evropea.com - форум за паническо разстройство

Тревожни разстройства => Паническо разстройство => Темата е започната от: skorpi в Август 20, 2011, 09:19:47



Титла: Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: skorpi в Август 20, 2011, 09:19:47
Всички имаме ПР, ок, тва е ясно. Ясно е и че по един или др начин се повлиява животът ни, че страдаме и ни пречи да бъдем каквито искаме. Затова ви питам на кое най-вече ви пречи ПР и какво бихте правили, ако го нямаше? От кое сте се отказали или не можете да постигнете, заради симптомите си? Може би точно там някъде се крие отговорът и причината да имаме този проблем - той ни пречи или ни спасява от нещо. Но от какво? От кого?
При мен всичко вероятно би било различно - ежедневие, личен и професионален живот. Абсолютно всичко. Бих имала повече шансове да имам онова, което сега нямам. Аз така или иначе се опитвам да си пробия път към него, но това, разбира се, засилва тревожността ми. Ако наистина успея, бих могла да вляза в нова ремисия. Така или иначе бих била друг човек, с друг живот. А вие?


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: vesi2003 в Август 20, 2011, 09:42:02
Скорпи,същата тема я има по назад,или само теми ще си правим? :D


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: track в Август 20, 2011, 09:56:15
 :)


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: skorpi в Август 20, 2011, 10:01:30
Цитат
Какво ми отне ПР ли? Спокойствието ...

Със сигурност на всички ни го е отнело. Но аз питам друго. Знам, че сега всеки прави компромис за нещо в живота си, защото има ПР - например не се решава да смени работата си, да напусне мъжа си или да постигне нещо, което му се иска, но не му стиска, защото ПР го кара да се съобразява и да се чувства зависим от нещо/някого. И така живее в една или друга степен живот, който би искал да бъде друг, но ПР го спира.  :-\

П. С. Така или иначе се въртят едни и същи теми, които си ги оспамваме  ;D


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: track в Август 20, 2011, 10:15:37
 :)


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: track в Август 20, 2011, 10:25:05
 :)


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: skorpi в Август 20, 2011, 10:35:28
Цитат
Скорпи, ти май си споделяла за какво ти пречи ПР, но някакви нови изводи да си направила за себе си? 

Аз съм в депресия. Нещата при мене или са много добре, или са много зле. Не говоря само за ПР, а като цяло за всичко. Та обикновено след големите надежди идва разочарованието, в момента съм в дупка, отвсякъде. Не толкова страшна, колкото преди, но си е дупка. Няма нищо, което да ме кара да искам да изляза и да изплувам пак. Аз знам, че ще  се случи, но за мен външните стимули са си важни. Като ги няма, просто си стоя... и си слушам музика, и си плача и чакам да мине... но като знам в какви състояния съм била, и това е добре. В момента съм потънала в размисли. Дори и тука пиша, но не ми се пише. Празно ми е.
Заглавието беше закачка ;)





Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: track в Август 21, 2011, 09:27:31
 :)


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: amira в Август 21, 2011, 10:59:03
Всички имаме ПР, ок, тва е ясно. Ясно е и че по един или др начин се повлиява животът ни, че страдаме и ни пречи да бъдем каквито искаме. Затова ви питам на кое най-вече ви пречи ПР и какво бихте правили, ако го нямаше? От кое сте се отказали или не можете да постигнете, заради симптомите си? Може би точно там някъде се крие отговорът и причината да имаме този проблем - той ни пречи или ни спасява от нещо. Но от какво? От кого?
При мен всичко вероятно би било различно - ежедневие, личен и професионален живот. Абсолютно всичко. Бих имала повече шансове да имам онова, което сега нямам. Аз така или иначе се опитвам да си пробия път към него, но това, разбира се, засилва тревожността ми. Ако наистина успея, бих могла да вляза в нова ремисия. Така или иначе бих била друг човек, с друг живот. А вие?


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: skorpi в Август 21, 2011, 12:51:22
Цитат
Скорпи, за тази депресия пиеш ли някакви лекарства? От колко време си така? Възможно ли е просто да е нещо временно? Ти на терапия ходиш ли?

Хах, ами нищо не пия, защото на мене ми е ясно, че е от хормоните, най-вече при ПМС. Като цяло съм убедена, че всичко се върти около месечния цикъл и дори в най-голям процент от случаите съм припадала и ми е прилошавало точно заради него. 2-3 дни преди да ми дойде, съм готова да си легна и с Дявола,  :P :-[, а ден преди него - да рева за всяко гладно сомалийче или съвсем без повод, на следващия ден си имам болки в корема и всичко е ясно и си идва на мястото. И така, до следващия път. А, да, и целия свят почва да ме дразни и не искам да ми се мярка в тия дни. Тежко го изкарвам, ама и другите покрай мене ;D Тъй че освен болкоуспокоителните, нищо не пия. Пила съм разни препарати за ПМС, но не съм забелязала особен положителен ефект, даже още повече оплаквания са ми се получавали.
Като цяло си мисля, че и характерът ми, и импулсивното ми поведение понякога, и това, че скачам като ужилена за всяко нещо в много голяма степен се дължат на хормоналния дисбаланс и то говоря за половите хормони. Имам нещо бъгнато там, но имайки предвид колко хаотичен е животът ми, не е чудно, че е така.

П. С. На мен след ПР, второто по важност нещо, което ми пречи да живея нормално, е точно тоя проклет цикъл. Щял да се оправи след като родя - е да, ама не съм зараждала, а от години се мъча. Пробвах с противозачатъчни да го вкарам в ред и резултатът беше кървене по 20 дни в месеца ;D Как не съм припадала тогава не знам, но сега си карам така и чакам някой ден да дойдат по-добри времена. :)


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: kadife в Август 21, 2011, 07:22:20
Интересно, чета ви и сякаш повечето тук нямат проблем... хахах, яяя, има нова емотиконка :tease1:.... аууу, колко подходяща за изобразяване на протичането на самата паническа атака и резултата от нея :D Та, чета ви и си мисля, че не паническото разстройство е главен проблем при повечето. Или може би вече пишат предимно хора, които не са в активна фаза на страданието, а са я преодоляли в чисто физически смисъл и им е останала някаква  форма на тъга и празнота в душата. Защото, когато пр се оттегли като активност от мислите и чувствата, остава една огромна дупка, която вероятно не знаете с какво да запълните. Каквото и да метнете в нея, тя сякаш се разширява даже повече- жива черна, космическа дупка.На мястото на един решен проблем, автоматично се намества нов, нали?
 Аз, например, нямам проблем с психикомоториката на мислите си, не ме спохождат черни такива, не съм обременена от гняв или съжаление. В редките мигове, в които чувствам спокойно тялото си, съм склонна да планирам дори нова сватба.
 Така, че тревожността не ми пречи на нищо, освен на това да се радвам на живота активно. И никога не съм искала да се лоботомирам, за да не изпитвам емоции - това не ме плаши, затова са ни дадени. Но да се излива адското количество адреналини постоянно в тялото и да те държи като диво животно нащрек постоянно... е, това ми пречи.
И изобщо като ви чета, вероятно защото още не съм на този етап и не позволявам на лекарят ми да ми включи медикаменти, но се питам - как може да страда човек така безутешно на ниво, което е само психика. Все си казвам, че не психиката води до соматично страдание, а соматичното до психично. И че лекарите грешат като прехвърлят всичките ни телесни мъчителни симптоми на подсъзнанието. Просто, защото подсъзнанието не може да бъде пипнато, доказано като пострадало... то е фактор, който позволява на мнозина да кажат - от психиката е... и да те лекуват с години, защото няма да умреш, но и най-вероятно няма да се оправиш. Затова ми е гнусно да пия лекарства, затова ми е гнусно да виждам колко  хора се издържат от това страдание - фармацевти, лекари, терапевти и още куп по веригата.

 Нека си имам тревожност, но да нямам симптоми! :) С тъжната душа мога да се справя, но със страдащото тяло - не мога. И не казвайте, че едното води до другото, то е като кокошката и яйцето - не е ясно кое е първо!


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: skorpi в Август 21, 2011, 10:27:00
Цитат
Нека си имам тревожност, но да нямам симптоми!  С тъжната душа мога да се справя, но със страдащото тяло - не мога. И не казвайте, че едното води до другото, то е като кокошката и яйцето - не е ясно кое е първо!

ААА, не така! Не съм съгласна да се примиряваме с тъгата в душата. Тя е не по-малко смазваща като усещане. Неееее, не искам да свиквам с това да съм зле или да търся по-малкото зло. Искам да си поставям за цел да съм добре и то максимално добре, защото вярвам, че това, към което се стремиш, това и постигаш. Затова никакви такива - и здрави, и щастливи трябва да сме!  :D


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: track в Август 22, 2011, 09:57:53
 :)


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: ddiddi в Август 22, 2011, 12:48:03
ПР ме направи зависима от семейството ми дори и на 26 години. В най- тежките ми моменти татко ме караше до Университета на лекции, защото беше невъзможно да пътувам сама. Мама излизаше от работа, за да ме извежда навън, когато агорафобията ме беше връхлетяла с пълна сила. Финансово- също зависима :( Зависима от това, когато пътувам да е с кола, а не с градски транспорт, зависима  все от някой :( Сега при мен нещата са много по- добре, за момента почти всичко от ПР е утихнало. Сега съм при баба малко да си почина и се надявам от есен да си намеря работа, за да се почувствам пълноценна. Освен това от много време насам съм и влюбена...усещам, че между нас би могло да се получи, но...той е спортист, как да обясня на един активно живеещ мъж за моето ПР ?


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: april_sheep в Август 24, 2011, 09:25:18
Първото нещо, което бих направила ако го нямаше ПР ще е една огрооомна разходка, както едно време..сутрин като изляза се прибирам пак по светло  :) За голямо мое съжаление тези моменти доста отдавна липсват от ежедневието ми.  После си намирам една свястна работа, 2-3-5 свестни гаджета и т.н  Всъщност това е нещото, което гадното ПР ми отне: свободата да правя каквото и когато си поискам, без 5 дни преди това да съм планирала всичко до най-малката подробност, да не би случайно да има неприятни изненади и посещения в спешното, пази Боже ако няма спешно наблизо  ;D


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: kadife в Август 25, 2011, 12:25:41
april_sheep, хей... супер ме развесели картинката ти, за първи път виждам овца, която искам да мачкам и гушкам, толкова да е пуФкава :D

 ти каза: "Всъщност това е нещото, което гадното ПР ми отне: свободата да правя каквото и когато си поискам, без 5 дни преди това да съм планирала всичко до най-малката подробност, да не би случайно да има неприятни изненади".
Толкова съм съгласна с това, че чак ми стана гадно, това е огромен проблем на пр, с паническото разстройство нямаш цели, а само планове...


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: april_sheep в Август 25, 2011, 12:51:26
Току що говорих с един приятел, който ще се прибира от чужбина и с който много държа да се видя,та казах му когато си направи плановете да ме уведоми, за да мога аз да почна с големите проекции на една обикновена среща  ;D отвратителна работа, а лошото е, че никога не можеш да си сигурен как точно ще се развият нещата. На другите хора не им пука, обичат неочакваните неща, за мен това си е голямо,лошо, страшно предизвикателство  :) Но дето се казва "весело да има през новата година", напук на всичко ще изляза и ще си вида приятелчето :P


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: april_sheep в Август 25, 2011, 12:54:32
april_sheep, хей... супер ме развесели картинката ти, за първи път виждам овца, която искам да мачкам и гушкам, толкова да е пуФкава :D

Доста време ми отне да си я намеря такава красавица  ;D


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: track в Август 25, 2011, 07:11:32
 :)


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: april_sheep в Август 25, 2011, 10:53:22
Като заговорихме за овце, сега ще си дръпна една позабравена игричка - Sven-чо. Ще ги опаткам набързо всичките  :D
Sven Kommt2 е много готина, горещо ти я препоръчвам  ;D


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: track в Август 27, 2011, 10:47:39
 :)


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: track в Август 28, 2011, 02:06:03
 :)


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: skorpi в Август 28, 2011, 04:47:04
Цитат
Сваляйте гащите, аз ще съм тая с ролетката

Трак, по-добре се насочи към горната половина, за жените тя е по-важна  ;)

П. С. И тая тема ми я оспамихте. Ти не пиеше ли Ривотрил? Какъв е тоя нагон от тебе...


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: skorpi в Август 31, 2011, 05:25:52
Понеже искам да се върна отново на темата все пак, ще конкретизирам как стоят нещата при мен. Най-основното е, че отказвам всякакви дългосрочни ангажименти - избягвам да поемам отговорност за важни неща, от които не мога да се измъкна, защото не съм сигурна, че ако днес мога да ги върша, и утре, и вдругиден ще е така. Понеже се лутам между подобрението и влошаването и не знам в следващия момент какво ще е, не смея нито да се обвързвам с договори за работа, нито да предприемам някакви лични ангажименти, при които трябва да се разчита на мене. Това автоматично ме лишава от възможността да имам сериозна връзка, приятелски кръг, работна среда и каквото още се сетите... не мога да се запиша на  никаква екскурзия, да направя резервация, да си взема билет за кино, дори да си запиша час при терапевт понякога, защото не знам дали в уреченото време ще съм в състояние да направя това, което се очаква, дали няма точно тогава да съм зле и всичко да пропадне... много ми е трудно да присъствам на каквото и да е организирано събитие, в което се очаква да имам участие. Слава Богу, в дните, в които бях по-добре, се възползвах и успях поне малко да наваксам за останалото време, което съм изгубила. Буквално от днес за утре всичко е "ще видим дали ще мога" - отлагам всякакви виждания и дейности с хора, с  които искам да се видя и да изляза, но почти няма момент, в който да съм в състояние да го направя. Ако все пак се насиля да поема някаква макар и малка отговорност за каквото и да е, това ме изтощава докрай. Мозъкът ми е блокирал и дори за елементарни неща отказва да ми съдейства. Хаотична съм във всяко отношение при цялата ми подреденост. Като капак това нанесе трайни (или поне така мисля) последици върху личността ми, защото съм се превърнала в несериозен и безотговорен човек, на който не може да се разчита за нищо. И най-елементарната задача ми се струва твърде сложна и я отхвърлям. Страхувам се, че съм загубила много голяма част от това, което съм и то необратимо. Вярно, че може и да съм спечелила друго, не го отричам, но това не омаловажава загубите.
Та заради ПР аз живея ден за ден и не смея да си помисля какво ще е утре. Страхувам се да започвам нещо ново, включително нови лекарства, заради горчивия опит с предишните, тъй като ако не ми понесат, съм сама и може да не съм в състояние да върша дори и малкото, което правя в момента, т. е. при цялото ми зле ме е страх да не стане още по-зле. Мисля, че това спира много хора, които пък са на лекарства, да рискуват да ги спрат. При мен е обратното. Но резултатът е един и същ.
Всичко става с голямо кандърдисване - на мен към себе си и на другите към мен, за да направя каквото и да било. Всичко се обмисля по 100 пъти и накрая излиза едно голямо нищо. Това нищо ме смазва и депресира, защото както казах и във филма, не бях такъв човек, и не искам да бъда... Вече не знам с какво точно разполагам от личността си, защото очевидно лежа на стари "лаври", които вече не съществуват. Защото вече съм друг човек. И това не би било непременно лошо, ако позволявах нещо да се случва... съжалявам, че звуча сдухващо и непозитивно. През повечето време се старая да не е така. Но в крайна сметка аз съм тук, защото имам проблем, който искам да реша. И нито с отричането му, нито със заобикалянето и омаловажаването му бих могла да го реша, макар че и това опитвах...


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: april_sheep в Август 31, 2011, 09:45:55
Skorpi, извинявам се за спама по-горе, наистина беше неуместно. Сега по същество. Казваш : "Страхувам се, че съм загубила много голяма част от това, което съм и то необратимо. Вярно, че може и да съм спечелила друго..."  След толкова много време с ПР се опасявам, че загубите, които понесох също са огромни. Всичко, което описваш за избягването на ангажименти, тази хаотичност и т.н ми е абсолютно познато. Когато ми е най-тежко ми се иска да вярвам,че в цялата тази гадост, все трябва да има и нещо хубаво. Хората казват, че всяко едно нещо има най-малко две страни. Какво смяташ, че може да си спечелила? Повярвай ми задавала съм си този въпрос ужасно много пъти, но отговор за мен няма.


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: reni1506 в Август 31, 2011, 10:21:56
На мен ПР ми пречи на всяко нещо в живота ми.Затова ще ви напиша какво спечелих от него:
-осъзнах,че човек трябва да се грижи за душевното си здраве,така както за физическото и те винаги са взаимносвързани.
-осъзнах,че имам проблем с контрола.т.е. исках да контролирам всичко и това много ме натоварваше
-осъзнах,че трябва да бъда малко или много егоист.
-опитвам се насилствено в част от деня да бездействам
-осъзнах,че съм имала малко самочувствие и това много ми е пречело
-сега практикувам техники за релаксация и това много успокява нервната ми система
-осъзнах,че имам силна воля,но за съжаление не съм я използвала в моя полза
-благодарение на страха,станах много упорита
-давам си шанс да изучавам нови неща,за да си доказвам,че мога
-научих много неща за психиката на човека и сега ги прилагам върху децата си
-.......списъкът предстои да се допълва...

ПР ми даде много ценен урок,поднесен по най-ужасния и болезнен начин.Както и да го мисля,трябваще да ми се случи нещо подобно,за да оценя живота,който имам и да се науча да го живея...


Титла: Re:Я да си ги премерим... :)
Публикувано от: skorpi в Август 31, 2011, 11:50:47
Цитат
Хората казват, че всяко едно нещо има най-малко две страни. Какво смяташ, че може да си спечелила?

Извън вторичните ползи, които най-вероятно не съм опознавала докрай и извън дежурните ползи, които всички можем да изредим, аз отчитам като най-голяма полза запознанството ми с много ценни хора, на които държа и които вече са сред най-близките ми приятели. Не знам дали за някой извън нашия кръг бих направила толкова, колкото за тях. Със сигурност не бих имала шанса да ги познавам, ако животът не ме беше сблъскал с този проблем, или не ми беше поднесъл и другия тежък удар, който върви паралелно с ПР - загубата на скъп човек. Но тази загуба доведе до цялостно преобръщане на всичко останало, и ме принуди да имам нови не по-малко важни и ценни познанства. Така че за мен това е най-специалното, което ще си остане за цял живот, дори и ако имам шанса да се измъкна още веднъж. Никой друг не ми е по-близък от някой, който чувства или е чувствал същото като мен и никоя тайна не бих пазила по-ревностно от тази. Много хора могат да докоснат тялото ни, но малко от тях душите ни. Ама успели ли са веднъж, оставят следи... май имаше една такава песен ;D


SimplePortal 2.1.1