

" Ако разполагате с някакви факти, че подобно обучение се провежда и подобен метод е разпространен в България и има дипломирани психотерапевти по реда, който е определен и важи в целия свят, аз ще се радвам да предоставим тази информация на хората, които четат."

Бъдете полезен с нещо адекватно.

А, кой се държи неадекватно. Аз за разлика от вас не плаша с писма. Т.е. не се мятам като риба на сухо. Хем ви сърби, хем ви боли. Сам се натрясахте в това тресавище, оправяйте се. Нали ходите на терапия? Там какво ви учат?

Това не е заплаха. Ако хората са спокойни за пътя си на формиране не виждам никаква заплаха.
Фактите не споделихте.

Ето, отново ми играете вчерашната ситуация. Пуснахте фишека с писмото от някаква фондация и чакате някакви мои факти.
Отново ви хвана шубето - контролирайте си заканителните повици. За такива навън поступват понякога.
Не разбирам за какви факти да ви говоря - вие сте в бранша, знаете се добре. А.Б. ви е доста добре известно какво прави в България. Не се правете на ни лук ял, ни лук мирисал. Не ми е работа да коментирам кой каква диплома си е донесъл в България - не съм му деловодител, че да знам номера и. Факт е, че ги има.

Ама напишете му името моля ви се. Да не е някой престъпник. Идея нямам за кой ми говорите. Първанов го пишем с инициали, защото за всички е ясно, че него спрягаме.

д-р Първанов ще разбере ако се наложи да се запознае с цялата тази помия, която изливате върху него в резултат на бяс и супермощен комплекс за малоценност от ваша страна към безспорните му успехи.

За А.Б. не мога да кажа нищо повече, защото нито го познавам, нито той мен ме знае. Не считам за уместно да го правя, защото вие много, ама много добре знаете кой е той.
С невинност не можете да прикриете бъзливата си същност. Втори ден се изцепвате и се свивате като дете, нацапало покривката.

Е, аз ще изчакам за някакви факти. А.Б. освен че са първите букви от българската азбука с нищо не друго не ги свързвам. Терапевтите, които познавам са терапевти по регламент, а не по самоопределение. Ако се сетите името на въпросният "фантом" обучен за обучител при това в кратка стратегическа терапия, ще е добре да го споделите.

"Злепоставяте психиатъра си. Аз в това няма да ви помагам."

Вие май .... Мая ще се окаже права.

Май мая Май мая, цитирате се себе си и ми поставяте думите си в моята уста. Смях на парцали :) Ошашкахте се тотално :)

Господин Тодоров, искам да ви споделя, че мен изобщо не ме вълнува въпроса колко и какви дипломи има или няма  д-р Първанов. За мен той е доктора, който ми помогна, когато имах огромна нужда от помощ.  Помогнал е и на много други. Разберете, нас това не ни вълнува. За нас, неговите бивши, а предполагам и настоящи клиенти, това не стои на дневен ред.

  Искам да ви кажа, че по същия начин не се вълнувам и от вашите дипломи. Те са си ваши, служат ви, ползвайте ги! Никой не ви ги  оспорва.
Честно да ви кажа, не разбирам целия този напън, но щом за вас е важен, работете по него.

Искам да споделя тук някои идеи свързани със страха, безпокойството и паническите атаки. Ще резюмирам неща, които съм чел и ми изглеждат логични.
Страхът е реакция на това което се случва, докато безпокойството е реакция отнесена към това което може да се случи, някъде в бъдещето - може би след 10 години, може би след 10 секунди. Когато някой насочи пистолет към лицето ни - това е страх. Безпокойството са заплахи, които създаваме в нашият ум. Страхът обикновено има кратък живот - или лошото нещо се случва, или не. Докато човек може да се безпокои по цял ден. Опитите за борба с безпокойството са подобни на "боксиране със сянката си". Сянката никога няма да се измори или да се откаже от борбата, можеш да я победиш  като спреш да се бориш. В момента в което това стане, тя няма друг избор освен да спре да се бие и да покаже какво представлява - измислица. Това което прави безпокойството ужасяващо изживяване е това че човек си мисли че то е опасно. Безпокойството те заблуждава че може да те нарани, но реално не може. То не е опасно, защото е част от нас. Може да изглежда като чужд агресор, може да изглежда че изкача от някъде и започва да те удря, но реално няма истинска заплаха. То не е болест , а е реакция на нашите чувства. Симптомите на паниката и на вълнението са еднакви - разликата е в значението което им се придава. Когато го наричаме безпокойство - го мразим, бягаме от него, и правим всичко възможно за да не го изпитваме. Когато го наречем вълнение сме готови дори да платим за него. Пример за това може да бъде влакче на ужасите и други. Разликата не е в изживяването, а в интерпретацията. Пример за автоматични негативни мисли, които тревожат човек могат да бъдат следните:
"Страх ме е че ще се изложа и всеки ще разбере за моето състояние"
" Ще получа сърдечен удар и ще умра"        " Не мога да избягам "
" Никой няма да ме хареса ако знае, кой съм "
" Завинаги ще остана заклещен в безпокойство "
" Трябва да остана там , където съм в безопасност"   " Аз съм луд "
Мислите не са неща, чувствата не са факти. Мисленето че нещо ще се случи, не означава че то наистина ще се случи.
Първата стъпка е премахването на съпротивлението срещу безпокойството. Приемането на всяко чувство без игнориране. Спиране на всеки опит да се контролира. Втората стъпка  е окуражаването на  тези чувства -това помага по два начина -показва  че не можеш да го направиш по- зле и второ връща ти контрола на чувствата. Трябва да докажеш че няма заплаха. Естествено има и други варианти за справяне, чрез вглеждане в миналото , анализиране на причините за проблема и промяна на вътрешната им интерпретация по различни начини. Според мен хуморът е голям лечител. Въпросът защо имам проблеми не е добър- защото отвежда до доказателствата - защото това и това ми се случи в миналото. Човек започва да се вглежда твърде много в себе си и миналото си - от там и да се депресира.  Когато  се присмее на проблема си , дори и да го направи изкуствено - той намаля от неговата енергия. По - лесно е да научиш нов начин да реагираш на дадена ситуация, отколкото да забравиш старият.
И така най - важното е да има забавление  :tease1:  Ако може човек да се забавлява с проблемите си няма по-добро от това :)

ето това наистина ми хареса.много е точно и умно написано.на фона на някои безмислени спорове това ми хареса.

"По - лесно е да научиш нов начин да реагираш на дадена ситуация, отколкото да забравиш старият"

 За мен това е есенцията.
 100% съгласна.

Суперсел, поздравления! Чудесно обяснение, което е още по-силно за теб, защото сам си достигнал до него. Наистина това е път, който води към успех.

Бих искал само да изразя моето мнение за мислите. Според мен те са неща. Мислите са неща, защото благодарение на тях ние извършваме действията си. Мисълта има силата да преобразява същността ни, затова я разглеждам като нещо - то съществува и може да се изменя. Именно благодарение на способността да изменяме нещата-мисли, можем да се научим да мислим по такъв начин, че да не се налага да изпитваме нежелани емоции.

Според мен от теб би станал успешен терапевт! :)

Ема, каква е тази кратка терапия, за която споменаваш по горе..... че ти и още други сте се справили с ПР, кажете малко повече, че и аз да пробвам:)

Аз не съм Ема но, ........извършва се от д-р Тодор Първанов в Плевен и София. Продължителността и е от 2 до 12/15 посещения и струва 60 лв на час.

Здравей мсс!

Това, което Мая ти казва не отговаря на истината. Или поне не напълно - доктора е Първанов, но цената никой не може да ти каже освен него самия.

Аз съм бил на терапия при доктора и знам по-добре от Мая, която не го познава лично.

А цената която написах защо нямаш смелост да я отречеш, а се измъкваш по терлици.
А не беше ли ти този който каза че Донка се справила сама с проблемите си и си спестила около хилядарка за психотерапия.
Хилядарка ли ти е струвала психотерапията, ....не е срамно изобщо но си го признай,  недей да заблуждаваш хората че терапията ти е едва ли не е БЕЗ пари.

Терапията разбира се, че струва пари и вие, сте толкова истерясали, че преди ден само ми се заяждахте, че говоря за пари и за плащане. Сега пък защо не говоря за плащане.

Угодия нямате и затова спрях да отговарям на общите ви лъжи. Сега обаче започвате с частни случаи. Е, ще побърим малко и за тях, след което ви чака същата съдба, както и с големите мъгли, които напускахте във форума.

Цената на моята терапия е различна от хилядарка - значително по-малко е. Хилядарки, и то няколко отиват за "осъзнаванията", които текат с години на един празен стол и си говориш за каквото ти падне. Справка - владимир

Или може би вие бяхте вместо мен миналата година и платихте вместо мен?

Въпроса е не само какво плащаш а и какво ще получиш насреща.

Ей, как ме жегна с последното си мнение признавам си беше много остроумно и съдържателно, от притеснение се разтреперах получих сърцебиене! Възхищавам ти се право в целтта удари, МАТИРА ме, Тушира ме, шокира ме и аз вече няма какво да кажа. Предавам се, признавам че си по силен и по мъдър от мен.

Само не разбрах какво стана с 60 лева отричаш ли ги, .....според теб колко са?

Мая, какво ти дава основание да смяташ, че сумата, която поставяш тук е реално платената от мен?
Пак те питам - ти ли ми плати терапията и ти ли знаеш по-добре колко ми е излезнала тя?

Извинявай за всички лъжи които казах за терапията ти през послените 20-30 дена, та искам да ги оправя.

Терапията ти е НАЙ-добрата в България и превъзхожда всички други терапии!!!

При нея резултата е 100%, няма човек на който да не е помогнала!!!

Цената която посочих е лъжа,  признавам истината, че е най-евтина в България дори има и промоционални безплатни посещения!

Благодаря за признанието.

Само да те поправя - не е най-евтината.
Просто съотношението цена-качество е най-изгодното в България.

И в крайна сметка, само този д-р Първанов оправя подобни състояния, така ли....и тези които не сме в България, сме обречени може би да си се мъчим.....и с какво точно помага тази терапия, какво представлява????

Напротив! Хората в България са в неизгодно положение, защото не само има точно 3-ма или 4-ма специалисти, включително доктора, които могат да помогнат качествено, но и както се вижда, в този форум поне, се подемат негативни кампании, които отдалечават всеки решил се от справяне.

Където и да си в чужбина, търси краткосрочен стратегически терапевт. Също много ефективна е и КПТ. В Западна Европа има доста добри специалисти. Така че, оправяй се с езика и терапията ти ще бъде ОК.

Лесно се подхваща език....острани!
Истината е , че аз не вярвам на терапевти, ама изобщо.

Никой не е казал, че ще е лесно.

А по отношение на доверието в терапевти - това е чудесна изходна позиция, което демонстрираш за една успешна терапия. Не се шегувам!

Не те разбрах hpjon:(( какво имаш предвид?

а :)
Разбира се, че е трудно. Но не значи, че не е вярво :)

Към психотерапия можещ да подходиш по два начина по отношение на доверието към нея и терапевта: 1) да се довериш напълно, да знаеш, че ще ти помогне и да извършиш необходимата промяна
2) тотално да не вярваш на терапевта и психотерапията. Тогава, започвайки работа, първия добър резултат ще промени из основи доверието ти и ти ще си пълна с доверие и отново ще извървиш пътя на промяната успешно.

Средното положение по отношение на доверието е почти невъзможно. И крайно непродуктивно, впрочем.
Така че, това дали вярваш или не е еднакво добър старт.
Сега надявам се да е малко по-ясно.

Ще споделя едно упражнение , което смятам че може да бъде от полза за всеки проблем, свързан с безпокойство. Когато усетите че започвате да се тревожите и се появяват някои симптоми свързани с това, може да пробвате да поемете контрол над емоционалния си статус. Започнете да си припомняте усмивки на близки, приятели и познати. Виждайте ги в съзнанието си, изберете усмивки които са били насочени лично към вас. След като си спомните такава усмивка , която ви въздейства по-силно - вижте каква емоция изразява усмивката на този човек. В момента в който усетите каква е емоцията - вдишайте дълбоко въздух - представяйки си че вдишвате емоцията която изразява той с усмивката си. Това ми е помагало в някои ситуации, в които имам възможността да се концентрирам и да го направя. В ситуация в която ми се е ходило много по-малка нужда ( на емоционална основа) , след това упражнение нивото е падало до 0-1. Също така нормално е да се наблюдават други странични положителни ефекти  ;D - това са моментно подобряване на слуха, зрението и обонянието. Не правете това упражнение на гладен стомах - защото изглежда че то изразходва доста енергия.
Надявам се това да помогне на някого :)

Понеже вече две споделям, че са заключени, ще споделя тук.  ;D Ако хпджон бъде баннат, админа наистина е пристрастен. И имате интерес да се чува мнението само на хора, които са тук от доста отдавна. Нови попълнения, които евентуално могат да помогнат в излекуването най - вероятно тук не са нужни тогава.

Взимам повод от съседната тема:


Ключов въпрос тук е "Как може да искаш нещо и в същото време да се отречеш директно от него по време на ПА"

Отговора е кратък и ясен: това е страх. В състояние на страх човек е готов на всякакви сделки със всекиго и всякакви компромиси, дори със себе си само и само страха да отслабне.

Но се случва точно обратното - страха така живее, така набира сила. Такива мисли за него са победа, така укрепва. Подобно поведение позволява той да се връща пак.

Ето защо една психотерапия при такива проблеми трябва да работи в посока промяна на рамката на мислене, на типа мислене.
Точно тази първа мисъл е най-важна! Добре, и втората след нея :)

Когато мисленето е ОК страха няма с какво да се храни - изчезва, загива, няма как да се появи пак.
Няма нужда от успокоително, събуждаш се ведър.
Това обаче е постижимо с точно определен тип психотерапевтични подходи.
 
И за да не бъда обвиняван в проповедник на чудеса искам да подчертая думата постижимо - ако човек се потруди достатъчно с правилната помощ в точния момент е постижимо.

Пак ли за мен говориш  spank И то в друга тема  spank

Сега да ти кажа аз нещо по повод "готовността ми за сделка с всекиго и за всичко". Аз съм човек, който трудно взима решения. Винаги съм изправена пред най-малко две възможности, да не кажа, че често са и повече. Когато се напия, обаче, (сега да не излезе, че пия всеки ден  ;D) възможностите бързо се свеждат до една - взимам импулсивни решения, защото иначе не мога да се реша. Същото е и, когато имам ПА. "Освобождавам се" от всички възможности, които ме правя тревожна и импулсивно ги свеждам до една.  :)

Подходящият "механизъм" за мен е съвсем различен от това, за което говориш  :)

Просто вземам повод от споделеното от теб - такъв тип мисли са много характерни по време на криза. Примера е глобален :)

Ще използвам пак "централната догма" в когнитивно-поведенческата терапия, за да илюстрирам важността на начина и типа мислене:

"Начина, по който мислиш е начина, по който се чувстваш".

Или - можеш да промениш това, което чувстваш чрез промяна на това, което мислиш.

Не - не пий превантивно нищо. Така даваш сила на страха. Продължаваш ли терапията си - защо не си постигнала поне независимост от транквилантите?

Теб те е страх - ето, знаеш и причината за страха си.

Би трябвало да работиш в посока справяне със страховете си - малко смелост, малко увереност в себе си.
Ако ходиш на терапия още - поговори с терапевта си за тези неща, попитай го как можеш да ги постигнеш.

Давам ти насока натам, защото те са постижими. Трябва малко работа обаче по тях.

Успех!

Аз пиша в една тема, ти ми отговаряш в друга  spank Нещо да не сте слънчасали масово днес  :D

Няма да пия, споко. От може би 10 месеца не бях пила транквилатни. Вчера ми беше сефте. Дори едва успях да ги намеря, докато бях в пристъп. Бяха забутани в единия шкаф.  ::)

да кажа и аз нещо положително.по празниците ходихме до турция кападокия.в мала азия на над 1300 км в едната посока.беше ми доста притеснено и няколко дни преди отпътуването ми беше едно свито и леко тревожно знаете как.обаче като по чудо отидохме върнахме се без кризи по пътя или там.само на моменти някакви мисли но само мисли които прогонвах.а наи голямата си смелост приложих в подземния град на 50-60 метра под земята в едни тунели метър на метър и изрично казаха че които има сърдечни проблеми клаустрофобия или разни други да не слиза въобще.е познаите аз слязох и нищо не ми стана.така че сме сподобни на много повече отколкото си мислим че можем.разбрах че трябва да предизвикаме страховте си и да видим че не са страшни че ние сами ги измисляме.а онова си беше истинско изпитание.няма къде да избягаш и да те хване паника докато излезеш навън ще мине час.това е от мен не бях писал отдавна ама сега има за какво.а и на тръгване в автобуса за секунда ме обзе някакво желание да ме обхване паника че стъклата не се  отварят ама си казах я се махай да вървиш на маината си и с това се почна.а после какви по смели неща.поздрави на всички

ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!! :)

Ако така процедираш всеки път, когато усещаш, че се разклаща под краката ти, си мисля, че няма да мине много дълго време и ще можеш да се похвалиш с абсолютен успех.

Пожелавам ти го! :)

благодаря.така трябва да е и ще бъде!!!

Следя кой къде дава грешни съвети на хора в затруднено положение, да. Методите, които се препоръчват ще отведат доста хора на грешния път.

Ако четат тук, ще са наясно :)

hpjon, сигурно пишеш статия за г-н Тодоров, щом го изследваш толкова обстойно.  ;D

Чак не мога да повярвам как се следят всички форуми наред. Откъде това време, бе хора   crazy2

Статии се пишат за нещо, което си струва и което ще е от полза. Така че, пиша си статиите по друг повод - те съдържат информация, която ще е от полза.

Тук във форума е напълно достатъчно като място, където да противопоставим мненията и да изведем аргументите си.

Когато човек добре организира нещата си - време винаги има. Особено за каузи, в които има много неясноти и отделянето на време е ценно и полезно :)

Айде стига щуротии. И аз не съм съгласна с някои неща на Тодоров, ....ама чак пък от гората да е хванат както искаш да внушиш на хората?!?! С всичките му отричания аз го виждам като по цялостен и широкоскроен от теб.
"Фехтовката му" в пулс.бг от къде ти хрумна че е нова.   А след като ти можеш да ходиш от цвят на цвят тоест от форум на форум защо и другите хора да не могат?!
Нали и ти имаш профил в пулс.бг смятам че съм добре с очите, що държиш сметка на хората за същото.

Знам че обичаш задачите, действието и яката работа. Имам задача. Все още не си разбрал смисъла на понятието осъзнаване, разбери го.

Печелиш, аз съм неорганизирана... Може би по-скоро предпочитам да използвам времето си за нещо, което ми докарва доходи. Не съм толкова благодетелна... чак съмнително благодетелна :)

Точно това е важното, трак - така да организираш времето и дейностите си, че да хем доходите ти да са ОК, хем и да си в полза в някаква кауза като тази :)

Мая, благодаря за задачата, но други хора или аз сам си поставям задачи. Не е като да нямам работа - даже доста имам :)

Само искам да припомня, че тодоров, иванов или който и да е терапевт може да е чудесен, но в случая говорим за ПР и фобии. Е, няма как да го кажа по-меко, но просто нещата на някои терапевти не се получават в тази област.
Нека си помагат при други проблеми :)

Да се работи за, както казва Алф, да няма проблеми :)

Точно тук е грешката. Психотерапията работи с личността, а не със симптомите. От тук идват всички различия, т.е. те са само тук, няма ги другаде.
Няма значение дали симптома е ПР или депресия, или злободневен житейски проблем. Личността няма диагноза. Има ресурси и дефицити. От тук има терапии използващи ресурса, терапии развиващи  дефицита и смесени.
Без значение е дали човек се страхува от кърлежи, от сърдечен удар, от задух и т.н. Работи се със значението на симптома, което той има за човек. ПР не прави никаква разлика от всичко останало, дори е една лека проблематика бих казал, ясна е и психотерапията носи доста ползи на човек, надхвърлящи, много надхвърлящи справянето с това, което е на повърхността - симптомите.

Ура! Имаме първа вярна мисъл от дълго време насам.
Ще я повторя - тя наистина е вярна - "психотерапията носи доста ползи на човек, надхвърлящи, много надхвърлящи справянето с това, което е на повърхността - симптомите."

Уви, всичко останало е тотален крах... И това е лицето на психотерапията във форума.

УжасТ, както казва един друг телевизионен герой.

Дам, това е пост, написан от гледна точка на определено направление на психотерапията. Но ако е написано от привърженик на ЕМДР, НЛП или поведенческа, би звучало по съвсем друг начин.

Такива психотерапевтични направления в България няма. Да се бърка техника с психотеапевтичен подход е честа грешка. Не случайно от много време поведенческата психотерапия е обединена с когнитивната. И това са всички съвременни методи в психотерапията - еклектични. Ако се сещате за онази скала, в единия край ортодоксална анализа, а в другия поведенческа терапия, световният ръст е в комбинираните, т.е. тези, които са по средата. А по средата са тези, които използват всичко, което им върши работа, и са направили теоретична и практическа обосновка как и какво се комбинира. Тези работи се учат много дълго време.

"Такива психотерапевтични направления в България няма"


Да уточним: в БАП няма. БАП е различно от България.

 Иначе бъркате симптом и диагноза. Обяснете ми как без да имате диагноза можете да прецените кой и за каква терапия става?
   Казвате, че личността няма диагноза. Как вие като психолог можете да прецените кое е лечимо с психотерапия и кое не е?  Защо пращате човек първо на психиатър,  а след това започвате психотерапия? Ако нямате нужда от диагноза, не ви е нужен лекар, за да дава лекарства, а можете направо да започнете психотерапия, нали?
   Другото, което казвате е, че правите една и съща психотерапия при всеки различен случай, защото няма значение каква е диагнозата. А  тежък шизофреник, който смята, че е здрав и не ще да пие лекарства, а иска психотерапия, как ще го лекувате? Нали личността няма диагноза.

В България психотерапевтичната общност е една - БАП.

" Казвате, че личността няма диагноза. Как вие като психолог можете да прецените кое е лечимо с психотерапия и кое не е? "

След като няма никакво съмнение, за нещо психотично, диагнозата не ме вълнува. Няма нищо за лечение. /акцентираме ПР, а да не говорим че един човек може при трима психиатри даполучи 3 различни диагнози, защото са субективни и защото нямат такова значение когато медикаментозно се атакуват симптомите/. Психотерапевтичната диагностика е съвсем различна и не е по МКБ10. Психиатричната диагностика на здрави хора е най-малкото комична, но ако се замислим за медицинският модел, тя си има своята основателност за самите психиатри. Тя е картата по която се ориентират за своето симптомонасочено лечение. Цялата психиатрия е симптомонасочена.

тодоре, по едно време беше спрял с подобни изказвания. И беше на прав път.

Но аз не мога да те спра по пътя на самоунищожението ти. Даваш ли си сметка, че освен мен и още някой професионалист някой ден ще ти прочете бълнуванията?

Как въобще хазартно си разиграваш кариерата не знам. А и носиш отговорност за хора - то това е по-страшното. Силно се надявам бързичко да се ориентират и да те оставят навреме, за да си решат проблемите.

Взимаме клиентката ти трак например - една година я влачиш и още е на успокоителни. Това е така, защото не знаеш какво правиш. Сега виждам и бекграунда ти по незнанието - то незнанието некомпетентност поражда.

Да не обсъждаме работата ми във форума. Поста ми беше редактиран /допълнен по-скоро/, точно защото очаквах от мухата да се направи слон.

"След като няма никакво съмнение, за нещо психотично, диагнозата не ме вълнува. "

Кой определя кое е психотично и кое не?

"Психотерапевтичната диагностика е съвсем различна и не е по МКБ10"

А каква е психотерапевтичната диагностика? Трябва да има нормативна база. по кой документ?(много държа на този отговор)
Как в Някои страни плаща здравната каса, след като не е по МКБ 10? И как се прави статистиката за  успеха и неуспеха на психотерапията?

 "Психиатричната диагностика на здрави хора е най-малкото комична, но ако се замислим за медицинският модел, тя си има своята основателност за самите психиатри. "
Този израз е безсмислен.  Кой определя кой е здрав и кой болен?

"Кой определя кое е психотично и кое не?"

Психиатърът. Ако първият контакт е с психолог и има съмнения се работи за среща с психиатър. Обикновено ако има съмнения тази среща е много трудна. В другият вариант тази среща става след криза и се случва в психиатрията.

" Трябва да има нормативна база. по кой документ?(много държа на този отговор)"

По кетапа "психотерапевт"! За това психотерапевтите учат повече от лекарите, защото документ няма, карта също няма, няма и МКБ за личностните проблеми.

Има ли скъсани психотерапевти?

Има ли психотерапевти, които платили си колосалните суми за обучения да не са получили "кетапите си"?


Не отговаряй - аз знам отговора - НЯМА!

Това е бизнес. Бизнес без правила за този, върху който се прилага, т.е. върху клиента.

А ти правиш лош бизнес - учил недоучил мъчиш хората с години. А такива проблеми се решават за няколко седмици, бе човек.

Защо да не ти коментирам работата? Та ти я натрапваш тук, с името си  си и с "кетапите" си.

Провалените ти клиенти истерясват допълнително тук.

Ще ти я коментирам до 101 и обратно, защото последното, което може да се каже за това, което правиш е - работа.

" Как в Някои страни плаща здравната каса, след като не е по МКБ 10? И как се прави статистиката за  успеха и неуспеха на психотерапията?"

Ето това е основателен въпрос. Мога много да ви говоря по него. Общо взето е опорочено. Ефекта от психотерапията няма как да се измери, няма скала за човешко щастие, развитие, осъзнаване .... За това се мери по количествени показатели - ако симптомите са били на 10 и са станали на 4 ... едиколко си ефективност. Застрахователите се интересуват кога човека ще е годен за работа. Напоследък вече се интересуват и колко е "щастлив", защото ще работи по-ефективно. Новсичко това опорочава психотерапията. Това все пак е мое мнение, този път, иначе споровете са още горещи.

" Има ли психотерапевти, които платили си колосалните суми за обучения да не са получили "кетапите си"? "

Разбира се че има. Вие не разбрахте ли, че последното ниво е години работа под супервизия? Те хората сами се отказват. Давам ти пример, той е от вашите хора - Манол Смуков :) Мога и много други хора да кажа от вашите хора. Няма как да получат кетап. Ако имаш някакви възражения мога да ти обясня нагледно в двете школи, как се случват нещата. Верно е че има и такъв елемент понякога и някъде. Но там вече пазарът си решава. Хората не са глупави. Ако един терапевт не съумее да изгради терапевтичен съюз ще се откаже от тая работа в многоранен етап от обучението си. Бях ти казал че от хората които стартират едва 10% завършват. Ти даваш ли си сметка че терапията се учи преживявайки? И то 8-10г.? Много бързо се разбира кой би могъл и кой не. Но кетап се дава и на някой, който е разбрал до къде може да стигне и който няма да навреди, та дори и да работи само консултативно. Той ще си намери нишата - деца, двойки и т.н.

" " Има ли психотерапевти, които платили си колосалните суми за обучения да не са получили "кетапите си"? "

Колосалните суми са около 5лв. на час, а часовете грубо са около 1500. Раздели го на 10г. и ще получиш сумата. Това е само за психотерапевтичното обучение все пак, но не мисля че е нещо непосилно. Заповядай най-накрая :)

Големите казват на малките така - не си играй с огъня, за да не изгориш. Изкушавам се да ти дам същия съвет.

Манол Смуков не е мой човек и изглежда, че по градски си разчистваш сметки с него във тук във форума.
Той вероятно не знае това.
Ти затова и го правиш, защото няма как да каже нещо в своя защита. Като почустваш заплаха, вкарваш друго име, БАП, общо взето сам се свираш в миша дупка.
Не ти прави чест, играеш мръсно.

Да, знам, че ще ми отговориш, че живота е мръсен - аз обаче в твоите мръсотии няма да участвам.

Аз съм тук, за да помогна на хора, които са отчаяни. Ти си тук, за да правиш бизнес и да си разчистваш терена.

Като казваш, че хората сами се отказват означава едно - не им се плаща повече на мафиотските ви структури.
Не ме карай да светвам форума какво означава да си обучаван и да си обучител по психотерапия. И каква мътилка е цялата ти велика БАП.

Два дена си седял на сянка сигурно да си отмориш малко и почваш старите песни на нов глас. Абсолютно едно и също си говориш, само където взе да си разчистваш сметки с градските ти.

Ще те оставя да си отмориш малко, че ще вземеш пак да ми се сопкаш и тука и на лични за знаеш какво :)

Смешен си ми, но в същото време и си опасен. За хората които ти се доверяват.

Песента ми от 2-3г., от както съм активен тук,  е без промяна.

"Аз съм тук, за да помогна на хора, които са отчаяни."

До тук, само ти го твърдиш. От каква позиция помагаш? Уж на справил се, пък се пишеш специалист. Последно, справял ли си се с нещо, или започна да ти отеснява камуфлажа? Защото специалист в "сянка" говори достатъчно.
Манол ми е личен приятел, така че същото съм казвал и на него .... Просто е дъновист, та помислих, че ще ти е побратим и се знаете :)
С тия "висши сили" терапевт няма да стане. То е ясно и после си казваме наздраве. Така че спокойно. И за него си има хора, най-често в ремисия за съжаление. В ремисия от психична болест.

Виж какво - че си опасен за хората, то вече и на последния член на форума стана ясно.

Защо не върнеш назад разговора да си погледнеш трагедията - избяга от въпросите, които ти бяха поставени или отговори по малоумен начин и вкара някакъв дъновист Манол.

Изкушавам се да продължим разговора, за да продължиш да лъщиш с откровената си невежест и непрофесионализъм, но наистина мисля, че ще те докарам до състояние, в което пак ще ти е трудно да се овладяваш.

По първия отговор е ясно, че психиатърът. Лекар определя кой какъв е. Този отговор очаквах. По думите ви, определя този, който е учил по-малко. Т.е. за повечето проблеми, за които се използва психотерапия, лекарят определя .

"По кетапа "психотерапевт'
какво е това? И нямате документ, нормативна база, стандарти,  статистика....?
остава само етичния кодекс. какво учите тогава толкова години?
Може би учите толкова,точно защото няма нищо канализирано, стандартизирано, а всичко е хаотично и разхвърляно, за да влезе в някакви норми и изисквания.  Аз сега разбирам защо в БАП принципа е да  не се вреди, а не да има положителен краен резултат  от психотерапията.

 И как без статистика се разбира  ефективността на психотерапията при различните заболявания?


Тогава какъв е смисъла да се прави такава психотерапия? Говорим си  и ако стане нещо - добре.  Ако не стане-клиента е виновен.

Ама то наистина май клиента си е виновен, след като е избрал да ползва такава психотерапия. Жалко!

Аз пък толкова наивно си мислех, че като имате  БАП и подобни, всичко ви е структурирано много сериозно и качествено, има някакви гаранции, макар и малки за положителен резултат от терапията. Мислех, че БАП ви предоставя статистики, новости, а то….

И пак ще питам как здравните каси в другите страни плащат психотерапията?  За останалите болести има клинични пътеки  и се определя сумата за всяка пътека. Как без диагноза  се плаща там? Те толкова ли са глупави, че да плащат за нещо без име и без  статистика за него?

Ох, пак ли параноя ви хвана, Тодоров?

 Тодоров, вие сте повече вярващ от  Дънов, ама не си признавате. Наистина сте фанатично вярващ!(в най-добрия смисъл на думата)

Е, аз не съм адвокат нито на българските, нито на европейските, нито на световните терапевтични общности. Нали не смяташ, че ще започна сега, дори и в тази тема, която го позволява, да ги нищя. По-добре е да се съглася с теб че има световна конспирация и толкова. Ти като си решил ги бутай. Аз няма да се меся. А Манол беше пример за човек, който е учил и не е станал психотерапевт. Първият, за който се сетих и който е преживял вече този факт, и няма да се обиди от мен, осмислил е до къде може да стигне и се развива в свои води без да навлиза в такива, които са му чужди.

Значи какъв е извода от таз вечершната фектовка?!
Психотерапевтичното обучение в България е финансова групировка от мафиотски характер която трябва да бъде закрита  hmmm  ?!
Попаднете ли на терапевт завършил школа призната от БАП, бягайте от него. Най добри са самообучилите се и самопровъзгласили се терапевти, ........абе направо най добри са врачките понаместват малко енергийките и всичко е шест.



Е има и терапевти които са приятели с Господ и Висшите сили и въпреки това имат завършена школа призната от БАП. Според мен едното не изключва другото.

Но Бог е важен за самите тях. Когато усилията са в посока Бог да стане важен и за клиентите им пряко, или косвено, терапия няма. Тук има много голяма разлика. Благодаря за уточнението.
Да не забравяме че има и "религиозна психотерапия" като метод по света. Както казахме те методите са над 500. Но този метод пак е с научна обосновка, ама това е за друга тема.

Представяш половинчата информация и започваш интимничене. Типично плашливо поведение - изхвърляш се и после се стряскаш и бягаш.
Както впрочем стори и със заплахите срещу мен.

Аз продължавам да твърдя, че няма човек, който да си е ПЛАТИЛ докрай и да не е взел въпросния "кетап". Пък ти и до утре ми обянявай Манол какъв дъновист е - примера ти е крайно неудачен. Жалкото е, че всеки, който прочете това ще е много ненаясно с нещата и ще вземе да ти повярва. А ти отново лъжеш.

Той ако си е платил до край значи е ставал за терапевт. Нали това ти обясних няколко пъти. Хората които отпадат от обучението отпадат по време на самото обучение, а не на финалният изпит. На финалният изпит терапевта има вече активна терапевтична работа, развита, обиграна, под супервизия и т.н. Никой няма да го пусне на изпит ако това не е изпълнено. Ако ме слушали хората ... Да не би аз да съм факторът за истина? Фактора е психотерапевтичната общност тук и по света. Правилата са за всички. Ти можеш ли да станеш шофьор, или лекар ей така защото ти харесва? Не можеш! Друг трябва да реши че си станал. И с терапията е така. Няма самопровъзгласили се терапевти. Даже не знам какво чепкаме тука.

Мда, общо взето празни приказки и тук там някоя мъгла и лъжа. Но това си си ти, това е интереса ти, бизнеса ти. Пък и си нужен точно такъв тук - ако няма избор как ще се разбере кое е истина.

Показваш на всички фронтове, че си се стреснал и си мирнал. То, преклонена глава сабя не я сече - какво да се занимавам с теб повече не знам. Говориш едно и също и така размиваш нещата и образуваме много спам тук.

Вземи посъветвай трак да не те дъни повече.
Ти сам като си се излагаш е едно, но клиент да пъшка цяла година и да е на хапчета още... не знам - ти как очакваш въобще някой да ти се довери с идеята, че ще му помогнеш също не знам.
Ето защо казвам, че това е страховит бизнес - ти тия 5 лв ги разправяй на старата ми шапка - сумите са доооста пикантни - знаеш интереса ми към цифрите нали :) То това и оправдава мотането на клиентите ти с години - все отнякъде трябва да си върнеш инвестицията.

Оправяй се.
Достатъчно спам засега. Материал за четене има много - който има здрав разум ще отсее рационалното.

Е не може само с рационалност в психотерапията.Тя си има и другарче ирационалността.

Хайде, ако обичаш, да не ми се правиш на много остроумен. Пих две вечери четвърт ривотрил, защото не се чувствах добре. Да ти кажа, и ти , ако живееш моя живот, сигурно ще трепериш денонощно. Ето, от сутринта са ме ядосали и са ме разтреперили. Още не мога да се успокоя. Изобщо не си мисли, че знаеш всичко за всеки! Дори и грам симптоми да нямам, пак съм тревожна. Животът ми е такъв - мисля, правя това, грешка, правя онова, грешка, пак мисля... колелото при мен не спира да се върти за секунда. Дори, когато почивам, отново съм в действие. Докато някой си чешат езиците по форумите и дават акъли, аз действам!  :)

Точно това направи и ти. За разлика от г-н Тодоров, започна и да обиждаш дори. Спри се вече. Не ти ли омръзна?  ninja-smiley

Това ми напомня за съвета на Ема да излъжа за продължителността на терапията си, за да не "злепоставям" терапевта си. В тоя ред на мисли, вие двамата това ли правите? Лъжете, за да възхвалявате вашия доктор  :o Не знам само кой се дъни с всяка следваща приказка  :o


Не говори от мое име. Не си запознат изобщо! "Пъшках" миналата година точно два месеца (май и юни). Сега "пъшках" два дни. Спри да лъжеш поне!

 Защо е отказано на този Манол? Защото е дъновист ли?

Ами той може да съди БАП за  дискриминация на верска основа. Ако си намери читав адвокат, като нищо ще му платите щетите. Приятел  сте му, дайте му този съвет.
От друга страна БАП не е законно легитимирана, така че ….абе може да се намери вратичка.
(Иначе вие сте то
зи, който вкара Дънов в терапията на д-р Първанов.  По време на моята терапия нищо подобно не е коментирано. Предполагам ако клиента е вярващ, вероятно ще се говори за това, но при мен не е имало)

Сега, по тази логика и Песешкиян е трябвало да крие, че е последовател на бахайската вяра, ама на практика не е така. Дори свързва работата си като психотерапевт с бахайството. Може би  в неговата страна  критериите  за психотерапевт  са свързани с успешността в работата, а не с вярата му.  И при Дънов има вяра и при бахайството има вяра. Има и молитви. Не виждам разлика. При това паневритмията се прави на открито и не знам да има някакви молитвени домове и църкви  при дъновистите, докато при бахайците има и то много богати и красиви.

Според ме вярата  може само да помага в психотерапията  и  Песешкиян го доказва.

Казвате да не коментираме вашата работа.

Няма как да стане това. Всеки, който пише тук  или по-голямата част от пишещите, са работили или работят с психотерапевт.  Аз и hpjon сме били при един терапевт,  трак е при вас, кадифето е при друг, Литъл овненце – при друг. Иво при друг и така.  Излиза че психичното спокойствие и състояние на тези хора е продукт от работата им с техния психотерапевт. Нали така?

Е, прави ли ви впечатление каква голяма разлика има?  Литъл овненце казва, че е добре, но я измъчват хипохондрии, Иво и  няма ПА, но има хипохондрични мисли, Трак след година терапия, при проблем и стрес в живота направи ПА,  Кадифето мисля и тя имаше атака скоро.

Не разбирам как може да правиш психотерапия  месеци наред, или година,  и при стрес да се връщаш в изходно състяние, да изпадаш в паника и да не знаеш какво да правиш.  Както  не  разбирам как може  да правиш терапия и от ПА да преминеш в хипохондрия т.е. от  моментни  ПА да преминеш в   една постоянна тревожност, която е изключително  измъчваща,  ограничаваща и изтощаваща. Какво трябва да се чака? Да се премине през натрапливи  и параноидни мисли ли?  Каква е тази психотерапия?  Кога ще се достигне до  промяната? Та хората се изтощават от такава терапия.

Ето затова ще има разговори за терапии, методи, школи, психотерапевти.

Казвате, че не може да се измери щастието или не се знае края на терапията.
Не съм съгласна. Аз отивам на психотерапия и имам заявка.  Не отивам за да си говорим за някакви  имагинерни идеали. Започваме работа. В резултат на това има  промяна.  Аз се чувствам добре, спокойна съм, спя,  мога да работя,  нямам „онези“ страхове….ами това е. Идва края на терапията. Тя  приключва.  Защо да не може да се измери  това? Вижте,  когато си добре, нямаш нужда да ходиш на терапия.

В тази връзка една здравна каса би се съгласила не да плати терапия за 1 година всяка седмица, а за 10-12-15 посещения при терапевт.  Така че ако аз съм  здравната каса и имам тези два варианта, ще избера втория.Това е  като естествения  подбор  в природата.  Когато даваш пари, трябва да знаеш за какво ги даваш.  И   клиента и касата.

За това ми изглежда странно, че нямате критерии, стандарти, статистики, нормативи… Обезсмисля се всичко, без да го има това.  Нямате психотерапевтична диагностика…нищо смислено нямате, освен  една тапия.


 "Психотерапевтичната диагностика е съвсем различна и не е по МКБ10"
 „По кетапа "психотерапевт"!
Много неясно и мъгливо!

" "Психотерапевтичната диагностика е съвсем различна и не е по МКБ10"
 „По кетапа "психотерапевт"!
Много неясно и мъгливо! "

Напротив! Много ясно е. До такава степен е изяснено, че повече няма на къде.
Нормално е да имате въпроси и да не можете да си отговорите на тях. Аз съм се срещал с двама души от вашият терапевт без никаква промяна. И какво? Това какъв терапевт го прави? Лош? Ако вие имате добра промяна, това какъв терапевт го прави? Добър? Всеки един терапевт, без значение кой е той, ще има случаи, в които помага и случаи, в които не /визирам ПР конкретно/. И това е ясно, като бял ден. Да се сравняват хората тук и да си мерят успеха, означава да се уеднаквяват. Това, когато говорим за психика, минал опит, желания, потребности ... е просто нелепо. Това, че на повърхността имат сходни симптоми /което ако се изследва в дълбочина се вижда че и в симптомите винаги има различия/, в никакъв случай не прави хората еднакви, както и "ПР-то" им еднакво. ПР-то е в кавички, защото много често психиатрите си измиват ръцете с тази модерна диагноза, измъкват се. Имам случаи на хора с три различни диагнози от трима психиатри. И? Как процедираме психотерапевтично? Веднага ви казвам - никак. Ако ще и 10 диагнози да има, там, където няма патология и личностната конституция позволява терапевтичен напредък терапията се абстрахира от психиатричната диагноза. Работи с личността. Личността не е само диагнозата си, или проблема си.

Глупаво е да наричате методите "мои" и "не-мои". Ама наистина много глупаво. Мой метод, аз все още нямам.
Няма рецепта, рецепта за "бързо, лесно вкусно...". Ефективната терапия е адекватната на случая терапия. А случая в психотерапията не се определя от МКБ10, а от терапевтичната психодиагностика. Това умение се изгражда у терапевта през целия му професионален опит, не само в обучението му по психотерапия. Психотерапията не е наука в която се спира до някъде и толкова. Ученето продължава, но не с четене на книжки. Ако се интересувате как се прави психотерапевтична психодиагностика, се запишете на обучение. Прави се по много ясни, точни и конкретни правила, норми и показатели. Въпроса е какъв ли е смисъла на някой клиент, който се е справил, та даже и на двама, да се интересуват от подобни неща. И тъй като съм имал много клиенти и нито един от тях не е имал нито нуждата, нито подобна силна мотивация да става "психотерапевтичен експерт", освен на самия себе си, се чудя изобщо, дали вие сте се излекували нещо, дали изобщо сте били клиенти, защото мотивацията ви е доста различна, от тази на един щастлив човек, който е оставил проблема зад гърба си.

Завиждам на упоритостта ти, с която пишеш абсолютни безмислици и си измисляш нови.

Когато някой ми говори как нещо е много ясно и няма нищо за изясняване ми става ясно едно - на говорещия нищо не му е ясно.

Къде си срещал двамата неоправени човека? По какъв повод ги срещна? Знаеш ли историята тези двама човека, които си срещнал? Как разбра, че не им е помогнато? Ти помогна ли им? Някой друг помогна ли им? С какво тази информация от теб помага на хора, които за първи път влизат тук и тепърва се ориентират за какво става въпрос?

Бъди конкретен. Иначе ставаш банален и поддържаш образ на опетняващото бясно момче, което не знае друго, освен по зле прикрит спокоен начин да говори едни и същи неща с много думи и нищо да не казва.


Пролича, че си абсолютно некомпетентен, когато обърка момичето със социална фобия, която писа тия дни в друга тема. И с факта, че не знаеш, че към справянето със соц. фобия и ПР се подхожда ама коренно различно. Ти разбира се няма как да подходиш различно, просто защото не знаеш. Вземи се научи - има време да оправиш пропуснатото. Млад си.

Наистина започнах да се уморявам вече. Нямате фундаментални познания за психотерапията. Тя не работи със симптома. Без значение, дали той ще е ПР, социална фобия, или друга фобия. В тази посока работи само поведенческата психотерапия, като думата "психотерапия" след поведенческа е спорна. В този смисъл психотерапията е насочена към личността, а не към симптома. Изобщо за мен в терапевтичен план не ме вълнува, как проблема и с какви средства показва за "себе си". Фойерверките, наречени "симптоми", по които се поставя и диагноза, изобщо не са цел на терапията. Те престават да са цел веднага, след като се разбере от клиента тяхната функция. Едно ПР се появява, защото има смисъл да е там, една соц. фобия се появява, защото има смисъл да е там. Симптома е необходим, винаги. Той балансира, нищо че човек страда от него в даден момент. Симптома е компромиса за решаване на проблема. Запишете си го с главни букви. Срамота ако сте специалисти. Терапията създава нов "компромис" за решение на същият проблем, като изключва от "менюто" симптомите, от които човек страда и създава други, от които не страда. Самото определяне дали нещо е симптом или не е субективно. Ако човек е самотен симптом ли е това? Ако заместим "симптом" със "начин за справяне" ще стане ли по-ясно? Начините за справяне с проблема, от които човек страда ги наричаме симптоми, а начините за справяне, от които не страда как ги наричаме? Самото значение, с което е натоварена думата "симптом" в психотерапията е неадекватно. Симптома лош ли е, или добър? ПА лоша ли е, или добра? Страха нещо лошо ли е, или нещо добро? Телесната болка лошо ли е, или добро? Защо я има изобщо като усещане?
Симптомът е информация. Информация за това, как човек, психиката му се справя с определен проблем. Нищо повече. Съжалявам, че цялата ви доктрина е в грешна посока. Когато човек е с дерматит на "нервна почва" с мехлем ли го мажем, или му помагаме да изрази истинските си чувства, желания и потребности по адекватен начин, а не с помощта на тялото? Ако вие търсите "добрите мехлеми" това си е ваш избор - мажете. При ПР и соц. фобия, и други "квалификации" на симптомите /които казахме са начин за справяне/ работата е същата.
Терапията при ПР не е човек да се "справи" със страха /каквито и глупости да значи това/, не е да стане "по-куражлия", не е да спре да се "панира". Целта е да разбере, какво печели, като се страхува, какво печели от това да е страхлив, и какво печели, когато се панира, какво печели от това да има ПА. Като разбере, започва да печели същото това нещо, което печели чрез симптомите си, но по по-адекватен начин. Като го открие и започне да го прилага, този нов начин не се класифицира, като "симптом", защото влиза в дадени норми за "правилност" и всичко е ОК.  И аз нагледно ви постнах един случай, сесия по сесия, дума по дума, за да разберете най-накрая в много общ план, за какво иде реч. Къде там вие видяхте да се занимаваме със симптома? Никъде, освен в самото начало, за да се направи връзката симптом-проблем. Постнете и вие един ваш случай, ние ще си затворим очите, че сте "справили се клиенти" за момент, няма страшно. До тук едни цитати от книги, едни ... прави 1...., прави 2 ... Нищо конкретно.
Помощта за всички, които търсят помощ тук, е да се ориентират, че имат много избори за справянето с ПР и да разберат къде са те - при психотерапевтите. А как се става психотерапевт, няма пак да дъвчем, поне аз. Вие си дъвчете. Таргета ви е голям и се опреснява постоянно във форума, нали така. Едни и същи неща имат нужда да се чуват периодично .... "бързо, лесно вкусно ... при едикой си".

„ Аз съм се срещал с двама души от вашият терапевт без никаква промяна.“
Дай боже всекиму терапевт  само двама неуспели!

  А вие успяхте ли да им помогнете?
Само не  mi казвайте, че не зависи  от вас!

 Ако сте успял, това прави ли ви добър терапевт?

 А ако не сте успял, това прави ли ви лош терапевт?

 И ако са само двама, това е много малко, защото в нета повече са положителните отзиви. За вас, обаче, не съм срещала положителни отзиви за завършена  терапия. С което не казвам, че сте лош терапевт.  Говоря за вас и с вас, защото вие сте избрал да пишете тук. Може да е случайност, но това съм срещала в нета, това казвам.  Всъщност за ваша клиентка знам само Трак, която след 1 година терапия на ПР, при стрес, не знае как да реагира, прави ПА,  не знае какво да прави и търси помощта на  лекарството , за да я успокои. Аз я разбирам много добре и не я осъждам изобщо. След една година терапия, тя казва, че има промяна и сигурно е така, но колко време ще продължи терапията и, за да може и когато има проблем да може да се справи сама и да няма ПА? Това  е въпроса?  Нали това е целта а терапията при ПР - да си  спокоен, да нямаш страхове, в тежките моменти да можеш да реагираш адекватно и да вземаш добри решения. Предполагам, че двамата клиенти на доктора, които познавате, не им е била нужна година, да разберат, че това не е техния терапевт или техния метод, за да се справят с проблема си.  Тук е голямата разлика между двама ви.

  Знаете ли, когато си доволен от работата си с  един човек, нелепо е да кажеш,  че не си, или да си мълчиш. Същото не пречи да се каже и в обратния вариант. Когато не си доволен, пак можеш да го кажеш. Странна е за мен тази ваша гледна точка да не се говори за терапевтите. Вярно е, че не винаги става отведнъж,  но важно е да се знае, че има и други варианти и да се търси решение на всяка цена, да не се лежи на това, че ходя на терапия и все някога ще има резултат.  Във този форум освен Трак като визия на вашата терапия, има само ваши думи, и никакви фактически резултати от други хора.
 И понеже вие сте тук психотерапевта, използвайте форума за да споделите вашата статистика – от толкова пациенти за миналата година, толкова с Пр, тревожност, фобия или някакви други диагнози, които вие не признавате- толкова броя  успешно завършени  терапии, толкова  незавършени, поради прекратяване от страна на клиента, толкова, изпратени да потърсят друг терапевт…и ако има някоя друга възможност.
 Вярно е, че можете да си направите реклама, но нали затова сте си сложил рекламата под всеки пост?

И другия вариант са доволните пациенти, но тях не ги виждам тук.

„. Да се сравняват хората тук и да си мерят успеха, означава да се уеднаквяват.“
 Ааа, не! Не се уеднаквяват! Говорим за успешен резултат от терапията. Вярно е, че за всеки е различно, но когато говорим за успешен резултат, то той е един.

    Понеже  забелязах, че сте параноичен, нали сте наясно, че аз, hpjon, popo и останалите не сме един човек?  Интересувам се от това, което пишете, защото намирам доста противоречия в написаното от вас. 
  А колкото до това, че  пиша във форума и след паниката: точно защото вие се опитвате да изопачите нещата.  Не се бъркам във вашата терапия. Правете си я. Аз  се включих сега, когато се появи Спайдър,  който ходи на терапия, има подобрение и вие го сривате като круша, че това е опасно едва ли не за живота му, че прави нещо, което вие не признавате. Сега като пиша това и ми заприличвате на Кадифе, която в съседната тема казва:“ Не съм им проследила историята, нямам и желание. Но като цяло ще изкарам есенецията на присъствието им тук“.
    Ако сте забелязал, не се бъркам   в съветите  ви,  въпреки че повечето от тях ми изглеждат ….(ще се въздържа от коментар). Разбирам  пишещите тук и им съчувствам, защото съм била и от тяхната страна.  Но когато започнете да отричате от позицията на професионалист нещо, което при мен  и при доста хора е свършило работа, няма как  да мълча.  Със сигурност ви преча, но……какво от това?

 Няма да започна да уча психология и психотерапия,  защото си имам професия, която харесвам и ме удовлетворява.  Аз повече се чудя, как може да работите нещо, а да не можете да го обясните разбираемо?  Единствения възможен вариант е, да не го разбирате.  Ако ПР не беше отнело толкова години от живота ми, нямаше и да знам за вашето съществуване, както и за видовете терапии.
Сега си мисля  и за двамата неуспели с терапията на доктора, че за тези разстояния,  най-добрата връзка е нета, така че малко ме съмнява тези хора, ако са решили проблема си, да не споделят резултатите си от терапията и при единия и при другия си терапевт.
 
„…нито един от тях не е имал нито нуждата, нито подобна силна мотивация да става "психотерапевтичен експерт", освен на самия себе си, се чудя изобщо, дали вие сте се излекували нещо, дали изобщо сте били клиенти, защото мотивацията ви е доста различна, от тази на един щастлив човек, който е оставил проблема зад гърба си“
    Ето още една разлика.
     Доктора ме е научил да търся,  да се развивам, да чета, да не се страхувам от това, което е било, да мога да говоря за него спокойно, а не да се крия и да се моля да не се върне. Това беше описано и в друг пост, за бременността, мисляl. Прав сте.  Наистина, когато един човек е щастлив, той  не се страхува и може да дава.  Знаете ли, много добре сте го казал.
"психотерапията носи доста ползи на човек, надхвърлящи, много надхвърлящи справянето с това, което е на повърхността - симптомите."
Точно това казваме и ние-промяната продължава и след терапията. Няма връщане в изходно положение, има развитие.
 „

Аз споделям за това което аз съм разбрал. Други са разбрали за още хора без резултат от доктора. И това важи за всички терапевти. Така че реклама, като 100% успеваемост е смешна и неадекватна. Трябва да смените рекламното мото.
Разбира се аз няма да споделям някаква статистика. Успешните терапии са толкова, колкото хора са решили да работят със себе си, без значение със или без терапевт. Терапията е помощно средство. То не е централното в промяната. Централното е нуждата от промяна. Някои хора имат нужда да се отърват от ПР, но нямат нужда да променят нищо. Както вашият доктор ги слага в графа "немотивирани". При тях пътя от немотивираност до мотивираност е дълъг път. То най-лесното е да работиш с някой, който е решил, схванал си е ситуацията и нуждата и е готов да положи усилие. Както се казва, той и без терапевт ще си намери пътя такъв човек. Но аз главно работя с немотивирани, както се казва по ваше му. То ако беше така всеки с висок холестерол щеше да откаже свинското, следвайки съвета на лекаря. Имате ли идея колко души го следват? Какво значи формули? А какво значи да кажа на някой да спортува? Ми той може да каже - не искам. И да предприема "дълбокомисленото" и "мъдро" и не знам си още какво "не сте готов за терапия"? А и идеята на терапията не е терапевта да е авторитет, а напротив., защото дори и благодарение на терапевт всеки сам решава проблемите си, а това го развива. Всеки сам ражда идеите си, как да си реши проблема. Няма съвети, няма кандърма, няма "разрешено" и "позволено". Всеки сам стига до значенията на нещата за себе си. Дори и на въпроса "какво означава да съм здрав" се работи с отговора на клиента, а не на терапевта. Ако няма такъв, клиента трябва да си го изработи.
Радвам се, че няма реклами за мен. Това означава, че успехите си моите клиенти не свързват с мен, а със себе си. Какво по-хубаво от това :) Разбирате ли че е нелепо да се говори че едикой си терапевт е оправил някой. Това мен на смях ме напушва искам да ви кажа. Всеки сам се оправя :) Просто с терапевт успява по-лесно да го направи.
Аз само пиша из форумите, нямам хора, които да разнасят съвсем умишлено някакъв мой образ на вълшебник. Изоставам явно. Не двама, ами двайсет нови ника тука могат да започнат да заобясняват, какъв факир съм. Но тук нещата опират до етика и морал, който ги има де.
 

Тодоров, правилно ли съм разбрала че оцветените в червено по долу от списъка са психотерапевтични модалности признати от БАП. И ако са какво се има в предвид в смисъл предмета им на работа най кратко казано.




Аналитична психология (Юнгианска анализа)
  
Когнитивно-поведенческа психотерапия
  
Краткосрочна терапия
 
Личностноцентриран подход
  
Музикотерапия
 
Неорайхианска психотерапия
 
Ориентирана към решения краткосрочна терапия

Позитивна психотерапия
 
Психоанализа / Психоаналитична психотерапия
 
Група Фройдистко поле в България,

Психодрама
  
Фамилна терапия
 

“. Нямате фундаментални познания за психотерапията.”

А добър ден!  Направихте ме специалист, без да съм.  Вие с тая параноя и съмнения…време е да спрете. Не е типично за психотерапевт.

„като думата "психотерапия" след поведенческа е спорна“
Толкова ли е важна тази дума за вас? Какво зависи толкова от самата дума? Важен е крайния резултат. „Психотерапия“ не е титла, но ако я приемате за такава, толкова по-жалко за вас.

„Срамота ако сте специалисти“
Втора параноя в един пост! Айде да се спрете вече! Каквото не ви харесва и се превръща във враг-специалист. Колко пъти да ви се обяснява?  Не съм психолог или психотерапевт. За това питам. И понеже сигурно са ви неудобни въпросите, значи сме специалисти.  Вие помежду си като специалисти само така ли контактувате? Ако съдя по отношението ви тук, във форума, много е вероятно да е свързано само с нападки и обиди. Всъщност човек не може да е много различен в различните си „роли‘, нали?  А вие играете роли,  или така поне казахте по-рано.

„Едно ПР се появява, защото има смисъл да е там, една соц. фобия се появява, защото има смисъл да е там. Симптома е необходим, винаги. Той балансира, нищо че човек страда от него в даден момент. Симптома е компромиса за решаване на проблема. Запишете си го с главни букви“

Не споря, но кажете, че така е във вашата школа по психотерапия. Защото при другите видове школи е различно. Нали сте съгласен, че няма само една школа по психотерапия?  Не е само вашата школа. За вас симптома не значи нищо, но за някои школи значи.
Съгласен сте, че  за един проблем може да има различни подходи за справяне. Така е и при ПР.

„а начините за справяне, от които не страда как ги наричаме“
За разбирането на това изречение ще ми трябва друг преводач.  Наричат се просто начини за справяне.
 За вас е важно виното ви, то е вашето ПР. Е, вие плакахте ли, страдахте ли, изразихте ли гнева си към баща си, какво замества виното ви в живота ви като израз на ПР?
 Тъпичко е нали?  Много често и на мен ми изглежда така, като ви чета.

„Когато човек е с дерматит на "нервна почва" с мехлем ли го мажем, или му помагаме да изрази истинските…..“

Алооо, тук е форум за ПР, не форум за кожни болести,  не се отвличайте!  ПР може да е съпроводено с купища други оплаквания, но главната причина е ПР, а не „околните“ оплаквания.

„Целта е да разбере, какво печели, като се страхува, какво печели от това да е страхлив, и какво печели, когато се панира, какво печели от това да има ПА. Като разбере, започва да печели същото това нещо, което печели чрез симптомите си, но по по-адекватен начин“
 Това го чуваме постоянно.    А от примерите ви  единствения ми извод е да не ходя при вас на терапия. Имам усещането, че и без терапевт мога да се справя с такъв проблем. Не знам, обаче, дали преди терапията щях да се справя. Признавам си.

„Помощта за всички, които търсят помощ тук, е да се ориентират, че имат много избори за справянето с ПР и да разберат къде са те - при психотерапевтите“
 МНОГО ПРАВИЛНО!

„А как се става психотерапевт, няма пак да дъвчем, поне аз. Вие си дъвчете.“

Ааа, дайте да се разберем! Не знам кой започна  това за дипломите, кой писа важни писма до високи места, кой пусна лична кореспонденция тук и т.н.  Така че когато вие спрете, може би ще спра и аз.

„Таргета ви е голям и се опреснява постоянно във форума, нали така.“

Не знам защо, но усещането ми е, че вие правите реклама на моя тип терапия, не аз.

„"бързо, лесно вкусно ... при едикой си".“

И това не сте разбрал.
Освен дългосрочна, драматична, тежка, трудна терапия, катарзисна, преминаваща през гневни чувства към баща, майка и …..има и друг вид терапия, която работи по различен начин, както и, че  има  способни хора, които да я ползват в работата си.

 И всеки ще може да избере.

тодоре - преди няколко поста ти зададох няколко въпроса - припомням ти ги накратко -

"Къде си срещал двамата неоправени човека? По какъв повод ги срещна? Знаеш ли историята тези двама човека, които си срещнал? Как разбра, че не им е помогнато? Ти помогна ли им? Някой друг помогна ли им? С какво тази информация от теб помага на хора, които за първи път влизат тук и тепърва се ориентират за какво става въпрос?

Бъди конкретен."

Ти отговаряш със следното:


Ама ти един нормален разговор не можеш да проведеш, какво остава да правиш терапия. Егати, верно тая държава е сбъркана, щом позволява на такива като теб да практикуват отговорна и скъпоструваща за клиента работа.

И айде стига с тоя филм със специалистите, а :) Параноята ти наистина взима застрашаващи твоето и на доверилите ти се хора размери. Беше тих опасен, сега ставаш буен опасен. Нестабилността ти ескалира, а това не говори добре за теб.

Ти ако признаваш нас със Ема за специалисти, не ми се мисли какво ти е нивото, щом от нас се уплаши така здравата. И какво ще настане тука ако ти излезне един истински специалист насреща.

Казваш уморил си се - ами почивай си - кой те блъска да пишеш безумиците си тука. И без това повтаряш едно и също и все така безмислено и абсолютно ненужно никому. А и клиентите ти тука са плачевна история - влачат с години проблема, който някои могат да решат бързо и ефективно, но вашата идея е да замъглите ситуацията.

Ако минеш от БАП в БПЦ няма да се промени кой знае какво за теб. Там в клира мислят точно както теб - едни за други сте просто. Но спри с безотговорното си поведение - доказателствата за нашата правота с Ема стават все повече с всеки изминал ден и би спечелил много ако спреш с тъпизмите си час по-скоро. Теориите са ти готини, може и да помагат за някакви психологични проблеми, но си много далече от страха и ПР-а - както за разбирането им така и за помощта при тези състояния.

Ако решиш да ми отговаряш на този пост се заеми с въпросите по-горе. Другото ще губене на ценно време. Както моето, така и на търсещите решение.

Ема, ако обичаш, не се прави на много загрижена за когото и да е, особено за мен. И не ме обсъждай в трето лице, ясно?

Дори и "вашите методи" да оказват някакво влияние, бих се доверила на г-н Тодоров да ми ги приложи, не и на доктора. Така че стига толкова с моята персона. Изведнъж ви станах много "интересна" (тук трябва да има една емотка, гледаща нагоре и пърхаща с мигли   :P )и на двамата, а до ония ден единият дори не отговаряше на постовете ми. Хайде стига!

hpjon, спри да обиждаш! Преиграваш вече много  :)

 Без да съм адвокат на доктора, от него знам, че когато се касае за чисто ПР, както е в ненужното според вас определение на МКБ10, успехът е 100%. Предполагам, че не е същото при по-сложните неща като натрапливости или  хипохондрията или соц. фобия Но понеже вие не признавате диагнозите, никога няма да успеем да се разберем. За вашата терапия няма  значение диагнозата, за неговата има. Това е разликата, така че  вие си защитавате вашата гледна точка, аз защитавам това, което знам. И пак да ви кажа – не съм специалист по това, за което говоря. Изпитала съм го

„той и без терапевт ще си намери пътя такъв човек“

Да, да! Вие как сте се справил сам с ПР и колко пъти се справихте, та говорите така уверено?
Насила психотерапия няма.  Ако си тръгнал да пробваш, да видиш какво ще стане – аз гарантирам, че нищо няма да стане. Другия вариант да не стане е, когато правиш терапия, а няма резултат. Сигурно това са трудните ви пациенти.
Аз не разбрах, обаче, на тези двамата вие помогнахте ли им, или не да се справят с ПР?

„Имате ли идея колко души го следват?“
Не знам, но предполагам, че го следват хора, които искат да са здрави и  да живеят добре.

„А какво значи да кажа на някой да спортува? Ми той може да каже - не искам. И да предприема "дълбокомисленото" и "мъдро" и не знам си още какво "не сте готов за терапия"?“

Ама при вас така ли всеки прави каквото иска? Ами то затова е толкова трудно! Нали отиваш на терапия, защото искаш да се справяш, а не да поставяш условия?  Същото като при холестерола. Вие какво ги правите тези хора – кандърдисвате ли ги, или чакате да получат просветление?  Не знам, но в моята терапия има действие –резултат, действие- резултат и така до края. Още веднъж ме убедихте, че няма да ходя при вас на терапия.

„А и идеята на терапията не е терапевта да е авторитет,“

Е айде кажете ми за  какво ми е  да ида при някой, който няма да е авторитет? За какво отивам при него?  Какво ще търся там, ако не е авторитет в това, за което отивам?

Казвате, че терапевта не е важен. Клиента сам стига до изводите.
Клиента сам стига! Съгласна съм! Но е важна помощта на терапевта. И в това е изкуството на терапевта. Един го може и прави по един начин, друг- по друг. Затова има толкова видове терапии и толкова терапевти.


„Аз само пиша из форумите“

Мноооого сте прав. Май само си пишете, но поне  като пишете, уточнявайте, че това, което пишете е само вашата терапия и не отричайте и не осъждайте другите видове терапии. Защото така вредите на изборите на хората и ги заблуждавате.

„нямам хора, които да разнасят съвсем умишлено….“
Не са ви нужни специални хора, Тодоров! Нужни са ви завършили успешно терапията при вас клиенти.
  А както виждам, вие пишете във всякакви форуми, а доволните все ги няма.

„нещата опират до етика и морал, който ги има де.“
Най-малко вие можете да говорите за това. То не беше отричане, оплюване, обиди, паранои, квалификации за психопати.  Вие по-кротко с етиката и морала. Когато нападате – няма етика и морал. Когато не печелите – етика и морал искате.

Трак, не говоря в трето число, защото знам, че ще го прочетеш. Аз наистина нямам какво да си кажа с теб.
 Но какво да направя като само ти си клиентката на Тодоров в този форум?

Тук направо е станало кърваво, от последния епизод на сериала "крадеца вика дръжте крадеца", .......сериал в стил военен екшън.

На мен не ми е ясно, как неспециалисти критикуват теории, не мои, както поясних няколко пъти, а основополагащи теории в психологията и психотерапията. Защото има много "специалисти", които не са обучени, а се слагат в графата, не бих се учудил да сте такива. Все пак то си личи това.
Няма да вляза в конкретика. Да не би имена да трябва тука да изтипосам. Контекста беше за "идеалните" терапевти. Такива няма. Дори и обучени, дори и световни имена, имат трудни клиенти, с които не се случва това, което трябва да се случи. И това не е никаква гаранция, че с един посредствен терапевт, напредъка няма да е налице. Напротив. Аз лично съм работил с клиенти на много добри терапевти в България, при които е нямало напредък, а в работата с мен са имали. И обратното разбира се. И това нито прави мен по-голям от тях, нито тях по-малки от мен. Това е нормално в психотерапията. И не е грешка, че някой може да смени 2-3 терапевта. Това не е и повод за некадърност, или каквото и да било /когато няма прекрачена етика разбира се/. Това е естествен процес. Психотерапията е процес който навлиза в интимното, в неизказаното, в непреживяното, в съкровената "тайна" и е важно каква ще е връзката с човека, а не специалиста в терапевта.  Контакта с терапевта лекува ... колко беше 70-80%, без никакво значение от метода. Това е изследване, обективно, световно, с участието на всякакви терапевти от всякакви школи. Да се препоръчва терапевт със 100% успеваемост е все едно да се препоръча бившо гадже на приятел. Никаква гаранция намя за "любов".

Проблема при мощната сугестия като метод .... на повлияване /далеч съм от думата това да е терапия/, е че се налага да се изгради идеализиран образ на сугестиращият. Разбирам ви, наистина. Идеализирания образ на терапевта е като идеализирания образ на врачката, която "помага", а всъщност човек вече е решил, че ще му се помогне, благодарение на този образ и ще прави всичко възможно да следва първоначалната си свързаност с идеалния образ, много преди да се е срещнал с нея. Това не е лошо понякога. Аз нямам нищо против да инсталирате програмата "Първанов е идеалният терапевт", ама вие и това не правите както трябва. В терапията основните принципи са свободният избор и автономия за клиента. Тези "евтини" похвати не са част от психотерапията. Те може да са част от обучение за продажби. Дори и там поведението трябва да е адекватно на ситуацията. То и за пиари се изисква малко вещина, не само едно нещо през пост. Това какво беше ... хипноза при писане :) Игрички разни тука си играем. Даже вече всъщност ви вземам за даденост тук.  Вие не сте клиенти справили се с нещо. Вие сте пиари, ежедневието ви тук минава. Но и в това не сте кадърни. От всякъде ви разбраха. Така че .... има вече едно правило за всички специалисти - обучение през целия живот. Обучавайте се, не спирайте да се обучавате. Това което знаете сега, утре вече е старо. Когато един студент завърши някаква специалност е години назад от това което е учил и това, което е актуално. В психологията това е с по-бавни темпове все пак. Учете пиар, ще ставате все по-добри в това.

" То не беше отричане, оплюване, обиди, паранои, квалификации за психопати.  Вие по-кротко с етиката и морала. "

Вие отчаяно се нуждаете да се взема на сериозно и аз да признавам, или отхвърлям методи, като при това положение си вярвам че аз съм факторът. Няма такова нещо. Аз казвам какво е прието в терапевтичната общност в България и по света. Това е информация, която да предоставя възможност за свободен избор.
А не да се лансира група от 2-3-ма "терапевти", които сами са се провъзгласили за такива, сами са решили че са се обучили в някакъв метод и сами са решили че работят терапевтично. Няма такива терапевти.

Това, че няма да идвате при мен на терапия вече 5-6 пъти го казахте :) Очаквате другите да се идентифицират с вас? И правилно. Мнозина ще го направят. Повтаряйте го по-често. По-малко хора от форума като мои клиенти, по-малко главоболия :)
Този урок добре е научен. Освен този урок с многократно повторение на някои фрази, без нзачение от темата, само това ли знаете? Ми питайте. Много тънкости мога да ви дам за да сте успешни при вербовка :)

Ема, защо ме занимаваш с глупости сега? Не позволявам да се спекулира с това, което споделям, защото аз пък съм далеч от мисълта, че точно ти и hpjon трябва да ме четете и да се занимавате с мен, че и да преувеличавате. Ако обичаш (за кой ли път го повтарям това), намери си друга занимавка  :)



Въпреки нежеланието ми да водя какъвто и да е разговор с теб, бих искала да ми разясниш как те "научи" твоята терапия да реагираш на стрес  ::)

Между другото, заформящата се "интрига" около моментното ми състояние преди няколко дни я надуших, още докато hpjon започна да вади написани от мен в другата тема постове и да ги цитира в тая тема. Много сте ми прозрачни. Не сте достатъчно хитри за мен  :)

" Тодоров, правилно ли съм разбрала че оцветените в червено по долу от списъка са психотерапевтични модалности признати от БАП. И ако са какво се има в предвид в смисъл предмета им на работа най кратко казано.




Аналитична психология (Юнгианска анализа)
  
Когнитивно-поведенческа психотерапия
  
Краткосрочна терапия
 
Личностноцентриран подход
  
Музикотерапия
 
Неорайхианска психотерапия
 
Ориентирана към решения краткосрочна терапия

Позитивна психотерапия
 
Психоанализа / Психоаналитична психотерапия
 
Група Фройдистко поле в България,

Психодрама
  
Фамилна терапия "

Всички изброени са признати. Краткосрочните терапии са признати в тяхната цялостност. Ориентираната към решение терапия е част от тях.

Личностно центрираният подход е признат от индивидуални членове, т.е. хора, които са обучени в чужбина, а не като обучаваща организация, както и фройдисткото поле и Юнгианската анализа. Все пак информацията ми може и да не е много опреснена, за това слагам и собственото си мнение под въпрос.

Предмета им на работа е свързан с обучение на психотерапевти, и предлагане на широк избор от психотерапевтични методи. Членството в БАП предполага или, че въпросните школи имат права да създават терапевти, или имат регламент, по който в бъдеще ще има такива школи /например изготвена програма с гостуващи гост-терапевти, които формират първа генерация български терапевти/. Има изисквания една школа да нарече себе си такава. Да се надяваме, че скоро ще има и обучения в личностно-центрирания подход, както и по психоанализ, които за момента са представени само с индивидуални членове.
Някакво резюме за терапевтичните подходи може да се направи си мисля, но трябва да се включат доста хора в тази работа. Ще помисля.

В течение на 4 седмици ни нарече:
Клиенти, клонинги, психопати, психотерапевти, специалисти, ПР-и, вербовка, пижопенди, некадърни...

Тодоре, само си прочети още веднъж постовете - ама като се наспиш хубаво. Ако си добър терапевт ще си намериш проблемите. Ако не можеш да си намериш проблемите, не ги търси у другите. Съветвам те да не ги търсиш и у клиентите си - просто вземи и им се извини, отпрати ги при терапевти, които реално ще им помогнат и се замисли за друга реализация в живота. В това ти амплоа въобще не те бива - казва го от позицията на всичко изброено за мен по-горе - какъвто и да съм в случая все ще съм прав.

Признанието ти - "няма да влизам в конкретика" означава само едно - КОНКРЕТИКА НЕ ЗНАЕШ! :)

Счупи си клавиатурата от писане, но въпросите, които повторих няколко пъти останаха без конкретен отговор - пак поради незнанието ти. Измислените от теб истории са съшити с бели конци.

Наистина имаш късмет, че нямаш специалист пред себе си - такова шоу може да се устрои с теб, каквото второ не е имало в ефира.


Не се пъни да мислиш - видяхме вече, че това не го можеш.

hpjon, тук за теб само се гадае, ясно защо - скрил си се като мишле и думичка не обелваш какъв си и откъде си. На всичко отгоре си и в hidden users.  :)

" Признанието ти - "няма да влизам в конкретика" означава само едно - КОНКРЕТИКА НЕ ЗНАЕШ! Smiley"

Не, означава етика и морал :)

Когато един човек, твърдейки разни неща, вярвайки в тях, ако е безименен, това което проповядва е вятър работа. Зад псевдоним аз и на Марс мога да стъпя.
Имена, случаи, сесия по сесия, както аз съм дал, диалози в пряка реч, това са обективните неща. Знам, че от нищо нещо искате да направите, ама не ви стигат силите. Не става работата. Знам, че усилията ви не са към редовните читатели, а към останалите, които надзъртат, а пред редовните просто оправдавате поведението си, къде с агресия, къде с обиди. Ама кофти ви е подхода бе хора. Рекламна кампания не се прави така. Погазвате и в рекламата всички правила. Нищо не правите. Да не говорим ч в психотерапията рекламата е много много ограничена. Но това е друга тема.

Спокойно!!! Това вече е ставало да има специалист пред себе си и да влязат двамата в спор........и с Първанов и с Баев е спорил и с един друг практикуващ методите на твоя човек, ама такива кървища като твоите не е имало.





Айде спри се малко, ако той те е нарекъл с еди си какви определения, ти го нарече с десетократно повече и то по гневни и бясни.

А не разбра ли че клонинг те нарекъх аз, и все още съм на същото мнение със всеки твой постинг го доказваш. Нямаш собствено мнение.
Защо трябва непременно да се разграничават ПР и социалната фобия(като че ли не може човек който има едното да има и от другото). Не защото ти мислиш така........ами защото твоя човек написа подробен постинг по този въпрос преди няколко месеца.

Защо човек като си помислел за лимон и му ставало кисело в устата, и това го даваш като метафора за начина психотерапия който си провел. Не защото ти мислиш така, ами защото твоя човек така е казал.

Защо психотерапевтичното обучение в България е финансова групировка от която няма полза. Не защото ти мислиш така, ами защото твоя човек  така е казал...................................i t.n. др примери.
Аз не виждам твоето мнение!


Ако Тодоров ей сега напише нещо което е в пълно съвпадение с мисленето на твоя човек, ти пак ще го отречеш. Всъщност той вече написа едно такова нещо/техника и ти я отрече. Но ако я беше чул от твоя човек щеше да е върха на технологиите в психотерапията. Нямаш позиция нямаш мнение, ......главната ти цел е да си на противното мнение на врага.
Заради това че мразиш човека не можеш да отричаш цели две психотерапевтични школи психодрама и позитивна, освен него и други терапевти ги практикуват







Всъщност мен ме интересуваха само "краткосрочната терапия" и "ориентираната към решения психотерапия", които видях в сайта на БАП, а пък и целия списък от там го взех.

Е щом като БАП ги признава тези двете, значи не са чак такива консерви създателите на тази "опасна групировка-БАП". За какво е точно спора тук тогава?!?!?!.

Хо-хо-хо :)

Сега освен всички роли, в които ме напъхвате в различните си фази на шубе ме направихте и админ на форума :)

Хайден юзърс са админите - аз няма как да съм такъв, просто защото ако бях такъв да съм баннал отдавна лукавия псевдопсихологапсихотерапвет т.тодоров.

Параноята ви е заразна и ви призовавам да си решите този проблем в групата час по-скоро, защото е много вероятно да я прехвърлите и на други. Всъщност ето ти едно предизвикателство, тодоров - ако се справиш с личната си и на дружките си параноя ще започна да мисля, че имаш поне първи курс завършена психология.

Моля админ да вземе отношение и да развенчае поне тази лъжа. С всички останали лъжи ще се оправим постепенно.

Мая, от 106 поста в 105 се разправяш с мен. Всъщност ти се регистрира точно когато тодоров беше в една страшна безизходица. Сега не ми обяснявай, че и той имал кривици, защото ще ми зазвучите като съпрузи.

тодоре - от мене една идея - почнеш ли да отричаш поголовно каквото и да е значи си минал в най-последната фаза на защита. След тази фаза те чакат необратими последици, така че не настоявай прекалено много - в твой интерес е. Вместо да ми обясняваш колко калпав бивш клиент, рекламен агент или психотерапевт, или какъвто мислиш в секундата, в която четеш това, съм, вземи да отговориш конкретно на въпросите, които ти зададох.

Не ми излизай с номера морал и етика, защото не знам точно по кой кодекс, но точно етиката, тази, най-човешката - да направиш всичко възможно, за да помогнеш с минимални усилия на хора с психологически проблеми, си я погазил толкова тотално тук във форума, че вредите, които нанасяш са просто неизчислими.

Мисля си утре дали да не отида да се запозная със съпруга ми.........виждам че наблизо работи петнадесетина минути.
Сега ли....още в първите ми постове казах че има кривини Тодоров и че дори съм спорила с него,  за първи път още в далечната 2009г.

Какво друго да правя тук, аз се опитах няколко пъти да напиша нещо различно от това да се занимавам с теб, ама ти усети заплаха че някой друг може да напише нещо дето да върши работа и ми каза че мога да навредя на хората.
Интересно ми е до къде можеш да стигнеш, това е........

Айде сега лека нощ да спиш в кош и утре да се събудиш с по малко бесотии.....

„На мен не ми е ясно, как неспециалисти критикуват теории, не мои, както поясних няколко пъти, а основополагащи теории в психологията и психотерапията

О, не! Не сте прав! Аз не критикувам  тези теории. Аз се противопоставям на човека, който се е цанил за лице на тези терапии. Дори смятам, че този спор  потвърди едно мое становище, че терапевта е добре да е вярващ, защото вярата само може да помогне на терапевта в тврапията. Схващате ли разликата? Да помогне на терапевта да стане по-добър, а не да вкарва вярата в терапията. Интересно ми беше и да се запозная  с живота на Песешкиян. Аз твърдя, че той е бил много добър терапевт.

„Дори и обучени, дори и световни имена, имат трудни клиенти, с които не се случва това, което трябва да се случи. И това не е никаква гаранция, че с един посредствен терапевт, напредъка няма да е налице“

Да, така е. Не го отричам! Вие бяхте този, който се възпротивихте срещу доктора. Това предизвика моята защита, защото аз съм била на терапия при него. Вие бяхте ли при него на терапия? Пак ви казвам, че пред мен не стои въпроса дали сте кадърен или не. Знаете, че няма да ида на терапия при вас вече. Въпроса е, че твърдите, че доктора е  нелегитимен в една напълно нелегитимна организация, че няма такъв метод  на лечение, че е измислен и т.н Това просто ме провокира. Но тук пак заходихте май към терапия въобще. Нека конкретизираме за ПР. Не ме интересува успеваемостта при ...наркоманите, примерно.

 Аз да ви попитам по какво съдите, че  един психотерапевт е кадърен или некадърен, можещ или не? Много искам отговор от вас на този въпрос, моля!!!!!
Но нещо по-практически насочено и без БАП и дипломи, защото това вече сме го чули.

 „Контакта с терапевта лекува ... колко беше 70-80%, без никакво значение от метода. Това е изследване, обективно, световно, с участието на всякакви терапевти от всякакви школи“
 Може ли линк към публикацията, моля!

За останалата част от поста ви няма да отговарям, защото не  смятам, че е смислен- Игрички, пиари и т.н. –безсмислено е.

ПП аз пак питам за двамата неуспешни клиенти – какво стана с тях?

ПП чета за психотерапевтичната диагностика в нета, щото отговора „тапията“ не ми звучи научно.

Лека нощ

Не, скритите юзъри не са админите.  ;D  Пак си в грешка. Ама какво се правиш на луд не те знам. Пишеш, а не си онлайн, в същото време има двама hidden users  ;D Кой е вторият бързо да си каже без бой  delicious

Ема, зададох ти въпрос, на който все още чакам отговор :)

 Трак, при този тип диалози:

"-: Април 19, 2012, 08:53:01
Гръмни се тогава  Smiley Или започни да използваш устата и краката си по предназначение. Както и това, дето седиш върху него  Cheesy "

не изпитвам нужда да разговарям с теб.

Трак, права си, не са админите, единият хидн юзър съм аз. Един ден рових нещо в профила си, какво пипнах, какво- не, изведнъж гледам- уж съм тук, пък ме няма...ама сега не знам как да си върна видимостта. А и ако помоля тийна за помощ, ще ми отговори:"Що ме занимаваш с глупости, не виждаш ли, че съм зает?"
Ама и вие ми объркахте мозъка с тези спорове, бе хора! Аз като почвах терапията не питах каква ще бъде. Последния път като ходих реших да се информирам. Краткосрочна, когнитивно-поведенческа, позитивна. Дано да не бъркам. Успяваме, чувствам се добре! Към края сме. Дай ,Боже, всекиму!
Хубав, слънчев, успешен ден желая  на всички! sky

Ема, тогава не говори за мен! След като не искаш да водим диалог, няма смисъл да ме споменаваш през пост и да спекулираш с думите ми. Въпреки че то би било "полезно" на останалите потребители да споделиш, нали за "тяхно добро" сте тук. Сподели им как реагираш на стрес. Мен ме остави  ;)


 

Не бива да се създава впечатление че подобни спорове има и в терапевтичните общности. Тук просто има дърпане на чергата и толкова.
Още 1936г. Саул Розенцвайг прави обширно изследване в което открива и систематизира общите фактори за успеха, както изследване относно ефекта на терапията с функцията дългосрочност по специален въпросник, който отчита субективните определения на тези които са били в терапия.

Накратко:
40% от успеха в терапията е извън терапевтичните фактори /тава са процентите които са в клиента и средата му/
30% от успеха се дължи на сестематичната психотерапевтична работа в процеса
15% от успеха са плацебо ефект
15% от успеха зависят от метода

Работата му е продължена във времето от Kieran McKeown който въвежда някои подробности, или малко по-друг ъгъл:

40% от успеха се дължат на специфичните характеристики на личността
30% от успеха се дължат на връзката терапевт-клиент
15% от успеха се дължат на надеждата на клиента че ще се справи
15% от успеха се дължат на специфични психотерапевтични техники

След тези изследвания и резултати, които са всъщност през целия живот на споменатия изследовател, започват да се формират различни движения за интеграция на методите. Започва отново вглеждане на феноменологията на отделната личност и отдръпване на алгоритми, които да се прилагат за всеки. Много често подобни автори са наричани "продавачи на надежда", а ефекта от предписанията отнесен към отделната личност липсва, защото няма как да следва специфичните нужди на всяка личност. В изследването вземат участие много терапевти, школи, както и популации с различна проблематика, включително и ПР.

Интересни факти за времетраенето:

1-3мес. - анй-слаба ефективност, според субективната самооценка на систоянието си направена от самите пациенти по специално изработен въпросник

3-6мес. - леко повишени резултати
6мес. - 1г. - отново повишени резултати
1г. - 1,6г. - едва доловимо подобрение /терапевтично плато на напредъка/
1,6 - 2г. - най-високи резултати на ефективност

Извод: Колкото повече терапия, толкова повече обективни и субективни ползи, без значение от метода. В проучването влизат всички направления, при които съществени разлики не се отчитат.

Така се създава и "ефекта на птицата Додо" :) която казва "от всички участници в състезанието, всички печелят и получават награда".

И това е ясно от 1936г. Не мога да разбера какво тук има да се обсъжда? Това е препотвърдено многократно, включително за последен път през 2003г. до колкото си спомням.
И за да обобщим целия световен опит в откриването за общите фактори за успеха в психотерапията:

Създадени са пет категории за общи фактори за всички видове терапии:

1. Характеристики на клиента.
2. Личностни качества на терапевта.
3. Връзката помежду им.
4. Оптимистичната нагласа на клиента.
5. Социалната среда на клиента.
/в този ред/

По тази причина се използва и думата "формиране" на психотерапевт. Това означава формиране на психотерапевтична личност. Не случайно обучението трае около 10г. Това не е, защото има неща които да се учат толкова време, а защото това е период на формиране на личността. Обикновено се случва в периода 25-35г., когато се утвърдява и личността на всеки човек. Тъй като личните качества на клиента не могат да бъдат избегнати, или променени /освен с ежедневно промиване на мозъци, както понякога се случва тук/ в обучението се набляга на втория показател. Както има една поговорка :
"Като си бос е много по-умно да си обуеш обувки, отколкото да застелеш цялата земя с килими".

Това ще да е някакъв неосъзнат конфликт на терапевта на форума с прапрапрароднините чергари :)


Виж сега, тодоре, да се позоваваш на информация от 1936 г. е леко казано несериозно. Това е миналия век, да не говорим, че е миналото хилядолетие. Знам, че може би изпитваш трудност с ученето и наваксването на материала, но понастоящем е 2012 г.

От 1936 г. насам е изтекла много вода в психотерапията - най-отговорно мога да заявя, че реална психотерапия, разработена на научни основи (помниш ли, онези, дето няколко десетки пъти ти цитирах, но ти не прочете) се появява някъде около средата на миналия век. Към 70-те и края на 80-те години вече имаме психотерапия, такава, каквато е позната като успешна днес.

Изводът ти и додо-то освен смях, друго не предизвикват поне у мен. Но остави мен - бих искал да цитираш статията, в която за първи път е изведен този извод. Хайде, нали няма да направиш като с въпросите, които ти зададох вчера - да останеш безмълвен.

И понеже засегнах въпросите от вчера - мълчанието ти по въпросите само показва, че се изказа по махленски неподготвен. Нямаше аргументация, никакви факти, нищо. Само подхвърлени думи.

И като наказание за вчерашната ти излагация получаваш още един въпрос:

Обясни, но с научни термини и аргументирано като специалист, какъвто се пишеш, че си какво означава "промиване на мозъци". Аз си го обяснявам така - вадят се някакви мозъци и се слагат в гевгир, след което се мият на чешмата. Прав ли съм? Ако да - значи имаме сериозно престъпление и е необходимо да сезираме компетентните власти. Но може и да не съм на вярната посока - от теб зависи аргументирано да обясниш точно какво искаш да кажеш с това.

И така, понеже намирисвам, че ще се хванеш за нещо да коментираш и ще изтървеш въпросите ти ги написвам ясно и прегледно още веднъж:

1. В кое реномирано научно издание пише следния ти извод: "Колкото повече терапия, толкова повече обективни и субективни ползи, без значение от метода. В проучването влизат всички направления, при които съществени разлики не се отчитат."
2. Какво означава, че тук във форума се промиват мозъци?

hpjon, аз искам да ти кажа само едно нещо. Когато усещам тревожност, отивам при психотерапевта си, в случая г-н Тодоров, и макар и да не ми казва "Сега ще мислиш един си колко минути за това и после ще спреш", терапията при него ми се отразява добре. Чувствам се добре и това е най-важното за мен. Колкото и да си лаеш, това няма да се промени, ясно  :)

И се научи на малко повече уважение. Пфуу! Не знам за форума, но твоят мозък определено е промит  ninja-smiley

Да ти споделя нещо под секрет - колкото повече се увеличават писаниците ти във форума, толкова повече потенциални "клиенти" губи доктора. И не се мисли за много хитър като пишеш лични съобщения на всички. Лични, лични... колко да са лични, щом са "обществена" тайна  :)

Понеже не смееш да си кажеш кой си, аз за краткост за да ти вляза в тона ще ти викам Пенчо.
Пенчо, ти разсипа цялата психология, направо я засука на възли. Ми то не остана нищо достоверно освен Милтън Ериксон и Първанов, които разбира се нямат нищо общо. Аз на български език ли пиша, или ...?

"Виж сега, тодоре, да се позоваваш на информация от 1936 г. е леко казано несериозно. Това е миналия век, да не говорим, че е миналото хилядолетие."

Само с цитати ще ти отговарям, защото иначе няма да стане работата:

" И това е ясно от 1936г. Не мога да разбера какво тук има да се обсъжда? Това е препотвърдено многократно, включително за последен път през 2003г. "

А това че терапията първата с научна основа излязла през 1970г. ... даже и не смея да го коментирам. Това е много различна "вселена", твоята де. История на психологията се учи първи курс.
Промиване на мозъци е ежедневно и по много да се повтарят глупости без никаква логика, с идеята, че някой ще се "закачи". Вече даже просто е за съжаление. Няма такъв жалък пиар.

Ха ха - разбира се, че ще те рабооти терапевта ти, за да ти става добре - виждаш ли как те използва - не ти помага (друг е въпроса, че не може), за да можеш да си плащаш всеки път, когато ти стане зле.
Това ако не е долно, не знам кое е.

тодоре, слаб 2!

Очаквах, че няма да отговориш на въпросите, но не и такова слабоумно отговаряне - самоцитата ти направо е върха на науката, да знаеш!

Сега пък Пенчо - драги терапевте - ако изброя колко неща ме нарече и за колко хора ме набеди ще се самонаместиш в една по-специална секция на МКБ-10 - в тая секция помагат само коланите :)

Понеже набираш смелост с отдалечаването от постовете със сериозната наука, нека те върна преди първи курс - какво ще кажеш да попрочетеш малко от извора на световната наука психотерапия - помниш ли това линкче - http://evolutionofpsychotherapy.com/old-site/ (http://evolutionofpsychotherapy.com/old-site/)

Линка е и за всички останали, които евентуално ти се вържат на глупостите. Интересно ми е да те чуя какво ще кажеш против световния елит на психотерапията. Остави Първанов - той е твоя среднощен кошмар, това е ясно. Излез извън рамките на България - виж откъде можеш да почерпиш поне мъничко успешен опит като неговия. Прочети докладите, запознай се с терапевтите. Ако си мераклия ще ти е интересно, задължително! На мен ми е много интересно :)

Е стига с този линк де :) Световен елит ... Даже едното изследване чиито резултати потвърждават цифрите по-горе е от фондация Милтън Ериксон. Изобщо Пенчо, нещата ти с пиара са много зле. Поне за разнообразие да намериш друг линк, да ги редуваш. Аз ли да ти ги давам пак? Накрая и аз ще искам процент от твоя процент да знаеш :)
Мисля, че трябва някой трети "излекувал се" да поеме щафетата вече. Изморихте се.

Да ти отговоря по твоему - ти глупава ли ме наричаш, твърдейки че аз досега съм ходила на терапия без успех :) Вече и глупава ли ме наричаш? Да се връщам ли назад и да анализирам как още си ме нарекъл в предишните си постове.  :)

Отивам да спа, а ти помисли върху последната част от предишния ми пост. Много сериозно...

" Всъщност мен ме интересуваха само "краткосрочната терапия" и "ориентираната към решения психотерапия", които видях в сайта на БАП'

Ема, всички свои въпроси за метода, за обучението и всичко което те интересува, можеш да зададеш на имейла, който е даден там. Той е работещ, а хората са професионалисти.

" Ха ха - разбира се, че ще те рабооти терапевта ти, за да ти става добре - виждаш ли как те използва - не ти помага (друг е въпроса, че не може), за да можеш да си плащаш всеки път, когато ти стане зле.
Това ако не е долно, не знам кое е.'

Пенчо, и в общия ефир ще те помоля да не се изказваш в подобни ситуации, най-културно.

Опа, пропуснах факта, че днес беше доста топло. Сега разбирам защо се появи този Пенчо в главата ти.

Друг линк не мога да ти дам, докато не осмислиш този. Когато ме късаха три пъти по анатомия се молих да ме пуснат - та нали три пъти се бях явявал. Отговора беше - не можеш да учиш по-сериозни неща преди да си си взел анатомията. И бяха прави преподавателите ми. Сега ще ти кажа натеб същото - не можеш за продължиш напред без да си научиш този урок. Не стига, че ти е безплатен, ами и искаш още.

Не прехвърляй проблемите си на друго място - виж се какво казваш вчера:


Аз съм ОК - ти си изморения. Но от какво - не мога да преценя. Може би от топлото. Нито въпросите на Ема, нито моите получиха адекватен отговор. Заключение: неадекватен си на ситуацията. Поставихме сериозни въпроси, ти отговори като второкрасник пред педагогически съвет, който е надникнал под полата на старата госпожица по математика.
Ще ти се някой да вземе твоята щафета - такова чудо в колегията ти обаче едва ли има като теб - толкова необразован и невеж терапевт едва ли може да се намери. Но питай в БАП, нали са ти спасението там :)


Вземи се наспи. Пенчо е само в главата ти. Аз съм hpjon. Нима отричаш, че и взимаш парите, за да я успокояваш вече повече от година? Недей - на нищо друго не ми прилича това изказване на клиентката ти, че всеки път като и стане лошо търчи при теб и ти я успокояваш. Може би пък има нещо друго - като в случая с бай Георги, помниш ли :) Знам ли те какъв ти е точно терапевтичния метод :)

" Знам ли те какъв ти е точно терапевтичния метод Smiley"

Знаеш разбира се, както знаеш и кои са ми гарантите.  И това те съсипва. Е,ако кажеш че си завършил медицина, ще ти викам докторе ;) Иначе си оставяш Пенчо. Хора без образ сами дават възможност да бъдат наречени, както им е удобно на хората. А Бай Георги .... той потвърждава цифрите от последия пост, който беше по темата и не ти хареса. Това е положението .... психологията и психотерапията работят с изследвания, не с арогантно-речеви поток. Това е характерно за някои позиции в МКБ, нали така ... докторе?

И аз на много пъти се опитах да кажа точно това. Попадала съм на няколко спора между различни психотерапевти, включително и такива които не се споменават в този форум. Споровете които съм наблюдавала между различните психотерапевти са биле на сравнително културно ниво.                                  
Човек претендиращ за ГОЛЕМИ знания в психологията и психотерапията наистина не използва  такъв  арогантно-речеви поток. Спори колкото искаш господин справил се, но по културно не можеш ли?!




Едно определение за понятието ОСЪЗНАВАНЕ:
ОСЪЗНАВАНЕТО прави следното чудо в психиката  – дава знание за живота без човек да попада в капана на знаещия и знанието.

Може и да звучи безсмислено за някои хора, но какво да направя........!






Това е мое. Не е на Ема.
Имах в предвид че два месеца аз тук чета че БАП биле нещо изостанали, консерви, ограничени.....истината била другаде.

А намирам тези две школи "краткосрочната терапия" и "ориентираната към решения психотерапия", като модалности в БАП. Е значи чак пък толкова захлюпени не са БАП

Хей, на примера на умората по-горе, който дадох - съсипания си ти - отново прехвърляш проблема си - как го наричаш - проектираш го у други. Разбирам, че си уморен и съсипан - то да разбереш, че за нищо не ставаш в областта, в която си инвестирал маса пари и време си е нормално това.

Ако човек не ти знае историята обаче, може и да ти се върже. "Цифрите от последния" - така или иначе никога не стана въпрос за конкретни цифри. Всяко изречение излиза, че ти е лъжа.
Лъжливи твърдения, неотговорени въпроси - само констатирам как говориш - всеки да си прави извода.

Мая, пиленце - ако ми говориш на "биле" може и да го приема, но да го пишеш и то на няколко пъти... оставям настрана другата ти граматика. На старобългарски означава лекарство, билка, а в ботаниката това е род от семейство бобови.

П.П. Анатомия се учи не само от доктори. Току що изброих общо 8 специалности, в които се изучава.

Мая, грешката е моя.
Няма как БАП да е консервативна или демократична. Това е просто организация, която съблюдава за спазването на правила в професията психотерапия - обучение и практикуване. Ако още 20 школи успеят да покрият изискванията спуснати от ЕАП те ще влязат в списъка. Там няма някаква избирателност на "наши и ваши". 

" "Цифрите от последния" - така или иначе никога не стана въпрос за конкретни цифри. Всяко изречение излиза, че ти е лъжа. "

Пенчо, имаше конкретни цифри, от изследване, което за първи път се случва през 1936г. и продължава от различни изследователи, многократно и недвусмислено потвърдено, без значение как се развиват методите през времето до наши дни. Ако всичко, което не ти харесва го вкарваш в категорията лъжа, имаш сериозен проблем. Фактите са факти, а цифрите са точни, проверени и продължават да се повтарят. И това е голям шок, както разбирам, но това е положението. Дългата терапия носи повече ползи, а това което лекува в терапията най-много е връзката терапевт-клиент, а не метода. Ако ти е трудно да го проумееш питай, ще ти го дообясня, цитирайки различни автори. А ти си копирай линка от време на време, разбирам те.

Ти като нямаш какво да кажеш това ли измисли господин попаднал в "капана на знаещия и знанието". Изчерпи ли се човек почва да се занимава с правописа на другите и излиза от предмета на темата.

Знание без знаещ, медитация без медитиращ това са истинските неща......ама ти си на друга вълна -вълна супермен.

Думата  "ама" май не отговаря на този високо интелигентен разговор, що не вземеш да я анализираш?!
Забравих анализирай и думата "що", ....и думата "май"

 „Контакта с терапевта лекува ... колко беше 70-80%, без никакво значение от метода. Това е изследване, обективно, световно, с участието на всякакви терапевти от всякакви школи“
и
 40% от успеха се дължат на специфичните характеристики на личността-това идва от пациента
30% от успеха се дължат на връзката терапевт-клиент-това идва от терапевта
15% от успеха се дължат на надеждата на клиента че ще се справи-това пак е дело на терапевта
15% от успеха се дължат на специфични психотерапевтични техники- техниките нали са неутрални, а и вие ги отричате.
Значи терапевта участва в 30% връзка с клиента и 15% надеждата на клиента – т.е, терапевта е в едни 45%.

  Логично е тогава, щом фактора на личността  има значение  за успеха, то тогава терапевта трябва да се съобразява  много с това. Това означава да можеш да отдиференцираш  с какви личности  можеш да работиш и с какви не можеш. Когато знаеш, че личността предопределя успеха на терапията, как тогава няма да не  подбираш клиента.  Сега разбирам защо моя доктор си подбира клиентите. Благодаря ви Тодоров!

„Извод: Колкото повече терапия, толкова повече обективни и субективни ползи, без значение от метода. В проучването влизат всички направления, при които съществени разлики не се отчитат“
Ако е във вашите школи за психотерапия, със сигурност е така. Аз да попитам, в това изследване участвали и са клиенти от краткосрочната терапия и какъв е техния процент от цялата група?
„В проучването влизат всички направления, при които съществени разлики не се отчитат“
Това ми е много неясно.

Я по-добре дайте линк към изследването, не ми го обяснявайте вие.

По-спокойно, Тодоров, концентрирайте се повече, за да не прави впечатление на параноя.  :D

hpjon, нещо си в грешка. Не "търча при терапевта си всеки път", когато ми е лошо. За кой път да повтарям - не спекупирайте с мен, не говорете от мое име, особено в трето лице, при все, че съм присъстваща във форума и аз най-добре знам кое за мен е добро и кое не, и какво се случва.  :)

hpjon, и аз се уморих да те чета. Не можеш ли да се ограничиш поне до един ден в седмицата, в който да се чепкаш. През останалото време форумът да си е по предназначение.  ::) Да не ме разбереш погрешно - обичам скандалите, ама това тук отдавна мина всякакви граници. Преповтарянето на едни и същи неща омръзва.  crazy2

Ема, твоят доктор си подбира клиентите по това, което изисква от тях първо да напишат за себе си. Не го мислете за много прост! Сигурно от два прочита на написаното може да разбере кой как ще реагира на неговата терапия. Не е толкова трудно да разгадаеш от два листа дали ще има успех в сугестията. Дори и по писаното във форум също.  :)

 Аз нямаше да говоря с теб, но това, което пишеш е точно така. Изключително си права!!!
Иначе защо да ти взема парите, когато този тип терапия не е за теб? Да чакаме, както е казано по-горе, да мине време та дано дойде промяната ли?-според статистиката на Тодоров? Ние нали направихме сметка на моите и твоите пари на лични. Ти продължаваш, защото имаш проблеми, аз  съм приключила преди 3,5 години терапията. Много си права, да. Написах и аз писмо и тогава започнахме работа и смятам, че така трябва да бъде. Това  е лоялно отношение за мен. Преди терапията няколко писма разменихме, за да може доктора да определи дали може да ми помогне  или не.  Ако не стане и не ме беше приел, щях да търся друг терапевт и друг начин за справяне. Това е!

 Иначе не знам доктора да използва сугестия, но и ти няма как да го знаеш, защото не си правила терапия при него.

ПП Никъде не съм казвала, че доктора е прост!  Моето мнение за него е много високо. Това беше излишно.  

Ако говорите за краткосрочна на М. Ериксон, тя никъде не влиза почти. Просто не я смятат за ... както и да е.
Разбира се, че влизат краткосрочни методи. Влизат методи от всички по-сериозни направления в психотерапията.
Подбора на клиенти е малко арогатно казано, по този начин. Самите клиенти си подбират терапевта по-скоро. Не може да си каже, дали ще се изгради връзка предварително между двама души. Тя се случва в процеса, или не се случва.  
Както казах и преди формирането на личността на терапевта не е просто прищявка. Това е начин да се развият неговите способности за свързване с различни хора, в различни възрасти, с различни проблеми. Така един терапевт може да си играе с едно дете на 5-6г. в терапевтична ситуация, или да обсъжда смисъла на живота със 70г. клиент в терапевтична ситуация. Колкото неговият диапазон е по-голям толкова по-добре.
Вашият лекар не подбира хората по тези критерии, просто той няма лична терапия за да може да го прави /нещо което е задължително при всички методи/ за жалост, а по това дали някой е мотивиран. В някои видове терапии структурата ако е от 5 етапа, първите 3-4 са за мотивиране на отношение към промяната. И едва последните етапи са за самата промяна. Тя става много лесно по принцип, самата промяна. Но за да заработи двигателя на промяната се изискват много усилия.

Пишете в гугъл "ефективност от психотерапия - изследвания", преминавате към резултатите на английски и си четете на спокойствие. Който и сайт да отворите няма да сбъркате. Просто няма едно изследване. Ефективността на психотерапията и общите фактори за това се следят от близо век вече. Идеята е да се диференцират методи и техники които помагат повече от други за даден проблем. Единственото което до момента е разграничено е, че някои терапевти успяват да създадат по-добра терапевтична връзка с клиентите си, без значение от метода и те имат повече успех.
Другия по-споделян резултат е, че за симптомното лечение на дадена проблематика са по-подходящи когнитивно-поведенческите терапии, а за цялостната терапия са по-подходящи задълбочените психодинамични терапии.
Както и да се мъчат да открият коя терапия е по-ефективна, такива данни не излизат. Единствения устойчив резултат, който се доказва е, че ефективността зависи от времето, без значение от метода.
Другия резултат е, че за определена проблематика могат да помогнат само динамични терапии, свързани с осъзнаване. Там където е опитано да се работи с кратка терапия при сложна ситуация, обикновено рецидивите не закъсняват. Колкото по многопластова е проблематиката, толкова кратките терапии /визирам поведенчески и когнитивни, във всичките им разновидности, защото те са сериозните краткосрочни терапии/ не са ефективни. В голяма част от случаите в изследването се оказва че има не само една проблематика, която става терапевтична цел, а няколко. Обикновено задълбочените терапии разглеждат цялостно личността и не работят на "парче". По тази причина изискват повече време, а хората споделят по-големи ползи от нея, на базата на специални въпросници за обратна връзка.

" Значи терапевта участва в 30% връзка с клиента и 15% надеждата на клиента – т.е, терапевта е в едни 45%"

Точно така, а всъщност успеха от терапия е в 85-90%. И именно това е изкуството от 45% да се стигне до 85-90%. Т.е. дори и с малкото с което се започва, инвестирано както трябва в терапията то става много. Но най-решаваща е терапевтичната връзка. Има видове терапии, които се основават само на това. В анализата пък това е основата. Да не мислите че това е случайно? В крайна сметка психотерапията е разговор между две човешки същества, това помага. Предполага се, че в този разговор единият от двамата е по-голям експерт по отношение на себе си и по тази причина е по-обективен първо и второ да успее поради тази причина да постави в центъра, във фокуса не себе си, а клиента си. Да постави във фокуса не означава единия да говори а другия да слуша и да гледа през прозореца :) Означава да има емпатия. Всъщност в по-горните общи фактори за успех, където е "личността на терапевта" има много комппоненти. Най-важният е способността за емпатия. Виждате колко назад са техниките в психотерапията.

Доктора има право да приема когото си иска,  след както се пише тук предварителни писма от които да преценява става ли човека за него.
Но няма право да етикира НЕставащите за него като немотивирани!!!

Мотивацията и немотивацията я разбира най добре човек пътешествал до дълбините човешкото страдание
  

Всъщност отдавна тези резултати се знаят и вниманието не е насочено към школите и методите, а към формирането на личността на терапевта през някой метод, обикновено този, в който ще се обучава. Аз за това ви казвам, че по принцип в терапевтичните среди тези спорове са отдавна заровени.

Ако оставим настрана ефективността на различни методи, терапевти и т.н., Ема не допускаш ли възможността, че тук може и един единствен форумец да се "зариби" по идеята, че докторът е единствената му възможност за "спасение", напише му писмо и му се откаже "терапия", какво правим? Как ли ще го приеме този човек? Много е подло да се обещава 100% ефективност в кратки срокове и др. глупости, а да не се споменава, че не всеки е "добре дошъл" на "терапия" (в кавички, че е спорно) там?

Ако трябва да разсъждавам от първо лице единствено число, нещо което вие двамата, hpjon и Ema, не правите, се замислям каква би била моята полза от доктора ви. Докторът ви има 100% ефективност само при ПР, без натрапливости и социална фобия, сроковете за справяне са кратки, обаче аз... отдавна минах границата на ПР и освен "дребните" фобии от битов характер, при хранене особено, придобих и ужасяващи натрапливи мисли и усещания, отдавна прекрачих границата, след която вече не се поддавам на внушения, а имаше такъв период, вашият доктор не може да ми помогне, защото неговата "терапия" е само с ПР и само с внушения.  ::) В същото време, моят терапевт, г-н Тодоров, бил некадърен, не ставал за терапевт, ами кажете ми какъв вариант има за мен тогава  ::) Ако бях малко по-лекомислена, тези разсъждения изобщо нямаше да ми минат през главата в този им вид, а направо щях да се отчая от терапията като цяло. И какво правим - ни единият може да помогне, другият се обвинява в неспособност за терапевтиране...

Единственото, което правите вие двамата, hpjon и Ema, тук, е да се натрапвате, без грам истинска помощ, което всъщност твърдите, че е мотивът ви за присъствие във форума. Много се радвам за вас, ако наистина сте хора, които са имали ПР и са го преодолели, но не това е начинът.

П.С Боли ме коремът и ме мързи да пиша. Дори си мисля, че не заслужавате повече да комуникирам с вас  :D

Въпреки всичко, което трябва да изтърпиш, трак, поради некадърността на терапевта ти, аз все още недоумявам защо си мислиш, че в този формат на терапия и то с тодоров ще имаш успех.

Ние вече отдавна се разбрахме, че д-р Първанов не внушава нищо на клиентите си. Попитай всеки негов справил се клиент и ще видиш, че няма някой от нас, на който да му е било внушавано справянето. Грешиш за натрапливостите и соц. фобия - доктора се справя много успешно и с тях, разбира се, вече сроковете там са други.

И за да не мислиш, че само се заяждам с теб, ще ти споделя каква централна грешка е допуснал тодоров в терапията си с теб. Нито ти, нито той заслужавате да ви обяснявам къде ви е проблема, но хайде, да не издребнявам чак толкова.

Аз си мисля, че ти все още имаш начин да се справиш с всичко, защото това, което се е случило с теб е като по учебник. Учебника обаче е четен до средата от терапевта ти, затова сте "забили", образно казано в терапията.

Съвсем нормално е, когато тръгнеш да се справяш успешно с ПР и фобии да си докараш натрапливости. Процеса на промяната предполага това. Още повече, че си преживяла катарзисни изживявания, както сама си споделяла, но те не са били разчетени правилно от терапевта ти.
Научила си се на нова грешка - натрапливости.
Някои не стигат само до мисли, но и до отчайващо изтощаващи ритуали. Дано при теб не се стигне дотам.
Опитния терапевт ще предотврати това още преди да е тръгнало да се проявява, докато работата с налучкване и на парче е нормално да доведе до изявата на натрапливостите. Такива случаи като твоя бол. На колко хора в твоята ситуация е помогнато от некадърни терапии сама не знаеш - много са.

Те, разбира се, се справят вече много по-трудно, за много по-дълъг период от време (но пак не е с години), но се справят!

Моят съвет към теб е да смениш терапевта. Има и други терапевти освен д-р Първанов, които работят по сходен начин като него и те имат доста добра успеваемост. Решението си е твое - пак казвам - от изказванията ти личи, че сте направили и друга много опасна грешка - развила си зависимост към терапевта си. Това може да стане в 99 от 100 случая и първа отговорност на терапевта е да не го допуска. Още повече, когато клиента е жена, а пък терапевта млад както във вашия случай.

Много е вероятно да отречеш всичко, което казвам, но то ще се дължи именно на тази зависимост и идентифицирането ти с терапевта ти. Все пак, остави го като идеята да отлежава - може пък и да узрееш до ход, който ще те изведе към успеха и края на психотерапията ти.

И това кой го казва......човека който повтаря като папагал всичко което е казал неговия терапевт.

Не си наясно със значението на понятията внушение и осъзнаване.



hpjon,   до колкото те усещам имаш силна нужда да помагаш и напътстваш хората и това ти носи удоволствие и смисъл......е напътствието ти е малко заповедно и настойническо и от високо ама както и да е.

Искаш ли да помогнеш и на мен. Ако си излъгал  не знам какво ще те правя, ама от написаното от теб  съдя че имаш нещо общо с фармация, биолог/биология.
Ако имаш нещо общо с внасянето на нови лекарства в държавата ни, .......що не вземеш да направиш нещо по въпроса  с внасянето на онези хомеопатични инжекции които споменах. Определено ще се купуват!

hpjon, не на мен, ясно? С тея манипулации изобщо не вървиш, особено с "много вероятното да отрека"  ;D

С кого да се идентифицирам  :o С терапевта си ли  :o Сам го каза - той е мъж, аз съм жена. Как мога да се идентифицирам с него?

Да разясня моите натрапливи мисли (това ми беше диагнозата, последната), всъщност представляват деперсонализация, а според мен са халюцинации. Не знам за какви ритуали говориш и да ти кажа честно, така както ми звучи, съвсем и не искам да разбирам.

Изобщо не смятам г-н Тодоров за некадърен, напротив. Това ти няма как да го разбереш, защото дрънкаш една и съща плоча повече от месец.

Аз съм развила зависимост към терапията си. Кое те кара да си мислиш така, защото аз съм на друго мнение. Не съм аз тая, която копира плевенския доктор и "сваля звезди" за него из форума  :)

Мая, hpjon сега ще седне да развива хиляда хиляди теории как лекарствата не знам си какво, не знам си що, докато стигне пак до пътя за Плевен  :D

  Тодоров, всичко, което сте изписал, каква връзка има с ПР?

  нали не смятате, че е нормално да правиш терапия на ПР с години? Какъв е смисъла? На принципа "колкото повечеолкова повече", т

  Да попитам в краткосрочната терапия колко време е личната терапия? Питам от позицията на човек, справил се  за няколко месеца, та дали терапевта трябва да ходи на лична терапия  същото това време? Ами при тези с ПР, за които е нужна една среща, колко лична  терапия трябва на терапевта?


Не се разбра за двата неуспешни случая на доктора, вие помогнахте ли им? Защото предполагам, че ако сте им помогнал, може би щяхте да го споделите.


Дайте да се разберем. Ако е така, както вие казахте, че  една част от психотерапевтите са станали такива, защото са имали проблеми и трябва да ги решат, съгласна съм, че трябва да минат лична   терапия. Те имат проблем  и той трябва да се реши, за да могат да работят. 
Но не всички терапевти са такива.  Има и такива, които са се развивали  нормално  в годините и  нямат нужда от терапия.

 Глупаво е да се терапевтираш по задължение.  И то в метода, който ще работиш. Това ме навежда на  мисълта, че понеже в началото нямате клиенти, вие се учите на себе си. И го казвате с „гръмките“ думи“ Важно е докъде е стигнал терапевта в личната си терапия“
 Дрън, дрън! 

След като той години наред  се терапевтира,  значи все още има проблеми. С какъв акъл му се дава право да терапевтира  други хора, също с проблеми?

Ето още един плюс  за мен от  писането  ви тук: да не се използва психотерапевт, който е имал нужда от лична психотерапия!  Нека първо оправи собствените си проблеми, собствените си  мисли и програми и тогава да оправя хорските такива.

Вие пак бъркате "мое" и "световен регламент". Това не са мои желания и приумици.
В много по-голямата си част ПР е многопластова проблематика. Тя е свързана с идентичността на човек. За това се появява през този период, когато идентичността трябва да приключи и човек да влезе в света на възрастните. Както видяхте има и случаи с по няколко сесии. Аз мога и много още такива да ви опиша. Всичко зависи от горните проценти и тяхното съдържание.
Личната терапия на терапевта е регламентирана за всички школи, без значение какви са. Някои от школите имат по-голям личен опит от необходимия минимум.
Няма метод по психотерапия, който да бъде научен, без терапевта да го прокара през себе си. Второто важно нещо което и по-горе писах е че личността на терапевта е много по-важна. Това, че няма проблеми някакви актуални и че неговото развитие е било "ок" не е предпоставка. Дори в терапията си терапевта да разбере как при него нещата са станали ОК чрез метода който учи, пак има полза от това. В повечето случаи обаче ОК е само на повърхността. За това всички терапевти минават лична терапия. Това е световният стандарт в психотерапията, не е моят. Ако това не се случи, когато работи с клиенти той най-вероятно несъзнавано ще работи за себе си в процеса. /или няма да е наясно, кога работи за себе си/
Три компонента има в обучението:

1. Лична терапия.
2. Обучение.
3. Работа под супервизия.

Това важи за всички школи. Това е отдавна приет модел за обучение в психотерапията по принцип. Няма никакво разделение по този въпрос по школи, страни и т.н.

" нали не смятате, че е нормално да правиш терапия на ПР с години? Какъв е смисъла? На принципа "колкото повечеолкова повече", "

Няма определено време за всички. Резултатите от изследванията са много обширни. Когато многопластов проблем се третира за кратки срокове има рецидиви, или се задълбочава. ПР, социална фобия, агорафобия, най-често е многопластов проблем. Има и случаи, в които нарушената адаптация е в следствие на стрeс, т.е. човек има ресурса да се адаптира, но начина на живот го е изкарал от релсите. Тогава е много просто и става много лесно и бързо. Но това са малка част от случаите. В повечето случаи това е надградена проблематика. Някога тръгва от 3-4-5г възраст, с различни проблеми, които на финала, в етапа в който възрастният вече трябва да се впише и адаптира в света на възрастните, няма ресурса за адаптация. В този случай в терапията трябва да се извърви "неизвървяното" в живота, за да може човек да се впише.
Разбира се опита ми е много богат относно хора, които за започнали първо кратка терапия/ най често КПТ/ и промените не са дошли. Това не е нито защото даден метод е неработещ, нито защото даден терапевт, не си е свършил работата. Това е така, защото за точно тяхната промяна имат нужда от друго.
Кратките терапии не са някаква панацея. Те са насочени към учене. Учене на нов тип поведение и идентифициране на грешният тип мислене. Понякога обаче нов тип поведение не може да бъде научено /или по-скоро да бъде използвано и интегрирано/, без да се случат някои неща в динамиката на личността. Понякога тези неща изискват много време. Много често се случва човек да започне с кратка терапия, да не се случи, да работи дълбинно и да разбере основният си конфликт, да го преживее, да го осмисли и чак тогава да поиска да учи каквото и да било. И в този момент методите основани на учене и тренирането на "тук и сега" и за в бъдеще са най-ценни. С това пак казвам че всеки метод и техника имат своето място на което си тежат. Не може да се каже че за ПР най-ефективни са кратките терапии, нито може да се каже че най-ефективни са дълбинните. Това е централната грешка, която допускате. Това също не е мое мнение, това са резултати от изследвания. Моето мнение може да е само от моята практика, а тя потвърждава тези резултати.

" Съвсем нормално е, когато тръгнеш да се справяш успешно с ПР и фобии да си докараш натрапливости. Процеса на промяната предполага това. Още повече, че си преживяла катарзисни изживявания, както сама си споделяла, но те не са били разчетени правилно от терапевта ти."

Пенчо, с глас се смея да знаеш :) Добре, че и хумор има от време на време. Катарзистните преживявания или така наречените инсайти не се разчитат от терапевта.
Процеса на промяна не предполага никакви натрапливости. Още повече пък след катарзис - напротив. Катарзиса е основен за осмислянето на функцията на симптомите. Много си далеч от истината. За това е хубаво като опитваш да правиш "ревизия", да кажеш от каква роля я правиш - на излекувал се, на биолог, на "всезнаещ", на "психотерапевт", "психолог", "психиатър" /всичко е в кавички защото само ти си вярваш че знаеш нещо и си в роля на нещо/, за да знаем до, къде да се смеем.

Толкова писане в защита на необходимата ви лична терапия, а няма отговор на въпроса в черно:
Не се разбра за двата неуспешни случая на доктора, вие помогнахте ли им? Защото предполагам, че ако сте им помогнал, може би щяхте да го споделите.

" Не се разбра за двата неуспешни случая на доктора, вие помогнахте ли им? Защото предполагам, че ако сте им помогнал, може би щяхте да го споделите."

Защо да трябва да го споделям? Кое ви кара да мислите че трябва да го правя? В конкретика не е етично да се влиза. Те не са два, много повече са. Но това не го прави нито лош, нито добър. Прави го, или подходящ за даден случай, или неподходящ за даден случай, като всеки друг психотерапевт /с тази разлика, че той не се е обучавал и в този смисъл както казахме и преди да е "психотерапевт" е малко съмнително. И това е важно да разберете, макар че противоречи на вашата рекламна кампания.
И отново не разбирам за каква защита на "моята теза за лична терапия" говорим? Това са стандарти в цял свят, за всички школи, ама без изключение.

Етично е да говорите срещу някого, който не познавате,  но не е етично  да споделите дали сте  се справил  и  вие с това.

Ако не са ваши клиенти, значи нямате отношение към тях и можете да говорите за това.
 Ако са били, или са  ваши  клиенти, винаги  има възможност да вземете  тяхното съгласие и да го споделите тук.
 Все пак това е форума в Бг за ПР.

Хайде да помоля всеки, който е бил с ПР,  диагностицирано  според  класификатора  на  МКБ  10  (който вие не приемате, но той е  единствения валиден и законов документ , в който се споменава за  пр ), но  е лекуван е от д-р Първанов и не се е справил,  да се влезе и да сподели .
Форумът  е отворен.
 Предполагам,  че хората с ПР четат този форум и това е най-коректно и етично. То така всеки може да си приказва каквото иска.
Така ще разберем доктора дали лъже, че през последните няколко години статистиката му е почти   100% успех при ПР,  особено ако преди това  човек не е приемал медикаменти, както пише в другия форум.
 Доколкото си спомням, за другите диагнози е около 70 % .

„Прави го, или подходящ за даден случай, или неподходящ за даден случай, като всеки друг психотерапевт /с тази разлика, че той не се е обучавал и в този смисъл както казахме и преди да е "психотерапевт" е малко съмнително.“

А как се обяснят  тогава  успехите му? Вижте бялата книга. Тя е отворена за всеки, който се е справил.

 Не твърдя, че само доктора може да се справя с ПР.

 Нека всеки, за който важат поставените там условия, означаващи  справяне,  да  пише.

Как си обяснявате успеха на Бай Георги :)

Аз не деля терапевтите. Просто казвам каква е истината. И тя е че всеки терапевт успява някъде, а на друго място не. Без значение кой е той.
Аз нямам идея как вие знаете статистиката му? Явно той надълго и нашироко ви я е споделял. От къде на къде, терапевт ще се обяснява на клиент колко е добър и колко успехи имал, като знае че всеки случай си е за себе си?
Освен вашата групичка, която вече се изясни коя е, не виждам да има друг. Не всеки иска да си сподели терапевта. Така че да не равняваме темата с "бялата книга", като официален регистър на психотерапевтите.

тодоре тодоров,
има нещо, което пречи на нашия конструктивен разговор. И то не е, че знанията ти спират в 1936 година, както сам на няколко пъти натърти. Винаги отплесваш темамата. Редица въпроси останаха неотговорени от твоя страна.

Извод: с теб не може да се говори констуктивно. Избиваш го или на БАП или на бай Георги - това са за теб явно най-сериозните инстанции.

Но може би пък поведението ти е целенасочено, знам ли. Разводняваш нещата, замъгляваш тук там с някоя лъжа - общо взето дезориентираш.

Не можеш да знаеш как аз знам статистиката на доктор Първанов. Знам я, защото има защо да я знам. Както не можеш да знаеш редица други неща най-малкото поради факта, че не знаеш кой съм. Или поне не смееш да се установиш в разбиранията си за това кой съм. Не ти стиска да си представиш кой съм аз, макар, че аз умишлено не си представям името и професията. Затова и си измисляш някакви пенчовци, за да се чувстваш по-комфортно, иронизирайки анонимността ми и пренебрегвайки много тънък психологически момент във форумната комуникация, а именно, че хората предпочитат да комуникират предимно анонимно. Ако не знаеш защо вземи си изяш сертификатите, с които се фукаш.

Затова недей да спекулираш и да анализираш информация, която нямаш.

Ако искаш да си защитиш тезата то отговори на въпросите, десетките въпроси, които ти зададохме аз и Ема.

Но не заобиколно, а точно - с факти, цифри и срокове.

Така както правим с Ема. Например:

ПР се лекува за 1 до 4 месеца за около 10-ина сесии. Успеваемостта се постига най-вече чрез краткосрочна стратегическа терапия и е близо до 100 % като успехът е проследим няколко години - вече повече от 10 г. от първите успешни случаи в България, т.е. ефекта е бърз, ефективен и траен. Хората, на които е помогнато са десетки, за да не кажа че са много повече като аз съм един от тях. д-р Първанов е един от малкото психиатри-психотерапевти, които успешно се справят с ПР и страхове, а за обучение и практика като неговата ти само можеш да сънуваш и мечтаеш. Прилагат се световни стандарти на водещи психиатри-психотерапевти в света, в основата на които стоят не само сериозни научни изследвания, но и вече достатъчно голям световен практически опит.

Ето това е тежката истина, срещу която се бориш и се бориш с някакви смешни псевдоадминистративни аргументи от сорта на някакви неправителствени организации като БАП, действащи без законово основание и без да са упълномощени от държавата да администрират тази дейност. Тук там ползваш и морално и по всякакъв друг начин остаряла наука (от 1936 г.!!!), което те принуждава да стоиш почти денонощно във форума и да си измисляш интриги, за да отклоняваш вниманието.

  Чудех се хъджъпънънещотамси, д-р Първанов дали не ти носи още мед?

  Това такова последователно лаене, хапене и дърлене целеносачено към определен човек, не съм виждала в този форум от месеци. Интересното е че това е твоята гордост, че си разлаял кучетата или кучките, всьо равно.

  И ако това е изразяването ти на фактологията около справянето ти с ПР... представям си какво си бил преди с ПР... мале, страх!

 Освен това, то може и дай Боже, ПР да ти е изчезнало, но помоли доктора си да поработите малко върху тази враждебност. Дали не си ядосан на своят си терапевт, та правиш пренос върху Тодоров. Или, аз вече попитах това - дали не си влюбен в терапевта си, нищо срамно (случва се и на най-светлите души) и сега да бичуваш тук, измъчваш Тодоров, така наказвайки индиректно себе си, за смута, който цари в душата ти.
 
  Не разбирам, ако някой ти е неприятен, неспособен, не струва нищо като специалист, как е възможно системно да стоиш тук и да го четеш, както и предимно да възбуждаш дискусии само с този човек. Помисли върху тази възбуда...  :)

Няколко десетки :) .... абе колега, аз в момента работя с около 10 човека с ПР плюс една група с ПР. Това са само хората с диагноза ПР. Естествено половината не отговарят на тази диагноза, или имат по няколко, зависи при колко психиатри са били, защото нали всички са по МКБ10! И нали си разбирач, трябва да съобщиш, че психиатричната диагноза е субективна!

Ериксонианската терапия и психотерапевти в Америка почти не им обръщат внимание, да не говорим дали фондация Мълтън Ериксон е чувала за България, да не говорим пък, дали този "метод" някой, някъде ще го включи в някакво изследване. Няма. Човек, който не е написал нито една книга за своя си метод .... не ми е ясно как го изучавате. В книгите, които описват неговите случаи има само фантасмагории, поне в 80%. И всеки решил да го тълкува го прави както си иска. Самия той прави големи завои относно методите си. Изобщо, какви глупости говориш?
Другата тема ... Човека е психиатър, цял живот бил сред шизофрении, не го пъхай там, където не трябва. Най-добрите психиатри-психотерапевти мога име по име да ти ги кажа.Той не е там. Нека си работи, нека експериментира .... нека! Това е много важно. Ама ароматите са просто излишни. Знам, че работите с ония 15% за оптимистичната нагласа, ама хайде сега да не мътим мозъците на всички. Ние не сме виновни, че в неговите методи хората трябва първо да им се промие мозъка, че самият той е "велик" /или те, защото сте цяла групичка/  и с тази нагласа да се явят при него/тях.
Не те знам кой си , но вече ще те наричам Пенчо hpjon, защото имаме напредък в обръщенията. Както се казва нещата стават малко по малко, ама стават. И от моя страна ще стават по същият начин :)  После може да разнообразяваме .... hip, sokrat, none ... нали така. Ти от 3г. бръщолевиш едни и същи глупости. А ако не си ти още по-зле ... ти си се загубил и си приел личността на някой друг.
Човек има право да е анонимен в това пространство, прав си. Но ако ти се биеш в гърдите, че даваш съвети, критикуваш терапевти, теории, български и световни организации, световни изследвания за общото между методите, в които даже идеята е да се консолидират, а не да се разграничават, защото това е световната тенденция .... вместо да се включиш в дискусия, как се става терапевт по света и каква присъда получава всеки, който не е станал по този регламент, а се пише за такъв ... тука цъкаш един сайт, дето нито е там световния елит, нито даже го доближава, нито има нещо общо с България.
Не те зная, какво печелиш от тези неща /и колко/  и защо го правиш, но удари пак на камък, както и преди 3г. в дира, а ти обяснявай тука на всеки нов, че си се излекувал от нещо. Ти си измамник, нищо повече. Продавач на надежди. Нали сте набожни, това е голям грях, спрете си. В България има толкова много специалисти, които работят с толкова тежка проблематика, че ПР ще им се стори ..... почивка. Да ти ги назовавам ли? Да почна от София? Спри да ръсиш глупости. Съсипваш и малкото доверие, което все още хората имат към психотерапията по принцип.

  Чета през редовете, почна и вече да ми писва да чета идентични глупости. Ама как така хъджъ... Пенчо, то почти като Пижо - Ви е колега?

 Че то си има професионални форуми за специалисти, влизат вътре и си чекнат устите, мерят си дипломите и други такива забавни, типични за мъжете занимания.

  Истината е че хъджъпъон опита в началото с лични бележки при всеки член на форума или почти всеки, допускам. При Кадифе удари на камък, при Трак - тоже, при Литъл Овненце почти, но в крайна сметка пак удари на твърдо, може би единствено с ДГ случи и направо му се получи.

  Каква е целта от това вербуване, Боже, нищо на този свят не се прави просто по добра воля, нали? Нищо чудно, че хората в него са с болни души, които едва побират в телата си.

:) ... и с мен на лични пробва .... ми така е, няма по-голям от хляба. Ама защо да е така ... Има си начини да си финансирате експериментите, защо за сметка на хората? Толкова пари се отпускат по проекти. Особено НЛП има голямо бъдеще в бизнес консултиране. Там са парите не в ПР. Само напишете НЛП в нета и ще ви се прииска всичките си пари да дадете, за да ходите после гол и "щастлив". Проблема е, че после само гол ще ходите :) И не защото НЛП не работи, а защото куцо и кьораво е сертифицирано от "създателя".

  Всъщност мога да кажа, че аз работих с терапевт, който се занимава с НЛП и бизнес консултиране. Смея да си мисля, че колкото и пари да дадох, си останах с дрехите  :laugh: Шегувам се, разбира се!

 Иначе, да... сертификатите се раздават лесно, както и членствата, поне повечето. Системата е опорочена, но затова вина има само Негово Величество клиента.

Ще перифразирам гениалния Йовков така:

Боже, колко параноя има по този свят...

:)

Вие наистина ме оставихте без думи.

Такива излияния не се срещат често :)

Сами не знаете колко истина има в предишния ми пост и абзаца, който е в болд.

Всъщност, знаете - то това и стана причина да параноясате тотално. :)

" Иначе, да... сертификатите се раздават лесно, както и членствата, поне повечето."

Няма такова нещо. Единия сертификат го борих 9г. - по психодрама, другия 7г. по Позитивна психотерапия /освен че бъхтих 7г. в университета и 6мес. в диспансера/.
Няма лесен сертификат по психотерапия. Въпроса е къде има психотерапия. И хората трябва да са много на ясно с това.

" Всъщност, знаете -..."

Не, не знаем ... докажи. Факти, обстоятелства, изследване, референции ... ти знаеш, как се казват резултати и как работят науките. Дай доказателства за тези 4мес.
Брой хора ....
техники ....
докуентация ...
референции /кой страничен е наблюдавал изследването/ ...
Щото аз имам 110% .. на думи. И ? Какво правим?

Стига заблуждава хората, ако имаш нещо за казване казвай го. От 3г. само едно и също говориш. Сега даже включи и собственото си излекуване. Ножа е опрял до кокъла явно.

  Моите чест и почитания!

параноя, тодоре, параноя :)

Сократа в дира така ти е рацентровал системите, че още ближеш рани като гледам, та ме мислиш за него.

Всъщност, ти не си ме помислил само за папата - що не помислиш по този въпрос :)

Спокойно, това, което ти правиш тук е много полезно - не се чувствай чак толкова комплексиран :) Сам не знаеш колко си полезен дори. Ти помагаш толкова много в контекста на тези разговори, че идея нямаш. Как ще имаш, като си като кон с капаци и се хвърляш на всяка дума като ужилен или пък си диплиш теориите, дето си учил в 1936 :)


Ти си терапевта с името си тук - ти дай.

Аз съм един от многото доволни хора, преборили успешно ПР и куп фобии. Не мога да говоря от името на терапевта си. Дори много съм казал от това, което знам по друг повод. Но то е само за да улесня хората да изберат работещо решение за тях.

Иначе виждаме твоите 110 % - клиентката ти тука трак оправя 1 проблем и си натриса с твоя помощ още 3 проблема. Ти имаш интерес това да става така, защото това са си ходещи касички за теб.
На краткосрочната терапия, на която аз бях това и е един от плюсовете - знаеш кога ще свърши, приблизително с какъв успех ще свърши и колко ще ти струва.

Ти ги въртиш и сучеш едни, на които и Франкенщайн би ти завидял за успеваемостта да оплескаш нещата с психиката на доверилите ти се.

  Много инфантилно поведение, хъджъпоун.

  Мисля, че всички във форума си направиха добра преценка какво правиш.

  Колкото до Трак, престани да си чистиш зъбите по момичето. Справя се добре, импулсивна е, като огън, като жар-птица. Личните й споделяния нямат отношение към терапията й. Г-н Тодоров не й е нито баща, нито приятел.

 Тромав си, хъджъпоун.  Айде, извикай сега матроната Ема, че ти е нужно подкрепление и по суша. :)

" Ти ги въртиш и сучеш едни, на които и Франкенщайн би ти завидял за успеваемостта да оплескаш нещата с психиката на доверилите ти се."

Професионалистите работят в екип, за да не си помислят че около тях се върти света. Аз работя в три различни :) Колега, издишаш от всякъде. Нищо не си излекувал ти. Аз знам какво е човек да се излекува. Той или повече не се обажда, или идва с нова проблематика. Ти си заседнал, за съжаление в това че си излекувал нещо. Та както казах една крачка не си направил от 3г. Цялата ви група също. Давай, аз се забавлявам вече с теб.
За какво ми е статистика на мен? Всеки човек е различен. Всяка терапия е различна. Всеки проблем е различен. Всеки човек иа различен опит, различни способности, различни възприятия, различни ресурси .... различност. Учи! Всичко се учи. Както ти казах, като си бос най-добре е да си обуеш обувки. Да постелеш целия форум с килими е трудна работа, а както виждаш и невъзможна. Ама дано го виждаш де. И да си оправите рекламната стратегия. Как може за 3г. да не сте мръднали крачка напред.

Хем съм колега, хем пък съм се лекувал :)

Противоречието в теб е обяснимо - тотално си неориентиран, но... какво да се прави, случва се.

Отнякъде се пръкна и 3 годишен период, за който ми говориш на вие... Трудно те разбирам вече, аргументите ти приличат на бълнуване. Предвид малките часове, в които пишеш ще го отдам наистина на бълнуване.


Говориш ми за как това всяка терапия била уникална, човека уникален, как всеки път действаш различно, а в следващия момент прасваш едно или или.
 
Ами хората са уникални, някой като си оправим проблема с ПР сме толкова щастливи от този факт, че нямаме търпение да споделим с всички останали факта, че една прекрасна промяна е напълно постижима.

Промяна, която реално дава нов живот. Когато си влачил ПР с години, когато си се изтормозил и не знаеш как да подходиш при решавнето на проблема си попадаш тук, прочиташ, че това може да стане бързо, ефективно и трайно и сам преценяваш - искаш ли промяната, или си си вградил ПР-а в начина на живот дотолкова, че не ти се предприемат промени.

Ето, примери във форума няколко, които им е угодно да си смятат, че ПР е вечния им танц - те ако се справят може и да не знаят какво да правят със свободата си после - та от какво ще се оплакват?

За новата проблематика - плашиш хората само и наистина разбиваш доверието в психотерапията. Твоите клиенти получават като бонус нова проблематика, просто защото все още си млад, неопитен, неучил достатъчно и което е по-страшно - нямаш желание да се научиш. track е твоето лице тук - тя получава проблем след проблем, като дори основния - ПР не го е решила напълно.

Това при един опитен терапевт е недопустимо. Като погледнеш най-добрите случаи тук във форума, които са се справили с ПР ще видиш, че са постигнали това с работата си с много опитни терапевти. Не само ние, които сме били при д-р Първанов. Вземи например Селена - тя също е от случаите, които тотално се е справила. Обаче и тя влиза тук. Какво да правиш, не можеш да забраниш на хората да се похвалят със наистина страхотните си успехи :)

Виждам, че пак говориш от мое име, даже си по-запознат и от мен. Би ли пояснил за широката аудитория кой проблем съм оправила и кои са трите проблема, които са ми натресли  ::) Прост народ!  :)

Пак говорите за мен, дори не уважавате "траура ми". Лоши хора  :D

Аха, ясно защо днес си се захванала да водиш скандала с циганите от името на тодоров. Това ли ви е терапията? Да си търсите форумни опоненти когато ви се напече положението. Това ли са великите дълбинни методи на псевдотерапевта ти тодоров - така ли си говорите - ми мойто момиче, като ти дойде нещо зора, влизаш във форума, намираш някой и си изливаш яда върху него.

Това, че не си получила ПА въобще не се дължи на терапията ти. И това ще го видиш до няколко дни след случката. Много е вредно, когато една терапия като твоята, запушва една дупка и отваря друга - по-голяма и по-страшна, за да си извеждаш емоционалния заряд.

Аз разбирам, че първата задача на тодоров - да се спечели клиента е свършена много добре. Но тя е преминала всякакви разумни терапевтични граници. Понякога те съжалявам, а и другите в твоето положение, че сте измамени така долно.

Ето затова ще "рекламирам" моята успешна терапия. Защото тя е ограничена във времето, с ясни правила, ясни срокове, ясни цени и ясен и траен резултат. Не случайно използвам думата ясно толкова много - мъглата, която се стеле тук от постовете на терапевта ти е трудна за пробиване, но не невъзможна.

Все пак хората имат глави на раменете си, не фарове за мъгла, нали :)

hpjon, аз затова си редактирах вчера поста, веднага след като го написах, ама ти явно си успял да го копнеш веднага. Вече започвам да си мисля, че не следиш само г-н Тодоров  ;D Усетих, че гневът ми не е предизвикан от теб и няма защо да го изливам върху теб. Затова и го редактирах. Както виждаш, не съм те зачесвала днес, ти си въобразяваш някакви неща. Дори ти казах, че ми е гадно все още и ме натоварват скандалите.

Защо ли ти се обяснявам  ::) Мисли и прави, каквото решиш за добре, само не ме намесвай в интригите си, ясно?  ninja-smiley

Мда, с постоянните редакции на постовете се води трудно конструктивен разговор.

Това в една успешна терапия не би ти се случило. Ето, аз нямам проблем с казаното от мен - дори не съм си изтрил първите постове, в които е видно в какво положение преди терапията съм. Но не ме е срам от това - дори се гордея с промяната, която съм постигнал.

И за да не звучи самовъзгордяващо точно затова пиша - да видят и други хора, че промяната и справянето с ПР и фобиите е напълно възможна. Стига да искат :)

Плочата продължава да върти едно и също  ;D

Има опасност още една тема със специализирано заглавие да се превърне в бойно поле от военния сериал с елементи на реалити, ....та за това пиша тук.




 То ако ставаше само с четене на книги и проумяване на фрази.....примерно лекарите щяха да стават такива  веднага след като завършат университета и като прочетат всички учебници и книги. Но след университета те са още господин и госпожа НИКОЙ в медицината. Нито медицина, нито психотерапия се учи от мантриране, зубрене и наизустяване и проумяване  на фрази.  Психотерапията е преживяване и то лично!

Колкото разбирате от що е това осъзнаване и внушение ученици на Учителя, толкова разбирате и от що е това чувство и мисъл?!.
От позицията на каква го казвам. Ще ви отговоря в стила на великия Кирил Маричков    ..................................................................................................Аз не съм МилтънЕриксоновист, аз не съм дъновист.  Аз не съм юнгианист, аз не съм и фройдист. Аз не съм психодраматист, аз не съм НЛП-еист................АЗ СЪМ ПРОСТО ЧОВЕК, АЗ СЪМ ПРОСТО ЧОВЕК.

И специален поздрав за моя приятел биолог от източника на метафората ми. Поздрав от мен, чрез песента на най великия хипнотизатор в българската рок музика, а защо не и изобщо в бълг. музика.
http://vbox7.com/play:d209f8b1&al=2&vid=1136779 (http://vbox7.com/play:d209f8b1&al=2&vid=1136779)

.Вегетативната нервна система е тази част от нервната система, която регулира функциите на вътрешните органи и на мелезите с вътрешна и с външна секреция. Както при соматичната нервна система, функциите на вегетативната нервна система се основават на рефлексната дейност. Рефлексен характер имат почти всички основни жизнени функции: работата на сърцето и белите дробове, секрецията на жлезите с вътрешна секреция и на жлезите в храносмилателната система, перисталтичната дейност на червата и др..
Функциите на вегетативната нервна система не подлежат на волеви контрол. По това тя се различава от соматичната нервна система. Всеки от нас може съзнателно, по своя воля да съкрати двуглавия мускул на ръката си, но никой не е в състояние да съкращава и отпуска по желание гладката мускулатура, изграждаща стените на кръвоносните съдове, бронхите или стомаха.
Вегетативната нервна система се отличава от соматичната и по своя строеж. При соматичната нервна система информацията от гръбначния мозък до изпълнителния орган се предава по един-единствен неврон, а при вегетативната нервна система - по два. Първият двигателен неврон, който напуска гръбначния мозък, се нарича предганглиен. Той осъществява синаптичен контакт с втори неврон, наречен след-ганглиен. Телата на следганглийните неврони се намират в т.нар. вегетативни ганглии - образувания, разположени извън гръбначния мозък. Аксоните на следганглийните неврони навлизат в изпълнителния орган, който инервират.
Вегетативната нервна система се разделя на два големи дяла: симпатиков и парасимпатиков . Телата на предганглийните неврони на симпатиковия дял се намират в гръдните и в поясните сегменти на гръбначния мозък, а тези на парасимпатиковия дял - в главния мозък и в кръстцовите сегменти на гръбначния мозък. Симпатиковите вегетативни ганглии са разположени пред гръбначния стълб, в непосредствена близост до него, а парасимпатиковите - далече от гръбначния мозък, близо до инервирания орган, понякога в самата му стена.
От крайните окончания на симпатиковия дял на вегетативната нервна система се отделят като медиатори адреналин и норадреналин, а на парасимпатиковия - ацетилхолин. Отделените медиатори взаимодействат със специфични мембранни рецептори, разположени в изпълнителния орган. Съществуват множество подгрупи от мембранни рецептори. Тъй като един и същ медиатор може да взаимодейства с няколко вида рецептори, влиянието му върху различните органи е различно, като зависи от вида на рецепторите в съответния орган. Адреналинът например може да предизвика в едни области съкращение, а в други - отпускане на гладката мускулатура на съдовете.
Двата дяла на вегетативната нервна система допълват ефектите си върху инервираните органи. Симпатиковият дял на нервната система например ускорява сърдечната дейност, а парасимпатиковият я забавя. Симпатиковият дял отпуска гладката мускулатура на бронхите, а парасимпатиковият я свива и т.н. Съгласуването на висшите вегетативни функции се извършва в подхълмието (част от междинния мозък).
Симпатиковият дял на нервната система силно се активира по време на екстремни (крайни) ситуации, свързани с опасни за живота последици. Общоприето е такива състояния да се означават с термина стрес. Това понятие е твърде обширно и включва редица състояния: травми, наранявания, силно нервно-психично напрежение и др. Симпатиковият дял на нервната система мобилизира силите на организма и го „подготвя\" за противодействие на неблагоприятните въздействия: налице е повишаване на кръвното налягане, учестяване на сърдечната дейност, увеличение на белодробната вентилация, повишаване нивото на глюкозата в кръвта и др.

Всеки път когато се чувстваме напрегнати, сме свидетели на стрес-реакция на организма. Причините (стесори) могат да бъдат както обективни, така и субективни. Тялото ни реагира на поддържащи или засилващи стреса мисли, чрез свързване на симпатиковия дял на вегетативната нервна система с ендокринната система.

Здравейте!
Аз също имах проблеми със страхове, топли вълни, постоянно притеснение, че нещо лошо ще ми се случи. След 6 месечно лутане по разни психиатри попаднах на д-р Никола Марков, който според докторите, с които се консултирах е един от най-добрите в Пловдив. Редно е да спомена, че преди това си направих куп изследвания на сърцето, нервната система, кръвта... и каквото още си помислях, просто защото не можех да приема, че съм за психиатър! Истината беше много кошмарна за мен. Никой не може да понесе в началото нещо такова с лекота. И все пак смятам, че изкарах късмет от цялата ситуация, понеже д-р Марков ме включи в безплатна програма за 10 сесии с психолог, за да може да се подпомогне ефекта на лечението. Така се запознах с Милена Кехайова (http://milena-kehaeuva.hit.bg/). Още след първата ни среща изпитах облекчение и спокойствие. На първо място вследствие на нейните точни и прости (на достъпен език и с лични примери) обяснения за състоянието ми. Това, че всичко ми беше разяснено в най-малки детайли, много ми помогна в осъзнаването на проблема и постепенното му овладяване. Тя ми предложи множество техники за справяне изобщо със стреса в ежедневието ми и така започнах да вярвам в собствените си сили. Смятам, че най-много ми помогна доверието между нас и нейната отдаденoст в работата. Вече съм много по-добре. Ще се радвам ако съм помогнал и на други с подобни проблеми в търсенето на добри специалисти.

Здравей, алекс!

Би ли разказал повече за твоите проблеми и за пътя, по който ги реши. Какво беше лечението ти при психиатъра, колко продължи психотерапията ги.

Благодаря ти предварително!

Да, разбира се!
Проблемите:
Атаките започваха така: Без предизвестяване и/или  конкретен повод, тялото ми се напрягаше, стомахът ме присвиваше, ръцете ми, както и областта на  горната част на раменете, врата, тила, главата се затопляха до парене. Пулсът ми се  ускоряваше, дишането ми се учестяваше.       
Мислите ми бяха хаотични, черни. Притесняваха ме всякакви неща, дори маловажни, Имах усещането, че контрола върху живота ми се изплъзва: доминираше нарастваща тревожност, безпокойство, безпомощност, че дори и лекарската помощ няма да е навременна. Почти  константно беше чувството за безизходица  юи липса на перспектива в бъдещето,  както по отношение  на  работата, така и в битов аспект.       
Поведенческата ми реакция беше на бягство, търсене на убежище, избягване на  контакти с близки и познати, изпитвах затруднения да понасям присъствието на повече хора. Същевременно ме беше страх да оставам сам - включително в къщи. Не ми се слушаше музика, нищо не ми носеше радост. “Ще се побъркам”, “Нещо лошо ще се случи” си мислех..
Избягвах да спортувам!!! – А бях запален спортист преди това!!!.. да не би да ме стегне сърцето, да не би да вдигна пулс..   
Пътя:                                                                      
Както вече споменах по-горе, в началото много ми помогна обяснението за състоянието ми и разясненията в най-малки детайли: какво точно се случва с мен. Това доведе до осъзнаването на проблемите ми. Например: научих се да слагам точния етикет на това което усещах (НЕ – “имам сърцебиене” – а,  “чувам биенето на сърцето си”).
След като възвърнах доверието в собствените си сили – събрах смелост отново да спортувам. Малко по малко се престраших да отида отново сам на гребната база, да играя футбол (не само като вратар!), да ходя на фитнес..
Научих се да релаксирам, да оставам сам в къщи и да се наслаждавам на тишината.
С две думи - да се натоварвам (да не се щадя) и да се разтоварвам истински!!!
Лечението при психиатъра - ЕСЦИТАЛОПРАМ табл. 10 мг.
Психотерапията продължи 5 месеца.

  Браво!  Чудесно!

  Радвай се на новия живот!

Благодаря! Пожелавам го чистосърдечно на всеки!
Надявам се да съм бил полезен!

Повече гледни точки - по-добре! :)

Няма как да не си полезен.

Опиши историята си в бялата книга на терапевта тук във форума - виждам, че си доволен от специалистите, които са ти помогнали, а там е тема точно за това.

Колко хубаво, Алекс! Радвай се на новия свободен живот! Дай ,Боже ,повече хора да се справим и благодаря, че сподели и обнадежди!

Лечението на ПР е трудна работа и не може да се осъществи само с психотерапия или само с лекарства. Ако трябва е добре да се пият лекарства защото те те правят нормален човек. Психотерапията понякога ти дава само надежда, но не и лечение.

Ти пък откъде извади тая сигурност, че психотерапията не лекува. Айде, бе. Говорите понякога глупости за да сте интересни.

Каквото и да ми разправяш психотерапията според мен не е важна, както и там разните му техники ,тес и незнам какво си. Тези неща влияят на хората които са лесно податливи или внушаеми. Един здравомислещ човек не може да се хване на номера "пипни си носа и ти минава" chair

Доста общо, но за мен има едно решение - трениране на воля и израстване. Когато това е извън силите на човека, антидепресантите помагат. Когато се е случило за първи път - консултация с психотерапевт!

Тренирането на волята е бавно и мъчително, затова трябва да е по изготвен план с ясна цел - забравяне на страха. Всеки трябва сам да си изготви този план за себе си.

Това е все едно да имате план, как детето ви ще започне да използва цокала, за да ходи по голяма нужда. Зная че звучи прекалено нагледно, но това си е един точен пример. Както за горното, така и за предходното, не могат да се случват по план. Ако плана е нещо определено, което трябва да се извърви, това е нелепо. Планът се изгажда посредством човека и е динамичен, зависещ от това какви ресурси има и какво му се случва. Ако човек не успява да се справи с плана, не човекът е виновен, а планът. Поради тази причина, няма как да се използва думата "план". Планиране е невъможно. По-скоро се действа според промените които се случват "тук и сега". Да поставим "летва" която "трябва" да се прескочи, означава да поставим "указания които трябва да се спазят". Повечето тревожни растройства се развиват поради горната причина. Терапията няма за цел да окраси причините в по-приятни цветове, за да бъдат изпълнени. Все пак човек е жив "предмет". Няма как да е "план за петилетката" :)

Да, съгласен съм, че думата план не е подходяща. А може би не бях достатъчно ясен. Имах предвид не план за петилетка :), а по-скоро нещо като дневен режим. Неща в ежедневието, които човек си изпълнява или си налага да изпълнява. Така се концентрираш върху нещо. От друга страна правенето на трудни неща, които си налагаме сами, би дало опит със справянето им и проблемите свързани с тях. Например, при социалната фобия, човек би могъл да си наложи да се среща с повече и различни хора. Непознати хора. Осъзнаването, че правенето на обратното на това, което предпочитаме според мен е вид трениране на волята. Все пак ако желанието ни е да нямаме страх от хора, нужно е малко да излезем от "уютното си Аз".

Изпадал съм в много тежки депресии, затова, че съм сам. По-лошо аз имам висока тревожност. В такива моменти потъваш надълбоко и посоката е една надолу към дъното на океана. Трябват много сили, за да се спасиш. Е не си ли струва да се спасиш? В такива моменти имам паники и атаки, с физиологичните прояви, които всички добре познаваме. Тогава просто гледам да се скрия в дън земя и веднага след като това отмине, те "нападат" мислите. За мен "изплуването" на повърхността е да се предадеш на това, че ще те видят че ти е зле. Ще разберат, че си недъгав. Неможе да се скрие това. Нека всички го разберат, пък нека аз след това се чуствам добре сред хора.

Малеее, тука машината на времето работи с пълна сила! От толкова време не съм влизал и гледам пак някакви философи си чешат езиците, някакви терапий, овладяване на паническата атака, лекарствата били ужас, никой не се бил излекувал с лекарства.... и тодоров отново се изказва. Е сега да ви кажа. ГОТОВ СЪМ!!! Тодоров с лекарства, не с някакви висши техники да овладявам атаката, да я изживявам и т.н. А да и с EFT и EMDR, които ти отричаш и обясняваш какъв ужас са и ти объркват мозъка. И тъй като се напатих от разни "терапевти" , психолози знайни и незнайни, краткосрочни терапии, иглотерапии и други, сега вече ще се опитам да разкажа в една друга малка тема как го направих и да ще се пробвам да насоча повече хора към професионалистите в областа, а не шарлатани които лекуват с две срещи или с методи "как да овладеем тайните на космическата генекология"!!! Искам да пожелая от сърце на всички в най-скоро време да отидат на риба, плаж, в мола и където си пожелаят без страх и тревожности.

 "За" и "против" антидепресантите , "за" и "против" терапия при психолог . В крайна сметка всеки си има собствен избор . Това , което аз съм видяла , ми показва че започнеш ли веднъж медикаменти , няма спиране . Много хора казват , че след спирането им състоянието им се влошава още повече . Можеби тук е ролята на психотерапевта .Хубаво  е да се проведе терапия успоредно с лекарствата . За антидепресантите съм чела много негативни отзиви . От тях се надебелява , ставаш като зомбиран , губиш сексуално желание и т.н. Аз не го твърдя , защото не съм взимала никога .

Има! Трудно, но има! Малко по-лесно става със специализирана помощ.

Как действат антидепресантите ? Чувстваш ли се различно ? Аз искам да си бъда себе си , без значение колко ми е зле . Един доктор ми каза че имам много добър мозък , но с малки грешки при функционирането му . ами можеби това съм си аз . Понякога мисля че ако се излекувам ще загубя себе си .

EvaRAngel, когато пиеш антидепресант пак си си ти, само се чувстваш по-спокоен, животът не изглежда толкова мрачен, изведнъж започват да ти изникват разни решения, коюйто преди не са ти идвали. Случва се да не ти пука толкова много, когато някои те ядосва. Не е задължително да напълняваш, не е задължително да ти изчезва либидото. На мен не ми се е случвало. По-скоро, когато човек е депресиран може да не му се прави секс. Антедепресантите не са нещо страшно, един много известен български лекар скоро ми довери, че и той пие антидепресант, така че всеки се справя, както чувства, че е най-добре за него. Има хора, които временно преживяват някаква криза и може да не се нуждаят от хапчета. Но хора, които по рождение имат химически дисбаланс в мозъка си и често преживяват кризи, не бива да си правят живота тъжен още повече, като избягват лекарствата.

Усещам че се изкушаваш какво ли правят антидепресантите, как ли действат. Това са доста пресилени неща че като се почнат няма да могат да се спрат, и се отнася по скоро за бензодиазепините. В това има някаква истина относно антидепресантите, само ако се взимат много дълго време. Един месец е напълно достатъчен да си задоволиш любопитството дали действат, разбира се ако е оправдано взимането им в твоя случай, това не е точно мое мнение а на водещи психиатри за единия месец че е достатъчен за преценка за ефективността им.
За един месец не могат да ти навредят с нищо, разбира се спирането е пак по схема с намалявания......дори и да ги спреш изведнъж пак може нищо лошо да не ти се случи в зависимост какво конкретно пиеш.  И ако не виждаш промяна според мен можеш да ги отсвириш като начин на лечение. Това е нали ако все пак решиш да опиташ, изкушена от ?положителните? мнения за тях.


kasanena, това че известен български лекар пие антидепресанти не е критерий че са безопасни.
Опасни са както  всички лекарства продавани в търговската мрежа при дългосрочна многогодишна употреба - антибиотици, нестероидни противовъзпалителни, стероидни такива, бензодиазепини и някои други... А на някои не им трябва многогодишна употреба за да са опасни, а дори само няколко дена - като стероидните противовъзпалителни.
Всеки човек в живота си преживява кризи, просто се използват различни начини за справяне, хапчетата и ВЯРВАНЕТО в генетичния химичен дисбаланс са твоя начин. Хубаво е че има и други начини.....


EvaRAngel не претендирам да съм запозната с цялата ти история, но от това което чета не мисля че имаш нужда от сериозни хапчета в момента, а по важното  е че това е и твое усещане.
Не противопоставям хапчетата на психотерапията. Ходенето на психотерапия не е панацея. Психотерапевтът е само инструмент за психичната промяна, дали тя ще се осъществи чрез него или по друг начин е личен избор  на страдащия според разбиранията и усещанията му. Та в тази насока мисли в момента според мен със или без психотерапевт.

Антидепресантите не са необходими все пак паническите атаки са върха на айсберга и най-леката форма (паническо разтройство) депресиите и шизофрениите са далеч далеч по-сложни.Нужно е силна воля,самовнушение,откъс на вниманието и заниманието,хоби,приятели.В случаите когато не отмине само,потърсете много добър психотерапевт,от антидепресантите може да се получи ефекта на отнемането,след спирането болежки леки тук и там.Помагат временно докъто главната причина заобикаля след време и се впива с по-голяма сила във Вас.Класически хомеопат може частично или цялостно да ви извади от това състояние. arms

Антидепресантите спират сърцебиенето при паническите атаки, затова някои хора ги вземат. Всеки сам чувства, кое е добро за него. Ако му е добре без антидепресанти, не ги взема, но когато те му помагат при тежки кризи и лекарят ги е предписал, няма проблем да ги пие.

Здравейте! Не съм чела всички коментари, дано да бъда полезна. Искам да кажа 2 думи в връзка с паническо разстройство, имам успешен опит в лекуване с помощта на психологическите консултации.
Паническо разстройство-това е неосъзнат конфликт между нашето природно "аз" и задължения, които налага социален живот. Така че може да се каже, че рано или късно повечето от нас ще се срещнат с този проблем. Медитация, контролиране на емоции, спортуване и подобни техники могат да облекчат симптомите, обаче няма да ги излекуват завинаги. Също и лекарствата. Паническо преживяване-това е ключ към проблемите, хапчета могат само да попречат на терапия и да удължат агония. Да, наистина възможно да се излекувате сами, обаче процес ще се забавя с години (без да преувеличавам), с опитен психолог (психотерапевт) - месеци. Проблеми, които предстои да се осъзнавате по време на терапия са шокиращи и най-вероятно без специална подготовка (като психологическо образование) психиката ще почне да ги потиска, което много ще затрудни лекуването. Бъдете здрави!
 sky

здравей те .Някой може ли да ми препоръча добър психиятър в София.Боря се с това   П.Р.мн време и вече неиздържам.

Здравей Мери, ходила ли си при д-р Анета Аничкина ?
Адрес:
София, ул. Уйлям Гладстон 17
e-mail:
aanichkina@yahoo.com
телефон:
+359/ 2/980 41 62 GSM: +359/ 88/873 49 61