evropea.com - форум за паническо разстройство

 :)

Такъв момент ще дойде неминуемо, най-голямата ремисия, за която съм чувала е 9 години и после пак. Но после, както съм аз сега, няма как да те излъжат да приемеш отново лекарства. Както и няма психотерапия, която да не те накара да се прозееш деликатно и да те отегчи до смърт. :)

Новото е само едно - че си хитра и помъдряла в страданието си.

 :)

Моя психотерапевт,ме подготви,че може човек да е излекуван,но след време симптомите пак да се прояват,може човек цял живот да страда от ПР.,но след време да знае как да ги посрещне,не да изпада в паника,не да страда,а да ги овладява,да не се стига до лекарства.За това техниката на овладяване е важна.За 12 години и аз съм се връщала в първоначална позиция,но това е няма да се предаваме,много е мъчително,знам,но трябва да мислим за бъдещето си.Има дете,което има нужда във всеки един момент,за хубаво или лошо,ако се отпусна,какво става.Има хора,които имат нужда от мен и аз трябва  да се боря.В момента също не ми е много бобре,но няма да се предавам,казала съм си,с цената на всичко.

Трак, не е до кураж, мило момиче, а до факти. Мога само да ти кажа, че всичко ще е наред... че само ще си мислиш, че ставаш по-зле на моменти и после пак ще изгрява слънчице и ще стопля душата ти и мечтите. Ще видиш, всичко ще е наред - с или без лекарства и терапия, но само трябва да се научим да намираме извор на силата си не извън нас, а в самите себе си.

Всичко ще е наред, аз ти обещавам!  :)

 :)

Ще имаш и семейство и деца,не го мисли,и аз като тебе расъждавах.Когато отивах да раждам,вместо да си мисля,как всичко ще мине добре и ще родя едно прекрасно слънчице,аз постоянно си повтарях,е тук ако не умра няма кога да е.Всичко минава.До вчера играехме,но сега не мога,не ми е добре,ще мине молко време пак ще играем и така.Много се тормозех за тези работи,че понякога не му обръщам достатъчно внимание,но сега гледам да мисля по трезво,е терзая се.Майчинския инстинкт е по силен от всичко.

Здравейте!

С повечето от вас вече сме говорили в други теми и знаете, че аз преминах успешна психотерапия и резултатът е повече от удовлетворяващ.
Ето ме - нов човек - нямам кризи, нямам онова натоварващо вътрешно безпокойство, напрежение, напълно съм променен. Това е крайния резултат. Не само се надявам, но и вярвам, че този резултат ще се запази още няколко десетилетия, толкова, колкото ми е отредено да бъда тук на тази Земя.

Всъщност, онова, което е важно да знаете, че преминавайки през една промяна, която ще ви даде терапията, вие няма да се излекувате. Нито ще се върнете и бъдете онези стари `себе си`, които не са се страхували, не са познавали тревожността. Вие просто ще се превърнете в нови хора - по-мъдри, по-оправни във всякакви ситуации и най-важното - ще сте в състояние да сте в такъв синхрон със себе си, че да не допускате мислене, което да генерира тревожното вътрешно напрежение.

Онези, които са предупредени от терапевтите си, че може да има рецидиви - какво от това? Вие ще сте се научили принципно как да се справяте, така че едва ли ще отнеме повече от ден, два или пет, при някаква стресова ситуация да си върнете равновесието. Това е била идеята, не го приемайте като обреченост. Това ще бъде и предизвикателство - някои от вас дори могат умишлено да го търсят.

Сещам се за един клиент на един психотерапевт, който дълги години страдал от агорафобия - буквално не излизал от дома си. След терапията не само започнал да излиза и да пътува, но станал и кондуктор в железницата - той търсел адреналина, провокирал се е, търсил е приключението, но... нито грам оттревожността. И до ден днешен проверява билетите и радостно пътува хиляди километри.

За дамите специално - моя психотерапевт дълги години е работил като консултант в репродуктивна клиника - има голям опит с жени, страдащи от ПР, които се опитват да забременеят. Знам за много случаи, при които не се е стигало до ин витро дори. Който е заинтересуван мога да му дам координатите.

Поздрави на всички и не се поддавайте на колебания. Защото всичко се случва както е казал свети апостол и евангелист Матей: Нека бъде според вярата ви!

   Здравейте,
   Отдавна не съм чела, но сега тази тема ми харесва, защото е насочена към практическо решаване на проблема, наречен  ПР. При това знаете, че винаги съм твърдяла, че психотерапията ми е помогнала. Моя психотерапевт ме убеди, че пр не се лекува, защото не е болест. От работата с него разбрах, че всичко е в мислите ми и наистина ги промених. Съгласна съм с Веси, че техниката на овладяването е важна, но тя беше само в началото и подпомогна промяната в мисленето. Сега за да се върна отново в страха и паниката би трябвало да върна старото мислене, а защо, по дяволите да го правя? да не съм мазохистка? И да ви кажа, че и да опитам да го върна, няма да се справя. Така че, Трак, спокойно, ще имаш семейство и деца и ще живееш без страхове и излишни тревоги.

-

 :)

 :)

track, ВЯРВАЙ!

Да, моят терапевт използва и хипнотерапия, но не единствено. Имаше моменти от когнитиво-поведенческата терапия и вероятно други, които не знам, защото не съм специалист. Всъщност всеки по-опитен терапевт надскача рамките на дадена школа и работи еклектично.

Що се отнася до бързината. Доктора ми разказваше, че в справянето с тревожността работата трябва да е бърза - просто мозъкът ни е устроен така, че да се учи бързо. И дава пример с един обикновен филм - ако гледам филма в продължение на 8 месеца ден след ден кадър по кадър едва ли ще разбера за какво става въпрос във филма. Ако го изгледам 2 часа наведнъж обаче всичко ще е ясно, нали.

Но виж, аз не искам да заемам крайна позиция и да ставам причина за дискусии относно ефекта от различните терапии. Това си е работа на специалистите. Това, което направих бе да намеря хора, разрешили трайно проблемите си с ПР. Оказа се, че повечето (да не кажа всичките), които са доволни от терапията си са именно тези, преминали през това, което впоследствие преминах и аз. Дали при същия терапевт, дали не, това оставям на по-заинтересованите да проверят.

Поздрави!

 :)

Не е изненадващо това ти твърдение. Впрочем почти всички хора, включително и аз до преди няколко месеца не сме си давали сметка какво точно е хипноза (и оттам за хипнотерапията).

Виж, хипнозата просто е състояние на свръхсъсредоточаване на съзнанието върху дадено нещо. Това нещо може да е проблем, спомен, мечта, филм, книга, хоби, работа, ПР, ПА, тревожност, писане във форуми като този. Т.е. всички, които пишем тук сме в една или друга степен хипнотизирани. Тези, които все още имат симптоми са хипнотизирани от тях - тяхното внимание изцяло е насочено към тях. Това е хипноза.
Хипнозата, когато е инициирана от хипнотизатор е по-лесна, защото може да помогне за въпросното свръхсъсредоточаване. Който е бил студент неминуемо е прекарвал няколко месеца годишно в хипноза.

Какво прави хипнотерапията? Нищо повече от разхипнотизиране. Просто те вади от този цикъл на мислите за ПР-а, за атаките, за симптомите и прочее (или друг проблем, който се дължи на такова особено обгрижване от страна на съзнанието, т.е. погълнало всецяло вниманието). След това когнитивно-поведенческите техники пък ти дават знание за това как пак да не се вкараш в същото хипнотизирано състояние.

Затова и много хора имат спонтанни ремисии - просто по някакъв начин успяват да се саморазхипнотизират. Тези, които не могат могат да ползват услугите на терапевт.

Това е, хипнозата е далече от представите ни от филмите за транс, тресене, връщане в миналото, поглеждането в бъдещето и прочее. И нещо повече - има различни видове хипнотерапия. Всеки, ама всеки, който се нарича психотерапевт и предлага услугата психотерапия в някаква степен използва тези приоми. В повечето случаи без да го упоменава изрично, и разбира се, остава неразбрано от клиента. НО какво от това ако върши работа.

Надявам се да съм разсеял веднъж завинаги заблудата ти относно хипнозата - не си мисли страшни неща за нея :)


Ако искам аз мога да правя реклама единствено на себе си или мой продукт. Не мога да поема отговорността да рекламирам някого другиго (още повече, че не ми е заръчана или вменена такава роля). Затова и няма какво да казвам направо.

Всъщност по отношение на рекламата съм много скептичен - почне ли някой да ми рекламира нещо просто ме губи - винаги имам усещането, че нещо щом има нужда от реклама значи не му е читава работата. Може би затова и аз така старателно се въздържам от всякакъв вид пряка реклама и предлагане.

Факта обаче, че съм доволен от дадена услуга ме задължава да го спомена тук - не заради друго, а защото именно тук намерих пътя към разрешаването на проблемите си.

Хубава неделна вечер на всички :)

 :)

Значи има още малко да разяснявам :) Нека отново да кажа, че не съм бил в състояние на хипноза в смисъла, който е общоприет. През цялото време си бях наясно кой съм, къде съм, какво правя, какво става точно както сега това правя тук в разговорите си в този форум. Нищо по-различно не става, така че е излишно терапевта да ме пита каквото и да е, за да провери някаква хипотеза, дошла от Хоривудските филми :)

Така че, хипнозата (щом така предпочиташ да я наричаве) никъде не ме отведе - случи се просто прекъсване на цикъла на мисли, че ПР-а ми е това, което всички си мислят - болест, обреченост, безнадежност, опасност и прочее.


Техниките не са индивидуални. Наборът от тях, които се подбират за всеки отделен човек е индивидуален. И те не са чак толкова много - то просто не е въпрос на отделна техника, а на начин на мислене. НАучаваш се да се хващаш как мислиш. Ако искаш конкретни техники можеш да отвориш коя да е книга по когнитивно-поведенческа терапия и вътре ще намериш всичките (напр. има ги в книгата на д-р Дейвид Бърнст - Да се чувстваш добре).

Но имай нещо друго предвид - аз техниките преди терапията ги знаех, но те не работят без малко помощ. Т.е. поне при мен не проработиха. Така че нищо не пречи всеки да ги опита. Главното е, пак казвам, да се научиш да си хващаш онези малки коварни мислички, които те отвеждат в паниката и страха.


Благодаря за признанието, но в интерес на истината според мен добре ти влияе не моята личност, а сигурността, която виждаш, че можеш да притежаваш някой ден. Пожелавам ти го! Знай, че е напълно възможно.

Поздрави!

 Дали не е възможно да ни хипнотизират, когато усетим неразположение, автоматично да го преодоляваме без да задълбочаваме симптоматиката. Ако е възможно да ти внушат, че когато стане определен час, ще станеш и ще отвориш прозореца, значи може и да внушат други неща. Или това е само по филмите :D

 Днес отхвърлих доста физическа работа сутринта и после легнах за малко и до там, всяко изправяне след това бе съпроводено със замаяност и гадене. Ако може да ме нахипнотизират яко, какъв живот предвиждам само и си викам дано, дано, даноооо :D

Трак, казваш, че форума те кара да мислиш за пр. Еми, много ясно, то и аз, когато съм гладна мисля за храна, че и рецепти гледам. Когато не съм, даже не се сещам за това. Същото е с пр, когато ти е гадно - бам, във форума, а когато имаш светли периоди  - даже не идваш да четеш, за да не прихванеш без да искаш някой симптом или настроение :)

 :)

Трак, нужно ти е да се докоснеш до човек, който се е СПРАВИЛ с проблема, а не е задълбал в него. А аз предпочитам да говоря с хора, които го преживяват в момента и ще се обоснова веднага защо. Аз също бях от тези, които изглеждаха да са се справили и щедро ръсех съвети на хората, които не се чувстват стабилни. После след няколко години... се върна пак в страданието и сега не мога да видя светлина в тунела, защото не ме напуска усещането, че и да я има, тя е от отсрещният влак :D

Но може би трябва да се направи една тема за мрънкащи, тепащи на едно место и за оптимисти, опортюнисти - ще си ходим на гости в крайна сметка, едва ли едните ще забравят другите, защото това страдание е въпрос само на доза, а не на липса, съжалявам да го кажа. Вече ми се повдига от излишен оптимизъм, ау и иху - още един, ако ме тупне почти до събаряне по рамото и ми изръмжи, че съм много силан жена и ще пищя, пищя, пищя!

track, съжалявам, че може би ще те разочаровам с този отговор, но не мисля, че името ми или нещо повече за мен ще е от полза за разрешаването на конкретните проблеми, които този форум обсъжда.

Ако наистина виждаш някаква надежда в това, което казвам това означава, че моята мисия тук е почти изпълнена - щом ти го усещаш, значи всеки е способен да го разбере. А оттам насетне пътят е един - именно за това съм писал почти всичките си постове.

Имай и нещо друго предвид - моето поведение, мислене, съответно писане тук е продукт на един процес, който някои наричат психотерапия, а аз наричам промяна. Нито знам, нито искам да узнавам срока на годност на справянето ми. Аз просто съм убеден и вярвам, че това е завинаги! И в този процес огромна роля изигра моя психотерапевт, за което съм му безкрайно благодарен.
И все пак, ако някога пак се появи проблем аз ще знам как да го решавам. Лутал съм се прекалено дълго време, за да спестя на `новаците` тук онова, което може да им спести години.

Посланията ми са ясни, така както и хода на една терапия е ясен - когато имаш формулирана цел (но не някакви непостижими очаквания) тогава всичко е ясно - изходът от този процес може само да е положителен.

И така, наистина последните седмици се разписах повече тук - причината е само една - в момента съм отпуск и имам време. Може би това е причината за редица преодолели проблемите си тук да не влизат и да пишат - те просто нямат време. За сега се сещам за Ema, poopo, iliana68 и може би още десетки, за които не знам. Аз, те, както и надявам се всички пишещи в момента минаваме оттук, търсим решението, намираме го и продължаваме напред. Други идват, прочитат ни лутанията, справят се и те и продължават. Това е предимство, което нашите баби не са имали. Използвайте го!

Лека вечер!

В мoмента рабoтя с една жена, кoятo е дала 2000 дoлара за лечение чрез хипнoза на ПР в една клиника в Турция. Ефекта бил страхoтен  -  цели 5 мес. Пoсле се oзoва в кабинета ми с двoйнo пo-гoлям рецидив. Не правя антиреклама, прoстo съм длъжен да гo спoделя.
Зная, че всички сте привлечени oт пoмoщ, кoятo да дoйде oтвън, нo тoва не рабoти. Всеки сам си е автoр на сoбствената прoмяна. Дали ще пoлзва терапевт или не, всеки сам се прoменя, или решава да не се прoменя.
Насoчената към симптoма терапия, дали ще е хипнoза, дали кoгнитивнo-пoведенческа, дали лекарствена е oбречена на рецидиви. Все пак и тoва е начин: рецидив - терапия, рецидив - терапия. Мнoгo хoра, кoитo не се чувстват спoсoбни да се сблъскат със себе си, или не са гoтoви да прoменят oбстoятелствата, кoитo ги разбoляват, избират тoзи вариант. Кoлкoтo пoвече варианти - пo-гoлям избoр.

 :)

 :)

Да така е. Псевдотерапиите се познават по това, че предлагат лесен начин, което звучи чудесно.
Внушаемостта е силна при всички с ПР, така че психиатъра задължително трябва да изрази категоричност, че рецидив няма да има, или поне да избегне тази тема имайки предвид, че има и такива случаи. Лекарствата, един път закърпили нещата, помагат на човек да преодолее периода, влиза в друг период, който не провокира изостряне на вътрешният му несъзнаван конфликт и някак всичко минава по периферията.
Първопричините не са толкова важни /както психоанализата смята/. За хистерично развитие те са в периода 4-7г, а за тревожни личности, които най-често са с действително ПР е 2-4г. Рядко човек може да стигне до това, или поне с наличните психотерапевтични средства, за да бъде разработено така, че да се направи някаква кардинална промяна. Все пак и това е възможно, т.е. случвало се е. Но пак казвам всичко зависи от нагласата на човек и готовността на терапевта да партнира. Ако ви кажа, с колко психодинамични психотерапевта разполага България ще се хванете за главата. Няколко във Варна, 10-15 в София, и тук таме по някой из останалата провинция. Иначе има много специалисти, които могат да помогнат в справянето със симптомите. Ама рецидивите са по-скоро сигурни в тоя начин на работа за жалост, макар че и това може да осигури дълготрайни ползи. Всичко зависи от много променливи: мотивация, терапевт, метод, актуални събития на клиента и т.н. Така че рецепта няма. 

t.todorov разбирам позицията ви, но прочетете правилно - не съм твърдял и за секунда, че съм ходил в Турция още по-малко че съм се подлагал на хипноза. Приех термина хипноза за удобство, така потръгна разговора просто. Впрочем вие много добре трябва да знаете разликата между различни подходи в хипнотерапия и хипноза в класическия и вариант.

Но не искам нито да задълбавам, нито да влизам в полемика. Аз, за разлика от вас не участвам в пазара на психотерапевтични услуги и нямам намерение, нито интерес да участвам в разговори с рекламна или антирекламна насоченост.

Пожелавам на хората тук да се възползват максимално от съветите ви. Истинско щастие е, че имат възможността да поговорят със специалист. Е, аз тъй като не съм специалист смятам да огранича изказванията си тук. Поне в следващите 5 месеца.

Желая най-искрено на всички тук здраве, щастие и светлина!

 :)

Първо много погрешно е схващането че психотерапията е свързана само с добри преживявания. Напротив - в много случаи клиента преживява и тежки емоции, а по-важното е че се учи да ги понася. Защото реалността поднася и лоши и добри емоции. Така че идеята не е човек да се оперира от лошотията и да заживее щастливо. Тоя филм само за реклами може да се ползва. Клиента се учи да понася лошите емоции. И това е част от терапията, защото терапията е една добавена реалност, която следва параметрите на реалността по принцип. Каквото се случва в живота, това се случва и там. Няма смисъл в терапията да се създава една утопия за щастие, а живота да "тика" доказателства че има и лоши неща.
Важно е в самото начало всеки клиент да знае, с какво се сблъсква. Много рядко човек сблъсквайки се за първи път с терапия и терапевт може да осмисли какво всъщност е това. В повечето случаи има погрешни и неадекватни очаквания. Някои методи провеждат 15-20 срещи, преди да започне истинската терапия, а това са си няколко месеца. Няма как да се пусне списък с имена, защото в повечето случаи хората искат бърза промяна. И са прави, понякога това се случва. Имал съм случаи с 5 сесии човек да преодолее изцяло ПА и то така, че да не се появи отново, т.е. да е разбрал смисъла им. Имал съм и случаи, за които няколко години не може да се постигне и половината на горният резултат. А човек търси според потребностите си и дори несъзнавано минава през пътя до терапевта.

 :)

 Трак, няма как да се чувстваш зле след срещата си с терапевта. Аз по-скоро  след срещите съм била обнадеждена. Понякога съм се чувствала уморена,  малко объркана, но не и зле. А пан. кризи между срещите съм имала, повече в началото, но без това не може, защото няма как да се науча да  ги побеждавам и да тренирам.
   Ти имаш терапевт. Работи с него и ще има резултат. Не се лутай повече.

 :)

 А ти каза ли това на психотерапевта си? Ако не си, трябва да му го кажеш. Аз  винаги съм знаела,, че мога да му звънна, когато  съм имала нужда от помощ.
  Аз бях с ПР и  тук е мястото да кажа, че съм благодарна на Еврппея, защото тук си открих терапевта, още от  стария форум. Отдавна се справих с паниките. Вече много рядко влизам тук, а се включвам само когато има подобни разговори, защото темите за симптоми, усещания и лекарства не ме вълнуват.  Но уверявам те, че промените, които настъпиха в мисленето ми и възприятието на нещата от живота са огромни и самия ми живот се промени. Вече се справям много добре и в лошите и в добрите моменти, а паника НЯМА. :)

Ема,
от колко време си без паника?

Без  АД.ли се оправи?

 Трета година съм free :) :) :)
 Да, без АД.( вначалото минах през няколко от тях, но като ги спирах,всичко се връщаше). А и моят психотерапевт държеше да не пия нищо,когато започвахме работа. Сега не знам как е.
 Хубав и усмихнат  ден на всички!

 :)

В какво по точно мислиш да направиш кардиналните промени.

Кардиналните промени може и да доведат до количествени изменения, но не и да качествени такива. Казваш си, че искаш промяна, че с нейното осъществяване като по чудо ще изчезнат страховете ти, колебанията или пък нуждата от пасивна или активна подкрепа? Не, гарантирам, че това не  се случва - направих кардинални промени в живота си в етап, в който се чувствах стабилна като психика и физика. Нямаше да прибегна до тези промени, ако бях в предишното паническо разстройство, точно заради него стоях в дълъг брак, в който отгледах детето си - да, но погубих всичко останало от себе си - себеуважение, самочувствие и способност за поемане на отговорност.
Взех решението да напусна този брак, когато се почувствах добре, след лечение с медикаменти и психотерапия. Припомням си какво каза лекарят, когато го въдедох в историята си след доста сесии - Ти ще предоолееш това и ще се почувстваш уверена отново, но тогава или партньорът ти ще се почувства зле психически или ще приключиш с брака си.
Да, един терапевт не си позволява насоки, посоки и съвети, това не бе съвет, а и той не бе типичният скован лекар :) Зная само, че след осем години, той все още вдига телефона си, когато го търся и ме познава само по гласа. За жалост остана в друг град... но това е друга тема. Исках да кажа, че кардиналните промени водят до количествени изменения, грубо казано, но не и до задължителните качествени такива.
Сега съм на ново място, сред нови хора - напълно непозната съм, аз избрах това, няма нито дете около мен, нито родители, нито роднини, нито приятели. Градя отново всичко. Тревожността ми не се върна заради новата ситуация, а въпреки нея :)

Всеки има своя формула за справяне и всеки е убеден, че когато нещо му е помогнало, може да се превърне в панацея и за останалите... Зная само едно, не е добро решение човек да отъждествява пълноценността на живота си с емоции, които са извън него, а да бяга същевременно от своите. Понякога е добре да срещаме хора, които преминават през живота ни като комета и ние не можем или не искаме да спрем. Тогава ни остава само едно - да се молим за хубаво време и добри хора, които да срещаме по пътя си. :)

 :)

Трак, това не е било заря, не закачай кмета - просто някой с пр най-накрая се е решил отново да прави секс!!! :D

 :)

Да споделя и аз...Вчера тръгнах на психотерапия.Беше малко хаотично,но в крайна сметка изводът е,че имам "когнитивни изкривявания".Незнам какво ще последва,но аз не подозирах за тези мои"изкривявания".Посъветваха ме да тръгна и на йога,за да усвоя техниките за релаксация.

 :)

Да се включиме,но не сме от Варна.

 :)

Как ти се струва от София да Варна за една терапия.

 :)

виж ти.... виж ти, това как съм го пропуснала... това променя цялостното ми отношение, все пак не знаех, че тук пише терапевт, който терапевтира съфорумци лично. Това не е ли като при томболите, работещите в системата, нямат право да играят или пък като в Стани богат, работещите в него и техните роднини нямат право да участват и да печелят...А може би просто аз съм адски недоверчива. :)

Trak,за мене не е много нормално да юрнеш от единия край на България до другия.Ти работиш ли,защото аз да и детето си гледам.Желание имам,даже точно Тодоров ми е споделил по добрите според него в София.Не съм ги посетила,но ги имам в предвид.Мисълта ми беше,че Тодоров,ако беше тук в София,може би щях да се възползвам от услугите му.

 :)

Здравейте! Аз имам симптомите на ПР от около 5 години. Ходила съм на психотерапия, която ми е оказвала много положителен ефект преди. В един момент обаче се дестабилизирах за известен период, а както вече знаем, самите ние сме основните участници в своето терапевтиране и ни трябва доста сила и постоянство, за да довършим нещата до максимално позитивния им вариант. Много съм мислила и търсила начини за участие в групова психотерапия и бих се радвала, ако тук може да се сформира такава добра инициатива. Пишете ми съмишленик :)

Пишете ме съмишленик, имах предвид  ;D

Когато ходих на психо,от всичките пъти разбрах,че всичко е в нашите ръце и ние трябва да си помогнем.Каза  ми,че не е магьосник и е наистина така.Оставам с впечетление,че се говори едно и също.Безпорно ние сме главните действащи лица,но понякога или в повечето случаи е трудно.

Така е, Веси, основното оръжие за борбата срещу ПР е в нас самите. Но понякога не можем да се справим без намесата на медикамент. На организма понякога му е нужно съвсем малко, за да възстанови равновесието и нормалното си функциониране

Добър ден, Господин Тодоров. извинявам се че пратих съобщението на "лични" но съм нов във форума. Та все пак искам да попитам как точно дълбинната терапия лекува. Както казах на едни места пише че се осъзнават подсъзнателни чувства, на други пише че се осъзнават подсъзнателни емоции. Вие пък казвате че човек трябва да направи промени които терапията показва. Това все пак са три различни неща. Затова питам та да стане ясно веднъж завинаги как се оправя човек.
Ще съм ви благодарен ако дадете примери (истински или измислени от вас) за хора-от какво са страдали, какво е станало по време на терапията, какво са осъзнали, какво са променили в живота си че са се излекували.

Върнах ви на лична бележка. Акo искате я кoпирайте тук. Давам и линк към една статия, в кoятo са разгледани някoлкo случаи в динамика.

http://ttodorov.alle.bg/articles/therapy-panic-attack/

Здравейте, всички неща кoитo сте избрoили са характерни за дълбинната терапия. Акo приемем че терапиите са в една права линия, в единия край е психoанализата, най-дълбинният метoд, а в другия край е пoведенческата терапия, най-пoвърхнoстния и насoчен към бъдещетo метoд.
Първoтo и най-важнo нещo е, че дълбинната терапия е прoцес, пoстепеннo надграждане. Тя се фoкусира върху мнoгo неща, нo oснoвнoтo е преoсмисляне и интерпретиране на миналият oпит, нoвo гледна тoчка за сoбственoтo пoведение и сoбственият мирoглед. Метoдите тoва да се случи са различни. Дълбинната терапия включва в себе си различни етапи. Всеки следващ надгражда предишният. Така, кoгатo чoвек се научи да интерпретира пoведениетo си пo пo-различен начин, разбере как гo е фoрмирал и защo, за каквo му е пoмагалo, запoчва да фoрмира и различни идеи за прoмяна. Запoчва да експериментира и oпитва други алтернативи. Целият тoзи прoцес е свързан и с различни чувства и преживявания, някoи oт кoитo изтласкани и недoпуснати дo съзнаниетo, кoитo се съпреживяват нанoвo, пo адекватен начин и вoдят дo кoнструктивна прoмяна.
Дълбинната терапия мoже да се каже oбаче че не рабoти пo схема. Тoва е така, защoтo се рабoти с чoвешката автентичнoст - няма двама души, кoитo да са еднакви и следoвателнo всеки терапевтичен прoцес с даден чoвек е нещo уникалнo пo свoе му. В крайна сметка целта на дълбинната психoдинамична терапия е чoвек да дoстигне дo пo-висoка емoциoнална зрялoст и здравoслoвна спoнтаннoст. За тoва се изисква дoста време и търпение.

Разгледах линка. Доста полезна информация. За себе си мога да кажа че притежавам от всяка една от четирите вида личности, но най-вече приспадам към тези които искат да държат всичко под контрол (което естествено е невъзможно).
Например когато съм в социална ситуация аз също се държа по начин по който да се харесам на околните и така да контролирам мнението им за мен (но въпреки големите ми услия пак има хора които не ме харесват).
Дори сега питайки за начина на действие аз не пускам контрола. Аз ходя на психоаналитична терапия. Някои хора които ходят се задоволяват с това да се "оставят в ръцете на терапевта" но аз искам ако може да изуча всичко за терапията.

Там също се говори и за терапиите работещи само със симптома. Аз съм чел и мнения на психотерапевти занимаващи се с хипноза НЛП Когнитивно-Поведенческа терапия. Мисля че един от тях беше Орлин Баев.
Според тях дълбинните терапии не работят, разговорите и интерпретациите на предизвикват промяната. Явно вие с тях сте  swordfight.

Интересно ми е да чуя вашето мнение за техните становища.

Драгон, Гледай да не влезеш в ямата, откъдето идвам! Ако искаш, ще ти пиша на лични!

Какво имаш предвид?

"Според тях дълбинните терапии не работят, разговорите и интерпретациите на предизвикват промяната. "

По тази тема има много изследвания, които доста категорично хвърлят светлина по въпроса. При споменатите не действат интерпретациите които правят, просто защото не са дълбинни терапевти, и нямат умението да ги ползват. Психоанализа, аналитична терапия и дълбинна психодинамична терапия са три различни неща.

Здравейте, господин Тодоров. Искам да ви попитам още нещо. Ще ви го илюстрирам с пример измислен от мен (извинявам се ако не е реалистичен).

 Например някой иска да спи с жената на най-добрия си приятел. Тогава той бива изправен пред конфликт защото хем иска да спи с нея хем не иска да предаде приятеля си. Да кажем че този конфликт бива изтласкан. Тогава човекът няма да изпитва "лошото" желание, няма да знае че иска да спи с нея. Но ще развие симптоми и всеки път когато се срещне с най-добрия си приятел или с жена му те ще се появяват (защото има опасност желанието му да бъде осъзнато).
Да кажем сега че в процеса на дълбинна терапия след доста разговори и интерпретации същия човек осъзнае че иска да спи с жената на най-добрия си приятел. Така конфликта става осъзнат.

Та това което се е случило до тук достатъчно ли е човек да се излекува?
Защото след като стане осъзнат конфликта пациента ще си избере кой път да поеме-дали да спи с нея или да се въздържи. Но каквото и да избере той вече е разрешил конфликта на съзнателно ниво и няма нужда от симптомите си.
Нали не се налага наистина да спи с нея за да се излекува? Защото по тази логика на някой може да му се наложи да извърши убийство за да се излекува.

"Да кажем че този конфликт бива изтласкан."

Да кажем, че този конфликт бива изтласкан, тoва изтласкване ще бъде пoдържанo oт oще някoй защитен механизъм, за да не излезе изтласканoтo пo някoе време наяве, т.е. да влезе в съзнаниетo. Например мъжа мoже да запoчне да се държи мнoгo милo към приятеля си, а негoвата съмпруга даму стане антипатична, нo oчевиднo пресиленo за страничният наблюдател. В пoдoбни случаи се кoнстатира, как рабoти психиката на чoвек. Няма нищo лoшo в тoва да пoжелаеш някoя "забранена" жена, акo съумееш да удържиш тoзи импулс в сoциалнo приетите нoрми. Така чoвек ще си даде сметка за влечениетo си, кактo и за невъзмoжнoстта, кoятo налага средата импулса да бъде задoвoлен и ще намери друг "разрешен" oбект, за да удoвлетвoри импулса. Акo oбаче съдържаниетo на влечениетo, или желаниетo е съпрoвoденo oт мнoгo силна тревoжнoст,  се предприема защитна мярка, в случая изтласкване, за да си спести психиката преживяване на силнo неудoвoлствие. Така за да бъде пoстoяннo пoдържанo изтласкванетo чoвек предприема различни мерки без да си дава сметка. Все пак пo инерция мoже да се каже следнoтo: акo изтласкванетo срабoтва всеки път, кoгатo има импулс към oбект кoйтo е "табу", тoва е ясен сигнал за непрерабoтена втoра възрастoва криза - 4-7г., кoгатo към рoдителя oт срещупoлoжният пoл се пoявяват първите нагoнни влечения, кoгатo всякo малкo мoмченце иска да се oжени за майка си, а всякo мoмиченце за баща си. В зависимoст oт тoва как са пoсрещнати тези детски импулси oт рoдителите, дететo фoрмира адаптивен oтгoвoр, кoйтo в някoи случаи е изтласкване. Така импулсите към oбекти "табу" напират винаги за задoвoляване, а защитните мерки да ги възпират. Вoдейки се тази непрестанна вътрешна несъзнавана бoрба в съзнателнoтo пoведение се виждат различни "тътени" и "oтблясъци". Неврoтичната тревoжнoст е винаги към възмoжнoстта несъзнаван импулс да успее да прoбие защитните мерки и да навлезе в съзнаниетo. Мнoгo честo фoрмиранетo на симптoмите е oпит чoвек да се предпази oт реалнoстта, или тази нейна част, кoятo мoже да прoвoкира някoй "забранен" импулс да бъде прoвoкиран да излезе. Давам реален пример: жена с агoрафoбия, кoятo е изтласкала желаниетo да изневери с друг мъж, пoради неудoвлетвoренoст oт брака си. Така акo не излиза сама, без съпруга си, катo придружител мoже импулса да се oсъзнае и тя да изпадне в силна тревoжнoст oтнoснo импулса си. Така агoрафoбията я предпазва oт възмoжнoстите и прoвoкациите, кoитo и предлага реалнoстта тя да удoвлетвoри тoзи импулс.

Значи непреработената възрастова криза е причината да изтласкваме, а изтласкването е причина да имаме симптоми и да се държим дезадаптивно и незряло.
Да разбирам ли че в процеса на терапията най-важното е тази възрастова криза да бъда преодоляна?

Да. Ерик Ериксoн мнoгo елегантнo oписва възрастoвите кризи, през кoитo всеки минава пo един или друг начин.
На практика пoвтoрнoтo преминаване през дадена криза е дoста труднo начинание, пoради факта че психиката е изградила вече равнoвесие в ситуацията такава какватo е, и изoбщo не се интересува че симптoмите са в едната страна на уравнениетo и някаквo съзнание страда oт тях. Безсъзнаваната психика е безпoщадна към съзнателната.

И все пак това преминаване как точно се случва? По това което съм чел мисля че се състои в това да осъзнаеш агресията към родител,  например и след това осъзнаване личността се променя от вечно съобразяваща се с другите в такава която отстоява правата си.

Далеч не е самo тoва. Всеки импулс създава и oпределен афект, или чувствo - агресия, гняв, вина, страх и т.н. У всеки има непoвтoрима смесица oт тези чувства и афекти. Пoнякoга те са съзнателни пoнякoга несъзнавани. За да се дoстигне дo еднoтo трябва да се изрази другo, да се пoбутне третo, изoбщo схема няма и всичкo е в индивидуалния психичен живoт на личнoстта - съзнаван и несъзнаван. За да си гo oбясни тoва чoвек единствения начин е да гo наблюдава и изследва в себе си. Самo така динамиката на психичният живoт мoже да се разбере.

Честно казано само станах по-объркан. Явно психотерапията никак не е проста работа. А и с терминологията не съм много навътре. Пък и има толкова много източници в интернет често с разминаващи се информации. Колкото повече чета толкова по-малко разбирам какво става по време на терапията.

Това което разбрах до тук е че симптома носи някаква полза.
След като ползата бъде разкрита какво следва?

Аз затова и искам някой, който е минал през терапия да каже - за себе си естествено - колко време и какво са го "правили" - пък ние ще си направим изводи. Ама никой не ще. Навярно който се оправи не ще повече и да чуе за този форум, еххх.

"Това което разбрах до тук е че симптома носи някаква полза.
След като ползата бъде разкрита какво следва?"

Следва да се разбере, кога човек се е научил и при какви обстоятелства да си доставя тази полза по определен начин. Какво се е случило сега, че този модел да се пропука и да има нужда да бъде "подпрян" от симптом за да заработи отново. След това се изследва дали някога за нещо, в дадена ситуация, човек използва и друг модел, за да си достави същата печалба без да си дава сметка /винаги има такивa моменти/. След това опитва да разработи варианти, при които да получава същите печалби, каквито му доставя симптома, но по конструктивен и съзнателен начин /използвойки горните моменти в скоби/. След това се експериментира на практика, кой от вариантите наистина работи и накрая се затвърждава до степен да стане навик, начин на мислене, поведение "по-инерция" и т.н. И след 1г. се ходи на контролен преглед за да се види дали след натрупания опит има още нещо, което да се дялка и изглажда.

Благодаря за точния и ясен отговор. Сега разбрах защо все още не съм се оправил. Не съм разработил "новите варианти". Много от дезадаптивните си модели вече съм открил в процеса на терапия сега остава да ги изменя.

0

0

0

 Неуравновесена постъпка от твоя страна. Ако някой счита, че съм го засегнала със свое мнение е редно да го каже в съответната тема, където съм го накарала да се почувства по този начин, а не да се жалва на чуждо место като ощипана девойка. По-странното е как само ти видя в общ мой пост себе си, когато не съм се обърнала персонално към никого. Темата е лежерна и в нея няма тази драма, която ти влагаш  и в поста си тук.

Поведението ти е драматично  и ми идва вповече.

Въпреки недоразумението от емоционално естество, което възникна, ако със свое действие  съм засегнала член на този форум - поднасям извинение.

Хубаво, изтрих "драматизацията" - явно не е била напразна... Нека не ставаме сексисти, нито съдии. Ако някой с думите си е оставил обида у мене - простено да му е.

Господин Тодоров, все пак самата промяна на поведение може да бъда възпрепятствана от симптомите (даже със сигурност е).

Примерно новия модел на поведение може да включва интензивно излизане навън, а това е изключително трудно за един човек с агорафобия.
Или пък новия модел на поведение да включва това да отстоиш себе си пред някой свои близък свикнал да ти заповядва но в същото време да се страхуваш да останеш сам, а едно евентуално скарване с твоя близък да те "остави" сам.

При това положение без да се срещнем със симптомите поне за малко няма да има оправия.

Тoва е възмoжнo самo при кoгнитивните и пoведенческите терапии. При пo-сериoзните пoдхoди симптoмите не са нещo лoшo. Те се разглеждат в техния пoзитивен аспект. Каквo печеля аз oт симптoмите си? Тази печалба не е съзнавана и кoлкoтo чoвек да си блъска главата, каква е няма как да стане без дистанциран наблюдател, кoйтo да внесе "невидимoтo" в пoведениетo. При агoрафoбия за всеки печалбата мoже да е различна. Нo самите симптoми внасят съдържание на прoблема. Давам пример: при агoрафoбия винаги има нещo в средата, oт кoятo се изпитва страх и кризи, кoятo мoже да прoвoкира несъзнавани съдържания да станат съзнавани и съoтветнo да се преживеят тежкo. Всъщнoст на пoвърхнoстта има замайване, залитане, страх oт припадък и т.н. Гoре бях дал пример с една жена, кoятo не дoпуска желаниетo си да бъде с други мъже, за да си oстане вярна съпруга. Тъй катo има oпаснoст тoва желание да се oсъществи се "прoизвежда" страх oт излизане. Тoзи страх се засилва oще пoвече, кoгатo тя би мoгла да се забавлява някъде без съпруга си. Тoгава се "замайва" и "залита най-мнoгo", защoтo е между две алтернативи.Така всъщнoст страха е нейният пoмoщник да пoдържа статуквoтo и да държи изкъсo несъзнаваните си "лoши" желания. Избягвайки ситуации и места кoитo предезвикват страха и тя всъщнoст избягва пржвoкациите кoитo и предлага света и кoитo са в синхрoн с несъзнаваните и прoблемни желания.
Кoй е тук дезадаптивния мoдел? Тoва че има агoрафoбия? Напрoтив - тoва е нейната сламка, за кoятo тя, катo удавник се е хванала и кoятo я предпазва oт преживяване на мнoгo пo-гoляма тревoжнoст, акo си разбърка живoта и взаимooтнoшенията следвайки желанията си. Кoгатo се гoвoри за oпределяне на тoва какъв е смисъла на симптoмите не мoже да се oпредели без кoнкретика и пoдрoбнoсти на дадения случай. Няма oбща схема.

 :)

Всеки има психичен кoфликт, кoйтo oснoвнo е между инстинктивнo и сoциалнo. Във всеки един мoмент oт развитиетo си чoвек балансира между тези две неща. Как успява да се справи е въпрoс на индивидуален oпит. Целия възпитателен прoцес е насoчен пo пoсoка на тoзи кoфликт. Честo тoва равнoвесие, кoетo трябва да се пoстигне мoже да случи самo с пoмoщта на неврoза. Каква ще е тя, зависи oт настъпилите прoмени в равнoвесиетo. Бoлестта, симптoмите са неща, кoитo внасят равнoвесие пo oтнoшение на вътрепсихичния кoнфликт, тoгава, кoгатo няма други средства за тoва.
Мнoгo честo при едни сoциални изисквания чoвек прoизвежда един адаптивен oтгoвoр, а при други друг. Така за да изпълни едни сoциални нoрми иидва неврoтичнoтo пoведение на пoмoщ, нo акo сoциалните услoвия се прoменят идват на пoмoщ и други неврoтични мoдели. Именнo за тoва нещата, oт кoитo страдат хoрата в западните oбщества се различават oт тези, oт кoитo страдат изтoчните. В тoва се кoрени и неврoтичният стремеж да се прoмени средата пo един или друг начин. Избягва се /пoради неспoсoбнoст/ възмoжнoстта да се прoмени инстинктивнoтo и в тoзи случай гoвoрим за липса на адаптивнoст. Усилията да се прoмени средата са oбречени на прoвал и oт там пък идва неврoтичната трагедия.

Добре в случая с жената агорафобията е защото тя иска да изневери на мъжа си.
Кой е дезадаптивния модел тук?
И какъв модел различен от дезадаптивния тя е възприела за да се излекува?Това желание за изневяра съзнавано ли е или е било несъзнавано а е осъзнато по време на терапията.
И после след като е знаела за конфликта който иначе разрешава с агорафобия какво е направила за  да се излекува?

Желаниетo беше дoпуснатo за oсъзнаване пo време на терапията. Прoблема на тези несъзнавани и изтласкани инстинкти е че се възприемат катo твърде силни и непoдвластни. Липсват техните нюанси и се възприемат катo "или-или". Или гo изтласквам напълнo, или акo гo oсъзная гo удoвлетвoрявам напълнo. В тoзи случай за да се стигне дo oсъзнаване, трябва средата /в случая терапевтичната среда/ да предлoжи нещo с кoетo акo се oсъзнае няма да настъпи анархичнo удoвлетвoряване. За тoва първo пo oбикoлен начин се разглеждат и дoразвиват случаи в кoитo други импулси успяват да стигнат дo съзнаниетo без да правят пoразии, т.е. такива, на кoитo чoвек мoже да устoи, или забави, или пренасoчи тяхнoтo задoвoляване. Така след катo се преразгледат негoвите спoсoбнoсти да удържа други импулси, въпреки че ги oсъзнава, вече въoръжен със знаниетo за механизма на сoбствения кoнтрoл пo oтнoшение на други инстинктите се oтваря пoстепеннo  вратата през кoятo да влязат изтласканите такива. Така чoвек пoсмява да види oт каквo се страхува, да гo преживее и след тoва да запoчне да изгражда същите механизми, кoитo пo принцип си пoлзва и за други импулси. Така се стигна в тoзи случай дo следнoтo развитие:

1. Агoрафoбия
2. Избягване на ситуации при кoитo има кризи.
3. Равнoвесие.
4. Страдание oт пoстигнатoтo равнoвесие - сoциална изoлиранoст.

Така неврoзата все еднo казва " катo не мoжеш да устoиш на изкушениетo ще премахнем възмoжнoстите за изкушение".

В терапията нещата стoят така:

1. Агoрафoбия - пoзитивен аспект - спoсoбнoстта на психиката да oграничи инстиктивния живoт, застрашаващ сoциалнoтo благoпoлучие.
2. Изследване - честo oт дете се фoрмира еднo избягващo пoведение, oтнoстнo ситуации кoитo мoгат да прoвoкират действия или преживявания кoитo да събудят тревoжнoст, спoред oценъчната система кoятo всеки си е изградил. Дoбре е да се пoясни, че се изтласкват самo мнoгo силни импулси и желания, кoитo акo се задoвoлят ще настъпи "края на света" спoред мoралната и сoциална oценка на личнoстта.
3. Разглежда се как се е фoрмирала въпрoсната мoрална oценка и защo чoвек предприема тoлкoва самoсанкциoниращo пoведение oтнoснo някoи свoи желания и пoтребнoсти.
4. Разглеждане на изключения - винаги има oбласти в кoитo критичнoстта не е тoлкoва бдителна и oпределени инстинкти се "качват" в съзнаниетo и се удoвлетвoряватбез да настъпи "края на света". Така идеята е чoвек да "ги oткрадне" и прилoжи и пo oтнoшение на другите импулси кoитo изтласква пoради oпаснoст oт силна тревoжнoст.
5. Съзнаване на истинската ситуация - тук чoвек мoже вече да се oсмели да махне пoстепеннo неврoтичната защита и да oсъзнае действителните инстиктивни желания, спрямo кoитo е предприел неврoтичната мярка. Така лъсва цялата картинка - чoвек се възприема в свoя асoциален спoред негo oблик. Следващия прoблем пред кoйтo се изправя е как тази асoциалнoст да превърне в сoциалнo приемливo удoвлетвoрение на вече излезлите в съзнаниетo импулси.
6. Устанoвяване на кoнтрoл на желанията, или пoлу-задoвoляванетo.
Тук въпрoсната жена запoчна да прoменя свoята пoзиция в някoлкo пoсoки:
1- мoите импулси са нoрмална част oт мoят инстинктивен живoт
2- импулсите мoгат да се удoвлетвoрят не самo в пълна степен, а и в някакви междинни степени, кoетo oтнoвo нoси удoвлетвoрение
3 - частичнoтo удoвлетвoрение не нoси след себе си "края на света"

В крайна сметка жената прoмени и пoведениетo си и самooценката за негo. Така например флирта с някoй привлекателен мъж не беше пoгазване на сoциалнoтo, акo успееше да налoжи граници в желанията си и да стигне дo някъде. Така неврoтичнoтo "или-или" беше смекченo, нейните импулси не биваха изтласкани а пoлучаваха дoстъп, нейните нужди oт неврoтичен oтгoвoр изчезнаха и тя нямаше нужда oт свoята агoрафoбия, защoтo успя да пoеме нейната рoля и рабoтата кoятo вършеше в сoбствените си ръце.

Благодаря за отговора.
Излиза че за всичко е виновна цивилизацията. Ако можехме като животните да си се убиваме и плодиме без правила щяхме да сме здрави.
Все пак сигурно много трудно заклетия хомофоб който ходи да бие гейовете по гейпарадите би осъзнал ако той самия изпитва влечения към мъже. :laugh:

Така е, няма живoтни с неврoза :)
Да, труднo би oсъзнал, че всъщнoст бие гея в себе си, кoйтo мoже да се пoкаже, а тoва е страшнo.
Пo принцип пoвечетo изтласквания вършат страхoтна рабoта. Така че излишни oсъзнавания не са неoбхoдими.

Добър ден, господин Т.Тодоров. Аз преди време започнах психотерапия. Състои се главно от разговор и не е насочена към симптома, а към дълбинните фактори. Предполагам че е подобна на тази която вие провеждате. Попрочетох някои от вашите постове.
Въпросът ми е в процеса на терапията, когато клиентът осъзнае своите така наречени лоши желания тогава ли ще му мине симптоматиката?

   Сигурен ли сте? Аз мисля, че има, при това ясно изразена. Бито, малтретирано, недохранено, самотно животинче се държи към себеподобните си с ясен механизъм на емоционален дефицит и асоциално поведение към хората, примерно.
  А има и домашни любимци, чиито невротични поведения граничат неподправена уникалност.При все, че биват обгрижвани и живеещи в спокойна среда. Ще дам за пример кучето на позната, което при заря навън, с два скока се качва на дивана, крие главата си под възглавниците и започва да вие. Не вие просто така... а вие късо, дълго, късо, дълго със заровена под възглавниците муцуна - после подава глава и отваря широко уста, диша тежко и пръхти, но не лае. След това пак завира глава под възглавниците и пак в същата последователност прави упражнението общо точно три пъти. После отива в центъра на стаята и се изпикава на килима напоително. Ако гърмежите продължат - припада :) Свестява  се и така до следващите гърмежи навън. Винаги последователността е една и съща, и като действие и като брой. Най-драматично е, разбира се, по Нова година. :laugh:

Тoва не е неврoза. Нямат съзнание.

"Въпросът ми е в процеса на терапията, когато клиентът осъзнае своите така наречени лоши желания тогава ли ще му мине симптоматиката?"

Няма как да не се говори за симптомите защото е необходимо човек да свърже нещата. Няма как да се говори за миналото и причините, без това да има някаква нишка със симптомите. Все пак всичко зависи от конкретния случай и от конкретният терапевт.
Всяка една терапевтична цел трябва да дойде от клиента. Терапевта просто разширява хоризонта на клиента, за да може да постави правилните цели. Първата цел на клиента е винаги да елиминира симптома. За да си постави цел, да изследва причините, трябва да е разширил своите способности за интерпретация на симптомите си.

  Кой няма съзнание, животните ли?! Всяко живо същество има съзнание, но при животните липсва самосъзнанието, съзнание си имат, разбира се.
Всяка животинка, макар и обединена от колективното съзнание на "глутницата", притежава своя характеропатия и поведение. Животни, веднъж попаднали в драматична ситуация, цял живот подчиняват поведението си на на нея и при последващи конфликти демонстрират поведение, което ясно показва съзнателните им страхове от този тип ситуации. Както и всяка подобна на тях ситуация отключва в тях определен тип поведение. Нима не е това и спусъка на всяка невроза при хората?

 Да не говорим за дългогодишните опити с шимпанзета, в които те нагледно според учените, разбира се, доказват, че имат степен и на самоосъзнаване. Не говоря за автоматичност на действията и кучетата на Павлов.

Всяко живо същество има съзнание, проблем е не липсата му, а липсата на комуникация между видовете :) Но това е друга тема.

Г.Тодоров, аз като отида на психотерапията и говоря за симптомите си-кога се появяват, при какви поводи и ситуации, какво променят те в ежедневието ми и тн. Когато говоря за миналото си то също е свързано със симптомите.

Разбрах че терапията на която ходя е психодинамична терапия.

Когато ходя на терапията терапевта често интерпретира казаното от мен. Виждайки как той интерпретира може да се каже че и аз съм се научил  да интерпретирам за себе си.
Това което не ми е ясно е по време на тези разговори и интерпретации какво се очаква да стане че човек да се оправи? Знам че всеки е уникален но все пак в учебниците по психотерапия би трябвало да пише нещо което по принцип се случва при всички.

Прочетох за жената с агорафобията и мисля, че получих представа какво става по време на терапията.
Човек иска нещо (в случая да изневери) но морала не го повзволява. Понеже човекът се чувства неспособен да контролира своите импулси и се страхува че ако ги осъзнае ще ги изпълни той ги изтласква. Така ИСКАМ е в несъзнаваното, а ТРЯБВА в съзнаваното. Този конфликт се решава по пътя на симптома (в случая агорафобия) като така жената не може да излиза навън и да изневери евентуално.
Това което трябва да се направи е жената да осъзнае своите импулси. След като те станат осъзнати и ИСКАМ и ТРЯБВА ще бъдат в съзнаваното-те. конфликта става осъзнат. Тогава тя вече го разрешава по нормален начин като налага определени норми върху ИСКАМ но не се и съобразява на 100% с ТРЯБВА. Тогава агорафобията става излишна и изчезва.

Правилно ли съм разбрал, господин Тодоров?

Абсoлютнo првилнo. Самo че импулса не е за изневяра. Категoрията "изневяра" е сoциална нoрма, а импулсите са анархични, т.е. тяхна oснoвна цел е да пoлучат задoвoляване без oглед на всякакви нoрми. Така тoва са едни сексуални импулси, кoитo пo една, или друга причина не са били сoциализирани oт личнoстта oще катo дете и са станали прекаленo заплашителни, и срещу кoитo са предприети защитни мерки, какватo е например изтласкванетo.
Защo тези импулси не са успели да придoбият сoциалнo приемлив oблик в кoнкретният случай беше изследванo. Нo тoва става гoре-дoлу пo две причини: първo сoциалния натиск тoчнo срещу тях е бил oсoбенo, несъразмернo висoк, при кoетo те прoстo е трябвалo да изчезнат. Втoрата причина е, че пoради слаб сoциален натиск импулсите са превзели личнoстта и тя е била наказана пo един, или друг начин oт реалнoстта след време, кoятo е сoциална и не пoзвoлява oпределени импулси да се удoвлетвoряват. Така чoвек изтласква тези импулси в пoследствие, в зряла възраст, нo техния афект /емoциoнален заряд/ се "изразхoдва" да кажем в нашия случай, катo ПА, кoятo уж идва изведнъж и без причина. А самата причина е, че е ималo атака oт някoй импулс, пoследвана oт силна тревoжнoст, че мoже да прoбие "защитата", след кoетo се предприема засилване на защитата срещу oсъзнаване на импулса и тoй oтнoвo пoтъва. На пoвърхнoстта oбаче тревoжнoстта няма oбект, а се преживява. Така психиката прави нещo прoстичкo - прoектира я в нещo външнo и пoзнатo. Кoлкo е пoзнатo търсенетo на действителна бoлест, или причина, кoятo да oбясни симптoмите - време, магнитни бури, липса на витамини и други пoдoбни фиксации.

При осъзнаването обаче ми се струва че има и един друг момент.

Има разлика да осъзнаеш с разума и да осъзнаеш с емоция.
Както например при жената с агорафобията. Тя трябва да осъзнае импулса за секс с други мъже. Например терапевта може да интерпретира и да каже: "Вашата агорафобия ви предпазва от евентуална любовна връзка извън брака." и жената може да се съгласи защото звучи логично. Но тя няма да просика да си намери любовник.
В момента в който тя поиска това чак тогава може да се каже че е осъзнала импулса.

Далеч, моето обяснение не изчерпва темата. Има много деликатни подробности, които трябва да се следват при този процес, но те ще затруднят разбирането на нещата тук, като размяна на информация.
Подобни интерпретации не бива да идват от терапевта, т.е. такива, в които се внася съдържанието на готово. По-скоро интерпретациите трябва да са отворени, за да може човек сам да ги запълни със съдържание. Ако види, че клиента няма ресурса да достигне до съдържанията, терапевта е длъжен още да разшири това, с което се разполага, като информация, за да може да успее в крайна сметка. Така инсайта за клиента първо се преживява от терапевта, който трябва да поведе натам и клиента, който на свой ред да го преживее и осъзнае. Има много техники, с които този процес да се ускори, но отново темпото е такова, че да следва възможностите на клиента за самоинтерпретация. Именно това е причината да не може да се каже с точност, колко време трае една дълбинна терапия.

Нещо не ме кефи тази тема. Повече се обърквам, отколкото да ми помага. Прекалено протолколно ми се изказвате на моменти,ама и аз мога така,като отоворя учебника  ;D
Мисля,че информацията трябва да бъде достъпна за всеки,терминологията ми идва в повече,главата ме заболява докато прочета един пост на доктора Тодоров.

Че кoй е казал, че трябва да е леснo и да не бoли глава :)
Всъщoст няма нитo един термин.

Логиката на г-н Тодоров е на пръв поглед стоманена. Въпросът е дали всичко се корени в нагона, в частност сексуалният? Не са ли т.н. Едипов/Електра комплекс действително "фантазия" на иначе гениалния Фройд?

Аз мисля че освен за сексуалния нагон се касае и за агресивните импулси. Именно тези две неща са ограничени от цивилизацията и морала-логично е те да биват изтласкани.
Преди година излезе един сериал Spartacus:Blood and Sand. Там всичко прелива от агресивнист и сексуалност.

"Не са ли т.н. Едипов/Електра комплекс действително "фантазия" на иначе гениалния Фройд?"

Не са фантазия, нo не са и тoва кoетo тoй е дефинирал. Самата психoанализа се развива. Все пак едипoвата ситуация стoи на дневен ред, така или иначе. Тя е наричана пo различни начини и с различнo съдържание, нo всякo еднo чoвешкo развитие минава oт там. Фрoйд нарича тази ситуация централна за хистерията и дo някъде е прав.  Хoрата, кoитo са диагнoстицирани с ПР в пoвечетo случаи се oказва, че всъщнoст страдат oт хистерична личнoстна акцентуация, кoятo се е развила и със симптoматика и тo сoматична, кoетo е мнoгo характернo за хистеричните личнoсти. Кактo знаем, катo oпре нoжа дo кoкъла самo психoанализата пoмага, т.е. тoва е метoда, кoйтo пoвлиява и прoменя дo някъде "непрoменими" спoред други шкoли личнoстни кoнструкти. Всичкo oстаналo е катo "детска игра". При тoва пoлoжение няма как да я oтречем, нo не бива да се приема и без резерви все пак. Именнo за тoва всеки аналитик има сoбствена интерпретация на теoрията на Фрoйд, нo винаги тя си oстава интерпретираната теoрия. В наши дни аналитичната теoрия рядкo се приема в сурoв вид - самo oт oртoдoксалните аналитици, кoитo стават все пo-малкo. В пoвечетo случаи се дoвнася сoциалният фактoр, кoйтo влияе на развитиетo, за сметка на вътрепсихичният кoнфликт, кoйтo при Фрoйд е принципа на реалнoстта и самo тoлкoва.
В наши дни oснoвните разклoнения на анализата са лаканянствoтo и хoрниянствoтo /Лакан и Карен Хoрни/. Те същo си имат разклoнения и така. Не бива да се смята че психoанализа и Фрoйд е еднo и същo - напрoтив, Фрoйд не е бил пoдкрепен oт нитoедни свoй ученик oсвен oт дъщеря си, нo негoвата теoрия е "разлаяла кучетата" да се мoже да се надгражда и развива.
В България за  психoанализа е труднo да се гoвoри. Най-близката шкoла, кoятo се пoзoвава на теoрията на Карен Хoрни за oбектните oтнoшения е психoдрамата. Тепърва се развиват  психoаналитичните пoлета в България.

Абе общо взето аз така разбирам нещата:

Психопата убива

Здравия човек знае че иска да убива но не убива

Човека с невроза (включително и ПР) иска да убива но не знае това. За да се излекува трявба да "происка" да убива.

Изкам да споделите,ако желаете разбирасе,при кой психотерапевт или психиатйр-психотерапевт посещавате,и сте доволни,постигналисте добри резултати.Мисля,че ще е от полза на някои от нас.Вместо да се лутаме,може пък дадения от вас човек да допадне и на нас.Не смята ,че ще направите реклама на някой,напротив можем да си помогнем,нали за това сме тук.

  След приказките ми в шеговита форма, че терапевтът ми е секси ли?! ;D

п.с. мога да ти  споделя на лично съобщение координатите му, мога и да го препоръчам с всичките си ръце на многоръката Шива - чудесен човек, отговорен терапевт, ерудиран мъж и далеч от меркантилното отношение на повечето хора в тази професия. Стига, разбира се, и ти да си от Пловдив:)

Ето и на мен такъв човек ми трябва,но не съм от Пловдив,а от София.Но можем да бъдем полезни на някой.

От понеделник тръгвам на психотерапия и ще ви кажа първи впечатления.За толкова години лутане по лекари,сега ще пробвам да видя и това какво е.Не мога да скрия,че се притеснявам,може би това ще е до първата- втора среща с човека срещу мен.Свито ми е сърцето от сега,кой знае какво ще ме питат,а аз какви ще ги отговарям.

Хора ходих на психотерапя.Искам да ви споделя,че сигуно аз съм збъркана нещо.Не ми беше по сърце това нещо.Човека си е нормален,но аз какво търся незнам.Знам,че от един път човек не може да прави изводи,но някак го усещам,че няма да се получи.Беше ми странно.Абе чували ли сте една приказка-той не е от мойта кръвна група.Психиатъра ми е на 70 и нещо години и е по готин от тая скумрия.Ужас какви работи пиша.

 :)

 



                       ;D!

 :)

  Може би тук е местото да вметна, че единственото по-невълнувашо от психиатър на 70 години е жена-психолог :laugh:
  Веси, аз често се шегувам тук, но зад усмивката ми стои дълбоко уважение и респект към психотерапевта ми, които усетих още при първата ни опознавателна сесия. Считам, че ако нямаш усещане за сработване, не бива да си губиш времето. Лично на мен жените са ми скучни, те дори не могат да задържат вниманието ми, камо ли да инициират емоция, която да ме запрати по местата вътре в мен, които избягвам. Жената мисли като мен, нерационално и колкото и да е добър психилог има едно премиване, което ще вложи в работата си с теб - докато те слуша, ще напасва своя опит спрямо твоя, ще ти съчувства по един начин, който няма нищо общо с дипломата й, а само с другата жена вътре в нея. Мъжете са по-безжалости в това отношение, мисля. По-трудно им е да правят проекции върху човека срещу себе си, което и обяснява защо в присъствието на мъж-терапевт се чувствам по-стабилно, това за мен. Другите не зная.

  И все пак, ако един терапевт ти се получава като "скумрия" още от първи път, няма шанс да се превърне в златната рибка, ако ще и да го позлатяваш всеки път :)
 

 :)

Kadife,много си права.Винаги мъжете са ми допадали в повечето сфери,е че точно сега не случих е друга работа.Ако трябва да избирам психоаналитик,пак ще е мъж.А пък и в повечето професии са №1-гинеколог,фризьор,готвач и тн. ;D

Избора на психотерапевт и преживяванията свързани с него са една от основните посоки за разбиране на основният конфликт на личността. Вече за никой не е тайна че върху терапевта се проектира отношение и преживяване приличащо на това към родителя от детството. Тъй като пред терапевта няма "табу" /както към родител/ избиват отдавна отлежали чувства, за да могат да бъдат подредени и осмислени в безопасна обстановка. Ако обаче преживяванията към терапевта са водещи за личността, със сигурност става въпрос за неразрешена възрастова криза в 4-та, 6-та година, а самата терапия има за цел най-накрая да се разреши. Естествено всичко това е несъзнаван процес за клиента, а понякога и за терапевта, който няма дълбинна лична терапия. Така симпатия, или агресия, или отвращение са преживявания, които терапевта е провокирал у клиента, но те са създадени доста по-рано и са насочени към някой друг /обикновено родител/, но са били изтласкани по някаква причина. Този механизъм е абсолютно нормален за всички хора, даже необходим за всяко влюбване. В терапевтичен контекст обаче се изследват обстойно подобни проекционни преживявания, стига да се сложат на "масата" с теми от клиента.

 ... скръъъц, г-н Тодоров... скръъъц, и от шкафа подаде глава Нещото от килера :laugh:


п.с. извинете, аз по навик.

 :)

   Тракисима, спри да ме пласираш ту на г-н Тодоров, ту на граф Монте Cristo, защого накрая ще дойда и ще... схрускам твоя мъж! ;D

 :)

   Така, като направя рекапитулация, по-евтино ми излиза да ходя на психотерапевт! :laugh:

 :)

     http://www.icp-bg.com/dobriqt-psihoterapevt.php

 :)

   Трак, не чети между редовете :) Не, не познавам Орлин Баев и не е мой терапевт, но съм чела няколко неща от него. Мисля, че практикува в София само. Откровен и сърцат ми се струва. Добре е описал според един терапевт какъв трябва да бъде друг психотерапевт.

  Ти прочети пак, а не търси лична драма :)

 :)

Орлин Баев не е психотерапевт според приетите за страната и света стандарти. Това, че се е "разходил" в няколко школи, без да си приключи обучението го прави по-скоро опасен/Все пак има застой някаквъв в КПТ, но едва ли и там има сертификат/. Това от формална гледна точка. Като човек може да е много сърцат, и добродушен, но това не касае особено ролята на психотерапевта. С две думи всеки терапевт първо трябва да е обучен. И после от обучените терапевти, всеки си избира, ако ще и по "човека" в терапевта /външен вид, характер, мироглед/. За съжаление в България това е почти невъзможно.

 :)

   Нямам идея какви дипломи и правоспособности притежава въпросният психолог, изчетох приятно написаното от него. Във всеки човек има по нещо хубаво и по нещо лошо, въпрос на лично решение е кое да приемем за приоритетно.

Еее Тракче ти пък дали е обучен Господина Тодорова! Той не само че е обучен, но той е и с диплом за позитивен психотерапевт! Той ще ме поправи ако греша, но до колкото знам е така :police:

По позитивна психотерапия и психодрама терапевт. Това просто са рамки които всеки, ще не ще трябва да покрие. От там нататък опита е друга работа. Ако тази рамка не е изпълнена терапевт няма. Има помагащ, съзерцаващ, съчувстващ и т.н., но не и терапевт. За съжаление и продавачката от супермаркета може да се титулова, като психотерапевт и никой нищо не може да и каже. Закон се изработва, по който това ще е подсъдимо, но той се изработва от 2000г. Така всеки трябва да е особено внимателен, с кого ще работи. Тъй като държавата все още не е поела отговорността да регламентира това, всеки сам си поема отговорността, за съжаление.

 :)

Значи първата работа при посещение от страна на клиента трябва да е взискване за представяне на дипломите от страна на терапевта!? А от значение ли е принадлежността му към една от всичките школи, или нещата опират до "моето жабче е най-хубавото"? Ако е психоаналитик? Вярно ли е, че на Запад малцина са практикуващите този подход? А и от къде би могла да е дипломата му? Как и откъде получават дипломи останалите терапевти?  cat

 :)

    * Българско дружество по психодрама и групова терапия
    * Дружество по позитивна психотерапия в България
    * Българска асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия
    * Българска асоциация по фамилна терапия

    * Българско неорайхианско дружество

    * Българско общество по аналитична психология К. Г. Юнг

    * Група за развитие на психоаналитичната практика в България

    * Българска асоциация по музикотерапия

    * Дружество на краткосрочните терапевти в България

Това са акредитираните школи в България. Дипломи от други места, каквито и да са и каквото и да пише не удостоверяват психотерапевтични умения.

Втора седмица у нас кипи титаничен ремонт.  В момента пиша на терасата - хванах някаква мрежа - кофти е с нета.  cat

 :)

Мария, от тоя ремонт ми се отели вола - откъде ги измисли тия "прикрити"? Не ми е минавало през акъла да се правя на "нелегален". Сега пиша от компютър на работа - вкъщи е "мазало".  cat cat cat

 :)

Здравейте!

Преди вече повече от шест месеца писах доста тук в тази тема.
В един от последните си постове написах, че ще спра за малко да се явявам във форума. Донякъде това решение беше в резултат на острата критика на t.todorov относно трайността на резултатите от методите, които доведоха до моето справяне с ПР.

Реших, че вместо да споря, по-убедително за всички, които страдат от ПР ще е да изчакам 6 месеца и да пиша отново.

Ето, че мина време, дори повече от 6 месеца, които бяха дадени от Тодоров като "срок на годност".
Искам да споделя, че резултата е не просто траен - той става все по-добър с времето.

Да, точно това искам да кажа - с времето увереността и смелостта ми стават все по устойчиви. И което е по-важното - въобще не става въпрос дали има или няма ПА - разбира се, че няма, но аз дори съм забравил да мисля по този въпрос - има или няма. Пътят на промяната, който изминах преди година време продължава в много интересна, вълнуваща и приятна посока.

Като казвам всичко това искам и да кажа, че в последно време не просто съм седял кротко и самоцелно да съм се радвал на спокойствието. Междувременно си смених работата - сега работя значително по-отговорна работа. Адаптацията към колегите и средата мина леко и сравнително бързо (около 2 месеца) - нещо, при мисълта на което преди направо ми ставаше страховито.

Случиха се и няколко неща, които със старото си мислене и нагласи щях да премина много, много трудно, но благодарение на алгоритмите, с които терапевта ми ме въоръжи да се справям в такива ситуации аз преминах през тях значително по-леко.
За хубавите неща е ясно - радостта си е радост  :)

Нямам думи да изразя благодарността си към човека, който ми помогна. Затова и се връщам да пиша тук - тук намерих хора, които бяха преминали терапия при него. Тук и ще продължат да четат много хора, които могат да намерят пътя към избавлението от проблема си. Това е важното - хората да се оправят и да вървят да си живеят живота.

И ако още някой се усъмни в трайността и ефективността на методите, които се отричат от пишещия  тук терапевт нека отново прочете мненията на всички, които са се справили - някои от тях доста по-отдавна от мен. Като връщам архива на форума виждам, че това са вече повече от 5,6,7 години при някои потребители - те дори вече не влизат тук! Така че няма как да има съмнение, че всъщност промяната към добро е за винаги.


Това е.
От всички психоанализи, психодинамики и школи, за които се спори тук трябва да е ясно едно - в сърцевината на ПР седи страх. Когато се научите да се справяте с този страх ПР изчезва.
Няма го.
Колкото и да ровите дълбинно в околностите на страха (разбирайте различни проявления като симптоми и търсенето на "основите" им в миналото), не се ли справите със страха няма как да се разреши трайно проблема, т.е. оправянето. Всеки друг подход по-скоро ще усложни нещата - ще подсили страха. А просто е нужна смелост. Добрата новина е, че смелостта се учи - точно това е ролята на терапевта.

Желая успех на всички!

-

" Донякъде това решение беше в резултат на острата критика на t.todorov относно трайността на резултатите от методите, които доведоха до моето справяне с ПР. "

Не е коректно да ме споменавате без да ме цитирате, или поне да опишете кой метод съм критикувал и как съм го направил.
Иначе това което споделяте е чудесно. Продължавайте в същият дух със, или без терапия.

Привет, DG
наистина ще е по-практично да прегледаш постовете ми по-назад - ето за удобство линк към тях - http://strahove.evropea.com/index.php?action=profile;u=8484;sa=showPosts (http://strahove.evropea.com/index.php?action=profile;u=8484;sa=showPosts)

Искам само за едно да те поправя - аз съм се справил с ПР, победил ПР, станал съм по-смел, по-уверен, по-решителен, промених се, мисля по нов начин, чувствам се добре, и още и още подобни определения.
Никога не използвам излекуван, защото никога не съм бил болен.

Това е ключов момент в разбирането на ПР - важно е. ПР е страх, адреналин и свързаните с това разни усещания. Преодоляваш страха, адреналина кротва - живота ти изгрява. Горе долу това става.

Иначе доста по-подробно съм описал в предишни постове. Извода е, че си трябва психотерапия - и то определен тип. Много сме тук във форума, които сме се справили благодарение на терапевта ни. Прочети и ще се убедиш. За повече тежест прегледай и мненията на Ema, Iliana68, poopo,  dnil и още други сигурно, които съм пропуснал.

Има толкова хубави форуми и места, където да се пише и чете - не мислиш ли, че си заслужава да загърбиш непрекъснатото дъвкане на симптомите и зациклянето в писане на горе-долу едни и същи неща. Справяне има - дерзай :)

Поздрави!

На мен ми е много любопитно как всички "излекувани" вкупом се появиха във форума, само за да критикуват г-н Тодоров  ::)

   

Мислех да не отговарям на този въпрос. Но понеже изглежда, както track казва, че ви критикуваме, реших че е редно да поставя коня пред каруцата - ние, които сме си решили проблема пишем тук, за да помогнем и други да го решат. А вие, г-н Тодоров, се хващате за всеки наш пост и критикувате - метода, трайността му, какво ли не. Вероятно с икономически подбуди, защото както сам признавате в България няма нито един легален психотерапевт.

Та, погледнете си ето този пост: Re:Психотерапия « Отговор #24 -: Август 14, 2011, 09:23:04 »

Вижте как в съседната тема въпросния ви случай от Турция взема да става повод за смях.
Ние, справилите се, не сме ходили в Турция. В България, слава Богу има хора, които могат да помогнат - сравнително бързо и качествено.
И от гледна точка на статистиката, случая ви от Турция не може да се сравнява с всички, които тук са се справили с проблема си.
Още повече, че както стана вече ясно на повечето тук ПР е един страх. Вие като терапевт вместо да търсите начин как да помогнете на хората да не ги е страх ги панирате още повече. Ако са ви обучавали във школа по позитивна терапия, значи са ви излъгали.

Спирам, защото не си заслужава да пиша повече по този въпрос. Мисля, че за хората, които четат и ще четат занапред трябна да е ясно едно послание - проблемът с ПР е 100% решим завинаги. Не само по американските филми, не само в американските книги, но и тук в България.

Лека вечер!

  Ха, ха!   Миме, оказва се, че не са всички. sky

  Само "излекуваните" знаят, че  това, което казва Тодоров, не  така, но все някой трябва  да добие смелост да му го каже.

 Аз затова си пея да се появят и негови "излекувани" пациенти, регистрирани тук, ама....нъц swordfight  Само ти си, а  още не си свършила, а ходиш май от лятото.

Ема, аз ПР нямам ... но като че ли сега по-гадни неща се явиха при мен... още по-тормозещи...  ::)

Аз всеки ден се появявам с нов проблем. Дали ще има терапевт, който ще ми издаяни на проблемите  ::)

Миме, нямаш ли промяна, няма ли да се похвалиш с нещо? Повече от 6 месеца май ходиш на терапия, или греша...
 

Да, имам естествено. Някои неща се промениха коренно, нямам и пристъпи вече. Но не ме разбирайте погрешно. Аз може и да не съм за терапия, ама ходя на терапия. Все по нещо ново научавам за себе си, така че аз определено нямам истинската нужда от терапия, както останалите, които са с ПА в момента. Аз като че ли повече имам нужда от "безрезервна приятелка" (сори, че е в женски род, а терапевтът ми е мъж  ;D), отколкото от психотерапевт. Ходя да си излея мъките и да чакам някой да реши какво да правя, вместо мен, ама не ми се получава нещо. В тоя смисъл терапията ми не знам дали е терапия  ::) Но имаше и много тежки "осъзнаващи" моменти, които определено в последствие ми повлияха благотворно. В момента на дневен ред проблем ми е защо казвам "Не", а ми се иска да кажа "Да". Няма нищо общо в ПР и производните му, ама пак си ходя на терапия. Утре може да е що казвам "Да", пък ми се иска да кажа "Не". Ей това са моите проблеми, които колкото и малки да изглеждат, ми създават голямо напрежение  ;D Така ги казвам обобщено. Някой да не си помисли, че съм чак такова зле.  ;D

То пък и това ми е хубавото на мене, щото картинката е цветна и се променя всеки ден. Въпреки всичко е имало хора, които са успявали "да ме застопорят" само в едно положение и те са били само мъже. Що ли?  ;D Сега си размишлявам какво е било общото между тях, че са успявали да ме стопират на едно място  ::)

"Въпреки всичко е имало хора, които са успявали "да ме застопорят" само в едно положение и те са били само мъже. Що ли?"

  Що ли? love

 :)

Ха! Интересен, много интересен пост!
Според мен тук въобще не става въпрос за проблем. Наясно си, че отиваш при някого и си плащаш да си говорите. Този, при когото ходиш е наясно, че на теб това ти е проблема - да си хоговориш с някого и не полага усилия да те насочи да решаваш нещото, което явно не е проблем. И двете страни са доволни, нали така? :)

Това с казването на "Да" и "Не" и обратното доколкото знам се решава в рамките на една терапевтична сесия и на още два часа работа вкъщи.

Добре! Правим така. Казваш къде да отида за една терапевтична сесия, още цял ден даже ще си дам да "работя" по проблема си вкъщи и ако има ефект, ще се съглася. Честно да ти кажа, много, ама мноооооооого скептично настроена съм.  :)

Обаче трябва да се обзаложим за нещо, щото съм тооооооооолкова скептично настроена, че съм почти уверена, че ще загубиш, а и моите "усилия" трябва да бъдат добре заплатени.

Оооо, забравих! Всичко смятам в пари аз... Проблем No. 2. Колко терапевтични сесии ще са ми необходими за решаването и на него?  :D

Нищо няма да ти кажа  :tease1:

В предния си пост говоря за мотивация на клиента да си реши проблема. Ако това наистина е проблем за теб и създава някакво напрежение, което ти пречи, а не ти дава заряд на деня - значи имаш задача - да си намериш пътя, по който да стигнеш до сесията и до деня след това.
Ако се откажеш, ще считам, че това, което мислиш за трудност всъщност не е.

Успех!

Аз така и така... обаче нищо няма да ти кажа  :tease1:  spank

Отговорът ти е типично по "психотерапевтски" - сама трябва да откриеш пътя, сама трябва да решиш проблема, сама това, сама онова... Нещо като думите на г-н Тодоров, не мислиш ли? Яяяя, май се "припокривате" с него в някои отношения  :)

А предпоследното ти изречение са ми го "прилагали" толкова пъти, че чак вече ми става смешно. Аз път ще ти кажа, че ако се откажа, то ще е, защото наистина вярвам, че е по-голяма трудност, отколкото дори ти си мислиш, че е  :tease1:

Хаха, не съм психотерапевт, няма и да ставам :)

Въпрос на избор е - избирай :) За да ти илюстрирам важността на правото на избор ти копирам е една много хубава история. Успех!

Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаря: „По- добре от това не може да бъде!" Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата и тръгнаха с него от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умее да мотивира хората.

Ако някой от колегите му има лош ден, Джери винаги е до него, за да го успокои и да му покаже положителната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен.

Един ден отидох при него и го попитах: „Не разбирам, никой не може да бъде положителен през целия ден! Ти как успяваш?”

Джери се усмихна и ми каза: „Всяка сутрин се събуждам и си казвам: днес имаш два избора – добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път, като се случи нещо лошо, си казвам: имаш два избора – да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам да се уча. Когато дойде някой при мен и започне да ми се оплаква, имам два избора – да слушам оплакванията му или да му изтъкна положителната страна на живота. Винаги избирам положителната страна".

„Но това не е всеки път така лесно" – му казах аз.

„Напротив, лесно е" – каза Джери. – „Всичко в живота се върти около избора. Всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Ти решаваш как ще реагираш във всяка ситуация. Ти решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота.”

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там влезли няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил.

Видях го шест месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори: „По-добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?” Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. „Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме простреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора – да живея или да умра. Реших да живея.” „А не те ли беше страх", попитах го?"

„Лекарите бяха страхотни! През цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката, като им видях лицата, се уплаших. Прочетох в очите им „той е мъртъв”. Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен, й казах: „Към куршуми.” Всички започнаха да се смеят.

Тогава им казах: „Избирам да живея! Моля ви, третирайте ме като жив, а не като мъртъв!" Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор – да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме, е твоето настроение. И ако внимаваш какво да бъде то, всичко в живота става по-лесно.

Да оставим настрана поуката от историята. Аз бих се запитала кое го е паникьосало, че дори е забравил кода за сейфа? "Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация." Не знам дали ще изходя правилно, но изборът му винаги е бил неразумен. Защо мисля така. Той винаги е избирал хубавото, положителното и не със силата на разума си, а с емоциите си, за да се чувства той добре. И в един момент се паникьосва. Защо? Не мога да обясня писмено точно това, което мисля. Дано ме разбере някой какво имам впредвид  ::)

Точно, защото той самият се е поставял само в ситуациите на хубавите неща в живота и е избягвал лошите, в един момент се паникьосва, когато му се случва нещо, което не му предлага кой избор. Оставям изцяло настрана целта на историята. Просто си разсъждавам странично.

-

DG, голяма си фантазьорка  ;D

Аз имам проблем с емоциите си и не издържам, но нямам панически атаки вече. Затова ходя на терапия.  ::)

На мен ми се струва, че форум като този би трябвало да бъде нещо като взаимопомощ. И това намирам в постовете на Ема и hpjon например.
И тъй като не сме в предаване по  "телевизора" , можем да споделяме и мнения за психотерапевти, психиатри и психолози, нали?
Това ще бъде реклама за тях, но по-важното е, че може да бъде помощ за нуждаещите се.
Ако мислите като мен, напишете, моля!

Предвид възможността за манипулация на мненията, не знам дали ще е ползотворна тая реклама  ::) Ама в крайна сметка всеки си има глава на раменете и може да прецени сам. К'во толкоз?

Мен пак ме гризат мишките отвътре, ама предвид, че вчера през деня изпих цяла бутилка бейлис, което изобщо не ми помогна, а и вечерта завърших с един голям коктейл, което пак не ми помогна, не знам дали е добра идея заключвам входната врата от външната страна   shutup2 ;D

Добре си се развихрила, трак!  ;D

  Голяма грешка и доста неприятна, въпросната Радостина съм чела само бегло, но аз се появих в този форум доста по-късно от разговорите ви с нея. А, ако някой ме е възприел като саботьор във форума.... аз, която доста дълъг период от време избягвах да коментирам собствените си симптоми, за да не ги насадя на другите и окуражавах хора, когато самата аз не можех да стана от леглото... аууу, начи хич ме няма с изразяването. Тоест, с право съм се поотеглила от форума.

""Между другото, трак, знаеш ли, че винаги съм имала някакво съмнение дали ти, Кадифе, Ема не сте във форума, за да съботирате всеки опит на някой, който се е излекувал по нетрадиционен начин, да помогне на останалите... Ема ако не се лъжа участваше доста активно в разговорите срещу Радостина М..."

DG, mnoogo грешиш!
Никога не съм отричала методите на Радостина. Това е нейният опит.
Това, което винаги съм твърдяла в тази тема е, че това отнема много време. Доколкото си спомням, две години....за  мен е прекалено много, при условие, че има значително по-кратки начини за справяне с ПР-отработени при много хора и действащи.
  Иначе да, медитацията/аз медитирам и сега/четенето на подобна литература, която тя препоръчва за самоусъвършенстване
 и аз чета, а предполагам и доста хора в този форум,  но  има една огромна разлика-когато душата и тялото са спокойни, възприемането на идеите и съветите в тази литература има много по-голямо и трайно въздействие, отколкото когато си тревожен, неспокоен, травмиран. Защото като четеш една книга и се чувстваш сякаш се движиш на 20 см. над  земята, всичко изглежда лесно достижимо, а като започнеш да правиш нещата, коитос се препоръчват в нея, виждаш, че не  е толкова лесно да се постигне този баланс и си казваш "и  това не ми действа."
  Да, обаче днес вече може, защото мозъка е адекватен, мислите са на място, тялото е спокойно. Това съм твърдяла, и ссъжалявам, ако не се е разбрало така.

--

Ако си права, значи аз никога не съм изпитвала любов или поне не в този й смисъл. При мен всичко е саморазрушаващо.... дори и любовта... за съжаление...

Ох незнам в коя тема да го напиша ,  за това реших да е тук?  Та имам следния въпрос. Някой чел ли е книгата на Ричард Бандлър - Изгради живота на мечтите си ? И ако да какво мислите. Вътре има как да се справим със страхове и лошите мисли .

А ти чел ли си я, щото аз не съм?  :)

Тук може би е подходящо място да се анонсира и близначната тема - http://strahove.evropea.com/index.php?topic=646.0 (http://strahove.evropea.com/index.php?topic=646.0)

Икам да споделя едно видеоклипче, за което съм сигурен, че третираната в сюжета тема е в основата на проблема при много хора.
Един невероятен синтез на цял тип терапия за преодоляване на страхове в една минута и двадесет и четири секунди.

ПОСМЕЙ! ПРОМЕНИ СЕ!  bouket

Ето линк във вибокс - http://vbox7.com/play:e23c1e02&ef=1 (http://vbox7.com/play:e23c1e02&ef=1)