evropea.com - форум за паническо разстройство

Тревожни разстройства => Паническо разстройство => Темата е започната от: kadife в Август 28, 2011, 06:54:57



Титла: СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Август 28, 2011, 06:54:57
тази тема може да бъде нашата Изповедалня, в която... сексът може да е мираж, шоколадът прегрешение или пък тревожността крем-карамел, въобще каквото ви хрумне :)

Може да съм първа, даже.
 
Споделям, че днес изядох половин черен шоколад с лешници, защото кръвното ми бе ниско и реших, че това е добро оправдание.
Споделям, че не измих чиниите сутринта и си останаха до вечерта в мивката.
Споделям, че днес бе един особено ясен ден с бистро небе, което ми напомни за времето, когато по-често забелязвах  подобни неща.

 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Август 29, 2011, 12:22:52
Аз ще кажа какво ми се иска в момента. Искам да гледам някой много, много, ама много готин филм от тия, дето влизаш в екрана, докато ги гледаш и така те завладяват, че забравяш за целия свят. И искам някой, на който да му е приятно да ме глези, да ми направи масаж, да се занимава с мен и да се приютя под крилото му. Искам да се гушна в прегръдките му и да се целуваме един час, като тийнейджъри, без да правим секс... искам да потъна и в това... искам да заспя така, ама истински, както съм спяла преди да ми се случи всичко, което ме държи будна или полузаспала... искам да се отпусна спокойна, че всичко е наред... искам да почувствам радостта от това, че живея... искам да виждам искрата в погледа на човека срещу мен и да знам, че аз съм причината за нея. Тогава ще заспя блажено. Всичко ще има смисъл. Ще си струва...  big-bed-smiley И когато се събудя, искам да е до мен...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: toni_d в Август 29, 2011, 02:33:01
Аз ще кажа какво ми се иска в момента. Искам да гледам някой много, много, ама много готин филм от тия, дето влизаш в екрана, докато ги гледаш и така те завладяват, че забравяш за целия свят. И искам някой, на който да му е приятно да ме глези, да ми направи масаж, да се занимава с мен и да се приютя под крилото му. Искам да се гушна в прегръдките му и да се целуваме един час, като тийнейджъри, без да правим секс... искам да потъна и в това... искам да заспя така, ама истински, както съм спяла преди да ми се случи всичко, което ме държи будна или полузаспала... искам да се отпусна спокойна, че всичко е наред... искам да почувствам радостта от това, че живея... искам да виждам искрата в погледа на човека срещу мен и да знам, че аз съм причината за нея. Тогава ще заспя блажено. Всичко ще има смисъл. Ще си струва...  big-bed-smiley И когато се събудя, искам да е до мен...

добре айде идвай, ама първо ти ще ми направиш масаж


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Август 29, 2011, 03:07:06
 Споделям, че,мдааа... трудно се схващат идеите ми тук, също като в една по-предна тема, макар и чужда, в която предложих да напишем заедно история, като всеки започва оттам, където е свършил предишният :) Няма нищо, аз ще се придържа към суровата идея, обаче.

Споделям още, че един мъж ме събуди току-що с дразнещ смс "Спиш ли", а заспах така трудно и сега се кокоря и се чудя каква беля посред нощ да сторя.

Споделям, че това, което Скорпи е написала е нежно и много чисто и че от сърце й пожелавам скоро да се почувства така, както иска, да открие  радостта и спокойствието в човека срещу себе си, но това да не  прави  щастието и смисъла на живота й зависимо от друг човек...

Споделям, че съм изненадана, че се появи нова звезда с масажистки наклонности, която прави масаж за масаж и едва ли става дума за рейки :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Август 29, 2011, 11:45:30
Цитат
ова звезда с масажистки наклонности, която прави масаж за масаж и едва ли става дума за рейки

Този масажист за мене изообщо не е нов, но все още не съм опитала от масажите му ;D Тонка, къде се губиш?

Кадифе, споделям, че напук на всичко и всички снощи се наспах ;D
Въпреки че сценарият, за който си помечтах, не се сбъдна :-[


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: toni_d в Август 29, 2011, 12:17:21
бях командировка във варна не си ли спомняш, нали те каних да се видим ама ти не искаше


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Август 29, 2011, 12:28:02
Цитат
бях командировка във варна не си ли спомняш, нали те каних да се видим ама ти не искаше

Не си знаел как да ме накараш да поискам явно ;D Нали знаеш, че мене трябва много да ме кандардисват... тая снимка в моя чест ли си я сложи :D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: toni_d в Август 29, 2011, 02:27:51
Цитат
бях командировка във варна не си ли спомняш, нали те каних да се видим ама ти не искаше

Не си знаел как да ме накараш да поискам явно ;D Нали знаеш, че мене трябва много да ме кандардисват... тая снимка в моя чест ли си я сложи :D

е колко още,вече от 1-2 години те кандардисвам


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Август 29, 2011, 02:48:53
Цитат
е колко още,вече от 1-2 години те кандардисвам

Хахах, ами не ти е била правилна тактиката явно ;D Хайде, кандардисвай ме на лични, че оспамихме темата пак.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dolcetopolina в Август 29, 2011, 02:53:41
Аааа, не, искаме да станем част от вашето кандардисване и прочие...протест  swordfight


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Август 29, 2011, 02:57:42
Цитат
Аааа, не, искаме да станем част от вашето кандардисване и прочие...протест  

Серджии ;D Няма нищо за гледане. Ама и той е боец и не се отказва ;) Да се дърпам ли още, ммм?

Споделям, че toni_d ме закача serenade


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Август 29, 2011, 04:12:16


               Споделям, че сте ми... оакали темата!!!  ;D





п.с. :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Август 30, 2011, 08:57:21
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Август 30, 2011, 09:41:09
Споделям, че снощи преди да заспа бях решила, че на сутринта ще спра да използвам кростренажора си само за закачалка.

Споделям, че вече мина половината сутрин и той все още е закачалка!

Споделям, че Трак е споделила бурно състояние на душата си и че споделеното вярвам, че ще бъде споделено и с добър късмет и добри срещи с добри хора, за да постигне тя онова, което иска.

Споделям и че темата е само за споделяне.

Споделете, нима не е хубаво да има местенце, на което само да споделяме, без да очакваме някой да ни направи разбор, да ни даде съвет или да разкритикува.

Споделям, че тръгвам за работа, без да съм премерила обичайните 394958 пъти кръвното!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Август 30, 2011, 04:00:08
Споделям, че и аз искам да си взема велоергометър, който се надявам да не ми служи за закачалка (само)...
Споделям, че си обещавам да предприема много неща от утре, не от днес...
Споделям, че често наранявам хората, на които държа, без да искам...
Споделям, че така наранявам и себе си...
Споделям, че използвам форума и за закачки и свалки...
Споделям, че някои от тях бяха успешни :-[ ;D
Споделям, че изтрих телефона на toni_d, защото ме издразни ;D ;D
... fish


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Август 30, 2011, 04:33:58
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: кикирики в Август 30, 2011, 05:59:14
Споделям,че се чувствам много добре(не отлично)!Споделям,че книгата,която ми  беше от отромна полза е "Монахът,който продаде своето ферари" на Робин Шарма( за track  :-*)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dolcetopolina в Август 31, 2011, 09:31:57

Да се дърпам ли още, ммм?
Споделям, че toni_d ме закача serenade


Изобщо не се дърпай  serenade...не си ли разбрала, че отърване от боеца няма.
Ще те нашляпам spank spank

Кадифе, сори за спама, но след като мине кафето ще се изкажа по темата arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: toni_d в Август 31, 2011, 10:31:42
споделям че обожавам шоколад милка с ягоди или малини
споделям че скорпи ме ядоса преди това затова я ядосах, беше нарочно
споделям че не харесвам какво работя
споделям че не съм правил секс от 3 месеца
споделям че този емотикон много ми харесва  :tease1:
споделям че бих искал да съм малко по-висок
споделям че ми се пътува много
споделям че живота е суров и гаден но понякога си струва да се живее
споделям че във варна не ми харесва в бургас е по-хубаво


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dolcetopolina в Август 31, 2011, 01:46:15
споделям че във варна не ми харесва в бургас е по-хубаво

Ей на това му се казва признание  delicious

Аз пък искам да споделя следните неща :
- искам да живея в България
- искам с вълшебна пръчка да изкарам всички проблеми, страхове и мисли, които ме тревожат
- искам да живея с човека когото обичам сега...не чакам още месец или два
- искам детето ми е да живо здраво и да е при мен
- искам да отида на планина или на някое местенце самичка или с приятели поне за месец два...лятото не ми стигна
- обичам работата си, но нека поне по-малко да ме юркат
- искам сега да не ме боли тялото, мускулите и всичките подобни усещания
- искам локумени вафли
- искам баница
- искам боза
- искам сърмички
... и още много неща ама няма да ги пиша на един път, че ще спамя всичко тук :tease1:

Тони...живота е готин недей така...опитай се да му се накефиш дори да не можеш. Ако не беше лош и суров нямаше да научим много неща от него!!!!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Август 31, 2011, 02:03:46
Цитат
споделям че скорпи ме ядоса преди това затова я ядосах, беше нарочно

Споделям, че не знам с какво съм те ядосала, но от това ти да ме ядосваш не печелиш нищо spank

Цитат
споделям че не съм правил секс от 3 месеца

Споделям, че ми се изясни защо си се върнал във форума hump

Цитат
Изобщо не се дърпай  ...не си ли разбрала, че отърване от боеца няма.

Споделям, че истинският боец ще ме има, колкото и да се дърпам. Споделям, че тактиката ми е 2 напред, 1 назад ;)

Цитат
Ще те нашляпам

Споделям, че не си единствената, която иска да ме нашляпа.  :tease1:






Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: toni_d в Август 31, 2011, 05:28:20
споделям че не си спомням за какво ме ядоса скорпи, не съм от злопаметните
споделям че скорпи имашгрешна представа защо съм тук
споделям  че тактиката ти е все наназаден
споделям че правя хубави масажи :tease1:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Август 31, 2011, 05:33:54
Цитат
споделям че не си спомням за какво ме ядоса скорпи, не съм от злопаметните

Ама помниш, че съм те ядосала все пак...

Цитат
споделям че скорпи имашгрешна представа защо съм тук

Сега е моментът да поправиш това и да кажеш защо си тук всъщност.

Цитат
споделям  че тактиката ти е все наназаден

Може би е такава само с теб...  ;)

Споделям, че все още не разбирам причините да искаш да се занимаваш с хора с проблем, който ти нямаш, както и интересът ти към жени, които те ядосват. Споделям, че си мазохист ;D ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Август 31, 2011, 07:35:00
Споделям, че ядох сладолед без захар, какаов - споделям, че е адски гаден и се маза по гърлото ми като маджун.

Споделям, че от три месеца не съм яла месо и хич и не ми се яде.

Споделям, че мол-а е пълен с цигани, няма да уточнявам кой и че се изкушавам да сложа табела на вратата с надпис "Забранено за цигани". Споделям, че мразя расизма и циганите!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: reni1506 в Август 31, 2011, 09:55:25
.....всекидневно се боря с най-различни страхове,защото не си вярвам!!!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 01, 2011, 08:50:58
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 01, 2011, 09:59:50
Споделям, че Трак (както вече споделих  и в друга тема) е калпазанка и че когато сме най-зле физически, като нея да сме - да пропътуваме България на кръст, да изтърбушим дискотеките и да пазим отговорно нечии пари за лечение на панически атаки с шопинг абордажи! :laugh:

Споделям, че...  че навлизането в критическата се отлага до второ нареждане - при положение, че всички жени в рода ни вуазят в нея на 40, нормално е и аз да стоя разтревожена и да се питам за 41-вия си рожден ден какво ще ми дойде.... или НЯМА да ми дойде.... ама доде като по часовник... шъ додиии, нема да додиии :laugh:

Споделям, че още нямам нов  психотерапевт... нямам си секси:((, а не бе лошо да имам кого да  whip


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 01, 2011, 10:04:38



      ... а да, споделям и... че г-н Тодоров явно няма какво да сподели! :laugh:


п.с. провокациите в човешките взаимоотношения са част от тяхното изграждане и конструктовизъм в личностното изграждане, което рефлектира върху бъдещите потенциали на добро настроение! (ако някой разбра какво казах, моля да обясни и на мен)

 :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 01, 2011, 11:02:14
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 01, 2011, 12:21:01
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 01, 2011, 05:23:33
Споделям ти Трак, че ми се струваш малко превъзбудена:) Хубав е този хъс и желание за промяна, както и щуране. После може би малко ще се умориш, не форсирай така съществото си, всяко нещо има своя миг и за всяко нещо има своя момент.

Споделям, че е прекрасно да си млад, аз така и не зная годините на пишещите съфорумци, не съм разглеждала и профили, ако там я пише, но на Тракисима й давам не повече от 22. Което я прави по-близка до сина ми и ме кара да й се усмихвам и радвам на слънчевостта. :)

Споделям, че  съвсем скоро ще стана на 41... ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: toni_d в Септември 01, 2011, 06:05:56
споделям че съм много уморен и ми се спи
споделям че очаквам да изляза в отпуск и паля с 200 за бургас
споделям че ще си пусна попска брада в отпуската
споделям че съм изгорял зверски особено лицето
споделям че трак трябва да се отбие първо в бар флай и след това в найт флай, за да е пълна програмата и когато е слушам научавам много неща за момичетата


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 01, 2011, 10:28:25
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: toni_d в Септември 01, 2011, 10:59:44
споделям,че бях на кино и гледах конан, вярно са го снимали в перник:)
споделям че трак трябва да си казва че е на 25 години въпреки че има месец ще го приеме по добре и трябва да спре запойте и да търси онова нещо което и липсва, сигурно е истинско щастие,а не фалш и заместители на щастие.
споделям че изводите са че жените обичат да измъчват мъжете като ги карат да ги преследват


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Шашмагюл в Септември 02, 2011, 12:42:31
Д-н--------------;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 02, 2011, 09:53:27
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 02, 2011, 10:07:36
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Ari в Септември 02, 2011, 10:43:08
Споделям, че да имаш приятел лекар изобщо не е това, за което си представяме.Егото им е толкова велико, че освен за себе си и своята персона,внимание за други не остава, че дори и се сърдят от липса на внимание. Свикнали са другите да ги величаят и да им се подчиняват, така че единствено тяхното мнение е правилно, а това че човекът до тях може да има проблеми със страха от време на време - о, затова си има лекарства и моля не ги занимавайте със себе си. whip


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 02, 2011, 10:48:28
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 03, 2011, 10:05:34
Споделям, че този мъж, дето да не го пипаме на Трак... хахах, Трак, шегуваш се, нали :laugh:Споделям, че за първи път виждам такава мъженственост и талант!

Споделям, че вчера ми стана зле късният следобед, премина... но още ме държи, три седмици бях ок` и си рекох... еее, тоз път успя, при това без сексита, без лекарства и хоооп, пак на черешата.

Споделям, че ми е мъчно... за мен си :)

Споделям, че в пун`дельник имам час за ново секси... очаквайте продължение.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 03, 2011, 02:01:55
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 03, 2011, 07:50:01
Споделям, че понякога ми се иска  huglove, но няма да ми писне от  hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 03, 2011, 09:02:52
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 04, 2011, 09:16:29
Споделям, че преди години можех да правя разлика между мигренозен пристъп и паническа тревожност, а вече... не мога, те преливат едно в друго и изливат в мен адреналин, болка и страх. В момента съм с мигренозен пристъп и ми е лошо, плаче ми се, изтощена съм, усетих екстрасистула преди малко и се панирах. Едното ми око е насълзено и боли, едната ноздра е запушена им и се гади - но спокойно, това не е паническото разстройство, това си е мигрената и колкото и да ме четете, няма как да го прихванете:)
Споделям, че ми омръзна да гледам отстрани хората с недоумение и възхищение - как се щурат по магазини, планират пътувани и почивки, ремонти, празници и други чисто битови радости. И да се чудя как го правят... споделям, че съм забравила как се прави.
Споделям, че имам кардиофобия, че си меря кръвното и пулса по сто пъти в денонощието и че, ако апарата не е до мен, може да получа панически пристъп от паника, че го няма.
Споделям, че няколко дни нямах интернет и това ме доведе до силен дискомфорт, защото най-верният ми съветник за болки и страхове, гугъл, не бе до мен.

Споделям, че се срамувам от всичко това... и от себе си:(

Споделям, че не вярвам на лекарите, лекарствата... камо ли психотерапията, но утре ще опитам отново. Може би има някакъв механизъм на внушение и поведение, с което ще избегна паниката от тревожността, без медикаменти.

Споделям, че... ми е лошо:(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Септември 04, 2011, 09:44:57
Няма да те е срам от нищо,няма от какво,та и аз съм така.Лошо ми е тези дни.Всеки около мен говори за почивки и излети през празничните дни,аз зяпам,навсякъде разпродажби,аз немога да ходя никъде.Ужас!Тези дни съм като теб,постоянно с апарата за кръвно,просто го следя,пълна глупост,та има хора където нямат апарат за измерване.Въпроса е като видя кръвното и какво,пак общо взето нищо не правя.Без ком и на мене ми е кофти.Да не се заричам пия си добавката и не отивам при никой,писна ми от едни и същи приказки.Само мигренозните пристъпи ги нямам,което е от значение.В същото положение съм.Сигурна съм,че след някой ден,пак ще ни просветне.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 04, 2011, 10:14:16
Цитат
Сигурна съм,че след някой ден,пак ще ни просветне.

Споделям, че няколко дни и аз си повтарях това и този ден най-края дойде днес... казват, че денят се познава от сутринта. Аз със ставането знам дали ще е от добрите или от лошите дни. Добрите пак не са "добри", но са по-добри от най-лошите, а аз съм благодарна и ги използвам. Споделям, че днес използвах деня, за да си свърша работата, да изчистя и да си разходя кучето по-далеч от ъгъла на блока ми. Споделям, че останах навън, докато се успокоя и докато спра да усещам сърцето в гърлото си. Споделям, че по-късно като чух думата "ресторант", сърцето отново скокна в гърлото ми. Споделям, че за пръв път ми хрумна идеята, че то тупти така, за да ми напомни, че все още го има и може да обича. Споделям, че тази мисъл ми хареса и ме обнадежди. Споделям, че колкото и лоши и страшни да са нещата понякога, идват и добри моменти и заради тях си струва да минем през лошите. Споделям, че когато съм навън, наред със страха изпитвам някакъв особен примес на гордост и щастие.  arms
Споделям, че все още имам нужда от масаж hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 05, 2011, 08:59:52
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 05, 2011, 09:47:08
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dolcetopolina в Септември 05, 2011, 11:41:57
Здравейте,
може ли да споделя нещо извън темата и да поискам съвет.
След месец ще излезе решението на съда по повод развода ми със съпруга. Детето ми е на 12 години, но решихме да не го вмъкваме в съда и оставим те да решат къде ще остане. Принципно никой не може да го отдели от мен ако не съм пропаднала като родител и т.н....т..е. съда ще го присъди на мен.
Наскоро говорих с детето, защото неговото мнение е важно за мен като майка и той ми сподели, че не иска да се мести заради приятелите, тук е свикнал и вече един път го местихме то друг град на друг, смени доста училища и иска да остане при баща си, защото не иска да минава пак този кошмар. Разбирам го и много ценя това решение и мисля, че трябва да се съобразя с него. Не мога да изпадам пак в нерви, кошмари и да получа пак ПА или още по-голяма криза...той не е кукла ами човек, той има право на мнение и да е щастлив...не съм войник ами съм майка. Ако го взема какво...ще е при мен но докато мине кошмара при сменянето на всичко...знам ли как ще реагира, той е в момент на пубертет...вие как мислите дали съм лош родител или просто майка, която се грижи за детето си и е готова на всичко да е щастливо?
Сори, че спамих темата, но искам да споделя с вас мъката си...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Септември 05, 2011, 12:23:33
Аз съм сигурна,че си добра майка.Уважи мнението на детето на този етап.Щом иска да е тук,с приятели,с баща си,остави го.Наистина тази възраст е трудна.Стига да разчиташ на бащата,че ще се грижи достатъчно добре за него.Сигурно е адски мъчно,но приеми ешението му.Може след някоя година да се обърнат нещата,да реши друго,бъдещето е пред него,може да поиска да учи,работи при теб,нищо не се знае.Успех и по малко нерви. ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Шашмагюл в Септември 05, 2011, 04:16:07
-


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dolcetopolina в Септември 05, 2011, 05:26:17
Много ви благодаря. Наиситна това решение за една майка е много тежко и се изисква голям кураж. 12 години съм го гледала почти самичка, защото живеем в чужбина и няма кой да ми помага. За тези години не е делен от мен и не е ходил никога сам както децата в България при баби и дядовци. Но живота не е свършил никога не знаеш какво ще реши след като завърши годината...ако иска да учи при мен или да живее винаги е добре дошъл.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: reni1506 в Септември 05, 2011, 05:53:33
Такова решение може да вземе само една СИЛНА майка,която мисли повече за детето си,отколкото за собствените си ползи(че ще си сама,,че ще ти е мъчно...).Честно казано опитах да се поставя на твое място и просто не мога да взема такова решение.Умирам само при мисълта,че децата ми няма да са при мен.Това моето сигурно е чист егоизъм,но това е..
Така че се прекланям пред силата и мъдростта,която проявяваш в такъв момент!Със сигурност това решение,ще бъде оценено от детето ти,макар и след време.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 05, 2011, 10:27:11
Споделям, че имам нов терапевт! Ох, ах и пак ох... много е чудесен, ерудиран, симпатичен, внимателен, общителен и освен това.... висок!

Споделям, че този път май намерих своя психотерапевт, защото нали знаете как някои хора успяват да ви вдъхнат доверие още с пръв контакт и как с някои не се случва дори и когато ви уверяват в добронамереността си.

Споделям,  че това с детето и негов избор за място на живот е много деликатен момент. Ще говоря не просто, за да кажа нещо, а защото аз го преживях. След развода си смених градовете и по същата причина като жената, която сподели подобен проблем, оставих на детето си да прецени как иска да постъпим. Детето бе присъдено на мен, но това  бе без значение, интересувах се какво иска то. Говорим за дете в 9-ти клас, истински мъж:) Не искаше пак смяна на съученици, освен това се съобрази и с трудностите пред, които ми предстоеше да се изправя. Остана там, където си бе. Какво се промени? Тук ще се усмихна с много тъга... промени се връзката ни. Гарантирам, че същото ще се случи с всяка майка и дете, ако бъдат разделени. Сега си мисля, че не биваше да се делим... дали той бе по-добре? Може би откъм пространството на личен комфорт, което му запазих, но откъм тънката червена ивица на която застава родителят - аз не бях до него и това си даде отражение. В желанието му за учене, в амбициите, в хъса. Разбира се, дано за всяко дете е различно. И все пак... майка и дете да не се делят... ужасно боли, споделям... ужасно боли! А още по-боли, когато расте далеч, когато е болен, когато нещо му е криво, когато баща му го нагруби съзнателно или не.... а теб те няма.Точка по темата.

Споделям, че тая големи надежди за психотерапията. Днес след първата ни среща, се чувствам обнадеждена. Стискайте ми палци, може би ще успея да се справя без тези медикаменти, от които толкова се страхувам и които преди години ми помогнаха, но явно само за момента, щом съм в същата позиция, че и на моменти и по-зле.

Споделям, че ще изям сега няколко праскови :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 05, 2011, 10:59:17
Споделям, че току-що ометох една пица и се каня да си легна по-рано днес... споделям, че понякога си струва да не се спи ;D ninja-smiley hump
Споделям, че трябва да започна да правя нещо, не да чакам решението да ме тупне само по главата. Споделям, че трябва някой да ме тупне по главата, за да ми дойде акъла и да се активизирам.... е, не е задължително да е по главата, важното е да има ефект  chair spank. Споделям, че ще се опитам отново да изляза от черупката си и да живея като нормален човек fish. Споделям, че трябва да въведа много промени в живота си, ако искам да успея. Споделям, че в моментите на слабост ще имам нужда от стимул да продължавам. Споделям, че ще е много трудно, но искам да опитам отново. Споделям, че съм смотла и наистина си лягам да спя ;D


Титла: Нази
Публикувано от: DJ в Септември 06, 2011, 02:45:32
Споделям, че се чувствам ужасно !
Споделям, че ми омръзна да се карам с приятеля ми, изпадайки в променливи настроения!
Споделям, че искам да водя нормален начин на живот!
Споделям, че ме е страх да остана сама,защото ме е страх да не получа пристъп и да няма никой до мен.
Споделям, че искам да се усмихвам по-често!
Споделям, че не искам да се срамувам от това, че имам ПР!
Споделям, че искам да си легна някоя вечер и да спя спокойно без да се будя чак до сутринта!
 


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 06, 2011, 10:51:21
Скорпи споделя, че изпадна в криза и не може да се успокои :-\
Скорпи споделя, че я е страх да остане сама през нощта и въздухът не й стига.
Скорпи споделя, че й се иска да имаше поне един човек, на който да знае, че може да разчита, който да не я обвинява, а да я разбира.
Скорпи споделя, че не й се живее повече така.
Скорпи споделя, че иска да се гръмне.
Скорпи иска да е на място, където няма страх и болка, само любов. Скорпи знае къде е това място, но и там я е страх да отиде.
Скорпи иска всичко това да свърши.
Скорпи се чувства изоставена и сама.
Скорпи съжалява, че написа това.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 06, 2011, 11:14:48
Споделям, че днес имам рожден ден и че пожелавам на всички нас обич, спокойствие и мир, здраве и смисъл занапред :)

Споделям, че благодаря на всички, че ви има!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Септември 07, 2011, 12:08:03
Честит Рожден Ден!

Желая ти здраве и спокойствие :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Септември 07, 2011, 07:51:10
И аз ти пожелавам здраве,ама много здраве и любов!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 07, 2011, 09:20:47
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 07, 2011, 11:39:56
Трак,всичко което мислиш и чувстваш в момента е временно явление. Не позволявай на болката да те превземе до толкова,че да се озлобяваш към някого,дори и това да е най близкия ти човек.
Споделям,че аз не съм точния човек за съвети, но аз съм се борила с тази моя агресия много дълго време и знам за какво говориш.
Опитай се да подхождаш по философски към това,което се случва във външния свят и не позволявай това да рефлектера негативно на въртешното ти АЗ.
Споделям,че аз също дълго не влизах във форума,защото се чувствах ужасно и не исках да излея цялото си нещастие тук.
Споделям,че и аз като Трак бях побесняла и подивяла от болка.
Споделям,че в крайна сметка стигнах до Великия извод,че аз съм си най миличка и никой ама никой не заслужава да разбивам живота си заради него. Стигне ли се до там,изхода е само един- напред с виского вдигната глава и никакво връщане към миналото.
Споделям,че започнах да си забравям все по често лекарствата,което е добър знак,че се подобрявам.
Искам да кажа на Трак също, че след всичко,което знам за нея и след всичко,което съм прочела е време да направи промяна в живота си.
И искам да бъде смела и без страх от неизвестното да направи крачка и то голяма крачка напред,крачка към един друг живот,с други хора и ситуации.Тя знае какво имам в предвид.  ;)
Споделям,че изкарах най страхотната отпуска на морето и че Бургас ми липсва сега много.
И най накрая споделям,че ми липсвахте в другия форум и незнайно защо избягахте от там. ....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: delicacy в Септември 07, 2011, 12:03:19
Споделям, че съм имала същите мисли и чувства като skorpi i track
Споделям, че когато съм се чувствала най-зле, съм знаела, че предстои нещо хубаво, така и се е случвало.
Споделям, че е нормално да се чувства човек зле, след което да се е подобрявало състоянието.
Споделям, че когато съм се чувстваа зле, след това е настъпвало подобрение.
Споделям, че усещането за объркана ситуация е сигнал, че организмът започва да се справя с нея.Той ще намери вярната посока. Оставете се на интуицията. Дори това да изисква повече време, не се отчайвайте, решението ще дойде.
Споделям, че да се чувстваш зле не е състояние завинаги.
Споделям, че хората са егоисти, така че съвсем нормално е от време на време да се чувстваме наранени във връзката. Това е цената на всяка връзка. За да имате връзка трябва да сте подготвени за това, че другия ще ви наранява. Нормално е, защото и вие волно или неволно също наранявате другия. Цената да имаш връзка е нараняването.
Честит рожден ден, Кадифе! Желая ти много здраве и хубави мигове във живота serenade.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Септември 07, 2011, 06:33:21
Момичета, не забравяйте, че идва есен - неприятен преходен сезон! Сезонът на ДЕПРЕСИИТЕ.
 Споделям, че медикаментите облекчават страданията и можеш да водиш нормален живот!
Споделям, че без приятели не може да се живее!
Споделям, че  от трите -Надежда, Вяра и Любов, най-силна е Любовта!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 07, 2011, 07:01:06
 

 Споделям, че от трите изброени - Вяра, Надежда и Любов, най-хубавото е четвъртото - Прошката :)

п.с. благодаря на всички, които ми честитиха и ме "погалиха" в посока на  хафа (нали съм и аз едно кадифе... :laugh: )


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 07, 2011, 08:57:37
Скорпи споделя, че не иска да губи повече хора, които обича.  huglove


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: диана в Септември 07, 2011, 08:59:49
споделям че от месеци не съм влизала в този сайт....
споделям че тъкмо си мислех че вече 90 %съм се отървала от този ад и всичко се завръща с пълна сила....
споделям че току що се разделих с мъжа ми...
споделям че много ми е мъчно.....
споделям че чувствам и облекчение от всичко това...
споделям че незнам утре как ще отида на работа като постоянно рева...
споделям че не си представям живота ми занапред....
споделям че ме е много страх да не ми вземат детето...
споделям че незнам как с 300 лева ще отглеждам детето си...
споделям че съм твърде слаба /психически/ за да мога да понеса всичко това...
споделям че ме е страх да заспя...
споделям че много искам да съм силна....
споделям че се надявам заради детето да издържа....
споделям че имам нужда от подкрепа....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Шашмагюл в Септември 07, 2011, 11:53:49
--


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Септември 08, 2011, 07:22:41
Не, DG, не съм поставено лице.
Просто споделям, че на мене лекарствата ми помагат.
Да, ще ги спирам, разбира се и се надявам този път да е за по-дълго време.
Диана, горе главата. Щом няма умрял човек, другото се оправя някак си.Дано намериш решение на проблема си, но първо се успокой. Искрено ти пожелавам успех!!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 08, 2011, 09:46:51
 Споделям, че сред всичката тази агитация и реклама, която ни залива от медии, билбордове и рекламни агенти - ми се повдига от прахове за пране, превръзки с крилца, млечни продукти от мляко, месни произведения от месо и  хранителни добавки с вълшебни свойства да лекуват от псориазис до тревожности. Лекарствата, както и всяка останала индустрия, са само средство за трупане на капитали. Поставям ги сред кошмарите на човечеството - алкохол, оръжие, проституция, наркотици. Лекарствата са завоалиран начин непрестанно да се посрещат "нови" щамове, които са създадени в старите лаборатории. Не отричам тяхната нужда и помощ, само тяхната злоупотреба. Създават се непрестанно нови, модифицирани, подобрени варианти, които единственото, което правят е само да пристигнат в крайната мрежа на по-висока цена. Нима някой може да замени старият добър пеницилин. Множество разработки показват, че при масирано изледване хората реагират на пенецилиновата единица с почти 92 процентов толеранс, докато за новите, модерни антибиотици този процент пада между 60-65 процента.
Когато Золофт на Пфайзер навлезе в аптечната ни мрежа,  като съответно бе широко толериран от търговските му представители, той стартира с цена около 90 лева. Години по-късно това лекарство едва ли надвишава 15-20 лева. Мислите ли, че качеството му е паднало или пък внезапно някоя суровина поевтиняла? Не, просто много конкуретни фирми под други имена са разработили  подобни препарати и цената започва да пада. То е като при дрехите, ако откриеш ударен модел, продаваш в началото като за световно, докато колегите не те надушат и заредят същия този модел. Единствен начин да привлекат твоите клиенти да подбият цената ти. Малко груб пример, но добре описващ.
Как да повярвам на чистата ръка на лекарите, когато ги пращат на екскурзии, привеждат им пари за изписани кочани рецепти. Знаете ли, предишният ми терапевт в порив на желание да ме убеди на всяка цена да пия лекарство, старо, просто - Анафранил, той едва ли печели  от това нещо, освен да си запази реномето пред мен, че може да се справи с моя проблем на всяка цена, ми показа фактура. Тя бе за 300 лева и в полето за основание пишеше - Лекция за ползата от Ципралекс. Показа ми я и защото му казах, че предпочитам да не ме блъска с бухалката Анафранил, която без съмнение ще ме прасне яко и пак ще се "нааквам", но няма да ми пука, а да опитаме с нещо по-леко, по-пречистено, макар и по-скъпо. Трябва да ви кажа, че той бе загубил доверието ми още преди този безпомощен акт, но когато ми показа тази фактура изведнъж схванах, че много лекари са готови на всичко не само, за да спечелят пари или пациенти... по-страшното е че са готови да компрометират този, който ги храни само и само, за да докаже, че не е меркантилен. Тоест, аз ти казвам да пиеш Анафранил, за който никой не ми плаща, а за другите ми плащат, а ти ПАК не ми вярваш?!
Разбирате ли къде почива нежеланието ми да пия лекарства. То не е просто в паническото ми разстройство, не съм откачалка, която иска да прави обратното на онова, което останалите предлагат. Просто разума ми казва, че има нещо гнило и то не е в Дания, а аз не съм Хамлет. Да пия или да не пия?... не е в това въпроса - въпросите са много, всъщност, но един от най-важните е... Ще срещам ли добронамерени и искрени хора в живота си и ако все пак ги срещна, ще ги разпозная ли?

Споделям, че снощи ми бе егати кофтито... и звъннах на човек, който помолих да ми стане човек за страхуване. На мъж. Той милият чака за любов, а аз му предложих да е моят човек за страхуване и той прие. Разбира се с тайната надежда вероятно и за друго, но все пак прецених, че в чужд град, сред напълно непознати хора е добре да се доверя на един човек, че е добронамерен и искрен в желанието си да комуникира с мен.

Споделям, че.. много ме е страх, че съм болна от нещо, но не познавам д-р Хаус.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 08, 2011, 12:55:26
Цитат
Мойте наблюдения са, че ПР и въобще нервните кризи се вихрят сред женените.

Хмм... колко ли пъти съм била женена и не помня ;D Дали пък няма да съм от малкото дето като се оженят, ше вземе да им мине, а? :laugh:

Цитат
Щом няма умрял човек, другото се оправя някак си

А при нас, дето има умрял човек, викаш няма шансове ??? :-\

Цитат
Споделям, че снощи ми бе егати кофтито... и звъннах на човек, който помолих да ми стане човек за страхуване. На мъж.

Съветвам те да ги редуваш, че им писва. В един момент спират да ти обръщат внимание, пък дори и самите те да са с ПР, пак не е гаранция. Аз най-накрая осъзнах, че никой не ме разбира и че каквото си чувствам, си го знам само аз.
Споделям, че цяла нощ сънувах Ксанакс в големи дози и се събудих на леглото по диагонал ;D Иначе бях минала само с глог, валериан и мента, и 2 валидола, като нито едно от тях не спря сърцебиенето и надигащите се в мен чувства. Май няма хапче за щастие. Поне не и в аптечната мрежа...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Септември 08, 2011, 08:11:34
"А при нас, дето има умрял човек, викаш няма шансове"
Не, Скорпи винаги има шансове!! За нас, които оставаме на тази земя и продължаваме да теглим, трябва да търсим изход. Много силна вяра трябва, но и добър лекар, който не само да "отбива номера", а наистина да вникне в проблемите на човек, наистина да му помогне. "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ".


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 09, 2011, 08:40:11
Споделям ,че на мен хапчетата ми помагат.
Споделям,че аз също работя много за подобряването на състоянието ми.
Споделям,че страха още не ме е напуснал и се страхувам,че може да стане хроничен.
Споделям,че се възхищавам на Скорпи за силата ,която има да преодолее такава загуба и всички трябва да вземаме пример от нея.
Споделям,че днес се събудих с много кофти настроение и нямам желание за работа и за среща с други хора.
Споделям,че човека ,който обичам много ми липсва...
Искам да споделя и една мисъл:
.....ние си имаме всичко, освен, че нямаме нищо, понеже не сме заедно.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 09, 2011, 09:44:25
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 09, 2011, 02:18:28
Цитат
Споделям,че се възхищавам на Скорпи за силата ,която има да преодолее такава загуба и всички трябва да вземаме пример от нея.

Ох, Боже... споделям, че не съм го преодоляла и не съм за никакъв пример... споделям, че се чувствам много зле и съм се затворила за всичко и всички. Споделям, че и това не помага особено, но не знам какво друго да направя... споделям, че се чувствам в дупка.... споделям, че си излях чувствата насам и натам, за да ми олекне и поне почувствах известно облекчение... Споделям, че живецът в мен е на път да заспи отново и всичко ми се вижда безсмислено и нерадостно.  :-\  Споделям, че като видя мъж да държи за ръка малко детенце на улицата, извръщам глава и ми се плаче... споделям, че това го правех преди близо 2 години и трябваше с времето да става по-добре, а не обратното. Споделям, че сърцето ми бие силно не за когото трябва. Споделям, че искам да се дрогирам с нещо, за да спра да мисля и чувствам... Споделям, че мислех, че като ти се случи да загубиш някого веднъж, после е лесно и не боли толкова. Споделям, че това не е вярно, боли си всеки път. Споделям, че вероятно на света има и по-големи болки, но и тази ми е трудно да нося.. споделям, че се запознах и с други жени, които са изгубили мъжете си внезапно. Споделям, че всички до една не са у ред, болни са от нещо и са нещастни. Споделям, че повечето от тях нямат 30 г. Споделям, че все пак е по-добре да обичаш жив човек.
Споделям, че когато ми беше най-тежко, 4 месеца прекарах в тишина, без да мога да чуя нито една песен, защото ефектът беше страшен. Споделям, че това беше най-адското мълчание в живота ми, което не искам да се повтаря никога повече. Споделям, че сега, когато съм тъжна, надувам музиката на макс или пиша каквото ми дойде на момента. Споделям, че нямам нито едно написано стихотворение в щастлив период... Споделям, че изпотроших за нула време сума ти чаши... да не помислите, че нарочно ги трескам у земята, просто ми треперят ръчичките :D Защото съм СПОКОЙЙЙНААААААА!!!
Споделям, че искам да си сменя драстично цвета на косата  afro


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 09, 2011, 03:31:36
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 09, 2011, 06:46:37



                 :) Споделям, че съм щастлива :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 09, 2011, 06:59:40
Цитат
Споделям, че съм щастлива

Я пък ти ;D И от какво така, няма ли да споделиш?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 09, 2011, 09:00:40
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: ddiddi в Септември 09, 2011, 09:44:00
Споделям, че от много време насам съм влюбена и замечтана! :) Момчето преди ми обръщаше внимание, а сега не особено :( Както и да е. Мен ме "устройва" и от далече да се гледаме :) Споделям, че дишам, дишам, дишам, а две години неможех. Споделям, че си излизам с приятелите на кафе и използвам всеки един момент, за да съм навън, защото неискам да съм затворена в къщи! Споделям, че вече се возя в междуградския автобус помалко...Споделям, че любимия ми спорт е Формула 1, а Фернандо Алонсо пилота на когото съм фенка! ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 10, 2011, 08:39:42
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 10, 2011, 11:00:17
Цитат
Споделям, че кучето ми е много нагло. Научил се хитрушана сам да се качва в леглото. И както спя, прааааас едно целувка в устата. Обаче като ме погледне с тея мили очички, веднага му прощавам. 

Споделям, че това са единствените целувки, които получавам напоследък от мойто дребосъче :-*
Споделям, че се събудих с тягостно усещане, със сълзи и буца на гърлото. Споделям, че няма да се оставя на това чувство да ме владее за дълго, защото ще изляза на слънце да го елиминирам. Споделям, че в момента ми е трудно да говоря дори с най-близките, защото буцата отново се появява... споделям, че предпочитам да мълча, да слушам музика и да си страдам самостоятелно. Споделям, че знам, че и това ще ми мине, но няма да е скоро :-\
Споделям, че най-хубавото нещо на света са приятелите.   arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Септември 10, 2011, 04:13:39
"Споделям, че най-хубавото нещо на света са приятелите"
Много вярно, Скорпи! Понякога роднините, близките, дори семейството не могат да заменят приятелите.
Аз също споделям това.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dani29 в Септември 10, 2011, 04:42:03

споделям ,че само чета и ви се кефя защото нямам сили и желание да пиша.Каквото и да правя няма резултат дори става и по зле .Имам затруднения с преглъщанено на храна една хапка я дъвча с часове докато реша да я глътна защото се страхувам от задавяне.Гладувам като куче защото само мисълта че трябва да ям ме ужасява. Който ме види ме пита как съм отслабнала.Преди години пак ми е ставало така но за два три месеца само се оправяше а сега наближава година и не ще.Според мен работата е за психиатър но като знам какво е там ми идва да се гръмна ама няма с какво.Според вас това дали е допълнителна екстра към ПР.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Септември 10, 2011, 06:28:48
Възможно е да е свързано с психиката, Дани. Не се страхувай от лекар психотерапевт, няма да те изяде. Престраши се, отиди, поговори с него и ще видиш, че живота има и по-хубава страна. Явно си отключила някаква фобия, но мисля, че ще я преодолееш. :)
Споделям, че познавам човек, който е от 40 години със страхова невроза /сега е над 70 години/ и още не е умрял. Периодично се лекува в къщи с лекарства, обостря се състоянието му през пролетта и есента, но преминава, после известно време не взема лекарства и така кара .....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 10, 2011, 07:17:51
dani, вуйна ми имаше такъв проблем и много се задълбочи, но това беше в друга ера, когато изобщо не се е знаело нищо за тези състояния... нея специално я лекуваха с лекарства и беше на приливи и отливи. Така че обърни си внимание навреме и се постарай да го изкорениш, да не се затвърждава с времето.

---
Споделям, че съм ревла :-\


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 10, 2011, 07:32:30
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 10, 2011, 07:51:17
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Шашмагюл в Септември 10, 2011, 08:13:37
На навика! :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 10, 2011, 09:07:16
  Споделям, че все още съм щастлива с уклон към романтична еуфория.

  Споделям, че... хахах, ох, срам ме е някак да го досподеля... но вие ми се доверете, щастлива съм! :laugh:

 п.с.  :angel: Имам чудесен нов психотерапевт, този път изпитвам респект, уважение, доверие и... удоволствие да общувам с него. Трак, невинна съм!



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 10, 2011, 09:08:13


            serenade


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 10, 2011, 09:32:45
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: ddiddi в Септември 10, 2011, 10:58:32
track, имам предвид, че преди месец ми звънеше и ходихме на кафе, а сега не   :(

Споделям, че днес бях на вилата и се насладих на прекрасната гледка на полето и гората и си поспах едно хубаво следобяд. Споделям, че почти всеки ден си хапвам натурален шоколад, че много обичам, но незнам дали е добре? Четох, че натурален може за ПР? Споделям, че искам някой хубав момък да ме прегърне ;)...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 11, 2011, 01:02:50
Споделям, че в тоя форум стана наплив от шаврантии  ;D, преди се чувствах аутсайдер, сега направо се губя из тълпата, ама стига сте ме засенчвали де, Скорпи не търпи конкуренция ;D Шегувам се, поне ми опраихте настроението, че напоследък хич го нямаше. И при мен само драми, повечето си ги правя сама, амаааааааааааааааааааа кво да се прави, като съм такава?!
Сега да извадя най-хубавото от последните ви бисери:

Цитат
Ако сложа цайси, дали ще изглеждам мръснишки

Сигурно, пробвай. Някои мъже им се кефят. На мене са ми казвали, че приличам на учителка, което не ме ласкае много, амааа...
Споделям, че агорафобията ми води до абсурдни първи срещи с мъжката половина, които отиват в посока, в която не би подобавало на една дама да разказва.  hump Споделям, че това са нелепи стечения на обстоятелствата и криворазбрана задушевна обстановка, но как да обясня причините що сме у нас, а не на ресторант, примерно? Вас ако ви викнат директно вкъщи кво ще си помислите? Че жената има агорафобия ли? Да, да. Счита се като покана за пристъпване по същество...  ;D И си викам, мама му стара, по-добре да ме имат за к***а, вместо да си призная кво ми е... и понеже все някога трябва да се излиза после, я на кафе, я нещо друго, айдееее, следващият. Е, добре, ама докога така? Хората били ходели по заведения да забият нещо, пък аз до заведението не мога да стигна... на мен ми се ходи, заради излизането и за да видя малко свят, но последно ходих във Варна и тогава за разлика от цялата компания, много се накефих, щотоо СВЯЯЯЯТ. Хора, музика, плаж, живот... кеффф. Споделям, че дори си запазих бъркалката от коктейла да си напомням кво съм успяла да постигна... хах, ако не беше тъжно, щеше да е смешно.  ;D
Споделям, че гледката на гол мъж, тичащ по плажа около заведението ме накара да се зарадвам, че не съм останала пак да пазя къщата и ме наведе на мисълта, че трябва да излизам по-често.
Нещо се отплеснах и пак не ви изкоментирах цитатите...

Цитат
Аз съм нещастно щастлива. Ако някой знае какво е това състояние, де 

Споделям, че аз знам какво е и даже в момента го изпитвам, но няма да обяснявам подробности тука.

Цитат
Споделям, че днес бях на вилата и се насладих на прекрасната гледка на полето и гората и си поспах едно хубаво следобяд. Споделям, че почти всеки ден си хапвам натурален шоколад, че много обичам, но незнам дали е добре?

Споделям, че искам да вземете да си направите един график кой кога и къде ще ме извежда, аз ще подбирам местата и начините за придвижване, защото е много сложна мойта, но не и абсолютно невъзможна, който има нерви да ме търпи.
Споделям, че не съм яла шоколад от 100 години и бих омела един с удоволствие стига да не е бял, че не обичам.  ;D

Цитат
Споделям, че искам някой хубав момък да ме прегърне ...

Споделям, че и аз искам, ама убавците нещо не идват у нас, ми сигурно са навънка, но аз ги пропускам ;D ;D Ако нямаше интернет, щях да живея като първия човек, пещерняк и дивак в тотална изолация...

Цитат
Споделям, че от много време насам съм влюбена и замечтана!  Момчето преди ми обръщаше внимание, а сега не особено  Както и да е. Мен ме "устройва" и от далече да се гледаме 

Споделям, че мен тва "отдалече" не ме устройва, искам отблизо да се гледаме, че съм късогледа и нищо няма да видя ;D ;D
Споделям, че написах достатъчно простотии и мога да си лягам...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 11, 2011, 10:32:41
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 11, 2011, 10:37:03
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 11, 2011, 02:15:39
Цитат
Скорпи, пиеш ли някакви лекарства за агорафобията

И кои са тия лекарства?  :-\

Цитат
Такива нахални повече няма да ги приемам. Само такива, на които на мен ми идва да им нахалствам

Оф, аз пък вече хич не искам да нахалствам. Особено ако знам, че не ме искат, предпочитам да умра, вместо да се тикам нежелана... не че не ми се ще, но се спирам и бягам в обратната посока и се моля или да ме догонят, или повече да не ме погледнат. Естествено, повече се надявам на първото.  serenade
Абе на тая тема хич не ми се говори в момента, макар че явно твоят човек все пак с упоритост и постоянство е постигнал резултати, но аз зорлем нищо не искам да правя. Тия неща с насилване не стават.  spank
Който ме иска, да заповяда, който не - да си ходи... повечето и без това аз не ги искам. Равнодушно ми е някво. Ама където пък се събудят чувства, отивам в другата крайност - направо мога да се самоунищожа... Скорпионска му работа! Ние се самоизяждаме от сутрин до вечер и изживяваме всичко като край на света. За скорпионите говоря.
Трак, ти с тая емотиконка ме стресира, какво точно ще ми правиш, за да стана нов човек? Ако ще ме водиш в Час Пик, не съм сигурна дали не е по-добре да съм си у нас ;D ;D
Шегата настрана, но наистина като заизлизам, се превръщам в друг човек, превключвам буквално за 1-2 дни на друга вълна, изкарвам така известно време на пълни обороти и после все едно ми свършват батериите и се тръшвам уморена и депресирана да се самосъжалявам и искам да бъда оставена намира да си се тръшкам и да потъвам в собствената си отрова.  :-\ И така до следващия период, в който наваксвам и пак, и пак...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 11, 2011, 07:05:16

   

       Споделям, че не зная какво е шаврантия, ако е свързано нещо с шафран, значи е много скъпо, ароматно и фино!


   


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 11, 2011, 09:21:23
Цитат
Споделям, че не зная какво е шаврантия, ако е свързано нещо с шафран, значи е много скъпо, ароматно и фино!

Е, мерси за комплимента ;D ;D Как да не знаеш, толкова време приказваш с мене вече, не ме ли опозна,хах
Ше ти подскажа малко, айде:  arms huglove hump
Не непременно в този ред ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 11, 2011, 10:17:01
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Септември 11, 2011, 10:36:56
0


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 12, 2011, 01:49:55
Цитат
Скорпи,
Твоята агорафобия е само маска, проява на някакъв душевен конфликт у тебе - какъв, не знам, не съм психотерапевт. Вероятно при някои този конфликт може да се самонеутрализира, тушира, ако щеш. При други - нужна е подкрепа. Това, което би могло да ти бъде в помощ, е някой, който да се превърне в опора за тебе. Който ще те приема такава, каквато си, без да се плаши от една промяна у тебе - към по-добро. Човекът не е метафизична даденост, негово е правото на промяна.
Така че, когато се запътиш Навън, той ще е до тебе. И ти няма да се страхуваш - защото във всеки един миг той ще е готов да застане между тебе и опасността; дори и да се уплашиш, да помислиш, че не можеш да издържиш, че падаш, то ще попаднеш в неговите обятия.

Хах, интересно, тука успя да напипаш нещата, тоооплооо, тооплоооо, ама още не пари >:D Говориш ми за мъж-патерица, мдааа, обградих се от патерици аз, и все пак знам, че сама на себе си трябва да разчитам най-вече. Защо ли? Ами щото последният път, в който се осланях изцяло на мъжа си, го загубих и ето ти агорафобия... затова сега не така. Аз си давам и сметка каква отговорност е някой да се натоварва с такива очаквания... че на всичкото отгоре и давам акъл как точно трябва да ми се помага :D ;D Имам си претенции как да бъда спасявана, моля ви се serenade ninja-smiley  arms huglove hump big-bed-smiley
Обаче вместо това получавам  chair,  spank,  swordfight

Цитат
Вероятно не е и необходимо да е красив като Брад Пит и богат като Рокфелер.

Ми не е естествено, по-готин е  ;D  :-[ Ама Скорпи е лошотия и все недоволства. Ту ми млякото горещо, ту пък друго нещо...



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 12, 2011, 10:02:50

  Споделям, че докато чета жените във форума, виждам нещо, което ни обединява като поведение и това не е намека на Скорпи за разюзаданост и леко поведение или там каквото значи "шаврантия" :)
Мисля, че има някаква типична превъзбуденост на изказа и склонност към самокритика. Уж сме недоволни от хората около нас, а всеки пост завършва със самоукори. Тоест, ние си даваме сметка, че има хора, които ни носят дискомфорт и обстоятелства, в които участваме с тях, но в крайна сметка всичко е така,само защото ние сме едикаквиситамнеуравновесетиилиизискващи личности.
  Споделям, че бързаме да се самокритикуваме и това не е градивно... за първи път го виждам отстрани. Това не е конструктивно поведение, ще кажа за мен защо е така, за вас не мога да бъда сигурна. С типичното си перфекциозно поведение аз считам, че съм коректна... прекалено добра за поведението на  повечето хора, но същевременно съзнавам, че това е прекалено висока личностна самооценка и изкарвам наяве самокритиката си, за да се защитя от евентуални забележки от чужда страна, които не биха покрили това ми усещане за перфекционизъм. Тоест, самокритикуването е начин за още един вид защита, спускаме преградна стена, за да кажем на околните - Ти не бъди лош с мен, аз зная много добре каква съм и защо получавам такова отношение от твоя страна, но не съм щастлива с това поведение и вината е в мен пак, защото аз съм такъв човек и въпреки, че съзнавам, че не заслужавам това, го получавам, защото съм .... И такаможем да го сучем това изречение в себе си, докато образуваме един плътен порочен кръг, в който не получаваме онова, което искаме от хората, защото считаме, че в нас е проблема в крайна сметка, за да не ни го дават, а не ни го дават, защото ние бързаме да заявим, че не го заслужаваме поставяйки си недостатъчно добра самооценка.

   Споделям, че мисълта ми е не много ясна, защото все още не е узряла, но и споделям, че ще започна да пиша по-рядко във форума, защото искам тези неща да обсъждам с моят нов психотерапевт, за който не може пръсти да ми се преобърнат да кажа нещо различно от най-приятното. Дори не мога да кажа, че е "секси" защото изпитвам някак различно чувство... и то не се таи в липсата на мъжко излъчване от негова страна, напротив - изключително привлекателен мъж е и има харизма, която би донесла емоционални сътресения на много жени, но не е в това работата. За първи път изпитвам надежда, че мога да овладея собствената си тревожност и автоматика за очакване на "лошото".

 Трак, ако си забелязала, нямах проблем да се шегувам с предишният психотерапевт, но това бе само защото не изпитвах достатъчен респект и търсех да се уловя за нещо, което да го направи специален за мен, та току най-сетне се доверя. За този човек сега няма как да се получи това, много ми допада като поведение, като стабилитет и отношение към чисто финансовата страна на нещата. Не ми напомня колко много клиенти има, как ако пропусна час нямад а е проблем за него, а за мен, защото на него седмицата му била пълна. И няма да следи часовника над главата ми и когато наближат последните 15 минути от сесията да се изправи, и да започне заключителната си реч, която включва винаги едно и също.

 Споделям, че най-сетне се сработих с психотерапевт и много го харесвам :)

 Споделям, че това ми носи спокойствие и сигурност и че... че... че... че е секси!!! :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 12, 2011, 11:58:11
Цитат
  Споделям, че докато чета жените във форума, виждам нещо, което ни обединява като поведение и това не е намека на Скорпи за разюзаданост и леко поведение или там каквото значи "шаврантия" 

Е, стига де, недейте да го приемате в този смисъл и да се засягате. В тази дума аз влагам по-скоро закачливо и игриво поведение в сексуален контекст, за да става закачката и да е интересно :D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Ari в Септември 12, 2011, 12:09:10
Споделям, че страхът е нормално чувство.
Споделям, че не ме е страх от страха.
Споделям, че приемам от време на време да ме е страх, това не е фатално.
Споделям, че за да се справим със страха трябва да намерим сили в себе си. Ако разчитаме на други, вечно ще ни е страх.
Споделям, че ПА получават много хора, но бързо ги забравят и не се страхуват от тях. Разликата между тях и нас е, че ние не можем да забравим първите симптоми и си ги възпроизвеждаме.Споделям, че ние приемаме всяка промяна в тялото за нещо фатално и нея си възпроизвеждаме непрекъснато. За това не сме виновни ние, но можем поне да го осъзнаем че е така.
Споделям, че е добре,  когато  kadife за новото си секси. huglove
Споделям, че лекарите трудно лекуват ПР, защото не знаят какво точно усещаме  и че то е встрани от нашата воля. Лекарите не обичат да не им се изпълняват нарежданията и затова твърдят, че ние сме си виновни, защото не рием лекарствата им.
Споделям, че лекарствата не са фатални, защото те са нашата патерица, за да преминем през нещо, което не зависи от нас. Затова да не ги анатемосваме. Психиката понякога се нуждае от тях, за да не очувстви някои други сфери от тялото ни. arms



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Септември 12, 2011, 03:24:22
0


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 12, 2011, 05:02:01
Цитат
нека да не си пъхам "гагата", където не ми е работа!

Еххх, пак ми се размина на косъм, значи ;D
Шегата настрана, благодаря за добронамереността, отворена съм за съвети и предложения, които биха могли да помогнат. Така или иначе все още съм на принципа "Проба-грешка"...

Споделям, че е много трудно да живееш в борба със себе си.
Споделям, че още по-трудно е, когато победителят не си ти.
Споделям, че е уморително да си във вечно напрежение и очакване кога какво ще се случи.
Споделям, че около мене всичко живо се изпотръшка, падна, стана и забрави, докато аз си треперя ей така, профилактично, за всеки случай.
Споделям, че от всичко най-трудно ми е да приема вината си за това, че ми е зле. :-\
Споделям, че се чувствам отговорна пред всички, чиито очаквания не мога да оправдания и заради това, че времето и усилията, които ми посвещават, са напразни.



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: ddiddi в Септември 12, 2011, 07:02:04
Споделям, че ми е много трудно да намирам промяната в себе си !
Споделям, че усилията, които трябва да правя, за да вървя напред са ужасно изтощителни!
Споделям, че в определени ситуации мисля за неща за които другите хора никога не биха се сетили!
Споделям, че ми е трудно да открия силата в себе си, но също така споделям и че понякога успявам и това безкрайно ме радва! :)
Споделям, че трябва да правя физически упражнения, защото така ми каза моята психиатърка, но на 10 минута вече немога. Изморена съм и не ми се получава :( Сега съм хванала едно баскетболистче да ми състави програма, та да видим..;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Септември 12, 2011, 09:15:58
Споделям, че Ари, Маруся, Дани и много други са прави за лекарствата!! Браво на вас дами и господа! Дори и господин Тодоров е прав за факта, че най-доброто лечение е психотерапия + лекарства..
Не се плашете от лекарствата. Понякога просто нямаме друг избор. Или остава тягостното мъчение, борба със себе си, опит да надскочим сенките си или да побеждаваме "ирационалното".
На Скорпи, Трак и другите, които живеят в самота мога да им кажа, че трябва да намерят опора до себе си. Но първо да победят ..."себе си". Има доста съвестни и чистосърдечни младежи, които съм сигурен че ще им бъдат прекрасни другари в живота.
 Тежка е загубата на любим, Скорпи, но животът продължава. Има и други хора, които заслужават да бъдат обичани.
Не заключвай сърцето си!!! Аз загубих майка си, най-добрият си приятел, много други роднини и приятели, които наистина ми бяха опора! Но Бог ме възнагради със семейство, син и нови приятели. Животът е прекалено кратък, всеки ден умират хора и нека го изживеем достойно, с радост.....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 12, 2011, 09:33:06
Цитат
Тежка е загубата на любим, Скорпи, но животът продължава. Има и други хора, които заслужават да бъдат обичани.
Не заключвай сърцето си!!!

Споделям, че не съм си заключила сърцето, но в него не е и хан, в който могат да влизат и излизат всички. Единици са тези, които съм допуснала вътре и айде да не казвам винаги, ама поне в 99% от случаите ми се е ******************** :)))
И сега не е изключение.  :-\


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 12, 2011, 10:18:48
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Септември 12, 2011, 10:35:48
0


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: ddiddi в Септември 12, 2011, 11:45:08
Да кажа и аз за лекарствата :)
Споделям, че с част от симптомите на ПР успях да се справя без лекарства...
Но споделям, че с дишането се мъчих две години без лекарста и неуспях. Криза върху криза. Споделям, че преди да започна да пия лекарствата преди 4 месеца се плашех много от тях...
Споделям, че сега ги обичам, защото ми помагат...и споделям, че вече са ми приятели...:)
Споделям, че в любовта не ми върви...:(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 12, 2011, 11:56:20
Споделям, че и Скорпи не е толкова самотна, на колкото се прави, но мрънка профилактично, за да не остава съвсем без никой. Скорпи споделя, че не иска каквато и да е компания, а е претенциозна и нагла в желанията си, но пък обикновено така успява да си достави желаното.  >:D
Скорпи е манипулаторка.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Септември 12, 2011, 11:57:40
0


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Септември 13, 2011, 12:00:16
0


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Септември 13, 2011, 12:05:39
0


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dolcetopolina в Септември 13, 2011, 10:02:40
Споделям, че от няколко дена не ми е добре. Болки в ляво, паника, страх и т.н.
Отново изпадам в кризи и това ме плаши...пак започвам да мисля, че съм болна и т.н.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 13, 2011, 10:04:16
Цитат
Скорпе, какво ги караш да правят тези мъже, бе  - серенади под балкона ли? То и аз бих се пробвал, имам една китара на село, дето не мога да свиря на нея - току виж "изям" някой домат през терасата  Иии, много си старомеден, сигурно, ще кажеш... И аз гледам, че тия моите за рицари и дами, нещо...  

Тебе специално си те представям с книга в ръка да рецитираш стихове  ;D
Иначе принципно аз бих се изкефила на всеки жест на внимание и ако някой ще замеря с домати, няма да съм аз.  serenade
Плюс тва съм на първия етаж и не е толкова невъзможно, стига само човек да се присегне, може да ме стигне. Но не като в Ромео и Жулиета, че там е пълна трагедия, а аз от трагедии искам да си почина  big-bed-smiley


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 13, 2011, 06:34:01

  Споделям това  :laugh:


   http://www.youtube.com/watch?v=JlmEc8rd_Nw&feature=youtu.be


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Септември 13, 2011, 09:15:20
Ха ха Кадифе :D Ето ти още едно подобно

http://www.youtube.com/watch?v=KXROnzpsrlg


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Септември 13, 2011, 09:43:34
Споделям, че от няколко дена не ми е добре. Болки в ляво, паника, страх и т.н.
Отново изпадам в кризи и това ме плаши...пак започвам да мисля, че съм болна и т.н.
От нищо не си болна и го знаеш.Вземи си нещо успокоително?Като те виждам какво мъжко момиче си,не се плаши,не изпадай в паника.Ще се успокоиш и ти го знаеш. :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 13, 2011, 09:57:15
Споделям,че съм истински щастлива.
Споделям,че Трак е трябвало да се роди мъж  :angel:
Споделям,че мъж Овен е най перфектния мъж,който може да накара една жена да су чувства истинска.
Моето малко Овенче е най хубавото нещо,което ми се е случвало,може би защото и аз сам Овен,но привличането,страстта и всичко останало е начовешки силно. Ноооо,трябва да знаете как го накарате да бъде такъв ,какъвто той всъщност е ...
Споделям,че страхът от смъртта при мен леко избледня,но мисля,че съм готова да умра заради любовта.
Споделям,че лекарствата наистина не лекуват душата,тя се лекува от самите нас и се иска много работа. Аз работя,но не винаги ми се отдава,трудно ми е все още да мисля само положително.
Споделям,че днес направих сефтето и ударих един отзад с колата,по точно той ми се качи отгоре,докато бях зад него,хихихи.
Споделям,че също съм много изморена,психически от всичко,което ми се случи покрай тези ПА.
Споделям,че намирам повече смисъл да ходя при психито,но ходя,имам чувство,че на моменти не ме слуша даже изобщо.
Споделям , че от 3 месеца не съм оставала сама за през ноща,и се страхувам,че никога повече няма да мога..
Споделям,че преди малко нещо ми стана,все едно тръгнах да потъвам нанякъде,но си казвам,да става каквото ще,като умра така или иначе всичко ще свърши.
Споделям,че ми се залепи един нещастно женен мъж ::),който познавам всъщност от много отдавна и който също е Овне.  ;D
Споделям,че се изкушавам много.
Споделям,че либидото ми от известно време насам скача като подивяло и не мога да го запра  :-[ :-[ :-[ :-[
Споделям,че искам да се напия до безсъзнание и да крещя по улиците като най долната кучка...
Споделям,че не знам защо имам нужда от това..


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Септември 13, 2011, 10:55:01
0


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Септември 13, 2011, 11:04:25
0


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 14, 2011, 12:18:21
Цитат
Скорпи, поне засега не съм в състояние да дойда и да ти чета стихове - аз и наизуст знам... Просто си подозирам пътя - е, сещаш се. Хубаво, не е страшно, четох, че уж йогите с дишане си докарвали нещо подобно, ама МЕРСИ!

Нищо не разбрах, ама карай ;D

Цитат
А иначе каквито ги пише Скорпито - сигурно под терасата на "горкото" е опашка - нищо, аз умея да чакам

100 луди се бият за мене и всеки вика: "Вземи я ти". Ела да разкъшкаш тълпата, че не мога да изляза, да не мислиш, че имам агорафобия, просто са завардили входа и чакат да се покажа arms arms arms serenade


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Септември 14, 2011, 01:03:27
0


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 14, 2011, 08:44:24
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 14, 2011, 09:31:23
Траааак,вземи ме с теб на Цирк. Балкански ли е при вас??Аз съм работила в цирка и не пропускам представление,започне ли сезона,там съм ;D.
Иначе не знам вече по какъв друг начин да ти го кажа,вземи го смени тоз твоя мъж с някой друг бре...Стига вече.Знам,че е трудно,защото човек е свикнал с някой дори на пръв поглед елементарни неща,но да знаеш,че имаш нужда от промяна. Нещо трябва да се случи,нещо ново,вълнуващо и различно от това,което до сега си вършила.
Споделям,че не мога да хвана спатиите на Трак,къде пътува,кога,къде се намира  ;DЗапочна ли да я чета,се обърквам :)
Споделям,че снощи и на мен не ми беше добре.Татко е много болен и майка ми само негативни неща ми надрънка по телефона. Той ужким ще става кмет в едно село ,където ни е вилата,тя твърди ,че можел да не оживее до тогава. Как тя вече нямала сили,как щяла да падне някъде и до там. Знаете ли какво означава това за мен като я слушам???Полудявам,всичко ми се свива. Колкото ме е страх от загубата на близък човек,представете си как се чувствам като ми говори така. Тъкмо се бях поуспокоила малко и примирила с това,че вечни хора няма и че рано или късно ще трябва да оставим близките си да си отидат и хоп,тя ми изсипа снощи един тон само ей такива думи  :(След това започна да ми се вие свят,да ми омекват краката и да имам чувство,че потъвам.
Овладях го разбира се,легнах си и съм заспала като пън,ама бива ли сега да е така??
Споделям,че не съм виждала Овненцето от 2 дни и много ми липсва вече.
Споделям,че Трак е права за мъжете Овни,не се разбират наистина с всички,но Трак в никакъв случай не са злобни да знаеш....Това е една маска може би,под която се крие нещо  :)Както и да е.
Споделям,че дойде ли заплатата ще се нафиркам и ще пея по улиците. Ще накарам някой да ме снима и ще ви покажа после филмов материал.
Споделям,че все още съм на мнение ,че Скорпи е изключителна и много силна жена. Бих искала да бъда като нея.
Споделям,че трябва да бачкам,а нямам желание.....



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 14, 2011, 11:15:35
Здравейте! Отдавна се каня да не пиша повече в този форум, защото първо съм с най-много мнения, второ се е превърнал в говорилня - не, че не е приятно, но като че ли повечето неща сме ги изчерпали и предъвкваме старите и трето - непрекъснато си напомням за проблема, не че мога да го забравя...
Обаче всеки път като опитвах, някой пишеше нещо от сорта на:
Цитат
Споделям,че все още съм на мнение ,че Скорпи е изключителна и много силна жена. Бих искала да бъда като нея.
или на лични бележки ми обясняваха колко имат нужда от мен и оставах. Хах, много сте гадни, знаете ли ;D
Най-интересното е, че аз наистина не се виждам по този начин. А може би това е проблемът. Не знам коя представа е по-реална - тази, която имам аз за самата себе си или вашата представа за мен... но нещата са навързани. Както и да е. Благодаря ти, Маруся, за думите, но понеже знам колко е "лесно" да съм себе си, горещо ти препоръчвам да не си като мен ;D :D
Stareternity, мерси за книгата, ще я издиря, ама нали не е на руски, че аз съм от поколението, дето не го знаят ;D ;D, щото не беше задължителен в училище. Искам да кажа, че моят "път" е криволичил по много знайни и незнайни методи за справяне, така че доста неща съм опитвала. С един от терапевтите съм се разхождала, ама принудително - аз 2 улици напред, той уж зад мене, но се водеше разходка.  ;D
Имам чувството, че оставям някаква грешна представа, че абсолютно никъде не съм излязла, откакто съм така, както и че не съм провеждала терапия. На работа си ходих по 8 часа, в офис, с хиляда човека на етажа, така както съм си била зле, но после смених попрището и сега е по-друго, но няма значение, така или иначе проблемът си го има. Прекарах известно време и в усамотение, не на село точно, но на една вила, където бях в най-тежкия си период, обаче тогава се възстановявах от нещо по-страшно от ПР, то се яви следствие... дълго е за обяснение, повече не искам да го разказвам, защото всеки път го преживявам наново и засядам в минали случки и емоции.
Всичко, което казваш, е вярно. И ти си напред в развитието си светлинни години над "нормалните". Точно заради това може би и не се вписваш сред тях. Просто си различен. А различните винаги са встрани от останалите. Така е устроен светът - групата, масата отхвърля различните и приобщава подобните. За да влезеш във въпросната група и ти, за да функционираш като социално същество, тъй като човекът е "социално животно", се налага да заприличаш на нея и да станеш "нормален" или поне подобен. Как да стане? Като се концентрираш върху общото, останалото се случва от самосебе си. Кое ме различава от другите? Това, че те излизат без ограничения и страх, аз не. Когато разбрах, че съм различна, аз не само че избягах от групата на "нормалните", но потърсих нова група - на различните. Тези с ПР. Вас. За да се чувствам някъде на мястото си. Но това пак е бягство. Защото все още продължавам да искам да живея в света на "нормалните" - нали разбирате, че това разделение е условно -никого не искам да обиждам с подобни етикети... Колкото до вината, тя ми е насаждана не само от мен самата, но и от другите, откъдето аз пак съм се самообвинявала. Последният път, в който ми призля навън, се прибрах разплакана от чувството за вина, че съм се провалила пред човек, който полага усилия за мен, за да се подобря. И аз се провалих или Го провалих, което е още по-лошо. Замислих се не е ли това коренът на всичко - големите очаквания, които са ми били възлагани и преди и на които съм се мъчила да отговарям толкова време, в един момент са ме съборили и блокирали до степен, в която аз да трябва да разчитам на хората, не те на мен... защо всяко излизане трябва да е като на изпит? Да си стискам палци, че всичко ще е наред и да се моля да не разочаровам хората, с които съм излязла? Защо се страхувам да ги разочаровам? Защото ще ме изоставят??? Защото няма да ме обичат? Кога ще ме обичат и ще ми обръщат внимание - КОГАТО СЪМ ЗЛЕ. Когато имам нужда от тях. Така мога да ги държа до себе си, със сигурност. После може и да си тръгнат... как тогава да се "излекувам", като това означава да ги изгубя?
Кога нещата ще се оправят? Когато открия друг, по-нормален и здравословен начин да ги задържа... еххх, този начин да знаех кой е, нямаше да прекарам нито минута повече в агорафобия и страх.  :-\



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 14, 2011, 01:54:18
Скорпи, точно в това е проблема на повечето от нас.Да не разочароваме хората около себе си. Но ще ти кажа едно,ако хората те обичат истински,няма да никога да се случи това. Аз никога не съм имала страх да изляза навън,дори напротив,аз пък гледах само навън да седя. Вярно,вървях и ревях ,понякога и повръщах,при всеки е различно. Но трябва наистина да се абстрахираш от това,кой какво ще си помисли,дали ще те изостави или не.ако те изостави,значи толкова те е обичал.Близките хора,приятелите,не са само там,когато е весело,те трябва да бъдат с теб и в тежки моменти. Колкото и да е страшно това,което изпитваш,излизайки навън,не спирай да го правиш,бъди инат,и вярвай. Жовота може да бъде толкова прекрасен и те очакват още толкова хубави неща. Загърби миналото,там вече нищо не може да се промени. Гелдай напред и ще видиш,че в най скоро време няма да се познаеш сама ти  :)
Не искам да прозвучи така,все едно с лека ръка ти казвам,забрави това което си преживяла.Аз знам,че няма да стане. Самата аз се боря още с миналото,с неща,които никой не знае за тях,които уж съм погребала завинаги,но ето че ме връхлитат. Ти поне можеш да говориш за повечето от тях.
Олеее забравих да споделя,вчера получих цветя в офиса и не знам от кой са :(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Септември 14, 2011, 03:32:30
0


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 14, 2011, 11:19:51


  Споделям, че темата ми  е с чисто прагматична насоченост. Влизаш, изливаш каквото ти се споделя и не очакваш нито коментар, нито съвет, нито укор. Ако ги получиш, все пак, сам решаваш дали да отговориш или да споделиш следващото.

 В този ред на мисли споделям, че ако още веднъж чуя някой да нарича друга жена в мое присъствие "силно момиче", "мъжко момиче" и да я тупа крепко по рамото, с риск да й откачи главата от това потупване - ще пищя!

 Споделям, че етикет "мъжко момиче" служи за:

а. измиване ръцете на някой, който се чувства "женско момче"
б. поощрителна награда от мързеливец, който не иска да стори нищо за вас, защото вие всеки път можете и сама
в. лицемерна позиция, зад която стои пълно неразбиране на душевността ви
г. опит да се отърват от вас


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 15, 2011, 04:34:37
  Споделям, че  винаги съм искала като Marusia, да получа  в офиса цветя и да не зная от кого са. Това е романтично и много вълнуващо:)

  Споделям, че сънувах ужасен сън... от онези, от  които се пробуждаш с мъка и усещаш реално, как страхът се изцежда с чисто физическа болка през петите ти.

  Споделям, че когато нощем спейки, усетя някакво гадно усещане, то не е толкова гадно,колкото, ако се случи през деня наяве. Само на сутринта се питам... случи ли се нещо или съм сънувала?! Ако мога да посрещам така спокойно и през деня внезапните  панически залитания - грешка няма да имам!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 15, 2011, 10:06:36
Кадифето пак подпали мотора  ;D
Недей така,че някой може и грешно да те разбере.Тук сме се събрали все чувствителни души,нека не се обиждаме и тук допълнително. Достатъчно е,че външния ни свят не ни разбира. Иначе да ти кажа,като прочетох коментара ти за "мъжкото момиче" ,наистина когато са ми го казвали,съм имала чувството,че ще го одуша този  ;D Не мога да разбера защо е така,може би именно защото ти дава усещането,че не му се занимава с теб и по дяволите остави ме намира :)))Хахаха,странно,но факт.
Иначе за цветята,разбрах вече от кого са......и малко се разочаровах,но въпреки това изненадата беше доста добра :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Пловдивчанин в Септември 15, 2011, 01:06:46
Споделям че от 2 дни знам за състоянието си ,а научих прекалено много информация ,а май не трябваше.
Споделям че това че не виждам един човек да напише излекувах се тотално е много обезсърцаващо.
Споделям че не мога да повярвам че съм от малкия % мъже които го имат защото не съм мислил никога че ми има нещо
Споделям че никога нямаше да повярвам че това е болест и не сме някакви луди,ако не се беше случило на мен ,което е много грозно
Споделям че може да тежа на хората около , а мен за всичко друго ще продължавам да съм толкова асоциален
Споделям че плановете ми ,амбиции и много мотивация се стопяват бавно бавно ,а справято не е лесно въобще въпреки че нямам намерение да се оставям


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 15, 2011, 04:45:32
Пловдивчанино,
много информация понякога пречи, но на мен ми помогна.
Прекалено рано да е мислиш, че няма да се оправиш,и че няма напълно излекувани. Всички сме излекувани,просто мисълта и спомена за изживяното остава завинаги в нас и ние се връщаме и връщаме сами към него. Прекалената чувствителност ,амбициозност, отговорност, това са нещата характерни за нас и нещата ,които дърпат въжето надолу. Няма как да престанем да притежаваме тези качества, но можем да се опитаме да ги използваме по категорично.
Мисля,че факта,че не си сам на този свят с тези оплаквания е на първо време успокояващо или ?
А ти от 2 дни си зле? Или аз пак нещо не съм разбрала?  ;D
Освен всичките ми други невероятни качества ,от време на време имам навика да изпускам разни изречения....но това се дължи и на това,че все бързам,все търпение нямам...Оххх и над това трябва здраво да поработя ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Пловдивчанин в Септември 15, 2011, 05:10:47
Хахахахха значи имаш доста работа :P.Не от бая време съм така ,но от 2 дни ми поставиха тази диагноза и чак сега осъзнавам и виждам че наистина е това преди това кфи ли не други доктори и глупости,това имах предвид.Иначе това че има и други хора разбира се ,че е малко успокояващо,но надделява това че повечето от вас са с години така и това ме плаши нямам аз такива планове хъх колкото и глупаво да звучи и това ми идва малко от изневиделица.Поздрави :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 15, 2011, 05:49:27
 


        :) Споделям, че съм щастлива... много щастлива :)


п.с. споделям, че и аз съм от Пловдив, а тук Марица е плитка и тепетата ниски... слава Богу! :laugh: Обаче, има и чудесни хора, които, ако имаме шанс да срещнем, правят света ни по-шарен и топъл!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 15, 2011, 08:10:40
Пловдивчамче глей ся кво.Начи наитина има хора,които с години не се оправят.Но има и ПР ,които стават хронични,не си ли чувал за това?Стават хронични,защото хората се предават,не искат да работят над мислите си,не искат да променят възпрятието си,или.....просто не могат.Аз се лекувам вече 3-ти месец. При мен нещата бяха такива,че аз много бързо осъзнах,че ми е нужна помощ.И без това съм от хората,които от дълго време насам говорят ,че ходенето на психиатър не е никак лошо и съвсем нормално нещо. За това при мен много бързо се оправиха нещата.Още в края на първия месец.Защо и при теб да не е така??Не съм сигурна разбира се,че след години няма да се повтори,и мислите за това,което преживях не ме напускат и за миг,но продължавам напред и толкоз. Аз на 15-ти Октомври съм на сватба,с Кадифето можем да му джурнем по едно  ;)
Онова лудото Тракче де се загуби?
Споделям,че имам напрежение в челото,така както имах в началото,но вече не мисля,че имам тумор,това е напредък.
Споделям също,че онова малкото Овненце нещо ми се губи днес и май ще се разправям с него.
Дали съм станала зависима??
Кадифенце радвам се ,че си шен,ей така да си по често искам...чу лииии???Викаааам



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 15, 2011, 08:47:13
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Септември 15, 2011, 09:30:10
"Споделям, че искам вече семейство   Искам едно малко момиченце, което да ми казва "Мамо!" , както и един красив любящ съпруг

Много се размечтах, а?"

От сърце ти го пожелавам !! Пожелай си го много силно и ще се сбъдне.
Споделям, че животът е труден, но е за предпочитане!
Щастието трябва да се изстрада!



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 15, 2011, 09:38:20
Споделям,че и аз мечтая за същото като Трак.
Споделям,че годинките ми се трупат ,а нямам нищо сериозно насреща.
Споделям,че с по младото си от мен гадженце,се чувствам на седмото небе,подмладявам се,летя,но няма да стана на 25 :(
Споделям,че с него бих искала да имам дете,дори и той да не се е находил още.
Мисля,че ще бъде страхотен баща и ми е трудно да се преориентирам към някой друг,защото по перфектен от него не мисля ,че би съществувал.
Споделям,че искам да живея за някой друг,искам да ми се осмисли живота.
Споделям,че понякога отчаянието толкова надделява,че ми се спира дори да живея.
Споделям,че сега съм тъжна,много тъжна и имам нужда да попалча на нечие рамо...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Септември 15, 2011, 09:49:03
И на тебе, Маруся ти пожелавам много Любов и Радост !
Споделям с теб желанието ти да се сбъдне!
Съдбата ще ти подскаже, кой е най-подходящия за тебе. Може наистина този, когото желаеш..
Късмет!!
Радвай се на всеки прекрасен миг, когато се чувстваш щастлива!!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 15, 2011, 09:57:53
Благодария за хубавите думи.
Опитвам се да мисля положително и с това да допринеса за сбъдването на тези ми мечти.Обещавам,че един ден ще разберете всички ако това се случи.
Благодаря още веднъж..


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Септември 15, 2011, 11:54:00
Споделям , че вчера и днес се чувствам зле. Сърцето ми прескача и съм като парцал. Първият учебен ден дойде, детето се радва , а аз вървя като ударен самолет и се моля по- бързо да мине тържеството че да се прибера удома.

Споделям, че не искам да пиша негативни неща, за да не се отрази това и на четящите.



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 16, 2011, 09:13:50
На мен лично,не ми се отразяват негативните неща.
Споделям,че в началото нямаше какво положително да споделя,но нали за това сме тук,за да се изслушваме и доколкото можем помагаме.
Успявам да отсейвам нужната от ненужната информация,както и негативната от положителната и изваждам най полезното за себе си.
Сърцебиенето е много коварно нещо,но аз съм писала в една от темите тук,как един австрийски терапевт обяснява точно това. Сърцебиенето не може да предизвика инфаркт или там каквото и да е било. Дишай,когато се появи това,просто дишай и си казвай ей сега ще мине и сама ще се очудиш как в един момент наистина всичко отминава :)
това беше първото нещо, с което аз се преборих.
Споделям,че от снощи ми е едно смачкано и тъжно и искам да се завия през глава и да не виждам никого днес...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 16, 2011, 06:53:40
 

   Споделям, че учителките ме изнервиха, един път в годината си правят прическа и ми объркват на мен всичките планове. В салона, където ходя е някаква лудница от боядисани жени с истерични физиономии, сякаш от това  зависи живота им.

  Споделям, че тази жега ми дойде свръх и не я понасям вече, никак, никак. Нека е дъжд, мрачно небе, вятър, студ и... вълци :laugh:

  Споделих ли, че съм щастлива от новото състояние, което усещам. Разговорите с новият психотерапевт ми действат по един вълшебен начин - сякаш изгребва с шепи напрежението от гърдите ми и мирообразуващо потупва слънчевия ми сплит. Чувствам се спокойна и обнадеждена. Усмихвам се по-често. Чувствам се... щастлива.Той е чудесен човек и ми върна доверието в хората, които работят с нас и искат да ни помогнат.

п.с. споделям, че имам гъвкаво чувство за хумор, както и остър език - всякаква прилика с действителни лица и събития не е случайна




Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Септември 16, 2011, 09:06:36
Споделям, че изповедта на Илия наистина ме разтърси!! Едно е психичното състояние, друго е психичното заболяване.
Това не е като "притеснение", "неконфортност", "тревожност" и прочие.
Но да се подкрепяме взаимно, да си помагаме до колкото можем, защото пак ще го кажа: "Животът е труден, но е за предпочитане!"


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 17, 2011, 08:16:50
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 19, 2011, 12:03:41


   Споделям, че ако не са екстрасистолите... се чувствам доста стабилна. Но усетя ли това сякаш притупване и замиране след това на сърцето, и направо ми се стричва дъвката ;D

  Споделям, че имам кардиофобия повече, отколкото панически атаки!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 20, 2011, 10:59:35
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 20, 2011, 05:54:52
 


     Споделям на Трак и Вариант 5: Само се каниш да направиш различни неща, но действие - нулево:(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 21, 2011, 07:37:17
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 21, 2011, 10:19:53
Аз пък ставам все по добре и по добре и искам да летя.
Днес ми е едно такова леко на душата,само да не взема да се приземя болезнено или някой друг да го направи. ;D
Преборвам с това Дяволско НЕЩО,трудно,но след всеки път ставам все по силна и по силна от него.
 chair


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 21, 2011, 09:56:59
track, извинявай, не ми е работа, но понеже ти много неща споделяш тук, се изкушавам да ти задам 3 въпроса:
1. Защо търпиш изневери?
2. Защо постъпваш като него?
3. Защо смесваш алкохола с лекарствата?

А ето го и най-същественият въпрос: Какво би станало с твоето ПР, ако промениш обстоятелствата в живота си?

Надявам се, че ще разбереш, че те питам добронамерено. Ами това е. Иначе за ПР вече не ми се пише.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 22, 2011, 11:20:27
Аз само да подкрепя скорпи !!!
Трак замисли се наистина  :-*


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Feelings в Септември 22, 2011, 03:50:10
Споделям, че си мисля, че повечето проблеми и притеснения ни идват най-вече от мъжете. Ако не ни вредят, не ни и помагат или казано по друг начин - не можем да разчитаме на тях ;(
Споделям, че вече пети ден едвам се сдържам да не звънна на един глупак, просто да му чуя гласа...
Споделям, че съм бясна, защото при последното ни скарване бях прекалено искрена, а той ме обвини, че го разигравам и лъжа...
Споделям, че съм разочарована от себе си, защото позволих на някои хора от обкръжението ми да направят така, че симптомите ми на ПР да се завърнат.
Споделям, че на моменти отново се чувствам слаба и неуверена.
Споделям, че напоследък почти нямам никакво самочувствие, а няма причина да е така (нито съм грозна, нито пък тъпа - хаха, те всички така казват, нали ;)) )


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 22, 2011, 04:36:52
Първо-грозна жена няма,има такава,която се различава на външен вид от повечето.
А ти защо позволяваш на тези хора така да ти влияят?
Ако чувстваш,че не можеш да разчиташ на един мъж,махай го,няма смисъл да се тормозош.
И никога ама никога не спирай да имаш самочувствие,ти си специална и винаги ще вървиш една крачка пред другите :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Feelings в Септември 22, 2011, 08:22:57
Първо-грозна жена няма,има такава,която се различава на външен вид от повечето.
А ти защо позволяваш на тези хора така да ти влияят?
Ако чувстваш,че не можеш да разчиташ на един мъж,махай го,няма смисъл да се тормозош.
И никога ама никога не спирай да имаш самочувствие,ти си специална и винаги ще вървиш една крачка пред другите :)

И аз не знам защо им позволявам... Може би защото нямам самочувствие... Те ме направиха такава... Нямам желание да се боря явно. Просто ми е писнало от всичко. Тъкмо да повярвам в някого или в нещо и толкова - вече е различно... Защо съм толкова наивна по дяволите? И защо като видят, че съм такава и злоупотребяват? А толкова малко ми трябва да съм щастлива...


И как да го махна тоя мъж... Страх ме е от неизвестното, което предстои... Страх ме е, че следващият може да е същият, че и по зле. А и си мисля, че може би съм прекалено взискателна, прекалено дребнава. Не знам. Определено имам нужда да говоря със специалист, за ми стане ясно какъв всъщност е проблема и да спра да се обвинявам... Но, като споделям, поне ми олеква малко...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vladimir в Септември 22, 2011, 08:31:34
От личен опит знам колко е лошо да нямаш самочувствие-да се мислиш за низък, за излишен, да си мислиш че се натрапваш, да се срамуваш от това че минаваш покрай другите минувачи. Ужасно е. С колкото по-отворени хора се сблъсквам толова по се затварям аз самият. Най-приятна ми е компанията на още по-затворени хора ( а малцина са такива).

Но всичко това е симптом. Както ПА е симптом и това е симптом. И то може да бъде променено.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 22, 2011, 08:50:13
А аз не мога да повярвам, че от жена с много високо самочувствие, изисквания и претенции се превърнах в смирено и смачкано момиченце, което се моли, когато някой замахне към него, да получи погалване по бузката, а не шамар. Не мога да повярвам, че позволих да ходя с наведена глава, все едно съм ограбила банка или извършила убийство. Не мога да повярвам, че съм това, което съм. Че съм станала такъв дивак, единак... Наистина гледам и не вярвам, че съм такава. Вече не знам как да се харесам. :-\
Владимире, искрено се надявам, че това е симптом и че може да се промени.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vladimir в Септември 22, 2011, 08:58:28
Симптом е разбира се, защото е ирационално. Не е рационално да изпитваме толкова голям страх от критика-защото има хора които ги псуват и обиждат а не им пука.
Всяко ирационално нещо е симптом.
Всеки ирационален страх е фобия.
А фобията е симптом.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vladimir в Септември 22, 2011, 09:09:26
Споделям че техниките които предлагат-да обикеш симптома да започнеш да го искаш и така той да се махне-това не работи. Сега ще ви обясня защо.

Първо защото ми се струва мисията невъзможна да обинеш нещо което те тормози.

И второ защото когато човек започва да прилага някаква техника за премахване на симптом той я прилага защото иска той да се махне. А техниката изисква от него той да не иска симптома да се маха. Но ако той не иска симптома да се маха няма въобще да иска и да прилага техника за неговото премахване.
Така излиза че техниката изисква да не я прилагаш за да я приложиж което е абсурдно и невъзможно.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: t.todorov в Септември 22, 2011, 10:08:39
Симптoма е прoстo сигнална лампа за някакъв прoблем. Прoстo е безмисленo да изтръгнем лампата, след катo прoблема си стoи. Акo симптoма се приеме катo свoеoбразна "карта" пo кoятo да се oриентираме какъв е действителния прoблем, да гo мразим или да гo изпoлзваме? Естественo тази карта е дoста слoжна за прoчит дoри и при рабoта със специалист, нo хубавoтo е че след катo чрез нея се стигне дo прoблема, карта вече не е нужна.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vladimir в Септември 22, 2011, 10:28:01
Напълно съм съгласен. Даже понякога си мисля че симптома всъщност не е животоразрушаващ, а животоспасяващ. Ако той не се появи много неща които не наричаме симптоми (като стеснителността например) ще продължават да ни тормозят доживот.
Ето колко последствия може да има от една стеснителност:
-Нулев успех с противоположния пол и в сексуално отношение по принцип.
-Мижав или нулев успех в кариерата.
-малко или никакви приятели.
-нулево уважение от хората по принцип.

И ако не се появи ПА човек ще счита че просто такъв му е характера. С премахването на ПА обикновено и такива неща като стеснителността изчезват защото причината за тях е една и съща.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: t.todorov в Септември 22, 2011, 11:10:18
Нo тoва са пoследствията, oт кoитo си даваме сметка, че страдаме. Да oпитаме да видим какви ли са пoлзите все пак:

"-Нулев успех с противоположния пол и в сексуално отношение по принцип." - спoсoбнoстта да се дистанцираш oт кoнфликтнoтo пoле на сексуалните взаимooтнoшения

"-Мижав или нулев успех в кариерата." - спoсoбнoстта да игнoрираш сoциалнo-желателните нoрми, да ги oтхвърлиш, да прoтестираш срещу тях

"-малко, или никакви приятели." - умениетo да си приятел със себе си

"-нулево уважение от хората по принцип." - спoсoбнoстта да се oставяш на заден план, да дадеш възмoжнoст на другите да изпъкнат.

Кактo казва Н.Песешкиан " чoвешките слабoсти всъщoнст са спoсoбнoсти, развити в грешната пoсoка".




Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Feelings в Септември 23, 2011, 12:29:39
Оспамихме малко темата за споделянето, но вече има нова "За ниското самочувствие" и можем да продължим там  ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 23, 2011, 08:00:44
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 23, 2011, 09:08:54
Най лошото е да знаеш,че имаш нужда от промяна,а да не знаеш точно каква. Или да я осъзнаваш,но страхът от неизвестното постоянно да те спира да я предприемеш.
Всички ,споходили ни ПА,ставаме други хора,това е съвсем в реда на нещата.Аз също бях увесила нос,самочувствието ми беше заровено някъде дълбоко дълбоко. Загубих вяра в себе си и още повече се страхувах от това,как изглеждам пред другите. Но ето,нещата се промениха,нека аз да ви бъда жив пример за това,че спасение има,само трябва да повярвате и то вие самите в себе си.Никой не може друг да ви помогне.Терапевта,че ви дава насоки и примери,но той няма да ви измъкне от дупката. Работете над себе си, преборете се с лошите мисли и най вече върнете самочувствието си. Повярвайте,че вие не сте като другите,нека това ви мотивира да вървите напред. Не позволявайте на никого и на нищо да ви убеди в противното.Изградете си собствено мнение за себе си и за околния свят,създайте си цели и ги следвайте. Ще успеете,само ако наистина работите върху себе си. Нека вътрешното ви АЗ е заредено само с положителни мисли, отхвърляйте негативните, вярвайте.....това е ключът.
Аз съм наистина безумно щастлива,че успях и забележете,за много кратък период от време.Няма и 4 месеца и аз съм друг човек. Не съм спряла с терапията ,както и с медикаментите, но всичко става постепенно.
Много се надявам,след известно време,да прочета от някой хора,които тук почувствах близки,че са добре и че са успяли. Пожелавам ви го,защото след всичко това,човек наистина се променя и то в положителна насока....
Обичам ви,до скоро.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 23, 2011, 10:34:56
Споделям, че имах кошмарна нощ, може би от най-кошмарните в живота ми...  :-\
Споделям, че съм на ръба на много голяма емоционална криза и че единственото, което получих, като "подкрепа", е нажежаване на обстановката и нула разбиране. Споделям, че това ме прави много нещастна.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 23, 2011, 10:48:40
Скорпи,кой те кара да се чувстваш зле?
Дай ми име и ЕГН :)
Защо беше кошмарна ноща?
Между другото и аз имах кофти нощ,нещо не можах добре да спя.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 23, 2011, 11:06:50
Цитат
Между другото и аз имах кофти нощ,нещо не можах добре да спя.

Беше много повече от това. Кошмарът може би си го направих аз, така както и ПР, и всичко останало... иначе могат да ме наранят най-много хора, които обичам. И обикновено така и става :-\ Не знам колко пъти мога да падна и да стана още, но чувствам, че силите ми са на привършване. Явно не е достатъчно да се затворя вкъщи, а трябва да се закопам някъде, за да имам спокойствие... не знам. Адреналинът в мен крещи: "БЯГСТВО".


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Feelings в Септември 23, 2011, 11:27:37
Споделям, че тази нощ се наспах доста добре, макар че сънувах кошмари.
Споделям, че сега се чувствам напрегнато, а няма за какво да се притеснявам.
Споделям, че вчера се рових в темите за депресията и си търсех нова диагноза.
Споделям, че много се страхувам от това какво ми предстои.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 23, 2011, 05:26:09

  Г-н Тодоров, не разбрах, Вие нещо споделихте ли?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 23, 2011, 05:27:06
 

     На всички останали споделям, че толкова много сте споделили, че аз само ще ви почета :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: t.todorov в Септември 23, 2011, 07:11:30
Спoделям, че направих сефтетo за сoбственo червенo винo. Сега живo се вълнувам дo къде ще я дoкарам.
Спoделям, че oще един клиент си тръгна пo пътя, та чак се пoчувствах излишен, кoетo е прекраснo :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 23, 2011, 07:18:56
Хах, скоро да очакваме някакво ново патентовано лекарство, съдържащо алкохол ;D Нямам търпение!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 24, 2011, 08:12:39
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 24, 2011, 12:32:53
Цитат
Споделям, че открих компромисно решение за моето положение. Махам се физически от вкъщи и отивам да живея другаде и с други хора, но оставам на работата си, защото все пак трябва да има от какво да живея. Междувременно ще мисля и други варианти за работа. Все е нещо. Тя първата крачка е трудна. След това е по-лесно. 

Браво, track!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 24, 2011, 05:32:51
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 24, 2011, 07:57:09
track, всеки път, когато се опитваш да се откопчиш от лапите на ПР, то ще те дърпа обратно, и ако състоянието ти е свързано с обстоятелствата в живота ти, а няма вариант да не е така, опиташ ли се да ги промениш, ще усещаш съпротивление, ще ти призлява, ще имаш нужда от помощта точно на тези, които те закопават, това е зависимост. Успееш ли да се откъснеш и освободиш, вече ще си добре и без тях. Но това е трудна задача. Много пъти ще ти идва да се върнеш обратно, на познатото си безопасно място, обаче там няма вариант да си добре. Затова си помисли. И гласувам с две ръце и два крака да си намериш компания  ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 24, 2011, 08:33:02
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 24, 2011, 11:29:13
Цитат
Скорпс, ПР го имам отпреди да съм в тази ситуация. Може би напрежението в обстоятелствата около мен обостря състоянието ми, но не само то е източникът.

Ясно, аз нямах предвид, че това е първопричината, а че в момента е дразнител, който засилва симптомите. Такива със сигурност всички си имаме, та поне което може да се елиминира... като цяло, за да има съществена промяна в състоянието, трябва да правим съществени промени в живота си, но тъй като явно и преди нещо ни е спирало, сега си имаме друго, което да ни спира и да оправдава отлагането - та нали се "нуждаем" от дразнителите си ;D Дали обаче ни спасяват?

Цитат
Ооо, и докато не съм забравила - мисля да колна на Брад Пит да вземе да идва да ми прай компания

Кажи на Енрике Иглесиас да намине при мен.  arms huglove Искам да ми пее под балкона serenade
"I could be your hero, babe..." hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 25, 2011, 06:09:51
   Споделям, че Скорпи е един малък психолог, който каза :" опиташ ли се да ги промениш, ще усещаш съпротивление, ще ти призлява, ще имаш нужда от помощта точно на тези, които те закопават, това е зависимост". Именно това, след 6 години откъсване от човек, от който бях зависима и то не любовна зависимост, а чисто човешка зависимост, която хората отстрани биха сбъркали с любов, защото всеки си мисли, че двама души са заедно, защото се обичат - именно това е връзката с автоматичната тревожност, там е корена. Мислех си, че съм го отрязала из- корен, не, не съм. Подсъзнанието ми продължава да ми диктува да го сънувам този човек и то като лъжлив фактор, на който и с който, колкото да ми е било зле, поне съм можела да се опра. Да, ама не... аз самата зная, че не струва, че е нищожен като човек и въпреки това несъзнателно (надявам се) си казвам, че само той (като мъж в живота ми, който допускам) би ме разбрал, сякаш забравям, че преди нито веднъж не ме е подкрепил именно в това ми състояние, обявявайки го за прищявка, нещо, което се нарича "мамка му, пак ли ти е лошо".
 Скорпи го е казала чудесно, чак като го прочетох ми се сви стомаха. И това не е обич, това не е желание към друго същество... това е като нещо, което са ти набивали години наред в главата. Че не ставаш за нищо, че все ти е лошо, че си неамбициозна, че другите хора какво правят, а ти?! Тук усещам, че и тате ми маха с ръчица...
  Привет и д-р Фройд, детството си е детство. Помня какво ми каза майка ми, преди да се омъжа - "Той е свестен човек, бе майче, а и ти си бременна, не прави щуротии и му се довери, че иска най-доброто за теб и бебето!"
После минаха години и майка ми зяпа друга песен - "Ти се омъжи за баща си, сега ще си го търпиш!" А сега, след още повече години и след няколко години развод обобщи: "Аз ти казвах, че трябваше да се разведеш още мноооого отдавна!"
 Такива ми ти работи, драги ми Смехурко :)

 Споделям, че всичко, за което се улавяме, за да преодолеем паническото разстройство, често е извън нас самите и води само до едно - до задълбочаване на състоянието или до по-лошото, до неговата латентност. ПР ни прави зависими от най-кофтито хора в живота ни, категорична съм!

  Споделям, че не съм  виждала психотерапевта си повече от седмица. И ми липсва това  приятно чувство, което ми дава.
  Споделям, че е чудесен човек и мисълта, че съществува и съм го срещнала, ме прави по-сигурна, че ПР може да бъде отново заглушено в разумна степен, а защо не и направо избегнато.




Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 25, 2011, 07:01:15
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 25, 2011, 07:07:58
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 25, 2011, 07:15:36
Цитат
Споделям, че Скорпи е един малък психолог

Никак не е малка Скорпи, да ви кажа, даже скоро ще порасне с още една година (календарна), живот и здраве дотогава.
Споделям, че Скорпи трудно е психолог сама на себе си.
Споделям, че Скорпи все още се учи да прави разликата между любов и зависимост huglove
Споделям, че хората бъркат ПР с мързел, понеже видимо не ни изтича мозъкът и "всичко ни е наред".
Споделям, че доживях да чуя от човек с ПР репликата "Нищо ти няма", когато ми беше най-зле.  :o :o :o ::)
Споделям, че никой не трябва да разчита на никого за помощ, защото не се знае кой накъде ще го дръпне.
Споделям, че и без да си психолог, един бърз поглед над живота ти може да ти покаже къде грешиш и кои са дразнителите ти.
Споделям, че оттук нататък няма да позволя на никой да ме мачка.  ninja-smiley  swordfight spank
Споделям, че трак, вместо да си брои изневерите, трябва да се махне от тоя човек.
Споделям, че аз съм сериен изнасилвач на хора с ПР, Фнимавайте hump

...

Споделям, че единственото нещо, от което се нуждаете, за да се справите, е вяра в себе си, както и разбира се, желание да се промените.
Споделям, че ще се науча да си вярвам и да се обичам и започвам от днес.
Споделям, че си имаме зайче и него също много ще го обичам  arms








Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 25, 2011, 07:24:06
 
  "А иначе, Кадифе, май състоянието ти се подобрява, благодарение на новото психо. И не за друго, ами защото и той е секси, ми се струва   Нещо много го натъртваш това "и той е секси"   Ти си нещо като сериен изнасилвач на терапевти"

Абеее, Трак, това не е истина, никой... все още, не съм изнасилила!  :laugh:Предишният ми терапевт се опита да ме накара да се ударя сама с голямата бухалка Анафранил и Ривотрил, извинявай, ама - причьом тук еротика, не му повярвах като на специалист нито веднъж. И се опитвах да го възприема поне като мъж, за да му се доверя в някаква степен, но и така  не стана. Прозираше ми как ни "лекува" конвейрно с едни и същи заучени фрази. И нищо не помнеше, каквото съм му казала предишната сесия.И слава Богу, че не му се доверих и потърсих друг терапевт,  иначе трябваше да пия лекарства, а така и баба може.
Сега, с новият ми психотерапевт... какво да кажа, спокойно ми е, чувствам го коректен спрямо мен и не се чувствам така, сякаш прави всичко, за да си вземе парите и по живо, по здраво. Като мъж е много вълнуващ, не отричам. В този човек има харизма и  обитава най-невероятната усмивка, която съм виждала. Като се засмее и лицето му грейва, заразява и мен, действа ми някак оптимистично. Одухотворен е и много внимателен, но същевременно твърдо вещае границите терапевт - клиент. Спокойна съм в негово присъствие, дори мисля, че мога да се отпусна и да затворя очи, а обикновено това ми е невъзможно в присъствието дори на познат човек.

Просто ми е по-лесно да чуя мъж какво ми говори, отколкото жена, така съм устроена... а ако трябва и да ми задържи вниманието, жената няма никакъв шанс :)

  


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 25, 2011, 07:36:32

   Споделям, че никога не съм виждала на линия едновременно 7 души във форума! :) Да не сме обострени нещо  :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 25, 2011, 10:59:32
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 26, 2011, 01:08:37


 Споделям, че такъв мъж наистина съществува, но за жалост е мой психотерапевт ;D Иначе дали съм увлечена... признавам, че забелязвам с какво е облечен, колко чисти са обувките му, колко е внимателен, но това не е любовна среща, а терапевтичен сеанс. Ако често се шегувам със сексито, то е с добро чувство.

 Споделям, че да имаш заек вкъщи е като да имаш нещо, което да ти изяде всичките кабели и накрая да го намериш като меча кожа на паркета проснато, треснато от тока. Приятелката ми голяма беля изкара с едно зайче. Но пък гледам, че Трак има и тя някакво животинчекоетоядекабелинонеезаек :laugh:Моят котарак яде само неща по предназначение - сухи гранули, орехи, маслини, броколи, топено сирене, риба туна и... малки момченца! ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 26, 2011, 08:57:09
Споделям,че изкарах страхотен уикенд.
За първи път бяхме 2 дни подред заедно ;D.В петък вечер аз у тях,в събота вечер той у нас.
Споделям,че в събота вечер се заключих брутално отвън,като ключа ми разбира се остана вътре.
Споделям,че съм буквално с 5 лева в джоба до заплата,а ключаря ми искаше 80.
Споделям,че като чу моето момче това,пристигна с 300 от киното,на което беше с приятели,извика друг приятел и нали са ми акробатчета,направиха една пирамида под прозореца ми и се качиха. Добре,че бях оставила едно малко прозорче отворено,че да могат да отворят големия.
Споделям,че аха аха да получа ПА от притеснение,яд и отчаяние,но някак си се овладях.
Споделям,че отново за втори ден забравям лекарствата,но днес мисля да си ги взема вече,че това мойто на нищо не прилича вече. Аз май като доийде уикенда и решавам да си почина от всичко.От ПА,от работа и от лекарства  ;D
Споделям,че това ще е най леката ми работна седмица,защото в петък заминаваме на планина с малкото ми овненце.  huglove
Споделям,че искам да се съберем с вас вече ,пуууу сложна работа.
Споделям,че искам да видя Трак,Кадифе и Скорпиии :)))


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 26, 2011, 09:53:36
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 26, 2011, 10:44:32
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 26, 2011, 12:14:38
Споделям, че много ме заболя от думите, които чух преди малко, но не знам защо продължавам да се учудвам. :-\
Споделям, че предпочитам животните пред хората точно заради любовта, с която ме даряват безусловно. Споделям, че за заека трябва да му мисли най-вече сестра ми, тъй като е при нея, както и другото ми куче. Споделям, че като ги събера всичките накуп, става весело. ;D
Споделям, че се радвам, че някой иска да ме види, защото аз май вече никого не искам да виждам...
Споделям, че никога няма да съм достатъчно добра в очите на хората, които твърдят, че ме обичат, но се държат, сякаш ме мразят.
Споделям, че ако бях получавала вместо упреци и куп изисквания, повече обич и подкрепа, никога нямаше да знам какво означава ПР. Споделям, че никаква вторична полза нямам от това да съм с ПР, тъй като така още по-малко получавам нещата, от които имам нужда и са ми липсвали. Като допълнение упреците се засилват, така че не виждам какви ползи имам да съм зле. ???
Споделям, че ако мъжът ми беше жив, никога не би позволил такова отношение към мен, каквото получих за последните 2 години.



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 26, 2011, 12:39:16
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 26, 2011, 12:45:24
Цитат
Скорпи, не знам какво си чула преди малко, но не забравяй, че не винаги хората могат да ни разберат  

Трак, беше ми казано, че съм пълен провал и че въпреки усилията да бъда отгледана, от мене нищо не е станало, не съм се реализирала. Когато попитах какво означава това, ми бе посочен пример с мои роднини, които са женени, създали са семейства, имат собствен бизнес и т. н. Не че и аз не бях като тях, допреди да попадна в ситуацията, в която съм, но това не се зачита. Според мен никак не е дребно това становище, особено като е от родител. Не знам какво да кажа. Само не знам как очакват с такова отношение да се подобря, за да взема да се "реализирам". А да, споделям, че ми писна, откакто е умрял мъжът ми, да ме пробутват на всичко живо, какъв е тоя зор не ми е ясно!!!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 26, 2011, 03:25:44
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 26, 2011, 04:01:07
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 26, 2011, 04:18:13
Цитат
Скорпи, съжалявам за начина, по който приемаш нещата, но се опитай да се поставиш и на тяхно място. Може би това е начинът им да те мотивират, не знам.

Аз на тяхно място съм се поставяла, но на тях и през ум не им е минало да се запитат какво преживявам - твърде заети са да критикуват. С тази тактика ще ме мотивират единствено да си забъркам солиден коктейл от хапчета, за да не възприемам нищо и да се потопя в друг свят, в който думите им няма да стигат до моя изтерзан мозък. chair


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 26, 2011, 05:19:13
                :) Споделям, че съм щастлива :)


Споделям, че търсих толкова дълго човек, комуто да се опра не физически, не емоционално, не практически... просто духовно... и го намерих.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 26, 2011, 06:41:21
Скорпи и нашите имат тази дарба да ме "мотивират" по този начин. Но нещата се промениха много. Аз някак си умея да им затворя устите и даже да ги накарам да се чувстват виновни за казаното. И те са!!! тояно в такива моменти не могат да си позволяват да ми говорят по този начин ама хич.  ninja-smiley
Опитаха се на няколко пъти и почти ме изгубиха. Да не говорим,че в твоя случай би трябвало още повече да внимават. Не знам и аз какви са тези хора,сама за майка си се чудя. Ама ето ,че нещата се промениха. Ти с тях ли живееш? Аз поне съм далече,притеснявам се за тях,но поне не са ми на главата,че изобщо нямаше да се издържа .
И ти искаш да ни видиш,сигурна съм,нали така?  >:D
Трак хапчетата все ги забравям по 2 дни.Не знам как точно го правя. Вземам си ги,споко,вече намалих дозата.Ти нали беще на Ципралекс и ти? Колко вземаш на ден?
Намалих ги амаааа,не знам добре ли е не е ли??
Споделям,че не мога да се отърва от тази тежест и напрежение в челото беее хора.Имате ли го и вие?
Начи много неприятно. Търкам се,мачкам се,облекчава ме малко и после пак.
Ама поне вече не мисля,че е тумор,защото в началото бях убедена ,че имам нещо такова...
Споделям,че кадифе ме радва,а скорпи ме натъжава и искам да и помогна,ама не знам как  :-\
А на Трак понякога не мога да и проследя мисълта,така и тече не е истина. от къде толкоз мисъм не знам. Моята като че ли е спряла нацяло вече...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Feelings в Септември 26, 2011, 06:43:32
Споделям,че искам да се съберем с вас вече ,пуууу сложна работа.
Споделям,че искам да видя Трак,Кадифе и Скорпиии :)))
Споделям, че ми е тъжно, че Marusia не иска да види и мен ;(
Споделям, че си мисля, че тя не си чете съобщенията...
Споделям, че днес, това момче, което ми липсваше, днес ми звънеше и бях достатъчно силна и не му вдигнах, защото... споделям, че наистина не трябва да общувам по никакъв начин с него... прекалено много ме нарани.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 26, 2011, 08:23:40
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 26, 2011, 08:33:42
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 26, 2011, 09:03:56
Цитат
Скорпи, когато при първата си поява на ПР бях много зле и не ми се излизаше от вкъщи, заради непрестанния страх, нашите доста често са реагирали по същия начин. Просто понякога хората не могат да ни разберат напълно, защото не са го преживели и за тях това е все едно ние не полагаме усилия да се оправим, което също е вярно понякога. Страхът бързо ни отказва от предприемането на каквито и да е крачки за промяна.

track, упреците не бяха свързани със състоянието ми, а за това, което написах по-горе. А в живота всичко се случва - да падаш и да ставаш, да си горе и долу, а понякога горе-долу... преди мислех, че ще съм само горе, докато не паднах за първи път с гръм и трясък. Оттогава станах по-предпазлива и си имах едно на ум. До втория, по-тежък удар, когато вече изгубих и мотивацията си. Не знам как да го обясня, но някаква искрица в мене умря и не мога да си я върна. Преди си повтарях, че е рано и е нормално да е така... Но днес като ми казаха, че са минали почти 2 години, ми прозвуча толкова нелепо... кога станаха 2? Какво правих през тези 2 години? Какво ще правя след още 2? Защо, когато изгубиш някого, всеки те напъва да го заместиш - така ли се запълва една празнота? Душата ми не е кръчма, в която всеки да се приютява. В нея влизат единици. И всичките съм ги изгубила.  :-\ Наистина не ми се "реализира" повече.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 26, 2011, 11:20:20
 
   Това е така, както казва Трак.. имаше момент, когато в този форум пишехме само четирите - тя, аз, Маруся и Скорпи. Май тогава на мен ми бе доста по-зле отсега, какво съм променила?Не е медикаменти, не е мъж до мен - но, да, открих своят психотерапевт, но все пак той не е вълшебник.
  Мисля си, че има периоди на обостряне и такива, в които ни е по-добре. Докато сте по-добре, случва ли ви се да ви обхваща непреодолимото чувство, че така, както ви е така добре... сте като празни, че го няма  обичайния пълнеж от тревожностт, от очакването за нова паника... и тогава започваш да очакваш отново да се  влошиш и в крайна сметка се случва.
  В друга тема Владимир е споделил, че няма проблем с агорафобията, ако излиза сам, но ако е с други хора се притеснява да не му стане зле пред тях и те да видят това.Точно това терзае и мен - загубата на контрол в присъствието на друг човек, бил той и много, много близък. Затова и съм сама, защото чувствам, че ми е по-безпроблемно да се справям сама с това разстройство, отколкото да въвличам и други хора. И е странно, защото си казвам - иска ми се някой да е до мен, когато ме е страх, а същевременно естеството на самото ми страдание като симптоматика се облекчава драстично, ако не ми се налага да давам обяснение защо се чувствам така и че не съм органично болна. Тогава каква съм :)

  Вероятно паническото разстройство е начин просто да не правим нещата, които ни плашат - да се сменим работата, партньора, начина на мислене, местожителството и други подобни. Това е оправданието да се кара по познат модел, който макар и изтощително омръзнал, все пак е изучен, не крие кой знае какви изненади. Затова някои от нас продължават да работят скучната си, досадна работа. Търпят партньори, които не са нито нужната им подкрепа, нито нужната им емоционална и сексуална страст. Съобразяват се с властни родители или свръхамбициозни техни идеи и изисквания за начина на живот на собственото им дете, забравили, че един родител може да даде живот на детето си, но не и да го управлява. И какво ли още не...

  Първите стъпки са да се отърсиш от чуждото влияние, да избягаш от думите "Правя всичко за твое добро!" и "Ако не съм аз, ще видиш какво ще се случи с теб". Последващите стъпки са избора на категорична самостоятелност и това не винаги означава да се слага край на връзки, някои от тях си струва да бъдат преработени и отстояни. Просто човек трябва да си върне себеуважението и да заяви ясно, че има свои цели, своя мечта, хоби и интереси. Не сме на този свят дошли, за да служим за нечия кауза, имаме своята кауза - да изпитаме радост от живота, да изградим битие, което да не ни бетонира в измамен домашен уют. Да правим онова, което ни се иска, да се развиваме, научаваме. Да се запознаваме с нови хора. Да посрещаме обстоятелствата и тяхното естество да  не ни хвърля в отчаяние защо все на нас се случва най-лошото. Защото е вярно, че силата се определя не от това да  успяваш да избягваш трудностите, а от това как ги преодоляваш.

  Споделям, че хората, които открих в този форум и тези славни момичета - Трак, Скорпи и Маруся, с които най-често си писах до сега, са моите невидими приятелки, при които идвах в най-трудните си моменти. И те нито веднъж не ми сбърчиха нослета в досада, напротив - извадиха от себе си всичкото си  чувство за хумор, на което са способни и когато им бе мъчно, даже повече и от мен - пак се усмихваха и намираха сили да кажат открито какво чувстват.
  Понякога просто чета... и ми е добре, защото за първи път не ми се налага да се цензурирам - нито в мисли, нито в поведение. Вие просто знаете, че онова в мен не ме прави по-лош или по-добър човек, а просто човек като вас.

  Споделям, че се разчувствах. Някой да извади каната с лед и портокалов сок от хладилника, аз сама ще си дръпна ластика на гащите! ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 26, 2011, 11:36:45


   Споделям, че забравих да кажа, че средата почти на страната ни е Пловдив. Мисля, че е справедливо да се срещнем на моя територия. Оха, поне ще бъда по-спокойна, хахха... е, не... но пък, ако бъдете послушни... ще ви запозная с моят психотерапевт, ой! :angel:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 27, 2011, 11:31:17
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 27, 2011, 09:59:11
Аз съм ЗА Пловдив. Не питайте защо само. Сърбят ме пръстите, а там има много яки дрехи  ;D

М/у другото всеки ден научавам по нещо ново в офиса. Тука отвън е станало като свърталище на "другарчета"  >:( Кога ли ще ми писне и ще ги разгоня тея приятелчета на двама от колегите. Започвам да се ужасявам какви хора виреят около мен  ninja-smiley

П.С Кадифе, аз ще слушам много  :angel:

   Нямаш идея колко полезна мога да ти бъда с професията си за въпросната ти шопинг-мания.  :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Септември 28, 2011, 08:36:04
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 28, 2011, 09:31:10

  И аз играх една игра повече от 10 години... после се разведох :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 28, 2011, 05:57:57
Споделям,че ме мъчи адското главоболие и врата почти не мога да си го мръдна.
Имам чувство ,че главата ми е пълна с напрежение някакво ,което ще ми излезе през ушите.
Споделям,че съм на сватба в пловдив и то много скоро и бях споменала на кадифето ама тя не ме отрази.
Споделям,че ми се гади хора,не знам какво ми става:(
Споделям,че със сигурност не е ПА това....но не се чувствам хич добре.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Септември 28, 2011, 08:09:40
"Споделям,че със сигурност не е ПА това....но не се чувствам хич добре."
Какво стана с лекарствата, Маруся ?
Споделям, че вчера също не се чувствах добре!
Споделям, че днес съм ОК, благодарение на "Ривотрил"
Споделям, че освен волята, трябват и медикаменти /за овладяване, лечение и излекуване от ПР/
Споделям, че контролираното лечение е по-добре от ината, невежеството и гордостта!;



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Септември 28, 2011, 08:20:12
"Споделям,че със сигурност не е ПА това....но не се чувствам хич добре."
Какво стана с лекарствата, Маруся ?
Споделям, че вчера също не се чувствах добре!
Споделям, че днес съм ОК, благодарение на "Ривотрил"
Споделям, че освен волята, трябват и медикаменти /за овладяване, лечение и излекуване от ПР/
Споделям, че контролираното лечение е по-добре от ината, невежеството и гордостта!;


Много точно казано! Браво!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 29, 2011, 12:35:26
Споделям,че ме мъчи адското главоболие и врата почти не мога да си го мръдна.
Имам чувство ,че главата ми е пълна с напрежение някакво ,което ще ми излезе през ушите.
Споделям,че съм на сватба в пловдив и то много скоро и бях споменала на кадифето ама тя не ме отрази.
Споделям,че ми се гади хора,не знам какво ми става:(
Споделям,че със сигурност не е ПА това....но не се чувствам хич добре.

 Споделям, че ще споделя на Маруся координатите си  на лично съобщение :) Както и бих могла да споделя, че се чувствах така, както Маруся, когато бях не с паническо разстройство, а...  в началните месеци на бременността си :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 29, 2011, 01:00:53
Споделям, че искам да ви споделя много неща тук, но не мога... :-\
Споделям, че бях на една вечеря и само аз си знам как я изкарах. Споделям, че се научих въпреки постоянния страх и симптоми да си играя театрото и дори да си изкарвам добре. Споделям, че това ми изхабява всичката енергия. Споделям, че кучето ми хапе пръстите, докато пиша и ме кани да играем :) Споделям, че цяла вечер се закачам с мъж, който не ме интересува, за да си втълпя, че ме интересува. Споделям, че не се получи.  huglove Споделям, че въпреки това ще продължа да го закачам, защото това ме разсейва и ме кара да вярвам, че някой ден ще успея да се чувствам добре с някого... И че няма да се преструвам.
Споделям, че да се преструвам, че ми е хубаво с някого е почти толкова гадно, колкото да се преструвам, че не ми е хубаво, когато нямам право да показвам чувствата си (не знам дали ме разбрахте). Споделям, че и на мен ми се гади и ми е толкова нервно, че няма накъде... Споделям, че утре пак съм на вечеря.
Споделям, че с когото и да съм, винаги мисля за един и същ и искам да избягам едновременно при него и от него. Обаче вместо това отивам при следващ с надеждата да избягам от предишния и накрая така се заплитам, че не знам кое е по-лошо - да съм сама или с неправилния човек... Споделям, че когато съм с правилния, знам, че не искам да съм никъде другаде. Уффф, казах, че няма да споделям тук...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 29, 2011, 09:48:03
 В отговор на Кристо: За кои лекарства ме питаш? Ако имаш в предвид АД,вземам си ги ,но вече в намалена доза.
Споделям,че си записах личните координати на Кадифенце и ще направя всичко възможно да се видим в Пловдив за по кафе.
Споделям също така,че не съм бременна  ;D колкото и да ми се иска. По скоро мисля,че това напрежение в главата ми е от висенето пред компа. Но тези симптоми имах в началото ,когато започнах медикаментозната терапия и беше ужасно. Сега поне не мисля,че имам тумор,ама аз това май го бях споделила вече.
Споделям,че не съм виждала малкото си овненце от неделя и адски ми липсва,макар,че се чуваме всеки ден.
Споделям, че чакам с нетърпение да дойде утре, защото заминаваме с приятели и с него разбира се малко на планина.
Споделям,че ще му се кача на врата в петък вечер и ще сляза чак в неделя  ;D
Скорпи ми звучи много тъжна и натъжава и мен. Може би най правилното решение в момента е наистина да останеш сама за известно време. Или може би това те плаши? Когато човек започне да се чувства добре сам, едва тогава е готов за нова пълноценна връзка,поне аз така мисля. През другото време просто търсим спасител,който да запълва онази огромна празнина в нас, който обаче не винаги се оказва точния за тая работа. И всичко се върти и преповтаря и няма измъкване от магията.
Споделям,че бих искала да видя и Скорпи на живо за по кафе :)
Споделям,че следващия път когато Трак дойде до София и не се обади,ще бъде публично наругана от мен тук !!!!!!!
Споделям,че съм на работа сега,но мислите ми са някъде далеч далеч,в един друг свят, с по добри хора,с много любов,слънце и спокойствие.
Споделям,че обичам да мечтая......и май пак много споделих....
Хубав ден на всички


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 29, 2011, 01:28:03
Цитат
Споделям,че ще му се кача на врата в петък вечер и ще сляза чак в неделя 
Скорпи ми звучи много тъжна и натъжава и мен. Може би най правилното решение в момента е наистина да останеш сама за известно време. Или може би това те плаши?

Маруся, аз от 2 години съм сама в смисъла на това, че нямам сериозно гадже. А иначе да се изолирам изцяло от всякакви контакти, в никакъв случай не искам, защото и без това заради агорафобията се чувствам доста изолирана. Трябва да съм сред хора, трябва да правя секс и трябва да усещам човешки контакт, та в този смисъл сама не искам да оставам - 9 месеца след смъртта на моето момче стигат. Иначе се чувствам и аз жива погребана. Не вярвам, че хората са създадени да живеят поединично, затова не искам да се отделям. Дори и сега в най-яката си симптоматика не искам да го допускам, заради което и ходих на въпросната вечеря и пак ще отида. С или без ПР, с или без гадже, животът си тече междувременно и не бива да го пропускам. :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 29, 2011, 03:13:32
Скорпи,разбира се,че е така. Никой не говори за пълна изолация от всичко живо наоколо. Просто мисълта ми беше съвсем друга. Но да,знам за какво говориш,знам и за секса,аз имам нужда от него в момента повече от всякога и той така лекува мамка му,наистина. Аз съм седяла 2 години без мъж и секс и когато бях на гости при леля ми в Гърция,тя ме усети,понеже е медицински работник. И каза,че ако реша да ида на лекар в Гърция,още преди да започна да се обяснявам какво ми е,ще ме попитат дали имам редовен полов живот и ако нямам ще ме обявят за Болна :) Просто си мислех,че ако усещаш ,че този или онзи не са подходящи,да не се насилваш да бъдеш с тях,само и само да не си сама,защото това само по себе си повече натоварва,отколкото факта,че си сама. Поне аз така разсъждавам за себе си. Естествено,че ще отидеш на вечеря и ще се забавляваш,желая ти го от сърце. Живота е толкова прекрасен,понякога даже си мисля ,как може така да си го усложнявам сама. Но факт е,че не винаги съм доволна от това,което имам и искам все повече и повече. Може би човек трябва да се примири,но аз не мога.
Аз след 2 часа съм при мойто психо и вече нямам търпение да го видя :)
Споделям,че остана още един работен ден и заминавам на секс туризъм с малкото овненце ,хихихихи....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 29, 2011, 04:08:59
Маруся, караш ме да се чудя как да обясня това, дето не искам да обяснявам тука ;D ;D Ама ме провокираш...
Затова ще давам примери. Мъж ти носи цветя, внимателен е, не е като да си сама, не е като да няма кой да се завърти около теб, не е като да нямаш с кого да спиш, обаче... ти всъщност не искаш това. Не искаш този, а някой друг, известно или неизвестно кой, но този друг не прави това, което останалите - вниманието, цветята, а точно обратното - той се възползва от благоволението ти и гледа ти какво можеш да му предложиш. Обаче като си с него се чувстваш различно и искаш другите да се разкарат и да остане той, но не може... между "искам" и "мога" има разлика. Знаеш, че не можеш, но го искаш... В същото време той иска да е на друго място, с друга жена, и с нея се чувства така, както ти с него. Тя пък иска да е с друг мъж, хах и става една въртележка, в която всеки е някъде с някого, но не и там, където сърцето му иска да бъде... Когато съм на неправилното място, ми е безразлично какво се случва. Усмихвам се, любезна съм, но съм празна. И всъщност съм другаде. Сега по-ясно ли стана? :D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Септември 29, 2011, 08:18:47
Ти пък защо си мислиш,че не те разбирам???Ама толкова ми е ясно всичко,защото аз съм била многократно в такава ситуация.За това казах,че може би човек трябва да си даде почивка от всички тези емоции. Аз съм празна знаеш ли от колко време насам???И никой по никакъв начин не може да запълни тази празнина. За това казах край,няма какво да се залъгвам с този и онзи.Като не мога да бъда с този,който искам,няма да бъда с никой. Така съзнанието ми се изчисти и се почуствах много по добре. Това имах в предвид.;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Септември 29, 2011, 09:33:56
Аз искам и от другите емоции да си почина, ама какво да направя, като не става? Те сами си идват. Освен да ги притъпя с хапчета, др начин не виждам. Тогава може и да мирясам най-накрая, вероятно и хубавите няма да ги усещам, но те не са ми изтрябвали, и без това до нищо хубаво не ме водят :-\  Иначе аз уж максимално се пазех от такива неща, но... точно толкова ми се получава, колкото предпазването от прилошаване ми помага да не ми прилошее ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Септември 29, 2011, 11:04:50
   Споделям, че съм щастлива :) Дано терапевтът ми не чете тук, понеже със сигурност ще може да свърже тези мои споделяния с терапевтичните ми сесии при него ;D

  Споделям по повод казаното от Маруся за Гърция и въпросите на гръцките лекари,  и отговарям, че...че... съм  много БОЛНА :laugh:

  Споделям, че Скорпи не ме прави тъжна, а замислена - защото е толкова зряла, а още й е рано да зрее... мъдростта я чакаме, викаме, но когато дойде - обикновено не ни е нужна вече. В узряването на една жена има много сладост, много сила... но и много тъга, ако е силом. Стискам ти палци да се уловиш и този път, вътре в себе си, не извън себе си :)

  Споделям, че  тази вечер ходих на една изложба чрезвичайно и непланирано, и докато да отида на нея ми стана кофти, както и като отидох - изпитвах напрежение силно и некомфорт, свързани както с тревожността, така и с непреодолимото усещане за фалш, което се ширеше. Адски тъпа изложба, да ме простят художниците, но все пак претендирам да разпознавам  това изкуство ;D
В мига, в който си тръгнах, дори не изчаках откриването, защото нямах желание - изпитах канско облекчение. Сърце заби нормално, дишане приятно, стойка изправена, коси разпилени, очи искрени... изобщо вопиюща красота! Но  разбрах от цялото  социално упражнение, че не понасям вече някой да очаква от мен определени неща... като например, да вися права от крак на крак и да слушам как някаква откачена галеристка лансира протежетата си.  Протежета, които са изнасилили духовно платната, а след това и са оставили свидетелства за този акт. И сякаш не е било достатъчно, но и са наели галерията, за да го покажат на обществеността:(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 02, 2011, 07:41:07
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 03, 2011, 09:58:54
Споделям,че изкарах страхотен уикенд и бях на седмото небе от щастие.
Споделям,че снощи преди да заспя ме заля така познатата вълна на ужаса и не знам пак от къде се взе.
Споделям,че много се страхувам пак и че нямам сили да се боря,ако това има намерение пак да ме завзема:(
Споделям, че се справих с тревожността, но изпитах онзи огромен страх от смъртта пак и пак.
Споделям,че ако това стане по често,вече няма да искам да живея  :'(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dolcetopolina в Октомври 03, 2011, 01:59:43
Споделям, че имах незабравима седмица с приятели в БГ.
Споделям, че не ми се тръгваше, но детето ми ме тегли да се прибирам в чужбината.
Споделям, че леко ви завиждам, че сте в родината, защото при мен паниките в БГ не съществуват...не знам защо ??? Там съм спокойна и не мисля за смърт, инфаркти и т.н.
Споделям, че имах страшни приключения със самолета и в магазин Била...но не изпаднах в ПА, което ми дава надежда, че оправия има.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 03, 2011, 02:01:16
Споделям, че вчера цял ден бях на крак - разглеждах пътуваща изложба от замноводни и влечуги - слаба работа... Прекарах неприятна нощ - имах чувството, че ще се пръсна отвътре, всеки момент - аха-аха ПА; в мозъка ми се въртяха всевъзможни вътрешни диалози, лица - постоянно отговарях, "затапвах", част от тях бяха свързани с недоволство към взаимоотношенията на работа. Мъчех се да не мисля за нищо, за други неща - всичко пак нахлуваше. Ужасявах се - как ще я карам така, и утре ли? Събудих се - потънал в неприязън, по-скоро отчаян. И на психотерапия ходя, колкото времето минава, вместо да се подобрявам, то... Като се замисля, и да си сменям терапевта, дали ще има полза - сигурно и там ще са само приказки, даване на съвети.  


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: t.todorov в Октомври 03, 2011, 02:02:47
В психoтерапията съвети не се дават.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 03, 2011, 08:37:20
"Споделям,че ако това стане по често,вече няма да искам да живея "
Ало, Маруся, нещо си тръгнала по наклонената плоскост?
Много дами ме обвиняват в черногледство, но явно бъркат...
КЪДЕ ОСТАНА ВЯРАТА ТИ? КЪДЕ Е НАДЕЖДАТА ЗА ЖИВОТ ? Къде е Любовта ти?
Трудно е, но ще мине.....
Ти имаш за какво да живееш!! И да се радваш на живота..
Не забравяй това! :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: t.todorov в Октомври 03, 2011, 08:40:59
Ще мине акo пoлoжи усилия. Рoзoвият пoглед за нещата самo oтдалечава, кактo и чернoгледия. И двата типа мислене имат една и съща цел - да oтдалечат oт същинскoтo справяне.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 03, 2011, 08:50:40
  Споделям, че граф Монте Cristo упорито настоява, че ВСЕ ПАК сред нас може и да има панически разстроени личности със суицидни помисли.

  Споделям, че не съм пила кафе с Маруся ни в събота, ни в неделя.

  ... и да - споделям, че съм какво? Щастлива :)


  Споделям, че Трак ми липсва! И Скорпиля, тоже!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Октомври 03, 2011, 08:59:08
Споделям,че днес адси силно ми се зави свят на едно сръстовище,а държах здраво детето ми за ръката и го стисках силно.Пресякох на два светофара на червено,докато седна в една градинка,добър пример дадох на детето.Споделям,че ми е гадно цял ден.Споделям,че не искам да пия АД.Сега имам и температура.От известно време плача много,тормозя се от живота,който водя,не го искам такъв.Никога ПР.няма да ми стане приятел и да го обикна,както казват някои. :(                                                       


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 03, 2011, 09:04:40
Споделям,че днес адси силно ми се зави свят на едно сръстовище,а държах здраво детето ми за ръката и го стисках силно.Пресякох на два светофара на червено,докато седна в една градинка,добър пример дадох на детето.Споделям,че ми е гадно цял ден.Споделям,че не искам да пия АД.Сега имам и температура.От известно време плача много,тормозя се от живота,който водя,не го искам такъв.Никога ПР.няма да ми стане приятел и да го обикна,както казват някои. :(                                                       

  Споделям да не отлагаш срещата с психотерапевта. Когато и ако попаднеш на човек, комуто да се довериш, нещата приемат друга форма. Никой няма вместо теб да постави нещата на своето место, нещо повече, никой освен теб не знае така добре техните места. Често решенията са пред нас, да не говорим, че знаем и отговорите, но просто нещо ни пречи да ги видим. Решение на проблемите си няма да получиш от терапевта, но ще получиш възможността да се успокоиш, за да ги видиш със спокойни ум и разум. Аз имам богат набор от соматични страдания, но откакто ходя при психотерапевта си, доста от тях отпаднаха. И най-важното е че зная, че има един човек, който знае какво ми е, който ми вярва, че не се преструвам. Който видя, че отвъд симптомите ми има жена, която е на ръба на силите си и не се уплаши от това. Когато и ако усетиш това, ще усетиш  живителен прилив на вяра сама в себе си.. понякога е нужно и някой друг да повярва в нас, без това да е дело на любовта му към нас или някакво задължение. Започването ми на психотерапия е едно от малкото смислени неща, които ми се случиха напоследък :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: t.todorov в Октомври 03, 2011, 09:04:57
ПР ви "пoбутва" за тoва, че живеете кoфти живoт и ще ви бута все пo-силнo, кoгатo се "усети" че не си давате сметка за тoва. Как тoгава да не ви е приятел - тласка ви към прoмяна на живoта ви, кoйтo преживявате катo гаден с идеята да стане пo-дoбър.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 03, 2011, 09:09:28
Споделям, че днес е хубав ден!!
Не бива да има суицидни мисли, Кадифе, Веси!!
Споделям, че е трудна борбата с Пр, но най-хубавото нещо е, да имаш близък човек до себе си, да споделиш, което те измъчва или тревожи, да те подкрепя!
Споделям, че всички тук искат да имат по-добър живот, да се преборят с ПА и ПР и те го заслужават !!
Знам, че е трудно, не трябва да се гледа само в "розово" или "черно", както казва Г-н Тодоров, но трябва да се гледа РЕАЛНО.
Животът е труден, но е за предпочитане.....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 03, 2011, 09:12:45
Споделям, че днес е хубав ден!!
Не бива да има суицидни мисли, Кадифе, Веси!!
Животът е труден, но е за предпочитане.....

  Каква е възможността да си био-робот, внедрен във форума да суицира клетите му потребители?! :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 03, 2011, 09:19:03
Не, Кадифенце, не си права!! :)
 Винаги съм вдъхвал ВЯРА и кураж на себеподобните!
Винаги съм насърчавал хората да се борят, да не се предават!
Има хубави мигове, не ги изпускайте, приятели!
Търсете и ще намерите... huglove


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 03, 2011, 09:25:55
В психoтерапията съвети не се дават.
Споделям, че в основата на книгите по популярна психология и самоусъвършенстване са именно съветите  -"мисли позитивно", "казвай си еди какво си, а не еди що си"...
Не съм имал напредвид, че моят терапевт ми казва "ще правиш тъй и тъй"; по-скоро постоянно ми задава въпроси. На които аз се мъча да намеря отговор, дори когато съм извън кабинета му; може би подтекстът е какво ме кара да я "карам" по този начин. Не знам каква трябва да е тая промяна - хубаво, ще си сменя работата, ще отида да живея под наем, ще се "заженя" - и каква е гаранцията, че няма да се оплета в още по-големи кълчища. Макар че там където работя, наистина става все по-непоносимо - пълен стрес.
Та мисълта ми е, ако това е психотерапията... Аз мислех, че те карат да вършиш разни работи, ако те е страх от жени примерно, терапевтът идва с тебе на нещо като "изпитание" (както във филма "Психаротерапия" Джак Никълсън придружаваше Адам Сандлър).


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: t.todorov в Октомври 03, 2011, 09:44:36
Ами грешни oчаквания. Не че няма и такива зарибяващи метoди. Аз за пoследния направo кипнах - 3000лв. за хипнoза двуседмична в Турция. Как е възмoжнo такoва нещo. За тoва чoвек трябва да има дoстатъчнo рални oчаквания, каквo е психoтерапия в истинския и смисъл - задаване на въпрoси и oтгoвoри, кoитo чoвек сам си дава. Няма мъдри съвети, няма напътствия, няма някoй да пoеме oтгoвoрнoст за вас ..... тoва са митoве и легенди, кoитo не рабoтят.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dragon в Октомври 03, 2011, 09:52:21
Споделям че мисълта за някой всезнаещ и всеможещ терапевт който да ме излекува набързо е много блазнеща, но е илюзия.

Споделям че все повече започвам да поемам отговорността за собствените действия докато по-рано очаквах от терапевта да ми каже какво да правя.

Споделям че в подсъзнанието ми се таи огромна агресия към всеки който ми казва какво да правя но в съзнанието ми за мен това да бъда направляван е ОК.

Споделям че симптомите ми може да не са животоразрушващи а животоспасяващи защото ако не бяха те никога нямаше да прогледна за състоянието ми на робство и слугинаж на околните.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 03, 2011, 10:27:50
Споделям,че доктор Тодоров много ме ядосва!!!
От къде по дяволите стигнахте до извода,че полагам усилия да се справя със състоянието си??? Нито знаете какво съм преживяла,нито през какво съм минала.Много е лесно ей така от страни да се съди за човека и да се правят заключения. Не случайно от самото начало не вярвам на една ваша дума.Вярвам само в това,което съм и в това,което се случва с мен,както и в услилията,които полагам,за да се измъкна от това чудо. Това е реалността.Не очаквам от някого да ме шибне с магическата пръчка по главата и хоп аз да съм чисто нова.
Споделям,че не съм била в Пловдив този уикенд. Ще бъда на 15.10 Кадифенце:)
Не съм те забравила. Скорпилата и Тракчето навярно се забавляват някъде с някого и за това ги няма.
Кристо,да ти кажа ако това НЕщо пак се появи ,нямам да имам сили да го овладея. Снощи бях на ръба на лудостта. Но си поврарях как нищо ми няма и колко всичко е само в главата ми.Така съм и заспала,но страхът е там,той не отминава. И цял ден съм на тръни,ще се повтори ли всичко,няма ли???
Споделям ,че разбрах в крайна сметка какво трябва да променя в живота си,за да се оправя.
Споделям,че не зависи само от мен , но ако зависеше,щях на момента да взема конкретните мерки.
Споделям,че никога не съм била по щастлива,отколкото бях този уикенд и никога не съм се чувствата повече жена от колкото сега.
Споделям,че ме страх от пропастта , в която ще пропадна,ако ГО загубя и че няма да има кой да ми покаже пътя обратно.
Споделям,че този страх ме побърква и доктора Тодорв вместо да ми остроумничи,може да даде компетентното си мнение без да критикува.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: t.todorov в Октомври 03, 2011, 11:28:21
А кoй ви ядoсва така, кактo г-н Тoдoрoв в живoта ви? Как му се ядoсвате?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 03, 2011, 11:35:55
Цитат
Скорпилата и Тракчето навярно се забавляват някъде с някого и за това ги няма.
Споделям, че Скорпи се забавлява със зоологическата си градина у дома и определено през последните 2 години предпочита общуването с животните пред това с хората. Освен това споделям, че отново си бих камшика и зае**ах всичко и всички, за да се погрижа за себе си (уж!), макар че не съм освободена от никакви задължения. Просто избрах да ги върша на друго място за момента.
Споделям, че точно преди да взема това решение, бях в истерия като Маруся и трябваше или да се гръмна, или рязко да променя нещо. Избрах второто. Маруся, винаги можеш да намериш смисъл, дори когато не виждаш такъв в конкретния момент, животът е низ от моменти, хубави и лоши, редуват се, така както ПА и ремисии също се редуват. Знам, че го знаеш. Заради хубавите си заслужава да изтърпим лошите, които ни правят стойностни хора, с хубавите просто се забавляваме, но не с тях израстваме духовно. Споделям, че ми писна да израствам духовно, но все пак се радвам, че го направих, вярвам, че е така и не ми пука, ако някой мисли друго.  :tease1:

Цитат
Споделям,че ме страх от пропастта , в която ще пропадна,ако ГО загубя и че няма да има кой да ми покаже пътя обратно.

Споделям, че и да се случи това, ще се справиш, както си се справяла и друг път. Споделям, че след като приятелят ми почина и се възстановявах, си обещах да не допускам да се разпадам повече заради който и да е мъж или заради каквато и да е любов и в никакъв случай да не се затривам, заради това или за каквото и да е друго. Споделям, че бях на път да забравя това си обещание, но все пак ще се опитам да се придържам към него и да поставям на първо място себе си.
Споделям, че обожавам мъже, които винаги миришат на баня и парфюми и съм способна да тръгна след тях, за да вдъхвам аромата им  huglove и да забравя за всички страхове, защото изпадам в някакъв транс и на всичко съм съгласна ;D ;D  hump Споделям, че тази ми слабост ми е коствала дълги часове в кухнята :D ;D Споделям, че въпреки това ме кефи да си признавам такива слабости, защото това ме кара да се чувствам истинска, а не престорена.
Споделям, че ми се чете книга и си избрах една и ще гледам да намеря време и за нея. Споделям, че когато човек се чувства в "дупка", трябва да направи нещо ново и различно, за да се рестартира.
Споделям, че казвам всичко това, след като лапнах смело едно хапче :P ;D





Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 04, 2011, 12:11:12
А кoй ви ядoсва така, кактo г-н Тoдoрoв в живoта ви? Как му се ядoсвате?

 хахаха... г-н Тодоров, Вие се шегувате, нали?! :laugh:


 мБооуже, споделям, че Маруся оттук си личи чак колко е бясна:)))Смея се с глас :laugh:

  Г-н Тодоров, в желанието си да ни покажете колко стабилен и безпристрастен психотерапевт сте, ни засипвате с едни наистина "стерилни" отговори, които, ако не са скучни, то са... са... коя е точната дума - бла-бла-бла е твърде грубо. Да опитаме с - азсчитамчемогадаобяснякоренанавсякавашареакция. Сигурно е така, затова сте учил, примерно. Но отвъд тракането на чейня, съществува топлата човещинка, която малцина притежават. Тук никой не плаща на събеседника си, за да бъде чут, слава Богу. Погледнете новите добавени емотикони, нима тези емотикони не са за психиатрично отделение :) А сега погледнете постингите на хората тук, нима не са обикновени хора, от онези, с които се разминаваме всеки ден и даже не знаем какво им е. Е, затова сме тук - тук не се различаваме от останалите, тук никой не се прави на умен или откривател на паническото разстройство :)


 Ангард, г-н Тодоров  :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 04, 2011, 12:18:05
Споделям, че и аз снощи бях на "ръба на лудостта". Днес дълго размислях; стигнах до един извод, който винаги съм знаел, но напоследък не исках да го приема  - да, има добри хора, но доста са и вулгарните, егоистите, лицемерите. Към тези последните не мога, не желая да бъда добър. Днес една завиваща кола ме накара да вляза с колелото в тротоара... Не се сдържах и тихо се разпсувах. Може би там е и грешката ми - постоянното сдържане, вежливостта, може би без да иска... Оня ден си измислих и "пуснах една муха" на един приятел - че човекът е по-скоро паразит върху Земята - няма създание, което с такава ожесточеност да изтребва/-ло себеподобните си, да вреди на средата, в която живее. Това е много гадна мисъл. Боя се сега да не почна пак да мисля и да премислям за смисъла и т.н. В момента ми е студено, леко потръпвам. Моят терапевт смята, че човечеството е все още в своя ембрионален стадий. Явно погрешно сващам, че много се е "развило" и защо сега така... Май всеобщият "театър" замаскирва истината за "страхливия дивак" (ала Зошченко), който се крие вътре. Май са прави римляните, че "човек за човека е вълк", а "като се събереш с вълци..." Една жена наскоро се завърнала след пътуване в града и споделила "Хората станаха зли". Добавям и терапета си - "Нищо не можеш да направиш". Колко са прави! Затова - ако ще правя нещо, ще го правя за себе си! Ще го правя за себе си! С добрите - с добро, а с другите - както те се отнасят с мене, така и аз с тях! Ха, и да си мечтая за просветен диктатор, който да ги "опъне" с лопата и мотика на полето... Едва ли е начин, пък току виж и аз се озова до тях. Не мога да разбера, не мога да проумея - каква е тази "страст", каква е тази алчност, за какво ги трупат тия пари, джипове, простотии? Не им ли прави впечатление мизерията, мръсотията, наблъсканите с коли улици? И едно огромно, "мазно" лицемерие? И как спят спокойно? Всъщност сигурно им е спокойно... На мене не ми е... Парадокс, нали? Дамм, тежки споделяния правя. Не знам дали да не   спра да участвам във форума - явно хората като четат постовете ми, им влияя зле - и без това им е тежко. Ама като ми е гадно, къде да излея душата си? Хммм, в момента осъзнавам, че с този си "негативизъм" се самонавивам. Обаче така виждам нещата; по-скоро това е истината (за мене, "без очила", както казва г-н Тодоров). Неприятна и болезнена... Но е добре за база за намиране на мястото си в света. Ще се опитам символично да отвърна лице от "злите" - нямам сили да ги променям, пък и те дали искат... Няма да е лесно, малка е крачката до един краен цинизъм, до това човек да стане част от тях и да почувства "Погнусата". Дано доброто у тях бъде повече. И за оптимизъм - доброто е у нас, около нас, може да е и в изпълнените с любопитство движения на един пухкав хамстер, в изпълнените с надежда очи на едно куче, в китка декоративни карамфили в саксия... Уф, нещо пак взе да ми се засилва замайването. Не мога да се сдържа и ще споделя една малка историйка за истинска човечност. Една жена живеела дълго в Италия и  взела възрастната си майка при себе си. Тъй като старицата имала болежки, се наложило да посещава лекар. Доколкото разбрах, и там имало пациентска такса, но тя се заплащала само веднъж - първия път. Нещо повече, лекарят дори се оказал професор - това не му пречело да приема пациенти, а и съгласно разпространеното там мнение, колкото по-титулован бил един специалист, толкова по-човечен и близък бил с хората. Няма да представям какво е питала възрастната жена лекаря, но забележете - при влизане в кабинета му, той я е хващал за ръка и докато слушал, я галел по косата. Отнасял се с нея, с чужденката, като към родна майка.
 huglove huglove huglove huglove huglove huglove huglove huglove huglove huglove huglove        


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 04, 2011, 12:25:03
 

   Хей, Stareternity, пращам ти среднощна усмивка и завивка :) Спи топло и спокойно! Лека нощ :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 04, 2011, 12:27:08
"Споделям, че обожавам мъже, които винаги миришат на баня и парфюми и съм способна да тръгна след тях, за да вдъхвам аромата им..."
Ха-ха-ха.... ;D ;D ;D ;D Малко излизам от темата, може и някой "бан" да отнеса... Аз всеки ден се къпя - честно си признавам, че си е форма на ОКР. А иначе съм маниак на парфюми - имам Лакост - тестер (мъничък, ама оригинален), Бенетон Колд, Шанел Егоист (менте), пък за одеколони, пяни, ролони, пастиза зъби, сапуни, шампоани, дезодоранти не ми се говори... Макар че бръсня само лицето си, сори, ама другото ми е нещо "гейско". Един ден като дойда в София, ще ме "надушиш" отдалече...      ;D ;D ;D                    




Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 04, 2011, 12:29:22
 

   Хей, Stareternity, пращам ти среднощна усмивка и завивка :) Спи топло и спокойно! Лека нощ :)
Ииии, вярно, увлякох се, пък сутринта трябва да ставам за работа.
Айде, Лека на всички!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Октомври 04, 2011, 12:43:04
Stareternety
Това което си написал ми прозвуча като моя творба. Ако трябва да налучквам и да си поиграя на психоаналитик- сигурно си префекционист и с високи очаквания от заобикалящите те хора и свят като цяло. Колкото по- високи са ти очакванията, толкова по- разочарован ще бъдеш от човечеството. Просто така сме устроени, за жалост наистина по- голямата част от хората са озлобени, нагли, без никаква топлота и разбиране. Трябва да се научиш да гледаш от високо, гледай на хората като на бълхи, така всеки път когато направят нещо колкото и незначително да е то- ще изглежда като голямо постижение. А тия със джиповете и другите придобивки...защо изобщо ги броиш за хора? Аз имам възможност да си купя каквато кола ми душа сака, но се возя в градския транспорт...Ей така, чувствам се в безопастност и незабележима...голямо е удоволствието да бъдеш невидим ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 04, 2011, 10:12:12
Цитат
"Споделям, че обожавам мъже, които винаги миришат на баня и парфюми и съм способна да тръгна след тях, за да вдъхвам аромата им..."
Ха-ха-ха....     Малко излизам от темата, може и някой "бан" да отнеса... Аз всеки ден се къпя - честно си признавам, че си е форма на ОКР. А иначе съм маниак на парфюми - имам Лакост - тестер (мъничък, ама оригинален), Бенетон Колд, Шанел Егоист (менте), пък за одеколони, пяни, ролони, пастиза зъби, сапуни, шампоани, дезодоранти не ми се говори... Макар че бръсня само лицето си, сори, ама другото ми е нещо "гейско".

Хах, казах го, защото снощи мирисах едни парфюми и пак се залепих за мъжките, като магнит ми действат, но едни определени миризми. Попиват ми директно в мозъка, изпиват го докрай и ме карат да си мисля неприлични неща.  hump
Няма нищо гейско в бръсненето, докато не си си посегнал на краката ;D ;D Но ако си футболист, и това ти е простено. След като ми изреди каква козметика имаш в шкафчето си в банята, сега ако искаш можеш да приложиш и снимков материал.  ;) Да ти кажа, ако ще идваш, коя да използваш. Шегувам се, да става весело. Вече уточнявам това, че после да няма сърдити... в стил: "Ама ти нали каза..." ;)
Така. Твърде много информация има в твоята глава, ми се струва. Аз вече гледам на "нормалните", като на сбъркани, толкова нахална съм станала да си пречупвам всичко през собствените възприятия, че за мен другите, дето нямат ПР, са къде къде по-заблудени и неориентирани. Просто вече мога да ги съпоставям, след като опознах толкова хора с нашия проблем, доста нива над останалите са. Жалко, че това си има "странични ефекти". Затова те дразни действителността, защото имаш повече сетива да я усетиш, повече акъл да я осмислиш и повече сърце да я почувстваш. Мда...  :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 04, 2011, 12:56:15
Споделям,че и аз като Скорпи мисля за хората без ПР по същия начин.
Споделям,че никой не ме е изкарвал така извън равновесие,както бившия ми мъж и това е в отговор на док.Тодоров. Понякога и майка ми има тази способност. Тя доста често си позволяваше да ми казва колко съм зле и как нищо не съм постигнала в живота и най лошото-никога няма да постигна.Това,че съм световен шампион и то двукратен не е нищо,нали така? Няма място за гордост там. Разбира се,че не. Най лошото е,че не си завърших образованието-висшето и че имам един брак зад гърба си-според нея. След един такъв скандал я накарах за съжелява за всичко казано и до сега говори много внимателно с мен.....но...аз не съм забравила и не съм простила..
Както и да е.
Значи след Шанел Егоист обаче Платиниум бягам като пощуряла. Това е миризмата ,която ме кара да откачам.Моето овненце го изполва,сякаш е знаел преди това :)
Stareternity да не си посмял да спираш да пишеш тук.Ти сега кво,ще се самосъжеляваш ли??Колко пъти съм ти казвала да дадеш свобода на емоциите си,крещи,псувай,смей се,плачи,кавото и да е там, не го дръж в себе си.
Колко често посещаваш терапевта си? И моя твърди,че едва ли  не искам да променя света,за това съм в такова дередже,но наистина се научих с времето да се примирявам с някой неща и ситуации,които не зависят от мен. Знаеш ли колко по спокойно живея ?
Споделям, че сънувах змия  :'( Това било на болест или смърт.
Имаше и други тълкувания,които не бяха чак толкова лоши,но защо се хванах за това точно аз а?ами защото от това най много ме е страх. И защо точно аз го сънувам? Защото е дошло време да умирам?
Споделям,че тази мисъл ме изяжда,изсмуква и най накрая наистина ще умра от нещо :(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 04, 2011, 02:50:46
Споделям, че тълкуването на съня, Маруся, е добре да оставиш на терапевта си. Моят изрично държи да си записвам моите и да му ги нося. За утре нямам нищо. Не съм много рационално настроен към тая тема, но доколкото имам идея, това, което се сънува не бива да се възприема като някакво предсказание и прочее - по-скоро се касае за символика, която въобще не предполага някаква гадост. Ако пък привлечем и разни архетипове... Не напразно змията е и символ на мъдростта, има я и на аптеките. Че е неприятна - да, но какво е виновно животното, че се родило такова грозно, пълзящо. Не пиша тия работи, за да ти вдъхвам лъжливо спокойствие, просто наистина е така - явно информацията ти не е най-достоверната (то според народните обичаи и поверия съществуват караконджоли, самодиви). Ако някой е срещал - да каже  ;) Аз понякога съм виждал де - в огледалото...  ;D
Споделям и че тия ми "бурни" Ботевски настроения, които помествам тук не са причина за състоянието ми, появиха се наскоро. Преди много добре си я карах даже - по течението... Днес дори в рейса обърнах внимание на един лепнат зад гърба на шофьора плакат - някаква мацка в стил попфолк певица (да съм по-мек). Веднага ме "присви" отвътре - къде отивам, на каква работа, к'ви са тея. Абе старите хора са го казали кратко - НЕРВИ! Няма какво да се лъжем...
За да ви поуспокоя малко, ще ви споделя и нещо, което криех досега, за да не уплаша някого (колко глупав съм всъщност) - ха-ха-ха  ;D ;D ;D ;D В момента наистина се захилих, защото стана игра на думи - че уж споделям, че съм глупав, ха-ха... Па, може и нещо, знам ли... Сериозно, последно като ходих преди 2 седмици при психиатъра (не психолога) ми беше казано, че продължителните жеги са причина за недоброто сезонно състояние на нашего брата.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 04, 2011, 03:16:11
А, и да не забравя! Тъкмо излязох на терасата да изпуша една цигара и се сетих: една колежка със съпруга си ме видяла да карам колело сред поток от коли. Споделили, че съм много "смел". Дъщеря й искала колело, обаче тя се притеснявала. Наистина, дори по глухите улички няма мира... И аз имам кола, обаче много обичам да ходя пеша (мога и с километри - без да се уморя!) или поне с колело.
А, и най-важното - на Маруся шапка й свалям, че е световен шампион - това действително е нещо СТОЙНОСТНО, нещо ВЕЛИКО. Въобще Спортът е нещо чудесно; и ако нацията ни започне да спортува сериозно и повсеместно, мисля, че доста ще "дръпнем" напред!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 04, 2011, 05:57:27
Хахахаха,Цанко направо ме разби:) Караконджули бил виждал:)))
Смея се в офиса като луда тука,хахаха.Голям си образ ей.
Това за сънищата не знам и аз,ама доста често сънувам кошмари. Жалко ,че не съм си ги записала. Но станаха все по чести някак си.
Благодаря ти за шапката. Аз не обичам да се хваля много с това,но понякога човек има нужда да го каже точно това. Рядко ми се случва, но ето днес беше един такъв  изключителен ден,когато го споменах.
Аз също се гордея с това, положила съм нужния труд ,за да го постигна. Беше моя цел и мечта и няма по хубаво чувство от това,да усетиш,че си я постигнал:)
Сега пак имам мечти,но като че ли ми се виждат неосъществими и това ме натъжава :(
Както и да е...споделям,че цял ден се чувствам замаяна и адски изтощена.Цялото ми тяло е напрегнато и не знам защо е така.....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 04, 2011, 06:00:10
Цитат
Понякога и майка ми има тази способност. Тя доста често си позволяваше да ми казва колко съм зле и как нищо не съм постигнала в живота и най лошото-никога няма да постигна.Това,че съм световен шампион и то двукратен не е нищо,нали така? Няма място за гордост там. Разбира се,че не. Най лошото е,че не си завърших образованието-висшето и че имам един брак зад гърба си-според нея. След един такъв скандал я накарах за съжелява за всичко казано и до сега говори много внимателно с мен.....но...аз не съм забравила и не съм простила..

Маруся, едно към едно с това, което стана миналата седмица с мен. Преди 2 дни чух същия разговор между сестра ми и майка ми за нея. Така че очевидно каквото и да правим, никога няма да са доволни от нас. Аз лично спрях да се интересувам дали ще се докажа пред нея. Искам сама да си се харесам. Все повече се убеждавам, че проблемът на всички ни с ПР се корени в ниско самочувствие и стремеж да се докажем пред тези другите, дето ни мачкат. Ти не случайно си станала шампион. Замисляла ли си се?

П. С. Ей, вие на имена вече почнахте да си говорите тука... шшшшшшт! :D

Споделям, че от града, който ме задушава, избягах. А сега как да избягам от себе си?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 04, 2011, 06:37:19
"Споделям, че сънувах змия   Това било на болест или смърт."
Не е вярно тълкованието, Маруся. Сънуването на змия, означава среща с хората, които са ти врагове. Ако я убиеш насън, ще имаш победа над тях !! Аз много пъти съм сънувал змии и много пъти съм ги убивал.. >:D
Само по-някога има истини в сънищата. В повечето случаи са измислици и пълни глупости.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 04, 2011, 07:33:36
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 04, 2011, 07:38:39
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 04, 2011, 11:01:40
Трак взимай нещо за подсилване на имунната система. Аз профилактично си пия цитросепт. Това са капките чудо. Гаднички са на вкус ,но много добре действат.
Никой не ти обижда терапевта,но позволи ни и ние да бъдем критични към него,както и той към нас.
И все пак да споделя,че до сега бях навън с приятели ,които имат детенце на 4 годинки и съм се смяла с глас ,чак корема ме боли.Наистина децата са уникално нещо,искам и аз да си имам свое :(
Споделям,че пак съм наникъде с чувствата си и това ме измъчва много. Да взема да му тегля една майна ли на всичко?
За сънищата,благодаря,че така ме успокоявате,аз все лошото гледам да му се невиди.
Сега отивам да припадна е леглото и да си мечтая,много обичам да мечтая.  huglove


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 05, 2011, 05:36:16
Споделям,че ми адски гадно и искам да се гръмна.......


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 05, 2011, 05:46:22



    Хей, Маруся :) Чакам те се нетърпение да пием кафе в моя град. Няма да те моля да си взимаш медалите, но ще ми разкажеш в какво си била световен шампион, защото аз НИКОГА не съм виждала световен шампион, че то и двукратен на живо, разбра ли! От своя страна аз мога да се похваля само със световната си титла за паническо разстройство, но и ти ще се докоснеш до "величие" :laugh:

Моля те, не унивай и не забравяй, че след всяко гадно нещо идва хубаво, това е някаква закономерност... затова и се плашим, когато сме щастливи, защото си казваме много добро не е на добро. Но защо не се радваме тогава, когато сме нещастни, като знаем, че ни чака отново щастие?!Всичко някак се подрежда... това са Природни сили, които като не им помагаме, поне да не им пречим :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 05, 2011, 07:03:29
Споделям, че съм адски гневен; таман се върнах от терапия (бъбрихме си за работата ми и подобни) - гледам, майка ми е ровила из гардероба - прала ми е дънките, "секретните" ми цигари оставени навън на показ. Иии, човек едно свое скрито място да няма... Преди малко ми подаде нов потник и един шоколад - процедих през зъби "аман от тия шоколади". Днес си извадих карта за фитнес, че съм се "ошишил" - обаче с тия шоколади... Ако не ми бяха соматичните неприятности, щях да си пея и да си свиря - б* му страха, неприятните мисли и пр. "сволоч". Като си тръгвах от терапевта ала лош хумор му рекох: "знаеш ли, че правели някакви операции - отрязват ти нещо в... и вече не се страхуваш от нищо; следва работа като барета в спецотряд". Споделям, че има мигове, когато ми се струва, че всичко, което ме сполетя е един лош сън; искам да се събудя! Доста продължи, продължава; не желая да я карам и нататък така. Тъпото е, че не знам какво да сторя, за да изляза от това. Никога не съм подозирал, че на света съществува подобна гад, че може да има нещо толкова подло-мъчително. Че това се случва точно на мене, питам се защо? Ако съществува, защо не сполетява един подлец, един крадец? Не съм им "светил", ама сигурно сега се хилят някъде гърлено, а аз пиша тук, със замаяна глава, гневен... Споделям и че никога не съм предполагал, че ако човек има някакъв проблем - в случая душевен?, то на практика не съществува единно мнение какво му има на човек, какъв е изходът от това. Маса мъгливо-шарлатановидни "насоки" в безброй псевдонаучни писания. Като не са наясно, що пишат, що забуначват читателя още повече - аха, да - "дума дупка не прави". Споделям, че разумът ми подсказва, че психотерапията помага? в разни междуличностни конфликтни ситуации и "измислени" фобии - другото е май-май бошлаф ала (цитирам) "Фантазьора от Виена". Пък на тия, дето се мъчат да внушат на човек, че като са го раждали, се е "травмирал", или като малък са ги "изнасилили" и е "забравил" - с една тояга - и по г*... Без значение на "титлите" им - сигурно придобити в сунгурларския университет.
Споделям, че съм на път да се превърна в мизантроп, като ония в романите на Дикенс. Тъжно ми е и ми е горчиво... Вероятно драматизирам и катастрофизирам в повече, но не мога и не мога да си обясня, да преглътна, защо аз не съм подъл и лъжлив, а наоколо... И като медал - тая "награда"! По-точно, какво кара един човек да е "вълк" за другите? Защо? Може би точно това е правилното, разумното поведение - тяхното, не моето! Наистина "като се събереш с вълци..." Пък аз ала добра "овчица" - и затова сега съм на това дередже. Не съм си говорил за тия неща с терапевта ми, ала явно тия ми "идеи" са признак за това, че съм "на прав път" - един вид терапията "действа" - в стил Барон Мюнхаузен, който, за да излезе от блатото, се вдигнал сам за косата си. Как не искам, не мода да призная, че Камю и Сартр са прави, май, за съжаление. И Вапцаров, също...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 05, 2011, 08:51:08
Хей Цанко,вдишай дълбоко и издишай.И така няколко пъти.Да,и аз си задавам същите въпроси като теб. До кога?Защо аз?Как да се измъкна?Знаеш ли,това което куца е личния ни живот.Липсва ни човека с главано Ч. Намериш ли го,ще видиш как всичко ще изчезне и ще летиш в небесата от кеф. Аз знам,че това е нещото ,което ме измъчва.Тази пуста самота ,дори и в момента да имам УЖ някого,аз пак съм самотна. Разбери,че там е проблема. Не се гневи,не се нервирай за глупости,ние няма как да промеин света. Разказвай всичко това на терапевта су,довери му се,той трябва да вникне в твоята същност,но да знаеш,че той ще вникне до толкова до колкото ти му позволиш. Аз в последно време даже не мога да подредя мислите си и да кажа 2 смислени изречения за това,което изпитвам,Само знам,че ми е гадно,адски празно,боли ме нещо вътре в мен, пусто е,сиво е.И знам от какво имам нужда,но не знам как да си го набавя.Именно това безсилие ни кара да изпадаме в състояния,толкова мъчителни и болезнени.Аз стигнах то този извод,не знам колко съм права. Но знам,че ми е гадно..много гадно.
Кадифе,медалите ли и да искам не мога да го домъкна,доста са,тежички също.
Дано съм жива до другата седмица и да мога да дойда да пием кафе. :)
Отивам да си ям супата,сама........:( как бих искала да я споделя с някого....направих я с толкова любов  :-[


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 05, 2011, 08:59:35
Знаеш ли,това което куца е личния ни живот.Липсва ни човека с главано Ч. Намериш ли го,ще видиш как всичко ще изчезне и ще летиш в небесата от кеф. Аз знам,че това е нещото ,което ме измъчва.Тази пуста самота ,дори и в момента да имам УЖ някого,аз пак съм самотна. Разбери,че там е проблема.
Права си, Маруся, много си права!! Дано скоро се появи на хоризонта този, когото искаш да имаш...Истинския, добър, внимателен и искрен мъж, с когото да споделиш остатъка от живота си..
Взаимна  huglove обич, взаимно уважение  fish, взаимна борба в живота....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 05, 2011, 09:19:19
Къде ,къде да го търся?????


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 05, 2011, 09:25:21
Къде ,къде да го търся?????
Е, не може всички приятели край тебе да са "залупени", "скромни", "инфантилни" и прочие...Друг е въпроса, ако съществува "невъзможна любов".
Тогава и Господ не може да помогне...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 05, 2011, 10:04:35
Споделям, че супа не умея да готвя. Ама правя страшна пица (сам си я меся), спагети и кавърма!  :) :) :)
Споделям, че искам да съм част от онази култура, от онова "движение", когато е било достатъчно само да кажеш на човека насреща, че го харесваш. Помня как се сприятелявахме като малки: "Здравей, искаш ли да се запознаем?" А сега - все едно всеки е глътнал бастун... Тъй като съм си инат (национална черта) ще продължа, опс, щях да кажа "чакам" (терапевтът ми ще ми "дърпа ушите") - ще започна да търся, да се боря - пък каквото ще да става - поне както спартанките са изпращали мъжете си на война - за щита... (филмът е тъп, ама главният герой много ме кефи  ;D).
Докато съществува поезия, музика... - човечеството все още има шанс. Наистина, "Красотата ще спаси Света".


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Октомври 05, 2011, 10:59:11
Stareternety
Като чета в последно време стила ти на писане, нищо чудно че се чувстваш по този начин. Ти най- вероятно си в пъти по- интелигентен от терапевта си и как да му се довериш и да имаш надежда? Като зная от личен опит колко незаинтересовани са повечето лекари за пациента...останалото е многоточие...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 05, 2011, 11:32:16
Той е психолог. Не го познавам "лично", но не мисля, че не е интелигентен. Смятам, че си знае работата, а какво ще излезе - ще видим. По-скоро е рационалист (ако не играе такава терапевтична роля пред мене); а аз съм си инфантил и идеалист, хем наивен и лековерен, хем съмняващ се и недоверчив - странна комбинация, нали? Просто не знаех (поне засега), че терапията се състои в разговори; сигурно съм предполагал, че трябва да лягам, да ми махат някакво махало... - шегувам се...
Но наистина, в тази ситуация, в тази държава, така както съм я карал досега явно не става... -  serenade serenade serenade <= ей така я карах, а трябва =>  swordfight swordfight swordfight
 ;) ;) ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 06, 2011, 11:17:10
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 06, 2011, 01:01:00
Трак, а представяш ли си какво им е на терапевтите като са на терапия ;D Те не случайно дълго време ги терапевтират преди да почнат да практикуват.

П. С. Сещаш ли се на мене коя тема ми е най-интересна hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 06, 2011, 03:24:17
Скорпи и на мен и на мен ,хахахаха,
Боже какво ми става?? Дали Ципралекса ми действа така?  :o


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 06, 2011, 07:52:35


            :) А  Kadife  е щастлива, щастлива! :)



п.с. и не, не е от Ципралекси-Мипралекси, Золофти-Молофти, понеже аз не пия никакви медикаменти... но пък... хихих, да! :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 06, 2011, 10:58:08
Споделям, че Скорпи също се чувства щастлива и в свои води сред животинското царство и се изпълва с радост, когато около нея щъкат само любимите сладурчета, въпреки че вече давам малко заето и взех да се омешвам кой ял, кой излизал, кой играл, но със сигурност е приятно и забавно. Споделям, че едното ми куче си намери гадже преди мен, ама нищо, най-много любимците да се увеличат още hump
За пореден път ще кажа, че предпочитам животните пред хората и те мен. Еми ще си се гледаме, това е. Дано с тяхна помощ избутам по-тежките дни и после да ми е по-лесно. От сутрин до вечер съм така с тях arms arms arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 07, 2011, 11:59:20
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 07, 2011, 01:14:14
Цитат
Ревниви ли сте и как се справяте с ревността? Чакам предложения. 

Аз май съм ревнива, ама нямам кого да ревнувам, та не помня вече как беше ;D ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Ralkuna в Октомври 07, 2011, 01:32:37
Тая ревност и при мен я има в огромни количества...оправия няма... 
ПС :Skorpi,писах ти,но не знам дали си го получила.......


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 07, 2011, 02:47:48
А шамарчета?
Какви са тия ревности сега пък? Нали знаете,че човек ревнува, когато не е сигурен в себе си? Когато е слаб и няма самочувствие...Аз се преборих слава Богу с тази "болест". Ревнували са ме до полуда и знам какво означава това за отсрещния човек. Това е ад,чувстваш се обсебен,задушен,започваш да премисляш всяка среща,било с приятели,роднини ,няма значение,защото този болен мозъл отсреща може и от брат ми да ме заревнува. Престанете докато не сте загубили най ценното,което имате,а именно човека до вас. Ако той реши да направи нещо,ще го направи,без значение колко сцени на ревност ще изиграете. По скоро го оставете да диша и да прави ,каквото си иска, и той сам ще бъде само с вас. Нормално е,когато човек има чувства да изпитва някакъв страх,че може да загуби човека, но нима като се страхуваме променяме нещо? По скоро бих се постарала да не го загубя,от колкото да седна и да се съмнявам в най малкото. Ако човека е свестен и ви обича,ще го оцени повярвайте ми,ако не,значи просто не е ТОЙ. Оставете ревността,а обичайте и се наслаждавайте на това,което имате,защото никой не е вечен на този свят и не се знае какво може да стане в утрешния ден.
Това е моето мнение.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 07, 2011, 04:14:33
Цитат
Престанете докато не сте загубили най ценното,което имате,а именно човека до вас.

Аз нямам човек до мен и съответно кого и какво да губя ;D ;D
Иначе обикновено ревнувам, но тайно, външно рядко го показвам и най-вече ако с нещо са ме предизвикали - например, ако мен ме ревнуват, за да покажа колко е приятно да ти дишат във врата. Но както и да е. Сега такива проблеми нямам. Нито ревнувам, нито има кой да ме ревнува. Пей, сърце! :D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 07, 2011, 04:58:08
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 07, 2011, 07:34:55
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 07, 2011, 09:27:31
Трак, то винаги е така, натискаш се на тия дет бягат и бягаш от тези, дето ти се натискат. Важи и за животните, смело мога да го кажа, защото в момента се опитвам да направя едното си куче татко, но той не е на същото мнение... huglove hump

Цитат
Та, за каква интересна темичка щяхме да си споделяме... Хм?  

Нямам какво да споделяяяяям, нямаааааааааааааааааааааааааааам, неееееееееее :tease1: Сега само  big-bed-smiley спинкам и сънувам  fish
Ако някой иска, може да дойде да ме гушне, в момента съм безобидна и заспала, няма страшно. Само ще спииииииим big-bed-smiley big-bed-smiley Много е хубаво да се спи! Преоткрих го, макар и с хапчета.  ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 07, 2011, 09:36:47
Споделям, че бях на фитнес. Върнах се гроги. Някой ме поздрави в съблекалнята - гледам, моя психотерапевт.  ::)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 08, 2011, 08:58:52
Много е хубаво да се спи! Преоткрих го, макар и с хапчета.  ;)
Споделям, че много се радвам, когато някой се чувства добре!!
Скорпи, все по-добре ще става, винаги помни хубавите мигове!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 08, 2011, 10:08:30
Кристо, засега карам на крак, ама много ме кара на сън, предполагам, че това ще отмине. Няма лошо малко да си поспя, отдавна не се е случвало, както казах. Споделям, че въпреки всичко, не спирам да работя и гледам да не се отпускам засега, стискам зъби и чакам доброто време да дойде и за мен :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 08, 2011, 01:04:22
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 08, 2011, 01:12:11
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 08, 2011, 01:26:42
Супер - за шеги, закачки, интересни нещица...
Между другото споделям, че сънувах кошмари; в момента имам мускулна треска. Навън пак е пек. Скука.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 08, 2011, 08:11:54
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 08, 2011, 08:52:56
"За мускулната треска вземи упсарин"
Споделям, че тъкмо това направих. Добре че и за това не се налага да ходя на психиатър.  :P :P :P
Споделям, че ми се гледа хубав нормален филм - без "якшъни" и трилъри, без  графини, на които са им криви градините, нещо човешко...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 08, 2011, 11:50:43
   

                  :)Ами... да споделя...че щастлива съм :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 09, 2011, 09:03:48
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 09, 2011, 11:31:41
Цитат
Тук е студено и валиииииииии, и е студено, и валииииии, и след малко трябва да отивам към офиса, а ме мързииииииииии. 

Мима почна и поезия да пише вече ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 09, 2011, 09:20:24
Алоууууу,
Тъй,споделям,че снощи се натаралянках подобаващо с на тати отлежалата 12-годишна ракийка. Имах гости за вечеря,малкото ми съкровище и още мои и негови приятели. Много смях,песни,щом и стойки на ръце правих,смятайте за какво става на въпрос. Към 4 ч ги изпратихме и после няма да казвам какво следваше :-[ ......още ми е горещо.
Споделям ,че съм безумно щастлива и всеки път ,когато сме заедно става все по хубаво и залепваме,все едно с капчица сме намазани ;)
Споделям,че Цанко би трябвало да се свали Смърфовете или Кунг Фу Панда 2,малко да се посмее.На мен ми действат страшно разпускащо. Също така искам да му кажа,че няма по здравословно нещо от мускулната треска и че в никакъв случай не трябва да спира да тренира. Даже когато е най силна мускулната треска трябва да тренира пак,да не чака да отминава. Съвет от професионален спортист  ;)
Споделям,че Кадифе е крайно време да каже какво става с нея или да чакам до уикенда на живо да ми разкаже??
Трак много хубаво,че се забавляваш,супер. Аз мисля зимата да се раздам,макар ,че лятото не се спрях,хихи.Да сме живи и здрави само.
Споделям,че тук е адски студ и толкова е уютно в моя дом,че не искам да си мисля да излизане навън.
Споделям,че.....секса и най великото лекарство за ПА и по този повод днес забравих да си взема Ципралекса :)))))))
Цуни,гуни, муни сладки муцуни :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 09, 2011, 09:24:53

   Споделям, че се чувствам добре, обнадеждена, по-силна духом, по-спокойна и всичко това дължа на психотерапията си. Много от симптомите изчезнаха, което е странно, нали нищо не пия, за да ги маскира... странно ми е. Малко ме е страх да не се появи отново всичко взривом, да ме свари така, както съм се поотпуснала и свикнах да нямам панически атаки.
   Споделям, че е страхотно да открия човек, комуто да доверя всичко тъмно и светло от себе си... и да не иска да избяга с писъци, както и да не изпитвам гузното чувство, че го товаря.

  Споделям, че всеки трябва да опита и с психотерапия преди да посегне към медикаментите. Считам, че да откриеш добър психотерапевт е равносилно на това да откриеш приятел - точно толкова трудно е, но и хубаво. :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 10, 2011, 12:15:51
"Споделям, че е страхотно да открия човек, комуто да доверя всичко тъмно и светло от себе си... и да не иска да избяга с писъци, както и да не изпитвам гузното чувство, че го товаря."
Аз пък така не мога. Дето се вика, не отивам на изповед. Пък и какво го интересува терапевта и какво общо има със състоянието ми например това, че си падам по червенокоси, и не само?  ;D ;D ;D Между другото, не е случайно. Като дете бях рус - направо с бяла коса. Сега вече не съм  ??? Като кажа на някого - не вярва (добре че имам снимки за доказателство). Като студент бях пуснал брада и един ден с учудване открих един меденочервен косъм. Оказа се, че пра-пра-дядо ми е бил червенокос. Ха сега-де.  ;)
Аз тия ПА ...ще им... Не ме вълнуват кой знае колко, гадовете... Само да ми се махне подлото соматизиране - все едно съм цапнат с мокър парцал, а - и страстта да мисля и премислям "квадратурата на кръга". Ако махането им е "кажи си всичко" - оооо, ще му "напълня" главата на моя...  :) В интерес на истината не съм се "разкривал" с наметнат шлифер под някой тъмен мост, ама нали си имам буйна фантазия...  :)
Чакай да стисна палци, че тя психоанализата все нещо Фройдовско-сексуално ми навява и в крайна сметка да не си втълпя, че имам сексуален конфликт, изразяващ се в това, че съм "непризнаващ си" швестер и да се помъкна по гей паради. Брррр, мррррр...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 10, 2011, 09:04:49
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 10, 2011, 11:23:51
Цитат
"Искам да се влюбя истински в него. И да стана сериозна. И да имаме добро семейство. И да не криввам встрани." и това всеки ден и всяка вечер. А по ирония сега се събуждам и заспивам с точно обратното. 

Мимо, не става така. Или се влюбваш, или не. Със самонавиване не се получава и няма смисъл. Също така няма смисъл и в това да отмъщаваш, това са лоши чувства, които тровят твоята душица, затова ги махай от себе си надалеч и не се занимавай. Не е нужно да доказваш нищо на никого. Достатъчно е да се цениш. Отмъщението няма да ти помогне. Ако не го обичаш, знаеш много добре какво трябва да направиш, нали?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 10, 2011, 11:57:28
"Споделям,че.....секса е най великото лекарство за ПА и по този повод днес забравих да си взема Ципралекса ))))"
Браво, Маруся, поздравявам те за тази прекрасна мисъл!
Да, това е истинското лекарство!!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 10, 2011, 12:01:25
Цитат
"Споделям,че.....секса е най великото лекарство за ПА и по този повод днес забравих да си взема Ципралекса ))))"

Кристо, стига дразни де!  ;D ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ  spank


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 10, 2011, 12:11:01
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: delicacy в Октомври 10, 2011, 12:11:19
Споделям, че самоцелният секс, не само не лекува, а точно обратното. Споделям, че единствено сексът правен с любов помага на жените. serenade. Мъжете могат да мислят и по-различно.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 10, 2011, 12:12:20
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 10, 2011, 12:20:35
Цитат
Какво правите, какво струвате и все до секса опирате - айде една групова секстерапия да си ударите. Аз ще съм с камерата. Ето, че и пари можем да изкараме от тва  

Оппааа, още един оператор се появи ;D
Ами хайде, де, давайте, докато не ме е треснал антидепресанта у либидото ;D hump
После ше се дърпам swordfight

delicacy, бих добавила, че най-удовлетворителен е сексът, правен със взаимна любов. Ама къде пък да я търся... Направо вече ми се струва невъзможно. А преди сама ме е намирала.  huglove hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 10, 2011, 02:01:02
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: delicacy в Октомври 10, 2011, 02:26:58

delicacy, бих добавила, че най-удовлетворителен е сексът, правен със взаимна любов. Ама къде пък да я търся... Направо вече ми се струва невъзможно. А преди сама ме е намирала.  huglove hump
Да,skorpi, за тая любов ми е думата. Взаимната любов прави чудеса в секса, за разлика от секса, който го правим, заради самия секс huglove


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 10, 2011, 03:34:03
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 10, 2011, 04:25:35
Скорпи и аз това се питам.Къде е ? Защо се налага да я търсим,като преди както казваш,сама ни е намирала. Времената се промениха,хората също,ей там е проблема. Аз не мога да правя секс без чувства,няма как да стане.
Трак ти кога ще промениш живота си????ама какво ли те питам,то на теб всичко още ти предстои,имаш още ехееее колко време ....за това действаййй !!!!
Искам тази вечер да се прибера и някой да ме чака на дивана пред телевизора,да легна до него и да ме гушне!!!
Но..не просто НЯКОЙ,а ТОЙ :(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 10, 2011, 04:29:52
  Винаги е време за любов, но като цяло има време, в което да се избягват прегръдки и време, в което да се приемат, перефразирайки "Еклесиаст", разбира се. Споделям, че няма нищо по-трудно от избягването на прегръдките... може би единствено тяхното отлагане :)

  Споделям, че времето е вълшебно - оловно сиво, хмурно небе и мръчкави листа, студен въздух, пълен с вода. Обожавам!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 10, 2011, 06:05:11
Цитат
Аз не мога да правя секс без чувства,няма как да стане.

ММММ, аз се научих да мога, но чувството е съвсеееееем, съвсеееем различно. Едно е да те докосват просто някакви си ръце, друго е точно НЕГОВИТЕ РЪЦЕ!!!
На този дето си мечтаеш, де arms huglove hump А другия ти иде да го шибнеш през ръцете и да му кажеш: "Марш оттука, бе, аз съм си НЕГОВА" chair

Цитат
Искам тази вечер да се прибера и някой да ме чака на дивана пред телевизора,да легна до него и да ме гушне!!!
Но..не просто НЯКОЙ,а ТОЙ

Ето за какво става въпрос. Всички казваме: "Искам НЯКОЙ да дойде сега и да ме...", обаче под НЯКОЙ имаме предвид не който и да е, а ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕН човек.
Лично аз засега съм си дала почивка.  big-bed-smiley


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 10, 2011, 10:08:43
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 10, 2011, 11:31:44
"Точно определен човек" - това ме кара да се замисля, че измежду всички лутания пък може наистина да има точно определен човек, а аз да не го осъзнавам. И пак греда  :o

   Споделям, че точен човек няма, има такъв, комуто си склонна да сториш компромиси и той да  не злоупотреби, а да те обикне въпреки това ти качество :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 11, 2011, 07:36:27
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 11, 2011, 10:02:03
Тракче, понеже на няколко пъти ни скастри за либидото, аз да питам какво да правят самотните дами, дето си нямат постоянен сексуален партньор, а така им се предписва "редовен секс" от всички съвестни лекари, е как да си го осигурят, ако не реват от време на време ??? ;D hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 11, 2011, 12:17:45
Тракче, понеже на няколко пъти ни скастри за либидото, аз да питам какво да правят самотните дами, дето си нямат постоянен сексуален партньор, а така им се предписва "редовен секс" от всички съвестни лекари, е как да си го осигурят, ако не реват от време на време ??? ;D hump

  С ревАне можеш да си докараш само поредният мъж-тиран, който под егидата на Батман ще "спаси" изгубената ти душа и измаляло за ласки тяло. В началото може и  да е вълнуващо, но после се сещаш за "точно определеният" човек на Трак и всичко ти се струва толкова безмислено, че либидото със скимтене избягва през 9 планини в 999-та. Не мисля, че жените ползват секса по предназначение, както правят повечето мъже. Въпреки, че от всичко най-мразя да говоря по принцип за мъжете или жените, защото това е вероломно обобщение, което цели само статистическо наблюдение.

  Колко жени могат да си сложат ръка на сърцето и наистина да кажат, че им е непоносимо да се грижат сами за себе си, че са самотни, изгубени, нещастни и потиснати без мъж до себе 24 часа в денонощието? Мда - всичките с тревожности. Но като цяло, ако ПР бъде прогонено, на негово място се открива една симпатична дупка от метеор, даже по-голям и от този в Тунгуз. Мисля, че никой мъж няма толкова голям член, за да я запълни... но да, Его има  :)
 
  Споделям, че хората, които харесваме, обичаме ни определят и формират в различни етапи от живота ни - още като деца често ни питат какви искаме да станем. Обикновено искаме да приличаме на хората, с които отъждествяваме мечтите си или са генератор за любовта ни. Нима тогава е толкова чудно, че любовта е онова, което може да ти даде крила, както и да ги смачка? Но пък вие говорихте за секс, аз пък и аз... И все пак, не ревете - защото на отчаяните постъпки, реагират първо и  отчаяни хора, защото припознават себе си.

  ...чудех се, момичета... дали сте забелязали колко невероятен сексуален заряд носят мъжките пръсти. Трудно ми е да се състредоточа, когато срещу ми стои мъж с красиви ръце. Та, каква бе темата?! :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 11, 2011, 01:05:03
Цитат
Мда - всичките с тревожности. Но като цяло, ако ПР бъде прогонено, на негово място се открива една симпатична дупка от метеор, даже по-голям и от този в Тунгуз. Мисля, че никой мъж няма толкова голям член, за да я запълни... но да, Его има

Кадифе, УНИКАЛНА си! ;D ;D

Цитат
  ...чудех се, момичета... дали сте забелязали колко невероятен сексуален заряд носят мъжките пръсти. Трудно ми е да се състредоточа, когато срещу ми стои мъж с красиви ръце. Та, каква бе темата?!

Темата беше: Споделям, че ми се...  hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 11, 2011, 01:11:22
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 11, 2011, 01:35:30
Цитат
Скорпи, темата се казва "Споделям, че...", а не "Споделям, че ми се ... (правят разни нещица)" 

Мен ме вълнува един друг въпрос - защо си падаме по по-възрастни мъже   И сега да не ме сложите в А-групата с 50-годишните. Над 38-39 трудно ще ми хванат окото   

Сигурна ли си, че е такава темата? Аз така като гледам, заглавието отиде в друга посока и то не само в тая тема. Жените са наводнили форума и мъжете са в отстъпление. И аз харесвам по-възрастни, но сега съм решила да си хвана нЕкое по-младо гадже да видя един път кво е. Младо, младо, колко да е младо >:D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 11, 2011, 01:39:59
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 11, 2011, 01:50:26
Цитат
Както и да е озаглавена темата, винаги преминава във всичкология, то е ясно  

Ядосана съм! От няколко дена се чудя кучето ми що дебелее, въпреки че е мъничко, а то каква била работата - мъжът ми му давал протеини. Ей ще го изтрепя тоя като се прибере  

Споделям, че мойта "снаха"-пекинезка, също е голяма дебелана от лакомствата, с които я залъгват. Споделям, че надава вой до седмия етаж всеки път, когато реша да изляза от стаята и да отида до тоалетната. Споделям, че снощи и двамката ми ходиха по главата и не ме оставиха да спя изобщо. Споделям, че за 2 дни направо му разката фамилията от гонене и тормоз. Споделям, че кучето ми е травмирано и не иска повече да я вижда тая вампирка >:D Споделям, че и аз съм на ръба и че ако не бяха хапчетата, нямаше да мога да я издържа.  chair spank  :tease1:
Споделям, че тя има някаква форма на паническо разстройство, щом не иска да е сама в стаята и ме тероризира по такъв начин :-\ - монофобия ::)
Споделям, че преди малко ги разделих, защото се сбиха и стана напечено swordfight Вместо да се  hump huglove, те  chair spank
Споделям, че съм готова да ставам дресьор в цирка в скоро време и че рибките са къде, къде по-спокойни животни.  fish fish
Споделям, че не е важното животът да е лесен, а да е интересен. :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 11, 2011, 08:43:12
"Над 38-39 трудно ще ми хванат окото "
Да, а над 43 - изобщо !!!
Споделям, че не се вмествам в границите на Трак!! ;D
Споделям, че идва пълнолуние..... huglove hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 11, 2011, 09:27:22
За трери път започвам да пиша и писмото ми се изгубва някъде,защото нещо натискам и бум. Вече съм на ръба на нервна криза!!!

Та, Скорпи подкрепям те ,и аз искам ,искам постоянни едни неща, и то точно от НЕГО.

Споделям,че денят ми беше супер лежерен,но вечерта за сметка на това доста бурна и даже не съм се усетила как изгладих един тон с пране в яростта си.

Споделям,че искам да се изморя да ГО обичам и да мога да си дам почивка.
Споделям,че не преставам да мисля за него,нито секунда. Какво е това? Временно увлечение,заблуда? Защо боли ,когато не е до мен? Защо боли при мислълта,че един ден пътищата ни ще се разделят,че ще дойде момент,в който няма да знаем нищо повече за другия.? Заблуждавам ли се? Нищо не разбирам.Само знам,че го искам и не мога да се контролирам повече.

Споделям на Мима специално,че аз не си падам по по възрастните,май е забравила:))))

Преди беше друго,ама сега май и аз съм се бъгнала нещо. Може би за това съм и толкова търпелива с него,защото е по малък и му давам шанс да разбере за какво става въпрос.Ако беше някой друг да съм го натирила отдавна до сега. Но не,аз продължавам да го обичам все повече.

Оф вече ставам досадна дори и на себе си.Не мога да се понасям.
Плюс това вече не знам как ще продължи терапията,какво още имаме да обсъждаме ,направо ума ми не го побира. Аз съм си добре,вече не знам от кога не съм получавала истински Атаки,ама иначе пък ме е страх да ви кажа.

Кадифе,ида,в събота пътувам,ще се чуем. Най вероятно в неделя можем да пием кафе ,че в събота нали е сватбата.Ако имаш възможност де.

Наздраве,пийвам винце,мисля да се поизкъпя малко и да се тръшкам.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 11, 2011, 10:17:30


  Маруся, в събота не мога, но в неделя съм на линия. Ще чакам да се обадиш, разрешавам да НЕ си носиш медалите на световен шампион, с които чак аз се гордея! :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 11, 2011, 11:48:35
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 12, 2011, 04:12:54


   Споделям, че не ми се спи... изпълнена съм с енергия! >:D


   Споделям, че Трак си мие ръцете с мен, ходи и се закача със съфорумците си, а после казва, че са моя грижа! :laugh:


   Споделям, че за една жена великолепната, чувствена, сладка и смислена възраст е около 30-те, та чак до 38-те. Всички тук сте далече от нея. За жалост и аз започвам да се отдалечавам от нея! ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Alice в Октомври 12, 2011, 06:35:24
...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 12, 2011, 09:06:21
"Споделям, че за една жена великолепната, чувствена, сладка и смислена възраст е около 30-те, та чак до 38-те. Всички тук сте далече от нея. За жалост и аз започвам да се отдалечавам от нея! "
Напротив, Кадифенце, при нас над 40-те започва "Втора младост". Трак и Маруся ще го разберат, но когато дойдат на нашите години....
От тук нататък започваме да се радваме истински на хубавите мигове, да оценяваме нашите приятели, да "пием с пълни шепи " от живота!
Започва периодът, наречен "Златна есен"...... serenade arms huglove hump

 


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 12, 2011, 09:12:33
Медеа,тогава давай,нали за това сме тук. Да споделяме.
Първото нещо,което гледам в един мъж,са ръцете. Няма по секси нещо от това.
Споделям, че аз съм точно в тази възраст,на великолепната,чувствена и сладка жена. Може би не ми личи,благодаря Кадифенце. С теб в неделя ще го обсъдим на кафе :)
Медеа защо не си лягал/а?
Споделям,че не съм родена да работя толкова рано. Една смяна от 11 до 18 би била паснала много добре  ;D
Хубав деб,че ме чака един тон работа сега.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 12, 2011, 09:45:23
Здравейте,аз се появих отново ;D.Сега...да видим :първо споделям,че ме нямаше и поне от два месеца не съм влизала във форума/срам ме е от това/споделям,че се чувствах невероятно през това време,споделям ,че лятото вече ми липсва;че не ми се седи затворена в къщи;че не обичам да вали;че искам да обикалям из улиците,да гледам хората да се усмихвам...че съм ЩАСТЛИВА/по незнайни причини и по мой си начин/че..много станаха че-тата  приключвам за сега :-*


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 12, 2011, 10:51:13
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 12, 2011, 10:56:47
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 12, 2011, 11:17:05
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 12, 2011, 11:18:01
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 12, 2011, 11:43:25
Трак, направо не знам от къде тази енергия да си сменямш мнението на 5 мин. :)
Аз не бих могла.
Никога не съм била в подобно положение,да искам някого ,когато го няма и да не го искам ,когато е до мен. Аз или искам един мъж винаги или не. Също така съм вярна като куче,но тръгна ли да се заглеждам и да ми се иска да флиртувам дори с някой друг,работата е ясна,значи човека до мен не е този,който трябва да е. Изхода е само един и решението се взема на мига. Няма ако ако. Винаги съм била крайна в решенията си,и колкото да са ме упреквали,накрая винаги е било за добро. За това,аз мисля,че съм от малкото жени,които наистина знаят какво искат и не се отказвам да го търся.

Много трудно правя компромиси,а със себе си само в краен случай.
Мисля,че е крайно време и ти да станеш наясно със себе си и да си изградиш някакъв критерий за това,което би искала да имаш,както в професионален така и е личен план :)
Сега да не го приемеш като критика само, че тук с писаниците човек лесно може  да разбере нещо погрешно.



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 12, 2011, 12:59:08
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 12, 2011, 03:46:47
Споделям, че докато гледах последната серия на д-р Хаус установих, че да изгубиш приятел боли повече, отколкото да се разделиш с гадже :-\ :'(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 12, 2011, 05:09:41
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 12, 2011, 06:32:39
-споделям,че ми харесва как редовните участници във форума общувате помежду си (особено дамите) :)
-споделям,че и аз намирам мъжките длани за изключително секси  ::) ... както каза kadife каква беше темата!?!  ;D
-споделям,че имам чувството,че губя хората,които обичам...
-споделям,че е 06:35ч. сутринта,а аз не съм си лягала още
-споделям,че семейството ми още не знае какво става с мен и не съм сигурна,че искам въобще да разбират
-споделям,че имам много за споделяне...

 Добре дошла и ти при нас, представи си не кокошарник... а топла, уютна кухня с гоооляма кухненска маса. В ъгъла бумти печка, а на нея разни тенджери с похлупаци, които барабанят от парата и пеят. В голям син чайник се вари кафе, което ухае прекрасно, а под него във фурната се пече ябълков сладкиш с канела и ванилова захар. Нейде в ъгъла Трак, обзета от Хамлетовските си настроения се опитва да не направи нова резервация за Час Пик. Скорпи се е подпряла с лакът на масата и със замечтана усмивка е впила реещ се, свободен поглед през кухненския прозорец, а Маруся барабани с пръсти по стъклото му и рисува сърчица, в чиято основа всеки път пише "Ай лъв ю май литъл овненце!". Диди току-що се е върнала от градината и носи цяла кошница с дъхави подправки, твърдо решена да сготви щастлива супа за душата и да пее, докато прави това. А Кадифе... о, Кадифе... тя просто по-добре да не знаеш какво прави :laugh:
Намери си место в топлата ни кухня и прави всичко, което ти харесва знаейки, че всяка една от нас е покрай теб и е тесен специалист по стояне  в уютни кухни!

 Колкото до семейството ти... ти си още в началото на тревожността си, ще преминеш през различни фази. Понякога хората покрай теб ще знаят какво се случва с теб, но по-често няма да знаят. Ти започни да усещаш себе си като свой най-добър приятел и не се бой да оставяш насаме със себе си, никой не те обича толкова, колкото ти сама себе си. Оттук насетне се гради и любовта към света :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 12, 2011, 06:35:19
Здравейте,аз се появих отново ;D.Сега...да видим :първо споделям,че ме нямаше и поне от два месеца не съм влизала във форума/срам ме е от това/споделям,че се чувствах невероятно през това време,споделям ,че лятото вече ми липсва;че не ми се седи затворена в къщи;че не обичам да вали;че искам да обикалям из улиците,да гледам хората да се усмихвам...че съм ЩАСТЛИВА/по незнайни причини и по мой си начин/че..много станаха че-тата  приключвам за сега :-*


   Добре завърнала се и това с "щастливата"... кхъх, да не би да ходим на един и същи психотерапевт :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 12, 2011, 06:50:19
Цитат
И аз много го харесвам д-р Хаус, ама последно време избягвам да го гледам, че влизам яко във филма 

Защото младите развратници ги няма ;D hump

Цитат
Скорпи се е подпряла с лакът на масата и със замечтана усмивка е впила реещ се, свободен поглед през кухненския прозорец,

Усмивката се появи в мига, в който докато го четях, усетих как съм заела точно такава поза и съм се подпряла с лакът на масата  ;D Признавам те, вече ме виждаш и през компа :laugh:
И за другото с любовта си права, ама защо ли аз мога да се обичам само ако друг ме обича и се виждам през неговите очи...  huglove


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 12, 2011, 11:23:21
Кадифееееееееееееееее така ме разсъни,че сега ела да ме приспиш. arms
Представете си как съм си легнала в топлото легло ,нощната лампа до мен свети, слушам нежна музика и решавам преди сеъвсем да се отнеса да хвърля един поглед все пак на моите "кокошчици" тук. И какво да прочета. Едно страхотно описание на отчаяните съпруги,събрали се за пореден път д поклюкарстват. Хайде сега коя от вас гледа сериала от замунда директно? Нека се оприличим на тях. Аз обаче си имам Идол и нека видим дали някой ще я познае ;)
Ако разбира се следите сериала де.
Аз даже сега ще си го пусна,че снощи не можах да го догледам.
Толкова много се смях на описанието,което даде за мен Кадифе,че чак със глас се смях сама като лудите.Чак и комшиите са ме чули,сигурна съм.  ;D Май литъл овненце,хахахахаха.....
Трак,знаеш ли,че този Ципралекс май има едно такова въздействие.....аз също от време на време искам да свърша 100 неща наведнъж и не знам с кое по напред. Настъпва една какафония в главата ми,една еуфория,една енергия придобивам и понеже това на няколко пъти вече адски ме измаря,започнах в такива моменти сама да се стопирам и да го давам малко по едваж.....Незнам дали и при теб е точно същото,но някак си като че ли ми е познато това усещане. На мен както негативните така и положителните емоции ми се отразяват доста изтощаващо и гледам да го давам по спокойно.
Днес например така ме стегна шапката по едно време,главата така ми натежа и си казах ето на идва сега......тъкмо се похвалих вчера ,че съм добре..но не,не беше ПА,казавах си през цялото време ,дори и да е какво от това,най много 30 мин да ми е зле и после ще съм ок. И така около 2-3 мин и всичко изчезна.Но по дяволите как да се отърва от този страх? Не съм забравила и за момент през какво минах и много се страхувам,както и си въобразявам,че имам нещо на главата. Това напрежение в челото си седи и толкова. Ще трябва да отида си проверя очите,знам ли. Ама ако е нещо сериозно,викам си,добре де,ако е тумор дали пък няма да го усещам по друг начин?
Ама като не знам какви са симтомите,а и ме е страх да прочета.

Момичета,искам бебе,искам да имам едно малко слънчице,което да изпълва дните ми,за което да се боря и да живея,разбирате ли? Имам нужда,някой да има нужда от мен. Но няма,в никакъв случай не искам да е от кой да е.Докато не го намеря НЕГО,този,който да желая с цялото си сърце няма да се прежаля,просто заради едно дете. Та така ще си я карам май до 40,макар че не се знае дали и тогава някой ще иска да ми направи дете.

Отчайвам се с всеки изминал ден. Влагам толкова много емоции и чувства във връзка ,която няма смисъл,а пък не мога без нея.

Пак май започнах много да разсъждавам.Хубаво бях тръгнала да си лягам.
Махам се,целувки на всичките ми виртуални приятелки. arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Alice в Октомври 12, 2011, 11:50:11
...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Alice в Октомври 13, 2011, 02:56:37
...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 13, 2011, 07:56:44
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 13, 2011, 09:50:12
Дами излезна ми късмета -отивам за риба fish.Така се разтоварвам най добре.....като изключа шопинга arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 13, 2011, 12:09:56
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 13, 2011, 02:39:47
Цитат
Хайде сега коя от вас гледа сериала от замунда директно?

Аз, аз, аз!!! Това ми е любимият сериал arms
Откривала съм се във всяка от героините, мисля че съм нещо средно между Бри и Габи - Бри съм по отношение на домакинството, реда и перфекционизма, а Габи по отношението към секса и външността. Сюзън съм по това, че съм много смотана на моменти, а Линет - в желанието да контролира всичко и всички и да се налага... мда, от всяка имам по нещо. Мисля, че те съвсем не случайно са представени по този начин и затова сериалът е успешен. Има един аналог на "Отчаяните съпруги" в по-младежки вариант - Pretty Little Liars - и него много го харесвам, не знам дали го гледате. Толкова за сериалчетата.
Кадифенце, и аз споделям твоето желание да си имам детенце, и то даже не едно, но вече се поотдалечих от това, много ме е страх да не стане както с мен да расте без баща си или още по-лошо - с неподходящ баща, това ме ужасява.
Освен това съм абсолютно безкомпромисна към мъжете, които ме карат да се чувствам зле или изобщо към хората, които виждам, че ми влияят отрицателно. Много по-решителна и крайна съм, отколкото бях, не търпя никакъв тормоз, дори и заради най-сините очи, примерно.  huglove
Не ме интересува колко време ще е нужно, за да намеря подходящ баща за децата си, но компромиси с това няма да правя, знам кой плаща цената после... отваряйте си очите и добре преценявайте, за да не се раждат бъдещи клиенти на психотерапевтите... не осигуря ли спокойна атмосфера, каквато трябва да има в едно семейство, просто няма и да си помисля за деца дотогава... Освен ако животът не ме изненада с друго, разбира се.  hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 13, 2011, 07:52:04
Споделям:отлични резултати и емоции от риболова  ;D.А сега относно притесненията ви дами относно човек до вас и евентуално бебче,не се косете и на вашата улица ще изгрее слънце.Аз съм щастливо омъжена/даже май ме глезят повече/така че вярвам че и вие ще намерите точния човек с когото да прекарате живота си love-1 търпение и...момента и човека ще просто ще ви намери love-1


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 13, 2011, 07:58:53
Скорпи,не внимаваш в час,ще ти пиша двойка:)
Не Кадифето,а аз искам бебе,разбра ли?Кадифето си има  :tease1:
А малките сладки лъжкини и аз съм им фен. Чакам с нетърпение пак да тръгнат,че те големи паузи правят нещо.
И на мен ми излезе късмета,нананана,чакам овнето,хихи.В този дъжд навън,искам толкова да го гушкам.
Да ви кажа днес ходих при псито,ама не можах да се доредя,че нещо народ имаше,стана калабалък,а той всъщност лекува и такива зависими от наркотици хора. Страшна картинка,Исках да избягам. Та си поговорихме буквално 3 мин и отложих часът за следващия четвъртък. Не знам какво още имаме да си кажем,ама някак си като го видя и все едно виждам Ангел спасител. Успокояващо ми действа.
Сега ви оставям,малко да се въведа в ред,че съкровището иде. love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 13, 2011, 08:01:11
Забравих да добавя,че идеалът ми за жена е Ева Лонгория. Казвали са ми ,че на външен вид много си приличаме.Ама може и да ме лъжат.Скорпи да не сме близначки? cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Октомври 13, 2011, 09:18:14
Не те лъжат,има някаква прилика. :-*


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 13, 2011, 09:36:38
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: ddiddi в Октомври 13, 2011, 11:08:41
Медеа, стихотворението, което си споделиа много ми хареса :)
 Аз споделям, че лятото ми липсва много, ама много. Когато времето е хубаво, топло и слънчево и аз се чувствам по- добре. А това беше най- хубавото ми лято от две години насам. Просто защото се чувствах добре. Споделям, че си търся работа от околко месец. Дълго време това беше проблем за мен. Но сега искам да работя, естествено има малко напрежение в мен, но сигурно е нормално.  arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 13, 2011, 11:16:30
Цитат
Скорпи,не внимаваш в час,ще ти пиша двойка:)
Не Кадифето,а аз искам бебе,разбра ли?Кадифето си има

МММ, добре, че завърших  cat
Голяма съм смотла, вятър ме вее на бял кон, а още чакам да стигна облаците sky
Все още не съм на черешата, но мисълта ми е забавена и ми трябва повече време да осмисля какво чета, пиша и т. н., но не е само от хапчетата, и аз си имам други мисли...  huglove hump Горе-долу такива, мдаааа...
Ако постнеш снимка, ще ти кажа дали си приличате, аз определено външно не приличам на нея, защото съм доста по-висока... нито в чертите, по-скоро в стила и маниерите. :P


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 14, 2011, 08:12:45
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 14, 2011, 08:32:57
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 14, 2011, 09:57:53
Мименце, дай си малко почивка,както на тялото така и на ума. В теб цари някакъв необуздан хаос, поне от това,което написа,чак моето дишане се учести.
Напъни се малко и се успокой, отдели ден два само за себе си и си дай равносметка на това,което си преживяла до сега и помисли за това,което би искала да бъде и започни лека по лека да променяш нещата. Имай в предвид, че тази енергия, която сега хабиш,след около 10 години ще бъде опустошителна за душата ти, ако до тогава не си сменила ритъма  си на живот. Отдавай повече време за релакс, избери си сама начина по който да релаксираш и да изключваш от всичко и от всеки. Не случайно ни настигнаха тези ПА, нещо трябва,нужно е да се промени.

На каква доза Ципралекс си сега? Аз се престраших да намаля вече на половинка на ден. Да видим как ще се почувствам.
Всичко зависи само и единствено от нас, трябва да намериш пътя към себе си и да постигнеш този толкова важен душевен мир. Има достатъчно литература и техники за това. Аз също бях по рано същата- желая ли нещо, постигам го на всяка цена. Но не, живота се промени, хората, научих много неща, не съм толкова импулсивна,агресивна, научих се да се примирявам с много неща. Доста по спокойна съм от преди, обичам се такава каквато съм и съм си много важна. Колкото и егоистично да звучи това е факт.

Знам,че всичко написано да тук са празни приказки,и ти едва ли ще ме чуеш и едва ли ще ги вземеш за пример, но единственото ,което искам е да те предпазя от това,през което ми се наложи аз да премина. Защото вярвай ми, на 25 възприемаш нещата по един начин,но по нататък........всичко става още по болезнено.

Както и да е. Дано наистина да намериш пътя към себе си, това ще те направи щастлива и веднага ще усетиш промяната.  love-3


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 14, 2011, 11:41:35
Трак, ти току-що назова причините да имаш ПР.  :D
Казваш, че нещата са ти наложени отвън, а това оставя контролът извън теб:
Цитат
Трудно е да се приспособиш към новите заведения, голямата къща, многото скъпи коли, роклите, токчетата. И всичко това да ти идва отвън. Не ти да кажеш какво искаш и от какво имаш нужда, а да ти бъде наложено.

Цитат
Да успееш да се приспособиш към въпроса "Обичаш ли ме?" само тогава, когато нещо ти е дадено и ти трябва да отговориш, че обичаш, за да не загубиш това, което имаш. Тогава се възпитаваш ДА ОБИЧАШ само тогава, когато ИМАШ.

Чия обич се обуславя от това, което трябва да имаш на всяка цена и "обичам те" се редува с "мразя те", когато не ти дават онова, което си поискала? Ти сама си си отговорила - става дума за детето в теб. Детето, което иска да получава онова, което САМО е заявило, а не което му поднасят без да го питат иска или не.

Цитат
И всичко това се случва далеч от очите на родителите ми. Остава скрито за тях. Те виждат само една част от него, но това не им достига да прогледнат.

Ето ти  го отговорът. От кого да потърси помощ детето, ако не от родителите си? Как да го постигне, освен чрез боледуването си? Как да привлече вниманието им, когато вече не е на 5 години? Ти искаш да забележат какво се случва с теб и не ти, а те да направят нужното, за да си добре, защото:

Цитат
Цял живот съм имала на кого да разчитам за всяко нещо. Не е било необходимо да си правя труда да постигам непосилни за мен неща сама.

Сега изясни ли ти се какво трябва да направиш, за да нямаш ПР? :D







Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 14, 2011, 03:29:52
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 14, 2011, 04:11:12
Цитат
Как да порасна най-накрая без да продължава нещо да ме дърпа назад.

Като вземеш решенията, които дълго отлагаш. Ти знаеш кои са те. :P


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 14, 2011, 05:15:01
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 14, 2011, 07:14:04
Цитат
Скорпи, това означава отново да изпадна в крайност, тъй като всичко ще ми се струпа на главата и то самостоятелно. Може би трябва постепенно да зачерквам едно по едно нещата.  

Трак, ти си знаеш. Аз само те подбутвам малко да се видиш отстрани и да си вземеш решенията, но те са си твои.  love2
Все пак да започнеш отнякъде е по-добре от това да не правиш нищо :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 14, 2011, 07:41:52
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 14, 2011, 08:13:12
Днес май само ние двете "пазим" форума  ::)
Е, най-после прочетох "изповедта" на Трак. Да, наистина вълнуващо и разтърсващо!!
Според мене мило момиче, трябва да си изясниш, какъв път да поемеш.
Скорпи ти е посочила много от причините да противопоставянето на чувствата ти и раздвояването, т.е. борбата на две противоположности в самата тебе.
Избора, обаче е твой!!
Ти си свободна да избираш, дали да продължаваш да се самозаблуждаваш, или свободата. Зависи всичко от цената, която трябва да платиш.
"Щастието трябва да се изстрада!!"
Разбирам те напълно, имаш право на собствено Аз, радвам се, че си осъзнала заслепеността в миналото, "лесните" успехи, плод на капризите и т.н.....
Ако си достатъчно силна, ако вече знаеш какво искаш - ПОСТИГНИ ГО! От тебе и само от тебе зависи!!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 14, 2011, 08:17:35
 
  хахах... какви смешни емотикони...



       Може, може да скандираме така - гос-по-дин То-до-ров love1

       Или пък, граф Монте Cristo, който гледа есенното време навън и си казва, ооо, ще се сетите вие пак за лекарствата! aplause

       А може би малката пухкава Трак, която няма идея какво да прави всичките тези цветове в нея, а те я изпълват и правят различна, интересна, шарена и пухкава и всеки иска да я гушка cat
 
       Ой, а Маруся - тя е с пореден букет от обожатели, къде в офиса, къде у дома и поглежда из-под клепки а ла Ева Лонгория bouket

       Да не забравя Скорпи, тя уж стои замечтана и приятно разсеяна, а всъщност в нея постоянно си има заря от цветя и който може да понесе това разнообразие сигурно никога повече не иска да сеща какво е живот без заря love3

    ... а това кой е love, това е  Stareternity, който винаги, когато го чета се сещам за - Правете любов, а не война!

    А това е диди  sky, която освен в любовта й върви И в риболова!


    Хм, за мен остана  това  love2 - въпрос на време е кога ще разпукна... и в чии ръце!



Споделям, че тези емотикони са симпатични, да са ни честити!  :laugh:Сега емотикони, а догодина и видео-чат направо.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 14, 2011, 08:21:18
"Хм, за мен остана  това   - въпрос на време е кога ще разпукна... и в чии ръце!"
Да, приятната МЕРСЕДЕС /Кадифе/ се е появила huglove
ЧУдесни интерпретации, чудесни емотикони, остава в тези мрачни, дъждовни есенни дни да имаме приповдигнато настроение :)



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 14, 2011, 08:41:42
Хей Кадифенце,караш ме да се чувствам  неловко. Не може само аз да съм открила истинската любов love Я се изповядайте сега на кака ви няма начин да не сте влюбени cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 14, 2011, 09:56:09
Споделям, че ми е много приятна атмосферата, която цари във форума в момента и се надявам да продължи love1 love1 love1
Мисля, че жените с ПР можем спокойно да се наречем адреналинки. love1 love1 love1
Трак, мислех, че заслугата за емотиконите е твоя и че пак си изнудила админа нещо.  spank
И мене ме кефят, правят нещата по-шарени и приятни, и цветни.
Споделям, че днес от лекарствата съм заспала гана, защото вдигнах дозата и мозъкът ми определено спи, затова извинете ме, ако съм проспала някои неща.  big-bed-smileyВсе пак се опитвам да мисля, налага се, затова поанализирах Трак. Много ми е интересно как всеки път, когато ти се каже: "Трябва да промениш това и това, за да нямаш ПР", почваме да се дърпаме и вадим отвсякъде аргументи защо сега не може да стане. Вторичните ползи си дърпат в тяхната си половинка, как така ще ни пуснат да се отървем.... неееееее! Не и без битка swordfight
Така че Трак, разбирам те чудесно, но наистина от теб си зависи кое ще избереш - ПР или порастването. И не само за теб, за всички ни важи, разбира се. Ти пак си бъди дечко, но порасни в някои отношения, налага се, на всички ни се налага рано или късно. По-добре рано, помислете си само колко малко време прекарваме на света, за да го пропиляваме в страх, не е ли жалко? Нима няма нищо по-важно, което да ни вълнува?

Цитат
 Да не забравя Скорпи, тя уж стои замечтана и приятно разсеяна, а всъщност в нея постоянно си има заря от цветя и който може да понесе това разнообразие сигурно никога повече не иска да сеща какво е живот без заря

Виждам, че вече добре се познаваме ;D Скорпи е Скорпион, т. е. всичко винаги е силно и бурно, с много емоция. С огъня си мога да изгоря и всички наоколо, но без да искам. Просто любовта ми пари. Сигурно затова не ме искат. Чат-пат попадам на някой филм, в който на главната героиня някой мъж й казва, че е всичко за него и ще се бори да я има, как ми се иска някой да ме погледне така и да се почувствам важна... знам, че и това е за малко, ама мамка му, иска ми се да го чуя. Поне още веднъж...  bouket love3 Искам да не ме искат за една вечер, за малко, без ангажименти  huglove huglove hump, да не ми казват да не очаквам нищо от тях утре, да не се страхуват, че мога да ги заобичам... Искам да чуя, че някой ме иска завинаги, без да иска да ме променя. Без да ми налага каква трябва да бъда. Искам да му се виждам прекрасна и да ме обича, да почувствам, че това е моята половинка. Толкова ли е много?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 14, 2011, 10:13:22
Познато ми е това с пожара ::) огън.....оооооо ами в къщи в момента гори -и аз имам скорпион в буйна младост huglove .Не викайте пожарна огънят е супер love1


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Alice в Октомври 15, 2011, 05:08:03
...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 15, 2011, 09:14:04
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 15, 2011, 04:57:32
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Октомври 15, 2011, 10:17:07
Споделям че...днес поставих личен рекорд за най- бързо преодоляване на ПА. Това бяха 5 минути през които не се паникьосах тотално и всичко свърши бързо и внезапно както се и появи aplause


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 15, 2011, 11:03:12
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 16, 2011, 09:00:04
  love1 Хайде миме давай новините от тази нощ huglove


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 16, 2011, 01:39:48
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 16, 2011, 02:56:24
Направо не знам какво да кажа на фона на приключенията на Мимето ;D
Аз го раздавам доста по-спокойно, с книга в ръка. Захванах се да чета пак Коелю, и други неща ми се четат, искам да чета повече, за да ми помага и за писането, за да избягам от собствения си свят или просто защото си плувам в свои води.. не знам, навън вали, а аз съм се сгушила с книжката и с мислите си. Писателски живот ще си водя явно и това е то положението. :D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 16, 2011, 03:09:47
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Alice в Октомври 16, 2011, 06:36:00
...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 16, 2011, 07:37:55
Медеа, една от причините за появата на ПА са точно проблеми или неизживяни случки и ситуации в миналото или дори в дестка възраст.Сега не отдаваш може би толкова значение на тях,защото те са някъде заровени в далечното ти минало, но те могат да отключат в по късен етап много проблеми с психиката. За ниското самочувствие чувам все по често и по често и това много ме натъжава. Не знам как човек може да има ниско самочувствие за себе си или пък как може да позволява на някого да му го създава? Казвала съм много пъти тук във форума,че всеки е уникален сам по себе си и трябва непременно да го мисли за себе си. Също така за съжелението- аз също го мразя, не обичам да ме съжеляват,аз самата се съжелявам понякога достатъчно. Това,което искам от хората около себе си е да ме разбират.Но и това вече не го искам. Нямам право.
Но стига толкова за мен.
Ти ходиш ли на някакъв вид терапия? Какви усилия полагаш ти самата за справяне със състоянието си? Че не си болна от неизличима болест,това ти е ясно нали?
Също така знаеш най вероятно,че появата на ПА е знак,че трябва да настъпи някаква промяна в начина ти на живот....размисли какво би искала да бъде другояче,помисли къде има пропуски и можеш да споделиш.
Труден период е това,много труден, но успееш ли след това усещането е незаменимо.Подобно на безсмъртието arms

Аз пък сега да споделя малко и дручи нещица.Бях на сватба вчера,голямо пиене,голямо ядене,едни танци и чудеса.Днес направо съм кайма,ама май повече се изморих да си събувам и обувам обувките,отколкото всичко останало. Днес преди да си тръгна успях да се видя с Кадифенце  love
Очарована, щастлива и невероятно възхитена съм от тази жена с главно Ж.
Макар,че не се познаваме, усетих едно топлина,сродна душа,все едно съм я познавала цял живот.Щастлива съм Кадифенце и се надявам срещите ни да зачестят.

Сега мисля да си надигна перфектния задник и да отида до печката ,за да сготвя на малкото овненце,че май щяло да идва да ме гушка. Боже колко нужда имам точно от това в тази студена ,мокра вечер.


Мименце,кога беше рожденното денче?Вчера ли или днес?
Честитя ти го ,дори и да съм закъсняла. Желая ти от сърце да намериш пътя към себе си,да намериш силата и куража да осъществиш нужните промени и да бъдеш много ама много щастлива след победата!!!Нека приятелите тии да бъдат винаги до теб,а ние виртуалните така или иначе сме :) Усмихвай се красиво момиче ииии намали малко темпото :))))Силно те прегръщам!!!

Чао мили мои за сега.Ако все пак трябва да си ям вечерята сама,ще вляза да я споделя с вас .Много усмивки.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 16, 2011, 08:34:12
   

  Споделям, че пих чайокафе с Маруся и съм щастлива, защото това бе смислена, топла и човешка среща между две жени, които имат близка емоционалност. Много, ама много симпатично нежно момиче, което ако да ме заслепяваше не бе от златните медали на гърдите й, нито от чисто женската й хубост, а от лъчезарната и искрена усмивка. Умна, сензитивна и извънредно мъдра за годините си. Научих от нея няколко неща, които отнесох ревниво в себе си и премислих. Ще ви кажа, че такива срещи са нещо хубаво и трябва да се помисли някакво Коледно събиране, например. Хем приятелски, хем терапевтично. Твърде много ярост, липса на възпитание и агресия има по повечето форуми и чатове - това, което създадохме тук е топла грижа :)

  Споделям, че ми е добре :)



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 16, 2011, 08:37:30

   Трак и аз не разбрах точно кога си рожденичка, но ти пожелавам да откриеш спокойствието на постъпките си вътре в себе си, да повярваш, че можеш и сама, да си върнеш самоуважението и да развиеш очарователното си детско присъствие в женско усещане за сила и доброта.

  Честит Рожден Ден, Трак love3


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 16, 2011, 11:24:17
Споделям, че ми е някакво странно и тъпо без мъже във форума, обаче пък от друга страна откакто ги няма, спряхме да се караме май, май love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Alice в Октомври 16, 2011, 11:50:26
...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 17, 2011, 01:05:36
ЧРД и от мен миме,към пожеланията на всички тук мога само да допълня-бъди себе си и не се опитвай да се променяш заради някой който не те заслужава  love3   


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 17, 2011, 01:15:35
Ооох споделям ,че лошото време не ми се отразява добре-нещо зачестихме  ние в къщи с ракйката салатките ако я караме така до пролетта току виж сме развили битов алкохолизъм  :tease1:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 17, 2011, 01:46:18
Еееее аз пак ще "споделям" ;DСподелям че тази вечер нещо май се сдухвам-за пръв път посред нощите съм пред компа ::),а пък ако ви кажа какво си мисля в момента........ееееее ще споделя ::)"колко ли сърца разбива в момента мимето???? huglove"Е кажете сега,че не мисля за щуротии chair.Стига съм писала изчезвам към спалнята,там си имам някой за гушкане cat  love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 17, 2011, 08:51:20
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 17, 2011, 09:26:51
Е днес наистина не е за жени навън!  >:( Студено-добре,дъжд -е е е хайде ще го преживея,нооооо в този вятър не излизам никъде.Мисля да си пусна някое филмче + пуканки и често  посещение тук :laugh: Опааа Миме ЧРД пак и нека всичките предварителни пожелания тук наистина станат реалност love2


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: delicacy в Октомври 17, 2011, 09:59:40
Мимка, Честит Рожден ден bouket! Желая ти да си много здраве, много щастлива и обградена с хора, които искрено те обичат huglove! Бъди на седмото небе от щастие sky! Танцувай и се весели, днес е твоя ден! love1


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 17, 2011, 10:53:41
Времето е страхотно за любов.
Почти не съм спала тази ною, но пък беше една от най прекрасните и вълнуващи вечер с овненце. Вечеря на свещи, лека нежна музика, много гушкане, чак се задушаваме един друг  ;D
Сутринта отворих щироко прозореца и вдишах от студения  свеж въздух навън, което за първи път от доста време насам ме накара да се усмихна....:)
Споделям,че сърцето ми е изпълнено с толкова любов,с толкова нежност и топлина!!
Споделям,че съм просто щастлива.
Споделям също,че мисля за Кадифенцето и ми липсва, но така като не влиза често тук знам поне,че е добре  arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 17, 2011, 12:06:21
Честит рожден ден, Миме!  love1 love1 love1 love2


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 17, 2011, 04:25:03
Споделям,че днес не съм свършила работа за 5 стотинки. Бюрото ми е точно до парното и така ми се спи,че едвам си държа очите отворени.
Споделям,че не ми харесва,че нови хора влизат тук,защото това ме плаши. Ставаме  все повече нестабилните. Но то май винаги си е било така. Едни идват,отиват си,други ги подхваща и така до края на света.
Интересно ми е ние до кога ще се задържим тук,ще изгубим ли връзка по между си?Ще се помним ли след година две?
Един господ знае.

Ох този ден няма край,искам по скоро да се прибера в къщи и да се излегна на мекото легло с меките завивки и да слушам тихо баладите на Бончо(в превод Бон Джоуви).......


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 17, 2011, 05:41:24


    Споделям, че времето е страхотно - тъмно, надвиснали облаци, пълни с много вода, остър и пронизващ вятър чак до мозъка на миглите ми и така студено, че чак ми спира дъха и ми идва да се смея. Обичам лошото време, влюбена съм в "депресивните природни състояния" на Господ, доближава го повече до нас :) Духа и е студ, очаквам да завали с нетърпение и ще ми е изпълнена цялата поръчака за времето!


    Иначе... съм щастлива :) И още по-иначе считам, че едва ли ще се забравим, дори и някои от нас да спрат да влизат във форума, което ще показва само едно, че са толкова ангажирани с нещо друго, че нямат време за панически разстройства. Освен това е хубаво да знаеш, че някъде има место, в което те приемат и разбират с тези  ти тревожности, които за останалите хора са непонятни и досадни за проумяване. Преди идвах тук, защото ми бе зле... ужасно зле, влизах по всяко време на денонощието и четях чуждите симптоми, уверявах се, че не са животоотнемащи и че не съм сама в това отвратително  соматично страдание. Споделям, че сега идвам с друго чувство - спокойно, обнадеждено и с повече чувство за хумор. Не съм застрахована, че отново няма да получа атака или да вляза в порочна серия от такива... но, ако се случи, има място, на което съм почти като вкъщи :) Така, че не, няма да се забравим, може да се поотложим в различни моменти от живота си, но форумът не е само, за да се оплакваме, а и за да се усмихваме, забавляваме и споделяме.

   Почна да вали - е, това е то душевен сладък спазъм! :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 17, 2011, 07:47:10
Трак-че, Честит Рожден ден  bouket!! Пожелавам ти много Любов, Обич, Уважение  love !! Нека поемеш пътя, който ти си избираш, за да бъдеш ЩАСТЛИВА!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 17, 2011, 08:16:23
След този лежерен,спящ и спокоен ден,все се намери някой ,който така да ми бръкне в здравето,че избухнах със страшна сила. Позволих си да преживея негативни емоции и най лошото да го покажа. Да го покажа на хора, които дори не заслужават да бъдат забелязвани от мен. Много пъти съм се убеждавала,че приятели няма и знам,че един ден,всеки ще поеме по собствения си път и няма да имаш на кого да разчиташ. Подготвена съм за всякакъв вид раздели,освен с вечните и тези свързани със семейството ми.
Но днес,днес беше върхът на наглостта на някой от заобикалящите ме хора,които аз игнорирам много успешно,но те мен явно не. Ядат ми краката,дано им преседне!
Колкото и да се опитвам да се примирявам,с това,че има такива хорица,с мизерен личен живот,ограничен до толкова,че се чудят в чия чужда паница да надникнат,за да поклюкартват малко.А всъщност не осъзнават колко са жалки,понеже нямат смелост да се изправят пред мен и да ми кажат в очите какъв по дяволите им е проблема,както аз бих го направила.
Толкова съм свършена психически в точно този момент,че ми се искам да ме няма на този свят. Надявах се,да се прибера, да си почина,да се сгуша в топлото си легло ,да слушам нежна музика и да не мисля за абсолютно нищо(е,овненцето прави винаги изключение),но за сметка на това седя тук,изливам душата си,защото няма пред кого другиго,пия чаша вино и сълзите ми се стичат като водопад.
На това отгоре ми е адски студено и ми се повръща.
Как да посмея отново да се похваля ,че съм щастлива? Как да кажа отново ,че съм добре? Като винаги се намира някой да ми напомни ,че всъщност не съм?




Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 17, 2011, 08:44:30
Споделям, че наистина в този форум човек може да научи много неща, да си обясни много неща и да почувствува макар и виртуално подкрепа на ближни нему същества arms.
Да, умничката Скорпи, енергичната Трак, нежната Кадифе, емоционалната Маруся и много много дами и мъже, които не бих могъл да изброя /да не забравя и знаещия г-н Тодоров/ създават атмосферата /напоследък много приятна/ в този форум  love3.
Всички дами /без изключение/ заслужавате много ОБИЧ!! love, много внимание и грижи.
Нека Бог бъде с вас, нека откликне на желанията на всяка от вас.
"Бог знае от какво имате нужда, още преди да сте му Го поискали..."


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 17, 2011, 08:57:51
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 17, 2011, 09:11:10
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 17, 2011, 10:31:20
Цитат
Цитат
Как да посмея отново да се похваля ,че съм щастлива? Как да кажа отново ,че съм добре? Като винаги се намира някой да ми напомни ,че всъщност не съм?

Маруся, докато хубавите и лошите моменти се редуват, нямаш за какво да се тревожиш :) arms

Кристо, аз ли съм умницата тук cat Понеже си привърженик на лекарствата, да ти споделя, че се чувствам мноооого затъпяла от тях, сестра ми вече едвам ме издържа, вчера ми се развика, че съм бавнозагряващ реотан и ми повтаря нещо по няколко пъти, докато зацепя ;D Да се надяваме, че ще е временно. sky

Цитат
Такси за Цар Асен", а аз съм на ул. Цар Самуил. Сами си правете изводите
Трак, вземи изтрезней, че вече си казваш и адреса. ;D



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 17, 2011, 10:49:28


   Споделям, че не ме свърта нещо... и искам да направя едно нещо, което не бива да правя. Все едно триста дяволи ми тичат по вените, пързалят ми се по кръвоносните съдове със смях и само чувам ехото - Можеш ли да направиш онова, което искаааааш?!

   Маруся, ти си добре и си щастлива, а онези, които искат да те убедят, че това не е така са хора, които не ги устройва ти да се чувстваш по този начин. Ако някой може да ти напомни нещо подобно, ще означава само едно, че ти всъщност не се чувстваш щастлива, а неуверена и си самовнушаваш щастието, без наистина да го чувстваш. Все пак мисля, че си една излъчваща радост и любовно щастие жена, а това не може да се имитира! Вярвай на онова, което те кара да се усмихваш. Най-хубавото е да имаш мъж до себе си, който те кара да се усмихваш :) Какво, как, кога и колко пъти ще кажат хората са неща, които ако се позовем на идеята ти за смирението и търпението, можем да обобщим, че са нищожни. Наслаждавай се на хубостта на тялото си, на смелостта и дълбочината на духа си, на страстта на натурата си и на умението да обичаш сърцато.
  Целувка изпращам :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 17, 2011, 10:51:41


Цитат
Такси за Цар Асен", а аз съм на ул. Цар Самуил. Сами си правете изводите
Трак, вземи изтрезней, че вече си казваш и адреса. ;D


[/quote]


   хахаха, Скооорпи, не зная дали си само умница, но със сигурност остроумието ти понякога ме кара да прихна с глас :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 17, 2011, 10:54:52
Споделям, че наистина в този форум човек може да научи много неща, да си обясни много неща и да почувствува макар и виртуално подкрепа на ближни нему същества arms.
Да, умничката Скорпи, енергичната Трак, нежната Кадифе, емоционалната Маруся и много много дами и мъже, които не бих могъл да изброя /да не забравя и знаещия г-н Тодоров/ създават атмосферата /напоследък много приятна/ в този форум  love3.
Всички дами /без изключение/ заслужавате много ОБИЧ!! love, много внимание и грижи.
Нека Бог бъде с вас, нека откликне на желанията на всяка от вас.
"Бог знае от какво имате нужда, още преди да сте му Го поискали..."


   Аз като казвам, че четейки Ви граф Монте Cristo, всеки път усещам един безмълвен, но настойчив рефрен - Правете любов, а не война... но и не си забравяйте медикаментите!!! love3

  А това е хубаво, за Господ и нас, особено и ако по-често се сещаме, че освен да му искаме, можем и да му благодарим:)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 18, 2011, 07:37:19
Е, Скорпи, знаеш много добре че това е временно състояние с лекарствата..Все едно е, когато изкачваш планината, стига до билото и вървиш по него известно време и тръгнеш да слизаш, до като стигнеш равнината... :)
Кадифенце, правилно си разбарала призива ми за Любовта :-*
А за лекарствата - това всеки сам го решава, на никого не съм налагал мисълта непременно и само с лекарства да живее. Те са само едно временно помощно средство, за да бъдем в кондиция, за да живеем нормално.
Най-хубавото е, когато без лекарства, без мрачни мисли, без притеснения живеем този живот, изпълнени с положителна енергия, емоции и много обич sky........


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 18, 2011, 09:34:12
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 18, 2011, 09:49:11
Добро утро на всички.
Скорпи, аз също имах подобен момент от лекарствата,но някак си мисля,че не е точно от тях. Просто как да го кажа......докато започнем да се подобряваме, толкова сме се вглъбили в тези физически симптоми,че не можем да мислим за нищо друго. Не знам дали ме разбираш. Аз понякога съм толкова отнесена,че чувам ,но не слушам, оказва се доста често, че са ми казани някой неща, за които аз дори и помен нямам. Но в процеса на подобряване, ще започнеш да усещаш, че мозъка ти отново лека полека започва да работи. Поне при мен беше така.
След срещата си с Кадифенце, съм много обнадеждена, че има шанс и без лекарства. Тъй като аз сам в етап на спиране на лекарствата,естествено е,че се страхувам от рецидив, но като видях Кадифе, колко добре изглежда и каква сигурност излъчва,просто се появи в съзнанието ми ярка светлина,че има,има спасение и без лекарства....Кадифенце,знаеш ли, започвам да се обърквам и аз вече, щастлива ли съм за бога не съм ли? Знам ,че когато той е до мен,всичко останало губи смисъл и дори от вълнение не мога да заспя. Не смея да мръдна,за да не го събудя и не мога да спра да вдишвам от аромата на кожата му,като един малък вампир съм.  >:D Усмихвам се,само като го гледам как спи до мен. Знам,че това е щастие. Но когато го няма ,ми е празно,сиво,студено. Не мога да разбера това нещастие ли е?Но тогава съм и много уязвима и най малкото може да ме извади извън релси. Точно това се получи и вчера. Имам чувство,че хората го виждат и усещат,колко усмихната и доволна бях вчера и изполват удобния момент да те сринат.
Но както и да е,отмина,наплаках се бясно и гласно и ми олекна. Въпросът е ,че има все по малко и по малко хора, на които да се довериш и аз като се позамисля,май само тук изливам душата.без да се страхувам,че някой може да се възползва от това.
Прекрасно е да познаваш хора с подобен проблем като своя и се придържам към идеята на Кадифе,за едно събиране. Много зареждащо действа една такава среща.
Кадифе, искам да направиш онова, което аз си мисля ли??  aplause
Ако е така,давай смело,аз съм с теб :))Мисля,че никога в живота си не си била на по правилното място отколкото сега ;)
Оххх,въздишам си :)

Хайде стига толкова за тази сутрин, по късно пак ще досаждам :)
Много усмивки


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 18, 2011, 12:38:36
Споделям, че и аз скоро ще имам РД, но не съм решила още какво ще правя, нямам и голямо желание да празнувам, не ми се обяснява защо. Ще ставам на 27 иначе.  cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 18, 2011, 01:53:52
Една страхотна възраст скорпи :)
Ще измислиш нещо,няма страшно. Аз винаги съм обичала да събирам близките си в къщи,където спокойно можем да си поговорим и развеселим. Без да мисля за резервации и тоалети :))


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 18, 2011, 01:57:25
Цитат
Една страхотна възраст скорпи
Ще измислиш нещо,няма страшно. Аз винаги съм обичала да събирам близките си в къщи,където спокойно можем да си поговорим и развеселим. Без да мисля за резервации и тоалети )

Аман от това "вкъщи" :-\
Аз няма да съм си в нас със сигурност, де. И в момента не съм. Само ще видим в кой град първо. :P


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 18, 2011, 02:00:35
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 19, 2011, 07:51:35
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 19, 2011, 09:58:46
Цитат
М/у другото Скорпи се оплаква, че няма мъже във форума. Как да няма   Това, че не ги приемате като "мъже", не означава че липсват. Ей ги на - Граф Монте Кристо, г-н Тодоров, Цанко. Пропускам ли някого

Тодоров не е мъж, а терапевт ;D. Другите са старички за мене, иначе са симпатяги.  ;D Ама сега искам нещо по-младо да видя и аз един път кво е aplause

П. С. Днес РД има butterfly bouket


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 19, 2011, 10:14:15
Хаха,Скорпи,младичко искаш,ами пожелавам ти го:) Едно със сигурност знам,няма никога да го забравиш. ;)

Аз дали не спах 10 часа снощи а,като пребита бях. Затворих очите уж за малко в 9 и 30 и ги отворих днес сутринта в 8.
Не знам добър знак ли е това??


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 19, 2011, 10:17:43
Искам да попитам нещо всички вас.
Аз сънувам от известно време големи кошмари. Как е при вас? Случва ли ви се по често от обияайното? Дали е от намаляването на медикаментите? Опитвам се да ги анализирам, но са толкова ужасни неща,че нищо хубаво не ми идва на ум.
Много е страшно и като се събудя едно такова чувство ме обвзема.....:(((
Моля някой да сподели ако има такъв опит.
Благодаря ви.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 19, 2011, 10:55:07
М/у другото Скорпи се оплаква, че няма мъже във форума. Как да няма  ;D Това, че не ги приемате като "мъже", не означава че липсват.  ;D Ей ги на - Граф Монте Кристо, г-н Тодоров, Цанко. Пропускам ли някого ;D

Ето Тракчето застава в защита на мъжкото съсловие :-*
Наистина дамите са болшинство, но и от нас има представители...
Е, активността ни е по-вече от отчайваща, но дано и другите се активизират love3
Споделям, че зимата напомни със страшна сила за себе  си!
Споделям, че следващата среща с нея ще е в началото на ноември....
Споделям, че днес е един прекрасен, топъл слънчев ден!! sky



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 19, 2011, 11:51:02

           Добро утро на всички, споделям, че безсънието започва да ме изтощава по един доста груб начин...

Иначе, колко хубаво би било да скоча в някоя рокля и да отпраша за Варна, но зная, че не мога да го направя... не мога сега, освен това и Утре е ден (каза тя из-под клепките на зелените си очи и прибра кринолините на смарагдената си рокля; имам предвид Скарлет О`Хара:) Трак, аз имам бариери, които колкото са ми насадени от хората околко мен, толкова и сама съм построила за псевдозащита от евентуален провал, предполагам. Вероятно доста хора са така... но когато се докосна до нещо хубаво, когато усещам с цялото си същество, че то ми носи щастие и ще ми донесе още радост - изпитвам страх как да го запазя, развия и храня. Но това са бели страхове, обичам ги :) което не ми пречи да ги мисля, разбира се.

 Във форума има мъже, аз усещам тези неща, има мъже, които само четат и не пишат, дори не са регистрирани. Мъжете трудно признават слабостите си, има само една слабост в живота си, която биха признали с готовност и гордост - жена. А тези мъже, които пишат във форума винаги чета с любопитство, защото са от другата страна на барикадата на тревожността и е интересно да се  усети как се справя един мъж и как една жена. Колкото до г-н Тодоров, разбира се, че е мъж, мъж - психотерапевт, но е малко сух, което лично мен-малко ме отегчава. Бягството и в двете крайности или на пола, или на професията е нерешени вътрешни конфликти, които... хахха, шегувам се, хич и не искам да се правя на психолог, толкова е изтощително!

  Граф Монте Cristo е очарователен романтичен персонаж, който се оглежда за своята Мерседес и прави това с позитивно излъчване и който ухапах още в самото начало, дано не се превърне във вампир като мен :laugh: А Цанко кой е?!


  Маруся, аз мога да споделя спомен от лекарствата отппреди 10 години, когато пих Золофт и Ривотрил. Сънувах активно и с вкус, цвят и аромат, изтощително нощ, след нощ. Това и като го пиех активно и когато го намалявах, и когато го спрях. Спомен от тогава са ми безумните сънища за извънземни. Но все пак е на взривни периоди, не се бой, ще има моменти, в които подсъзнанието ти бурно ще изпраща своите импулси и ще сънуваш, а после моменти на спокойствие. Това не бива да те плаши, сънищата са възможност да се докоснем до паралелните си светове :) Скоро разказах на човек, че индианците са считали, че когато човек заспи душата му се отделя от тялото и броди в свои светове, където се среща и преживява събития, които нямат нищо общо с този ни живот на тази земя. Молели се, докато тя броди да среща само добри хора, за да не попада в лоши ситуации. Но, ако все пак някой човек се разболеел считали, че докато неговата душа е бродела на сън се е сблъскала с нещо, което я е изтощило и когато се е върнала в тялото е реагирала с болест. Това не е страшно, защото, ако човек се научи да гали, обича и окуражава душата си, дори и срещнала се с нещо лошо, тя ще се възстанови. Затова нека не те плашат сънищата, а когато си будна, се погрижи за светлата си душа.... и сготви на литъл овненце романтична вечеря,  на каквото се уверих, че си способна - като ги запалиш тези ми ти свещи ароматни, чак в Пловдив ухае! :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 19, 2011, 12:12:49
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 19, 2011, 12:17:47
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 19, 2011, 01:00:07
Цитат
Във форума има мъже, аз усещам тези неща, има мъже, които само четат и не пишат, дори не са регистрирани. Мъжете трудно признават слабостите си, има само една слабост в живота си, която биха признали с готовност и гордост - жена.

Шттт, тихо, бре, това е тактика, за да се покажат и да реагират, их че сте... spank
Последният път, в който казах тука, че няма мъже, получих няколко "атаки", ама не панически hump Пробвам дали още работи :laugh: >:D

Цитат
Ето Тракчето застава в защита на мъжкото съсловие
Наистина дамите са болшинство, но и от нас има представители...

И ето ви го резултатът - така като гледам още работи :D
Миме, никой не ти обижда терапевта, напротив. Просто там не се пипа aplause

Я кажете, антидепресантът след колко време понижава либидото, ако му се появи като страничен ефект? Ако до 2 седм всичко си е ок, мога ли да съм спокойна, че няма да се отрази - сериозно питам! Че това ми беше една от големите резерви.  :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 19, 2011, 01:24:44
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 19, 2011, 02:02:19
Миме,аз сама реших кога да увелича лекарството и сама кога да го намаля. Докторът ми казваше разбира се,но аз не бях готова нито за едното нито за другото. И сама прецених. Какво значи да ми е рано ? Ти цял живот ли смяташ да ги дънеш тия АД? Минимума е 3 месеца,аз ги приемам вече 5-ти месец,ще откарам сигурно и 6 докато нацяло ги спра. Проблемът е вътре в нас,време е да се вземем в ръце и само да направим нещо за подобряването си. Хапченцата притъпяват физическите симптоми,това беше важното,сега всичко останало зависи само от мен. Аз го знам ,осъзнавам и работя усилено. Разбира се,че ще има периоди в които няма да съм стабилна, но кой няма такива? Приемам го като нещо нормално и продължавам напред. Не казвам,че съм превъзмогнала страха, напротив, особено с тези сънища на ужасите напоследък взе да се засилва. Но работя и не преставам да работя. Както във всичко останало ,така и тук,постоянството му е майката.
Кадифенцето скоро ще е най добре от всички и аз и ги пожелавам от цялото си сърце. Надявам се даже да го отпразнуваме заедно ;)
Скорпи мила,не знам ,но при мен АД така засили либидото,че нещо не мога да се спра. Все ми се е искало,ама чак пък толкова !!! :)))))Може и да от обекта ,не знам. Но при мен започна да се увеличава и то драстично след 2-я месец някъде и не престава да расте:)
Чак ме е страх да го спра този Ципралекс,чудотворен е ,хихихи.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 19, 2011, 02:09:19
Цитат
Скорпи мила,не знам ,но при мен АД така засили либидото,че нещо не мога да се спра. Все ми се е искало,ама чак пък толкова !!! ))))Може и да от обекта ,не знам. Но при мен започна да се увеличава и то драстично след 2-я месец някъде и не престава да расте:)

Обнадеждаващо звучи това hump Ти сигурна ли си, че пиеш Ципралекс ;D
При тебе обектът е един, а аз ги виждам навсякъде, добре че много не излизам aplause Както и да е, то скоро ще си проличи. Засега само си мечтая. sky


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: toni_d в Октомври 19, 2011, 02:10:31
Цитат
Я кажете, антидепресантът след колко време понижава либидото, ако му се появи като страничен ефект? Ако до 2 седм всичко си е ок, мога ли да съм спокойна, че няма да се отрази - сериозно питам! Че това ми беше една от големите резерви.  :)

спокойно на теб няма как да ти се отрази, на теб не ти действат такива леки наркотици:))


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 19, 2011, 02:32:23
Цитат
спокойно на теб няма как да ти се отрази, на теб не ти действат такива леки наркотици:))

Не ме предизвиквай, че ще почна да събирам желаещи да проверим след 2 седмици :D hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: toni_d в Октомври 19, 2011, 02:39:24


Не ме предизвиквай, че ще почна да събирам желаещи да проверим след 2 седмици :D hump
[/quote]

:))))е така провери поне ще си сигурна, няма какво да питаш, събери така двама трима и кажи после резултатите cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 19, 2011, 02:55:12
Двама-трима не са достатъчни за статистика. Но пък по един е трудно да се прецени, може да не са криви хапчетата. Въпросът ми касаеше повече желанието, отколкото изпълнението му. Там мъжете имат повече за какво да се тревожат ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Октомври 19, 2011, 05:01:22
Маруся и аз често сънувам кошмари, даже се събуждма плачейки. Снощи например сънувах че майка ми е починала...за пореден път.  ;D Действително това са ефекти от медикаментите, аз преди да отключа ПР сънувах кошмари, но не толкова често. Сега имам чувстовото, че ги сънувам през една две нощи. Както каза Кадифе и аз минах през период на сънуване на извънземни, после на клане и война, това че някой ме гони а аз бягам, но буксувам на едно място big-bed-smiley
Забелязала съм също, че ако е топло в стаята тогавай най- вече се появяват кошмари. Трябва да се спи в хладна, проветрена стая, ама на мен все като ми е студено отоплението е на 6 :)

Трак-че не само ти си падаш по по- възрастни мъже, аз съм от твоята партия  huglove hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 19, 2011, 06:34:37
това,което сънуваш за майка си е за добро. Аз също често го сънувам това. Но сега зачестиха кошмари от рода на, как любимия примерно ми се присмива,как главата ми е пробита и ми изтича кръвта,как бягам от змия и тя ме настига и хапе смъртоносно. Все ей такива гадни неща,които не мога да анализирам. Или приятелите ми,които аз наяве много обичам и държа на тях ми се присмиват и ме зарязват в пещера,където няма изход и някви ей такива. Страшно е и го сънувам направо в 4 D. :(
Дано да е от лекарствата,защото аз все си мисля,че нещо лошо ме чака и сънищата ми го показват. :(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 19, 2011, 07:48:41
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 19, 2011, 08:02:29
Скорпи, това го кажи на Кадифе. Тя е серийният изнасилвач на терапевти  :D

Не знам дали антидепресантите намалят либидото, но безпаричието определено намалява моето   :D

Преди малко забелязах, че освен 25-те рози от мъжа ми, има и още 2 огромни букета за мен, оставени в офиса. Жалко, че не ме трогват.  :D Други неща ме трогват в момента  delicious

Силните ми емоции ме блъскат ту в едната, ту в другата крайност.  ::) Накрая ще ми писне и ще си вляза в стандартния ритъм ми се струва. Дано да стане по-скоро  :D

   Знаеш ли, Трак, чувството ми за хумор винаги е било трудно смилаемо за повечето хора, но това е последен път, в който обсъждам тази тема. Никога съм нямала взаимоотношение с терапевт, това, че съм ви разсмивала, когато ми бе най-зле и едва ставах от леглото... не знаех на кой свят съм и мислех, че това е краят, защото не мога да попадна на терапевт, който да ми вдъхне сигурност и доверие и всеки настоява да се наблъскам отново с медикаменти... явно е било изтълкувано погрешно. Дължа и индиректно извинение на терапевта си, сега разбирам, че е било грешка да споделя радостта си, че най-сетне съм на крака... ходя навред сама, пътувам по работа по чужбините и не се треса от страх и панически атаки, които преливат от една в друга и няма, няма почивка. А, че е страхотен мъж, това не отричам, но това няма нищо общо с работата ни.

 


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 19, 2011, 08:06:48
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 19, 2011, 08:08:33
   Така е, да съм мислела по-рано, преди с шеговитото си и лекавото поведение във форума да дескридитирам чудесен  професионалист и човек.



п.с. споделям, че си взимам неплатен отпуск от форума. Усмивки на всички :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 19, 2011, 08:09:40
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: toni_d в Октомври 19, 2011, 08:35:46
това,което сънуваш за майка си е за добро. Аз също често го сънувам това. Но сега зачестиха кошмари от рода на, как любимия примерно ми се присмива,как главата ми е пробита и ми изтича кръвта,как бягам от змия и тя ме настига и хапе смъртоносно. Все ей такива гадни неща,които не мога да анализирам. Или приятелите ми,които аз наяве много обичам и държа на тях ми се присмиват и ме зарязват в пещера,където няма изход и някви ей такива. Страшно е и го сънувам направо в 4 D. :(
Дано да е от лекарствата,защото аз все си мисля,че нещо лошо ме чака и сънищата ми го показват. :(

ако сънуваш някой починал е за добро ще живее дълго, а за кошмарите спри ужасите :))направи си екперимент гледай филм с различен жанр преди да си легнеш включително и порно знам че няма да го издържиш но опитай и виж какво ще съниваш, ще се учудиш:)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 19, 2011, 09:08:54
Тони, това с кошмарите наистина е от лекарствата, и при мене зачестиха, откакто ги пия, но е нормално, все пак тогава подсъзнанието е активно и се "чисти" - така че е хубаво да се сънуват. В случая са някакви трупани страхове - там се излива целия "боклук", но това е полезно - разбира се, разказани и осмислени, звучат страховито. Сънувайте си и да не ви пука. Сънят е много голяма част от терапията.  love big-bed-smiley И другата важна част я знаете коя е  huglove hump  aplause

Кадифе, докато не са споменати имена, не мисля, че нечий престиж е уронен, а и всички мисля, че са наясно, че се шегуваме.

Трак, аз също харесвам и винаги съм харесвала и съм била с по-големи от мен с много малки изключения поради същата причина, но все пак има щастливи изключения, които са мноооого по-зрели от други с по 10 години отгоре върху моите, така че много добре разбирам влеченията ти, защото ги и споделям. Но това не значи, че не мога и да "вкуся" нещо по-младо, имайки предвид, че все повече приближавам 30-те, направо настръхвам като го кажа това, все едно не се отнася до мен :-\ Чувствам се много по-малка отпреди. Та един първолак е по-самостоятелен и може да излиза по-надалеч, как бих могла да се смятам за зряла жена... абсурд! Както и да е, има време и такава да стана. Сега раста наопаки и донякъде ми харесва cat Може би наваксвам нещо пропуснато преди.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 20, 2011, 08:32:04
Споделям,че Кадифе много ще ми липсва. Но знам,че за да реши да си почине от нас,значи е добре,а това е най важното.
Споделям,че снощи, нито гледах филм,нито слушах музика преди да си легна и сънувах, но не помня каква. Събудих се с много по добро настроение.
Споделям,че много се успокох, когато прочетох ,че много от вас също имат кошмари, може би и това допринесе за спокойния ми сън тази нощ.
Споделям,че предстои една много хубава промяна в работата ми и се надявам и моля тя наистина да се осъществи по начина, по който аз си го представям. Точно от тази промяна имах нужда.
Споделям,че се побърквам да тъсря оферти за нова година и съм изумена от цени и чудо,народът се побъркал бе хора. От къде да извадя една цяла заплата за 2 нощувки??Това е безумие.Някой ако може да ми даде някъкви предложения за някакво място около София или до 200 км от София ще съм му много благодарна.
Всъщност къде е Цанко? Някой да знае нещо за нашия рицър?



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 20, 2011, 11:31:44
Да споделя ли, че много обичам да ми казват "съкровище"  :D
Добре, Съкровище. "Знаеш ли, че имаш хубави очи?" - Дами канят.
Споделям, че в началото антидепресантите наистина влияят върху либидото, но с течение на времето това отшумява.. huglove hump
Относно "лошите мисли" - това потвърждава хипотезата за намалените нива на серотонин в мозъка, което не се лекува "само с воля". ninja-smiley
Нека се порадваме и на днешния слънчев, топъл приятен октомврийски ден.. sky


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dolcetopolina в Октомври 20, 2011, 12:59:32
Да кацна и аз на хоризонта отново bouket
Относно ПА не знам какво да кажа. Кризите отшумяха, паниката също, но си мисля, че тревогата и страха няма как да ги изкореня. Болката в ляво на гърдите просто ще ме преследва сигурно докато съм жива. Смешното беше, че напоследък поради моето положение семейно с приятелят ми имаме повече кавги и тревоги. Преди седмица той се събуди с ужасни болки на същото място. Разбира се аз не се панирах и веднага го заведох на лекар като по пътя го успокоявах и давах себе си за пример. Разира се той е добре и нямаше последствия като ПА и сега дори забрави за случилотосе. Ето това искам : защо на хората сме полезни, но на себе си не можем??!! Имам две приятелки които са на същият хаос и само след 10 мин разговор с мен са отлично...защо и аз не съм така??!!
Знам, че при мен периода сега е много напрегнат и се сблъсквам с идиоти, тъпи хора и това трябва да го пиемам самичка, защото не съм човек който товари околните. Не пия хапчета и не искам да ги пия...17 години съм с това и се справям и без хапчета...за това искам нещо като положителна енергия и съвет love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 20, 2011, 01:19:34
Споделям, че аз пък обичам да ми казват "злато" ;D  cat
Споделям, че шефът ми ми казва така, като направя нещо креативно за бизнеса му. Споделям, че ей толкова ми стига да се усмихна :) И да се почувствам полезна.
Споделям, че едното ми куче и аз се опитваме да се разболеем преди рождения ми ден. Споделям, че въпреки, че се скъсвам да кашлям, днес излязохме на разходка на слънчице и насъбрахме цяла група деца да се радват на облеченото ми пекинезче cat Като е студено, трябва да си го пазя, кво... Ето другото легна болно, ще го водим на лекар. Себе си няма да "водя", аман от лекари. Нищо не искам.
Четох в листовката на АД, че не можело да се пие с нестероидни противовъзпалителни, бла бла с още хиляда неща не може, ама хич и не ме интересува. Ще си ударя един фервекс или нещо такова, като стой, та гледай.
Споделям, че си купих рокля за РД, пробвах я и ми харесва как ми стои. Споделям, че ми се ходи и на токчета, а по принцип мразя. Изобщо вкусовете ми забелязвам, че много са се променили напоследък по отношение на всичко, за което се сетя - все едно не се познавам въобще.
Споделям, че либидото ми не е намаляло никак, ама кел файда hump
А то ако е "началото", аз би трябвало да съм в него все още.
Споделям, че ми писна да се питам виновни ли сме, че имаме ПР или ни липсва вещество, което не можем да си набавим по естествен път, а само с лекарства.
Споделям, че отивам да ям нещо топло, защото гърлото ме дразни много. Споделям, че точно днес имам важна работа и като звънях на една секретарка да й кажа какво да предаде на шефката си, направо ми изчезна гласът и единственото, което можех да направя, беше да й кашлям в ухото и да й се извиня после. Надявам се, че ме е разбрала, защото наистина е важно да свършим нещата в срок.
Споделям, че като е слънчево времето, настроението ми е много по-добро. Приятен ден на всички!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 20, 2011, 03:06:42
Долчетополина, само факта ,че от толкова години се оправяш някак си с положението е достатъчно да вдигнеш глава високо и да се гордееш с това. При мен е същото с хората,действам им като психотерапевт,а на мен самата няма кой да ми подейства така. Напълно те разбирам. Но това е нещото,което винаги ще те отличава от другите и ти ще си крачка пред тях:)Ние сме тези,които си помагаме сами на себе си.Няма как някой друг да ни даде тази сила и способност. Болката в ляво е със сигурност от напрежението в теб.,аз я имам редовно,но не и отдавам никакво значение вече.
:)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 20, 2011, 03:22:21
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 20, 2011, 04:57:51
Аз пък обичам да казват " моя си моя " serenade
Слънце мое, шуши и ей такива ,хихихихихи....:)))) cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 20, 2011, 06:34:21
Цитат
Между другото, освен съкровище, обожавам и когато ми викат принцесо... Мммм... разтапям се 

И аз, и аз cat Най-обичам да съм принцеса love1

Абе, Миме, аз не смея да близна алкохол, и една бира не пия, заради хапчетата, но сестра ми ме сюрпризира с някакво ябълково вино и се чудя дали да се престраша да го опитам, то в това има малко алкохол... Summersby се казва, не съм го пила досега, но май го предпочитам пред Фервекс. Аз май чаках да се изпоразболея, че да почна да излизам.  ;D
Гледам, че навънка пак ми става лошо, но по друг начин. Не бих казала, че е по-добре или по-зле, просто е някво друго усещането. Треперенето го няма, все едно всичко си го чувствам, но е затворено вътре и не мога да го изразя телесно. Да се надяваме, че нататъка и това ще изчезне най-накрая chair


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 20, 2011, 08:25:16
Ето, Златото и Съкровището споделят усещанията си, но ще кажа на Съкровището, че Алкохолът е най-добрият приятел на ПР. >:D
Да, аз се излекувах от ПР още преди 2005-та год., но алкохолът напомни за приятелчето си - ПР. От тогава насам - внимателно  :o с братчето на ПР, защото иначе всичко се връща от начало. Така, че Миме, ще мине, но трябва малко почивка big-bed-smiley
Скорпи, ако знаеш /а би трябвало да знаеш/, че вирусните и грипните заболявания активират симптомите на ПР и усложняват телесната симптоматика докрай.!! Щом организмът се справи със заболяването, тогава и вторичната симптоматика отшумява..
Нормално е да има кризи при вирусно или грипно заболяване.. така, че споко, всичко ще отшуми с времето си... :-*


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 20, 2011, 09:30:47
Искам да се гръмна!!!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 20, 2011, 10:36:03
Цитат
Скорпи, ако знаеш /а би трябвало да знаеш/, че вирусните и грипните заболявания активират симптомите на ПР и усложняват телесната симптоматика докрай.!! Щом организмът се справи със заболяването, тогава и вторичната симптоматика отшумява..
Нормално е да има кризи при вирусно или грипно заболяване.. така, че споко, всичко ще отшуми с времето си...

Златото явно е "обратно", щото всичко му е наопаки - аз тия дни като не бях болна, си стоях вкъщи, а пък точно като ми стана зле, се разизлизах ;D  cat
Принципно, когато ми има нещо друго, то ми отвлича вниманието и понеже го чувствам по-силно, не мога да усетя другите симптоми. Просто вече всичко е един заучен навик. Но и вредните навици се изкореняват, колкото и да е трудно.
Първият път като имах ПР и агорафобия например, се съдрах от всякакви боледувания и вечно бях с антибиотиците в чантата, но на работа и на училище. Нямаше ден да съм добре и да нямам я ангина, я температура, я нещо друго - нямаше грип, който да ме е пропуснал. После ми извадиха сливиците и с това се приключи цялото боледуване, но баш след най-трудните дни след операцията почнах да излизам, даже по рождени дни ходех, а още не можех да ям и да говоря. Така че явно при мен нещата се компенсират и заменят. Така или иначе крайната ми цел остава да се чувствам добре и тялом, и духом и към това ще се стремя.  love1 sky


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Alice в Октомври 20, 2011, 10:48:26
...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Alice в Октомври 20, 2011, 11:09:15
Щях да споделям още нещо... :

" Ако ме искаш кротка и смирена, създай ми свят от скука и печал.
Ще бъда сива и ненаранена... изстинала. А ти ще бъдеш цял.
А искаш ли ме пролетна стихия, повикай дъжд, повикай ураган.
Аз ще се слея с тях... Ако ме искаш, трябва да си силен.
Най-силният от всичките мъже.
В ръцете ти да мога да се скрия, да съм жена, и майка... и дете...
Във дните ти да бъда чернобяла понякога. И ти да ми простиш.
Със мен едва ли ще достигнеш Рая...
Но, моля те, не спирай да вървиш. "       love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 21, 2011, 04:55:00
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 21, 2011, 09:38:06
Споделям нещо,което ме притеснява малко тия дни-от два месеца съм на ремирта и съм качила шест килограма  :o :tease1:Кофти работа,но пък се опитвам да го приема позитивно като предпоставка за обновяване на гардероба delicious Споделям също ,че в последно време ми харесва да се глезя :angel:-зачестих с посещенията при козметичката,маникюристката,а днес съм на масаж  love3 Разтапям се само при мисълта какво ми предстои  cat ееееее обичам тези глезотийки love1Споделям,че в това хубаво време не ме свърта в къщи  arms  -някой от Пловдив за кафе?  cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 21, 2011, 11:10:32
didi, а хапваш ли повече отпреди?
Иначе доста добре звучиш, чак ти завидях леко aplause


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 21, 2011, 11:47:15
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 21, 2011, 12:05:39
Марийче,ще дойда и ще те завържа да знаеш. Абе спри се бе човече. Как няма да ти е зле на следващия ден като го жулиш този сладкия Бейлис. Аз си пия алкохол с хапчетата и нищо ми няма. Но никой не иска да се възползва от моята рецепта против махмурлук. Аз пия само уиски и с него много ама много вода. Не се напивам безпаметно,но се чувствам чудесно,дивея по цели нощи без да спирам. Сутринта обаче преди да си легна задължително ям. Стабилно закусвам дето се вика и като се наспя,все едно не съм пила. За цигарите ще ти кажа,че те са по зле от алкохола,а консумирани заедно са направо смърт. Аз съм пушач,но по дискотеки с алкохол гледам максимално да се въздържам от цигарите. Мисли за себе си девеойче,за тялото си,за душата си. Нищо ли не научи от тази терапия?
Направо се самопогубваш и ми иде да дойда и първо шамарчета и после белезници.  ;D
Тоз Час  Пик няма да избяга, време за всичко има. Поспри се малко да почине душата ти,мозъка ти. Аз само като те чета и ми се вдига кръвното и не знам как може да живееш на такива обороти? Всичко прекалено  вреди.
Баси лекцията ти изписах,ама ме ядосваш бе,пуууу. Забавлявай се,живей,просто намали темпото,за добро ще е.
Медеа, да всички сме свързани някак си по между си.Все едно всички ме близнаци и една майка ни е разждала.Имаме еднакви съдби ,за това така и без много думи се разбираме. Разговорите с другите хора, в момненти когато им е нужна помощ,направо ме съсипват. Пазя се вече и то това. Много е важно човек да заобича своя си вътрешен свят и да си живее сам в него както намери за добре. Това,което става във външния свят не трябва много да допускаме да ни докосва. Пазя се от хора с негативни настройки,хора с прекалено много ентусиазъм и хора прекалено бурни. Всичко това ме измаря,измаря ме психически.

Споделям ,че и аз искам да се поглезя с малко масаж и ала бала ,но все не намирам време за това. А и най прекрасния масаж ,който съм имала с ароматно олио бе от овненце и не искам никакви други ръце да ме пипат  ;D


Споделям,че довечера ще ходя да играя боулинг и от сега много се радвам,че ще се видя с любимите си хора и истински ще се посмея с тях.

Хубав ден "Шантавички" :)))


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 21, 2011, 12:34:28
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 21, 2011, 01:54:33
Цитат
Скорпи, мен кога ще ме водиш на маникюрист  

Когато ти ми намериш и уредиш чернокож масажист aplause  ninja-smiley


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 21, 2011, 02:23:43
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 21, 2011, 02:37:41
"За още нещо да ревна има ли. Да помисля малко ... Очаквайте включване "
Очакваме го, Миме, очакваме го.
Радвам се, че си в настроение, аз съм също love3..
Нека има само хубави мигове, но... внимателно с алкохола >:D
Споделям, че днес е също така прекрасен ден, както вчера, както завчера... sky
 


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 21, 2011, 02:43:57
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 21, 2011, 02:46:16
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 21, 2011, 03:04:29
Кристо, внимавай, че да не те взема за слушател сега ;D

Липсва ми нещо много важно - да съм щастлива. Как да намеря щастието, след като не знам какво би ме направило щастлива. Определено запоите не ме карат да се чувствам трайно добре. Моментно се отпускам, но след това се гърча двойно  ;D
Мимче, първото нещо, което трябва да си изясниш - какво точно искаш от живота ? love1
Тогава следва - Как да го постигнеш. Все някога корабчето на живота ще трябва да акустира в някое пристанище...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 21, 2011, 03:16:44
Че аз не съм се криел, бе Миме, това нали не те притеснява?? love3 love2


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 21, 2011, 03:17:45
Кой е Срефчо?
Миме, щастието само ще те намери,но първо трябва да се подготвиш за него. Как,ти сам трябва да намериш пътя. Като начало можеш да бъдеш щастлива за това което си,че си здрава,хубава и желана. Другото само ще се нареди.

Денят наистина е повече от прекрасен и аз копнея за нещо много ама много специално.Да видим дали ще го получа или пак ще се гърмя :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 21, 2011, 03:18:37
Ааааа,сега разбрах кой кой е.Ами да,не е криел човека.Още в самото начало сподели,аз помня като слон :)))


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 21, 2011, 08:30:57
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 21, 2011, 10:32:13
Споделям,че днес беше просто невероВАтно love1.Масаж ммммммммм love1,А после -шопинг arms и за финал червено вино с щерката и  вярна приятелка като ордьовър на вечерта. cat Супер е.Препоръчвам ви го.Ееееее хубаво беше и моето слънце да си беше в къщи да го нагушкам,но той е нощна..........обаче утре сутрин няма да му се размине huglove Лека вечер от мен  big-bed-smiley


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 21, 2011, 10:37:09
Цитат
Охааааааа, чернокож масажист, а   Скорпиииииииииииииии, това, което си мисля ли е или

Не, Миме, по-лошо е!

Споделям, че повече от половината коса ми замина, от днес съм с нова прическа и ми е някво супер странно, тия антидепресанти ме пощуриха, никога не съм давала да ми отнемат повече от сантиметър от косата chair
Иначе паническите атаки си ги получих естествено, нали 5 часа бях навън и то болна, ама кво ти пука, красотата изисква жертви ;D ;D love1
Пак не стана цвета, който исках освен това, тая фризьорка направо ще я spank chair, пфффф! Ще я сменям. И мъжете също.  hump Непременно!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 22, 2011, 01:20:40
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 22, 2011, 02:43:48
Цитат
Скорпи, внимавай с чернокожите, че не съм чувала хубави неща за тях. Много страшни били, особено на тъмно 

Не ме е страх. Аз други неща съм чувала за тях aplause
Била съм с чернокож, ама не толкоз черен, колкото ми се иска, и по-черен може - т.е. да е негър ;D afro Ей такъв!!!
Хаха, за косата не съжалявам, само не съм й свикнала още, тепърва ще я променям още, така че... почвам и да обикалям от град на град, че не ме свърта. cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 22, 2011, 06:42:26
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 22, 2011, 07:41:49
Цитат
Към Варна мислиш ли да идваш 

Тцък, на родното място, на спокойствие. big-bed-smiley


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 22, 2011, 08:50:45
Споделям,че тази вечер пак сме на червено винце-някакво испанско е и е готино. cat   Миме дъщеря ми е на 28 години не обвързана и с нея си развиваме битовия алкохолизъм.Имам още една дъщеря на 26 семейна с едно момиченце ииииии чакаме второ бебче love3.Спо love3делям,че аз съм една много щастлива и обичана съпруга,майка и баба love. Имам  живот мечта  love2 .......и ПР като бонус :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 22, 2011, 09:19:15
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Dimcho в Октомври 23, 2011, 10:25:40
Споделям, че моята приятелка ми помага много в справянето ми със страха. Искам да споделя, че тя е велика жена и го съобщавам на целия свят love bouket


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 23, 2011, 10:48:38
Цитат
Споделям, че моята приятелка ми помага много в справянето ми със страха. Искам да споделя, че тя е велика жена и го съобщавам на целия свят

 arms Щастливец си ти.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 24, 2011, 11:11:14


Диди, искам да те питам с дъщерите ти как се развиваха взаимоотношенията ви в тийнейджърската им възраст.  ::)
Миме винаги съм разговаряла с тях,като с равни и никога не съм имала проблеми.Сега като се замисля те май пропуснаха шантавия период наречен пубертет cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 24, 2011, 05:09:45
Споделям, че яденето на банан е най-сексуалното нещо, което съм правила от 2 месеца насам. :-\ :tease1: :'(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 24, 2011, 07:03:04
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 24, 2011, 07:36:17

Диди и Димчо са щастливци, то е ясно. Ние да му мислим  :-X
Не само те, Миме, има и дрги щастливци!
Споделям, че днес беше много вълнуващ и щастлив ден за мене!!
Най-хубавото нещо е, да си сред хората, които те обичат искрено и безрезервно!! love
Няма граници за човешката обич!!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 24, 2011, 08:19:03
Цитат
А после ми разправяй, че копнееш за любов. Копнееш ти, ама за нещо друго. Не ги подлъгвай напразно мъжете 

Миме, едното не изключва другото  hump serenade love3 aplause


Цитат
Сигурно, щото така ми прещрака сърцето сутринта, че чак за секунди ми се схвана левия крак и се изплаших много 

Време е да го смъкнеш от полилея, значи :tease1:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 24, 2011, 09:37:28
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 25, 2011, 10:45:12
Споделям, че днес имам РД cat love1


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Октомври 25, 2011, 10:56:14
Честито! Хиляди целувки и много, ама много Здраве!!!  love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 bouket bouket bouket bouket bouket bouket bouket bouket bouket bouket bouket sky sky sky sky sky sky sky sky sky sky sky sky sky sky love1 love1 love1 love1 love1 love1 love1 love1 love1 love1 love1 love love love love love love love love love love love love love love love love serenade serenade serenade serenade serenade serenade serenade serenade serenade cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: delicacy в Октомври 25, 2011, 11:23:35

Скъпа,skorpi, честит Рожден ден! love2 Ти си фантастично момиче, желая ти да си много здрава, истински щастлива и вечно влюбена в избрания от теб мъж. bouket love3 love1


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Октомври 25, 2011, 11:44:46
Искам и аз да ти честитя,като ти пожелая здраве,много любов и помни,че колкото и да ни е гадно,визирам ПР.,теб те чакат най-хубавите моменти в живота,след време да създадеш семейство.Това е най-хубавото нещо.Бъди обичана от любимите си хора.Весел празник. bouket


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 25, 2011, 12:10:43
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 25, 2011, 12:25:19
Цитат
Ще допълня пожеланието на delicacy - "... вечно влюбена в избрания от теб мъж ... и той в теб"

 love3 cat love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 25, 2011, 01:48:28
Скорпи ЧРД и от мен!Желая ти всичкото здраве и щастие,което е необходимо за един прекрасен живот.Обичай и бъди истински обичана!!! love3 love3 love3 love love love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dolcetopolina в Октомври 25, 2011, 02:26:09
Скорпи, Честит Рожден Ден!!!
бъди винаги това което си, гледай на нещата от високо и се цели само във върховете. Никога не гледай назад и знай, че ти си номер едно. Живота е една игра и правилата са в твойте ръце. Много щастие, любов, късмет. Бъди винаги усмихната дори, когато ти тежи и искаш да плачеш. Любовта е болка и щастие, но за съжаление първо трябва да видим лошата страна за да е по-сладка на финала.
 love love1 bouket love2 love3
http://youtu.be/lo9u88U4wwo (http://youtu.be/lo9u88U4wwo)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 25, 2011, 03:27:41
Скорпи, честит рожден ден !! :-* love bouket love3
Желая ти от сърце на първо място ЗДРАВЕ, след него обич и не на последно място победи и успехи в живота!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 25, 2011, 03:32:35
Благодаря ви, много сте мили love
Само ще ви кажа под секрет, че довечера няма да съм единствената паникьорка на партито  love1 love1 love1 arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Октомври 25, 2011, 03:50:23
Честити Рожден Ден и от мен, Скорпи bouket
Бъди много здрава!

Понеже си голяма романтичка ти пожелавам това- малъкт цитат от песен от мюзикъл Мулен Руж-  " The greatest thing you'll ever learn is how to l o v e , and be loved in return ...."

Обичай и бъди обичана! love2


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 25, 2011, 05:00:37
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 25, 2011, 08:16:47

  Скорпиля, честит рожден ден и от мен!

Пожелавам ти да се случи отново така, че сърцето ти да запее   :)




 love2


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Alice в Октомври 25, 2011, 08:25:02
...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 26, 2011, 09:39:17
СПОДЕЛЯМ,ЧЕ ДНЕС ИМАМ ИМЕН ДЕН!!! love1


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Октомври 26, 2011, 09:53:22
Да ти е живо и здраво името,повече усмивки и щастливи мигове.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: delicacy в Октомври 26, 2011, 11:39:10
Диди, Честит Имен ден!  bouket Да си жива и здрава, много щастлива, и обичана love3 love3 love3


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 26, 2011, 01:59:53
Хайде, рождениците се завърнаха, време да честитим на именниците! Честит имен ден и от мен love3 bouket Снощи беше готино иначе, добре си изкарахме. Прилично трезви... почти love1


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 26, 2011, 02:39:33
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 26, 2011, 05:05:21
Цитат
П.С Стига сте споделяли само за рождени и именни дни, ами вземете, че изпратете по една покана до Варна за задружно алкохолстване 

Стига си алкохолствала пък ти, нали пиеш лекарства!!!!
Вчера минах само с малко Summersby, аз в пубертета пиех повече ;D cat Дано поне си струва жертвата. Леле, много ме тресеше нервата, ама въпреки тва си изкарах добре. aplause sky


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 27, 2011, 07:11:34


  Споделям, че тук ухае на алкохол, секс и лекарства  fish


п.с. минавам веке в платен отпуск! :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 27, 2011, 07:18:08
Нормално е, когато има млади, изпълнени с жажда за живот хора serenade huglove hump love..
Споделям, че днес ще е отново прекрасен слънчев ден, изпълнен с радост и положителни емоции /въпреки новолунието/..


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 27, 2011, 07:23:04
Нормално е, когато има млади, изпълнени с жажда за живот хора serenade huglove hump love..
Споделям, че днес ще е отново прекрасен слънчев ден, изпълнен с радост и положителни емоции /въпреки новолунието/..


 Новата луна кара космите на върколаците да лъщят като балсам на руса коса! Колкото до младите, не е до младост, даже не е и до старост, а до приповдигнатост, зад която често се крият... върколаците :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 27, 2011, 07:28:23
Това е при пълнолуние, Кадифенце >:D
Новолунието е подходящо за диети, отслабване, пречистване на организма, пречистване на ума.. arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 27, 2011, 07:33:45
Това е при пълнолуние, Кадифенце >:D
Новолунието е подходящо за диети, отслабване, пречистване на организма, пречистване на ума.. arms


  Мне, при и ако бе Пълнолуние, щеше да ми видиш и зъбелите, а не както сега - само миглите! :laugh: Така, че на върколаците най-много им се улавят разни неща но Новите луни... цвете от Лунатааа...
                                      Ти ако желаеш
                                   Ще откъсна аз за теб
                                   В косите без да знаеш
                                   Заключих огнени лъчи
                                    Като слънце ти да си

това последното се повтаря два пъти!  :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 27, 2011, 07:45:11
Страхотна песен, благодаря!!  bouket
А сега малко хумор:
Споделям, че сутринта като влязох в банята, топлата вода беше свършила.. :o
Споделям, че отново си спомних казармата :police: и ... се окъпах с хладка вода :laugh:
Споделям, че хладката вода подклажда радостно настроение love1


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 27, 2011, 07:49:17
Страхотна песен, благодаря!!  bouket
А сега малко хумор:
Споделям, че сутринта като влязох в банята, топлата вода беше свършила.. :o
Споделям, че отново си спомних казармата :police: и ... се окъпах с хладка вода :laugh:
Споделям, че хладката вода подклажда радостно настроение love1


   Сподели по-скоро, че се сети за хладката вода по друг повод, хаххах... шегувам се . хубав ден, Графе от мен :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 27, 2011, 10:25:14
Споделям, че скоро и на мен ще ми се налага да си взимам студен душ май, май cat
Че напоследък няма нищо интересно на хоризонта  aplause hump
Споделям, че виновници за доброто настроение може и да са лекарствата, ама кво значение има всъщност - нали важен е резултатът? Всеки си набавя удоволствието там, където го открива. Лошо няма ;) Важното е да е... не, това няма да го  кажа :laugh: love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 27, 2011, 10:42:58
Изтървала съм и рождени дни и именни дни...къде се бях запиляла да ме пита някой ,не мога да отговоря. Всичко ми е като в съм последните дни, все едно не съм аз и живота не е мой. Не ,че се чувствам зле,ама едно ми е никво.

На патерици честит рожден ден на Скорпиана, и честит имен ден на Диди. Бъдете истински щастливи,много обичани и не спирайте никога да се усмихвате  cat

Аз отново се загубих някъде и пак се лутам. Този път обаче по лежерно и отпуснато. Някъде витая из облаците и не мога да сляза. Най гадното е,че започва страхът от болести отново. Кой ще ми го избие от главата,че при болки в стомаха не е задължително да имам рак? Да ама не,аз точно това си мисля и краката ми се подкосяват, започвам чак да смятам кога ще умра. После защо се чувствам отпаднала и ми се вие свят. Ако не съм болна и няма да умирам, то ако ще ме преследва този страх цял живот,не знам кое е по добре.

Главата ми стана пак пълна лудница. Времето е сиво,мрачно,много студено и ветровито,същото каквото е в душата ми. Тъжна съм,ама не знам защо.Страх ме е ,поне знам от какво. Но точно тези усещания ме смазват и нямам сили,хем не искам да умирам,хем искам да легна да затворя очи и да забравя. Не знам какво ми е..........дали просто не откачам?

Кристо ти де го видя тва слънце? Да не живееш в топлите страни? Тук ще ни издуха студения вятър,а като погледна към небето даже не мога да го видя :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 27, 2011, 11:30:15
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 27, 2011, 11:35:42
"Тука е такъв бахър, че чак се чудя къде го видяхте това слънце. Да взема да мигрирам и аз 

Ако трябва да споделя нещо сериозно, все още имам страх да поглеждам към небето. И това се случва много често. Не е както преди, но го има. Забивам се в земята и избягвам да поглеждам нагоре. Сигурно и за тва съм изтървала слънцето "
И не само слънцето, Миме.. Изтърваш много хубави мъже покрай тебе, а и други sky huglove humpруги хубави неща love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 27, 2011, 11:41:41
http://iasnovidstvo.net/ezoterika/item/224-%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5


Ужас.Припознах се в тези редове. Терапевта ми беше прав, понякога причината трябва да се търси в детството. Боже, всичко от там е започнало. Наистина явно се страхувам точно от изоставянето.
Помня още дните,когато майка ме оставяше сама,бях 6 годишна. Сядах пред огледалото в коридора и плачех, много плачех. После чувах разни звуци и ме беше страх от тъмнината. Но когато имаше някой у дома,нямах тези страхове.
Дали наистина всичко е навързано? След това несполучливия брак, от 6 години, бях 2 години абсолютно сама. Развила съм фобия явно,която не осъзнавам,как да намеря отговора?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 27, 2011, 11:59:08
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 27, 2011, 01:47:38
Цитат
"У такъв човек желанието де бъде обичан е по-силно от желанието да обича." Много пъти съм стигала до извода, че не мога да обичам. Искам, но нещо ми пречи. Не мога безрезервно да се отдавам на любовта.

Аз пък имам точно обратния проблем - не мога да СПРА да обичам и да се отдавам изцяло, като съм влюбена, не запазвам нищо за себе си, а това ме унищожава и трябва всеки път да се изграждам отново.  love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 27, 2011, 02:15:37
И аз съм като скорпи,ама защо е това? Изхабяваме се толкова до край, и следващия път пак и пак се повтарят нещата :(

Но може и да е точно обратното,може само да се заблуждаваме,че обичаме. Може толкова много да имаме нужда да обичаме,но да не знаем как. И всеки път да си мислим,че сме обичали,но като мине известно време не се ли питаш,как си могла,или пък,дали изобщо това е било любов.???Защото аз си ги задавам тези въпроси и сега като прочетох това си мисля,че аз не мога да обичам,а имам толкова голяма нужда от това.
Много се обърках,но в същото време доста неща ми се изясниха. Проблемът е,че сега още по малко мога да концентрирам съзнанието си,защото ок,едното ми се изясни,но пък възникнаха други въпроси. Осъзнавам ,че май всичко се върти около любовта,която аз най вероятно още не съм изпитала истински,колкото и да се заблуждавам. С това си отговарям и на въпроса,защо всички мъже след определен период от време ми омръзват и както съм драпала в началото и съм ги искала изведнъж ми стават толкова безразлични и чужди,чак се чудя какво толкова ме е привличало в тях. Не е ли тъжно това? Не съм ли обречена никога да не изпитам истинската обич?Да бъда обичана? Не знам как ,не знам какво трябва да изпитам за да я разпозная и да не я подмина :(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 27, 2011, 02:54:38
Цитат
Но може и да е точно обратното,може само да се заблуждаваме,че обичаме. Може толкова много да имаме нужда да обичаме,но да не знаем как. И всеки път да си мислим,че сме обичали,но като мине известно време не се ли питаш,как си могла,или пък,дали изобщо това е било любов.Защото аз си ги задавам тези въпроси и сега като прочетох това си мисля,че аз не мога да обичам,а имам толкова голяма нужда от това.

Мога да кажа как е при мен, но не мога да твърдя, че и при другите е така. Ако съм обичала истински, никога не бих се усъмнила в чувствата си, напълно съм сигурна и категорична, непоклатима в тях, силни са, трайни са и оставят следи завинаги. Не мога да обичам малко или за кратко, не и защото ми се иска да обичам или защото се заблуждавам. Много пъти ми се е искало да се насиля да заобичам някого, само защото е "подходящ", "заслужава" и т. н., но не ми се е получавало. Защото нямам нужда просто от любов, а от любовта на съвсем конкретен човек и или нея, или нищо друго не ми трябва. А може и конкретният изобщо да не заслужава да го обичам или да е възможно най-неподходящият... Така е докато я чувствам към него. Но дори и да ми мине, не се съмнявам, че съм я изпитвала. Помня много добре какво е било, просто вече не го чувствам по същия начин. Много ми е лесно да позная кога обичам - тогава, когато като си видя любимия пред себе си, знам че съм цяла, че нищо друго не искам в тоя момент, че никой друг не искам да застане на неговото място, че искам да съм негова и да му дам всичко, на което съм способна. Когато някой успее да направи това с мен, значи го обичам. Ясно и категорично. Не се колебая дали го искам, убедена съм. Друг е въпросът вече дали той ме иска и дали е така сигурен какво иска от мен. Аз давам или всичко, или нищо. Или обичам много, или изобщо не трепвам. Не мисля, че има вариант да подминеш любовта и да не я познаеш. Колкото и да не ти се иска да ти се изпречва на пътя, тя не само че го прави, ами ти обръща живота наопаки и въпреки това го прави много, много по-хубав и те кара да се усмихваш, макар и през сълзи love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 27, 2011, 04:36:15
Цитат
Мога да кажа как е при мен, но не мога да твърдя, че и при другите е така. Ако съм обичала истински, никога не бих се усъмнила в чувствата си, напълно съм сигурна и категорична, непоклатима в тях, силни са, трайни са и оставят следи завинаги. Не мога да обичам малко или за кратко, не и защото ми се иска да обичам или защото се заблуждавам. Много пъти ми се е искало да се насиля да заобичам някого, само защото е "подходящ", "заслужава" и т. н., но не ми се е получавало. Защото нямам нужда просто от любов, а от любовта на съвсем конкретен човек и или нея, или нищо друго не ми трябва. А може и конкретният изобщо да не заслужава да го обичам или да е възможно най-неподходящият... Така е докато я чувствам към него. Но дори и да ми мине, не се съмнявам, че съм я изпитвала. Помня много добре какво е било, просто вече не го чувствам по същия начин. Много ми е лесно да позная кога обичам - тогава, когато като си видя любимия пред себе си, знам че съм цяла, че нищо друго не искам в тоя момент, че никой друг не искам да застане на неговото място, че искам да съм негова и да му дам всичко, на което съм способна. Когато някой успее да направи това с мен, значи го обичам. Ясно и категорично. Не се колебая дали го искам, убедена съм. Друг е въпросът вече дали той ме иска и дали е така сигурен какво иска от мен. Аз давам или всичко, или нищо. Или обичам много, или изобщо не трепвам. Не мисля, че има вариант да подминеш любовта и да не я познаеш. Колкото и да не ти се иска да ти се изпречва на пътя, тя не само че го прави, ами ти обръща живота наопаки и въпреки това го прави много, много по-хубав и те кара да се усмихваш, макар и през сълзи love
[/quo
Поздравявам те за искрените думи, Скорпи, много са силни и много истински!
Дано срещнеш точния войник на Съдбата, защото само такъв човек заслужаваш, който също да те обича толкова силно, да живее с твоите потребности и да ти отвръща със същите обич и уважение, които би му дала и ти! love bouket
Вярвам в тебе, че един ден щего срещнеш!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 28, 2011, 09:30:49
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 28, 2011, 09:57:37
Или по-скоро е слушал музика... Soldier of fortune. serenade


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 28, 2011, 11:05:32
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 28, 2011, 11:24:11
Или по-скоро е слушал музика... Soldier of fortune
Споделям, че много ме кефите двечките и ако не бях много по-голям от вас щяхте да видите... huglove
Една седмица в София, една седмица във Варна.. love3
Ти не вярваш ли Миме, че има такива хора - всеотдайни към половинките си и към семействата си, живота им се състои от постоянна "бойна готовност" да служат и обичат близките си. ninja-smiley
Аз съм един от тях. love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 28, 2011, 12:03:05
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 28, 2011, 05:30:17

   Споделям, че наистина не зная какво имате предвид с тази "бойна готовност" или "роб за служене" и не искам и никога да го разбера. Един брак е доста близко до бойната готовност и служенето като се замисля, но затова и мнозина му слагат край, защото и да си роб и да владееш над някого е еднакво обидно.
 Искам мъж, който да обгрижвам с топлота, нежна грижа, чувствена страст и усмивка. Искам същото и от него. Идеята да бъда нечия принцеса е изключително натоварваща, защото ще трябва да лъскам и него за вечен принц. Искам... знам кого искам... но да вдигнем наздравица желанията, да съвпаднат с възможностите ни :)

  Скоро да съм споделяла тук, че съм щастлива? :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 29, 2011, 08:03:55
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Октомври 29, 2011, 04:31:39
Споделям че днес видях колибри, по това време на годината на паркинга на Метро, ей така долетя до мен- това ще да е на късмет! Да се надявам cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 29, 2011, 04:44:42
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Октомври 29, 2011, 05:06:40
Обикновено единият клони към робуването, а другият - към властването. Не съм видяла средно положение някъде  ::)
Айде, бе, кой ти го каза това, Миме? ???
Имаш голяма грешка - има и такива, които са по средата - когато трябва са твърди и непреклонни, когато трябва са нежни и внимателни!! Но никога роби!
По-скоро мъже на честта, които обичат близките си love2 bouket
Кадифенце, "бойна готовност" означава /според мене/ да си винаги нащрек и в час със семейството си, децата си, а не като някои "тюфлеци", което се грижат само за собственото си удоволствие, на които егоизмът е в пъти по-вече, отколкото е необходимо и които не се интересуват от близките си, а са се затворили в хобитата си -лов, футбол, автомобили, риба, наука и прочие.
Но такива мъже имат и "големи" рога >:D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 29, 2011, 06:54:14
Споделям, че съм на 500 км от вкъщи, в родния си град, където отдавна не съм била  cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dolcetopolina в Октомври 29, 2011, 07:20:19
Споделям, че се боря вече два часа да си свържа лаптопа към модема ама той се опъва...ей сега като си налея едно голямо Chivas Regal ще го оправя като сме две глави в една cat
Няма нещо, което да ми се опре, кoгато се заинатя...нали за това съм Телец  ninja-smiley


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 29, 2011, 08:08:19
Споделям че днес видях колибри, по това време на годината на паркинга на Метро, ей така долетя до мен- това ще да е на късмет! Да се надявам cat

Видяла си ето това  -  Macroglossa stellatarumwww.google.bg/search?q=macroglossum+stellatarum&hl=bg&biw=1280&bih=681&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=WTCsTqaXPIjl4QTemJT-Dg&sqi=2&ved=0CC0QsAQ

но пак е на късмет, сигурна съм :)

Графе Cristo, това е вярно, има хора, които потъват в собствените си хобита, но само, защото това е единственото место, на което се чувстват относително самостоятелни. Ходенето за риба, лов и други охоти и рыбалки са нещо ужасно забавно от женска гледна точка и ще кажа защо. Аз веднъж ходих, изключая желанието на поне трима души да ме отстрелят с оправданието, че им приличам на кошута, помня чудесно мъжката атмосфера, която няма нищо общо с женската, която обикновено включва преструвки, охкания и суети. Мъжете първо с часове могат да лежат на установка и нищо, ама нищо да не правят... просто си почиват и и нямат никаква нужда да говорят помежду си. Очарователно е. После сядат на едни ми ти маси и като се почват едни история, закачки, наздравета... има нещо първично, но и освобождаващо. И едва ли тези мъже не държат на семействата си в този момент, просто това си е тяхното време и те не правят нищо лошо. Това са едни мъжки времена по Хайтов, които само розовобуза мома може да оцени :laugh:
В този смисъл хората бива да имат хобита и бойната готовност да оставим за военни времена, за Родину без Сталину. Но все пак, жените ценят и себеотрицанието мъжкото и готовността за помощ. За жалост аз съм нямала щастието да стана свидетел на това, но се надявам все някога да се случи и да не бъда ничий роб, нито да се държа като тиран.

 Любовта е грижа, но и много работа. :)


Скорпи, 500 км. са си 500 км. и си голяма работа, да знаеш! :)

Трак, щастлива съм, защото нямам панически атаки, защото се себеоткривам и онова, което се случва с мен и покрай мен, ми връща желанието за живот... за любов и за усмивки :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 29, 2011, 08:46:39
Споделям,че днес цял ден почиствах градинката-подкастрих юките,разсадих десет броя,окосих райграса ......и сега се чувствам уморена,но доволна от резултата.  cat Споделям също,че вече повече от три месеца нямам ПА love1,но днес шефа на шофьорите получи първата си ПА пред мен.Естествено аз веднага загрях за какво става въпрос и след като го прибраха от спешното с резултат "всичко ти е наред"го "излекувах"с половин ривотрилче от 0,5мг ,които вече не ползвам ;D armsСега мисля да отпусна морно тяло пред телевизора с чашка домашно винце за награда cat Лека вечер от мен  love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Октомври 29, 2011, 09:15:21
Споделям, че се боря вече два часа да си свържа лаптопа към модема ама той се опъва...ей сега като си налея едно голямо Chivas Regal ще го оправя като сме две глави в една cat
sНяма нещо, което да ми се опре, кoгато се заинатя...нали за това съм Телец  ninja-miley


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Октомври 29, 2011, 09:18:16
Споделям, че се боря вече два часа да си свържа лаптопа към модема ама той се опъва...ей сега като си налея едно голямо Chivas Regal ще го оправя като сме две глави в една cat
sНяма нещо, което да ми се опре, кoгато се заинатя...нали за това съм Телец  ninja-miley
И аз съм телец,голям инат и добра душа. love3


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 30, 2011, 02:17:06
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Октомври 30, 2011, 04:00:47
Сигурно ти си попаднала на изключение.Аз съм заобиколена от Телци,и в работата,и в семейството.Много търпеливи сме като характер,ама много,даже на главата отгоре ми се качват,някои хора.Рядко избухваме,но тогава става страшно.Даже това е лоша черта,да дъде човек толкова търпелив,защото знаеш,че нахалните прогресират. :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 30, 2011, 08:05:25
Ако ще си говорим за зодии, за мен нещата опират до съвместимост. Като Скорпион се разбирам прекрасно с Телците и от двата пола. Надушваме се отдалеч, включително и в интернет като гледам.  ;D Най-дългата ми връзка и първа голяма любов беше с Телец, и до ден днешен се разбираме. Това като цяло са ми били най-спокойните отношения с мъж, ама толкова спокойни, че чак любовта умря :-\
Но пък сме приятелчета, това не е малко. Разбирам се също с Риби и Козирози.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 31, 2011, 07:12:39
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dolcetopolina в Октомври 31, 2011, 09:13:48
Да, изключения винаги има. Аз съм Телец с асцидент Лъв sky
Много се разбирам с Девите и Везните много ме слушат.
Ще споделя, че интернета ми отстъпи и вече не ме тормози. Но ще споделя, че от седмица болката в ляво над гърдите пак ме тормози и това ме държи в напрежение по цял ден, и се чувствам зле. Вчера ме хвана във влака със всичките симптоми на инфаркт  :'( :'( :'(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 31, 2011, 09:48:43
Да, изключения винаги има. Аз съм Телец с асцидент Лъв sky
Много се разбирам с Девите и Везните много ме слушат.
Ще споделя, че интернета ми отстъпи и вече не ме тормози. Но ще споделя, че от седмица болката в ляво над гърдите пак ме тормози и това ме държи в напрежение по цял ден, и се чувствам зле. Вчера ме хвана във влака със всичките симптоми на инфаркт  :'( :'( :'(

  Съжалявам за усещанията ти напоследък, аз не съм имала толкова сериозни симптоми, но пък мога да те успокоя, че след прекаран инфаркт на майка ми и решения, които от самото начало до края ми се наложи да взимам сама, без да има с кого дори да ги обсъдя - получих и аз една особена болка в сърцето, която  ме сподиряше месеци подред, докато я стабилизирам. Направо съм като попивателна гъба за разни глупости, предполагам и сега попих нейната болка и страх. Но.... после ми мина, уверявам те. Болката изчезна, а ме болеше чак през коста към гърба и то постоянно, ръчкащо, дълбаещо чак мозъка, че може би и аз съм болна от сърце. Но мина, ще премине и при теб, просто е някакъв период, така че давай с рогцата напред и даже.... може и да си нарисуваш лилави петна и ще си първата представителка на зодията си Телец, която всички ще свръзват с вкусен мммм-млечен шоколад! :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 31, 2011, 11:04:53


  Г-н Тодоров, нищо не споделяте за виното - изразихте преди време известна доза тревога около неговото узряване.
 Защо мъжете предпочитат червено, а жените бяло вино? Какво казва психологията по този въпрос или предпочита да замълчи. Това като с блондинките и брюнетките ли е?  :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Октомври 31, 2011, 11:06:57


  И аз мога или не мога да споделя, че преобретих всичките си планове за седмицата, защото щях да пътувам рано сутринта, но по този свят има хора, които считат, че всяка уговорка е предпоследна?!
 Сещам се  за Монк... много любопитен персонаж, но честно казано в много голям процент го разбирам! :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: t.todorov в Октомври 31, 2011, 11:46:58
Хубавите неща стават бавно, така е и с моето вино. Иначе лично аз зимата пия червено, а лятото бяло. Пролет и есен - розе.

"Това като с блондинките и брюнетките ли е?"

По този много дебатиран въпрос бях чел едно изследване. Там се оказало, че естествените блондинки отделят в по-големи количества хормон, който привлича мъжете. Това било достатъчно за да не наблягат на други средства за привличане. В тези останали средства влиза и интелекта.
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 31, 2011, 12:16:10
Цитат
То зависи много и от Асцендента 

Асцедентът ми е Рак и не мога да ги трая хич  spank chair

Тодоров, това се отнася до натуралните блондинки, каквито по нашите географски ширини почти няма...  :-\ Тогава как да си обясним фразата: "Русо гладно няма" и в този ред на мисли дали не е време да се изруся aplause


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dolcetopolina в Октомври 31, 2011, 12:34:06
Асцедентът ми е Рак и не мога да ги трая хич  spank chair

 spank chair 
 love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 31, 2011, 12:49:43
Не се пали, само за мъжете се отнася. С жени Рак се разбирам. love3


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 31, 2011, 01:01:01
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 31, 2011, 02:14:44
Настинала съм жестоко и искам да питам,дали АД пречат на другите лекарства,които сега вземам за настинката.? Някой да сподели.
благодаря


Норофен стоп колд вземам,всичко останало са капки разни от естествен произход,които не би трябвало да пречат.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 31, 2011, 02:27:33
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 31, 2011, 02:49:39
Да,помня,че беше писала нещо и за това питам де. Понеже нали са написали в листовката,да внимаваме ако пием АД и аз за тва питам. Не че не издрънках вече няколко хапченца де,толкова ми е зле,че ми беше все тая.
Поне Миме с теб сме на еднакви АД,та щом ти си жива,начи всичко е наред.
Хайде ти кога ще минаваш на половинка?Или вече премина?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 31, 2011, 03:26:51
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 31, 2011, 03:31:27
Цитат
Е, аз съм натурална брюнетка, но пък от 3-4 год. съм наситена червенокоска 

Трак, по статистика те са най-непредпочитани от мъжете, замисли се дали да не си смениш цвета. Аз вече съм предприела стъпки в тая посока и може да споделя резултати после cat aplause hump

Маруся, в листовката поне на мойто лекарство пише да се внимава, ако приемаш нестероидни противовъзпалителни, към които спадат всичките лекарства за простуда и грип, само че аз се простудих и пих разни Фервекси, смуках и за гърло, преди това пих Аулин, заради цикъла и не забелязах нищо по-различно. Тъй че не знам, явно се презастраховат, за да не ги съдят, просто за всеки случай ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 31, 2011, 04:04:39
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Октомври 31, 2011, 04:38:19
Миме,пребоядисай се ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Октомври 31, 2011, 04:59:23
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 31, 2011, 05:32:42
Само недей черна - трети път се обезцветявам, половината коса отрязах и пак не е квото искам :-\ Като ПР е, няма отърване. А червеното ще ти избива винаги сума време, като пада другата боя. Преди години бях червена. Сега ще видим ква ще стане, като продължа с експериментите cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: ddiddi в Октомври 31, 2011, 07:03:22
Споделям, че от две седмици ми е дошло вдъхновението и мноооого рисувам. Така де, това си е мойто призвание. А също и предизборно ходих на няколко концерта. С една приятелка отиваме на площада и там пълно с хора. Накарах я да отидем максимално близо да сцената в най- голямата тълпа. Така бях зажадняла за това мое естествено състояние...този път не си стоях затворена в къщи или с големи усилия да излезна и да гледам скрита зад някое дърво най- накрая. Не беше толкова важен самият предизборен концерт, важното за мен беше, че ми  се ходеше там в хората, в силната музика сред нормалното ми състояние. Много се заредих положително. Като цяло това беше най- хубавото ми лято от няколко години насам,...просто защото ПР засега е отлетяло от мен, надявам се по- задълго. :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Октомври 31, 2011, 07:58:03
Маруся,аз   при настинка почти винаги ползвам нурофен стоп колд и ми няма нищо,споко.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Октомври 31, 2011, 08:06:08
Какво ни е на нас раците бе хора >:( Аз съм рак и трябва да ви кажа ,че съм си супер love3-пич и половина  love1Живея безпроблемно със скорпион,водолей и кози рог,а с лъв,дева и стрелец се разбирам чудесно love3


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Октомври 31, 2011, 08:51:34
Цитат
Какво ни е на нас раците бе хора  Аз съм рак и трябва да ви кажа ,че съм си супер -пич и половина

Ама ти си женско, бре, ние мъжете ги оплюхме ;D ;D aplause


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 01, 2011, 12:39:49
Хубавите неща стават бавно, така е и с моето вино. Иначе лично аз зимата пия червено, а лятото бяло. Пролет и есен - розе.

"Това като с блондинките и брюнетките ли е?"

По този много дебатиран въпрос бях чел едно изследване. Там се оказало, че естествените блондинки отделят в по-големи количества хормон, който привлича мъжете. Това било достатъчно за да не наблягат на други средства за привличане. В тези останали средства влиза и интелекта.
 :)

  Редактирано съобщение и усмивка в края на поста... о, ужас, г-н Тодоров Вие нарушихте Първият закон на биороботиката и ставате човек!!! :laugh:


Водят малко момиченце при психолог. Психологът го пита, момиченце сега какъв сезон сме? Лято - отвръща намусено момиченцето.
- Хмм... онзи ден кара ли шейна?
- Карах.
- А вчера прави ли снежен човек на двора.
- Правих.
- Е, тогава какво лято е?!
- Скапано!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Ноември 01, 2011, 07:18:09
Скорпи успокои ме cat-бях започнала да си мисля,че нещо не ми е наред :tease1: spank Да споделя и нещо шантаво  aplause откакто гледах първият филм на "Здрач" започнах да следя и "Дневниците на вампира" >:D тия вампири направо са ми взели акъла :tease1:чакам всеки четвъртък с нетърпение да си сваля новата серия  ;D също като някоя бабичка която си чака турския сериал swordfight


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 01, 2011, 08:22:59
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 01, 2011, 09:36:24
  На Кадифе й скърцат мислите по завоите, Трак, не  от зъбите :laugh:

 Обсъдили сте  вие цветовете на косите, да сте чули някой път жена да попита мъж дали е блондин или брюнет... но пък винаги може да го попита колко е висок. В този ред на мисли колко ти е висок птихотерапевта, Трак, имам вътрешен компас за високите хора и теория за тяхното очарователно поведение.

 По повод на косите, била съм отдавна и червена, и черна, но червеното подчертава зеленото на очите и разсейва чертите на лицето, а пък черното дава една сериозност на лика и поне 10 мъдри години върху реалните отгоре. Затова пък русото... русото е много провокиращ собственото развитие цвят и веднага ще се обоснова. На едра руса жена й се налага постоянно да доказва, че освен красива е и умна, а това не остава мозъка в ленивост :)

 Мисля, че често повтаряме несъзнателно цвета на косата на майките си... може и да е някакъв модел.

 Споделям, че се качвам на коня и отпрашвам по пътищата международни, оставям форума в отлично състояние на духа и тялото!

п.с. Диди, има една реклама  на Киндер Буено -

  http://vbox7.com/play:c8f8901ed0

съвместява двете най-вълнущи неща за мен -вкусен шоколад и мъж, който толкова те харесва, че буквално е готов да впие зъби в теб  :laugh:

 Забравих да добавя линк и към самата песен, която е много чувствена и поучителна като текст:)

   http://vbox7.com/play:311912e339


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Ноември 01, 2011, 11:07:33
Споделям че изкарах отвратителна нощ.
Събудих се към 4 часа и след това неможах да заспя. Всеки път когато тялото ми се отпуснеше и бях почти заспала подскачах с някяква уплаха и усещане за задух. Едно такова усещане, все едно че ако си затворя очите и заспя...ще умра. Момичета помагайте, някой изпитвал ли е подобно нещо. Чувствам се депресирана и отчаяна, аз си мислех че се подобрявам и тайничко се надявах че ще е за дълго време, но не би!
Страхувам се, как ще заспя тази вечер?!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 01, 2011, 11:41:17
Цитат
Страхувам се, как ще заспя тази вечер?!

С подходяща компания huglove aplause


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Ноември 01, 2011, 01:35:54
мНОГО ЧЕСТО МИ СЕ СЛУЧВА ТОВА ПОДСКАЧАНЕ И СЕПВАНЕ В СЪН,СЪЩАТА МИСЪЛ МИ МИНАВА ПРЕЗ ГЛАВАТА,ЧЕ УМИРАМ,ИМАМ И ЗАДУШАВАНЕ.Аз също напоследък не се чувствам добре,а тайничко се надявам да отшуми всичко,ама не.В такива случаи взимам 1\4 ривотрил и си заспивам спокойно.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dolcetopolina в Ноември 01, 2011, 02:40:25
Дааа, и при мен го има това сепване, когато спя и да скачам, че умирам. Тогава започвам да обикалям къщата и да се сбогувам със семейството. Изпитвам световъртеж и сърцето ми ще изкочи. За щастие вече се научих как да се справям : просто сядам или лягам, отпускам се и чакам да отмине всичко, и после не съм усетила как съм заспала отново sky
Споделям, че вече ми омръзна всеки ден да ходя по срещи и да не спирам да говоря по телефона. Уморена съм, но така вече три дена не ми остава време да умирам или да се самонаблюдавам love1 Дори не се задълбочавам, когато ме боли в ляво...просто нямам време. Споделям, че тук времето е слънчево, топличко и това ми дава известна степен настроение и сила cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Ema в Ноември 01, 2011, 02:51:15
Здравейте, много хубава тема сте си започнали и толкова много сте писали, че ми трябваха дни, за да да я изчета! Но пък хубаво се посмях. Добре е да се гледа на живота и от веселата страна. Радвам се, че има живец за това! love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 01, 2011, 04:29:53
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 01, 2011, 04:54:04
Аз пък съм жестоко настинала и днес ходих на лекар.Дадоха ми болничен до края на седмицата и сега изведнъж оставам сама в къщи без да има кой да ме пази.Подлагам се на жестоко изпитание и много се страхувам да не започнат ПА пак една след друга. Много ми е зле в момента и съм на антибиотик.Най лошото е,че доктора ми откри някакъв възел на щитовидната жлеза.Не ми е ново това,преди да започна с АД друг лекар го беше установил.Прати ме на биопсия,но така и не отидох,защото пък хормоналните ми изследвания бяха чудесни и аз реших,че съм здрава.Но този възел расте и доктора каза,че не трябва да се оставя така.Сега ме обхвана пак така познатата паника за рак на щитовидната жлеза и нали се сещате ,че това може да ме върне в изходна позиция. След като оздравея ме чакат пак изследвания,ехографи и тем подобни. Много се страхувам,вътрешно отхвърлям мисълта за някакво тежко заболяване,но думите на доктора ,а и неговото изражение хич не ми харесаха.
Някой имал ли някакъв опит с щитовидната жлеза?Нека сподели моля,ако има такива.
На Диди искам да кажа,че сериалът за вампирите е уникален и аз го гледам и чакам точно както и ти. :) Тайно влюбена съм в Деймън и направо едвам устоявам като го гледам :) Нали знаеш,че в реалния живот те са двойка с Елена? ;)
Колкото до цвета на косата,мисля,че на Мима супер много би и отивало един тъмно кестеняв цвят,ще е още по еротична и секси ;) Дано да се реши да махне тва червеното. Аз също съм сменила всички цветове на дъгата и сега поддържам вече естествения си цвят,боядисвам се на 4-5 месеца веднъж и то заради белите косми,които стават все повече и повече :(
Споделям,че Овнето беше до сега при мен,напазарува ми,сготви ми,нагушка ме,още от снощи и преди малко си тръгна,защото има участие.Трябва да ходи на ръце в някакво заведение за малко ;))
Споделям,че в ръцете му се лекувам най добре и вече ми липсва. Бях забравила какво е някой да ти сготви и да си сложи без да мрънка след това,че видиш ли е направил кой знае какво.Малко ми беше странно,да ми бъркат по шкафовете без да съм наоколо и да давам наставления,но с него проявявам невиждано търпение,не се познавам такава.
Това е от мен,чакам някой моля,много моля,ако има да каже нещо за щитовидната жлеза ,че силно се притеснявам,
Целувки


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Ноември 01, 2011, 06:17:12
Благодаря на всички за отговорите ,наистина са чувствам по- добре знаейки че не съм сама...
Скорпи компанията я има, и въпреки това издивявам ::)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 01, 2011, 09:49:39
Цитат
Скорпи компанията я има, и въпреки това издивявам

Сменяй я тогава ;D

Маруся, не мисли веднага най-лошото. Сестра ми имаше възел, дори не й правиха операция, само го наблюдаваха и пи някакви лекарства, сега всичко е наред.  love Моята е само увеличена без нарушена функция, но и на мен ми е създавала проблеми. Не мисли сега за това, колкото можеш. Оздравей първо от другото. И се радвай на мъжкото внимание и грижа. aplause


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Ноември 02, 2011, 08:08:08
Споко Маруся,възлите на щитовидната жлеза са често срещани особено при жените. Не се тревожи всичко ще бъде наред и аз имах такова чудо на младини и в крайна сметка-нищо cat А колкото до Деймън  aplauseсакън не го давам ninja-smiley  swordfight


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 02, 2011, 08:27:03
Хаха,Диди и ти ли си му фен? Някой повече харесват Стефан.  ;D

Благодаря за успокоението на Скорпи и Диди. Аз правих изследвания на хормоните на жлезата и нямаше нищо. Но пък това чудо растяло.Иначе знам,че при жените е често срещано, но какво толкова му се мусеше доктора не можах да разбера. Даже като съм чела при ПА симптомите са почти същите ,както при увеличената фукнция на щитовидната жлеза. Това изпотяване,което го имам от време на време през ноща си е баш от жлезата. Ама ще гледам като оздравея да отида да направя нужните изследвания. Сега много ме мъчи тъпата настинка,а и ми изписаха Биопарокс,който е инхалационен антибиотик със спрей ,който тази сутрин не искаше да пръска.Сега ако му се е развалило пръскалото не знам ко ще правя. Голям карък.

Насвалила съм сума ти сериали и лягам да гледам.



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 02, 2011, 09:55:28
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 02, 2011, 10:22:11
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 02, 2011, 10:44:53
Единствено с времето, Миме  swordfight. Живота ни учи сам на правилните неща - един път ще сбъркаш, след това няма да повтаряш тази грешка, после друга грешка - отново прибавяне на опит и така натакък...
По-важното е да не повтаряш една и съща грешка. Никой не се е родил научен или безгрешен, но важното е да "възприема" нещата от живота.
Ако гордостта или високомерието му пречат, такъв човек никога няма да се научи - вечно ще води борба със себе си и ще е вечният губещ..
Така мисля аз... love2


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 02, 2011, 10:56:32
Маруся, тревожността ти може да идва и от жлезата, така че ако там нещата се оправят, може и да се реши другото. Така че по-скоро ако стане така, трябва да се радваш love1


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 02, 2011, 03:19:52
Миме,и аз съм изправена пред подобна дилема.Вече коментирах в един от постовете си.Аз пък не мога да разпозная истинската любов,както и не мога да оценя нещата,които се правят за мен.Просто аз съм с нагласата,че никой не е длъжен да прави,каквото и да е било и ако реши все пак,това си е негова работа. А хората правят и очакват нещо в замяна. Прекалено много фалш има по света и вече наистина стана трудно да правиш разлика между истинското и фалшивото.Аз даже не се е напрягам вече. Живе


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 02, 2011, 03:27:22
Уфф натиснах нещо,
та исках да каца,че живея свой собствен живот в мой си собсвен свят и не ме интересуват другите.Егоистично или не,това е положението.

Аз днес си създадох работа за целия китайски народ. Нали съм в болничен и съм си в къщи и от скука реших,че трябва да си измия прозорците. Да ама цвератника с китките баш там седи. Дали не го обърнах а? Всичко стана мазало тук. И каквато съм една изнемощяла, легнах на дивана и се завих през глава да не гледам. Така съм и заспала. Сега ходих до магазина да си взема пръст,че то в саксиите почти не остана.

Скорпи,да наистина може да е от жлезата,но сега като пия АД се оправям,значи все пак може да не е само от нея а? Де да знам,мамка му едно време исках да уча медицина,защо се отказах,сега ме е яд.Щях много повече да знам и да не се шашкам за щяло и нещяло.

Накой да ми каже как се трият коментари.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 02, 2011, 04:09:45
Маруся, голям си образ ;D

Цитат
Скорпи,да наистина може да е от жлезата,но сега като пия АД се оправям,значи все пак може да не е само от нея а?

Това е като да питаш кое е първо - кокошката или яйцето? Дали тревожността води до проблем със щитовидната жлеза или физическият проблем влияе на психиката? Напълно логично е, ако щитовидната провокира тревожност, АД да я потушава, независимо от първоизточника. Не съм завършила медицина, но пък все ми се е налагало по един или др начин да се занимавам с нея. А и с това медицинско семейство май нямам др избор :P


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 03, 2011, 07:17:49
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Alice в Ноември 03, 2011, 04:29:41
...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 03, 2011, 05:11:26
Абе тая пък да се гръмне.  chair Много пъти съм се изкушавала да кажа колко "лек" е деанкситът, но няма, защото не искам да влияя на хората, които го пият и им помага, всеки си знае. Ето на мен Золофт ми понесе, за други сигурно е кошмар. Трети се чувстват перфектно от Ципралекс, а аз щях да умра от него. Така че индивидуално е. Аптекарките не знаят повече от лекарите, някои дори не са завършили фармация, знаете, че са ги подгонили заради това. Изключително ме дразнят коментарите, че сме хубави и млади, за да боледуваме, сякаш старите и грозните заслужават подобна участ. Това са тъпите ни предразсъдъци и простотия. Затова, пий си каквото ти помага и да ти е през ******* кой какво мисли по въпроса.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Ноември 03, 2011, 05:17:04
Медеа,
такова повърхностно и непрофесионално поведение от срана на тая жена...Ти какво им се вържеш на такива простакели. Дет вика Скорпи само дъртите и грозните ли трябва да са болни, ние като сме млади....нищо ни няма, преструваме се. Не обръщай внимание на такива жалки индивиди... arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 04, 2011, 03:16:40
Споделям, че от днес съм на цяло хапче Золофт. sky
Споделям, че на дъното на чашката ми за кафе имам усмивка и не се дължи на хапчетата, имам снимка  ;D ;D ;D
Някой знае ли какво означава това? fish cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 04, 2011, 06:28:37
   А аз  споделям, че съм щастлива, щастлива, щастлива :)


... само една мъъъничка част от мен се оглежда, чака, ровичка, очаква, тормози се от въпроси... КЪДЕ отидоха паническите атаки?! И ако пак се появи дори една, едничка гадна атака - дали няма да се панирам повече и от преди, защото отвикнах да ми е лошо. Сега ми е друго... сега съм щастлива :)... ама, ако все пак ми стане отново лошо... ще съм  щастливо кадифе с паническа атака или ще съм паническата атака на кадифето - това ми образува въпроси.
  И освен това пропуснах ЦЯЛ месец без мигренозен пристъп, а в близките осем-девет години всеки месец имах по два мигренозни пристъпа, много болезнени. Психотерапевтът ми каза, че това е моя заслуга, но аз мисля, че  просто е скромен :)

  Скорпи, така  като попита дали някой знае какво е да имаш снимка на дъното на чашата с кафе, като една блондинка веднага се присетих защо сме се били усмихвали, когато има гръмотевици - защото сме си мислели, че ни снимат  :) Не  смея дори да направя интерпретация на въпроса ти, защото отговора ми би бил съсипващ :laugh:

  Медея, а какво ли им е на мъжете, когато някоя аптекарка се провикне от другата страна - "Простамол-ът свърши, но ако имате за тази вечер и можете да се сдържите все пак, утре ще имаме нов, елате!"
И мъжът пристъпва от крак на крак, после извинително ми се усмихва, все едно аз, а не той има проблеми с простата и излиза, сподирян от коментарите на аптекарките- "Той и моичкият едва го държи, добреееее, че са лекарствата?!"
После ме поглежда и на висок глас казва - А на Вас какво ви тече?
  Такива ми ти работи, драги ми Смехурко!

  Марусенка на тебе целувки специални и след като пресади цветята си по никое време, сега да оздравяваш бързо:)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 04, 2011, 07:48:03
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 04, 2011, 10:27:21
Абе, Кадифенце, нищо не си разбрала ;D
Исках да кажа, че снимах отбелязана усмивка на дъното на чашата, защото не ми се е случвало досега такова нещо.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 04, 2011, 10:52:09
Абе, Кадифенце, нищо не си разбрала ;D
Исках да кажа, че снимах отбелязана усмивка на дъното на чашата, защото не ми се е случвало досега такова нещо.

ахахах, верно нищо не съм разбрала :laugh: А аз вече точно щях да предполагам, че си объркала тази тема с темата за Творчество и талант, и ни пишеш есе на абстрактна тема! Ама сега ми олекна, а аз споделям, че към чашата ти с усмивчица на дъното, можеш да добавиш и едни очарователни сладки "усмивки" с шоколад слепени, има какао има и ванилия.... ох, беййй... ужасно, вълнуващо вкусни са - ако няма при теб, просто ми даваш опция за пращане на такива по куриер и веднага ти пращам до най-близкий офис до вас, цяла кутия със сладки целувки от двата цвята - а после пада голямо усмихване! Става ли?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 04, 2011, 10:59:46
Цитат
ако няма при теб, просто ми даваш опция за пращане на такива по куриер и веднага ти пращам до най-близкий офис до вас, цяла кутия със сладки целувки от двата цвята - а после пада голямо усмихване! Става ли?


АААА, никакви такива, пия АД и ме е страх да не стана 100 кила cat
Сладкишите вън! Прати ми някой банан ако искаш. aplause
Или някой да изгорим калориите hump
Айде, пак си го обърнахме на кой квот го вълнува ;D ;D Ама както казва един "колега" от тука, "Те лудите са си така" sky sky sky


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 04, 2011, 11:03:25


   Аз не съм луда, аз съм прекрасна жена на средна възраст, със сериозна заявка за лично щастие! И не ми противоречи, че ей сега ще направя пренос върху теб и ще излея чрез "ирония" социалната си агресия. Да се разбира като: никакви банани - аман от плодове и чай, искам шоколад... искам суши... искам широпирани сладкиши и още едно нещо, в което има "Ш"... но е тайна :laugh:

Как можа да ми откажеш сладката доставка, нямам идея?! ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 05, 2011, 11:33:09
Железна съм  ninja-smiley


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Ноември 05, 2011, 09:33:32
Как ги отказвате тия сладкиши ::)-незнам!!!!Аз за три месеца съм осем килогрома отгоре :tease1:Страх ме е вече дори да погледна кантара камо ли да се кача на него :tease1:Ноооо като че ли ми отива ;D по пухкавка съм cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 05, 2011, 09:55:30
На мен откакто пия АД, ми се яде по-малко отпреди и други неща по-малко ми се правят, ама нали сега за ядене си говорим, де cat
Опитах се да ям шоколад тия дни, но веднага се изринах, не е за мен. Ше си стоим гладни, слаби и с чиста кожа :D
Тва е положението  ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 06, 2011, 11:19:09
На мен откакто пия АД, ми се яде по-малко отпреди и други неща по-малко ми се правят, ама нали сега за ядене си говорим, де cat
Опитах се да ям шоколад тия дни, но веднага се изринах, не е за мен. Ше си стоим гладни, слаби и с чиста кожа :D
Тва е положението  ;)

   5 минути за реклама и 15 за слава :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 06, 2011, 12:19:15
Цитат
5 минути за реклама и 15 за слава

Хахаха, говорех за светлото бъдеще по-скоро love1


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 06, 2011, 01:21:47
Здавейте сладкишчета малки и големи:)
Аз май лека полека преборвам болестта. Но се чувствам някак си отмаляла и замаяна. Спрях АД да ви кажа, по собствено желание. Бях преминала на половинка на ден,която пиех когато се сетя....демек доста нередовно. Забравях, но при мислълта по късно през деня ми се свиваше корема и веднага си мислех,ами сега,дали няма да ми стане зле?Как може да си забравя лекарството?Но не ми ставаше. И реших да ги спра,за да видя все пак какво ще се случи. Разбира се,преди това се консултирах с терапевта си. Но той остави решението да бъде мое. И аз се осмелих. Да видим сега какво ще се случи. Малко ме е страх,признавам,но пък от друга страна не мога да си позволя някак си да съм постоянно на хапчета,дори тази мисъл ме потиска.
Гадната настинка отмина,но остана една ужасна кашлица,която ме мъчи по цели нощи. Направо се дера. От утре пак съм на работа и малко се радвам,че тук сама по цял ден,забравих да говоря да ви кажа. Овнето беше само в петък при мен,беше страхотна вечер със страхотен завършек.еххх......Страх,огромен страх от загубата изпитвам!!!
Но както казва моя терапевт,трябва да се отдам на всичко това и да не мисля само лоши неща,защото това,което се случва с мен и около мен са все хубави работи и аз трябва да им се радвам.Ами радвам се,ама мислите в главата как да ги стопирам?
Бях споделила ,че много сънувам. Продължавам да сънувам и то толкова реално,все едно току що се е случило. Кървях,много кървях от главата, означавало причистване. Кой знае, аз не вярвам,аз пак сън негативно настроена.
Искам мъж истински до себе си,искам дете, искам да сложа край на тази самота,чувствам го и си го искам. Искам да има за кого да живея,искам да има смисъл всичко,което правя.....Мисията в този живот ми е ,да правя хората щастливи и аз имам нужда точно от това.
Иначе аз от АД нямам промяна в теглото, нито повече,нито по малко ми се хапва.Ям каквото си поискам и когато си поискам и не се лишавам от нищо. Бананите съдържат много калории Скорпи,така че по добре шоколадец :)
Аз не мога без сладко,никога не съм можела,направо понякога ми се реве чак.
Кадифенце,ти къде се загуби? Само се появавяш ти да кажеш колко си щастлива,а пък не споделяш подробности,амаха,ще я видим тази работа  bouket cat cat
И никой не ми каза как се трият коментари!!!!
Някой да иска да си купи Iphone 3 G? Имам в излишък,а искам да притежавам новия ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 06, 2011, 01:49:53
Цитат
Бананите съдържат много калории Скорпи,така че по добре шоколадец

Ама са по-здравословни. Ти да не мислиш, че ям по цяла връзка ;D  aplause Да не съм мамуняк cat

Не мога шоколад, просто веднага се обривам, направих грешка с него и сега сърби, болииии.... няма да ям повече. :-\ Трябва да си направя тоя тест за поносимост към храните да видя към кое съм алергична веднъж завинаги - знам за една част, ама сигурно има и други, за които не знам.
И с хляба не сме приятели, но и той не ми е изтрябвал толкова. Обичам да се наливам с всякакви течности. Зимата - чайче. Сега пия от мента. Ям си 3 пъти на ден, нормално. От време на време ми се гади за по няколко часа, откакто минах на цяло хапче, но отминава.  love1
Маруся, само телефони не бяхме продавали още в тоя форум ;D ;D
Дай оферта!

Споделям, че така и не си намерих място и скитам от град на град - като съм в единия, искам да заминавам за другия, после пак пак, все нямам търпение и не може да ми се угоди, зор да отида, и като дойде моментът, вече искам на др място...  май ми е добре само на пътя... освен там да си стоя  fish ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 06, 2011, 06:31:13


   Марусенка, казана дума - хвърлен камък, какви коментари ще триеш, молим ви се, вече са в аналите на Форум Паническо разстройство. А може би има малко такива и във Форум Хранително разстройство! Не се знае, знае ли се. Иначе Трак май има връзки с админа на форума, защото току написа, че иска нови емотикони и веднага желанието й бе изпълнено. Що ли не попита  поне и за числата от Тото-то...
   
   Иначе съм тук, малко повече пътувах. Радвам се, че започваш да се отърсваш от лекарствата. Пусни се от медикаментите, хвани се здраво за "златното руно" на овненцето и Господ пред вас, вие след него :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 06, 2011, 07:48:42
Цитат
вече са в аналите на Форум Паническо разстройство.

Тая дума "анали" винаги ме е хвърляла в смут, камо ли в комбинация и с разстройство ;D aplause hump

Кадифенце, ако Трак има тайни връзки с админа, то това трябва да се отнася и за мен, защото и мои емотиконки е слагал.  cat

Цитат
А може би има малко такива и във Форум Хранително разстройство!

Скоро смЕтам да се прехвърля в тоя форум и да отворя тема: "Хранително разстройство при употреба на АД" :tease1:
Шегувам се, сприятелихме се с храната и засега сме в мирно съжителство. love1 love




Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 06, 2011, 09:13:25
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 06, 2011, 09:58:50
Скорпи офертата за сега е 300 лв. Като за свои хора,може да помислим ;)
Много се двуумя между новия Айфон и Ейчтиси. С Андроид телефоните ги дават да са по добри,ама аз от моя също съм си доволна. Изплатих си лаптопа и сега пак ме сърбят пръстите за друг кредит.Ама като ще е гарга ще гледам да е рошава,та май ще заложа на Айфончето. Друго си е някак си,де да знам.
Кадифе,сега ще видим какво ще стане без лекарства. Силно се надявам да няма поражения. Истина е,че когато овнето е при мен,всичко ама всичко ми минава.Какво е това чудо?И как може толкова хубаво да ми мирише,все съм усещала силно аромата на мъж,ама това неговото не се изтрайва. Как ще се разделя с този аромат, с това силно привличане, с тази страст ....с истинското щастие??? :'(

Както и да е де. До нова година сме заедно,поне сме резервирали вече къща цялата компания ;D Та до тогава ще му се наслаждавам колкото мога.

Някой да знае някой народен илач против кашлица? Аз сега стисках лимони ,мед и ванилия. Кашлям и не мога цяла нощ да мигна,защото чак се давя.Винаги така е завършвала всяка настинка или грип при мен и кашлицата си отива най последна,но е много мъчителна. А и аз цигарките не ги оставям де.

Някой от вас да е чел Световната конспирация срещу здравето? Ако има интерес да сложа линк. Аз започнах и много е надъхващо,мисля ,че ще е полезно за хора точно като нас,да разберем всъщност колко вредни са всички лекарства и как всичко си е  вътре в нас. Не че повечето не го знаем де.

Скорпи ти къде се носиш само насам натам? Какви са тези обиколки?С работа ли са свързани или просто си обикаляш от скука ;D? И аз бих искала да имам тази възможност,много обичам да пътувам и да се развявам по различните градове.

Кадифе искам да знам как се трият коментари и толкова  ;D Няма да трия нищо от написаното до тук,но понякога се налага да коригирам ,а не знам как.
Трак,добре сме,дишаме,движим се,храним се,някой с шоколад,друг с други работи. :) Аз днес погълнах доста сладки работи,ама така бях зажадняла,че като влезнах в магазина и не можах да се спра  ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 06, 2011, 10:20:15
 

    Трият се, когато отидеш на своето мнение и горе вдясно пише "Промени", цък на промени, а после триеш всичко или променяш и натискаш отдолу вляво "Запази" и воала :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 06, 2011, 10:54:42
Маруся, за офертата ще си помисля, ама се очертава да си имам нов тел Samsung Galaxy като се прибера май май, така че ше видим aplause cat

Цитат
Скорпи ти къде се носиш само насам натам? Какви са тези обиколки?С работа ли са свързани или просто си обикаляш от скука

По работа и по др причини, сега пак по работа ще се връщам, но за да замина другаде, и въобщееееееееее, аз не излизам, ама си пътувам  sky

Ти па да не мислиш, че само твоя мъж ухае на Убаво, айде сега ;D ;D ;D huglove
И мойта кожа помни още разни аромати... но не, на тая тема няма да приказвам. Само ще си сънувам кротко след малко big-bed-smiley

Споделям, че пред цикъл съм готова да си легна и с Дявола >:D Ха, познайте сега в коя фаза съм hump

Айде, лека нощ!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 07, 2011, 07:56:07
Хаха Скорпи,аз съм така и преди цикъл и след и по време на :)))))))Дано да не било само от Ципралекса,хихихи.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Ноември 07, 2011, 08:10:05
Много сте лоши-само зо мъже си мислите spank ТА в този ред на мисли ние от вчера сме младоженци arms ....тази нощ беше  ммммммм love3 а за довечера какво му мисля love1 huglove


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 07, 2011, 11:22:30
Цитат
Много сте лоши-само зо мъже си мислите

И някои само с мисленето си остават aplause huglove hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 07, 2011, 12:42:06
Как така младоженци? Сватба ли е имало?
Скорпи не се прави, не си само с мислите си ти,хич ама хич не ти вярвам  ;D ;D ;D ;D
Кой знае как си ги наредила отбора юнаци и се чудиш кой да си избереш.

Какво лошо има да мислим за мъже?? По точно мислим за секс,а не за мъже :))))))))
Скорпи кажи нещо бързо  ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 07, 2011, 01:44:18
Цитат
Скорпи не се прави, не си само с мислите си ти,хич ама хич не ти вярвам    
Кой знае как си ги наредила отбора юнаци и се чудиш кой да си избереш.

Какво лошо има да мислим за мъже?? По точно мислим за секс,а не за мъже )))))))
Скорпи кажи нещо бързо  

Хахахах, да, така е, наредих ги в редица като войници и избягах  sky ;D ;D ;D

Цитат
Не мога да прочета всичко, защото пак си ровя от тела и ми е трудно.

Трак, чувствай се свободна да си ровиш къдет си искаш, няма проблеми ;D ;D :tease1:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 07, 2011, 05:30:30
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 07, 2011, 05:49:22
Единствения начин да оправиш нещата Трак е ,да кажеш истината. Няма какво да се оплиташ повече в лъжи. Който те желае и иска,ще се проличи и ще приеме. Но ти не си разказала нищо по така за тази едномесечната? Какво става там? Аз съм любопитна ,хихихихи.Все хубави неща са това и аз ще те посъветвам да послушаш сърцето си. Защото аз колкото пъти съм се доверила на разума,толкова пъти след това съм съжелявала. А дори и сърцето да не се окаже право,поне ще знаеш,че си опитала. До колкото те познавам теб и живота ти,май нямаш кой знае какво толкова да губиш или?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 07, 2011, 06:39:29
А мен какво ще ме посъветвате? Как да си намеря своята половинка...  serenade bouket huglove


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 07, 2011, 06:49:12
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 07, 2011, 07:24:17
 Трак, какво е ЧП?!


 А аз... аз, о, аз съм щастливо щастлива!  :)
 

п.с и "Горчиво" на младоженците!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 07, 2011, 07:50:51
ЧП е час пик, Мима нали не излиза от там. Ама Скорпи не я съветвам точно там да си търси половинката. Леко скептично съм настроена към търсенето на свестни мъже по чалготеките :o
Макар,че аз мойто овне баш там го намерих :-[, но пък беше една чиста случайност,той беше завлечен там от приятели и рядко се подвизава на такива места. Но наистина никога не се знае де.

Скорпи какво да те посъветвам,знаеш,че това са неща, които никой не може да ти гарантира. Аз си мисля,че щом ти е писано,на пътя ще го срещнеш,в магазина,на бензиностанцията.....Аз в моето положение се питам понякога,кое е по добре....сама,търсеща своята половинка или имаща някого,но толкова несигурна в него,изълнена със страх от евентуалната загуба.

Бих ти казала.живей си живота,избирай,сега имаш тази възможност,защото след време нас ще ни избират....забавлявай се ако имаш тази възможност и нека ти е леко на душата  arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 07, 2011, 08:10:53
Маруся, за съжаление не съм от тоя тип жени, които се забавляват безцелно, макар че много се опитвах да съм от тях... Трак, не питам за еднодневките, а за хора, с които си струва да се застоиш, ако въобще има такива все още... нещо отвикнах да се застоявам и се дразня от всички, в същото време не искам и сама. В общи линии не знам кво искам.. .или знаех, но вече толкова се отдалечих от желаното, че се обърках. Свикнах да съм зле, да съм сама, да съм изолирана и нещастна.
И още нещо - мъжа не си го търся във Варна, защото живея в София, не ми трябват такива любови от разстояние. Всъщност, не знам какво ми трябва. Знам само, че това, което е сега, определено не е което искам да бъде.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 08, 2011, 12:09:32
Скорпи миличка,това е точно състоянието в което повечето се намираме.Да бъда ли да не бъда ли? В това да се забавляваш,нямах предвид да правиш безразборен секс с този и онзи. Напротив,можем да избираш само и единствено най доброто. На мен също ми се иска нещо по така,аз също не съм от жените за една вечер,отживелица е това за мен, а и не отговаря вече на възрастта ми. Мисълта ми е,че не имаш време за абсолютно всичко и не трябва да бързаш непременно да се обвързваш,защото тогава грешим най много. Пропиляваме време и емоции,за което след това много съжеляваме.

Мен също ме тормози тази вечна самота и започвам толкова въпроси да си задавам и да мисля,а това само усложнява ситуацията в която се намирам. За това се оставям на течението и се наслаждавам на всяко хубаво нещо,което ми се случва. В София е трудно да намериш човека наистина,пълно е с паплач,а и хората много се промениха тук. Поне това са моите наблюдения. Хората и мъжете в по малките градове,все още са запазили духовните си ценности и мислят по съвсем различен начин.Това не означава разбира се,че тук всичко е загубена кауза,има и изключения.Отвори сърцето си,освободи душата си и просто живей,ще видиш как щастието само ще те намери  arms

Споделям,че ази вечер е първата ми вечер от 5 месеца насам,в която оставам сама.Страшничко ми е малко,на това отгоре съм заспала на дивана още в 8 и се събудих в 12.Е сега вече не знам какво ще правя цяла нощ. Стискайте палци да ожевея и да няма страшни мисли и ПА.

Лека нощ


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 08, 2011, 12:53:16


   Сега ще звънна аз на Марусенка да й изпея приспивна песен за лека нощ

   Споделям, че ще й изпея това...


 http://svejo.net/397799-Bridge-Over-Troubled-Water-prevod-


  ... и не само на нея, но споделям, че никой не ми е пял така никога, но къде е време пред мен, все за песни да е :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 08, 2011, 08:02:45
Благодаря за нежната песничка,вярвай ми ,пуснах си я и се отнесах.
Ноща мина някак си,макар,че след като дремнах 3 часа след това се въртях сума време в тва легло. Но бях спокойна и нямаше сърцебиене и страх.
Доволна съм от първата си самотна нощ,дано така да продължава.

Много усмивки на всички


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 08, 2011, 09:04:07
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 08, 2011, 09:34:11
Миме,нормално е да си объркана.Всеки на твоето място би бил също. Около теб се случват доста неща, които водят до това.

Никой не казва,че хората ходещи по чалготеки са несериозни,но бъди честна пред себе си ми кажи,наистина ли вярваш,че там има голяма възможност да срещнеш мъжът на живота ти?

Колкото до еднодневките,никой няма да осъждам за това. Сега ви е времето да избирате, не случайно така се изразих в коментара си към Скорпи.
Този човек те кара да усещаш неща,които може би си забравила. За това седни и си напиши един на лист плюсовете и минусите и дано придобиеш по голяма представа.
Ако пък така ти харесва,тогава още по добре.  ;D Няма да задълбаваш в излишни размисли .

Аз нямам проблеми с излизането,даже толкова ми се е заизлизало,че едвам се сдържам. Но положението ми е такова,че нямам възможност сега. За това с удоволствие бих излязла с теб и бих се изчекнала от танци и алкохол. Имам огромна нужда точно от една такава вечер  cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 08, 2011, 09:56:22
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 08, 2011, 09:58:30
Отказвам се официално от Мима!!
Безсилна съм, повече не мога да помагам,съветвам и каквото и да е било. Всеки опит се оказва криворазбран.
Съжелявам....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 08, 2011, 10:00:51
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 08, 2011, 10:12:58
  Споделям, че снощи половин нощ свалях разна музика... толкова добре ми подейства, обожавам музиката. Обаче, не можеше да не ми направи впечатление, че в повечето сайтове класациите се водеха поне до 20-то место предимно от фолк-парчета. Сега... аз не разбирам тази музика, вътрешно и външно я пренебрегвам, но аз правя така автоматично с всичко, което е далеч от домашното ми възпитание. Това е заучено отрицание, което не одобрявам в себе си, камо ли в друг човек. Така, че да, всеки има право да избира каква музика го радва, какви заведения и какви хора :) Все пак фолкиндустрията не е българско откритие, за жалост стана начин на живот на много хора, а това обърка полюсите на кое е хубаво, кое грозно, кое естествено и кое не. Момичета на по 15 си лепят изкуствени мигли и нокти, слагат си треси по косите и единственото, което ги вълнува е дали Кирил Рашков("известен" български ром) ще  ги качи в някоя от лъскавите си коли, а после да качи и на стената си във Фейсбук обща снимка.
   Еми каквито мечтите - такива и мъжете, и дано ме  разбере Трак какво казвам.

   Споделям, че обожавам музиката и  че сърцето ми пее! :)


п.с добро утро на Маруся, радвам се, че нощта бе спокойна и топла love3
... препрочитам си поста и виждам, че днес трябва да ми е ден без "аз", правило ли е на някого впечатление колко често използва "аз това", "аз онова"...  АЗ :laugh:  лично прекалявам


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 08, 2011, 10:24:40
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 08, 2011, 10:28:08
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 08, 2011, 11:50:10
Цитат
Така като ви слушам, абе, всички ли чакате принца на белия кон 

Трак, не го чакам, ама ако вземе да дойде, сигурно бих взела само коня ;D
Отдавна съм казала, че предпочитам животните пред хората...
Маруся, разбрах те какво имаш предвид, но въпреки това сега ще си призная, че от известно време правя безразборен секс с бройки за "една вечер"  aplause обаче причините да го правя са много комплексни. Най-основната е, че положението и обстоятелствата са такива - без постоянен сексуален партньор като падне възможност, е тъпо да я пропускаш. Това е естествена необходимост. Другата, естествено освен самотата, е неизлизането. Не са много мъжете, с които мога да се срещна у нас, и като се срещнем, то е ясно, че натам ще вървят нещата. Смяната на мъжете не е толкова заради желанието да се трупат бройки, колкото заради това, че не съм видяла някой, при който да си заслужава да остана. Или пък има разминаване в желанията и целите... за момента. И така, ето това означава за мен да се "пусна по течението" - да се гмурна в морето от неподходящи мъже и да плувам из собственото си неудовлетворение. Просто защото щастлива съм била не сред многото, а сред единствения, който ми е на сърцето. Другото е просто така, но то повече взима, отколкото дава. Надявам се, че сте ме разбрали правилно.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 08, 2011, 12:13:57
Да Скорпи,разбирам те абсолютно напълно. Аз бях до много скоро в същата ситуация и много ама много се измъчвах,защото пъл аз само на кретени попадам. Нямаш идея какви. Последния даже не стига,че влезе в дома ми и спа в кревата ми,ами ме е и обра. Сега като се сетя и ми се свива всичко.Толкова е грозно,а театъра беше много добър от негова страна. Остана ми такава травма ужасна,че набързо го погребах някъде този спомен и не искам никога повече да се сещам за това.
Миме,не съм се отказала от теб заради чалгата. Аз повечето пъти рано сутрин завършвам също по чалга заведенията,сори ама в 6 сутринта друго нищо не работи повече,а аз вилнея поне до 8.Така,че чак някакъв чалга враг не съм. Обичам ретрочалгата повече,песните,които имат смисъл и хубав текст,тях си ги слушам и до днес,но не мога да не се присъединя към мнението на Кадифе,че животът се е превърнал в дива чалга и че подрастващото поколение подражава на полуголите ни фолк певици.

Все още се давя като луда от тази кашлица и никой от вас не ми споделя някой народен илач. :(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 08, 2011, 12:42:51
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: didi в Ноември 08, 2011, 05:06:20
Току-що се прибирам от маникюр и педикюр cat иииииии  няма къде да си го покажа :tease1: Излиза ми се някъде,но тази вечер няма с кого,а и детенце го няма.......Между другото кадифе обещала си ми да излезем на кафе arms обещаното си го търся като завещание  aplause


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 08, 2011, 05:40:15
Диди как така няма с кой бре? Ти да не си от Пловдив и ти? Награбвай Кадифето и хуквайте кво. Скорпито е тук в софия ама не ме отразява да идем някъде. Тя само мъже иска  chair

Мимка,благодаря ри,тез илачи ги знам ама що не ги прилагам да ме питаш. Днес обаче ще сложа ракия на врата няма как. Аз иначе ям лъжица мед с ванилия,също много помага за кашлица,ама трябвало по 3 пъти на ден,пък аз само вечер. Но сега ще се поправя.

Миме поздравления за фитнеса,няма нищо по хубаво от спортта. Препорачвам горещо аеробика. Така работиш за цялата мускулатура едновременно и изгаряш адски много калории,а да не говорим колко токсини с потта излизат. Имаш ли възможност най хубаво е един степ аеробик и след това една йога и си страхотна ;)

ти държиш да въриш на чалга у Софето тъй ли? Хм,ще я видим тази работа.Иначе,когато кажеш тогава се прибираме,ко да те правя,няма да те оставя да спиш на масата  ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 08, 2011, 06:08:45
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 08, 2011, 06:21:33
Цитат
Скорпито е тук в софия ама не ме отразява да идем някъде.

В момента не съм в Сф. Трябва да ми сложите GPS ;D, че обичам да се местя cat
За мъжете си признавам, че си права. Особено след като си попочинах от тях, добре ще ми дойде.  huglove hump
Трак, преди да ме хванат лудите, дълго се занимавах с танци. За мен това е най-хубавият спорт, защото едновременно е и изкуство, и удоволствие, и музика, и всичко...  love1 love1 love1
Преди доста време и аз обикалях и то всекидневно заведенията, които отдавна са други, но все бях навън и нямах прибиране, викаха ми "скитня", "хаймана", абе всичко противоположно на това, което е сега. Ама тва беше едно време, га бяхме млади ;D ;D
Ще видим животът е пълен с изненади, де, може и пак да ме изненада с това, което ще ми се случи. С тази надежда си живея още. И тогава това сегашното ще го възприемам като почивка, надявам се. ;) От мъжете, от връзките, от излизанията, от суматохата, от всичко предишно...

Споделям, че цикълът ми е второто най-смазващо ме нещо след ПР spank



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 08, 2011, 08:46:02
Току-що се прибирам от маникюр и педикюр cat иииииии  няма къде да си го покажа :tease1: Излиза ми се някъде,но тази вечер няма с кого,а и детенце го няма.......Между другото кадифе обещала си ми да излезем на кафе arms обещаното си го търся като завещание  aplause


   Обещаното си е обещано, Диди, стягай се за събота, ще ти звънна по телефона и ще се разберем :) И да си пазиш ноктите, че ще ги мериш с моя френски маникюр!

  Трак, ти си действено момиче, това е ясно, обаче избягай от това вечно "ЩЕ". Преди няколко поста бе написала, че ще тръгваш на фитнес, а аз съм го прочела, че ходиш на фитнес и сега с изненада прочитам, че типърва се колебаеш какво да е :) Девойко, така докато се ще-косваш, ще пораснеш :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Ноември 08, 2011, 10:08:14
Споделям, че свърших с ремонта. Днес ми дойде и завесата (перде) - на картинката беше уж зелено, пък жълтее... Иии тая крива ниваааа...  chair chair chair  cat cat cat
Ще се ориентирам да се запиша на танци - току виж и някоя мацка там нещо, кхъ-кхъъ  ;) Вчера приковах очета в една в магазина - малее, 5 сантима маникюри - аха-аха ми мина мисъл да се лепна - как се грижи за това нещо, ама нейсе... нали съм си срамежливичък  ;)
На по-предния сеанс си посъчиних, че едно време съм имал слава на "сваляч" и миналата сряда терапевтът все ме "човъркаше" за това. Е, имаше в далечното минало един особен период, ама... Трябва утре да го питам какво още има да ме разпитва, не е ли насъбрал достатъчно информация?! Разбрах, че нещо си пише на лаптопа за мене, защото знае за какво съм говорил. Да не ме записва тайно?!
Абе, то туй ако е психотерапията, значи и аз мога, таковата де... кхъ, кхъ... ;) sky sky
Споделям, че тъкмо галантно отказах предложения от брат ми самолетен билет да му гостувам по Нова година - то в самолета мога да мина за страхуващ се от летене - ама до летището докато стигна - бррр.... Сигурно ще "напълня гащите" още на 10-тата минута  :D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 08, 2011, 10:24:50
  Какъв ремонт, то направо нова кооперация сигурно вдигнахте! Колкото до цветовете, покрай нас, посещаващите форума... хххахах, всичко жълтее :laugh:

 Много ми стана  любопитно за това, където попита дали не те записва психотерапевта ти. Ще си записва, ами, като не помни :laugh: А ако те пита така настоятелно за сваляческите ти мачовски способности... защо не му приложиш теста с песента на Даяна Рос, ако не се сдържи и се разтанцува, мамма миа!

 И една женска тайна от мен, пази се от жени с дълги нокти и ако са заострени, особено акуратен бъди - това си е скрит скален орел!

 Колкото до летенето... и аз имам страх от летене, като повечето хора с тревожности, но един страхотен мъж ми обеща, че ще се научи да управлява самолет... а после и мен :laugh: та, мисълта ми бе, че е нормално да имаме страх от летене, но не е нормално на нашите години да се ходи без памперс, ако няма памперс и коркова тапа от вино ще ти свърши работа... и не, не го казвам от личен опит, просто имам богато въображение! :laugh:

  Stareternity, и да, сигурно и ти можеш "таковата де... кхъ, кхъ...", както обобщи посещенията при терапевта си, но за да работиш с него и да постигнеш  смислен успех, трябва да не си така саркастичен в мислите си спрямо общата ви работа. Ако изпитваш дори леко пренебрежение и недоверие в работата му, трябва да го обсъдиш с него. И мисля, че информацията за един човек се събира цял живот, ние сме динамични, отворени системи и се променяме според, а понякога и въпреки обстоятелствата.
 Казваш и че последният път си си съчинил някаква история за свалячество. Бива да му казваш истината, затова си там... колкото и тъмни, некрасиви, томителни и плачливи неща да има в душите ни, смисълът на всеки терапевтичен сеанс е не да се направиш на принц или невероятна принцеса, а да си признаеш - страховете, желанията, агресията, ядовете, страстта, тъгата, радостта и да видиш, да усетиш как звучи извън теб. Да го чуеш, доусетиш и да се увериш, че човекът срещу теб не бяга с панически писъци и те разбира. Ако нямаш усещането за разбиране от страна на терапевта си, нямаш нищо. А какво вече ще се престрашиш да му дадеш ти, е само твое решение :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Ноември 09, 2011, 12:38:12
Не съм си съчинил, макар и да не смятам, че ходя при него на изповед. Изразих се
с глагола "посъчиних", защото тогава се смоизживявах, че ми се носи подобна слава - хем беше изненадващо-нелепо, хем - ласкаещо самолюбието ми, а действително - наложи се малко творчески преразказ, щото не съм оптичен диск да помня всичко, пък и като се замисля какви трагикомични артистични напъни правех едно време по тая част - не ми се споделя всичко, дето се вика - това си е моя работа.
А за "кх"-то - един познат психолог! ме беше попитал къде отивам, а аз отговорих - на психотерапия; той се изненада, че съм започнал допълнителна работа; наложи се разяснение. Изводите си ги прави сама  ;) Т.е. - слагам си едно огледало отпреде, пускам усмивка ала Джак Никълсън от оня филм и почвам да се питам... Със сигурност ще бъда и пределно откровен със себе си.  ;) ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 09, 2011, 07:33:33
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 09, 2011, 09:19:31
И хубаво направих, че вчера не споделях, защото днес ми дойде друг акъл  :D
Е, Мименце, те акълите постоянно се менят :D
Радвам се, че се чувства жизнерадостност и веселие във форума love1
Споделям, че в понеделник се почерпих по-вечко, но отмина и този дерт :-\
Споделям, че се радвам за Кадифе, по начина, по който преодолява стресовите ситуаций arms
Скорпи, с коя буквичка започва името ти? love2
Маруся, горе главата, не всички мъже са крадци и измамници! huglove
Днес е отново хубав ноемврийски ден, желая на всички приятно настроение love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 09, 2011, 12:31:45
Цитат
Скорпи, с коя буквичка започва името ти?

АААА, не, тая няма да я бъде.  spank ;D
Ако ти кажа, после ще трябва да те убия swordfight whip ninja-smiley aplause


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 09, 2011, 01:17:58

АААА, не, тая няма да я бъде.  spank ;D
Ако ти кажа, после ще трябва да те убия swordfight whip ninja-smiley aplause
Приемам дуела ти, но аз имам шпага, а ти не swordfight. С какво тогава ще ме убиеш huglove hump ?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 09, 2011, 02:01:32
Цитат
Приемам дуела ти, но аз имам шпага, а ти не . С какво тогава ще ме убиеш   ?

Със Скорпионски чар.  love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Ноември 09, 2011, 03:14:39
Аз мога ли да бъда секундант?  aplause Кристо много кръв ще се лей  sky


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 09, 2011, 03:21:17
Разбира се, че можеш, Майче, но трябва много да внимаваш :)
Жилото на Скорпиончето е опасно и когото ужили, тежко му и горко ???
Но аз не се страхувам от никого, така, че давайте.. ninja-smiley


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 09, 2011, 03:32:46
Цитат
Жилото на Скорпиончето е опасно и когото ужили, тежко му и горко

Виж как знаеш.  aplause Ама пък рядко го вадя, само при нужда от самозащита swordfight


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 09, 2011, 03:39:25
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 09, 2011, 03:41:25
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Ноември 09, 2011, 03:52:26
Ти пък Кристо жилото било опасно, хващаш скорпито и го погалваш директно по жилото па да видим колко е опасно huglove


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 09, 2011, 04:15:33
Цитат
Ти пък Кристо жилото било опасно, хващаш скорпито и го погалваш директно по жилото па да видим колко е опасно

Това наистина е опасна игра. Тайната при обработването на един Скорпион е да направиш така, че жилото да си остане скрито, забравено и заровено, за да изпъква другата същност - онази, обичливата, която излиза на бял свят при добро отношение  love Тогава по-нежен, любвеобилен и грижовен от Скорпиона няма. Ако обаче го нагрубиш, нараниш и обидиш, очаквай да видиш тъмната му страна - тази, която първо ще унищожи другите и накрая себе си.  :-\ :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Ноември 09, 2011, 04:29:57
Мухахахаааа aplause ;)  Кристо, дуела май ще се окаже по- серьозен от очакваното :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 09, 2011, 04:45:19
 :)



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 09, 2011, 04:46:03
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 09, 2011, 05:40:07
Цитат
И аз май ще залагам на Скорпи  

Хехе, мерси, ама смятам първо да опитаме с добро с мъжете arms huglove hump
И ако не стане, тогава  swordfight chair spank

Трак, и на мене ми е скучно, ама и не ми се играе. Обзела ме е апатия, нищо не ми е интересно, всичко ми е равно и май искам да се прибирам вече.  sky


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 09, 2011, 05:54:54
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 09, 2011, 05:58:03
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 09, 2011, 06:10:50
Цитат
Ти къде си?  На мен пък ми се пътува. Някой не иска ли да ме заведе на почивчица някъде

На родното си място.  ;) Още няколко дни.

Между другото, споделям, че след известен анализ и ретроспекция стигнах до извода, че моето ПР го имам от дете, а агорафобията се е проявявала под една или друга по-лека и дискретна форма в дадени периоди и винаги е била свързана с физическо неразположение - при дълго или тежко боледуване, след припадък, разни такива ситуации, които са ми оставили отпечатък. Съответно стигнах и до друг извод, че едва ли ще ми мине напълно и че трябва по-реалистично да погледна на нещата, просто защото са такива.  fish


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 09, 2011, 06:46:08
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 09, 2011, 06:58:21
Стефчоооо, и да ми приемеш приятелството във фейса  ;D

Някой друг, освен Маруся и Стефчо, няма ли да си сподели фейсбучИтУ  ;D
Добре, бе Миме, но не си ме поканила? :)
Разбира се Скорпи, че само с доброто ще постигнеш много по-вече.. sky
Така, че ще внимавам с жилото, най-добре е да не го изваждаш никога.. love3


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 09, 2011, 07:09:47
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 09, 2011, 08:13:13
Да, малко по-късно е пристигнало при мене, но вече всичко е наред! love1
Как ме откри, опасна си :police:
Аз рядко влизам във фасето, но и за там трябват хора :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 09, 2011, 09:03:24
Между другото, не се засягайте, ама не ща хич да виждам мъже от тоя форум повече spank chair
Кой минАл, минАл... тва беше. cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: gabriel000 в Ноември 10, 2011, 12:00:40
Spodelqm 4e skusah s gadjeto mi s koeto hodihme 5 godini i vupreki 4e se pravq na ma4o... mi e kofti


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 10, 2011, 07:46:12
Между другото, не се засягайте, ама не ща хич да виждам мъже от тоя форум повече spank chair
Ето, Скорпиончето си показа жилото >:D
Нали и без това не можем да се виждаме, така, че не се притеснявай, само ще си пишем love
Споделям, че краят на слънчевите дни наближава и ... идва зимата!
Споделям, че ми се ходи до Варна, ама не мога... love2
Габриелчо, животът не свършва до тук..


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 10, 2011, 08:19:41
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: ddiddi в Ноември 10, 2011, 11:27:57
Споделям, че от както си пия антидепресанта вече половин година дишам и се чувствам добре. Но снощи пак ме стегана това дишане, пак ми е затруднено...тъкмо си мислех, че ще се оправя и ще дишам нормално. Сега ми е тъжно, страх ме е, но не от страх от ПР, а мой си страх, дали ще мине това стягане :(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 10, 2011, 12:31:57
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Ноември 10, 2011, 12:46:05
Скучно ми е. Боли ме главата. Ходих да ми изпишат цайси. Приемам предложения за рамки (вид,материал,марка, оптика и т.н.), че съм много боса с диоптричните очила.  ::)
Виж
http://www.selectspecs.com/search.php?tab=Prescription+Glasses&minPrice=19.00&maxPrice=48.99&searchstr=&search=&category[]=11&page=4
Моите са оттам.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 10, 2011, 01:34:01
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 10, 2011, 03:46:02
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Ноември 10, 2011, 03:46:59
Диди,
аз три дни съм със стегнати гърди. Все се мъча да си поема дълбок дъх и само въздишам. Много неприятно е това усещане на задух, аз толкова често се мъча да вдишам дълбоко, че чак междуребрените мускули ме заболяха, че и тия по шията. Днес след тридневно мъчение се чувствам по- добре, надявам се и твоето да отмине бързо и да си отдъхнеш. arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: ddiddi в Ноември 10, 2011, 04:59:17
queenmaya23, аз съм така от две години и половина....:( Единствено от май месец тази година до снощи дишах нормално, благодарение на антидепресанта...сега се питам, защо пак се появи...и дали ще стихне отново. Много ме мъчи, много се изморих вече, това стягане и задух е постоянно, когато го има...:(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 10, 2011, 06:11:18
Споделям, че ми писна вече тука. Искам да си ходя, едва издържам... Не ме свърта и това си е. Не мога и да си почивам. Шило съм.  cat
Искам вкъщиииииииииииииииииииииииииииии, искам си кучето, искам си у нас. Искам да ме гушкат големи силни мъжки ръце  arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 10, 2011, 08:10:49
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 10, 2011, 08:16:50
Цитат
Големи силни мъжки ръце ... Охаааааааа!   Скорпс се е разгонила яко  

Трак, нормално е, все пак повече от 2 месеца само си мечтая. Време е да пробвам как ще е с хапчетата, стискайте палци да не ми се е отразило. hump

За кучето ти не знам що е такъв дзвер, моето си играе с играчките и много си ги обича, навсякъде си ги носи. И е много послушен. Никога нищо не ми е разрушил вкъщи. Душичка arms Мойто мило другарче, много ми е мъчно за него, нямам търпение да си го гушна arms arms arms  cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Ноември 10, 2011, 09:01:37
Споделям, че вчера цял сеанс аз разпитвах психолога, а не той мене. По едно време ми подхвърли, че го манипулирам  ;)
Каза, че целта била несъзнаваното да стане съзнавано; и пак за сексуални неща  >:( К'во да му кажа аз на тая тема; отвърнах, че тия работи са си мои и не желая да споделям - ама той е сложил една табела, че трябва всичко да си казвам; един вид съпротива, видиш ли. Е, изплюх някои "гадости", ама съм си чисто анти-казанова, тъй че няма какво да ставам за срамотиите; не че не мисля честичко за секс, де...  love2 А, и добавих, че по тая тема всичко ми е напълно съзнавано - спомням си всичко мнооогооо добре - тъй че едва ли там има някакви "травми"; другаде са "вмирисаните чорапи".
Като чета разни чуждестранни книги как авторите им-психотерапевти "от раз" разрешават проблемите на невротиците, чак ми става жално и умилно - иии, аз вече втори месец ходя. А в уикипедията пише, че ПР се лекувало с терапия за около 4 месеца. Тъй че ще видим.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 10, 2011, 09:19:45
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 10, 2011, 09:21:05
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 10, 2011, 09:23:39
Цитат
Скорпи, стискаме.   Само ми е чудно кво като не си "таковала" 2 месеца   Поне в това отношение съм облагодетелствана   Сигурно мога и 1 година без "таковане"   Как звучи само  

Офф, не ми се отразява добре :-\
Трябва да се включи в терапията.  hump aplause
Трак, аз не таковам, а ме таковат ;D ;D
Стига вече, че няма да мога да спя, а и предната вечер не можах. :-\ fish


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 10, 2011, 09:35:30


    Кое ви кара постоянно да говорите за секс? С какви спомени свързвате тази телесна неудовлетвореност? Кой ви е карал да изпитвате сексуално напрежение, което не сте удовлетворявали навреме? Хаххах... а сега сериозно  - споделям, че не разбирам защо толкова често говорите за секса като за нещо, от което някой ви заставя да се отказвате постоянно. Ако ви се прави секс, защо не го правите?

   Споделям, че е зима и много, много ми харесва, когато е облашно! Мирише на пушек, на мокри листа, а в един парк на прибиране, видях таралеж :) Имах две круши в чантата си и се сетих за една моя любима детска книжка с оранжеви корици, с едни руски приказки и там имаше един таралеж нарисуван, а на бодлите му круши и ябълки, забодени като на игленик. Опитах се да боцна едната круша на бодлите му, но той само се уплаши и се сви на кълбо... таралежжж на кълбо, ще се избави зай-че-то :laugh:

  Споделям, че ми е хубаво :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 10, 2011, 09:51:15
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 10, 2011, 09:55:24
Цитат
Кое ви кара постоянно да говорите за секс?

Липсата му и скорпионската ми същност по принцип hump
И за да ни вълнува нещо друго, освен ПР...

Цитат
Ако ви се прави секс, защо не го правите?

Ама ти сериозно ли?  sky

Цитат
Скорпи, правилно ли разбрах? Ти не правиш секс, а правят секс с теб   Или имаше впредвид, че ти не ч*каш, а теб те ч*кат   Хубаво е и ти да се научиш да ч*каш  

Е, ти вече тотално прекали chair spank Ела следващия път в спалнята, ако искаш да видиш кой, кого... де да знам, бе човек, както дойде, нямам сценарий. Всъщност, не помня вече :-\


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 10, 2011, 11:38:08
Хахахахахахахаха.
престанете да се такковатееееее!!!!!
Заболя ме корема от смях.
абе аз вече трета нощ ще съм сама,
но днес не ми беше добре,виеше ми се свят да ви кажа още със ставането :(
Уф...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 11, 2011, 12:06:17
  Вари ги, печи ги - те едно си знаят :laugh: Като казах варене, печене... ой, време е за кестени, на всичкото отгоре мога да правя и един уникален крем от печени кестени, сметана, карамелизирана захар и ванилия. Говоря си просто... Но и печено пиле с кестени е добре, а може и сьомга с пюре от кестени. Мдааа, просто ме занимават едни рецепти, връщам се на кулинарният ринг, твърде дълго време си взех кулинарна почивка, дано не съм изгубила тренинг. Мислите ли, че човек може да забрави да готви, ето че Скорпи изказа съмнение, че вероятно е забравила да прави секс. Не съм забравила да карам колело, значи трябва да мога и да готвя още, нали!

   Защо някой за разнообразие не сподели как е със.... секса :laugh:

п.с. и няма мъже много във форума, защото предимно говорите за секс, вместо да поговорите за вкусотии, благини, ароматни свещи, масла, да цитирате стихотворения, да попеете, побродирате... и изобщо, едни не Отчаяни, а Спепфордски съпруги :laugh:
Трак, като говоря за кулинарни тренировки, как са тренировките (гледа строго из-под мигли) говоря за фитнес-залата!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 11, 2011, 12:33:06
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 11, 2011, 08:10:45
Миме,да не би да е от пълнолунието? Като омаляла съм аз.Е не през целия ден,но вчера се изплаших да ти кажа,като станах от стола и ми се завъртя целия свят :(
Но не е от спирането на хапчетата.Веднуж ми бе станало така,когато започнах да ги пия и си беше част от страничните ефекти. Но сега започвам пак да се побърквам нали знаеш,болна ли съм от нещо и т.н.
Снощи за първи път литъл овненце ми каза,че му липсвам. Направо ми стана едно такова,нали се сещате.... huglove
Споделям,че изтървах страхотен телефон,защото съм пача,и попадна в ръцете на една друга...а беше за мен:( Сега не знам накъде,не знам искам ли айфон4 ,не искам ли.....Абе луда работа,все едно нямам други проблеми,че за това да мисля.
Тук вече е много студено и само за пухкавите завивки и мъркане :)Ама трябва да се работи....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 11, 2011, 08:18:47
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 11, 2011, 08:57:16
От пълнолунието започва всичко, момичета..  whip serenade huglove hump :tease1:Колкото и да не ви се вярва, на хората с по-чувствителни нервни системи това им оказва влияние..
Ще мине и така до ... следващото пълнолуние. А е нормално млади, хубави жени да имат желание за секс..Тревожно щеше да е ако беше обратното.
Ние с Кадифе сме по-старички, но и на нас ни се иска...
Ходи ми се на разходка до Варна, Миме, а и до София, Пловдив, Бургас, Лондон, Ню Йорк и т.н.....Все още ми се обикаля света, но ще е на по-късен етап.. aplause
Скорпионче, прибра ли жилото  :angel: ?
Желая на всички участници и гости приятен ден bouket


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 11, 2011, 09:09:56



      Трогната съм от комплимента, благодаря, графе.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 11, 2011, 09:14:08
Специално за Кадифе  love2


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 11, 2011, 09:17:05

  Не, благодаря.

  Хубав ден на всички тук мили птички, на Марусенка  и целувка. :)

  Все забравям да попитам Трак, защо триеш по-старите си мнения? Така искаш да изтриеш и постъпките си ли? Но дали така не засилваш махалото - може би е по-добре да не влизаш в отрицание на нещата, които те безпокоят, а само да  ги игнорираш, защото някои неща не могат да бъдат променени... не могат и да бъдат отказани, ако преди това не са приети.

п.с. това не са съвсем мои мисли, зачетох се в много любопитна книга, споделена от още по-любопитен ум :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 11, 2011, 12:11:12
Цитат
п.с. и няма мъже много във форума, защото предимно говорите за секс, вместо да поговорите за вкусотии, благини, ароматни свещи, масла, да цитирате стихотворения, да попеете, побродирате... и изобщо, едни не Отчаяни, а Спепфордски съпруги

На тия мъже от форума отдавна сме им готвили и бродирали и други неща сме им праили и вече не им е интересно да им се заканваме - кво беше: нашто цвете отдавна са го били откъснали love2 aplause
Та затова ги няма, отишли са да завоюват нови територии, наште гозби вече не са интересни. ninja-smiley hump
Еми такъв е животът, какво да се прави... ние ще си говорим по женски.
Иначе аз, както вероятно сте се досетили и сте усетили, за повечето неща се шегувам, за да не се вземам твърде насериозно, по-лесно се преживява света с хумор.... мдаааа. Пък било то и автоирония или секс-смехотерапия. love3
И аз 2 дни спя доста неспокойно, освен да го отдам на пълнолунието... или на вълнението, че най-после ще се прибирам у дома - на любимото си място, да си спя в мойто креватче, с мойто маймунче big-bed-smiley cat

Цитат
Скорпионче, прибра ли жилото   ?
Засега да, ама ше видим кой ше ме ядоса, като се прибера. chair spank

П. С. За мен защо няма цвете :angel:



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 11, 2011, 01:07:53
 bouket bouket bouket Това е специално за тебе, Скорпи !
Радвам се, че ни подкрепяш /всички във форума/, както и всички ние тебе! love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 11, 2011, 01:15:28
Ихх, така изпросено... пууу, мъже бе, не се сещат ;D ;D ;D
Шегувам се, Кристо, мерси love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 11, 2011, 06:58:20
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 11, 2011, 07:11:30
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 11, 2011, 07:28:08
 Записвам се и аз arms love като кандидат-майка на момиченце


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Ноември 11, 2011, 07:37:08
И аз се бях записала за момиченце,а то момченце.За това ,каквото дойде. :D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 11, 2011, 07:43:35
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 11, 2011, 07:49:46
Добре. Тогава искам момиченце и момченце. love cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Ноември 11, 2011, 07:51:13
Двойно щастие.От това по хубаво няма.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 11, 2011, 07:59:30
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 11, 2011, 09:59:56
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 11, 2011, 10:04:14
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 11, 2011, 10:55:36
Цитат
Скорпи, ако си говорим за таковане, ще ми обърнеш ли внимание 

Хахах, даааа, ама още повече ще обърна внимание, ако не е само на приказки hump
Скорпи си ляга тихо и кротко, че утре я чака път. fish cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 12, 2011, 12:29:04
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: dolcetopolina в Ноември 12, 2011, 04:14:35
Споделям, че започнах нова работа и съм много щастлива. Споделям, че си смених отново прическата. Споделям, че съм много уморена, но това ми дава енергия колкото и странно да звучи love bouket


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 12, 2011, 04:27:42
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 13, 2011, 12:22:10
Честити и от мен за новата работа.Дано се се чувстваш добре там.
Аз също смя до
ста неспокойно през последните дни. Мислех си,че е от факта,че спя вече сама,но май пълнолунието играе също някаква роля. Спя някак си наполовина и се събуждам и ставам много рано. Снощи не бях сама например, но овненцето като стана за работа сутринта в 8 и аз реших ,че трябва да стана. Изгледах си поне сериалчетата,че имах да наваксвам.
Миме чакам с нетърпение да прочета,че си свършила поне едно от нещата,които се каниш от доста време да направиш. За деца ако чакаш да си подредиш живота,то той никога няма да е достатъчно подреден.За това ако го желаеш истински,действай.
Аз искам близнаци моля, момиченца. Имаме в рода и бих искала да имам и аз. От овненцето 2 сладки принцеси искам :) Но няма да го чакам да порасне. Май друг ще е таткото.
Навън е студено и зимно ,мирише на печки ,толкова обичам тази миризма. Идват празници,от които много се плаша.
Години наред в Германиятова беше най прекрасния и най светия празник за мен и семейството ми там. Приказка,с огромна елха до тавана,много подаръци, запалена камина,коледна музика и много много уют. От както съм в България,нямам една нормална Коледа. Толкова искам сега да е различно.Искам този уют,искам любовта на живота ми,искам спкойствието,червеното вино и страстта,липсва ми това.
Да не говорим,че тази година няма да се прибера в родния град за коледа.Няма смисъл да бия толкова път,за да седна с майка и татко само на масата. Единия да заспи в 9 ,другия в 10.По скоро бих искала те да дойдат при мен,но може да се окаже също невъзможно. Така,че мисълта,че ще бъда сама на този ден, ме убива.
Искам да заспя и да се събудя направо на 31-ви.
Изпитвам нужда да плача,нещо в мен като че ли се е събрало като топка и иска да избухне. Но не мога,само се мъча. Искам да ми олекне и да заживея нормално,спокойно и щастливо.Искам да чувствам,че не ми лиспва нищо.Искам да съм изпълнена.....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 13, 2011, 01:33:53
Маруся, ще се присъединиш към мойта компания и няма да си сама, ако това ти е проблемът ;)
Аз съм си вкъщи и съм се отдала на домакинство и пренареждане на интериора. Чак сега си изрових компа от багажа, за да ви кажа здрасти love love2 love3


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 13, 2011, 01:54:58
А добре дошла скорпи :)Мерси,мисля,че няма да скучаем  love1
Аз сега се наслаждавам на домашно приготвения италиянски шоколадов сладкиш....май съм в депресия,пак налегнах сладките неща ...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 13, 2011, 03:23:32
Цитат
А добре дошла скорпи Мерси,мисля,че няма да скучаем 

Добре заварила, както казват по турските сериали sky

Имам засега една оферта за празниците, ама вече не обичам да правя планове и плахо се съгласявам, с уговорката, че "ще видим". И все пак смятам да празнувам, разбира се...  love1 Винаги имам надеждата, че следващата година ще е по-добра и по-хубава.  ;)

П. С. Сецнах си кръста за първи път така гадно, май ще трябва да предприема нещо. :-\


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 13, 2011, 06:23:31
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 13, 2011, 08:40:17
Как да проверя чувствата му?
Моля,мъжката част да се включи.Може и момичетата да кажат нещо. Как по дяволите да разбера какво съм аз за него? :(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 13, 2011, 08:53:53
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 13, 2011, 08:56:31
Маруся, давам ти най-приятелския съвет: Ако искаш да унищожиш една връзка с мъж, питай го какво значи за теб постоянно и анализирай отношенията ви... докато накрая нищо хубаво не остане.  :-\


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 13, 2011, 09:02:16
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 13, 2011, 09:11:56
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 13, 2011, 09:19:38
Миме ако си проследила внимателно от началото до край нашите взаимоотношения,знаеш,че с директните въпроси до никъде няма да я докарам. Напълно съм съгласна със Скорпи,защото наистина е така,започнеш ли много да анализираш на глас....не знам дали няма да предизвикам раздяла. С него не мога да процедирам така...За това се обърнах към вас.Никога не съм можела да играя игрички,или пък да поставям мъжете на изпитание.За това ви моля за съвет.Какво да направя или да го предизвикам да направи,за да проверя чувствата му?
Това ,че има нещо към мен има го,както казваш Миме то се усеща,но искам да знам повече....в нашето състояние имаме нужда от малко сигурност,знаеш какво имам в предвид.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Ноември 13, 2011, 10:07:36
Маруся, мила Маруся,
пусни се по течението със затворени очи и приеми това, което съдбата има да ти поднесе! Никога не подпитвай мъж за това какви са му чувствата, особено мъж с интелигентност над средната. Както каза Скорпито, ще го усетиш по начина по който те гледа и по действията... Дай време нещата да се развият по естественият им начин. Наслади се на всеки момент прекаран с него, пък после каквото ще да става. Чувала съм , че хората когато легнат на смъртния си одър не съжалявали за нещата които са направили, а за онези , които не са направили.... arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 13, 2011, 10:27:48
Маруся, когато започнеш да задаваш въпроси от този сорт, мъжете се чувстват притиснати в ъгъла и им се иска да избягат. Защото те от малки са приучавани да крият чувствата си по всевъзможен начин - нали са мъже? Въпросите в най-добрия случай ще предизвикат досада и раздразнение, в най-лошия - е, казах ти вече какво ще стане. Защото питащата и изискваща обяснения жена се възприема вече като проблем, а не като нещо хубаво. Затова не заставай с ръцете на кръста и не питай: "Коя съм аз", както женската ти същност те побутва да направиш.
Мъжете не обичат да говорят напразно. Те говорят чрез действията си. Затова съди по тях. Ако е с теб, значи това иска. Усмихни се, целуни го и просто го обичай. Без думи и без въпроси.  love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 14, 2011, 07:14:55
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 14, 2011, 07:15:20

   Бъди красива и мълчи?

   Последствията са за наша сметка.

   Споделям, че нещо не ми се споделя напоследък.

   Чувствам се стабилна и неврозата мълчи, но уви не само тя.

   Успешен старт на работната седмица на всички и нека има усмивки. :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 14, 2011, 07:23:34
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 14, 2011, 07:25:30
Маруся, малко мнение и от другата страна - понякога мъжете изпитват страх от отнемане на личната им свобода, нерешителност и пр...Спомням си как момчетата бягаха някога от "мъжкараните", от "агресивните" жени. Мъжкия пол не обича силните жени. Обикновено последните си вземат за мъже - "мухльовци", такива, които ги бият и командват на лягане и ставане.  ;D
Това е природата - единство и борба на противоположностите...
Миме, възрастта няма значение - тя просто е предимство - но много бързо взеха да се търкалят годинките, не можем да спрем времето.. :-\
Не можем всички да сме идеални, но трябват компромиси, много компромиси.. love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 14, 2011, 07:33:46
 
  Коя жена е силна според мъжете? Нима не е очарователно жената да стои на собствените си токчета стабилно, а сърцето й да пари, както и всички останали,указани за топлина места? Как е възможно мъж да търси безхарактерно същество, което по начина, по който приготвя телешкото задушено, задушава и всички останали "неща"? Защо една уверена, справяща се на принципа на вътрешното обезвреждане на страховете си жена, да не предизвика и събуди ловеца, вместо да го накара да му ръждася и пушка, и мерник? Не е ли оправдание на ленивите емоционално мъже да се крият зад това, че една жена е силна или евентуално агресивна, ако ясно е показала, че иска един мъж и го е отделила от множеството?

 Трак, на Маруся в тази дилема може да помогне само партньорът й.

 Сетих се за виц по повода. Мъж и жена се карат, жената тропа с крак по пода ядно до леглото и крещи - Излез веднага из-под леглото ти казвам, чуваш ли!!! Отдолу идва незабавен отговор  - Няма пък да изляза, да видиш кой е мъжа в тая къща!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 14, 2011, 07:38:45
Не всички жени са "безхарактерни" същества, Кадифе, не всички! Има много стойностни, душевно красиви, обаятелни и очарователни жени love2.
"Силната" жена не е тази, която описваш, а егоистката, която иска всичко за себе си, на първо място място за нея е собственото аз, свикнала всичко да и се дава, да получава всичко с цената на всичко..Така че бъркаш умната жена със силната, Кадифе..


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 14, 2011, 07:43:48
Жената с воля има и други качества - борбата в живота, борбата за децата си /особено ако е останала сама/, твърдо посрещане на несгодите с една дума - воля за живот swordfight


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 14, 2011, 07:44:12
Не всички жени са "безхарактерни" същества, Кадифе, не всички! Има много стойностни, душевно красиви, обаятелни и очарователни жени love2.
"Силната" жена не е тази, която описваш, а егоистката, която иска всичко за себе си, на първо място място за нея е собственото аз, свикнала всичко да и се дава, да получава всичко с цената на всичко..Така че бъркаш умната жена със силната, Кадифе..

  Ммммоля?! Тоест вие бидейки силни мъже, искате всичко за себе си, предпочитате да ви се дава и да получавате с цената на всичко? А стойностните, душевно красиви, обаятелни и очарователни мъже са откровени гейове? Просто преобърнах твърдението ти, забелязваш ли несъответсвието?
 Нима трябва непременно да избера само една опция за женското си присъствие - умна или силна, а защо не или красива :)

 И волята за живот идва обикновено, когато нямаш друг избор и ти се налага да се бориш, не ми е нужна воля за живот, а радост за живот, животът не е само борба на противоположностите, а и единение, ако има с кого, разбира се.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 14, 2011, 07:47:19
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 14, 2011, 07:50:30

 

     Трак, жената с воля може да има  лични приоритети само, докато се влюби :laugh: После нещо бъркаме...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 14, 2011, 07:52:07
Красива по своему, Кадифе е всяка жена. Ако за тебе красотата като външнен признак е най-важният, за мене не е.. Ако гледаш само някой мъж да е красив, чарове, но друго да му липсва - много бъркаш.. една моя позната се ожени някога за красив и чаровен мъж, но с годините красотата му увяхна и сега той е един от най-големите просяци в града..
Ако природата беше обърнала нещата и жената да е физически по-силният пол,коментариите щяха да са други.. Просто приеми реалността такава каквато е. Можеш да преобръщаш думите ми и на 700 градуса, но истината е една и е независима от твоите интерпретации мъжът е Мъж, жената е Жена. Останалото е грешка на природата..


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 14, 2011, 07:56:36
Красива по своему, Кадифе е всяка жена. Ако за тебе красотата като външнен признак е най-важният, за мене не е.. Ако гледаш само някой мъж да е красив, чарове, но друго да му липсва - много бъркаш.. една моя позната се ожени някога за красив и чаровен мъж, но с годините красотата му увяхна и сега той е един от най-големите просяци в града..
Ако природата беше обърнала нещата и жената да е физически по-силният пол,коментариите щяха да са други.. Просто приеми реалността такава каквато е. Можеш да преобръщаш думите ми и на 700 градуса, но истината е една и е независима от твоите интерпретации мъжът е Мъж, жената е Жена. Останалото е грешка на природата..

 Попитах дали трябва да избираме само по една опция за женското си присъствие - силна, умна или красива. Това няма нищо общо с центрирането върху физическите параметри. Колкото до женитбата за красив и чаровен мъж, който с годините повяхнал и се превърнал в просяк - може би това няма да има значение за партньорката му, ако я е превърнал от жаба в принцеса :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 14, 2011, 07:58:09
"Жената с воля, Стефчо, е жената с приоритети."
Разбира се, Миме  love2
За такива Жени, мъжът би дал всичко от себе си, да я накара да се почувства Жена - просто трябва взаимност- когато отношенията са нормални, когато обичта не е пресъхнала, мъжът е готов на себеотрицание, себераздаване - така и той се чувства Мъж, а жената - Жена. love2


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 14, 2011, 08:01:34
Попитах дали трябва да избираме само по една опция за женското си присъствие - силна, умна или красива. Това няма нищо общо с центрирането върху физическите параметри. Колкото до женитбата за красив и чаровен мъж, който с годините повяхнал и се превърнал в просяк - може би това няма да има значение за партньорката му, ако я е превърнал от жаба в принцеса :)
Не, Кадифе, тя и сега си е една красива, чаровна фризьорка, която отглежда двете си деца сама /може би вече има и мъж до себе си/, която въпреки годините е запазила своя чар и обаятелност, своята доброта, но и волята за живот...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 14, 2011, 08:03:01
 Споделям, че отивам да изгоня канарчетата от перваза на прозореца и да разсипя трохи за следваща партида пернати  :)

 Хубав ден, г-да.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 14, 2011, 08:03:34
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 14, 2011, 08:04:21
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 14, 2011, 08:06:12
Тука се разсърдих. Мен към господата ли ме числиш, Кадифе  ;D

   Ми ти влизаш-излизаш със скоростта.... на мъж! :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 14, 2011, 08:10:07
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: delicacy в Ноември 14, 2011, 08:57:23
Скромното ми мнение е, че на един мъж трябва да се казва, онова, което мислиш, защото той чувства, че се страхуваш да не го загубиш и започва да си играе своите игрички. Една жена така никога не може да бъде щастлива. И когато един мъж тръгне да се развежда или разделя с приятелката си, казва следното: "Ама, ти не си ми казала!"
Един мой приятел, който ми споделя личните си преживявания, ми разказва за поредната си сексуална връзка с жена, за която той казва, че тази връзка е несериозна - само за секс. Питам го аз, жената знае ли, че си с нея само за секс, той ми отговаря; "Еми, тя си мълчи, нищо не ми, казва, значи знае и й харесва да си общуваме само сексуално и да не ме търси за нещо сериозно". Жената обаче си мисли съвсем друго: полека, лека ще го накара да я заобича и ще го задържи. Да, ама - не, в същото време той вече мисли за следващата жена, която ще вкара в леголото.
Другият номер със "слабите" жени, също така не е за препоръчване, защото една жена като се прави на слаба насилва себе си, да бъде онова, което не е - слаба. Жената е всичко друго - но не и слаба. Няма слаби жени, има такива, които се правят на слаби. Всъщност, не сте ли разбрали, че по природа жената е  по-силния пол? Единствената сила на мъжа се състои във физическата му сила. Моля Ви, не се дръжте с мъжете като с безащитни същества.  love



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 14, 2011, 09:05:41
Скромното ми мнение е, че на един мъж трябва да се казва, онова, което мислиш
Напълно съм съгласен с теб, delicacy, само за това - трябва да се споделя с любимия човек, това, което се мисли. Защото именно несподелянето, скриването или премълчаването на въпросите води към "игричките". Това се отнася и за двата пола. Каквото има озадачаващо, каквито и съмнения да възникват - просто го / я попитайте.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 14, 2011, 09:30:25


               Питам... и отговор не искам!  :laugh:


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 14, 2011, 10:18:30
Цитат
Ми ти влизаш-излизаш със скоростта.... на мъж!

Бройте ме и мене към господата, моля aplause


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 14, 2011, 10:28:12
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 14, 2011, 10:38:03
Много интересни неща се споделили по темата.Благодаря на всички и най вече не Кристо,че се осмели да каже и той нещо :) Наистина имам нужда от мъжко мнение.

Аз знам какво не трябва да казвам и показвам на мъжете,за да не се плашат и да не бягат. Наслаждавам се на моментите с него , но ако той мисли както онзи ,за когото споделя delicacy?? Ако той се забвлява с мен само??Но тогава защо казва,че му лиспвам,защо като ме види не ми слиза от врата? Защо като легне не спира да ме целува,докато не заспи? Защо ме докосва все едно съм тънка кристална чаша?/:) Защо и защо? В същото време обаче какво ми лиспва ,за да почувствам онази сигурност,за която постоиянно говоря?

Много е сложно,нека Кристо ми каже 2 думи за това,което написах.Мисля,че той като мъж може да даде някаква преценка. Разбирам и съм наясно,че всеки човек е различен,но имам нужда да знам,че всичкото това не е просто игра.
Няма да крия,че го обичам,истински,с цялото си същество и в момента в който ме докосне цялото ми тяло гори.знаете ли колко ми е трудно да потисна този вид усещане? Или когато ме прегърне нощем преди да заспи,как се разтапям в ръцете му и искам този миг да остане завинаги.
За това съм объркана и несигурна,мисля,че обичам за първи път в живота си ,как да се предпазя от страдание??  :'(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 14, 2011, 12:30:57
Да, Маруся, може би ти си влюбена love
Наистина няма две жени еднакви, няма двама мъже еднакви...
Когато двама се обичат, единият обича малко по-вече love2  така е, но и аз не знам защо..Нормално е този, който обича по-вече, понякога да изпитва известни съмнения, нещо да го "гложди" отвътре..
По начина, който приятелят ти те целува, докосва говори, че и той те обича..
Но понякога самата същност на човека не позволява да бъде такъв, какъвто партньора му иска да го вижда..
Маруся, мисля, че при тебе обичта е взаимна и просто не го подлагай на съмнение. Ако нещо те съмнява, питай, недей си мълча - само споделянето ще решава проблемите, недоразуменията и пр...
Чрез отговорите му ще научаваш истината love3


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 14, 2011, 12:52:06
Ох много ти благодаря.Да страхувам се,че аз обичам повече. Но пък ако не беше така,нямаше да съм с него. Аз не съм свикнала мен да ме обичат повече,това не ме прави щастлива.Имам нужда и се чувствам изпълнена ,когато аз обичам.
Той е много нежен и галантен мъж,мъж за който цял живот съм мечтала.Макар и по млад от мен,няма значение,усещането между нас е невероятно. Страхувам се,че той само се забавлява или по точно,наслаждава се на всичко това,без да мисли за последици и бъдеще. Но може и това е правилния път към истинското щастие.Ние жените не винаги го можем.Натурата ни е такава,все да питаме,все да искаме да ни показват ,да ни казват,в крайна сметка обаче дори и тогава пак сме мнителни. Наистина човек трябва да търси отговорите в действията на половинката си,в неговото отношение към теб. Може би си прав,може би и той ме обича по някой свой си начин,който не може да покаже така,както на мен ми се иска. Но е факт,че не пропуска да ми каже лека нощ,когато не е при мен,дали с смс или с обаждане. Винаги пита как е минал денят ми.Наистина ако това е някаква игра,тогава го признавам за най големия артист. Може би трябва да се отпусна и леко да отдъхна и да се успокоя,че все пак го имам. Не знам.
Обичам го толкова много,не съм на себе си,и много ми е трудно да не го показвам,за да не го изплаша.Всячески се старая да не го разбира,макар ,че той ми е казвал ,че очите ми говорят достатъчно. Никой до сега не е успявал да прочете по очите ми какво става в сърцето ми. За това,именно за това и куп други неща съм си загубила ума по това МОМЧЕНЦЕ..Как може да знае във всеки един момент какво точно ми се иска,дали топла дума,дали прегръдка или целувка?Някъде написано ли е как го прави? Всичко това ми е ново,макар и на толкова години,ми е чуждо,но толкова много ми харесва,а е опасно и страшно.
знаете ли,наистина няма на кой да кажа всичко това, и може би след написаното наистина малко ще ми олекне,все едно на него съм го казала :)
Хората около мен,само ми повтарят,колко много ме обичал и как ме бил гледал и не знам си кво си.Не вярвам ,защото всеки гледа май да ме успокои,за да не се измъчвам.Не знам и аз вече. Прекалено мисля и премислям,много мечтая...сънувам го много...дано да е за добро.
Благодаря още много пъти за съвета,мнението и всичко,наистина ми помогна :***

10000 Киссес и прегръдки


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 14, 2011, 01:06:03
Благодаря ти, Марусенка!!
Ще добавя още малко - "Любовта иска жертви!"
Хората отдавна са го установили това. Ако в една връзка се раздаваш на 100%,, ако със същото ти отвръщат - тогава НЯМА проблем и не бива да го търсиш там, където го няма.
 "Трудно е да бъдеш щедър, но още по-трудно е да не се разкайваш за щедростта си". Така, че не се страхувай, обичай /и ще бъдеш обичана/ love и не мисли за утрешния ден. Нали знаеш -Надежда, Вяра и Любов, като най-силна е Любовта. love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 14, 2011, 04:46:42
Душа глей ся:

Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.

Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.

Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.
Ако прекалено силно обичате един човек, ще му причините вреда. Като мислите само за него, вие го правите неспокоен, защото с мислите си го контролирате. Да обичаш човек значи да му желаеш доброто и да го оставиш свободен.


Хората не трябва да се питат взаимно: “Обичаш ли ме?” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не говори.

За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с любовта.

Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.

Пълна лудница,аз съвсем дадох на късо вече :)))


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 14, 2011, 04:52:33
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 14, 2011, 04:53:24
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 14, 2011, 04:56:25
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 14, 2011, 05:01:17
 love Но като дойде сляпата неделя, тогава му мисли, Миме..


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 14, 2011, 05:09:26
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 14, 2011, 06:11:20
Оле Миме,ще си отиде ли? Така ще те завърти и замъгли,че не знам какво друго ще  можеш да виждаш или дали изобщо ще виждаш нещо.Тогава не знам какви очила ще трябва да си направиш. Скорпито я разбирам за това,което каза. По същия начин съм и аз,но някак си мисълта за него повече я предпочитам пред всички останали мисли. А и някак си ми дава сили да се справям с всичко останало с лекота. Дет се вика крила ми дава. :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 14, 2011, 07:56:54
Маруся, знам, че разбираш всичко, което оказах и защо го казах, просто защото мислим еднакво и имаме сходни преживявания. Не знаеш само КОЛКО МНОГО, МНОГО, МНОООООГООООООООО добре те разбирам!!!!
Аз мисля, че любовта не трябва да се казва, а да се изпитва. Само тогава е чиста, истинска и неопорочена от егоизъм и желание да притежаваш другия, от стремеж да го надвиеш и да го имаш само за себе си.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 14, 2011, 07:58:49
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 14, 2011, 08:04:23
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 14, 2011, 09:10:25
Нервна си Миме, защото ти се покачва адреналинът! :tease1: Ако се влюбиш дълбоко, свят ще ти се завие ??? Няма нищо лошо да си влюбена... sky Но не до следващия, а в Единствения love
Скорпи знам, че си на много прав път, че  разбираш истинската обич и съм сигурен, че скоро ще я срещнеш love2. По-скоро ще я усетиш cat
Миме, не така с лошата, бе - вместо това spank, това -  huglove hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 14, 2011, 09:57:00
   Споделям, че имате някак... преекспонирани очаквания за любовта, някакъв такъв помпозен романтизъм, който е като отривистото лаене при малките кученца, които джафкат силно срещу всичко, от което ги е страх. Тоест, сами не се вярват, докато го правят и от това се надъхват още повече :)
 
    Аз самата съм романтична, ранима, неуверена и порочно моногамна в чувствата си, но започвам да проумявам, че любовта като любов не е само онази, с която  очаквам да ме обичат. Тоест, ако не бъда обичана така, както искам, не съм обичана ли? Просто хората наистина са различни, емоциите им, възприятията, характерите и истината за любовта е само една... ако наистина обичаш някой много, приемаш го такъв, какъвто е - безусловно и започваш работа над себе си, не да компрометираш собствените си принципи, а да обуздаеш егото си. Оставаш го да те обича така, както умее и така, както го разбира и най-важното така, както му носи радост И на него, спокойствие житейско и интимна страст. Партньорът бива да те провокира към себеразвитие, а не към мрънкане, самосъжаление и танталовски мъки в опити за бутането на една любов, която каквото и да правиш все ти се струва, че не е онази, която ти се иска да  бъде, и  какво правим? Мъчим себе си, него и цялата Вселена, защото искаме хората да правят онова, което ние бихме сторили за тях. Това е грешка, по-важното е да не им причиняваме онова, което не бихме искали те да причинят на нас. Това мисля... сега остава по-трудната част,  да го направя!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 14, 2011, 10:31:11
Cristo, един истински Скорпион винаги обича по един и същи начин. huglove arms

Споделям, че си ходя без чехли, защото кучето ми ги отмъква постоянно  cat spank


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 15, 2011, 07:16:39
Cristo, един истински Скорпион винаги обича по един и същи начин. huglove arms
Зная, зная, Скорпи - баща ми е скорпион, баба ми беше скорпион - обичта им е много силна love, но разсърдят ли ги - жилото им е много отровно ninja-smiley
Приятен ден, приятели! love  love3


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 15, 2011, 10:09:48
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 15, 2011, 04:42:31
Споделям, че съм болничка и си търся доброволец да ме лекува hump aplause


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: kadife в Ноември 15, 2011, 08:13:31


   Споделям, че нямам какво да споделя тук. От известно време е така, което означава само едно - ще направя крачка встрани и ще пропусна колоната... или ще я оставя да ме настигне :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 15, 2011, 08:14:22
Миме ти откри Америка в изказванто на Кадифе  ;D

Знаех си,че не трябва да се отпуска и успкоявам. Овнето ще заминава,а аз ....мисля да се отдръпна сега от него.....не мога повече,нямам сили...

Скорпи миличка и теб ли те хвана гадния вирус? Офффф и аз много страдах сама.Забравих да говоря цяла седмица затворена в къщи. Никога до сега никой не се е грижил за мен докато съм била болна, освен мама разбира се. Никой мъж не го е правил,не знам какво е това...все съм си била сама. Но пък те разболеят ли се,цялата рода трябва да наоколо и да хвърчи със супите,масажите и лекарствата. Бързо се оправяй мила,гледай повече билки и народни илачи да вземаш и по малко лекарства.

Тъжна съм ,нещастна, отчяна,нервна и изморена ....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 15, 2011, 09:30:54
Цитат
Скорпи миличка и теб ли те хвана гадния вирус?

Ше го хвана аз, ама за гушата  chair spank
Пия ефералган, въпреки че в листовката на АД пише да не се вземат нестероидни противовъзпалителни, ама какво да направя... чайчета, лимончета, глупости... Около мене всички болни и накрая не удържах фронта, а тъкмо останах самичка.  :-\
Ще се оправя. Но се чувствам като дон Домат в лицето ;D
Добре, че пия АД и Стрезам, че да не ми пука много  sky А и съм доволна, защото разболяването се случи след една важна служебна среща. Радвам се, че на нея успях да докажа, че въпреки всичко, което изгубих през последните 2 години, аз все още нося в себе си професионалните ми качества и това няма кой да ми го отнеме. Само Господ, но въпреки всичко усещам, че той е с мен. Иначе не бих оцеляла досега. Знам, че ще ми даде нови шансове за нови неща или поне се надявам.
Не ми е тъжно, нито весело. Не съм отчаяна, нито окуражена. Чувствам само една надеждица да си проправя път в тъмнината и вярвам, че е добър (серотонинов?!) знак.  sky
Идея си нямам какво точно има в тия лекарства и не съм сигурна, че искам да знам, но те направиха животът ми с една идея по-поносим и съм благодарна.  love2
Кристо, можеш да тържествуваш - вади рецептите aplause
Взех си втора опаковка. И снощи, ей така ненадейно, ми се прииска да отида на пиано бар love1


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 15, 2011, 09:42:30
Скорпи, бих те лекувал с голямо удоволствие! love2
Ти си една прекрасна жена, която заслужава много обич love!
Аз съм ЗА лекарствата, до толкова, до колкото да ни върнат към нормалния живот, да ни помогнат да преодолеем определени кризи :-\
Победих ПР още през 2004-та година. Човека, който ми го създаваше, вече не е между живите от 2010г.. Да, беше ми началник, тормозеше мен и другите ми колеги, до като един прекрасен ден не влязох в стаята му /беше сам/, хванах го за гушата и му казах в очите, че ако продължава да ме тормози, ще му смачкам физиономията!! >:(
Извоювах Свободата, станах отново нормален човек! arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 15, 2011, 11:57:57
Кристо, накара ме да се замисля. И аз чувствам, че тая гняв, но не към другите, а към себе си. Заради това, че не съм успяла да предотвратя всички нещастия, които са се случвали пред очите ми, в семейството ми, с приятеля ми, с хората, които съм обичала. Гняв и вина, а не страх. Болка... Страховете са просто симптом. Зад тях е неизразената ми тъга, чувството за безпомощност и всичко, което съм натискала толкова дълго навътре, вместо да го освободя... да накажа себе си е бил единственият начин да постигна невъзможното - да поема контрола и да накажа "виновниците" чрез мен...

Винаги, когато достигна до истината, се чувствам сразена от нейната простота и съвършенство (човешкият мозък е гениално творение...) Този факт ме радва и натъжава едновременно. Затова за пръв път от месец и половина насам тази вечер се разплаках...  :'(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 16, 2011, 07:47:43
Само не вина, Скорпи! Само това не изпитвай - не наказвай себе си за нещо, което е извън тебе. Приеми се такава, каквато си  и не се обвинявай за нищо.
Специален поздрав за теб, Скорпи, за Мима, за Мая, за Маруся, Таня, Диди и другите знайни и незнайни участници във форума:

Ти можеш

Край мене лека музика се носи,
поточе нейде тихо ромоли,
във мислите ми се въртят въпроси,
сърцето от които ме боли.

Защо един богат е, други беден,
трети  нещастник пълен във живота?
Защо в човека топлина и нежност
отбягват и летят високо ?

Какво е лошото в човека –
В характера му, в мислите, в душата ?
Но като цяло те не се променят-
едни и същи, вплетени във съдбата.

-Човече, вярата ти липсва !-
Изгубил си опората в борбата
и чувството за смелост. Само мислиш,
така потъваш в океана на тъгата.

Ти още си способен да се бориш,
все още можеш много пред света -
неизчерпаем е във тебе онзи порив
с когото ще си върнеш радостта !!
Cristo love2


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 16, 2011, 09:11:37
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 16, 2011, 09:18:18
Изкъпа ли се в басейна, Миме? aplause
А тенис - корта?
Там е хубаво лятото, а не есента..
Няма нищо по-хубаво от тишината и спокойствието!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 16, 2011, 09:29:41
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 16, 2011, 09:32:00
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Ноември 16, 2011, 02:21:23
Кристо,
благодаря за поздрава! Чудесно произведение! bouket


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 16, 2011, 03:25:33
Мерси и от мен на Кристо. Изкарах трудна нощ. Днес още не съм яла нищичко и отивам да поправя тази грешка... Не знам само как ще дишам. :-\


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: tanq toncheva в Ноември 16, 2011, 08:45:27
Мерси Кристо за поздрава  cat love2
Скорпи лекувай се и се оправяй бързо  love3


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 17, 2011, 08:57:03
Мерси за поздрава и от мен  arms
Скорпи защо не можеш да дидаш и защо не се храниш?
Сега като си болна ти трябва стабилна храна,за да оздравееш по бързо.
Миме завиждам ти за балкана :) Наслаждавай се на спокойствието и тишината.Аз чакам с нетърпение да дойде нова година,за да мога и аз да смения малко обстановката и да си почина.
Споделям,че скоро ще навляза пак в труден етап от живота си,писах вече защо и не знам как ще се справя. Опитвам се да се отдалеча от овнето,но ми е адски трудно. Трябва да намеря някакво решение,за да не страдам толкова много,но знам,че е невъзможно.
Снощи почти не съм спала,ужасни кошмари сънувах, исках да крещя на сън ,а не можех и се задушавах. Чудя се кога ли ще ми провърви най накрая...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 17, 2011, 10:39:28
Цитат
Скорпи защо не можеш да дидаш и защо не се храниш?

Ами в момента ми е невъзможно да дишам през носа, затова е трудно дишането. А като дишам през устата, ми пресъхва гърлото. Трудно ми е да ям по същата причина - тогава устата е заета и откъде да дишам ;D ;D cat
Днеска ще ми носят супа, ще карам на течни храни, нищо няма да ми стане толкова, просто човек като е болен, не му е много до ядене. До довечера трябва да се стягам, защото ще посрещам гости и няма как... откакто съм се прибрала не съм готвила, та днеска смятам да направя сефтето, само да събера сили... arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 17, 2011, 12:23:37
Храни се Скорпи,много в важно. Даже и насила,повече плодове. То и аз съм така по принцип,хич не ми е до ядене. Сложи мед в носа или тампончета с ракия. Колкото и да е неприятно, ефекта е поразителен,ще се раздишаш :)
Целувки


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 17, 2011, 01:30:03
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 17, 2011, 02:02:08
Миме нали знаеш ои какъв,говорили сме преди ако се сещаш. Няма да е за месец два..ще е за повече  :'( Трябва ми спешно заместител,за това др седмица ще пътувам,ще отида при друг мъж.....отчаяна съм,знам че след това ще се мразя, но страхът е толкова голям......


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 17, 2011, 04:41:22
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 17, 2011, 04:46:51
Споделям, че и аз смятам да тръгвам по др мъже, само да продишам един път, че сега ако ме целунат, ще трябва да ми правят и изкуствено дишане ;D hump
Ей, тва е дух - да не можеш да си кажеш заглавието, да се тъпчеш с хапчета, потискащи либидото (уж!) и пак само за щуротии да мислиш aplause sky


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 17, 2011, 06:20:58
Ще продишаш Скорпи ,ама тогава искам пълно инфо какво се случва :)

Миме ,той е човек на изкуството,иска да работи в цирк,така както и аз на времето работих. И понеже знам какво става там ,а и знам каква е тръпката ,му го пожелавам от сърце. Но там никой не е сам. Секс се прави на всякъде и с всеки. Знам какво съм видяла ,знам какви хора има там и се страхувам ,че ще го изгубя завинаги. Не сме говорили точно по темата, но той е казвал,че каквото и да стане,винаги ще се връща в живота ми,казвал го е го е правил. Не случайно не се отказа от мен цели 2 години. Опитва с други момичета,смени няколко и пак до мен опря. Но се появи в най трудния ми момент,знаеш,разказвала съм,когато бях на дъното. Извади ме от там,и аз си помагах сама,но той ме подкрепяше много. Много силно се влюбих и сега когато тъкмо се стабилизирах ,се случва това....много ме е страх. Все пак аз съм по голяма, за какво да се занимава с мен,като може да има всяко младо хубаво момиче? Разбираш ли как се измъчвам.
Макар,че дори и да е пред заминаване,задълбочава връзката между нас. Звъни по често от колкото е било до сега,пише ми,иска да ме води тук и там....не знам,аз се дърпам леко,почти не му се обаждам,искам да се усети сам,нямам сили и смелост да се изправя пред проблема,защото знам колко много ще ме заболи от думите му. Защото знам какво ще ми каже......Не искам да говорим именно заради това.Ако той все пак реши да ми каже нещо,ок....Аз няма да мога.
Идеята за друг мъж е глупава,осъзнавам го и знам,че после ще се намразя и ще ме боли още повече.Не съм го правила до сега,винаги съм била вярна като куче,но винаги след това на мен са ми го забивали много яко. За това реших този път да опитам....все още не съм сигурна дали няма да избягам в последния момент,но поне знам,че този мъж ме иска...винаги ме е искал :(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 17, 2011, 07:05:18
Цитат
Ще продишаш Скорпи ,ама тогава искам пълно инфо какво се случва

МММММ, ако е с този, дето аз искам, няма да мога да давам инфо тука, хахах chair Сега знам, че някой друг ще си помисли, че става дума за него, ама както и да е. Всяка прилика с лица и събития е случайна и аз нямам НИЩО ОБЩО с мръсното ви подсъзнание и волно въображение. aplause
Въпреки всичките щуротии в главата ми, все още съм си чиста като сълза sky
Маруска, все повече се убеждавам, че искаме тези, които не искат нас и обратно.

Цитат
все още не съм сигурна дали няма да избягам в последния момент,но поне знам,че този мъж ме иска...винаги ме е искал

Заради ей това го казвам и не само.
На хапчетата съм благодарна най-вече за това, че намалиха терзанията ми по въпроса дали съм сама, с кого съм, как на всяка цена трябва да си имам мъж и тем подобни глупости, от които нямам никаква нужда. Защото те ме затикват обратно в блатото на тревожността, а аз искам да мога да плувам вече и да изляза от него. Иначе най-много да попадна на още някой жабок, който колкото и да ме целува, нито ще ми се отпуши носът, нито ще се превърна в принцеса.
love1  serenade
Животът все пак бил хубав love2 cat sky


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 17, 2011, 07:31:26
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 17, 2011, 07:35:28
Маруся, само да кажа, че за мен отпада офертата за телефона, защото ми подариха нов и чакам тая вечер да си го получа ;) love1


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 17, 2011, 08:28:06
Скорпи,мерси за инфото,той и без това издаде багажа и аз сега чакам и аз нов ;)

Миме,не е това ,което иска да работи завинаги.Това е нвгова неосъществена мечта,която на всяка цена трябва да реализира и аз го искам също. Колкото до куфара ,ако ме извика тръгвам,знаеш ли как съм се молила да го направи.Но той никога не би,защото аз имам много стабилна работа тук,на 32 съм и със сигурност това,което той ще ми предложи,няма да е сигурност. Знам как мисли просто.Иначе аз бих тръгнала,даже мога да му помагам,да му асистирам,можем заедно много да направим,но аз вече не съм на 22 :( Не знам,не мога да му поставя въпроса пред свършен факт,защото знам какво ще ми отговори.Знам го и не искам да си го причинявам. И боли ,много боли,при мисълта,че няма да го има ,че ще е далеч ,а аз знам по дяволите за какво става въпрос там. Малко ли съм спала под шипитото и съм се крила в горите с тогавашната ми циркова изгора ;) Вярно,че всичко свърши след това и аз се върнах към нормалния си начин на живот,но знам и как се забравят хората тук,останали уж да те чакат.Там е друго,има тръпка,емоция,екшън,интересно е,криеш се,флиртуваш зад кулисите,защото реално не можеш да го правиш,за да не те обсъждат хората,които в цирка само това чакат. Малко като филмовите звезди става :)
Искам с цялото си сърце да усети всичко,което аз съм усещала на манежа,погледите на публиката,ръкоплясканията,май прекалено много съм му разкзвала за това,той не напразно казва,че аз го вдъхновявам :)
Не знам Миме, страх ме е много за себе си,за да не падна пак и този път да няма кой да ме извади.

Скорпи,аз също бях така докато вземах лекарствата,по едно време точно това чувствах,бях добре,доволна и спокойна ,че се справям,не мислих за мъже,дори овненто когато беше наоколоо и да не беше,пак не мислих за него.Бях толкова вглъбена в това как аз се чувствам,че всичко друго с него тогава ми беше като добре дошло допълнително. Но ето ме сега в тежка  дилема ,оставаща сама след известно време.Дали ще се отвори пропастта и дали ще падна пак ? Въпроси без отговори и огромен страх...С никого ,никога не съм си пасвала така,никой до сега не се е държал с мен по този начин,никой не ме е карал да обичам така...как да се предам и да го загубя как? Той ще продължи,за мен е ясно,всичко още пред него...сълзите ми текат докато пиша и искам да крещя...но аз ..как да продължа?
Знам,че има от лошо по лошо,но защо трябва да се успокоявам с това,като може да бъде и по добре по дяволите?Никога не съм се сравнявала с хората,които да по зле от мен,винаги съм искала да бъда по добра и каквото е зависело от мен съм го правила.Но сега?Безсилна съм,слаба съм и имам нужда ТОЧНО от него....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 17, 2011, 08:42:18
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 17, 2011, 09:38:22
НЕ МИМЕ,НИКОГА!!!!!НЯМА И ДА МУ ГИ КАЖА!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 17, 2011, 10:32:52
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 18, 2011, 08:40:52
Ех Мимка,тъкмо имах нужда от нов сериал. Нищо ,че гледам няколко де ;D
Аз на теб ти препоръчвам Игра на лъжи.Ако не си го започнала вече де. Има за съжеление само 10 серии и продължава на 2-ри януари.Уникално сериалче,доста завъртяно и много интересно,хихи.

Мименце,знам че трябва нещата да се казват,винаги съм била на този принцип,никога не съм била горда,поне така си мисля. Не съм се срамувала да кажа това ,което чувствам,защото любовта не е срам,даже напротив ,хората трябва да са горди ,че я изпитват. Но аз се страхувам от реакцията му и това,което ще ми каже.И понеже знам какво ще е,знам,че ще боли,а тази болка няма да мога да я понеса. Утре съм при доктора ми,ще говоря и с него за това,той хубаво ме съветва винаги.

Скорпи хайде де,оздравявай и да пием кафе :) Иначе ще те издиря и ще ти цъфна на вратата да знаеш някой ден :))))

Хора обадиха ми се от мтел,телефончето ми е дошло,отивам да си го взема,много се радвам.Цунки и до после


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 18, 2011, 11:34:10
Цитат
Скорпи хайде де,оздравявай и да пием кафе  Иначе ще те издиря и ще ти цъфна на вратата да знаеш някой ден )))

Хора обадиха ми се от мтел,телефончето ми е дошло,отивам да си го взема,много се радвам.Цунки и до после

Заповядай, с удоволствие ще те посрещна, аз съм гостоприемна sky

И мойто телефонче пристигна снощи, затова днеска ме няма, че ще го разучавам. cat
Шегувам се, имам работа. love



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 18, 2011, 12:23:17
Каква е твоята играчка скорпи?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 18, 2011, 01:27:59
Цитат
Каква е твоята играчка скорпи?

Samsung Galaxy - от оная реклама: "ЕЕЕЕЕ, по един телефон взехте и всичките врачки станАхте" aplause ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 18, 2011, 01:48:52
Цитат
Каква е твоята играчка скорпи?

Samsung Galaxy - от оная реклама: "ЕЕЕЕЕ, по един телефон взехте и всичките врачки станАхте" aplause ;D

ИИИ, вече никакво припадане с тоя телефон, че... ше го изръся spank


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 18, 2011, 05:11:23
Как си, Скорпи, оправили се? love
Д-р Кристо ти изписва  Осцилококцинум + комбинирани витамини, за по-бързо възстановяване love3


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 18, 2011, 06:09:41
Доктор Кристо и на мен предпишете нещо.Да го глътна и да забравя искам всичко,което ми се случва и най вече предстои да ми се случи моля:(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 18, 2011, 06:15:28
Любов love и .. hump, Маруся !
Това е, което лекува всички болести!
Ако си спортистка, знаеш, че най-важното в спорта е Победата!
Всичко останало няма значение..
Знам, че си в труден период, но продължавай напред, посоката ще ти подскаже сърцето love..


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 18, 2011, 07:55:08
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 18, 2011, 09:01:55
Цитат
Доктор Кристо и на мен предпишете нещо.Да го глътна и да забравя искам всичко,което ми се случва и най вече предстои да ми се случи моля:(

Маруся, на мен любовните терзания ми минаха с лекарствата. Сега ми е безразлично и ми е добре, явно ми се притъпиха и тези ми емоции, но още по-хубаво:) Повече от убедена съм обаче, че ако се появи някой, който заслужава обичта ми, ще я получи, каквото и да съм нагълтала  sky
Днес дишам по-свободно, но има още какво да се желае. Започнах да усещам пак вкуса на храната, което би трябвало да е добър знак. Което ми напомня, че е време да си прасна още един парацетамол поне :)  arms


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 18, 2011, 09:14:29
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 18, 2011, 09:15:27
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 18, 2011, 10:09:11
Цитат
П.С И спрете да мислите само за мъже и мърсуване

Добре. От утре спирам... да мисля и почвам да действам aplause huglove hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 19, 2011, 08:42:04
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 19, 2011, 12:20:07
Цитат
Аз се справям достатъчно добре в мачкането на чаршафите, че да се занимавам и с оправянето им   

И Скорпи иска да мачка чаршафи aplause huglove hump


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 19, 2011, 08:04:04
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 20, 2011, 12:08:55
Е, ти пък, така не е интересно :D cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Ноември 20, 2011, 12:26:49
Споделям, че днес съзрях една много готина мацка в магазина. Огледах я нахакано. Но не я заприказвах. Много съм срамежлив. Хем съм с голямо самочувствие, хем един вид се мисля за недостоен, нещо.  chair Защо не съм като италианците? Да се лепна, пък ако ме "разкарат" просто да свия рамене.  serenade А беше готина - висока, източена и други  ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 20, 2011, 12:39:38
Цитат
Хем съм с голямо самочувствие, хем един вид се мисля за недостоен, нещо.

Мисля, че това важи за всички с ПР и точно в това амбивалентно отношение към нас самите е проблемът май, май. ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 20, 2011, 10:21:18
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Ноември 20, 2011, 03:28:14
Споделям че
вчере влизам в един магазин и един тип ме гледа с ей такива очи... :D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 20, 2011, 05:52:34
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Ноември 20, 2011, 06:36:03
Trak,подобрение минимално.Ходя на работа.Но си усещам и симптомите на ПР.,които в момента са по засилени поради цикъл.Искам да почна да пия някакъв АД.,а трябва да чакам още сумати време,докато ги пия тези лекарства в момента.Карам я някакси,но искам като вас да се чувствам по добре.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 20, 2011, 07:02:02
Цитат
Скорпи, ти по цял ден стоиш вкъщи, нали? Какво правиш?

Основно съм вкъщи, но излизам, защото трябва и да работя. Това правя. Виждам се с приятели... гледам си кучето, разхождаме се с него, пътувам... за по-далече отивам с кола или такси, така ми е по-спокойно. Малко вече взе пак да не ме свърта, така че нищо чудно пак да попътешествам. От сега ми се иска...  cat sky

Тука все си говорим за любов и секс, ама аз искам да повдигна още една тема - за приятелството... знаете ли какво става, когато омешате всичко това - една голяма каша и накрая губите всичко накуп, защото сте го оплескали преди да се усетите. И дори когато чувствата отминат, приятелството все още липсва. И не че не можеш да имаш други приятели, но си искаш този. И те гложди, че е станало така, но не знаеш дали и как да поправиш нещата. Връщаш лентата назад и се обвиняваш, но връщане няма. Ранени сте и това е положението. Единственото, което ви остава, е да се надявате, че някой ден ще можете да се погледнете в очите без болка и обвинения, а приятелски. Без екстри.  :-\


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 20, 2011, 07:05:48
ехоо пийпъл,ей ме на.
Ами Миме какво да ти кажа,терзанията си ги има.Петък и събота бяхме заедно,в петък пихме в нас, а снощи излизахме.Не бях излизала не знам от кога.Бяхме на един пиано бар и си изкарахме страхотно. Тази сутрин беше най прекрасната в живота ми.Секс,мазаж,чаша кафе и закуска  love2
Как да не го обичам кажи ми? На обяд бях при доктора и обсъждахме много тази тема. Той казва,че подхождам много зряло и мъдро към нашите отношения,незвисимо ,че сърцето ми се къса, не го спирам за нищо. По този начин запазвам достойниството си. Той също е на мнение,че трябва да говоря с него, но трябва да е много внимателно и да изчакам подходящия момент. Също така ми каза,че все още няма нищо черно на бяло като договор,така че нека изчакаме да видим дали наистина ще замине. Той мисли също така,че нашата връзка е толкова специална,той няма така лесно да забрави всичко и да се втурне към някакви други емоции с някоя друга. Но всичко това за предлопожения,никой не знае какво става в главата на овнето.
Никога няма да мога да му кажа това ,което изпитвам Миме,защото ме е страх. Не се оправдавам,наистина ме е страх от това,което той ще каже. Много ще ме заболи,няма да мога да го понеса.

Споделям,че имам най прекрасния телфон на света  love1

Кадифето малко ще си почине от форума,явно е намерила своя душевен мир и няма нужда повече да се подмотава тук. До някъде я разбирам.
Скорпи....точно така бях и аз,докато не се появи това малкото нещо и ми обърна света наопаки. Сега изпитвам ужас от липсата му. Обичам го с цялото су сърце и Господ ми е свидетел,че не мога така с лека ръка да се откажа от него. Няма никога да го мога. И понеже ще се наложи насила да се случи,мисля,че е по добре да умра :(

Доктор Кристо много хубав съвет ми дава и аз го следвам, но когато медикаментите изчезнат? Любовта и секса? Какво правим тогава?

Веси трябва да бъдеш много ама много търпелива с тези лекарства. Но честно да ти кажа,не знам защо трябва тях да пиеш вместо един стабилен АД,за да се приключи с тези гадни симптоми? В смисъл не знам за теб кое е по важно де. Аз ти казах,че съм ги приемала тези същите лекарства, но минаха месеци докато се почувствах по добре и да знаеш накрая аз сама ги хвърлих в коша. Симптомите намаляха ,но не изчезнаха и аз реших,че зависима от тях няма да ставам. Но както казах,не знам при теб как точно стоят нещата.

Неделя вечер,мусаката е в печката,чакам да стане и да хапна и да се паркирам в леглото с новото телефонче....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Ноември 20, 2011, 07:14:26
Леле не ме плаши,колко време се пият тия гадости.Тоя ми каза един месец,но като  чувам от хара,е доста повече.Какво да правя незнам.А симптомите съвсем леко затихнаха.Повечето са симптомите на ПР.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 20, 2011, 07:21:07
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Ноември 20, 2011, 07:22:54
Стомаха го минах,сега  пия за вестибуларнияапарат.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 20, 2011, 07:46:24
Цитат
Скорпи, какво работиш? За приятелство между мъж и жена ли говориш?

Занимавам се с писане, казвала съм.  :) Да, за приятелство между мъж и жена говоря.
Маруся, аз лично след като се клех, че ще умра преди 2 години след загубата на любимия човек и не умрях, вече съм по-умерена в това и слава Богу, защото се оказа, че не е последният, когото ще обичам, както си мислех тогава. Та мисълта ми е още хора ще има за преодоляване, затова по-добре да не се тръшкаме като за световно всеки път. Иначе и на мен ми е болно за разваленото приятелство и не искам да му търся заместители, ама какво мога да направя? Решила съм, че каквото и да ми се случва, ще живея. Колкото и да ме боли, заради никого няма да умирам - РЕШЕНО е. Ще намеря начин да го преодолея. Дет се вика, сефте ;D
Опитът обаче ми показва, че когато обичаме някого толкова силно и обсебващо, животът ни го отнема :-\ Жестоко е, но така си връща баланса... не може да обичаш друг повече от себе си. Разбира се, че аз всеки път си нарушавам това правило, защото знам само един начин да обичам и той е този - в който е на живот и смърт... но се опитвам да си наложа самоконтрол, да не се отчайвам, да не спирам да вярвам, да се надявам, да се боря, да живея най-малкото, за да видя какво ще ми поднесе животът по-нататък. Имам си и своите тежки моменти. Плача, слушам музика, затварям очи, потъвам в мъката си сама и далече от погледите на сеирджиите, после отивам в банята, измивам се, усмихвам се и продължавам докъдето съм стигнала. Трагедиите са си предостатъчно, че да си създаваме още сами.
Виждате ли сега защо повече жени са с ПР? Погледнете само за какви терзания става дума... айде нЕма нужда...  sky

Цитат
Доктор Кристо само влиза, казва колко му е хубав денят и си излиза 

Ами все пак е мъж. Те така правят - влизат, излизат и ни оставят да си се терзаем :D ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 20, 2011, 08:35:01
Веси няма какво да се плашиш. Кой ти установи нарушенията във вестибуларния апарат?Аз нали ти казах при мен какво беше? Това не минава никога и си остава за цял живот,но не е никак страшно,не се умира и се преодолява. Според мен щом сама заключваш,че симптомите на ПР са по честите,значи АД му е майката или терапия просто. Но наистина дай си време да подейства Бетасерка,иска си време за това. Това е много добро лекарство.

Скорпи,ама направо много точно се изказа с тръшкането като за световно.Няма да ти казвам колко си права. На сега и аз се тръшкам като луда,все едно света се свършва. Страхувам се,че никога няма да бъда доволна от живота ,който водя и все нещо ще има,коетп да драматизирам и да му се вживявам.Защо сега вместо да съм щастлива,аз се тормозя и ме наляга огромна депресия? Какъв съм такъв екземпляр не мога да се понасям.Дали защото имам толкова голяма нужда от него,дали защото искам да е до мен,защото така се чувствам най сигурна и защитена,дали си го въобразявам това всичкото,реално ли е? Полудявам бе хора не разбите ли?Не съм наред. И не знам какво трябва да се случи,за да се почувстам жива.

Много съм отчаяна.Неделя в,дали заради това ми е толкова смотано и тъжно.? От едно време мразя неделите.

Миме благодаря ти за хубавите думи,но явно не съм достатъчно красива,умна и прочие,щом като не мога да се справя с една такава ситуация. Дори на комплиментите му не мога да реагирам адекватно,все не вярвам,че наистина го мисли,а го казва просто ей така. Ужасна съм и се мразя.
Не се чувствам добре,зле ми е,уморена и изнемощяла се чувствам, болна ли съм?Депресията и тя е налице.
Да най вероятно ще се опитам да ми загатна за нещата,които стават вътре в мен,но много ми е трудно да говоря..хич не ме бива в това да се обяснавам на някого....Но ще се опитам...трябва,защото загивам,предавам се.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 20, 2011, 08:49:41
Цитат
Много съм отчаяна.Неделя в,дали заради това ми е толкова смотано и тъжно.? От едно време мразя неделите.

И аз съм се разкиснала днеска и точно това си мислех, че обичам петъците и ненавиждам неделите - е, честно, няма по-тъп ден от седмицата chair
Маруся, бях в подобно положение до неотдавна, когато ми напираше отвътре да викам как се чувствам, а мълчах и се самоизтезавах... по много сходен начин. В моя случай се сбъднаха твоите страхове. Получих отговора, от който и аз се страхувах. Но пък изпитах огромно облекчение. Най-после бях честна и нямаше тайни... така че не знам кое е по-добре. Съвети няма да давам. За себе си не съжалявам - така е трябвало, така е станало. Господ знае какво ще стане после. Може пък някой ден да тръпнеш за друг, знам, че сега не ти се вярва... но животът е много странен и непредвидим. Поднася какво ли не... ако преди 2 години някой ми беше казал, че ще преживея всичко, което се случи, щях да му кажа.... че гледа много филми и че не ме познава. А то се оказа, че аз не се познавам love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 20, 2011, 09:03:51
Много си права Скорпи.Човек е създаден ,за да оцелява и наистина не знае на какво е способен,докато не му се наложи да го преживее...
Аз също съм наясно,че всичко отминава,че може наистина някой ден ще тръпна по друг и че всичко,което се случва сега,тогава ще ми е смешно може би,или най малкото което е,няма да се сещам с болка за това.
Но въпросът не е в това,че знам какво ще бъде,а как да се справя със сегашната ситуация? Какво,да привикам и да му кажа,че обичам с цялото си същество,че искам да е до мен и ,че полудявам от мисълта за евентуалната загуба?Не мога ,убий ме не мога да му кажа.Само при мислъта ми се обръща корема.А той е толкова спокоен в нашата връзка.Имам чувство,че е толкова сигурен в мен. Знае по всяко време на деня къде съм,какво правя,че вечер съм си в къщи,никъде не ходя.Изобщо няма никакви притеснения той като мен. Живот си живее,мисли си неговите неща там,занимава си се със спорт,хич не му и идва на ум аз през какво мога да минавам в момента. Сега по телефона също ми каза,за какво се притесняваш,всичко ти е наред,всичко е страхотно,отпусни се,почивай и не мисли за глупости. Колко му е лесно не е истина. А аз седя и се измъчвам и най лошото е че не мога да спра.
Главоболие ме мъчи от 2 дни насам,зверско,и наистина може да се дължи на факта,че съм изморена просто. И това вътрешно напрежение и страх не знам как да ги изтръгна от себе си. :'(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 20, 2011, 09:15:47
Маруся, 1 към 1 се чувствах и аз. В представите на мъжете ние сами си правим драмите, а те ни лук яли, ни лук мирисали. Милион пъти съм си представяла какво и как ще кажа, накрая стана съвсем друго... но така или иначе настъпва този ден на истината и... ами обикновено е, когато се изпокарате. Тогава нямаш какво да губиш, вече си го прежалила и просто излиза. Всичко, което си трупала толкова време! То е като ПА. Просто избухва. Знам какво е да се пръскаш вътрешно, а външно да се опитваш да си спокоен. Не е ли същото, като да имаш ПР?
В крайна сметка да обичаш нито е най-голямото престъпление, нито е толкова ужасно някой да ти признае, че за него си целият свят... кой би се засегнал от това? Какво ще загубиш, ако му кажеш и той не те обича? Ако е така, значи и сега не сте заедно, а само в твоите представи е така. А от тази измама, Маруся, най-много боли. Не лъжи себе си. Не си губи времето с мъж, който не е готов да ти отвърне. Това ще те съсипе повече, отколкото ако го преживееш и потърсиш взаимност другаде.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 20, 2011, 11:13:35
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 20, 2011, 11:33:39
Цитат
Ииии вече няма накъде да спа 

Аз повече се притеснявам по въпроса с кого да спя.  hump Така де, да си дойдем на темата. love1


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 20, 2011, 11:47:51
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 21, 2011, 07:51:19

Доктор Кристо само влиза, казва колко му е хубав денят и си излиза  ;D

Ето ме, Миме! love3
И аз като Маруся мразя неделите. Особено неделя вечер. Това е приготовление за тежкия понеделник, краят на хубавите дни през седмицата, с една дума - неприятен ден. Събота и неделя отсъствам от града, ходя сред природата, играя футбол - нали знаеш, че съм привърженик на футбола :)
Радвам се, че с Мима сме спали в едно и също легло ;D Но в различно време ;D
Скорпи, как си - оздравя ли?
Приятен слънчев ден на всички love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 21, 2011, 09:48:15
Хора,всичко пак започва отначало.
Снощи,по скоро вечерта когато ви писах последно ме обхвана онази така позната тревожност и страх от нещо ,което ще се случи,нещо лошо.Не знам какво е то,просто ме е страх. Повръшах,защото стомаха ми се сви,не мога да се храня,сухо ми е в устата. Познато е на всички ви предполагам. Пих едно хапче за главолболието и към 9 и 30 съм заспала. Събудих се към 11 и 30 от неверятен кошмар,имах чувство,.че превъртам. Говорех страшни и несвързани неща :( Умирах от страх и имах чувство,че наистина ама наистина полудявам.
Когато опитах да заспя,все едно някъде потъвах,не цялата треперих,беше много страшно :(И казах,че имам неизлечима болест и скоро ще умра. Защо го мисля това.Тъкмо се бях стабилизирала и всичко беше наред. Какво стана изведнъж,защо са тези кошмари и мисли и усещания?
В събота ще отида да ме кръстят в църква,вече не знам на кой господ да се моля и знам че всичко е вътре в мен и бях започнала да го преборвам,защо пак се връхлита? Нямам ПА, няма нищо общо с онези симптоми,само страх,ужас, и безпокойство. И това главоболие......;(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 21, 2011, 11:36:09
Цитат
Скорпи, как си - оздравя ли?

Май,май.  love1 cat

Цитат
защо пак се връхлита?

Мисля, че знаеш, Маруся. Видя ли докъде води самонавиването??  bouket :-*


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Ноември 21, 2011, 12:13:25
Миличка,съчувствам ти.Ужасно е.Ето  в тези моменти трябва да сме подготвени,как да ги посрещнем.Пием лекарства,спираме ги и всичко се връща,бъди по силна от това нещо.Колко пъти сме си повтаря  ли една на друга,че нищо няма да ни стане,просто си имала един кошмар,който не си мисли и навивай,че пак ще стане.Ако мислиш за това,то ние го предизвикваме.Само мога да ти кажа спокойно.Ето и на мен сега ми е лошо,но отивам да си пребера детето от у-ще.Нищо няма да ти стане,нито с главата,нито с нищо. love Нямаш ли нещо подръчно лекарство за успокоение  в такива моменти?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 21, 2011, 12:32:52
Скорпи какво имаш в предвид под самонавиване? Обяснете ми.Вие като странични наблюдатели виждате повече отколкото аз. Къде обърках? :(

Веси,по принцип ПА са появяват за един период от време и ако има връщане,то не може да е след 2 седмици след спирането на лекаствата. Проблема или се задълбочава или изчезва и се появява след години,а може и никога повече да не се появи. Толкова знам аз по отношение на това,което съм слушала и чела. За това реших,че имам неизличима болест. Обаче идва и следващия момент,ако наистина съм болна от рак,защото на мен това ми е зора,не ме е страх от инфаркт или от спин даже не ме е страх,но вижте като чуя само думата рак,дори и в друг контекст,изтръпвам,пребледнявам,изпотявам се. Става ми моментално зле и се виждам мътрва в ковчег. Не е ли това УЖАС? Но ако наистина съм болна,не би ли било нормално постоияно да ми е зле и да се влошавам,а да не е само на периоди? Не би ли трябвало да изглеждам зле,да съм бледа и да чувствам поне някаква минимална болка някъде по тялото? Нито съм бледа,нито изглеждам зле,хората около мен даже казват,че изглеждам все по добре. Нищо не ме боли,никъде. Чувствам само стомаха си като изкопан,но това съм го усещала и преди при силно притеснение примерно преди състезание или важен изпит докато бях студентка. Не е нещо ново. Главоболието да,но аз страдам от мигрена, и в Германия поне веднъж в месеца бях по цял ден или дори през ноща напълно неадекватна,със силни боли и повръщане ,не можех да се храня даже. Така,че и това усещане за болка не ми е ново. Но пък също знам,че ракът в началото не боли....и започва едно мислене и едно страхуване даже и на лекар да отида. Първо ме е страх,че няма да намерят нищо,а то със сигурност има,второ,че ако наистина съм здрава ще ми се изсмеят и няма да поискат да ми направят нужните изследвания.

В събота ще отида до един манастир да ме кръстят и да ми прочетат една молитва. От доста време насам ми е в главата това,но все не успявам да се организирам. Но днес твърдо решена се обадих и си запазих час. Чувала съм чудеса за това как въздейства на психиката, не случайно се е прилага. Но човек наистина трябва да повярва. Само това не съм опитвала.

Иначе да ви кажа,наистина не мисля,че това е ПА,има нещо свързано с нея,но е е това,което беше.Или може би сега го разпознавам и не се страхувам толкова. Но за първи път снощи след съня си имах усещането ,че ще превъртя,че на някого нещо мога да направя. Беше за кратко,но го усетих. Казват,че кошмарите понякога са свързани с някакво физическо заболяване,да взема да ида да я видя тази щитовидна жлеза ли ? Не знам вече. Ама колко хора по света имат кошмари без да са болни.....пълна лудница в главата ми  :(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Ноември 21, 2011, 12:47:29
Да не съм те чула да споменаваш това заболяване рак,защото в твоя случай не се каса за това.Я се погледни,наистина изглеждаш перфектно.Така ли ще изглежда болен човек.Уплашила си се много.Аз също съх ходила няколко пъти да ми четат молитва за здраве,после човек се чувства по леко.Ако трябва отиди и виж тая щитовидна жлеза.Също съм изпитвала състояние на полуда,ама още не съм,не е късно :D.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 21, 2011, 01:37:24
Цитат
Скорпи какво имаш в предвид под самонавиване? Обяснете ми.Вие като странични наблюдатели виждате повече отколкото аз. Къде обърках?

Маруся, прочети си само последния пост и ще видиш какво е самонавиване! Отделно, същото ти казах и за въпросното овненце и терзанията ти спрямо него - наистина ли не виждаш кога ти се появяват тревогите? И как така не е ПА -
Цитат
- какво е това, ако не ПР?
Не забелязваш ли, че болежките ти се появяват винаги, когато допуснеш страха, че ще изгубиш любимия човек, да те превземе? Изследвай се за каквато болест искаш, но ако ти кажат, че си здрава, приеми, че е така, защото не може само да се тестваш за всички болести - страшно много са!!! Днеска ще е рак, утре друго...
Не искам да си мислиш, че те нападам или че не те разбирам. Знаеш, че не е така. Просто се ядосвам, когато сами си вгорчаваме живота и искам да те накарам да се спреш и да си добре.  love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 21, 2011, 01:38:47
Цитат
Скорпи какво имаш в предвид под самонавиване? Обяснете ми.Вие като странични наблюдатели виждате повече отколкото аз. Къде обърках?

Маруся, прочети си само последния пост и ще видиш какво е самонавиване! Отделно, същото ти казах и за въпросното овненце и терзанията ти спрямо него - наистина ли не виждаш кога ти се появяват тревогите? И как така не е ПА -
Цитат
Но за първи път снощи след съня си имах усещането ,че ще превъртя,че на някого нещо мога да направя.

какво е това, ако не ПР?
Не забелязваш ли, че болежките ти се появяват винаги, когато допуснеш страха, че ще изгубиш любимия човек, да те превземе? Изследвай се за каквато болест искаш, но ако ти кажат, че си здрава, приеми, че е така, защото не може само да се тестваш за всички болести - страшно много са!!! Днеска ще е рак, утре друго...
Не искам да си мислиш, че те нападам или че не те разбирам. Знаеш, че не е така. Просто се ядосвам, когато сами си вгорчаваме живота и искам да те накарам да се спреш и да си добре.  love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 21, 2011, 01:41:03
Цитат
Скорпи какво имаш в предвид под самонавиване? Обяснете ми.Вие като странични наблюдатели виждате повече отколкото аз. Къде обърках?

Маруся, прочети си само последния пост и ще видиш какво е самонавиване! Отделно, същото ти казах и за въпросното овненце и терзанията ти спрямо него - наистина ли не виждаш кога ти се появяват тревогите? И как така не е ПА -
Цитат
Но за първи път снощи след съня си имах усещането ,че ще превъртя,че на някого нещо мога да направя.

какво е това, ако не ПР?
Не забелязваш ли, че болежките ти се появяват винаги, когато допуснеш страха, че ще изгубиш любимия човек, да те превземе? Изследвай се за каквато болест искаш, но ако ти кажат, че си здрава, приеми, че е така, защото не може само да се тестваш за всички болести - страшно много са!!! Днеска ще е рак, утре друго...
Не искам да си мислиш, че те нападам или че не те разбирам. Знаеш, че не е така. Просто се ядосвам, когато сами си вгорчаваме живота и искам да те накарам да се спреш и да си добре.  love



Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 21, 2011, 02:17:23
 :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'(
Скорпи,изобщо не си мисля,че ме нападаш,може би точно от това имам нужда,от ритник ,за да се съвзема и да престана с всичко. Да наистина,колкото и да ми е хубаво с този човек,колкото и да ми беше полезен по време на критичния период,сега страхът от неговата загуба наистина предизвиква усещания в мен,които ме стресират. Защо се чувствам зле,щом не съм болна? Ходя като ударен самолет днес цял ден,залитам,нямам сили, лошо ми е,храня се поне,но мъничко,нещо в корема ми е свито.

Веси знам,грозно е да се говори за такива болести,аз никога не съм изпитвала такъв страх от тях.Винаги съм вярвала,че ако ми се случи ще се преборя,колкото и смешно да звучи,защото такава болест не се преборва. Всичко започна от смъртта на тази близка на семейството жена,тя почина от рак на панкреаса.И странно,но факт,аз точно за такъв рак си мисля. Защо не мисля примерно за рак на белия дроб,все пак пуша,но си мисля,как бе,глупости,дроба ми е здрав и чист. Но при всяко ходене до тоалетна наблюдавам стомаха си,дали ме боли ,дали има кръв някъде/понеже една година преди смъртта си тази жена имаше кръв,когато ходеше до тоалетната/. Дали наистина не съм се изплашила много след този случай?И сега започвам да си въобразявам,че вехна и се състарявам и умирам едва ли не. Допълнително факта ,че овнето е по млад от мен, в главата ми е постоиянната мисъл,че съм стара,че до него съм като някоя леличка  :'( :'( :'(
И защо по дяволите ако ще умирам,не умра най накрая и да се приключи с тази мъка,защо трябва да се мъча,да изживявам и да страдам така? Другите също имат страхове и притеснениа,защо тях нищо не ги лови? Как мога да имам пълноценен живот и връзка изобщо в подобно състояние?
Днес бях твърдо решена да му се обадя и да му кажа,че искам да поговорим.Дето вика Скорпи,поне да съм наясно и да ми олекне.Толкова ми беше зле,че за миг си помислих,защо си го причинявам,защо не сложа картите на масата и да се свърши? Но след известно време започна пак да нахлува страхът и започнах да се разколебавам. И сега не знам накъде....
Веси викаш по леко се чувства човек след прочетена молитва за здраве? Дано.Аз също чувам само хубави неща,още повече,че не съм и кръщавана в църква и сега съм щяла да се причистя. Оф вярвам или не,правя всичко,което е нужно,тези неща наистина не случайно ги има. Дано да съм жива до събота де:(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Ноември 21, 2011, 02:28:52
Маруся, Бързам да те успокоя. В момента чета една много, ама много тежка и сериозна книга - J. M. Schwarz - The Mind and the Brain. Пълно е с терминология. В интерес на истината се касае за проучванията и проблемите, свързани с обсесивно-компулсивното разстройство. Авторът разглежда и своя път на специалист в тази насока - разни институти, модели, пациенти и т.н. и т.н. Цялата работа е "в главата" - да го кажем по-простичко, един вид свръхчувствителност. Как се третира, "лекува" това, тепърва ще прочета. Т.е. Скорпи е права за самонавиването - просто си чувствителна и такива "самонавивки" у тебе хващат "дикиш". Не се самообвинявай - все едно да обвиняваш Толстой, че е чувствителен  ;) Та наблюденията на автора са, че е нужно при ОКР да се прилага метод от 4 стъпки. При първата на пациента му се обяснява, че нищо свръхестествено не се случва, просто има свръхчувствителност в някакви чаркове в главата и оттам някакви погрешни връзки. Сега ще чета за останалите стъпки. Та мисълта ми е, че може би нещо подобно е и при ПР - все са са неврози. Може и да не е точно така, ама досега на книга с експерименти за ПР не съм попадал. Може би добра ще е Panic Away.
Пиши дали се поуспокои малко!  bouket


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 21, 2011, 02:50:20
Благодаря ти Цанко,
не не съм спокойна.Добре ,че съм поне на работа и съм сред хората,че ако бях сама в къщи сигурно вече щях и бърза помощ да извикам. Имаме адски много работа и аз не мога ама грам не мога да се концентрирам,нали така и така ще умирам!!!! Да,доктора ми вчера също спомена нещо за тази чувствителност,но така и не разбрах какво точно искаше да каже. Дали наистина съм толкова чувствителна и изживявам всичко така на дълбоко? Хората около мен ме имат за дебил ...и аз си мислех,че съм. Знам ,че всичко е в главата.Никой от вас не се позаинтересува за онази книга,която исках да ви я пратя ,за световната конспирация срещу здравето,но там също много добре всичко е описано. Цанко чакам следващите стъпки.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Ноември 21, 2011, 03:27:10
Маруся, знам за тези книги, свързани с конспирации. Попадал съм на такива, но не искам да ги чета. Само два простички въпроса: защо авторите им ги пишат? и ако всичко е много тайно, конспиративно, те откъде знаят за тези неща?  ;)
Продължавам да чета книгата, ама тя е на английски, с много термини, сега съм на към страница 100, а има още 350  ??? Има много забавни примери с пациенти с ОКР. Първа и втора стъпка са relabeling и reattributing - т.е. да бъде осъзнато, че всичко е на мисловна основа - никакви мистически шарлатании няма. Всъщност книгата май не е много-много за широката общественост, а за колеги на автора. Той също в професионалното си израстване се е питал какво де факто става, какви са причините - говори и за хапчетата и за психотерапията.
Та нейсе, трета стъпка е refocusing. Значи, след като доколкото схванах, става дума за един вид погрешно "зацикляне" в мозъка, все едно да се мъчи да "решава квадратурата на кръга"  ;), просто този цикъл трябва да бъде прекъснат. Един вид мозъкът трябва да бъде "научен". И тук идва третата стъпка. Значи, иска човекът много да си мие ръцете - демек мръсен, ще се зарази... Знае, че е глупост, ама напира, иначе - тревога. Пише за едно правило 15 минути - да се опита първоначално да устиска за 15 минути и тогава... А после е рефокусингът - вместо да се мие - да почне да прави друго - да играе на компютърна игра, да плете, плеви... За това е нужно много воля, но точно тя постепенно ще разкъса оная лоша "схема" и ще бъде изградена друга на нейно място.
Между другото, аз си мислех, че на психотерапията разни подобни неща стават - разни модели, упражнения, водене на дневници, знам ли какво - пък то един дълъг разпит... ??? ;)
Е, може и тоя автор да не е последна инстанция, ама написаното от него, ми звущи логично. Жалко, че не е проучвал въпроса с ПР  :-[
А и какво ли е ПР?!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Ноември 21, 2011, 03:43:01
А, и да споделя, че авторът не е против психотерапията. На едно място казва, че например при депресия когнитивно-поведенческата терапия била много полезна, ама при ОКР на част от пациентите не "им стиска".
Днес ми е трвожно, още като ставах. Всъщност много добре си давам сметка, че не е тревога, а по-скоро вълнение. И много добре знам от какво. Все едно на човек да му предстои среща с известен музикант и няколко часа преди това се вълнува. Това е нормално усещане. Бих казал - хубаво. Някой психолог беше споменал, че няма добро и лошо вълнение - важно е какъв етикет ще му залепиш. Тъй че ще се старая да лепвам положителни етикети, а не отрицателни - демек "трвожно ми е" - и оттам да зациклям... в тревожност  ;)
А, има и друг модел - "тревожно" ти е, безпокоиш се? - направи 50 лицеви опори!  ;) Защо ли - малко здрав разум - и ето ти отговора  ;)
 cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 21, 2011, 04:14:19
Да Цанко,мисля,че разбирам и аз вечв какво иска да ни каже автора с тази книга. Това ми напомня за лекциите на Джон Кехое,които аз съвесем безотговорно изоставих.Защо? Защото просто бях добре. Да ама не.Такива половинчати работи не бива да се допускат,или се хващаш и караш до край или изобщо не започваш. Та там става въпрос точно за това,да научиш мозъка да мисли в определена насока,той например наричаше подсъзнанието - мошенник,който те кара да мислиш какво ли не,но подсъзнанието и съзнанието било различно нещо. И ние трябва да се научим именно да не се поддаваме на това,което ни казва подсъзнанието.Некви ей такива на пръв поглед засукани и завъртяни понятия,но съм сигурна,че ако бях работила до край,щях да имам много по добри резултати.Както и с медикаментите,почувстваме ли се добре и хайде,мятаме ги в ъгъла и ги забравяме.ГРЕШКА!
Та долу горе ми ясно в каква насока трябва да работя,но наистина ,трудно е,ужасно трудно.
Когато бях зле,се научих да медитирам,дори имах период в който успявах да напусна тялото си.Но да,тогава бях завладяна от болестта и всичко като че ли ставаше от само себе си. Сега,когато се почувствах по добре,зарязах всичко,даже и не спортувам.Какъв срам. Иска ми се сама да се набия. Но на мен най големия ми недостатък е липсата на търпение.Искам да има резултат и то веднага,видя ли някакъв захвърлям всичко   и ето какво се получава.А човек трябва да е постоянен в това,което върши....
Изпих около литър и половина вода и леко ми просветна.Чувствах се обезводнена от няколко дни. Сега има леко подобрение.
Сега ще си поръчам пак и водораслите и от др седмица започвам активен спорт пак.Аеробиката,която толкова обичам.  Моля се наистина с 2 ръце на Господ,да нямам някаква лоша болест . :'(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 21, 2011, 04:29:35
Маруся, това, което описваш е типична Паническа Атака! Но защо не си взима Ривотрил 1/2 или цяла таблетка? Защо се измъчваш? Трябва да се успокоиш, ще отмине ПА..
Никакво заболяване нямаш, просто много ти е "опъната" нервната система..
За това са лекарствата - да те стабилизират, да не се мъчиш и да се върнеш към нормален живот love2


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 21, 2011, 04:33:26
А, има и друг модел - "тревожно" ти е, безпокоиш се? - направи 50 лицеви опори!  ;) Защо ли - малко здрав разум - и ето ти отговора  ;)
 cat
Ето един от начините - правилно, колега - спортът му е майката! ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 21, 2011, 04:38:01
Кристо на мен такова нещо не ми беше предписано. Аз бях само на Ципралекс и от 2 седмици съм ги спряла :(
Наистина ли смяташ,че това е паническа атака? Посред нощ? След кошмар?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 21, 2011, 05:19:30
Хора, моля ви се въздържайте се от съвети за конкретни лекарства и дози - ше вземе някой да ги нагълта и да направи беля. Кристо, с най-добро чувство го казвам!!! Четат много външни - лекарства не се почват и спират току-така, особено пък Ривотрила, който е най-кошмарното от всички... Знам, че намеренията ти са добри, но може да направиш лоша услуга на някого.  love
Не случайно за тях си има специални рецепти...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 21, 2011, 05:33:24
Скорпи споко бе. Не вярвам някой да хукне да пие такива лекарства без да знае за какво иде реч. Плюс това нали са с рецепта? Как ще си ги набави? Стига,големи хора сме.Аз няма да тръгна да пия нещо различно от това,което ми е предписал лекаря. Тези външните дето четат нека си правят каквото искат,отговорността си е тяхна ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Ноември 21, 2011, 06:05:00
Четвърта стъпка е revaluing - демек - да се осъзнае, че това е един вид "шум в мозъка", един вид глупотевини. Ей, някой четящ невротик да не се стресне - няма шум, касае се за метафора (май произходът на този модел идва от кибернетиката - за "шума").
Намерих и това (който се интересува от ОКР): http://hope4ocd.com/foursteps.php
Интересно какво ли пише на останалите 350 страници от книгата  ???
Хрумна ми една идейка. Май подтекстът на тия неща е, че се касае за нещо като навик. Значи целта е този гаден навик да бъде "отвикнат" и заместен с нещо позитивно. Правя алюзия със страха - човек се уплашва от нещо или методично се плаши и един вид се получава подобно на навик - "зацикля" - няма конкретна причина за страх, тъй че да се произведе реакция на борба или бягство от заплахата, обаче тая верига си съществува - т.е. като няма заплаха, невротикът си я "фантазира" - с което още повече зацикля и поддържа веригата. Следователно целта е тази верига да се разбие. Как? Не знам. Ако има психолог, нека се намеси. Възможно е да пиша глупости. Просто така ми се струва, в резултат на "самоанализирай това"  ;)
И като споменах "методично се плаши" имам предвид нуждата от лична душевна хигиена. Уж човек е много еволюирал, ала струва ми се, че "вътре" не кой знае колко далеч от страховете на първобитния дивак - при едно подмолно и последователно напластяване в негативен аспект, се стига до методично въздействие върху т.н. чувствителни точки на човешката психика - това професионално се използва от създателите на реклами. За да съм по-ясен: филми с насилие, жълта преса, новини, политически боричкания, мистика и окултизъм, псевдонаука, книги, писани от графомани, агресивна музика...
Аз не мисля, че винаги има умисъл - просто живеем в доста либерален свят. И лично дело на всеки е да умее да отсява зърното от плявата. За това и сме ходили на училище, някои от нас имат и висше образование, учили сме физика и химия, математика и география. Който не е, или си е спестил тия знания, "дупе да му е яко" - не един или двама остап-бендеровци ще се опитат да се подсладят, измъквайки му паричките  ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 21, 2011, 07:57:26
Маруся, посвещавам го на теб love2

Защо сърцето ми не стане цяло в лед,
защо все още има място там за теб,
защо ти колкото и пъти силно да раняваш,
каквото и да правиш, в него си оставаш?
 
 
Защо в душата ми не станеш черен мрак,
защо безпомощна ме правиш пак и пак,
защо не мога просто да те мразя,
защо ли ми е спомени за теб да пазя...
 
 
Защо не си отидеш, сякаш не си бил,
не сме се виждали, не си ме наранил,
и никога за мене нищо не си дал,
не сме се имали и ти не си живял...
 
 
...
 
 
Измислица си бил, родена в самота,
пародия на истина, фалшива красота,
не съм била за миг в сърцето ти дори,
не сме се искали, и заедно не сме били...
 
 
Защо тогава толкова боли?
...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 21, 2011, 08:02:26
Цанко,душа,всичко е ясно,ама някъде не пише ли как бре боже да станат тези фокуси? С прости думички,цак цак. Аз се захващам много сериозно с Кехое,то се е видяло ,че трябва да край да се докарват нещата. Майка ми тя до сега ми филосостваше по телефона,как сама всичко съм си причинявала,как съм се притеснявала за неща,които още не са се случили и съм си въобразявала ,че съм болна. Ще я видя аз нея ако наистина съм!! Пфууу тва начи майките,колкото ида ги обичаме понякога могат да те изкарат извън равновесие. Ама не мога да се откажа от нея :(
Иначе да ви кажа малко се поуспокоих сега в къщи съм,хапнах.Леко ми олекна. Ама се страхувам сега като заспя пак да не иска някой да ме трепе насън.Аз това сънувам. Веднъж бях с пробита глава,кървях,снощи една вещица искаше да влезе през прозореца и да ме наръга и познайте,беше лелята на овнето. Нямам думи какви простотии сънувам и се плаша и се побърквам.
Дано тази нощ да е по спокойна боже дано.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 21, 2011, 08:04:27
Лелеее Скорпи,направо много яко ме нацели мила.
Ужасно прекрасно е това.От къде го измъкна?Аз много обичам такива работи да чета и се разпознавам все повече и повече в такива редове.То кой не се де.
Абе ти нямаш ли Фейс?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 21, 2011, 08:07:18
Цитат
Ужасно прекрасно е това.От къде го измъкна?

От чувала с подаръците...  bouket
Ами току-що го написах love sky
Пуснах ти го, защото знам, че ще се откриеш в него. love2


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Ноември 21, 2011, 08:21:36
С прости думички,цак цак.
Да, има, обаче на английски. Само че не съм прочел цялата, а и не искам да преразказвам - по-скоро бих казал наименованието, та който има мерак - да чете...
Като стана реч за поезия - Скорпи е майсторка  love2
Не мога да се сдържа да споделя едно от любимите ми стихотворения, да видите и мъжката страна; жалко че е в превод, в оригинал е по-силно:

АЛЕКСАНДЪР БЛОК

Превод ВАЛЕРИ ПЕТРОВ

Непознатата

Тук всяка вечер над локалите
се стели въздух гъст и глух
и властва в глъчката на залите
разтленно-пролетния дух.

А там далече, сред безбурната
крайградска скука, в прашен здрач,
златист кравай блести над фурната
и се дочува детски плач.

И всяка вечер, там, зад прелеза,
бомбета килнали встрани,
контета дамички повели са
през трапища и тъмнини.

Кокетка нейде писва глезено,
весла скриптят сред тишина
и в плиткото просташко езеро
блести безсмислена луна.

И всяка вечер съм пред чашата
с другаря, в нея отразен,
и примирена скръб е нашата,
на спирта в тайнствения плен.

А под кристалите запалени
пияници за стотен път,
с очи, като на зайци, алени,
«In vino veritas» крещят.

И всяка вечер, зад витрината
(или това е само сън?),
обхванат плътно от коприната,
девичи стан се мярва вън.

И край пияните минавайки,
подобно призрак вечно сам,
в мъгли и във парфюми плавайки,
тя сяда до стъклото там.

И с древни лъхват ме поверия
коприни в пъргава игра
и тази траурна феерия
на щраусовите пера.

И странен зов към нея носи ме
и през воала в полумрак
морета виждам омагьосани
и виждам омагьосан бряг.

И тайно слънце пазя нечие,
и някому го нося в дар,
и всяко кътче в мене вече е
пронизал острият нектар.

И в мозъка, зашеметения,
пера се гънат сред лъчи,
и на брега цъфтят растения
с лазурно-тайнствени очи.

И туй богатство спи, заринато
сред кал и смрад, във моя блян...
Да, истината е във виното,
ти прав си, уроде пиян!





Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 21, 2011, 08:23:35
Скорпи, Благодаря ти! bouket
Кажи си буквичката и ще ти се обадя по телефона ;D
Маруся, ти си спортистка!
Знаеш, че няма да ти посоча нещо, което ще ти навреди!
Но ако беше ме послушала , нямаше да изпаднеш в делириум.
Ривотрила е със специална рецепта, но щеше да ти помогне. Поговори с твоя лекар и ще видиш, че за екстремни ситуации ще ти помогне. Аз просто споделям с вас, кое може да помогне. Избора, обаче е ваш.
"По добре контролирано лечение, отколкото невежество, гордост и инат!"
"Животът е труден, но е за предпочитане!" love3


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 21, 2011, 08:27:08
Изкуството се гради на гърба на чувствителните души на емоционалните хора. А на тях дупе да им е яко. hump spank


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 21, 2011, 08:37:10
Изкуството се гради на гърба на чувствителните души на емоционалните хора. А на тях дупе да им е яко. hump spank
Да, така е, Скорпи - чувствителните души са творци! :-*
И тази чувствителност им пречи и ги кара да страдат..
Но, за всеки влак си има пътници..... arms
Важното е на точното място в точното време... love3


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Ноември 21, 2011, 08:43:01
Изкуството се гради на гърба на чувствителните души на емоционалните хора. А на тях дупе да им е яко. hump spank
И тази чувствителност им пречи и ги кара да страдат..
Нека тази им чувствителност да се опитат да не ги кара да страдат, а да изпитват радост - от изкуството, от природата, от животните, от растенията, от красотата на звездите; нека да мечтаят, нека да се трудят, нека да спортуват...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 22, 2011, 07:39:08
Скорпи,чудесно е,уникално,невероятно.  arms arms arms

Тва за чувствителността няма да го коментирам,ще трябва да се оперирам от нея.

Мима къде отиде ?

Спах добре тази нощ,нямаше кошмари. Събудих се е по спокойна.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 10:51:06
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 11:03:17
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 22, 2011, 11:04:14
Миме, какво да ти кажа.Знаеш,че нещо не ми позволява да го направя,знаеш какво е.Не мога да преодолея страха от последсвията. Сега поне знам,че го има,знам,че е някъде там и че днес,утре или в други ден ще дойде и ще ме гушне. Ако му изтрелям всичко директно,може би никога повече няма да го видя. Кое е по страшно? Аз наистина умирам от страх да не го загубя,не съм готова за това. Но да,един ден сигурно ще ми омръзне да страдам и да се измъчвам и ще седна да си поговоря с него. Майка ми и тя е на мнение,че страдам от любов и сега ме хващат всякакви болежки. Никога не съм вярвала ,когато хората са казвали,че някой  се е разболял от любов. Май започвам да вярвам и в това.
Не знам Мимка,сърцето ми се къса и даже в момента АЗ му търся резервен вариант,ако не стане на тиова място да замине,да може да отиде на друго. Защото го обичам,защото знам колко много го иска,защото искам да е щастлив !!!
Тук липсва една въздишаща емотиконка.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 11:16:14
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 22, 2011, 02:16:17
Маруся, каквото и да решиш сега, ще те човърка, докато не му кажеш. Това е положението. И то прави тревожността по-силна, по-голяма.  На мен не ми се струва по-малко мъчително такова положение, отколкото яснотата. Всъщност, обичам нещата да са точни и ясни поне аз. Искам да знам каква съм за човека до мен, защото иначе може сериозно да си изгубя времето, вярвайки в несъществуващи вятърни мелници - когато човек е влюбен, съзнанието му чертае въображаеми картини. Искам да ми бъде отредено място - или ще си го извоювам, или си тръгвам и отивам там, където за мен ще има място. Горчат ми целувки, които нямат същата стойност за него, каквато за мен... ако сърцето му не бие така, както моето, това не е любов, а илюзия. Не е връзка, а заблуда. А розовият балон все някой ден ще се спука. Предпочитам да е сега, когато съм млада и имам шанс за истинска връзка с човек, който може да ми отвърне. С такъв, за когото няма да се питам обича ли ме или не, защото ще съм напълно сигурна, дори и никога да не сме си го казвали.  love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 22, 2011, 02:18:36
Не знам какво става днеска, ама много ми се спи big-bed-smiley


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 02:38:51
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 22, 2011, 02:41:49
Има и друг вариант. Стигне ли се до там да ми е омръзнало да страдам,считай,че и любовта ми към него почти ще си е заминала.Тогава ,дори и да ми направи признание в любов ще бъде въпрос на време да се откажа от него. Ей така съм винаги,раздавам се,обичам,страдам и се измарям,изхабявам се и тогава....тогава няма връщане назад. Жалко е много е жалко,че хората не оценяват на време това което имат....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 22, 2011, 02:42:52
Хаха Мимка,много яко стихче  cat cat cat cat cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 02:47:29
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 22, 2011, 02:49:47
"Ние винаги оценяваме нещо, след като го загубим!"
Е, Миме, искаш такъв като мене ли? Дано го намериш... bouket


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 22, 2011, 02:51:13
Ейййй голяма самореклама си направи Кристо,браво браво  aplause

И аз искам нещо подобно,пожелай ми го и на мен де :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 02:55:42
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 22, 2011, 02:56:35
Ейййй голяма самореклама си направи Кристо,браво браво  aplause

И аз искам нещо подобно,пожелай ми го и на мен де :)
Пожелавам ти го, Маруся и на тебе и на Мима от все сърце! love
Нека срещнете по един добър мъж, който да ви обича и да се грижи за вас!
Маруся, ще ме приемеш ли във FACE-то ?
Миме, прочети по-назад какво писах за леглото.... :) love2


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 03:00:45
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 03:02:15
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 22, 2011, 03:04:52
И аз не мога да работя от вас, но ми е приятно love1
Освен хубавите пожелания, момичета, ДЕЙСТВАЙТЕ! Движението му е майката, а движещата сила  - Любовта! love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 03:08:27
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 03:10:44
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 22, 2011, 03:17:59
Пробваи с " кой баща те е направил....искам да го поздравяяяяяяя ".....хахахаха,аз тази много добре я пея.
Аммммм Кристо,кой си у Фейсчето?Как да те приема като нямам покана? Пращаййййй бързооооо:))


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 03:25:59
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 22, 2011, 03:52:54
Ооо да,разбира се :)
Кристо приех те във Фейса :)

Абе хора,напрежението в главата как ви е днес? Имам чувство ,че ще гръмна.и толкова ми тежи..ужасно е


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 05:13:28
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 22, 2011, 05:23:42
Охххх искам да спре,да спре всичко искам ,веднага на момента.Искам да забравя,да започна нов живот,с други хора,искам всичко наново,искам да съм здрава и спокойна най вече. Абе възможно ли е един човек толкова много да обърне света ти баси? Нали няма незаменини ужким,нали всичко е преходно,баси прехода направих аз и пак няма измъкване...
Миме,аз винаги съм си спяла като пън,освен последните дни разбира се,когато се будя и сънувам ужаси.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 22, 2011, 05:26:31
Мимо,ти какво направи с фитнесА? До къде я докара?
Аз днес си избрах фирнес и даже програмата си настроих,кой ден какво ще правя. Радвам се вече много,но чакам заплатата,че иначе нема кинти. Дано малко да ми се избистри мозъка,а и може да се запозная с някой левент,който иска да ми направи бебееее  aplause
Забелязвате ли колко съм зле всъщност? Пълна нещастница!!!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 05:42:02
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 05:44:13
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 05:45:26
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 22, 2011, 06:49:45
Цитат
Защо не съм в СофЕто да ходим заедно по мъже във фитнеса  

Аз процедирам по др начин - чакам да им свърши тренировката, да излязат от фитнеса и да дойдат при мен да им видя мускулите aplause Така де, те иначе за кво са... и аз си правя мойта тренировка... върху тях hump love1

Или по-скоро трябва да говоря в минало свършено време...пффф


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 07:26:47
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 22, 2011, 07:42:10
Сега направих онзи тест и аз за тревожността. Излезе,че нямам нищо,ама тогава какво имам? Ей днес всичко беше долу горе добре,совен онова напрежение в главата. Опитах сега да полегна и малко да релаксирам,ами изнервих се,нещо ми бучи в ушите и не съм хич тамън. Страх ме е пак и не знам от какво,май ще взема да се обадя на терапевта си.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 22, 2011, 07:47:26
Цитат
Скорпи, надигай си Д-то и тръгвайте с Маруся на лов за мъже

Офффффф

Да знаех и аз какво искам... това за екипчето и за мене се отнася. През краткото време на посещения във фитнес залата, се сдобих с няколко такива екипчета, с които сега си се моткам из къщи и се правя на спортистка ;D cat
Обичам спорта, ама не и скучните фитнес тренировки. Освен ако не е на велоергометър, него го зачитам само. :)

Хора, нещо ми е много криво и се чувствам отпаднала днеска... опитах се да спя, ама не се получи, като зашеметена съм. Не мога да разбера това умора от грипа ли е, какво ли? Като бях болна обаче, определено се чувствах по-добре... и освен това ми е потиснато, а откакто пия хапчетата, това отшумя... какво става?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 22, 2011, 07:51:19
Обадих му се,никога до сега не ми се е налагало да му званя така и то в тази част на вечерта. Плаках и плача и не знам къде да се дяна. Повръщам и ходя насам натам из нас като някоя луда. Дори и да знам,че не е нищо различно от това,което беше,въпреки това е ужасно и се чувствам толкова безпомощна и слаба.Някъде нещо прекъснах не на време,някъде обърках в лечението,в терапията.Нещо се случи,нещо се отключи. Дали страхът от самотата ,дали е свързано с овнето не знам.Ще взема и на него да се обадя и да си излея душата и ако ще се мре да се мре тогава.Поне ще знам,че съм направила всичко,което е било необходимо.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 22, 2011, 07:53:38
Скорпи аз като бях болна в нас бях най щастлива на света.Пиех си хапченцата,гледках си телевизия и най важното забележи,бях сама и бях добре.Сега какво се случи питам и аз? Отпадналост имам и аз,но аз излекувах грипа още преди 3 седмици.Не може да е от него. Лягам да спя,ама не мога и точно като теб ми е адски потиснато:(Какво да правим?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 22, 2011, 08:22:19
Позволете и на мене да се намеся ;D
Вирусните заболявания атакуват мозъка, предизвикват ПА и влияят върху настроението, увеличава се подтиснатостта и отпадналостта aplause
Така, че в момента върлува грип и е нормално да ви е смачкано, кофти и пр....
Така, че малко ривотрил няма да ви навреди love2


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Ноември 22, 2011, 08:25:33
Кристо,
 ти сигурен ли си, че не си търговски представител за Ривотрил? :police:
На всеки го препоръчваш и при всякакви болежки и душевни терзания  ;)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 22, 2011, 08:35:47
Не, не съм, Мая :) Една позната лекарка ме научи преди години, че по-добре да предпазиш "раната", отколкото да я оставиш да се възпали и после да я лекуваш...
Да, много внимателно трябва с бензодиазепините, защото се привиква към тях, но 5-6 дена вземане по малко сутрин и вечер няма да предизвика зависимост, няма да се разрови раната, наречена "Страхова невроза" и човек ще е в кондиция, ще си кара работата и няма толкова да "се срине".
Ако се страхувате от бензодиазепините, вземайте валидол, "А-Я", "Седатив ПС" и други, но не допускайте отново да попаднете в "черната дупка" на ПР, защото знаете, че измъкването после е трудно.
"По-добре контролираното лечение, отколкото невежество, гордост и инат!" :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Ноември 22, 2011, 08:39:24
Да Кристо,
аз самата пия ривотрил от 2 години, че и повече. Аз също съм привърженик, когато се чувствам зле и ла**о в буркан да ми дадеш ще го изям знаейки че ще се почувствам добре ;D


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: queenmaya23 в Ноември 22, 2011, 08:43:53
Споделям че вчера и днес много ме мъчи тахикардийката. Мамка му омръзна ми от това хлопане, прилопване и подскачане на това сърце...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 22, 2011, 08:56:07
Щом много хора се оплакват от главоболие, подтиснатост, световъртеж и други "гадинки", значи денят наистина е лош, просто ще отмине и ще дойде утре cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 22, 2011, 09:03:22
Хахахах, леле, всеки с номера си тук. Кристо, с твоя Ривотрил ше ме умориш, казвам ти честно. Стига си го рекламирал, де! Приятелят ми го пи преди години и поне доколкото помня от него, като се почне, се пие редовно и се спира по схема, аз не съм го пила и нямам намерение, защото пия Стрезам, а той е негов заместител и не може да се мешат... нещо хич не ме кефи тва лекарство, не искам да го пробвам.
А това за грипа дето го казваш, може така да е, но тогава защо ми се получи СЛЕД боледуването - а по време на самото боледуване си бях болна, но не ми беше зле.... и сега като ми мина... съм по-зле???
Може да ми е ниско кръвното, не съм го мерила, очите ми се затварят, но не мога да заспя. Май искам някой да дойде и да ме приспи. huglove sky


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 22, 2011, 09:11:58
Разбира се, че не е само ривотрила на този свят!! :)
Стрезамът също е добро лекарство и не бива да се смесват двете...
Мисълта ми беше, да се предпазваме от стресовите ситуации, за да не "хлътнем" по-дълбоко.. :-\
Болестта засяга всички органи и след нея "избива" някое от слабите звена - в случая - невротрансмитерите, намаля нивото на серотонина и ....
И на мене ми се доспа /аз съм вече стар човек :laugh:/, ще подремна малко, че после има ЦАР ФУТБОЛ cat
Приятни сънища, Скорпи huglove


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Ноември 22, 2011, 09:13:09
Аз от ривотрила имам хубави спомени - ама той де факто е патерица. Като си смених психиатъра веднага ми бе предписана схема да го спирам. По едно време ми беше жал - да ме оставят "без оръжие". Сигурно е било, за да не привикна. А и никакво оръжие не е - просто патерица.
И аз днес на обед повърнах - закашлях се, бях лапал набързо...  chair


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 22, 2011, 09:17:13
Честно казано, и на мене ми се повръща днес, но не съм повръщала. Да не сте ме заразили с някоя виртуална болест, мммммм?
Кристо, каква ти лека нощ, аз цял ден се търкалям днеска, стига ми толкова... а и сега не мога да лягам, чакам майка ми да дойде тая вечер... а малкият дивак иска да се борим. Много дивее тия дни, само ми разнася чехлите, вечно ходя боса. Не мога и да пиша, хапе ми пръститееееее!
Маруся, ела да се самосъжаляваме заедно love


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Ноември 22, 2011, 09:21:07
Може пак да има някое земетресение някъде. Или нещо с атмосферното налягане да става, де да знам...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 10:41:15
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 22, 2011, 11:27:50
Миме,за протокола- разговорът проведен!!!
Утре подробности!!
Не знам жива ли съм,умряла ли съм, но ще отида да го гушна,защото долетя на мига след като се обадих разплкана!!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 11:45:32
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 22, 2011, 11:47:30
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 23, 2011, 01:20:07
Ще ви кажа и аз защо не спя. Защото съм безкрайно разочарована, отвратена, унизена и знам защо ми се повръща. Повръща ми се от бездушието на хората, от безразличието на мъжете, които могат да минат 3 в една и съща вечер, без угризения и после да се приберат при четвъртата, която е нахранила, изкъпала и приспала децата му. Да я целунат и или да я излъжат, или да я принудят да стане съучастник в тая мизерия, гнусотия и пародия на семейство, в която живеят повечето двойки - че някои дори още неженени... съжалявам най-вече заради това, че моите представи не са такива и не се вписвам в света, в който живея, поради което съм се изолирала от него. Нямам сили и очи да погледна изметта, която е навсякъде. Не мога да преглътна всичко, в което съм вярвала досега и да живея по такъв крайно унизителен и неприемлив начин. Не вярвам нито на думи, нито на обещания, нито на нищо вече. Който и да ми се появи, каквото и да ми говори, за мен това е поредният театър, тактика и фарс. Не вярвам. Не мога и да обичам. Защото за мен това е равно на болка. Неистова болка, от която няма отърване години наред. Защото докато останеш сам да ближеш пресните си рани от поредния нескопосаник, той вече прилага тактиките си на друго място. Ненавиждам това и не желая да участвам. Не познавам никой, който да си заслужава дори една малка частица от всичко, което искам да дам.
Най-много от всичко искрено съжалявам, че след толкова много разочарования и срещи с погрешните хора, ако все пак някъде е останал някой, който да е стойностен, аз няма да го разпозная, защото вече ще съм толкова уморена и изхабена, че ще мине незабелязано в тълпата. И жалко, защото вероятно и той ще се чувства толкова отвратен, колкото аз и ще мечтае за същото. Но какво ли значение има, щом ще се разминем...
Не мога да повярвам, че само за 2 години успях да събера в себе си толкова болка и разочарование. Съмнявам се във всичко, в което вярвах преди, както и във всеки, когото съм смятала за близък и верен. Било е само илюзия. Моята илюзия на човек, виждащ доброто и красивото там, където изобщо го няма.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 23, 2011, 08:10:13
Skorpi.... arms arms arms.......samo tova moga da kaja...Mila,chuvstvam se po absolutno sashtia nachin...Razplakah se dokato te chetiah,viarvash li mi? No znaesh li,radvam se,che te ima,radvam se che vse oshte ima takiva hora,dori i malko.....


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 23, 2011, 09:41:16
Вече съм на работа.
Скорпи още веднъж,направо нямам думи за всичко,което си написала. Никога не съм чела нещо по истинско и вярно. Накъде отиваме изобщо кажи ми? Обречени ли сме на вечна самота? Неранени и не вярващи вече в нищо добро?
Аз не знам как бих могла след всичко ,което се случва отново да обичам,отново да се раздам,отново да повярам. Няма как да стане. Нещо в мен умря, и всеки път остава по една малка частичка,която се надява и тлее. Но този път не остана нищо,този път е разрушително и завинаги. Боли,много боли,но започвам да свиквам с тази болка и знам ,че ще я нося цял живот в сърцето си.Или докато издържа!!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: vesi2003 в Ноември 23, 2011, 09:49:39
Връщам се от псито,предписа ми серопрам.Почнах го.Абе изпитвам голям срах от тези АД.,да не взема да се спомина.Стискайте палци.Чувствам се слаба.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 23, 2011, 09:57:47
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 23, 2011, 10:04:31
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 23, 2011, 10:29:05
Веси успокой се,няма да се споминеш от АД. Не се настройвай по този начин.Аз също започвам пак да ги пия. Спокойно,знам колко е трудно да бъдеш спокоен, но трябва, трябва да имаш и търпение и нещата ще се подредят ще видиш.


Сега искам да ви споделя,че снощи се обърна живота ми на обратно. Щом и на психиатъра си звънях по никое време, след това и овнето извиках ,смятайте до къде я бях докарала вече. Но нямше начин,умирах,потъвах някъде и ставаше все по зле и по зле. Той като по чудо веднага дофтаса.Хвърли се върху мен,образно казано разбира се и започна да ме успокоява,че е тук,че е до мен,че никъде няма да ходи. Започна да ме пита какво става,защо се чувствам така. Аз мълчах ,не исках да казвам,не можех....той настояваше,бършеше само сълзите ми и чакаше да започна да говоря.
Е казах си го,казах всичко,което и на вас мили приятели тук дни наред писах. Не можех повече да мълча,да се измъчвам. Оказа,се че то не се беше замислял над всичко това, опитваше се да ми обясни как един ден пътищата ни ще се разминат и всеки ще тръгне по своя. Че безкрайно много ме обича и аз винаги ще бъда много ценен човек за него. Дрън дрън. Аз ясно му дадох да разбере,че мен това не ме устройва,за мен няма значение разстоянието,годините и ако знам,че той го иска,тогава ще се боря. Но не мога така да се откажа от всичко. Той стоеше е слушаше и мислеше,накрая каза,тогава не се отказвай,нека да опитаме. Казаха се и много други неща, и аз не съм сигурна,че той утре няма да си промени мнението, но поне ми олекна.Адски ми олекна. От тук нататък каквото и да става,знам,че съм дала всичко от себе си. Дали този огън ще продължава да гори или изведнъж ще угасне,зависи само и единствено от нас.
След разговорът ни обаче той беше тъжен,умислен,не знам какво означава това сега...но е спокоен и държанието му не се промени никак. Ще поживеем и ще видим. Искрено се надявам да не се откаже от мен,но дори и да го направи,аз ще продължа напред,няма накъде.....
Много искам да прегърна Скорпи и да си поплачем заедно,без да говорим,защото думите са излишни.  :'(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 23, 2011, 10:50:48
Миме,ти мен ще шляпаш аз теб  ;D
Ти пък здрава права,ослепително красива моме,кво се разправяш още с тоз твоя не разбирам? Като нищо не ти става,за какво седиш? Имаш още къде къде да преживяваш с тоз и онзи. Ама пусти страх от неизвестното нали? От самотата? Знам аз за какво иде реч.
След всичко,което ни се случва и ни се е случило стигнах до един извод . Ние първо хубавичко трябва да се настрадаме,хубавичко да се наревен,да изпием по 3 кила АД ,да умираме и да се съживяваме след всяка ПА и едва когато вече едва ли не сме с единия крак в другия свят,психически имам в предвид,едва тогава решаваме,че всичко това няма смисъл,и започваме изведнъж да живеем наново. И така забравяме случилото се и го допускаме и пак и пак.И кръга е затворен и ние сме все в една и съща магия. И няма излизане,само героите се сменят.
Та се питам,има ли човек,професионалист в психиатрята или психологията,който наистина може да ни покаже правилния път? Или той е все един и същ,ама ние не искаме да тръгнем по него?Защо? Кви сме ние? Глупави, слепи, заблудени? В кой свят живеем. Нима не искаме сами да си помогнем? Нали ни казват как,защо не се получава? Какво ни липсва? Вяра, сигурност? Защо хората слагат край на живота си? Замислял ли се е някой за това? Аз всеки ден го мисля. Ако нямах семейство и родители до сега отдавна да ме няма. Че на кому съм нужна тук? Психически срината и емоционално умираща? Светът няма да се промени без мен нито с мен.
Да,аз съм нужна на себе си ще кажат някой,голям праз. Предпочитам да ме няма на моменти даже да не съм се раждала. И на какво ще ме научи този кошмар през който минавам викате>? Единствено на едно и то Скорпи го написа много ама уникално добре в нейния пост. Мнителност, загуба на доверие, не способност да обича.Нали любовта е тази,която ще спаси света? Еми чудесно,ама ние не можем повече да я изпитаме. И пак въпроса,за какво живеем? И така до безкрай мога да продължа...
Някой иска ли да даде друго по окуражаващо мнение?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 23, 2011, 11:03:58
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 23, 2011, 11:04:37
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 23, 2011, 11:43:20
Да мислила съм го мила как.Нали снощи му казах,ако само знам,че той не иска да се отказва от всичко това,ако само знам,че има смисъл,тогава съм готова на всичко,ще го чакам. Ако реши да тръгне и да се разделим,защото мисли,че няма да има смислъл,това ще ме убие и никога няма да му простя,че не е дал шанс на връзката. Ще страдам те първа много,но ще се преборя.Ще ви рева тука,ще ви се радвам,ще споделям и все някога ще го преживея.Но стане ли това,тогава е краят на всичко.А той...той ще поиска да се върне точно тогава,винаги така става,абсолютно винаги. :)
Мисля,че трябва да се съберем да живеем заедно,Скорпи,Мима и аз :)
Ще бъде баси вечния купон  cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 23, 2011, 12:14:07
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 23, 2011, 12:23:07
Обичам бейлис Миме,споко,а след доста бейлис обичам и чалга.Мисля,че ще намерим компромисен вариант.Аз обичам ретро и много балади. Обичам White snake,Scorpions,Deep Purple,Anastacia и всичко,което се пее по пиано баровете.

А там колко мъже има Миме,няма да ти казвам. Хайде кога ще дойдеш де,да направим една обиколка за овации ??? :)

Миме,аз няма да остана сама,все някой ще се върти около мен,знам го.Няма да се смея над всичко,което сега преживявам,просто ще се сещам за него с много болка. Знаеш ли колко рядко се срещат хора,които толкова да си пасват? Знаеш ли  за каква телепатия става на въпрос между нас? Много ще боли мамка му,но ще лазя и пак ще се оправя и се заклевам пред вас,че ще е за последно!!!!


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 23, 2011, 01:16:34
Ти пък здрава права,ослепително красива моме,кво се разправяш още с тоз твоя не разбирам?  Ама пусти страх от неизвестното нали? От самотата? Знам аз за какво иде реч.
След всичко,което ни се случва и ни се е случило стигнах до един извод . Ние първо хубавичко трябва да се настрадаме,хубавичко да се наревен,да изпием по 3 кила АД ,да умираме и да се съживяваме след всяка ПА и едва когато вече едва ли не сме с единия крак в другия свят,психически имам в предвид,едва тогава решаваме,че всичко това няма смисъл,и започваме изведнъж да живеем наново. И така забравяме случилото се и го допускаме и пак и пак.И кръга е затворен и ние сме все в една и съща магия. И няма излизане,само героите се сменят.
Та се питам,има ли човек,професионалист в психиатрята или психологията,който наистина може да ни покаже правилния път? Или той е все един и същ,ама ние не искаме да тръгнем по него?Защо? Кви сме ние? Глупави, слепи, заблудени? В кой свят живеем. Нима не искаме сами да си помогнем? Нали ни казват как,защо не се получава? Какво ни липсва? Вяра, сигурност? Защо хората слагат край на живота си? Замислял ли се е някой за това? Аз всеки ден го мисля. Ако нямах семейство и родители до сега отдавна да ме няма. Че на кому съм нужна тук? Психически срината и емоционално умираща? Светът няма да се промени без мен нито с мен.
Да,аз съм нужна на себе си ще кажат някой,голям праз. Предпочитам да ме няма на моменти даже да не съм се раждала. И на какво ще ме научи този кошмар през който минавам викате>? Единствено на едно и то Скорпи го написа много ама уникално добре в нейния пост. Мнителност, загуба на доверие, не способност да обича.Нали любовта е тази,която ще спаси света? Еми чудесно,ама ние не можем повече да я изпитаме. И пак въпроса,за какво живеем? И така до безкрай мога да продължа...
Някой иска ли да даде друго по окуражаващо мнение?

Е, Маруся, вие и тричките сте млади, много красиви момичета - Какво е това разочарование от вас? Ще ви нашляпам  spank и тричките..
Има, разбира се че все още има достойни мъже, но или сте се разминали с тях, или още не сте ги срещнали love2
И аз някога бях мнооого лъган от противоположния пол, и аз се отчайвах, защото постъпваха с мене нечестно, но всичко си дойде на мястото - срещнах жената, която и сега е до мене, останалото се нареди само.. love
Но трябват компромиси, много компромиси и малко по-ниска  "летва" в очакванията ни..
Така го разбирам аз... :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 23, 2011, 01:59:24
Кристо ти много добре знаеш какво искаме и очакваме ние.толкова ли е много?Мъж,на когото да можеш за разчиташ,мъж който да те обича и най вече уважава теб и твоите желание,мъж с който можеш да споделиш и най съкровените си тайни да бъдеш разбран,мъж които да цени духовното ,така както ние го ценим. Имаш късмет,че си намерил такава жена ти,но светът се промени и хората също.Сега е много трудно,а и след толкова мъки и разочарования можем и да порпуснем истинския.Аз го срещнах веднъж и не мисля,че ще го срещна пак. Как няма да съм тъжна??
Къде е Скорпи?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 23, 2011, 02:34:42
Цитат
Къде е Скорпи?

Тука е Скорпи, разочарована от поредния дръвник и затва се прекарва деня с... жени love Еми само те ме разбират. Освен това носът ми пак се разтече, гърлото боли и май раничко си спрях парацетамолчето spank Ще го почвам наново, че не ми се подсмърча пак дни наред...
Скорпи смята да постъпи като мъж и да се възползва от някой, който ще й достави мъничко удоволствие и после - сбогом, довиждане, и айде нЕма нужда от преструвки и лъжи. Не искам нищо да слушам  :-\
Снощи изстрелях всичко, което ми се беше насъбрало - не можех повече да го държа в себе си.
Маруся, най-страшното е минало. Сега от това, което ще последва, ще видиш как ще се развият нещата нататъка. Олекна ли ти?
Тръшкай се колкото си искаш, ако те зареже, но няма да се затриваш. Ние няма да ти позволим. Щом аз оцелях след всичко, и вие ще останете. Никой няма да се измъква по лесния начин fish chair
Вижте какво, хората имаме погрешни представи за живота според мене - къде пише, че е справедливо да ни е хубаво и че смисълът не е в това да се мъчим? Колкото и да искаме да си доставяме удоволствие, аз мисля, че смисълът е в другото - гадното, от което искаме да се отървем. Защото то ни учи. Останалото е колкото да си отдъхнем. Затова на мене ми е тежко, но вярвам, че има защо.
Не мисля, че лошите случки трябва да се възприемат като наказание, напротив. Колкото и материален да е светът, в който живеем, материалното губи стойност в един момент. Духовното обаче никога. Като земни същества трудно ще го оценим, защото и ние самите сме материя. Но отвъд нея има друго, много по-силно. Докато духът ни го има, не сме се изгубили. Независимо колко пъти са ни съборили.  sky


Между другото, не знам доколко си давате сметка и забелязвате, че все по-малко говорим за симптомите си и все повече за онова, което стои зад тях и ни тормози в действителност, а те го маскират :) cat


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Cristo в Ноември 23, 2011, 03:50:23
Да, така е, Скорпи - наистина симптоматиката изчезна на заден план, останаха причинителите >:D
Наистина трябва смело да се изправяме срещу стреса, дразнителите ни и да се борим срещу тях /не му харесва думичката "борим" на г-н Тодоров/, но в реалният живот това е борба - борба за оцеляване, борба за по-добър комфорт на физическо и психическо ниво swordfight
Маруся, напълно те разбирам, защото някога и аз със страдал :(
Една ми казваше - "Харесвам те, но си имам приятел, когото не харесват родителите ми", друга  - "Ти си много добър, но и аз не зная какво искам", трета - "Харесваш ми, но всеки гледа да си оправи материалното положение", следваща - "Аз не те обичам", и т.н. Какво да правя - бях беден студент, останал без майка, търсещ човечност, искреност, топлота и обич...
Е, както виждаш съм преминал през много наранявания, разочарования, лъжи, но винаги съм вярвал, че ще срещна тази, която искам love, винаги съм продължавал напред, винаги съм вярвал, че животът ще се промени към по-добро, че не всичко е мръсно, мизерно и отвращаващо...


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 23, 2011, 04:34:43
Не знам хора,но ако не бяхте вие,щях да си се мъча до не знам си кога си още. Да Скорпи олекна ми,но не съм спряла да страдам,Сега вече поне знам,че той е наясно с всичко,което става вътре в мен и знам във всеки един момент вече как да реагирам и какво да направя. Ако реши да е с мен,ще знам,че чувствата са взаимни,ако не и реши да избяга,тогава просто от единствения се превръща в поредния. Тогава пак ще страдам разбира се,че отново се раздадох и разпилях на вятъра. Но поне ще бъда честна пред себе си и ще знам,че съм опитала всичко и няма недоизказани неща.
Кристо аз не подценявам преживелиците на другите,дори напротив.Именно за това се питам,до кога ще позволяваме това да се случва? Нито става да се изолираш,нито да продължиш напред вярвайки че и по добро ще има...не може ли да ми имплантират един бутон някъде в тялото и при опасност да започне да вибрира и да ме предупреждава,че трябва да се спра??
Чувствам се прецакана отново,отчяна съм до краен предел, никой с нищо повече не може да ми помогне.Аз съм безсилна пред себе си. Искам да затворя очи и да забравя,искам да се събудя някъде другаде в друг свят с други хора.Искам да не чувствам,искам да изчезне болката......


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: t.todorov в Ноември 23, 2011, 04:38:21
"/не му харесва думичката "борим" на г-н Тодоров/'

Не ми харесва, когато борбата е със симптомите. Когато борбата е с трудностите в живота, даже много ми харесва. Свободата е на върха на копието, както е казал Сервантес. Ако копието се насочи към симптомите .... никаква полза. Ако се насочи към справянето с живота и преживяванията, които имаме живеейки го ... това е вече база за личностно развитие. Както казва Скорпи, много илюзии се срутват с мъка, отчаяние, ярост и други чувства, но това е живота. От това пазят симптомите, пазят илюзията. Когато тя падне ... човек е на дъното. Но както се казва в психотерапията от дъното най-лесно човек може да се оттласне и да изплува. За това психотерапията е неблагодарна работа. Първо трябва да събори човек на дъното и да спука всичките му "розови балони", които са го пазили, за да може да си създаде нови. Интересното е че психотерапията активно участва в "пукането". След това човек няма много нужда от нея за да си създаде нови истини за нещата, които да са в унисон с изискванията на реалността в която живее.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 23, 2011, 04:52:07
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Little Овненце в Ноември 23, 2011, 04:58:33
Миме,точно от това имам нужда.Да изляза да се набеснея и да не мисля:(


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: delicacy в Ноември 23, 2011, 05:01:09
Мили момичета и момчета, вече започвам да си мисля, че страданието е нещо нормално, когато става дума за връзка между мъж и жена. Защо е така? Ами, защото мъжете и жените очакват различни неща в любовта и в една връзка. Ние, момичетата или жените, очакваме:
-близост,
-подкрепа,
-доверие,
-споделяне
и най-вече сигурност.
Какво очакват мъжете или момчетата от една връзка с жена?
В повечето случай обратните неща:
- тръпка,
-неизвестност,
-авантюра,
-действие,
-секс без обвързване,
-доказване на мъжко его,
-възможност да се измъкнат лесно от една връзка, когато почувстват, че е необходимо.
Добре, но  защо тогава има мъже в трайни "връзки"?
Ами, защото тези мъже са успели да покажат на половинката си, че държат на онези неща, на които държат жените, но дълбоко в себе си очакват удобния случай, когато ще половуват отново жени при удобен случай. Мъжете докато са живи не се разделят с това си желание.
Затова, когато влизаме в една връзка, трябва да знаем, че мъжът до нас иска точно обратното на това, което искаме ние момичетата от тази връзка.
Научих се да живея с тази мисъл и вече не очаквам, че някой мъж спонтанно ще ми даде сигурност или любов от която се нуждая. Как постъпвам - просто му казвам точно какво искам от него, същото очаквам да направи и той. Така намалявам напрежението и успях да се разделя с очакването, че ще бъда разбрана от мъжа до мен спонтанно, от самосебе си. За жалост в повечето връзки, на мъжа до нас не можем да гледаме като приятел, а по-скоро партньор в онова, което ни се случва от ежедневието. Ако опитате да направите мъжа до вас в "човек, които мисли само вашето добро", ще се разочаровате много бързо. Просто мъжа иска да играе своята житейска роля на заевоевател, преследвач на жени, правещ им деца, и доказващ егото си на голям мъжкар и дотам, поне в повечето случаи. Не е трудно да се вгледате в ежедневието ни и да видите , че изобилстват примери от подобно естество. Даже и в момента има десетки "сериали" в политическия ни живот а и от всекидневието.
Затова, за да не страдате,знайте,че мъжете не се отнасят към връзките, така като се отнасяме ние. Или поне, повечето мъже не се отнасят така.


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: t.todorov в Ноември 23, 2011, 05:18:23
"Научих се да живея с тази мисъл и вече не очаквам, че някой мъж спонтанно ще ми даде сигурност или любов от която се нуждая."

Спонтанно може да ви даде само това на което той е способен, а то може да се разминава много с вашите желания. Дали въпроса опира до това, от какво имам нужда, че партньора да ми го даде, а иначе  - не ме обича?


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: skorpi в Ноември 23, 2011, 05:21:39
Цитат
Както казва Скорпи, много илюзии се срутват с мъка, отчаяние, ярост и други чувства, но това е живота.

Брей, доживях Тодоров да ме цитира love1


Цитат
От това пазят симптомите, пазят илюзията. Когато тя падне ... човек е на дъното. Но както се казва в психотерапията от дъното най-лесно човек може да се оттласне и да изплува. За това психотерапията е неблагодарна работа. Първо трябва да събори човек на дъното и да спука всичките му "розови балони", които са го пазили, за да може да си създаде нови. Интересното е че психотерапията активно участва в "пукането". След това човек няма много нужда от нея за да си създаде нови истини за нещата, които да са в унисон с изискванията на реалността в която живее.

Това значи ли, че всъщност аз съм напреднала в терапията си?  cat Защото имайки усещането, че съм на дъното, аз се чувствам по-скоро провалена и съсипана, отколкото "ИЗЛЕКУВАНА"... но дали пък това не е знак, че съм напипала проблема си - може и да съм срината със земята, но съм много наясно  и някак нещата са ми се подредили, независимо, че никак, ама никак не ми харесват. Само че не би ли трябвало симптомите ми да изчезнат и да съм по-спокойна, прозряла истината и спукала розовия си балон? Хапчетата може и да са намалили донякъде болезнената ми чувствителност, но съм с разсъдъка си и все още мога да мисля, за добро или лошо. Или може би не само трябва да осъзная истината, а да я приема и да заживея с нея... но преди това ще й се гневя, докато изпитвам нужда, докато не излезе и последната капка яд от мен... и после някъде из новите хоризонти ще търся спокойствието си... дали това ще е краят на моята терапия??





Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 23, 2011, 06:02:12
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: track в Ноември 23, 2011, 06:04:38
 :)


Титла: Re:СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...
Публикувано от: Stareternity в Ноември 23, 2011, 06:58:00
Абе, туй е страхове - европеа, да не ви е секс - европеа? ;D Май сте объркали форума. Мъжете - туй, жените - онуй. Големи спецове, ей!  ;) Като ви чете човек, може да си помисли, че сте на по хиляда години, че сте имали по 100 имане-даванета с представители на срещуположния ви пол. Ако е така, моля за извинение  ;) Чудно ми е, когато някоя жена (респективно мъж) вземе да се вайка - къде го принца, къде го мъжа. Какво се правите на докачени? Аз например съм много наблюдателен. Отдавна ми е направил впечатление следният модел: една компания - в нея има културно и възпитано момче - от тия дето после мадамата цял живот ще може да го "върти на пръст". Ама едва ли не въобще не му обръщат внимание. Уж голяма женска интуиция, голямо нещо  ;) До него се е настанило "леке" - "цъка" цинизми, "лигави се" - отношението към него е като към "принца на вечерта". После следва... Те мъжете... Кои те мъжете? Кой те кара да "движиш" с тоя? Не го ли усети още в началото, че е "боклук"? Къде ти беше "интуицията"?
За да не бъда упрекнат в сексизъм - и при мъжете има подобен порочен модел. Ето, аз например като вляза в едно заведение, как да разбера коя жена, е, разбирате, е там "на лов". Никой не ми обръща внимание. Какво, да тръгна от маса на маса да ги питам ли?! И съответно си правя изводи - че съм грозен и непривлекателен - т.е. нямам шанс. Другият вариант е - пари. Нямам. Пък и с пари се купува стока.  :-\
Тъй че не ви знам какви "ловове" правите или възнамерявате да правите, ама гледайте какво ще "наловите", за да няма после пак "мъжете..." (респективно "жените...")  ;)
А ето и за адекватните съвети...
Снощи към 2 часа, висейки пред компютъра, усетих, че всеки миг ще падна. Айде, почна се, си рекох. Точн