evropea.com - форум за паническо разстройство

Здравейте. Ето и моята история . Преди около месец бях на един купон и реших да пуша трева ...нещо за което  винаги ще съжалявам. Отначало всичко беше ок , но изведнъж усетих как изчезвам и губя контрол и съзнание. Не припаднах но адски много се уплаших. На следващия ден уж бях ок. Няколко дни след това стоейки вкъщи на майка ми телефона извъня и без причина усетих подобно чувство. Правих си пълни изследвания на кръв и урина и всичко беше ок . Реших да отида на психиатър. Изпях си всичко и той каза че не е съвпадение . Диагнозата- паническо разстройство. Предписа ми Стимулатон и Флуанксол . Първите дни не спирах да мисля че нещо ми има , болен съм , само лоши работи.  След седмица се пооправих , но не минаваше и ден и час без да мисля за това. Днес отново имах същото усещане .  Горещи вълни по гръбнака , прималяване , страх от случващото се ... мислите припадам , умирам  и подобни . Ужасно е .....  Според вас дали диагнозата е правилна и  ще се почувствам ли по - добре от тези лекарства ... след колко време  ?  Моля дайте мнения.

И ти ли от трева?   chair

Тоя форум трябва да го дават за пример на всички деца (изключая темата за споделяне  ;D ) да видят какво могат да си докарат от тея смотани вещества  spank

Иво, по-добре изчакай да видиш дали и занапред ще имаш пристъпи на паника. Може да е временно само.

Оле .. има ли други случаи на отключване на ПР след употреба на трева ? ... Това би било огромно успокоение ... мислех че съм единствен и никой нз какво е чувството.

Засякох вече няколко във форума. Все същото като при теб - трева, паника, страх, сърцебиене и т.н. Не си сам, спокойно.

Други мнения ?  :(

Ми, какви други мнения?! Заслужавате да ви  spank затова, че с нещо толкова глупаво сте си докарали психично разстройство!  ;D С най - добри чувства. Мнението ми е, че ако спреш да се страхуваш от виенето на свят, сърцебиенето и подобните усещания, приемеш ги като нещо, което е нормално да се случва от време на време, може и да ти спрат атаките... Порови се из форума, може да намериш това, което ти трябва. :P

Искам да попитам нормално ли е при ПР да имам висок пулс . И още ... увеличиха ми Флуанксола от 2 на 3 на ден ... възможно ли е постоянно да ми е сънено и замаяно и да имам сухота в устата ?  Благодаря .

определно ще се почувстваш добре в един момент но трябва търпение
и никога неправи грешката която аз направих в началото спрях лекарствата на собствена глава защото се почувствах ок и всичко ми изглеждаше на шега и неможех да повярвам че ми се е случило
така това беше приди години
от 4 месеца пак ме раздруса и от два месеца може и да е малко повече времето пия стимулотон и когато имам нужда при ПА ривотрил
и да ти кажа все още неможе да се отпусна така като бях преди
тогава пък всимах СЕРОКСАТ но доктора сметна че прекалено дълго съм взимал това лекарство исега ме кара на стимултон като според него е по леко и по няма странични ефекти от другото това добре
но все още не се чувствам добре
мъчиме постояна задух по цял ден имам чувството че ни ми стига въздух и ръчкане бодежи и болки в гардите отверме на време екстра систули и съответно от това напрежение и кръвно вдигам
но се старая да съм активен друсаме ама стискам зъби и гледам да неспирам нормалния ритам на живото макар че това ме уморява много и понякога избушвам и се скривам сам някъде като ме раздруса
тъй че предполагах че лекарството ще ми подейства по бързо но явно не се получи макар че съм сигурен че в един момент ще стане от два дни съм на две по 50м тъй че стескай зъби и ще подейства ако прочетеш листовката пише че може да минат от 2 до 4 седмици зада се почувсташ добре като в някои случаи и по дълго всъщност повечето анти депресенти са така действат спнатрупване и им трябва време няма как

Аз всъщност от няколко дни не съм имал такъв момент , но не мога да се отърся от мисълта че нещо ми има , и от страха и очакването че ще се случи отново. Само за това мисля и е мн гадно ...

" Преди около месец бях на един купон и реших да пуша трева ...нещо за което  винаги ще съжалявам. Отначало всичко беше ок , но изведнъж усетих как изчезвам и губя контрол и съзнание. Не припаднах но адски много се уплаших. "

По принцип употребата на такива неща е мотивирана точно с това човек да изгуби контрол :)
Може би и това е било привлекателното за да го правите. Това ме навежда на мисълта, че по принцип контрола ви е сериозна част от вас. Това наистина изисква много енергия. Предполагам че винаги се представяте в светлина, в която другите да ви харесат, като човек, като мнения, като личност, да ви харесат. Това предполага и една повишена учтивост, която включва и преглъщане на това какво ви се иска в дадени моменти, за сметка на това как трябва да се представите.
Учтивостта всъщност е способността да се застраховате да бъдете нападнат по един или друг начин. Дали някога в живота ви на първо място за вас е било да не бъдете нападнат, по един или друг начин?
Естествено това са предположения, които може и да не са така, но са повод за размисъл.
Иначе ПА и страхът не ви правят различен или болен, а ви подсказват че нещо около вас и във вас трябва да се промени. Това е сигналната лампа "на таблото на автомобила". Самата лампа не е проблема, но тя сигнализира за него. Просто трябва да го откриете.

Ако имаш ПР, високият пулс си е един от симптомите. Аз съм имала сърцебиене до 140 удара в минута в най- големите си кризи, като едновременно с това ми е било и много лошо. Но щом пиеш лекарства не се притеснявай толкова, аз също пия и ми помагат. Не се отчаивай, а се дръж!!! arms

Няколко дни бях в родния си град и всичко беше сравнително добре .... и сега като се върнах тук където уча .. и пак не се чувствам комфортно , топли вълни , страх че ще се случи нещо с мен ... какво подяволите ...  вече почнах да се съмнявам че имам правилна диагноза ... ПР

Това е естествена реакция на ПР! Бил си в родното си място, близо до роднини и близки сред които се чувстваш защитен и спокоен. И с мен се е случвало така като сменя мястото. Не се отчаивай, само! ;)

Добре бе толкова четох ... при много от хората се развива страх да бъдат сред хора , да излизат , а при мен е точно обратното ... искам да съм сред хора за да се чувствам по - добре.Когато съм сам натрапчивите мисли нахлуват. За месец и нещо от първия път съм имал 3-4 състояния в които си мисля че припадам или умирам и това е ... при много от хората тва е ежедневие. За това  постоянно се съмнявам че е правилна диагнозата ми . Страха който имам е да не се появи отново това чувство на губене на контрол,припадане , умиране или как да го нарека нз.

Това твойто е типично ПР, според мене. Страхът от това да излезеш навън е агорафобия, страхът от срещата с много хора - соц.фобия. За ПР е характерен страхът от собствената или тази на близки смърт, хипохондрия... тук има доста специалисти вече, които ще потвърдят, че си с класическо ПР:)
Аз имах една позната, която, когато беше в някаква депресия или криза най - много се страхуваше от оставането самичка. Искаше да е с някой и се успокояваше само ако този някой й говори убедително, че всичко е ок.
Докато аз по принцип съм обратно - предпочитам да остана сама със страховете си, да ги анализирам и премахна. Не обичам, когато не съм на себе си да ме вижда някой.

Здравей, 1vo000!

Пишеш, че ситуацията, която е отключила страха ти е от преди месец... За това време ти вече си обиколил сума ти доктори и си на лекарства, които, повярвай ми нямат нищо общо със състоянието ти.

Когато си изпушил цигарата и си загубил контрол просто си се стреснал. Нормално е. Преживял си много силен стрес. Какво се е случило след това? Ами започнало е да те хваща страх дали отново няма да преживееш същия стрес. По някое време вече се включва и фантазията и си започнал да мислиш катастрофално - т.е. че ще умреш.

В момента продължаваш да си в състояние на стрес. Имаш и лекарства на главата си и лекарско мнение, които са те убедили, че "ти има нещо".
Ако продължаваш да четеш във форума за ПР и ако продължаваш да изследваш и задълбаваш състоянието си най-многото, което може би ще сториш е да се абонираш за него за дълги години.

Какво може да се направи?
Имайки предвид, че много отскоро си в това състояние прогнозата за лесно справяне е много добра. Затова обаче трябва да направиш минимум три неща:
1. Моментално и завинаги да спреш да четеш форуми като този (причината, да ти казвам това е, че ние хората сме лесно податливи на внушения - за съжаление по-често на лоши);
2. Да започнеш да спортуваш. Още днес. Минимум 40 минути на ден.
3. Потърси в интернет методи за справяне със стреса. Прочети няколко практически съвета и започни да прилагаш този, който ти пасва най-добре.

Трите съвета, които ти давам не ги измислям аз, те се препоръчват и от психотерапевти. Ако след две седмици няма подобрение може би ще е удачно да потърсиш професионална помощ.

Тук вече има бяла книга на терапевта, в която можеш да се запознаеш как хората се справят с такива проблеми (включително и аз съм се справил). Ако предприемеш тези действия, това би трябвало да ти е единствената позволена тема във форума.

Успех!

1vo000,

забранените и позволените неща не може да ти ги определи и заповяда никой друг, ОСВЕН ТЕБ САМИЯ!!!
Да, желателно е да спреш да четеш всякакви мнения, съдържащи натрапливи хипохондрични списъци от симптоми, защото има вероятност да станеш още по зле.....дори и да си внушиш такива симптоми които нямаш, само и само защото си ги прочел. Но Разрешените теми не се изчерпват с така наречената „бяла книга от терапевти“, книга която няма дори и една страница аз не съм виждала.

Разрешени са всички теми, форуми и книги  в които хора разказват как са се СПРАВИЛИ с психичното си разстройство и теми съдържащи съвети на психотерапевТИ и не само.

hpjon, вече започваш да се натрапваш! На това ли те научи терапията ти  :) И какво означава "това би трябвало да ти е единствената позволена тема във форума"  :o А на теб единственият ти позволен бутон във форума трябва да е "изход"  whip

Ако продължаваш да се държиш толкова нагло, започвам да го приемам лично и няма да спазвам добрия тон! 

Темата се казва Помощ . Дайте мнения .

Дадох мнение.

Това, че нещо ти се струва в него, нали се сещаш, че си е твоя интерпретация и твой проблем.

Отговорих на 1vo000.

Можеш да си интерпретираш само онова, дето сядаш на него! Изобщо не смятам да се занимавам с теб. Не искам да хабя нерви с нещо напълно безсмислено. Оттук нататък ти си имаш глава на раменете и отговаряш за себе си и действията си. Щом ти се струват уместни, прав ти път. Аз имам по-важна работа от това да стоя и да споря в нета с човек, който не ме касае по никакъв начин.

Мислех си дали да не се разпиша в така нар. "бяла книга на терапевта", за да разкажа някои "пикантни" подробности около практиката на въпросния терапевт, които са ми споделени от първо лице, но няма смисъл. Ако наистина "действа", тук хората имат нужда от помощ, нека опитат. Ако ли не, проблемът ще е техен, че са се подвели от нечии думи. Искрено се надявам да е първото!

За мен въпросът е приключен, обстоятелствата остават неизяснени!  :)

А пък хората като четат ще видят кой как се е справил и ще си преценят сами.

Аз точно на това разчитам като пиша - на здравия разум на четящите. Ако го имат, то те ще справят неминуемо. Ако ли пък не... форумът ще си има винаги постоянно присъствие от оплакващи се.

Айде, бе! Какво искаш да кажеш с това? Че едва ли не само във въпросния терапевт се крие решението на проблема ли? Продължаваш да наглееш и наистина ще си помисля, че са ти промили мозъка с нещо. Използвай здравия си разум, момче!

Не знам дали при мен се дължи на терапията, но ето че агресията ми отшумя. Вече не обиждам наред и не се паля за глупости. hpjon, смени терапевта  yahoo

На път е и тази тема да стане сериозно офтопик, затова повече няма да отговарям тук освен на 1во000.

Трак, не знам по каква причина прие лично това което говоря, но не виждам в разговора ни да има и зрънце рационалност - а именно с нещо да е полезен на търсещите.

Никога не съм твърдял, че един терапевт е най-добрия или единствено възможно решение. Аз говоря само от моята гледна точка, тя разбира се е като на човек решил даден проблем. В решаването на този проблем има роля един човек, но не означава, че той е най-великия. Изтъквам само, че съм един от малцината, който не е сменил няколко терапевта, за да стигна до решението. За разлика от мнозина, които са извървели този неприятен път.

Слагането на думи, които не съм казал не е от най-големите достойнства, което можете да изтъкнете, драга трак. Изнервянето ви само може да ми покаже едно - че присъствието ми отново тук е много, ама много провокиращо, нали :) Че как имам наглостта дори да се хваля, че съм се справил с ПР-а.

Такива ми ти работи.

Лека вечер!

Ти по-добре от мен знаеш какво си имал впредвид в предния си пост. Особено в последния абзац. Да се правиш на слънчасал не е едно от най-големите достойнства, които може да изтъкне един мъж. За моя радост това трябва да е проблем на жена ти, не мой  crazy2

Не мога да схвана защо си мислиш, че глупостта ти ме провокира. Може би е нещо друго не мислиш ли  :) Наглееш, защото го правиш по крайно отвратителен начин и след това се оправдаваш, опитвайки се да си измиеш ръцете.  :tease1:

Според вас да поискам ли 2-ро мнение от др психиатър ?

Привет, 1vo000

Много хубаво питаш и ако проблемът беше друг (не за психиатър) може би има резон в търсенето на второ мнение.

Има обаче една особеност при практикуващите психиатри. Те са медици, които са научени по един и същ начин да реагират и да препоръчват медикаментозно лечение на всеки проблем от техния спектър.

Така че консултирането ти с втори психиатър най-много да затвърди и без това погрешното схващане, че си болен от нещо, че се нуждаеш непременно от медикаментозно лечение.

Мисля си, че е хубаво да се консултираш с психотерапевт. Проблемът при повечето терапевти обаче е, че не могат (нямат право, а и не им се рискува) да отменят назначен медикамент от психиатър. Така ще се озовеш с двама специалисти, които третират състоянието ти и за да има успех цялата тази работа, координацията между тях трябва да е много добра.

Освен вчерашната ми препоръка можеш да направиш и друго - прочети в гугъл за антидепресантите - какво повлияват те. Прочети и за адреналина и за страха - виж как антидепресантите нямат никакво отношение към ПР. дори по-често влошават състоянието, защото влияят на друг хормон - серотонина. Но прочети сам, за да не звуча като проповедник :)

Пиши, ако те интересува още нещо по темата.

Поздрави!

Включвам се малко късно, не съм изчел всичко, но ще питам hpjon като човек, който явно се е излекувал от проблема.  Казваш, че лекарите лекуват по схема и много много не се замислят, същото донякъде излиза че се случва и при психотерапевтите. Тогава какво е решението? Как например да не ме е страх да стоя в дискотеката? Как да не не почва да ми се гади и вие свят от високия шум? Каква система да приложа?

На визитката на моя лекар пише : Психиатър и психотерапевт. Може следващия път , който е в петък да го питам някакви въпроси относно тази психотерапия : какво представлява , имам ли нужда , нещо такова ?

Здравей, Димчо :)

Психотерапевтите няма как да подхождат схематично - към всеки отделен човек се подхожда индивидуално. Идеята ми беше, че психотерапевтите нямат право, а често и желание да препоръчат категорично спирането на медикамент, изписан от психиатър. А точно така категорично трябва да се подходи, защото - 1- медикамента не само не помага, но и често носи вреди и 2 - категоричността на терапевта ще увеличи процента на успеваемост на психотерапията, при положение, че клиента е наясно, че само това е пътя. Не с лекарства, не съвместно с терапията, а само терапия.

Иначе за страха от дискотеката - ако нямаш идея как да се справиш сам, психотерапевтът ти ще те насочи към решение. Няма кой знае каква система - дали към дискотека или друга фобия (досега май над 3000 са описани) първоначално подходът е един - научаване да бъдеш смел. След това няма да помниш дори какво те е карало да се страхуваш.

Да, 1vo000, попитай го

Аз преди време точно такава комбинация търсех, но явно пак воден от някакъв страх.
Сега знам, че не е нужно непременно психотерапветът да бъде психиатър. За всеки случай обаче ако има например хипохондрични прояви не е зле и да е док :)

И сподели, ако нямаш нищо против отговора на психиатъра ти относно необходимостта от психотерапия.

Проблемът е там, че човек трудно може сам да се научи да бъде смел cold

Тук си абсолютно прав. Аз затова и потърсих помощ. Благодарен съм, че получих точно това, от което имах нужда и сега мога да се похваля, че от ПР и спомен няма.

Желая ти успех в справянето!

Благодаря. Дай един два съвета как го постигна.Какво поведение да приложа, как да не съм толкова чувствителен?

Като за начало ще ти цитирам това, което казва по друг повод терапевта, при когото бях:


Ако не си чел другите ми постове искам да отбележа тук, че зад името ПР седи прекомерен стрес, причинен от прекалено внезапно и в голямо количество отделяне на адреналин от надбъбречните жлези.

Какво можеш да направиш без терапевт?
Като че ли най-доброто решение е да почетеш малко книги, които да ти подскажат как да постъпиш с "емоционалността си". Чудесни заглавия са "Да се чувстваш добре" на д-р Бърнс и "Вашите слаби места" на У. Дайър. В момента и двете ги има по книжарниците - ако проблема не е прекалено отдавна има голяма вероятност да се справиш с прочетеното. Ако разбира се, приемеш абсолютно сериозно задачата.

Проблемът ми е от няколко години, така че явно само книги няма да помогнат. При теб кой беше най-големия страх. Може да си писал в други теми, но не съм чел, извинявай.

Ако не си се решил да започнеш терапия, опитай с книгите. Американските психотерапвети признават метода библиотерапия - справяне с депресия, тревожност и стрес чрез четене на подходящата литература.

Виж, питаш ме за страхове. Аз не искам да говоря за това по две причини: 1. справил съм се с това и честно казано не виждам смисъл да си припомням; 2. няма с нищо да ти помогна ако споделя страхове или симптоми.

Знаеш ли всъщност, кое е най-важното, което трябва да отговоря на въпроса ти - страховете ми с времето се изменяха. Един път от едно, друг път от друго, често от всичко, понякога от нищо. И причината за това е не че конкретното нещо или ситуация носи страх, а личната интерпретация на събитията, а оттам и изръсването на адреналина.
Прочитайки малко литература, или започвайки терапия ще се научиш да откриваш какво в мисленето ти провокира реакцията ти като на стрес.

Хайде, успех!

Мойте страхове се изменяха първоначално, сега вече са си едни и същи. Аз съм си чешит, обаче, вярвам на споделено от човек, който го е преживял, затова те и разпитвам. Да разкажеш за твоя.  Иначе съм чел доста книги, но там е повече интерпретация и на моменти написано с комерсиална цел, затова и търся човек, които се е справил със страховете си да разкаже за пътя, по който е минал. Абе, нещо като око да види, ръка да пипне

Разбирам те :) Горе долу така си мислех и аз преди терапията...

Моя път тръгна именно от четенето на книги и то най-вече от тази на д-р Бърнс. Четейки, освен че разбирах къде в мисленето си давам "накъсо" разбрах и едно много важно нещо - че психотерапията е начина да се справя с проблемите си.

Когато започнах терапията си моя терапевт ме попита защо досега не съм предприемал тази стъпка. Отговорих му простичко - че не знаех. Ако знаех, че решение има, може би 10 години зацикляне щяха да се 1, максимум 2.

Но, както се казва, човек узрява за разни неща. Та, началото на пътя ми бе подозрението, че мога са се справя сам. Не бях много далече от истината, но честно казано пътя на промяната е много по-лесен и приятен, когато някой те проведе през него.

Така че за моята промяна това мога да кажа - убедих се, че психотерапията ще ми е решението на проблема, потърсих и намерих за себе си подходящия терапевт и се справих.

Благодаря ти, ще потърся тази книга на д-р Бърнс. Не съм я чел.

По-добрата от тези, които ти предложих е "Вашите слаби места" на У. Дайър.
Но както прецениш - в книгата на Бърнс става въпрос за депресия, но я чети откъм въпроса за начина ти на мислене.

Открих тукhttp://www.public-republic.com/magazine/2011/06/72992.php за нея, благодаря ще потърся да я прочета.

Без да съм прочела всички постове ще кажа, че Вашите слаби места на Дайър е чудесна книга!

Днес ходих при психиатъра си . Разпитах го относно психотерапията и той ми каза че в околноста ( Разград , Търговище , Русе , Варна ) няма подходящи специалисти един вид .   А на визитката му пише психиатър-психотерапевт.... нещо не ми се вярва. Явно си оставам на медикаментозно лечение по същата схема 1 стимулотон ,  3Х флуанксол още една седмица и след това пак ще ходя и според това как се чувствам можело да намали флуанксола и да увеличи стимолотона ...

Е това ако е довод здраве му кажи...

Аз не бих се доверил на такъв специалист - прилича ми на племенен шаман.
1vo000,
България е достатъчно малка страна.В рамките на 12 часа може да се прекоси от единия до другия край. Ако това е довода, който би те спрял, помисли пак. Аз имам колеги, които ежедневно пътуват до София от други градове за работа. Така че, струва ми се, не е непосилна задача да се потърси терапевт в друг, макар и по-отдалечен град.

Нали се сещаш, че играта с дозите и вида лекарства е изцябо за твоя сметка - както финансова, така и всякакъв друг вид. Психиатрите могат да оправдават играта с медикаменти до една година от началото на назначаването им и после ще те убеждават, че ще трябва да ги приемаш дъъълго време.

С тези си думи не бих искал да всявам смут у теб - просто искам да те насоча да си решиш проблема по-бързо. Защото ти така или иначе ще го решиш, само въпрос на време е.

Здрасти, 1vo000. Прощавай за въпроса, но на колко години си?

23

Нормално ли е всеки път като си измеря пулса да бъде 100 110 ? Това доста ме притеснява.

С какъв апарат си мериш кръвното?Най - точни данни за сърцето ще ти даде лекарят. Ако мериш с тия електронните, само ще се объркаш. Те са ориентировъчни и не са точни. И не е важен пулса, а как се чувстваш!

С електронен е да...Преди около месец си правих кардиограма и лекарката каза че всичко било ок . Тогава пулса беше 80 мисля

Виж, каква ясновидка съм само  ;D Що се вманиачаваш толкова за здравето си?!Само на 23 си, човечее!  ;D Спри да си мериш кръвното и пулса и си намери по - приятно занимание. Губиш си времето със следенето на организма си. Всичко ти е ок!

На мене кръвното ми с електронния е към 120-130/60-80. Когато ходя на профилактичните не е мръднало от 100-110/60-80. И с пулса работата е същата. Имаше някакъв начин ръчно да се измери. Засича с за минута туптенето на ръката, но се прави обикновено от опитен лекар или мед. сестра, не знам дали и по този начин ще си измериш правилно пулса. Ама не ти и трябва,взе ли да правиш това, което е написала Радостина М/Елена или ако щеш аз, другите, които се чувстват сравнително или на 100% добре?Започна ли да спортуваш нещо?Намери ли си хоби?Запълваш ли си времето с хубави неща или тъпчеш на едно място в постоянно търсене на нови симптоми, че нещо не е наред с тебе?

Не знам защо, но все си мислех, че ние, жените, сме по-големи параноици от мъжете. 1vo000, нормално е кръвното ти да е такова, не е нормално на твоята възраст да се занимаваш с постоянното му измерване. Наистина се извинявам за личните въпроси, но как си със сексуалния живот? Имаш ли приятелка? Имам още няколко въпроса към теб, но нека започнем с тези.  :)

Здравей, 1vo000,

има една особеност в обръщането на внимание на различните симптоми и тя е следната: Когато тръгнеш да се взираш в дадена функция на тялото си тръгваш с предположението, че нещо може би нещо не е наред. Такова предположение (мисъл) е един стресов сигнал за тялото ти, а както вече много пъти споменахме стресът провокира отделянето на адреналин.

Една от основните функции на адреналина е да повиши кръвното налягане и пулса. Това е съвсем нормална физиологична реакция към стреса - така подготвяш тялото си да преодолее някаква трудност.
Трудността обаче в този случай е не някаква сложна ситуация, изискваща мобилизация на тялото, а просто слагането на пръстите на артерията на китката, за да се измери пулса.

Засичайки ускорен пулс се затвърждава мисълта, че нещо не ти е наред и се отделя още адреналин.
Имай предвид, че от мисълта, до отделянето на адреналина и проявата на физиологичните му свойства минават точно няколко секунди.
Той на свой ред остава неоползотворен и естествено, че докато се разгради по естествен път ще държи пулс и кръвно високи, дори да си в спокойна ситуация.
На другия ден, седмица или месец, само мисълта, че е възможно да ти е повишено кръвното или пулса то те се повишават автоматически. Защото мозъка вече се е научил, че измерването на кръвно и пулс е стрес и трябва да даде сигнал на надбъбречните жлези да отделят мигновено още адреналин.

Вече си влезнал в омагьосания затворен кръг на мисли, които се потвърждават от измереното и оставаш с впечатление, че това е симптом, от който няма отърване.

Най-простото, което може да се направи в този случай е да си наложиш съзнателно да престанеш да мериш пулса и кръвното. На 23 години си, така че и да ти са повишени известно време няма какво повече да се случи - нямаш необходимост от предприемането на каквито и да е действия.

В заключение - всичко това, което говорим тук в темата ти може да изглежда ясно, разбираемо и в същото време неосъществимо точно както изглеждат два бряга на река в ясно време. Само че преминаването от единия до другия бряг изглежда трудно. Моста, по който може да се премине често е психотерапията. Ако не ти се нагазва сам, потърси и този вариант на решение. За разстоянията в страната и достъпността на тепрапевти вече говорихме.

Успех!

Имам приятелка да :)

Ми като имаш, какво си седнал да си мериш кръвното?!  slap  ;D ;D ;D Имаш доста по - интересни неща, които да правиш с нея! love3  :tease1: Дай го по - весело и спри да си обръщаш толкова много внимание на здравето де!Като искаш да си здрав, прави нещо за тялото си, различно от това да ходиш по изследвания и да си мериш кръвното!
Не искам да ти звучи като обвинение, да ти всявам каквото и да било негативно чувство, искам да се научиш да мислиш по - позитивно и малко по - леко на нещата!  :) Ако беше пред мене и ми беше познат, щях досега да съм хванала с две ръце и здраво ще те разтърсвам, докато спреш да си мислиш,каквито и да било глупости!!!!! А вервай, 85кг жена не е за пренебрегване  ;D

 ;D DG пак ми взе думите от устата. 1vo000, съветът ми е да прекарваш по-малко време в този форум. Ти си млад, здрав и корав. Казваш, че пушенето на трева е отключило паник атаките и си пушил само веднъж, така ли?

Ами  тогава се случи за 1-ви път...аз още имам съмнения че е това :)

После  на майка ми телефона звънна и аз се сетих за починалия ми братовчед , после още 1-2-3 пъти ми се е случвало и от седмица и нещо не съм имал такива моменти. Само мисълта че нещо ми има , и че ще се случи отново и тоя път нещо ще ми стане.

Ивчо, вземи и изпуши още една. Току-виж ти минало  :D

 Ако си пушил само веднъж, наистина ще ти мине, ако пушиш пак.  :) Обаче ще ти трябва някой запознат с въздействието на тревата ;)

Аз се шегувах  :)

А аз-ни най-малко :)

Значи имаш липси на втория етаж...

  г-н Тодоров каза: "Може би и това е било привлекателното за да го правите. Това ме навежда на мисълта, че по принцип контрола ви е сериозна част от вас. Това наистина изисква много енергия. Предполагам че винаги се представяте в светлина, в която другите да ви харесат, като човек, като мнения, като личност, да ви харесат. Това предполага и една повишена учтивост, която включва и преглъщане на това какво ви се иска в дадени моменти, за сметка на това как трябва да се представите.
Учтивостта всъщност е способността да се застраховате да бъдете нападнат по един или друг начин. Дали някога в живота ви на първо място за вас е било да не бъдете нападнат, по един или друг начин?
Естествено това са предположения, които може и да не са така, но са повод за размисъл."

  Това все едно за мен го казахте... но, добре, знаем това, осъзнаваме го, размишляваме, но паниката остава... и какво?

Записах си час при психотерапевт в Русе за вторник. Как мислите.. дали съм постъпил правилно като не се оставям само на медикаментозното лечение.

Според мен си постъпил много правилно. Това е начин човек да навлезе навътре в проблемите, които му създават страха. Давай смело, братле и споделяй как върви.

Браво, Ивчо  :)

Кадифе, какво ти е пак  :(

" Това все едно за мен го казахте... но, добре, знаем това, осъзнаваме го, размишляваме, но паниката остава... и какво?"

Да, защото се осъзнава само на рационално ниво, с разума. Все пак е някаква посока. Но трябва терапевтична работа. Дори на рационално ниво "случаят" да е решен, трябва и работа с чувствата и преживяванията, и тяхната градация, подредба и основание да са там, където са.

Сърцебиенето и ускорения пулс нормални симптоми ли са за това състояние ? Защото имам и това доста ме притеснява.

Сърцебиенето е също толкова нормално, колкото и като срещнете жената в която сте "прясно" влюбен.
Сърцето реагира на всяка една емоция, защо страха да е по-различен от останалите? И защо ако някой е влюбен не си задава въпроса, дали има проблем със сърцето, щото то ще хвръкне, а когато му предстои да отстои себе си пред някой и получи сърцебиене си мисли за сърдечно-съдови заболявания?
Не е ли прекалено удобно и измамно същевременно?

Здравейте. Може ли някой ,който е ходил на психотерапия да разкаже какво представлява и как е протекла . Защото днес бях при психолог. Искам да разбера дали и при другите е протичала така.

 Няма еднаквост, предполагам. При всеки е различно, защото ти си различен от всеки един друг. различен е и терапевта като темперамент, метод(знаеш какъв спор се разрази скоро), опит, подход. Важно е ти как се чувстваш  дали си  обнадежден.

Ходих на кардиолог уикенда , защото имам постоянно учестен пулс и сърцебиене ..... всичко перфектно със сърцето .... Я кажете как протичат вашите ПА , защото аз все още се съмнявам че е такова ...... имате ли чувството че припадате ?

Когато имам ПА.,винаги мисля,че ще припадна,но никога не  се е случвало.Симптомите са сърцебиене,учестен пулс,задушаване,изтръпване,горещи вълни и парене в тила.Ходила съм на кардиолог,но нищо ми няма. :)

Това са в общи линии симптомите при ПА, които изреждате. Първият път човек се шашка, но после вече си наясно,че от това не се припада или умира. Аз съм си правила пълни изследвания, даже ЯМР и нищо ми няма. Изследванията са ми идеални. Четох някъде,че кофеина предизвиквал ПА и трябва да се ограничава кафе, кола и шоколад даже. doctor

точно така ваноти кафе шоколад и кола.за шоколада ми каза една лекарка.странно е но е така понякога.аз отначало сутрин си хапвах банан и шоколад и си казвам и двте са супер ще ми е добре.обаче след минути ми става зле и се чудя какво става .ама явно е било от шоколада.спрях го.явно на мен ми деиства така

веси това парене в тила и аз го имам и се чудех какво е или как да го опиша.то е хем като парене като се замисля хем като леко изтръпване и не знаех как да го опиша ама има хора с подобни.не се плаши.забелязал съм че се появява като почна много да мисля.пиши как е при теб

Това е един от първите симптоми при ПА.,когато го усетя си казват ето започва се и от страх,че ще ми стане нещо,всички други симптоми се засилват.Знам,че не трябва така да реагирам.Колкото човек повече мисли и се самонаблюдава,толкова по зле стават нещата.На теория всичко знам,но на практика се опитвам да не го мисля,но в повечето случай не успявам.

На мен ми става лошо от кафе и кола. Обаче му намерих цаката yahoo. Сутрин пия кафе с мляко,а когато ми се пие кола пия кока-кола лайт. С шоколада още не съм се преборила. crazy2

Данаил и аз имам понякога такова мравучкане по лицето или отгоре на главата. Също така при предозиране с АД получавам същото парене по гърба и отзад по ръцете. Като ми намалят дозата на АД паренето отминава. Искам да кажа,че когато човек получава за пръв път ПА се шашка и то много. След това не е толкова страшно. Аз съм намерила начин да се справям при ПА. Мойте атаки стават в автобуса, защото имах фобия от затворени пространства. В такива случаи дишам дълбоко, гледам през прозореца и при първа възможност слизам от превозното средство и си купувам студена вода. Пия няколко глътки и си слагам шишето на сънната артерия,за да успокоя пулса. После ходя пеша и така кризата отминава. А когато това се случи в къщи си плискам лицето със студена вода, слагам си студена кърпа на сънната артерия, отварям прозореца и лягам. Това мога да ти кажа от личен опит. Надявам се съветите ми да са ти от полза. sky

благодаря.това ще го пробвам с студеното на сънната артерия.малко ме плашеше това с мравучкането по главата защото не знаех какво става ама щом и на други се случва е вече по леко.

И аз го имам тва мравучкане по главата ... странно но и в ухото

Много хубав пример за това, как антидепресантите нямат никакво отношение към ПР, дори могат да обострят симптомите.

Поредната глупост! Което и да е лекарство, предозирано, ще предизвика неразположение. Нали си бил учен, бе човек, как може да се излагаш така  slap

Като учен ще отговоря подплатен с цитат:

Един от най-големите американски психотерапевти - д-р Дейвид Бърнс кръщава първата глава на книгата си за тревожни разстройства (с която разполагам) - Placebo nation (Плацебо нация - истината за антидепресантите и медикаментите против тревожност).

Тази глава от книга може да бъде изтеглена от линка по-долу и който ползва английски ще е доста изненадан от написаното вътре. Самата книга също е интересно четиво - при интерес мога да я сканирам и да я пратя на който поиска по мейла. Заслужава си да се прочете.

Линк: http://dox.bg/files/dw?a=137291580e (http://dox.bg/files/dw?a=137291580e)

Е .. разкажете как е минала психотерапията при вас ?  Какво сте правили с психотерапевта ?

1vo000, ето това е типа терапия, чрез която се справих  -
http://strahove.evropea.com/index.php?topic=651.0 (http://strahove.evropea.com/index.php?topic=651.0)

Има още няколко, които са решили проблема си с ПР така, други пък по друг начин - нека всеки разкаже, ще е интересно.

Е .. никой не казва как е протекла психотерапията му , затова ще разкажа за 3 пъти ходене какво правих при психоложката. Обясни ми някои методи като дишане , повтаряне на убеждения , " котви" . Въвежда ме в себеопознаватнето , НЛП. Каза ми да излизам повече на слънце , на кои храни да наблягам ( това предполагам е за произвеждането на серотонин) . И т.н. Според вас правилен ли е начина по който подхождам?

1vo000, щом ти дава съвети, значи никаква терапия не е. Какви убеждения и какви котви. И от кога терапевтите станаха специалисти по храните.  slap Не търси психолог, а психотерапевт  :)

Здрасти 1vo000,

Сега се сещам какво мога да ти кажа като цяло за моята терапия, защото виждам питаш за начина, по който е протекла:

1. При запознаването ни терапевта ми поиска да опиша подробно проблема. Материала излезна около 20 страници - изпратих му го по е-майл. След това на първата среща около 30 минути трябваше да преразкажа, това, което съм написал;

2. На първата среща бяха поставени основите на начина, по който ще се справя (за всеки е индивидуално - с какви техники ще бъде запознат и по какъв начин ще бъде научен да ги прилага). След първата 4 часова сесия около 60 % от работата беше приключила (за това, разбира се, си дадох сметка впоследствие);

3. Следващите 11 срещи бяха от по 1 час за период от 4 месеца, като междувременно имах доста голямо количество "домашни". Ежедневно! Сега си давам сметка, че от сериозността, с която подходих при изпълнението на поставените задачи до голяма степен се определи успеха. За това обаче терапевта трябва да е много добре наясно какъв тип "домашни" да ти даде, че да те изведе до успешния финал.

4. На края на 4-ия месец терапията приключи успешно. Получих нови знания и насоки за това как де се справям при нововъзникнали проблеми.

Така протече във времето и пространството. Държа да отбележа, че това е моя опит и аз не бих могъл да кажа, че този алгоритъм ще е приложим за абсолютно всеки. От наблюденията си обаче забелязвам, че с малки изменения, няколко човека тук, които сме се справили сме вървяли по този път. Двамина пък провеждат по-дългосрочни терапии - вижда се, макар и постеренно, и при тях се отбелязва напредък. Но за подробности можеш да питаш конкретните хора.

Хм .. възможно ли е сам да предизвикам ПА. Днес като си лежах и нещо се присетих от сорта : ами сега ако се случи ... и то не закъсня .. въпреки че не беше толкова стряскащо като преди

ДА!

Вероятно ти още не знаеш, но всеки път си предизвикваш ПА сам!

Трябва да намериш начин, най-добре с помощта на опитен терапевт, да излезеш от въртележката "ами сега ако се случи".

Защото е много възможно в последствие да не можеш да си дадеш сметка, че си задаваш този и други провокативни въпроси сам на себе си и ще се чудиш защо ти се случват ПА.

Ако можеш използвай съзнателно предизвиканите кризи, за да свикнеш с идеята, че сам си ги докарваш и сам можеш да излезеш от тях.  Т.е., тренирай малко смелост.

Здравейте. Не че искам да се хваля но сега се чувствам много по добре. Все още има моменти в които ми минават мислите от рода че пак ще се случи , но като цяло  съм по - добре. От 3 месеца пия Стимолотон и флуанксол ... от месец и нещо по схемата 2 ст. и 3 фл.  Имате ли представа още колко време ще ги пия ... не че бързам да ги спирам ...вдъхват ми известна сигурност.

А и освен това ходих около 7-8 пъти на психолог... там научих някакви методи за релаксация и дишане и от къде е започнал проблема .

Здравей!

Съжалявам да прочета, че си въвлечен в медикаментозната епопея... Но, какво да се прави, БИГ ФАРМА е сила, която не се преодолява току така.
Винаги има шанс да спреш медикаментите и да продължиш успешно и без тях - това е успокоителното в случая поне.

Относно времето, за което ще пиеш лекарствата - вероятно ще те убедят, че това ще трябва да е мноооооооооооооооого дълго време, дори може би до дълбока старост. Така че, отговора на въпроса "до кога" зависи само и единствено от теб.

Бих искал да те попитам, тъй като споделяш, че все още ти минават някои мисли - ти с хапчетата мислите ли лекуваш? Или ги спираш, преправяш... Мислиш ли, че едно хапче може да промени мисленето ти, па макар и приемано с години? Ако не знаеш отговора - направи проучване по въпроса.

Здравейте. Не съм писал отдавна защото се чувствах добре и не исках да се занимавам с форума. Началото на този месец трябваше да отида на психиатър за контролен преглед, но понеже съм на работа не намерих време. Понеже сеувствах добре не намерих време да си купя и лекарсрвата и не ги пия от около 10 дни. Последните дни чувствам замаяност . Вчера видях как една жена се свлече в едно заведение и нз дали припадна или по лошо и от тогава имам моменти на силна замяност последвана от стряскане , горещи вълни и чувството че ще припадна. ВъЗможно ли е да съм получил рецидив от ряЗкото спиране на лекарствата? И защо подяволите гледки и случки като тази ми действат така и ги приемам толкова навътре? Мамка му и лабилна психика :@