evropea.com - форум за паническо разстройство

 Zdravejte priqteli:)

Puskam tazi tema, za6toto sym obyrkana ot le4enieto, koeto mi predlagat za poreden pyt. Imam pani4esko razstrojstvo ot godini. Maj mesec po shme sprqh lekarstvata koito priemah po4ti godina(Rivotril i Ksetanor) i ne sled dylgo zapo4naha otnovo pani4eski ataka, no ne taka silni i nepreodolimikakto bqha predi, no fakta e 4e vsi4ko zapo4na da se vry6ta. neznam oba4e dali 6te se povtori sy6tiqt uzas sys sy6tata sila kakto be6e predi po prostata pri4ina, 4e sega sym zapoznata kakvo e pani4esko razstrojstvo, use6tam kogato zapo4va edna pani4eska ataka. Kogato znam, 4e tova e pani4eska ataka, a ne zdravosloven problem i 4e ot tova ne se umira sym po-spokojna i go priemam po razli4en na4in i mnogo 4esto atakite utihvat mnogo byrzo i ne taka my4itelno. Tova, koeto me pritesnqva e oba4e, 4e neznam dali tova e dostaty4no da prevyzmogna vsi4ko i da stopiram vry6taneto na vsi4ko v pylnata mu sila.
Kogato vidqh, 4e vsi4ko se vry6ta otnovo: trevoznost, misli za bolesti, fatalizym i pani4eski ataki se svyrzah sys specialist, kojto mikaza, 4e trqbva otnovo da zapo4na da priemam lekarstva, tozi pyt Fluanksol i Zoloft. Az oba4e sled kato pro4etoh vsi4koza Fluanxola se otkazah napylno i sledovatelno ne zapo4nah da priemam tezi lekarstva i sega sym na krystoputq i neznam kakvo da pravq. spored vas kakvo e naj-dobre da predpriema- Psihoterapiq bez tezi lekasrtva ili i dvete. Tyj kato kato vidq mnogo zor vzimam po edno uspokoitelno, koeto mi nazna4i lekuva6tiqt mi lekar ( Ataraks) i taka trudnite dni gi preodolqvam, no vyprosyt vse o6te ostava. Blagodarq vi za otgovorite predvaritelno.

Моето мнение е да пробваш с Хомеопатия и психолог. Аз година пих антидепресанти и преди 2 седмици ги спрях, защото започнах да се лекувам с хомеопатия и започнах да усещам че тя ми се отразява много добре. Важното, което не се отнася само за хомеопатията а и за другите лекарства, е да ти се предпише правилното лекарство. За това ти е необходим добър специалист и съответно ти да му опишеш до най-малката подробност твоето състояние в момента и до сега. Така мисля аз ;)

Аз ти препоръчвам психотерапия.За лекарствата незнам-зависи колко зле се чувстваш.На мен лично антидепресантите са ми помагали,но до момента,в който ги спра.Да не се заричам,но мисля,че няма да прибягна вече до тях.Сега карам на успокоително при нужда и психотерапия.

какъв тип психотерапия провеждате, ако не е тайна... моят лекар в кавички, понеже не го приемам още като мой, постоянно ме натиска да пия отново лекарства и казва, че психотерапията е нещо, което само подпомага медикамента, но до сега всеки сеанс протича като нищо особено.... това го мога и сама, да си правя топчета от носа и да кимам окуражително ;D

Лекарствата само подтискат симптомите, но повярвайте - не лекуват нищо. Доста вероятно е дори да навредят (пристрастяване, натоварване на дадени органи при продължителен прием).

 :)

Една народна мъдрост казва "не питай старило, питай патило".

В тази връзка всички филми, лечители, хомеопати, тарикати и каквито и да е могат да казват каквото си искат - това е работата на всеки, да припечели нещо (понякога много нещо).

Та, да не се отклонявам - аз съм от хората, преминали през стъргата на ПР и няколко фобии. Онова, което свърши работа при мен е психотерапията. Имах късмета (след дълго проучване, впрочем) да попадна на точния за моя случай терапевт.

В резюме за лекарствата: антидепресантите нямат никакво отношение към паниката и фобиите. Със същия, ако не и с по-добър успех, може да се третират и с витамин Ц. Успокоителните (ривотрил, ксанакс, диазепам, транксен, лексотан и прочее) вършат работа еднократно. При редовно ползване се привиква към тях и след това се получават два проблема, на цената на един. Просто не си заслужава.

Успех на търсещите!

 :)

Разбира се - аз продължавам да влизам тук, за да окуража хората с подобни проблеми да не спират да търсят решение до пълното справяне с паниката и фобиите. Защото това е напълно постижимо!

Моите проблеми имаха над 10-годишна история. Терапията ми продължи 4 месеца, като по време на терапията имах една единствена ПА, за която съм по-скоро благодарен, защото с терапевта разкрихме един възможен път на провокирането им (може би най-важния).

Оттам насетне всичко е ОК (или ако дори има някакъв зачатък на проблем, то той е абсолютно преодолим със собствени сили).


Това, което казваш е абсолютно правилно с оглед на това на какво са ни научили, какво са ни внушили и какво непрекъснато се проповядва от някои лекари и фармацевтични фирми. Но слава богу не просто аз и още колцина пишман разбирачи по форумите се изказваме против антидепресантите като средство за справяне с ПР. Редица водещи психиатри и клиницисти (дори в САЩ) признават, че антидепресантите имат своето място при лечение на депресия и БАР, но нямат никакъв резулта при повлияването на ПР.

Ако си любопитна отвори гугъл сколар и напиши антидепресанти и паническо разтройство и разгледай заключенията на някои научни статии - те в доста задоволителна степен показват сходствата от ефекта на антидепресанта и плацебо (разбирай захар, витамин Ц или какъвто и да е безвреден заместителен агент).

Поздрави!

 :)

 :)

Това е реалистичното време за справяне с ПР. Според това, което знам от терапевта, при когото бях е, че по-дълги терапии има при депресия и ОКР.
За паника и фобии това е напълно достатъчно.

Но виж, все пак зависи и от школата на терапевта - една психоаналитична работа не може да свърши за 4 месеца, колкото трае краткосрочната терапия.
Въпросът при по-дългите терапии е дали работят - нека тук се включи някой, който успешно е завършил терапията си за по-голям срок от време. Аз се убедих, че няколко месеца е съвсем достатъчно време.

Ако терапевта си свърши работата като хората не можеш да "кривнеш" от пътя. Сама ще се убедиш.


Могат! Както и с витамин А, Б6 или който си поискаш. Но по-добре приеми това като вид шега :)

Значи можеш да се справяш абсолютно успешно и сама - задачата на терапевта е да те научи как да правиш това без да слагаш хапче в устата.


Защото всички се опитват да "лекуват". Как да излекуваш някого от нещо, от което той не е болен? С риск да стана твърде досаден ще подчертая, че ПР не е болест. И като не е няма как да се излекува, нали :) Това не означава обреченост, а напротив - тъй като може да се справиш и без лечение, а с малко помощ не изглежда ли всичко повече от положително?

Ето това е изказване, заслужаващо адмирации! Браво! Това е правилното мислене - колкото по-малко четеш и се опитваш да знаеш всичко толкова по-добре. Терапевта ти е късметлия, че работи с по-малко внушения. Аз в това отношение бях пълен с разни внушения :) Е, махнахме ги, но трудничко.

Сподели всичко това с терапевта си. От каквато и школа да е бързичко трябва да е в състояние да ти помогне да не се тревожиш от подобни мисли. Това е много важно условие, за да продължиш успешно с терапията си.

И накрая, макар, че стана дългичко ще се върна отново на срока на терапията. Моя доктор ми разказваше редица истории, в които страдащи от ПР ходят с години на терапия и не помръдват към добро въобще. Ако при теб и при други, които четат това не се получи някакво осезаемо подобрение докъм 6-ия месец просто сменяйте терапевта. Но това е строго индивидуално, всеки сам трябва да го усети. Сроковете обаче са обективни.

Поздрави!

hpjon,
Ако не го сметнеш за прекалено нахално, би ли споделил в резюме как протече терапията ти, в какво се изразяваше. Просто ми се струва добре да имаме представа що за чудо е това психотерапия. Аз все още по ред причини съм твърде скептичен към този процес; надявам се да греша.

Здравей, Stareternity!

Не бих сметнал за прекалено нахално нормалното любопитство, което се появава тук :)

Аз, който съм образован в природните науки не мога да обясня какво е това психотерапия. Просто след като всички доказателства от ползите и натежаха достатъчно се доверих на този, както правилно го наричаш, процес.

И,понеже моя успех е продукт на работата ми с точно определен терапевт мисля, че той най-добре е намерил да обясни какво е това психотерапия в един друг форум, където той пише.

Цитирам ти мнението му по-долу:


Мисля, че това изчерпва въпроса, но все пак, още малко допълнения.

Що се отнася до онова, което аз имам като впечатления от терапията: и да ги кажа тук не виждам с какво мога да помогна. Наистина. Няколко пъти тръгвам да ти го опиша по различен начин, но установявам, че каквото и да напиша то е в сила само за мен. За никой друг, лично за мен.

Всичко е много индивидуално и ако настроя теб или някой друг, който чете тук с определени очаквания вероятно ще направя лоша услуга.

Лоша ще е, защото едно неоправдано очакване може да позатрудни и безсмислено усложни терапията на този, който очаква да се случи това, което се е случило с мен. А двама еднакви хора на тази земя няма. Твоята терапия няма да е моята, защото твоя начин на мислене си е твой, моят мой.

Поздрави :)

 :)

Имаш го в лично съобщение.

Избирам този начин да споделя, защото доктора не предпочита да се пише за него много много в интернет.
Ако се запознаеш с него ще разбереш защо :)

Поздрави!

 :)

 :)

И аз в тефтер си записвам,когато имам кризи.Няма лошо.Пишете ми на лични,при кой ходите,мисля че няма проблем,тука сме да си помагаме,да си даваме съвети.Мисля че няма лошо от много информация,поне на мен не ми пречи.

Открих кой е въпросният специалист. Брей, голям съм Поаро! ;)
Май такъв човек ми трябва.

Stareternity,

удоволствие е да те чета :) Точно твоето поведение (детективското) при мен доведе до страхотен резултат! :)

Давай в същия дух! Нали знаеш, който търси решение го намира :)

Чао и успехи!

Благодаря за милите думи; за мене е удоволствие да помагам с по някоя топла дума на добрите хора, а и ми е драго, когато ми отвръщат със същото. :)

Привет, vesi2003!


Тук стана интересно. Предлагам ти малко да влезнеш в ролята на Stareternity, т.е. стани за малко детектив :) Аз няма да ти пиша на лични, при кого съм ходил, но ако ти е любопитно би ли ми написала на лични твоето предположение. В тази тема има всичката информация, която ти е необходима, за да намериш правилния отговор на загадката.

Ей така за забавление :) Хайде, пък и ако го намериш ще ти е още една полезна гледна точка в пътя към промяната.

Но нека спазваме условието да разменяме имената на ЛС.

Не не мога да предположа,като някои други хора,сигурна съм оглупяла.Не ми се игра на на познай този и онзи.Запази си отговора за теб.

ОК  :)

Слагам край на играта поради слаб зрителски интерес :)

Успех в по-големите игри!

Лека нощ! :)

Ако мога и аз да се намеся със своя скромен опит.
 Аз съм също негативно настроена по отношение на какъвто и да е било вид медикамент, въпреки че в момента вземам Ривотрил. Бих казала, че нещата са строго индивидуални както и подхода към всеки пациент. Едни се повилияват много добре от бензодеазепини, други от антидепресанти, а трети които са най- леките случай вероятно биха могли да се справят със силна воля, техники за релаксация, дихателни техники и т.н. Психотерапията върши добра работа, за тези които са податливи т.е. , ако един човек негативно настроен към психотерапията се появи на консултация би било трудно за терапевта да постигне кой знае какви резултати с него, освен разбира се ако не попаднете на някой супер заинтригуван лекар с непреодолимото желание да спаси света. Според мен човек трябва сам да си помогне, и наистина звучи по- лесно на думи, но действително методът на себепомагане действа.

 :)

Ха, ха :) :)

Форумът си заслужава, защото той е малко по-различен от този тук. И двата имат своите предимства, но там по-честичко могат да се срещнат хора, които могат много, наистина много да помогнат за постигането на един по-щастлив начин на живот.

Поздрави!

.... както обикновено съм неразбрала :D, да ме пита човек как избрах кадифе, а не неразбрала. Та, какъв е този форум, извинете?

Здравей kadife!

Коментарите тръгнаха от размяна на лични съобщения, така че нямаш проблем с неразбирането :)

На теб, а и за други, които чета тук давам по-общ линк от този, който дадох на track, защото там питането беше конкретно.

Ето форума:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showforum=157

Това е специализирана част от един по-голям форум, посветен на учението на Учителя Петър Дънов - http://www.beinsadouno.com

Не рекламирам това учение, защото аз самия съм дълбоко незапознат с него. Но хората, които пишат там (онези, които съветват, а не тези, които споделят проблемите си) притежават невероятен заряд и поглед върху нещата. Да четеш мненията им е не просто полезно и приятно, а... но да спра дотук - останалите впечатления са си лични.

 :)

А, това с впечатленията го казах в смисъл, че би било хубаво всеки да си ги добие сам. Т.е. не ми се иска казвам каквото и да е било, защото това си е моето усещане и има вероятност да настроя с очаквания някого за нещо. А когато нямаш очаквания за нещо впечатленията са най-ясни, твои са си :)

Целта ми е просто за провокирам любопитството :) А целта зад тази цел е да насоча вниманието към още едно място, където виждам, че е поне толкова полезно, колкото това тук :)

Както виждаш имаше по-горе коментари, които отричат тръпката от търсенето на друга гледна точка. Затова така ми се струва най-неангажиращо - всеки сам да си направи избора.

 :)

не, това въобще не е така.Учителя си е Учител, а терапевтите там са терапевти, работещи с конкретни методи и поне при този, който ходих няма нищо общо с каквото и да е от учението. Просто там се е случило да има подфорум психотерапия онлайн.


ОК :) Ще гледам да се обезглавя по най-безболезнения начин :)

Виж сега, това, което искаш е толкова разбираемо, логично и естествено. Но от опит мога да ти кажа, че ако ти разкажа каквото и да е било ще те отдалеча с мъничко или с много (зависи от разказа) от възможността много бързо да се справиш, когато почнеш терапия.

Ще те забави, не че ще ти попречи на крайния рецзузултат.

Ще ти кажа нещо, което дори на терапевта си не бях казал. Понеже и аз като теб бях ама много много любопитен какво точно става в една терапия бях изчел купища форуми и истории. Буквално месец и половина (зимната си отпуска) изкарах по форумите. Там прочетох нещо, което на първата сесия ме смути (нарочно говоря толкова неопределено!). И това смущение започна да ме човърка, да мисля за него и реално това не ми позволи бързо да навлезна в това, в което трябваше. Разбира се, терапевта ми е много опитен и вероятно забеляза това и се справихме, но все пак, мисля си, че ако не знаех тази мъничка подробност купища мисли и съмнения нямаше да ги има.

Както и да е, както се вижда крайния резултат при мен е повече от добър.


Основния извод, който си направих, е че съм бил толкова далече от ефективно мислене, че няма накъде. Под ефективно мислене разбирам както мисленето за дадени конкретни проблеми, така за по-общи неща от живота, но най-важното - за дребните, ежедневни неща, които се случват около нас. За това как интерпретирам действителността.

Това и се научих, да интерпретирам действителността (и хубавите и недотам хубавите моменти от нея) по начин, по който не ми пречи да върша всичко онова, което искам или за което съм способен. Тогава идва разбирането, че страха и треможността са били сигналните лампи, които са ми казвали, че не съм в най-ефективната позиция по отношение на мисленето си. Когато коригирахме това с терапевта, стреса и тревожността изчезнаха - просто вече няма нужда от тях - сигнала е разпознат, реагирано е и вече всичко е наред.


Искам отново да ти кажа - всичко е индивидуално, разбираш ли. Дори в хода на терапията. С терапевта се уговаряхме понякога за това какво ще съдържа следващата сесия, но събитията, за които му докладвах ежеседмично изменяха програмата дори в последната минута. Невъзможно ми е да опиша каквото и да е било.

Някъде тук във форума една бивша негова клиентка беше дала една конкретна техника - такива спорове се завъртяха, така разговора се отклони в неблагоприятна посока, че тя се видя принудена да изтрие поста си, за да не провокира разсъждения и мисли от хора, които хал хабер си нямат за какво става въпрос.

Това е, ако съм си отсякъл главата за пореден път, сори. :) Пак казвам, всяка конкретика ще попречи на всеки, който тръгне на терапия. Ще го забави и разколебае излишно. А терапията работи. Толкова хубаво работи дори :)

 :)

И понеже предния ми отговор стана май малко сериозен, а нищо все пак не е чак толкова сериозно (животът е една игра, беше казал един поет :) ще се опитам да си задържа главата на раменете със следното:

Волейбола е една от най-известните игри, нали? Дори няма човек, който да не я играл. Искам да те помоля нещо - прегледай хубаво, дори научи всички параметри, които са описани, правилата на играта. Ето оттук: http://volleybg.com/volleyballrules.html

И искам да ми кажеш, ама честно, какво от това, че ще ги прочетеш ще те направи по-добра във волейбола?

Същото е с психотерапията - техники и начини можещ да намериш повейки тук там. Те не са въобще толкова тайни, колкото всички си мислят. Но като нямаш треньор и до утре да биеш сервиси на поляната зад блока ще си останеш далече от професионалния волейбол.

Надявам се разбираш и ти и всички останали моите съображения.

Поздрави! :)

 :)

Споделете колко от вас не пият АД.,а се опитват сами или психотерапия да практикуват.Не съм много добре,но не ги искам тия лекарства.Уж се боря,но то е по силно от мен,в повечето случаи.

Ако не бе по-силно от нас в определени моменти, защо бихме се борили изобщо с него:)
Аз не пия антидепресанти, не пия и транквиланти - имам упорита съпротива срещу тях и всеки, който ме посъветва да ги пия. Преди около 11 години ги пих, Золофт и Ривотрил - за около 6-7 месеца, мисля и после по естествен път отпаднаха. Да, почувствах се добре след първите седмици на кумулация в организма. Но след няколко години нещата се върнаха, по-бавно и по-спокойно в началото, защото си бях починала някак от напрежението. Пак имах някои симптоми, но те не ме панираха. А сега да ми щракне коляното и се хвърлям в хипохондрия. Но не пия нищо. Реших да опитам само с психиторепия и да спра да изтърпявам просто пристъпите, а да се опитам да имам реална власт над тях, да ги направлявам. Вероятно за целта е нужно преди това да слязат няколко извънземни и да ме сканират безпощадно, а после да ми дадат писмено уверение, че аз НЕ съм болна от каквото и да е, но какво да се прави:)
Снощи имах силен пристъп и трябва да кажа, че за първи път го проследих как започна и как свърши, на два етапа, на два тласъка... някак трезво го проследих, ясно и с бистър ум, това не направи паниката по-слаба, разбира се. Но пък за сметка на това се опитах да затворя очи и да я приема... е, не става, то потъваш още по-дълбоко, имаш чувство, че ако не започнеш да се съпротивляваш, ще припаднеш и че няма край. И всичко това дойде след ден, в който се чувствах сутринта не особено добре, но после ми стана добре и следобеда направо си казах, ехааа.... но една част от мен скърцаше с леден глас - Не се отпускай, не се отпускай, многото добре не е на добре!... и ето, че точно така стана, отпуснах се, спрях да очаквам атаката и тя дойде - по-силна и отпреди. Е, как да не е на щрек човек? Как да забрави и да се отпусне?! Как да позволя на пр да ме завари неподготвена...

Утре имам първа сериозна сесия при терапевта си, предишната ни среща бе само опознавателна. Възглагам надежди на работата си с него, без да го натоварвам с отговорността да се справи вместо мен.

Не искам да пия лекарства, не си падам и по упойките - повече ме е страх от това какво се случва с тялото ми, когато е поттиснато, отколкото когато бурно ми показва, че е живо и че има нужда от помощ.

Кадифе,много ще ти бъда благодарна,ако смяташ,че си доволна от псхоаналитика,да ми пишеш на лични мнението си.И аз от 12год. се боря,писна ми от лекарства.Направо тия дни съм зле.АД. не лекуват и това го знам.Не ги искам.Моят пси се чуди какво лекарство да ми предпише,хубавото е,че много ми говори-един вид психотерапия.Като изляза все едно летя,спокойна съм.Но и АД.много си ги тачи.Не мога да му кажа,ми аз няма да пия АД.,вие ми говорете само.Отвратително лутане в най-различни посоки,обърквам се адски.

"Споделете колко от вас не пият АД.,а се опитват сами или психотерапия да практикуват.Не съм много добре,но не ги искам тия лекарства.Уж се боря,но то е по силно от мен,в повечето случаи."
За съжаление НЕ МОЖЕ БЕЗ МЕДИКАМЕНТИ!!! Както казвах и преди - на организма понякога му е нужно много малко, за да функционира нормално. Освен някакво "чудо", друг начин няма. Или остават мъките, непрестанните борби със себе си, с причинителят на физическото страдание, със целият свят! Колкото и силна да е волята на човека, понякога трябва и допълнителна "опора". Браво на тези, които успяват да преборят ПР, но за останалите.......

Това е че за толкова години разбрах едно,че след спирането им,минава известен период и съм в начална позиция.Какво ли не съм пила.Да притапява симптомите,но след това.Човек не може цял живот да ги пие.Може би в момента трябва да пия нещо,но докога.Сега ме върна пак на старо лекарство,което съм пила.То всичко се изчерпи.Техника на справяне трябва да практикувам,може би.

Moje da probvate niakoi naturalni produkti kato naprimer:

kapki na Bach
5-htp
I-Theanine
i drugi ...

http://www.naturalnews.com/028452_anxiety_panic_attacks.html

Четох, четох  отгоре-отгоре и при положение, че доскоро смятах, че много са ми се избистрили нещата, сега отново съм в начална позиция и почвам азбуката от А, та докато стигна до Я бая път имам да измина... питам се сбърках ли в преценката си за избора на терапия, след като всеки дърпаше килимчето от неговата си страна и казваше: "Мойто момиче, това е начинът и няма друг", а на въпроса след края на терапията дали ще се оправя, защото всеки следващ път ми се струваше все по-малко вероятно, получавах ехидна или по-скоро снизходителна усмивка и репликата: "Ами аз от ... Х години това правя... имам толкова успешни случаи зад гърба си. Всъщност, всичките са такива, нямам провали, можеш да попиташ когото искаш..." и разбира се, това ме надъхваше да започвам с поредната методика. Изучих ги из основи всичките, хващах ги и се отказвах. Накрая някак и с нещо се подобрих и зарязах почти всичко, исках почивка. Не съм си правила и за миг илюзията, че ще е завинаги изцелението, но ми се прииска да се възползвам и тъй като последните години от живота си съм прекарала в почти денонощно търсене на лек за ПР, реших, че имам нужда от тази почивка и си я дадох. Лошо няма, но Пр много мрази да си почиваме, когато иска да дълбае ;D ;D И ми направи живота отново още по-невъзможен, за да не ми остави друг избор, освен да търся решение за старите си проблеми. И сега питам какво - виждам, че дори и пътят на лекарствата върви към нищото, макар че понякога имам усещането, че друг избор, дори и да е временен, нямам. После се сещам за всички други начини, които съм практикувала и съм имала успех, пак временен, но си е успех, той животът така или иначе си минава и е низ от моменти... Мисля и за всички пропуснати под носа ми възможности... мисля за това, в което се е превърнал животът ми. За бъдещето изобщо не смея да си помислям. Реших, че най-доброто, което мога да направя за другите, е да спра да ги занимавам с проблема си и да остана насаме с него - така или иначе разбиране няма да получа. Опитът ми с лекарствата е много кратък, аз почти веднага отхвърлям всеки препарат и освен всичките ми оплаквания се появяват още куп други, които ме превръщат в нещо средно между медуза и плужек, а това не мога да си го позволя. Не и когато съм сама, защото се ужасявам да не стигна до там, че да не мога да стана от леглото, както предишните пъти. От зле има и по-зле... На въпроса как съм, отговарям: "Добре", с изключение на двама-трима (не повече) хора от оскъдното ми обкръжение, но дори и в техните очи видях раздразнението и това, че са вдигнали ръце от мен. Колкото и да ми е тежко да изпитвам симптомите, като че ли най-много ме заболя като видях укор и неразбиране дори и в тях... и усещането, че ги натоварвам и ги карам да носят отговорност за нещо, което не искат. Почувствах се като бреме, което вече не желаят да имат и направих всичко да ги отдалеча от себе си.
Знам, че ми мислят доброто, но не могат да ми го дадат. Никой не може. И аз не мога да си го дам незнайно защо. Не ме питайте защо съм прекъснала терапията, отдавна нямам средствата да я продължа, въпреки че ако вярвах искрено в успеха й, може би щях да продам дори себе си, за да успея. Колкото до загубата на близкия ми човек, откъдето започна цялата драма, там дори не успях да си изживея нещата и като цяло лошите неща сякаш минават покрай мен, но не се отнасят до моя живот и личност. Май покрай тях разкарах и хубавите. Та такива мисли се въртят в главата ми вечер... и ще трябва да взема решение. Отново.

скорпи,мило момиче ти си роден писател така хубаво си го написала ,че просто съм изумена.Аз и да искам не мога така да го опиша.Четях и ревах ,четях и ревах и сега ми олекна че не съм единствена и има и други като мен и не сме по лоши от другите.Добре че те има и теб и другите които пишете редовно без вас съм загубена .Само тук мога да разкрия душата си която се измори да се крие и преструва пред всички около мен.До скоро и приятен ден!!!

Мерси. Аз съм казвала много пъти, че с писане се занимавам. Принципно писателите са най-самотните и тъжните хора и в обикновените случки долавят много скрити за другите нюанси, анализират и винаги са неразбрани, малко аутсайдери си падат, те могат да обяснят света, в който живеят, но светът не може да си обясни тяхното поведение. Те иначе не биха могли да го опишат така добре, ако не притежаваха способността да вникват в недоловимото, но цената, която плащат, е ужасно висока и е за сметка на личното им щастие. Но пък оставят следи след себе си... което ми напомня, че имам желание да прочета някоя много хубава, съдържателна книга, независимо от тематиката.  :)

Таня,
нямаш си напредстава как те разбирам! Аз съм в същото състояние; Никой, ама Никой не ти казва едно към едно какво ти е. Изпрочетох сумата ти книги, срещи и разговори със "специалисти" - все едни теории, хипотези, подсмихвания; за някои всичко е ясно, видиш ли науката вече е изяснила нещата - коя наука, питам аз, психологията ли? То едни течения, едни отричания, нападки, жива алхимия. Все още не съм се отчаял; замаяно ми е. Започвам да си мисля, че това е страничен ефект на лекарството - пия Золофт. Ако е така, за какъв дявол го пия?! М* му!!!
Аман от недомлъвки и забуначване. Всеки "специалист" те чака като паяк в мрежата си - ако не знаеш, не си сигурен за какво иде реч - кажи, съжалявам, обърни се към друг, оправяй се. И какво излиза, дават ти лекарство срещу страх, което със страничните си ефекти създава "великолепни" соматични предпоставки за възникването на страх. Тъй като това за мене не е нормално състояние на тялото; за когото е - да заповяда, мазохистично да си се "наслаждава". Между другото, появиха се и терапевти, които ако не за седмица, то до два месеца "оправяли". Къде е Истината? А може и да са прави последните, може и нещата да са по-скоро елементарни; и те се базират на уж
"последни" научни открития. Тогава отново се връщаме до въпроса с лекарствата... В крайна сметка що за люде са всички тези терапевти, лекари, лечители и прочее. Ако си "вярват", не бих ги упреквал толкова - такива са им познанията, такъв им е капацитетът; но ако простичко "шарлатанстват", то тогава... Всъщност не вярвам в проклинанията; нека Друг да ги съди.

Благодаря ти, Stareternity, че така добре формулира причините да се разколебавам всеки път, като посегна към лекарствата. И то поне проблемът да изчезваше. Ако така и така ще ми е замаяно, бих ги пила, за да се промени начинът ми на живот, но колко хора ги пият с години и нищо не се случва, освен, че са си докарали и други проблеми, освен основния, заради който се лекуват... например зависимост. Питам се и друго - да речем аз избирам пътят на самоизтезанията, при който си налагам да кажем, месец, да излизам абсолютно всеки ден, независимо къде - просто извън къщи. Ако ме няма за няколко часа, през тези часове, прекарани навън, пулсът ми е бил 130-140, сърцето е помпало като за световно, тремор, адреналин, страшна работа. Та в този си авариен режим на функциониране аз съм издеянила тия няколко часа и смъртно уморена съм се прибрала да реанимирам. Това се повтаря всеки ден в рамките на този месец, а през останалите часове вкъщи ме тресе страхът за следващото предстоящо излизане и нито се яде, нито спи от напрежение, като че ли ще се изкачва Еверест... та аз хубаво съм се опитала да се боря с агорафобията чрез излагане на "опасностите", но какво се случва с тялото през това време? То не страда ли от този ненормален ритъм, в който функционира? Ако това се проточи още много време, какво ще стане с организма ми? Няма ли да се поболее още повече?
Да речем сега, че съм избрала пътят на лекарствата и се дрогирам системно и усилено, докато спре да ми пука и излизам, без да чувствам въпросните симптоми, заета да се занимавам с борба със странични действия... пробвам препарат след препарат, та да видя кой ще понесе капризното ми тяло и го тъпча за световно години наред с какво ли не, в опитите си да открия вярното хапче... Какво става тогава с организма? Вредя ли му? И коя вреда е по-голяма - тази от лекарството, от насилието, което упражнявам върху себе си чрез системни разходки на ужасяващи за мен места, застояването вкъщи, за да си "почивам" от най-ужасните оплаквания, или на самите симптоми, които ме тресат? Кое е по-малкото зло в цялата схема? Как мислите?
За себе си в момента съм избрала вариантът да НЕ пия лекарства, с изключение на Валидол, който ползвам, за да изляза или като се почувствам много зле и заради това, че съм се спряла на този вариант, в 90% от времето стоя вкъщи, където състоянието ми варира от по-малко зле до зле, в останалите 10% навън съм зле-много зле-непоносимо зле-припаднала. И тъй като тука много наблягам на агорафобията, може би оставям впечатлението, че тя е единственият ми проблем и че не съм ли навън, нямам ПР, което не е така. Имам си цялата палитра, но някак с другите неща съм по-склонна да живея и те не ме блокират цялостно до такава степен.

 

   Stareternity, радвам се да те прочета отново, макар и това да е малко двусмислено, защото в този форум, колкото по-рядко има нужда да идва човек, толкова по-добре :) За "Золофт", мога да ти кажа, че аз само от това лекарство не съм изпитвала палитра от соматични изживявания, но в началото, докато го кумулирам в организма си, не бях на себе си. Сърцебиене, липса на апетит, замаяност. След няколко седмици, не повече от две, мисля, нещата потръгнаха и затанцувах с този препарат много поетично и ритмично. Тази замаяност, за която споменаваш вече не се дължи на Золофт, тя е част от теб и едва ли има органичен произход. Спомням си, че изчезнаха всички симптоми, дори и замаяността, която не е точно виене на свят, а по-скоро една вътрешна центрофуга в организма и все едно някой ти е обърнал мозъка наобратно. Мислиш си, че ако бръкнеш и го завъртиш някак в друга позиция, ще ти олекне чак и на очите, зад тях и на тила(поне при мен е така)След лечението със Золофт, пак съм усещала понякога тази замаяност, но тя НЕ ме е панирала и това бе разликата. Не зная колко време употребяваш медикамента, но мисля, че е отличен избор и просто се отпусни и му се довери, всичко ще е добре. Част от лечението е и да използваш силата на лекарството, спокойствието, което ще ти образува, за да опипаш на спокойствие оставащите симптоми и да свикнеш с тях, да ги приемеш и после направо ще ти е все тази, че ги чувстваш.
 Странното е сега, че докато пиша, излиза все едно съм привърженик на лекарствата, не не съм.Аз самата след рецидив се дърпам отново да пия каквото и да било. Затова и търсих упорито терапевт, който да разбере, че НЕ искам лекарства и да опита да се справим БЕЗ, а ако не стане - тогава да прибегнем пак до медикаменти, така съм съгласна. Но не и да извади някой голямата бухалка Анафранил и да ме убеждава, пий и за два месеца ще спре да ти пука. Ади де, друг път - упойките са временни, използват се, за да се изчисти през това време проблема, но само при органичен проблем. Как можеш да ми притъпиш емоциите и сетивността и после да почнеш да ми търсиш емоционалните проблеми, не става, щото са упоени до смърт и им е все тая и оправянето е лъжовно. Спра ли лекарствата и ку-ку, тук съм... баууу, ела ми, аз съм твоето паническо разстройство и само си починах малко, сега съм пак при теб и те обичам и съм по-силно отпреди, ще бъдем заедно цял живот, скъпа!

... даже не знам защо почнах да пиша този отговор, предимно, за да поздравя Stareternity, направи ми впечатление, че го нямаше известно време :)

Скорпи...  чудех се, каква е възможността да си привикнала към механизма за нещастие. Каква е верояността да ти е по-удобно да се тревожиш, да страдаш, да тъгуваш, защото това ти е в зоната на собственото удобство. Защото поне това ти е познато, няма изненади в тъгата, в нея е ясно, има сълзи, сополи и самосъжаление, да - но поне са ни познати и няма как да ни изненадат.
От друга страна, човек бива да живее така, както му харесва. В смисъл никой не е казал, че модел за добър живот е човек да се попилява от ходене по заведения, спане с различни хора и търчане насам-натам. Не вярвам хората, които са стигнали духовно просветление да се впечатляват от тази първична консумация на битието. Не виждам нищо страшно в това човек да прекарва повече време със себе си, да избира с кого да споделя свободното си време. Нима е толкова страшно, че някой се самопознава и е на крачка от самодостатъчността? Стига тя да не бъде интерпретирана като псевдоинтелектуално занимание на хора с комплекси.
Опитвам се да ти кажа, че времето, което прекарваш със себе си е смисленото време и то бива да бъде изпълнено с неща, които ти носят комфорт. Дали ще четеш, дали ще пишеш, твориш нещо друго или просто ще използваш за самопознание, е твой избор. Истински интересни хора са хората, докоснали се до същността си, интересуващи се от околния свят не в неговите консуматорски измерения, хората, от които можем да научаваме различни неща. Тези неща рядко се постигат в задимен бар с чаша коктейл в ръка. В бара можеш да потанцуваш, да се посмееш и да покажеш чудесната си фигура или нова дрешка, но няма начин да се социализираш. Нищо в него не предполага подобен акт - музика, дим, светлини ефекти на прага на епилептичен припадък. В този смисъл, кому е нужен точно този бар като агора на която аз докажа, че нямам агорафобия:) Защо не се довериш на духа в теб, че вероятно знае какво му е нужно? Може би не си пада по шумните компании, площади, мнозинства и събирания, а ти упорито искаш да живееш КАТО хората. Нима монахът, избрал своето поприще, вечер си пие антидепресантите и признава, че е избрал отшелничеството,  за да се справи с някаква фобия. Едва ли. Но в един момент той няма онази  суета, че трябва да бъде социално активен, за да се чувства полезен.

Да правим онова, което ни харесва. Няма модели на поведение, които да донесат удовлетвореност, дори напротив. Родителите ни налагат такива модели, обществото също, всички се надпреварват да зная повече от нас кое е най-добро за нас самите.

А може би най-доброто за нас, сме ние самите. :)

Това мисля, е валидно както за мен, така и за всички хора по принцип. Зоната на комфорт е познатото и всичко извън нея плаши и води до несигурност. Това е причината да търпим много неприятни неща, вместо да ги загърбим и да дадем възможност на новите да се появят в живота ни. И да, аз влизам в това число със сигурност.


Кадифенце, ще станат вече почти 2 години, в които живея сама в жилището и в града, в който съм, в които съм се самопознавала по всички възможни начини и да, включително и по онзи начин, за който си мислят по-палавите посетители на форума ;D Отделих време за всякакви неща, които да правя сама, но на мен проблемът не ми е в това да си търся занимания, а да започна да живея като нормален човек. Самата мисъл, че имаш ограничения е достатъчна, за да се счита за проблем. Не говорим само за ходенето по заведения, просто сега съм на вълна те да ми липсват, иначе искам дори и да не ходя, да знам, че мога да отида, че няма нещо, което ме спира, че съм способна да го направя без паники и неприятни чувства. Не искам като чуя думата "ресторант" да подскачам и да ми иде да се скрия под дивана, а да отида и да седна на проклетата маса и да ми е кеф. Ето това искам. Ако ще и Дяволът да е седнал до мен, не ме интересува  >:D
Сега се присетих за теорията на един от терапевтите ми... според него аз съм се изолирала, за да не допусна в живота ми нов мъж, когото да обичам и за когото да страдам и според него съм избрала по-малкото страдание. Обаче, ако това е истина, то значи агорафобията ми е напразна, защото Мохамед като не ходи при планината.... планината може да иде при него и дойде. И познай, резултатът е двойно страдание. Един път щото имам агорафобия, и втори път, щото тя никак не ми е помогнала и предпазила от чувства.  ;D Пак си пробиха път и ми е.... ааа, абе сещате се кво ми напраиха  hump
Иначе аз сигурно и целия си живот бих могла да прекарам в ограничения и четейки книги, но не искам да се замонашвам. По едно време ми беше добре така, ама стига толкова. Живее ми се в града като градско момиче. И там е работата, че обичам всякакви публични изяви и съм безкрайно общителна. Затова тази спирачка, дето съм я натиснала, толкова ме измъчва. Познавам много хора, които нямат ПР, а си седят у тях и така си им е добре, домошари. Обаче аз съм друга и ми е някво насилствено това, иде ми да изгриза решетките на балкона и да съборя стените понякога. Не ме свърта. И искам хора, разбирате ли? Искам среда. Пък книгата не ми пречи да си я чета вечер насаме, като искам. В живота има място и за повърхностните неща, и за по-задълбочените. Понеже отдадох приоритет на вторите, сега ми се иска повече от първите да получа, за да се появи балансът. Въпросът е как се праи таз работа.  ???

Кадифе,
Толкова мъдрост има в думите ти! Не те четкам! Аз да ти кажа честно, смятам, че ако не е това "замайване" при мене, ще си "пея и свиря"; почти съм си направил равносметка какво-що и съм готов за "битка", пък каквото стане. Е, честно казано, смущават ме разни "съвети", които получавам или на които се натъквам от рода на "мисли позитивно", "обичай всички" - съжалявам, но това не е за мене, при мене не работи; не съм толкова широко скроен, та да обичам този, който ме мами или е с недобри намерения към мене; съжалявам. Явно всеки трябва да търси индивидуално "лекарство" за душата си. Ето защо се надявам, че съм попаднал на кадърен психотерапевт, който ще ми помогне (естествено, каквото зависи от мене, ще сторя).
Скорпи,
Докато четох поста ти, ми се навлажниха очите - толкова болка и копнеж има у тебе. Защо търпиш това състояние, не си ли ходила на терапевт, ако трябва и на друг?
Аз май имам една хипотеа защо ни се случва всичко това, но не знам доколко е меродавна. Между другото - наскоро четох, че според статистиката ок. 40% от населението в Европа е с психически проблеми - Въпрос за размисъл!