evropea.com - форум за паническо разстройство

Здравейте извинявам се ако има вече такава тема но съм нова тук и бих искала да се запозная с хора който са в моето положение и да си споделяме и да си помагаме един друг с каквото можем.Като за начало да се представя казвам Веселина на 24 години съм в момента съм в майчинство имам прекрасна дъщеричка.Моят проблем започна през 2006 година когато получих няколко припадъка от ниско кръвно и обезводняване тогава много се уплаших и започнах да изпитвам страх да оставам сама исках винаги да има някой от нашите с мен не оставах сама и за половин час страх ме беше да излизам от нас без да има  някой с мен пиех хапчета които вече не помня как се казват но ги пих една седмица през която само спях и тогава един приятел се обади и аз отказвайки да изляза той ме измакна почти на сила от нас но излезнах  и там се запознах с едно момче което по край него се престраших и горе долу преодолях страховете си доста време бях добре живеех нормално ходех на всякаде но за мой лош късмет преди 3 месеца пред мен припадна една жена и от тогава нещо се отключи в мен и се започнаха адските кризи сърцебиене немога да дишам виене на свят страх да изляза на вън тъй като първата криза бях навън получавам кризи по няколко пъти на ден около месец седях при родителите си с детето за да не съм сама страх ме беше че ще ми стане нещо че ако съм сама с детето какво ще стане с детето и така вече 3 месеца аз почти не излизам от нас само мисълта за излизане ми се подкосяват краката лошо ми става пих ципралекс но не се чувствах добре от него и го спрях преди това ксанакс които не ми помогна особено и дианксит сега сам на ривотрил 0,5 по една четвартинка с него съм горе долу добре поне кризите пооредяха но вчера ми се случи неяо което много ме уплаши изведнъж сърцето ми започна да бие сеедно е извън ритъм не само учестен пулс а неравномерно и много се оплаших пих пропронолол и ми поотмина но сега пак седа на тръни че всеки момент ще ми стане пак много ме е страх не знам как ще изляза от този ад за 3 месеца сам ходила 2-3 пъти до магазина и един пат до парка и веднъж в банката като за да вляза в нея ходих с мъжа ми с колата 3 пъти и накрая го карах и да влезе и той с мен.Моля ви нека се запознаем и си пишем тук всеки какви проблеми има да не се чувстваме толкова самотни защото аз се чувствам много сама:(

Здравей, Веси  :)
Да ти е жива и здрава малката сладурана  love3
Надявам се тук да не се чувстваш сама, защото всички сме като теб.
Даже и при мен нещата започнаха като при теб-след хипогликемични припадъци.
Ти ходиш ли на психотерапия? Ако не, може да се консултираш с г-н Тодоров, ако може да ти препоръча добър специалист от твоя град.
Сега освен Ривотрил, пиеш ли някакъв антидепресант?
Успокой се, нещата могат да се оправят  arms

Здравей не сам ходила до сега на психотерапия но започнах да се замислям дали да не отида.Засега сам само на ривотрила и от време навреме взимам по един дианскит.Наистина се надявам да се излекувам от това нещо знам че напълно излекуване няма защото всичко си ни е по скоро в главата,но поне да съм по пълноценна за детето си да е водя на разходки и да съм спокойна а не да не мърдам от нас и бабите да е водат навсякаде :( от всичко това най много ми тежи че изпускам много хубави моменти с детенцето и мъжа си а и на мъжа ми му идва в повече вече с мен

Антидепресантите не се пият по едно, от време на време! Напълно възможно е тревожността ти да се засилва от неправилния прием на АД. Консултирай се с психиатър, за да ти изпише нещо, което да почнеш по схема, обясни му какво и как си пила и как си се чувствала, по време на приема. А психотерапията е единственият доказал ефективността си метод за справяне с ПР, медикаментите са само, за да облекчат страданието. Но каквото и да предприемеш, всичко зависи от теб самата  arms bouket

Да така е всичко си е в моята глава и аз го осъзнавам и успях две седмици да се справя без никакви лекарства бях толкова спокойна нямах нито една атака през това време но явно е било защото са ме държали хапчетата още и като им е минал ефекта се почна пак исках да се справя сама но когато дойде нещо което не ми се е случвало преди някоя атака по страшна и се връщам в началото :(

Да, всичко е в главите ни  :-\ . Ако имаш възможност, започни психотерапия.
Ти правеше ли нещо, на което отдаваш спокойствието си през тези две седмици?

Надявам се, да се успокоиш и утре да посрещнеш смело Новата година, с мисълта, че всичко е в твоите ръце и може да бъде преодоляно напълно, но трябва промяна.  love2

Здравей Веси и от мен,
Толкова е сходна историята ти с моята......При мен пр започна преди четири години със смърта на баща ми-умря пред очите ми от инфаркт.Една година преди това и аз имах два припада от ниско кръвно и голям страх/взимаха ми кръв ,а втория когато видях сестра ми след операция/.Аз също имам малко момиченце на две годинки...И аз също като теб ме е страх да излизам и да оставам сама,но някакси постепенно го преодолявам...Знам колко са гадни симптомите на тази гадост-сърцебиене,прескачане на сърцето /това най ме плаши/,виенето на свят и изобща тази обща замаяност все едно нон стоп си пияна...Незнам как да ти помогна,защото и аз още не съм помогнала на себе си,но пък мога да те подкрепям и да ти давам кураж...Пиши ми на лични ако искаш...

Добре бе хора!Някой обърна ли внимание на поста ми някъде из форума, че доста често виенето на свят е причинено от целодневното мислене над проблема ПР и т.н. Някой обърна ли внимание,че казах, че след като успях до някъде да спра кръга от мисли за проблемите си, спря и виенето на свят?
Като имате ниско кръвно, вижте как може да си го вдигнете - чрез храна. С наднормено тегло ли сте или сте вейки?! Защото, когато ми се виеше свят, преди това задължително бях дръпнала назад с килограмите - минимум 5кг.
Айде помислете си затова. Че ме хваща яд как може заради това, че видиш ли ти се видело свят и да се затваряте вкъщи!!!Ма много ме е яд. Днеска по принцип съм ядосана, така че се извинявам предварително. Ама ако само заради това виене на свят цял живот ще се оплаквате, ще си водите децата навън със страх, направо сте за шамаросване  ;D
Аз кво ше прая не знам, щото около нашата къща има все големи кучета, често има и пуснати големи кучета... Нямам идея как ще си извеждам детето, живот и здраве като се роди!Диана, ти пък стига си се жалвала!Не можах да прочета всичко, ама ми се струваш с прекалено ниско самочувствие, такава свита, очакваш хората само да те съжаляват. Айде стегни се малко и си вирни носа, щото голяма част от проблемите ти идват от ниското ти самочувствие. Независимо кой какво има, което ти нямаш, ти си човек!Оцени положителните си качества и тегли една на отрицателните.
Пфу, най - накрая казах, каквото имах да казвам, скарах се на някой, щото вкъщи не ми стигна, та май взе че ми олекна.  ;D

Диана много съжалявам за това което ти се е случило наистина много тежки неща си преживяла ще се радвам да си пишем на лични и да си помагаме с каквото можем и мен точно това много ме притеснява  с сърцето и все си мисля че ще получа инфаркт при мен се получава сеедно е извън ритъм и имам и екстрасистоли понякога и много ме е страх но пък в краина сметка квото е тва ако е писано да умрем няма да се спасим така че да живеем малко по спокоино до колкото можем дните който са ни дадени и да се радваме на малките шушки те са най важното нещо

DG радвам се за теб че ти е олекнало като навика някой но ние сме тук не за да се укоряваме един друг а за да си помагаме имаме си вкъщи достатъчно хора който не ни разбират и затова търсим утеха на това място а що се отнася до виенето на свят не ме е страх от него а от това което ми се случва с сърцето както казах получавам екстрасистоли и нещо като прескачане и немога да дишам прималява ми затова ме е страх да излизам навън а не щото ми се е завило свят

 ;D

Докато се наканя....и вие сте публикували още и още.На всичкото отгоре сьм на лаптопа и малката постоянно пипа....набьрзо искам само да кажа че DG ме разкри и то много точно-"Диана, ти пък стига си се жалвала!Не можах да прочета всичко, ама ми се струваш с прекалено ниско самочувствие, такава свита, очакваш хората само да те съжаляват. Айде стегни се малко и си вирни носа, щото голяма част от проблемите ти идват от ниското ти самочувствие. Независимо кой какво има, което ти нямаш, ти си човек!Оцени положителните си качества и тегли една на отрицателните."
Толкова много ме боли,но това си е самата истина.....и наистина ниското ми самочувствие е основната причина за пр....Ноооо си обещавам и се заричам че новата 2012 ще преосмисля и ще се променя,защото прекалено дьлго отлагах....

Благодаря ви приятели че ви има.....

Диана писах ти на лични и дано през 2012 всички да преоткрием себе си  arms

Много ви се моля, дайте да се разберем, че от виене на свят до виене на свят има разлика!!! spank Мен точно виенето на свят ме прикова на легло, изповръщах си червата, с извинение, през месеците, в които бях с възпалението на средното ухо и вестибуларният ми апарат пострада непоправимо. На 20 години ходех, прикрепяйки се с бастун, вие представяте ли си за какво става въпрос? От залата по балет, където съм се въртяла с часове по диагонал от единия до другия край на залата, от улиците, дискотеките и кафенетата, от които не излизах, от безкрайната енергия, която кипеше в мен и т. н., и т. н. изведнъж от едното виене на свят отиде и балет, и учене, и работа, и нормален живот. Както казват в една реклама на Космодиск  "Ни моем да легнем, не моем да заспим" slap ;D big-bed-smiley
Лежиш и леглото се обръща, вкопчваш се с нокти и се чувстваш като в кораб, който потъва наопаки. В главата ти се чуват хиляди звуци, имаш чувството, че е пълна с вода, сядаш неподвижно на стол, но имаш чувството, че някой ти го рита или го тресе и се хващаш за масата, все едно има земетресение. Вместо да ходиш, криволичиш и ползваш мебелите да се подпираш така, както малко дете се учи да ходи. А когато около теб се движат и други обекти - хора, предмети, всичко в различни посоки, в главата ти настава хаос и не знаеш накъде да гледаш, всичко се маже и губиш равновесие. Накрая си на земята, потресен от собствената си безпомощност. Засрамен, че отдавна е отминало времето, в което си се учил да вървиш. Не дай боже да се потопиш във вода, да ти влезе нещо в ушите или да имаш и най-малката настинка - всичко започва отначало. Чудиш се земята ли се върти около оста си, или ти около нея. Не можеш да си уцелиш чехлите, като се наведеш, се чудиш как да станеш, сутринта ти започва с плавно ставане от леглото, и ако не припаднеш, излазваш до мивката и се държиш здраво за нея, докато си миеш зъбите. По същия начин подпираш гърба си в хладните плочки на банята, докато се къпеш със затворени очи - че така е най-трудно да се пази равновесие. Клатиш се като пате и все си в синки, защото не винаги успяваш да вземеш завоите. Качването и слизането по стълби е висш пилотаж. Не знаеш къде свършва едното стъпало и къде започва другото.
Ако близнеш алкохол, се чувстваш като след трета световна. Напълно забравяш за него, и без това ти се повръща нон стоп. Погледът ти се маже дори, когато четеш, гледаш телевизия или стоиш на компютър. Шумът те дразни неимоверно. Светлината също. Искаш само да се свиеш някъде и проклетият свят да изчезне, да те остави намира, да спре да се върти така. И се чудиш на акъла на хората как по дяволите успяват да излязат, да стоят на краката си, без да залитат, потреперват или да се подпират. Уж имаш тяло, което е твое, но то отказва да те слуша - искаш да завиеш наляво, обаче отиваш надясно. Гравитацията не важи за теб, нито никакви други физични закони. Ти си имаш свои собствени, противоречащи на всичко наоколо. Стъпваш като в паници, не по земята, а сякаш по въздуха. Ето какво може да причини един световъртеж. Нищо не е преувеличено. Така че ако на някого това му звучи познато, то напълно го разбирам защо му е трудно да излиза. Пък то и да излезеш, голям кеф. Мъчиш се да стигнеш от точка А до точка Б.  love

скорпи много е страшно това което преживяваш дано си по добре и всичко да остане само лош спомен именно затова казвам че сме тук да си помагаме а не да корим другите всеки си знае за себе си наи добре какво чувства дали е малак световъртеж или неможеш да си седиш на краката всеки има различна поносимост на нещата затова нека си помагаме и се разбираме

-

DG, като гледам момичето е достатъчно стреснато и без ти да я стряскаш допълнително. Да, когато се касае само до ПР, без физически проблем, нещата са по-лесни и преодолими.
Но често пъти ПР върви с агорафобия/ социална фобия/ депресия... и нещата някак си пак стават по-сложни... Не поощрявам никой да се самосъжалява, но като че ли и "стряскането" няма да й помогне много.

-

момичета нека през новата 2012 да станем малко по позитивни малко по смели и да  пием по една лъжица маината му на всичко и тва е ще се оправим има и по зле от нас само трябва да сме смели и да мислим и за хората около нас който също съсипваме малко или много смело напред и тва е весело изкарване на всички довечера  love3

Здравейте,току що се присъединих към вашия форум и прочетох повечето от публикациите и мненията на хора с подобни на моите проблеми.Аз съм с диагноза Страхова невроза от 8 години.Беше ми назначено лечение от психиатър от три медикамента,един от който Ривотрил.Лечението трябваше да бъде проведено в продължение на 1 година по определена схема,след което щеше да има промяна на схемата.Споделих проблема си с мой близък лекар и той ми препоръча да пробвам само Ривотрила,който като доза беше сутрин-вечер 1т от 0,5мг.Преди това бях пила Ксанакс около 5 месеца,но дойде момент ,когато вече не ми действаше,имах симптоми на ускорен пулс,безсъние,световъртеж,неправилно уросване на крайниците,тремори и ред други...Започнах с Ривотрила и се почувствах добре.Трябваше едновременно с това да спра кафето и цигарите(никога не съм била активна пушачка).Направих го.Промених начина си на живот,смених средите в които живеех и навиците си,елеминирах основния дразнител и всичко си дойде на място.След време на своя глава започнах да го взимам все по рядко,защото се чувствах добре,стигнах до 0,5мг на седмицата.Чудесно,тук отварям скоба за да кажа,че в живота ми се появиха нови,положително заредени емоции и хормона на щастието изигра своята роля.Пийвах на ядене по чаша червено вино и се чувствах много добре.След време,живота ме обсеби отново с неизменните проблеми и отново продължих с ривотрил-0,5 мг на ден,обикновенно сутрин,а вечер 1 час преди сън взимам един мелатонин.Сънят ми не е
пълноценен,сънувам много,събуждам се и т. н.,но се свиква при пълнолуние бодувам до сутринта:)...Имам случаи ,когато забравям хапчето и ми е добре до момента в който се сетя,че не съм го пила,тогава идва паника...така,че аз си мисля-зависимост-не,по-скоро самовнушение...

Мхм, много си права за самовнушението. :)

Здравей, arcobalena,

"диагноза Страхова невроза" вече не съществува в международния класификатор на болестите. Причината да е подменена с определението паническо разстройство или друго тревожно разстройство е, че това не е заболяване. Следователно, когато не е заболяване няма как да бъде излекувано с хапчета.

Почети тук във форума - има вече доста писано затова. Разбирането, че не си болна е много добра отправна точка за успешен изход от състоянието ти.

здравейте от вече година боря ПР живота ме преобърна като схватка с борец загубих много хора преди години брат баща който ни заряза с майка ми майка ми си е по 3 месеца в бг живея сам и гледам баба си може би единственият човек който остана в живота ми та както и да е.Не обръщайте внимание не слагам точки или запетайки просто не ми се мисли.Минах през какви ли не медикаменти ципралекс флунаксол и сега съм на золоф моля се това да е моето спасение вечер немога да спа когато заспа се събуждам със задух и бягъм към лексотана за да мога да излъжа съзнанието си пия милион вида хапове а съм едва на 25 моля се че наистина ще върна живота си изгубих комуникация с хората макар и това да ми е работата по цял ден да работя с хора.Мислил съм през какво ли не дори бях тръгнал на път да развия шизофрения като си бях изградил две допълнителни АЗ в себе си хора с който се разбирах и карах получавам пристъпи със сърцебиене и задух силни световъртежи губех ориентация но това вече го преживях.Моля ви за едно кажете ми как се нахъсвате като ви застигнат симптомите.Благодаря ви !

rqcruzz,здравей!
Ще ти споделя как аз се нахъсвах, когато ми се появяваха симптомите. Казвах си така, днес бяха силни, но не е задължително и следващия път да е така. Така си казвах. Имало е дни, когато ми е било трудно да стана от леглото, имало е дни, когато не съм излизала навън, имало е дни когато съм получавала силна ПА в центъра на града и съм се чудела как ще се прибера вкъщи. Но си казвах , ПА отмина, гледай напред, следващата ПА ще е полека.
Анализирах какво е било психосъстоянието ми преди конкретната ПА и така стигнах лека-полека до причината. ПА намаляваха, докато в един момент спрях да мисля за тях.Така стана, но ми отне година-две, докато осъзнах какаво се случва с мен.
Затова вярвай на пъво място в себе си и във възможностите на тялото ти и ще намериш път към решение на проблема, твой личен път. Защото ПР при всички ни иска една конкретна промяна да предприемеме, за да ни отпусне от хватката си. Твоята промяна може би е търсене на по-голяма сигурност и опора в живота ти, за да намалеят ПА. Може би ти трябват повече верни приятели и близки, които да са до теб, за да станеш по-уверен  и страха да намалее.Искрено ти желая бързо да настъпи тази промяна в живота ти! love2

Деликаси го е казала чудесно. Нямам какво да добавя освен това, че промяната по пътя на психотерапията е възможна не за няколко години, както казва, а буквално за няколко месеца. Иска се воля и упоритост и с помощта на правилния терапевт и тип терапия всичко може да приключи успешно и удовлетворително :)

Аз самият съм пример за успешна и трайна промяна. Вярвам, че всеки, който иска промяната може да я постигне.

Успех!

Бях чел за някакъв вид игло-терапия незнам дали си заслужава готов съм да дам всичко само да си върна старият живот незнам золоф дали е добър препарат казват ми да не ги пия но немога трябва ми медикаменозна подкрепа иначе ще се предам изградих и второ аз с което все едно си помагам чувствам го така че все едно то е с мен в борбата.През какво ли не минах но наистина е така живота е битка в която трябва да продължиш всеки ден е подарък който трябва да оцениш.

  Брилянтно добре формулирано... браво, delicacy, с твое позволение ще  отнеса това със себе си! Нужно ми е.

За себе си бих добавила, освен това, което е написала delicacy, и да се научим да оценяваме това, което имаме :)

Чета из форума и гледам на всеки симптомите, но няма такъв сякаш....който като мен да има основно гадене, най-често да му е лошо и след това сърцебиенето, виенето на свят и т.н.Много ме притеснява това гадене, когато ме споходи не преставам да мисля за болести и най-вече се страхувам от рак, бях чела някъде за една манекенка, която има рак на стомаха и тя имала гадене като симптом.
Как се разбира за такава болест, на кръвни изследвания ще покаже ли някакви отклонения в стойностите, освен това преди 2 месеца си правих гастроскопия и освен рефлукс, друго не ми казаха. Чрез тази гастроскопия вижда ли се нещо сериозно? Ако някой знае нека да каже, защото много се мъча с това гадене, имах доста дни в които бях добре, но в неделя срещу понеделник цяланощ ми беше лошо, въртях се без да мигна и на другия ден бях като парцал.
И като ми е лошо и ме обхваща една апатия, не ми се живее, не искам да си купува нищо....защото си мисля, че няма смисъл.
Има ли други с подобни оплаквания??

Здравеите,  За  първи път пиша в такъв форум, аз от 14 години страдам от паническо разтроиство с наи различни фобии, и наи вече имам страх от смърта. Преди три години и половина загубих сина си и от тогава се въртя в някакав омагьосан кръг.Ходя на психиатър,пиех сероксат които го спрях преди нова година и сега съм в някакъв ад. Откакто една вечер получих замаиване а бях на работа и това беше през ноща  вече не сам човек, от една седмица  имам парене на езика и потдуване на устната съм в паника, мисля си че сам болна от наи лошата болест,снощи се прибрах хапнах малко сладко и ми стана зле,мислех че умирам,всеки ден е мъчение за мен.Какво става с мен страх ме е даже и на лекар да отида,немога да изляза.Извиняваите за правописа и благодаря ако ми отговорите. cat

 Здравей, 3321. Моите съболезнования за загубата на детето ти...

 Моето ПР се отключи също при подобни събития, за малко да изгубя синът си, когато бе на 4 годинки и от тогава съм на приливи и отливи. Сега той е на 22, но аз имам своите сериозни спадове и слава Богу, стабилизирания. В началото, когато се случи това пих антидепресант. Бе сложен, изтощителен танц с медикаментите, но ме стабилизира и ми даде една ремисия от почти 9 години. През това време съм имала своите страхове, разбира се. Най-вече да не се върнат тези ужасни симптоми, но като цяло бях доста добре. Скоро ПР отново напомни за себе си - няма да изпадам в подробности. Но сега не искам да пия лекарства. Просто опитах и от двете - мисля, че психотерапията е по-добра. Тя завършва някак личността, намества пластовете притеснения и дори архаичното псевдовъзпитание от детството ни. Изкарва на повърхността страхове и смущения. Поне при мен се получи така. Работих с чудесен терапевт, който ми помогна много бързо, а отидох доста обострена и неспокойна. За жалост не довърших терапията, така се случи, че ми се наложи да я прекъсна, но се надявам един ден, когато съм по-силна и способна, да я довърша.

 Разказвам ти това, за да не се плашиш и да не се отчайваш. Както и да не пропускаш един важен факт, не може 14 години да страдаш от разни симптоми, които да те навеждат на мисли за неличими и страшни болести и още да си жива:) На мен тази мисъл ми помагаше доста, знаеш как сериозните болести се развиват понякога и за месец, дори и дни. Това е просто изтощително страдание на дух в тяло. Мога да те посъветвам само едно, намери терапевт и му се довери. Излей страховете, чуй думите си отстрани... и не зная как ес продължава без най-скъпото в този свят, но мога само да ти кажа, че ти се възхищавам. Ти си борец и може би дори не съзнаваш каква сила таиш, каква сила излъчваш! Стискам ти палци и се надявам да намериш своето решение, което почти съм сигурна, че не е в медикаментите, но все пак не съм лекар, а само човек с опит в това страдание. Мнението ми е пристрастно и на лаик, важното е да сториш онова, което трябва, за да си върнеш кондицията. Колкото и да е странно... да, животът продължава... и е прекрасен...

Оф, аз незная вечекакво ми е, снощи ми засвириха ушите и ми прилоша сериозно, после цяла нощ ми беше гадно, сега преди малко пак сериозно ми прилоша....:((
Какво е това чудо хора, това прилошаване и оставащото гадене са кошмар за мен:(
Има ли други такива като мен, това да им е редовно???

  Едно си баба знае, едно си баба бае. За какво се хабих да пиша изобщо предния пост Огледай се, това е форум за ПР - пълно е с хора, на които им прилошава.

 Късмет.

О, не!

Форумът далече не е пълен с хора, които им прилошава.

Тук има много хора, част от които съм аз, на които в миналото им е прилошавало, но вече сме намерили ефективно решение на проблема с ПР и страховете.
Доста от нас са преминали успешна психотерапия, благодарение на която сме оставили зад гърба си всички проблеми, за които се пише тук.

Така че, това е форум, в който при добро желание човек може да намери вярно решение. Но може и да избере да продължи да се оплаква и да търси съчувствие.

Две са възможностите, както се вижда и те са еднакво постижими :)